Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
25.09.2012 18:01 - Канис-терапия
Автор: minavam Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1739 Коментари: 0 Гласове:
0



Канистерапия като начин за рехабилитация на деца с нарушение в интелектуално развитие.
Глава I
Понятие канис-терапия, нейните задачи и принципи.
Все още няма в страната ни (става дума за Русия –б.пр.) единна методика както и ясно понятие какво е канис-терапия. Ние предлагаме следното определение: Канис-терапия – това са занятия със специално обучени кучета, насочени към корекция, рехабилитация и социална адаптация на лица с нарушено развитие (лица с дефекти) от различен вид. Колегите от Полша дават по-разгънато определение: „Канис-терапия е начин, засилващ ефикасността на развитието на личността, обучение и рехабилитация, при който като мотиватор се явява специално подбрано и обучено куче, под ръководство на квалифициран канис-терапевт“. В задачите на канис-терапия влиза комплексно въздействие върху организма на детето с упор на неговите съхраните функции, насочени на стимулация на умственото му и физическото развитие, корекция на вече налични отклонения ( отклонения в едра и фина моторика, поведение, говор, емоционално-волева сфера, общуване и т.н.), а също така психотерапевтична работа със семействата, възпитаващи деца с особеностите на развитието. Канис-терапия решава както общи педагогични, така и индивидуални корекционни задачи в зависимост от потребностите на конкретно дете. Към даден момент в групата „Слънчев пес“ са разработени уникални методики на индивидуални и групови занятия по канис-терапия с децата от различна възраст, сред които има деца със забавяне на психологическото развитие, ДЦП, смущения в говора, аутизъм, нарушения в слуха и зрение, синдром на Даун, соматически заболявания и т.н. Занятията се провеждат от инструктор и неговите помощници-доброволци със своите специално обучени кучета, минали подготовката и тестиране в Учебно-киноложки Център „Кучета – помощници на инвалиди“.
Занятията по канис-терапия с децата с определени изисквания се изграждат по принципа на комплексен подход и корекция с помощта на специално разработени игри и упражнения с кучето и предполагат индивидуален подход, съобразен с „специфическа структура на аномалното развитие, общо състояние на детето, възраст и характерни особености“, насочени към формиране на умение на децата да анализират и планират дейността си, самостоятелно или с помощта на доброволец да се ориентират в изискванията за изпълнение на задание, корекция на емоционално-волева сфера. Всички упражнения трябва да се провеждат под внимателно наблюдение и задължителен контрол върху кучето и детето от страната на канис-терапевта. По времето на първо занятие и занятия с деца с поведенчески нарушения кучето трябва да е на къс повод. Занятията се провеждат в емоционално приповдигната, творческа, приятелска обстановка, което формира у детето и родителите му усещане за сигурност, предизвиква интерес, доверие и желание за сътрудничество с педагози. По-голямо значение има мотивационна съставка при занятия с кучето: повечето деца с увреждания с по-голямо желание тръгват към контакт с кучето, отколкото с хора, които ги заобикалят. Самият факт на общуване с добро, голямо, красиво и послушно куче става за детето мощен стимул за занятията. Кучета възприемат децата такива, каквито са, без да предявяват никакви изисквания. Този факт, както и приятни тактилни усещания (мека топла козина, топъл език на кучето) и спокоен ритъм на занятията хармонизират психическите процеси, детето се отпуска, по-лесно изгражда доверителни отношения. По време на занятията значително се намалява спастика и хиперкинеза при децата с ДЦП, увеличава се амплитуда на движенията, подобрява се едра и фина моторика, подобрява се самооценката на детето. Немаловажен е факта че, наблюдавайки успехите на децата си, повечето родители променят отношението към децата си към по-позитивно, заемат по-активна позиция по рехабилитация и социализация на детето. Повечето специалисти отбелязват че децата с нарушени комуникативни навици (особено аутисти и деца с аутизм-подобно поведение), започвайки на занятията по канис-терапия общуване с кучета, постепенно пренасят позитивно отношение и върху други животни, а след това и на хора: първо близките си, после специалисти, работещи с тези деца, и на околните. По този начин канис-терапия върви като перспективен метод на психологически-педагогична рехабилитация на деца с увреждания и семействата им.
Глава II.
Видове канис-терапия.
