1112# Организация на кинотренинг в училище

                                                 (Виктория Рудольфовна Шмидт)

Забележка: Тук е представена в превод от руски език статия на Виктория Рудольфовна Шмидт, кандидат на психологичните науки, декан на факултета за социална работа при Московското висше училище за социални и икономически науки, старши научен сътрудник в Института за корекционна педагогика към Руската академия на образованието. Авторът поетапно описва разработката, интерпретацията и структурата на възприятие на филма при кинотерапия и кинотренинг на деца и ученици, в рамките на терапевтичния процес. Материалът представлява интерес за училищни психолози, учители и възпитатели.

Сред психологическите инструменти за развитие на детето, училищните психолози често използват средствата на кинотерапията.  Тя съдейства за оформяне у детето на такива важни качества, като емоционалност, комуникабилност, способности за независими разсъждения. Редовното провеждане на кинотренинг в рамките на училищната система способства за преодоляване на пропуските в обучението в малобройните класове на по-малките населени места.  

Кинотерапията се явява способ за създаване на обща комуникативна база, общ речник и условия за непринудено общуване между ученици и учители. Съвместното преживяване и откритостта на психолога, създават предпоставки за разкриване личността на учениците. Освен това, участниците в сесиите по кинотерапия усвояват нови подходи и начини за справяне с различни проблеми, потопени в една дружеска среда, непринудена атмосфера и увлекателна работа.

Разработката на програма за кинотренинг на основата на филм (клип) се базира на няколко допускания. Първо, приема се, че по принцип при създаването на филма, авторите следват някаква идея, близка до един или друг подход в хуманитарните науки, например, в анимационния филм „Цар Лъв“ – екологичен подход, а във филма „Лило и Ситч“ – хуманистичен подход. На второ място, приема се, че професионалното разбиране на филма съдейства за изработване на ефективни въпроси и задачи.  На трето място,  за добрия и съдържателен филм е характерно съчетание на вълнуващ сюжет със съдържателни идеи, които не всяко дете е в състояние да разбере (освен, ако възрастният не фокусира вниманието му върху съзнателното възприемане на това, което то е видяло и чуло). По тази причина специалните дискусии и упражнения помагат да се създаде култура на гледане, разбиране и обсъждане на филма при децата.

Необходима ли е култура на възприемане и обсъждане на филма и ако е така, за какво?

Има няколко възможни отговора на този въпрос:

1.Гледането на филм има терапевтичен ефект в такава степен, в която човек е готов да съпреживява това, което вижда и да осъзнава своите емоции. Често филмът позволява на човек да преживее това, което по една или друга причина е било забранено или „скрито“ от него в миналото. Различните участници в тренинга могат да започнат да плачат по различно време, докато гледат един и същи филм, защото наистина добрият филм винаги е „многопластов“ и адресиран към различни видове чувствен житейски опит.  

2.Филмите могат да показват стереотипи и предразсъдъци в отношенията между хората. Киното може да направи човек по-зависим от мнението на други хора, но може и да го освободи от предразсъдъци.

3.Киното помага да се намери ново решение на проблема тогава, когато човек може правилно да формулира този проблем и да гледа филма целенасочено. Този ефект представлява един от най-опасните – защото, посланието на авторите и разбирането за същността на това послание от публиката често не съвпадат. Въпреки това, много от нас могат да си спомнят филми, която са ни позволили да вземем определено решението към по-добро.

4.Киното ориентира зрителите към спазването на нормите и изискванията на обществото. Ако човек си постави за цел да намери баланс между неговите интереси и изискванията на обществото, то филмовата индустрия е в негова услуга. Например, много популярно е мисленето, че американските младежки сериали  са доста глупави, но всъщност много от тях са насочени именно към промяна и оптимизиране поведението на по-младото поколение както в областта на интимните отношения, така и в рамките на социалния успех.

