Откакто под западен натиск и финансови му средства у нас започнаха процеси по ограничаване свободата на словото, а чрез официалните информационни канали и не само чрез тях започнаха да ни облъчват с „пропаганда“ и да ни насаждат „правилна“ информация, от тогава все по-често се чуват призиви за съхраняване и развитие на критичното мислене, като инструмент за ориентиране в света. В този контекст темата „критично мислене“ става е все по-актуална.

Критичното мислене е способността да мислим рационално, да поставяме под въпрос фактите и да намираме връзки между различни идеи.

Нека разгледаме кой има полза от критичното мислене и какви умения са необходими, за да го овладеем.

Какво е критично мислене?

Казано с прости думи, критичното мислене е способността да се поставя под съмнение всяка получена информация. То е и важно гъвкаво умение (soft skill), тъй като хората, които са способни на критично мислене са:

-внимателни (съсредоточени, концентрирани);

-виждат причинно-следствени връзки между явленията;

-забелязват грешки в разсъжденията;

-способни са да подбират аргументи;

-лесно доказват своята гледна точка;

-могат дори да поставят под съмнение собствените си убеждения и ценности.

Такъв човек е трудно да се обърка (заблуди, манипулира, подведе) – той забелязва несъответствия, нарушения на логиката и манипулиране на факти.

Кой се нуждае от критично мислене?

Критичното мислене е от съществено значение за всеки, който иска да възприема адекватно информацията, да избягва лъжи и да взема правилни решения. То е полезно в обучението, работата и ежедневието.

В живота

В ежедневието критичното мислене ви помага да „филтрирате“ информацията, да избягвате лъжи и да вземате правилни решения. Тази способност влияе върху психическото и физическото здраве, финансите и личните отношения.

Човек с развито критично мислене не би купил акции въз основа на онлайн съвети или да приема лекарство, рекламирано като панацея. Той ще идентифицира проблема, ще се консултира с други източници, ще изгради цялостна картина и едва след това ще вземе решение.

В учебната дейност

По правило училищната програма изостава от науката и не успява да предостави на учениците цялата необходима информация. Освен това децата не запомнят всичко, което учат в час. Университетът предоставя по-всеобхватни знания, но само в тясна област – информация, която може да остарее в рамките на няколко години.

Критичното мислене или способността за използване на търсачки, намиране на подходяща информация и разграничаване на авторитетни от ненадеждни източници ще ви помогнат да останете образовани и всестранно развити.

В професионалната дейност

През 2020 г. Световният икономически форум публикува отчет за бъдещите професии. В него се посочва, че критичното мислене е едно от най-търсените умения за кандидатите за работа през следващите пет години. То е сред 4-те най-важни навика за търсещите работа до края на десетилетието.

Високоплатените длъжности изискват хора, които могат да вземат нестандартни решения. Критичното мислене може да помогне с това – то позволява да се изучи проблема от различни ъгли и да се види какво пропускат останалите около вас.

Защо хората не обичат да проверяват всеки факт?

В психологията съществува понятието „когнитивна лекота“ (cognitive ease)[1]. Това е механизъм за адаптация, който ни помага да избягваме постоянен стрес. Мозъкът счита, че всичко познато е добро, а всичко непознато е лошо. Следователно, трябва да бъдем предпазливи и напрегнати, когато се сблъскаме с нещо ново.

В състояние на когнитивна лекота се чувствате комфортно, харесва ви това, което виждате, и вярвате на това, което чувате. Това е лесно и приятно, но понякога възпрепятства способността ви да оценявате критично дадена ситуация.

Например, ако отидете в магазин в нова държава и видите много непознати продукти, вероятно несъзнателно ще изберете този, който сте видели на рекламните плакати. И няма значение, че други марки може да са по-добри.

Същото е и с информацията: ако сме чували определена идея няколко пъти, тя ни се струва вярна – така се формират предразсъдъците и стереотипите. (Когато човек вече веднъж е приел определена гледна точка, е трудно да се откаже от нея. Мозъкът преднамерено ще търси потвърждение на тези мисли (убеждения) и ще игнорира опровергаващата информация).

Например, човек не обича да яде карфиол. Той няма да слуша онези, които говорят за ползите за здравето от зеленчука, но с удоволствие ще споделя новини за вредата от карфиол. Това се нарича мотивирано разсъждение.

Ако човек все още не е формирал мнение по даден въпрос, тогава е по-вероятно да се довери на мнозинството. Това се потвърждава от серия експерименти, проведени от Соломон Аш през 50-те години на миналия век.

Аш помолил студенти да участват в тест за зрителна острота. В действителност той проверявал дали участниците ще следват мнението на мнозинството. По време на експеримента седем до девет участници са били настанени в класната стая – всички с изключение на един били подставени лица. Показани им били две карти с вертикални линии. Те трябвало да определят коя линия на втората картичка е със същата дължина като линията на първата картичка. Показани били няколко такива двойки карти.

Подставените участници умишлено са назовавали грешен отговор и съпротивата на непосветените срещу мнението на мнозинството се е оказала трудна. От 123-мата участници само 29 са направили една-единствена грешка. Но се оказало, че ако на студентите никой не противоречи, то те избират правилния отговор в 99% от случаите.

В края на експеримента участниците са били интервюирани. Изследваните лица считали, че мнозинството не може да греши, затова потърсили грешката в себе си. Някои мислили, че са разбрали погрешно инструкциите, други смятали, че зрението им се е влошило, а трети считали, че са гледали рисунката от неправилен ракурс.

Този експеримент показва, че хората са склонни да следват мнението на мнозинството, дори и да подозират, че е грешно. Добрата новина в случая е, че когато хората са наясно с този ефект, те могат да подхождат към всяка информация по-критично.

Пет стадия в процеса на критично мислене

Саманта Агус – професор, лектор в TED, разграничава пет етапа на критично мислене. Тя вярва, че този алгоритъм може да се използва за решаване на всеки проблем.

1.Дефиниране проблема и поставяне на цел. Например, искате да печелите повече. Нуждаете се от това, защото имате нужда от пари или защото искате да подобрите статуса си? Вашата по-нататъшна стратегия ще се различава в зависимост от отговора на този въпрос.

2.Събиране на информация. Това ще ви позволи да научите различни мнения и да получите по-добро разбиране за въпроса.

3.Прилагане на информацията. От цялата информация трябва да изберете най-достоверната и логичната – за това може да помогне методиката за критично мислене, описана по-долу.

4.Оценяване на последствията. Едно решение може да изглежда добро в момента, но в дългосрочен план то няма да е толкова добро. Например, през първите 835 дни от президентството си Доналд Тръмп е направил 5276 неверни твърдения. Можеше ли това да се предвиди чрез изучаване на предишните речи на милионера? Хората, които са гласували за него, вероятно не са се замисляли за това.

5.Изучаване алтернативни гледни точки. Помислете върху това, от какво се ръководят хората, които имат противоположни възгледи. Това ще ви помогне да прецените плюсовете на другите варианти и да вземете по-рационално решение.

Пет навика за критично мислене

Наблюдателност

Наблюдателните хора могат бързо да идентифицират нов проблем и да открият неговата първопричина. Те често могат да предвидят трудности, преди да възникнат.

Например, през пролетта на 2022 г. Илон Мъск искал да купи Twitter – той наистина харесвал социалната мрежа и искал да инвестира в нейното развитие. Преди да сключи сделката, Мъск искал да се увери, че не повече от 5% от акаунтите в Twitter са фалшиви. Според SparkToro и Followerwonk, 19,42% от услугата са били ботове – четири пъти повече, отколкото Мъск е очаквал. Мъск отложил покупката. Ако Илон се беше поддал на емоциите, а не на критичното мислене, можеше да похарчи 44 милиарда долара ирационално.

Способност за анализиране

Способност за анализиране ви помагат да разберете каква информация и факти са важни за решаването на даден проблем. Хората с това умение търсят данни и изследвания по даден проблем, и проверяват всички факти.

Например, маркетолозите на Lucky Charms са анализирали целевата си аудитория и открили, че техните зефирни закуски marshmallow са купувани не само от родители за децата им, а и от възрастни хора – всичко това заради носталгия по вкуса. Тези потребители се оказали, че са 40%. Без това изследване Lucky Charms биха загубили част от аудиторията си.

Умение за правене на изводи

Това умение помага за обработката на събраната информация и получаване на отговори по зададени въпроси.

Например, веднага след основаването си компанията Mountain Dew е продавала газираната си напитка само на катерачи и планински жители. Целевата аудитория е била твърде малка, но компанията навреме е осъзнала, че геймърите също ще харесат на напитката, благодарение на съдържанието ѝ на кофеин. Mountain Dew променили целевата си аудитория и продажбите скочили рязко.

Навици за комуникация

Комуникацията е един от способите за овладяване на критичното мислене. В диалогът човек изразява и понякога дори доказва своята гледна точка. Ако това прави лесно, то това означава, че е достатъчно осведомен по темата.

Общуването помага за идентифициране на пропуски в знанията или недостатъци в логиката на разсъжденията. След като проблемът бъде идентифициран, той лесно може да бъде решен.

Навиците за комуникация са важни, когато става въпрос за обсъждане на проблеми и възможни решения с други хора. Например, генералният директор на компания иска да се промотира в нова социална мрежа. Той се обръща към маркетолог с тази идея, показва му случаи от други компании и предлага да се подражава на техния успех. Маркетологът с развито критично мислене би забелязал, че всички тези случаи са публикувани от името на самата платформа. Той би потърсил други източници на информация и би намерил множество независими отзиви, показващи, че компанията завишава статистиката си за обхват. В такъв случай маркетологът ще представи тези отзиви на ръководството и може да предложи алтернативно решение. Компанията няма да хаби пари, генералният директор ще разбере грешката си, а следващия път ще проучи различни източници на информация.

Креативност

Креативността е способността да се погледне на даден проблем от различна гледна точка и да се предложи нестандартно решение.

Например, марката Gucci е била насочена само към зрели, заможни хора, защото само те са могли да си позволят скъпите артикули. По-късно това компанията започва да мисли по-широко – марката започва да се позиционира като прогресивна и привлича по-млада аудитория.

Развитие на критично мислене – технологии, техники и упражнения

Критичното мислене не се случва просто за една нощ. Не е като таблицата за умножение, която учим веднъж завинаги в училище – то трябва да се развива систематично и целенасочено. Ето някои техники, които ще помогнат за развитието на критично мислене.

Разграничаване на факти от мнения

Фактът е неоспорима информация, подкрепена от данни. Той може да бъде проверен и потвърден.

Мнението се основава на личен опит и може да се разграничи по изобилието от прилагателни, които не предават конкретен смисъл. Например „успешен“, „лош“, „ефективен“, „полезен“ и „вреден“.

Например, факт: „За тази реклама компанията е привлякла 5 потенциални клиенти“, мнение: „Рекламната кампания е била успешна“; факт: „Пазарът на труда се съкращава“, мнение: „Никой не търси млади хора“.

Понякога едно мнение може да се маскира като факт. Това се случва, когато говорещият използва числа „за ефект“.

Например, твърдението „90% от текстовете са безполезни за хората“ е мнение. Никой не е събрал всички текстове в света и не е проверил дали са полезни или не. Освен това няма ясни критерии за полезност.

Методика „5W+H“

Този метод се състои от шест въпроса, които помагат да се провери истинността на информацията или, обратно – да се опровергае. Тези въпроси често се използват в науката, журналистиката и разследването на престъпления. На нито един от тези въпроси не може да се отговори с „да“ или „не“ – изискват се само факти.

Опитайте да вземете всяка новина от интернет и да отговорите на тези въпроси:

-Какво? — Какво се случи?

-Кога? — Кога се случи това?

-Къде? — Къде се случи това?

-Защо? — Защо се случи това?

-Кой? — Кой съобщи за инцидента?

-Как? — Как се случи това?

Ако сте доволни от отговорите, новината вероятно е надеждна.

Полезно е също първо, да се запитате как ви кара да се чувствате получената информация. Ако сте обзети от силни емоции, като страх, гняв, радост или еуфория, може да сте манипулирани. Второ, помислете как това може да е от полза за човека (медията), който съобщава новината.

Метод IMVAIN

След като проверите новината, оценете източника, който я е съобщил. Можете да направите това, като използвате следните критерии:

-Независим (Independent) – Кой източник съобщава информацията? Възможно ли е да преследва лични интереси при разпространението на информацията? Какво ще спечели, ако информацията стане ‚вирусна“? Има ли източници зад кулисите, които наливат пари в медията?

-Множество източници (Multiple Sources) – Има ли други източници, които съобщават тази информация? Възможно ли е всички те да преследват едни и същи интереси? Има ли такива, които оспорват тази информация? Ако има само един източник, защо?

-Проверен (Verify) – Може ли тази информация да бъде проверена?

-Авторитетен (Authoritative) – Може ли да се вярва на източника? Известно ли е, че по-рано е изопачавал факти?

-Информиран (Informed) – Източникът бил ли е очевидец на събитията? Ако не, откъде е получил информацията?

-Назован източник (Named source) – име или название. Източникът представя ли се или е анонимен? Появявал ли се е този източник преди? Може ли анонимността на източника да повлияе на достоверността на информацията?

Не самата новина или информация трябва да отговаря на тези критерии, а източникът, който я е публикувал. Ако не можете да отговорите поне на два от шестте въпроса, най-добре е да не се доверявате на казаното.

[1] Когнитивната лекота (cognitive ease) е еволюционен механизъм на нашия мозък, който описва склонността му да избира прости, познати и лесно запомнящи се патерни, икономисвайки ментални ресурси. Когато информацията се обработва без усилие, мозъкът възприема това като сигнал за безопасност и комфорт. Тази концепция, описана от Нобеловия лауреат Даниел Канеман работи според ясни принципи: Основни тригери: повторение – узнатите думи и изображения се обработват много по-бързо от мозъка; яснота – ясните шрифтове, контрастните цветове и приятният дизайн ускоряват четенето; настроение – ефектът на когнитивната лекота възниква, когато вече сте в добро разположение на духа; предварителни знания (прайминг) – информацията се усвоява по-лесно, ако вече сте чували за темата преди. Ползи от когнитивната лекота: икономия мозъчна енергия; създава усещане за приятна познатост и комфорт; увеличава доверието – нещата, които са лесни за разбиране, ни изглеждат по-истински. Основен минус и рискове: илюзия за истина – тъй като информацията се възприема лесно, мозъкът може да повярва на неверни факти; уязвимост към манипулация – ефектът на когнитивната лекота често се използва в рекламата, политиката и медиите, за да се налагат преценки без критичен анализ.

Локусът на контрол е термин от психологията. Той отразява вътрешните настройки на човек – чувството му за контрол над определена ситуация и целия му живот.

Целият ви живот – заплатата ви, личният ви живот, здравето ви и удовлетворението ви от всичко, което се случва, зависи от това колко добре развивате своя локус на контрол. По същество вашият успех зависи от позицията на вашия локус на контрол.

За да управлявате локуса си на контрол, първо трябва да разберете как работи.

Какво е локус на контрола?

Локусът на контрол (англ. locus of control) е система от убеждения на човек за причините за неговите преживявания и факторите, отговорни за неговия успех или неуспех.

Като цяло, всички хора могат да бъдат разделени на две категории: такива, които се носят по течението и смирено приемат всичко, което животът им дава и други, които управляват сами живота си.

Има и трета категория – хора, които съчетават и двете категории. Между другото, те съставляват мнозинството.

Терминът „локус на контрол“ е въведен за първи път от американския психолог Джулиан Ротър през 1954 г., когато той описва теорията за социалното научаване. Но не той е този, който открива това явление – Ротър просто систематизира наблюденията на другите и им измисля звучно название, което по-късно се утвърждава в психологията.

Според самия Ротър, локусът на контрол е устойчива личностна характеристика, която отговаря за това, как човек определя последствията от своите действия.

Винаги има два варианта за поведение: поемане на отговорност върху себе си или обвиняване на външни обстоятелства. Въз основа на тези убеждения Ротър предлага два вида локус на контрола:

-Екстериален (или външен) – личността приписва успехите и неуспехите в живота на някой друг или на външни обстоятелства; тези хора се наричат „екстернали“;

-Интериален (или вътрешен) – личността поема отговорност за успеха или неуспеха; тези хора се наричат „интернали“;

Как да се определи типът локус на контрол?

Локусът на контрол е вид навик. Човек или приписва резултатите от действията на себе си – на собствените си усилия, черти на характера и умения. Или обвинява някой друг – политическата ситуация, времето или претенциозния си началник.  

И в двата случая личността действа по навик – мозъкът автоматично инициира реакция, когато се сблъска с подобна ситуация.

Ако индивидът предварително мисли, че няма да успее, той вероятно несъзнателно ще направи всичко, за да се увери, че действително ще се провали („самосбъдващо пророчество“).

Например: много хора знаят, че студените продажби[1] са неефективни. Освен това мнозина свързват студените продажби с измами – търговци, продаващи на клиентите нещо, от което не се нуждаят. И всички успешни примери за продажби се приписват на случайността.

Ако един търговец вярва на тези твърдения, той може несъзнавано да очаква провал. И вместо да се подготви за обаждането на клиент, той не прави нищо.

Друг търговски представител предприема различен подход. Той научава повече за компанията (клиента), измисля подходяща причина за обаждането и координира конкретно предложение с ръководството. Едва след това се обажда на потенциалния клиент. Както можете да си представите, този търговски представител най-вероятно ще сключи сделка.

Разбира се, това е силно преувеличена ситуация. В ежедневието локусът на вниманието рядко е изкривен в едната или другата посока. В идеалния случай локусът на контрол е балансиран.

В такъв случай човек във всяка ситуация ясно ще разбере върху какво може да повлияе, какво може да контролира и ще действа в тази зона на влияние, без да се опитва да промени това, което е извън неговия контрол.

Можете да проверите локуса си на контрол дори без да правите тестове:

-Където вашият локус е вътрешен, постигате по-голям успех;

-Където вашият локус е външен, постигате по-малко.

Как влияе локусът на контрол?

Локусът на контрол влияе върху мислите, очакванията и решенията на човек по отношение всяко събитие. Може да се каже, че локусът на контрол влияе върху всички сфери от живота на човек.

Локусът на контрол може да повлияе на: здравето на човек, професионалните му навици и постижения, поведението на работното място и дори на потребителското поведение.

Проучване, публикувано от американски маркетолози, доказва, че локусът на контрол влияе върху възприятието на рекламата от страна на жените.

Учените са установили, че жените, които могат да контролират теглото си, реагират спокойно на модели с различни типове тяло. Но жените, борещи се с наднормено тегло, няма да купуват продукти, рекламирани от слаби жени.

Жените, борещи се с наднормено тегло, ще отдадат предпочитанията си на марки, които представят в рекламите си модели с големи размери.

Бизнесът може да използва очакванията и да прогнозира реакциите на потребителите въз основа на тези и други изследвания. Въпреки това, все още е невъзможно да се предвиди окончателно как ще се държат потребителите.

Работата е там, че няма такова нещо като добър или лош локус на контрол. Начинът, по който се проявява определен тип локус на контрол, зависи до голяма степен от други черти на личността и ситуацията, в която се намира.

Например, човек със силен вътрешен локус на контрол може да бъде праволинеен и прецизен. От бизнес гледна точка това е добре: той ясно разбира какво трябва да се направи, за да постигне целите си и ги постига, но от гледна точка на екипната комуникация това е лошо: такива хора често се описват като лишени от такт.

Друг човек със силен вътрешен локус на контрол може да не е в състояние да делегира – той се страхува да се откаже от контрола и е склонен да завладее (прави) всичко сам. Поставянето на такъв силен акцент върху контрола може също да доведе до прегаряне (бърнаут).

Как да измерим локуса на контрол?

Има няколко начина за измерване на локуса на контрол, но най-разпространеният въпросник е скалата на Ротър (1966 г.). Обикновено тестът съдържа от 29 до 44 въпроса и отнема 10-15 минути за попълване.

Всички останали въпросници, разработени от Дутвайлер, Новицки-Стрикланд, Фърнъм, Стийл и други психолози, са базирани на скалата на Ротър. Следователно, ако искате да изчислите локуса си на контрол, не се колебайте да използвате първия тест.

Три стъпки, които ще ви помогнат да коригирате локуса си на контрол

Трудно е за възрастен с установени патерни на поведение сам да промени локуса си на контрол. Понякога привичното поведение може да бъде променено само с помощта на психолози или психотерапевти.

Но преди да потърсите професионална помощ, опитайте тези три стъпки.

1. Осъзнайте проблема

В психологията всяко самоусъвършенстване започва с осъзнаване на проблема. Хората с изместен локус на контрол първо трябва да разберат какво правят погрешно.

И двата типа всъщност правят едно и също нещо – погрешно идентифицират себе си:

-Хората с външен локус на контрол (екстернали) вярват, че светът и хората им дължат нещо. И ако някой друг им дължи нещо, тогава този друг човек е отговорен.

-Хората с вътрешен локус на контрол (интернали) вярват, че трябва сами да се справят с всичко. И ако направят нещо нередно, другите определено ще го разберат и ще ги накажат. Затова такива хора се стремят да правят все повече и повече.

И двата типа хора трябва да осъзнаят, че те са отговорни за своите чувства, мисли и действия. И могат да постигнат много, ако решат да предприемат конкретни действия, а това не изисква одобрението на другите.

В същото време те трябва да признаят и приемат, че те не могат да контролират мислите, чувствата и действията на другите. Това не е тяхна отговорност. Следователно няма смисъл да мислят за реакциите на другите хора.

2.Поемете отговорност

Запомнете бъдещите си цели и ги запишете.

-Ако използвате изявления като „ако това се случи“, „надявам се да видят усилията ми“ или „късметът ще помогне“, вие сте отново във външен локус на контрол. Вашият успех зависи от някакви външни фактори.

-Ако използвате фрази като „аз“, „в някакъв нереалистичен срок“ или „без значение какво“, вие сте във вътрешен локус на контрол. Отново сте поели всички световни задачи и не допускате възможността нещо да се обърка поради обстоятелства извън вашия контрол.

За да промените локуса си на контрол, променете мислите си на „когато го направя“, „когато видят усилията ми“ или „решителността, а не късметът, ще ме доведе до бъдещите ми цели“.

3.Решете проблема

Когато решите да промените локуса си на контрол, вие също така променяте отношението си върху различните ситуации. Сега оценявате задачата от позицията „Какво мога да направя?“

В този случай включвайки вътрешен локус на контрол, вие анализирате какво можете да направите, създавате план за действие и правите най-доброто, на което сте способни в настоящата ситуация.

Ако възникнат трудности, анализирайте отново ситуацията – вие решавате само това, което можете. За всичко останало делегирате на други, които имат повече умения или пълномощия.

Опитайте се да преместите локуса си на контрол към нещо малко – нещо, което е лесно за контролиране. Например, ако постоянно закъснявате за работа поради задръствания и бавен обществен транспорт, опитайте се сами да поемете отговорност за това. Настройте алармата си 20 минути по-рано и излезте от вкъщи с достатъчен запас време – по този начин ще можете да контролирате действията си, без да сте зависими от външни обстоятелства.

Не забравяйте, че във всяка ситуация има нещо, което можете да контролирате. Дори и да сте напълно безпомощни, вие контролирате локуса на вниманието, отговарящ за вашето мислене.

/

[1] Студените продажби са метод за привличане на клиенти, при който мениджър се свързва с лице или компания, които преди това не са проявявали интерес към даден продукт. Този метод помага за разширяване на клиентската база, но изисква правилна подготовка и грамотно използване на скриптове за студени продажби.

Описание

Тестът е предназначен за прилагане в училищна среда спрямо ученици, известен е като „Въпросник за училищната атмосфера“, което позволява да се избегне акцентът върху темата за тормоза по време на изследването и намалява възможността за предубедени отговори.

Базово положение на изследването е концепцията за тормоза, като инструмент за установяване на социална йерархия и преодоляване на социалната неопределеност. В ситуации на психологическо напрежение, страх, неувереност и тревожност, насилието може да се превърне в средство за групова самоорганизация, каето е потвърдено от изследвания не само на тормоза в училище, но и на тормоза във военните части.

Разработването на въпросника за риска от тормоз в училище включва няколко етапа. Авторите, използвайки дългогодишен опит в работата с подрастващи, включително в училищна среда, са идентифицирали ключови емпирично потвърдени фактори за тормоз в училище чрез серия от фокус групи. Първоначално е обсъден тристепенен модел на риска. Риск на ниво класна стая: личен/индивидуален тормоз; тормоз от страна на учители; физическо насилие; кражба; рекет, хулиганство; повишен интерес към секс и употреба на вещества. Рискове на училищно ниво: субективни чувства на несигурност; отчуждение между учениците; пренебрегване; стигматизация в класа. Рискове на семейно ниво: пренебрегване; занемареност, насилие.

Кратко описание на скалите на въпросника

Скали-предикатори[1]

1.Скала несигурност – измерва степента на разпространението в класа на неуважение, несигурност и пренебрегване на правила и граници. Високите резултати по тази скала показват високо субективно чувство за несигурност сред членовете на групата и повишен риск от прилагане на различни неадаптивни механизми за овладяване на тревожността (включително тормоз и други форми на агресивно поведение). Скалата отразява негативните характеристики на психологическата атмосфера и нивото на фоново напрежение в групата, което е свързано с лошо качество на взаимоотношенията и спазване на правилата за общуване. Това води до негативни нагласи в общуването: затаяване на обиди и унижения в миналото; раздразнение, негативизъм и разединение в настоящето; подозрение относно перспективите за общуване.

2.Скала разединение – разкрива отсъствието на сплотеност и степен на дистанция между подрастващите, както и между тях и учителите, което е свързано с липса на инструменти за взаимодействие и взаимно влияние. Високите показатели показват неконтролируемост над групата и липса на възможности за диалог. Това не обуславя пряко тормоз, но при развитието на ситуации на тормоз, намалява вероятността за неговото прекратяване, тъй като взаимната подкрепа и насърчение са ниски в групата. Скалата оценява не фоновото, а актуалното, имащо непосредствено ситуативни причини напрежение (предизвикано например от кавги), което се отразява в негативни, агресивни нагласи един към друг, както и едновременно с висока степен на тревожност, в съчетание с преживяване на самота.

Скали-антипредикатори

1.Скала благополучие – характеризира устойчивостта на границите, спазването на правилата и установяването на уважението като норма в групата. Високите показатели по тази скала показват осъзнаване ценността на уважението, която представлява качествена алтернатива на ценността на властта и силата, и служи като защитен фактор срещу риска от тормоз. Скалата идентифицира фактори, които насърчават доверието и открития диалог в училището и като следствие, намаляват вероятността от тормоз. Тя оценява устойчивостта на границите и правилата за комуникация в средата, което осигурява намаляване нивото на негативните нагласи по отношение общуването и взаимодействието. 

 2.Скала равноправие – оценява способността на групата да приема различията между членовете, разпределението на ролите и потенциала за конструктивна, позитивна комуникация. Високите резултати по тази скала показват, че ролите са дефинирани в рамките на групата, има отрефлексирана социална определеност и има диалогични взаимоотношения. Това намалява тревожността и предпазва групата от риска от тормоз, на фона на установените системи за социален статус. Скалата оценява и възможните пътища за стабилизиране на междуличностните отношения в групата: независимо от факта, че тази скала е свързана с физическа и вербална агресия, тя не корелира с други показатели за агресия или тревожност. Може да се каже, че прояви на агресия присъстват в групата, но те се изразяват по начин, който не плаши членовете или не допринася за изолацията им един от друг; напротив – съчетават се с уважителни и приемащи многообразието отношения.

Инструкция: Предлагаме ви да участвате в това изследване, тъй като искаме да разберем колко комфортно се чувстват учениците в училище. Изследването е анонимно, никой няма да може да разбере вашите отговори. Тук няма правилни или грешни отговори. Ние разбираме, че хората в училищата не само преподават и учат, но и общуват, създават приятелства, карат се, спорят и правят неща заедно. По-специално ни интересува колко приятно и лесно или колко трудно и сложно е да се общува с другите в училището. Благодарим ви, че участвате в нашето изследване.

