2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. vidima
9. bojil
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
1042# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА
КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
(практическо ръководство – Антон Коновалов)
Забележка:Тук е представен превод от руски език на част I, глава III от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“ на Антон Юрьевич Коновалов.
Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.
ГЛАВА III – Възстановителна медиация.
3.1.Определение за медиация.
Медиацията е процес, в който участниците (конфликтуващите страни) с помощта на безпристрастна трета страна (медиатор) разрешава свой конфликт.
В Русия думата „медиатор“ (от латински mediatio – посредничество) има дълга традиция и се среща още в „Хартата за несъстоятелността“ от 1740 г., прилагана при спорове между търговците. Още преди това е имало посредничество, но се използвала думата „трети“ при междуличностни, междукултурни и други конфликти. Има различни модели на медиация. Центърът за „Съдебно-правова реформа“ разработва възстановителен модел за медиация, който е адаптиран най-вече за работа при криминални ситуации с непълнолетни и за работа с общността, в т.ч. и в училищата.
"Възстановителната медиация е процес, при който медиаторът създава условия за възстановяване способността на хората да се разбират помежду си и страните да договорят приемливи за тях варианти за разрешаване на проблема (ако е необходимо, да се намалят нанесените вреди) в резултат на конфликт или криминални ситуации.
В процеса на възстановителната медиация е важно страните да имат възможността да се освободят от негативните състояния и да придобият ресурс за съвместно намиране на изход от ситуацията. Възстановителната медиация включва предварителни срещи на медиатора с всяка от страните поотделно и обща среща на страните с участието на медиатора.“
Понятието „възстановителен“ показва важността на процедурата по реконструкция на човешките взаимоотношения и че разрешаването на конфликта трябва да се фокусира върху възстановяването на отношенията между пострадалия и извършителя, върху тяхното изцеление от болката и страданието, както и върху възстановяване на вредата, нанесена на жертвата.
Източникът на възстановителната медиация е възстановителното правосъдие – глобално движение за промяна на наказателната насоченост на наказателно-правната система. Възстановителното правосъдие предлага друга гледна точка към отговорността на правонарушителя, различна от обичайната практика в юридическата система. В центъра на вниманието на възстановителното правосъдие се намира жертвата на престъплението и причинените й вреди (щети, но не само материали).
При това отговорността на нарушителя не се разбира като изтърпяване на наказание (ответно причиняване на страдание от страна на държавата, на институцията), а като коригиране на последиците, възникнали в резултат на престъпната ситуация и отстраняване на причинените от тези действия вреди. За да разбере положението на жертвата, за да определи в какво точно се състои причинените й вреди и загуби, за да може извършителят да получи възможност да направи извинение, да получи опрощение и за да могат страните да се договорят как ще компенсират тези последици, е необходимо организирането на среща между извършителя и жертвата, която да се води от неутрален посредник (медиатор), тъй като среща „очи в очи“ между двете страни в такава ситуация едва ли е възможна. Преди общата среща медиаторът се среща на свой ред с всяка от страните и обсъжда възможността за участието им в медиацията, формата, правилата, условията и темите на срещата.
Основните участници в посредничеството са самите страни, а посредникът организира конструктивен и безопасен диалог между тях. Практиката показва, че осъзнаването на случилото се и споразуменията, постигнати на такива срещи, водят до по-значими последици от наказанието.
Възстановителното правосъдие в много страни се явява част от традициите на помирението при различните народи: „семейни конференции“ в Нова Зеландия, „кръг на общността“ при индианците от Северна Канада и др.
В Русия програми за възстановително правосъдие (програми за намаляване на вредите или програми за помирение) започват да се прилагат в експериментален режим от 1998 г. по случаи, свързани с правонарушения на непълнолетни. Такива програми се прилагат и от комисии за работа с малолетни и непълнолетни. По-късно програмите за помирение за разрешаване на конфликти се разпространяват в училищата. Тъй като в училище не може да говорим за възстановителното правосъдие (училището не е елемент от правоохранителната и правораздавателна системи), то там се прилага възстановителна медиация.
3.2. Особености на медиацията в училище.
Голямо значение тук имат възпитателните ефекти, които предотвратяват повторното възникване на такова поведение в бъдеще. Понякога положителната промяна в съзнанието на тийнейджърът е много по-важна от разрешаването на конкретния конфликт. Особено важно е запазването и нормализирането на отношенията, тъй като в повечето случаи извършителят и жертвата се познават и след инцидента ще продължат да се срещат в училището.
Ако в конфликта има извършител и жертва (възникнали са обиди, изнудване, унижение, повреда на имущество, кражба и др.), е задължително да се обсъди въпросът за възстановяване (компенсиране) на щетите, нанесени на жертвата. Не трябва да се забравя, че докато детето не достигне възрастта за наказателна отговорност, в правния смисъл няма престъпление.
Често при конфликт не е възможно да се направи ясно разграничение между ролите на „нападател“ и „жертва“. Това са кавги заради клюки, спорове между връстници, отхвърляне на дете, конфликти между учител и ученик. Страните биха могли да си навредят един на друг под формата на обида, формиране на отрицателно отношение в класа и други подобни.
Като правило, голяма роля за характера на конфликта играе отношението на групата (класът, съученици) към него и тяхното определение за праведникът и грешникът. Понякога работата на медиатора само със страните, участващи в конфликта няма никакъв смисъл, ако постигнатите споразумения и промените в поведението не се подкрепят от класа и учителите. При такива обстоятелства участниците предпочитат да се върнат към обичайните и приети в класа форми на общуване.
В повечето случаи, до срещата на медиатора с участниците в конфликта, директорът и различни училищни специалисти (психолог, социален работник и др.) вече са работили с методите си и са оставили „следи“ (обичайни форми на защита, негативни очаквания, опасения, предразсъдъци и т.н.). По тази причина медиаторът трябва да работи не само с последиците от конфликта, но и с последствията от приложените административни способи на реакция. Изброените характеристики на училищните конфликти и стремежът за постигане на педагогически значими цели по тяхното разрешаване определят модела на медиация.
В обобщен вид следва да се отбележи, че възстановителната медиация представлява многоцелева дейност, изискваща сложно и многостранно представяне, което постепенно ще бъде разкрито в това помагало.
Възстановяването на човешките взаимоотношения, възстановяването на способността за взаимно разбиране, възстановяването на ценността на разбирателството (идващо от семейството, от роднините), планиране на бъдещето, приканване към отговорно поведение – всички тези значения се развиват в процеса на възстановителните практики.
Защо хората приемат медиацията? Защото медиацията обсъжда това, което е особено важно за самите участници, което ги вълнува; това, което може да повлияе на тяхното бъдеще. Както вече беше споменато, лицето, който може да организира подходяща процедура за медиация в съответствие с принципите на медиацията, се нарича медиатор.
В програмите „Кръг на общността“, организаторът на процедурата се нарича попечител, а в „Семейната конференция“ – координатор. Във всяка от програмите има особености (програмите са представени по-нататък в съответните глави), но основните им принципи са еднакви.
Тагове:
Психодиагностика в училище. Анкета „Граж...
Психодиагностика в училище. Анкета „Опре...