Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2011 08:00 - Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли - част 3
Автор: kunchev Категория: Хоби   
Прочетен: 1350 Коментари: 0 Гласове:
0



Стратегическия подход в семейната психотерапия

Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли
- част 3 -


Ш                 Втора стъпка: Определяне на проблема

Тук психотерапевтът следва да премести фокуса на вниманието върху това, за което семейството е дошло на терапия.  Той може да се обърне към семейството като цяло или конкретно към всеки член. В тази фаза важно значение имат няколко аспекта:

а/ Първи аспект: В семейството винаги има един, който е инициирал довеждането му на консултация.  Именно към този човек следва да бъде проявено особено уважение, тъй като точно той е този, който ще доведе семейството на следващия сеанс.

б/ Втори аспект: Йерархия.  Членовете на която и да е организация никога не са равни.  Психотерапевтът следва да уважи йерархията в семейството, за да постигне нужното му сътрудничество.

Хейли съветва да не се започва с въпрос за трудното дете, защото на него и без това му е достатъчно трудно и се намира под натиск на останалите. При подобна ситуация въпросът на психотерапевтът може да прозвучи като обвинение. Той препоръчва да се започне с въпрос към възрастен член на семейството, който е по-малко въвлечен в проблема и да се обърне с най-голямо уважение към човека, който е довел семейството на терапия. Някои психотерапевти предпочитат да започнат първо работа с най-малко включения в проблема на детето член, тъй като обикновено той е най-малко обучен в това, какво точно трябва да каже и поради това от него може да се извлече ценна и обективна информация.  За поощряване на комуникацията тук може да се използва въпроса: „А Вие как мислите?”

Терапевтът може да задава въпроси без да са насочени към някого от членовете на семейството (гледайки в пода, в тавана, без да споменава имена). Един такъв подход е в състояние да му създаде име на „специалист по проблема” – човек, който говори от името на семейството.

След това терапевтът трябва да поиска мнението на всеки един член на семейството по проблема.

Този въпрос може да се зададе по различни начини:

(1) „В какво е проблема?” – този въпрос определя ситуацията като контекст, в който се говори за проблема.  Обикновено в семейството има „специалист” по проблема (обикновено по проблема на детето) или често всеки от родствениците чакат въпроса за да започнат веднага да говорят.

(2) „Какво искате от мен?” – с този въпрос семейството трябва да помисли не само за проблема, а и за това, с какво искат терапевтът да им помогне.

(3) „Какво искате да промените?” – този въпрос позволява на семейството да направи избор за това, какво отрицателно желае да промени в положително от миналото и за бъдещето си; той позволява да се определи до колко семейството въобще е склонно да се променя.

Важно: Не бива да се забравя една закономерна особеност. В семейната психотерапия изобилстват ситуациите, при които семейството признава за себе си проблема на идентифицирания пациент (член на семейството), но когато психотерапевтът обясни, че:

= първо, симптомът (проблема) на отделния член на семейството е проблем (симптом) на всички останали членове и

= второ, че промяната на отделния член на семейството трябва да премине през промяна на всички останали членове (говорим за комуникация, взаимоотношения, патерни на поведение), то тогава членовете на семейството се „втвърдяват” и обикновено заемат следната позиция: „О, но ние нямаме проблем! При нас останалите всичко е наред. Защо да се променяме?

Типичен е примера при семейства със зависим член (напр. алкохолик).

Семейство: съпруг на 53г (идентифициран пациент-алкохолно зависим), съпруга (49г.), дъщеря (28г.), дъщеря (24г.), като и двете живеят в конкубинат с мъже, от които имат по едно дете, баба (майка на съпругата) на 69г., дядо (72г.).   Цялото семейство обитава един етаж от триетажна къща, собственост на бабата. Бабата и дядото от години не живеят заедно. Дядото е бил и продължава да е алкохолно зависим и поради тази причина преди години е бил изолиран и настанен на третия етаж, а бабата е обитава първия етаж (партера). От разширеното семейство единствено бабата комуникира активно с дъщеря си и внучките си. Дядото е в периферията и не влияе съществено върху вътрешносемейното взаимодействие.

