Емпатията като емоционален процес и толерантност 

Що е Емпатия?

Заедно със самоконтрола, самосъзнанието, мотивацията и социалните умения тя е част от Емоционалната Интелигентност.

Емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран — когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение.

В по-високите степени на емпатия човек се ангажира с чувствата, емоциите, дори тревогите на друг човек, дори и да нямат близък контакт, например чрез телефона, снимка или интернет.

Емпатията - част от духовното усъвършенстване

Думата "емпатия" произлиза от гръцката дума "pathos", която означава силно и дълбоко чувство, близко до страданието, до състраданието. Емпатията е способността на човек да почувства и разбере това, което чувства другия. Според психоаналитика К. Роджърс това е деликатно пребиваване в друг живот, без оценяване и без осъждане. Друго точно определение дава К. Кохут. Емпатията е способността да "виждаш света през очите на другия".

Емпатията позволява изживяване на чуждия емоционален, душевен, мисловен свят. Тя позволява именно разбиране на другия. При всяко изживяване на емпатия, човек се променя. Неговото съзнание се разширява, приемайки различна нагласа към живота, която при други обстоятелства е възможно да осъди. Това състояние води до единство. За пример може да се даде музикално изпълнение. Музиката има магична и завладяваща сила, която въвлича слушателя в творбата. Изпълнителят е този, който трябва да събуди творбата, да я оживи. В даден момент светът на творбата се оказва един и същ и за публиката и за изпълнителя.

Емпатията е форма, с която Аз- ът се въвлича в живота на другия. Тя създава сигурност, усещане за взаимна принадлежност, за заедност, защото това е опит да се преживее и разбере това, което се случва с другия, да се навлезе във вътрешния свят на другия. Емпатията създава особено пространство, изпълнено с взаимно признаване, сигурност, доверие и обич. Емпатията е повече от отговор на изпитваната физическа или душевна болка, в нея се отразява страдието на Аз - а от безсилието, че другият е ощетен, уязвен, че не е пощаден. Емпатията е проникната от любов. Без любовта емпатията е невъзможна. Любовта присъства в емпатийния отговор като мотив за пресътворяване образа на другия.

В психологията на междуличностните отношения и в психологията на личността най-популярно е определението на Даймонд: "Емпатията е въображаемо поставяне на човека в мислите, чувствата и действията на другия и структуриране на света по образеца на този друг".

Емпатията има за основа умението правилно да си представим какво става у другия човек, какво преживява и как възприема обкръжаващия го свят. Обикновено емпатията бива интрепретирана и като положително отношение към партньора.

Като феномен на междуличностните контакти емпатията регулира непосредствено взаимоотношенията между хората и до голяма степен определя нравствените качества на човека.

В школата на психоанализата емпатията се разглежда като характеристика на лекаря, осигуряваща ефективно взаимодействие с болния.

Важна характеристика на процесите на емпатия, която я отличава от другите видове разбиране като идентификацията, приемането на роли и пр., е слабото развитие на рефлексивната страна, затвореността в рамките на непосредствения емоционален опит.

При анализа на емпатията се подчертават два главни момента. Първо, положителното отношение към другия означава признаване на личността на другия в нейната цялост. Заедно с това подобно отношение не изключва негативната реакция на субекта на това, което неговия партньор чувства в дадения момент. Второ, като преживява емпатия към другия, субектът може да остане емоционално неутрален: може да живее известно време като че ли в света на другия, като при това не формулира нито позитивни, нито негативни съждения за него.

Теорията на емпатичния алтруизъм обяснява човешкия алтруизъм в термините на разделеното състрадание. Съгласно тази теория ние помагаме на нуждаещите се, за да се избавим от собствените си страдания, предизвикани от емпатичното съпреживяване.

Установено е, че емпатичната способност обикновено се развива и нараства с разширяването и обогатяването на жизнения опит, а също така се наблюдава, че емпатията по-лесно се реализира, когато има наличие на сходство в поведенческите и емоциноланите реакции на общуващите хора. Даниел Голдман подчертава, че "способността за емпатично преживяване на чувствата и емоциите на другия е пряко свързана със способността за преживяване на собствените чувства, както и за тяхното идентифициране". Според него ако човек не е преживявал определени чувства, за него ще е трудно да разбере какво чувства другия. Като това се отнася в еднаква степен за положителните и отрицателните емоции. Това е така, тъй като да знаеш рационално за преживяванията и чувствата и да ги изпиташ сам са две съвсем различни неща. От тук той извежда и заключението, че човек с богат емоционален опит, преживял както дълбочините на депресията, така и върховете на себереализацията, ще има много по-големи емпатични способности за разбиране на чувствата на другия.

