Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2017 16:43 - Естествен венец
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 1398 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 До шестата й година я криеха. На главата й растеше... венец. Както растяха косите й, така растяха и цветята. Венецът я правеше красива. Радваше очите им. Дори не търсеха причини за аномалията. Тя танцуваше, играеше, радваше се. Не й липсваха други деца, тя говореше с отраженията си и по интернет, говореше по телефона и с птиците. Разтваряше криле като птица и се смееше. На шестата година сама предложи да се запознае и с други деца на нейната възраст. И на двамата им се стори невъзможно. Тя беше аномалия, една прекрасна аномалия. Сълзи тръгнаха по очите им, гърлата чак ги заболяха от горестта. Сърцата им се свиха, едва подтиснаха ридание, а тя звънко им обясни, че никой няма да обърне внимание на нейната странност, че е лято, че тук идват на почивка, че много деца си слагат венци от цветя и никой няма да допусне, че нейният не е като техните. Налудничаво е, параноично е и ако някой се изкуси да напише история за момиче с естествен венец на главата, ще го приберат в лудницата. И ще го вържат. И ще му бият в задника инжекции. Хитро беше, всъщност много просто. Как не се сетиха. Умница е тя, на мама и тате. Малко се притесниха, че истински не беше общувала, но като видяха как печели сърцата на другите хлапета, камък падна от сърцата им, гордост пламна в тях, радост ги опи, обич ги окрили. Тичаше подобно на другите, на криеница си играеше. Дърпаха я за венеца, тя пък раздаваше шамари. Много китайски филми беше гледала и знаеше как се удря и рита, но знаеше и как да разсмее после и сълзи да не позволи да има, нито злобно свити устни, нито злобни думи. Късаше ги от смях, докато разказваше вицове, откъде ги знаеше. Сигурно защото четеше от четиригодишна и много обичаше да чете. Спечели и родителите им, минаваше за по-голяма от техните деца, а беше по-дребничка, някак ефирна. Русите й коси, почти сребристи, приличаха на паяжина. И се закачаше, външно не приличаше на шест дори, а на четири, но можеше да разговаря като възрастен. Научи се да мята въдица, оплете на останалите от компанията венци. Най-търсена и най-желана беше. После рязко се промени. Стана мълчалива, уплашиха се и двамата. Чудеха се какво става с нея. Дори венецът изглеждаше, че вехне. Посърнал им се струваше. Разпитваха я, тя се цупеше, а после обясни. Нямало причини за тревога. Децата се държали като нейни придворни, не й харесвало. Не искала да бъде никаква царица или принцеса. Обясниха й, че всички момичета на нейната възраст искат да бъдат принцеси. А тя тропна с краче тъкмо като момиче на своята възраст и рече сърдито: “Аз пък не искам.”

И постепенно направи тъй, че всички да я приемат като всеки останал. Наравно, ни повече, ни по-малко. Е, не съвсем, но в границите на допустимото. Както каза на родителите си, а те я гледаха зяпнали, че дъщеря им говори по този начин, което не е типично за годините й, макар и да трябваше отдавна да са й свикнали.

После лятото отмина. Тя поплака малко, нямаше училище. Намериха начин да я отложат. Прегледи дори й направиха. Но при сигурен учен, потаен, дори и малко странен и заключен. Има затворени хора, има и заключени хора. Този беше от заключените. Дъщеря им го каза така и изглежда беше права. Умен човек, но заключен. По-добре беше за случая. Направи й изследвания, снимки даже. Много не каза. Изрече някакви термини, от които им се изправиха косите, а цветята на малката се разлистиха, пламнаха, опитаха се да погълнат сякаш информацията, но потръпнаха като задавени. Твърде едра хапка се оказа за нея.

Общо взето разбраха, че цветята имат корени и са част от нервната й система, че в крайна сметка могат да се издърпат, мъничко ще заболи, но после все едно нищо е нямало. Само капки кръв ще избият, но малко, и ако се намаже със спирт, косата й няма да слепне от тях.

Проста работа, но ги посъветва да не го правят.

Бащата стана морав.

“Какво, като порасне дъщеря ми, по панаирджийските вестници ли ще я пишат?”

Ученият вдигна рамене. Все тая му беше. И като дърт манипулатор каза: „Изборът си е ваш”, ама ги подвеждаше. Искаше му се да запази цветята, но само за да ги изследва. Не че много ги харесваше. Каза, че са хубави, ама ей тъй, само за да я спечели, както печелеше сигурно и порасналите жени. Иначе хубаво говореше и думите му - с блага интонация. Каза още, че цветята като част от нервната й система я правят по-богата на усещания, вероятно те са причина за интелигентността й. Каза, че както някои се раждат с таланти за свирене, за рисуване и писане, тя се е родила с цветя. Ей това каза.

Ама разкошно. И тя им го беше казвала. Да не страдат, а и уверена беше.

Баща й се напи веднъж и я подгони с пинцетите в ръка, тя пък го заключи в мазето, в което някога държаха злобното му куче, и му говореше на инат отвън.

Не искаше да се прости с цветята си.

Майка й се разплака веднъж, макар изобщо да не беше пила. Затюхка се на глас, защо само на нея се случвало.

Утеши я, но за да не заключва никога вече баща си в кучкарника, нито пък нея да разплаква, реши сама да махне цветята.

За да не се обвиняват те утре, направи го сама, колкото и да я боля, защото го направи без упойка, каквато й бяха уредили.

Сви се в гората, сред цветята, и едно след друго изтръгна всичките си цветя. Още с първото усети, че губи част от паметта си. Уплаши се, заболя я повече сърцето, отколкото кожата на главата. После обаче почувства, че от загубата й е олекнало. И изтръгна и второто, и третото, и четвъртото. Накрая дори беше забравила да чете, но пък й беше много, много весело.

Върна се у дома. Без цветя. Смееше се весело, макар и не както преди.

Родителите й отначало не забелязаха промяната, а после заплакаха. От радост.

Тя беше вече дете като всички останали.

От книгата: "Учители ми бяха пеперудите"image 




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405467
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031