2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2501 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2017 02:16
Методика за диагностика на активния словесен запас при деца в начална училищна възраст
(1) Цел: Методиката се прилага за изследване обема на активния словесен запас на деца на възраст между 6-9 години.
(2) Описание и процедура: В качеството на стимулен материал се използват картинки със сюжет от ежедневието на детето, показващи различни предмети и дейности. (например „училище”, „игра”, „учене”, „хигиена” и пр.). Всяка рисунка (снимка) се представя отделно и в продължение на 5 минути с детето се води разговор, като от него се иска подробно да разкаже какво е изобразено и какво се случва на тази картинка, т.е. да назове предметите или лицата, действията и преживяванията на персонажите. При оценяването се регистрират множество показатели и в тази връзка с цел точност и обективност се препоръчва разказа на детето да бъде записан на магнетофонно или електронно устройство. Допустимо е по време на разказа психологът да стимулира детето и умерено да го насочва с въпроси. Идеята е в определеното време детето да възпроизведе повече съждения и умозаключения.
Забележка: Приложеният стимулен материал е предназначен за деца в начална училищна възраст.
(3) Инструкция: “Сега ще ти покажа няколко различни картинки, на които художникът е нарисувал момичета и момчета, които са на училище, играят различни игри, общуват или просто им се случва нещо. От теб се иска, да разгледаш внимателно картинката и да разкажеш какво виждаш на нея и какво се случва”
(4) Оценка на резултатите
Регистрираните показатели в разказа на детето се отбелязват в специален протокол (бланка), като се отчита броя им (количествен анализ), след което данните се анализират. Бланката може да се изготви във вид на таблица с графи: по хоризонтала: (1) Фиксирани признаци на речта и (2) Честота на употребата; по вертикала се изреждат съответните признаци:
1. Съществителни
2. Глаголи
3. Причастия
4. Деепричастия
5. Прилагателни в начална форма
6. Прилагателни в сравнителна степен
7. Прилагателни в превъзходна степен
8. Съюзи
9. Предлози
10.Частици
11. Еднородни изречения
12. Сложни изречения със съюзи „и”, „а”, „да”, „или” и др.
13. Сложни изречения със съединителни подчинени съюзи от типа: „който”, „защото”, „тъй като”, създаващи умозаключения, аналогии, логически причинно-следствени връзки.
14. Изводни (обобщаващи) конструкции, започващи с: „На първо място”, „Според мен”, „Аз мисля, че”, „Струва ми се, че”, „Най-вероятно”, „Може да се предположи, че” и др.
В протокола се отбелязват честотата на употребата на различните части на речта, като сложните изречения със съюзи и изводните конструкции, свидетелстват за нивото на развитие на речта. Колкото по-голям е броя на използваните умозаключения, обобщения, класификации, изводи, токова по-високо е нивото на развитие.
Количествен анализ на резултатите
# 10 бала – изследваното лице получава тази оценка, ако в речта му (разказа по картинката) се срещат не по-малко 10 от посочените в протокола признаци.
# 8-9 бала – изследваното лице получава тази оценка, ако в речта му (разказа по картинката) се срещат не по-малко 8-9 от посочените в протокола признаци.
# 6-7 бала – изследваното лице получава тази оценка, ако в речта му (разказа по картинката) се срещат не по-малко 6-7 от посочените в протокола признаци.
# 4-5 бала – поставят се при наличие на 4-5 признака.
# 0-1 бал – поставя се при наличие само една единствена част на речта, не е възпроизведен разказ или при наличие на 1-2 признака.
Изводи за ниво на развитие
# 10 бала – много високо;
# 8-9 бала – високо;
# 4-7 бала – средно;
# 2-3 бала – ниско;
# 0-1 бал – много ниско.
(5) Стимулен материал
Април 2011г.
С о ф и я