986# Методика за оценка на мисленето „Сравняване на понятия“

                                                           (Виготски-Сахарова)

Методиката е предложена от Виготски-Сахарова. Прилага се за изследване процесите обобшаване, анализ и синтез на мисленето, и определяне умението да изпълнява задачи в определена  последователност.

Подготовка за работа: Предварително се подготвят няколко набори, най-често  от по 9 двойки думи, които ще бъдат сравнявани. Наборът понятия следва да бъде с различна степен на обобщеност, а също и понятия, които не могат да бъдат сравнявани. Именно вторите понягога се оказват най-показателни за установяване наличието на нарушения в мисленето. Методиката позволява да се прилага няколко пъти един и същи стимулен материал с цел, установяване на настъпили промени в състоянието.

Възрастова група: деца от 6 до 15г.

Стимулен материал:.

1.   Утро – вечер                                                                         

2.   Крава – кон                                                            

3.   Летец – танкист                                                                 

4.   Ски – кънки                                                                    

5.  Трамвай – автобус      .                                                   

6.   Езеро – река                                                                       

7.   Река – птица                                                                   

8.   Дъжд – сняг                                                                    

9.   Влак – самолет                                                               

10. Ос – оса                                                                            

11. Лъжа – грешка                                                                  

12. Стъкло – петел                                                                  

13.Малко момиче – голяма кукла                    

14. Ботуши – молив                                                    

15. Ябълка – вишна                                                                

16. Врана – врабче

17. Вълк – луна

18. Мляко – вода

19. Вятър – сол

20. Злато – сребро

21. Шейна  – каруца

22. Очила – пари

23. Врабче – птица

24. Котка – ябълка

25. Вечер – утро

26. Дъб – бреза

27. Глад – жажда

28. Приказка – песен

29. Гумичка – сова

30. Картина – портрет

31. Лъв – куче

32. Велосипед – мотоциклет

33. Врана – риба

34. Лъв – тигър

35. Кон – конник

Забележка: Думи, които не подлежат на сравняваене: река – птица; стъкло –  петел; ботуши –  молив; вълк –  луна; вятър –  сол; очила – пари; котка – ябълка.

Инструкция: „Ще ти прочета поредица от думи-двойки. След като кажа двойката думи, от теб се иска да помислиш, да откриеш и кажеш първо, какво общо има между тези две думи, а след това да посочиш какво е различното между тях. Можеш да кажеш много неща, които са общи и различни – това избираш ти. Сега ме слушай. Ще прочета първите две думи.“

Ред за работа.

На изследваното лице се предлага да отговори на въпроса: „По какво си приличат и по какво се различават?“ тези понятия. Отговорите могат да бъдат дадени устно (за учениците до IV клас, индивидуално) или писмено (след IV клас, индивидуално или групово), в зависимост от възрастта на изследваното лице и решението на експериментатора.  Психологът води протокол и дословно записва всички обснения (препоръчва се звукозапис.). Държи се особено строго на правилото, да се посочват първо приликите, а след това разликите. Когато ученикът представя сходството на понятията, то следи доколко той се опира на съществените признаци. Ако изследваното лице започне да сравнява двойките, които са от категорията „понятия, които не могат да се сравняват“, то психологът запазва мълчание и записва коментарите в протокола. Думите от тази категория са подбрани нака, че да активизират конкретно-ситуационното мислене. Когато детето попадне за първи път на такава двойка, след като приключи с обясненията, експериментаторът трябва да обясни, че тези две думи не могат да бъдат сравнявани и да даде инструкция: „Ако срещнеш по-нататък други такива двойки думи, просто кажи, че не могат да бъдат сравнявани“. При следващите аналогични случаи обаче той не обяснява (коригира) грешките, а само регистрира отговорите.  Ако изследваното лице не разбере веднага инструкцията, то екпериментаторът е длъжен да даде пример (прието е да се дадат до 3 примера).

Примери:

а) „Вечер“ и „утро“. Приличат си по това, че са части на деня, а се различават по това, че „утрото“ е начало, а „вечерта“ е край на деня.

б) „Жребче“ и „крава“. Приличат си по това, те са животни, ходят на четири крака, имат копита …, а се различават по това, че „жребчето“ е още малко конче, а кравата – възрастно животно.

Времето, за което се изпълнява задачата варира: психологът трябва да отчита възможностите и способностите на детето да се включи в работата, но не повече от 3 до 5 мин. – за учениците до IV клас и 2-4 мин. за по-големите.

Оценка на резултатите:

Оценяването е по количествени и качествени показатели. В протокола се оценява и отбелязва:

Количествени показатели:

1.Изчислява се броя на посочените сходства и различия за всяка двойка понятия и за целия набор по методиката – това е количествен показател. За класа може да се изчисли процент.

Качествени показатели:

1.Извършва се качествен анализ на изведениет признаци, като всеки от признаците се категоризира и отнася към една от определените групи (виж таблица 1 от протокола).

2.Установява се способността да отделя съществените признаци при определяне на сходставата и различията.  Неумението да извлича сходствата, а също и съществените признаци, свидетелства за: а) доминиращо конкретно-ситуационно мислене и б) дефицити и слабости в способностите за обобщаване, анализ и синтез на мисловните процеси.

3.Оценява се наличието/липсата на умение за изпълнение на задачи в определена последователност.

4.Определя се коя операция се оказва по-лесна – намирането на сходствата или на различията.

