982# Методика за оценка на мисленето „Изключване на думи“

Методиката е предназначена за изследване на аналитико-синтетичната активност и уменията за обобщаване.  Тя е аналогична на методиката „Класификация“, тъй като изключването предполага предварителна класификация. Разликата се изразява в това, че „изключването на думи“ в по-малка степен установява работоспособността и устойчивостта на вниманието, а в по-голяма степен – логичността на разсъжденията, точността и обосноваването на обобщенията.

В патопсихологията са известни три вида патология на мисленето:

-нарушения на операционната страна на мисленето;

-нарушения на динамиката на мисленето;

-нарушения на мотивационната компонента на мисленето.

Методиката е най-чувствителна към диагностика нарушенията на операционната страна на мисленето, в частност – снижаване (намаляване) нивото на способностите за създаване на обобщения и изкривяване на самия процес на обобщаване. 

Снижаването на нивото се проявява в съжденията на пациента посредством доминиране на непосредствените представи за предметите и явленията, като операциите с общите признаци се заменят с установените външни конкретни връзки, т.е. доминират  примери на ситуационно мислене, което в развитието на мнемичните способности е по-нисък етап от абстрактно-логическото мислене.

Изкривяването се наблюдава чрез опитите на пациента да изведе общи признаци, да отиде по-далеч от конкретните ситуационни връзки, но тези връзки са несъществени, случайни, повърхностни и  в много случаи дори парадоксални.

Методиката е в по-малка степен чувствителна към нарушенията на динамиката на мисленето – лабилност и инертност.

Третият вид патология на мисленето – нарушенията на мотивационния компонент, може да се установи преди всичко в обясненията на пациента за своите отговори (решения) в типичните за това нарушение признаци – разноплановост и резоньорство.

Стимулен материал: Стандартна бланка (А-4), на която са напечатани серия от думи (в случая 15 серии по 5 думи в серия), секундомер и предварително подготвен протокол. Препоръчва се изследването да се документира със звукозаписваща техника.

СТАНДАРТНА БЛАНКА

за прилагане на методиката „Изключване на думи“

1)   повреден, стар, износен, малък, вехт.

2)   смел, храбър, важен, зъл, решителен.

3)   Васил, Филип, Симеон, Иванов, Павел.

4)   мляко, масло, сирене, мас, сметана.

5    скоро, бързо, спешно, постепенно, припряно.

6)   дълбоко, високо, светло, ниско, малко.

7)   листа, клони, кора, дърво, ствол.

8)   дом, вила, изба, хижа, здание.

9)    бреза, бук, дърво, дъб, ела.

10)   ненавижда, презира, негодува, възмущава, наказва.

11)   тъмен, светъл, син, ясен, мрачен.

12)   гнездо, къртичина, мравуняк, кокошарник, бърлога.

13)   неуспех, крах, провал, поражение, вълнение.

14)   чук, пирон, клещи, брадва, длето.

15)   минута, секунда, час, вечер, ден.

Ключ

1) малък, 2) зъл, 3) Иванов, 4) мас, 5) постепенно, 6) светло, 7) дърво, 8) изба, 9) дърво, 10) наказва 11) син 12) кокошарник, 13) вълнение, 14) пирон, 15) вечер

Ред за работа:

На изследваното лице се предоставя стандартната бланка на методиката и се подава следната инструкция: „На тази бланка са написани групи от думи, всяка от които включва по 5 думи. Четири от тези пет думи по нещо са близки, сходни и могат да бъдат обединени от някакъв общ за всички тях признак, а останалата една дума не съдържа този признак и тази дума трябва да бъде изключена.“

Ако изследваното лице не усвои веднага инструкцията, психологът задължително трябва да посочи и заедно да решат още 1-2 задачи (примера). Към изследването не се пристъпва докато изследваното лице действително не разбере инструкцията!

С началото на изследването се включва секундомера за засичане времето за изпълнение на всичките 15 набора думи.

След като изследваното лице приключи работата, психологът му предлага да обясни своите отговори. Цялата информация се документира в протокола (виж таблицата) по графи:

-номер на задачата (ред с думи);

-изключена дума;

-обяснение на изследваното лице;

-въпроси и бележки.

Забележка: В клинични условия, непосредствено преди изследването психологът провежда беседа, която цели да установи моментното състояние на пациента и неговите оплаквания.

Обработка и анализ на резултатите  

Получените данни подлежат преди всичко на качествен анализ на характера на грешките и обясненията на изследваното лице.  Възможна е и количествена оценка, изразяваща се в следното: 

1.В съответствие с ключа се изчислява броя на правилно решените задачи, като за всеки правилен отговор се начислява 2 бала.  

2.Изчислява се  обща оценка (а), като се вземат предвид поправките (корекциите) по време на изследването по формулата:

А = В + Т

Където,

В – количество бал за правилно решените задачи;

Т – поправки по време на изследването.  

Качествената оценка предполага анализ на характера на грешките. Най-типични са следните два типа грешки:  

1.Изключване на една дума, а останалите четири се обединяват, но не по общ, а по конкретен ситуационен признак. Например, от набора от думи: „листа“, „клони“, „кора“, „дърво“, „ствол“, пациентът изключва „листа“, обяснявайки, че „сега е началото на пролетта и листата все още не са се появили“;

2.Думите се обединяват по общ, но не по съществен признак, нерядко дори парадоксален признак. Например, от набор думи „гнездо“, „къртичина“, „мравуняк“, „кокошарник“ , „бърлога“, пациентът изключва „гнездо“, обяснявайки, че „гнездото по правило се намира на дърво, докато всички останали са на земята“.

Грешките от първият тип свидетелстват за снижаване нивото на обобщаване, а грешките от вторият тип – за изкривяване процеса на обобщаване.

Отговорите на изследваното лице могат да се класифицират по следния начин:

-категориални – отнасяне към клас на основата на главни, съществени признаци;

-функционални – отнасяне към клас на основата на функционални признаци (например, Какво прави? За какво служи?);

-конкретни – отнасяне към клас на основата на конкретни признаци (например, Как изглежда (цвят, форма)?;

-нулеви – изброява предмети (детайли) или функции без опит за обобщаване.  

Особености на отговорите в различните незоологични групи:

-при шизофрения – обобщава по несъществени, понякога по парадоксални признаци;

-при умственa  изостаналост – обобщенията имат конкретен характер, често се описват отделни ситуационни връзки;  

-при старческо слабоумие – обикновено няма възможност да изпълни задачата, не е в състояние да се справи дори най-елементарен пример.