Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2011 07:00 - Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли - част 2
Автор: kunchev Категория: Хоби   
Прочетен: 1367 Коментари: 0 Гласове:
0



Стратегическия подход в семейната психотерапия

Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли
- част 2 -


2. План за провеждане на първа психотерапевтична сесия (изследователска схема)

Хейли предлага определена структура за провеждане на първата среща със семейството (Haley, 1987):

а/ Запознаване (настаняване в кабинета)

б/ Определяне на проблема

в/ Семейно взаимодействие

г/ Постановка на целите

д/ Предписания

Тази схема е особено полезна при обучението на млади психотерапевти в първите стъпки на семейната психотерапия, тъй като дава последователност от стъпки.  Вътре в самата схема, за постигане на съответните цели, психотерапевтът може да действа свободно, да използва сензорна наблюдателност, комуникативна гъвкавост и творческия си потенциал.

Забележка: При ситуация, изискваща незабавно вмешателство на психотерапевта (опит за самоубийство, психотично поведение, анорексия, наркомания и др.), терапията, в т.ч. и първата среща се провежда по друга схема, която ще бъде описана по-късно, при разглеждане проблема за стадиите на терапията при кризисна ситуация (антикризисна схема) (Haley, 1980).

 

Ш                 Първа стъпка: Запознанство, поздравяване, настаняване

Действия на психотерапевта

При първата среща психотерапевтът не бива по никакъв начин да указва на семейството кой къде да седне. Позиционирането на членовете на семейството в кабинета се явява важен източник на информация.  Столовете или фотьойлите е най-добре да бъдат поставени в кръг. След като влезнат и всички самостоятелно заемат местата си, психотерапевтът се представя и пита всеки един член на семейството за неговото име. Важно е да се получи отговор от всеки един член на семейството и да се подчертае, че всеки един член на семейството е включен в настоящата ситуация и всеки един е равносилно важен. Моделът на поведение на психотерапевтът в тази фаза се нарича вежливост и уважение като към гости.

Наблюдение на психотерапевта

При тази функция психотерапевтът вече започва да събира информация. Той трябва да обърне задължително внимание на следните моменти:

а/  Понякога структурата на семейната йерархия може да се разбере по това, как членовете на семейството влизат в кабинета и заемат местата си.

Пример-1: В кабинета влиза първа бабата, която води за ръка своята внучка, заедно с тях веднага майката и накрая влиза бащата. Те се разполагат по следния начин: бабата, продължаваща да държи внучката за ръка, внучката, гледаща упорито баба си, майката, наклонена леко към дъщеря си от другата й страна и бащата, стоящ по-отдалечено от групата, като съпругата му е обърната към него с гръб. При тази скулптура може да се предположи наличието на много силна, патологична коалиция между бабата и внучката и още, че бащата разполага с твърде малко власт в семейната йерархия.

 

Пример-2: Психотерапевтът вижда, че проблемната дъщеря се разполага между родителите си, като бащата е усмихнат и обърнат леко към дъщеря си и поставя ръката си на стола зад гърба й. Майката има изплашен поглед и се старае да стои на дистанция от тях.  В този случай, освен възможна патологична коалиция между бащата и дъщерята, психотерапевтът може да издигне хипотеза за несъзнавано предназначение на симптома на дъщерята, насочено към „спасяване” на връзката между своите родители, респ. наличие на сериозна криза във взаимоотношенията при съпружеската двойка, грозяща от разпадане семейството.

 

Пример-3: Родителите могат да седнат между съпруга и съпругата. Ако в хода на сесията някой от старшите родственици се изкажат примерно в такъв дух: „Ние вас не сме ви женили и няма да ви развеждаме” – това показва ясно несъзнаваната цел на възрастните става прозрачна, а именно – да ги разведат.

 

Пример-4: Разсъжденията позволяват на психотерапевта също косвено да съди за критериите и ценностите в семейната система, например, ако съпругът седне отделно от съпругата, това може да е основание за предположение за различие по признак пол.

 

б/ В какво настроение пристига семейството в терапевтичния кабинет: Те са  ядосани или идват по задължение, или тук ги води отчаяние.  Терапевтът трябва да забележи всеки един такъв сигнал, например, кой от членовете се намира в кабинета не по своя воля, без желание. Тази ценна информация ще помогне в бъдеще при определяне целите на всеки член на семейството в терапията.

 

в/ Какви са взаимоотношенията между родителите и детето, какви методи използват родителите за неговото дисциплиниране: Маркери по тази позиция психотерапевтът може да установи още в самото начало, по това как влизат членовете на семейството в кабинета и къде се настаняват. В резултат психотерапевтът разкрива кои от способите на поведение на родителите са ефективни и кои следва да бъдат променени или заменени. Още тук могат да се формулират хипотези за наличие на коалиционни структури  и патологична последователност.

