Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2018 17:19 - Всеки е гладен за духовна храна, но не всеки го осъзнава. Връзка между нервността и незаинтересоваността от духовното познание
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 1331 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.01.2019 21:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 25. ноември 1923 г. в Мюнхен и публикувана в СС 69a “Истини и заблуди на духовната наука. Духовната наука и човешкото бъдеще”


Каза се вече, че след като духовният изследовател стигне до формулиране на дадена истина за свръхсетивните светове, то тогава всеки, който пристъпва непредубедено към нея, може да се изложи на въздействието на нейната убедителна сила. Но когато това стане, тогава сборът от духовните истини е една храна за душата, с нея получаваме нещо, без което душата ни не може да живее продължително време.

Можеш да отнемеш на душата духовната храна, но не и глада за духовна храна, И дори и човек да живее, без да мисли и да не иска да знае за духовната храна, гладът за нея си остава, въпреки че човекът не е наясно, къде е източникът - именно в това, че той отказва да пристъпи към духовния свят. Ако този глад не се засити, той разрушава целия душевен живот, това личи във всички възможни болестни състояния на нашата епоха. 

От външната наука научаваме, че в тялото ни има различни субстанции, които са същите като навън в космоса. Чрез духовната наука ние чувстваме, че сме положени в целия свят. Осъзнаваме, че това, което живее в душата ни и е съкровено свързано с нашите радости и болки, се намира в единство с духовно-душевната част на целия свят, която прониква цялото пространство във всички епохи. И в нашата духовна част разпознаваме действащото навън в света. Тогава чувстваме какво може да означава за нашата душа едно такова познание, какво може да даде то на душата и здравето ни. 

Въпрос от 27. ноември 1923: В какъв смисъл трябва да се стремим към познание на висшите светове, ако се абстрахираме от чистото любопитство, защото то все пак зависи от здравия човешки разум?  

Рудолф Щайнер: Който не копнее за отговорите на най-висшите въпроси на битието, за него духовната наука може да е нещо излишно. Но който копнее да знае отговорите на тези въпроси, за него трябва да кажем, че както тялото чувства глад за храна, така и душата чувства глад да получи отговорите на големите въпроси на битието. Както беше казано в лекцията, на душата могат да се отнемат истините, но не и глада за истини. В началото той се усилва от факта, че душата първо попада в най-различни състояния на неподреденост, даже на отчаяние, така че това, което е преди всичко въпрос на познание, първо се превръща в здравен проблем. Тук ще посочим тясната връзка между нервността и незаинтересоваността от духовните истини. Те са една необходимост на човешката природа. 
 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824208
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031