Не „чупете“ децата си!

 

Текстът представя емоционална и проницателна статия за ролята на бащата в отглеждането на детето, написана от блогърът Дан Пиърс.

Наистина почувствах остра необходимост да пиша за това, което видях днес в магазина. Предварително ви моля да ме извините за тона на статията, но просто не мога да постъпя по друг начин – обзет съм от отчаяние и гняв. Моля, прочетете статията до края – знам, че е доста дълга, но това трябва да се каже и да се сподели.

Днес, когато със сина ми стояхме на опашка в магазина, видях баща с момче на около шест години пред нас. Малкото момче много плахо попита баща си дали може да получи сладолед на път за вкъщи. Баща му го погледна отвисоко и изръмжа – каза му да не го разсейва, да застане до стената и да мълчи. Момчето веднага повяхна и се притисна до стената.

Нашият ред се премести малко по-нататък, така че момчето отново се приближи до баща си, тананикайки тихо някаква детска песничка. Изглежда вече беше забравил за изблика на гняв, който го връхлетя преди няколко минути. Но бащата се обърна и се скара на момчето за шума. Малкият се отдръпна от него и отново се притисна до стената.

Аз дори се разтревожих. Как може този човек да не види това, което видях аз? Как може да не види това прекрасно създание в сянката си? Защо той, без да се замисли нито за минута, „избива“ цялото щастие от собственото си дете? Защо не цени краткото време, когато може да бъде всичко за своя син?

Останахме трима пред касата, а момчето отново се отдръпна от стената и се приближи до баща си. Бащата рязко напусна опашката, хвана го за раменете с ръце и го стисна така, че детето се сви от болка: „Ако чуя още един звук или се отдалечиш от стената – у дома ще си го получиш!“ Момчето отново се залепи за стената и не помръдна повече. То не издаде нито звук. Красивото му детско лице изведнъж помръкна и спря да изразява емоции. То беше „счупено“. Бащата не искаше да се занимава с него и сломяването на детето беше е най-простият способ да го „възпита“.

А след такова „възпитание“ се чудим защо децата растат „строшени“.

Ще бъда рязък. Много хора ме виждат как общувам със сина си и ме възхваляват, че го обичам повече, отколкото други бащи обичат децата си. По дяволите! Не разбирам това и вероятно никога няма да го разбера. Да обичаш син, да отглеждаш син, да играеш със син са задачи, с които не само супербащите могат да се справят. Всеки баща може да направи това. Винаги. Без изключения. У мен няма нищо специално. Аз съм баща, който обича детето си и ще направи всичко за неговото благополучие, безопасност и здраве. Предпочитам да получа лопата в лицето или чук по пръста си, отколкото да унижа или да „поставя на място“ сина си!.

Далеч съм от идеалния баща. Но, по дяволите, бащата трябва да е достатъчно добър, за да даде на своя син да разбере, че независимо от трудностите в живота, той може да чувства себе си на висота. Защо? Защото осъзнавам влиянието, което бащата има върху живота на детето и неговото ниво на себеувереност. Напълно съм наясно, че всичко, което някога направя или кажа на сина си, ще бъде попито от него като гъба – за добро или зло. Единственото, което не разбирам, е как другите бащи не го осъзнават?

Бащи! Озарени ли са вашите лица, когато видите детето си сутрин или когато се върнете от работа? Разбирате ли, че моралните ценности на вашите деца се основават изключително на това, което именно те виждат на вашите лица?

Разбирате ли, че детето приема себе си за такова, както сте го назовали? Че хората много често започват да живеят според етикетите, които им лепят? Колко често казвате на детето си: „Това е най-глупавото нещо, което можеш да измислиш“, „Това е най-нелепото нещо, което можеш да направиш“? Вярвате ли, че детето ви е идиот? Защото то вече е повярвало. Браво! Помислете за това.

Бащи! Наистина ли мислите, че някой ще повярва, че не можете да оставите компютъра или телевизора за 20 минути, за да играете с детето си? Не осъзнавате ли, че нивото на доверие на децата към родителите си, зависи изцяло от това, играят ли с тях и колко са въвлечени в играта? Осъзнавате ли вредата, която причинявате на децата, когато не играете с тях всеки ден?

Мислите ли, че някой ще приеме това глупаво и евтино извинение, че гневът понякога или дори често е необходим в родителството? Разбирате ли, че гневът почти винаги е емоция на хора, които искат да контролират другите, но не могат да контролират себе си? Знаете ли, че има невероятни книги и цели курсове, които могат да ви научат на повече? И най-важното – забелязвате ли колко бързо детето се „счупва“ или става непокорно, когато гневът управлява семейството?

Толкова ли сте се закоравели и не можете да почувствате детската душа, че дори не се чувствате потиснати, когато те треперят или се свиват във ваше присъствие? Наистина ли това е единственото нещо, което искате от тях – да ви се подчиняват безпрекословно и да се страхуват от вас?

Бащи! Нима не осъзнавате силата на докосването? Не разбирате ли връзката, която се създава, когато галите детето по гърба или корема, докато го слагате да спи? Събудете се, татковци! Тези неповторими скъпоценни души са поверени на вашите грижи и усещат всичко много чувствително. Каквото и да им кажете или не им кажете, ще се отрази на техните способности, успех и щастие по-късно в живота.

Не разбирате ли, че децата ще правят грешки, много грешки? Не осъзнавате ли вредата, която причинявате, като натривате постоянно носа на детето си в неговите грешки или провали? Имате ли представа колко лесно е да унижиш дете? Почти същото като да кажеш „Какво направи, глупако!?“ или „Идиот, колко пъти трябва да ти повтарям...“

Позволете да ви попитам: поглеждали ли сте някога в очите, подпухнали от сълзи, на родител, чието дете току-що е починало?

На мен ми се случи.

Плакали ли сте някога на погребението на дете?

Аз плках.

Докосвали ли сте някога дървена кутия с бебе вътре? Детето, чийто смях никога повече няма да чуете?

Аз го докоснах

И се моля на Бог, никой друг да не прави това.

Бащи! Време е да кажете на децата си, че ги обичате. И казвайте това постоянно. Време е да се радваме на техните 20 хиляди въпроса на ден и неспособността им да направят всичко толкова бързо, колкото ни се иска. Техните изражения на лицата и неправилно произнесени думи. Време е да се радвате на всичко, което са вашите деца...

Време е да се запитате: „Какво мога да направя, за да бъда добър баща?“ Определете приоритетите си, кое е важно за вас. И наистина да станете такива.

Време е да покажете на синовете си с пример как да се отнасят към една жена, а на дъщеря си покажете какво отношение трябва да очаква от мъжете. Време е да покажете великодушие, състрадание и съчувствие. Време е да покажете на децата с пример, а не с думи, какво е здравословен начин на живот, половите роли и правилни социални норми. Време е да разберете, че етикети като „момче“ за момичетата или „ти си като жена“ за момчетата не са нормални. Децата имат собствено мнение и предпочитания и не е необходимо да им налагаме стереотипи.

Бащи! Говорете меко на синовете си. Говорете по-спокойно на дъщерите си. Какво желаете за вашето дете за да има приятели или самоуважение в училище? Или за да бъде избран за президент на класа и да чувства, че заслужава повече? Не виждаме ли, че е в нашата власт да накараме децата да разберат това? Не осъзнаваме ли, че можем да дадем на децата си инструменти за социално оцеляване?

И не виждаме ли какво въздействие оказваме върху децата, когато казваме, че вярваме в едно, а правим друго? Кога правим толкова малко, за да помогнем на децата да направят своя избор, да споделят открито своята гледна точка и да живеят според собствените си принципи? Не е наша работа да казваме на децата какво да мислят, но можем да им помогнем да мислят правилно. И ако направим това, вече не е нужно да се безпокоим, какво ще изберат за себе си и колко решително ще отстояват избора си. Човек цял живот е верен на собствените си убеждения, а на чуждите само докато не се опари.

По дяволите, татковци! Всяко дете има вроденото право да поиска сладолед и да не бъде унижавано за това. Всяко дете има вроденото право да поиска сладолед, а не да се свие в ъгъла, защото човекът, който трябва да бъде неговият герой, всъщност е малък човек. Всяко дете има вроденото право да бъде щастливо, да се смее, да се забавлява и да играе. Защо не им позволите? Всяко дете на земята има право на баща, който първо мисли и после говори; баща, който разбира каква велика сила му е дадена да оформя живота на друг човек; баща, който обича детето си повече от телевизията и спортните игри; баща, който обича детето си повече от вехториите си; баща, който обича детето повече от своето време. Всяко дете заслужава баща супергерой.

Възможно е да е истина, че не всички бащи заслужават своите деца.

Възможно е да е истина, че много бащи изобщо не са бащи.

Извинявам се за резкостта в изказванията ми. Предполагам, че част от мен се чувства като страхливец за това, че не казах нищо на този човек от опашката в магазина. Нека това бъде моето разкаяние. Навярно, част от мен чувства, че ако само един баща прочете този текст и реши да бъде по-добър, ако животът на само едно дете стане малко по-лесен, защото думите ми са докоснали неговия баща, тогава всяка секунда от времето, прекарано в писането на тази статия, не би било напразно.

 

Дан Пиърс

 

Плахото дете е повече от просто затворено дете

 

Някои деца са спокойни по природа. Сякаш са родени със „стара душа“ – изглеждат така, сякаш знаят и чувстват много повече за възрастта си. Емоционално зрели над годините си, те играят, четат или рисуват сами и изглеждат напълно щастливи. Такива деца не са проблематични. Безпокойство обаче будят онези, които изглеждат спокойни, но всъщност са нещастни.

Тези деца в ежедневието се наричат „плахи“ или „срамежливи“. Те са толкова тихи, че тяхната тишина е плашеща.  Ако бъдат заговорени, те се свиват, като охлюв в черупката си. Такова дете стои безпомощно, когато го помолят да изпълни малка задача, без да знае откъде да започне. Вместо да обясни защо домашното не е направено, той просто мълчи, искайки да изчезне.

За разлика от миналото, днес все по-често се срещат такива плахи деца. Ако в училище такова дете е първокласник и му се счупи молив, то би се обърнало към учителя с думите „Моят е счупен“, на което учителят ще отвърне „Вземи друг“. И тук възниква въпросът: „Защо на самото дете не му е хрумнало да вземе друг от кутията си?“

Плахите деца са тихи и се свиват, когато говорите с тях.

Учителят пита момичето къде е папката й, но тя само мълчаливо гледа надолу. Има и деца, които постоянно се обръщат към учителя, защото не могат самостоятелно да направят избор, да вземат решение как да постъпят: трябва постоянно да им се казва какво да правят по-нататък. Още един пример. В училищната столова второкласник разлива по невнимание мляко по цялата маса. Той продължава да седи на стола и дори не се отмества встрани, за да не намокри дрехите си и млякото се излива в скута му.

На пръв поглед повечето хора ще си помислят, че такива деца са просто срамежливи, но всъщност, в известен смисъл те са „осакатени“. Те толкова са привикнали с факта, че всезнаещите възрастни им „помагат“ и ги управляват, че така и не са се научили да действат, камо ли да мислят самостоятелно. Това явление става все по-често разпространено, тъй като възрастните правят твърде много за децата: понякога ги опекунстват прекалено много или са много заети със собствените си дела, или се опитват да спестят време, или се боят, че ще им се наложи дълго време да чистят и подреждат след това.

Децата трябва да се научат да бъдат самостоятелни! Сами да се досетят да намерят и почистят своите обувки; да се научат да прибират и подреждат играчките си след всяка игра и пр. Те се нуждаят от условия, в които да правят избори и понякога да допускат грешки. Трябва да почувстват силата си, възможностите и уменията си. Оставете детето да ходи с различни чорапи, които е обуло, или в обувки на грешните стъпала и възрастните не трябва да правят трагедия от това.

Малкият човек, който се облича сам, може да носи тениската си наопаки, но за сметка на това духът му не е сломен! Малко дете, което намазва собствения си сандвич, ще остави със сигурност след себе си много по-голяма бъркотия, отколкото ако го приготви възрастен, но то ще се развива физически и емоционално. Обичайните дейности, като готвене, помагат на детето да придобие увереност в себе си.

Възрастните могат да помогнат на плахото дете да стане по-уверено.

Родителите винаги се питат как да се занимават с децата си у дома. Повечето от тях очакват от учителя или психолога да получат препоръки за занимания по математика или четене, или за страхотна компютърна програма, която ще им даде предимство в обучението. Всъщност, родителите могат да правят всичко това с детето си, но ще бъде по-полезно, ако възрастните научат децата как да забиват пирони и да правят къщичка за птици, да сглобяват заедно конструктор и да зашиват копче. Такива задачи разширяват родителските възможности! Те показват на младите изследователи, че могат да създават нещо и да въздействат на пространството около тях.

Всички деца искат да се чувстват звезди. В школа по танци, във футболен отбор или в скаутски клуб. Колкото по-често детето в предучилищна възраст се оказва в ситуация на успех, толкова по-готово е да опита силите си в други дейности. За съжаление, при някои деца вярата в собствения им успех зависи само от това колко идеални са действията им и харесват ли се на възрастните, т.е. получават ли от тях одобрение.

За възпитанието на уверено в себе си дете изискват допълнителни усилия и като правило, и като начало, родителите ще трябва да се разделят с някои стереотипи. Никой няма да прави и публикува в социалните мрежи или илюстровано списание, снимки на вашата стая за игри (ако разполагате с такава) – царството на вашето дете. Това е негова територия. Организирайте това пространство по такъв начин, че малкият човек да намери това, което иска и същевременно с лекота да връща нещата на мястото им. Вероятно ще трябва да се отървете от счупени или нежелани играчки, дори ако сте платили цяло състояние за тях!

След това погледнете детската стая. Може ли действително детето ви да стигне до гардероба в килера и да закачи дрехите си? Лесно ли му е да оправя леглото си, като просто дърпа одеялото върху себе си? Може ли да се облича самостоятелно, без да се изнервя? Обувките с цип ли са или връзки? Панталоните с еластични ленти и обикновените тениски с еластични деколтета ли са и може да не изглеждат толкова стилни, но това са дрехите, които могат да го насърчат да бъдат самостоятелно.

Не забравяйте, че децата се вдъхновяват, когато могат сами да облекат и закопчаят дрехите си.

Привлечете детето към процедурите за приготвяне на храната. Малчуганът може да подреди масата и да накъса листа от маруля. С времето му дайте повече свобода в кухнята. Има много ястия и закуски, които могат лесно да се приготвят в микровълновата. Научете детето си как да я използва.

Какво ще кажете за домакинските задължения и дребните ремонти? И тук намесата на възрастните лишава детето от възможността да се изпробва в много неща. Ако само домакинята бърше праха в къщата, детето пропуска още един шанс да се почувства нужно и важно.

Разбира се, това няма да работи, ако просто кажете на децата си да си вършат задълженията. Задължително трябва да преминете през съвместна работа. Просто включете детето си в задачите, които вършите, оставете го да бъде полезно, нека почувства своите сили. Ако детето ви е оправило леглото, НИКОГА не го преправяйте. Ако то е подредило масата, НИКОГА не пренареждайте приборите. Ако не харесвате начина, по който малкият го е направил, винаги можете да намерите начин да обясните. Например, възрастният сервира едно място на масата, а детето гледа този пример и подрежда останалите прибори.

Чувството за собствено достойнство не възниква с махането на вълшебна пръчка –  то трябва да бъде заслужено: поставяне на смислени цели пред себе си и успешното им изпълнение. Изискват се усилия, но си заслужава.

л

 

Набор психологически тестове „Познавате ли своето дете?“

 

I.Тест-игра: „Какъв родител сте?“

Инструкция: Скъпи мами и татковци! Кой не иска отговор на въпроса: „Какъв родител съм?“ Ето защо ви предлагаме тестова игра. Пред вас има списък с 14 фрази (въпроси). Без да пропускате нито една позиция, обградете с кръгче но́мера пред фразата, която според вас често сте използвали (използвате) при общуване с детето си.   

1.Колко пъти да ти повтарям?

2.Посъветвай ме, моля те!

3.Не зная какво бих правил (а) без теб.

4.Какъв ми си се родил (а), такъв (такава)?

5.Какви интересни приятели имаш!

6.На кого ли приличаш?

7.Аз на твоите години …

8.Ти си моята опора, моят (моята) помощник (а)!

9.Що за приятели имаш?

10.Какво си се замислил (а) толкова?

11.Какъв си ми умник (умница)!

12.А ти какво мислиш момчето (момичето) ми?

13.Другите са като всички деца, а ти …

14.Какъв (каква) си ми съобразителен (а) ти!

Оценка на резултатите

За да изчислите количествено резултата, използвайте следния ключ, в който е посочен колко бала „носи“ всяка една позиция. Баловете са дадени в скоби след номера на всяка позиция.

Ключ: 1 (2); 2 (1); 3 (1); 4 (2); 5 (1); 6 (2); 7 (2); 8 (1); 9 (2); 10 (2); 11 (1); 12 (1); 13 (2); 14 (1).