Тестови въпроси

Моля, предоставете следната информация за себе си:

Пол………. Възраст………Клас……………Дата…………

Училище/Колеж………………………………………………

Моля, отбележете за всеки елемент дали сте съгласни или не сте съгласни с тези твърдения, като отбележите със знак „Х“ всяко едно твърдение, с което сте съгласни.

1.Във вашият клас е прието учениците да …:

1.1. пречат си един на друг, карат се, заяждат се, обиждат се, досаждат си;

1.2. забавляват се заедно след училище;

1.3. да се шегуват за нечия сметка, така че целият клас да се смее;

1.4. бият се един с друг;

1.5. ходят един на друг на гости;

1.6. застъпват се един за друг;

1.7. обиждат се, оскърбяват се;

1.8. не си пречат един на друг; всеки се занимава с това, което иска;

2. Във вашият класа има някой …

2.1. когото всички уважават;

2.2. от когото всички се страхуват;

2.3. над когото всички се смеят;

2.4. от когото често учителите са недоволни;

2.5. на когото искате да приличате;

2.6. с когото е по-добре да не спорите;

2.7. който никога не пропуска училище;

2.8. с който дори учителите не могат да се справят.

3. Как обикновено учителите се обръщат към вас в час?

3.1. по лично име;

3.2. по лично и фамилно име

3.3. по фамилно име;

3.4. по прозвище.

4.Когато в училището възникне сбиване, вие …

4.1. изненадвате се;

4.2. не обръщате внимание, това е нещо обичайно;

4.3. присъединявате се, като заемате нечия страна;

4.4. обсъждате това много по-късно помежду си със съучениците.

5. Ценни вещи …

5.1. опитвате се изобщо да не ги носите на училище;

5.2. спокойно ги оставяте в класната стая без надзор;

5.3. можете да ги оставите в коридора;

5.4. имали сте случай някои от тях да бъдат откраднати;

5.5. можете да ги оставите в съблекалнята.

6. Повикан сте от директора …

6.1. за да ви похвалят за нещо.

7. В училището си чувал обиди, ругатни, нецензурни обиди …

7.1. да, по време на междучасията в лични разговори;

7.2. не, това поведение не е прието въобще.

8. Във вашето училище …

8.1. пушат в тоалетните, под стълбището, пред входа или в двора зад училището.

9. Във вашето стените и мебелите …

9.1. са надраскани с надписи и рисунки;

9.2. са замърсени или изпочупени;

10. Ако някой започне да крещи или да се бие, класът „наостря уши“ избухва в смут; какво трябва да се направи, за да се спре това …

10.1. някой от учениците трябва да каже „стига“;

10.2. трябва да се извика директора/учител;

10.3. всичко ще спре, когато участващите се уморят.

11. В училището …

11.1. като цяло ми харесва, хубаво е, интересно е;

11.2. като цяло не ми харесва, лошо е, никой не е приятел с никого.

12. По време на междучасията …

12.1. посещавам приятелите си от други класове;

13. Когато вашият клас отиде някъде с учители:

13.1. това е често срещана ситуация;

13.2. харесва ви, забавно и интересно е;

13.3. опитвате се да не пътувате;

13.4. трудно е за учителите, всички винаги казват, че това ни е за „последният път“.

14. Вашият клас има репутация на:

14.1. отличници;

14.2. хулигани;

14.3. не се различаваме по нищо от другите класове;

14.4. клас, в който никой не иска да му бъде класен ръководител.

Интерпретация на резултатите

Ключовете на въпросника са следните:

Скала за несигурност:

ДА – 1.1; 1.3; 1.7; 2.3; 2.4; 2.8; 3.4; 7.1; 8.1; 9.1; 10.2; 14.2; НЕ – 1.8; 4.1; 7.2; 10.1;

Скала за благополучие:

ДА – 2.7; 3.1; 5.2; 5.3; 13.1; 14.3; НЕ – 3.3; 5.1; 5.4; 13.4; 14.4;

Скала за разединение:

ДА – 1.4; 4.2; 10.3; 11.2; 13.3; НЕ – 1.2; 1.5; 1.6; 11.1; 13.2;

Скала за равноправие:

ДА – 2.1; 2.2; 2.5; 2.6; 3.2; 4.3; 4.4; 5.5; 6.1; 12.1; 14.1.

Всяко съвпадение с ключа се оценява с един бал. Баловете се сумират и общият резултат се дели на броя на участниците в изследването. Крайният резултат се сравнява със средната стойност съгласно методиката (виж таблица 1). Диапазонът на средните значения се определя, като се вземат предвид стандартните отклонения.

[1] Скали-предикатори (прогностични скали) – това са стандартизирани инструменти, използвани за оценка на вероятността (риска) от настъпване на определено събитие. Те анализират редица фактори (предиктори) и ги преобразуват в балове, за да подпомогнат вземането на ефективни диагностични решения.

Инструкция: Този въпросник изброява характеристики, които можем да притежаваме в по-голяма или по-малка степен. Възможни са два варианта на отговора: „В“ – вярно, описаната характеристика е типична за моето поведение или в значителна степен е характерна за мен и „Н“ – невярно, описаната характеристика е нетипична за моето поведение или е присъща за мен в минимална степен. След като прочетете твърдението, изберете един от вариантите за отговор и го маркирайте на бланката, като оградите съответната буква.

Твърдения

1.Бих могъл лесно да живея сам, далеч от хора. (В) (Н)

2.Често побеждавам другите хора със своята самоувереност. (В) (Н)

3.Солидните познания по моя предмет могат съществено да облекчат живота на човек. (В) (Н)

4.Хората трябва да се придържат повече към моралните закони, отколкото го правят сега. (В) (Н)

5.Чета внимателно всяка книга, посветена на професията ми. (В) (Н)

6.Моят идеал за работна обстановка – тиха стая с бюро. (В) (Н)

7.Хората казват, че обичам да правя всичко по свой собствен оригинален начин. (В) (Н)

8.Сред моите идеали видно място заемат личностите на учените, които са направили значителен принос в моята професионална област. (В) (Н)

9.Хората около мен считат, че аз просто съм неспособен на грубост. (В) (Н)

10.Винаги обръщам голямо внимание на това как се обличам. (В) (Н)

11.Понякога не искам да говоря с никого цяла сутрин. (В) (Н)

12.Важно е за мен всичко което ме обкръжава да не бъде в безпорядък. (В) (Н)

13.Повечето от приятелите ми са хора, чиито интереси са в моята област/професия. (В) (Н)

14.Прекарвам много време в анализиране на поведението си. (В) (Н)

15.Вкъщи се държа на масата по същия начин, както в ресторант. (В) (Н)

16.В компания предоставям възможност на другите да се шегуват и да разказват всякакви истории. (В) (Н)

17.Дразнят ме хора, които не могат да вземат бързи решения. (В) (Н)

18.Ако имам малко свободно време, предпочитам да прочета нещо по моята дисциплина. (В) (Н)

19.Чувствам се неудобно да се правя на клоун в компания, дори ако другите го правят. (В) (Н)

20.Понякога обичам да клюкарствам за другите. (В) (Н)

21.Много ми харесва да каня гости и да ги забавлявам. (В) (Н)

22.Рядко не съм съгласен с мнението на колектива. (В) (Н)

23.Предпочитам хора, които са добре запознати с професията си, независимо от техните личностни особености. (В) (Н)

24.Не мога да бъда равнодушен към проблемите на другите. (В) (Н)

25.Винаги с готовност признавам грешките си. (В) (Н)

26.Най-лошото наказание за мен е да бъда затворен в самота. (В) (Н)

27.Усилията, похарчени за правене на планове, не си струват. (В) (Н)

28.През ученическите си години попълвах своите знания, четейки специална литература. (В) (Н)

29.Не осъждам човек, че е заблудил онези, които си позволяват да бъдат измамени. (В) (Н)

30.Нямам вътрешен протест, когато ме помолят да направя услуга. (В) (Н)

31.Вероятно е някои хора около мен да мислят, че говоря твърде много.

32.Избягвам обществена работа и свързаната с нея отговорност. (В) (Н)

33.Науката е това, което ме интересува най-много в живота. (В) (Н)

34.Хората около мен смятат семейството ми за интелигентно. (В) (Н)

35.Преди дълго пътуване винаги внимателно обмислям какво да взема със себе си. (В) (Н)

36.Живея в настоящето в по-голяма степен отколкото другите хора. (В) (Н)

37.Ако ми се даде избор, предпочитам да организирам извънкласна дейност, отколкото да разказвам нещо на учениците по предмета. (В) (Н)

38.Основната задача на учителя е да предаде на ученика знания по предмета. (В) (Н)

39.Обичам да чета проза, поезия, статии за нравственост, етика и морал. (В) (Н)

40.Понякога се дразня от хора, които се обръщат към мен с въпроси. (В) (Н)

41.Повечето хора, с които съм в компания, несъмнено се радват да ме видят. (В) (Н)

42.Мисля, че бих се радвал на упражнявам работа, свързана с отговорности в административни и икономически дейности. (В) (Н)

43.Едва ли бих се разстроил, ако трябваше да прекарам отпуска си в курсове за повишаване на квалификацията. (В) (Н)

44.Моята любезност често не се харесва другите хора. (В) (Н)

45.Имало е моменти, когато съм завиждал на късмета на другите. (В) (Н)

46.Ако някой ме нагруби, склонен съм бързо да го забравя за това. (В) (Н)

47.Като правило, хората около мен се вслушват в моите предложения. (В) (Н)

48.Ако можех да пътувам в бъдещето за кратко, първото нещо, което щях да направя, би било да взема книги по предмета, който преподавам. (В) (Н)

49.Проявявам активно участие в съдбата на другите около мен. (В) (Н)

50.Никога не съм се усмихвал когато съм казвал неприятни неща. (В) (Н)

Обработка на резултатите

Всеки отговор „В“ се оценява с 1 бал, а отговорите „Н“ не получават бал. Общият брой бал се изчислява по следните скали:

Общителност (учител-комуникатор): 1, 6, 11, 16, 21, 26, 31, 36, 41, 46.

Организираност (учител-организатор): 2, 7, 12, 17, 22, 27, 32, 37, 42, 47.

Насоченост върху предмета (учител-предметник): 3, 8, 13, 18, 23, 28, 33, 38, 43, 48.

Интелигентност (учител-просветител): 4, 9, 14, 19, 24, 29, 34, 39, 44, 49.

Мотивация за одобрение: 5, 10, 15, 20, 25, 30, 35, 40, 45, 50.

Ако резултатът по която и да е скала е по-голям от 7, то резултатите са недостоверни. Средният резултат по всяка скала е в рамките на 3–7 бала; ако средният резултат е по-голям от 7, то този стил е ясно изразен в професионалната дейност.

В зависимост от конкретното искане за психологическа помощ, което учителят отправя, консултацията може да приеме различни форми. Нека разгледаме типологията на исканията на учителите и стратегията на психолога във всеки от тези случаи.

Първи вариант – педагогът се обръща с искане по повод дете.

В този случай е необходимо да се направи следното: Първо, важно е да се ориентира учителят към търсене причините за трудностите на детето. Ако учителят смята, че причините са очевидни, то психологът следва тактично да обясни разбирането си, че зад всеки детски проблем могат да стоят много разнообразни и често взаимно изключващи се причини. Тук аналогиите с медицината са много подходящи, тъй като преди предписване на лекарство се изисква анализ на симптомите. След това психологът извършва диагностичния етап, като идентифицира причините за трудностите на детето. По-нататъшната работа с учителя включва следните стъпки:

1.Кратко обсъждане на факторите, обуславящи трудностите на детето.

2.Определяне на задачи и форми на по-нататъшна работа.

Препоръчително е обаче по-нататъшната работа да не се фокусира единствено върху детето! В зависимост от редица фактори, тази работа може да се ограничи или до консултация с учителя, като препоръките са водеща техника, или може да бъде допълнена от консултиране на педагога за провеждане на корекционни или консултативни занятия с детето.

Най-голямото предизвикателство за психолога при работа с този тип заявка е повече или по-малко очевидното желание на учителя да снеме от себе си отговорност за решаване на проблемите на детето. Ако това отношение се прояви в началото на работата, когато учителят ясно очаква „вълшебства“ от психолога, е необходимо да се обясни важността на взаимодействието между учителя и психолога при подкрепата на детето и ограниченията на чисто психологическата подкрепа, както и позитивно преформулиране, което повишава значимостта на педагога („Само Вие, с вашия опит, можете да намерите подход...“).

Ако подобни тенденции започнат да се проявяват във вид на отклоняване от изпълнението на препоръки или се появят оплаквания за невъзможността за промяна на ситуацията директно по време на процеса на подпомагане, психологът трябва тактично да обсъди ситуацията с учителя („Вие казвате, че искате да помогнете на детето, но не пробвате нови форми на взаимодействие с него“).

За да бъде ефективна работа, психологът трябва да прояви инициатива и активност в организирането на срещи с педагога. Важно е учителят да чувства включеността на психолога, на неговата заинтересованост.  Въпреки че искането за консултиране идва от педагога, неговата инициатива трябва да бъде подкрепена по всякакъв възможен начин. Важен съдържателен аспект на консултирането на учителя по това искане е, че психологът трябва да запази позицията на учителя като колега, а не да го поставя в окончателна клиентска позиция.

Втори вариант – психологът се обръща с искане по повод собствени трудности.

В този случай също има два възможни сценария. Първо, трудностите на учителя са свързани със специфичния характер на работата с деца: раздразнение по повод децата, трудности с контрола на емоционалните състояния и др. В този случай, от една страна следва безусловно да се окаже поддръжка, а от друга –  трябва да се избягва дългосрочен консултативна работа. Оптималното решение в този случай би било ресурсно ориентирана стратегия, като основната техника е позитивното преформулиране.

Вторият сценарий включва личните трудности на учителя, които не са свързани с работата му (трудности при взаимодействието със съпруга/съпругата, със собствените му деца и др.). В този случай консултативната помощ трябва да се отклони. Важно е да се изрази съчувствие към учителя, но също така да се подчертае невъзможността за разрешаване на дадените проблеми. Най-добре е оптимално да се апелира към наличните познанства: „По-добре е да обсъдите подобни трудности със специалист, когото не познавате.“ В идеалния вариант бихте могли да препоръчате конкретна институция, където учителят може да потърси помощ. В съвременната психология и педагогика многократно е отбелязвано, че емоционалното състояние на учителите се характеризира с високо ниво на неблагополучие. Едни изследвания сочат, че при 80% от учителите след 20 години преподавателска дейност настъпват необратими психологически промени, а други чрез експериментални изследвания, убедително показват, че преподавателският опит допринася за повишена социална (групова) лична тревожност. Един от сериозните проблеми на съвременните училища е емоционалното прегаряне сред учителите, което най-често засяга тези над 35–40-годишна възраст.

Тези особености обуславят някои методически специфики при консултиране на педагозите:

1.Специално внимание следва да се обърне на поддръжката на позитивна самооценка, както личностна, така и професионална. Изключително важно е да се осигури на учителите позитивна обратна връзка, като се подчертават техните професионални постижения.

2.Важен ресурс за педагога може да стане разбирането на специалния смисъл на неговата педагогическа дейност. Следователно, без да се изпада в патос, е важно да се поддържа осъзнаване за значимостта и необходимостта на неговата работа.

Възможни трудни ситуации и начини за преодоляването им: Учител задава въпрос, на който психологът не знае отговора или иска мнението на психолога за книга, автор или програма, с които психологът не е запознат. Няма нищо срамно в ограничените познания на психолога, така че в тази ситуация е най-добре честно да признаете своето незнание: „За съжаление, не съм запознат с тази програма.“ Можете да предложите да направите известно проучване или да потърсите отговора в литературата: „За съжаление, не мога да отговоря на въпроса ви в момента, но мога да се консултирам със съответните специалисти (обърнете се към специализирана литература) и да ви дам отговор по-късно.“ Ако учителят обезцени психолог с изявления от рода на: „Вие сте психолог, трябва да знаете тези неща“, психологът може спокойно да отреагира с нещо от рода на: „Съвременната психология е толкова разнообразна, че е практически невъзможно един човек да разбира добре всичките ѝ проблеми. В днешно време психолозите са толкова специализирани, колкото и лекарите, всеки от които лекува само определени заболявания.“

Има случаи, при които учителите поставят под въпрос компетентността на психолога или правомерността на неговите препоръки, като обезценяват информацията, която чуват от него, с изявления от рода на: „Всичко това е хубаво на теория, но в действителност всичко е различно.“ В такива случаи е изключително важно е психологът да реагира спокойно и уверено! По същество подобна реакция на педагог крие две послания: „Вие, като психолог, вярвате ли, че вашата наука може да помогне?“ и „Не искам да поемам отговорност за случващото се; не искам да променям нищо.“ Тогава психологът може да каже нещо от рода на: „Психологията е наука, в която теорията е пряко свързана с живота. Как ще се развие животът ни зависи до голяма степен от нас. Можете да опитате да експериментирате: какво би станало, ако се опитате да приложите това, за което говорим? Не рискувате нищо, това е просто експеримент.“ Освен това, подобна реакция от страна на учителите може да се дължи на факта, че препоръките на психолога наистина са прекалено теоретични и трябва да бъдат приведени в по-близко състояние до практиката.

Учителите често могат да отправят умишлено нереалистични изисквания към психолога относно организацията на работата му или нейното съдържание (например, те изразяват желание „психологът да работи индивидуално с всяко дете“). В случая преди всичко е важно да се признае правомерността на изразените желания на педагозите: „Разбира се, би било чудесно, ако работя индивидуално с всяко дете.“ След това е необходимо ясно и сбито да се обясни, че това е невъзможно, без да се навлезе в детайли: „За съжаление, това е невъзможно, защото работното ми натоварване не го позволява.“ Ако учителите продължават да настояват за своето, предлагат промяна в учебното натоварване и т.н., е важно да продължите да отстоявате позицията си също толкова спокойно, без да се впускате в обяснения или оправдания: „За съжаление, това е невъзможно.“

Накрая, предложете възможни варианти за решения: Най-важното в този случай е незабавно да заявите позицията си и да избягвате поемането на прекомерни задължения. Педагозите обикновено искат конкретни прийоми за управление и манипулиране на децата. В този случай задачата на психолога е тактично да посочи нереалистичния характер на очакванията на учителя: „За съжаление, в психологията не съществуват общи рецепти, които гарантират резултати във всички случаи и аз също нямам такива.“ След това е важно да предложите евентуална помощ: „Но аз мога да ви помогна да разберете защо възникват тези трудности.“

(Д. Ръсел и М. Фъргюсън)

Инструкция: Предлагаме Ви поредица от твърдения. Разгледайте всяко едно от тях поред и оценете честотата му в живота си, като използвате четири варианта за отговор: „често“ (3 бала), „понякога“ (2 бала), „рядко“ (1 бал) и „никога“ (0 бал). Отбележете съответния номер за избрания от вас вариант.

Въпросник

1. Нещастен съм, че правя толкова много неща сам.

2. Нямам с кого да разговарям.

3. Не мога да понасям да съм толкова сам.

4. Липсва ми достатъчно общуване.

5. Чувствам се така, сякаш никой не ме разбира истински.

6. Често се улавям в някакво състояние на очакване, сякаш някой ще се обади или пише.

7. Нямам никого към когото да се обърна.

8. Вече не съм близък с никого.

9. Хората около мен не споделят моите интереси и идеи.

10. Чувствам се изоставен и забравен.

11. Не съм способен да се отпусна и да общувам с хората около мен.

12. Чувствам се напълно сам.

13. Социалните ми взаимоотношения и връзки са повърхностни.

14. Буквално умирам от мъка за компания.

15. В действителност никой не ме познава добре.

16. Чувствам се изолиран от другите.

17. Нещастен съм, защото съм отхвърлен от всички.

18. Трудно ми е да си създавам приятелства.

19. Чувствам се изключен/а и изолиран/а от другите.

20. Хората са около мен, но не са с мен.

Обработка на резултатите

Изчислява се общият резултат за всички отговори. Максималният възможен показател за социална изолация е 60 бала.

Интерпретация

Високо ниво на социална изолация съответства на резултат от 41-60 бала, умерено ниво съответства на резултат от 21-40 бала, а ниско ниво съответства на резултат от 0-20 бала.

Наблюдавайте детето или тийнейджъра си в продължение на няколко дни или 2-3 седмици. Прочетете твърденията и отбележете тези признаците, които сте забелязали.

1.Наблюдава се забележима промяна в поведението: спокойното дете внезапно става крещящо и раздразнително; активното дете внезапно става депресирано и сковано; общително дете внезапно става тъжно и затворено.

Да/Не

2.Няма желание да ходи на училище: измисля си причини; преструва се на болно; напуска къщата, но не ходи на училище.

Да/Не

3.Започва много да боледува:  чести настинки, главоболие, диария, повръщане (особено по време на учебния срок, а не по време на ваканции).

Да/Не

4.Рязко е паднала успеваемостта му в училище.

Да/Не

5.Без желание споделя новини от училище (преди ги е споделял подробно).

Да/Не

6.Полага всички усилия да избягва извънкласни дейности (екскурзии, походи, партита и др.).

Да/Не

7.Често губи вещи (детето казва, че е загубило вещи).

Да/Не

8.Не желае да гостува на съучениците си или не ги кани на гости; него не го канят на гости.

Да/Не

9.Моли ви да го придружите до и от училище, въпреки че преди е ходило само.

Да/Не

10.Забелязвате синини и ожулвания по тялото на детето си, чийто произход не винаги може да обясни.

Да/Не

11.Често ви иска пари за училище и сумите постепенно се увеличават.

Да/Не

12.Наблюдавате рязък спад в самооценката му; детето внезапно е станало много тревожно и неуверено, приемайки себе си за неспособно, негодно, нехаресвано.

Оценяване и интерпретация

Всеки признак, получил положителен отговор (да) се оценява с 1 бал. Максималният бал е 12. Определени са три нива на заплаха.

-от 0 до 2 бала – вероятно всичко е наред

Най-вероятно няма от какво да се притеснявате: временни трудности, лошо настроение и лоши академични резултати се случват на всеки. Наблюдавайте какво се случва. Ако ситуацията се влоши, намесете се и вземете мерки.

-от 3 до 5 бала – сериозна ситуация

Изглежда, че ситуацията е по-сериозна и детето има проблеми в училище, които изискват внимателно разследване. Ако научите за случаи на емоционално и/или физическо насилие срещу детето или неговите съученици, предприемете незабавни действия.

-от 6 до 12 бала – критична ситуация

Много е вероятно детето ви да е станало жертва на училищен тормоз. Трябва да се намесите незабавно. Разпитайте детето подробно за ситуацията, подкрепете го, съберете фактите и уведомете училищната администрация. Ако не получи разбиране или подкрепа, сериозно помислете за смяна на класа или училището.

Детето ви е тормозено в училище. Какво трябва да направят родителите – алгоритъм.

Стъпка 1: Оценете състоянието си и се опитайте да се успокоите. Прекомерните емоции са лош помощник за решаване на проблеми. Те ви пречат да видите голямата картина и Ви подбуждат към необмислени действия.  Като действате импулсивно, вие не само не успявате да решите текущия проблем, но и ще създадете много нови. За да се успокоите, първо назовете емоцията си. След това използвайте обичайните техники за самопомощ, поговорете с близки или следвайте някои указания.

Гняв: правете физически упражнения – викайте и чукайте, разходете се и дишайте, измийте лицето си и пийте малко вода.

Тревожност: позволете си да плачете, слушайте спокойна музика или медитирайте, дишайте, занимавайте се с творческа работа, вършете прости домакински задължения.

Отчаяние: спомнете си приятни спомени, разгледайте снимки, слушайте музика, фантазирайте.

Безпомощност: контролирайте каквото можете: пишете списъци, почиствайте.

Ако всичко това не помогне и емоциите ви са непреодолими, потърсете професионална помощ.

Стъпка 2: Разберете ситуацията. Това ще ви помогне да получите обективна картина на случващото се и ще послужи като доказателство, че детето ви е тормозено.

-говорете с детето си, изяснете всички обстоятелства (какво се е случило, кога, къде, кой е участвал, кой е присъствал);

-уточнете информацията с други родители в класа (изберете тези, с които имате по-близък контакт);

-уверете се, че събраните факти отговарят на критериите за тормоз:

а) наличие на физическо или психологическо насилие;

б) умишленост и целенасоченост на тези епизоди;

в) регулярност и систематичност на атаките;

г) неравенство на силите, когато цяла група е срещу 1-2 деца.

Стъпка 3: Подкрепете детето си. Подкрепата на детето ви е също толкова важна, колкото и предприемането на стъпки за спиране на тормоза.

Настройте се повече да слушате и да говорите по-малко.

-Съчувствайте искрено, свържете се с чувствата на детето си: „Мога да си представя колко си притеснен“, „Сигурно си бил много уплашен“, „Всеки би се объркал на твое място.“

-Говорете и за своите чувства: „Наистина се тревожа за теб“, „Това, което се случва с теб, е важно за мен“, „Объркан съм, наистина има много неща, за които да се замисля.“ Честността е по-ценна от всякакви „правилни“ фрази.

-Използвайте саморазкриване и покажете на детето си, че и вие сте преминавали през трудни ситуации – това ще му помогне да говори по-открито: „Когато бях на твоята възраст и аз се чувствах уплашен, самотен и наранен“,  „Нещо подобно се случи и на мен.“

-Кажете на детето си, че никоя от неговите особености или постъпки не дава право на другите да обединят сили и да започнат тормоз. Всеки би могъл да бъде в неговата ситуация. „Не бива да търсиш причината в себе си, не се обвинявай и не се опитвайте да бъдеш „някой друг“.

-Покажете на детето готовността си да предприеме действия, вместо да толерира насилие. Обсъдете следващите си стъпки с него и се консултирайте с него за всичко, което планирате да предприемете. Това ще му помогне да се чувства като активен участник в процеса, а не като пасивна жертва.

Стъпка 4: Свържете се с училището и действайте.

Основната цел е да защитите и помогнете на детето, за да да спрете тормоза. Възмездието и наказанието на насилниците не са основен приоритет!

Преди да предприемете действия, запитайте се: какво искате да направите и защо, и от какъв резултат ще бъдете доволни? Мислено сравнете отговорите на тези въпроси с основната цел: дали действията, които възнамерявате да предприемете, Ви доближават до целта и резултата, който се опитвате да постигнете? След това се свържете с класния ръководител и обяснете същността на проблема, като се фокусирате върху фактите, а не върху емоционалните преценки.

В разговора с класния ръководител:

-Запазете спокойствие и бъдете учтиви. При разговора използвайте по-често фамилното име на учителя – това ще помогне за установяване на по-добър контакт.

-Избягвайте оценъчни съждения, обиди, заплахи, генерализиране и неконструктивна критика. Започнете веднага със същността на проблема: оперирайте с факти, а не емоционални преценки („Научих...“; „Забелязахме, че детето напоследък е...“).

-Слушайте внимателно отговора на учителя: ако има недоразумение, НЕ правете прибързани заключения, а задавайте уточняващи въпроси и търсете общ език („Ако Ви разбирам правилно, Вие вярвате...“; „Изразихте гледна точка, като...“; „На родителската среща говорихте за...“, „Правилно ли ви разбрах, че считате за…“).

-Напомнете на учителя, че Вие и училището сте на едно мнение, че сте заедно срещу тормоза; подчертайте ангажимента си за конструктивен диалог и намиране на съвместни решения („Нашето училище е против насилието; неговото премахване е наша обща цел“; „Разбирам, че е трудно да се признае, но проблемът съществува. Нека се опитаме да го решим заедно“; „Ние сме също толкова заинтересовани от безопасна среда в класната стая, колкото и Вие“).

-Ако е уместно, предложете информация за контакт със съответните организации, където представители на училището могат да се консултират и да научат повече за справяне с тормоза.

