Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на kunchev
Име:
Кирил Кунчев

Пол:
мъж

Град:
София

Интереси:
Психология

Статистика
Популярни постинги:
7

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
135

Блог вълни:
0
Последни постинги
 

       1082# Невропсихологични изследвания на деца. Графомоторна  методика

                       „Къща-дърво-човек“ (Васерман, Дорофеева, Мерсон)

 

1.Тематична рисунка „Къща-дърво-човек“.

 Методиката е предназначена за деца на 5 и повече години.

Интерпретират се:

-степента на зрялост на графичния символизъм в рисунката (насищане със съществени детайли, композиционна сложност);

-степен на формирани графомоторни навици  и формообразуващи движения;

-способност да се придават пространствени свойства на обектите и техните пропорции.

Грубите нарушения на пространствените взаимоотношения между елементите на изображението и разпадането на цялостната  структура на изображението при детето на 6 и по-висока възраст със запазен интелект, свидетелстват  за изразени оптико-пространствени нарушения, не рядко съчетани с разстройство на праксиса. Тази картина по-често се характеризира с прогресивно или остро церебрално увреждане.  При остра церебрална недостатъчност, такава симптоматика се наблюдават по-често при деца с фокални лезии (тумор, абсцес, кръвоизлив) в дясното полукълбо. При поражения (лезии) в ляво полукълбо, по-характерни са бедните на детайлни и схематични рисунки (О.А. Крашовска (1980).

По-долу в текста са представени балните критерии за оценка зрелостта на рисунка „Къща-дърво-човек“. Всеки елемент от изображението на обекта се оценява от наличието или отсъствието на значими признаци и след това получените оценки се сумират. При наличие на едни или други грешки, определен брой бал се приспада от получената сума.

а) Оценка на изображението на човек.

-способност да се разпознае в изображението фигурата на човек – 0,5 бал.

-наличие на глава, два крака, две ръце, тяло, две очи, нос, уста, дрехи – по 1 бал;

-наличие на пръсти, уши, коса – по 2 бала;

-наличие на вежди, мигли или шия – с 3 бала;

-ако краищата на ръцете са удебелени/разширени (изобразени като лапи) – 2 бала;

-изображението на човек в профил – 2 бала;

-правилно „прикрепване“ на ръцете и краката към тялото – по 1 бал;

б) Оценка изображението на къща..

-наличие на отделни признаци за къща – 0,5 бал;

-наличие на прозорци, врати и покрив – по 1 бал;

-наличие на елементи за перспектива (триизмерно) – 0,5 бал;

image

в) Оценка изображението на дърво.

-наличие на големи клони – 1 бал;

-наличие на тънки клони и листа – по 2 бала;

-изображение на кора – 1 бал;

-наличие на конусовиден ствол – 1 бал;

-ствол във вид на правоъгълник – 0,5 бал;

-разклонен ствол – 2 бала;

-схематично изображение на дърво (образ-клише) – 5 бала.

При нарушение в паралелността на линиите,на който и да е елемент от изображението, се изважда по 0,5 бал.  за всяко нарушение.

image

Без груби неточности повечето от децата възпроизвеждат по образеца:

-фигура 1 на 3 годишна възраст;  

-фигура 2 на 5 годишна възраст;

-фигура 3 на 5,5 годишна възраст;

-фигура 4 на 6 годишна възраст;

-фигура 5 на 7 годишна възраст.

В съответствие с горепосочените критерии, предложения набор от фигури е адекватен за невропсихологична диагностика при деца на 4 и повече години.

В този случай възрастовите стандарти за изпълнение на горепосочените фигури ще съответстват на горепосочените с поправка:

-от 1 г. –  при деца със съхранен интелект; 

-от 2 г. – при деца със задръжки в психичното развитие;

-от 3 г. – при деца с лека степен на умствена изостаналост.

image

image

3.За деца на 8г. е целесъобразно  да се използва набора от 10-те фигури от теста на Елис (рис. 9)

Фигурите по теста се възпроизвеждат от детето по памет. В зависимост от степента на допуснатата грешка при възпроизвеждане на фигурите, всяка една от тях се оценява с 1, 0,5 или 0 бала. (рид.10). След това резултатът се сумира. Причините за намаляване на резултатите по тази задача могат да бъдат както диспраксия и конструктивна апраксия, така и зрителна агнозия.