Сумирайте общия бал.  Ако сте получили резултат от 5-7 бала, това означава, че живеете в пълна хармония с детето си. То искрено ви обича и уважава, връзката ви допринася за развитието на неговата личност.

Резултат от 8 до 10 бала свидетелства за наличие на трудности в отношенията с детето, неразбиране на проблемите му и опити за прехвърляне на вината за недостатъците в развитието му върху самото дете.

11 бала и повече – Вие сте непоследователни в общуването с детето си, неговото развитие е повлияно от случайни обстоятелства. Струва си да се замислите над това!

 

II.Тест за бащи „Какъв родител сте в очите на вашето дете?“

Инструкция: Отношенията между бащи и деца са вечен проблем, предаван от поколение на поколение. Защо в някои семейства цари мир и взаимно разбирателство, а в други децата и родители не спират да се карат? Как ви възприема вашето дете?

Опитайте се да разберете това с помощта на теста.

1.Ако детето ви получи лоша оценка в училище, какво ще направите?

-ще го накажа (дори физически), ще го накарам да седи вкъщи и да учи - 2;

-ще помогна на детето да разбере и научи урока - 3;

-получил е двойка, ще получа и тройка. Нищо страшно - 1;

-ще отида в училище и ще устроя скандал с учителя - 4.

2.Ако детето ви вземе пари без да пита и ги похарчи всичките, какво ще направите?

-ще го „одера жив“ - 2;

-ще проведа разговор, ще се опитам да обясня всичко - 3;

-нека си вземе, аз работя за него - 4;

-парите ми не лежат навсякъде - 1.

3.Колко време на ден отделяте за общуване с детето си?

-изискуем минимум - 2;

-ден и нощ - 4;

-цялото свободно време - 3;

-нямам излишно време за специално общуване - 1.

4.Чели ли сте книги на детето си преди лягане когато е било по-малко?

-системно - 3;

-от време на време - 1;

-аз никога, съпругата ми чете - 0;

-няма нужда да пълня главата на детето с всякакви глупости преди лягане - 2.

5. Как вашето семейство прекарва лятната ваканция?

-татко - на запад, мама - на юг, децата - в лагер - 1;

-стараем се да сме винаги заедно: вкъщи, на поход, на море - 3;

-изпращаме детето при роднини или на лагер - 2;

-където пожелае детето, там отива - 4.

6.Колко често давате съвети на детето си?

-всяка минута - 2;

-пази Боже да давам съвети; децата сами знаят всичко - 4;

-при необходимост - 3;

-съветвам всички никога да не съветват никого - 1.

7.След кавга с детето кой пръв се помирява?

-този, който пръв осъзнава собствената си грешка - 3;

-никой и никога - 1;

-разбира се, детето трябва, защото е по-малко - 2;

-винаги съм аз, жал ми е за детето! - 4.

8.Вашето дете доверява ли ви своите тайни?

-в моменти на откровение - да - 3;

-научавам всички тайни от моите съседи и познати - 4;

-не ми трябват тайните му - 1;

-няма къде да се скрие, ще го намеря и като добро дете ще ми се довери - 2.

9.Опитвате ли се да изпълните всички желания на детето си?

-със сигурност всяко едно - 4;

-да, ако средствата и времето позволяват - 3;

-желания - да, капризи - не - 2;

-децата трябва да изпълняват желанията на родителите си - 1.

10.Способни ли сте да поверите детето си на държавна институция или близки (баба, дядо) за дълъг период от време (повече от месец) за отглеждане?

-само, ако обстоятелствата го налагат - 3;

-точно това правя - 2;

-в никакъв случай - 4;

-нека живее където си иска - 1.

Маркирайте отговорите си и изчислете общия брой получен бал

От 10 до 15 бала – Вие сте равнодушен родител.  Смятате децата за страничен продукт от живота си, за нещастно допълнение, паднало Бог знае откъде. Лозунгът „Искам да живея за себе си!“ е отправната точка в изграждането на взаимоотношенията с детето ви. Живеете своя живот, в който няма място за детето. Хладното отношение към детето от ваша страна не поражда у него взаимно чувство на привързаност. С всяка година се отдалечавате все повече и повече един от друг. Обикновените срещи не носят топлина и радост от общуването. Материалните неща са единственото нещо, което все още ви свързва. След изолацията на тази част от живота ще има окончателно разкъсване на крехката свързваща нишка и вероятно, вашите срещи ще станат взаимно нежелани.

От 16 до 25 бала – Вие сте деспотичен родител. Вие сте напълно уверени, че сте главата на семейството. И затова детето със сигурност трябва да ви слуша и безпрекословно да изпълнява всичките ви изисквания. Вашите преценки са върховната истина – последна инстанция. Мнението на детето, неговите интереси и проблеми не ви интересуват много. Имате ясен план за действие относно отглеждането, възпитанието и развитието на вашето дете. Съпротивата на детето срещу вашия неистов натиск само налива масло в огъня. Неспособно да устои, детето се опитва да се отдръпне от постоянния конфликт, затваряйки се в себе си и мълчаливо слушайки морализаторството на обезумелия родител. Възможно е в бъдеще, след като е избягало от вашия бдителен надзор, „новакът“ да направи всичко обратно на това, което неуморно сте го учили в продължение на много години. Просто! От злоба...

От 26 до 34 бала – вие сте родител-приятел. Имате отношения на доверие с детето си. Вие сте наясно с всичките му малки нещастия и радости. Детето ви смята за свой най-близък приятел и се опитва да не ви разстройва нито с думи, нито с действия. Но ако това се случи, тогава бързо намирате начини за помирение и конфликтът не се превръща в продължителна междуособна война. Вие сте уверени в действията на детето си и можете да предвидите поведението му в дадена ситуация. Детето вижда във вас надеждна опора и защита. Вие говорите един с друг като равни, без да изпадате в примитивна фамилиарност. Вие сте взискателни и умерено строги към детето си. Връзката ви се гради на взаимно уважение.

От 35 до 40 бала – Вие сте родител-слуга. Детето открито ви бута на където реши, намирайки се върху раменете ви. По ваша собствена воля вие сте постъпили на негова служба, като сте угаждали на всичките му капризи от ранна възраст. Докато расте, то все повече спира да взема предвид вашето мнение. Мислите си в отчаяние: „Какво се случи с предишното ми нежно бебе?“ Не знаете, че той просто заема философската позиция на Птолемей и открито вярва, че цялата Вселена се върти около него. Все още предстои онзи момент, когато Коперник ще дойде и ще обясни структурата на Вселената, обръщайки съзнанието на вашия ученик с главата надолу. Но дали това ще помогне? Кой знае...

 

III.Тест „Момчета и момичета?“

Този тест разкрива някои от нашите предразсъдъци в начина, по който отглеждаме момчетата и момичетата. Всеки родител или педагог може да го използва, за да провери доколко са верни представите му за възпитанието. На предложените 20 въпроса трябва да се отговори с „да“ (ако сте съгласни с това твърдение) или „не“ (ако имате различно мнение).

Въпросник

1.Момичетата са по-послушни от момчетата.

2.Момичетата се свързват по-добре с природата.

3.Момчетата са по-способни да оценят трудната ситуация и да мислят по-логично.

4.Момчетата имат по-голямо желание да се отличават.

5.Момчетата са по-надарени по математика.

6.Момичетата са по-чувствителни към атмосферата, в която живеят и понасят по-трудно болката и страданието.

7.Момичетата са по-способни да изразяват мислите си.

8.Момчетата имат по-добра зрителна памет, а момичетата имат по-добра слухова памет.

9.Момчетата се ориентират по-добре в пространството.

10.Момчетата са по-агресивни.

11.Момичетата са по-малко активни.

12.Момичетата са по-общителни, предпочитат голяма компания, а не тесен кръг от приятели.

13.Момичетата са по-привързани.

14.Момичетата по-внушаеми и попадат по-лесно под чуждо влияние.

15.Момчетата са по-предприемчиви.

16.Момичетата са по-страхливи.

17.Момичетата често страдат от комплекс за непълноценност.

18.Момичетата са по-малко склонни да си съперничат помежду си.

19.За момчетата е по-важно да се изявяват и да демонстрират способностите си.

20.Момчетата са по-склонни към творческа работа, докато момичетата се справят по-добре с монотонен труд.  

Правилни отговори

1.В ранна детска възраст момичетата всъщност са по-послушни.

2.До сега не е установено нищо, което би дало основание да се твърди, че момичетата по природа са по-склонни да се грижат за болни и слаби животни и растения. Може би на възраст 6-9 години.

3.Това не е вярно. Момичетата могат да решават сложни задачи (проблеми) не по-зле от момчетата.

4.До 10-12 години момичетата се развиват по-бързо (и затова понякога се стремят да изпъкнат, да се разграничат от връстниците си). Но по-късно момичетата са по-целенасочени и организирани, те мислят повече за бъдещето от момчетата.

5.Момичетата и момчетата са еднакво надарени, всичко зависи от това как ги ориентираме, въпреки че се смята, че момчетата са по-добри в математиката. Но когато се освободим от този предразсъдък, няма да забележим голяма разлика.

6.Напротив, момчетата се влияят по-лесно от средата и затова по-силно преживяват раздялата с родителите си. Момчетата са по-чувствителни към болка и страдание. Само външно се правят, че не ги боли, защото от самото начало са научени, че мъжът не трябва да плаче.

7.До 10-13 годишна възраст разликата е незначителна, след това в повечето случаи момичетата изразяват мислите си устно и писмено по-ясно от момчетата.

8. Изследванията показват, че през целия живот тази способност е еднаква при момчетата и момичетата. Ако има разлика, то тя е индивидуална.

9.Няма разлика до настъпването на полова зрялост, след което момчетата се ориентират по-добре в пространството. С годините разликата се увеличава. Изключенията само потвърждават правилата.

10.Момчетата стават агресивни в много ранна възраст, на 2-3 години, когато личността им започва да се формира.

11.Не е установена разлика в активността на момчетата и момичетата. Само в детството момчетата се проявяват по-шумно и явно (при битки например). В същото време момичетата не са толкова шумни, но не са по-малко целенасочени.

12.Напротив, момичетата предпочитат един или не повече от двама приятели, а не голяма компания. Ето защо момчетата са тези, които се събират в по-големи групи. Тази ситуация продължава и когато пораснат, поради което момчетата са по-склонни към колективни игри.

13.До определена възраст между момчета и момичета няма разлика, а момчетата в определен период изискват нежно отношение.

14.Напротив, момчетата са по-склонни да приемат мнението на компанията „на доверие“; това трябва да се има предвид при възпитанието им. Момичетата обикновено се придържат към собственото си мнение.

15.Няма разлика в това качество между момчетата и момичетата до определена възраст. По-късно момичетата стават по-съобразителни и активни. А по време на половото съзряване те отстъпват в това на юношите. Може би умишлено.

16.Момичетата всъщност не са толкова страхливи, колкото много хора си мислят. Всъщност те могат да бъдат по-силни и по-решителни от момчетата и по-лесно да преодоляват страхове.

17.Момичетата са по-добре „въоръжени” по отношение на трудни ежедневни ситуации и могат да се адаптират по-бързо. В повечето случаи те са по-самостоятелни.

18.В това отношение никой няма предимство. Всичко зависи от индивида. Момчетата и момичетата могат да се състезават и да „мерят сили” помежду си.

19.Не. Момчетата по-лесно се подчиняват на силни личности и групи от връстници, докато момичетата по-често отстояват позицията си. Те са по-самоуверени.

20.Няма разлика между момчетата и момичетата. Някои имат повече творчески способности, други по-малко, полът тук няма значение.

И така, отговаряйки на въпросите от теста, вие сте определили доколко вашите представи за разликата между възпитанието на момичета и момчета съвпадат с мнението на психолозите. Вероятно всеки е убеден, че той е прав. Но имайте предвид, че в продължение на много години работа, детският психолог е имал много повече възможности да изучава подрастващото поколение.

 

IV.Тест „Какво сте готови да направите в името на детето си?“

Инструкция: Моля, прочетете внимателно предложените въпроси. Опитайте се да им отговорите откровено. Тестът ще допълни представата ви за себе си като родител и ще ви помогне да направите определени изводи относно проблемите при възпитанието на децата.

Изчислете резултата: отговор „А” носи 6 бала, отговор „Б” носи 2 бала, отговор „В” носи 1 бал.

Резултати

-от 30 до 39 бала – вашето дете е най-голямата ценност в живота ви. Вие се стремите не само да го разберете, но и да го опознаете, отнасяте се с него с уважение, придържате се към най-прогресивните принципи на възпитание и поддържате постоянна линия на поведение. С други думи, вие правите правилното нещо и можете да очаквате добри резултати.

-от 16 до 30 бала – грижата за вашето дете е от първостепенно значение за вас. Имате способности на възпитател, но на практика не винаги ги прилагате последователно и целенасочено. Понякога сте твърде строги, в други случаи сте прекалено меки, освен това сте склонни към компромиси, които отслабват възпитателния ефект. Трябва сериозно да помислите за подхода към възпитанието на детето си.

-под 16 бала – имате сериозни проблеми с възпитанието на детето си. Липсват ви или знания или желание, и стремеж да направите детето личност, а може би и двете.

 

V.Тест за родители „Достатъчни ли са вашите контакти с детето?“

Отговорете на поставените въпроси с: „да“, „често“. „понякога“, „никога“.

1.Смятате ли, че вашето семейство има взаимно разбирателство с детето?

2.Вашето дете разговаряте ли с вас „от душа“ – открито и сърдечно, консултира ли се с вас по лични въпроси?

3.То интересува ли се от вашата работа?

4.Познавате ли приятелите на детето си?

5.Посещават ли неговите приятели детето в дома ви?

6.Вашето дете участва ли в домакински дейности заедно с вас?

7.Проверявате ли как учи уроците си?

8.Имате ли общи занимания и увлечения с него?

9.Участва ли детето в подготовката за празниците?

10.Предпочита ли детето да сте с него по време на детски празници?

11.Обсъждате ли книгите, които чете детето ви?

12.Ходите ли заедно на театър, кино, изложби и концерти?

13.Обсъждате ли телевизионни програми и филми с детето си?

14.Участвате ли в разходки и туристически походи с детето си?

15.Предпочитате ли да прекарате ваканцията с детето си?

Всеки утвърдителен отговор носи 2 бала. Отговор, изразен с думите „често“, „понякога“ с 1 бал, „никога“ – нула.

Резултати:

-повече от 20 бала – отношенията с детето ви може да се нарече благополучна;

-от 10 до 20 бала – удовлетворителни отношения, но недостатъчно многостранни и обхватни. Необходимо е те да бъдат задълбочени и допълнени.

-по-малко от 10 бала – контактите ви с детето са явно недостатъчни.

 

VI.Тест за прогнозиране „Способностите на детето. Как да ги разпознаем?"

По-долу в текста е представен списък със способности в различни области, като към всяка от тях ще откриете характерни елементи.

Ако едно дете има преобладаващи способности в техническата област, тогава то:

-интересува се от различни механизми и машини;

-обича да разглобява и сглобява различни устройства, конструира модели;

-прекарва часове в опити да разбере причините за повредите и неизправностите на различни механизми и устройства;

-използва повредени устройства и механизми за създаване на нови модели и изделия;

-обича и умее да рисува, чертае, с удоволствие създава рисунки и скици на механизми;

-чете специализирана техническа литература, създава приятели със сходни интереси.

Ако детето има изразени музикални способности, тогава то:

-обича музиката, може да я слуша с часове, купува музикални записи;

-обича да посещава концерти;

-лесно запомня мелодии и ритми и може да ги възпроизвежда;

-ако свири на музикален инструмент или пее, го прави с много чувство и удоволствие;

-опитва се да композира собствени мелодии;

-опитва се да се научи да свири на музикален инструмент или вече свирите на такъв;

-разбира различни области на музикалната култура.

Ако детето има ясно изразени способности за научна дейност, тогава то:

-има ясно изразена способност за разбиране на абстрактни понятия и обобщения;

-умее ясно да изразява чужди мисли или наблюдения с думи, води си записки за тях, които използва при необходимост;

-обича да чете книги за възрастни и речници, отдава предпочитание на научно-популярни издания;

-задава много въпроси, свързани с процесите и явленията в света;

-често се опитва да даде собствено обяснение на процесите и явленията от заобикалящия свят;

-създава свои собствени проекти и презентации (филми), изследвания и проекти в областта на знанието, която го интересува.

Ако детето има изразени артистични способности, тогава то:

-често изразява чувствата си чрез мимики, жестове и движения, ако му липсват думи;

-умее да плени публиката и слушателите с разказа си;

-има способността да имитира, променя тона и израза на гласа си, когато имитира човека, за когото говори;

-говори пред публика с голямо желание;

-умее да имитира и го прави лесно и естествено;

-обича да се преобразява, използвайки различни дрехи;

-гъвкаво и отворено е към всичко ново.