-Договорете се за краен срок, в който училището да предприеме действия за защита на детето Ви и спиране на тормоза, както и какви ще бъдат тези действия (мерките трябва да бъдат изговорени от класния ръководител пред вас).

-След като договореният краен срок изтече, проверете с детето си и класния ръководител как напредва работата.

-Ако проблемът не е решен, свържете се с директора на училището (можете да структурирате разговора по същия начин, както с учителя).

-Редовно (например веднъж седмично) и учтиво проверявайте напредъка.

-Ако са минали 3-4 седмици и нищо не се е случило и ситуацията не се подобрява, тогава използвайте законовата процедура – потърсете специалисти в по-висша инстанция.

-Също така, не забравяйте, че можете да преместите детето си в друг клас или друго училище. Не е нужно да изчаквате детето да завърши учебната година в този клас/училище, за да постигнете това.

Преместването не е бягство от проблем, а едно от възможните решения. Понякога е най-добрият вариант.

Какво определено НЯМА да помогне:

-Опиране на слухове и спекулации, без да се разчита на достоверни факти.

-Пренебрегване на емоционалното ви състояние и общуване с детето/училището, когато сте под влиянието на силни емоции.

- Хвърляне на всички сили в противопоставяне с училището, оставяйки детето без подкрепа.

-Директна комуникация с насилници и/или техните родители, отправяне на заплахи и участие в ответна агресия. Тези действия ще причинят повече вреда, отколкото полза.

-Незабавно свързване с надзорните органи, без опит за разрешаване на проблема с класния ръководител или директора.

Брукс Гибс (Brooks Gibbs) е известен американски детски социален психолог, преподавател по устойчивост и мотивационен лектор. Той е спечелил световна слава със своите вирусни видеоклипове и уникален подход към предотвратяване на тормоза.

Гибс промотира революционен подход за борба с тормоза, основан не на наказване на насилниците, а на формиране на емоционална устойчивост у децата и развитие на умение да превръщат агресията в приятелство.

Неговите образователни материали, в които учи децата как да разрешават конфликти и да се справят с насилниците, са получили стотици милиони гледания по целия свят.

 Ключови идеи и методи на Брукс Гибс:

Концепцията за емоционална устойчивост на Брукс Гибс се фокусира върху обучението на деца и възрастни как да станат независими от мненията на насилниците и да предотвратят тормоза. Неговата методология се основава на две основни правила, които променят баланса на силите при конфликт.

1.„Не се разстройвайте“ („Don"t Get Upset“) – емоционална устойчивост/еmotional Resilience) – това е главният принцип на Гибс.

-Същност: Вашите чувства са само ваши и никой не може да ви накара да се чувствате обидени без ваше разрешение.

-Механика: Агресорите обикновено изпитват удоволствие (доминират), когато видят, че думите или действията им предизвикват силна емоционална и гневна реакция. Ако останете спокойни и ако покажете, че не сте засегнат, обиден, унизен, тогава насилникът губи контрол над вашето състояние и се лишава от мотивацията да продължи, а издевателството изчезва. 

2.Отнасяйте се с агресора като с приятел (Златното правило в общуването/The Golden Rule – „Treat Them Like A Friend“)

-Същност: Проявете рационално състрадание и бъдете учтиви дори към тези, които са настроени враждебно. Гибс призовава децата да не отговарят на злото със зло, а да се опитват да „се отнасят към лошите хора като към приятели“. Златното правило обяснява, че агресивното поведение е психологическа игра на доминиране и ако на агресора не се даде причина да се чувства победител, той губи интерес.

-Механика: Като игнорирате провокациите и отговаряте любезно, те разрушават стандартния сценарий за доминиране чрез агресия. Това учи децата на гъвкавост на мисълта, намалява напрежението и обезоръжава недоброжелателите.  

Допълнителни ключови елементи на концепцията:

-Лична отговорност: Гибс учи да не обвиняваме другите за проблемите си, а да поемаме отговорност за емоциите си. Гневът трябва да възниква само когато сме изправени пред реална несправедливост, а не поради дребни социални оплаквания.

-Разбиране на причините за агресията – Гибс обяснява, че хората тормозят по три основни причини: хумор/подигравка, лична неприязън към вас или желание за доминиране. Разбирането на този факт ни помага да спрем да приемаме обидата за своя сметка.

-Програма за родители – Гибс основава образователната програма „Raise Them Strong“, която помага на родители да създадат емоционално устойчиви деца и ги учи как да се справят с детски конфликти (включително съперничество между братя и сестри).  

-Отказ от ролята на жертва – традиционната намеса и наказание на възрастните могат да засилят у детето позицията на слабост. Децата се учат да се справят с конфликтите самостоятелно, развивайки социални умения и „златното правило“ на нравствеността.

-Ролеви игри – за развитие на емоционална устойчивост и за увеличаване прага на търпимост към фрустрация. Гибс активно насърчава обучение, базирано на игри и прилага собствени обучителни програми[1], където участниците моделират конфликтни ситуации.

По време на посещенията си в училищата (а той е изнесъл хиляди такива лекции), Гибс често кани доброволци на сцената, за да демонстрират в хумористична форма нагледно как работи методът му.

-Гибс е автор няколко книги, сред които „Чувствай се силен: Ръководство на ученика за емоционална устойчивост“ и „Преосмисляне на тормоза“ („Feeling Strong: The Student"s Guide to Emotional Resilience» и „Rethink Bullying“).

Материалите и видеоклиповете на Брукс Гибс са достъпни на официалния му уебсайт[2] и в YouTube канала му[3].

Игра на жертва

– Сега ще играем една проста игра: ти ме обиждаш, а аз се опитвам да те спра. Хайде да опитаме. Наречи ме идиот – момчето на сцената подава микрофона на момиче от публиката.

– Ти си идиот! –  отговаря с готовност тя.

– Ще си навлечеш неприятности! – обещава той в отговор.

– Разбира се, дребосък – казва момичето, влизайки в ролята.

Двамата разменят взаимни оскърбления в продължение на още няколко минути. Публиката е във възторг. Накрая момчето признава: Ти печелиш. Хайде да опитаме отново.

– Ти си идиот! – казва момичето отново.

– Да, понякога правя глупави неща – отговаря внезапно нейния събеседник.

– Не понякога, а винаги! – продължава девойката.

Момчето замълчава и секунда по-късно казва:

– Знам, на теб, за разлика от мен, ти е провървяло – ти си умна и готина.

– Да, но ти... не – репликира момичето, което обаче се стъписва и вече изглежда по-малко уверено.

– Знаеш ли, моето щастие не зависи от това дали ме мислиш за готин или не. Ще бъда щастлив, дори и да ме ненавиждаш. И винаги ще бъда мил с теб – стреля момчето с финална фраза.

Точно в този момент момичето се оглежда плахо, несигурно какво да каже в отговор.

– Аз спечелих, аплодирайте я – крещи младежът.  

Това видео на американския треньор Брукс Гибс вече е гледано от 150 милиона души по целия свят. Трудно е да се нарече Гибс добър актьор: усещането за изолация поради агресията на другите някога е било естествено състояние за този мъж. Най-ранният спомен на Брукс е от тригодишната му възраст, седял в детско легло/кошара и гледал как родителите му се карат. „Спомням си това чувство: всичко, върху което изградих живота си, целият ми свят, се срути изведнъж“ – разказва ми Гибс. Вторият му спомен е как баща му изнася нещата си навън, качва се в кола и потегля. След това той изчезва от живота на сина си за много години. „Тази несигурност и неувереност от трагичното разрушение на семейството ми остана с мен дълго време. Това се проявяваше още в началните класове, в много силно желание да получавам одобрението на другите. Измислях си истории, лъжех и се опитвах да покажа, че съм по-значим, отколкото бях в действителност. Например, казвах, че съм приятел с културисти и имам черен колан по карате. И винаги отново и отново се озовавах в странно положение: всички около мен разбираха, че лъжа, но никой не говореше за това с мен.“

За три години тийнейджърът Брукс Гибс сменил три училища и във всяко от тях проблемите му се повтаряли: съучениците му започвали да го тормозят, а учителите го премествали в клас за деца със специални нужди. До гимназията Гибс развил навик да се самонаранява и постоянно обмислял самоубийство. „Не исках да умра. Просто не знаех как да реша проблемите си.“

Майка му се опитала да помогне на Брукс, но нито лекарствата, нито консултациите, нито разговорът с местния пастор помогнали. Една библейска фраза обаче силно впечатлил младежа: „Обичай врага си“. Във връзка с нея Гибс споделя: „Никога в живота си не съм имал по-труден проблем от социалната комуникация. Тогава не осъзнавах, че съм попаднал в типичен капан: ако хората бяха груби с мен, аз им отвръщах грубо. И колкото по-агресивен ставах, толкова по-агресивни ставаха те към мен. Все едно куче гони опашката си: колкото по-бързо преследва, толкова по-бързо опашката се отдалечава. Горкото куче просто не разбира, че ако спре, опашката също ще престане да се движи.“

Три седмици след преместването в поредното училище се случва стрелбата в Колумбайн  – най-известната училищна трагедия в историята на САЩ. „Норвегия се бореше с тормоза от десетилетия дотогава, но в САЩ това дори не беше тема на обсъждане“ – казва Брукс. „Психологическата общност веднага започва да изучава феномена и бързо стига до заключението, че всички подобни престъпления са извършени от хора, които са се чувствали като жертви. Престъпниците винаги са оправдавали своите действия и са вярвали, че постъпват правилно.“

Принципът, който оттогава прилага Брукс, нарича „златното правило“: спрете да се правите на жертва и да проявявате агресия в отговор на оскърбленията.  Все същото старо „обичай врага си“. „Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб – не звучи ли това малко религиозно, банално и скучно?“ – казва Брукс. „Но има причина за това, моето видео да стане „вирусно“. Хората видяха този закон в действие. Отнасяйте се с враговете си като с приятели – и това ще ги накара да замълчат.“

Когато говорите с Брукс, ви се иска да спорите, но в отговор на фактите, които той представя, човек може само да кима в съгласие. Седемнадесет години са изминали от трагедията в „Колумбайн“ и повечето страни са приели свои собствени закони срещу тормоза, но проблемът с тормоза в училищата остава все така актуален както никога. В този контекст Гибс смята, че причината е проста: борбата с агресивни методи чрез изключване от училищата, вместо развиване на социални умения, насърчава синдрома на жертвата. „Има три причини за жестокостта сред децата“ – казва Брукс.

 „Първо, тийнейджърите се опитват да бъдат смешни (интересни, търсещи внимание) и използват хумора като форма на агресия. В крайна сметка, комплиментите, за разлика от обидите, никога не са смешни. Второ, това е желанието да бъдеш жертва. Гневът, омразата и желанието за отмъщение са типични характеристики на човек, който се чувства уязвим. И накрая, трето и най-важно: доминирането се среща в природата, както при хората, така и при животните. Помислете как се държат кучетата в глутница или алфа мъжкарите сред горилите. Понякога най-простият начин е психологически да потиснем другия човек с жестове, удари или... думи.“

Американският психолог Алберт Елис има цитат за завишените очаквания за това как хората трябва да се отнасят с нас. Спусъкът за гняв сработва в онзи момент, когато не получим това уважение и добротата, които очакваме. Брукс Гибс обича да използва този цитат – само че доколкото е приложим за днешното общество, където сме прехвърлили отговорността за страданието и емоционалното си състояние върху държавата, учителите и наказанието на престъпниците. „Работата е там, че стратегията за потискане на конфликта започва от самите нас“, казва ми Брукс, т.е. трябва преди всичко да контролираме себе си Авторитарният подход само усилва агресията – децата започват да манипулират системата, т.е. ако искат да се справят с враг, се обръщат към учителите, за да свършат мръсната работа и да накажат нарушителите. Така родителите и обществото възпитават пасивно-агресивни ученици. Ето защо съветът на Брукс е: „Нека ученикът приеме обидата – тогава той завоюва инициативата и може да покаже, че силата на думите няма ефект върху него. Всички наоколо казват, че децата трябва да бъдат обичани, а част от любовта се състои в това, те да се научат да остане мили, дори когато другите са лоши с тях.“

Забележка

Концепцията за емоционална устойчивост (emotional resilience) на Брукс Гибс се основава на идеите на психолога Изи Калман[1] и се фокусира върху това, как да защитим своята психика от некриминалната социална агресия (подигравки, слухове, социална изолация).

Можете да научите повече за методите на Гибс при работа с деца, родители и учители на официалния му уебсайт –  https://www.brooksgibbs.com/ или в профила в Instagram – https://www.instagram.com/challenge/?next=https%3A%2F%2Fwww.instagram.com%2Fbrooksgibbs%2F%3F__coig_challenged%3D1#

[1] Изи Калман (Izzy Kalman) е училищен психолог и създател на програмата Bullies to Buddies („От насилници към приятели“). Той е известен с неконвенционалния си подход към училищния тормоз, който противоречи на масовите анти-тормоз програми. Повече – https://www.psychologytoday.com/us/contributors/izzy-kalman

[1] Авторски учебни програми – https://www.brooksgibbs.com/

[2] Официален сайт – https://www.brooksgibbs.com/

[3] YouTube канал: https://www.youtube.com/brooksgibbs

/ 

Интерактивна техника „Кръг на отговорността“ (М.Ю. Чибисова[1])

Марина Юрьевна Чибисова предлага прилагането на интерактивни техники за превръщане на родителските срещи от лекции в диалог. Нейните методи, представени на video.1sept.ru, са насочени към създаване на позитивна атмосфера, активно въвличане на родителите, снемане на бариерите и повишаване на психолого-педагогическата компетентност, като по този начин се извършва трансформиране на взаимодействията от „сухо“ информиране в сътрудничество.

Ключови идеи и техники на М.Ю. Чибисова:

Цел: Насърчаване активната позиция на родителите, преодоляване на ригидността на традиционните родителски срещи.

Примери за прости интерактивни упражнения:

-„Приветствия / Асоциации“ – бърз начин да се настроят родителите с темата на срещата.

-„Очаквания и опасения“ – работа със стикери за идентифициране на текущите потребности и интереси на родителите.

-„Мозъчна атака“ в малки групи“ – обсъждане на казуси или проблемни ситуации на възпитанието.

-„Интервю“ – родителите взаимно един на друг си задават въпроси.

Преимущества: Създаване на комфортна атмосфера, емоционален контакт, споделяне на опит, икономия на време (упражненията са кратки).

Дистанционен формат: Чибисова предлага и интерактивни методи за работа в онлайн среда. Тя подчертава важността на превключването на ролята на педагога от „лектор“ към „фасилитатор“ – организатор на общуване, което способства формирането на партньорски отношения между училището и семейството.

Като цяло, родителската среща е доста ригидно събитие, строго ограничено във времето и не предоставя значителни ресурси за активна социално-психологическа работа. Когато на срещата участва и психолог, той много често се стреми да излезе от формата на лекцията и търси възможности за разширяване на формите за фронтална работа с родителите.

Тази статия разглежда възможните цели за използване на интерактивни форми при родителските срещи и техниките, които позволяват да бъдат постигнати тези цели.

Интерактивните техники, които психологът използва на срещата, трябва да съответстват на два критерия:

-компактност – прекомерната продължителност на използваните форми може да доведе до тяхното формално прилагане („нека го направим бързо, само за да се отървем от тях“) или до откровено негативно отношение („нека не губим време напразно“);

-безопасност – не трябва да се засягат дълбоко значими теми или личностно значими въпроси.

Използваните на интерактивни техники могат да преследват няколко цели:

1.Получаване на обратна връзка от родителите по актуален въпрос.

В този случай интерактивните техники представляват различни форми на експресен мониторинг, които могат да бъдат бързо проведени и да предоставят незабавни нагледни резултати, без да е необходима допълнителна обработка. Ето някои примери за ситуации, в които използването на техники от тази група може да е подходящо:

-Изясняване на очакванията на родителите в началото на нов период от обучението на детето им (например в първи или пети клас). В зависимост от конкретната ситуация това може да се направи чрез изясняване на очакванията на родителите към работата на психолога или към училището като цяло.

-Установяване нивото на осведоменост на родителите по определен психолого-педагогически проблем (трудностите на юношеството и др.).

-Установяване позицията на родителите по един или друг въпрос (разпределяне на отговорността за решаване проблеми на възпитанието и др.).

Експресният мониторинг включва четири стъпки:

а) подготовка на материали;

б) представяне на инструкции;

в) предоставяне на време за изпълнение на задачата;

г) провеждане на кратко обобщение и коментар.

Пример: Подгответе на листове хартия формат A3 формулирани възможни родителски очаквания или убеждения. Трябва да бъдат малък брой (не повече от 5). Важно е всички формулировки да са достатъчно неутрални. Например: „Считам, че в началното училище домашните могат да бъдат премахнати“ или „Дисциплината в класната стая е преди всичко проблем на учителя.“

-Запишете тези твърдения на дъската.

-Поканете родителите да изразят своето съгласие с една от формулировките. Това може да се направи по различни начини: да начертаят линия, да залепят стикер и др.

-Пребройте броя на гласовете на всеки лист и определете кой вариант е избран от мнозинството родители.

-Коментирайте резултатите. Ако изразеното от родителите мнение е кардинално в противоречие с реалността (например, мнозинството родители са изразили желание дисциплинарните въпроси да бъдат решени без тяхно участие), е необходимо правилно да се посочи нереалистичният характер на тази позиция.

При друг вариант могат на един лист да бъдат поместени директно противоположни твърдения, например в дясната част на листа: „Дисциплината в клас зависи от родителя“, а в лявата част – „Дисциплината в клас зависи от учителя“, като между тях начертайте линия. В този случай помолете родителите да посочат степента си на съгласие с тези твърдения, като поставят знак върху линията по-близо до твърдението, с което са най-съгласни. Така че, ако родителят е съгласен с първото твърдение, той поставя маркер директно до него; ако е съгласен и с двете, той поставя маркер в средата. Обяснете на родителите, че близостта на маркера до твърдението отразява степента им на съгласие с него. За удобство линията може да бъде разграфена, като в средната точка се постави „нула“, а в ляво и дясно от нея се маркират номера: 1, 2, 3, 4 … 10.

2.Създаване на позитивно емоционално настроение. Техниките от тази група могат да се използват както в началото, така и в края на срещата. Ето няколко примера:

-Подгответе картончета във вид на цветя тип „маргаритка“ (оцветете венчелистчетата според броя на родителите.

Помолете всеки родител да напише върху всяко листче качество на детето си, което особено харесва или с което се гордее. Прикрепете всички венчелистчета към центъра и обърнете внимание на родителите към разнообразието на децата в класа.

-Предложете всеки родител да напише пожелание за себе си за предстоящата учебна година и да го постави в красива кутия или торбичка.

-Нарисувайте голямо слънце с много лъчи и помолете родителите да напишат пожелания за класа върху всеки от лъчите. Закачете това слънце в класната стая.

3.Вземане на решение по педагогически или психологически проблем (например, повишаване на мотивацията за четене, подобряване на сплотеността в класа и др.). Тази цел може да се преследва, когато родителите са неудовлетворени от определена ситуация в класа и се привлече психолог, който да намери решение.

Най-важното в този случай е да се премине от общи генерализирани мнения („Никой не обръща внимание на децата“ и др.) към конкретни мерки. В този случай може да се приложи следната организация на родителската среща.

а) Съставяне на списък с предложения за решаване на дадения проблем. Ако има голям брой родители, можете да ги разделите на групи. Поканете родителите да обсъдят възможно най-много предложения за решаване на проблема в рамките на пет минути (мозъчна атака“). Предложенията трябва да бъдат възможно най-конкретни (фрази като „Бъдете по-ангажирани с децата“ не се броят за предложение).

б) Изведете на най-добрите варианти на решения. Ако списъкът е дълъг, помолете всеки родител да посочи три идеи, които смята за най-добри и изберете от пет до седем предложения с най-високи оценки в групата.

в) Разработете план за изпълнение, използвайки следната схема: Какво да се направи? Кой ще го направи? Кога или колко често?

Важно е ясно да се договорите кой конкретно ще реализира взетите решения и кога. Например, ако предложената мярка е „Присъствие на родители в часовете“, важно е еднозначно да се споразумеете кой ще посещава тези часове и кога.

г) Оценка на реализацията на плана, която се извършва на следващата родителска среща. Важно е да се отговори на следните въпроси: Какво е направено? Какво не е направено и защо? До какви промени е довело това?

Интерактивна техника „Кръг на отговорността“

Техниката представя една от формите на експресен мониторинг, който може да се проведе бързо и същевременно предоставя незабавни, нагледни резултати, без да е необходима допълнителна обработка.

Цел: Да се ​​получи обратна връзка (от учители/родители/деца).

Способът е разработен за прилагане в системата на образованието с идея, да се реши проблемът с прехвърлянето на отговорност между участниците в образователния и възпитателен процес („Нека учителите работят, за това им се плаща“ или „Проблемът е на родителите, нека те се заемат с него“), както и да се повиши отговорността на родителите за решаване на отделни педагогически задачи (подготовка за изпити, добри обноски, дисциплина и др.).

Материали: За това упражнение са необходими листове хартия с нарисувани кръгове. Ако упражнението се провежда индивидуално, се използват листове хартия с формат А4. Ако упражнението се провежда в малки групи, могат да се използват листове А3.

Инструкция: Родителите получават следната инструкция: „Нека помислим, от какво зависи успехът на подготовката за изпити/добрите обноски/дисциплината на детето...“ (предлага се за обсъждане проблемът, който е актуален в дадения момент).

Нека си представим, че този кръг представлява 100% готовност на ученика за изпита (идеална дисциплина, изпълнение на домашните задания, посещаемост на учебни занятия, участие в извънкласни дейности, поведение на детето в час и др.).

Разделете този кръг на части въз основа на това, от което зависи този успех.“

Ред за работа

Има два възможни начини за провеждане на това упражнение: индивидуално или групово.

В индивидуалния вариант всеки участник самостоятелно създава диаграма, а в груповия вариант, в зависимост от размера на групата, участниците или създават диаграмата заедно или водещият ги разделя на мини-групи (5-7 души). След като всички участници са създали своите диаграми, те представят резултатите си пред групата. Вторият етап от упражнението е обсъждане на създадените диаграми. Това позволява по-ясно определяне на границите на професионалните възможности на педагога.

При индивидуално провеждане на това упражнение с родителите, е възможно създаването на обобщаваща диаграма и след това да се обсъди. Използването на тази техника, позволява на педагога да покани родителите (учителите/тийнейджърите) да разсъждават върху своя принос към съществуващия проблем.

В настоящият текст авторът разглежда дадената техниката в контекста на работата на училищния психолог с родители на родителски срещи и я представя на по-широка аудитория от педагози във формата за обмяна на опит.

Пример: Планирате да говорите с родители за училищния успех. Задача към родителите (ако формата за провеждане е групова) или към родителя (ако работата е индивидуална): „Моля, разделете този кръг на части според това от кого/какво зависи този успех.“

Интерпретация на получените резултати

Вариант №1 може да включва:

-Участници: баща, майка, учител, баба, дядо, дете, приятел, класен ръководител.

-Показатели: желанието на детето да учи; интересът на родителите към обучението на детето; способност на учителя да обясни материала по увлекателен начин; интересна тема по предмет; позитивно отношение към учителя от страна на родителите и/или детето и др.

Многостранното разпределение на отговорността може да показва, че родителите разбират, че академичните постижения на детето зависят от много фактори, имат адекватен подход към възпитанието на детето и могат да оценят ситуацията от всички страни.

Тук педагогът е уверен, че родителят е отговорен, което му дава възможност да работи с родителите, за да установи причините за неуспеваемостта на детето.

Варианти№№ 2а и 2б могат да включват:

-Участници: родители и учител; дете и родители; учител и дете.

-Показатели: желанието на детето да учи и т.н.

В представените две диаграми процентното съотношение е по същество без значение, тъй като двустранното разпределение показва, че родителите са отворени към нови идеи, не търсят някой, когото да обвинят за проблема, опитват се да го разберат, но не успяват да го направят, като са готови да изслушат разумни аргументи.

В този случай учителят има повод да обсъди с родителите теми за отговорността и различните фактори, от които може да зависи положителната мотивация на детето за учене и съответно за академичен успех (животът е твърде разнообразен, за да бъде разделен на две части).

Вариант №3. Тук цялата отговорност е възложена на един човек или фактор. Едностранното разпределение на отговорността може да позволи на педагога да предположи, че подходът на родителите към възпитанието на детето е неадекватен.

Както при варианти №2а и №2б и тук педагогът трябва да предложи на родителите да поговорят и обсъдят различните фактори, от които може да зависи на положителната мотивация на детето за обучение, както и други варианти за разделяне на отговорността между участниците в образователния процес. В същото време, вариантът с едностранната диаграма дава основание на педагога да включи други специалисти, не само за разговор, но и за задълбочена работа с родителите.

След етапа на обсъждане е необходимо да се разработи план за конкретни съвместни действия (например кой и кога ще присъства на конкретен урок; ежедневна помощ на детето с домашните и тяхната проверка; допълнителни задачи през почивните дни за детето; посещение, да речем на експериментален музей, галерия, театър и др.); договаряне на срокове за изпълнение на задачите (ежедневно, през уикенд, през ден и др.); определяне на датата на следващата среща за междинна оценка на резултатите (на правилен път ли сме?); извършване на корекции, ако е необходимо или формулиране на изводи за да се продължи работата по съществуващия проблем.
 

[1] Марина Юрьевна Чибисова – кандидат на психологическите науки, доцент в катедра „Социална педагогика и психология“ в Института по педагогика и психология към Московския държавен педагогически университет. Главен редактор на месечното списание „Училищен психолог“. Завършва Московския държавен педагогически университет през 1999 г. През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема „Феноменът на майчинството и неговото отражение в самосъзнанието на съвременните млади жени“. Преподава в катедра „Етнопсихология и психологически проблеми на мултикултурното образование“ към Факултета „Социална психология“ на Московския държавен психолого-педагогически университет.

Замисляли ли сте се защо напълно различни хора могат да ви възприемат по абсолютно един и същи начин? Защо се случва така, че хора от различна възраст, пол или социален статус имат сходни реакции, когато ви видят? Това не е случайно. Ние сами програмираме другите да следват определено отношение спрямо нас. Това правим чрез лицата си или по-скоро чрез израженията им. Толкова сме свикнали да носим различни психологически маски на лицата си, че понякога дори не забелязваме. За разлика от нас, другите ги забелязват много добре и се държат съответно въз основа на посланието, което им изпращаме с лицата си. Чудесно е, ако израженията на лицето ни предизвикват положителна реакция сред обкръжението ни. Но това не винаги е така.

Нашето лице е визитна картичка на нашата личност. Само един поглед към някого може да ни каже съвсем точно в какво настроение е, как се чувства, колко е успешен, да не говорим за възрастта и привлекателността му. Така формираме първото си впечатление за човек, което се формира само в рамките на първите 30 секунди от общуването. Освен това, първо се опитваме да отговорим на въпроса: Какъв човек стои пред мен? Какъв е той (тя)? И веднага, въз основа на индивидуалните черти на външния им вид, ние формираме мнението си, като го причисляваме към една от вътрешните си категории: обикновен мъж, мърляч, кокетка, бандит, страхливец, веселяк, задръстен, фатална жена, „кифла“ и така нататък.

Постъпвайки така по отношение на другите хора и правейки го автоматично, почти несъзнателно, ние някак си забравяме, че другите постъпват по същия начин с нас. Те също сканират лицето ни, стигат до определено заключение за нас и изграждат по-нататъшен диалог въз основа на това, което виждат и съответно формират очакванията си за човека. Независимо дали го искаме или не, ние винаги отправяме ясна заявка към другите как трябва да се отнасят с нас и как трябва да ни възприемат. По този начин създаваме програма, чрез която изграждаме отношенията си с хората и в крайна сметка живота си.