В Русия тепърва започват да се разработват методики на канис-терапия. Това е свързано както с относително нов въпрос , така и с факта че за разлика от чуждестранните колеги на руските канис-терапевти им се налага да имат работа с много различни групи заболявания, основно изискващи индивидуален подход, което значително затруднява разработката на общите методики. Освен това, все още не съществува единна концепция и стандарт на подготовка на кучето за терапия, оценка на подготовката им най-често е субективна и не отговаря на изисквания, които се предявяват на кучето при провеждане на занятията с особени деца. Обаче дори и сега, изхождайки от натрупан опит, може да се опишат общи видове, принципи на изграждане и етапи на занятията.
Среща с кучето.
Занятията са насочени към формиране на позитивно възприятие на кучето, провеждат се в занимателна игрова форма. В зависимост от целите и задачите може да се провежда както в група, в голям колектив, така и индивидуално, като еднократна акции, така и като курс. Съдържанието и трайността на занятието може да варира от състава на аудиторията, възможности и потребности на присъстващите деца. Например, при празнуването на завършване на учебната година „Път към света“ се събра около 30 деца с нарушенията на опорно-двигателен апарат, тежки поведенчески и говорни нарушения, грубо изоставане в умствено развитие и т.н. На празника имаше две кучета порода голдън ретривър, които показаха кратко (15 минути) представление, където за привличане на вниманието на децата преобладаваха трикове с предмети, издаващи звуци (звънчета, дайрета), след това кучета на повод ги доведоха до всяко едно дете за да имат децата възможност да ги погалят, желаещите – да дадат лакомство. След това децата един по един ги возиха в каляска с кучешки впряг. В Британско училище в Москва съвместно с УКЦ „Кучета – помощници на инвалиди“ сътрудник от „Слънчев пес“ с кучета си взимаше участие в програма „Уроци по милосърдие“, където на здрави деца на възраст 10-13 години бе разказано за особеностите на живота на хората с ограничени възможности, бе демонстрирана работа на кучета-водачи (някои кучета от центъра „Слънчев пес“ имат навици от водаческата служба), бе разказано за работа с деца и кучета-терапевти, след това бе показан забавен номер „Кучешко училище“, където кучета танцуват, четат, броят, решават задавани от децата задачи и т.н. След това децата ги возеха с шейна, теглена от кучета. На следващ „Урок по милосърдие“ на децата им разказваха о техника на безопасност при контакта с кучето и всички желаещи можеха да минат маршрут с кучето-водач, след това вече станало като традиция возене на шейна и т.н. За такива редовни веднъж на тримесечие уроци се събираха 100-150 души. В същото Британско училище сътрудник на „Слънчев пес“ участваше пред деца от младша училищна възраст (5-7 години), във всеки клас по 10-15 души кучето играеше с децата на топка, търсеше скрита играчка, броеше, след това демонстрираше фигури от фристайл (танц с кучето), децата по желание можеха да погалят кучето и да й дават лакомство. Едно такова представление траеше 5-7 минути. По времето на подобни занятия може да не се предвижда тесен тактилен контакт на децата с кучето, в такъв случай при работа със здрави деца могат да участват добре обучени и тестирани кучета от различни породи, не проявяващи агресия към хора и животни, с различен темперамент, отговарящи на изисквания в игри и задачи. При наличие на патология при децата към подобни занятия може да се допускат само специално подготвени кучета от порода лабрадор или голдън ретривър , отговарящи на всички изисквания, предявени към кучета-терапевти.
1.2 Обучение с кучето
По време на такива занятия преди всичко се подразбира корекционната им насока, в която кучето е задействано като мощен мотиватор за получаване на знания, като същевременно понижава нивото на психологически дискомфорт, което способства към по-добро усвояване на знанията, формиране на новите навици и умения. Занятията могат да се провеждат в образователни учреждения , детски градини, корекционни образователни учреждения, може да имат групова или индивидуална форма.
Съдържание, продължителност и структура на занятията могат да варират в зависимост от състояние на децата, целите и задачите които имат педагози. Например, в дом за умствено изостанали деца сътрудник на „Слънчев пес“ с кучето си се яви за индивидуален урок с момичето Света (умствена изостаналост умерена степен). Света писа на кучето буквите които знае, кучето ги „чете“, след това кучето „прочита“ написана от момичето думата „БАУ“ и „преброи“ колко съгласни и гласни има в тази дума. Според работещ с момичето дефектолог, на детето с труд й се отдава преброяването, трудно й бе да задържа вниманието си, но по времето на занятието момичето бе оживено, съсредоточено и решаваше все нови и нови задачи за да ги задава на кучето.
