1186# Симптоми за тревожност в рисунките на деца.

                                                                      (А.Прихожан)

Тук в превод от руски език е представен текст от монографията на Ана Михайловна Прихожан, „Психология тревожности: дошкольный и младший школьный возраст“.  Авторът е доктор на психологическите науки, професор е катедра Проектираща психология, завеждащ Психологическа лаборатория на емоциите в Центъра за практична психология към Института по психология Л.С.Виготски / Руски държавен хуманитарен университет.

За анализ на детските рисунки (проективни методики) е необходимо следното:

I. Убедете се, че липсват органични нарушения:  

-голям наклон на нарисуваната фигура (повече от 95 градуса вдясно или повече от 20 вляво от долната ос – при условие, че детето рисува с дясната ръка;

-двойни линии;

-прекъснати линии;

-несвързани линии;

-вълнообразни линии („треперещи“ линии);

-рисунка на човек – много голяма с непропорционално на тялото глава;

Диагностицирането на симптоми на тревожност може да бъдат установени само при отсъствие на посочените признаци.

II. По възможност оценете  съответствието на рисунката с възрастовите норми (нормите са най-добре представени при оценка с методиката „Рисунка на човек“).

III. Проективно ниво на анализа.  

Признаци за тревожност в характеристиките на рисунката са:

1.Технически особености на рисунката (графика, маниер на рисуване и др.):

-наличието на повишен тонус на ръката (напрежение, скованост, натиск, проявяващи се във внезапно „накъсани“, прекъснати и деформирани линии) при наличие на съответен контекст, може да се интерпретира като извънредно безпокойство (то обаче може да бъде и ситуативно);

-прекалено удебелен контур (силен натиск) – често показва генерализирано чувство за неувереност – нерешителност, колебание, страх от провал и опит за справяне чрез прекомерен контрол;

-постоянно понижен психомоторен тонус –  „едва докосва ръката си на листата” и наличието на слаба вълнообразна линия е признак за астеничен симптом, който може да свидетелства за  депресивна тревожност и / или депресия (тук е възможно да се проявяват и  органични фактори).

-неравен и нееднакъв натиск – ту твърде силен – ту твърде слаб – може да се тълкува като признак за тревожност от тип несигурност;

-наличие на т. нар. „тревожна“ линия – дълга, състояща се от отделни слаби щриховки с неравномерен и нееднакъв натиск;

-обърната посока на нарисуваните линии, незавършени действия;

-ограничаващи линии (линии, изобразени в основата на рисунката (под рисунката), явяващи се своеобразна „поставка“, „държач“ на фигурата);

-неуверено рисуване – наличие на маниер „зиг-заг“ (колебливи или осцилиращи линии); постоянно „коригирани“ линии;

-замърсяване на рисунката – зацапване, триене, повтаряне на линии и фигури;

-интензивно щриховане (маскиране) – наличието му (когато не е свързано с условието и характера на рисунката) при афективно заредени обекти (например, щриховането на ерогенни зони свидетелства за тревожност, свързана със сексуални проблеми; защриховането на устата, т. нар. „почернена уста“, говори за наличие на вербална агресия).  Особено внимание трябва да се обърне на щриховки, разположени фронтално в преден план на рисунката.  Наличието на интензивно щриховане, изпълнено чрез кратки ескизни щрихи, може да е признак за тревожност от тип неувереност.

-многобройни изтривания, безсмислени (ненужни) „корекции“, без видимо подобряване качеството на рисунката (фигурата);

2.Поведение по време на рисуването:

-страх да започне да рисува, изразен като неувереност от вида: „Не мога да рисувам“, „Никога не съм рисувал това“, „Няма да се получи“ и пр.

-постоянни въпроси по време на рисуването, обикновено свързани с условието (правилата, задачата);

-опити да привлече психологът към рисуването (търсене на обратна връзка, дали рисува правилно);

-многобройни или продължителни извинения за качеството на рисунката по време на изпълнението и/или след завършване на работата.

3.Разположение на рисунката на листа:

-много малка рисунка (миниатюра, особено ако е разположена в горната или в долната част на листа) – такива рисунки показват чувство за дискомфорт, емоционална несигурност (липса на защита), нежелана зависимост;

-небалансирана рисунка (несъразмерност на елементите на една фигура или между повече фигури);

-рязко (внезапно) изместване на фигурата на една страна (например, вдясно);

-рисунката е разположена в долната част на листа (по-надолу от това не може да се рисува) – свидетелства за депресивен фон на настроение, при това, колкото е по-тънък контура на линиите, толкова по-силно е изразено;

Забележка: Този признак е особено значим при наличие на слаб контур, който често се проявява при тревожност от тип незащитеност.

-рисунка в нормален размер, разположена в горната част на листа – може да свидетелства за високи претенции, неудовлетворени потребности в някаква сфера или потребност от устойчива и удовлетворяваща самооценка;

-рисунка в долните ъгли на листа (особено малка рисунка в профил, като стремеж да се „избяга“ от листа): в левия долен ъгъл – страх от бъдещето, повишено вглъбяване, склонност към твърд самоконтрол; в десния долен ъгъл – ярко изразено чувство за дискомфорт;

4.Отделни детайли при тематични рисунки:

 -подчертано прерисуване (повтаряне, акцентиране) и преувеличаване (например, увеличаване на очите при методиките рисунка на човек, несъществуващо животно или фантастично същество);

-изобразяване на фигура (елемент) на линията на земята и с наклон надясно и надолу – очакване за неясно, опасно бъдеще (колкото е по-силна емоцията, толкова наклонът е по-голям);

-отсъствие на образ (на лице) на фигурата (особено при методиката рисунка на човек и рисунка на семейството);  

-рисуване на облаци – изразяват обща тревожност  (колкото повече са щриховани (оцветени или затъмнени), толкова по-силна е емоцията; понякога детето отделя повече време за щриховане на облаците, отколкото на основната фигура, включена в задачата, а друг път по своя инициатива (или след питане на психолога), желае да „допълни“ рисунката (например при рисунка на човек или рисунка на моето семейство);

-изобразяване на болен, мъртъв, осакатен обект;

Забележка: При рисуването се препоръчва да се използват моливи от видовете: „М“, „ТМ“, „H“, „HB“ и разбира се – гума.

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Прихожан А.М., Психология тревожности. Дошкольный и школьный возраст.