Стратегическия подход в семейната психотерапия

Парадоксалните предписания
- част 3 -

Пример -1:

(1) Състав на семейството: баща, майка (мащеха), дъщери от първи брак на бащата (на 15, 9, 7  години) и  дете на 2г. от сегашния брак.

(2) Представяне на проблема: майката и 15-годишната дъщеря са в непрекъснати кавги.

(3) Патологична последователност:

= дъщерята и мащехата се карат;

= бащата е некомпетентен (не е в състояние да направи каквото и да е)

= майката моли бащата да организира психотерапевтично лечение на семейството;

= терапевтът прави опит да помогне на мащехата и дъщерята да се разберат;

= дъщерята и мащехата се карат и т.н.

(4) Необходима допълнителна информация за семейството: Бащата и 15-годишната дъщеря са в изключително добри и близки взаимоотношения. Бащата и мащехата също са в добри взаимоотношения. Дъщерите на 9 и 7 години не са включени в патологичната последователност. Бащата изглежда безпомощен и преживяващ.

Психотерапевтът предлага на мащехата: „Защо не седнете и не поговорите с момичето спокойно, без  да се карате” (тази препоръка естествено няма да бъде изпълнена)

Действия на психотерапевта:

= Цел на семейството: Отстраняване на кавгите между майката и доведената дъщеря.

= Цел на психотерапевта: Възстановяване на йерархията в семейството.

Тъй като семейството се проваля във всички опити за прилагане на един директивен подход (мащехата и дъщерята не изпълняват нито едно от изискванията на психотерапевта), е взето решение да се приложи парадоксално предписание:

(1) На мащехата и доведената дъщеря е предписано да се карат всеки ден, точно по 2 часа и 30 мин.

(2) Бащата е натоварен да определя времето за стартиране на скандала и неговото финализиране (секундант)  - той най-силно иска в семейството да има разбирателство. Ако напрежението между двете страни отслабва и количеството на споровете намаляват, той в никакъв случай не бива да се намесва.

Пример-2:

(1) Състав на семейството: млади съпруг и съпруга, свекър и свекърва

(2) Представяне на проблема: Всеки уикенд свекърът и свекървата посещават младото семейство. Свекървата задължително извършва ревизия на домакинството с думите: „Боже мой, но вие нищо нямате, вие просто стоите гладни” и тръгва да купува продукти за своя сметка, за да напълни хладилника. След това тя се ужасява: Как просто живеете, тук е като свинарник!” и захваща да чисти квартирата. През това време свекърът се занимава с поправяне на електроуреди, подмяна на лампи и пр.

(3) Цели на пациентите: Да се направи така, че родителите да бъдат изолирани (възпрепятствана намесата им)

(4)Необходима допълнителна информация за семейството:

= Младото семейство вече е водило разговор с родителите: „Благодарим ви много, но на нас това не ни е нужно” – ситуацията обаче остава непроменена (поведението на участниците е в патологична последователност)

= Родителите не идват на терапевтичната сесия, тъй като не виждат необходимост да правят това.

Действия на психотерапевта:

-                     1-ва стъпка: Младите трябва да създадат в дома си тотален безпорядък.

-                     2-ра стъпка: Да се подчертае пред младото семейство: „Вие едва ли бихте се справили с това без помощта на родителите”

-                     3-та стъпка:

а/ Да се възложи на родителите задължението по разписание (график) да помагат на децата. Децата следва да направят подробен списък със задачите, които трябва да изпълнят свекърът и свекървата.  Когато те дойдат на посещение, децата трябва да предадат списъка с думите: „Какво бихме правили без вас” и да напуснат къщата, отивайки на гости, на кино и пр. развлечения.

б/  Да продължи да се изразява съмнение в това, че младите биха могли да се справят сами и дори да се възложи изготвянето на много подробен списък от причини, доказващи, че младите въобще не са в състояние да живеят без помощта и вмешателството на родителите.

*   *   *

            В тези случаи, в които психотерапевтът чувства, че е неуместно да се даде на семейството пряко предписание какво да прави, се прибягва до метафорично (синоними: паралелно, изоморфно, или използващо аналогии) предписание.

Например, психотерапевтът счита, че  по някаква причина с даденото семейство не бива открито да се обсъжда какво точно той иска от него (процес „А” или тема „А”). Тогава психотерапевтът може да определи друг процес „В” или тема „В”, за който е уместно да се говори и който метафорично описва процеса „А”.  Посредством този подход психотерапевтът може да даде метафорично много ясни инструкции относно извършване на „В”, което всъщност е „А”, но в прикрита форма.

Такава ситуация може да възникне, когато детето със своя симптом се опитва да помогне на своите родители да преодолеят трудности във взаимоотношенията си.  В този случай, психотерапевтът добре разбира, че ако родителите са в състояние да дефинират своите трудности във взаимоотношенията си, то симптома не би им бил потребен, но те не са в състояние да го направят.  Освен това, психотерапевтът следва да уважи намеренията на детето и комуникативната роля на симптома.

Освен това, психотерапевтът трябва да е готов да се сблъска със ситуация, при която след отстраняването на симптома, т.е. постигане целите на родителите, последните да започнат да се преживяват като разстроени и потиснати.  Това е така, защото при подобни двойки единствено симптомът е бил този, който е сближавал родителите, а сега това свързващо звено им е отнето.