Най-лошото е, че не винаги осъзнаваме тази програма. И дори да сме наясно с нейното съществуване, не винаги правилно оценяваме до каква степен тя влияе на живота ни. Струва ни се, че в крайна сметка не сме чак толкова мрачни, че имаме основателни причини за унинието, изписано по лицата ни и че тези извити вежди просто правят лицето ни да изглежда мило, без да предизвикват съжаление у другите. Склонни сме да съдим другите строго, а себе си много по-лежерно. Другите обаче правят същото! Така се оказва, че търсим причините за негативното отношение към себе си в недоброжелателността на другите, а в същото време  всички те (или повечето) се крият в самите нас.

Ето защо е важно да погледнете много обективно себе си, на своето лице и неговото изражение и да разберете основното послание, което то предава на обкръжението ви. Отидете до огледало и погледнете внимателно в лицето си. Какво е то: щастливо или мрачно, ядосано или плачливо, игриво или тъжно? Опитайте се да отпуснете лицевите си мускули колкото е възможно повече, за да видите истинското му изражение.

Когато се приближаваме до огледало, ние често неволно променяме изражението на лицето си, сякаш позираме пред себе си. В резултат в огледалото виждаме не е съвсем това, което другите са свикнали да виждат. Опитайте се да се отпуснете колкото е възможно повече, без да правите гримаси или да се взирате в отражението си, търсейки недостатъци във външния си вид. Опитайте се да погледнете лицето си цялостно, за да разберете цялостното впечатление, което то създава. Погледнете на себе си като на непознат. Попитайте се какво бихте казали за този човек, ако го виждахте за първи път?

Ако вече отдавна не сте на 18 години, мрежата от малки  фини бръчки ще ви кажат какво изражение обикновено се появява на лицето ви. Бръчките се образуват, когато често приемаме едно и също изражение на лицето. Именно когато се появят бръчки, нашето лице се превръща в повече или по-малко устойчива маска, т.е. в персона, която представяме на света. Може да има много такива маски, в зависимост от настроението и ситуацията ни, но има само една основна. Останалите просто се наслагват върху нея. Нека разгледаме основните маски, които носим.

Психологически маски

1.Основна маска – това е маската на нашата базова психологическа травма

Живеем в свят, в който не всичко винаги се развива по най-благоприятния за нас начин. Понякога в живота ни се случват много трудни събития, с които не можем напълно да се справим. В резултат на това в психиката ни възниква мощна травма, която има дълбоко въздействие върху живота ни; тя често ни заставя да преосмислим своите ценности и възгледи за света. Това е вид психологическа треска, която постоянно ни напомня за себе си, принуждавайки ни да пазим болното място и да избягваме ненужни движения. От време на време това „място“ може да се възпалява, носейки ни нова болка. Тя отравя живота ни, но ние се колебаем да се отървем от нея, страхувайки се от нова, още по-голяма болка. Затова я носим постоянно със себе си. Понякога толкова свикваме с нея, че дори не можем да си представим как бихме живели без нея.

Към базовите психологически травми се отнасят: загуба или продължително отсъствие на близък човек; унижение и загуба на статус; психологическо или физическо насилие; нещастен случай или катастрофа; крушение на идеали и отхвърляне. Каквато и да е причината, това е толкова силно преживяване, че принуждава човек да се прегрупира около него, внимателно пазейки това уязвимо място. Изпитвайки силен емоционален шок, човек го преживява също толкова интензивно и на физическо ниво, развивайки мощно напрежение в тялото. Естествено, това се отразява и на външния му вид, създавайки ограничения в тялото и маска на лицето.

Така травмата, която сме преживели продължава да живее в нас, карайки лицето и тялото ни да се променят. Проявявайки се върху лицето, тя сякаш зове другите, изисквайки тяхната помощ и участие. Но тъй като отдавна сме се примирили с травмата и болката, която тя причинява и може би на практика не сме я осъзнали, реакциите на другите към нас може да са неразбираеми, провокиращи отхвърляне и дори агресия. Така лицето ни крещи едно, докато ние може да възприемаме себе си съвсем различно.

От тук водят началото си такива парадокси, като строг шеф с изражение на наранено дете или уважавана домакиня с порцеланово лице и наивни очи на малко момиченце. Това се случва, защото под влияние на емоционален стрес тялото ни сякаш замръзва, запазвайки завинаги същия израз на лицето, който отразява нашите травматични преживявания. Нещо повече, то помни не само емоцията, но и възрастта, на която е била преживяна. Ето защо лицата на хора, преживели травма в ранна детска възраст, запазват детски черти до дълбока старост.

По този начин се проявява нашата психологическа травма, създавайки различни маски на лицата ни, които сме принудени да носим до края на живота си. Тези маски остават на лицата ни, независимо от настроението или физическото ни самочувствие. Нашите текущи емоции сякаш се наслагват върху тези основни маски, леко ги коригират, но са неспособни да ги променят кардинално. Например, човек може да се усмихва с устни, но очите му остават тъжни, а ъгълчетата на устата му често сякаш не могат да се повдигнат, създавайки тъжна запетая на лицето му.

2.Маска на базовото отношение към живота

Тази маска е донякъде подобна на предишната, но се формира не в резултат на еднократно негативно преживяване, а като отражение на отношението ни към живота и собствената ни житейска история. Маската се развива постепенно, отразявайки пълния спектър от характерните за нас емоции, разбирането ни за себе си и мястото ни в този свят; нашите очаквания към другите; начина ни на мислене и действие. При нея особеното е, че може да се променя с времето, придобивайки нови детайли, но основните ѝ характеристики остават непроменени, точно както и нашият поглед върху живота остава непроменен.

Именно тази маска най-точно отразява истинската ни същност, мислите и емоциите, които преобладават в нас. Така оптимистът ще се стреми да поддържа весело изражение при всякакви обстоятелства, докато песимистът, дори в моменти на силна радост, няма да може напълно да заличи навика да изразява тъга. Наблюдавайте внимателно околните и ще видите, че някои хора сякаш постоянно плачат, други са вечно недоволни, а трети са презрително надменни.

Докато ние относително ясно виждаме тези черти у другите, често не успяваме да забележим техните признаци у себе си. В същото време нашето несъзнавано го прави, възприемайки израженията на лицето като ръководство за действие. Виждайки недоволството ни в отражението на огледалото, то услужливо търси все нови причини за недоволство в обкръжението ни, а те са много. В резултат на това ние се вкопчваме още повече във възприятието си за реалността, усилвайки съответната емоция и нейното изражение на лицето си. Така лицето ни, подобно на печат, запазва основна емоция, като цялостно отражение на нашето базово отношение към живота.

3.Професионални маски

Независимо дали искаме или не, прекарването на по-голямата част от живота ни в определена професия развива и подхранва редица черти, характерни за тази професия. Това се нарича професионална деформация в лицевото изражение. Естествено, тези нови черти веднага намират своето изражение на лицата ни. С течение на времето тази маска се вкоренява толкова силно, че става неотделима от нас самите.

Лошата новина е, че често носим тази маска и характерното за нея поведение от професионалния в личния си си живот. Така строгата учителка продължава да поучава и дисциплинира семейството си, а хирургът поддържа непроницаемо, съсредоточено изражение дори в леглото със съпругата си. В крайна сметка тези маски, първоначално предназначени да защитават човек и да му помагат да развие правилния начин на действие в професионалните си дейности, започват да доминират.

Опасността от професионалната маска е, че под нея човек губи своята индивидуалност и се превръща просто в представител на определена категория хора. И все пак ние знаем много добре какво може и какво не може да прави даден професионалист. Едва ли очакваме интелигентен архитект да подскача по коридора, а висок военен, безгрижно берящ цветя на поляна, би ни се сторил доста странен. Така че, когато избираме професия, ние неизбежно си налагаме ограничения, развивайки едни черти и пренебрегвайки други.

Следователно, ако искате да останете многостранна личност, неограничена до определен набор от черти и обратно, не искате да проектирате типа взаимоотношения, които имате с подчинените си (или шефа) върху семейството си, научете се да се дистанцирате от своята професионалната маска. Много лесно можете да се постигне това – достатъчно е да произнесете няколко пъти формулата, започваща с думите „АЗ НЕ СЪМ...“ и след това вмъкнете своята характеристика. Например: Аз не съм тялото си; Аз не съм това, което правя; Аз не съм това, което чувствам; Аз не съм това, което имам.

И след като сте казали всичко това, е време да се запитате КОЙ СЪМ АЗ?

4.Заимствани маски

Живеейки сред хора, ние волно или неволно придобиваме чертите на тези, с които общуваме постоянно. При това, не е важна само продължителността и интензивността на това общуване, но и значимостта на дадения човек за нас. Всички ние в подрастваща възраст се опитвахме да подражаваме на някой идол, а като малки деца копирахме родителите си. По този начин човек се научава на нови модели на поведение, разширявайки репертоара си за общуване. Но дори и като възрастни и независими личности, ние продължаваме да копираме онези, с които прекарваме значително количество време. За някои такъв модел за подражание е любимият началник, други се възхищават на най-добрия си приятел, а трети виждат достойни примери в екрана на телевизията.

Подобно копиране обаче крие рискове. В крайна сметка, наред с добрите, лесно можем да възприемем и лошите страни на човек. Освен това, като се опитваме да се превъплъщаваме в чужда персона ден след ден, ние постепенно и неусетно се променяме, губейки своята индивидуалност. Лесно можем да се превърнем в бледо копие на нашия идол, никога не достигайки неговите висоти. Следователно, имитацията е полезна само в началните етапи при поемане на нова роля, но трябва да можем да я изоставим навреме, развивайки своя нова линия на поведение, различаваща се от модела, който първоначално сме възприели.

Най-често, без дори да забелязване, ние възприемаме определени черти на родителите си. Така мама свива устни, когато е недоволна, а татко върти очи от гняв. Колкото по-силна е връзката ни с един от родителите ни, толкова повече от неговите особености ще ни бъдат предадени. И дори да се опитаме да ги елиминираме, като контролираме поведението и изражението на лицето си, тези черти неизбежно се връщат в моменти на силна емоция, освен ако разбира се, не сме успели да ги заменим с някакъв друг модел на поведение.

Гримасите на силните и харизматични хора също са заразни. Силният човек неволно привлича вниманието към себе си, принуждавайки другите да го вземат предвид, да го слушат и да го изучават внимателно. Вече отбелязахме навика им да се мръщят и да дъвчат върха на молива, когато са дълбоко замислени. Затова често ще намерите хора с много сходни изражения на лицето около силна личност.

Емоциите, изпитвани едновременно от голям брой хора също са заразни. Например, лицата на погребалните агенти сякаш са замръзнали във вечна скръб, отразявайки това, на което са свидетели почти ежедневно на работните си места. Ето защо израженията на полицаите толкова често наподобяват тези на гангстерите, с които те постоянно общуват. Същото се забелязва при организаторите на сватбените ритуали – лицата им много по-често са озарени от весела усмивка, дори когато не са на работа.

Тези примери показват защо е толкова важно да се обградите с „правилните“ хора. Когато постоянно общуваме с успешни хора, ние придобиваме малко успех за себе си, а маниерите и израженията на лицето ни стават все по-спокойни и уверени. Когато общуваме с религиозни (не фанатични) хора, ние самите ставаме по-търпеливи, смирени, оптимистични и мили, внасяйки духовна светлина в душите си и озарявайки лицата си. Когато редовно срещаме щастливи двойки, имаме много по-голям шанс да изградим успешни отношения с нашата половинка. 

Заключение

И така, открихме, че различните психологически маски, които носим на лицата си, са просто отражение на нашия вътрешен свят. Те са способни също така да ни влияят, доминирайки нашето възприятие за света. В началото си слагаме тези маски, опитвайки се да пробваме нова роля или да се предпазим от болка, а след това, без дори да осъзнаваме, тези маски започват да контролират живота ни. За да предотвратите това, опитайте се да останете себе си във всяка ситуация. 

Тестът е базиран на символичните значения на девет изображения: поле (1), камък (2), празник (3), вода (4), есенни листа (5), гора (6), поляна в природата (7), графити (8), цъфтяща градина (9).

Мястото, където ви се иска да бъдете или да прекарвате по-голямата част от времето си, може да разкрие много за вашата личност. Изберете едно от деветте изображения, за който бихте казали: „Ето тук, душата ми би се чувствала като у дома си!“ и се запознайте с интерпретацията на избраното изображение.

Интерпретация

ИЗОБРАЖЕНИЕ N1 – поле, можете да бъдете описани като човек с богат житейски опит. Знаете от първа ръка какво означава да преживявате обрати на съдбата, внезапни (понякога болезнени) промени и безсмислието на дългосрочните планове. Вие сте сериозна, отговорна личност и сте склонни да прекарвате време в размисъл върху случилото се преди и как то се отразява на настоящия ви живот.

Послание: Животът е шарен. Не винаги е лесен, розов, весел или щастлив. Има и тъжни събития, на които човек не може да влияе.  Въпреки този факт, е изключително важно да развиете в себе си способността да гледате на тези трудни изпитания като на важни уроци. Опитайте се да забелязвате не само негативните последици, но и как ставаме по-силни, по-мъдри и духовно по-богати, като преживяваме неприятности и загуби.

Обърнете внимание: Време е да се обърнете не само към ума, но и към чувствата. Позволете си да поплачете, да крещите или обратно, да преживеете дълбоко болката, обидите и разбитите надежди. Именно това е ключът да освободите душата си от тежките емоционални товари.

ИЗОБРАЖЕНИЕ N2 – камък, говори за това, че сте склонни винаги да търсите опора, презастраховка, поддръжка,  насърчение, надеждно потвърждение и неоспорими факти. По-склонни сте да търсите отговори външно, отколкото в себе си. Често се нуждаете от мотивация от страна на други хора.

Послание: Време е да преодолеете страховете си и да завладеете нови области от живота. Започнете с разрешаването на съмненията: „Имам ли нужда от това или това нормално и достатъчно ли е?“ Откъснете поглед от това, което е под краката ви и погледнете високо нагоре. Вие сте силен човек; просто трябва да повярвате в себе си, за да продължите напред. Спрете да се безпокоите. Тревожността разрушава личността, творческите ви планове и трови живота ви като цяло.

Обърнете внимание: Само ви се струва, че сте заседнали. В действителност животът никога не стои на едно място, винаги нещо се случва някъде (включително във вашия вътрешен свят). И какво точно се случва? Потърсете отговора в чувствата си, те ще ви кажат точно накъде да се движите.

ИЗОБРАЖЕНИЕ N3 – празник, вие признавате, че сте творческа натура – човек, който обича да гледа, слуша и да се изразява пред другите. Рядко избирате уединението. Много е трудно да пропуснете празник, парти, събитие, интересен повод или творческа среща.

Послание: Музиката, светлината, разговорът, смяната на декорите и общуването с хора със сходни интереси – това са наистина прекрасни начини да се насладите и изпълните с творчески заряд. Не забравяйте, че за човека източник на жизнена енергия №1 е била, е и винаги ще бъде природата. Именно в тишината на природата, под открито небе, на чист въздух, можете да чуете мисли и идеи, които ще ви дадат отговори на въпроси за това как да намерите баланс между любимото си занимание, печеленето на пари, семейните отговорности и личностното израстване. Ако се чувствате в капан, обърнете се към природата – тя има отговорите.

Обърнете внимание: Понякога е изключително важно да следвате примера на природата и да не сдържате поривите си. Пейте, танцувайте, рисувайте, творете – сега е подходящото време.

ИЗОБРАЖЕНИЕ N4 – вода, олицетворява спокойствие, отпускане и умиротворение. Водата е една от най-лечебните, медитативни среди, които има на Земята. Вашият ум и вашето тяло молят за повече време, за да съзерцават без да бързат света.

Послание: Време е да се вслушате внимателно в това, което ви казва сърцето ви. Когато се съсредоточите върху своите чувствата и желанията, получавате възможността да засилите връзката между вътрешния си свят и реалността около вас. А това ви освобождава от вътрешни и междуличностни конфликти. Всичко е енергия и следователно всичко е свързано. Бъдете отворени, забелязвайте знаците на съдбата и си дайте време за отдих.

Обърнете внимание: Ако не слушате сърцето си или интуицията си, винаги ще се движите в грешна посока.

ИЗОБРАЖЕНИЕ N5 – есенните листа показват, че се чувствате удовлетворени от начина, по който се развива животът ви. В крайна сметка той съдържа това удовлетворение, успех, важни постижения, добър социален статус и установена репутация.

Послание: Въпреки че всички външни атрибути на успеха са прекрасни, никога не забравяйте, че нищо не е по-важно от съня и физическото възстановяване. Започнете да делегирате на другите поне някои от отговорностите, които носите. Потърсете помощ по-активно. Спрете да бъдете многоръко божество. Съсредоточете се върху това, което наистина искате да правите, което ви дава прилив на творческа енергия, чувство за цялостност и равновесие.

Обърнете внимание: Ако смятате, че творчеството е загуба на време (защото няма да спечелите много пари или да станете известни от него), тогава всъщност то ще си остане такова.  Поставете си креативни задачи и не заглушавайте вътрешните си импулси. Ако една сутрин почувствате, че искате да изплетете ярко жълт вълнен шал, бягайте към иглите за плетене и преждата! В края на краищата никога не знаете какво ще излезе от това: просто удоволствие или нов печеливш бизнес.

ИЗОБРАЖЕНИЕ N6 – гора,  горският живот е най-потайният. Във всеки малък ъгъл на гората протичат енергийни процеси, скрити от любопитни очи – точно както в душата ви. Предпочитате уединението за да размишлявате, творите, съчинявате и усещате. По този начин се чувствате по-облекчени и спокойни.

Послание: Знайте, че сте обичани. Дори когато не сте разбрани или мнението ви не се споделя, това не означава, че ставате по-малко значими или ценни за околните. Затова не се изолирайте от хората; не се опитвайте да ги убедите в своята безусловна правота. Всички хора са различни.  Но най-важното е, че това не ни пречи да се обичаме. Раздавайте любовта, грижите, подкрепата и вниманието си и те ще ви се върнат в много по-голяма степен.

Обърнете внимание: Доверието е огромна сила. Много по-мощна от контрола. Контролирането на себе си, другите и обстоятелствата е изтощително, тъй като изисква постоянна включеност. В същото време доверието, напротив – възстановява жизненоважните ви ресурси, тъй като е в основата на искрени, топли и мили отношения със себе си, другите и света.

ИЗОБРАЖЕНИЕ N7 – поляна в природата, този избор на поляна за дом за душата ви може да показва, че сте човек на навика. Цените установената рутина, приятната обстановка и стабилността във всички области на живота си.

Послание: Може би е време да промените живота си към по-добро? И не е нужно много – просто опитайте да въведете алтернативи, варианти и разнообразие. Запитайте се: „Ако се вкопча в тази стабилност, къде ще ме отведе тя след 10 години? Води ли изобщо някъде?“ Внимателно анализирайте областите от живота си. За всяка от тях избройте пет подобрения, които можете да направите този месец. Действайте!

Обърнете внимание: Мисленето, мечтаенето и правенето на планове са важни и необходими. Но не се ограничавайте с това.  Ключът към щастливите промени е вашата собствена активност, конкретни действия и нови начини на поведение.

ИЗОБРАЖЕНИЕ N8 – графити, те могат да показват сложността или противоречията на вашата натура. Графитите винаги предизвикват много различни реакции – от благоговение пред творческото изразяване на уличен художник до гняв от обезобразяване фасадата на сграда. По подобен начин, крайностите, противоположностите и съмненията понякога се сблъскват във вас.

Послание: Светът не е черно-бял. Трябва да бъдете по-гъвкави и снизходителни. Всяка постъпка, ситуация и събитие е многостранен камък. И вие също не можете да бъдете нито пълен злодей, нито напълно бял и пухкав човек. Бъдете по-гъвкави и открити. Опитайте се да подхождате към външните и вътрешните стимули не като към пречка, която не се вписва във вашите представи, а като към откритие, новост.

Обърнете внимание: Вашите ценности не са в разрез на общоприетите ценности. Те се допълват взаимно! И в това съпоставяне на „вашите и чуждите“ може значително да разшири вашите хоризонти.

ИЗОБРАЖЕНИЕ N9 – красивата цъфтяща градина символизира удовлетворение. Вие се стремите да обградите себе си и любимите си хора с красота, да създадете уют и внимателно да организирате ежедневието си, работата, свободното време, взаимоотношенията и дори своя собствен Аз. Вероятно не харесвате, когато нещо непредвидено нахлуе в живота ви и развали прекрасната картина на вашия малък свят.

Послание: Време е да се отдадете на плаване по течението на живота. Идеалният свят е красив, но много крехък. И да го държите недокоснат от бурните течения на живота е много трудно. Не се безпокойте за това, да не допуснете нещо неприятно в него. Не можете да се предпазите от всичко. Просто позволете на живота да се случи. И когато го направите, ще намерите онова, от което се нуждаете.

Обърнете внимание: Да бъдете отворени към живота не е толкова трудно. Основното е да разберете, че той се състои от етапи и периоди. Дори най-красивото цвете расте под мръсна, не идеална почва. За да се превърне по-късно в невероятно, красиво творение.

/

Игров тест за определяне на нивото на социален интелект при деца в предучилищна и начална училищна възраст (Чеснокова О.Б., Субботский Е.В., Мартиросова Ю.В.)

1.Въведение

Целта на изследванията и експериментите, проведени от авторите на методиката, е да намерят нови способи за измерване развитието на уменията на децата в предучилищна и начална училищна възраст успешно да взаимодействат с други хора в ситуации, в които взаимодействието изисква отчитане на противоположните интереси на страните. В такива ситуации от децата се изисква да намерят начини за постигане на целите си косвено, а не директно, без да предизвикват пряка конфронтация с партньорите, с които общуват.

При децата способността за намиране на обходни пътища се появява още в ранно детство, в контекста на взаимодействия с по-възрастни индивиди – възрастни или сиблинги. Дори при животните, особено тези, организирани в сложни йерархични групи може да се наблюдава социално маневриране, целящо да надхитри членовете на групата с по-висок статус, за да получи достъп до ресурси, като същевременно се избягва пряка конфронтация с други членове на групата. Във фолклора на много култури съществува жанр, известен като „tricksters folklore tales“ („фолклорни приказки на хитреци“), за съобразителни, но привидно простодушни герои, които използват социалното маневриране като защитна стратегия за оцеляване пред лицето на ограниченията на правата им от по-силни и по-могъщи партньори.

Например, широко известни са историите за Брат Заек (Br"er Rabbit)[1], герой от афроамериканския плантационен фолклор, в който поробени африканци демонстрират интелектуална гъвкавост, за да преодолеят несгодите и да оцелеят при общуването с белите робовладелци. В психологията умението за успешно справяне с ситуации на неопределеност и конфликт на интереси, се нарича социална интелигентност (СИ). Изолирането на СИ като отделна категория интелектуални способности налага разработването на специализирани психологически методи за диагностициране на тази способност.

Актуалността на разработването на такива методи се определя от факта, че в днешния свят на свободно циркулираща информация и хора, децата все по-често се сблъскват със ситуации на конфликт на интереси при взаимодействия с връстници и възрастни. Наличието на електронни средства и интернет принуждава децата, дори в предучилищна възраст, да вземат решения, свързани с противоречиви сведения. В резултат на огромния поток информация, постъпващ от различни източници, съвременните деца се сблъскват с различни мнения и могат да влязат в конфликт с връстници, родители и учители. Способността за разрешаване на такива конфликти без директна конфронтация с връстници и съответните възрастни е много по-важна за съвременните деца, отколкото за децата в ерата преди интернет.

Целта на този текст е да опише нова методика за измерване на СИ при деца в предучилищна и ранна училищна възраст. С подходящо тестване за надеждност и валидност, този метод би могъл да послужи като основа за ефективен тест за СИ при деца. Тъй като обаче трансформирането на метода в тест зависи от конкретни условия на адаптация, такива като особеностите на културните, езиковите и традиционните характеристики на дадено общество, подобна адаптация не е била поставена като задача. По-скоро в текста авторите представят универсална матрица, въз основа на която предложената методика може да бъде адаптирана към всеки конкретен културен и социален контекст.

2. Диагностика на развитието на социалната интелигентност в детството

Методиките, създадени за измерване на социалната интелигентност при възрастни, адаптирани за употреба при деца и юноши са сравнително малко. Сред най-известните е шестфакторният тест за социална интелигентност на Гилфорд-Съливан, предназначен за употреба с деца на 9 и повече години. Тестът се състои от шест субтеста – пет невербални и един вербален. Невербалните субтестове са насочени към диагностика способността за разбиране израженията на лицето и невербалната експресия (мимики, пози, жестове), разбиране на социалните взаимоотношения и разбиране на логиката за развитие на цялостни взаимодействия, базирани на последователни картини. Вербалният субтест оценява способността за разбиране промените в значението на фраза в зависимост от динамиката на контекста. По-късно, използвайки този тест, изследователите са демонстрирали, че хората с високи нива на социална интелигентност могат да имат както високи, така и ниски нива на обща абстрактна интелигентност.

Тук трябва да се отбележи, че използването на гореспоменатия тест на Гилфорд и Съливан при деца, поражда редица трудности: децата в начална и средна училищна възраст изпитват трудности при разбирането на изобразителния тестов материал в субтестовете „Истории с допълване“ и „ Истории с добавяне“, и не всички изображения на изражения на лицето и пози в субтеста „Група експресия“ се възприемат адекватно от децата на тази възраст. Трудностите при възприемането на рисунъчния тестов материал, според нас, са свързани с два фактора. Първият е, че методът е разработен в средата на 60-те години на миналия век с използване на материал от американски комикси, чийто стил е органичен и познат на американските деца, за разлика от деца с друга култура. Вторият е, че Гилфорд първоначално е създал тестовата батерия върху извадка от юноши на възраст 10-15 години. Последващата културна адаптация на теста с уточнения на нормите е извършена във Франция и Русия върху възрастни (18 години и повече). Проведеният психометричен анализ на този тест разкрива недостатъчна надеждност и валидност за използването му в образователната и клиничната практика.

Сред чуждестранните методи си струва да се спомене въпросникът от Тромсьо, който е насочен към оценка на нивото на собствената СИ при подрастващите деца (субтестове за социална информация за междуличностни ситуации, социални умения и социална рефлексия) и въпросникът PESI за експертни оценки на децата за нивата на самопознание на техните връстници (субтестове за социално наблюдение и емпатия). Тези методи са трудни за прилагане, изискват много време, не корелират помежду си поради несъгласуваност в дефиницията за СИ и измерват различни психологически конструкти, състоящи се от голям брой компоненти, много от които могат да бъдат приписани или на академична интелигентност, или на личностни черти. Освен това, измерването на СИ при деца и юноши с помощта на въпросници винаги е ограничено от нивото на развитие на вербалната интелигентност на децата и техните рефлективни способности.

В руската психологическа школа интересни и продуктивни са методиките, при които на детето се представят ситуации на общуване с родители, връстници и учители и се предлагат няколко начина на действие в такива ситуации, които трябва да бъдат оценени за тяхната адекватност. Тези методики обхващат широк спектър от взаимодействия между учениците и релевантните им хора, като позволява установяване на корелации между СИ и други показатели (социометричен статус и обща успеваемост). В същото време самите автори признават, ограниченията на тези методики, тяхната зависимост от развитието на езиковите умения на учениците и трудностите при статистическа обработка на данните. Освен това те са най-подходящи за деца в по-висока училищна възраст (предимно завършващи класове) и не са подходящи за деца в начална училищна и предучилищна възраст. За по-малките възрасти по-подходящи са методиките за оценка на СИ чрез поставяне на детето в проблемна ситуация, чието решение може да се постигне както с, така и без използването на СИ. Както при тестовете за СИ за възрастни, диагностичните методи, разработени за деца, продължават да се анализират от гледна точка на тяхната валидност и надеждност, което води до противоречиви преценки за тяхното съответствие или несъответствие с психометричните стандарти.

В списъка с трудности при създаването на диагностични инструменти някои автори включват факта, че ситуациите, в които се проявява СИ, са разнообразни и трудно се поддават на формализиране с помощта на единна тестова процедура; освен това, реакциите на децата на хипотетични ситуации, предложени устно, може да не съответстват на действителното поведение на децата, които се намират в подобни ситуации в реалния живот.