Ако детето има изключителна интелигентност, тогава то:

-разсъждава добре, мисли ясно, разбира недоизказаното, схваща причините и мотивите за действията на другите и може да ги обясни;

-има добра памет;

-схваща лесно и бързо учебния материал, задава много интересни, необичайни, но обмислени въпроси;

-обича да чете книги не само по училищната програма;

-превъзхожда връстниците си академично, но не винаги е отличен ученик, често се оплаква, че му е скучно в училище;

-има широки познания в различни области над възрастта си;

-разумен и дори предпазлив не за годините си;

-има чувство за собствено достойнство и здрав смисъл;

-реагира остро на всичко ново и непознато.

Ако вашето дете има спортен талант, тогава то:

-енергично е и иска да се движи през цялото време;

-смело е до безразсъдство и не се страхува от натъртвания и удари;

-обича спортните игри и винаги ги печели;

-сръчно управлява кънки и ски, топки и бухалки;

-в часовете по физическо възпитание е сред най-добрите ученици; има добро физическо развитие, координирани движения и добра пластичност;

-обича да тича, предпочита игрите и състезанията пред седенето на едно място;

-има спортист-идол, на когото се опитва да имитира;

-почти никога не се уморява сериозно, ако е заето да прави това, което обича.

Ако детето ви има литературни способности, тогава то:

-винаги разказва логично и последователно;

-обича да фантазира и измисля;

-опитва се да използва възможно най-широко езиковата палитра, за да предаде най-малките детайли от описания сюжет или персонаж;

-обича да пише разкази, стихове, води дневници;

-не се стеснява да демонстрира своите литературни способности.

Ако детето ви има художествени способности, тогава то:

-с помощта на рисуване или моделиране се опитва да изрази своите емоции и чувства;

-в своите рисунки се опитва да предаде света около себе си през призмата на собственото си възприятие;

-интересува се от произведения на изкуството, обича да ги разглежда;

-умее да вижда красивото и необичайното около себе си;

-в свободното си време с желание извайва, рисува и чертае;

-обича да създава нещо интересно и необичайно в къщата.

На въпросите в анкетата трябва да се отговори с „да“ или „не“.

Повече способен, отколкото надарен.

-Подвижен, инициативен, активен.

-Живо откликва на всичко ново.

-Интересуват се от неразбираеми и загадъчни явления.

-Разсеян и не винаги довършва започнатото.

-Нуждае се от подкрепа и помощ от по-големи в началото на интересна дейност.

-Характеризира се с прояви на капризи, ако нещо не се получи.

Ако сте отговорили с „да“ на 5 въпроса, има някаква причина да считате детето си за способно.

Ако сте отговорили с „не“ на четвъртия и петия въпрос, преминете към следващите въпроси.

Повече надарени, отколкото просто способни

-Интересите му са доста стабилни и устойчиви.

-Той е много любознателен.

-Обича да задава трудни въпроси и да решава трудни проблеми.

-Често не е съгласен с мненията на възрастните.

-Има своя гледна точка и упорито я защитава.

-Винаги довършва това, което започва.

-Има особен афинитет към определен вид дейност или предмет.

-Упорит в постигането на поставените цели.

-Има много приятели сред връстници, може да намери общ език с всеки.

-Децата са привлечени от него, ценят неговия ум и разнообразие от интереси.

-Често е егоист и взискателен към хората около себе си.

Положителните отговори на всички тези въпроси предполагат, че детето ви е надарено. Продължете, за да отговорите на следните въпроси.

Ярък талант

-Показва разнообразен талант в много области на знанието.

-Има един, максимум двама приятели, по-големи на възраст.

-Речта му е много развита, характеризира се с голям речников запас и дълбоко разбиране на езиковите нюанси.

-Търси самостоятелни решения по всички въпроси.

-Не харесва общоприетите мнения, във всичко разчита на собственото си мнение, сам си прави изводите.

-В трудни ситуации той отговаря сам за себе си, без да прибягва до ничия помощ.

-Когато общува с хора на различна възраст, той се държи по начин, който е извън годините му.

-Рано определя призванието си, реалистично преценява своите възможности и черти на характера.

-Еднакво надарен в хуманитарните и техническите области на знанието.

-Критичен към себе си и другите.

-Не винаги е лесен в колектив, категоричен в съжденията си.

Положителните отговори на родителите на всички въпроси дават сериозни основания да се третира такова дете като надарено. Това трябва да се хареса на родителите и изисква огромна умствена сила от тях, за да може детето с такъв природен потенциал да успее.

Признаци на високи умствени и творчески способности на детето

-Ранна мотивация при избора на цел.

-Прояви на постоянство и упоритост в постигането на поставената цел, въпреки неуспехите.

-Лекота на слухово и зрително запаметяване, стабилност на запаметяването.

-Способност за творческо въображение, създаване на нови неща.

-Способност за абстрахиране, умение за установяване на асоциативни връзки между различни предмети и явления.

-Способност да бъде увлечен дълго време от някаква трудна идея.

-Склонност към самота и работа извън колектив.

-Потребност от мечтания и фантазиране.

-Способност да заразявате други хора със своите идеи.

 

VII.Тест за родители "Как да определите способностите на детето си?"

Отговори на следните въпроси:

-Вашето дете помни ли перфектно стихове и откъси от телевизионни предавания?

-Вашето дете забелязва ли, когато сте тъжни или весели?

-Вашето дете задава ли въпроси като: „Кога започна времето?“

-Вашето дете никога ли не е губело ориентация на непознато място?

-Вашето дете движи ли се особено грациозно?

-Вашето дете често ли се интересува откъде идват гръмотевиците и светкавиците, защо вали и т.н.?

-Ако пренаредите думите в известна приказка, детето ще ви коригира ли?

-Вашето дете бързо ли се научи да си връзва обувките и да кара колело?

-Вашето дете обича ли да играе различни роли и пиеси?

-По време на пътувания с кола вашето дете запомня ли особеностите на местността?

-Вашето дете обича ли да слуша различни музикални инструменти и да ги различава по звуци (мелодии)?

-Вашето дете рисува ли добре карти и ясно ли обозначава обекти?

-Вашето дете изобразява ли мимически различни движения и изражения?

-Вашето дете обича ли да сортира играчки по размер и цвят?

-Вашето дете умее ли да свързва действията с чувствата, например, може ли да каже: „Направих това, защото бях ядосан“?

-Детето ви обича ли да разказва истории и отдава ли му се това?

-Детето ви коментира и копира ли различни звуци?

-След като срещне някого за първи път, детето казва ли: „Този ми напомня за еди-кой си.“

-Вашето дете може ли точно да оцени възможностите си, да определи какво може и какво не може?

Обяснения:

Въпроси 1, 8, 17 – лингвистични способности.

Въпроси 6, 12, 18 – музикални способности.

Въпроси 3, 7, 15 – логически и математически способности.

Въпроси 5, 9, 14 – телесно-кинематични способности.

Въпроси 10, 16, 20 – знание за себе си.

Въпроси 2, 10, 19 – знание на други хора.

Въпроси 4, 11, 13 – пространствени способности.

Ако сте отговорили „правилно“ и на трите въпроса, тогава детето има способности от този тип.

 

 

Признаци на наркотична зависимост при вашите близки

 

Наркоманията може да се нарече самоубийство, при това самоубийство, което се случва много бавно и мъчително. Наркоманията е зависимостта на човек от наркотични вещества и усещанията, причинени от тези вещества. Когато е под въздействието на наркотици, човек за известно време изпитва еуфория – наистина едно много приятно състояние. Но то бързо отминава и „кефът“ се заменя с напълно противоположни усещания. За да се отърве от страданието, причинено от абстиненцията, зависимият трябва да вземе още и още една доза от наркотика, но постепенно и винаги малко по-голяма от предишната.

Ако наркотикът не влезе в тялото, идва болката – силна и мъчителна, от която е невъзможно човек да се отърве. Наркоманът е принуден да търси нова доза, за да избегне страданието. В името на наркотиците той е готов на всичко, дори да извърши сериозно престъпление.

Опасностите от употребата на наркотици

Професорът от университета в Бристол Дейвид Нът, предлага собствен „рейтинг“ на опасностите от наркотичните вещества. За да съставят такава класификация, професорът и колегите му провеждат проучване сред специалисти в различни области: нарколози, психиатри и служители на реда. Експертите са били помолени да оценят три фактора: увреждания за физическото здраве, степен на зависимост и социални вреди. Тези оценки са дадени спрямо списък с 20-те най-често разпространени наркотици. В списъка са включени още алкохол и тютюн. Въз основа на резултатите от изследването е съставен „рейтинг“, който е публикуван в авторитетното медицинско списание „The Lancet“.

Според това проучване десетте най-опасни наркотични вещества са:

Забележка: Списъкът с тези наркотици не включва марихуаната, чиято вреда е много по-малка от ползата, ако употребата й е в разумни граници. Марихуаната не води до физическо пристрастяване и обикновено не изисква повишена доза, за да се поддържа ефектът.

Независимо от степента на възможна вреда от употребата на определен наркотичен препарат, приемането на наркотици от тийнейджъри и младежи под 21 години категорично НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА. Причината за тази възрастова дискриминация е степента на развитие и стабилизиране работата на главния мозък, която завършва средно до 21-годишна възраст, включително префронталните дялове на мозъка, които отговарят за вземането на решения и правилната оценка на ситуацията.

Признаци на наркотична зависимост при тийнейджърите

Никой родител не би искал синът или дъщеря му да станат наркомани. Пристрастяването към психоактивни вещества не се проявява след еднократна употреба, освен ако не вземем предвид много силните наркотици. Пристрастяването към наркотиците обикновено продължава около шест месеца. През това време внимателните роднини и приятели могат да забележат първите признаци на употреба на наркотици при тийнейджър или любим човек. В ранните етапи на употребата на наркотици човек все още може да бъде спасен от ужасната зависимост.

Първите забележими признаците за употреба на наркотици са:

-Внезапна промяна в настроението, която настъпва без видима причина

Промените в настроението не се влияят нито от времето, нито от конфликтите със семейството или приятелите. Няма нищо видимо, което да повлияе на промяната в настроението на човек, но той може внезапно да стане раздразнителен или твърде радостен без всякаква причина.

-Промяна в ритъма на съня

Преди младежът си е лягал и ставал рано, и е бил енергичен през деня, но сега, в периодите на пристрастяване към наркотиците ритъмът му се е променил. През деня може да е сънлив и летаргичен, а през нощта може да е бодър.

-Промяна в апетита

Преди е бил наличен добър апетит и доста обилно приемане на храна, докато при приема на наркотици се наблюдава загуба на апетит и драстично намаляване на храната. В други случаи може да се наблюдава обратна аномалия –  преди се е хранел малко, а сега се е появил „вълчи“ апетит – появило се е прекомерно приемане на храна. Освен това е настъпило нарушение в режима на хранене – човек може да не яде цял ден, но вечер лакомо се нахвърля върху храната.

Не е изключено да се наблюдава също пристрастяване към определен вид храна. Например, пристрастените към опиум ядат само сладко през определени периоди, защото яденето на други храни им причинява гадене. Не понасят миризмата на тютюнев дим. А пристрастените към хашиш периодично изпитват повишена нужда от храна.

-Промяна в хранителните навици

Тези, които преди са се хранели примерено и бавно, сега консумират храната лакомо и поривисто, като не желаят сами да приготвят храната си.   

-Промяна в ритъма на живот

Употребата на наркотици влияе върху поведението и състоянието на човека. Той се прибира вкъщи по-рядко, а когато го прави, се забелязва потиснатото му състояние, като често веднага се нахвърля върху храната.

-Общо състояние на организма

Употребяващият наркотици изпитва промени в качеството на кожата си (сухота, бледност, акне) и промени в движенията и позата си. Проблеми с изпражненията се появяват, ако се използват опиати.

-Промени в облеклото

В топла стая или през топлите сезони, когато всички носят къси ръкави, човек, който употребяващ наркотици (ако са инжекции) носи дълги ръкави. Освен това той много често ще носи слънчеви очила дори на закрито.

-Промени в общуването

За човек, който употребява наркотици, общуването понякога става неадекватно – или потиснато или агресивно, което не е било типично преди.

Забележка: Тези ранни признаци на пристрастяване към наркотици могат да помогнат да се заподозре, че човек употребява наркотици, но те са твърде общи, като трябва да се приеме, че и други причини могат да повлияят за подобно поведение на тийнейджърите. Ето защо трябва много по-внимателно да наблюдавате вашето дете или любим човек.

Не бива да се паникьосвате и да правите прибързани заключения. Не е необходимо да алармирате веднага, щом забележите някой от очертаните признаци за употреба на наркотици. В много случаи само комбинация от всички или повечето от симптомите може да показва наличието на реален проблем с употребата на наркотици. В някои случаи такива промени могат да бъдат провокирани от напълно различни причини, като хормонални промени, влюбване, наличие на житейски проблеми или конфликти, за които може да не знаете.

Външни признаци

Типични външни признаци на приемащият наркотици са преди всичко промяна в тена на лицето – обикновено това са: бледност, зачервяване, тъмни кръгове под очите, суха или болезнена мазна кожа („мазно покритие“), прекалено свити или разширени зеници.

При инхалация (вдишване на летливи токсични течности и различни прахообразни вещества) се появява граница на дразнене около устните и особено в ъглите на устата. Възможни са зачервяване и подуване на лицето и затруднено дишане през носа. Понякога има маскоподобно, хипомимично, подпухнало лице или напротив, оживена мимика.

Зъбите често пожълтяват и се покриват с незаличима плака; езикът губи естествения си цвят, става дебел, по него се появяват дълбоки надлъжни пукнатини.

Наблюдава се хрема, повишена телесна температура и състояние на опиянение без мирис на алкохол. Промени в пантомимата, отразяващи „жестомимичен контур” на цялата личност. Походката става нестабилна. Появяват се неопрятност, небрежност, немарливост, занемареност и химически петна по дрехите.

Трябва да се обърне особено внимание за появата на необичайни миризми – специфични от устата, от дрехите (сладникави, подобни на миризмата на тамян, лепило или битова химия). Например, миризмата на препарати от канабис, които обикновено се използват за пушене, се различава от обичайната миризма на тютюнев дим. Той има специфична миризма на гнила слама, мухъл и влажно мазе.

Най-често се обръща внимание на внезапната загуба на тегло. Въпреки това, един от основните признаци са следи от инжекции по тялото, „инжекционни пътища“, които са възможни на най-необичайни места: под мишницата, в млечните жлези, в областта на слабините и др.

Много важен признак е появата на предмети, съпътстващи с употребата на наркотици – таблетки, ампули, спринцовки, игли, различни туби, наргилета, лепило, пластилинови бучки със силна миризма. Характерен вид цигари, които употребяващите хашиш пушат, смесвайки го с тютюн. Първо, те са осезаемо по-дълги, и второ, те горят неравномерно – наклонено, повече от едната страна. Оттук идва жаргонният термин „джойнт“.

Можете да намерите прецизни мини везни за претегляне на една доза, както и стикове за пушене, които да маскират специфичната миризма на хашиш.

Можете да намерите гумена лента, шнур, платнена лента и други подобни предмети за компресиране на вените на ръката преди инжектиране. При употребата на кокаин се използват т. нар. кокаинови лъжици за вдишване през носа.

Идентифициране на видовете наркотици

Хората, които никога не са употребявали наркотици, често могат да не са в състояние веднага да установят видимите признаци, че друг човек е под въздействието на наркотици.

Опиати (хероин, кодеин, морфин и др.)

Първият и основен признак за употреба на опиати са зениците, които не реагират на светлина. Независимо от осветлението, зениците остават силно свити, като малка точка, с размерите на игла. Обикновено хората, които употребяват опиати повече от веднъж, добре осъзнават това и се опитват да го прикрият, като носят тъмни очила или лещи. Друг признак за употреба на наркотици (опиати) е сърбежът, тялото на зависимия започва да гои сърби и можете да видите как човекът периодично почесва лицето си, ръцете и т.н. Трети признак за употреба на наркотици (опиати) е, че изпотяването на човек се увеличава, независимо от температурата. Може да се появи и жажда. И в зависимост от дозата можете да видите или неадекватна повишена активност (ако дозата не е голяма), или много намалена активност (при по-голяма доза), когато човекът започне да „залепва“, т.е. заспива в напълно неподходящи ситуации, например, когато яде, пуши, работи с някаква машина или уред, дори когато управлява автомобил. Освен това, ако опиатът е приет чрез вдишване, носът ще бъде червен и раздразнен. Ако опиатът е прието чрез инжектиране, тогава следи от инжекции могат да бъдат намерени в следните области (най-често): глезени, лакти, подколенна ямка, в областта на слабините. Наркоманите използват тези части от тялото или за да скрият следи от инжекция, или когато вените в други части на тялото просто са „изгорели“ (в резултат на дългосрочна употреба на наркотици).

Стимуланти (кокаин, крек, амфетамини, екстази и др.)