По един или друг начин, съвременните деца се нуждаят от „преводач“, който да ги води в „терапевтичния“ свят на киното – някой, който владее способите за  интерпретиране на филми, някой който да може да направи паралел между сюжета и ситуацията, между героя и неговия характер или действие.  И работата в случая не е толкова във вкусът и изборът на филмов материал, колкото в способността да се анализира професионално този материал, да се представи интерпретацията увлекателно, което да подтикне децата към самостоятелно разбиране на филма.

Подмяната на професионалния подход с „битов“ може да доведе до това, че вместо образователен ефект, децата да получават от възрастните допълнителна порция противоречивите нагласи и предписания за чувствата и действията, а съвременната култура е препълнена с противоречия и манипулации. Мисията на кинотерапията се състои в това, детето да развие способности за независими разсъждения, като запази своята емоционална непосредственост и спонтанност.

Към водещият, провеждащ кинотренинг и кинотерапия има следните изисквания:

-способност да „говори“ на няколко „езика“ на обществените науки (в края на краищата филмите са добър материал за илюстриране на най-сложните социални теории);

-способност да представят своята гледна точка на език, достъпен за децата;

-тактичност при обсъждане на чувствата и преживяванията, изпитвани от участниците.

Как да се избере подходящ филм?

В много отношения изборът е спонтанен – ​​самите деца говорят за любимите си филми и анимационни филми. Един възрастен, който може да се присъедини към субкултурата на децата чрез гледане на филми, избира филми по свой вкус – в крайна сметка е важно филмът да бъде интересен за всички участници в процеса на кинотерапията. Отделен въпрос е избора на любим филм или анимационен филм, като материал за работата. Подобен избор поставя водещия в много трудна „двустранна“ ситуация.  Много често това, което се възприема за харесвано и любимо не винаги подлежи на интерпретация. Освен това, „харесването“ или „пристрастяването“ на водещият към един филм може дори да попречи при обсъждането, тъй като децата не трябва и най-вероятно няма да се отнасят към него така, както възрастния. За такъв водещ ще е трудно да възприеме критиките на децата и желанието им да изразят позицията си.

Разработката на тренинг с ученици, базиращ се на филми (клип) може да се раздели на няколко етапа.

ЕТАПИ В РАЗРАБОТКАТА НА КИНОТРЕНИНГ

1.Първи етап – събиране на информация за филма.

1.1.Изучаване публикации за създаването на филма, запознаване с рецензии и анотации.

Почти всички големи филмови компании създават интернет-страница за своите продукции, представена в http://en.wikipedia.org/.  Структурата на описанието на филмите в електронен вид дава възможност и се явява основа за анализ на сюжета.

1.2.Съставяне пълен списък на героите и анализ на техните отношения, посредством социометрия или друг графичен способ.

1.3.Анализ на културния и социален фон, върху който е създаден филма.

Много филми съдържат в себе си известни цитати от други филми, книги, легенди, притчи и по принцип от художествени произведения или народно творчество, а други са създадени по действителни случаи. Тези готови шаблони пряко или косвено отразяват определени времеви и пространствени периоди, за които са били характерни ценности и правила за отношения между хората и начина на живот.

2.Втори етап – интерпретация на филма.

Целта на интерпретацията е не в придобиване на киноведчески навици, а в рефлексията на водещия, в уменията му да разпознае сюжетните препятствия, да разкрие филмовата естетика, да посочи ценностните идеи и каузи, противоречията, принципите или способите за съгласуване на идеи и концепции, от общочовешки морален и исторически план до вътрешния свят на всяко семейство и всеки човек. Тези теми застават в центъра на интерпретацията, като могат да бъдат тълкувани от позицията на различни подходи:

-Екологичен подход в интерпретацията:  проследяване на определен проблем от зараждането и развитието му до способите за неговото разрешаване;

-Системен подход в интерпретацията:  разкриване (идентифициране) на проблемния персонаж, на неговите послания (симптоматика) и взаимодействията му с обкръжаващата го среда; изучаване на поведенческите модели в общуването на другите с главния герой; диагностициране на проблемните отношения и ролеви конфликти; оценка и търсене на способи за тяхното разрешаване; битката между поколенията и разпознаване на създаваните семейни коалиции и триъгълници; пораженията, нанесени от предразсъдъци и стереотипи и т.н. Системният подход изучава реалността, разглеждайки всеки детайл в една взаимна свързаност, взаимно влияние и обусловеност.