3. Теоретични основи за разработване на матрица за игров тест, за социална интелигентност (ИТСИ) за деца в предучилищна и начална училищна възраст

Интелигентността е основата на целеполагането, планирането на ресурсите и разработването на стратегия за постигане на целите, която е необходима предимно в ситуации на недостатъчност на ресурсите, неопределеност на условията за постигане на целите и наличието на пречки за постигането на тези цели.

В рамките на възрастово-психологичния подход социалната интелигентност (СИ) е важна съставляваща от комплекс интелектуални способности. Социалната интелигентност е способността за разбиране и успешно взаимодействие с другите за постигане на лични или споделени цели, чрез предвиждане на действията на другите в ситуации на неопределеност, конфликт на интереси и наличие на препятствия пред постигането на целите.

Два момента трябва да бъдат изяснени по отношение на това определение. Първо, въздействието на комуникативните намерения на другите хора – пряко или косвено, е възможно само при условие че всеки човек (или група хора) притежава вътрешна психична активност и е фокусиран върху решаването на собствените си проблемни ситуации. Второ, въпреки че всяка ситуация на общуване изисква навици за общуване (социална компетентност) и способности за разбиране на партньора (социално познание), не всяка ситуация на общуване изисква СИ. Необходимостта от СИ възниква само когато има конфликт на интереси и необходимост от намиране на обиколен път за постигане на цели. Това води до осъзнаването, че на пътя за постигане на целта съществуват определени препятствия и  че действията по известен алгоритъм няма да доведат до успех.

При анализа на вече съществуващите методики и разработването на настоящата методика, авторите се основават на идеята на Торндайк, че съществува категория хора, чиято интелигентност не може да бъде демонстрирана чрез тестване с помощта на свободни от контекст, абстрактни интелектуални задачи, подобни на тестовете за способности (т.нар. задачи за интелигентност във формат „хартия и молив“ (paper – and – pencil format intelligence tasks). Това са хората, чиято интелигентност се проявява не чрез работа с идеи, а чрез работа с хора и предмети в конкретна ситуация. Счита се, че именно към тази категория принадлежат децата в предучилищна и начална училищна възраст.

Както бе отбелязано по-горе, съществуващите тестове за диагностика  на СИ за по-големи деца и юноши разчитат на методи, които се основават на развита символична функция. Към тези методи се отнасят  въпросници, изискващи развитие на определено ниво на рефлексия, рисунки, които са доста абстрактни и не винаги културно адаптирани, а вербалните описания на междуличностни ситуации сая силно зависими от нивото на развитие на вербалния интелект.

Трудно е да се очаква, че децата в предучилищна и начална училищна възраст ще могат адекватно да реагират на тези методи за тестване на СИ. За тези възрастови групи по-подходящи могат да се окажат методи, които поставят детето в конкретна социално-проблемна ситуация, представена в игрова форма.

При създаването на ИТСИ-матрицата, авторите изхождат от факта, че самото поведение се определя не само от интелектуални фактори, но и от способността за произволна (волева) регулация и репертоар от поведенчески навици. Именно поради това пресъздаването на комуникативна ситуация единствено чрез вербално описание или рисунъчно изображение, се оказва сериозно ограничение при определяне способността за планиране и реализиране на ефективна поведенческа тактика за постигане на цели в комуникативна ситуация. За да преодолеят това ограничение, авторите избират да моделират комуникативната ситуация, в която от детето се изисква да използва СИ тактики, за успешно постигне на целта.

При наличие на ситуация на конфликт на интереси, постигането на крайната цел е възможно чрез използване на социално интелигентни тактики с различни нива на сложност. Това изисква диференциран подход при оценяване нивото на развитие на социалната интелигентност на децата в предучилищна и начална училищна възраст. В качеството на прототип на симулирана комуникативна ситуация се използва ситуация, включваща неопределеност в условия за постигане на цели, наличие на конфликт на интереси между персонажи и повече от една възможна алтернатива за постигане на желания резултат, чрез обходни пътища.

На тези изисквания отговаря ситуация, включваща опит за грабеж на автомобил, превозващ пари в брой за банка. Престъпникът подслушва разговора на изпращача с получателя, опитвайки се да определи кой от два едновременно преминаващи автомобила превозва парите. Изпращачът трябва да съобщи информацията на получателя по начин, разбираем за получателя, но не и за престъпника. Ако детето не използва социално интелигентни тактики, методиката се повтаря, демонстрирайки последствията от това, което би се случило, ако престъпникът разбере кой автомобил превозва парите. Освен това в процеса на изследването се задават и допълнителни въпроси. Повторният тест и допълнителните въпроси идентифицират децата, намиращи се в зоната на близко развитие на СИ, които са в състояние да се учат от своите грешки и бързо да преминат към социално-интелектуални тактики, след неуспешен първи опит и/или в резултат на насочващите въпроси.

4. Етапи на разработване ИТСИ за деца в предучилищна и начална училищна възраст

По време на първия етап от създаването на ИТСИ-матрицата, е било проверено възрастовото съответствие  на съдържанието на разиграната ситуация с нивото на разбиране за деца на възраст 5-11 години. На деца в детски градини и начални училища е била разказана история, в която изпращачът на камиони с товар, поради невъзможността си да възприеме социално-интелектуална тактика на поведение, не успява да предотврати грабежа на камион, превозващ пари. Отсъствието на такава тактика е било съпроводено от директното посочване от изпращачът на местоположението на парите в една от колите. Той не е успял словесно да обозначи автомобила по начин, който би бил ясен само за получателя и неразбираем за престъпника, подслушващ разговора им.  В детски градини и училища са били проведени групови четения на тази история и е организирана дискусия за това, защо грабежът е успял въпреки предупреждението на полицията, че изпращачът и получателя могат да бъдат подслушани. Децата са били помолени да преразкажат историята, за да се определи способността им да си спомнят ключови смислови моменти. Установено е, че децата под 6-годишна възраст намират тази история трудна за разбиране, така че в следващите етапи, изследванията са продължили само с деца на възраст 6-11 години.

На втория етап е била проведена експертна оценка на нивата на социална интелигентност (СИ) при решаването на дадена задача. В качеството на експерти са били привлечени 2 възпитатели, 4 учители и 3 професионални психолози. Те не са били запознати с целта на методиката и са оценявали вариантите за отговор въз основа на оптималното им ниво на целесъобразност за постигане на целта: безопасно доставяне на товара до местоназначението му с минимална загуба на време (камионът с парите до банката). Били са идентифицирани три възможни нива отговори на децата по критерий на социална интелигентност (СИ): ниско, средно и високо. Прието е, че най-високо ниво се постига тогава, когато изпращачът на товарите използва СИ по начин, който не компрометира основната цел на взаимодействието – доставянето на товара в срок и до местоназначението му. Оценката на експертните становища с помощта на критерия на Кронбах, е показала високо ниво на съгласуваност – α = 0,89. Тъй като на децата са били задавани допълнителни въпроси по време на тестването, общият резултат, който всяко дете е получило включва две оценки: а) оценка за решаване на основната тестова задача и б) оценка за отговор на допълнителните въпроси. Изчисляването на баловете на отговорите на децата е извършено по такъв начин, че нивата на отговор, установени от експертите да не се припокриват (вижте схемата за експертна оценка за нивата на социална интелигентност и схемата за изчисляване на баловете в края на текста).

На третия етап е извършена трансформация на създаденият шаблон на ИТСИ в матрица-тест, чрез определяне валидността и надеждността на разработения метод. Тъй като подобно преобразуване зависи от културни, езикови и социални условия, тестът има свои собствени характеристики и подходящи за възрастта норми във всеки културен и социален контекст. За да се постигне това, децата в предучилищна и ранна училищна възраст трябва да бъдат тествани индивидуално по тази методика. Във всяка възрастова група се фиксират вариантите за отговор на децата. Нивата на отговор на децата се оценяват въз основа степента им на съгласуваност с експертните оценки.

За да се провери надеждността, тестът е проведен втори път със същите деца след четириседмичен интервал. Конкурентната валидност е проверена чрез съпоставяне на данните от настоящата методика с други методики (например със субтестове от методиката за СИ на Гилфорд-Съливан). За оценка на прогностичната валидност, учителите са ранжирали учениците по ниво на социална интелигентност. Резултатите от ранжирането са съпоставени с баловете, получени от децата по ИТСИ.

Матрица на игров тест за тестване на социален интелект, пълен вариант

Блок 1. Подготвителен етап 1

(1) Материали

-Две колички-играчки с различни цветове: син и червен.

-Две резервни гуми, прикрепени към каросерията на автомобила с кламер или лепило. Ако гумата на автомобилът се „спука“, резервната може лесно да се прикрепи към страната на съответната джанта с кламер или магнит.

-Две къщи, нарисувани върху картон, едната с надпис „Поща“, а другата – „Банка“.

-Два куфара, нарисувани върху картон и лесно поставяни в каросерията на автомобила. Едната страна на всеки куфар е обозначена с надпис „Пари“ на черен фон, а на обратната страна – „Поща“, на почти бял фон.

-Две картонени фигурки на хора. Едната е обозначена с надпис „Получател“, а другата с надпис „Изпращач“.

-Още една изрязана от картон фигурка на човек (крадец), държащ в ръката си пистолет.

(2) Условия за изследването

Маса и два стола: един за детето, един за възрастния, който тества. От лявата си страна на масата възрастният поставя материалите за тестване, а от дясната си страна –  бланка със схема за оценяване на изследването в балове.  

Блок 2. Тренировъчен етап

(3) Инструкции

Демонстрация на методиката

Сега заедно с теб ще играем игра, наречена „Доставка на товар“. Ще трябва да се превози с автомобилите някакъв товар от един град до друг. В началото в играта ще участват двама играчи: ИЗПРАЩАЧ на товара и ПОЛУЧАТЕЛ на товара. Ти ще бъдеш ИЗПРАЩАЧЪТ на товара (детето получава фигурката на ИЗПРАЩАЧ), а аз ще бъда ПОЛУЧАТЕЛЯТ (възрастният взема фигурката на ПОЛУЧАТЕЛЯ). След това към нас ще се присъедини трети герой – той е КРАДЕЦ.

-Имаш две колички – синя и червена.

-Всяка количка има резервна гума, която можеш да поставиш, ако гумата се спука (възрастният показва, а детето повтаря действието за смяна на гумата).

-Всяка кола превозва свой собствен ТОВАР – това са ПАРИ (възрастният показва куфарите със съответния надпис) или ПОЩА (възрастният показва). Товарите (куфарите) трябва да бъдат поставени в камионите така, че да не се вижда кой камион какво превозва, в противен случай на пътя може да се появи крадецът и да се опита да открадне парите.

-Имаш право да поставиш във всеки камион само по един товар. Ти сам избираш в кой камион кой товар да натовариш.

-Камионите пътуват по един и същ път. Те тръгват и пристигат по едно и също време.

(4) Тренировъчна игра

Нека сега да се опитаме да поиграем.

Аз съм ПОЛУЧАТЕЛЪТ на товара. Не знам кой камион превозва парите и кой превозва пощата. Ти си ИЗПРАЩАЧЪТ на товара. Ппреди да ми изпратиш товара, аз ще ти се обадя по телефона и ще те попитам кой камион какъв товар превозва. Когато камионите пристигнат при мен, аз ще изпратя камиона с парите в БАНКАТА (показва се на детето), а камиона с пощата в ПОЩАТА (показва се). Всеки ще говори от името на своя герой, сякаш озвучаваме анимационен филм.

Сега нека започнем играта. Натовари камионите – можеш да поставиш всеки товар във всеки камион.

(Оттук нататък, ако детето направи нещо нередно, докато товари камионите (например, постави товара „Поща“ и „Пари“ в един и същи камион), възрастният му напомня правилата на играта и поправя грешките му.)

Възрастният казва: „Дин-дин, кой камион превозва парите?“ В отговор детето трябва да назове цвета на колата, превозваща съответния товар. Възрастният казва: „Добре, разбрах те. Изпрати колите.“

Детето изпраща колите. Когато колите пристигнат при получателя, последният изпраща колата с парите към банката, а колата с пощата към пощата. След това получателят (възрастният) изпраща празните колички обратно на детето.

Блок 3. Уводна игра

(5) Първа игра за смяна на гуми

(Целта е детето да се установи връзка между цвета на една от колите и спуканата гума.)

Възрастният казва: „Натовари колите – можеш да сложиш товарите в която кола искаш.“ След това възрастният пита: „Дин-дин, кой камион превозва парите?“ В отговор детето трябва да назове ЦВЕТА на колата, която превозва парите. Възрастният казва: „Добре, разбрах те. Изпрати колите.“

Детето изпраща колите. Този път възрастният неочаквано спира колата, превозваща парите, по средата на маршрута и казва: „Стоп, тази кола (назовете ЦВЕТА на колата) има спукана гума, трябва да се подмени с нова“, като продължава да кара колата, превозваща пощата към местоназначението си. След като детето смени гумата, възрастният казва: „Дин-дин, колата (назовете ЦВЕТА на колата) с пощата пристигна, но къде е колата с парите?“ Детето обяснява причината за забавянето и предава колата с парите на получателя, който я отправя към в банката.

(6) Втора игра за смяна на гума на същата кола

(Целта е да се затвърди у детето връзката между цвета на една от колите и спукана гума.)

Тази игра се играе по същия начин като първата игра, с една разлика: този път възрастният спира по средата на пътя колата от същия цвят, която е имала спукана гума последния път (НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВАРА) и казва: „Стоп, тази кола (НАЗНАЧЕНИЯТ ЦВЯТ НА КОЛАТА) има спукана гума за ВТОРИ ПЪТ – трябва да се смени ОТНОВО.“

Когато детето смени гумата, възрастният казва: „Дин-дин, тази кола (ВЪЗРАСТНИЯТ НАЗОВАВА ЦВЕТА НА КОЛАТА) през цялото време пука гума и се налага да се сменя!“

(7) Тест за запаметяване на спуканата гума

Възрастният пита детето: „Коя кола през цялото време пука гума?“ Ако детето не си спомни или назове грешен цвят, възрастният го поправя и му напомня правилния отговор.

Блок 4. Диагностичен етап

(8) Инструкции

Възрастният представя нов участник в играта – КРАДЕЦЪТ и казва на детето: „До сега играехме двамата, но сега в нашия град е дошъл КРАДЕЦ (представя се скритата до този момент фигурка). Ето, този герой иска да ограби колата с парите. Той току-що е пристигнал в нашия града и не знае за нашата игра до този момент. Сега ще трябва да играем с теб малко по-различно. Както преди, ти си ИЗПРАЩАЧЪТ и ще товариш колите, а аз съм ПОЛУЧАТЕЛЯТ и ще ги получавам и отправям по предназначение. Както преди, аз ще ти се обадя по телефона и ще те попитам в коя кола какво е натоварено. КРАДЕЦЪТ обаче ще подслушва телефонния ни разговор. Той ще слуша много внимателно всичко, което ми казваш, за да разбере в коя кола ще бъдат парите. Твоята задача като ИЗПРАЩАЧ е така да ми обясниш в коя кола ще бъдат парите, че  КРАДЕЦЪТ да не се досети и да не ограби колата, а аз да разбера всичко и да доставя товара до местоназначение: парите до банката (защото там има охрана), а писмата до пощата. Разбираш ли какво точно трябва да направиш? Повтори.“

(9) Тест за социален интелект N1

Детето натоварва колите. Възрастният казва: „Дин-дин, полицията се обажда. Имаме информация, че на пътя е възможно да се появи КРАДЕЦ. Той може да спре само една кола, така че той ще се опита да узнае предварително коя кола превозва парите. Той разполага с подслушвателно устройство и може да подслушва нашите разговори. Трябва да бъдем особено внимателни.“ Възрастният поставя фигурката на крадеца отстрани по средата на пътя и казва на детето: „За всеки случай, провери дали колата, чиято гума ПОСТОЯННО СЕ ПУКА, има резервна гума.“

Възрастният задава ТЕСТОВИЯ ВЪПРОС: „Дин-дин, КОЯ КОЛА ПРЕВОЗВА ПАРИТЕ?" Детето отговаря. Възрастният казва: „Добре, разбрах те отлично. Изпращай колите."

Видове отговори на децата в тест N1 за социален интелект и бална оценка

Има три възможни типа отговори на ключовия въпрос за колата, която превозва парите.

1. Детето назовава ЦВЕТА на колата, която превозва ПАРИТЕ.

2. Детето назовава ЦВЕТА на колата, която НЕ НОСИ ПАРИТЕ.

3. Детето отговаря, че парите са в колата, която ПУКА ГУМА (ако парите са в същата кола) или в колата, която НЕ ПУКА ГУМА (ако парите са натоварени в друга кола).

Вариации в тестването в зависимост от вида на отговора са дадени по-долу.

Отговор 1

Детето назовава ЦВЕТА на колата, която превозва ПАРИТЕ (детето не разбира, че трябва да се скрие от престъпника в коя кола се превозват парите).

ДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗРАСТНИЯ: Възрастният взема фигурката на разбойника и имитира ограбване на колата, превозваща парите, след което звъни по телефона на детето и казва: „Дин-дин, знаеш ли какво се случи? Колата, превозваща парите беше ограбена. Парите са откраднати и няма да стигнат до банката.“ Смисълът на тези действия се заключават във възможността да се демонстрират на детето последствията от неефективната му тактика, за да може то да разпознае грешките си и евентуално да ги промени. След това се провежда Тест N2 за социална интелигентност, подобен на Тест N1. Целта на Тест N 2 е да се даде възможност на детето да подобри представянето си, въз основа на осъзнаването на неуспешните действия при Тест N1 и получената обратна връзка от възрастния.

Ако ОТГОВОР N1 се повтори при Тест N2, тогава се задава допълнителен въпрос N1: „Как би могъл (а) така да кажеш в коя кола са парите, че аз да позная в коя кола са, без крадецът да разбере това и така парите да бъдат доставени в банката?“ Целта на допълнителния въпрос е да помогне на детето да осъзнае, че отговорът му е бил неправилен и по този начин да го насочи към правилния отговор.

Ако детето не отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал за СИ = 0.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава 0,25 бала. По този начин максималният резултат за този отговор е 0,25 бала.

Ако детето при тест N2 стигне до по-адекватен ОТГОВОР, тогава му се задава допълнителен въпрос N1, идентичен с предишния със същата цел.

Ако детето не отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал по СИ = 1.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал по СИ = 1,25.  

Ако при тест N2 детето веднага стигне до правилния ОТГОВОР N3, то получава бал по СИ = 3. Тази оценка се основава на значителен прогрес (от липса на разбиране до пълно разбиране как да се намери решение в проблемна ситуация). В този етап тестването приключва и на детето се задава допълнителен въпрос N2: „Защо ми каза, че парите са в колата, чиято гума се е спукала (или не се е спукала), вместо просто да кажеш цвета на колата?“ Целта на този въпрос е да се определи дали детето разбира тактическото значение на отговора си или отговорът е даден случайно.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава допълнителни 0,25 бала. По този начин максималният резултат за този вариант на отговор е 3,25 бала.

Отговор 2

Детето назовава ЦВЕТА на колата, превозваща пощата, като целенасочено изкривява информацията, знаейки, че престъпникът подслушва разговора му с получателя. (детето разбира, че е необходимо да се скрие от разбойника коя кола превозва парите, но това скриване се постига чрез откровена измама както на крадеца, така и на получателя.)

ДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗРАСТНИЯ: Крадецът спира колата със същия цвят, която не превозва пари, а поща. Колата, превозваща парите преминава безпрепятствено и крадецът, виждайки, че колата съдържа поща, напуска местопрестъплението с празни ръце. Възрастният (който също не е наясно с изопачаването на информацията от детето) изпраща колата, превозваща пощата до банката, а колата, превозваща парите до пощата, след което казва на детето: „Дин-дин, звънят от пощата и казват, че при тях е пристигнала кола, но тя не е правилната“, след което възрастният пренасочва колата с парите към банката.

След това се провежда тест N2 за социална интелигентност, аналогичен на тест N1.

Ако при тест N2 се повтори ОТГОВОР N2, тогава се задава допълнителен въпрос N1 (вижте по-горе).

Ако детето не отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал за СИ = 3.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава 0,25 бала. Така, максималният бал при този вариант на отговор е 3,25 бала.

Ако при тест N2 детето веднага стигне до правилния ОТГОВОР N3, то получава бал за СИ = 4. Тази оценка се основава на значителен напредък (от липса на разбиране до пълно разбиране как да се намери заобиколно решение в проблемна ситуация). В този момент тестването се прекратява и на детето се задава допълнителен въпрос N2 (вижте по-горе).

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава допълнителни 0,25 бала за това. Така максималният бал при този вариант на отговор става 4,25.

Отговор 3

Детето не назовава ЦВЕТА на колата, а посочва факт, известен само на изпращача и получателя на товара – в отговор на въпроса на  получателя, който пита в коя кола са парите, детето отговаря, че са в колата, която е имала СПУКАНА ГУМА (ако парите са в тази кола) или че парите са в колата, която не е имала СПУКАНА ГУМА (ако парите са в друга кола). В този случай е налице разбиране как да се предаде информацията на получателя по начин, който крадецът да не разбере.

Тестът се прекратява и се задава допълнителен въпрос N2.

Ако детето не отговори правилно на допълнителния въпрос, то получава бал за СИ = 5.

Ако детето отговори правилно на допълнителния въпрос, получава оценка 0,25.

Така максималният резултат за този вариант на отговор  е 5,25 бала.

Блок 5. Обработка на данните

(10) Категориална оценка на нивото на CИ от експерти

-ниско:  0–1.2 бала;

-средно 3–4.25 бала;

-високо 5–5.25 бала.

(11) Препоръчителен дизайн за статистическа обработка на данните

Независими променливи:

1. Възраст (N нива);

2. Пол (2);

3. Образователно ниво (детска градина–училище);

4. Характер на развитие (2: типично–атипично развитие);

5. Други: семейство (2: пълно–непълно); ниво на обща интелигентност (3: високо, средно, ниско); личностни особености (2: общителен–необщителен); социометричен статус (3: висок, среден, нисък).

Зависима променлива: бал по теста СИ, непрекъсната променлива в диапазона от 0 до 5.25.

Препоръчителни статистически програми: ANOVA, корелация на Пиърсън за непрекъснати променливи, t-тест.

 (12) Дизайн на тестването

Блок 1. Подготвителен етап. (1) материали и (2) условия за изследването

Блок 2. Тренировъчен етап: (3) инструктиране и (4) тренировъчна игра.

Блок 3. Въвеждаща игра: (5) първа игра за смяна на гуми; (6) втора игра за смяна на гуми на същия автомобил; (7) тест за памет за спукани гуми.

Блок 4. Диагностичен етап: (8) инструктиране; (9) тест за социална интелигентност N1 с последващо повторно тестване и допълнителни въпроси.

Блок 5. Обработка на данни. (10) категориална оценка в балове, (11) дизайн за статистическа обработка на данни и (12) схема на тестирането.

Схема за изчисляване на бала при пълен вариант ИТСИ

ИТСИ – съкратен вариант

Изследването с пълен вариант на ИТСИ отнема приблизително 12 минути. Пълният вариант не само определя нивото на развитие на СИ на детето, но също така оценява дали детето е в зоната на близко развитие (ЗБР) за СИ и следователно дали е способно да подобри своето представяне, отчитайки  опита си, натрупан при тест N1, в резултат на осъзнаване на своите грешки при разсъждаване по допълнителните въпроси.

За решаване на по-скромната задача за експресна диагностика за нивото на СИ, се предлага съкратения вариант на ИТСИ. Описанието на този вариант напълно съответства с описанието на пълния вариант на ИТСИ, с единствената разлика, че в съкратената версия на детето се предлага само тест N1 от СИ, без тест N2 и допълнителни въпроси.

Схема за оценяване при съкратен вариант на ИТСИ

Заключение

Предложената матрица за игровия тест за оценка развитието на социалната интелигентност при деца в предучилищна и начална училищна възраст (ИТСИ) използва такива способи за диагностика, които са най-адекватни за тези възрастови категории, а именно поставяне на детето в конкретна социална проблемна ситуация, представена в игрови формат. В този случай отговорите на детето не трябва да се базират на рефлексия и абстрактно-символично мислене, които са недоразвити в тези възрасти, както е необходимо при въпросниците и хипотетичните междуличностни ситуации. Допълнен от външна оценка на социалната интелигентност, проявяваща се в различни поведенчески феномени (хитрост, липса на наивност, лидерство и склонност към манипулация), от хора, наблюдаващи децата в реални ситуации на общуване, ИТСИ може да бъде полезен диагностичен инструмент за идентифициране на силните и слабите страни в развитието на децата при разрешаване на междуличностни проблемни ситуации, включващи конфликт на интереси.

Тъй като пълната версия на ИТСИ изследва зоната на близко развитие на СИ, използването му съдържа елемент на стимулиране на СИ при децата и може да служи като първи етап за целенасочено формиране на способността на детето да намира ефективни косвени начини за постигане на цели в конфликтни комуникационни ситуации.

Литература

1.Выготский Л.С. (1984). Вопросы детской (возрастной) психологии. Собрание сочинений в 6 т. Том 4. М.: Педагогика.

2.Byrne R., Whiten A. (Eds.) (1988). Machiavelian intelligence. Oxford: Clarendon Press.

3.Kopping K. (1985). Absurdity and Hidden Truth: Cunning Intelligence and Grotesque Body Images as Manifestations of the Trickster. History of Religions, 24, 191–214.

4.Lawrence L. (1977). Black Culture and Black Consciousness: Afro-American Folk Thought from Slavery to Freedom. New York: Oxford University Press.

5.O’Sullivan M., Guilford J., de Mille R. (1965). The measurement of social intelligence. Reports from the psychological laboratory, 34. Los Angeles: University of Southern California Press.

6.Михайлова Е.С. (2000). Тест Дж. Гилфорда и М.Салливена. Диагностика социального интеллекта. Методическое руководство. СПб: Иматон.

7.Hoephner R., O’Sullivan M. (1968). Social intelligence and IQ. Educational and psychological measurement, 28, 339-344

8.Белова С.С. (2004). Вербализованный и невербализованный компоненты социального интеллекта. Диссертация на соискание ученой степени кандидата психологических наук. М.: Институт психологии РАН. 

9.Чеснокова О.Б. (2005). Возрастной подход к изучению социального интеллекта // Вопросы психологии, 5, 35-45.

10.Чеснокова О. Б., Субботский Е.В., Мартиросова Ю.В. (2008). Методы диагностики социального интеллекта в детском возрасте // Психологическая диагностика, 3, 52-80. https://istina.msu.ru/publications/article/117108616/

11.Люсин Д. В., Михеева Н. Д. (2004). Психометрический анализ русской версии теста на социальный интеллект Дж. Гилфорда М. О’Салливена // Социальный интеллект: Теория, измерение, исследования / Под ред. Д.В. Люсина, Д.В. Ушакова. М.: Изд-во «Институт психологии РАН», с. 119–128.

12.Тихомирова Т.Н., Ушаков Д.В. (2009). Измерение социального интеллекта у школьников // Социальный и эмоциональный интеллект: От процессов к измерениям / Под ред. Д.В. Люсина, Д.В. Ушакова. М.: Институт психологии РАН, с. 332-348.

13.Silvera D., M. Martinussen M., Dahl T. (2001). The Tromsш Social Intelligence Scale, a self-report measure of social intelligence. Scandinavian Journal of Psychology, 42, 313–319.

14.Kaukiainen A., Bjцrkqvist K., Цsterman K., Lagerspetz K.M.J., & Niskanen L. (1995). Social intelligence and the use of indirect aggression // Aggressive Behavior, 21, 188-189.