Първият признак за употреба на наркотици (стимуланти) също ще бъде зеницата, която изобщо не реагира на светлина. Но за разлика от опиатите, при използване на стимуланти зеницата ще бъде много силно разширена, до краен предел. Наркоманът, който също знае за това, ще се опита да го скрие с очила или лещи. Други признаци на употреба на наркотици (стимуланти) произтичат именно от факта, че стимулантите ускоряват функциите на тялото. Човек „на стимуланти“ се характеризира с много силна, понякога неадекватна активност. Той може също внезапно да стане раздразнителен и избухлив. Изглежда, че не може да седи неподвижен. Тъй като функциите на тялото са много силно стимулирани от наркотика, можете да видите, че лицето не изглежда да се уморява; той може да издържи без сън няколко дни. А след известно време той някак се „счупва“ (това се случва внезапно) и може да спи много дълго време. Също така, един от признаците за употреба на наркотици (стимуланти) ще бъде липсата на апетит. В разговор такъв човек обикновено говори много бързо, без да слуша събеседника и като правило няма логика в това, което казва, той сякаш скача от едно нещо на друго.

Коноп, хашиш, марихуана (препарати, съдържащи канабинол)

Първият признак за употреба на наркотици (канабис и неговите производни) е силно зачервяване на очите („кървави удари“). Безсмислен поглед, някъде в космоса. Неконтролируемият смях може да се появи и без причина. Следващият признак за употреба на наркотик, съдържащо канабиноид, е появата на силен апетит. Изглежда, че човекът не спира да яде, дъвче нещо през цялото време. Конопът има и силна миризма, която не може да се сбърка с нищо друго. Може лесно да се усети, когато сте около някой, който наскоро е употребявал канабис или неговите производни.

LSD и халюциногени

Признак за употреба на наркотици (психеделици) ще бъде отсъстващ поглед, сякаш човекът е напълно потопен в мечтите си. Затруднена комуникация – често трябва да се свържете с лицето няколко пъти, преди той да отговори. Разговорът с човек „на психеделици“ звучи като философско разсъждение. Не казва нищо конкретно. Той може да говори дълго за някакви универсални проблеми или неща. Представи са силно преувеличени. Можете да забележите, че той проявява много силен (маниакален) интерес към обикновените неща. Може да разглежда частите на тялото (ръце, пръсти, крака и т.н.) с интерес. Той също може да прекара много дълго време в рисуване на нещо, а след това да разгледа рисунката от всички страни също толкова дълго. Халюцинациите са признак за употреба на психеделични наркотици. Човек може също така да изпитва емоции, за които няма основание, т.е. без никаква причина да се дразни, да се радва, да плаче и т.н.

 

Тест за алкохолна или наркотична зависимост

 

Този тест е разработен от специалисти от център за лечение на наркомании „Хелпер“, за да разберете дали вие (ваш роднина, познат или приятел) имате зависимост към алкохол или наркотици. След приключване на теста няма да получите окончателна диагноза, а само определена информация за размисъл. По-нататък ви предстои самостоятелно решение как да продължите и накъде да отидете.

Инструкция: Опитайте се да отговорите честно на всички въпроси, защото тази информация ще бъде използвана само от вас и никой друг никога няма да я види. Ако се съмнявате в някой отговор, трябва да отговорите утвърдително, т.е. „Да“. Запознайте се внимателно с всеки въпрос, след което отбележете вашето съгласие с „да“ или несъгласие с „не“. Не пропускайте нито един въпрос. Ако за някой въпрос се колебайте, запишете за него „да“.

Въпросник

1.Има ли случаи на алкохолизъм или наркомания в семейството ви?

2.Има ли случаи, когато приемате повече от другите?

3.Появява ли се чувство на радост от предстоящата употреба.

4.Появява ли се чувство на възбуда, когато видите алкохол на рафта в магазина.

5.Забелязали ли сте да зачестяват случаите, при които не сте искали да спрете, а на околните им е било достатъчно?

6.Появява ли се чувство на безпокойство от предстоящи „трезви“ събития?

7.Имате ли случаи на продължителна НЕупотреба на алкохол или наркотици?

8.Има ли случаи на продължителна употреба на алкохол или наркотици?

9.Изпитвате ли чувство на морално удовлетворение след употреба?

10.Имате ли страхове и притеснения относно “трезвия” живот?

11.Имате ли чувство на угнетеност, когато не употребявате алкохол или наркотици?

12.Появява ли се влечение за алкохол или наркотици?

13.Имате ли чувството, че имате махмурлук, след като сте пили предишната вечер?

14.Имате ли по0някога потребност от нова доза алкохол или наркотици, за да облекчите махмурлука?

15.Забелязали ли сте у вас повишена раздразнителност?

16.Наблюдавали ли сте по-чести епизоди на гняв, които са последвани от безразличие към всичко?

17.Имате ли влошаване на паметта?

18.Има ли спад в интелектуалните способности?

19.Имате ли чести промени в настроението?

20.Появяват ли се трудности в общуването?

21.Наблюдавали ли сте безразличие към работата или ученето?

22.Забелязали ли сте загуба или отсъствие на увлечения и интереси?

23.Имате ли повишена склонност към безделие и удоволствия?

24.Наблюдава ли се пълно нежелание за физически занимания и спорт?

25.Изпитвате ли отслабване на силата на волята?

26.Изпитвате ли по-често безсъние или намаляване на дневната активност?

27.Наблюдавате ли усилване състоянията на потиснатост?

28.Наблюдавате ли промяна в апетита – намаляване или рязко повишаване?

29.Появило ли се влечение за сладко, особено за сладки течности?

30.Наблюдавате ли промяна в цвета на кожата на лицето – бледа ли е или има „землист“ оттенък?

31.Констатирате ли внезапна загуба на тегло?

32.Наблюдавате ли промяна в размера на зеницата?

33.Бързо ли се развалят зъбите ви?

34.Има ли затормозяване на речта или нарушение на артикулацията, или обратно, бърза реч, като „скоропоговорка“?

35.По-чести ли са случаите, при които прибягвате към лъжа?

36.Изпитвали ли сте враждебност и грубост, особено когато общувате с приятели, семейство и близки?

37.Има ли промяна във вашите интереси и увлечения?

38.Променил ли се е кръгът ви от познати?

39.Имате ли финансови дългове?

40.Наблюдава ли се продажба на лични вещи?

41.Констатира ни ли са случаи на желания или реализирани опити за кражби?

42.Имате ли храносмилателни проблеми, които се изразяват в безпричинно повръщане, диария или запек?

43.Наблюдавате ли спад в броя на положителните емоции?

44.Изпитвате ли често стрес, депресия или потиснатост?

45.Чувствате ли се самотен?

46.Наблюдавате ли увеличение на агресията?

47.Наблюдавате ли ниска устойчивост на психо-емоционален натоварване?

48.Наблюдавате ли склонност към хазартни игри?

49.Наблюдавате ли снижаване на самооценката

50.Появява ли се нежелание да потърсите чужда помощ?

51.Наблюдавате ли се склонност към необмислени постъпки?

52.Имате ли склонност да се оттегляте в самота?

53.Има ли влечение за прикритост?

54.Наблюдавате ли се озлобление?

55.Често ли напускате дома си без причина?

56.Станали ли са дрехите ви занемарени, когато това не е било така преди?

57.Забелязали ли сте желание да носите дълги ръкави у дома и в горещо време?

58.Наблюдавате ли загуба на интерес към външния си вид?

59.Има ли нарушение в ежедневния Ви ритъм?

60.Налично ли е желание за скриване на телефонните ви разговори?

61.Имате ли поява на суицидни мисли?

Обработка на резултатите

Сумират се всички отговори с показател „ДА“ и се отнасят към скала за ниво на зависимост, както следва:

-0-10 бала – отсъствие на зависимост;

-11–28 бала – ранна проява на зависимост (повлиява се добре при лечение);

-29–45 бала – средна проява на зависимост;

-46–61 бала – тежка зависимост.

Проявата на положителни отговори до 10 бала може да е проява на някакво заболяване или нарушение на нервно-психичното състояние, но като цяло този показател е в пределите на нормата.

За всички останали резултати (над 10 бала) е необходима консултация със специалист. За потвърждаване или опровергаване на резултатите от този психологически тест, могат да се използват химически тестове за наркотици или алкохол.

 

Живот в жилището на родителите

 

Причини - явни и несъзнавани

Доста често срещано е младите съпрузи да живеят в общ апартамент с родителите на единия от тях. Има много причини за това. По правило официално се цитират външни причини: финансовата гледна точка и липсата на възможност на младоженците да закупят или поне да наемат апартамент. Има обаче и вътрешни причини, често несъзнавани. Една такава причина са трудностите, които изпитва човек при отделяне от родителите си, като понякога може да е налично силно изразено чувство за дълг, за грижа за тях (много често именно тази причина се посочва от тези, които са израснали сами в семейство).

Случва се обаче младоженците повече или по-малко съзнателно да разчитат на ползите от съвместния живот с родителите. Освен че им е осигурена безплатна стая и възможност за ползване на кухня и санитарен възел, те очакват родителите им да ги хранят. И в случая не говорим само за храната, закупена от родителите, но и за труда, който обикновено се влага от майката в готвене, миене на чинии, чистене и дори изхвърляне на боклука. Често майките доброволно готвят, като любезно обясняват, че цял живот са правили това и не им е никак трудно да сготвят повече, за още един човек – обяснението е: „Нека младите се радват на живота, докато могат“. Към това понякога трябва да добавим и прането на дрехи от мама, което отново се обяснява по следния начин: „Не ми е трудно да хвърля няколко ризи, гащи или чорапи в пералнята.“

Освен това, младоженците получават допълнителни привилегии в дома на родителите си при раждане на дете. Щастливите баби, а често и дядовци, неведнъж са готови да се притекат на помощ при първия зов на младите. Винаги са под ръка и имат повече свободно време. И като цяло ще се радват, грижейки се за детето: „Нека младите хора се радват на живота“. Към това трябва да добавим и всевъзможните „уреждания“, което е много по-лесно за родителите благодарение на натрупания с времето опит, както и на познанствата. В резултат на това младоженците, без изобщо да развиват съпружеските си отношения, живеят за сметка на родителите си.

 Заплахата, произтичаща от стремеж за удобство

Ясно е, че подобна ситуация е изключително опасна, тъй като създава изкушението младоженците да се стремят към комфорт и да „яздят“ родителите. Без съмнение това води до деградация на личността на младите хора, които трябва да станат зрели хора – да станат прекрасен пример за децата си. Толкова е лесно да се позволи на мама да помогне, ако иска. И още, би било нелогично, ако за четирима души (да кажем, че са само родителите и младоженците) се приготвят по две супи и картофи на ден в две тенджери. Така стоят нещата и с прането – защо да се пуска пералнята два пъти, ако всичко се побира наведнъж?

Горните изводи наистина са логични, но би било по-добре и двете домакини да приготвят вечерята последователно или заедно, ако по причини, най-общо казано емоционални, това е възможно. По същия начин може да се подходи към пазаруването, прането, почистването и пр. Разбира се, разделението на задачите не трябва да бъде твърдо, основано на разделяне на всички отговорности на две еднакви части. Проблемът в случая е в това, че изобщо трябва да се прави разделение и младоженците да поемат значителна част от домакинската работа. Поемането на част от задълженията от страна на младоженците не само ще ги предпази от провокиращото мързел желание за комфорт, но и ще осигури развитието на младите хора чрез труд по изпълнение на възложените им задължения.

 Шанс за развитие

Ситуацията на създаване на собствено семейство е чудесен шанс за преодоляване на себе си, за личностно развитие. Защото тук всичко, което правят, е и ще бъде за следващото поколение. Те правят това за себе си, за техните бъдещи деца. За съжаление, докато този ентусиазъм обикновено нараства, когато младоженците живеят в собствен дом (дори и да е стая под наем на таван), то той често угасва, когато „висят“ на шията на родителите си. Често за младият съпруг, е особено трудно да похарчи пари без да извлече някаква материално осезаема полза, за да наеме апартамент или поне стая, въпреки че не му е трудно да изчисли колко неща би могъл да купи или дори колко пари би могъл да отдели, за да си купи собствен апартамент.

В това има логика, но има известното „но“. Изразходените пари от материална гледна точка са невероятно важна инвестиция в изграждането на брачните отношения, формирането на единство и най-очевидно, обособяването на собствения брак и семейство. Брачната двойка може да си закупи собствен апартамент или дори да построи къща в различни моменти от живота си, включително много години по-късно, но полагането на основите на брачния живот има свое ясно определено най-добро време – времето непосредствено след сватбата. Това е начин парите, „хвърлени“ за наемане на собствен кът, да се превърнат по същество в много мъдра, може дори да се каже, най-перспективната инвестиция за създаването на брачни отношения от самото начало на съвместния ви живот. 

 Собствена стая

Има ситуации, които по принцип не са необичайни, когато съвместният живот с родителите е просто жизнена необходимост, наистина продиктувана от трудна финансова ситуация. Тук трябва да се положат грижи за да се сведат до минимум възможните негативни резултати и в същото време да се получат дивиденти, а именно –  необходимата поне минимална интимност и чувството за обособеност (неприкосновеност) на личния живот могат да бъдат гарантирани само когато младоженците получат отделна непреходна стая. При това, родителите трябва да бъдат достатъчно великодушни, за да отдадат стаята изцяло и до край. Работата е там, че не всички родители са толкова щедри. Понякога те оставят някои от ежедневните си вещи в тази стая, като спално бельо или дрехи в гардероба. Това от своя страна води до ситуации, в които родителите влизат без предупреждение, което явно нарушава интимността на живота на младоженците. Има родители, свикнали с интериорната подреденост, като не позволяват нищо да се промени в нейното разположение: „Тук винаги виси портретът на прадядо ти, стените винаги са били например в жълто, боядисани с валяк в сини рози и т.н. И така трябва да си остане“.

Като контрапункт на консерватизма и традиционализма на родителите, много често младоженците могат да приложат „революционни“ промени в стаята – своеобразни провокации. Например, след като попитат родителите си дали стаята наистина им принадлежи, те могат да боядисат тавана в оранжево или лилаво и да премахнат портрета на прадядото от стаята. Подобна шега ще предизвика разговор с шокираните родители и може би ще се превърне в шанс родителите поне отчасти да запазят дистанция от налудничавите идеи на младоженците. И това, разбира се, ще разшири автономията на младото семейство в апартамента на родителите им. Ясно е, че „провокацията” трябва да се планира много внимателно и мъдро, като първо се установи какви са шансовете за положителен изход. Само когато младоженците почувстват, че де факто са суверенни собственици на стаята, те ще могат да се възползват от безбройните предимства на това да бъдат „у дома“.

 Родителите посещават младоженците в стаята им

Въпреки че това може да звучи смешно за някои, младоженците трябва да бъдат предупредени предварително за посещението на родителите в стаята им. Във всеки случай внезапното влизане в стая без предупреждение може да бъде източник – както показва животът, дори на много сериозни конфликти. И тук не става дума само за интимните ситуации, а за чувство за безопасност като цяло: „Ние сме на собствено място и никой неканен внезапно няма да нахлуе“. И още нещо, интимна ситуация е не само проявата на съпружеска любов чрез сексуална близост, която широко се свързва с това определение. Съпружеската интимност е всичко, което другите хора не трябва да виждат и чуват. В известен смисъл кавгата също попада в тази категория. В крайна сметка, без сигурността, че никой няма да влезе в стаята след минута, младата съпруга дори не може да поплаче спокойно: „Ами ако влезе мама, сигурно ще си помисли, че мъжът ми ме бие или най-малкото тормози“. Докато нейният плач може да е по съвсем друга причина, дори напълно независеща от съпруга й.

 Посещение в стаята на младоженците в тяхно отсъствие

Много майки, понякога с най-добри намерения и желание да помогнат на младоженците, биха искали например да почистят стаята им, защото „те нямат достатъчно време“.

Пример: Елегантна жена на повече от четиридесет години, учителка по професия, споделя при семейната консултация своето разочарование от снаха си. Стигнали били до ужасни скандали, които „снахата устройвала без причина“. При по-нататъшния разговор се изяснило, че след женитбата на единствения й син, когото тази жена отгледала сама от ранна възраст (тя и съпругът й се развели), младоженците започнали да живеят в големия апартамент на майката. Получили са отделна стая. И двамата ходели на работа всеки ден, а майката, която била в отпуск по здравословни причини била вкъщи и имала достатъчно време. Тя редовно влизала в стаята на младоженците, оправяла леглото, често събирала мръсното пране, което било разпръснато наоколо, почиствала с прахосмукачка и прибирала дребните вещи по местата им.  Неблагодарната снаха отначало съвсем спокойно, а после все по-агресивно започнала да прави забележки на свекърва си да не влиза в стаята им. Свекървата от своя страна се почувствала обидена. Първо, това е нейният дом и никой нахалник няма право да й забранява каквото и да било. Второ, майката се жертва за доброто на младоженците, почиствайки нещата им, грижейки се за тях, разбирайки, че те нямат достатъчно време. Свекървата наистина се чувствала обидена от неблагодарната снаха. За съжаление, синът, свикнал да бъде напълно обслужван от майка си, не защитавал съпругата си – напротив, той признавал, че майка му е права в спора. Бракът на младата двойка увиснал на косъм.