За да се разграничат разстройствата на зрителния гнозис от диспраксията, резултатите от тази задача трябва да бъдат сравнени с резултатите, получени по теста на Голдщайн-Ширер, който е по-малко чувствителен към нарушения на пръстовия праксис. Графичният тест на Елис е диагностично доста чувствителен към резидуално-органичната остатъчна органична енцефалопатия при деца.

Източник: Методы нейропсихологической диагностики. Вассерман Л.И., Дорофеева,С.А., Меерсон Я.А.

 

Превод от руски, Кунчев.

image


Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               403# Въпросник за експресна оценка "Стил на семейно възпитание"

                                                                  (за родители)

 

Предназначение: Тестът принадлежи към категорията „популярни“ и позволява на неспециалисти, респ. родители, да извършат експресна проверка и да оценят своя стил на семейно възпитание. Обикновено се прилага в училище в хода на родителските срещи или различни видове упражнения и тренинги.

Инструкция: „Прочетете внимателно всяко едно твърдение и предложените ви към него отговори. Изберете един от четирите отговора – този, който най-много се отнася към Вашите отношения с детето и обградете с кръгче буквата пред него.“

Въпросник

1.Кое според вас в по-голяма степен определя характера на човека?

А/ предимно възпитанието;

Б/ съчетанието на вродени дадености и условията на средата;

В/ преди всичко вродените особености на човека;

Г/ нито едно от посочените, а по-скоро жизнения опит.

2. Как се отнасяте към мнението, че децата възпитават родителите си?

А/ това е просто игра на думи и няма нищо общо с действителността;

Б/ съгласен съм с това;

В/ готов съм да се съглася с това при условие, но мисля, че не трябва да се пренебрегва и традиционната роля на родителите като възпитатели;

Г/ затруднен съм да отговоря – не съм мислил за това;

3. Кой от следните цитати приемате за най-верен?

А/ ”Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие”;

Б/ “Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас”;

В/ “На децата са нужни не поучения, а примери”;

Г/ “Ако научиш сина си (дъщеря си) на послушание, значи си го научил на всичко”;

4. Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите за пола?

А/ мен никога не са ме учили на тези неща;

Б/ смятам, че родилите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващите у децата интереси към тези въпроси;

В/ когато децата пораснат достатъчно, тогава трябва да се говори за това;

Г/ най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето.

5. Трябва ли родителят да дава редовно джобни пари на детето?

А/ ако поиска, трябва да му се дава;

Б/ най- добре е да му се дават пари за определена цел и разходите да се контролират;

В/ добре е да му се дават пари за определен срок (една седмица или един месец), за да се научи детето да планира разходите си;

Г/ когато е възможно, може понякога да му се дава някаква сума.

6. Как ще постъпите, ако разберете, че вашето дете е обидило друго?

А/ ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете;

Б/ ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете;

В/ децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят;

Г/ ще посъветвам детето си, как по-добре да се държи в подобни ситуации.

7. Как се отнасяте към говоренето на “мръсни думи” ?

А/ ще се постарая да му обясня, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е прието;

Б/ това трябва да се пресече в зародиш; трябва да се прекъсне връзката с тези деца, които говорят “мръсни думи”;

В/ на това не трябва да се отдава голямо значение – все пак всички знаем и понякога употребяваме тези думи;

Г/ на детето трябва да се позволява да изразява чувствата си, независимо че е по начин който не ни харесва.

8. Синът Ви (дъщеря Ви), която навлиза в пубертета, ви моли да я пуснете на вилата на негов суъченик (нейна съученичка). Родителите на другото момче (момиче) няма да са там. Ще я пуснете ли?

А/в никакъв случай – ако децата искат да се повеселят, това трябва да става под надзора на родителите;

Б/възможно е, ако зная, че приятелката й е порядъчно момиче;

В/ тя е разумен човек, ще вземе правилно решение, но аз ще се безпокоя;

Г/ не виждам причина да й забранявам.

9. Как ще реагирате, ако разберете, че детето Ви е излъгало?

А/ ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича;

Б/ ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това;

В/ ще се разстроя;

Г/ ще се опитам да разбера защо ме е излъгало.

10. Считате ли че давате добър пример на вашето дете?

А/ безусловно;

Б/ старая се;

В/ надявам се;

Г/ не знам.

 image

Обработка на резултатите

Получените резултати се сравняват с ключа, като всеки отговор носи по 1 бал. Сумират се баловете и буквата с най-висок бал определя доминиращия стил на отношението.