1.3. Терапия с кучето (същинска канис-терапия)
Занятията се градят като се има предвид принципа на комплексен подход и корекция с помощта на специално подбрани игри и упражнения с кучета и предполагат индивидуален подход предвид състояние на детето, възрастта му, характерологични особености и специфически потребности. Занятията се провеждат индивидуално или в мини-групи (3-5 души). Води се документация, динамика на развитие на детето се следи от специалисти (лекуващ лекар, рехабилитатор, психолог, дефектолог), със същите тези специалисти се договаря структура на занятията. Занятията по канис-терапия предполагат тесен тактилен и емоционален контакт между детето и кучето през цялото време, сериозно психическо и физическо натоварване на кучето, за това на такива занятия се допускат изключително кучета, минали отбор, тестиране, специална подготовка и отговарящи на всичките изисквания, предявени към кучета-терапевти.
1.4. Ездови/впрегатни кучета като адаптер за деца с девиантно поведение
Това е развиващ се модел на канис-терапия, в занятията с деца и подрастващи с девиантно поведение са задействани кучета от ездови/впрегатни породи (маламути, хъски, самоеди, чукотско впрегатно куче, кръстоски). Занятията могат да бъдат като еднократни (посещение на занимаващите се с впрегатни кучета спортисти в затвори за непълнолетни), така и постоянни (децата да се занимават с този спорт). Има интересен опит на развъдник на впрегатни кучета при дом за сираци (непример, село Коткишево, близо до град Нея, Костромска област), възпитаниците не само се занимават с този спорт, но и помагат за грижи, тренират кучета, водят по изложби и взимат участие в състезания. Отбелязва се значително намаляване на агресия у децата, подобрява се самоконтрол, внимание, памет и т.н.
Глава III Структура и етапи на занятия по канис-терапия
1.1. Уводно занятие

На първото - уводно - занятие се събира подробна анамнеза, изучават се медицински документи, води се разговор с родителите, по времето на който се уточняват личностни характеристики на детето и родителите, особеностите на нарушенията, чертите на характера на детето, неговите склонности, симпатии и антипатии, навици, отношението му към животните и към кучета и т.н. Инструктор обяснява на родителите особеностите около канис-терапия, дава указания за техника на безопасност по времето на занятията, информира за необходимостта да се спазва дисциплина. Провежда се наблюдение за поведението на детето, неговите реакции на кучета, доброволци, родители, оценява се развитие на едра и фина моторика, контактност, желание за сътрудничество. Въз основата на анамнеза, медицински заключения, препоръки (ако има) на лекарите, логопед, дефектолог се разработва индивидуална програма за занятията с детето, отчитаща неговите зони на близкото и актуалното развитие, особеностите на дизонтогенеза, индивидуални особености на детето. Самите занятия в зависимост от състояние и успехите на детето се делят на няколко етапа.
1.2. Пропедевтичен етап.