Сега пред психотерапевтът стои трудната задача да продължи лечението. В случая той може да каже: „Симптомът при дъщеря ви е отстранен. Но аз виждам, че вие не сте във възторг. Виждам угрижените ви лица и това, как вие се отдалечихте един от друг. Вие вече половин час не се поглеждате. Какво във вашите отношения не е в ред…. Ако искате днес ние можем да приключим с лечението, но според мен добре би било да продължим с още най-малко 6 срещи, през които да обсъдим само този факт”.

 Ефективният психотерапевт обаче би постъпил по друг начин. Първо, той би уважил намерението на семейството да поработи върху отношенията между родителите, без да привлича така грубо вниманието им върху проблемите на двойката и второ, той би оказал помощ на съпрузите само в случай, че самите те го помолят за това.

Пример за използване на метафорично предписание

Ситуация: Паралелно с другите проблеми (борба за власт, съпроводена с разрушително „съревнование”) при съпрузите се наблюдават и проблем в сексуалните отношения. Те обаче нямат особен апетит да обсъждат тази тема открито.

Действия на психотерапевта:

 Терапевтът може да каже в какво се изразява онези отношения, които се явяват метафорично свързани с интимността.

(1) Той може да даде на съпруга инструкция да организира среща както в младостта си и задължително следва да инструктира съпругата какво да прави и как да се държи спрямо съпруга, за да бъде адекватна на неговото поведение.

(2) Друг вариант е да организира игра и да ги остави да се превъплътят в ролите си  (в действителност в този сценарий  въобще не става дума за игра, но е представен в тази символична форма)

(3) Трети вариант – инструкция да организират и проведат съвместен обяд, без децата, като им се наложи забрана да разговарят въобще за сексуалните си отношения.

(4) Четвърти вариант – да посетят заедно (също без децата) място свързано с техните първи контакти.

Едно от условията за успех при прилагане на метафоричните предписания се явява способността на психотерапевтът бързо да промени и премине към друга тема, ако долови, че двойката се догажда за истинското предназначение на метафората.

Важно: метафоричното общуване съдържа много повече информация от прякото.

Според редица автори, метафоричното предписание дори не е просто метафора, а нещо като паралелна инструкция.

Пример:

(1) Състав на семейството: съпруг, съпруга и осиновен син.

(2) Представяне на проблема: Синът не е в състояние да напусне дома без помощта на някой от родителите, тъй като страда от фобия към кучета.

(3) Необходима допълнителна информация за семейството: Родителите пазят строго осиновяването в тайна. Психотерапевтът има подозрение, че момчето се досеща, че е осиновено.

(4) Цели на терапевта:

а/ Отстраняването на симптома (страх от кучета)

б/ Отстраняване причината за симптома  (детето иска да получи гаранции, че няма да бъде изоставено. Необходимо е по косвен път да бъдат опровергани неговите страхове и да се убеди, че заема стабилно положение като член на семейството).

в/ Запазване тайната на осиновяването.

(5) Предписания:  Психотерапевтът препоръчва на семейството да си вземе малко кученце, за което да се грижи момчето. Родителите се съгласяват с това. Хитростта на психотерапевтът се изразява в това, че той предписва взимането на кученцето, наричайки го „осиновяване” на малко пухкаво кученце. По-нататък е дадена инструкция, „ако домашният любимец заболее, семейството трябва да се грижи за него усърдно докато не бъде подобрено състоянието му”, освен това „семейството трябва да го обича и да бъде отговорно за него”

Пример:

(1) Състав на семейството: съпруг, съпруга, двама сина (единият – „проблемен”, другият – „благополучен”), търсят терапия по повод ексцентрично поведение на „проблемното’ момче.

В процеса на работа симптома е бил отстранен, но психотерапевтът е забелязал, че реалната причина за трудностите в семейството са отношенията между съпруга и съпругата. Той е установил, че е налице съществуване на коалиции, нарушаващи линията между поколенията (вертикални междупоколенчески коалиции): баща – „лошото” момче и майка – „доброто” момче. Родителите нямали никакво желание да изясняват отношенията си открито и често общували чрез синовете си. Например, майката казвала: „Ето, нашият син е прекалено мекушав”, а бащата на свой ред отговарял: „Не, той е достатъчно мъжествен”, като в резултат на това момчето било достатъчно дезориентирано за това, как следва да се държи.

Бащата бил против психотерапията и заявил, че е в кабинета само заради момчето си. При тази ситуация психотерапевтът започнал работа със съпружеската двойка, като започнал обсъждане със семейството на въпроса – как „проблемното” поведение на единия син смущава и вреди на публичния авторитет на „добрия” син (тази връзка всъщност представлявала съотношението между съпруга и съпругата, но представена паралелно).  След това, психотерапевтът въвлякъл родителите в решаването на въпроса за това, какво е необходимо да се направи за „трудното” момче. Бащата бил на мнение, че е „необходимо определено време той да бъде оставен на спокойствие, да бъде освободен от прекалени задължения и отговорности”. Това мнение на бащата всъщност било израз на собствената му необходимост да бъде оставен самия той сам със себе си, да извоюва определена самостоятелност от контролиращата го и изискваща съпруга.  Седмица по-късно съпрузите се договорили „спонтанно” синът и респ. съпругът да получи тези права, а впоследствие настъпило и видимо подобрение в отношенията в двойката.

12.04.2011г.

С о ф и я