Интерпретация на стиловете

Авторитетен стил

Вие разбирате и осъзнавате важната роля, която имате за определяне характера на Вашето дете, но признавате и правото му за саморазвитие. Трезво преценявате, кои искания трябва да се задоволяват и кои – не. Готови сте да преразгледате своите позиции по отношение на възпитанието.

Авторитарен стил

Вие ясно си представяте какво трябва да бъде вашето дете и прилагате максимални усилия за да постигнете тази цел. Във вашите изисквания към детето, Вие вероятно сте много строги и неотстъпчиви. Може би на детето не му е приятно да бъде с вас.

Либерален стил

Вие високо оценявате способностите на Вашето дете, прощавате му слабостите. Лесно общувате с него, доверявате му се, не сте склонни към забрани и ограничения. Не трябва ли да се замислите: по силите ли е на детето такава свобода?

Индиферентен стил

Проблемите за възпитанието на детето не са първостепенни за вас. Привърженици сте на тезата, че детето трябва да се научи само да се справя с нещата от живота. А може би то има нужда от вашата подкрепа и внимание?

 

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               1041# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                      КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                               (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 ЗабележкаТук е представен превод от руски език на  част I, глава II от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА II – Култура на взаимоотношенията

2.1. Култура на взаимоотношенията в днешното училище

Най-често срещаната (господстваща) култура на взаимоотношения между учителите и учениците се изразява във това, че:

-преобладават „вертикалните“ отношения, дори в извънучебни ситуации;

-учителите най-често като цел на възпитанието виждат послушанието;

-реакциите на противоправните действия на учениците обикновено се извършва в следните направления: заплашване с наказание или наказание (в рамките на неговата компетентност); насочване към специалисти за корекция на поведението; „заглушаване“ на конфликта; отстраняване от класа или училището;

-от гледна точка на много възрастни, в училището няма конфликти (особено конфликти между „учител-учител“), но има неприемливо поведение на учениците, което трябва да бъде спряно;

-когато се реагира на конфликти, все повече се използва езикът на юридическата практика, което предполага определен възглед към ситуацията: определяне на виновния; нарушение на правила и закони, наказание като „носене на отговорност“.

В резултат на такъв подход към конфликта отношенията между неговите участници често могат да се влошат и конфликтът да премине в скрито латентно състояние. Напрежението в отношенията се усилва, а неразбирането и безотговорността на страните един към друг се увеличава. Ако това се случва често, ситуацията в класната стая става напрегната, конфликтна, агресивна и учениците свикват с нея. Атмосферата в класа става неподходяща и неприемлива за отдих, творчество и занятия. Способността да се разрешават конфликти, да се разбират взаимно страните, да се възстановяват нанесените щети от претърпените вреди, изчезва (или не се формира), което води до отключване на „варварски“ отношения.

 

2.2.Възстановителна култура на взаимоотношенията в училище.  

Първо, ще цитирам двама австралийски автори: „Понятието „възстановяване“, независимо дали става въпрос за реконструкция на сгради или предмети или, както е в случая, за човешките отношения, включва два процеса. Първият се отнася до  възстановяването на обекта (или отношенията, както в нашия случай) в предишното му състояние; вторият засяга е укрепването и разширяването на това, за което преди може да се каже, че е било „силна страна“ и е „работило“. За да се постигне това, може да се наложи да се добави нещо ново или да се развие нещо съществуващо.  Второто измерение на възстановяването е трансформационно – когато възстановителните отношения и възстановителната училищна култура не само се ангажират с „ремонт“ на това, което страните вече имат, но също и създаване на възможности за растеж, увеличавайки техния потенциал.

Възстановителните отношения ще бъдат насочени към „лекуване“ на причинената болка и страдание и възстановяване на нанесените вреди. Тези отношения позволяват да се види другия човек в съвсем нова светлина –  това се случва благодарение на факта, че участниците в процеса на възстановителната работа започват да споделят помежду си важни за тях неща.  Възстановителната училищна култура води до позитивни отношения в училищната общност. Философията на възстановяването е философия на взаимоотношенията, а ключът към тях е въвличането в участие и преживяване на чувство за общност, в, създаване на атмосфера на участие и грижа – среда, в която могат да се развият положителни човешки отношения ".

image

2.3.Ценности на възстановителния подход, на които могат да се опират училищните служби за медиация.