Като правило, на всички деца им е необходим подготовителен (пропедевтичен) етап, на който се изисква, в зависимост от състояние на детето, от едно до десет и повече занятия с продължителност не повече от 15 минути. Подобно ограничение във времето се обяснява с това, че детето на първите занятия бързо се изморява от голямо количество дразнители и въздействия на различни анализатори, особено тактилен (козина на кучето, разнофактурни играчки, килими с разнофактурно покритие), зрителен, слухов, а също така от изобилие от нови впечатления. По времето на подготовителен етап детето, ако се страхува, проявява негативна реакция, него постепенно го приучават към кучето, без да предявяват към него завишени изисквания. На този етап често използват звукова стимулация, за да се привлече внимание на детето: дайре, звънче, дрънкалки, пищящи играчки и т.н. Обикновено детето, дори когато се страхува да се хване за повода или специален твърд нагръдник, с желание посяга към същите предмети , ако върху тях има закачени звънчета, проявява интерес към кучето, играещо със звукова играчка. Често се използва и демонстрацията от страна на кучето с доброволец-стопанин на елементите от фристайл, циркови трикове, които (ако детето проявява особено негативна реакция) се изпълняват в забавено темпо. (без резки движения) на значително разстояние от детето (в другия край на стаята) с постепенно приближаване. Лаене на такива занятия е забранено. Понякога, при негативна реакция от страната на детето, изискваща възможно по-бърза корекция, се прилага упражнение „Ход конем“(израз е аналог на българското „Силен коз“ б.пр.)по времето на което детето заедно с майката удобно настаняват на мека постилка, покрита с овча кожа. След това, започвайки с едно куче, което плавно в забавено темпо изпълнява циркови трикове и елементи от фристайл в другия край на стаята, постепенно приближавайки се, включват се и другите кучета, които се движат на повод съпроводени от доброволците в различно темпо и в различни направления. Най-спокойното и най-опитното куче на повод постепенно се доближава до детето, след това ако детето го позволява и спокойно реагира на кучето, всичките кучета лягат по команда и лежат неподвижно , а на детето му се предлага повода. Обикновено при това упражнение децата достатъчно бързо проявяват интерес и започват да се доверяват на най-спокойното куче, взимат повода, опитват се да въздействат върху кучето, и понякога вече при първото занятие могат да направят първите си крачки с куче на повод. Особено това упражнение е ефикасно при изразена патологична симбиотична връзка между детето и майката. Следва да се подчертае че на първия етап е необходимо колкото си може най-внимателно да се проследят всичките реакции на детето, без да се форсира тактилен контакт и бързото приближаване на кучето при негативната реакция на детето. Желателно е на такива занятия с детето да работят възможно най-спокойни и опитни кучета, които с такива деца се движат плавно, като в забавен кадър, обръщат се с гръб към детето или отвръщат муцуната си, което помага на детето да преодолее страха си.
Освен негативната реакция на детето, изразена в нежеланието му да общува с кучето, ние често наблюдаваме друга крайност: деца-аутисти или такива с поведенчески нарушения могат да причинят болка на кучето, силно дърпайки повода, ритайки, усуквайки кожата, скубейки козината, могат дори да ухапят кучето. Причина на това поведение може да бъде както агресия, така и страхът или повишен интерес към кучето. Задача на инструктора или доброволеца в такъв момент - бързо да се установи причината на поведението, реагирайки адекватно в дадена ситуация, но твърдо и последователно да прекратява подобни опити, учейки детето на правилно взаимодействие с кучето. Много е важно на този етап да се осигури подкрепа от страната на родителите, да се изгради контакт с тях. Често родителите при събиране на анамнеза премълчават или не смятат за нужно да споделят важни подробности, които, при добре изграден контакт, постепенно излизат наяве по време на занятията. Инструктор моли родителите да следят (в идеален случай - да записват) всякакви промени в поведението и самочувствието на детето след занятията, коректирайки съдържанието на занятията според съобщени от родителите сведения. Ако родителите обективно оценяват поведението на детето, те могат да окажат неоценима помощ по времето на занятията, съобщавайки на инструктора видими само за тях нюанси на поведение на детето си, особено това важи за децата с мутизъм и аутизъм (например, детето крещи, защото се страхува, или не иска да изпълни дадена от страна на инструктора команда, или е уморено, или иска да повтори харесвано от него упражнение и т.н.). Обаче коментари относно действията на детето от страна на родителите по време на занятията са възможни само при необходимост или по молба на инструктора (доброволеца). Коментари на родителите относно действията на други деца не са разрешени, но при това родителите бързо се запознават, споделяйки информация относно рехабилитация на децата си, могат да споделят проблемите си и да получат съвети от по-опитни родители или психолог. Може да се каже че паралелно с занятията в центъра „Слънчев пес“ действа своеобразен родителски клуб, който също се явява по свой начин психотерапевтичен фактор. Инструктор по времето на занятията задължително обръща внимание на родителите върху най-малките успехи на детето, занятието трябва да приключва на мажорна нота, което подпомага за установяване на доверителни отношения с родители, формира позитивно отношение към занятията от страна на родители и деца. Игри и упражнения през този етап се подбират в зависимост от състоянието на детето и могат да включват - при адекватна реакция - апортировка, ходене и тичане в кръг с кучето на повод, при това с различно темпо, със спиране и продължаване, повтаряне след доброволеца на най-простите команди, грижа за кучето: ресане, хранене от ръка (от пода, с храна върху играчка или от ръката на доброволеца, ако детето се страхува но проявява интерес към храненето).
