Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2018 09:00 - 1042# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА (практическо ръководство – Антон Коновалов) - част I, глава III
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                1042# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                            КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                                    (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 

Забележка:Тук е представен превод от руски език на част I, глава III от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 

 Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА III – Възстановителна медиация.

3.1.Определение за медиация.

Медиацията е процес, в който участниците (конфликтуващите страни) с помощта на безпристрастна трета страна (медиатор) разрешава свой конфликт.

В Русия думата „медиатор“ (от латински mediatio – посредничество) има дълга традиция и се среща още в „Хартата за несъстоятелността“ от 1740 г., прилагана при спорове между търговците. Още преди това е имало посредничество, но се използвала думата „трети“ при междуличностни, междукултурни и други конфликти. Има различни модели на медиация. Центърът за „Съдебно-правова реформа“ разработва възстановителен модел за медиация, който е адаптиран най-вече за работа при криминални ситуации с непълнолетни и за работа с общността, в т.ч. и в училищата.

"Възстановителната медиация е процес, при който медиаторът създава условия за възстановяване способността на хората да се разбират помежду си и страните да  договорят приемливи за тях варианти за разрешаване на  проблема (ако е необходимо, да се намалят нанесените вреди) в резултат на конфликт или криминални ситуации.

В процеса на възстановителната медиация е важно страните да имат възможността да се освободят от негативните състояния и да придобият ресурс за съвместно намиране на изход от ситуацията. Възстановителната медиация включва предварителни срещи на медиатора с всяка от страните поотделно и обща среща на страните с участието на медиатора.“

Понятието „възстановителен“ показва важността на процедурата по реконструкция на човешките взаимоотношения и че разрешаването на конфликта трябва да се фокусира върху възстановяването на отношенията между пострадалия и извършителя, върху тяхното изцеление от болката и страданието, както и върху възстановяване на вредата, нанесена на жертвата.

Източникът на възстановителната медиация е възстановителното правосъдие – глобално движение за промяна на наказателната насоченост на наказателно-правната система. Възстановителното правосъдие предлага друга гледна точка към отговорността на правонарушителя, различна от обичайната практика в юридическата система. В центъра на вниманието на възстановителното правосъдие се намира жертвата на престъплението и причинените й вреди (щети, но не само материали).

При това отговорността на нарушителя не се разбира като изтърпяване на наказание (ответно причиняване на страдание от страна на държавата, на институцията), а като коригиране на последиците, възникнали в резултат на престъпната ситуация и отстраняване на причинените от тези действия вреди. За да разбере положението на жертвата, за да определи в какво точно се състои причинените й вреди и загуби, за да може извършителят да получи възможност да направи извинение, да получи опрощение и за да могат страните да се договорят как ще компенсират тези последици, е необходимо организирането на среща между извършителя и жертвата, която да се води от неутрален посредник (медиатор), тъй като среща „очи в очи“ между двете страни в такава ситуация едва ли е възможна. Преди общата среща медиаторът се среща на свой ред с всяка от страните и обсъжда възможността за участието им в медиацията, формата, правилата, условията и темите на срещата.

Основните участници в посредничеството са самите страни, а посредникът организира конструктивен и безопасен диалог между тях. Практиката показва, че осъзнаването на случилото се и споразуменията, постигнати на такива срещи, водят до по-значими последици от наказанието.

Възстановителното правосъдие в много страни се явява част от традициите на помирението при различните народи: „семейни конференции“ в Нова Зеландия, „кръг на общността“ при индианците от Северна Канада и др.

В Русия програми за възстановително правосъдие (програми за намаляване на вредите или програми за помирение) започват да се прилагат в експериментален режим от 1998 г. по случаи, свързани с правонарушения на непълнолетни. Такива програми се прилагат и от комисии за работа с малолетни и непълнолетни. По-късно програмите за помирение за разрешаване на конфликти се разпространяват в училищата. Тъй като в училище не може да говорим за възстановителното правосъдие (училището не е елемент от правоохранителната и правораздавателна системи), то там се прилага възстановителна медиация.

 

3.2. Особености на медиацията в училище.

Голямо значение тук имат възпитателните ефекти, които предотвратяват повторното възникване на такова поведение в бъдеще. Понякога положителната промяна в съзнанието на тийнейджърът е много по-важна от разрешаването на конкретния конфликт. Особено важно е запазването и нормализирането на отношенията, тъй като в повечето случаи извършителят и жертвата се познават и след инцидента ще продължат да се срещат в училището.

Ако в конфликта има извършител и жертва (възникнали са обиди, изнудване, унижение, повреда на имущество, кражба и др.), е задължително да се обсъди въпросът за възстановяване (компенсиране) на щетите, нанесени на жертвата. Не трябва да се забравя, че докато детето не достигне възрастта за наказателна отговорност, в правния смисъл няма престъпление.

Често при конфликт не е възможно да се направи ясно разграничение между ролите на „нападател“ и „жертва“. Това са кавги заради клюки, спорове между връстници, отхвърляне на дете, конфликти между  учител и ученик. Страните биха могли да си навредят един на друг под формата на обида, формиране на отрицателно отношение в класа и други подобни.

Като правило, голяма роля за характера на конфликта играе отношението на групата (класът, съученици) към него и тяхното определение за праведникът и грешникът. Понякога работата на медиатора само със страните, участващи в конфликта няма никакъв смисъл, ако постигнатите споразумения и промените в поведението не се подкрепят от класа и учителите. При такива обстоятелства участниците предпочитат да се върнат към обичайните и приети в класа форми на общуване.

В повечето случаи, до срещата на медиатора с участниците в конфликта, директорът и различни училищни специалисти (психолог, социален работник и др.) вече са работили с методите си и са оставили „следи“ (обичайни форми на защита, негативни очаквания, опасения, предразсъдъци и т.н.). По тази причина медиаторът трябва да работи не само с последиците от конфликта, но и с последствията от приложените административни способи на реакция. Изброените характеристики на училищните конфликти и стремежът за постигане на педагогически значими цели по тяхното разрешаване определят модела на медиация.

В обобщен вид следва да се отбележи, че възстановителната медиация представлява многоцелева дейност,  изискваща сложно и многостранно представяне, което постепенно ще бъде разкрито в това помагало. 

Възстановяването на човешките взаимоотношения, възстановяването на способността за взаимно разбиране, възстановяването на ценността на разбирателството (идващо от семейството, от роднините), планиране на бъдещето, приканване към отговорно поведение – всички тези значения се развиват в процеса на възстановителните практики.

Защо хората приемат медиацията? Защото медиацията обсъжда това, което е особено важно за самите участници, което ги вълнува; това, което може да повлияе на тяхното бъдеще. Както вече беше споменато, лицето, който може да организира подходяща процедура за медиация в съответствие с принципите на медиацията, се нарича медиатор.

В програмите „Кръг на общността“, организаторът на процедурата се нарича попечител, а в „Семейната конференция“ – координатор. Във всяка от програмите има особености (програмите са представени по-нататък в съответните глави), но основните им принципи са еднакви.

Нека разгледаме по-подробно позицията на медиатора.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797952
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031