Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01 16:00 - 1157# Форми и маски на тревожността (Ана Михайловна Прихожан)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове:
1



 

                                             1157# Форми и маски на тревожността

                                                       (Ана Михайловна Прихожан)

 

Тук в превод от руски език е представен текст от монографията на Ана Михайловна Прихожан, „Психология тревожности: дошкольный и младший школьный возраст“.  Авторът е доктор на психологическите науки, професор е катедра Проектираща психология, завеждащ Психологическа лаборатория на емоциите в Центъра за практична психология към Института по психология Л.С.Виготски / Руски държавен хуманитарен университет.

 

Тревогата, също както страхът и надеждата е специална предохранителна емоция.  Тревожността е една от най-сложните проблеми на съвременната психологическа наука. Има различни видове тревожност: устойчивата тревожност в някаква сфера е прието да се обозначава, като специфична, частна, парциална или обща – генерализирана тревожност, свободно променяща обектите в зависимост от промените на тяхната значимост за личността.  Тук основния въпрос е – Какво е взаимоотношението (съотношението) между общата тревожност и нейните частни случаи (видове)?  С други думи, явяват ли се частните случаи на тревожност – училищна, аритметична, междуличностна, тестова, компютърна и т.н. отделни, затворени в „своите“ сфери на преживяване или представляват способ за изразяване на общата тревожност, която просто се фиксира в дадената сфера, оказала се значима  за детето в определен период от време?  Този въпрос е особено важен преди всичко за практиката, тъй като се предполага, че е наличен в много различни сфери от работа на училищните психолози.

Продуктивни за разбиране на този проблем са идеите на Л.И.Божович, за адекватната и неадекватна тревожност. От негова гледна точка, критерий за истинска тревожност е неадекватността, свързана с реалната успеваемост, с реалното положение на индивида в една или друга сфера.  Само в този случай тя може да се разглежда като проява на общоличностна тревожност, „фиксирана“ в определена сфера.

image

Поради дълбоко фиксираният си характер, общата тревожност много по-трудно се подава на промяна и по-рядко спонтанно влияе върху до емоционално благополучие. Измененията в общата тревожност трябва да се търсят в вътре в дълбочината на това образувание: тя може да се „прикрепи“ към специфични ситуации, да се колебае в определени граници по степен на интензивност и т.н. В хода на психологическата работа частната тревожност е сравнително по-лесна и почти напълно изчезва при работа с деца и / или възрастни, посредством  овладяване на определени видове ситуации, и чрез саморегулация на поведението. В същото време, при частна тревожност, която е форма на изразяване на общата, се наблюдава известно „преливане на тревожност“ – справянето с тревожността в една област води до появата й в друга и това може да се случва многократно.  

image

Формата на тревожността е специална комбинация от характера на преживяването, осъзнаването, неговото вербално и невербално изразяване в характеристиките на поведението, общуването и дейността. Формата на тревожността се проявява в спонтанно (стихийно) възникващи начини за нейното преодоляване и компенсиране, както и в отношението на детето, / подрастващия към това преживяване.

Нашата експериментална работа потвърждава наличието на две основни категории тревожност (виж приложение №1): (1) открита – съзнателно преживявана и проявявана в поведението и дейността под формата на тревога; (2) скрита – в различна степен несъзнавана, проявяващи се или в извънредно спокойствие, нечувствителност към реално неблагополучие и дори в нейното отричане, или проявявана по косвен път,  чрез специфични способи на поведение.

В рамките на тези категории са идентифицирани и подложени на специален анализ различни форми на тревожност. Отделени са три форми на „открита“ тревожност:

1.Остра, нерегулируема или слабо регулируема тревожност – отличава се със силна, осъзната външна проява, чрез симптомите на тревожността. Индивидът не е в състояние да се справи сам с нея. Тази форма е представена почти еднакво при всички възрастни.