За деца с двигателни нарушения кучето от първите занятия може да се използва като подвижна опора (подобни упражнения се разрешават ако има показания за този начин на лечение, с разрешение от лекар-ортопед и невролог!). Задачата на даден етап е във формиране у детето на позитивно отношение към кучето, занятията, умение да се подчинява на командите на инструктора или доброволеца, да се обръща към тях за помощ, умение да се взаимодейства с кучето, умение да владее емоциите си, формиране на сътрудничество с доброволците и отговорност за кучето. Корекционни задачи – корекция на едра и фина моторика, пространствена ориентация, развитие на комуникативни навици, говор, наблюдателност. Пропедевтичен етап в зависимост от състояние на конкретно дете може да продължи от 5-6 до 10 и повече занятия. Например,
Аня (8 години, синдром на Даун) Още от първо занятие прояви голям интерес към шоколадов лабрадор Ней, с лекота изгради контакт с инструктора и доброволеца, веднага взе повод в ръцете, с желание изпълняваше командите на инструктора, с удоволствие даваше лакомство на кучето. За 6 занятия добре научи основни команди, при неголяма корекция от страна на доброволеца се справя с управление на кучето. След шестото занятие времетраенето се увеличи до 30 минути и Аня започна да усвоява елементи от фристайла (стигна се до втория етап). Интересното е че Аня – едно от малкото деца, което от първите занятия даде свое предпочитание към кучето с тъмна окраска. Често децата в началото се страхуват от тъмните кучета, с повече желание се занимават със светли, почти бели кучета. За слабовиждащи деца и деца с ослабено внимание немаловажно е и това, че добре изразен при светлите кучета триъгълник очи-нос помага за привличане на внимание.
Лера (задръжка в психическото развитие – ЗПР, с чертите на аутизм-подобно поведение, страх от кучета) на първите занятия в началото прояви негативна реакция към кучета, с нежелание осъществяваше контакт със сътрудниците. На първото занятие при приближаване на кучето крещеше, качвайки се на коленете на майка си. Момичето бе удобно настанено с майка си на масата, всички кучета освен лабрадор Ней, бяха фиксирани извън полезрението й. На фона на добре позната за момичето музика от анимационни филми лабрадор Ней със звънчета на нашийника под ръководство на доброволеца изпълняваше елементи от циркова дресура и фристайл, постепено приближавайки се към момичето и майката. Доброволец и инструктор внимателно следяха реакциите на детето, при негативна реакция приближаването временно се приустановява. Към края на занятието между момичето и кучето остана само условна преграда (масата). По време на следващото занятие след повторение на гореописаното упражнение момичето до такава степен започна да вярва на кучето, че към края на занятието вече с желание хвърляше апортите на Ней, седнала върху стола (запазваше се условната преграда между кучето и детето – облегалката на стола). Топките от устата на кучето изземваше доброволеца и предаваше ги на детето. Още след три занятия Лера вече започна да води кучето на повод, изпълняваше елементарни упражнения, също така упражнения с апортиране, самостоятелно взимайки апортите от кучето.
Семьон (6 години, ранен детски аутизъм – РДА, мутизъм, страх от кучета) На първите занятия прояви негативна реакция, седейки на ръцете на майка си, не искаше никакъв контакт с никой от сътрудниците, при най-малко приближаване на кучето виковете се засилваха. По времето на първите пет занятия инструктор с най-спокойно и опитно куче (голдън ретривър Олли) на повод и нашийник със звънчета постепенно и плавно се приближаваше към седнало в скута на майка си момче, привличайки вниманието му със звуците на звънчета, дайре, свирене на флейта (момчето започна да се заслушва и замълчаваше, при това допускайки кучето по-близо) като същевременно кучето изпълняваше в забавено темпо елементите от фристайл. След петото занятие Семьон започна спокойно да допуска кучето до себе си, но и като преди избягваше контакт и с кучето и с инструктора. Предлагаха му се упражнения като „Кой по-силно ще удари дайрето“ – Семьон се редуваше с кучето като удряше дайрето, „Украсяване на кучето“ – на врата на кучето детето слага а после и маха нашийници със звънчета. „Хвани дайрето“ – за да вземе дайрето детето трябва да се пресегне над кучето и т.н. Всички позитивни действия на момчето бяха подкрепени с малки парченца шоколад. Постепенно той започна не само да се интересува, но и да взима в ръце специален твърд нагръдник и повод със закачени по него звънчета, съпроводен от майка си да ходи в кръг с кучето, държейки се за нагръдника. На десето занятие, което се проведе след новогодишни празници ( Семьон за първи път взимаше участие в представлението и успя самостоятелно да мине с кучето по сцената) и след кратко прекъсване, Семьон изведнъж самостоятелно взе повод и нагръдник и самостоятелно обиколи в кръг с кучето, по команда на инструктора заведе кучето при майка си, махна от кучето украсена шапка, решеше го и се опитваше да му дава лакомство. На следващите занятия проявяваше изразена негативна реакция (крещеше, понякога падаше на пода) дори при въвеждане на новите упражнения, при предявяване на нови, по-високи изисквания. Подобни реакции са били по-малко изразени ако майката излизаше от стаята, за това нея я молиха да излезе (обичайно се приветства присъствие на родителите). Постепенно той започна все по-спокойно и адекватно да реагира на кучета, на задания от страна на инструктора, изпълняваше все по-сложни упражнения, радваше се на успехите си, започна да повтаря словесни команди. Подкрепление с лакомства вече не му трябваше, момчето започна еднакво да се държи както в присъствието на майката, така и без нея.