 

г/ Какви са взаимоотношенията между родителите и другите възрастни: Ако хората, които трябва да се намират над детето в йерархическата структура са смесени с други, които пречат за установяване на ясни граници на поведение, тогава възниква феномена „неконтролирано дете”. Разногласията по повод неговото възпитание също могат да се проявят по това как членовете влизат в кабинета.

д/ Проявява ли някой от членовете на семейството целенасочено усилие да привлече на своя страна психотерапевта, още на този етап в терапията:  Това не означава, че Вие не можете временно да се обедините с един против другите, тъй като много често това може да се окаже единствен способ да се започне промяна в семейството.

Пример-1

Ситуация: За психотерапия се обръща пациентка с оплакване за множество невротични симптоми, сред които и депресия, която тя в течение на последните две години безрезултатно лекува при редица психотерапевти и психиатри. В крайна сметка те и предлагат да посети стратегически семеен психотерапевт.

Основните две трудности, с които се е сблъскал психотерапевтът били, че първо, че при работата това семейство показва голяма конспиративност (потайност)  по отношение на това, как депресията ограничава живота на пациентката, на какво и пречи и какво тя не желае да прави. Никой не можел да отговори на този въпрос, а съпругът на пациентката въобще не можел да възпроизведе някакъв спомен. Психотерапевтът заявил, че би се заел с отстраняването на депресията само в случай, че бъде убеден, че тя се наистина вреди в живота на пациентката и че след лечението жената ще е способна да приложи усвоените способи с цел постигане на важни за нея цели, които сега са недостъпни поради депресията.  Втората трудност се оказали натрапчивите опити на пациентката да провежда преди сеанса 10-15 минутни самостоятелни беседи с психотерапевта или след завършването му, а също така и непрестанните телефонни обаждания със същата цел.  В тези разговори нямало нищо ново или ценно, което психотерапевтът да не знаел вече.

При тази ситуация психотерапевтът трябвало или да прекрати лечението, или да се измъкне от създадената ситуация.

Действия на психотерапевта:

Когато семейството дошло за поредна сесия, психотерапевтът съобщил, че той е провел самостоятелен разговор с пациентката в продължение на 20 минути, т.е. 20 минути повече в сравнение останалите членове и считал това за несправедливо. Поради това психотерапевтът предложил другите членове също да получат правото на 20-минутни самостоятелни беседи. Без да позволява каквото и да е обсъждане на предложението, психотерапевтът въвел в кабинета си първо съпруга. При разговора с него била получена ценна нова информация – оказало се, че депресията не позволявала на жена му да готви, да пере, да почиства дома и пр.  Между двамата нямало интимна връзка повече от половин година, те спели в различни стаи и се хранели по различно време.

След това, в края на сесията психотерапевтът дал следното предписание на съпругата (пациентката): всеки път през деня, когато се почувства депресирана, да приготвя вкусна храна (вечеря) за цялото семейство и да вечерят всички заедно, като при тези случаи дъщеря им не сяда на масата между тях двамата. След около една седмица пациентката заявила, че при нея нещата се били оправили, мислила, че вече е излекувана. Тогава психотерапевтът предписал рецидив с цел закрепване на постигнатия резултат.

 

Пример-2

Ситуация: Често някой от членовете на семейството упорито се стреми да се коалира с психотерапевта, като се сближи с него и го привлече на своя страна. Много трудно бихте променили семейната система, ако се изгради подобна коалиция.  Например, на терапия пристига семейство, в което съществува коалиция между майката и проблемното дете.  Когато психотерапевтът създаде коалиция с детето срещу майката, вътрешно-семейната йерархия би се объркала още повече. В такъв случай последиците от некомпетентното вмешателство ще бъдат за сметка на детето, което в своята „наивност” психотерапевтът се е опитал да защити.

Действия на психотерапевта: Вие не сте длъжни да влизате в постоянна коалиция с когото и да било от родствениците. По-добре е да вървите от коалиция към коалиция.

Хейли съветва, че психотерапевтът не бива да споделя със семейството своите наблюдения и предварителни изводи.  Той обяснява целесъобразността от тази препоръка по следния начин:

= първо, хипотезата на психотерапевта може да е погрешна и е нужно да се провери още;

= второ, споделеното може да звучи оскърбително и да доведе до влошаване отношенията;

= трето, много от това, което ще сподели психотерапевтът семейството знае на несъзнавано ниво, така че отпада необходимостта от назоваването им.

 

*   *   *

Следва продължение - част 3




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1501484
Постинги: 1686
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31