984# Методика за оценка на мисленето „Прости аналогии“

                                                                  (вариант 1, 2)

Методиката принадлежи към групата диагностични инструменти („Сложни аналогии“ и „Съществени признаци“) за оценка на мисленето, които изискват актуализация на миналия опит в преформулиран вид. Вникването в същността на заданията и на извършващия се при тях мисловен процес показва, че винаги е необходимо преформулиране на знанията, тъй като те се актуализират в отношения между обектите – както конкретни, така и абстрактни отношения. При това в тези методики обектите са дадени в словесна форма, за разлика от методиките „Предметна класификация“ и „Изключване на четвърто“, които са  в образна форма. Словесната форма обременява мисловния процес повече в сравнение с образната. Тези три методики позволяват използването на т. нар. „дозирана помощ“.

Изпълнението на задачите за намиране на прости аналогии, изискват разбиране на логическите връзки и отношения между понятията, а също така позволява да се оценят уменията на изследваното лице, да запази устойчиво опита си и да разсъждава, прилагайки определен подход продължително време по отношение разнообразни задачи, т.е. да стабилизира и актуализира опита си (знанията).

Стимулен материал:

За провеждане на изследването се използва тестова бланка (формат А4), на която са напечатани задачите.

Възрастови ограничения: за ученици в VII клас и повече.

Инструкция: (инструкцията изисква съвместно решаване на първите три задачи).

„Вижте,  тук (посочва се лявата част) са записани две думи – горе над чертата (числител) е думата „кон“, а под чертата (знаменател) – думата „жребче“. Каква е връзката между тях?  Жребчето е дете на коня.  А сега вижте,  тук (посочва се дясната част) над чертата е записана думата „крава“, а под чертата има пет думи. От тези пет думи трябва да изберем само една, като тя се отнася към думата „крава“ по същия начин, както думата „жребче“ към думата „кон“. Това ще бъде думата  … теле, защото телето е дете на кравата.   И така, нека да повторим, от Вас се иска да установите връзката между двете думи от лявата страна, след това да откриете същата връзка между думата в дясно горе  и една от петте думи под нея. 

Нека сега да изберем още един пример: ето тук горе, от лявата страна е думата  яйце, а под нея – черупка. Връзката е такава: за да се изяде яйцето, трябва да се премахне черупката му.  А сега виж тук вдясно, горе над чертата е думата картоф, а под нея думите: птица, градина, зеле, супа, люспа. Какво трябва да се премахне от думата картоф, преди да се ядею? Люспа, правилно!

Инструкцията е дълга, но не бива да се пренебрегва, защото изследваното лице задължително трябва да я разбере и усвои.

Провеждане на изследването:

В норма, при съответното образование, изследваните лица усвояват порядъка за решаване на задачите след  2-3 примера. Ако изследваното лице е с образование VII клас и не може да усвои алгоритъма след 3-4 примера, това дава основание да предполагат затруднения в интелектуалните процеси.

Често при изпълнението на задачите за търсене на аналогии се наблюдават т. нар. „случайни грешки“.  Например, типична грешка е следната: вместо да трансферира взаимоотношението между лявата дроб при търсене в дясната, изследваното лице просто посочва някоя от петте думи, която според него се намира в най-близка (конкретна асоциация) връзка с думата в числителя в дясната дроб.

Така например, в задачата посочена по-долу, изследваното лице избира думата „лекува“ просто защото се случва така, че човек често лекува зъбите си.

Има случаи, при които изследваното лице решава 3-4 задачи необмислено, прилагайки неправилно алгоритъма, а след това, без всякакво напомняне от страна на психолога изведнъж се връща към правилния способ.  Такава неустойчивост на процеса на мислене се основава на т. нар. „приплъзване“ по пътя на случайните, лесни, но неправилни асоциации и често се дължи на преумора  при крехкост на мисловните операции, най-често с органичен или шизофренен генезис.

С оглед избягване на преумора, изследването може да се проведе в рамките на две сесии, при разделяне стимулния материал на 2-3 части.

                             Методика за оценка на мисленето „Прости аналогии“

                (вариант 2 за провеждане на изследването чрез дозирана помощ)

На бланка са отпечатани 12 задания. В лявата страна на всяко от тях е дадено отношение между два обекта. Изследваното лице трябва да създаде в дясната страна аналогично отношение, като подчертае една от петте думи в знаменателя.

За да извърши това, изследваното лице трябва да разбере отношението, а за тази цел трябва да извърши петте основни мисловни операции: да сравни напечатаните общо осем обекта помежду им, да открие съществено­то отношение, което е общо за лявата и дясната страна и да го мар­кира чрез подчертаване. От изследваното лице се изисква да назове (вербализира) отношението и да се коригира, ако е допуснал грешка. Коригирането се постига чрез дозирана помощ. Отношението се определя чрез на­миране общо название на конкретни обекти или на връзката между тях. Напр. в задание № 2 „яйце“ се отнася към „черупка“ както „картоф“ към „люспа“, отношението се конкретизира поради общото между черупка и люспа, но за да се открие и извърши това, жизненият опит трябва да се преработи от конкретно към общо. Именно чрез такова преформулиране на жизнения опит става възможно извеждането на общото название „люспа“. Тогава общото отношение е „предмет към люспа“.

Обичайна грешка се прави при задание № 5, където се подчертава „река“, понеже лодка се кара в реката – актуализираният опит е силен, но несъществен признак. При подкана да обоснове решение­то си, изследваното лице може на първо време да се затрудни, поради силния приз­нак „река“:

Психолог: Намерете друго решение.

Изследвано лице (КН—): Тогава весла, лодката се кара с весла.

Психолог: Въпросът не е с какво се кара лодката, тъй като не е посочено с какво се карат кънките.

Изследвано лице (КО+): А, да! Правилно! Отношението е "сезон" –  превозно средство към сезона, в който се използва, подчертавам „лято“. Срещат се и необичайни решения. Примерно при задание № 2:

Изследвано лице: За да е пух, трябва да е кокоши.

Психолог: Задачата не е да кажете какъв е пухът, а да посочите общо отношение с модела.

Изследвано лице (КО+): А! Трябва да гледам и вляво! Оловото е тежко, пухът е лек. Общото е сказуемно определение.

Стабилизираният личен опит предизвиква актуализирането на сил­ни несъществени признаци, напр. „зъби – лечение“, „пух –  перуши­на“ (актуализиране на тъждество), „лодка – река“ (ситуативно), „му­ха – мрежа“ (буквална аналогия), „болница – доктор“ (силен приз­нак за лекуващия се пациент).

Забележка: КН – корекция с насочване; КО – корекция с обяснение.