Поколения наред върховите позиции в семейството са били удържани от жените. Всички съпрузи (три поколения – прадядо, дядо и съпруга (идентифицирания пациент) за били довеждани в къщата от дъщерите като зетьове. Нито един от тях не е успал да заеме равноправна или върхова позиция в йерархията. Матриархатът през годините като патерни на поведение и взаимодействие е бил толкова силен и устойчив, че традицията се е запазила и при двете дъщери, които без брак са довели в къщата (в разширеното семейството) нови зетьове. И при двете семейства – това на бабата и дядото и това на съпруга (идентифицирания пациент) и съпругата, мъжете са били изолирани, лишени от функции, формално присъстващи, изтласкани в периферията. Нещо повече, под предлог алкохолната им зависимост и свързаните с нея негативни последици, и дядото и идентифицираният пациент в определен момент за били физически отстранени – дядото на третия етаж, а съпругът около 5 г. преди контакта с психотерапевта се е настанил в бащиното жилище отдалечено на около 30км. от постоянното местоживеене на семейството.

Искането за психотерапия е постъпило от най-голямата дъщеря. В телефонен разговор тя е споделила страховете си за собственото си семейство, които били провокирани от наблюденията й върху историята на разширеното семейство.

На първата сесия пристигат всички без бабата. Съпругата (стояща на върха на йерархията) признава алкохолната зависимост на мъжа си. Той също е на мнение, че е зависим, но настоява да не му се бъркат в живота. Съпругата споделя, че общува с мъжа си само през почивните дни, когато го посещава на село, т.е. изяснява се формалния характер на взаимоотношенията. Впоследствие е уточнено, че мотивите за тези посещения са по-скоро свързани с получаване на материални облаги във вид на храни от селото (съпругът се занимава с животновъдство), отколкото с потребност от близост с мъжа си.

Когато психотерапевтът решава да се обърне към съпругата и я покани на индивидуална сесия (йерархията вече е изяснена), тя е реагирала ригидно, заявявайки, че тя няма проблем, проблем има мъжа й, а малката дъщеря споделя (под одобрителния поглед на майката) за баща си: „Той може да е всякакъв, да е пияница и побойник, но аз лоша дума за него няма да кажа”. По този начин семейството отхвърля идеята за цикличността на симптома и декларира една консервативна, твърда и защитна позиция, която звучи така: „Ние няма за какво да се променяме. Ние сме си добре” или  всъщност те искат да кажат: „Ние сме тези които поддържаме симптома. Ние имаме нужда от симптома и ще пазим симптома. Няма да се променяме!”.

Забележка: В по-нататъшния психотерапевтичен процес е установено, първо, че всъщност матриархатът в семейството (поведенческите патерни предавани по линия на жените) се е нуждаел от алкохолизмът на мъжете. „Благодарение” на алкохолизмът на мъжете, жените в това семейство поколения наред са получавали власт и върхова позиция в семейната йерархия. На второ място, в разширеното семейство жените са били тези, които във всяко едно поколение са инициирали семейни триъгълници (майки с деца срещу бащите) и семейни междупоколенчески коалиции между жените.

 

(4)  „За какво точно дойдохте тук?” – това е начин да се позволи на семейството да избере върху какво да се съсредоточи – върху проблема или върху промените.

След като изслуша останалите членове на семейството, психотерапевтът:

= Първо – длъжен е да се въздържа от интерпретации или коментари на чутото (дори невербално).

= Второ  длъжен е да се въздържа от даване на съвети, дори да му ги искат. Той може да каже: „Необходимо ми е да разбере още за тази ситуация, за да мога да кажа, какво следва да се направи”

= Трето – длъжен е да се въздържа от задаване на въпроси за преживяванията, да оценява емоциите на пациентите, а само да изяснява фактите и мненията.

= Четвърто – длъжен е да проявява доброжелателен интерес.

