2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
1082# Невропсихологични изследвания на деца. Графомоторна методика
„Къща-дърво-човек“ (Васерман, Дорофеева, Мерсон)
1.Тематична рисунка „Къща-дърво-човек“.
Методиката е предназначена за деца на 5 и повече години.
Интерпретират се:
-степента на зрялост на графичния символизъм в рисунката (насищане със съществени детайли, композиционна сложност);
-степен на формирани графомоторни навици и формообразуващи движения;
-способност да се придават пространствени свойства на обектите и техните пропорции.
Грубите нарушения на пространствените взаимоотношения между елементите на изображението и разпадането на цялостната структура на изображението при детето на 6 и по-висока възраст със запазен интелект, свидетелстват за изразени оптико-пространствени нарушения, не рядко съчетани с разстройство на праксиса. Тази картина по-често се характеризира с прогресивно или остро церебрално увреждане. При остра церебрална недостатъчност, такава симптоматика се наблюдават по-често при деца с фокални лезии (тумор, абсцес, кръвоизлив) в дясното полукълбо. При поражения (лезии) в ляво полукълбо, по-характерни са бедните на детайлни и схематични рисунки (О.А. Крашовска (1980).
По-долу в текста са представени балните критерии за оценка зрелостта на рисунка „Къща-дърво-човек“. Всеки елемент от изображението на обекта се оценява от наличието или отсъствието на значими признаци и след това получените оценки се сумират. При наличие на едни или други грешки, определен брой бал се приспада от получената сума.
а) Оценка на изображението на човек.
-способност да се разпознае в изображението фигурата на човек – 0,5 бал.
-наличие на глава, два крака, две ръце, тяло, две очи, нос, уста, дрехи – по 1 бал;
-наличие на пръсти, уши, коса – по 2 бала;
-наличие на вежди, мигли или шия – с 3 бала;
-ако краищата на ръцете са удебелени/разширени (изобразени като лапи) – 2 бала;
-изображението на човек в профил – 2 бала;
-правилно „прикрепване“ на ръцете и краката към тялото – по 1 бал;
б) Оценка изображението на къща..
-наличие на отделни признаци за къща – 0,5 бал;
-наличие на прозорци, врати и покрив – по 1 бал;
-наличие на елементи за перспектива (триизмерно) – 0,5 бал;
в) Оценка изображението на дърво.
-наличие на големи клони – 1 бал;
-наличие на тънки клони и листа – по 2 бала;
-изображение на кора – 1 бал;
-наличие на конусовиден ствол – 1 бал;
-ствол във вид на правоъгълник – 0,5 бал;
-разклонен ствол – 2 бала;
-схематично изображение на дърво (образ-клише) – 5 бала.
При нарушение в паралелността на линиите,на който и да е елемент от изображението, се изважда по 0,5 бал. за всяко нарушение.
Без груби неточности повечето от децата възпроизвеждат по образеца:
-фигура 1 на 3 годишна възраст;
-фигура 2 на 5 годишна възраст;
-фигура 3 на 5,5 годишна възраст;
-фигура 4 на 6 годишна възраст;
-фигура 5 на 7 годишна възраст.
В съответствие с горепосочените критерии, предложения набор от фигури е адекватен за невропсихологична диагностика при деца на 4 и повече години.
В този случай възрастовите стандарти за изпълнение на горепосочените фигури ще съответстват на горепосочените с поправка:
-от 1 г. – при деца със съхранен интелект;
-от 2 г. – при деца със задръжки в психичното развитие;
-от 3 г. – при деца с лека степен на умствена изостаналост.
3.За деца на 8г. е целесъобразно да се използва набора от 10-те фигури от теста на Елис (рис. 9)
Фигурите по теста се възпроизвеждат от детето по памет. В зависимост от степента на допуснатата грешка при възпроизвеждане на фигурите, всяка една от тях се оценява с 1, 0,5 или 0 бала. (рид.10). След това резултатът се сумира. Причините за намаляване на резултатите по тази задача могат да бъдат както диспраксия и конструктивна апраксия, така и зрителна агнозия.
За да се разграничат разстройствата на зрителния гнозис от диспраксията, резултатите от тази задача трябва да бъдат сравнени с резултатите, получени по теста на Голдщайн-Ширер, който е по-малко чувствителен към нарушения на пръстовия праксис. Графичният тест на Елис е диагностично доста чувствителен към резидуално-органичната остатъчна органична енцефалопатия при деца.
Източник: Методы нейропсихологической диагностики. Вассерман Л.И., Дорофеева,С.А., Меерсон Я.А.
996# Методика „Профил“ – карта на профес...
519# Методика за определяне на основни м...