Анкета за установяване ниво на тревожност при детето

           (1) Цел и описание: Анкетата позволява да се установи нивото на тревожност при детето. Съдържа 20 твърдения, които се попълват от родителя (възпитател, педагог, психолог) в резултат на проведено интервю. На твърденията се отговаря с „да” или „не”, в зависимост от това, дали определения признак се забелязва или не при детето.

(2) Въпросник:

1. Уморява се при по-продължителна работа (учебни занимания).

2. Трудно му е да се съсредоточи.

3. Всяка една задача приема с излишно безпокойство.

4. По време на изпълнение на задачата е напрегнат (а), скован (а).

5. Смущава се повече от другите.

6. Често говори за възможни неприятности.

7. Като правило се срамува (изчервява) в непозната обстановка (непознати хора).

8. Оплаква се, че сънува страшни сънища.

9. Обикновено ръцете му (й) са хладни и влажни.

10. Нерядко е неспокоен на чина (стола).

11. Силно се поти, когато се вълнува.

12. Няма добър апетит.

13. Спи неспокойно, заспива трудно.

14. Плашлив (а), много неща предизвикат в него (нея) чувство на страх.

15. Обикновено е обезпокоен, лесно се разстройва.

16. Често не може да сдържа сълзите си.

17. С трудност понася очакванията.

18. Не обича да се заема с някаква нова и непозната дейност (задача).

19. Не е уверен (а) в себе си, в своите сили.

20. Страхува се от сблъсък с трудностите.

(3) Обработка на резултатите

Всеки въпрос с отговор „да” получава по 1 бал.

# от 15 до 20 бала – висока тревожност;

# от 7 до 14 бала – средна тревожност;

# от 1 до 6 бала – ниска тревожност.

*   *   *

Ако детето показва резултати за средно ниво на тревожност, то за него родителят може да приложи следните препоръки (Правила за работа с тревожни деца):

1. Избягвайте състезания и каквито и да е игри, които са свързани с отчитане на скорост.

2. Избягвайте да сравнявате детето си с другите деца.

3. По-често използвайте телесен контакт и упражнения за релаксация.

4. Повишавайте самооценката на детето, като го хвалите, но така, че то да знае за какво.

5. Обръщайте се по-често към детето, назовавайки името му.

6. Демонстрирайте образци на уверено поведение, които ще са добри примери за детето.

7.  Не поставяйте пред детето повишени (непреодолими, труднопреодолими) изисквания.

8. Бъдете последователни при възпитанието (спазвайте правила).

9. Старайте се да правите по-малко забележки на детето.

10. Използвайте наказания само в крайни случаи. Важно е те да бъдат адекватни на нарушението. Обяснявайте защо е наложено наказанието.

11. Не унижавайте детето, наказвайки го.

Ако детето показва резултати за високо ниво на тревожност, то за него ще бъде нужна специализирана помощ на психолог. Непрекъснатата и дълговременна висока тревожност може да се стереотипизира и превърне в трайна (устойчива) черта на характера. Тази тревожност се нарича „личностна тревожност”.  При възникване на неблагоприятни обстоятелства, тревожността може да се модифицира в определени невротично-манийни състояния.

Освен това, дадени в детска градина повечето деца (в периода на адаптация) изпитват страх от раздяла с родителите си.  Трябва да се знае, че във възрастта 2-3 години наличието на този страх е обясним. Когато обаче детето е на възраст 3-4 и повече години и плаче при раздяла, не снема очи от прозореца, чакайки появата на родителите си, постоянно говори за тях, дълбоко преживява (плаче, усамотява се, не общува в продължение на 1-2 дни) когато е изпратено на „зелено” училище и пр., то на това поведение трябва да се обърне особено внимание.

Наличието на страх от раздяла може да се определи по следните критерии:

1. Постоянно извънредно разстройство, изразяване на дълбока тъга при раздяла.

2. Постоянно извънредно безпокойство за загуба, за това, че с възрастният ще се случи нещо лошо.

3. Постоянно извънредно безпокойство, от това, че определено събитие може да доведе до раздялата му от семейството.

4. Постоянен отказ да посещава детска градина.

5. Постоянен страх и нежелание да стои само в стая.

6. Постоянен страх и нежелание да заспива само.

7. Постоянно сънуване на кошмари, в които детето се разделя с родителите си.

8. Постоянни оплаквания за физическо неразположение: главоболие, болки в стомаха, липса на апетит (Не бива да се забравя ефекта на соматизацията – когато детето може действително да отключи заболяване в резултат от непрекъснат страх).

Ако поне три от изброените черти бъдат диагностицирани в поведението на детето, то може да се предположи, че при детето действително се наблюдава този вид страх и на него вече му е нужна психологическа помощ.

април 2011г.

С о ф и я