Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2018 12:00 - 1098# Практически препоръки за родители при работа с хиперактивни деца (страници на психолога в училищния сайт)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 767 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

      1098# Практически препоръки за родители при работа с хиперактивни деца

                                  (страници на психолога в училищния сайт)

 

В домашната програма за корекция на деца със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност, трябва да преобладава поведенческия аспект.

1.Промяна в поведението на възрастните и отношението му към детето:

-проявявайте достатъчна твърдост и последователност във възпитанието;

-не забравяйте, че действията на детето не винаги са умишлени;

-контролирайте поведението на детето, без да налагате строги правила;

-не давайте на детето реактивни указания, избягвайте думите „не“ и „не трябва“;

-изграждайте взаимоотношения с детето на основа взаимно разбирателство и доверие;

-избягвайте от една страна, прекомерната мекота, а от друга – повишените изисквания към детето;

-реагирайте неочаквано на действията на детето (пошегувате се, повторете действията на детето, фотографирайте го, оставете го сам в стаята и т.н.);

-повторете своята молба спокойно и с един и същи темп много пъти;  

-не настоявайте детето и не го принуждавайте задължително да се извини за постъпката си;

-слушайте внимателно какво иска да каже детето;

-за подкрепа на устните инструкции, използвайте зрителна стимулация.

2. Промени в психологичния микроклимат в семейството:

-отделяйте достатъчно внимание на детето;

-прекарвайте свободното си време с цялото семейство;

-не се карайте в присъствието на детето.

3. Организиране на ежедневния режим и местата за обучение:

-установете строг график (разпределение на времето) за детето и за всички членове на семейството;

-по-често показвайте на детето как най-добре да изпълни задачата без да се разсейва;

-намалете влиянието на отвличащите (разсейващи) стимули по време на изпълнение на задачи; 

-ограничете заниманията с компютър и гледането на телевизия; 

-ако е възможно, избягвайте големи струпвания от хора;

-не забравяйте, че преумората води до намаляване на самоконтрола и нарастване на хиперактивността;

-организирайте и участвайте в групи за поддръжка, включващи родители, с деца с аналогични проблеми. 

4.Специална поведенческа програма:

-планирайте гъвкава система за възнаграждение  за добре изпълнена задача и санкции за лошо поведение; можете да използвате балова или знакова система, да направите дневник за самоконтрол;

-не прибягвайте до физическо наказание – ако има нужда да се прибегне до санкция, то  е препоръчително да се прилага спокоен престой на определено място за определено време;

-по-често хвалете, насърчавайте, поощрявайте – прагът на чувствителност на хиперактивното дете към отрицателни стимули е много малък, така че то не би възприело порицания и наказания, но ще е чувствително към наградите;

-направете списък на отговорностите на детето и го закачете на стената; подпишете (сключете) споразумение да извършва определени видове работа;

-формирайте в детето навици за  управление на своите емоционални състояния – особено гняв и агресия;

-не се опитвайте да предотвратявате последиците, когато детето забрави за забраните;

-постепенно разширявайте обхвата на отговорностите, като предварително ги обсъждате с детето; 

-не позволявайте отлагането на задачата за друго време;

-не давайте на детето поръчения, които не отговарят на нивото му на развитие, възраст и способности:

-помагайте на детето да започне да се справя със задачата, тъй като това е най-трудният етап за него;

-не давайте едновременно няколко указания – задачите, които се дават на детето с нарушено внимание, не трябва да имат сложна конструкции;

-търпеливо обяснявате проблемите на детето и го учете как да се справя успешно;

-не забравяйте, че вербалните средства за убеждаване, призиви и беседи рядко са ефективни, тъй като хиперактивното дете все още не е готово за тази форма на работа;

-помнете, че за детето със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност най- ефективното средство за убеждаване е „през тялото“ – лишаване от удоволствия, лакомства, привилегии; забрана за достъп до приятни дейности; телефонни разговори; гледане на телевизия, компютър;

-прилагане на т. нар.  „време за изчакване“ (изолация в ъгъл; разполагане в наказателно поле; дългосрочно поставяне на леглото);

-поставяне на „черна точка“ – временно ограничаване на дейностите (10-минутен престой на резервната скамейка);

-задържане в „желязната прегръдка“;

-извънредно „дежурство в кухнята“;

Не бързайте да се намесвате в действията на хиперактивно дете с директиви, забрани и порицания. Ето няколко примери:

-Ако родителите на дете в начална училищна възраст се тревожат за това, че всяка сутрин детето им неохотно се събужда, бавно се облича и не бърза към училището, то не бива да му се дават безкрайни словесни инструкции, да се обвинява или да се мъмри. Може да му се даде възможност да получи „урок от живота“. Закъснявайки за училище, детето ще бъде принудено да обяснява на учителката или директора постъката си, а с това ще разбере, че е необходимо да носи отговорност и да спазва правилата.

-Ако едно 12-годишно дете е счупило прозореца на съсед с футболна топка, родителят не трябва да бърза да поема отговорност за решаването на проблема. Нека детето да обясни на самия съсед постъпката си и да предложи да изкупи вината си, например, като ежедневно измива колата му за период от една седмица. Следващият път, когато избира място за игра на футбол, детето ще знае, че само то и никой друг е отговорно за вземането на решението.

-Ако в семейството са изчезнали пари, то тогава е безполезно да изисква от детето признание за кражба. Просто родителят трябва да скрие парите, тъй като те имат способността да провокират неконтролируемо желание за удовлетворяване на определени нужди у детето. В подобни случаи е препоръчително да се обяви, че цялото семейство се лишава от определени облаги (лакомства, развлечения, обещания за покупки, подаръци). Груповото обсъждане от всички членове на семейството на такива случаи има силен възпитателен ефект.

-Ако едно дете е забравило нещата си и не може да ги намери, родителят не бива да бърза да му помага. Нека то да ги потърси само. Следващия път то ще бъде по-отговорно за своите вещи.

Не забравяйте, че след наложеното наказание е необходимо положително емоционално подкрепление – знак за „приемане“.  При корекцията на поведението на детето, голяма роля играе методът „позитивен модел“, който се изразява в едно постоянно поощряване на детето и игнориране на нежеланото. Необходимо условие за успех се явява разбирането за проблема на детето от страна на родителите.

Не забравяйте, че е невъзможно да се постигне напълно премахване на хиперактивността, импулсивността и разсеяността за няколко месеца и дори в рамките на няколко години. Признаците на хиперактивност изчезват в хода на порастването на детето във възрастност, а импулсивността и дефицита на внимание се запазват дори в зряла възраст.

Помнете, че хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието е патология, която изисква навременна диагностика и комплексна корекция: психологическа, медицинска, педагогическа. Успешната рехабилитация е възможна при условие,че работата с детето започне още в периода между 5 до 10 годишна възраст.

 

Източник: Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения

 

Превод от руски, Кунчев.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797844
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031