Защото вие сте обречен,
от живота сте избран
мига, деня, самата вечност
да преустройвате по план...
(За справка, куплетът е от сборник стихове посветен на XII конгрес на БКП и 25 години от Априлския пленум)
Преди 10-ти ни беше дошло до гуша от активните борци, а след 10-ти – от активираните борци. Сега е момента да се върнем преди 10-и ноември. Когато славните постижения на ударниците, които трябваше да преизпълнят петилетката за три години не можеха да стъпят на малкия пръст на личните успехи. Като този, да имаш възможност да изядеш пет банана един след друг и да ти прилошее. Или да успееш да си набавиш бутилка Кока-кола, макар че е опасно, тъй като "американците се напивали с нея и доказвали нагледно колко е упадъчен капиталистическият строй". Книгите също бяха кът и личен ударен успех беше да си купиш новите заглавия, разбира се, след като се наредиш от пет сутринта пред книжарницата на "Славейков", че можеха да свършат. Или да ги раздадат на заслужилите партийци. Да не говорим за плочите с "Бийтълс", които от другата страна бяха записани с Бисер Киров или най-малко с Муслим Магумаев.
Всички са равни, но някои са по-равни от другите А ако партията реши - 2+2 може да е равно и на 5. А щом в "Дума" или "Работническо дело" пише, че слоновете могат да летят, то те могат, но на ниско. (Това е виц, но колко верен беше) Спомняте ли си лозунгите "25 години народна власт - 25 години цирк"? Или Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистите"? А "Да живеят всички БКП-та по всички земни кълбета?"Смейте се...
Помните ли как сте се крили от приятели и съседи, че украсявате елха за Коледа вместо на 31 декември? А как треперехте, да не би да видят, че ръцете ви са изцапани с боя за яйца? Или ако не се пишехте член на комсомола, висшето ви отиваше на кино? И че разследваха родителите, бабите и дядовците ви, за да получите работа или по-лошо, за да не ви изселят?
Помните ли как нямаше? И колко много нямаше? Как новият телевизор в дома ви бе тема на квартала месеци наред и канехте съседите - хайде, елате някой път у нас на телевизия? Лихвоточките за жилище и чаканата с десетилетия Жигула?Помните ли съботниците, манифестациите за 1 май, конгресите на БКП с часове в НДК (В днешни дни това е единственото, което си остана така, само че БКП се зове като БСП), забранените книги, хора, радиопредавания, музика и поведение? Или луканката, която не може да се яде без хляб, ако я има, защото бай Тошо не давал? Помните ли всички забрани, недоимък, доносничене и страх? А наблъсканите непознати - партизани и ятаци в апартамента ви? Вашият, в който не можеше да се ширите сами, ама ха! Ударниците, Първите и наградените доячки, чиито деца ставаха първи в класиранията в училище и университета, защото имаха Първи фамилии? Спомняте ли си, че религията е опиум за народа? И ако при рождението на Карл Маркс имаше Съветски съюз, той непременно щеше да се роди в него?Всичко в името на общото благо, както учеше и партията.
Сега, когато си ги припомнихте, кажете толкова ви липсва социализма? Че сега пак връщате лентата със "салам народен", луканка с реклама-соцпропганда, школадчета "Република", шпек с полицейска,пардон...милиционерска проверка за нарушаване на обществения ред и вдигане на шум след 22 часа? Защо е екстра-фешън да накичим кръчмите с табелки от соцстроя като "Влизай само с изправен инструмент" и "Образцово поддържан дом"? Или мераците да се въведе задължително гласуване, а накрая сигурно да се води отчет кой район пръв е гласувал?
Явно социализма сме го преглътнали, даже сме го смлели и искаме да си го припомним като забравен вкус, като това, което тогава сме нямали, но сега имаме, а то отчаяно не прилича на спомените ни. Съжалявам, но бонбоните "за гости" никога повече няма да струват 1 лев и 10 стотинки, бозата никога няма да е 6 стотинки, но и за розови плочки за баня няма да се молите под масата. Тези неща ги няма.Умрялото не трябва да се възкресява от невежи човешки мозъци и ръце, защото вампирясва. Особено, ако призракът му доскоро бродеше наоколо. Помните ли..?
"Чопен зе хаген, лапен зе мухен".
или:
"Кон троа пасе, моа го апеше"
а ето и най-популярния западен език как звучеше:
"Уай Джо, сонсебъл трес, съм се уабадал найн пион"
Употребата на тези "езици" беше един жизнерадостен майтап над глупостта на онези, които полагаха усилия да учат западни езици.