Как съпреживяването на чуждите проблеми може да ви навреди.

Присъщо ли ви е да съпреживявате и да се грижите за другите? Ако подобно на много жени, вие отговорите на този въпрос положително, можете да се гордеете със себе си. Но струва си и да се замислите: не ви ли вреди тази черта от вашия характер?

Според учените, прекомерното съпреживяване е твърде опасно. Мозъкът на някои хора (предимно жени) е много чувствителен към емоциите на околните. С други думи, той улавя чуждите чувства, интерпретира ги и реагира на тях. Често това става напълно подсъзнателно.

Хората, които не притежават тези способности, компенсират това умение с други, по-технически навици – например с пространствено мислене. И едните и другите могат да си създадат сериозни проблеми. Хората с добре развити технически умения могат да срещнат трудности в социалния живот и да се почувстват изолирани от обществото. А тези, които са твърде чувствителни към чуждите емоции, могат бързо да изпитат стрес, морален дискомфорт и т.н. ...

Презает със себе си индивидът забравя за другите, неспособен е да се идентифицира с тях, да преживява чуждия дистрес. Въпреки това обаче измежду хората с центрираност към Аз-а има и такива, които са склонни към висок алтруизъм. Така например се забелязва, че колкото е по-висок статуса при мъжете, толкова по-голяма помощ дават, оказват те. Хората с високо самочувствие, тези, които вярват, че са в състояние да ръководят и контролират съдбата си, хората с висока степен на отговорност и с относително високо равнище на морално развитие са по-склонни да участват в поведение, с което се оказва помощ.

Емпатията и връзката и с чувството за вина.

Вината може да се появи, в генетичен план, още през втората година при децата. Тя се свързва с интернализирането на ценностите и осъзнаването, че могат да бъдат нарушавани, заобикаляни или изоставяни. Вината, като чувство е свързано с осъзнаването на връзките между собствените действия и чувствата на другия – осъзнаването на нараняващите отношения. Емпатията може да се трансформира във вина, връзката между емпатия и вина може да се засилва, което открива по-големи възможности за просоциално реагиране. Вината и емпатията могат да се разберат в пространството на по-общите преживявания, основани на отговорността към другите. А отговорността се поражда в междуличностните отношения. Емпатията е афективен отговор на чуждата болка. Но тази болка може да е причинена различно, което означава, че емпатията може да е обединена с вината. Емпатията и вината обединяват в себе си афективни, когнитивни и самооценъчни прояви. Вината и емпатията отразяват отговорността на Аз-а към другия и чувството на безпокойство и болка. Или по-обобщено  казано, емпатията и вината са свързани с не-безразличието към доброто на другите. В днешно време чувството за вина никак не е намаляло. Нарушаването на моралните и социални норми или причиняването на страдание някому повишава отстъпчивостта поради чувство за вина. Ние вярваме, че живеем в свят на справедливост. В случая обаче справедливостта е нарушена от нас, в следствие, на което се явява противоречие между нашето убеждение и реално съществуващото поведение. В този случай човек, като причинител на вредата се опитва да редуцира своя дистрес, като възстанови равенството в отношенията. Колкото е по-голям дистреса, толкова е по-голяма вероятността виновния да предложи услугата си.

Невербалните форми на общуване са създадени еволюционно и са необходимост за нормалните взаимоотношения в социална среда.

Съчувстваме по-малко на “чуждите”: структурата на мозъчната кора предопределя пристрастията ни към хора от нашата социална група.

Според ново проучване, публикувано в The Journal of Neuroscience (Журнал по невробиология)  от 1 юли 2009 г., съчувстваме повече на хора от социалната група, към която принадлежим.

Проучването показва, че при наблюдение на хора, изпитващи болка, областта от мозъчната кора, свързана с емпатията и емоционалността се активира повече, когато наблюдателят и наблюдаваният принадлежат към една и съща раса. Извършените наблюдения подсказват, че подсъзнателните предубеждения към хора от други социални групи са ни вътрешно присъщи.

