Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2018 11:00 - 685# Когнитивен подход при терапия на паническо разстройство (схема за интервю на Пол Салковскис)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 620 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                 685# Когнитивен подход при терапия на паническо разстройство

                                            (схема за интервю на Пол Салковскис)

 

 

Т – Терапевт

П – Пациент

.

1.Търсене на симптоми – соматични.

Т – Когато за първи път ви се случи тревожен епизод, къде точно го усещахте по себе си? Как го усещахте в тялото си?

П – Като стягане, трудно дишане?

 

2.Търсене на симптоми – когнитивни.

Т – Каква беше вашата първа мисъл тогава?

П – Нещо се случва, нещо странно, непознато, необяснимо.

Т – Нека се върнем пак към тялото Ви – какво още усетихте? А чувствахте ли като че не Ви стига въздух?

П – Не.

 

3.Търсене на симптоми - емоционални

Т – Какво се случи след това? Плашещо ли беше това за вас? Кое беше най-лошото, което си мислихте, че ще се случи?

П – Ще откача!

 

4.Категоризация на емоциите (сила, интензивност, обхват) – %

Т – И това за Вас беше ужасно? Ако аз бях там, колко процента щеше да ми кажеш, че имаше вероятност да се случи това?

П – 50 процента.

Т – Това ли е най-високата цифра?

 

5.Проследяване на мисленето – Диагностика на автоматичните мисли

Т – Бих искал да се върнем пак към момента на събуждането – какво ставаше с мисълта Ви?

П – Беше ясна, първата ми мисъл беше от къде да потърся помощ и тъй като баща ми е доктор, го потърсих.

Т – Отделяхте ли специално внимание как ви тече мисълта?

П – Много бързо.

 

6.Влияние на мислите върху емоциите - %

Т – А това разтревожи ли Ви, какво си мислехте, че означава това. И предполагам, че това Ви е уплашило. Колко силно Ви уплаши в проценти?

П – 80 процента.

Т – И когато се почувствахте така уплашен, какво си мислехте, че ще стане?

- Сега ще нарисувам това, което ми казахте до тук.

 

6.Лишаване на пациента от уникалността на проблема му.

Т – Сега да направим обобщение. Мислите ли, че нарисуваното е добро обобщение на това, което се е случило.

- И аз съм заинтригуван от вашата идея за лудостта. Виждал ли сте я някога?

П – Да, имам съсед. Лудият има нужда от помощ, не е самостоятелен.

.......

Т – Вие губите контрол върху тялото и мисълта си, така ли?

           

7. „Последен епизод”

Т – А сега да поговорим за последния път на такъв тревожен епизод. Къде бяхте, какво правихте последния път, с кого бяхте?

П – Случи се сутринта в кухнята докато си пиех сутришното кафе на масата. Изведнъж започна.

Т – Опитайте се да си спомните първия сигнал за това!

П – Изтръпнаха ми краката, после се стегна цялото тяло, най-вече гърдите и стомаха.

Т – И какво си помислихте тогава?

П – Отново полудявам, отново същото започва!

Т – Кое е най-силното от този списък?

П – Страха от полудяване, т.е. когато тези неща в тялото се случват, тогава се появява страха.

Т – Как ти действа този страх?

П – Изморява ме. Ускорява ми мисълта.

Т – И тези реакции как се отразяват – засилват или отслабват мислите?

- Колко продължава този етап. Кога беше пикът (най-лошеят момент). Спомни си този предел. Като си спомниш за този момент, излизат ли ти някакви представи, образи?

П – Места или неща, където мога да се нараня?

Т – Виждаш ли как се нараняваш?

П – Не, но като се засили чувството следват мисли да не би да го направя.

Т – Понякога хората в такова състояние имат мигновени представи или мисли. Опита ли се да направиш нещо, за да овладееш контрола. Това свърши ли ти работа?

П – Не.

Т – Нещо друго, което се опита да направиш?

П – Да, да изляза да видя някого, да говоря.

Т – Вътре в паническата атака ти ставаш много тревожен. Най-лошото, което може да ти се случи е да си загубиш мисълта. Ти си казваш: Има два възможни начина да се мисли в случая:

– Първо, казаваш си: „Аз съм извън контрол и ще полудея, освен ако не постигна контрол”. Нека тази мисъл да я определим с буквата „А“.

