1178# Диагностика на професионална (педагогическа) и

                                                    родителска тревожност (А.Прихожан)

 

Предложената методика е разработена през 1996-1988г. Включва две форми. Форма „А“ е предназначена за учители в средно училище, а форма „Б“ – за родители.  Всяка от формите съдържа по две субскали:

а) субскала за обща тревожност (общо емоционално неблагополучие) за двете форми;

б) субскала съответно за дадената форма – професионална или родителска тревожност.

Твърдения, използвани в методиката първоначално са били взети от проведени консултативни беседи, а впоследствие са преминали експертна оценка.  В ролята на експерти по скалата за професионална тревожност са включени използвани учители от средни училища със стаж не по-малък от 5 г., а по скалата за родителска тревожност – родители на деца на възраст от 10 до 17 години. Субскалата за общо емоционално неблагополучие е преминала оценяване от дете групи експерти.

Формулировките на твърденията в методиката предполагат съответствие с пола на изследваното лице.  Предложеният тук текст използва най-разпространения вариант – за жени.

При прилагане на вариант „Б“ (родителска тревожност) е необходимо да се държи сметка за пола на детето и за броя деца в семейството.  Във всички случаи е необходима специална бланка на методиката, включваща 20 твърдения само за родители.

Апробацията и стандартизацията на форма „А“ са извършени на база извадка от педагози и студенти от педагогически университети и институти: 246 жени и 52 мъже, на възраст 22-57 години; форма „Б“ – родители на деца от 8 до 16г., 134 жени и 87 мъже на възраст от 27 до 52 години.

Описание: Методиката се отнася към групата бланкови тестове. Бланката съдържа необходимите сведения за изследваните лица – инструкции и стимулен материал.  Тъй като формите се различават само по една субскала, то пълния вариант на форма „А“ се прилага едновременно и за двете групи, а форма „Б“ се предлага в зависимост от групите. Ключът е общ за двете форми.

Процедура: Препоръчва се фронтално прилагане на методиката, тъй като при индивидуално тестиране, обикновено изследването се затруднява, тъй като твърденията провокират изследваните лица (било родители, било педагози), да се впускат в обсъждания, коментари, условности и  т.н. Преди началото на изследването психологът задължително в съвсем обща форма трябва да обясни целите (например, за педагозите – профилактика на професионалното претоварване, а за родителите – помощ за преодоляване на трудности във възпитанието на детето; профилактика на преумора и др.). За тревожност, напрежение или стрес не трябва да се споменава.

След като се раздадат бланките, на педагозите и родителите се предлага да прочетат инструкцията, а психологът отговаря на всички възникнали въпроси. След това изследваните лица започват самостоятелна работа, а психологът не трябва да отговаря повече на никакви допълнителни въпроси. При фронтално тестиране субскалите се попълват от цялата група, като психологът чете на глас твърденията, при това прилагане времето за работа е около 10-15 мин.

Инструкция: Моля, оценете по 5-степена скала доколко всяко от предложените в бланката твърдения отразяват Вашето самочувствие и настроението Ви на работното място, като използвате следната скала за отговори:

-1 –  въобще не се отнася за мен;  

-2 –  не се отнася за мен;

-3 – затруднявам се да отговоря;

-4 – отнася се за мен;  

-5 – напълно се отнася за мен.  

След като направите своя избор, оградете с кръгче съответното число под твърдението. Моля, не пропускайте нито едно твърдение. След като приключите работата си, проверете още веднъж дали сте отговорили на всички пунктове.

Форма „А“ (обща тревожност)

2.Обикновено имам лошо настроение.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

4.Нерядко имам усещането, че работата ми просто ме опустошава.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

5.Чувствам се постоянно за нещо виновна.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

8.С лекота намирам общ език с хората около мен.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

9.В края на седмицата се чувствам като преуморен кон.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

12.Мисля с оптимизъм за бъдещето си.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

15.Имам добър и здрав нощен сън.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

17.Познатите често ми казват, че имам уморен (измъчен) външен вид.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

18.Уверена съм, че в живота си ще имам много успехи.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

20.Като цяло съм доволна от това как се обличам.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

22.Имам постоянно чувство за някакво напрежение, трудно ми е да се отпусна.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

24.Рано сутринта почти винаги съм с хубаво настроение.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

25.Често имам усещането, че живота някак си минава покрай мен.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

27.Нерядко изпитвам разочарования или скука.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

29.Напоследък имам усещането, че характерът ми ме проваля.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

30.Не успявам във всичко, просто не ми достига време за всичко.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

33.Нерядко ме обхваща някакво безпокойство, без да разбирам защо.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

34.Напоследък имам чувството, че хората около мен бързо ме уморяват. 

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

36.Често се чувствам самотна.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

38.Измъчват ме нощни кошмари.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

 

Форма „Б“ – за учители (професионална тревожност).

Забележка: Представени са твърдения (общо 20), се отнасят само за педагози. Номерата на твърденията не трябва да се променят, тъй като така присъстват в ключа. Отговорите по останалите твърдения се взимат от форма „А“.