 Ключ за стаята на младоженците

Най-доброто решение би било да се монтира допълнителна ключалка на вратата на стаята, предоставена на младоженците, за да се чувстват в стаята като у дома си. Така те могат да я оставят в безпорядък, без да се страхуват, че някой ще я почисти вместо тях. Тук въпросът е,  как да се осъществи такава идея без конфликт? Не е изключено родителите да се почувстват наранени, когато младата двойка директно поиска съгласието им да постави нова брава и ключ на вратата на стаята им или още по-лошо, да го направи, без да пита никого. Прекалено впечатлителните родители могат да възприемат това като страх на младоженците, че ще бъдат ограбени и най-вероятно младите демонстративно се дистанцират и не искат да имат нищо общо с тях.

Това е много деликатен въпрос, но решението трябва да вземат младоженците в техен интерес. Необходимо е умело да се доведе до такава ситуация, така че самите родители да излязат с идеята и да организират церемониално връчване на ключ от стаята на младоженците. След като не могат да имат ключ за собствено жилище, тогава поне да притежават ключ от собствената си стая.

 В къщата на родителите на съпруга

Тук се разиграва прословутата ситуация на конфликт между две домакини. Действително, това е важен и деликатен проблем. Когато се стигне до съперничество, борбата се оказва неравна. Заслужава да се отбележи, че позициите на двете жени са диаметрално противоположни. Свекървата е опитен професионалист с минимум двадесетгодишна практика. Снахата е аматьор, тепърва се пробва в нова роля. С годините свекървата е привикнала стомаха на сина си към нейния начин на готвене. Този тип кухня му подхожда най-добре. От друга страна, снахата е първопроходец в това поприще. И накрая, „мачът“ свекърва - снаха се провежда на „полето“ на свекървата. Така че в случай на съперничество шансовете са неравни и строго погледнато, това е „мач на една врата“. Нещо повече, арбитър е синът и съпругът, който според него „напълно безпристрастно”, без да осъзнава на какво се дължи това, сочи майката като победител в това съперничество.

Ситуацията може да бъде много по-добра, ако снахата, признавайки професионализма на свекърва си, влезе като начинаеща в нейната школа по кулинарни умения и дори по-широко – да води домакинството. Този подход може да доведе до това двете жени да станат приятелки и без да се състезават помежду си,  подкрепяйки се взаимно да започнат сътрудничество в угаждането на мъжа, когото и двете обичат.

Въпреки това, дори ако снахата и свекървата имат приятелски отношения, управлението на „чуждо“ домакинство винаги носи със себе си риск. В кухнята всичко си има място от много години, всичко е описано подробно. Всяка функция, всяко действие има свой строго определен ред, продиктуван от дългогодишен навик. Физически е невъзможно една снаха да функционира според същите схеми и стереотипи. Например, възприето е, че млякото се вари в синята тенджера на дясната предна горелка, а картофите се варят в червената тенджера на лявата задна горелка. Ако снахата сложи мляко в червената тенджера и на грешна горелка, тогава според свекървата тя прави всичко лошо. Достатъчен е кратък коментар, а понякога и един поглед, за да се разрази скандал във въздуха.

Друг пример – баналната задача подреждането на масата. Да приемем, че в къщата на свекървата малката лъжичка се слага над чинията, а снахата от малка я слага отстрани, близо до чинията. Когато слага трапезата, снахата естествено ще я постави до чинията, защото така е било в нейната къща. Свекървата деликатно, но твърдо ще направи забележка: „Мила, трябва да сложиш лъжицата над чинията.“ „Добре“, ще отговори снахата, без да търси кавга. Какво й струва в крайна сметка? Защо да прави проблем от такива дреболии? Когато обаче отново подрежда масата, тя автоматично ще постави лъжицата, както винаги до чинията. Ето я и конфликтната точка – свекървата, като види това, може да си помисли и дори да коментира: „Тя изглежда толкова сладка, но е очевидно, че го прави от злоба“. Кухнята и домакинството, където се сблъскват различни навици, създават безкрайно поле за недоразумения, претенции и конфликти. При спорове по принцип снахата трябва да отстъпва. Първо свекървата е вкъщи, второ свекървата има по-вкоренени навици, по-възрастна е и просто й е по-трудно да отстъпва.

В случай на конфликт между снахата и свекървата, синът и съпругът в едно лице могат да играят много важна положителна роля. Нека си представим, че снахата наистина е направила нещо очевидно глупаво – държала се е некоректно. Стигнало се до сблъсък със свекървата. Влиза синът. Той трябва да заеме страната на най-важната за него жена от деня на сватбата – съпругата му. Дори в ситуация, която е ясна и безнадеждна, той трябва да застане до жена си и прегръщайки я, да каже: „Знаеш ли мамо, може би беше глупаво, но тя наистина не искаше да направи нищо лошо“. Разбира се, по-късно, сам със съпругата си, той може да говори честно и да обясни неуместността на нейните действия, но пред майка си трябва да демонстрира неразривното единство на брака.

Много са майките, които често несъзнателно, биха искали да „отбият“ сина си от съпругата му и мимоходом търсят недостатъци в нея, оправдавайки действията си срещу невястата. И ако, в безнадеждна ситуация, нейният син застава на страната на жена си, в известен смисъл срещу майка си, то ще бъде ясно, че няма да е възможно така лесно майката да го „отбие“. За нея остава само едно: за да не загуби напълно сина си, тя трябва напълно да приеме снаха си, с която синът е толкова неразривно свързан. Така започва етапът за намиране на достойнства у снахата, които съвсем естествено биха улеснили пълното й приемане. Известно е, че ако търсиш недостатъци, винаги ще ги намериш, така е и ако търсиш положителни черти.  Когато една свекърва е на етап да търси доброто в снаха си, тогава тя може да започне спокойно да гледа в бъдещето с надеждата, че нещата ще стават все по-добри.

 В къщата на родителите на съпругата (зет на къща)

Може да изглежда, че ситуацията тук е безопасна. Няма конфликт между две различни домакини. Тук обаче проблемите са от друго естество. Зет обикновено се приема от родителите на съпругата в качеството му на „поредното дете“. Днес толерантните родители приемат дори доста странни зетьове, като много често си мислят следното: „Можеше да бъде и по-лошо“. Затова те отварят вратите на дома и обятията си с думите: „Добре дошъл, ще бъдеш още едно дете в нашия дом!“ По принцип това е прекрасно, само че той не иска да е дете, а иска да бъде господар, глава на домакинството. Ако той започне да реализира желанието си да бъде господар на домакинството в къщата на родителите на жена си, на тяхна територия, тогава скандалите ще започнат от самото начало.

Много мъже обаче влизат в ролята на друго дете. Това е доста е изгодно. Мама ще сипе още малко супа, ще купи още малко кифли, татко, както и преди, ще се погрижи за домакинските задължения, като ремонти и плащане на текущи разходи, както и необходимите инвестиции. С една дума, „живей и не искай повече“ – от гледна точка на егоистичната изгода. Един зет, особено ако е ленив и лишен от амбиция, може да бъде много доволен от тази ситуация. За известно време всичко ще изглежда наред. И тогава изведнъж (понякога без предварително предупреждение) зетят избухва: „Няма да живея повече тук.“ Съвсем в реда съпругата ще пита: „Защо, скъпи?“ „Какво имаш предвид? Тогава най-вероятният отговор би бил: „Това е непоносимо! Невъзможно е да се живее тук!“ Проблемът става още по-сериозен, защото много често  самият зет не може да обясни това свое преживяване логично.  Нека да разгледаме по-отблизо неговата ситуация.

Зрял, възрастен мъж, със свои собствени навици и умения, влиза в чужда къща, в която всичко отдавна е определено и функционира според строго определени правила, които са му чужди – правила, които са очевидни за домакинството, дори не изискващи обяснение защо е така. В тази къща мръсните съдове се поставят в лявата част върху плота на мивката. Обувките се поставят вляво от входа, а палтата се окачват вдясно (закачалката е петата от вратата). Кърпата, след като е използвана, се окачва, разбира се, на напречната греда във ваната (да изсъхне). Почиват си по такъв и такъв начин. Бдителни са за това и това, чистят по такова и такова време... Всичко това е ново и чуждо за зетя. Той започва да усеща, че са го облекли в твърде тесни дрехи тук. Ситуацията става още по-сериозна, защото се оказва, че съпругата му изобщо не го разбира и в резултат на това не споделя усилията му да се адаптира, болката и често раздразнението му. Ако на въпроса защо се чувства така, съпругът каже, например, защото трябва да остави обувките си вляво от входа, съпругата вероятно ще се изненада – в крайна сметка обувките винаги се оставят там. Тя е правила това от дете. Още по-лошо, може да обвини съпруга си, че преувеличава и дори намира проблеми, че се заяжда без причина...

Има обаче светлина в тунела – все пак на зетя трябва да се даде „глътка въздух“ и предоставената от родителите стая на младоженците би била такава.

Ако зетят получи шанс заедно със съпругата си, на базата на собствените си правила, да подреди поне собствената си стая, която е предоставена от родителите, тогава той по-лесно би издържал строгите правила, които са задължителни във външната среда, в обща част на дома. Тогава той наистина би имал нещо свое, подредено по негов начин и би се чувствал много по-у дома в тази къща.

 

Правила на поведение за справяне с конфликтни личности

 

Конфликтните личности винаги имат някакви скрити нужди, които обикновено са свързани с минали загуби и разочарования или неудовлетворени потребности,  и те ги задоволяват по този конфликтен начин. Например, свръхагресивната личност се опитва да потисне малодушието и плахостта със своята агресивност.

За да се справите конфликтните хора е необходимо, на първо място да поеме контрол над своите емоции и  същевременно да дадете простор на емоциите на този човек, в случай че възнамерявате да продължите общуването си с него.

Не приемайте лично думите и поведението на другия, знаейки, че за да удовлетвори интересите си, един труден човек се държи така с всички.

Когато избирате подходящ стил на действие в конфликтна ситуация, трябва да имате предвид точно какъв тип конфликтен човек е партньора.

В книгата си „Справяне с трудни хора“ Робърт Брамсън идентифицира следните типове трудни хора:

1.„Агресор“ – говори грубо и безцеремонно, тормози другите и се дразни, ако не го слушат. По правило зад агресивността се крие страхът от разкриване на неговата некомпетентност (неувереност).

2.„Оплакващ се“ – обсебен е от някаква идея и обвинява другите (някой конкретно или целия свят като цяло) във всички грехове, но не прави нищо, за да разреши проблема; не желае да поеме отговорност.

3.„Разгневено дете“ – хората от този тип не са зли по природа, а експлозията от емоции отразява желанието им да поемат контрол над ситуацията. Например, шефът може да изпусне нервите си, когато почувства, че неговият подчинен е загубил уважение към него.

4.„Мълчаливец“ – спокоен и мълчалив; никой не знае какво наистина мисли за другите или какво иска; дълго време пази всичко за себе си и не се оплаква, но след това внезапно изважда всичко на светло.

5.„Таен отмъстител“ – човек, който създава неприятности с помощта на някакъв вид машинация, вярвайки, че някой е постъпил неправилно и той възстановява справедливостта.

6.„Хроничен обвинител” – винаги търси грешките на другите, вярвайки, че винаги е прав и с обвинението си може да реши проблема.

7.„Вечен песимист” – винаги предрича ​​провал в едно начинание и се опитва да каже „не”, защото обикновено вярва, че нищо няма да излезе от това, което предприема.

8.„Всезнайко“ – смята се за по-висш от другите, защото вярва, че знае истината от последна инстанция и всичко на света. В същото време той иска другите да знаят за това негово „превъзходство“ (жаден за внимание). Може да се държи като „булдозер“, бутайки всеки по пътя си със своите „знания“. Естествено доста често се оказва, че греши, защото по същество просто играе ролите си.

9.„Суперсговорчив“ – той ще се съгласи с всеки по всеки въпрос и ще обещае подкрепа, но думите често се различават от действията му. Той не спазва обещанията си и не оправдава възложените му надежди.

 В книгата си „Способи за разрешаване на конфликти“ американския конфликтолог Джийни Г. Скот добавя други типове към този списък с трудни за общуване хора:

1.„Максималист“ – иска нещо точно сега, без отлагане, дори и да няма нужда от това (потребност от власт и контрол).

2.„Прикрит“ – държи всичко в себе си, не говори за своите обиди и след това внезапно се нахвърлят върху партньора, който мисли, че всичко върви добре.

3.„Невинен лъжец“ – прикрива следите си с лъжа или поредица от измами, така че другият буквално да не знае на какво да вярва и на какво да не вярва;

4.„Фалшив алтруист“ – уж прави добро, но дълбоко в себе си съжалява за това. Другият може да го почувства при други обстоятелства или може внезапно да се прояви под формата на саботаж, връщане на подарък или искане на компенсация.

Има различни типове „играчи“, като например хората, които казват „да“, но…“. Те са описани от Ерик Бърн в книгата му „Игри, които хората играят“. Външно действат по един начин, но мислят съвсем различно. Другият не може да разбере какво се случва, докато не попадне в капана им.

Конфликтологът Дж. Г. Скот дава следните препоръки по този повод.

Ключът е да останете гъвкави, да подходите към всеки индивид по начин, който е подходящ за неговите основни нужди и интереси, както и за вашите собствени приоритети в създадената ситуация. Нека разгледаме някои подходи, спрямо различните типове:

1.Тип „парен валяк"

Ако предметът на конфликта не е особено важен за вас, тогава е по-добре да го избегнете или да се адаптирате.  Отдръпнете се от пътя или отстъпете на човека, когато можете да си го позволите, за да го успокоите. Но ако изберете различен подход, по-добре е да започнете, като оставите такъв човек да „изпусне парата“.

2.Тип „скрит агресор („снайперист")

Този тип трудни хора, се опитва да създаде неприятности чрез задкулисни машинации, внезапни избухвания и други скрити прояви на агресия. Ако сте решили, че избягването или толерирането на такъв човек не е за вас, тогава най-добрият начин е да установите конкретния факт на причиняване на вреда и след това скритите причини. Уведомете човека, който ви атакува, че сте над него, като кажете нещо като: „Какво се опитвате да постигнете, като правите това?“ Ако започне да отрича фактите, дайте доказателства.

3.Тип „ядосано дете" („експлозивен човек")

Обикновено човек, който се държи по този начин, е уплашен и безпомощен, а избликът на емоции отразява желанието му да поеме контрол над ситуацията. Основният принцип, който трябва да се спазва, за да се избегне ескалация на конфликта (ако решите да не го избягвате изобщо), е да оставите човека да крещи и да даде воля на емоциите си. Трябва обаче да убедите човека, че го слушате. Освен това е необходимо да му дадете да разбере, че контролира ситуацията и по този начин да го успокоите.

4.Тип „оплакващ се".

Той често е обхванат от някаква идея и обвинява другите (някой конкретно или целия свят като цяло) за всички грехове. Първо изслушайте оплаквача. Няма значение дали е прав или не. Той е страстно желае да бъде чут. Това е една от причините, поради които той е постоянно недоволен (неудовлетворена потребност от внимание). Той смята, че никой не иска да го слуша или не се отнася към думите му на сериозно. Оплакванията му обикновено възникват от разочарование и чувство за собственото му безсилие. Изслушвайки го, вие му връщате чувството за собствено достойнство и му давате възможност да изрази чувствата си. Трябва да признаете или оцените човека, като покажете, че разбирате какво е казал той/тя; може би го повтаря с различни думи. Тогава, след като изрази същността на основното си оплакване, е необходимо да потърсите начин да прекратите или промените темата на разговора.

5.Тип „мълчаливец“ („тихичък“)

Ключът към разрешаването на конфликта (освен ако не искате да го избегнете), е преодоляване изолацията на човека. Разбира се, може да имате някои предположения за причините за това (например този човек е разстроен от нещо, но не иска да ви го признае), но да разчитате на тях при „мълчаливеца“ не е най-добрият вариант. Ако сгрешите, това може само да усложни нещата. За да стигнете до същината на въпроса, трябва да зададете няколко въпроса във форма, която да не позволява отговорите да бъдат изразени само с думите „да“ или „не“ или просто с кимане с глава.

Ако не искате да получите едносрични отговори, тогава задайте следните въпроси: „Какво мислите по този повод?" или „Какво ви накара да се затворите в себе си?“

Въпреки това, ако имате някои предположения и човекът не желае да ви даде информация, можете да ги споделите, за да видите дали са верни (напр. „Мисля, че избягвате моята компания, защото смятате, че последния път, когато се срещнахме, не  ви обърнах достатъчно внимание“.

Прегледайте възможните причини или насърчете човека да говори. В същото време поддържайте чувство за мяра. Ако видите, че другия внезапно млъкне или все повече се съпротивлява на опитите ви да продължите разговора, не настоявайте за това. Благодарете му и ако е необходимо, опитайте се да организирате нова среща.

6.Тип „суперсговорчив“

Такива хора може да изглеждат мили във всяко отношение, но от време на време създават проблеми: изведнъж се съгласяват да направят нещо за вас, но в последния момент намират причина да откажат. Ако смятате за необходимо да продължите да общувате с такъв човек, тогава ключът към разрешаването на проблема е да му покажете, че искате истинност от негова страна. Настоявайте, че желаете да знаете какво наистина мисли партньорът и че искате той да прави само това, което е способен да изпълни. Подчертайте, че това, което ви притеснява не е дали той е съгласен с вас или не, а неговата непоследователност.