Проучването доказва, че проявите на емпатия се определят от пристрастността ни към хора от нашата непосредствена среда – нещо, което се знае отдавна, но никога не е било доказвано научно, чрез сканиране на протичащите в мозъчната кора процеси. Още от 50-те години на миналия век учените изучават пристрастността на т.н. вътрешни групи. Някои от извършените проучвания показват, че дори когато хора със сходен произход се разпределят по групи на случаен принцип, те също показват предпочитания към хората от собствената си група пред останалите. Новото проучване доказва, че  процесите в мозъчната кора отразяват емоционалните ни пристрастия.

 Eмпатията e форма, с която Аз-ът се въвлича в живота на другия. Той се разкрива като отворен за другия, предаващ себе си на другия. Емпатията се ражда, кокато Aз-ът излезе от самозатвореността си и се докосне до света на другия. Емпатията е опит да се преживее и разбере това , което се случва на другия. Тя е навлизане във вътрешния свят на другия, така чрез доближаване другият придобива възможност да премине зад своята граница, да схване себе си като нещо различно от себе си. Така се създава едно особено пространство изпълнено с взаимно признание и самопризнание. В тази ситуация другият може да изрази своите преживявания свободно, без безпокойство, страх, срам, без събуждане на защитни механизми. При такова общуване между субектите съществува  доверие, обич, надежда, подтикващи към  разбиране и саморазбиране, което е условие за самопреодоляване. Емпатията е повече от нагласа, разбиране и преживяване. Тя е начин да бъдеш с другия, начин за непрекъснато изграждаща се заедност.

Емпатията се основава на общността и опита, което прави възможно разбирането и преживяването на чуждите преживявания. Чрез завръщане в своите преживявания Аз-ът разбира преживяванията на другия. Емпатията обединява чуждото страдание с моето. Другият не може да преживее вместо мен, но може да сподели моето страдание с мен. Чрез споделеното от другия страдание аз мога да преосмисля за ме моето страдание. В емпатията страданието на другия е моя участ, към която аз не мога да бъда безучастен. При емпатийната съучастност Аз-ът запазва съзнание за своето място, за своето преживяване като различно от преживяването на другия. А-зът не загубва себе си в другия. Изпитваните емоции се преживяват от Аз-а като отговор на емоциите на другия. Емпатията придава на постъпките морално съдържание:

1.   Изтръгва Аз-а от безразличието към другия;

2.   Поставя другия в ситуация, в която Аз-ът е отговорен, обезпокоен предизвикан;

3.   Освобождава другия от света на баналното, нормативно установеното и го поставя в ситуация на неповторимост, където е обграден от външните посегателства чрез стената на чувството. Eмпатийната емоция и толерантността като поведение подлежат на култивиране и усъвършенстване, затова би могло да се мисли за ролята на училището като обществена институция за на насочване на подрастващите към поведение на толерантност и приемане на другостта и различието като част от многообразието на битието, а не като аномално явление плашещо и объркващо. За да бъде темата, която коментирам за емпатията, още по интересна и ползотворна за вас, предлагам на вниманието ви един професионален тест:

За всяко твърдение или въпрос изберете един от възможните отговори А, В или С. Помнете, че в името на прецизността на преценката, трябва да заградите отговора, най-близко до това, което бихте направили или пък вече сте направили. Не избирайте, това, което в момента мислите, че е най-доброто или най-подходящото. Всъщност желанието ви да се представите в най-добра светлина не е най-емоционално интелигентен начин на отговаряне.

 

1. Помолени сте да съобщите на колега неочаквани лоши новини от личен характер. Как ще постъпите?

А. Приключвате с това, колкото се може по-бързо – намирате колегата и му съобщавате направо лошите новини.

В. Отлагате всичко, като се опитвате да убедите някой друг да го направи вместо вас.

С. Намирате веднага въпросния човек и му поднасяте новините възможно най-деликатно, като след това му предлагате да му помогнете, с каквото можете.

 

2. Получавате съобщение, в което ви канят заедно с близък приятел, който отсъства в момента, да излезете вечерта. Как ще реагирате?

А. Изпращате обратно съобщение, в което казвате, че ще дадете конкретен отговор веднага, след като се вържете с приятеля си.

