1033# Методика за изследване на мисленето при деца в доучилищна и начална                 училищна възраст „Последователност на събития“ (А.Н. Бернщайн)

Важна характеристика на развитото, зряло мислене се явява  умението да се открива логиката в явленията и събитията.  Формирането на тази способност започва още в ранна възраст и е необходима за успешното обучение в училище.  Методиката сюжетни картинки на А.Н.Бернщайн позволява както диагностика, така и трениране на тази способност.

Методиката е съставена през 1911г. от руския психотерапевт Александър Николаевич Бернщайн. В съвременната психологическа практика инструкцията, препоръките и етапите за реализация на методиката са многократно променяни, модернизирани и усъвършенствани. Обикновено методиката се използва при оценяване готовността на детето за училище, а в клиничната практика, като средство за диагностика на умствено изоставане и за проследяване на настъпили промени в хода на терапията.

Основните цели на изследването е да се оцени способността за съставяне на самостоятелни умозаключения, да се правят обобщения, да се установяват причинно-следствени връзки, да се разкрие доколко детето проявява съобразителност, да се установи нивото на развитие на  логическото мислене и речта.

Възрастов диапазон: доучилищна и начална училищна възраст.

Стимулен материал: серии от сюжетни картини с изображения на последователни събития в два варианта.

-картинки с явен (открит) смисъл на сюжета – по детайлите в изображенията лесно може да се възстановят причинно-следствените връзки и времеви отношения. Например, котка, която се опитва да извади мишка от бутилка с мляко.

-картинки с подтекст и със скрит смисъл в сюжета – изискват използване на определени знания за закономерности в природните явления и обкръжаващата действителност, извеждане на изводи на база детайли, например: поза, мимика, жестове.

Процедура за провеждане.

Пред детето се подреждат в случаен ред набор от сюжетно свързани картинки. От него се иска да разбере какъв е сюжета и да построи правилно последователността на събитията, като след това състави логически обоснован разказ по картинките. Методиката се прилага най-вече индивидуално при диагностични задачи, но ако целта е последващо развитие на мисленето, може и в групов вариант.

 Инструкция: „Виж, пред теб съм поставил картинки, на които е нарисувано някакво събитие, нещо се случва.  Редът на картинките обаче е разбъркан. Ти трябва да се досетиш как да разместиш  местата на картинките, че да успееш да ги подредиш така, както ги е нарисувал художника. След като подредиш картинките, опитай се да съставиш разказ по събитията и свържеш всички картинки в една обща история.“

Задачата се състои от две части:

-подреждане на картинките в тяхната логична последователност;

-съставяне на устен разказ по тях.

След като детето е подредило всички картини, психологът записва в протокола техния ред (например, 5, 4, 1, 2, 3) и след това предлага на детето да състави разказ.  Ако детето допуска грешки, психологът му помага с насочващи въпроси с цел, то само да открие несъответствията и коригира грешките.

Задаването на насочващите въпроси помагат на детето да разкрива грешките в съставянето на разказа. Възможно е да не му достига ерудиция или словесен запас, но същевременно да схваща правилно общия смисъл на сюжета. Има други случаи, при които причината за грешки се крие в личностни особености, например: страх от неуспех, неувереност, срам, безпокойство от непознатата обстановка и др.  Освен това, има значение възрастта, например: постигането на оценка „високо ниво“ при 5-6 годишното дете, не означава, че за същия краен резултат детето на 7-8 г. ще получи същата оценка. В този контекст се разглеждат и насочващите въпроси. Възможно е да възникне и ситуация, при която въпреки обясненията и многократно представяне на инструкцията, детето да не е в състояние да разбере задачата си. Тогава се прибягва към оказване на помощ, чрез демонстриране как трябва да се постъпи, като му се показва коя е първата картинка – началото на поредицата и се обяснява защо трябва да е първа. След което се иска детето да продължи, опирайки се на този опит.

Ако въпреки всичко детето продължава да не е в състояние да се справи, психологът обяснява целия алгоритъм за решаване на задачата и подрежда картинките. След това ги разбърква и отново предлага на детето да изпълни задачата. Нова серия от картинки за закрепване на опита се предлага само тогава, когато детето се е справило с текущата.

Цялото изследване, включително насочващите въпроси се протоколира, като се препоръчва документиране със звукозаписваща техника.

Изводи за нивото на развитие.

Основни критерии за оценка са:

-логичност;

-свързаност;

-грамотно построяване на изреченията;

-звукова чистота на произношението;

-вярна интонация;

-наличие на адекватна емоционална окраска на разказа.

Установени са следните нива на развитие:

Високо ниво – детето самостоятелно е намерило последователността на картинките и е съставило само логичен разказ. При неправилна подредба, съставянето на логичен разказ е невъзможно.

Средно ниво – детето самостоятелно е намерило последователността на картинките, но не е съставило само логичен разказ. Разказът е съставен едва след насочващите въпроси на психолога.

Ниско ниво – детето не намерило последователността на картинките и се е отказало да състави разказ или намерило е само последователността на картинките, но е съставило нелогичен разказ;

Възможни причини, поради които детето не се справя със задачата:

-разказва история за всяка картинка отделно сама за себе си, без да я свързва в общ сюжет с останалите – в резултат не може да състави разказ;

-изброява отделни елементи от всяка картинка;

-предложената от детето последователност не съответства на разказа му;

-фиксира и разказва за отделни детайли в рисунките – липсва обобщаване;

-предлага нелогичен разказ в допълнение към сюжета (създава фантазни образи, които включва в сюжета, без да имат логична връзка с него).

Проблемите, свързани с дефицит на достатъчна гъвкавост на мисленето, трудностите при разбирането и недостатъчно високото ниво на умствено развитие, по правило се проявяват във факта, че тестът лесно се преминава при леки серия, но при трудните детето е невъзможно да се справи.

Проблемът може да бъде и в броят на картинките. В такива случаи е необходимо да се намалят, като се започне от три (това е минималния брой).  Психологът може да се сблъска с постоянно повтарящи се грешки на едно и също място. Такова е т. нар. „фиксиране“ или „застойност“ – признак за наличието на сериозни проблеми на органично ниво (органични поражения).

Някои деца произволно измислят собствени сюжетни линии, като напълно пренебрегват съдържанието на предложените рисунки, не реагират (или реагират агресивно) на аргументите и водещите въпроси, правят критични изказвания спрямо наставленията на психолога, държат се неадекватно в отговор на предложената помощ. Това са признаци за липса на критичност на мисленето – един от възможните симптоми за умствено изоставане.

Специално внимание трябва да се обърне на особеностите на устната реч. Развитието на речта и мисленето са генетично свързано, тъй като развитието на мисленето до голяма степен се предопределя от развитието на речта.

Стимулен материал (картички).