Това са правилата за поведение с определени типове конфликтни личности.  Освен споменатите, има и други видове типове, които изискват специфичен подход.

От важно значение е да се познават какви са индивидуални черти на личността (черти на характера), които формират склонност или предразположеност на човек към конфликтни отношения с други хора. Обобщавайки изследванията на психолозите, можем да кажем, че такива качества включват:

-Неадекватна самооценка на собствените възможности и способности, която може да бъде както завишена, така и занижена. И в двата случая може да противоречи на адекватната оценка на другите – и се явява пусков механизъм за поява на конфликт.

-Стремеж за доминиране, на всяка цена, където е възможно и невъзможно; желание да притежава последната дума;

-Консерватизъм на мисленето, възгледите, убежденията и нежелание за преодоляване на остарелите традиции (стереотипи);

-Прекомерна принципност и праволинейност в изявленията и преценките, стремеж да се каже истината лице в лице на всяка цена;

-Критично отношение, което е особено необосновано и неаргументирано;

-Определен набор от емоционални черти на личността – тревожност, агресивност, упоритост, раздразнителност.

Конфликтът възниква, ако личностните особености на човек или група влязат в противоречие с горепосочените характеристики на лице, предразположено към конфликти, т.е. при наличие на междуличностна или социално-психологическа несъвместимост.

Външните обстоятелства и средата също оказват влияние върху конфликта. Например, несъвместимите типове по темперамент – холерикът и флегматикът в нормална, спокойна обстановка успешно взаимодействат и се справят с възложената им работа. В извънредна ситуация обаче, бавността на флегматичен човек и желанието му да се обмисля всяка, влиза в конфликт с избухливостта, неуравновесеността и нервността на холерика.

Друга предпоставка за конфликтите са различията в потребностите, интересите и целите на различните взаимодействащи хора, които стават основа за междуличностна несъвместимост. Основният интерес например на ръководителя на утвърдена фирма или предприятие е да разшири бизнеса, а за служителите – колкото се може повече пари да са отделени за заплати. Това създава търкания между тях, които може да доведат до конфликт дори между близки хора.

Социално-психологическата несъвместимост може да възникне и поради факта, че групата или средата предявява изисквания към индивида, които се различават от тези, към които е ориентиран този човек.

Въпреки разликите между тези подходи за общуване с трудни хора, всички те се основават на следните основни принципи:

1.Когато срещнете труден човек, трябва да използвате подход, който отговаря на специфичния характер на поведение.

2.Разпознайте, че човекът е труден за общуване и определят какъв тип човек е той.

3.Не попадайте под влиянието на този човек, неговата гледна точка, мироглед: останете спокойни и неутрални.

4.Ако не искате да избягвате общуването с такъв човек, опитайте се да говорите с него и да установете причините за неговата „трудност“.

5.Опитайте да намерите начин да задоволите неговите скрити интереси и нужди.

6.Използвайте съвместен подход за разрешаване на конфликти, които започва да се появява едва след класифициране на поведението на трудния човек в определен тип.

Въпреки проблематичния и труден характер на избора на нравствена позиция, има редица положения в общуването, които ако следвате, могат значително да ви помогнат за повишаване на нейната ефективност и за избягване на конфликти в процеса на взаимодействие с другите.

Този компонент на конфликта играе важна роля в неговото развитие. Хората встъпват в общуване с различно ниво на култура, навици и правила на поведение. Тези различия могат да бъдат причинени както от черти на характера, така и от образование, ценностни ориентации, житейски опит, т.е. фактори, свързани с процеса на социализация на личността. Все пак обаче, се срещат трудни хора, чийто поведение е неудобно за обкръжаващите ги и е източник на конфликти.

Важно е да се помни, че в морала няма абсолютна истина и върховен съдник сред хората.

В отрицателната си форма този принцип е формулирана от Конфуций и гласи: „Това, което не желаете за себе си, не го правете на другите“.

При практическото утвърждаване на моралните норми основният императив на поведение е „започни от себе си“. Нравственото отношение на хората около нас зависи в крайна сметка само от нас самите.

Когато става въпрос за етичните провали на другите, човек не трябва да прави от „мухата – слон“, но когато става въпрос за вашите собствени грешки, трябва да направите обратното.

В морала човек трябва да хвали другите и да предявява претенции към себе си.

Особено внимание трябва да се обърне на златното правило в етиката на общуване:

„Отнасяйте се с другите така, както бихте искали те да се отнасят с вас“.

 

Пет типа конфликтни личности – описание

 

Може да изглежда странно, но когато се оценява една личност като конфликтна, е уместен един важен съвет – отнасяйте се със съчувствие към хората, чиито типични особености са описани по-долу. Конфликтността, превърнала се в черта на личността, трудно се преодолява чрез рационален самоконтрол и усилие на волята. „Възпитателните“ влияния също рядко са от полза. Конфликтността не е вина, а беда за такива личности. Реална помощ може да им окаже само от специалист – практически психолог.

И тук не става дума за хора склонни към нисък морал, а за хора, които имат специфични психологически особености, обусловени от базови свойства на индивидуалността.

Пет основни типа конфликтни личности.

1. Демонстративен тип.

Иска да бъде център на вниманието.

Обича да изглежда добре в очите на другите.

Отношението му към хората се определя от това как те се отнасят към него.

Лесно се справя с повърхностни конфликти и се възхищава от своята устойчивост.

Добре се приспособява към различни ситуации.

Рационалното поведение е слабо изразено. Налице е емоционално поведение.

Планирането на своята дейност извършва ситуативно и лошо се изпълнява.

Избягва упоритата систематична работа.

Не бяга от конфликти, чувства се добре в ситуации на конфликтно взаимодействие.

Често се оказва източник на конфликти, но не счита себе си за такъв.

2. Ригиден тип.

Подозрителен.

Притежава неадекватно високо самочувствие.

Постоянно изисква потвърждение на собствената си значимост.

Често не отчита промените в ситуацията и обстоятелствата.

Праволинеен и негъвкав.

Трудно приема гледната точка на другите и не взема под внимание тяхното мнение.

Изразите на уважение от другите приема за даденост.

Изразите на недоброжелателност от страна на другите се възприема от него като обида.

Слабо е критичен към своите постъпки.

Болезнено обидчив, много чувствителен към въображаеми или реални несправедливости.

3.Неуправляем тип.

Импулсивен, лишен от самоконтрол.

Поведението му е трудно предсказуемо.

Държи се предизвикателно и агресивно.

Често в разгара на общуването не обръща внимание на общоприетите норми.

Характеризира се с високо ниво на претенции.

Не е самокритичен.

При неуспехи и проблеми е склонен да обвинява другите.

Не може грамотно да планира дейността си или последователно да изпълнява плановете.

Недостатъчно е  развита способността да се съпоставят постъпките с целите и обстоятелствата.

От миналия си опит (дори негативен) извлича малка полза за бъдещето.

4.Свръхпрецизен тип.

Педантичен към работата си.

Поставя високи изисквания към себе си.

Предявява повишени изисквания към околните и го прави по такъв начин, че хората, с които работи, да се чувстват сякаш се заяждат с него.

Високотревожен.

Прекалено чувствителен и прецизен към детайлите.

Склонен е да придава прекомерно значение на коментарите на другите.

Понякога той внезапно прекъсва отношенията си с приятели и познати, защото му се струва, че е бил обиден.

Той страда от себе си, преживява собствените си грешки и неуспехи, понякога дори плаща за тях със заболявания (безсъние, главоболие и др.).

Сдържан във външни, особено емоционални прояви.

Не се чувства много добре в реални взаимоотношения в група.

5.Безконфликтен тип.

Неустойчив в оценките и мненията.

Има лесна внушаемост.

Вътрешно противоречив.

Характерна е известна непоследователност в поведението.

Ориентира се върху незабавния успех в ситуации.

Не вижда достатъчно добре перспективите.

Зависи от мненията на другите, особено на лидерите.

Прекомерно се стреми към компромис.

Няма достатъчно сила на волята.

Не се замисля дълбоко за последствията от своите действия и причините за действията на другите.

 

Диагностика на детето в предучилищна възраст (училищна готовност)

 

Психологическата готовност за училище предполага определено ниво на развитие: общо съзнание и социално-битова ориентация; знания и представи за околния свят; умствени операции, действия и умения; целенасочено (волево) регулиране на дейността и поведението; познавателна активност, проявяваща се в съответни интереси и мотивация; развитие на речта, което включва овладяване на доста обширен речник, основите на граматичната структура на речта, свързано изказване и елементи на монологична реч.

Методика „МОДИФИЦИРАН ВЪПРОСНИК“ (Дж. Чейпи)

1.Оценяване на базовия опит на детето

-Налагало ли се е детето ви да ви придружава до поща, банка или магазин?

-Било ли е детето в библиотека?

-Ходило ли е детето някога на село, в зоопарк, в музей?

-Имахте ли възможност да четете на детето си или да му разказвате приказки редовно?

-Детето проявява ли повишен интерес към нещо, има ли любими занимания (хоби)?

2.Оценка на физическото развитие

-Детето чува ли добре?

-Вижда ли добре?

-Способно ли е да седи тихо известно време?

-Има ли развита двигателна координация, като например да може да играе с топка, да скача, да се качва и слиза по стълби?

-Изглежда ли детето здраво, будно и енергично?

3.Оценка на емоционалното развитие

-Детето изглежда ли весело (у дома и сред приятели)?

-Изградило ли е детето представа за себе си като човек, който може много?

-Лесно ли е на детето да превключи, когато има промени в обичайното ежедневие и да премине към решаване на нов проблем.

-Способно ли е детето да работи самостоятелно и да се състезава с други деца?

4.Оценка развитието на речта

-Може ли детето да назове и обозначи основните предмети около себе си?

-Лесно ли е за детето да отговаря на въпросите на възрастните?

-Може ли детето да обясни за какво се използват различни неща: четка, прахосмукачка, хладилник, метла?

-Може ли детето да обясни къде са разположени предметите: на масата, под масата (знае ли и правилно ли използва предлози)?

-Може ли детето да разкаже история, да опише някаква случка, която му се е случила?

-Детето произнася ли думите ясно?

-Граматически правилна ли е речта на детето?

5.Оценка на уменията за общуване

-Детето включва ли се в играта на други деца?

-Спазва ли определен ред (правила), когато ситуацията го изисква?

-Способно ли е детето да изслушва другите, без да прекъсва?

-Способно ли е детето да участва в общ разговор, да изиграе сцена от домашно представление (да имитира)?

6.Оценка на когнитивното развитие

-Може ли детето да идентифицира подобни и различни форми? Например да намери картина, която е различна от другите?

-Може ли детето да различава букви и кратки думи б/п, коте/куче?

-Детето може ли да подреди серия от картинки в ред (в дадена последователност)?

-Може ли детето самостоятелно, без външна помощ, да сглоби пъзел от петнадесет елемента?

-Може ли детето да римува думи?

-Може ли детето да запомни и повтори няколко думи или цифри след възрастен?

-Умее ли детето да преразказва история, като запазва основната идея и последователността от действията?

Ако всичките отговори са да – детето е готово за училище и лесно ще премине през тестове и интервюта.

Ако отговорите са 20% или повече отрицателни – детето все още не е готово за училище.

 

Методика „КРЪГОЗОР“ (С. А. Банков)

(обща осведоменост, ориентация в пространство и време)

Цел: да се установи общата осведоменост на детето: за себе си, семейството, света около него, както и способността да анализира и прави съждения, да установява емоционален контакт.

Възраст: 5-7 години.

Въпроси

1.Назови собственото си име, бащино и фамилно име.

2.Назови фамилията и бащиното име на твоите родители.

3.Момиче ли си или момче? Какъв ще бъдеш като пораснеш: мъж или жена?

4.Имаш ли брат, сестра, който е по-голям?

5.На колко години си? На колко ще бъдеш след една година, след две?

6.Сега е сутрин или вечер (следобед или сутрин)?

7.Кога закусваш (сутрин или вечер), обядваш? Какво е първо: обяд или вечеря, ден или нощ?

8.Къде живееш, какъв е домашният ти адрес?

9.Какво работят родителите ти?

10.Обичаш ли да рисуваш? Какъв цвят е този молив (рокля, книга?)

11.Кое време на годината е сега, защо мислиш така?

12.Кога можеш да караш шейна, кънки, ски – през зимата или през лятото?

13.Защо снегът пада през зимата, а не през лятото?

14.Какво прави пощальонът (лекар, учител)?

15.Защо са ни нужни звънец и бюро в училище?

16.Сам ли искаш да ходиш на училище?

17.Покажи дясното си око, лявото ухо? Защо са ни нужни очи и уши?

18.Какви животни познаваш – назови няколко?

19.Какви птици познаваш – назови няколко?

20.Кое е по-голямо, кравата или козата?

21.Кое е по-голямо, 8 или 5? Брой от 3 до 6, от 9 до 2.

22.Какво трябва да направиш, ако счупиш вещ на някой друг?

 

Сведения за себе си – 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, 17.

Представи за обкръжаващия свят – 6, 7, 10,11, 12, 14, 18, 19.

Способности за анализ и разсъждения – 13, 20, 21,22.

Училищна мотивация – 15,16.

Оценка:

Всеки верен отговор се оценява с 1 бал, а непълен отговор с 0,5 бал.

Отделно се оценяват следните въпроси:

-Въпрос 5 – детето е изчислило на колко години ще бъде – 1 бал, назовава годината, съобразявайки се с месеците – 3 бала (например, аз съм на 6 години и осем месеца, след година ще бъда на 7 години и осем месеца).

-Въпрос 8 – пълен домашен адрес – 3 бала.

-Въпрос 15 – правилно използване на училищни атрибути – 1 бал.

-Въпрос 16 – положителен отговор – 1 бал.

-Въпрос 17 – верен отговор – 3 бала.

-Въпрос 22 – верен, адекватен отговор – 2 бала.

Оценка на резултатите:

Високо ниво – 24-29 бала.

Средно ниво – 20-23,5 бала.

Ниско ниво – от 19,5 и по-ниско.

 

Методика „АНАЛОГИИ“

(мислене – анализ, обобщаване)

Цел: да се оценят умствените операции анализ и обобщаване.

Възраст: 5-7 години

Инструкция: „Ще ти казвам три думи. Две от тях са подходящи и близки по значение една за друга, те правят двойка приятели. От теб се иска да измислиш дума, която отговаря по значение на третата дума и така да направиш двойка за нея.“

Стимулен материал:

1.Шаранът е риба, а розата е …

2.Морковите са в зеленчуковата градина, а гъбите са в …

3.Часовникът е време, а термометърът е …

4.Очите са зрение, а ушите са …

5.Добро – зло, а ден е …

6.Ютията глади, а телефонът - …

Оценка на резултатите: За всеки верен отговор се присъждат по 2 бала: ако детето се е справило без помощта на възрастен, 1 бал, ако е с помощ, 0 бал, ако изобщо не се е справило.

-10-12 – високо ниво;

-7-9 –  добро ниво;

-4-6 – средно ниво;

-3 или по-малко – ниско.

 

Методика „ДЕСЕТ ДУМИ“ (А.Р. Лурия)

(слухова памет)

Цел: да се определи обемът на краткосрочната слухова памет.

Възраст: 5-7 години.

Инструкции: „Сега ще ти казвам думи. След като приключа да казвам думите, от теб се иска да повториш онези от тях, за които се сетиш. Тези едни и същи думи ще кажа няколко пъти и всеки път от теб ще се иска едно и също – да повториш всички думи за които се сетиш. Редът, по който аз казвам думите не е задължителен – казвай ги така, както се сетиш. Моля, слушай ме внимателно.“

Процедура на изследване: на детето се казват 10 думи на глас с интервал от 1 секунда между думите. Процедурата се повтаря 5 пъти – възрастният казва всеки път в една и съща последователност едни и същи 10 думи, като след всяко прочитане, детето следва да повтори толкова, колкото се сети. Възрастният всеки път записва (отбелязва) броя възпроизведените думи.

Думи: гора, хляб, прозорец, стол, вода, брат, кон, гъба, игла, мед.

Оценка на резултатите:

За всяка правилно възпроизведена дума се дава една точка.

-8-10 думи – високо ниво (запомня и възпроизвежда от 5 опита)

-6-7 думи – добро ниво (запомня и възпроизвежда от 5 опита)

-4-5 – средно ниво (запомня и възпроизвежда от 5 опита)

-3 и по-малко – ниско (запомня и възпроизвежда от 5 опита)

 

Методика „ДИКТОВКА“ (Д.Б.Елконин)

(произволно (волево) на поведение)

Цел: да се оценят такива показатели като произволност на поведението, способността да се слуша и разбира, а след това да се следва точно всяка инструкция на възрастния, да се извършва действие според инструкциите, като се спазват изискванията и се придържа към модела.

Възраст: 5-7 години.

Методически материали: карирани листове, молив, образец (бланка).