Илья (5 години, РДА – ранен детски аутизъм) По думите на майка му не само се страхува от кучета, но и не понася звуци на детски гласове. На предварително занятие не е общувал с никого, крещеше, запушвайки ушите. На първото занятие Илюша (само с влизането си започна да крещи, запушвайки ушите си) бе удобно настанен с майка си на мека и висока седалка, след упражнението „Ход конем“(виж описанието му горе), Илья седнал в скута на майка си, започна спокойно да наблюдава кучета, позволявайки на голдън ретривър Олли да се доближи до краката му. Когато кучета легнаха неподвижно, прояви интерес към предложен повод, опита се да въздейства с него върху кучето, да го докосне с крак, но след всеки нов опит се връщаше в скута на майка си. Постепенно успя да слезе на пода, кучето Олли плавно се изправи и, по команда на инструктора, започна бавно да се движи напред, леко опъвайки повода и подканвайки детето да се движи след него. На това занятие момчето успя да направи първите си крачки отдалечавайки се от майка си, към която има изразена патологична симбиотична зависимост. На следващото занятие Илья го доведоха малко по-рано от назначеното време и той, седнал на дивана в майка си, наблюдаваше занятията на групата. Крещеше само през първите минути след влизането си в залата където се провеждаше занятието, не си запушваше ушите, после на приближаващите се кучета и деца реагираше спокойно. Когато децата от групата ги слагаха между легналите кучета, самостоятелно отиде при легналата Олли, намери повода и се опита с помощта на повода да въздейства върху кучето. Когато повода сложиха на нашийника на кучето, активно подканваше кучето да се изправи, , след като упражнението свърши и на кучето му бе разрешено да стане, тръгна в кръг с Олли, при спирането самостоятелно съкращаваше или увеличаваше дистанцията. Правеше опити да докосне кучето, но веднага след опита увеличаваше дистанцията до дължината на повода. Заинтересува се от топка със звънче, по команда на инструктора хвърли топката, която бе донесена от кучето Джой. След като Джой няколко пъти донесе апорта на момчето, то се засмя и за първи път в живота си погали куче. По думите на родителите му след тези занятия Илья започна спокойно да реагира на срещнати на улицата кучета. На следващите занятия Илья веднага взимаше повода, тръгваше да обикаля в кръг с кучето, започна да преодолява с кучета малки препятствия, хвърляше апорт, но бързо губеше интерес към занятията, превключвайки се на различните предмети. При смянана звукова стимулация (предложени в качеството на апорт играчки със звънчета, или пищящи такива) възобновяваше играта си с кучето, галеше го и се смееше. Започна след инструктора да повтаря команди с жест към кучето.
1.3.Основен етап.