15.Kaukiainen, A., Bjorkqvist, K., Lagerspetz, K., isterman, K., Salmivalli, G., Forsblom, S., & Ahlbom, A. (1999). The relationships between social intelligence, empathy and three types of aggression // Aggressive Behavior, 25, 81-89.

16.Фатихова Л.Ф., Харисова А.А. (2010). Практикум по психодиагностике социального интеллекта детей дошкольного и младшего школьного возраста: учебно-методическое пособие. Уфа: Изд-во Уфимского филиала ГОУ ВПО «МГГУ им. М.А. Шолохова».

17.Cantor N., Kihlstrom J. (1987). Personality and social intelligence. Englewood Cliffs, N.J.: Prentice-Hall.

18.Whiten A. (2000). Social complexity and social intelligence // Novartis Found Symp. 2000;233:185-96; discussion 196-201. Retrieved from https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11276903

19.Чеснокова О.Б., Субботский Е.В. (2010). Социальный интеллект в условиях сложных социальных систем // Национальный психологический журнал, 2, 22-29. http://msupsyj.ru/ articles/detail.php?article=3636

20.Жуков Ю.М., Петровская Л.А., Растянников П.В. (1990). Диагностика и развитие компетентности в общении. М.: Изд-во МГУ.

21.Андреева Г.М. (1997). Психология социального познания. М.: Аспект-Пресс.

22.Бодалев А.А. (1982). Восприятие и понимание человека человеком, М.: Изд-во МГУ.

23.Goody E. (1995). Social Intelligence and interaction: Expressions and implications of the social bias in human intelligence. Cambridge: Cambridge University Press.

О. Б. Чеснокова, доктор по психология, доцент, Катедра по психология на развитието, Московски държавен университет. Област на изследователски интереси: детско развитие, общуване, социална интелигентност и социално познание, социално-емоционална компетентност, корекционна интервенция, билингвизъм.

Евгений Васильевич Субоцки, доктор по психология, професор, Катедра по психология, Университет Ланкастър, Великобритания, Лондонски регион, Кройдън, 11 Сафрон Скуеър. Той е редактор на разделите „Психология на развитието“ и „Теория и методология“ в списание „Културно-историческа психология“ и член на редакционните съвети на „Национален психологически журнал“ и „Съвременно предучилищно образование“.

Член на Британското психологическо дружество и Руското психологическо дружество.

В рамките на Националния конкурс „Златна психика“ е член на Експертния съвет (избиращ финалисти за сезон 2024-2028). Завършва катедрата по психология в Московския държавен университет „Ломоносов“ през 1972 г. и следдипломна квалификация в катедрата по психология на Московския държавен университет през 1975 г. Същата година защитава докторска дисертация на тема „Генезисът на изпълнението на програми и отношението към партньорите при децата в предучилищна възраст“, а през 1984 г. – докторска дисертация на тема „Психологически основи на нравственото развитие на личността на детето в предучилищна възраст“. От 1975 до 1992 г. работи във Факултета по психология на Московския държавен университет „Ломоносов“: младши научен сътрудник, асистент, старши преподавател и доцент в Катедрата по психология на развитието, а след това в Катедрата по обща психология.

От 1990 до 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Университета в Констанц, Германия. От 1991 г. преподава в университета в Ланкастър, а от 1994 г. е професор.

Юлия Викторовна Мартиросова, доктор по психология, училищен психолог, Гимназия № 1599, Москва, 105203, Русия, Москва, ул. Первомайская, 46. Образователно заведение: Московски държавен университет „Ломоносов“. Допълнително образование: 1) Недържавно образователно заведение за висше професионално образование „Институт по психотерапия и клинична психология“, 2) Държавно образователно заведение за висше професионално образование „Руски университет за дружба на народите“, 3) Държавно образователно заведение за висше професионално образование „Московски държавен университет „Ломоносов“, 4) Недържавно образователно заведение за висше професионално образование „Работилница по приказкотерапия в Санкт Петербург“. Практиката: индивидуално консултиране; консултиране на деца.

/

/

[1] Br"er Rabbit е известен литературен персонаж от „Приказки на чичо Римус“ на американския писател Джоел Чандлър Харис. Той е умен, хитър и находчив герой, който често надхитря по-силните от него животни. Историите са базирани на афроамериканския фолклор и са класика в детската литература.

Предназначение

Методиката за изследване на виктимното поведение е стандартизиран тест-въпросник, предназначен да измери предразположеността на тийнейджърите към реализацията на различни форми на виктимното поведение. Въпросникът е предназначен предимно за решаване практически задачи в психодиагностиката, в ситуации на психологическото консултиране, но може да се използва и за изследователски цели.

Методиката обхваща сложен комплекс от взаимосвързани прояви на виктимизиращо поведение, насочена е директно към анализ на психологическата реалност, лежаща в основата на определени типове виктимизиращи поведения, по-специално аспекта на личните и социални нагласи на подрастващите към самонараняване и саморазрушително поведение. Валидността както на методиката като цяло, така и на отделните скали на въпросника е определена чрез сравняване на резултатите от изследването с данни, получени върху същите извадки, използвайки психодиагностични инструменти като теста на Люшер, съкратената версия на Кетел и теста за символично знание. По отношение на външните поведенчески критерии методиката е като цяло валидна и задоволително идентифицира субекти с различна степен на тежест на поведенческите прояви на виктимизация. 

Виктимизацията се определя като поведение, чиито характеристики увеличават вероятността човек да стане жертва на престъпление, обстоятелство или нещастен случай. Методиката се фокусира върху социалните и личните нагласи. Въпросникът представлява набор от специализирани психодиагностични скали, предназначени да измерят предразположеността към реализация на отделните форми на виктимното поведение.

Тестът може да се прилага като самостоятелен психодиагностичен инструмент или в комбинация с други методики, предназначени за изучаване личността на подрастващите.

Инструкция: Ще ви бъдат зададени поредица от твърдения, всяко от които се отнася до особеностите на вашия характер, вашата личност, вашето поведение, конкретни постъпки, отношенията ви с хората, вашия поглед върху живота и т.н. Ако смятате, че твърдението е вярно, отговорете с „Да“; в противен случай – „Не“. Запишете отговора си в предоставения лист за отговори, като поставите кръстче в полето, съответстващо на номера на твърдението във въпросника и вида на вашия отговор. Трябва да отговорите на всички въпроси.

Не съществуват „правилни“ или „неправилни“ отговори, тъй като всеки е прав по отношение на собствените си виждания. Опитайте се да отговаряте точно и правдиво.

Не мислете дълго върху всеки въпрос, старайте се да решите възможно най-бързо кой от двата отговора, дори и само относителен е по-близо до истината. Не се смущавайте, ако някои от въпросите ви се струват твърде лични, тъй като изследването не анализира всеки въпрос и отговор, а разчита единствено на броя на отговорите от определен вид. Трябва също да сте наясно, че резултатите от индивидуалните психологически тестове, аналогично на медицинските, не подлежат на публично обсъждане. Не правете никакви допълнителни бележки в текста с инструкциите.

Въпросник

1.Мисля, че в живота ми се случват повече неприятни събития, отколкото в живота на други хора.

2.Ако се окажа в неприятна ситуация, най-добре е да не се съпротивлявам и да си държа езикът зад зъбите.

3.С удоволствие бих се записал като доброволец за участие в някакъв вид бойни действия.

4.Ценя предпазливостта и благоразумието у хората.

5.Дори да е високо платена една опасна работа, не бих я приел за изпълнение.

6.Ако съм бил обиден от някого, то той определено трябва да плати за това.

7.Ако други хора не ми се бъркаха в живота, щях да постигна много повече.

8.Никога не съм имал неприятности, заради поведение, свързано половите отношения.  

9.Понякога ми се иска да чупя неща, например да хвърлям чинии.

10.Имал съм периоди, продължаващи дни, седмици или дори месеци, когато не можех да свърша нищо, защото не бях в състояние да се съсредоточа в каквато и да е работа.

11.Не винаги казвам истината.

12.В по-ранна възраст бях изключван от училище за лошо поведение.

13.Понякога пресичам улицата, където ми е удобно, а не където трябва.

14.Понякога толкова настоявам на своето, че другите губят търпение.

15.Другите хора ми се струват по-щастливи от мен.

16.Мисля, че много хора преувеличават нещастията си, за да спечелят съчувствие и помощ.

17.Мисля, че бих се радвал на работа, която включва защита на слабите и неравностойните.

18.Трудно е да ме убедят в противното на това, което мисля или правя.

19.Налага ми се да се грижа толкова много за близките си, че често нямам време да се грижа за себе си.

20.Малко вероятно е да постигна нещо наистина стойностно в живота.

21.Редовно хората около мен ми причиняват болка и страдание.

22.Не се сърдя, когато хората ми се подиграват.

23.Считам, че повечето хора са способни да лъжат, ако това е в техен интерес.

24.Рядко правя неща, за които по-късно да съжалявам (повече и по-често от други).

25.Много рядко се карам с членовете на семейството си.

26.Не мога да отхвърлям някои условности и граници, дори за да получа удоволствие.

27.През повечето време се чувствам така, сякаш съм направил нещо лошо или зло.

28.През повечето време се чувствам щастлив.

29.Някои хора обичат толкова да командват, че ми иска да направя всичко обратно, дори и да знам, че са прави.

30.Възмущавам се, когато някой нарушава правилата.

31.Никога не съм предприемал някакви опасни дейности, само заради силните преживявания.

32.Изпитвам голямо удоволствие от хазартни игри, ако не залагам в тях.

33.В училище никога не са ме викали в кабинета на директора за пакости.

34.Когато съм на гости, маниерите ми на маса са по-добри, отколкото у дома.

35.Считам, че заради извличане на някаква изгода повечето хора биха постъпили нечестно, отколкото да пропуснат възможност за печалба.

36.Поведението ми до голяма степен се определя от правилата и навиците на околните.

37.Предпочитам да разрешавам конфликтите без употреба на сила.

38.Възмущавам се и се дразня, когато се налага да призная, че съм бил умело измамен.

39.Не ме интересува какво казват другите за мен.

40.Ако по наше време имаше гладиаторски битки, определено щях да участвам в тях.

41.Умея да отказвам на хора, които ме молят за услуги.

42.Трудно ми е да поддържам разговор с хора, с които току-що съм се запознал.

43.Не мога да прекъсна ситуация, дори ако се чувствам неловко и напрегнато.

44.Понасянето на болка от злоба може да бъде дори приятно.

45.Човек трябва да има право да пие колкото си иска.

46.Когато в детството си съм се държал лошо, съм бил наказван.

47.Мисля, че мога да върша работа, която включва грижа за болни или умиращи.

48.Винаги веднага забелязвам кога дадена ситуация става опасна.

49.Създал съм си житейски план, основан на чувство за дълг и отговорност и се опитвам да го следвам.

50.Понякога не отстъпвам на хората не защото въпросът е наистина важен, а просто от принцип.

51.Вярно е схващането, че ако децата не бъдат периодично пляскани, от тях нищо няма да излезе.

52.Родителите ми никога не са ме наказвали физически.

53.Ако трябваше да избирам между скорост и безопасност когато купувам кола, бих избрал безопасността.

54.В училище ме обиждаха по-често от другите.

55.Хората с право се възмущават, когато научат, че престъпник е останал ненаказан.

56.Когато се озова в неприятна ситуация, разчитам само на своите сили.

57.Сигурен съм, че тези, които извършват злини, в бъдеще ги очаква наказание.

58.Мога да бъда приятелски настроен с хора, чиито действия не одобрявам.

59.Готов съм да простя грубостта на партньора си, ако се надявам, че това няма да се повтори.

60.По-безопасно е да не се доверявам на никого.

61.Понякога прекарвам вечерта в компанията на хора, които не познавам добре.

62.Редовно се озовавам в неприятни ситуации.

63.Понякога съм в настроение, в което съм готов първи да започна бой.

64.Случва се понякога да нарушавам закона или установените правила.

65.Не бих рискувал да скоча с парашут.

66.Повечето хора не обичат да жертват собствените си интереси за другите.

67.Лесно губя търпение.

68.Само неочакваните обстоятелства и чувството за опасност ми позволяват истински да изразя себе си.

69.Много е трудно да ме разгневят.

70.Хората често ме разочароват.

71.Понякога сякаш чувствам, че пред мен има твърде много трудности и няма смисъл да се опитвам да ги преодолявам.

72.Трудно е да ме разгневят.

73. Напълно възможно е да се заобиколи законът, стига реално да не се нарушава – винаги има „вратички“.

74.Пия алкохол умерено (или изобщо не употребявам).

75.Често съм срещал хора, които са завиждали на идеите ми, само защото просто не са били първите, които са ги измислили.

76.Дори и да съм ядосан, се старая да не прибягвам до ругатни.

77.Предпочитам да работя с ръководители, които дават строги и ясни указания, отколкото с такива, които ми дават твърде много свобода.

78.Ако някой започне интересно и впечатлява, дори с опасно дело, бих го подкрепил.

79.Рядко се съпротивлявам, когато ме ударят.

80.Ако спрямо мен някой постъпи несправедливо, то бих му пожелал истинско наказание.

81.Вярвам, че за злото може да се отплати с добро и действам съответно с това разбиране.

82.Всяко дете знае, че доброто трябва да се извоюва с юмруци.

83.Предпочитам да не общувам с връстниците си, защото ме обиждат.

84.Никога не се замесвам в улични конфликти, за да защитя някой, който е тормозен.

85.Вредното въздействие на алкохола и тютюна върху хората е силно преувеличено.

86.Непослушното куче заслужава да бъде ударено.

Основни ключове за оценяване на първичните балове

1.Скала за социално желателни отговори („лъжа“)

5 (да), 11 (не), 13 (не), 25 (да), 34 (не), 39 (не), 58 (да), 64 (не), 76 (не).

2.Скала за склонност към агресивно виктимизиращо поведение (агресивен тип жертва).

6 (да), 9 (да), 14 (да), 25 (не), 26 (не), 29 (да), 33 (не), 34 (не), 37 (не), 45 (да), 50 (да), 51 (да), 55 (не), 57 (не), 58 (не), 60 (да), 63 (да), 67 (да), 69 (не), 72 (не), 73 (да), 74 (не), 79 (не), 80 (да), 81 (не), 82 (да), 86 (да).

3.Скала за склонност към самонараняване и саморазрушително поведение (активен тип жертва).

3 (да), 4 (не), 5 (не), 13 (да), 23 (да), 24 (не), 26 (не), 27 (да), 28 (не), 31 (не), 32 (да), 33 (не), 35 (да), 40 (да), 53 (не), 62 (да), 65 (не), 68 (да), 74 (не), 76 (да), 78 (да).

4.Скала за склонност към хиперсоциално поведение (инициативен тип жертва).

11 (не), 13 (не), 17 (да), 19 (да), 30 (да), 34 (не), 39 (не), 47 (да), 49 (да), 55 (да), 58 (да), 64 (да), 66 (не), 84 (не).

5.Скала за склонност към зависимо и безпомощно поведение (пасивен тип жертва).

1 (да), 2 (да), 5 (да), 16 (да), 18 (не), 20 (да), 21 (да), 22 (не), 36 (да), 41 (не), 43 (да), 44 (да), 46 (да), 54 (да), 59 (да), 71 (да), 75 (да), 77 (да), 83 (да).

6.Скала за склонност към некритично поведение (некритичен тип жертва).

8 (не), 9 (да), 10 (да), 15 (да), 16 (да), 31 (не), 32 (да), 33 (не), 38 (да), 40 (да), 42 (не), 45 (да), 48 (не), 56 (да), 61 (да), 65 (не), 70 (да), 74 (не), 85 (да).

7.Скала за реализирана виктимизация.

8 (не), 19 (да), 25 (не), 27 (да), 28 (не), 33 (не), 38 (да), 43 (да), 44 (да), 46 (да), 51 (да), 52 (не), 54 (да), 59 (да), 62 (да), 74 (не), 76 (да), 83 (да).

Процедура

Изследването може да се проведе индивидуално или групово. В последния случай всеки участник трябва да има не само персонална бланка за отговори, но и отделен въпросник с инструкции. Участниците трябва да са разположени така в помещението, че да не си пречат. Психологът обяснява накратко целта на изследването и правилата за използване на въпросника. Важно е да се гарантира, че изследваните лица имат позитивно и заинтересовано отношение към изпълнението на задачата. Напомня им се, че по време на работния процес взаимните консултации относно отговорите и всякакви дискусии помежду им са недопустими. След тези обяснения психологът моли участниците внимателно да прочетат инструкциите, отговаря на всички въпроси, които възникват след прочитането им и след това предлага да пристъпят към самостоятелна работа с въпросника.

Обработка на резултатите

Първата процедура включва изчисляване на първичните оценки или „суровите“ балове. За целта се преброяват изборите (кръстчетата), които съвпадат на „прозорците“ на шаблона. Получените стойности се въвеждат в колоната за първоначална оценка на протокола. Втората процедура включва преобразуване на първичните оценки („сурови“ балове) в стандартни оценки (за изследваните на възраст 15–16 години) с помощта на таблица.

Следва да се обърне внимание на оценките по скала N1, имаща значение за общата характеристика на достоверните отговори.  Също толкова важен е резултатът по скала N7, който отразява реализираността на виктимното поведение. От резултатите по тази скала зависи нивото на присъствие на дадения вид поведенческа реакция.

След изчисляването на стандартните оценки в таблицата, е необходимо да се начертае профил на виктимизиращото поведение на личността. За да се направи това, трябва да се отразят получените резултати по  скали в сте́нове на диаграма и да се оцветят маркираните сектори (вижте рисунката).

Интерпретацията на получените резултати, психологическите заключения и препоръките трябва да се основават на разбиране за съдържанието на въпросите по всяка скала, дълбинните взаимовръзки между изследваните фактори между себе си и с другите психологически и психофизиологични характеристики, както и тяхната роля в поведението и дейността на личността.

Интерпретация на резултатите

Скала за реализирана виктимизация (седма скала)

Ако резултатите по тази скала са под нормата (1-3 сте́на), е очевидно, че изследваното лице рядко се сблъсква с критични ситуации или вече е успяло да изработи защитен способ на поведение, който му позволява да избягва опасни ситуации. Въпреки това, е налице вътрешна готовност за виктимизация. Най-вероятно, усещайки на вътрешно ниво напрежение, индивидът се стреми въобще да избягва конфликтни ситуации.

Над нормата (8-9 сте́на) означава, че изследваното лице достатъчно често попада в неприятни или опасни за здравето и живота ситуации.  Това се дължи на вътрешната предразположеност и готовност на личността да действа по определени способи, преобладаващи в индивидуалния му профил. Най-често това е стремеж към агресивни, необмислени действия със спонтанен характер.

Скала за склонност към агресивно виктимно поведение.

Модел на агресивно виктимно поведение.

Над нормата (8-10 сте́на). Тази група включва субекти, склонни да попадат в неприятни и опасни за здравето и живота ситуации, в резултат на прояви на агресия под формата на нападения или друго провокиращо поведение (обиди, клевети, тормоз и др.). За тази категория лица е характерно умишлено създаване или провокиране на конфликти. Поведението им може да се явява реализация на типичната за тях антиобществена насоченост на личността, в рамките на която агресивността се проявява към определени лица и в определени ситуации (избирателно), но може да бъде и „размита“, неперсонифицирана по обект. Наблюдава се склонност към антиобществено поведение, нарушаване на социални норми, правила и етични ценности, които субектът често пренебрегва. Тези хора лесно се влияят от емоции, особено с негативен характер и ги изразяват ярко – те са доминантни, нетърпеливи и избухливи. Въпреки всички различия в мотивацията, за поведението е характерно наличието на насилствена, антиобществена нагласа на личността.

Въз основа на мотивационните и поведенческите характеристики могат да се идентифицират следните типове (или подтипове): користни, сексуални (полова разпуснатост), свързани с битови конфликти (скандалист, семеен деспот), алкохолици, негативни отмъстители, психично болни лица и др.

Под норма (1-3 сте́на). Индивидите от този тип се характеризират с намалена мотивация за постижения и спонтанност. Възможна е висока обидчивост. Те проявяват добър самоконтрол и желание да се придържат към приетите норми и правила. Стабилни са в запазване на нагласите, интересите и целите.

Скала за склонност към самонараняване и саморазрушително поведение.

Модел на активно виктимно поведение.

Над норма (8-10 сте́на). Жертвеността се свързва с активното поведение на човек, провокиращо ситуация на виктимизация чрез молби или привличане на внимание. По същество активните потърпевши проявяват два вида поведение: провокиращо, ако за причиняване на вреда е привлечено друго лице и самопричиняващо, което се характеризира със склонност към поемане на риск – това е безразсъдно поведение, често опасно за себе си и околните. Последиците от своите действия могат да не се осъзнават или да не им се придава значение, надявайки се, че всичко ще бъде наред. Като се вземат предвид специфичното поведение и отношението към виктимизацията, последиците в рамките на този тип включва: съзнателен подстрекател (този, който се обръща с молба за да му бъде причинена вреда); безразсъден подстрекател (този, който обективно провокира извършителя да навреди, чрез някаква молба или други средства, като жертвата не е напълно наясно с това); съзнателен самопричинител (този, който умишлено си причинява физическа или имуществена вреда);  безразсъден самопричинител (вредата е причинена от собствените небрежни действия в процес на извършване на друго умишлено или безразсъдно престъпление).

Под нормата (1-3 сте́на). Наблюдава се повишена загриженост за собствената безопасност, стремеж да се предпази от грешки и неприятности. Това поведение може да доведе личността до пасивност, основана на принципа „по-добре да не правиш нищо, отколкото да правиш грешки“. Характеризира се с повишена тревожност, подозрителност и предразположеност към страхове.

Скала за склонност към хиперсоциално виктимно поведение.

Модел на инициативно виктимно поведение.

Над норма (8-10 сте́на). Жертвеното поведение е социално одобрено и често очаквано. Тази категория включва лица, чието положително поведение привлича към тях престъпните действия на агресора. Човек, който демонстрира постоянно положително поведение в ситуации на конфликт или в резултат на длъжностно положение или очакванията на околните. Хората от този тип считат за недопустимо да избягват намеса в конфликт, дори това да им струва здравето или живота. Последиците от подобни действия не винаги се осъзнават. Смел, решителен, отзивчив, принципен, искрен, добър, взискателен, готов да поема рискове и може да бъде прекалено самонадеян. Нетолерантен към поведение, което нарушава обществения ред. Самооценката често е завишена. Поведението има положителна мотивация.

Под норма (1-3 сте́на) – характеризира се с пасивност и равнодушие от страна на подрастващия към събитията, случващи се около него. Действа на принципа „не е моя работа“, което може да е следствие от негодувание към външния свят, както и от произтичащото от това чувство за неразбиране, изолация от света, липса на социална подкрепа и включеност в социума.

Скалата за склонност към зависимо и безпомощно поведение.

Модел на пасивно виктимно поведение.

Над норма (8-10 сте́на) – лица, които не оказват съпротива или не противодействат на извършителя поради различни причини: възраст, физическа слабост, безпомощно състояние (стабилно или временно), страхливост, опасения за отговорност за собствените си противоправни или неморални действия и др. Могат да имат нагласа за безпомощност. Характерно е нежелание да прави каквото и да било самостоятелно, без помощ от другите. Възможна е ниска самооценка.  Постоянно въвличане в кризисни ситуации, за да получи съчувствие и подкрепа от другите. Има ролевата позиция на жертва. Плах, скромен, силно внушаем, конформист. Възможен е и вариант на усвоена заучена безпомощност в резултат на многократно попадане в ситуации на насилие. Склонен към зависимо поведение, отстъпчив, оправдава агресията на другите и е склонен да прощава на всички.

Под норма (1-3 сте́на) – склонност към независимост и изолация. Винаги се стреми да се отдели от групата на връстниците си, има индивидуална гледна точка за всичко, може да бъде непримирим към мненията на другите, авторитарен и конфликтен. Повишен скептицизъм. Възможна е вътрешна ранимост, водеща до засилено желание за изолация от другите.

Скала за склонност към некритично поведение.

Модел на некритично виктимно поведение.

Над норма (8-10 сте́на). Тази група включва лица, които демонстрират безгрижие и неспособност за правилна оценка на житейските ситуации. Некритичността на личността може да се прояви както на база негативни черти на личността (алчност, користолюбие и др.), така и на положителни (щедрост, доброта, отзивчивост, смелост и др.), както и поради ниско интелектуално ниво. Тези лица демонстрират безгрижие, непредпазливост, повърхностност, фриволност и неумение за правилна оценка на житейските ситуации поради различни лични или ситуационни фактори: емоционално състояние, възраст, ниво на интелигентност или заболяване.

Личностите от некритичен тип проявяват склонност към алкохол, разпуснати са в отношенията и запознанствата, лековерни са и лекомислени. Те имат крехки морални устои, които се изострят от липсата на личен опит или неспособността да го вземат предвид. Склонни са да идеализират хората, да оправдават негативното поведение на другите и да не разпознават опасността.

Под норма (1-3 сте́на) – замисленост, предпазливост и желание за предвиждане на възможните последици от действията, което понякога води до пасивност и страх. В този случай самореализацията на подрастващия е значително затруднена и може да се прояви в социална пасивност, водеща до неудовлетворение от своите постиженията, чувство за досада и завист.

…

Авторът, Олга Олеговна Андроникова разглежда в дисертационно изследване психологическите фактори, които провокират виктимизацията при подрастващите. Тя определя личностните особености (ниска самооценка, висока тревожност), семейните фактори (хиперопека, отхвърляне) и социалната среда, като ключови причини за формиране на склонност към поведението на жертва, изискващи специфични психологически корекции.

Основни моменти на изследването:

-Определение: Виктимното поведение се разглежда като склонност или предразположеност на индивида да стане жертва на негативни явления.

-Фактори на възникване: Андроникова идентифицира комплекс психологически фактори, включително личностни особености, емоционални нарушения и социален опит.

-Причини: Към тях се отнасят травматични преживявания, родителско безразличие или хиперопека и ниска самооценка на подрастващите.

-Типология: Изследването помага за класифициране на видовете виктимно поведение, което е критично важно за разработването на превантивни мерки.

/

Тестът СМИЛ е руски вариант на теста MMPI. Той позволява да се създаде личностен профил ида се оцени психическото състояние на изследваното лице, като много често се прилага при подбор на кандидати за работа. За да интерпретирате правилно теста и да използвате резултатите от него в работата си, е необходима предварителна подготовка. Тук са представени препоръки как да приложите въпросника и да оцените личността на кандидата.

Многофазният личностен въпросник на Минесота (Minnesota Multiphasic Personality Inventory – MMPI) е психологически тест, който оценява личностните черти и психопатологията. В Русия този тест е известен като СМИЛ (Стандартизированный многофакторный метод исследования личности). Въпросите на MMPI се използват като инструмент за клинична оценка, който помага за разпознаване и диагностициране на психични разстройства.  

MMPI е разработен през 1937 г. от клиничния психолог Старк Р. Хатауей и невропсихиатъра Дж. Чарнли МакКинли от Университета на Минесота. Първоначално е използван за тестване на лица, за които се подозира, че имат психични или други клинични проблеми. Днес въпросниците и интерпретациите на MMPI се използват, наред с други неща, за оценка на психологическата стабилност при работници във високорискови професии, като пилоти на авиокомпании, полицаи, военнослужещи и работници в атомната енергетика. Тестът се прилага и по време на процеса на наемане, като се избират кандидати за позиции, които изискват високо ниво на емоционална устойчивост.

Резултатите от теста дават представа за навиците на човек, неговите реакции в различни житейски ситуации, нивото му на самооценка и мотивационните му особености на работното място и в живота. Тестът позволява да се анализира настроението и психологическото състояние на изследваното лице. Интерпретирането на резултатите от СМИЛ разкрива как човек ще действа в дадена ситуация и дали запазва психологическата си устойчивост.

Отговорите от теста СМИЛ могат да бъдат използвани за оценка на личността от различни гледни точки. Професионален изследовател ще получи ясна представа за:

-личностни черти и тип характер;

-професионална пригодност;

-емоционална и психологическа стабилност;

-способност за адаптация;

-бързина на реакциите при променящи се обстоятелства;

-мотивационна насоченост;

-комуникационни способности;

-ниво на самооценка;

-стил на поведение в екип;

-лидерски качества; стресоустойчивост.

