2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Стратегическия подход в семейната психотерапия
Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли
- част 4 -
Ш Трета стъпка: Семейно взаимодействие
В този стадий психотерапевтът предлага на членовете на семейството да обсъдят проблема един с друг. До този етап психотерапевтът е бил централна фигура и всички са се обръщали към него. Сега обаче той предоставя думата на другите и се оттегля, наблюдавайки вътрешносемейното взаимодействие. Много често към този преход се отива естествено, без усилия. Обикновено това се случва когато членовете на семейството започнат да изразяват своите мнения, друг член не издържа и сам се включва, като започва разговор, изразявайки своето мнение. Ако обаче тази ситуация не възникне спонтанно, то психотерапевтът следва да я инициира, т.е. да подтикне семейството към взаимодействие.
Как ефективно да бъде организиран етапа на вътрешносемейното взаимодействие?
Основната идея на този етап е да се направи така, че всички членове да се включат активно във взаимодействие, в което да проявят своите повтарящи се (стереотипизирани) патерни на поведение. Те трябва да общуват помежду си, а не с психотерапевта. Поради тази причина тук семейството се оставя на самото себе си, психотерапевтът има пасивна позиция, но продължава да насочва процеса на взаимодействие.
Пример
Ситуация: Много често членовете на семейството започват да спорят, като в повечето случаи те не се обръщат един към друг, а продължават да говорят и гледат психотерапевта.
Действия на психотерапевта:
(1) Да поиска да се обърнат един към друг
(2) Да поиска столовете им да се поставят един срещу друг
(3) Да организира общуването с помощта на ръководещи въпроси, например:
= Защо сега не кажете това на него?
= Кажете му сега на него точно това, което казахте на мен – повторете го.
= Отговорете й
= Какво мислите Вие по повод нейното мнение?
= А Вие съгласна ли сте с това, което той каза?
(4) Да създаде в кабинета на реална ситуация или „паралелен” проблем и водене на наблюдение върху взаимодействието.
(5) Да мотивира стоящият (стоящите) в периферията на взаимодействието член, чийто мнение много често има взривоопасни последици и рязко увлича останалите членове във взаимодействие. Обикновено този, който мълчи по време на сесията е същият, който няма думата и в домашни условия. Всяка една промяна в установените патерни на взаимодействие в семейството води автоматично до разклащане на стабилността, респ. активизиране на членовете.
(6) Известният семеен психотерапевт Карл Уитакер, за да види и чуе вътрешносемейното взаимодействие и последователността на общуване в група, постъпвал по следния начин:
= Уитакер: Общувайте
= Пациент: Защо?
= Уитакер: Защото Вие искате нещо от мен, а аз не съм получил нищо вече почти един час!
Разбира се за да си позволи психотерапевтът подобен трик е необходимо да бъде доста убедителен.
(7) Да използва поощряване на реакциите към общуване, посредством фрустриране на някой от членовете, например: игнориране опитите на някой от членовете, който няма особено желание за взаимодействие.
Как ефективно да се получи информация на този етап на взаимодействието?
Ш Тази стъпка позволява на психотерапевтът не само да чуе описанието на проблема, но и да види самия проблем в „действие”. Преди всичко, терапевтът трябва да се съсредоточи върху определяне на патологичната последователност или шаблона, който винаги се повтаря в това семейство.
Пример
Действия на психотерапевта: По време на сеанса психотерапевтът няколко пъти подтиква родителите да поправят (да направят забележка, да вземат мерки) лошото поведение на детето. Наблюдавайки действията на членовете на семейството, той е определил повтарящ се цикъл на вътрешносемейно взаимодействие:
(1) Детето се държи лошо.
(2) Бащата се опитва да го дисциплинира.
(3) Майката се намесва и изразява съображения против методите на бащата.
(4) Бащата се отказва от опитите си да контролира сина.
(5) Майката сега сама трябва да удържа лошото поведение на сина и тя моли за помощ и намеса бащата.
След това цикълът се затваря:
(2) Бащата се опитва да дисциплинира сина.
(3) Майката се намесва и възразява.
Ш Друга задача на психотерапевта е да изясни особеностите на организацията на дадената семейна система, като обърне особено внимание на всяко едно нарушение на йерархията и за наличието на междупоколенчески коалиции (т. нар. „вертикални коалиции”).
Действия на психотерапевта: При изследване на горния пример психотерапевтът прави извод, че съществува междупоколенческа коалиция между майка и сина, насочена срещу съпруга. Когато детето бива въвлечено в тази коалиция, то автоматично получава много повече власт и се изкачва в йерархията над бащата – този факт води до нарушаване на нормалното функциониране на семейната система.
Както показва изследването на тези два момента, психотерапевтът следва да отклони съзнателно насоченото внимание на семейството към тях.
Ситуация:
= Когато в семейството възниква заплаха от емоционален взрив между конфликтуващите страни, тогава детето със своето поведение се старае да привлече вниманието върху себе си
= Когато психотерапевтът изпита вътрешна нервност, неувереност, напрежение, той несъзнавано също може да съсредоточи вниманието си върху детето.
Действия на психотерапевта: Във всички случаи психотерапевтът трябва да съсредоточи вниманието си върху родителите, а не върху детето. Детето спасява, отвлича родителите от трудностите.
* * *
Следва продължение - част 5
Стратегическия подход в семейната психот...
Стратегическия подход в семейната психот...