2.Регулируема и компенсирана тревожност, при която децата самостоятелно избират достатъчно ефективни начини за справяне с нея. Според характеристиките на използваните за тази цел начини за справяне, тази тревожност има две подформи:

(а) за намаляване на нивото на тревожност и

(б) за стимулиране на собствената дейност, повишаване на активността.

Регулируемата и компенсаторната тревожност се срещат преимуществено в две възрасти: начална училищна възраст и ранна юношеска, т.е. в периодите, характерни като стабилни. Важна характеристика на тези две форми на тревожност е, че децата оценяват това преживяване като неприятно, тежко и се опитват да се избавят от него.

3.„Култивирана“ тревожност – за разлика от посочените по-горе, тя е осъзната тревожност и преживяване, което се оказва особено ценно за личността, позволяващо й да постигне желаното. 

„Култивираната“ тревожност се появява по няколко начина:

Първо, тя може да бъде призната от индивида като основен регулатор на дейността му, като гарантираща неговата организираност и отговорност. При това тя съвпада с форма „2б“, а разликите се отнасят само до оценката на това преживяване.

Второ, тя може да действа като определен философски възглед за света (мироглед) и ценностна нагласа.

Трето, тя често се проявява в търсенето на определена „условна полза“ и се изразява чрез усилване на симптомите. В някои случаи, при някои лица могат да се срещнат две или дори всичките три варианта едновременно.

Като вид „култивирана” тревожност може да приеме т. нар. „магическа“ тревожност.  В този случай детето или тийнейджърът сякаш са „прокълнати или обсебени от зли сили“, което се постига посредством постоянното проиграване (възпроизвеждане) на ум на най-тревожещите го събития. Воденето на постоянни „разговори с тях“,  не само, че не го освобождават, а напротив – страховете се усилват по механизма на „омагьосания психологически кръг“.

„Култивираната“ тревожност се среща основно при учениците след V-VI клас (подрастващи) и в ранна юношеска възраст (VII-VIII клас), въпреки че отделни случаи (преди всичко на „магическа“ тревожност) се срещат и в по-ранни възрастови етапи.  

Форми на скрита тревожност се срещат обикновено в равна степен във всички възрасти. Скритата тревожност се среща много по-често в сравнение откритата. Една от формите й условно е наречена „неадекватно спокойствие“. В този случай личността „скрива“ тревогата си както от обкръжаващите го, така и от самия него, изработвайки твърди, силни начини за защита от нея, възпрепятстващи осъзнаването й като определена заплаха от обкръжаващия свят и от собствените си преживявания. При такива деца не се наблюдават външни признаци на тревожност, а точно обратно – те са неадекватно и прекалено спокойни.  Изследвания доказват, че тази форма е доста неустойчива (лабилна). Тя може доста бързо да премине в открита форма на тревожност (обикновено – остра, нерегулируема). Трябва да се отбележи, че при някои деца откритата тревожност и неадекватното спокойствие се редуват.  Създава се впечатление, че „неадекватното спокойствие” действа като някаква временна „почивка” от тревогата, когато детето се намира в ситуации с реален и заплашителен характер за психичното здраве.

За специален вариант на „неадекватното спокойствие“ може да се приеме т. нар, „субективно-скрита тревожност“.  При нея всички външни признаци на тревожност се съчетават с „абсолютно спокойствие” (според резултатите от експерименталните тестове), но в същото време (според самоотчетите), това спокойствие е съпроводено с неясно, дифузно преживяване, при вербализацията на което учениците изпитват съществени затруднения. Последното се наблюдава при юноши и по-големи ученици.

Втората форма на скрита тревожност – „избягване от ситуацията“ се среща доста рядко и присъства приблизително еднакво във всички възрасти.