Моля, обърнете внимание! Тестът СМИЛ трябва да се използва заедно с други инструменти за оценка. Диагнозата никога не трябва да се поставя единствено въз основа на резултатите от един тест.

Освен това тестът трябва да се прилага от професионалист – опитен психолог. Ако това е тест преди интервю за работа, работодателят може да създаде реалистичен психологически профил на кандидата, като въпросникът може да бъде попълнен онлайн в специализиран уебсайт. Например, помолете кандидата да направи теста СМИЛ онлайн на psytests.org. Кандидатът може също така да направи предварителен тест онлайн, за да види какви въпроси ще му бъдат зададени. Няма обаче смисъл да се подготвяте специално за работа с въпросника – няма правилни или грешни отговори. Това не е ученически (студентски) тест за проверка на знания, за преминаване/неминаване. СМИЛ е инструмент, използван за оценка на личността и психичното състояние. Следователно, колкото по-честно кандидатът отговори на въпросника, толкова по-надеждни ще бъдат резултатите.

 Съществуват няколко версии на СМИЛ, вариращи по трудност и брой въпроси. За оценка на кандидати за различни длъжности (подбор на персонал), често се използва варианта, който съдържа 566 твърдения. При отговорите изследваното лице трябва да избере една от три възможности:  вярно, грешно и затруднявам се да отговоря.

Основни личностни характеристики, които могат да бъдат определени по резултатите от СМИЛ.

Въпросникът съдържа 10 клинични подскали, всяка от които оценява специфична черта на личността или психологическо състояние:

1.Хипохондрия (HS) – разглежда широк спектър от неопределени и неспецифични оплаквания относно функционирането на организма.

2.Депресия (D) – измерва клиничната депресия, която се характеризира с влошено морално състояние, отсъствие на надежда за бъдещето и обща неудовлетвореност от своя живот.

3.Истерия (Hy) – измерва пет компонента: лошо физическо здраве, затвореност, цинизъм, главоболие и невротизъм.

4.Психопатично отклонение (Pd) – измерва общата социална дезадаптация и отсъствие на ярко изразени приятни преживявания.

5.Мъжественост/Женственост (Mf) – измерва интересите към призвания и хобита, естетическите предпочитания, активност-пасивност и лична чувствителност.

6.Параноя (Pa) – измерва основно междуличностната чувствителност, моралната самоувереност и подозрителността.

7.Психастения (Pt) – измерва неспособността на човек да се противопостави на определени действия или мисли, независимо от тяхната дезадаптивна природа.

8.Шизофрения (Sc) – измерва странни мисли, своеобразни възприятия, социално отчуждение, лоши семейни отношения, трудности в концентрацията и контрола на импулсите, отсъствие на дълбоки интереси, загриженост за самоуважението и самоидентификацията и сексуални трудности.

9.Хипомания (Ma) – измерва по-леки степени на възбуда, характеризиращи се с приповдигнато, но нестабилно настроение, психомоторна възбуда (напр. треперене на ръцете) и бягство в идеи (напр. неконтролируем прилив от идеи).

10.Социална интровертност (Si) – измерва социалната интровертност и екстровертност на индивида.

При прилагането на СМИЛ, интерпретацията отчита, че изследваното лице не винаги може да бъде честно, когато отговаря на въпросите. Респондентът може да се ръководи от социални норми, да надценява или подценява твърденията от въпросника. Изследователите използват четири скали за валидност, за да измерят искреността на тествания:

? – условна скала, по която се регистрира броя на твърденията, които тестваният не е могъл да класифицира като „вярно“ или „невярно“.

L – скала за лъжа, предназначена да идентифицира индивиди, които умишлено се опитват да избегнат честното и откровено отговаряне на въпросите. Докато полагат теста, изследваните са помолени да отговорят на твърдения по една и съща тема няколко пъти, формулирани по различен начин.

F – скала за достоверност, предназначена да идентифицира необичайни или нетипични начини за отговаряне на тестовите задачи. Хората, които постигат високи балове по тази скала, се опитват да изглеждат по-зле, отколкото са в действителност; те може да са под силен психологически стрес или просто да отговарят на въпроси, без да обръщат внимание на това, което е посочено в тях.

K – корекционна скала, предназначена да идентифицира психопатология при хора, които иначе биха имали профили в пределите на нормата. Тя измерва самоконтрола, както и семейните и междуличностните отношения. Хората, които постигат високи балове по тази скала, често искат да се представят в най-добрата възможна светлина, като омаловажават информацията. Те се страхуват от осъждане, омаловажават своите проблеми или дори отричат ​​съществуването им. 

Попълването на теста отнема до два часа. Преди изследването обяснете на кандидата целта на теста и как ще бъдат използвани резултатите – етичните стандарти. Обяснете и уверете изследваното лице, че няма правилни или грешни отговори за да избегнете ненужно вълнение. Ако решите сами да проведете теста, използвайте предоставения по-горе ключ.

Когато обработвате резултатите обърнете внимание на следното:

1.Колко време е отделил кандидатът за попълване на въпросника. Ако му е отнело повече от определените два часа, това може да показва черти като нерешителност, опасения или параноя. Обратно, за по-малко от два часа може да попълни въпросника този, който отговаря без да мисли или просто отбелязва квадратчета, без да обръща внимание на съдържанието, Това показва липса на сериозност.

2.В какъв ред е отговорило изследваното лице на въпросите? Ако тестваният отговаря на всички въпроси или често използва само един отговор, това показва, че прави теста необмислено. Обърнете внимание и на последователността – фактите не трябва да си противоречат.

3.Ако броят на отговорите по скалата за лъжа надвишава нормата, резултатите от въпросника трябва да се считат за нерелевантни и тестът трябва да се повтори.

4.Какъв е резултатът по всяка скала? Един въпрос с положително значение е равен на един бал.

Скалите за оценка, използвани в теста СМИЛ, не само помагат за идентифициране на лъжа или автоматично изпълнение на теста, но предоставят и допълнителна информация за анализ на личността. Изследването с тази методика позволяват да се получи достоверен портрет на личността и нейните особености.

Описание на методиката

При създаването на този тест, авторите му са разчитали, от една страна, на строг количествен подход, осигуряващ надеждността и статистическата валидност на данните; от друга страна, те са интерпретирали показателите на методиката по свой начин, свързвайки ги с клиничната класификация на Крепелин. Това означава, че при интерпретацията специфичните данни на индивида са сравнени с нормативни данни по параметри, съответстващи на водещите симптоми в рамките на една или друга нозология. С други думи, особеностите на всяко изследвано лице са определени от степента на изразяване на едни или други свойства на личността, които в максималната си изява съответстват на определени клинични симптоми.

Всяка скала в методиката показва степента, в която депресията, хипохондрията, психопатийните черти, мъжествеността-женствеността, параноята, психастенията, шизотимичните прояви, маниакалността и социалната интроверсия са изразени у даден индивид. Този „клиничен“ принцип за изграждане на психологически методики често се използва от специалистите, които разглеждат нормалните личностни особености като „разредена“ патология. Има се предвид следното: всичко, което е уравновесено и изгладено у психично здрав човек, се проявява при психично болния в гротескни форми. Времето показва условността на нозологичните граници, а интерпретативният подход на авторите на мметодиката се оказва остарял и просто несъответстващ на реалността. Опростеното отношение към нормата (към понятието за нормална личност) също изменено. Следователно, интерпретацията на данните от методиката СМИЛ, представлява нов подход, базиран на различна концептуална и методологична основа.

Дългогодишният опит в прилагането на тази методика показва, че тя не само описва индивидуалните характеристики на личността, които са патологично изострени или променени от болестния процес: тя също така разкрива тъканта на психологически разбираеми преживявания и личностни черти на хората в норма, което улеснява диференцирания подход към тях в процеса на обучение, професионално самоопределение и социална адаптация. СМИЛ тестът е особено ефективен за индивидуализирана психологическа корекция на нервни сривове, причинени от различни стресови ситуации.

Въпросник (възрастни)

Инструкция:

Ще ви бъдат представени поредица от различни твърдения. Когато оценявате всяко едно от тях, не прекарвайте твърде много време в размисъл върху него. Първата ви, незабавна реакция е най-естествена. Прочетете внимателно текста, като прочетете всяко твърдение докрай и го оцените като цяло, за да определите дали е вярно или невярно за Вас.

Ако отговорът Ви е „Вярно“, поставете кръстче в регистрационния лист над съответния номер на твърдението.

Ако отговорът Ви е „Невярно“, поставете кръстче под съответния номер.

Обърнете внимание на твърдения с двойни отрицания: например „Никога не съм имал припадък“. Ако никога не сте имали припадък, то Вашият отговор е „Вярно“ и обратно, ако сте имали, то Вашият отговор е „Невярно“. Някои твърдения във въпросника звучат така: „Оградете номера на това твърдение с кръгче“. В този случай в регистрационния лист номерът, съответстващ на това твърдение, следва да бъде ограден с кръгче (това е, за да се провери вниманието Ви).

Ако някои твърдения пораждат у Вас сериозни съмнения, базирайте отговора си на това, което смятате най-характерно за Вас. Ако дадено твърдение е вярно за Вас в едни ситуации и невярно в други, изберете този отговор, който най-много подхожда за Вас в настоящия момент. Само в крайни случаи, ако дадено твърдение изобщо не подхожда за вас, можете да оградите с кръгче номера на това твърдение в регистрационния лист, което е еквивалентно на отговор „Не знам“. Твърде много кръгчета в регистрационния лист обаче ще доведат до ненадеждни резултати.

Старайте се да отговаряте честно, в противен случай отговорите ви ще се считат за неточни и изследването ще трябва да се повтори. Докато отговаряте на различните елементи от въпросника, опитайте се да разберете: „Какъв (каква) съм всъщност аз?“ Тогава получените данни могат да бъдат използвани с положителен ефект за Вас. Резултатите от изследването не са предназначени да оценят вашата личност като „добър“ или „лош“ човек – те просто разкриват вашите темпераментни черти и професионално важни качества.

Не се смущавайте, когато отговаряте дори на най-интимните въпроси, тъй като никой няма да чете или анализира отговорите Ви: цялата обработка на данните се извършва автоматично. Експериментаторът няма достъп до конкретните отговори, защото той ще получи резултатите само като обобщени показатели, които могат да бъдат интересни и полезни за Вас.

Въпросник

1. Обичам да чета научна и техническа литература.

2. Имам добър апетит.

3. Обикновено се събуждам освежен и отпочинал сутрин.

4. Мисля, че бих се радвал да работя като библиотекар.

5. Най-малкият шум ме събужда.

6. Обичам да чета истории за престъпления.

7. Ръцете и краката ми обикновено са доста топли.

8. Ежедневието ми е пълно със събития, които ме интересуват.

9. Работоспособността ми не е по-лоша от преди.

10. Често усещам буца в гърлото си.

11. Вярвам, че сънищата винаги се сбъдват.

12. Обичам да чета за престъпления и тайнствени приключения.

13. Върша работата си с цената на значително напрежение.

14. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

15. Понякога ми идват на ум толкова лоши мисли, че е по-добре да не говоря за тях.

16. Мисля, че животът е безпощаден към мен.

17. Баща ми е добър човек.

18. Много рядко имам запек.

19. Когато започвам нова работа, предпочитам да знам с кого трябва да изградя добри отношения.

20. Половият ми живот е удовлетворителен.

21. Понякога наистина искам да напусна домът си.

22. Понякога получавам пристъпи на смях или плач, които не мога да контролирам.

23. Безпокоят ме пристъпи на гадене и повръщане.

24. Струва ми се, че няма човек, който би ме разбрал.

25. Бих искал да бъда певец.

26. Ако се окажа в неприятно положение, то е най-добре да държа езика зад зъбите си. 

27. Понякога съм под властта на някаква зла сила.

28. Ако се отнесат несправедливо с мен, чувствам, че трябва да си платят просто заради принципа.

29. Безпокоят ме киселини няколко пъти седмично.

30. Понякога ми се иска да ругая.

31. Сънувам кошмари почти всяка нощ.

32. Забелязвам, че ми е трудно да се концентрирам върху определена задача или работа.

33. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

34. През по-голямата част от времето имам кашлица.

35. Ако хората не крояха интриги против мен, щях да постигна много повече.

36. Рядко се безпокоя за здравето си.

37. Никога не съм имал неприятности заради поведение, свързано с половия живот.

38. В по-ранни години е имало моменти, когато извършвах дребни кражби.

39. Понякога ми се иска да чупя неща, да чупя чинии.

40. Предпочитам през по-голямата част от времето си да седя бездейно и да мечтая.

41. Имал съм периоди, продължаващи дни, седмици или дори месеци, когато не можех да се заема с нищо, тъй като не можех да се включа в работа.

42. Семейството ми не харесва работата, която съм избрал (или обмислям да избера).

43. Имам прекъснат и неспокоен сън.

44. През повечето време имам главоболие.

45. Не винаги казвам истината.

46. Умът ми работи по-добре сега от всякога.

47. Веднъж седмично или по-често, внезапно се чувствам „обладан от горещина“ без видима причина.

48. Това число трябва да бъде оградено с кръгче.

49. Би било по-добре, ако почти всички закони бъдат отменени.

48. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

50. Понякога се чувствам сякаш умирам.

51. Физическото ми здраве не е по-лошо от това на повечето хора, които познавам.

52. Предпочитам да подминавам приятелите си от училище или хора, които не съм виждал от дълго време, освен ако те не ме заговорят първи.

53. Вярвам, че докосването на ръката и молитвата могат да излекуват болести.

54. Повечето хора, които ме познават, се отнасят добре с мен.

55. Рядко ме безпокоят болки в сърцето или гърдите.

56. Когато бях момче, са ме изключвали от училище за бягство от часовете.

57. Аз съм общителен човек.

58. Всичко, което предстои на човечеството, отдавна е предопределено.

59. Често ми се е налагало да изпълнявам указания на хора, които знаеха по-малко от аз.

60. Не всеки ден чета редакционните статии в сайтове и вестници.

61. Водя неправилен начин на живот.

62. Често усещам жужене, изтръпване или парене в различни части на тялото си.

63. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

64. Понякога толкова настоявам на своето, другите губят търпение.

65. Обичам (обичах) своя баща.

66. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

67. Струва ми се, че другите изглеждат по-щастливи от мен.

68. Почти никога не изпитвам болка в областта на врата.

69. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

70. Когато бях малък ми харесваше да играя игри, в които момчета и момичета се избират въз основа на лични предпочитания.

71. Мисля, че много хора преувеличават нещастията си, за да получат съчувствие и помощ.

72. Няколко пъти седмично или по-често ме безпокоят неприятни усещания в горната част на корема (под  лъжичката).

73. Аз съм значима личност.

74. Понякога си мисля: „По-добре да се да се бях родил жена“.

75. Понякога съм сърдит.

76. През повечето време имам потиснато настроение.

77. Обичам да чета за любовта.

78. Харесвам поезия.

79. Не е лесно да ме наранят (не съм обидчив).

80. Понякога дразня животни.

81. Мисля, че би ми харесало да работя като лесничей.

82. Лесно е да ме убедят в нещо.

83. Всеки, който може и е готов да се труди усърдно, има добър шанс да постигне успех.

84. Чувствам, че губя надежда да постигна нещо в живота.

85. Понякога съм толкова привлечен/а от чужди неща (ръкавици, обувки и др.), че искам да ги открадна, въпреки че не ми трябват.

86. Определено не ми достига увереност в себе си.

87. Бих се радвал да се занимавам с отглеждане на цветя.

88. Мисля, че животът си струва да се живее.

89. Необходими са много доказателства, за да се убедят хората в някаква истина.

90. Понякога отлагам за утре това, което трябва да направя днес.

91. Нямам нищо против някои хора да ме взимат на подбив (да ми се подиграват, присмиват).

92. Бих се радвал да работя като детегледач или да се грижа за болни.

93. Вярвам, че повечето хора са способни да лъжат, ако това е в техен интерес.

94. Често правя неща, за които по-късно съжалявам (по-често от други).

95. Редовно взимам участие в събирания и други обществени събития.

96. Много рядко се карам с членове на семейството си.

97. Понякога изпитвам непреодолима потребност желание да причиня на някого вреда или да направя нещо неприлично.

98. Вярвам, че в края на краищата справедливостта възтържествува.

99. Обичам да ходя на гости или други места, където има много шумно забавление.

100. Срещал съм проблеми с толкова много решения, че ми беше трудно да се спра на едно.

101. Считам, че жената в полово отношение трябва да има същата свобода като мъжа.

102. Най-трудната борба за мен е борбата със самия себе си.

103. Рядко имам мускулни крампи или потрепвания (или изобщо нямам).

104. Нямам основания да се безпокоя за това,  какво ще се случи с мен.

105. Понякога, когато се чувствам зле, ставам раздразнителен.

106. През повечето време се чувствам сякаш съм направил нещо лошо или зло.

107. През повечето време се чувствам щастлив.

108. Почти през цялото време имам чувство за пълнота или тежест в главата или носа.

109. Някои хора толкова много обичат да командват, че ми се иска да направя обратното, дори и да знам, че са прави.

110. Знам, че има хора, които са настроени против мен.

111. Никога не съм се заемал с нещо опасно само заради силни впечатления.

112. Често намирам за необходимо да отстоявам това, което вярвам, че е правилно.

113. Разбирам колко важни са законите.

114. Често се чувствам сякаш главата ми е вързана с обръч.

115. Вярвам в справедливостта.

116. Изпитвам голямо удоволствие от игри или състезания, ако залагам.

117. Повечето хора са честни само защото се страхуват от наказание.

118. В училище понякога ме викаха в кабинета на директора за бягство от часовете.

119. Речта ми е същата както винаги (нито по-бърза, нито по-бавна, без дрезгавост или затруднения в произношението).

120. Маниерите ми на масата у дома не са толкова добри, колкото когато съм навън.

121. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

122. Изглеждам толкова способен и съобразителен, колкото повечето хора около мен.

123. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

124. Вярвам, че повечето хора за изгода по-скоро биха били нечестни, отколкото да пропуснат възможност за печалба.

125. Често ме безпокои стомаха.

126. Харесва ми драматургията.

127. Знам кой е виновен за повечето мои неприятности (нямам предвид себе си).

128. Гледката на кръв нито ме плаши, нито ме отвращава.

129. Често не мога да разбера защо съм бил толкова упорит и сърдит.

130. Никога не съм повръщал кръв или кашлял кръв.

131. Не ме безпокои вероятността да се заразя от нещо болезнено.

132. Обичам да бера цветя или отглеждам стайни растения.

133. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

134. Понякога мислите ми текат по-бързо, отколкото мога да ги изкажа.

135. Пресичам улицата на грешното място, когато съм сигурен, че полицай няма да ме забележи.

136. Ако някой направи нещо приятно спрямо мен, обикновено се интересувам какво стои зад това.

137. Мисля, че животът в дома ми не е по-лош от този на повечето ми приятели.

138. Критиките и забележките наистина ме нараняват.

139. Понякога чувствам, че трябва да нараня себе си или някой друг.

140. Обичам да готвя.

141. Поведението ми до голяма степен се определя от правилата и навиците на хората около мен.

142. Понякога съм убеден в собствената си безполезност.

143. Като дете бях в компания, където всички се застъпваха един за друг във всичко.

144. Харесвам военната служба.

145. Понякога толкова се изкушавам, че ми се иска да се сбия с някого.

146. Имам страст към пътуванията и не мога да бъда щастлив без пътешествия и странстване.

147. Често губя много, защото не мога да вземам решения достатъчно бързо.

148. Губя търпение с хора, които искат съвет или по друг начин ме разсейват по време на сериозна работа.

149. Водил съм си дневник.

150. В игра ми е приятно да печеля, отколкото да губя.

151. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

152. По-често се случва да заспивам без да имам тревожни мисли.

153. През последните няколко години моето самочувствие през повечето време е добро.

154. Никога не съм имал припадъци или конвулсии.

155. Теглото ми е сравнително постоянно.

156. Имал съм такива състояния, в които не осъзнавам какво правя.

157. Често се чувствам сякаш съм бил незаслужено наказан.

158. Лесно мога да се разплача.

159. Започнах да разбирам по-зле съдържанието на прочетеното.

160. Сега се чувствам се по-добре от когато и да било в живота.

161. Теменната част на главата ми понякога е много чувствителна.

162. Възмущавам се и съм раздразнен, когато ми се налага да призная, че съм бил хитро измамен.

163. Не бих казал, че се уморявам бързо (ако сте съгласни, т.е. не се уморявате бързо, тогава отговорът е „вярно“).

164. Обичам да чета литература, която отговаря на моята област от занимания (специалност). 

165. Харесва ми да имам важни хора сред познатите си, тъй като това повишава престижа ми.

166. Страхувам се да гледам надолу от високо.

167. Няма да ме е грижа, ако някой от семейството ми се окаже в положение да нарушава закона.

168. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

169. Не се страхувам да боравя с пари.

170. Не се безпокоя от това, какво говорят другите за мен.

171. Чувствам се неудобно да се правя на палячо на парти, дори ако всички останали го правят.

172. Често ми се налага да крия срамежливостта си с цената на големи усилия.

173. Обичах да ходя на училище.

174. Никога не съм припадал.

175. Не ми се вие ​​свят (или се  случва, но много рядко).

176. Не бих казал, че много се страхувам от змии.

177. Майка ми е добра жена.

178. С паметта ми всичко е нормално.

179. Притеснявам се за някои от нещата, свързани половия живот.

180. Трудно ми е да поддържам разговор с хора, с които току-що съм се запознал.

181. Когато ми е скучно, се опитвам да организирам нещо забавно.

182. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

183. Против съм даването на милостиня.

184. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

185. Слухът ми не е по-лош от този на повечето хора.

186. Забелязал съм, че ръцете ми треперят, когато се опитвам да правя нещо.

187. Ръцете ми не са станали неловки.

188. Мога да чета дълго време, без забележима умора в очите.

189. През повечето време чувствам някаква слабост.

190. Рядко имам главоболие.

191. Понякога, когато се чувствам неудобно, се потя обилно и това е много неприятно за мен.

192. Никога не съм имал затруднения с поддържането на равновесие при ходене.

193. Нямам пристъпи на треска или астма.

194. Имал съм пристъпи, по време на които нямах контрол над движенията или речта си, но бях наясно какво се случва около мен.

195. Не харесвам всички, които познавам.

196. Обичам да посещавам места, на които никога не съм бил преди.

197. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

198. Не се отдавам често на мечти.

199. Децата трябва да се учат за да имат правилни разбирания по въпросите на половия живот.

200. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

201. Иска ми се да не бях толкова срамежлив.

202. Смятам се за обречен човек.

203. Ако бях журналист, щях да се радвам да пиша за театър.

204. Бих искал да бъда журналист.

205. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

206. Придържам се стриктно към принципите на нравствеността и морала, много повече от околните.

207. Обичам различни игри и развлечения.

208. Обичам да флиртувам (да водя игрив разговор с жена или момиче, което харесвам).

209. Сигурен съм, че моите провинения са непростими.

210. Всякаква храна ми е еднакво вкусна.

211. Чувствам се сънлив през деня, а през нощта страдам от безсъние.

212. Семейството ми се отнася с мен като с дете, а не като с възрастен.

213. Когато ходя, стъпвам много внимателно, избягвайки пукнатини в тротоара.

214. Никога не съм имал кожни обриви, които да ме притесняват.

215. Бях прекалено привързан към алкохолните напитки.

216. Отношенията в дома ми са по-малко топли и приятелски, отколкото в други семейства.

217. Често се тревожа за нещо.

218. Не се вълнувам особено от гледката на страдащо животно.

219. Мисля, че бих се радвал на работа, свързана с материалното осигуряване на  големи организации.

220. Обичам (обичах) майка си.

221. Интересувам се от наука.

222. Не ми е трудно да моля приятелите си за услуги, дори и да не мога да им отвърна със същото.

223. Истински обичам лова.

224. Родителите ми често не одобряваха моите познанства.

225. Понякога мога да поклюкарствам малко.

226. Някои членове на семейството ми имат навици, които наистина ме дразнят и отегчават.

227. Казвали са ми, че ходя насън.

228. Понякога чувствам, че необичайно лесно вземам решения.

229. С удоволствие бих се присъединил към няколко различни клуба и общества.

230. Почти никога не съм забелязал пристъпи на сърцебиене или задух.

231. Обичам да говоря за теми, свързани със пола.

232. Начертал съм си житейски план, основан на чувство за дълг и отговорност, и се старая да го изпълнявам.

233. Понякога не отстъпвам на хората, не защото въпросът е наистина важен, а просто по принцип.

234. Лесно се ядосвам, но бързо се успокоявам.

235. Бях доста независим и свободен от правилата и традициите, приети в нашето семейство.

236. Твърде често се отдавам на размисли.

237. Почти всички мои роднини се отнасят добре с мен.

238. Имам периоди на толкова силно безпокойство, че не мога да седя дълго на едно място.

239. Преживял съм разочарование в любовта.

240. Външният ми вид никога не предизвиква у мен безпокойство.

241. Често сънувам сънища, за които е по-добре да се мълчи.

242. Не се смятам за по-нервен от повечето други.

243. Рядко изпитвам някаква болка.

244. Действията ми обикновено се разбират неправилно от другите.

245. Родителите ми и други членове на семейството често се заяждат с мен.

246. Вратът ми често се покрива от червени петна.

247. Имам основание да изпитвам чувство на завист към някои членове на семейството си.

248. Понякога, без никаква причина или дори когато нещата вървят зле, се чувствам развълнуван и щастлив, „на върха на блаженството“.

249. Сигурен съм, че тези, които извършват зли дела, в бъдеще ги очаква наказание.

250. Не осъждам онези, които се стремят да грабнат всичко, което могат, от живота.

251. Имал съм състояния, когато действията ми са били прекъсвани и не съм разбирал какво се случва около мен.

252. Никого не го е грижа какво се случва с теб.

253. Мога да бъда приятелски настроен с хора, чиито действия не одобрявам.

254. Обичам да съм в компанията на хора, които обичат да се шегуват един на друг.

255. Понякога давам добри оценки на хора, за които знам много малко.

256. Най-интересната страница във вестника е хумористичният раздел.

257. Обикновено се надявам на успех, когато се захвана с някаква дейност.

258. Вярвам в тържеството на справедливостта.

259. Много ми е трудно да започна каквато и да е работа.

260. В училище с трудности усвоявах материала.

261. Ако бях художник, щях да се радвам да рисувам цветя.

262. Външният ми вид не ме притеснява много.

263. Потя се много, дори в прохладно време.

264. Напълно съм уверен в себе си.

265. По-безопасно е да не се доверяваш на никого.

266. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

267. Когато съм сред хора, ми е трудно да намеря тема за разговор.

268. Винаги мога лесно да оправя лошото си настроение, заемайки се с нещо интересно.

269. Понякога плаша хората за забавление, тъй като ми е лесно да накарам другите да се страхуват от мен.

270. Когато излизам от вкъщи, не се вълнувам дали вратата е заключена, газът е спрян и т.н.

271. Не осъждам човек, че е заблудил онези, които лесно се оставят да бъдат измамени.

272. Понякога съм препълнен с енергия.

273. Изпитвам изтръпване в някои области на кожата си.

274. Зрението ми е остро както по-рано.

275. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

276. Обичам деца.

277. Понякога толкова се забавлявам от хитростта на мошеник, че ми се иска да му пожелая късмет.

278. Често съм забелязвал, че непознати ме гледат критично.

279. Аз ежедневно пия необичайно голямо количество вода дневно.

280. Повечето хора завързват приятелства, защото приятелите могат да бъдат полезни.

281. Рядко забелязвам шум или звън в ушите си.

282. Понякога изпивам омраза към членове на семейството си, които обикновено обичам.