Децата в доучилищна възраст обикновено вместо отделяне на общото се „плъзгат“ първо по различията. Този феномен се обяснява с факта, че в основата на операция „различие“ стои нагледното действие и нагледно-образното мислене, което при тях все още доминира. В основата на способностите за отделяне на общото се крие функция на въвеждане в абстрактна категория, по тази причина при детето по-рано съзрява способността да извлича различията, а впоследствие се формира способност за отделяне на сходствата, а това вече е признак за съзряване и смяна на психологическите операции от нагледна форма към словесно-логическа форма на обобщаване. По тази причина, за децата в доучилищна възраст ще бъдат особено трудни задачите от типа: „врана-риба“ – думи, за които е по-трудно да намерят общото.

При децата в начална училищна възраст вече започва да възниква операцията обобщаване, която приема форма „отделяне на общи признаци (сходства)“, но много често зад нея се крие все още нагледно сравняване или въвеждане на предметите в обща нагледна ситуация. За тях са трудни задачите от типа: „кон – конник“ – думите се намират в условие на конфликт и за тях е трудно да ги сравнят. 

5.Оценява се логичния ход на изказванията. Налично ли е при детето т. нар. инертно, вискозно мислене, разсейвайки се по несъществени и второстепенни признаци,  губейки нишката на разсъжденията.

6.Оценява се работата с т. нар. „несравняеми двойки думи“.  Сравняването на думите от категорията „несравняеми“, освен че провокират конкретно-ситуационното мислене, въздействат като „подхлъзване“ на мисленето, което  свидетелства за наличието на недостатъчна устойчивост на ума. Ако ученикът все пак настоява да сравнява „несравняемите“ думи, измисляйки всевъзможни обяснения и „доказателства“ – това е основание да се предполага наличие на резоньорство на мисленето и склонност към демагогия.

Анализ на резултатите

Резултатите от тестовете донякъде имат субективен характер, тъй като според препоръките на самите автори оценката трябва да бъде разгледана индивидуално, т.е. като се вземе предвид общото ниво на развитие на всеки изследван. Ако едно дете има добри академични постижения, тогава 75-85% от правилните отговори няма да са добър резултат за него, но за неуспешни, неорганизирани деца, същият резултат се счита за отличен. Необходимо е също така да се оцени времето, използвано в теста: когато детето не успява да се справи за определеното време, то е много вероятно или психологът да не е взел предвид темперамента на ученика, или самото дете трусно вработва изппълнението на задачата за време.

Анализ на резултатите, получени за ученици до IV клас (6-9г.)

Анализът на резултатите за тази възрастова група включва следните направления:

-брой посочени признаци за сходство и различие на всяка двойка (най-малко 2);

-умение правилно да обясни съдържателните характеристики на признаците;

-последователност на изложените мисли.

 Когато изследваното лице е затрудно да анализира 3 двойки от 8, това говори, че детето има тенденция към конкретно, а не към абстрактно мислене.

Норми:

-при 75% от предложените двойки думи са открити сходства и различия – приема се за норма.

-при 50% и по-малко – слаба способност за обобщаване. Необходимо е провеждане на корекционни упражнения. Целесъобразно е провеждането и на тренировка за развитие на вниманието („Таблиците на Шулте“, тестиране с „Методиката на Тулуз-Пиерон“ и изследване на произволно внимание).

Анализ на резултатите, получени за ученици след IV клас (10-15г.)

През този възрастов период мисленето на децата преминава от нагледно-действено към нагледно-образно, т.е. приема се че в тази възраст детето спокойнсо може да посочи по какво си приличат предметите, въвеждайки ги в обща въображаема ситуация (например, между кон и конник са сходни по това, че и двамата преминават някакво разстояние).

Норми: Количествен критерий за оценка е процентното отношение на отговорите, в които са посочени несъществени, второстепенни признаци – свидетелство за инертно, визкозно мислене.

-75-100% - отлична производителност;

-50-75% - норма;

-под 50% - отклонение.

При ниски резултати се препоръчва провеждането от психолога на няколко сесии с детето. Обикновено се провеждат упражнения за анализ, като се използват цветни картички, които изобразяват различни предмети. Задачата на детето е да ги сравни и да ги обясни.

Забележка:

Мисленето като процес има начало, развитие и завършек. Началото на мисловния про­цес е отчленяването на признаците на обектите, разглеждането на при­знаците един по един, поотделно. Развитието на мисловния процес се състои в сравняването, абстрахирането и конкретизирането. Завър­шекът на мисленето е обобщението.

В  мисловния процес се реализира фундаменталният принцип опосредстваност: всяко следващо звено, всеки следващ етап се осъществява при посредството на предшестващите: абстрахирането не следва пряко от отчленяването, а се опосредства от сравнението, конкретизирането се опосредства от абстрахирането, сравнението и отчленяването. Най-опосредствано звено на мисловния процес е обобщението.

Термините съществени и несъществени признаци са широко използвани в психологията. Съществени са онези признаци, които са значими за обекта, без които обектът не може да съществува, без които обектът не би бил този обект, а би бил друг обект. Съществените признаци са задължителни, те най-добре харак­теризират обекта. Несъществени са признаците, които макар и да са признаци на обекта не са значими за него, не са задължителни, без тях обектът би могъл да съществува, и без тях той ще си остане съ­щия обект. По този начин признаците се групират по критерия същественост.