Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2011 10:00 - Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли - част 5
Автор: kunchev Категория: Хоби   
Прочетен: 1820 Коментари: 0 Гласове:
0



Стратегическия подход в семейната психотерапия

Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли
- част 5 -


 

Четвърта стъпка: Определяне на целите

Това е етапа, в който психотерапевтът сключва договор със семейството. За успешното лечение е особено важно да бъдат определени проблема и целите на терапията.  В тази част за психотерапевтът може да бъде особено полезен метамодела (Bandler R., Grinder J., 1975) и формата „Постановка на целите” (Коннер Р., 1997).

Ш                 Определяне целите за семейството

Например, ако се касае за симптом, психотерапевтът трябва да знае колко пъти на ден се проявява, колко дълго продължава, какви точно са признаците на симптома, може ли да се прогнозира неговата поява, променя ли се интензивността в проявите на симптома, от какво зависи и пр.

Психотерапевтът също трябва да изясни по-какъв начин семейството ще разбере за разрешаването на проблема, т.е. какво точно иска да постигне семейството. 

Пример

Ситуация:

= Майката: Искам дъщеря ми да престане да прави …”Х”.

= Психотерапевт: Добре, но ако тя престане да прави това, тогава какво би правила в замяна?

Хейли препоръчва работата на психотерапевта да бъде съсредоточена върху симптома или представения от семейството проблем. Той счита, че  премахването на симптома се явява безусловна цел на терапията. Ако симптомът остане да съществува, то всички останали цели на терапията ще бъдат провалени (Haley, 1987).

 

Ш                 Определяне на цели за психотерапевта

Докато върви тази част на сесията, психотерапевтът определя за себе си значими задачи:

=  Прекъсване на патологичната последователност в семейството.

= Възстановяване на йерархията.

= Помагане на семейството да премине в следващ стадий от жизнения му цикъл.

= използване на симптома или представения проблем, в качеството на лост, за решение на други задачи.

= Стимулиране членовете на семейството да се държат и общуват по нов начин с цел, разширяване на възприятието и представите – генериране на алтернативи.

Съвсем естествено е, че психотерапевтът не споделя и не коментира тези задачи със семейството.

Пример

Ситуация: В семейство,  фокусирало се върху симптома най-вероятно ще настъпят промени, ако самият симптом бъде премахнат.

Действия на психотерапевта: Психотерапевтът трябва да се фокусира върху преследване на по-стратегически цели. Премахването на симптома не може да бъде основната цел на терапията.

 

*   *   *

 

Пета стъпка: Предписания

Предписанието е инструкция, която психотерапевтът дава на семейството. То не е съвет, тъй като психотерапевтът настоява за неговото изпълнение.  Предписанието е ясна последователност от действия, конкретни стъпки. Обикновено предписанието се дава за изпълнение в домашни условия, но може да се изпълни и по време на сесията, като целта е членовете на семейството да научат стъпките му.

Съществуват два общи типа предписания:

а/ Преки или директни предписания – дават се тогава, когато психотерапевтът има достатъчно власт над семейството и е убеден, че те ще бъдат изпълнение

б/ Непреки предписания – дават се тогава, когато авторитетът на психотерапевтът не е достатъчен и не е сигурно, че семейството ще следва предписанията. Тази ситуация налага да се работи с непреки методи.  Стратегическият подход приема два класа непреки предписания:

= Парадоксални предписания.

= Метафорични (синоними: паралелни, изоморфни или с използване на аналогии) предписания.

С други думи, когато психотерапевтът дава предписания, той изисква те да бъдат изпълнени така, както е казал.  Непреките предписания се използват тогава, когато се иска промените да настъпят „спонтанно”.

По-долу в текста са представени различни типове предписания и тяхното прилагане.

При определяне на датата и времето за следващия сеанс психотерапевтът се съобразява с възможностите на семейството, като изисква всички необходими членове на семейството да присъстват.

В края на първата среща семейството получава думата за въпроси. Много често някой от семейството поставя въпроса: „Колко срещи ще са нужни за разрешаване на проблема?”.  Добре е психотерапевтът да отговори, че ще са нужни поне от 3 до 6 срещи, а след тях ще се прецени дали са нужни допълнителни сесии.

 
Следва продължение - част 6




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1439139
Постинги: 1627
Коментари: 116
Гласове: 1129
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031