-разрешаване конфликтите между хората, без прилагане на манипулация и сила;

-душевно изцеление на пострадалите;

-отговорност на извършителя на деянието (самостоятелна корекция на негативните последици от неговата постъпка; взаимно разбиране и възстановяване отношенията между страните в конфликта;

-промяна на нагласите при реагиране на конфликти и правонарушения от административни и наказателни към възстановителни;

-участниците получават правомощия за разрешаване на конфликтната ситуация;

-подобряване атмосферата в групата (класа) и др.

Във връзка с това, може да се допълни следното:

1.Страхът от наказание не е най-добрият начин за да се промени човек. Повечето хора, които са направили нещо нередно, разбират, че грешат, но обвинителният тон и заплахите на хората около тях ги принуждават да се самозащитават и да се самооправдават. Осъзнаването и вземането на решения са много по-ефективни.

2.Вътрешните качества не са решаващи за човешкото поведение (особено за подрастващите, които са психологически пластични и се опитват да експериментират  различни роли). От това как ще се сложат и развият отношенията в процеса на общуване, зависи как ще се представят ученикът пред нас.  В една ситуация той може да изглежда като насилник, в другия – внимателен син, в третия – активен член на спортен отбор и т.н. Това не означава, че на едно място той е „истински“ (автентичен), а в другите се преструва или по-правилно е да се каже, че той се променя в зависимост от обкръжението си, т.е. от средата. Това е и причината в днешното училище постоянно да се използват понятия като: „приобщаваща среда“, „благоприятна среда“, „училището –любима територия на ученика“ и др. като всички поставят акцент на средата. Детето (както и много възрастни) се променят в процеса на комуникацията, разсъждавайки върху постъпките си, над последиците от действията си. Следователно тук възниква интересен въпрос: Нужно ли е да се съсредоточаваме върху психологическите инструменти за изучаване на личността на „трудните“ ученици, след като в един тип взаимоотношения един тийнейджър може да се появи като хулиган, в друг да бъде раним човек, а в трети – човек, който се стреми да намери изход?

3.Самият конфликт не е нещо крайно негативно. Конфликтът означава, че за участниците има поне няколко важни гледни точки, като решаването му много зависи от способността да се разбере другата страна в конфликта и да се решава конструктивно. Следователно, конфликтът трябва да се разглежда като важен механизъм на развитие. Много открития и изобретения на цивилизацията започват с конфликта. За учителите факта за наличието на конфликт автоматично следва да включи сигнал, че в системата на взаимоотношение е възникнала криза, която изисква допълнителна помощ, подкрепа, усилие на средата с цел, преодоляването на този стопер.

4.Ако участникът в конфликта вътрешно не е съгласен с „утвърдената“ версия за неговото разрешаване, макар външно да изглежда, че я приема, той ще започне да саботира и забавя изпълнението на постигнатите договорености, да разпространява слухове, да доказва на другите своето мнение за случилото се. Често учителите виждат външното „съгласие“ на детето и считат, че конфликтът е решен (детето не спори, защото знае, че учителят така или иначе учителят е прав). По-късно, когато същата ситуация се повтори, учителите са изненадани: „изглеждаше, че е разбрал, (съгласил, приел), а като е напуснал от стаята – отново същото“. Това всъщност са последиците от т. нар. „външно формално съгласие“.

5.Средства за разрешаване на конфликти и моделите на поведение, детето получава от своето обкръжение (предимно от значими възрастни или връстници с „висок рейтинг“). Ако в неговата среда основните средства за реагиране на конфликта са натиск, използване на сила, заплахи и наказание, съществува риск детето да овладее тези методи и да ги използва в бъдещия си живот.

Хората, които представляват службата за медиация, фактически се явяват носители на ценности и образци на възстановителната култура.  Създаването на тази служба и обучението на бъдещи медиатори предполага не толкова предаване на техники и организационни схеми на дейност, колкото трансфериране на идеи, ценности и концепции, които образуват фундамента на възстановителна култура. В бъдеще училищните медиатори се превръщат за своите колективи (класове, групи) в носители на възстановителна култура, предават и разпространяват нейните основни елементи към участниците в конфликта, които преминават през програми за помирение заедно с други членове на училищната общност. Това означава, че службата за медиация се оказва канал за трансфер на норми, стандарти и образци, с други думи, с други думи – канал за трансфер на възстановителна култура.

Членовете на медиаторната служба показват примери за възстановителна култура при разрешаването на конфликтни ситуации, при реагиране на правонарушения, при организиране на дискусии и комуникации по важни въпроси, а по време на „кръгови дискусии“ и училищни възстановителни конференции презентират своите виждания за взаимодействието в училищната среда.