По времето на втори (основен) етап по принципа „от простото към сложното“ както по времето на самото занятие, така и от едно занятие към друго постепенно се усложняват игрите и упражнения, също така и изисквания към самото дете, времетраенето се увеличава до 30-40 минути. Преди да започне всяко едно упражнение инструктор преговаря поставена пред детето задача, проверява доколко детето я разбира и дали е готов да започне играта или упражнението. Изходно положение: кучето в позиция „редом“ на повод до левия крак на детето, ръководител или асистент (доброволец-стопанин на кучето) се застрахова като слага допълнително закопчан повод чрез който в случай на необходимост коригира действията на кучето и детето, показвайки на детето как се изпълнява нужната команда чрез жест към кучето, контролира правилното изпълнение на жестовете на детето. Постепенно, според степента на овладяване на специална терминология, увереност, изпълняването на заданията от страната на детето ролята на асистента се свежда до контролиране на кучето. В случай на адекватно поведение от страната на детето асистента вече не придружава детето, а наблюдава малко встрани, готов ако се наложи да даде на кучето съответна команда. За правилно изпълнено упражнение детето, по команда на инструктора, дава лакомство на кучето. Доброволец-асистент следи за строго спазване на техниката на безопасност от страната на детето (лакомство се дава само по команда, подава се върху отворена длан, повода в лява ръка, свободният му край на меките гънки – в дясна и т.н.) и в случай на необходимост коригира действията на кучето и детето. На даден етап в структура на занятието може да се отбележат следните части. По времето на подготовителна част на занятието инструктор провежда кратък разговор с родителите на детето и изяснява състоянието му на даден момент (как се чувства, как се държи, дали се е наспало, има ли настъпили промени и т.н.).
Детето поздравява инструктора, запознава се или се поздравява с кучето, подготвя лакомството. По времето на първата част на занятието на детето се предлагат упражнения за пространствена ориентация: ходене с кучето на повод със зададено темпо и тичане в кръг, изпълняване на командите от Общ Курс Дресура (ОКД) на място, ходене по зададен маршрут (заведи кучето от зеления конус към червения, после към синия), лавиране между конусите, преодоляване заедно с кучето на невисоки препятствия, пързалки и тунели. Тази част продължава 5-10 минути. Детето поддържа темпо-ритъм на занятието, припомня и повтаря научените команди и начини на въздействие върху кучето, след това усвоява нови елементи и упражнения. През втората част на занятието на детето му се предлагат упражнения за отпускане в легнало или седнало положение между кучета. При необходимост през това време се въвеждат упражнения за формиране на фина моторика: посочващ жест (а къде са на Олли ушите? А къде е носът на Ника?), ресане на кучета, манипулации с играчки, пръстови игри, упражнения за формиране на взаимодействия между полукълбата, определение на частите на тялото, игри с дайрето и т.н. Упражнения за отпускане продължават 5-10 минути. Занятието може да започне и с отпускащите упражнения между кучета, ако състоянието на детето ( тетрапареза, тежка хиперкинетична форма на ДЦП) не му позволява да се предвижва, или то не е сигурно в себе си, или има зле сформирано представление за тялото си в пространство, или то има (най-често при аутизм-подобни нарушения и леки форми на аутизъм) по-висока потребност в тесен тактилен контакт с кучето. В последния случай това упражнение постепенно става един от начини за поощрение и на детето му разрешават да прегръща кучета и да лежи на пода до тях като награда за добре изпълнено задание. След това се въвеждат игри с апортиране, отработване на жестови и гласови команди, въвеждане на елементите от фристайл (танц с кучето), игра „скрий играчката“, „кажи как се нарича играчката“, „кой по-бързо по команда ще допълзи до играчката – ти или кучето?“, „Канисбол“ и т.н. 5-10 минути. В дадена част на занятието се решават най-различни корекционни задачи: за цветове, пространствено възприятие, формиране и корекция на говора и други подобни. Редуване на упражнения, изискващи двигателна активност, с упражнения за релаксация, които на свой ред се сменят с емоционално наситени игри със състезателен елемент, поддържат интереса на детето не му позволявайки да се измори. Пълзене по повърхността с различни покрития, манипулации с разнофактурни играчки, контакт с козината на кучето стимулират сензорното възприятие, влияейки на развитието на зоните на речта на кората на главния мозък. Прекрачването на препятствията подобрява равновесието, което влияе върху точността на движението, ритъм, темп, на развитие и подобряване на координационните способности. Танцуващи елементи във фристайла подобряват координация на движенията, пространствена ориентация, формират естетически вкус, чувство за ритъм, подобряват наблюдателност, самоконтрол, самостоятелност, повишават самооценката и критичност на детето. Грижа за кучето възпитава чувство за отговорност, чистоплътност, също така оказват корекционно въздействие на фина моторика, сензорно възприятие, пространствена представа, формира понятие за частите на тялото и т.н. Занятието приключва или със свободното общуване не детето с кучета, (по времето на което то, като правило, самостоятелно повтаря научените по време на занятието команди и нови елементи), или с любимо упражнение на детето, което то изпълнява най-добре, за да се поддържа положителен емоционален фон и интерес на детето към следващите занятия. Тази заключителна част продължава 3-5 минути. В края на занятието детето завежда кучето при родителите си, дава му лакомство и го благодари за свършената работа. Инструктор по време на кратък разговор с родителите обръща вниманието им на успехите на детето и особености на приключило занятие. След 6-12 месеца от началото на занятията некои деца вече могат под ръководство на инструктора да се упражняват самостоятелно или с малка помощ от страна на доброволец-асистент. В този случай можем да говорим за това че детето у готово да премине към трети етап.
