1174# Методи за невропсихологични изследвания на координацията

                                                                    (А.Л.Сиротюк)

Тук е представен фрагмент от книгата на А.Л. Сиротюк,  „Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения“ в превод от руски език.

Преди прилагането на специални тестове е необходимо да се види как пациентът  извършва обикновени движения в леглото, седнало и право положение; как ляга, става, ходи; как се съблича/облича; как пише букви и различни фигури; как чертае прави линии и кръгове с молив, без да опита лактите си; как взема чаша вода, как я поднася към устата си и др.  Всички тези данни дават полезна информация за преценка състоянието на координацията. Освен това се прилагат и специални тестове.

1.Проба на Ромберг.

От пациентът се иска да бъде прав, като застане с прибрани крака, изпънати напред ръце, отначало с отворени, а после със затворени очи. Накрая може да му се предложи да се завърти бързо около своята ос с отворени и затворени очи.  При т. нар. „сенсибилизиран Ромберг“,  пациентът повдига единият си крак във въздуха или поставя едното ходило пред другото.

Информацията, която дава тази проба е особено важна:

-При полоиневрити със засягане на дълбоката сетивност, при увреждане на задните стълбци, tabes dorsalis и други, пациентът запазва равновесие само докато е с отворени очи. Щом затвори очи, той губи устойчивост, наклонява се и може да падне.

-При малкомозъчни заболявания, особено по средната линия или при въвличане на спино-церебеларните пътища пациентът не може да стои устойчиво прав, както при отворени, така и при затворени очи.  В тези случаи се касае за церебеларен или отрицателен Ромберг. Пациентът е принуден да застава с широко отворени крака, за да не падне.

-Когато болният е устойчив, както при отворени, така и при затворени очи, пробата на Ромберг е без особености.

-Псевдоромберг се среща при функционални разстройства на координацията. Пациентът е с несигурен стоеж, но въпреки неустойчивостта, сухожилията на ходилото остават спокойни. Падането изглежда неизбежно, но почти винаги пациентите остава в право положение.

2.Носо-показалечна проба.

От пациентът се иска да докосне върха на носа си с върха на показалеца на ръката си, отведена максимално в абдукация и екстензия. Пробата трябва да се извърши с различни скорости  - бързо, бавно, с отворени и затворени очи, в право и легнало положение. Ефектът се засилва, когато пробата се извършва срещу съпротивление от поставената върху китката или предмишницата ръка на изследващия.  При разстройство на дълбоката сетивност в ръката, при малкомозъчни и вестибуларни синдроми се получават отклонения – дисметрия, хипо- и хиперметрия, понякога интенционен тремор, когато последният се засилва при достигането на определена цел.

3.Проба диадохокинеза.

От пациентът се иска да протегне напред двете си ръце и да извърши бърза супинация и прониация на дланите.  Пробата може да се направи и когато едната ръка извършва супинация и пронация върху дланта на другата. Със  същото значение могат да се направят последователно  свиване и разпускане на ръката в юмрук, барабанене с върховете на пръстите върху повърхността на маса, бързо изваждане и вкарване на езика и др.

4.Коляно-стъпална проба.

От пациентът се иска да допре с петата на единия си крак коляното на другия и да плъзне крака надолу по  тибията. Пробата може да се извърши и когато с върха на пръстите на крака си, пациентът докосва даден фиксиран предмет  или когато му се предложи  да нарисува с крака си във въздуха или на пода, осморка или други фигури.

5.Проба за разкриване дистоничния феномен на Янишевски.

Изпънатите напред в хоризонтално ниво ръце с длани, обърнати надолу към пода, се повдигат постепенно бавно нагоре. При положителен дистоничен феномен на Янишевски се получава девиация с обръщане на дланта на ръката встрани. Пробата дава по-отчетливи резултати, когато се повтори няколко пъти.

6. Проба на Тома за установяване на дисметрия.

Пациентът застава с изпънати напред ръце с длани, обърнати нагоре и с разперени палци. При опит за бързо обръщане на дланите надолу, в случай на малкомозъчно хемисферно увреждане в ипсилатералната ръка се получава една значително по-голяма ротация на дланта.

7.Изследване на походката.

Първо на пациентът се предлага да направи няколко крачки напред и назад, отначало с отворени, а след това със затворени очи, да се обърне кръгом и др.  При малкомозъчни увреждания и особено при палеоцеребрален синдром може да се установи силно неустойчива („пиянска“) походка.  При поражения на малкомозъчните хемисфери се разкрива загуба на нормални физиологични синкинезии.

8.Изследване на почерка.

Пробата позволява да се установи наличието на тремор, мегалофалия, при които пациентът пише с твърде големи букви и други фини разстройства на координацията.

9.Изследване на говора.

Пробата разкрива координационни разстройства, обхванали оралната мускултура. В тези случаи е налице взривен, експлозивен или скандиран говор, поради неравномерното произвеждане на импулсите в говорната мускултура.

Превод от руски, Кунчев.