Следователно, ако службата за медиация е създадена като формална структура и всъщност не провежда медиация (или други възстановителни програми), тогава в училищното общество не биха настъпили изменения, свързани със способите за реагиране при конфликтни ситуации и такава служба не може да се приема въобще за налична.

 

Трябва да се има предвид, че дори добре структурирана и активно работеща, една нова служба за медиация в училището ще предизвика нови модели на взаимоотношения в училищната среда доста бавно. Следва да се отчита, че една нова дейност обикновено е много уязвима и нестабилна, тъй като старият начин за реагиране на конфликтите има силата на традицията и инерцията. Ето защо освен провеждането на медиация, (в която се прилагат нови модели на поведение в конфликтна ситуация в концентрирана форма), е необходима допълнителна работа за трансфер на конструктивното взаимодействие в цялата училищна общност (информиране, обучение на комуникативни умения и т.н.). Най-често срещаната практика в медиацията днес е възстановителното посредничество.

image

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           519# Методика за определяне на основни мотиви за избор на професия 

                                                      (Е.М. Павлютенков)

 

Методиката позволява да се установи ролята на едни или други мотиви при избора на професия на учениците в горен курс. На изследваното лице се предоставя въпросник, съдържащ 18 твърдения за професии, които отразяват 9 групи мотиви.

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник с 18 твърдения за професии. Оценете в каква степен всяко от тези съждения се отнасят към избрана от вас професия. Отговорите отбележете в зависимост от степента, в която сте съгласен чрез знак „Х“ в тестовата бланка.

image

Обработка на данните

За определяне основните мотиви за избора на професия е необходимо да се изчисли сумата по всяка група мотиви. Групата, която има максимално количество бал се явява основна група мотиви за изследваното лице.

Изчисляват се следните балове по видовете отговори:

-да - 5 бала;

-по-скоро да, отколкото не - 4 бала;

-затруднявам се с отговора- 0 бал;

-по-скоро не, отколкото да - 2 бала;

-не - 1 бал.

Групи мотиви:

-Социални (твърдения 1 и 2) – желание в своята дейност да способства за обществения процес; социална насоченост към общочовешки цели и потребности;

-Морални (твърдения 3 и 4) – стремеж за развитие на своя морален облик; духовен свят; развитие на нравствени качества.  

-Естетически (твърдения 5 и 6) – стремеж към естетика от труда, към хармония, красота, изтънченост, многообразие; развитие на познание за прекрасното; получаване удовлетворение от радостта в своята дейност. 

-Познавателни (твърдения 7 и 8) – стремеж към усвояване на специални знания; познание за конкретен труд.

-Творчески (твърдения 9 и 10) – стремеж към оригиналност на дейността;  занимания с научни открития; получаване възможност за творчество.

-Свързани със съдържанието на труда (твърдения 11 и 12) – конкретни знания за процеса на своя труд; насоченост към умствен или физически труд.  

-Материални (твърдения 13 и 14) – стремеж към получаване на определени блага.

-Престижни (твърдения 15 и 16) – стремеж към професии, които се ценят в обществото (или по-тясното обкръжение; семейството); позволяват достигане до висок обществен статус; дейност, осигуряваща бърза кариера.

-Утилитарни (твърдения 17 и 18) – стремеж към ръководство на хора; работа в големия град; чистота и леснина на работата; ориентация към научна кариера (работа във ВУЗ и институти).   

Източник:


Източник:

  1. Врублевская М.М., Зыкова О.В. Профориентационная работа в школе: Методические рекомендации. - Магнитогорск: МаГУ, 2004. - 80 с. (с. 5 - 7)


image  

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.12 13:13
 


                 1024# Тренинг за формиране и развитие на емоционално-волевата

                                          сфера на ученици 
„Аз и моите другари“

                           

 

Тема: Аз и моите другари.

Възрастов диапазон: 6-8г.

Задачи:

1.Формиране на умения за осъзнаване отношението към себе си, собствената си външност, своите особености и способности, собствена неповторимост (автентичност).

2.Формиране умения за създаване на словесен портрет на своя другар с помощта на инструкции от психолога.

3.Развитие на умения за използване тактилен контакт, като способ за изразяване на симпатия към другия.

4.Формиране на репертоар от телесни усещания.

5.Формиране умения за изпълнение на задачи до финала им.