Процедура за преглед:

-Първият етап се заключва в това, детето да запомни правилата, по които се изпълнява задачата. След това да разгледа образеца и да избере място на листа, където ще бъде изпълнена задачата.

-На втория етап детето допълва рисунката.

-Третият етап включва проверка дали задачата е изпълнена правилно, сравняване с образеца и коригиране на грешки, ако има такива.

При този метод детето трябва да начертае линии по клетките. Ако възрастният каже надясно, тогава линията трябва да бъде начертана в тази посока; ако е наляво или надясно, тогава трябва да следва посоката на линията. Линията трябва да продължи толкова клетки, колкото посочи възрастният. Детето трябва да започва линията от точката, която възрастният посочи.

Критериите са произволна регулация и самостоятелност. Произволната регулация се разбира като действие, следващо устните инструкции от възрастния. Самостоятелността се демонстрира чрез изпълнение, следвайки нагледния образец.  

Оценка на резултатите:

След завършване на рисунките, работата на детето се проверява и им се присъждат бал.

-4 бала – ако детето е успяло да изпълни точно задачата, рисунката се възпроизвежда по образеца.

-3 бала – ако е допусната една грешка в задачата.

-2 бала – за няколко грешки.

-1 бал – рисунката е напълно различна от образеца.

Изводи за степента на произволност:

-4 бала – високо.

-3 бала – добро.

-2 бала – средно.

-1 бал – ниско.

 

Методика „СБЪСЪК НА ИНТЕРЕСИ“  (Н.И. Гуткина)

Цел: да се определи степента на изразеност на познавателния или игровия интерес (мотив) в обучението и общуването.

Процедура: в стаята върху маса се поставят няколко не особено привлекателни играчки. Детето е помолено да ги разгледа за минута. След това възрастният го вика и го кани да изслуша приказка. В най-интересния момент четенето се прекъсва и детето се пита какво иска повече в този момент: да играе с играчките на масата или да изслуша приказката до края?

Тестови материал

Приказката „Защо зайците носят кожени палта през зимата“

Един ден Студът и заекът се срещнали в гората. Студът се похвалил:

-Аз съм най-силният в гората. Мога да победя всеки, да го замразя, да го превърна в ледена висулка.

-Моля, моля, без хвалби, няма да спечелиш! Няма да победиш! – отговорил заекът и продължил да стои на мястото си. Те спорили и спорили и Студът решил най-сетне да замрази заека. И казал:

-Хайде, зайко, нека се договорим, че ще те победя.

-Добре, хайде, замрази ме – съгласил се заекът.

(Четенето спира на този етап)

Тогава Студът започнал да замразява заека. Той издухал с бузите си студена струя и се завъртял леден вятър. А заекът започнал да тича и да скача с пълна скорост. Когато тичал не му било студено. И заекът се търкаля в снега и пеел:

-На царят му е топло, царят е горещ! Слънцето свети, грее, гори.

По едно време Студът започна да се уморява и си помислил: „Какъв силен заек!“ А самият той побеснявал все повече и повече, и докарал такъв студ, че кората на дърветата се пукала, а пъновете трещели. Но заекът не се интересувал от нищо – той тичал нагоре по планината,  търкалял се надолу по планината, а после се втурвал като дявол през поляната. Студът бил напълно изтощен, но заекът дори не си помислял да замръзне. В този момент Студът се отдръпнал от заека:

-Как можа да не замръзнеш? Ти си твърде пъргав и бърз! И тогава Студът дал на заека бяло кожено палто. Оттогава всички зайци носят бели кожени палта през зимата.

Обработка на данни: Доминирането на познавателния интерес се доказва от избора на детето: децата със силен познавателен интерес предпочитат да слушат продължението на историята, децата със слаб познавателен интерес предпочитат да играят.

Качествен анализ:

Високо ниво – 8 бала, средно ниво – 6 бала, ниско ниво – 3 бала.

 

Методика „НИВО НА РЕЧЕВО РАЗВИТИЕ“ (О.С. Ушаковой, Е.М. Струниной)

Задачи за изследване на речта на деца в предучилищна възраст

Речник. Определете уменията:

1.Активиране на прилагателни и глаголи, подбиране точни по смисъл думи спрямо речевата ситуация.

2.Избиране на синоними и антоними за дадени думи от различни части на речта.

3.Разбиране и употреба на различни значения на многозначни думи.

4.Разграничаване на общи понятия.

Граматика. Определяне на уменията:

1.Образуване имената на малки животни, подбор на еднокоренни думи, съгласуване на съществителни и прилагателни по род, число и падеж.

2.Образуване на трудни форми на повелително и изявително наклонение (потанцувай, скрий се, бих искал); родителен падеж (зайци, жребчета, агнета).

3.Конструиране на сложни изречения от различни видове.

Фонетика. Определете уменията:

1.Диференциране на двойки звуци [з] - [с];  [ш] - [ж] ; [л] - [р] ; различава твърди и меки звуци.

2.Променя силата на гласа си, темпът на речта и интонацията в зависимост от съдържанието на изказването.

3.Подбира думи и фрази, които са сходни по звучене.

Свързана реч. Определяне на уменията:

1.При преразказ на литературни произведения, интонационно предава диалога на героите и особеностите на персонажите.

2.Съставя описание, разказ или разсъждение.

3.Разработва сюжетна линия при работа с поредица от картинки, свързвайки части от изказвания с различни видове връзки.

Процедура на изследване

I.Серия от задачи (лексика и граматика)

1.Ти вече знаеш много думи. Какво означава думата автобус, чиния, обувка?

1) Детето правилно обяснява значението на думите: (това е транспорт, това е посуда, поставят се на краката);

2) назовава отделни признаци и действия;

3) назовава 1-2 думи.

 

2. Какво е дълбоко? малък? високо? ниско? лесно? тежък?

1) Изпълнява всички задачи, назовава 1-2 думи заедно с прилагателно (дълбока дупка, дълбоко море);

2) подбира думи с 2-3 прилагателни;

3) избира дума само с едно прилагателно (висока ограда).

 

3. Какво се разбира под думата игла? Какви игли познаваш?

1) Назовава няколко значения на тази дума (игли на таралеж, борови игли, игли за шиене и медицински игли);

2) подбира правилно две думи;

3) казва една дума.

 

4. Каква игла има таралежът? (остра) За какво говорим: остър, остра, остри?

1) Детето назовава няколко предмета (остър нож, остър трион, остра ножица);

2) подбира правилно две думи;

3) казва една дума.

 

5. Състави изречение с думата игла.

1) Съставя сложно изречение (Иглата е нужда за да се шие с нея. За шиене е необходима игла);

2) съставя просто изречение (С игла се прави инжекция);

3) казва само една дума.

 

6. Избери думи, които са близки по смисъл: „Катеричката вървеше през гората. „Върнах се у дома щастлив… (оживен, доволен)“

„Той не просто вървеше, той... (бързаше, препускаше, летеше)“

1) Детето правилно подбира думи, които са близки по значение (синоними);

2) назовава 2-3 думи;

3) избира само една дума.

 

7. Избери думи, които са противоположни по значение: „Друга обидена катерица се върна у дома ... (тъжна, скръбна, обидена). Обидената катерица не скачаше, не тичаше, а ... (се мъкне влачи, тътри)“

1) Правилно подбира думи, които са противоположни по смисъл (антоними);

2) назовава 2-3 думи;

3) избира само една дума.

 

8. Отговори с пълно изречение: „Какво би направила Червената шапчица, ако срещне в гората сивия вълк?“ (щеше ли да се бори с него, щеше ли да спаси някого).

1) Назовава правилно всички думи в изявително наклонение;

2) избира две думи;

3) казва само една дума.

 

9. Помоли зайчето да скочи, да се скрие, да танцува.

1) Назовава правилно думи в изявително наклонение;

2) избира две думи;

3) казва една дума.

 

9. Кажи ми кое е бебето на заека (лисица, вълк, мечка, таралеж)? Как се наричат малките им? Има ли заек (лисица, вълк, мечка, таралеж) много...?

1) Детето назовава всички бебета в правилната граматична форма (зайче, малки зайчета, много малки зайчета);

2) назовава правилно само една форма;

3) не изпълнява задачите.

 

10. Кажи как се наричат бебетата на кучетата, кравите, конете, овцете (куче – кученце, кученца, много кученца; крава – теле, телета, две телета; кон – жребче, жребчета, много жребчета; овца – агне, агнета, много агнета).

1) Детето назовава всички думи правилно;

2) казва две или три думи;

3) казва една дума.

 

11. Къде живеят дивите животни? (в гората) Какви думи могат да се образуват с думата гора? (гора, горски, горски стражар, горичка)

1) Назовава повече от две думи;

2) казва две думи;

3) повтаря дадената дума.

 

12. Деца от друга детска градина казали това: „Татко, ходи шепнешком“, „Мамо, обичам те високо“, „Обувам си обувките наопаки“. Може ли да се каже това? Кое е погрешно?  Как можеш да го кажеш правилно?

1) Детето правилно коригира всички изречения;

2) коригира правилно две изречения;

3) повтаря изречения без промени.

 

 II Серия от задачи (звукова култура на речта)

1.В имената на кои животни чуваш звука „р“, звука „ж’“? (тигър, крава, овен, жираф, леопард).

2.Посочи думи, които съдържат звуците “ж” и “з” (желязо, жалюзи).

1) Детето различава твърди и меки звуци, различава съскащи и свистящи звуци;

2) допуска 1-2 грешки;

3) не успява да се справи със задачата.

3. Кажи бързо, бавно, тихо, силно, шепнешком: „Тридесет и три вагона подред тракат“.

1) Детето говори ясно, променя темпото на речта, регулира силата на гласа си;

2) не се произнася достатъчно ясно;

3) няма умения да забавя или ускорява скоростта на речта.

4. Кажи изречението „Отивам на училище“ по такъв начин, че да се чуе, че си радостен (а) от това, изненадан и сякаш задаваш въпрос.

1) Детето предава зададените интонации;

2) предава само въпросителна интонация;

3) повтаря повествователната интонация.

5. Помисли как да завършиш изречението, така че да е съгласувано: „Таралежко, таралежче, къде се разхождаш? Таралежко, таралежче, къде си бил“?

1) Детето ритмично завършва фразата;

2) отговаря с нарушаване на ритъма;

3) казва една дума.

 

III.Серия от картини (свързана реч)

1. Възрастният предлага детето да опише таралеж (по картинка).

1) Детето прави описание, което съдържа три структурни части: начало, среда, край. (Това е таралеж. Той е кафяв и бодлив. Таралежът има остри игли на гърба си. Има нужда от тях, за да боде гъби и горски плодове. Таралежът се грижи за своите малки таралежчета.)

2) разказва история, като пропуска началото или края;

3) изброява индивидуалните качества.

2. Възрастният предлага поредица от 4 картинки, обединени от сюжет, и моли детето да ги подреди последователно и да състави история.

1) Детето подрежда картинките в правилната последователност и съставя свързан разказ;

2) разказва историята с помощта на възрастен;

3) изброява какво е нарисувано на снимките.

3. Възрастният предлага на детето да съчини разказ (приказка) по избрана от него тема.

1) Детето измисля история (приказка), дава й собствено заглавие;

2) съставя разказ с помощта на възрастен;

3) не успява да се справи със задачата.

Развитието на свързаната реч на детето в подготвителната група, в допълнение към горните показатели, се оценява според спецификите, които характеризират основните качества на свързаната реч.

1.Съдържание (в разказ – умение да се измисли интересен сюжет и го да развие в логическа последователност; в описание – разкриване на микротеми, признаци, действия). Ако детето излезе със свой сюжет, то получава 3 бала; ако сюжетът е заимстван – 2 бала; увлича се по изброяване на признаци (характеристики).  

2.Композиция на изложението: наличие на три структурни части, изграждащи сюжета в логическа последователност – 3 бала; наличие само на две конструктивни части – 2 бала; без начало и край – 1 бал.

3.Граматическа коректност на построяване на прости и сложни изречения, правилно съгласуване на думите във фрази и изречения – 3 бала; използване само на прости изречения – 2 бала; еднотипни конструкции (прости изречения – глагол и съществително; прилагателно и съществително) – 1 бал.

4.Различни типове връзки между изреченията – 3 бала; използване на способи на формално-съчинителни връзка (чрез съюзи, а, и, наречие тогава) – 2 бала; невъзможност за свързване на изречения – 1 бал.

5.Разнообразие на лексикалните средства (употреба на различни части на речта, образни думи в преносно значение – определения, сравнения, синоними, антоними) – 3 бала; някои нарушение на точността на словоупотреба – 2 бала; монотонност на речника, еднообразна лексика, повторение на едни и същи думи – 1 бал.

6.Звуково оформление на изказването (плавност, интонационна изразителност, изложение в умерено темпо) – 3 бала; незначителни колебания и паузи – 2 бала; монотонно, неизразително изложение – 1 бал.

 

Онлайн отношения – постоянни и трайни ли са, и водят ли до физическо съжителство?

 

Могат ли връзките от разстояние да продължат или са обречени на провал от самото начало? Как да ги съхраним и поддържаме? И как да разберете кога е време да се излезе от такава връзка?

Струва ли си да се започнат онлайн отношения? 

Преди всичко, нека да не забравяме, че по правило всички романтични отношения първоначално са отношения от разстояние. В наши дни никой не започва запознаването си със сватба или съвместен живот, а първата среща и първичното общуване все по-често се случват в интернет, а не в реалния свят. Периодът на взаимно опознаване, свързан с търсенето на общи точки за съприкосновение, разработване и приемане на правила за взаимодействие, формулирането на забрани и други условности попада именно в този популярен „пътуващ“ формат, когато партньорите се срещат на обществени места, на територията, принадлежаща на всеки от тях, или онлайн.

В този смисъл, поне в началната фаза онлайн отношенията от разстояние по същество не се различават толкова от формата лице в лице. Трябва да се отбележи, че когато общуваме от разстояние, ефектът на „розовите очила“ може да бъде по-изразен – когато гледаме партньора си нереалистично, като предпочитаме да разчитаме на собствените си фантазии за него –  в началото този ефект се поддържа не само от хормоните, но и от това дали имаме възможност да преминем в полето на реално взаимодействие или не.

Неизменно форматът онлайн общуване е  способен да предостави коктейл от най-разнообразни, понякога противоречиви усещания и емоции, заради които човек търси романтичен партньор: еуфория, наслада, изненада, съмнение, страх, ярост, щастие и пр.

След известно време обаче, без значение в какъв формат се срещат партньорите, неизменно възниква въпросът: Какво следва? Какво по-нататък? Струва ли си да бъде продължено онлайн общуването?

В кои случаи е необходимо човек да се запита дали една нова връзка си струва да инвестиция на време и усилия? На първо място, човек следва да се съсредоточи върху собственото си чувство за комфорт в общуването. Тук не говорим за естественото безпокойство, което идва с очакването за „жив“ контакт с друг човек (особено при романтичен контакт) – това е нормално и се случва на почти всеки в началото.

Преди наистина човек да се потопи в партньорско взаимодействие, е важно да си зададе няколко важни въпроса:

-Поема ли равностойно другият партньорите инициатива за общуване?

-Отчита ли другият вашите интереси и нужди по време на комуникацията?

-Често ли изпитвате чувство за неудобство, срам или страх, когато общувате?

-Вашият партньор уважава ли възгледите ви за нещата, особено ако се различават?

-Налага ли се и колко често трябва да се откажете от плановете си, за да проведете онлайн среща, когато другия не се явява за контакт?

-Можете ли да бъдете себе си, когато общувате с другия и да се чувствате комфортно при това?

-Често ли виждате съвпадение между дадените обещания и тяхното изпълнение, можете ли да се доверите на другия и неговите действия?

Ако повечето от отговорите на тези въпроси са „не“, тогава има много голяма вероятност връзката от разстояние да не прерасне в по-близък формат. Това се дължи на факта, че човекът, с когото започвате да общувате, има ясно изразен приоритет на собствените си нужди, пренебрегвайки вашите. В такива условия е почти невъзможно да се изградят добри отношения – винаги ще се оказвате в позицията на даващата страна, а в замяна няма да получите нищо съществено.

Защо да започнете онлайн срещи?

Днес най-популярният начин да се започнат романтични онлайн отношения е чрез онлайн приложения за запознанства. Да приемем, че сте срещнали някого в такива сайтове. Преди да продължите по-нататък, е важно да разберете какви са вашите цели, за да встъпите в този тип общуване. Ако целта е разширяване на кръга от приятели, ненатрапчива кореспонденция или срещи за развлечение, тогава вероятно няма да се сблъскате със задачата да опознаете човека дълбоко и да изграждате доверителен контакт за дълъг период от време. При такива обстоятелства е напълно възможно човек да продължи да общува с някои нови познати предимно в онлайн формат и подобни отношения няма да бъдат тежест нито за него, нито за отсрещната страна.

Но ако целта е да се търсят по-сериозни взаимодействия и е налице желание  да се изградят реални взаимоотношения, които в крайна сметка ще прераснат в партньорство или дори семейство, започват да се появяват нюанси, на които си струва човек да обърне внимание.

