Проективна графична методика за деца
„Семейството, което искам” (Модификация на проективна методика „Моето семейство”)

           Проективната графична методика „Моето семейство” е само първата стъпка към диагностика на взаимоотношенията в семейството. За да се „погледне” в по-голяма дълбочина в детската душа се препоръчва следващата стъпка – проективна методика „Семейството, което искам”.

За тази цел, след като детето е било вече изследвано посредством „Моето семейство”, работата продължава, като листа с рисунката може да се обърне обратно и да се даде нова задача на детето. Сега от него се иска да нарисува още едно семейство, но да не е семейство-близнак на първото, а това, което той (тя) би искала да бъде, т.е. „семейството, което детето желае да има”.

Ако при първата методика детето представя семейството си като „замък”, който не винаги е възможно да бъде отворен, то втората методика е ключа към този „замък”. Втората рисунка е „вход” към желанията, „вход” към „прекрасното далечно”, което сега  детето не достига.

Детето представя „семейството, което иска” единствено и само в настоящето.  „Прекрасното далече” за него е желано днешно.  Сега, при тази методика, пред детето няма ограничения, то е освободено да представи своите фантазии и желания, и да премахне онова, което не желае, от което се страхува, което му пречи.

Това е причината на втората рисунка („Семейството, което искам”) обикновено някой от членовете на семейството да не присъства – той е изтрит. В същото време е доста вероятно да се появят други образи – по-далечни роднини, приятели, съученици и др.   Малкият художник или „съкращава” или „удължава” своето семейство, извършвайки в новото си семейство само разбираеми за него промени. Освен това детето има по-голяма свобода при представяне на фона (декора), върху който разполага семейството. Фонът – това е контекста и обикновено се свързва с нещо положително вече преживяно (щастие, радост, разбирателство, сигурност и пр.). Тези нови елементи имат изключително силен диагностичен елемент. От една страна те показват какво липсва на детето, кои са неудовлетворените му потребности, дефицитите във взаимоотношенията с другите, очакванията му към другите, от друга, разкрива страховете му, опасностите пред които е изправено и на трето място, очертава желанията, целите, мотивите му.

Когато на втората рисунка няма сериозни промени, т.е. персонажите са налични, тогава обикновено промяната е в последователността на фигурите на родителите, на братята и сестрите, на самото дете.  Принципно положение е, че много често родствениците разменят местата си при втората методика.  И ако например в „Моето семейство” детето представя баща си, като човек, който го държи под контрол и се намира емоционално далеч от него, то в „Семейството, което искам”, бащата е поставен на онова място, което би удовлетворявало детето – близо до него, закрилящ го, пазещ го или обратно – отделен, поставен в периферията на семейния кръг или още по-далеч.

Този родственик, който детето „забравя” да изобрази в „Семейството, което искам”, като правило е източник на дискомфорт и причина за всички несгоди и негативни преживявания на детето.  Чрез „изключването” на този член, детето реално произнася своята „присъда” над него и същевременно детето показва изхода от проблемната ситуация и как тя да се осъществи.

Пример-1: Детето (Сара, 10г.) рисува в „Моето семейство” само себе си, а в „Семейството, което искам” то реставрира това, за което мечтае (виж. рисунка № 1). Тук и бащата и майката са отново заедно с него, а то е между тях.  Бащата е силен, величав, внушава сигурност и защита, детето е щастливо, то играе, а майката е украсена с корона – тя е принцеса. Всички са усмихнати и оцветени в светли цветове. Тук вече отхвърленото дете представя мечтата си (това всъщност е страданието на детето) за едно обединено в съюз семейство – такова, каквото е било преди.

В заключителната част на изследването, на въпроса на психолога: „Нещо пропуснала ли си. Има ли още нещо да добавиш?”, детето прави неочаквана промяна в рисунката, като поставя маски на всеки един от персонажите.  Това допълнение всъщност изразява дълбоката несигурност, съмненията му и страхът на детето от това, дали неговите мечти могат да станат реалност.

…………………………………….

Пример-2: Детето (Елена 6г.) променя подредбата в „Семейството, което искам” (виж. рисунка № 2), като този път тя рисува себе си с размери еднакви с тези на майка си и баща си и отново е между тях двамата. Тук всички са усмихнати.  (На рисунката „Моето семейство” детето е малко, свито – изобразено е почти като точица (не се вижда ясно лицето му). При новата възможност тя си позволява полет на въображението и дава израз на желанията си, а те са – да бъде призната за равноправен член на семейството. Тя мечтае да живее в своето семейство, което да остане единно пред опасността от развод на родителите й.

…………………………………….

Пример-3: Детето (Албена 6г.9м.) в „Семейството което искам” (виж. рисунка № 3), променя персонажите, като лишава от присъствие втория си баща. Той е изтрит и в семейството. В това което иска детето е да останат само майката и по-голямата му сестричка. За разлика от първата рисунка („Моето семейство”), на която децата са поставени около майката, подредени са в редица, а бащата стои настрани,  сега (в „Семейството, което искам”), освен, че бащата липсва,  децата са „поставени” на стълбици и на върха детето рисува себе си, след това по-голямата си сестра и в най-долната част майката.

…………………………………..

Пример-4: В следващия пример (виж. рисунка № 4), детето (Тони, 6г. 8м.) променя отново подредбата, запазвайки персонажите. Сега акцентът е поставен върху задружността, като изобразява себе си между майката и бащата, а по-големият й брат е поставен от страната на бащата. Всички са извън къщата и всички са хванати за ръце.

Методиката „Семейството, което искам” е много ефективна винаги, когато психологът изпитва затруднения при интерпретацията на „Моето семейство”.

……………………………………

Забележка: В материала има представени 4 рисунки (примери № 1,2,3 и 4). Целият файл може да бъде получен на предоставен от Вас  e-mail.

април 2011г.

С о ф и я