283. Ако бях журналист, бих предпочел да пиша за спорт.

284. Убеден съм, че съм предмет на обсъждания. 

285. Понякога се смея по повод на мръсна шега.

286. Чувствам се най-щастлив, когато съм сам.

287. Имам по-малко причини да се страхувам от каквото и да било, отколкото другите.

288. Понякога изпитвам пристъпи на гадене или повръщане.

289. Възмутен съм, че престъпник може да бъде освободен по каквато и да е причина и да остане ненаказан, благодарение на умните аргументи на адвокат.

290. Постигам работата си с цената на значителни усилия (работя под голям стрес).

291. Имало е моменти в живота ми, когато съм чувствал, че някой ме принуждава да действам, сякаш ме хипнотизира.

292. Предпочитам да не заговарям хора, докато те самите не се обърнат към мен.

293. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

294. Никога не съм нарушавал закона.

295. Обичах да чета приказките на Андерсен „Грозното патенце“, „Непоколебимият тенекиен войник“, „Мечо пух“, „Карлсон на покрива“ и други.

296. Имам периоди на безпричинна веселост.

297. Бих искал да се отърва от мисли, свързани с полови проблеми, тъй като те ме безпокоят.

298. Когато няколко души попаднат в неприятна ситуация, е по-добре да се споразумеят какво да говорят и тогава всички се придържат към една и съща линия.

299. Мисля, че преживявам всичко по-остро от повечето хора.

300. Никога не е имало период в живота ми, в който да обичам да играя на кукли.

301. ​​ Животът за мен през по-голямата си част е свързан с напрежение.

302. Никога не съм имал неприятности заради моето поведение, свързано с полови въпроси.

303. Някои теми ме вълнуват толкова много, че се старая да не ги засягам в разговор.

304. През ученическите си години ми беше много трудно да говоря пред целия клас.

305. През повечето време се чувствам самотен, дори когато съм сред хора.

306. Получавам толкова съчувствие от другите, колкото заслужавам.

307. Отказвам да играя някои игри, защото не съм много добър в тях.

308. Понякога наистина ми се е искало да напусна домът си.

309. Струва ми се, че се разбирам с хората толкова лесно, колкото и другите.

310. Половият ми живот е удовлетворителен.

311. Имаше период в младостта ми, когато съм извършвал дребни кражби.

312. Не обичам да съм сред хора.

313. Човек, който оставя нещата си без надзор и по този начин се изкушава, е също толкова виновен, колкото и крадеца.

314. Понякога в главата ми идват толкова лоши мисли, че е по-добре да не разказвам за тях.

315. Мисля, че животът е безпощаден към мен.

316. Мисля, че почти всеки може да излъже, за да избегне неприятности.

317. Аз съм по-чувствителен от повечето хора.

318. Ежедневието ми е пълно със събития, които ме интересуват.

319. Повечето хора не обичат да жертват собствените си интереси в името на другите.

320. Често сънувам сцени, свързани с половия живот.

321. Лесно се смущавам.

322. Притеснявам се за парите и работата си.

323. Имал съм много необичайни, много странни, особени преживявания.

324. Никога не съм бил влюбен в никого.

325. Плаша се от това, което някои от членовете на семейството ми са извършили.

326. Понякога получавам пристъпи на смях или плач, които не мога да контролирам.

327. Често ми се е налагало да се подчинявам на родителите си, дори когато според мен са грешели.

328. Забелязвам, че ми е трудно да се концентрирам върху определена задача или работа.

329. Рядко сънувам.

330. Никога не съм имал парализа или необичайна слабост в мускулите на ръцете, краката или други части на тялото си.

331. Ако хората нямаха нищо против мен, щях да постигна много повече.

332. Понякога гласът ми се променя или изчезва, дори когато нямам настинка.

333. Чувствам се така, сякаш няма човек, който би ме разбрал. 

334. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

335. Трудно ми е да съсредоточа мислите си върху едно нещо.

336. Лесно губя търпение с хората.

337. Почти през цялото време изпитвам чувство на тревожност за някого или нещо.

338. Определено имам повече причини да се тревожа от другите.

339. През повечето време ми се иска да съм мъртъв.

340. Понякога съм толкова много възбуден, че имам проблеми със съня.

341. Понякога слухът ми е толкова изострен, че това ме смущава.

342. Бързо забравям какво ми казват хората.

343. Обикновено съм длъжен да спра и да помисля, преди да направя нещо, дори и да е нещо малко.

344. Често минавам на другата страна на улицата, за да не се срещна с някого, когото съм видял.

345. Обкръжението ми често ми се струва нереално.

346. Имам навика да броя ненужни предмети, като прозорци, крушки, табели и др.

347. Нямам такива врагове, които сериозно биха искали да ми навредят.

348. Внимавам с хора, които са настроени по-приятелски към мен, отколкото очаквам.

349. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

350. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

351. Ставам тревожен и разстроен, когато трябва да напусна дома си, дори за кратко.

352. Страхувам се от определени предмети и хора, въпреки че знам, че не са опасни за мен.

353. Не се страхувам да вляза в стая, където хората вече са се събрали и говорят.

354. Страхувам се да използвам нож или други остри предмети.

355. Понякога изпитвам някаква наслада да причиня болка на тези, които по принцип обичам.

356. По-трудно ми е да се съсредоточавам, отколкото другите.

357. Неведнъж съм се отказвал от нещо, защото съм си мислил, че не мога да се справя.

358. Понякога в главата ми нахлуват лоши, дори ужасни думи и не мога да се отърва от тях.

359. Понякога някоя маловажна мисъл се върти в главата ми и ме тормози няколко дни поред.

360. Почти всеки ден ми се случва нещо, което ме плаши.

361. Склонен съм да приемам всичко присърце.

362. По-лесно се обиждам от повечето хора.

363. Понякога дори ми е било приятно, ако ми бъде причинено страдание от някой, когото обичам.

364. Хората говорят обидни и вулгарни неща за мен.

365. Чувствам се неловко, когато съм в затворени пространства.

366. Дори когато съм сред хора, през повечето време се чувствам самотен.

367. Не се страхувам от огън.

368. Понякога се опитвам да се дистанцирам от хората, за да не направя или кажа нещо, за което по-късно ще съжалявам.

369. Въпроси на религията не ме интересуват.

370. Мразя, когато трябва да бързам на работа.

371. Не мога да кажа, че съм прекалено срамежлив.

372. По-склонен съм да се интересувам от много неща, отколкото да се спирам на едно нещо за дълго време.

373. Сигурен съм, че има едно, единствено правилно разбиране за смисъл на живота.

374. Понякога чувствам, че умът ми работи по-бавно от обикновено.

375. Когато се чувствам щастлив и пълен с енергия, някой с лошо настроение може да съсипе всичко.

376. Полицаите обикновено са честни хора.

377. На парти е по-вероятно да седя сам или да говоря с някой от гостите, отколкото с цялата група.

378. Харесва ми, когато жена пуши.

379. Рядко имам пристъпи на лошо настроение.

380. Когато някой изрази глупост или невежество за неща, които знам, се опитвам да го поправя.

381. Хората често ми казват, че съм избухлив.

382. Бих искал да се отърва от мисли за мои изказвания, които струва ми се, че биха могли да обидят или разстроят някого.

383. Хората често ме разочароват.

384. Чувствам , че не бих могъл да разкажа на никого всичко за себе си.

385. Светкавицата е едно от онези явления, които ме карат да се страхувам.

386. Обичам да държа хората в неведение за това, което планирам да направя.

387. Смятам всички чудеса просто за трикове, които някои хора разиграват пред други.

388. Страхувам се да бъда сам в тъмното.

389. Плановете ми често се оказват изпълнени с трудности, поради което ги изоставям.

390. Често ме разбират неправилно, когато се опитвам да предупредя някого да не прави грешка, и това ме наранява много.

391. Обичам да ходя на партита, където мога да танцувам.

392. Бурите ме ужасяват.

393. Конете, които теглят лошо, трябва да бъдат бити.

394. Често приемам съветите на хората.

395. Бъдещето е твърде неопределено, за да правя сериозни планове.

396. Често, дори когато нещата вървят добре, чувствам, че всичко това ми е безразлично.

397. Имам чувството, че трудностите са твърде много трудности и няма смисъл да се опитвам да ги преодолявам.

398. Често си мисля: „Добре би било да бях отново дете.“

399. Не се сърдя лесно.

400. Ако позволяваха условията, бих могъл да допринеса голяма полза за хората.

401. Не се страхувам от вода.

402. За да стигна до решение на даден проблем, често го отлагам за сутрешния ден.

403. Великолепно е да живея в наши дни, когато се случват толкова много интересни събития.

404. Хората често не разбират моите намерения, когато се опитвам да ги поправя или да им помогна.

405. Нямам затруднения с преглъщането.

406. Често съм срещал хора, които са били смятани за специалисти, но всъщност не са знаели повече от мен.

407. Обикновено съм спокоен и не е лесно да загубя равновесие.

408. Склонен съм да крия чувствата си от съображения, че хората могат неволно да ме обидят.

409. Има моменти, в които се изтощавам, като поемам върху себе си твърде много.

410. Със сигурност би ми доставило удоволствие да надхитрим мошеник с неговите методи.

411. Чувствам се като неудачник, когато чувам за успехите на хора, които познавам.

412. Не се страхувам да се обърна към лекар, когато се разболея или нараня.

413. Заслужавам сурово наказание за моите прегрешения.

414. Склонен съм толкова остро да преживявам разочарование, че дълго време не мога да го избия от главата си.

415. При щастливо стечение на обстоятелствата, бих могъл да стана водач и добър ръководител.

416. Чувствам се неловко, ако някой ме наблюдава, докато работя, дори и да знам, че ще се справя добре с моята работа.

417. Често съм толкова раздразнен от някой, който се опитва да се изпречи пред мен в редица, че не се поколебавам да му го кажа.

418. Понякога се чувствам сякаш не съм годен за нищо.

419. Често бягах от часовете в училище.

420. Случвало се е да изпитам извънредно необичайни мистични преживявания.

421. В семейството ми има много нервни хора.

422. Чувствам се неудобно от  някои членове на семейството ми, поради естеството на работата им.

423. Обичам (или обичах по-рано) риболова.

424. През по-голямата част от времето изпитвам чувство на глад.

425. Често имам сънища.

426. Понякога се налага да бъда рязък и груб с хора, които ме дразнят.

427. Смущават ме неприличните и цинични шеги.

428. Харесва ми да чета фундаментални статии във вестници, списания или сайтове.

429. Обичам да слушам лекции по сериозни теми.

430. Имам влечение към лица от противоположния ми пол.

431. Малко се притеснявам от вероятността за някакви проблеми.

432. Моите убеждения и възгледи са непоклатими.

433. Свикнал съм да имам въображаем събеседник.

434. Бих искал да бъда автомобилен състезател.

435. Бих предпочел да работя с жени.

436. Хората обикновено изискват повече уважение към своите права, отколкото самите уважават чуждите.

437. Напълно възможно е да се заобиколи законът, ако по същество не го нарушаваш.

438. Има хора, които са толкова неприятни, че вътрешно се радвам, когато получат това, което заслужават.

439. Изнервям се, ако трябва да чакам.

440. Старая се да запомням интересни истории, за да мога да ги разказвам на другите.

441. Харесвам високи жени.

442. Имал съм периоди, в които съм губил сън поради вълнение.

443. Готов съм да се откажа от нещо, което съм планирал, ако другите си помислят, че съм започнал да го правя неправилно.

444. Не се опитвам да поправям хора, които изразяват погрешни преценки.

445. В младостта си (или детството си) обичах ярки, вълнуващи преживявания.

446. Бих предпочел да играя карти, домино или други игри с малки залози.

447. Готов съм на всичко, за да спечеля спор.

448. Неприятно ми е, когато непознати лица ме гледат на улицата, в магазин или в автобуса.

449. Обичам обществени събития, където мога да бъда сред хора.

450. Обичам вълнението от възбудената тълпа.

451. Грижите ми изчезват, когато попадна в компанията на весели приятели.

452. Обичам да се шегувам с хората.

453. Като дете не се стремях да бъда част от кварталната банда.

454. Бих могъл да живея щастливо сам, в колиба сред гори и планини.

455. В по-голямата част от времето не съм наясно с клюките и разговорите на хората около мен.

456. Хората не трябва да бъдат наказвани за нарушаване на закони, които смятат за неразумни.

457. Считам, че хората никога не трябва да докосват алкохол.

458. Мъжът, който е прекарвал най-много време с мен като дете (баща ми, доведен баща или друг човек), е бил строг с мен.

459. Имам поне един лош навик, който е толкова силен, че няма начин да се преборя с него

460. Пия алкохолни напитки умерено (или изобщо не употребявам).

461. Трудно ми е да отложа работата си дори за кратко, след като съм я започнал.

462. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

463. Обичах да играя на „дама“ или да скачам на въже.

464. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

465. Не веднъж съм променял мнението за професията си.

466. Никога не приемам лекарства или хапчета за сън без лекарско предписание.

467. Често си спомням ненужни числа (например, регистрационни номера на коли).

468. Често съжалявам, че съм толкова упорит и неотстъпчив.

469. Често съм срещал хора, които са завиждали на идеите ми, само защото не са били първите, които са ги измислили.

470. Теми, свързани с половите въпроси, предизвикват у мен отвращение.

471. Оценките ми в училище систематично бяха лоши.

472. Изпитвам неустоимо влечение към огъня.

473. Когато е възможно, се опитвам се да избягвам големи тълпи.

474. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

475. Когато съм притиснат до стената, казвам само онази част от истината, която няма да ми навреди.

476. Имам усещането, че съм призван да изпълня велика мисия.

477. Ако попадна в беда заедно с моите приятели, толкова виновни колкото самия аз, бих предпочел да поема цялата вина, отколкото да ги предам.

478. Никога не съм се вълнувал по повод неприятности, които са се случили на членове на семейството ми.

479. С готовност се запознавам с нови хора.

480. Страхувам се от тъмното.

481. Имало е моменти, в които съм се преструвал на болен, за да избегна нещо.

482. Често разговарям с непознати в трамваи, автобуси и друг обществен транспорт.

483. Вярвам в чудеса.

484. Имам недостатъци, които са толкова съществени, че е по-добре да ги приема такива, каквито са и да се опитам да ги контролирам, отколкото да се опитвам да ги изкореня.

485. Мъжът, когато е в компанията на жена, обикновено мисли за неща, свързани с нейния пол.

486. Никога не съм забелязвал кръв в урината си.

487. Бързо се отказвам от неща, които вървят зле.

488. Бих искал съдбата ми да бъде благосклонна към мен.

489. Съчувствам на хора, които са склонни да се зациклят в своите проблеми и мъки.

490. Обичам да чета книги, които ми помагат да живея правилно и да разбирам смисъла на живота.

491. Дразня се от хора, които мислят, че тяхното разбиране за смисъла на живота е единственото вярно.

492. Мисълта за възможно земетресение ме ужасява.

493. Предпочитам да върша работа, която изисква голямо внимание, отколкото такава, в която мога да бъда небрежен.

494. Страхувам се да бъда в малко, затворено пространство.

495. ​​Обикновено действам открито, ако смятам, че е важно да поправя някого.

496. Никога не съм виждал двойно.

497. Обичам приключенски разкази.

498. Винаги е по-добре да се казва истината.

499. Трябва да призная, че понякога се тревожа без причина за неща, които всъщност нямат значение.

500. Готов съм да направя всичко за добри идеи каузи.

501. В работата си предпочитам да намеря сам решение, отколкото да следвам указания на другите.

502. Харесва ми другите да знаят моето мнение.

503. Не съм склонен да давам категорични оценки на действията на другите.

504. Не чувствам нужда да крия презрението или негативното си мнение за когото и да било.

505. Има моменти, когато се чувствам толкова пълен с енергия, че ми се струва, че бих могъл да прекарам дни без сън.

506. Аз съм нервен и възбудим човек.

507. Често съм работил под ръководството на хора, които са си приписвали заслугите за всички постижения и са обвинявали подчинените си за всички пропуски и недостатъци.

508. Мисля, че различавам ароматите толкова добре, както всеки друг.

509. Понякога ми е трудно да отстоявам правата си поради моята сдържаност.

510. Всяка мръсотия ме плаши или отвращава.

511. Имам свят от мечти, за който не разказвам на никого.

512. Не обичам да се къпя във вана.

513. Предпочитам да работя с ръководител, който дава строги и ясни инструкции, отколкото с ръководител, който дава много свобода.

514. Харесвам мъжествени жени.

515. В моята къща винаги е имало всичко необходимо (достатъчно храна, дрехи и други неща).

516. Някои членове на семейството ми имат избухлив нрав.

517. Не мога да направя нищо както трябва.

518. Често изпитвам чувство за вина, че изразявам повече съчувствие към хората, отколкото всъщност изпитвам.

519. С половите ми органи не всичко е наред.

520. Като правило, твърдо отстоявам своето мнение.

521. Не се смущавам в присъствието на хора да изразя мнението си или да вляза в спор по тема, която познавам добре.

522. Не се страхувам от паяци.

523. Много рядко се изчервявам.

524. Не се страхувам да се заразя с някоя болест от дръжките на вратите.

525. Някои животни ме карат да потръпвам.

526. Бъдещето ми се струва безнадеждно.

527. Членовете на моето семейство и близките роднини се разбират помежду си.

528. Не се изчервявам по-често от другите.

529. Обичам да нося скъпи дрехи.

530. Често се страхувам да не се изчервя.

531. Хората лесно могат да променят мнението ми, което преди ми се е струвало окончателно.

532. Мога да търпя болка толкова дълго, колкото и другите хора.

533. Рядко се оригвам (или почти не го правя).

534. Имало е моменти, в които съм се опитвал да направя нещо трудно, когато всички останали са се отказали.

535. Устата ми е суха през повечето време.

536. Ядосвам се, когато сме заставят да бързам.

537. Бих искал да ловувам лъвове или тигри.

538. Мисля, че бих се радвал да работя като шивач, шиейки дамски рокли.

539. Не се страхувам от мишки.

540. Лицето ми никога не е било парализирано.

541. Кожата ми е необичайно чувствителна на допир.

542. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

543. Няколко пъти седмично имам чувството, че нещо ужасно ще се случи.

544. Чувствам се уморен през повечето време.

545. Понякога сънувам един и същ сън.

546. Обичам да чета историческа литература.

547. Обичам да ходя на партита и срещи.

548. Никога не да гледам представление със сексуален характер, ако е възможно, избягвам.

549. Опитвам се да избягвам конфликти и трудни ситуации.

550. Обичам да поправям ключалки на врати.

551. Това твърдение трябва да бъде оградено с кръгче.

552. Обичам да чета за наука.

553. Страхувам се да бъда сам на открито от всички страни място.

554. Ако бях журналист, бих предпочел да пиша за театъра.

555. Понякога се чувствам сякаш съм „на ръба на гибелта си“.

556. Много съм внимателен спрямо за стила на облеклото си.

557. Бих се радвал да работя като секретар.

558. Повечето хора могат да бъдат обвинени в лошо сексуално поведение.

559. Често изпитвам страх посред нощ.

560. Много се дразня, когато забравя къде съм сложил разни неща.

561. Истински ми харесва да яздя кон.

562. Човекът, към когото бях най-привързан и обожавах най-много като дете, беше жена (майка, сестра, леля или някой повече).

563. Харесвам приключенските истории повече от романтичните.

564. Готов съм да се откажа от намеренията си, ако другите смятат, че не си струва.

565. Иска ми се да скоча надолу, когато съм на височина.

566. Обичам да гледам любовни сцени във филмите.

            Забележка: Получените резултати по методиката могат да бъдат въведени за автоматизирана обработка на: https://www.psychol-ok.ru/statistics/mmpi/   (онлайн)

Цел: Да се определят нивата на ергичност[1], пластичност, темп и емоционалност, като свойства на темперамента

Инструкция: Предлагаме Ви списък с въпроси, насочени към разкриване на обичайното ви поведение. Опитайте се да си представите типичните ситуации и дайте първия „естествен“ отговор, който ви идва на ум. Отговаряйте бързо и точно. Ако отговорът е „Да“, поставете знак „+“ пред номера на твърдението. Ако сте отговорили с „Не“ – знак „-“.

Въпросник

1. Подвижен човек ли сте?

2. Винаги ли сте готови да се включите в разговор, без да мислите?

3. Предпочитате ли уединението пред големите компании?

4. Изпитвате ли постоянно жажда за активност?

5. Речта ви обикновено бавна и обмислена ли е?

6. Раним човек ли сте?

7. Често ли губите съня си заради спор с приятели?

8. Винаги ли искате да се заемете с нещо в свободното си време?

9. Когато говорите с други хора, често ли мислите ви изпреварват речта?

10. Дразните ли се от бързата реч на събеседника?

11. Бихте ли били нещастен, ако сте лишени от възможността да общувате с хора за дълго време?

12. Закъснявали ли сте някога за среща или работа?

13. Харесва ли Ви да бягате бързо?

14. Притеснявате ли се много за проблеми на работното си място?

15. Лесно ли ви е да вършите работа, която изисква голяма съсредоточеност?

16. Трудно ли ви е да говорите много бързо?

17. Често ли се притеснявате, че не сте си свършили работата така, както трябва?

18. Често ли мислите ви прескачат от едно нещо на друго по време на разговор?

19. Харесвате ли игри, които изискват бързина и сръчност?

20. Можете ли лесно да намерите други варианти за решаване на определен проблем?

21. Изпитвате ли чувство на безпокойство, че ще бъдете погрешно разбрани в разговор?

22. С готовност ли поемате сложна, отговорна работа?

23. Понякога говорите ли за неща, които не разбирате?

24. Лесно ли възприемате бърза реч?

25. Лесно ли ви е да вършите много задачи едновременно?

26. Имали ли сте конфликти с приятелите си, защото сте казали нещо, без да помислите първо?

27. Предпочитате ли прости задачи, които не изискват много енергия?

28. Разстройвате ли се, ако откриете дребни недостатъци в работата си?

29. Харесвате ли заседналата, монотонна работа?

30. Лесно ли ви е да общувате с различни хора?

31. Вярно ли е, че обикновено предпочитате да мислите, да претегляте нещата и едва след това да се изказвате?

32. Всички ваши навици добри и желателни ли са?

33. Бързи ли са движенията на ръцете ви?

34. Обикновено мълчите ли, когато сте сред хора, които не познавате добре?

35. Лесно ли ви е да превключвате от един вариант на решение към друг?

36. Склонни ли сте понякога да преувеличавате в своето въображение негативното отношение на близки до вас хора?  

37. Приказлив човек ли сте?

38. Обикновено лесно ли ви е да изпълнявате задачи, които изискват незабавни реакции?

39. Обикновено говорите ли свободно, без колебание и задръжки?

40. Безпокоят ли ви страхове, че не можете да се справите с работата си?

41. Обиждате ли се, когато близките ви посочват личните ви недостатъци?

42. Изпитвате ли желание за напрегната, отговорна дейност?

43. Усещате ли, че движенията ви са бавни и обмислени?

44. Имате ли понякога мисли, които бихте искали да скриете от другите?

45. Можете ли да зададете на някого деликатен въпрос, без да обмисляте много?

46. Обичате ли бързите движения?

47. Лесно ли генерирате нови идеи?

48. Усещате ли свиване в стомаха си преди отговорен разговор или среща?

49. Можете ли бързо да изпълнявате възложени задачи?

50. Обичате ли да се справяте самостоятелно с големи проекти?

51. Използвате ли много мимики при разговор?

52. Ако обещаете да направите нещо, винаги ли спазвате обещанието си, независимо дали е неудобно за Вас или не?

53. Чувствате ли се обидени, когато хората около вас се отнасят с вас по-зле, отколкото би следвало?

54. Вярно ли е, че обикновено предпочитате да изпълнявате едновременно само една задача.

55. Обичате ли игри с бърз темп?

56. Има ли много продължителни паузи в речта ви?

57. Лесно ли ви е да внесете оживление на обстановката в компания?

58. Изпитвате ли усещане за прилив на сили и ви се иска да се справите с трудни задачи?

59. Обикновено трудно ли ви е да превключвате вниманието си от една задача към друга?

60. Случва ли ви се да загубите за дълго време настроение, когато планирана задача се проваля?

61. Често ли имате проблеми със съня, защото служебни въпроси не вървят добре?

62. Обичате ли да сте в голяма компания?

63. Вълнувате ли се, когато имате проблеми с приятели?

64. Изпитвате ли потребност да вършите работа, която изисква пълната отдаденост на сили?

65. Понякога губите ли самообладание или „излизате ли извън кожата си“?

66. Склонни ли сте да вършите няколко задачи едновременно?

67. Чувствате ли се удобно в големи компании?

68. Често ли формирате първо впечатление, без да мислите?

69. Безпокои ли ви чувство на неувереност  в процеса на изпълнение на работата си?

70. Движенията ви бавни ли са, когато правите нещо?

71. Лесно ли превключвате от една задача на друга?

72. Бързо ли четете?

73. Понякога клюкарствате ли?

74. Мълчалив ли сте, когато сте сред приятели?

75. Имате ли нужда хората да ви ободряват и утешават?

76. Обичате ли да вършите множество различни задачи едновременно?

77. Обичате ли да работите с бързо темпо?

78. През свободното си време обикновено влече ли ви да общувате?

79. Често ли губите сън, когато нещата се объркат на работа?

80. Понякога треперят ли ви ръцете или краката по време на конфликти?

81. Дълго ли мислено се подготвяте, преди да изразите мнението си?

82. Има ли хора сред вашите познати такива, които очевидно не харесвате?

83. Обикновено предпочитате ли по-лесна работа?

84. Лесно ли се обиждате от факта, че водите безсмислени разговори?

85. Обикновено първият ли сте, който започва разговор в група?

86. Чувствате ли се привлечени от хората?

87. Склонни ли сте в началото да се замислите, преди да кажете нещо?

88. Често ли се вълнувате по повод важна за вас дейност?

89. Винаги ли бихте плащали за регистриран багаж в градския транспорт, ако не се страхувате от проверка?

90. Обикновено държите ли се изолирани на партита или в компания?

91. Склонни ли сте да преувеличавате свързаните с работата неуспехи във въображението си?

92. Обичате ли да говорите бързо?

93. Лесно ли ви е да устоите на влечението си, да изкажете публично неочаквано и внезапно озарила ви идея?

94. Предпочитате ли да работите бавно и внимателно?

95. Притеснявате ли се за най-малките проблеми на работното си място?

96. Предпочитате ли бавен, спокоен разговор?

97. Често ли се тревожите за грешки, които сте допуснали на работното място?

98. Способни ли сте успешно да изпълнявате дългосрочни работни задачи?

99. Можете ли да помолите някого за помощ, без да се замисляте?

100. Често ли ви безпокои чувство на неувереност, когато общувате с хора?

101. Лесно ли се заемате с нови задачи?

102. Уморявате ли се, когато ви се налага да говорите дълго време?

103. Предпочитате ли да работите по спокоен, без особено напрежение начин?

104. Харесва ли ви разнообразна работа, която изисква да превключвате вниманието си?

105. Обичате ли да сте сами за дълго време?

Обработка на резултатите. Стойностите на горните показатели се изчисляват въз основа на броя съвпадения с отговорите „Да“ и „Не“, предоставени в ключа.

[1] В психологията, ергичността се отнася до нивото на издръжливост, жизненост, работоспособност и обща потребност от активност на човек. Този показател определя колко е склонен човек към интензивна умствена или физическа работа, както и желанието му за взаимодействие с другите. Ергичността се разделя на няколко вида:

-Предметна ергичност – характеризира стремежът на човек да усвои предметния свят, да се занимава с напрегнат труд (умствен или физически) и манифестира нивото на неговия общ житейски тонус.

-Социална ергичност – отразява потребността от общуване, активността в контактите с обкръжаващите хора и склонността към социално взаимодействие.

-Психомоторна и интелектуална ергичност – разграничават се като отделни нива на изразяване на енергия, съответно във физически движения и умствена дейност.