Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2011 15:00 - Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стадии на психотерапията в кризисни ситуации (антикризисна схема) - част 1
Автор: kunchev Категория: Хоби   
Прочетен: 1876 Коментари: 0 Гласове:
0



Стратегическия подход в семейната психотерапия

Стадии на психотерапията в кризисни ситуации

(антикризисна схема)
- част 1 -


1. Появата на симптома в семейството – функция на симптома

В процеса на психотерапията стратегическият психотерапевт не пита дали семейството е съгласно да изпълни предписанията му. По същият начин постъпват и възрастните в семейството спрямо детето, когато установяват ясна йерархия – тогава на детето следва само да се обясни какво би станало, ако то направи действие „Х” и какво би станало, ако не направи действие „Х”, т.е. буквално какво и как конкретно да постъпи и какви биха били последиците от това поведение.

(1) Когато младият човек привлече към себе си вниманието на обществото, специалистите следва да се организират по такъв начин, че само един психотерапевт да поеме отговорност за този случай.  Препоръчва се при подобни ситуации (на криза) да не се включват (да не интервенират) множество психотерапевти с множество терапевтични способи.  Само поелият отговорността психотерапевт трябва да определя дозата от медикаментозни средства (ако е необходимо) или вземането решение за хоспитализация.

(2) Психотерапевтът трябва да привлече цялото семейство на първата среща. Дори ако младият човек живее отделно, той трябва да бъде на срещата заедно с родителите и останалите членове на семейството си.  В никакъв случай не бива да бъдат отправяни каквито и да било обвинения по адрес на родителите. Нещо повече, родителите (или майката, или бабата, или който и да било от останалите членове) трябва да станат основен фактор за разрешаването на проблема на младия човек.  Те трябва да бъдат убедени, че са най-добрите терапевти за трудното дете.  Обикновено е необходимо да бъдат изяснени следните конкретни въпроси:

а/   Вниманието следва да се съсредоточи върху клиента (проблемния млад човек) и неговото поведение, а не върху обсъждане на семейните отношения.  Ако младият човек е наркозависим, то семейството трябва да се концентрира върху това, какво би станало, когато той след време отново започне да употребява наркотици; ако той има нетърпимо, разрушително поведение, какво би станало и как биха се държали те, ако той се държи по същия начин, когато последния път е попаднал в болница.

б/ Миналото и причините за проблема в миналото се игнорират – не се обсъждат! Вниманието се съсредоточава само върху това – какво следва да се прави в този момент.

в/  Предполага се, че семейството е с дисфункционална йерархична структура (напр. обърната йерархия или наличие на коалиции).  Ето защо, ако психотерапевтът със своя статус на специалист пресече (прекъсне) линията между поколенията и се обедини с млади човек против родителите, то това по-късно със сигурност ще изостри проблема.  Поради тази причина е прието, че психотерапевтът следва да се обедини (да подкрепи) с родителите, дори това да е свързано с лишаването му от лични права или възможности за избор. Когато младият човек започне да се държи нормално, тогава правата му могат да бъдат върнати.

г/  Конфликтът между родителите или другите членове на семейството се игнорира или свежда до минимум, дори ако който и да е от участниците заговори по конфликтната тема.  Това правило се запазва до тогава, докато младият човек не влезе в норма. Ако родителите споделят, че им е нужна помощ, психотерапевтът да отложи работата с тях за момента, в който техният син или дъщеря нормализират поведението си.

д/  Всички трябва да очакват, че трудният млад човек отново ще стане нормален и не бива да прощават неуспехите му. Специалистът следва да подкрепя надеждата в семейството, че младият човек ще възстанови своето нормално поведение, както и факта на ексцентричност и различие в поведението на всички млади хора.  Приемането на медикаменти е добре да се прекрати колкото се може по-бързо.  Необходимо е незабавно връщане на работа или в учебното заведение, без излишни задръжки в дневен стационар или дългосрочно хоспитализиране.  Завръщането на младия човек в нормално състояние носи със себе си криза, т.е. провокира изменения.  Продължаването на ненормалната ситуация може само да стабилизира страданията на семейството.

е/  Предполага се, че когато младият човек влезе в норма: успешно се справя в работата или учението или общува с приятели, то семейството става нестабилно.  Родителите могат да бъдат поставени под заплаха от конфликт или дори развод; единия от тях или и двамата стават особено неспокойни, нестабилни.  Една от причините, поради които психотерапевтът напълно се обединява с родителите на първия стадий на терапията (дори заставайки срещу детето), е именно тази негова позиция да им помогне.  Ако психотерапевтът  не е в състояние да помогне на родителите, то трудният млад човек  твърде лесно и бързо ще прояви симптоматичното си поведение и ще концентрира вниманието на всички в семейството върху себе си, а по този начин ще стабилизира семейната система в нейната дисфункционалност. В този момент е много важно психотерапевтът да разчупи повтарящият се порочен цикъл на поведения на членовете на семейството. Един от способите да се случи това е, младият човек да бъде освободен от задължението да спасява семейството.  Психотерапевтът трябва или да разреши семейния конфликт, или да отстрани младият човек от него, за да може конфликтът да стане по-ясен, по-открит и да не се нуждае от посредничеството на младия човек.

(3) Терапията трябва да включва кратко, интензивно вмешателство, а не регулярни срещи проточващи се с години. Задачата не е състои в това, да бъдат разрешени всички семейни проблеми, а само организационните – тези, които са свързани с младия човек. (едва по-късно семейството ако иска може да приеме споразумение (договор) за разрешение на останалите проблеми).

