663# Защитни механизми на Егото

Забележка: Представяне на защитните механизми според класификацията на Glen O., Gabbard M.D. по Vaillant GE in Adaptation to Life loss, 1961

Защитните механизми могат да се групират в йерархичен ред според личностната степен на зрялост, с която те се асоциират:

1.Нарцистичните защитни механизми са най-примитивни и се явяват в детство и при хора, които имат психотични разстройства;

2.Незрелите защитни механизми са при юношеството и някои непсихотични пациенти;

3.Невротичните защитни механизми са характерни за обсесивно-компулсивните и хистерични пациенти, както се срещат и при възрастните, които преживяват стрес;

I.НАРЦИСТИЧНИ ЗАЩИТИ

1.Отричане/Изтласкване /Denail/

Включва усещане, за някои болезнени аспекти от реалността при негативни сензорни данни. Въпреки репресивната защита върху афекта и нагонните деривати, изтласкването отменя външната реалност. Изтласкването може да протече при нормални и патологични състояния

2.Изопачаване /Distortion/

Голямото преформиране на външната реалност задоволява вътрешни нужди, вкл. нереалистични мегаломанни вярвания, халюцинации, налудно удовлетворяване на желания и използва компоненти на чувства с илюзорни компоненти

3.Проекция /Projection/

Възприемане и реагиране на неприемливи вътрешни импулси и техните деривати, като неща които са вън от Аза. На психотично ниво този защитен механизъм има рамка на налудности за външната реалност /обикновено преследване/ и включва две възприятия на едно собствено чувство в друго и субсеквентно действие на възприятие /психотично параноидна налудност/. Импулсите могат да бъдат нагони от То или Суперегото, но могат да бъдат и подлежаща трансформация в този процес. Обаче, включително и при Фройдовия анализ за параноидната проекция, хомосексуалните либидинални импулси за трансформирани в омраза и тогава проектирани върху обектите, като неприемливи хомосексуални импулси.

II.НЕЗРЕЛИ ЗАЩИТИ

1.Действие покрай /Acting out/

Експресия на несъзнавани желания или импулси през действия покрай, през което съзнавано се избягва придружаващия афект. Несъзнаваната фантазия е вън от импулсивността на поведението, поради това гратифицирането на импулсите отново е забранено. Действието покрай включва хронично отстъпване от импулсите за избягване на напрежението, което е резултат от отлагане на експресията

2.Блокиране /Blocking/

Временно или нестабилно задържане на мисленето. Могат да се включват афектите и импулсите. Блокирането е близко до разбирането за репресия, но се различава по възбуденото напрежение, когато импулсите, мисленето и афектите се задържат.

3.Хипохондриаза /Hypochondriasis/

Преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Поражда се при загуба, изоставяне, самота, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и трансформиране в упрек към себе си и съгласуване с болка, соматично заболяване или неврастения. В хипохондриазата отговорността може да бъде избягвана, вината може да бъде измамлива, а нагоновите желания отклонени. Понеже хипохондриазната интроекция е Его-свързана, личността преживява дисфоричност и чувство за бедствие.

4.Интроекция /Introjection/

Интернализиране на качеството на обектите. През жизненото развитие интроекцията има различни защитни функции. Когато се употребява като защита, може да заличава дисфункция между субекта и обекта. През интроекцията на любовта към обекта, болезненото усещане за сепариране или заплаха от загуба може да се избегне. Интроекцията на страх от обекта избягва тревожността, защото агресивните характеристики на обекта са интернализирани и така агресията е положена под собствен контрол. Това е класически промер за идентификация с агресора. Идентификацията с жертвата е по същия начин, при което себепунитивните качества на обекта са положени в собствения ни Аз като симптоми или характерови черти.

5.Пасивно-агресивно поведение / Passive-aggressive behavior/

Експресира се агресия върху другите индиректно, чрез пасивност, мазохизъм и обръщане към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане и заболяване, което въздейства на другите повече, отколкото на самия индивид.

