1101# Патопсихологична диагностика. Списък на популярни методики  за

                    оценка на IQ в Западната и Руската психологически школи.

Тук е представен списък на популярни методики, които най-често се използват за диагностика на умствена изостаналост.

Съвременната патопсихологична и клинична диагностика на психичното развитие се основава до голяма степен на определяне на интелектуалния коефициент (IQ). Понятието интелектуален коефициент отразява съотношението на броя (умножено по 100) успешно изпълнени задачи към всички представени задачи от психологическата методика.

В частност, МКБ-10 и DSM-IV в качеството на диагностични критерии за умствена изостаналост определят IQ равен 70 или по-малък. IQ се изчислява, като се оценява успехът на задачите, изпълнявани със стандартизирани, надеждни и валидни (обосновани) психометрични тестове.

Има голям брой диагностични методики за оценка на развитието на лица с умствена изостаналост. Диагностиката не може да се основава само на резултатите от един психологичен инструмент. В същото време данните, получени от много изследвания, проведени в различно време и при използване на различни методики, могат да бъдат от съществено значение за окончателната диагноза. При избора на методика водещо значение има показателят мащабност на обхвата  в различните области на знание и дейност. Западната психологическа школа предпочита методиките на Векслер (Wechsler) или Кауфман (Kaufman), а в Руската психологическа школа, в допълнение към тези методики, се използват още Скала на Стендфорд-Бине (Stanford-Binet), методиката на Амтхауер (Amthauer), прогресивните матрици на Рейвън (Raven) и тест за скрининг за развитие на Денвър (Denver Development Screening Test) и др.

Използваните методики, изследващи IQ за диагностициране на умствено изоставане изискват подходяща среда и избор на най-ефективния тест за даден случай. Тези изисквания се налагат от факта, че към умственото изоставане е възможно да бъдат присъединени коморбидни заболявания или поведенчески нарушения, чийто влияние върху резултатите трябва да се изключи. Дори при лица без поведенчески смущения, някои личностни особености, преобладаващо настроение или емоционални реакции могат да окажат влияние на тестирането. Много умствено изоставащи участват без желание в изследването и много лесно се разочароват при неуспехи.  Тези трудности могат да бъдат намалени, например, с помощта на уверение, че изследването започва в началото с леки задачи, а след това продължава към по-трудни или чрез намиране на стимул за улесняване на усилията. В много случаи тестирането е затруднено дори тогава, когато не е необходимо да се използва реч. При някои генетични синдроми (например Уилямс, Даун) някои задачи се изпълняват добре, а при други резултатите са толкова ниски, че не е лесно да бъдат описани в общата оценка на IQ. Изследвани лица със сензорни или моторни увреждания също изискват специална адаптация към тестовите задачи. Освен това могат да възникнат трудности при изследване на етнически малцинства, които живеят извън своята среда. Голямо внимание трябва да се обърне на езиковите и културните особености на изследваните и  особено тогава,  когато имат лека умствена изостаналост.

Забележка: Коморби́дност (лат.  – „со“ – заедно  + „morbus“ – болест) — наличие на няколко хронични заболявания, свързани помежду си с единен патогенетичен механизъм.

Проблемът с коморбидността става особено важен в контекста на демографското застаряване на населението. През последните години все повече проучвания са посветени на спецификата на диагнозата и лечението на комбинираната патология, особено при пациенти в напреднала и старческа възраст. Изследвания показват, че ако на възраст 50-59 години, 36% от пациентите имат 2-3 заболявания, то на възраст 60-69 години се откриват вече до 4-5 заболявания при 40,2% от пациентите; а на възраст над 75 години - 65,9% имат повече от 5 заболявания.