(4) Впоследствие терапевтът трябва да продължи да поддържа контакт със семейството, да следи как протичат измененията в взаимоотношенията и дали са се запазили трайно постигнатите успехи.  

В същността си предложения терапевтичен подход напомня обред на инициация. Тази  процедура помага на родителите и детето да се отделят един от друг; семейството не се нуждае повече от детето като средство за комуникация и младият човек е свободен да устрои своя собствен живот.  Двете крайност в подхода често водят до неуспехи.  Типичен неуспех са случаите, при които родителите обвиняват младия човек в пагубно влияние на средата и в крайна сметка и го принуждават към бягство от семейството.  Обикновено при подобни случаи навън той се проваля и отново завръща. Другата  противоположна крайност е да бъде оставен младият човек в дома и да се полагат усилия за хармонизиране на отношенията между родителите и младия човек. проблемът произтича от това, че родителите непрекъснато се стремят да се обединяват с детето, а времето не е за обединение, а за разделение.  Изкуството на психотерапията се състои в това, когато младият човек се завърне в семейството, то само да извърши отделянето му, да му позволи независим живот (Haley, 1980).

Пример:

(1) Състав на семейството: самотна майка и дъщеря на 18 години

(2) Представяне на проблема: наркомания на дъщерята

(3) Патологична последователност: Не е установена. Установено е само едно – дъщерята се намира по-горе в семейната йерархия от майката. Майката се чувства безпомощна.

(4) Необходима допълнителна информация за семейството:

=  Майката е педагог, като а да издържа семейството е натоварена извънредно много с работа.  Обикновено се преуморява, връща се напълно изтощена в дома си и няма желание да общува с дъщеря си. Обикновено казва на момичето: „Уморена съм, трябва да си почина, иди се разходи на улицата”.

= В този град майката няма никакви близки родственици, освен сестра-близнак.

(5) Цели на психотерапевта:

= Очевидно е, че майката е изоставила отговорностите по дисциплинирането на дъщеря си. Дъщерята търси ясни, добре очертани граници, но не ги намира в дома си.  Такива граници тя открива в средата, в която попада – среда на наркомани, в психиатричната клиника,в уличната банда, в социалните учреждения (затвор) и пр.  Докато дъщерята употребява наркотици, майката на незъзнавано ниво я контролира (например, чрез лекарите, заели се с лечението й). Майката обаче е сама  и ако дъщерята влезе в границите на нормалното поведение и  респ. напусне майката, то тя наистина би останала напълно сама.  По тази причина на несъзнавано ниво майката би се съпротивявала на терапевтичните предписания. Никой не желае да живее в самота.

= На тази основа задача на психотерапевта се явява, разрушаване на междупоколенческата коалиция и помагане на майката да заеме полагащото й се място в йерархията (над дъщерята).  Необходимо е да се окаже сериозна подкрепа на майката за установяване на еднозначни рамки (правила, критерии, норми) в поведението на дъщерята: кое е приемливо и кое е недопустимо.

Според Ричард Конър (американски психотерапевт, специалист в хипнозата и семейната психотерапия), в такива случаи (когато се касае за наркозависимост) успехът на лечението зависи от способността на психотерапевтът да убеди родителите, че проблемът е свързан с недостатъци в дисциплината и необходимостта по-възрастното поколение да убедени усилията си са установяване и удържане на непротиворечиви граници. В нашия случай майката е сама, но все пак разполага с допълнителен ресурс – другата дъщеря близнак. Необходимо е да се направи така, че майката да построи тази граница с нейна помощ и второ, проблемната дъщеря да бъде освободена от майката, но все пак да запази контакта си с нея.

Ако сестрата-близнак не е в състояние да помогне на майката, например в дадения случай тя твърде трудно преживява развода със съпруга си (ако тя не е в състояние да се справи с депресията си, то със сигурност тя не би могла да контролира и поведението на наркозависимата), тогава задачата на психотерапевта би била по-сложна. Първата стъпка в случая би могла да бъде – дестабилизиране на порочната патологична система на взаимоотношения.  Отчитайки всички по-горе изредени фактори, терапевтичните предписания могат да бъдат комбинирани и преливащи се от директни парадоксални към метафорични и обратно.

(6) Предписания

а/ Действия на психотерапевта: Психотерапевтът може да даде на майката предписание да ангажира няколко човека (добре би било това да са от женски пол и с медицинско образование), които след като получат инструкции от психотерапевта, да установят непрекъснат цикличен контрол над дъщерята: 8 часа единият, след това другият за същото време, след това третият в рамките на 24 часа.

Когато дъщерята почувства, че спрямо не я са установени твърди (но не жестоки и дискриминиращи) рамки, тя би се успокоила и би се отдръпнала от майка си.  Системата се дестабилизира и на нея ще и бъде по-лесно да извърши промяна.

б/ Оценка на резултатите

Хейли счита, че два от най-важните въпроси в терапията се явяват: (1) променил ли се е клиентът след терапията повече, отколкото би се променил сам, без терапевтично вмешателство и  (2) явява ли се приложеният терапевтичен подход по-ефективен спрямо останалите (Haley, 1987).

 

*   *   *

Следва продължение - част 2




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1348136
Постинги: 1562
Коментари: 116
Гласове: 1105
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031