В. Отговаряте веднага, че вие определено ще отидете, а приятелят ви може да дойде, а може и да не дойде.

С. Изпращате веднага обратно съобщение, в което заявявате, че вие и приятелят ви се радвате да приемете поканата.

 

 3. Работили сте сериозно по проект, който е пред завършване, когато ваш колега ви казва, че е щяло да бъде по-добре, ако сте действали по различен начин. Как ще реагирате?

А. Казвате на колегата си да не се намесва там, където единствено вие носите отговорността.

В. Изслушвате внимателно каквото има да ви казва колегата и след това завършвате проекта по начина, по който вие сте си планирали.

С. Изслушвате внимателно колегата си и след това преразглеждате плановете ви за завършване на проекта, като своевременно правите промени.

 

4. В последния момент ви предлагат билет за представление, което отдавна желаете да посетите. Ако приемете, обаче, ще трябва да отмените друг ангажимент, който сте поели – да отидете на парти на ваш близък приятел. Как ще постъпите?

А. Отхвърляте офертата, но давате на вашия приятел да разбере колко благородно е решението ви, като не сте се отметнали от уговорката си.

В. Изобщо не се колебаете – приемате билета и отивате на представлението.

С. Отхвърляте офертата и отивате на партито, като не споменавате нищо за въпросното мероприятие.

 

5. Пазарувате дрехи заедно с нов приятел, който определено си купува дрехи, които намирате за неподходящи. Как ще реагирате?

А. Питате приятеля си дали има против, ако му предложите някои дрехи, чиято покупка да обсъдите.

В. Не се намесвате под предлог, че не е ваша работа това, което приятелят ви си купува.

С. По недвусмислен начин заявявате на приятеля си колко ужасни са дрехите, които си е купил.

 

6. Намирате се на обществено място, където другите хора си седят и разговаярт, или пък четат вестници и списания. Получавате повикване на мобилния си телефон. Как ще реагирате?

А. Местите се на място, където можете да проведете разговора, без да пречите на останалите хора.

В. Приемате разговора и го провеждате все едно сте насаме, след което оставяте мобилния си телефон включен, за да може да приемате и други повиквания.

С. Отговаряте на повикването, както правите обикновено, след което изключвате телефона си.

 

Изчислете  отговорите си:

За всяко твърдение заградете вашият отговор. Крайният резултат е общият брой на отговорите, които сте заградили във всяка колонка.

 

Тест	Висока ЕИ	Ниска ЕИ	Средна ЕИ
Въпрос 1	С	А	В
2	А	С	В
3	С	А	В
4	С	В	А
5	А	С	В
6	А	В	С
Общо

 

 

Ууд. Р.,Х. Толи. Професионални тестове за емоционална интелигентност. Изд. “LOCUS”, С. 2007

 

"Приятеля се познава в обичта, характера, думите и постъпките " Латинска сентенция

Представям си как способността да се съчувства, съпреживява и състрадава може да промени цялото общество, да обогати взаимоотношенията ни и да направи меки сърцата ни. Поздравления!

благодаря ти приятелче, искренно ти благодаря. За тези неща се говори, от по-миналия век, но вместо хората, човечеството да стават по-добри, да си вземат поука, виж каква е всъщност реалността!? Войни, убийста, грабежи, подтискане на можещите и знаещите от наглите и т.н. и т.н. Емоционалната интелигентност е много повече от Интелектуалната интелигентност, да не се повтарям, но примера с милионите нереализирали се отличници е най-точният пример.
Благодаря ти за коментара.
Прекрасна нова седмица!

състояние за всяко човешко същество. Липсата на емпатийност е своего рода духовно осакатяване.

благодаря за коментара и за посещението в моя блог. Абсолютно съм съгласан с теб и защото ме вълнува темата, затова и написах публикацията, радвам се, че и теб е развълнувала!
С пожелания за щастие и много, мнго успехи!
Всчико добро!

тотална шестица! Добре ми идва в този период на душевен смут и опити за примирение!
Страхотни са тези тестова, наистина помагат за самопознанието!

радвам се, че са ти харесали, че си се почувствала емоционално добре! пак заповядай!
Благодаря ти за коментара, за гласуванията и за посещенията ти в моя блог, благодаря!