И аз мисля, че твоя проблем е, че ти много силно вярвяш в това. Защо според теб не си още полудял?

П – Мисля трезво.

Т – Означава ли това, че твоята мисъл е тази, която те спасява?

П- Вероятно да.

Т – Второ, казаваш си: „Моят проблем е, че аз имам стойностна за мен мисъл и съм ужасен от факта, че мога да я загубя”. Мислиш ли, че е възможно така да се мисли! Нека тази мисъл да я определим с буквата „Б“.

П Да.

Т – Как „А“ ще се отрази на теб? Какво мислиш, че тревожността прави върху мислите?. Това старнно ли ти се струва. Представи си, че опирам пистолет върху челото ти и искам парите ти. Какво ще се случи с останалите ти мисли? Това, което ти описваш е всъщност същото, което се случва в такива случаи. Ти описваш това, от което най-много се страхуваш и всички други мисли намаляват.

-Да поговорим за идеята за загуба на контрол. Ти мислиш, че това наистина се случва, защото имаш тези физически усещания. Кога имаш усещане, че имаш контрол?

П – Когато го няма симптома.

Т – В момента имаш ли контрол, можеш ли да предизвикаш боцканията – физическия симптом, без да мислиш за нищо?

П – Без да мисля не мога.

Т – Въпросът е имаш ли сега контрол върху тези физически симптоми?

Тревожността, която настъпва в случая с човека с пистолета, те кара да бягаш или да се сбиеш (защита за организма). Това води до оцеляване. Какво се случва, когато заплахата е в мисълта ти?

Това, което се случва, е това, което трябва да се случи ако си мислиш, че ще си загубиш мисълта. Ако твоят проблем е тревожността ти, значи това, което правиш е погрешно. Ако ти кажа „Не мисли за полярна мечка”, какво се случва? Следователно ако твоята мисъл е, че ще полудееш....

Тази непрекъсната битка поддържа идеята жива. Да спреш да се опитваш да ги спреш – това е, което трябва да правиш.

Ти каза, че можеш и сега да станеш тревожен. Аз мисля, че имаш някакъв контрол върху нещата, защото ти можеш да ги влошиш. Можеш ли сега да ми демонстрираш паническа атака. Обикновено ти се опитваш да я нямя мисълта.

П – Когато опитвам, съм най-спокоен.

Т – Възможно ли е това, че се бориш с мисълта, товада ти е проблемът? Опитваш се да я изхвърлиш и тя идва все повече. Но сега се получава обратното.Това е, защото проблемът е не, че ти полудяваш, а това, че се страхуваш, че ще полудееш. Ти си толкова зает с това да се държиш под контрол, че си постоянно извън контрол.

Всъщност тревожността е полезна – как иначе човек ще разбере, че е в опасност в случай като този с човека с пистолета.

От 32 години никой досег не е полудял с твоите страхове. Ако ти успееш да полудееш, аз ще ет черпя каса шампанско.

Живей с мисълта „Ела и ме вземи страх!”. Докторите казват „Вярвай ми – аз съм доктор”. Аз ще ти кажа „Помисли за това и го пробвай!”. Също се опитвай да контролираш симптомите – боцкането, стягането.

Има ли нещо, което би искал да ме попиташ?

В терапията е така – имаме атлет и имаме треньор. А сега имаше ли нещо, което да те изплаши в това, което говорихме или да не беше полезно.

Хората, на които опират пистолет в челото, не полудяват.

 А кое беше полезно от тази сесия.

 

* * *

Забележка:

Може да се наблегне върху светкавичните психични образи с дневник, както и да затвори очи и да си представи паническа атака и да опише плашещия образ.

 

При страх от смъртта:

А: „Аз умирам”

Тогава се задава въпроси „Как се случва това? (инфаркт, ще се задуша)”. Идеята е да се разбере механизма. Обяснението, че не му достига въздуха може да има и друга алтернатива – самата тревожност.

Б: „Аз си мисля, че не ми достига въздух, откъдето ще умра”.

Важно е да се разбере къде точно попада в порочния кръг недостига на въздух. Следва поведенчески експеримент – „Следващия път, когато ти спре дъха, опитай се наистина да го спреш сам”.

image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815256
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031