6.Регрес / Regression/

Временно връщане към по-ранните либидинозни фази на функциониране за избягване на напрежение и конфликт, евокиращи сегашното ниво на развитие. Това рефлектира като базова тенденция за постигане на нагоново гратифициране в ранни периоди на развитие. Регресът е толкова нормален феномен от развитието, както и естественото състояние на регрес при сън, оргазъм и сексуална връзка. Регресът също придружава решенията и в креативните процеси.

7.Шизоидната фантазия /Schizoid fantasy/

Включва аутистична заплаха придружаваща решаването на конфликт и процеса на гратифициране. Интерперсоналната интимност се избягва и ексцентрично се обслужва отхвърлянето на другите. Лицата не вярват напълно на фантазиите си и не настояват напълно в отхвърлянето на другите.

8.Соматизация /Somatization/

Конверзионни физически деривати на телесни симптоми и тенденция за реагиране със соматични прояви, вместо с психични прояви. При десоматизирането, инфантилни соматични отговори заместват мисленето и афекта; При ресоматизацията личността регресира към ранни соматични форми и израз на нерешени конфликти.

III.НЕВРОТИЧНИ ЗАЩИТИ

1. Контролиране /Controling/

Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението за минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.

2. Изместване /Displacement/

Изместване на емоционалния и нагонов катексис от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои аспекти или качества. Изместването позволява символната репрезентация на оригиналната идея или на обекта към друга, която е по-малко катектирана или евокира по-малко стрес.

3. Екстернализация /Externalization/

Тенценции за възприемане на външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. Екстернализацията е по-общ термин на проекцията.

4. Задържане /Inhibition/

Съзнавано лимитиране или задържане на някои его функции, самостоятелно или в комбинация, за избягване на тревожността породена от нагоновите импулси, суперегото или силите от обкръжението и обектите.

5. Интелектуализация /Intellektualization/

Ексесивно прилагане на интелектуалния процес за избягване на емоционална експресия или преживяване. Крайната цел е фокусирана към безчувственост при избягване на интимност с хората, внимание към печелене във външния свят и избягване на експресия на вътрешните чувства При стрес ексесивно възприемане на ирелевантни детайли и избягване възприемането му като цялост. Интелектуализацията е много сходна със рационализацията.

6. Изолация /Isolation/

Разцепване или сепариране на идеите от афекта, който ги придружава, но е потиснат. Социалната изолация е изолация на обектни взаимоотношения.

7. Рационализация /Rationalization/

Предлаганите рационални обяснения са опит за оправдаване на нагласите, вярванията или поведението, което по някакъв начин може да е неприемливо. Такива подлежащи мотиви са обикновено нагоново детерминирани.

8. Дисоциация / Dissociation/

Временно, но драстично модифициране на личностовия характер или чувството за лична идентичност при избягване на емоционалния дистрес. Състоянието на фуга или хистерични конверзионни реакции са обичайни прояви на дисоциация. Дисоциацията може да има при фобийно поведение, дисоциативни разстройства на идентитета, висока доза психофармака или религиозна радост.

9. Формиране на реакция /Reaction formation/

Трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Формирането на реакция е характерно за обсесивните неврози, но може да се среща и при други форми на неврози. Този механизъм често се среща при ранните фази на развитие на Егото и може да стане стабилна характерова черта, при обсесивните характери.

10. Потискане /Repression/

Изразходване или отказване от съзнавани идеи или чувства. Първичното потискане е насочено към обуздаване на идеите и чувствата преди те да бъдат положени в съзнаваното. Вторичното потискане изключва от усещане, това което вече сме преживели на съзнавано ниво. Потискането не е реално забравяне и то може чрез символно поведение да се представи. Тази защита се различава от супресията при ефективна съзнавана задръжка от гледна точка на загуба и не е точно отлагане на значима цел. Съзнаваното възприемане е блокирано в потискането.

11.Сексуализация / Sexualization/

Даряване на обектите или функциите със сексуални значения, които не са предварителни или са в малка степен притежавани, при отклоняване на тревожността, асоциирана със забранени импулси или техните деривати.