Дима (6 години, ДЦП) Дима можеше да ходи само с подкрепа, дясната ръка присвита към гърдите, лявата ръка бе с по-малко изразена спастика, можеше несигурно да хване предмет. Не говореше. На първите занятия прояви интерес към кучето, с желание хвана повода, бързо запаметяваше основни жестове. След подготвителен етап започна да ходи с кучето в качеството му на подвижна опора, без подкрепа. Когато се увличаше в играта с топка, кучето преставаше да му подава топката строго в ръката, както бе обучено, а я хвърляше в краката му. На момчето се наложи самО да се навежда и да вдига топката от пода, в разгара на играта инструктора включваше по-спастичната дясната ръка. Постепенно Дима се научи да хвърля апортите с лявата и с дясната ръка, след такива игри и ресане на кучета дясната ръка практически напълно се изправи. Родителите му са забелязали че този ефект продължава няколко дни. След половин година продължили занятия Дима играеше футбол с кучето (вкарваше гол във вратата, където кучето като вратар хващаше топката), самостоятелно ходеше и тичаше с кучето на повод, научи се самостоятелно да се изправя до стената и по средата на залата, опирайки се на кучето. Вкъщи под впечатление от занятията самостоятелно започна да рисува кучета.
Шимон (ДЦП спастична тетрапареза, 4 години) В началото на занятията Шимон го слагат между две неподвижно лежащи кучета, строго съблюдавайки централната ос. Приблизително след 3-5 минути спастичните явления отслабват, увеличава се амплитуда на пасивните движения, с помощта на инструктора момчето може да хване и задържи лека дрънкалка или лакомство за кучета. Във втория случай Шимон с удоволствие предлага лакомство на кучета, когато инструктора му го слага в ръката. Понякога Шимон се старае да задържи лакомството, кучета внимателно с езиците си разгъват пръстите му. Привличайки вниманието му със звукова играчка, инструктор подканва детето да я следи с поглед, след това да протегне ръка и да я хване. След това го слагат с главата върху корема на едното куче, и със сгънати в коленете крака – върху другото. От това положение той може да стигне до главата на едното от кучета и да докосне муцуната му. Когато момчето напълно се отпусне, слагат го по корем, като гърдите му са подпрени върху едното куче, опъват ръцете му напред с дланите върху пода и разтварят палците му, което формира рефлекторна опора на ръцете и удържане на главата. Другото куче полага муцуната си върху кръста или краката, което стимулира детето да повдигне главата си. Занятието приключва с с упражнение за отпускане.
Соня (РДА – ранен детски аутизъм) В началото на занятието инструктор преповтаря план на занятието, назначава кучето, с което Соня ще работи. Понякога, като награда, на Соня й разрешават сама да си избере куче. За загряване Соня обикаля с кучето в кръг сменяйки темпото, спирайки, сменяйки направлението, лавирайки между конусите, преодолявайки невисоките препятствия. След това сресва кучето, разучава елементи от фристайл (минаване на кучето между краката, валсиране). След това задачата се усложнява, на Соня й предлага да изпълни научените елементи в комплекс, след това в синхрон с инструктора. В заключение Соня се отпуска, легнала между кучета.

оригинал тук  www.guidedogs.ru/ru/nashi-stati/kanis-terapiya-kak-sredstvo-reabilitatsii.html превода  е  мой,  следва продължение.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: minavam
Категория: Изкуство
Прочетен: 521852
Постинги: 231
Коментари: 693
Гласове: 2114