Оборудване:  цветни карти – настроение, пиктограма на емоциите, пиктограма на лица на хора, макет „Дърво на настроението”.

-Карти на лицеви изображения на хора и животни – 2 бр. карти с общо 24 изображения.

-Табло от картон, на което е нарисувано  „Дърво на настроението”.

-Лепящи листчета, на които децата записват своето настроение в началото и в края на тренинга и поставят (залепват) върху „Дървото на настроението”.

 

УВОДНА ЧАСТ

Цел: Настройване за делова работа, създаване на комфортна психологическа обстановка. Съобщаване на темата, задачите и плана на занятието.  

Съдържание на работата:

1.Поздравяване един на друг.

 Обучителят приветства децата с добре дошли.  Учениците отговарят, но ако не получи отговор, следва да ги подкани или повтори поздрава.

2.Игрово упражнение „Усмивка”

 Обучителят предлага на детето да погледне своя приятел и да му се усмихне.

3.Игрово упражнение „Моето настроение”

Учениците избират цветна карта на настроението и я поставят върху „Дървото на настроението”

4.Съобщаване на темата, съдържанието и задачите на занятието.

 

ОСНОВНА ЧАСТ

Задача 1: Формиране на умение за намиране  отличителни характеристики на хората (еднакво и различно).

1.Разглеждане на картинки с изображения на хора, беседа за това, че всички хора са различни. Определяне на различия и сходства между хората (използвани методи: въпроси, подсказване, повтаряне на фрази). На учениците се показват лицеви изображения на хора в различно емоционално състояние, възраст, занятие и пр.  и се иска,  да посочат по какво се различават тези хора.  Всеки участник получава по две карти с 24 изображения.

Задача 2: Формиране на умения за създаване на словесен портрет на своя приятел, с помощта на водещия. Формиране на умение за довеждане на започната задача до края.  

Игрово упражнение „Опиши своя приятел”

Обучителят описва ученика с думи: добър, весел, красив и пр. След това описаният ученикът следва сам да състави портрет на другия. В случай на несправяне му се помага.  Твоят приятел сега весел ли е или тъжен?  Той добър ли е или лош? Красив ли е или не? и пр. 

Задача 3: Развитие на позитивно отношение.

Игра „Назови ласкаво – бъди мил“

Обучителят моли учениците да назоват онези имена, с които ги наричат в къщи, техните близки.  Обучителят повтаря имената и ги прави умалителни, ласкави.  След това подканя учениците да ги използват помежду си и да се поздравяват.  По-нататък по време на занятието обучителят използва само тези имена.

Задача 4: Развитие на уменията за използване на тактилен контакт.

Игрово упражнение „Покажи с жестове, че аз съм добър и ти ме харесваш”.

Упражнението започва с фразата: „Аз съм добър, защото …”

Задача 5: Развитие на умението за изразяване на отношение към друг човек чрез думи и действия. 

Игра  „Комплимент”   

Водещият обяснява какво е това комплимент, а след това иска от обучаемите да формулират такива епитети.

Задача 6: Развиване на тактилни контакти между децата

Игра „Вестник”

Обучителят разтваря вестник на пода и моли двама ученика да застанат (да стъпят) един до друг върху него.  След това, сгъва наполовина вестника и децата отново изпълняват същата команда.  Третия етап е при още едно сгъване на вестника.  Идеята е децата да бъдат колкото се може по-близо едно до друго.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ

Цели:

1.Развитие на умение за изразяване на отношение, чрез комплимент.

2.Рефлексия.

3.Обобщаване на занятието.

Нашето занятие приключва. Припомнете си сега с какво започнахме в началото. Хайде да се усмихнем един на друг и да си направим комплимент.  Първо аз ще кажа: „Деца вие сте превъзходни, вие работихте много добре”. А сега нека всеки един от вас да направи на другите комплимент. Аз ще започвам с една фраза, а вие ще я продължавате.  „Иване, ти през цялото време активно изпълняваше инструкциите, затова ти си ….  А ти Ана, си …… „   Вие всички работихте отлично и заслужавате моята благодарност и уважение.

Нека сега да застанем в кръг, да протегнем напред ръце, да ги съединим в центъра на кръга и тихо да постоим със затворени очи.

Игрово упражнение „Моето настроение” – учениците взимат по една цветна картичка (лепящо листче) и я поставят на дървото настроението. След това всеки един от тях казва каква картичка е избрал в началото на часа и каква сега.

image 

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497469
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31