Психология :: Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стратегическия подход в семейната психотерапия на ...

В този стадий психотерапевтът предлага на членовете на семейството да обсъдят проблема един с друг. До този етап психотерапевтът е бил централна фигура и всички са се обръщали към него. Сега обаче той предоставя думата на другите и се оттегля, наблюдавайки вътрешносемейното взаимодействие. Много често към този преход се отива естествено, без усилия. Обикновено това се случва когато членовете на семейството започнат да изразяват своите мнения, друг член не издържа и сам се включва, като започва разговор, изразявайки своето мнение. Ако обаче тази ситуация не възникне спонтанно, то психотерапевтът следва да я инициира, т.е. да подтикне семейството към взаимодействие.

Как ефективно да бъде организиран етапа на вътрешносемейното взаимодействие?

Основната идея на този етап е да се направи така, че всички членове да се включат активно във взаимодействие, в което да проявят своите повтарящи се (стереотипизирани) патерни на поведение. Те трябва да общуват помежду си, а не с психотерапевта. Поради тази причина тук семейството се оставя на самото себе си, психотерапевтът има пасивна позиция, но продължава да насочва процеса на взаимодействие.

Пример

Ситуация: Много често членовете на семейството започват да спорят, като в повечето случаи те не се обръщат един към друг, а продължават да говорят и гледат психотерапевта.

Действия на психотерапевта:

(1) Да поиска да се обърнат един към друг

(2) Да поиска столовете им да се поставят един срещу друг

(3) Да организира общуването с помощта на ръководещи въпроси, например:

= Защо сега не кажете това на него?

= Кажете му сега на него точно това, което казахте на мен – повторете го.

= Отговорете й

= Какво мислите Вие по повод нейното мнение?

= А Вие съгласна ли сте с това, което той каза?

(4) Да създаде в кабинета на реална ситуация или „паралелен” проблем и водене на наблюдение върху взаимодействието.

(5) Да мотивира стоящият (стоящите) в периферията на взаимодействието член, чийто мнение много често има взривоопасни последици и рязко увлича останалите членове във взаимодействие. Обикновено този, който мълчи по време на сесията е същият, който няма думата и в домашни условия. Всяка една промяна в установените патерни на взаимодействие в семейството води автоматично до разклащане на стабилността, респ. активизиране на членовете.

(6) Известният семеен психотерапевт Карл Уитакер, за да види и чуе вътрешносемейното взаимодействие и последователността на общуване в група, постъпвал по следния начин:

= Уитакер: Общувайте

= Пациент: Защо?

= Уитакер: Защото Вие искате нещо от мен, а аз не съм получил нищо вече почти един час!

Разбира се за да си позволи психотерапевтът подобен трик е необходимо да бъде доста убедителен.

(7) Да използва поощряване на реакциите към общуване, посредством фрустриране на някой от членовете, например: игнориране опитите на някой от членовете, който няма особено желание за взаимодействие.

Как ефективно да се получи информация на този етап на взаимодействието?

Ш Тази стъпка позволява на психотерапевтът не само да чуе описанието на проблема, но и да види самия проблем в „действие”. Преди всичко, терапевтът трябва да се съсредоточи върху определяне на патологичната последователност или шаблона, който винаги се повтаря в това семейство.

Пример

Действия на психотерапевта: По време на сеанса психотерапевтът няколко пъти подтиква родителите да поправят (да направят забележка, да вземат мерки) лошото поведение на детето. Наблюдавайки действията на членовете на семейството, той е определил повтарящ се цикъл на вътрешносемейно взаимодействие:

(1) Детето се държи лошо.

(2) Бащата се опитва да го дисциплинира.

(3) Майката се намесва и изразява съображения против методите на бащата.

(4) Бащата се отказва от опитите си да контролира сина.

(5) Майката сега сама трябва да удържа лошото поведение на сина и тя моли за помощ и намеса бащата.

След това цикълът се затваря:

(2) Бащата се опитва да дисциплинира сина.

(3) Майката се намесва и възразява.

Ш Друга задача на психотерапевта е да изясни особеностите на организацията на дадената семейна система, като обърне особено внимание на всяко едно нарушение на йерархията и за наличието на междупоколенчески коалиции (т. нар. „вертикални коалиции”).

Действия на психотерапевта: При изследване на горния пример психотерапевтът прави извод, че съществува междупоколенческа коалиция между майка и сина, насочена срещу съпруга. Когато детето бива въвлечено в тази коалиция, то автоматично получава много повече власт и се изкачва в йерархията над бащата – този факт води до нарушаване на нормалното функциониране на семейната система.

Както показва изследването на тези два момента, психотерапевтът следва да отклони съзнателно насоченото внимание на семейството към тях.

Ситуация:

= Когато в семейството възниква заплаха от емоционален взрив между конфликтуващите страни, тогава детето със своето поведение се старае да привлече вниманието върху себе си

= Когато психотерапевтът изпита вътрешна нервност, неувереност, напрежение, той несъзнавано също може да съсредоточи вниманието си върху детето.

Действия на психотерапевта: Във всички случаи психотерапевтът трябва да съсредоточи вниманието си върху родителите, а не върху детето. Детето спасява, отвлича родителите от трудностите.

* * *

Следва продължение - част 5

Нагоре