-Комплексен подход в интерпретацията: разглежда обекта на анализ като съвкупност от компоненти, подлежащи на изучаване от гледна точка на голям брой науки, теории, концепции, т.е. човекът се разглежда едновременно като представител на биологичния си вид Homo sapiens (индивид); като носител на знания и активен елемент на познавателната и преобразуваща действителността дейност (субект); като субект на социални отношения (личност);  като уникално единство на социално значими биологични, социални и психични особености (индивидуалност).

-Функционален подход в интерпретацията: насочен е към разкриване и изучаване на функциите на обектите (явленията). Този подход се основава на разбирането, че функцията е проявление на свойствата на обекта в определена система от отношения, а самите свойства са проявление на качествата на обекта при неговото взаимодействие с други обекти. Разгледана така, функцията се явява реализация на съотношението на обекта (героя) със средата и още – съответствие между средата и системата. Следователно, анализът при функционалния подход се интересува главно от начина на свързаност между обекта и средата. Той се базира на принципа за саморегулираността и поддържането на равновесие между обектите в действителността.

-Структурен подход в интерпретацията: насочен е към разкриване и описание на структурата на обектите (явленията). За него са характерни: фокус на вниманието върху описание на актуалното състояние на обектите; установяване на техните вътрешно присъщи свойства; тук интересът не е към изолираните факти, а към връзката между тях. В резултат на това при анализа се изгражда система от взаимни връзки между елементите (персонажите) на различни нива на тяхната организация. Важно достойнство на структурния подход се явява неговата относителна лекота и нагледност за представяне на изучаваните елементи, посредством различни модели. Тези модели позволяват информацията да се представи чрез конкретни описания, схеми, таблици, шаблони, графики, класификации и т.н.

-Генетичния подход в интерпретацията: това е способ за изследване и обяснение на събития, явления, постъпки, основаващ се на анализ в тяхното развитие както в онтогенетичен, така и в филогенетичен план. При това той изисква да се установят: началните условия за произхода и възникването на явленията; главните етапи; основните тенденции в развитието им. Цел на подхода е, да се разкрият връзките между изучаваните явления във времето (героите) и проследяване на тяхното развитие.

2.1.Формулиране идеите на филма.

Формулиране основната идея (идеи) на филма представлява отделяне на ключовите теми, които описват съдържанието. Това упражнение позволява не само да се усвои схема за анализ на произведението, но също и да се определи, дали филмът може да бъде категоризиран като произведение на изкуството. Ако липсва такава съгласувана идея, то очевидно този филм е неподходящ за тренировъчна работа и обратно, филмите с ясна, добре очертана идея (идеи), позволяват фокусът на вниманието на участниците в тренинга да бъде поставен върху определени ценности. Препоръчва се водещият да формулира основната идея с две-три думи или да отдели няколко ключови идеи, които по най-добрия начин описват главната мисъл на филма.

2.2.Съставяне психологически портрет на персонажите.

При съставяне психологически портрет на героите се използват различни професионални способи за описание на поведението, индивидуалните особености и ценности на персонажа. На този етап водещият трябва да се постарае да насочи вниманието към динамиката в развитието на героите и към търсене на професионално обяснение за настъпилите промени в тяхното поведение (явната и скрита мотивация; влиянието на обкръжаващата среда и пр.).

2.3.Анализ на сюжета по избрана схема (например, често при деца се прилага Методиката за анализ чрез „вълшебни картички“ на Владимир Яковлевич Пропа – много популярен вариант в терапията и психологическото консултиране).

