2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
1084# Техники в семейната психотерапия – „Семейна скулптура”
(Р. Шерман, Н. Фридман)
Техниката „Семейна скулптура” се отнася към групата на социометричните техники. Те представляват изключително достъпен способ за изследване и реконструкция на дисфункционалната семейна структура на семейството и позволяват получаване на адекватна информация за функционирането му на всички нива – от индивидуално до мегасистемно.
1.Предназначение на техниката – изменение на структурата и функционирането на семейството. Тази техника широко се използва от семейните психотерапевти и като метод за диагностика на семейната система. В частност, техниката „Семейна скулптура” позволява да се определи мястото на индивида във вътрешно-семейната система и взаимоотношения, да се оцени степента на психологическа близост между членовете на семейството, да се установят наличието на структурни дисфункции (коалиции, алианси, нарушена йерархия), и да се определят основните зони на конфликта.
Същността на тази техника се състои в това, че скулптурираното пространственото разположение на хората (членовете на семейството) и на обектите, показват основните особености на структурата на семейството и разкриват вътрешно-семейното взаимодействие, от гледна точка на „архитекта” (членът на семейството, създаващ скулптурата).
По този начин всеки член на семейството създава пространствена репрезентация на семейната система – „жив портрет” на семейството, разполагайки своите родственици в зависимост от собствените си представи.
Несъмнено достойнство на техниката се явява нейния невербален характер, който позволява да се намали нивото на съпротива, да се подтиснат излишната интелектуализация и взаимни обвинения при обсъждане на проблемната ситуация в процеса на терапия.
2. Процедура на провеждане
За резултатно прилагане на техниката е необходимо да бъдат спазвани следните условия:
-Присъствие на членовете на семейството. Приема се, че минималното количество членове трябва да бъде 3-4 човека.
-Лека, подвижна мебел (например, стол).
-Наличие на предмети, които служат за обозначаване на отсъстващите на сесията членове.
-Достатъчно просторно помещение, което да позволи на клиента да създаде скулптурата по начин, който най-адекватно да отрази вътрешно-семейната ситуация.
3.Етапи на провеждане
Първи етап – Създаване скулптура на семейството, отразяваща особеностите на реалната ситуация в семейната система.
В началото психологът мотивира всички участници в психотерапията за изпълнение на предстоящата задача, като им обяснява, че тя ще им позволи в пълна сила да почувстват, какво значи да бъдат членове на семейство, намиращо се в сложна проблемна ситуация. По-нататък психотерапевтът предлага на всеки член на семейството да влезе в ролята на скулптор и да си представи, че другите членове са направени от глина, т.е. той може да моделира тяхното пространствено разположение и пози по такъв начин, че да покаже действията и чувствата им един към друг.
Инструкция: „Представете си, че сте скулптор. Опитайте сега да създадете скулптора, изобразяваща Вашето семейство. Представете си, че всички останали са направени от глина, т.е. Вие може да ги местите и поставяте на различни места и по различен начин така, както искате, така, както те изглеждат във Вашите представи. Едно обаче е важно, скулптурата, която Вие ще създадете, трябва да отразява ситуацията, която е възникнала във Вашето семейство в дадения момент”.
Ако членът на семейството, определен да създаде скулптурата изпитва затруднения, терапевтът може да му помогне, използвайки насочващи въпроси: Например към детето:
-„Виж, това е твоята майка, къде би могла да се намира тя? „Би ли стояла права или седнала на стола?”, „Как би държала ръцете си?”, „В каква посока и към какво (кого) би обърнала лицето си?” „Кого би гледала?”, „Какво би било изражението на лицето й?”
-„Къде спрямо твоята майка би разположил баща си?”, „Какво би било положението на тялото му – седнал или прав?, „Колко близо би го поставил до майка ти?”, „В коя посока би гледал баща ти?”, „Какво би било изражението на неговото лице?” и пр.
Извайването на скулптурата продължава до тогава, докато скулпторът не бъде удовлетворен от получения резултат. Много е важно останалите членове на семейството в действителност да позволяват скулпторът да работи с тях като с глина, отчитайки факта, че те също ще бъдат в неговата роля. Целта е всеки член на семейството да извае скулптора на „семейната реалност”, отразяваща емоционалната ситуация в семейството в дадения момент.
Втори етап – Обсъждане на скулптурата.
След завършване на скулпторите, семейството навлиза в следващата фаза – обсъждане на получените резултати, което предполага получаване отговори на следните въпроси, зададени от психолога:
-към скулптора: „Какво име бихте дали на Вашето произведение?”
-към всеки член на семейството: „Как се чувствахте на поставеното Ви място, сред родствениците?”
-към цялото семейство: „Учуди ли ви създадената скулптора?”, „Кое най-много ви впечатли?”
-към всеки член на семейството: „Знаехте ли по-рано, че скулпторът Ви възприема така, както Ви изобрази?”
-към цялото семейство: „Съгласни ли сте с това, че вашето семейство изглежда така, както беше изобразено на скулптурата?”
-към скулптора или семейството: „Какво бихте променили сега в скулптурата?”, „Какво бихте променили в живота на Вашето семейство?”
В процеса на построяване и обсъждане на скулптурата, терапевтът фиксира на специална бланка пространственото разположение на фигурите (членовете на семейството); насочеността на погледите им; обръща внимание на дистанцията между тях; регистрира насочеността на погледа и изображението на лицето; обръща внимание на позите. Бележки се водят за всяка скулптора. При наличие на условия могат да се направят снимки.
На основание водените наблюдения се отчитат особеностите (сравняват се прилики/разлики) на всички създадени скулптори, като на този етап може да се получи повече или по-малко адекватна оценка за:
-степента на емоционална близост (сплотеност) между членовете на семейството, която е представена като дистанция между фигурите;
-да се определи наличието на междупоколенчески коалиции и алианси;
-да се фиксира мястото и ролята на аутсайдер в семейната система;
-както и да се маркират участниците в основните конфликти.
Трети етап – Създаване скулптура на семейството, отразяваща представите на клиента за идеалното семейство.
След като всеки член на семейството е създал „реална” семейна скулптора (към дадения момент), психологът се обръща към членовете на семейството с молба, сега да пресъздадат своето разбиране (представа) за идеално семейство (такова, каквото биха искали то да бъде).
Процеса на извайване и получените резултати, помага на клиентите да осъзнаят своите позиции в семейството, като същевременно им предоставя уникална възможност да създадат единен модел за идеалното семейство – такова, каквото всички биха искали да имат.
4.Препоръки при използване на техниката
Представената техника може да бъде използвана при работа с отделните субсистеми на семейството (съпружеска, детско-родителска, сиблингова); при разширеното семейство в пълен състав (включва две субсистеми от различни поколения, например „родители-деца”; при разширеното семейство (включва повече субсистеми, например, „родителска”, „сиблингова”, родителска от трето поколение (баба-дядо). Разбира се техниката може да се прилага и при индивидуална работа с клиент, фокус на която се явяват семейни проблеми на клиента.
Техниката е ефективен инструмент за диагностика и интервенция в случаите при работа със семейства, склонни към манипулации (отнема им се вербалното предимство), а също така и при семейства с недостатъчно развито ниво на комуникационни навици – факт, който затруднява процеса на обсъждане на проблемната ситуация по време на сесията.
Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.
Превод от руски, Кунчев.
1026# Методика за оценка отношението на ...
994# Актуализиран списък на психопатични...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
„Подозрението" като прелюдия към ев...