Методика за оценка на мисленето „Последователност на събития“

                                                                        (вариант)

                                                                  (А.Н.Бернщайн)

Цел: Методиката позволява да се диагностицира способността на изследваното лице да откриване връзки между събития, да създава последователни умозаключения и за оценка наличието на съобразителност.

Стимулен материал: Използват се няколко набора от 3 до 6 цветни и черно-бели сюжетни картини, на които са изобразени етапи на събития с едни и същи персонажи. В зависимост от възрастта на изследваното лице, експериментаторът избира съответната тема, респ. сложност на материала.

Инструкция: „Ето тук, на тези няколко картини е показано едно и също събитие в развитие. От теб се иска така да ги подредиш, че след това да можеш да покажеш по картинките къде е началото и къде е края на това събитие.  Ето тук, (експериментаторът показва) трябва да поставиш първата картинка, на която според теб е нарисувано началото, след това ето тук (показва се) постави втората, до нея (тук) третата и така до последната, на която е нарисуван края.“

Ред за провеждане:

На масата пред изследваното лице се поставят всички картинки от серията в разбъркан ред, като някои от тях могат да бъдат дори  хоризонтално или вертикално обърнати (с главата надолу или настрани), след което се дава инструкцията.

След подреждането на картинките, психологът записва в протокола редна на подреждане (например 5, 4, 1, 2, 3) и едва след това предлага на детето да представи своя разказ в съответната последователност – „начало-край“. Ако изследваното лице е подредило неправилно картинките, експериментаторът задава насочващи въпроси, за да му помогне с цел установяване на несъответствия и противоречия в разсъжденията и за установяване на допуснатите грешки.

Ако и вторият опит е неуспешен, психологът сам показва последователността, след което отново разбърква всички картинки и предлага да се направи нов опит за подреждане или създаване на разказ.

Интелектуалните ограничения и трудностите при осмислянето, характерни за умствена изостаналост и органичните заболявания на мозъка се проявяват в това, че пациентите успяват да се справят с лесните серии, но не могат да се ориентират при по-трудните – като правило, в една и съща серия те допускат грешка при една и съща по трудност картина и не са в състояние да я осмислят.

С помощта на методиката отчетливо се открояват някои форми на инертност на психичните процеси: неправилно подреждане на картинките при първия опит и последващо устойчиво повтаряне на една и съща погрешна версия на последователността.  Такава склонност на застойност и фиксация се наблюдава при някои органични заболявания на мозъка както в детска, така и в старческа възраст.

При интерпретацията на резултатите се държи сметка  на реакциите на изследваното лице спрямо критичните възражения на експериментатора и насочващите въпроси – приема ли и възползва ли се от тази помощ или не, както и на кой етап от подпомагането изследваното лице успява/не успява да постигне правилен резултат.

Внимание следва да се обърне и на речта по време на обясненията – граматическа свързаност, разгърнатост или едностранност, бедност, лаконичност или наличие на тенденция към излишна детайлност и обстоятелственост.

Трудностите при опит да се осмисли сюжета по сериите, свидетелстват на недостатъчно ниво на развитие на способностите за обобщаване и абстрахиране.