 1.Често съм изнервена на работното си място.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

3.Когато съм на работа имам усещането за преумора и претоварване.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

6.Уверена съм, че правилно съм избрала професията си.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

7.Когато съм на работа често изпитвам прилив на сили.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

10.Когато се изправям пред трудни ученици, нерядко имам усещане за педагогическо безсилие.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

11.Струва ми се, че родителите на учениците не ме уважават достатъчно.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

13.Професията поставя твърде много изисквания към мен.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

14.Разстройват ме дори най-малки неуспехи в работата ми.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

16.Харесва ми да провеждам открити уроци.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

19.Всеки нов клас е сериозно изпитание за мен.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

21.Струва ми се, че колегите не ме зачитат достатъчно.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

23.На педагогическите съвети и служебните съвещания, аз винаги свободно изказвам мнението си.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

26.Когато в работата си се сблъсквам с трудности, няма с кого да се посъветвам.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

28.Често изпивам върху себе си усещане за липса на престиж на учителската професия.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

31.Родителските събрания за мен са истинско мъчение.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

32.Мисля, че като цяло началниците ми са доволни от мен.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

35.Чувствам, че не ми се отдава да намеря контакт с учениците.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

37.Понякога чувствам, че професионалните ми задължения сякаш ще ме задушат.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

39.Вдигнала съм ръце от проблеми в училището.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

40.Като цяло съм удовлетворена от моите професионални постижения.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

 

Форма „Б“ – родители

Забележка: Представени са твърдения (общо 20), се отнасят само за родители. Номерата на твърденията не трябва да се променят, тъй като така присъстват в ключа. Отговорите по останалите твърдения се взимат от форма „А“.

1.Често съм изнервен заради сина (дъщеря) ми.  

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

3.През цялото време се тревожа, когато мисля за бъдещето на моя син (дъщеря).  

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

6.Сигурна съм с моят син (дъщеря) сме истински приятели.   

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

7.Бих искала синът (дъщеря) ми по характер да прилича на баща си (майка си)

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

10.Чувствам, че губя детето си и нищо не мога да направя.  

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

11.Колкото по-голям става синът (дъщеря) ми, толкова по-трудно намирам общ език  него (нея).

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

13.Постоянно се страхувам, че със синът (дъщеря) ми ще се случи нещо.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

14.Напоследък синът (дъщеря) ми много ме изморява. 

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

16.Когато се замисля за синът (дъщеря) ми, рязко повишавам настроението си.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

19.Често ми се струва, че съм лоша майка (лош баща).

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

21.Когато се замисля за моят син (дъщеря), ме обхваща чувство за вина.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

23.Мисля, че добре се разбирам с дъщеря (синът) ми.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

26.Често заради синът (дъщеря) ми изпитвам неудобство пред мои познати.  

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

28.Страхувам се, че моят син (дъщеря) ще повтори моята съдба.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

31.Винаги мисля за това, какво е направил синът (дъщеря) ми в мое отсъствие.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

32.Като цяло съм доволна (доволен) от сина (дъщеря) ми.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

35.Страхувам се, че синът (дъщеря) ми е разочарован (а) от мен.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

37.Другите хора считат, че възпитавам неправилно синът (дъщерята) си.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

39.Имъчва ме една постоянна загриженост за синът (дъщеря) ми.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

40.Уверен (а) съм, че синът (дъщеря) ми ще успее да се справи с много житейски предизвикателства.

Отговори: 1, 2, 3, 4, 5

 

Обработка на резултатите

Баловете по скалите се делят на „прави“(мнения, характерни за тревожна личност) и „обратни“ (мнение, характерни за емоционално благополучна личност). Разпределението на пунктовете (твърденията) по субскалите в „права“ и „обратна“ формулировка са представени в таблица №1.

Отговорите на „правите“ твърдения се оценяват с бал, съответстващ на избраното число от скалата, а отговорите на „обратните“ твърдения се оценяват с бал, чрез обръщане на поредицата числа, т.е. оценките на изследваното лице – 1, 2, 3, 4, 5 се обръщат и оценяват съответно с бал: 5, 4, 3, 2, 1. С други думи, ако изследваното лице е обградило числото „5“, отговорът получава 1 бал; ако е обградило „1“ – получава бал 5 и  т.н.

Получените резултати в балове по „правите“ и „обратните“ твърдения се сумират като цяло и  отделно по всяка субскала.

Получените първични балови оценки се трансформират в скалови (виж таблици 2-5) оценки. В качеството на скалови оценки се използва стандартна десетка (стен).  За тази цел данните на изследваното лице се съпоставят с нормативните показатели.  Резултатите, получени по всички скали (общо) се интерпретират като показател за общо ниво на тревожност, а по отделните субскали – за отделните видове тревожност.

Ако се случи така, че по субскалите изследваното лице е пропуснало да даде отговор на не повече от 2 пункта (твърдения) от общо 20, може да се направи следното: да се изчисли сумата бал по 18-те пункта, на които изследваното лице е отговорило, после да се изчисли средния бал, а след това полученото число да се умножи по 20, за да се получи цяло число чрез закръгляне. (Например, ако средният бал по скалата е 2,73, след като се умножи по 20 се получава произведение равно на 54,6, т.е. общия бал се закръгля на 55. При пропускане на повече от два пункта по скала, резултати не се изчисляват. При пропуски на повече от 2 твърдения, психологът следва да има предвид, че подобни „грешки“ не са случайни и също имат диагностично значение.



 

На основание получените скални оценки се прави извод за общото ниво на тревожност на изследваното лице. За тази цел може да се използва таблица №6.  

Методика работи много добре при решаване на следните практични задачи:

-разкриване на групи-риск от гледна точка на профилактика и запазване физическото здраве на педагози и родители;

-анализ на характера на емоционални проблеми;

-профилактика на „сривове“, свързани с изпълнението на професионалните и родителските задължения, особено в условия на напрежение, стресови ситуации, високи изисквания към нервно-психичното състояние на човек;

-психохигиенни цели – определяне оптималните разписания за учебен труд, отдих и пр.

-при анализ на фактори, свързани с повишена уморяемост, нарушения на съня и др.

-при работа с деца и родители – определяне съотношението на тревожността при децата и родителите/педагозите;

 

 Превод от руски, Кунчев.

 

Източник: Прихожан А. М. Тревожность у детей и подростков: психологическая природа и возрастная динамика.