2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Проективна графична методика за деца
„Семейството, което искам” (Модификация на проективна методика „Моето семейство”)
Проективната графична методика „Моето семейство” е само първата стъпка към диагностика на взаимоотношенията в семейството. За да се „погледне” в по-голяма дълбочина в детската душа се препоръчва следващата стъпка – проективна методика „Семейството, което искам”.
За тази цел, след като детето е било вече изследвано посредством „Моето семейство”, работата продължава, като листа с рисунката може да се обърне обратно и да се даде нова задача на детето. Сега от него се иска да нарисува още едно семейство, но да не е семейство-близнак на първото, а това, което той (тя) би искала да бъде, т.е. „семейството, което детето желае да има”.
Ако при първата методика детето представя семейството си като „замък”, който не винаги е възможно да бъде отворен, то втората методика е ключа към този „замък”. Втората рисунка е „вход” към желанията, „вход” към „прекрасното далечно”, което сега детето не достига.
Детето представя „семейството, което иска” единствено и само в настоящето. „Прекрасното далече” за него е желано днешно. Сега, при тази методика, пред детето няма ограничения, то е освободено да представи своите фантазии и желания, и да премахне онова, което не желае, от което се страхува, което му пречи.
Това е причината на втората рисунка („Семейството, което искам”) обикновено някой от членовете на семейството да не присъства – той е изтрит. В същото време е доста вероятно да се появят други образи – по-далечни роднини, приятели, съученици и др. Малкият художник или „съкращава” или „удължава” своето семейство, извършвайки в новото си семейство само разбираеми за него промени. Освен това детето има по-голяма свобода при представяне на фона (декора), върху който разполага семейството. Фонът – това е контекста и обикновено се свързва с нещо положително вече преживяно (щастие, радост, разбирателство, сигурност и пр.). Тези нови елементи имат изключително силен диагностичен елемент. От една страна те показват какво липсва на детето, кои са неудовлетворените му потребности, дефицитите във взаимоотношенията с другите, очакванията му към другите, от друга, разкрива страховете му, опасностите пред които е изправено и на трето място, очертава желанията, целите, мотивите му.
Когато на втората рисунка няма сериозни промени, т.е. персонажите са налични, тогава обикновено промяната е в последователността на фигурите на родителите, на братята и сестрите, на самото дете. Принципно положение е, че много често родствениците разменят местата си при втората методика. И ако например в „Моето семейство” детето представя баща си, като човек, който го държи под контрол и се намира емоционално далеч от него, то в „Семейството, което искам”, бащата е поставен на онова място, което би удовлетворявало детето – близо до него, закрилящ го, пазещ го или обратно – отделен, поставен в периферията на семейния кръг или още по-далеч.
Този родственик, който детето „забравя” да изобрази в „Семейството, което искам”, като правило е източник на дискомфорт и причина за всички несгоди и негативни преживявания на детето. Чрез „изключването” на този член, детето реално произнася своята „присъда” над него и същевременно детето показва изхода от проблемната ситуация и как тя да се осъществи.
Пример-1: Детето (Сара, 10г.) рисува в „Моето семейство” само себе си, а в „Семейството, което искам” то реставрира това, за което мечтае (виж. рисунка № 1). Тук и бащата и майката са отново заедно с него, а то е между тях. Бащата е силен, величав, внушава сигурност и защита, детето е щастливо, то играе, а майката е украсена с корона – тя е принцеса. Всички са усмихнати и оцветени в светли цветове. Тук вече отхвърленото дете представя мечтата си (това всъщност е страданието на детето) за едно обединено в съюз семейство – такова, каквото е било преди.
В заключителната част на изследването, на въпроса на психолога: „Нещо пропуснала ли си. Има ли още нещо да добавиш?”, детето прави неочаквана промяна в рисунката, като поставя маски на всеки един от персонажите. Това допълнение всъщност изразява дълбоката несигурност, съмненията му и страхът на детето от това, дали неговите мечти могат да станат реалност.
…………………………………….
Пример-2: Детето (Елена 6г.) променя подредбата в „Семейството, което искам” (виж. рисунка № 2), като този път тя рисува себе си с размери еднакви с тези на майка си и баща си и отново е между тях двамата. Тук всички са усмихнати. (На рисунката „Моето семейство” детето е малко, свито – изобразено е почти като точица (не се вижда ясно лицето му). При новата възможност тя си позволява полет на въображението и дава израз на желанията си, а те са – да бъде призната за равноправен член на семейството. Тя мечтае да живее в своето семейство, което да остане единно пред опасността от развод на родителите й.
…………………………………….
Пример-3: Детето (Албена 6г.9м.) в „Семейството което искам” (виж. рисунка № 3), променя персонажите, като лишава от присъствие втория си баща. Той е изтрит и в семейството. В това което иска детето е да останат само майката и по-голямата му сестричка. За разлика от първата рисунка („Моето семейство”), на която децата са поставени около майката, подредени са в редица, а бащата стои настрани, сега (в „Семейството, което искам”), освен, че бащата липсва, децата са „поставени” на стълбици и на върха детето рисува себе си, след това по-голямата си сестра и в най-долната част майката.
…………………………………..
Пример-4: В следващия пример (виж. рисунка № 4), детето (Тони, 6г. 8м.) променя отново подредбата, запазвайки персонажите. Сега акцентът е поставен върху задружността, като изобразява себе си между майката и бащата, а по-големият й брат е поставен от страната на бащата. Всички са извън къщата и всички са хванати за ръце.
Методиката „Семейството, което искам” е много ефективна винаги, когато психологът изпитва затруднения при интерпретацията на „Моето семейство”.
……………………………………
Забележка: В материала има представени 4 рисунки (примери № 1,2,3 и 4). Целият файл може да бъде получен на предоставен от Вас e-mail.
април 2011г.
С о ф и я
Диагностика на семейните взаимоотношения...
Диагностика на семейните взаимоотношения...
Тест за явна тревожност при деца 8-12 го...
"ПСИХОДИАГНОСТИЧЕН МАРАТОН" - ...