Изброявайки формите на тревожност, не може да не се спомене т. нар. „маскирана“ тревожност. Доста разпространена маска на тревожна депресия в юношеството и напреднала възрастност  се явява откритата враждебност към другите, а в отделни периоди, проявяваща се с повишена, но обикновено малоефективна трудова активност, суетливост и т.н.  Именно в този смисъл понятието „маски” или „втора външност” се използва при  описание на поведението и особеностите на дейността на тревожните деца (Б. И. Кочубей, Е. В. Новикова, 1988). Ние се придържаме към тази гледна точка, приемайки, че „маски“ на тревожност са такива форми на поведение, при които ярко се появяват специфични личностни особености, породени от тревожността, които позволяват на човек едновременно да я преживее спокойно, в смекчен вид, без да я показва навън. В качеството на такива „маски“ често се описват: агресивност, зависимост, апатия, извънредна мечтателност, ирационална съзерцателност и др. В нашите изследвания най-солидно представяне показаха тревожно-агресивните и тревожно-зависимите типове (с различна степен осъзнаване на тревогата).

Тревожно-агресивния тип се среща най-често в предучилищна и юношеска възраст (и при открити, и при скрити форми на тревожност), както във вид на пряко изразени агресивни форми на поведение, така и само по тестови показатели (по резултати от теста на Розенцвайг и Хенд-теста на Вагнер). В последния случай открити форми на агресия се наблюдават основно при момичетата и то само във форма на т. нар. „релационна агресия“, т.е. в разпространение на унижаващи другите слухове, постоянно изясняване на отношенията с приятелките с изразен стремеж към доказване на тяхната виновност. Косвени форми на агресия се появяват в рисунки и в разказите на децата, а също и чрез своеобразни „съмнителни похвали“, при които например, приятелката като че ли действително „искрено“ бива хвалена  (при това хвалещият демонстрира убеденост, че наистина похвалва), а всъщност казаното се явява форма на унижение, порицание, критика.

Специфичното за агресивно-тревожният тип, за разлика от другите варианти на агресивност, е ярко изразеното чувство за опасност, една своеобразна смес от агресия и тревога –  извършвайки агресивна постъпка, проявявайки вербална агресия или давайки съответен отговор на тестовия материал, лицето едновременно се извинява и в същото време се страхува от своята „смелост“.  При някои деца проявите на агресия актуализират чувството за вина, което обаче не възпрепятства по-нататъшните прояви на агресия, а ги стимулира.

Тревожно-зависимият тип най-често се проявява с открити форми на тревожност, особено при остра, нерегулируема и „култивирана“ форми. Установени са както положителни, така и отрицателни форми на зависимост, стартирайки от извънредно послушание (покорство) или обратно – от разрушително неподчинение, и завършващи в ранна юношеска възраст, с повишена загриженост, внимание към другите хора, като може да стигне дори до пълно самоотричане. Тревожно-зависимият тип се характеризира с повишена чувствителност към емоционалното благополучие на друг човек – някаква  значима фигура, отношението към която в най-голяма степен влияе върху емоционалното самочувствие и особеностите на поведението  на индивида. Такава фигура може да се яви някой от родителите, но може да бъде и външен човек.  Интересен е факта, че в подрастваща и юношеска училищна възраст, учениците могат да осъзнават подобна зависимост, да правят неуспешни опити за откъсване от нея, без възможност от избавление, тъй като  именно тази фигура заменя повечето форми за удовлетворяване на емоционалните потребности.

Очевидна е връзката между зависимостта и тревожността, тъй като актуализираното  в този случай чувство за безпомощност, неспособността да се справи със ситуацията и несигурността, пораждат в човек потребност от помощ, от подкрепа от страна на другите хора и формират чувство на зависимост от тях.   Видно е и това, че тази „маска на тревожността“ най-често се среща в преходните  критични периоди – при децата на 6-7 и 13-14 години, и се проявява (за разлика от „кризата на независимостта“), като „криза на зависимостта“. Последната засяга сериозно и випускниците.

Освен посочените типове, в качеството на „маски“ на тревожността встъпват още лъжливостта и мързелът. В начална училищна възраст има много случаи на „лъжовна хиперактивност“.