Господар на сесията следва да бъде психотерапевта.  Ако семейството вземе връх и превърне сеанса в хаотичен обмен на мнения, то никакви положителни промени не бива да се очакват.

Наблюдението на психотерапевта:

Когато някой от членовете на семейството започне да говори за проблема, психотерапевтът следва да забелязва слените маркери:

(1) Вълнуват ли се останалите членове на семейството от това, което чуват и какво мислят за думите на изказващият се. Реакциите на другите биха позволили да бъдат установени налични коалиции.

(2) Психотерапевтът следва да забележи, дали изказващият се (изказващите се) говорят за това за първи път или по-рано в рамките на семейството са изразявали мнението си. (Някои семейства може вече да са били при друг психотерапевт, а това е важна информация). Реакциите на другите биха позволили на психотерапевтът да установи дали семейството е правило опити за справяне и какви, както и до колко мотивирани са да се променят.

(3) Вярват ли членовете на семейството, че психотерапевта е в състояние да им помогне или считат ситуацията за безнадеждна. При втория случай психотерапевтът следва да обърне внимание на различни способи за мотивация на всеки един от членовете на семейството.

(4) Кой от семейството е обвинен за създалата се ситуация? Детето, училището, учителите, себе си и пр.? Тази информация позволява психотерапевтът да установи критериите от ценности на семейството, до каква степен те държат един на друг, склонни ли са да си помагат и взаимно подкрепят,  както и да обоснове действия към промяна на мисленето и отношението на членовете на семейството към идентифицирания пациент с цел, убеждаване в необходимостта от настъпване на промяна при всеки един от тях.  Следва да се обърне особено внимание на родствениците, които не са съгласни с декларираната (изказаната) оценка и да се установи тяхното мнение по въпроса.

(5) Когато член на семейството говори, психотерапевтът внимателно следва да следи реакциите на останалите. Съгласни ли са те с казаното?  От особено значение е да се установяват реакциите на съпругата спрямо казаното от съпруга и обратно. Тази информация би позволила да се определи точно йерархическото устройство и цялата патологичната последователност или някаква нейна част.

Колкото повече семейството е разстроено или ядосано, толкова повече това говори за наличието на криза и нестабилност в семейните взаимоотношения.  Колкото повече е спокойствието и изолираността, толкова повече ситуацията е стабилна и трудна за промяна.

Често семейната система се съпротивява жестоко на всеки опит за промяна. Когато членовете на семейството са дистантни, общуват ограничено, повече мълчат, отколкото разговарят, искат да разрешат проблема си, но без да променят нищо в себе си или начина си на живот и общуване, психотерапевтът може да очаква срещу себе си коалиция на цялото семейство. Когато членовете са в криза, активно общуват, изразяват различни мнения – по-лесно настъпват желаните промени.

 

Психотерапевтът трябва да обръща особено внимание не само на фактите и мненията, които всеки един от членовете на семейството споделя, но и на непреките съобщения. Особено ценни са реакциите на майката, когато бащата говори за проблемното дете и обратно – реакциите на бащата, когато майката говори.  Например, ако майката се оплаква от детето, това оплакване може да се разбира като оплакване не само от детето, а и от съпруга (или да се разбира метафорично, като оплакване само от съпруга). Подобни съображения психотерапевтът не споделя със семейството – трудно биха го разбрали.

Следва да се държи сметка също и за това, че първоначално семейството може да даде едно неясно и метафорично описание на проблема, а психотерапевтът да формулира проблема на семейството по съвсем друг начин. Например, родителите могат да кажат, че проблемът е само в идентифицирания пациент – изключително погрешно мнение. Стратегическият семеен психотерапевт винаги оценява определен проблем в диада, а често дори в триада.  По този начин проблемът свързва и други членове на семейството, а симптомът на детето може да се окаже само необходимо средство за удържане на семейната хомеостаза. Цялата тази информация разбира се психотерапевтът оставя за себе си.

 

*   *   *

Следва продължение - част 4




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1439237
Постинги: 1627
Коментари: 116
Гласове: 1129
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031