IV.ЗРЕЛИ МЕХАНИЗМИ

1.Алтруизъм /Altruism/

Използване на конструктивно и нагоново задоволяване на другите за притъпяване чрез викарното преживяване. То включва започване и конструктивна реакция на формиране. Алтруизмът се отличава от алтруистичното отказване, прие което отказването от директната гратификация или от нагоновите нужди става в полза на нуждите на другите, с цел детерминиране на Аза и задоволяването е възможно само през викарното удовлетворение през интроекцията.

2. Предчувствие /Anticipation/

Реалистично предвиждане или планиране на бъдещ вътрешен дискомфорт. Механизмът е директна цел и импулсивно планирана грига или тревожност и преждевременно, но реалистично афективно предчувствие на нагона.

3. Аскетизъм /Asceticism/

Елиминиране на удоволствието в преживяванията. Има морални елементи в означаването на ценностите със специфично удовлетворение. Гратифицирането на нагона при себеотрицание и аскетизъм е директно върху цялата база на удоволственото съзнавано възприемане.

4. Хумор /Humor/

Използване на комедийната експресия на чувства и мисли, вън от личностовия дискомфорт или иммобилизация и вън от предизвикване на неудоволствен ефект върху другите. Той позволява на личността толерантност или фокусиране върху това, което също така би било ужасно. Хуморът е различно от остроумието и от изместването, което включва дистракция от афективност.

5. Сублимация /Sublimation/

Развиване задоволяването на нагоните и запазване на целите, чрез изменение в социално значими цели или социална приетост. Сублимацията помага нагоните да се канализират, вместо да се блокират или променят. Чувствата са съзнавани, видоизменящи се и директно са свързани с познати обекти и цели и може да има нагоново удовлетворение.

6. Супресията /Suppression/

Съзнателно или предсъзнателно отлагане вниманието към съзнавани импулси или конфликт. Решението може да се промени, но не може да се избегне. Дискомфорта е съзнаван, но минимализиран.

V.Защитните механизми в теорията на обектните отношения

1. Разцепване /Splitting/

М. Klein първа интерпретира универсалното значение на разцепването в ранно детското развитие. Тя го дефинира като несъзнаван процес, който активно противоречиво сепарира Аз-представата; противоречиви обектни отношения; или противоречиви чувства от един към друг обект. Разцепването е значимо за емоционалното преживяване, понеже то позволява на детето да сепарира негативните части от майката като отхвърли негодната фигура на майката от позитивния й образ на хранеща и отглеждаща майка, така че опитът в храненето сам по себе си не е контаминират под влияние на ужасяващата тревожност от "лошата майка". Разцепването помага на развиващото се дете да сепарира любовта от омразата, удоволствието от неудоволствието, доброто от лошото и позитивните цветове в преживяването от неговите негативните вътрешни части. Разцепването още може да бъде разгледано като основен модел на съхраняване на преживяването и опита, че сепарираното добро няма да бъде увредено от лошото, че доброто и лошото се запазват поотделно като се разцепват.

2. Проективна идентификация /Projektive identification/

Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм проективната идентификация. Тя е несъзнаван три-стъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.

Трите стъпки са следните:

1. Пациентите несъзнавано проектират обектните презентации или аз-презентации в терапевта.

2. Терапевтът несъзнавано се идентифицира с проекцията и започва да се държи и чувства като проектирания обект, което е вътрешен отговор на външния натиск от поведението на пациента. Тази вътрешна стъпка от феномена изисква проективна вътрешна идентификация

3. В клиничният психологичен процес проектираните съдържания, са променени по някакъв начин, преди финалното им връщане към пациента през ре-интроекция. Когато тези променени съдържания се върнат в пациента, те модифицират интерналните обектни отношения на пациента.

Проективната идентификация се дефинира като три-стъпков модел, но на нея може да се погледне едновременно и като на интрапсихичен защитен механизъм и като на интерперсонален процес. Разцепването и проективната идентификация работят като тандем, за сепариране на добрите от лошите части. Като пример, жената, с която мъжът злоупотребява физически, може през проективна идентификация да запази и контролира лошите части на мъжа й вън от неговия образ, така тя преживява, че може да ги контролира.