Към един филм е целесъобразно да бъдат приложени няколко варианта за анализ на събитията.  Например  във филма могат да бъдат разкрити няколко кулминации в сюжетната линия (в зависимост от избраната схема за анализ).  От отговора на въпроса, отправен към децата: „Според вас кой момент от филма е главен?“, може да се съди до каква степен малките зрители са способни да бъдат самостоятелни и активни. Ако участниците посочват за кулминация моментът, в който главният герой взема решение да напусне дома си (или сам да се впусне в приключение; да се изправи срещу неизвестното;  да тръгне на битка; да поеме лидерска роля в групата и т.н.), може да се предположи, че децата разбират важността на самостоятелно взетото решение, на отговорността пред себе си или другите и пр.  Но, ако децата виждат кулминацията например,  в  момента на разобличението на главния герой, то може да се направи извод, че по-скоро предпочитат да „плават по течението“, без да носят отговорност и без да проявяват активност.

2.4.Основен критерий при избора на филм е съотношението между пропагандираните в произведението ценности и способността за осмисляне на събитията. Например, филмът може да предлага на зрителите да преживеят заедно с героя два принципиално различни начина на живот: първия, да бъде дълг пред другите (така живеят достойните) и втория, да бъде живот заради самия живот (самоцелното пилеене на енергия).  При друг вариант художественото произведение може да е насочено към осъзнаване условността на някакъв вид норми, например при оценката на такива важни житейски сфери, каквато е чувството за привързаност (принадлежност)  или чувството за справедливост.

2.5.Подбор на възможни теории и подходи за анализ на филма или обратно – избор на филми, които по най-точния и изчерпателен начин илюстрират една или друга теория (подход).

2.6.Намиране на максимално възможния брой филми по темата.

Намирането и създаването на база-данни и каталог от филми, свързани с определени теми има решаващо значение за провеждане на ефективен тренинг. Оптималния вариант е да се открият филми, които включват няколко теми от една сфера (например, семейство, общество, взаимоотношения, приятелство, отношения между половете, професионализъм, самоопределение) и връзка между тях.  

2.7.Намиране на филм с предписания, т.е. с определени правила, предвиждащи санкции за тяхното неизпълнение. Важно в случая е, филмът да не разобличава такива нагласи и да съдейства за тяхното укрепване. При подбора на филм, водещият трябва да търси такъв, който включва повече подобни предписания и да оцени тяхното позициониране – съдържат ли критика или се явяват позитивни. По време на анализа, участниците се ориентират именно към активно обсъждане на темата за предписанията.

3.Трети етап – планиране на упражнения и въпроси за обсъждане.

3.1.Упражненията могат да бъдат разделени на два вида: помощни или спомагателни (предназначени да подготвят учениците за обсъждане на филма, да създадат общо информационно поле) и основни или главни (насочени към разработване на главната тема на филма, фасилитиращи (улесняване) преживяванията и рефлексията на аудиторията).

3.2.Помощните упражнения в занимателна форма позволяват на детето да запомни всички герои, основните събития и важни подробности за случващото се на екрана.  Забавлението може да бъде осигурено от ефекта на съревнованието, от необходимостта да се поставят в ред обърканите образи на героите и техните имена, или да се възстанови хода на събитията във филма.

3.3.Основните упражнения са свързани с основната тема (или теми) на филма. Те могат да се въведат под формата на последователни тренинги (твърда, класическа структура на тренинг) или да се предложат в хода на обсъждането. Колкото по-силна и активна е групата участници, толкова по-малко се нуждае от твърда структура на тренинг.

3.4.Има четири основни вида упражнения:

-въпросни – за разбиране същността на произведението (насърчаване на дискусия по  въпроси с варианти на отговори и предложения за тяхната интерпретация);

-авторски – на децата се предлага да променят сценария на филма, да го допишат (продължат), да преработят образите на героите и т.н .;

-отношение към персонажите – участниците разказват за това, кои герои са им по-близки и защо.  Условно тези упражнения се обозначават с формулата: „Ако ти беше на мястото на героя, то … „;

-придобиване на нови способи и умения за справяне с проблемите. Условно тези упражнения се обозначават с формулата: „Ако героят от филма беше на мое място, тогава той ...“.