„Маската“ не спасява (или недостатъчно спасява) детето или подрастващия от субективното преживяване на тревога, но на първо място тя позволява в някаква степен (по-добре или по-зле),  да се скрие тревожността от другите;  на второ място тя осигурява възможност за регулация на процеса на възникване, а впоследствие и за регулация на нивото на преживяна тревога. Тези признаци показват определено родство на тази форма  с регулируемата и компенсаторна форма на тревожност.

Известно е, че „маските на тревожността” заедно с „бягството в болестта“ най-често се описват като способ за защита. Нашите изследвания позволяват да се разшири традиционната интерпретация и да се видят „маските” на тревожността не само като защита, образувана по реактивен път, но и като способ за регулиране и компенсиране на тревогата, а впоследствие и за изграждане на тази основа работата за преодоляване на тревожността. Именно в това ние виждаме кардиналната разлика между „маските на тревожността” във вид на определени личностни черти от соматизацията на тревогата от тип „бягството в болестта“ (в някои литературни източници – „бягство от ситуацията“). Последното е доста често срещано явление и е описано подробно в литературата. „Бягство в болестта“  често се среща при децата в доучилищна и начална училищна възраст, физически слаби, с анамнеза за родови травми, преминали в ранна възраст тежки заболявания. Според нас, устойчивото преживяване на тревога способства за реално влошаване на физическото състояние, което от своя страна предполага астенизиращ характер на тревогата, т.е.  болестта може да се окаже  не средство за защита от тревогата, а просто следствие от нея.   Снижаването (минимизирането) на тревожността при заболяванията може да се постигне чрез поставяне на болния в един щадящ режим.

Анализът на формите на тревожността и свързаните с тях стихийно формиращи се способи за нейната компенсация, регулация и преодоляване показва, че при децата и подрастващите тези форми не могат да бъда описани единствено  като защити, определени чрез действието на защитни механизми. Нерядко тези способи представляват своеобразен вид елементарни, задържащи или деформирани варианти на ефективни пътища за преодоляване на трудностите, на основа на които може да се конструира работата за преодоляване тревожността.

Освен това, анализът на редица форми на тревожността показва, че самата тя нерядко изпълнява защитни функции. За това свидетелства по специално изразената амбивалентна реакция на голям брой тревожни ученици (основно подрастващи и по-големи) на предложението да участват в психологична работа за преодоляване на тревожността. Подобна реакция е характерна не само за тях, чиято тревожност ние обозначаваме като „култивирана“ или „магическа“, но дори за някои от тези, които изпитват субективно най-тежката форма – остра, открита тревожност.  На думи тази категория заявява, че желае да се избави от тревогата, но реално тяхното поведение свидетелства за активност, изразяваща се основно в косвена съпротива на тази декларация.  Тази реакция рязко отличава групата тревожни деца от тези, които изпитват само ситуативна тревожност.  Последните с готовност откликват на подобни предложения за работа, оценявайки ги наистина като способ да се научат да владеят себе си в трудни ситуации.

Поведението на тревожните деца и подрастващите, и техните изказвания показват, че те нерядко изпитват определена потребност от това преживяване, тъй като то отразява първичните представи за себе си, първичната самооценка, първичното емоционално самочувствие. Известно е, че потребността от устойчивост на „Аз-концепцията“ има две страни: едната е свързана с достигане на определено ниво на цели, които осигуряват удовлетворяващо ниво на отношение към себе си, а другата – със запазване на първичното отношение към себе си, независимо от неговите особености. С това се свърза например, известния феномен „дискомфорт на успеха“ (Дж. Аронфрид).   Може да се предполага, че за тревожните деца и подрастващите именно втората страна се оказва по-значима, тъй като с нейна помощ се осигурява стабилна и предсказуема картина на света и на своето място в него.  За тревожните деца това е особено важно, тъй като  когато се окажат в ситуации на неопределеност, неустойчивостта за тях представлява голяма трудност – дори най-малката неопределеност може рязко да усили това преживяване.

 

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Прихожан А.М. Психология тревожности: дошкольный и младший школьный возраст. СПб.: Питер, 2007.

image

image

image
 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1552387
Постинги: 1763
Коментари: 116
Гласове: 1155
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031