Много е важно водещият да поддържа правото на децата за собствена  визия за филма, особено в областта на оценяването на героите и тяхното поведение. Важно е да се създадат условия за извличане на алтернативни мнения, да се покаже на децата възможността за съществуването на различни възгледи – това е изключително ценен урок  за търсене и изучаване на най-полезната гледна точка.

Участниците в тренинга могат да заемат две позиции: да се видят на мястото на героя или да пренесат героя на своето място. Тези трансфери съставляват основата на възприятието, съпреживяванията и разбиранията за филма. Именно това са източниците на терапевтичния ефект от филма, който се заключава в откриване, съпоставяне и преживяване на собствения живот и на възможните варианти за изменения на този живот под влиянието на новия културен опит.

По-долу в таблицата нагледно е представена структура на възприятието на филм, формирането на двустранно отношение към хода на събитията и своето разбиране за филма.

Изследователите отбелязват, че кинотерапията спасява от рутината и се явява ефективно средство за профилактика на емоционалното „изгаряне“ (бърнаут).

Друго предимство е възможността за цялостно възприемане на проблема и подхода към неговото решение. Ако по-голямата част от техниките за психологическа помощ „раздробяват“ проблема на съставните му елементи, то кинетерапията комбинира всички елементи в едно и това се случва доста бързо, по време на гледането на самия филм.

Кинотерапията е чудесен способ да се подобри взаимното разбиране  между учителите и учениците. Общите преживявания и откритостта на психолога (учителя) създават предпоставки за откритост на участниците в тренинга, в който се усвояват нови подходи и техники и то в хода на една увлекателна работа.

Подготовката и провеждането на качествен кинотренинг отнема много време. Някой специалисти съветват, за да се икономиса време,  гледането на филма да се раздели на етапи. Например, може да се предложи на участниците предварително да гледат филма преди общуването в група или да гледат само основни епизоди от филма. Освен това, голяма част от времето се поглъща от подготовката на програма за  обсъждане и упражнения.  Въпреки факта, че организационните проблеми на кинотерапията и кинотренинга остават най-обсъжданите, потребители на този метод непрекъснато расте, като заедно с това постоянно се актуализират други проблеми. 

Един от важните проблеми при използването на кинетерапията е постигнето на баланс между:

-основите и  подпомагащите дейности и средствата за естетически анализ;

-треньорската и зрителска интерпретация на филма (важно е да се разбере: къде е мнението и къде е предразсъдъкът; кога участникът изразява чувство и кога поставя стереотипите си в емоционалния „обвивка“).

На следващо място, необходимо е да се обърне внимание чрез кои способи се усилва впечатлението на зрителите: музика; изобразителни средства; образи, представени с езика на героите и т.н.

Що се отнася до това, дали е важно да бъдат обсъждани с децата естетическите достойнства или недостатъци на филмите, тук е по-вероятно даденото предимството на „психологията“ пред „красотата“ да бъде контролирано: ако обсъждането на естетическите находки протича в общия ход на разсъжденията, това ще бъде плюс, но ако разсейва и отдалечава, тогава може да се помисли върху неговата необходимост.

Кинотерапията е много подобна на библиотерапията. Водещият играе ролята на посредник между книгата (филма) и детето, а книгата (филмът) действа като посредник между детето и водещия. Важно е да се знае, че детето помага на специалиста да разбере по-добре филма или книгата. С други думи, вниманието на възрастните към позицията на детето и нейното уважение служат за създаване и поддръжане на пространство с различни интерпретации на книгата и филма, което е ценно за развитието на взаимоотношенията между различните поколения.

Превод от руски, Кунчев.

Източник:

http://www.studmed.ru/shmidt-vr-kinoterapiya-v-shkole-statya_3c5e0829dd0.html

http://klass.resobr.ru/archive/year/articles/473/

https://www.flip.kz/descript?cat=people&id=14509&page=1

http://www.dissercat.com/content/vzaimosvyaz-samootnosheniya-i-umstvennogo-razvitiya-uchashchikhsya-1-2-klassa