На първо място следва да се има предвид, че сайтовете за запознанство се обитават от хора, които изобщо не се стремят да напуснат виртуалния формат. Най-често това са или тези, които не искат да се натоварват с разходи (време и пари) за партньор, а се стремят да получат източник на възбуда или удовлетворение на сексуалните си потребности без особено напрежение, или такива, които по този начин подхранват собствената си илюзия, че имат широка мрежа от контакти. В тези случаи разчитането на сериозни отношения с такива кандидати е безполезно начинание, тъй като никой от тях не си поставя такава цел.

За съжаление, когато се общува чрез услуги за запознанства, съществува реален риск човек да попадне в непродуктивни дистанционни отношения с тези, които печелят от лековерността на чуждата доверчивост, т.е. не бива да забравяме, че бдителността не вреди.

За да разбере дали наистина човек е попадал в подобен капан, е целесъобразно да се запита:

-Колко често партньорът приема, обсъжда и е склонен да се възползва от реалните шансове за общуване не само онлайн, но и лично?

-Еквивалентни ли са времето, парите и усилията на партньор на вашата собствена инвестиция?

-Можете ли да откажете да говорите с партньора на сексуални и други сложни теми, ако се чувствате некомфортно, без да се страхувате, че ще загубите контакта?

-Вашият партньор уважава ли нежеланието ви да преминете в сферата на интимното общуване онлайн, ако го считате за ненавременно/неприемливо?

-Можете ли удобно да структурирате вашето онлайн общуване в съответствие със собствена си работа и други дейности?

-Чувствате ли, че вашият партньор ви позволява да правите паузи, за да обмисляте отговорите си, и свободни ли сте да отговаряте, когато ви е удобно, без да се чувствате притиснати от него?

Отново, ако повечето от отговорите са отрицателни, тогава е налице риск.

Винаги ли връзките от разстояние са непродуктивни?

Разбира се че не винаги онлайн отношенията са непродуктивни. Има обстоятелства, при които формата на дългосрочни онлайн отношения е принудителна и неизбежна – например, ако хората живеят в различни градове или държави, с много натоварен график, специални условия на работа или при извънредни обстоятелства. Има някои основните характеристики, които позволяват да се гледа на такива отношения като обещаващи. Кои са те?

-Налице е ясна потребност на партньора ви да ви опознае задълбочено като личност, проявява интерес към ежедневните ви дейности и обкръжението ви.

-Партньорът е склонен да поддържа устойчив редовен контакт с вас и ако има възможност за общуване лице в лице, той обезателно ще я използва.

-Партньорът ви демонстрира уважение към вашите потребности, не налага своите убеждения и възгледи, дава ви пространство да бъдете себе си и да се чувствате комфортно да го правите.

-Партньорът е готов да бъде на разположение не само в моменти на радост, но и в трудни ситуации. Уверени сте, че няма да останете сами с трудностите си с формулировката „Оправяй се сам, мен не ме засяга“.

-Когато встъпвате в конфликтно взаимодействие, партньорът не прибягва до обиди или унижение, а се опитва да намери допирни точки за по-нататъшното развитие на комуникацията.

Ако вашата онлайн комуникация отговаря на тези параметри, тогава може наистина да си струва усилието да се укрепи и развие.

Как да поддържаме връзка от разстояние?

Нека бъдем честни: Поддържането на дългосрочни онлайн отношения не е лесно. На първо място, защото всяка сериозна връзка изисква предвидима перспектива, ако не за съвместен живот, то за възможност за редовни лични срещи. Много е важно двойката да има общи цели за бъдещето и да прави общи планове.

Дългосрочните онлайн отношения трябва да имат елемент на надежда за съвместимост – без нея те бързо изчезват. Невъзможно е да си представим каквито и да било онлайн отношения в които партньорите изобщо да не живеят заедно, дори от време на време, и да нямат нищо общо във физическия, реалния свят.

Препоръката тук е – опитайте се да обсъдите плановете на другия и да потърсите допирни точки: ако разговорът се насочи към уикендите или ваканциите, опитайте се да разберете къде всъщност можете да прекарате това време заедно.

Онлайн отношенията винаги са изпитание. Струва си да се отбележи, че този формат често се избира доброволно от хора със специален психологически профил – на тях често им е трудно да бъдат дълго време в присъствието на близки, тъй като не знаят как да поддържат чувството си за собствена автономност, без да изпитват чувство за вина или срам. При такива хора много често през годините на израстване техните родители или близки възрастни не са давали пример за хармонично съжителство с партньора и те не знаят какво е да си близо с някого за дълго време без желание да се дистанцираш териториално. Такива хора може да имат трудности да се справят с емоциите, които ги завладяват във взаимоотношенията, и една от основните възможности за разрешаване на тази трудност им се струва физическото дистанциране, отдръпването или напускането.

С други думи, понякога онлайн отношенията не са принудително решение поради обстоятелствата, а целенасочена нагласа на развитие на междуличностното взаимодействие. Само онези хора, които по един или друг начин се допълват взаимно в нуждата си от териториално регулиране на близостта, могат да останат в такива съюзи за дълго време. В такъв случай промяната на формата на връзката може да изисква от човек да направи голяма промяна в начина, по който той или тя интерпретира своите чувства, когато партньорът присъства физически. Често тук се изисква помощта на психолог, тъй като моделите на поведение са устойчиви конструкти и тяхната корекция изисква усилия и време.

Как да се предпазите от измяна?

Друго предизвикателство на дългосрочните онлайн отношения е проблемът с доверието.

Много е трудно, намирайки се на стотици километри от партньора си, да си напълно сигурен, че той/тя спазва обещанието си за вярност. Доверието тук се осигурява не само от вербално убеждение, но и от това колко прозрачно е взаимодействието – дали партньорът ви е имал причини да не ви вярва, дали сте се сблъсквали с лъжи от негова/нейна страна преди. Също така е важно дали темата за предателството е била тригер, т.е. отключващ фактор в родителското семейство на вашия възлюбен.

Ако вие или вашият партньор не се съмнявате във взаимната вярност, можете да се договорите да бъдете възможно най-достъпни за контакт един с друг: разказвайте, споделяйте какво и къде ще правите в близко бъдеще и най-важното – с кого. На свой ред можете да помолите партньора си да споделя с вас своите планове си за деня/седмицата.

Честността и откритостта в комуникацията намаляват нивото на предпазливост и ви позволяват да се чувствате по-уверени. Ако подобна стратегия не работи, тогава може би има причина тези опасения да бъдат обсъдени по-подробно.

Тъй като онлайн общуването от зависи от средствата за комуникация, понякога човек може да  реагира твърде чувствително на паузи в кореспонденцията или на неотговорени или отхвърлени повиквания. Много спорове могат да възникнат заради отговори на въпроси като: „Защо беше онлайн, но не ми отговори толкова дълго?“, „Защо не вдигна телефона?“, „Защо не ми се обади?“ и така нататък.

По тази причина е важно човек да бъде внимателен в преценките си, да проявява разбиране, защото всички сме живи хора, всеки от нас има свой професионален и личен живот. Винаги трябва да се помни, че има няколко възможни обяснения за липсата на бърза реакция: вашият партньор може да закъснее за среща, да е извън обсег или просто да заспи рано след дълъг работен ден. Бъдете търпеливи – трябва да се безпокоите само ако има повтарящи се откази за отговор на съобщения или позвънявания.

Ами ако реалността не отговаря на очакванията?

Един от психологическите механизми, който най-често се проявява в онлайн отношенията, е проекцията: ние даряваме (приписваме) нашите комуникационни партньори със свойства и черти, които те може да не притежават в действителност. Ние допълваме образа им в главите си, до разбираемото за нас, но практически този образ е илюзорен. Интересното в случая е, че някои хора предпочитат да останат в своите илюзии и фантазии, без дори да се опитат да изяснят доколко истинският партньор отговаря на измисления.

Ето защо, ако планирате да изградите силна и дълготрайна връзка с любимия си, опитайте се да осъществите контакт във физическата реалност възможно най-бързо. Дори често да общувате чрез видео разговори и да пишете много, пак губите значителна част от информацията за даден човек – за това как се чувства например или как ухае. За една наистина дълбока връзка тези параметри са много важни. Никой от нас не е идеален. Идеализираният образ в главата обикновено е лишен от недостатъци и колкото по-късно се „девиртуализирате“, толкова по-болезнено може да бъде сблъскването с реалността.

Как да разнообразим комуникацията от разстояние

Като правило, онлайн комуникацията се характеризира с предварителна уговорка: „Нека се обадим един на друг по едно и също време вечерта“. Но такова стриктно планиране на личните контакти често ги прави рутинни и принудителни.

Ето защо е добре комуникацията да се структурира по-гъвкаво – когато искате, когато имате желание да се обадите или пишете. Разбира се, струва си да вземете предвид начина на живот на вашия партньор и да не се намесвате в неговия работен график, например. Важното в случая е да намерете начин да добавите спонтанност към комуникацията си, особено ако връзката вече е установена и сте уверени в нея. Тогава неочаквана снимка, пост с декларация за чувства или пожелание за добър ден отново ще се превърне в приятно напомняне, че мислите за любимия си.

Не забравяйте, че общуването трябва да е желано – както за вас, така и за вашия събеседник. Уважението на неговите/нейните лични граници, както и искането за взаимно уважение към вашите, е от съществено значение за успеха на всяко партньорство, както виртуално, така и лично. За да изградите продуктивна връзка, само страстта и любовта понякога не са достатъчни. Трябва да има съвпадения във вашите възгледи за живота, в това как общувате помежду си, към какви цели работите и какво сте готови да вложите във връзката.

Когато живеете заедно и се срещате всеки ден, с времето неизбежно попадате в пространство на рутина и монотонност; виждате партньора си във всичките му проявления, едновременно привлекателни и отблъскващи. Но точно в такова реално взаимодействие се ражда истинска близост, която е невъзможна при дългосрочни отношения от разстояние. Ето защо е изключително трудно наистина да опознаеш някого и да разбереш какво е да си с него, ако останете само във виртуалния свят. Успешните онлайн отношения са не само тези, които вземат предвид всички нюанси, но и тези, които в крайна сметка водят хората до дълъг, удобен престой в обща зона – в крайна сметка именно този формат на заедност носи най-голямото емоционално удовлетворение и чувство за щастие. Именно такъв формат може да е предпоставка за създаване на реално, практическо съжителство.

В заключение следва да се подчертае, че ако човек има поставена ясна и конкретна за цел – встъпване в онлайн общуване с партньор, то в процеса на виртуална онлайн комуникация следва да изясни за партньора и постави на дневен ред всички въпроси, които залягат във фундамента на всяка една връзка, насочена към физическо съжителство. 

 

Препоръки за учители при изграждане конструктивна комуникация в

конфликтни ситуации 

 

Забележка: Материалът е систематизиран и адаптиран за ползване при подготовка на програма с упражнения за обучение на учители. Акцентът е поставен върху два от четирите основни мотива за т. нар. „лошо“ поведение на учениците, проявяващо се при конфликтни ситуации (мотивите за власт и отмъщение). На базата на теоретичните постановки, обучителят може да разработи различни форми за практическа работа по време на тренинг – анкетни листове, ролеви игри, сценарий за обучителен филм, презентация и пр.

Изложеното в материала представлява систематизация на методически препоръки (правила), засягащи личността на самия учител (ръководител) – промени в неговите нагласи и реакциите му за постигане на желаните партньорски отношения с учениците (подчинените).  Тези промени са абсолютно необходими, тъй като без тях никакви думи и действия, колкото и внимателно да бъдат подготвени не биха довели до успех.

Правило 1. Акцентирайте вниманието си върху поведението, а не върху личността на ученика.

            1.Опишете поведението на ученика безоценъчно.

            Поддържайте обективен стил при обсъждане поведението на учениците.  Когато обяснявате на детето, че неговата постъпка ви е разочаровала и наранила, избягвайте думи като „лошо”, „неправилно”, „глупаво” и други, които представляват качествени оценки за проявата. Субективно определените думи само предизвикват раздразнението на ученика. Учениците много добре знаят, че поведението им не е приемливо, че е в нарушение на правилата.  Колкото повече определения използваме, толкова повече засилваме съпротивите на ученика и се лишаваме от възможността да му влияем.

2.Водете разговор за постъпката, ограничавайки обсъждането само до това, което се е случило.

Това е принципа „тук и сега”.  Това е стабилна опора за учителя. Връщането към други прояви на ученика  или прогнозирането на бъдещи такива, засилват у него  убеждението за собствената му непоправимост.

Бъдете твърди, но доброжелателни.

 Когато се обсъжда конкретната постъпка следва да се проявява твърдост, за да успеете да прекратите бъдещи прояви. В същото време следва да демонстрирате доброжелателност, за да не активизирате излишно и допълнително съпротивите на ученика. Той добре знае, че е нарушил правилата. Подготвил си е защита и ако вие не покажете загриженост, това му позволява да получи „подарък” – да усили съпротивите си, без да се опитва да сътрудничи – той желае точно това, а вие не бива да го улеснявате.  Например, добре е да се каже фраза от типа: „Това, което ти правиш трябва незабавно да бъде прекратено, но аз все пак продължавам да ти симпатизирам и да вярвам в теб”. Тази нагласа означава, че все още вярвате на ученика и се надявате на неговата промяна. Демонстрацията на вяра е изключително мощен инструмент за повишаване чувството за самоуважение на ученика, а има ли той високо самоуважение, ще има и висока степен на съобразяване с правилата.

Правило 2. Овладейте своите негативни емоции.

Когато ученика демонстрира лошо поведение, учителят преживява винаги отрицателни емоции. Това може да бъде гняв, възмущение, страх или безпомощност.  Това са нормални емоционални реакции и те могат да се контролират.  Когато учителят изпитва гняв и възмущение, той не може да мисли рационално, логично.  Същевременно учителят излъчва сведения към учениците за своето емоционално състояние първо,  посредством невербални сигнали – интонация, височина, сила, темп, интензивност и пр. на речта, чрез мимики, пози и  жестове, чрез движението и стойката на тялото.  Тази информация се приема от учениците като слабост и те усилват въздействието и тормоза върху вас.  Показвайки гняв, учителят показва слабост. Гневът на учителят представлява за ученика, търсещ власт и надмогване  най-добрия стимулатор.  Той добре знае, че няма власт, че йерархически се намира в долни нива, но сега, разбирайки вашата слабост, той се опитва да обърне йерархичната пирамида и да застане в горна позиция.  Той самият си задава въпроса: „Как може аз, толкова малък човек, да въздействам толкова силно на възрастния?” Само задаването на този въпрос е достатъчно за вътрешна стимулация на детето.

Когато учителят съумее да контролира своите отрицателни емоции и не изсипва върху главата на учениците своя „благороден гняв”, той дава на класа твърде много: а/ лишава властолюбеца от желаната реакция; б/ подготвя почвата за успешно взаимодействие.

Учениците добре знаят, че нарушават правилата. При това те очакват от вас определена реакция, когато хвърлят въдицата си с примамка за учителя.  Ако вие се уловите на куката, играта започва!  Тази игра обаче не я режисирате вие, а учениците. Вие започвате да се ядосвате, а играта се затяга, защото не я контролирате. Такава игра не може да бъде спечелена от учителя, ако той не владее емоциите в себе си.  Тя може да бъде спечелена само тогава, когато педагогът успее да овладее емоционалното си състояние, а след това да прибегне хладнокръвно към инструментариума, който му е предоставил механизма за противодействие на отклоняващото се поведение.  Следва да се знае, че твърдостта на учителя се изразява в безкомпромисност и последователност на всяка една постъпка, която е в нарушение на правилата.  Оставите ли постъпки без последици, системата за управление на процесите и за въздействие върху поведението става  неефективна.

Правило 3. Не усилвайте напрежението в ситуацията.

Това правило е свързано с предшестващото. Никога не правете и не казвайте нещо, което би усилило напрежението в ситуацията.  Грешка е, ако учителят в стремежа си да извърши промяна в ученика, започне да „обучава” нарушителя за това какво трябва да знае и какво трябва да прави. Това не е нужно. Учениците добре знаят, че поведението им е нарушаващо.

Грешки на учителя са и следните реакции:

-да повишава глас (недопустими са крясъци, дори една октава по-висок тон);

-да произнася властнически фрази, като „Учителят все още съм аз!”

-да оставя последната дума да е негова;

-да използваме такива пози и жестове, които потискат (стиснати зъби и устни; пронизващ поглед; скръстени на гърдите ръце);

-да използва сарказъм и ирония;

-да прави оценка за характера на ученика;

-да действа с превъзходство, показвайки физическа сила;

-да въвлича в разговора други учители или лица;

-да настоява на всяка цена на своята позиция;

-да чете морал;

-да притиска ученика в ъгъла;

-да се оправдава или да се защитава за своя постъпка или решение;

-да формулира обобщения, като „Всички сте еднакви”;

-да показва негодувание, като „Не може така, разберете!”;

-да вменява  допълнителна вина, като „Как ще се почувстват родителите ти?”

-да подиграва и дразни ученика (инфантилност на общуването);

-да сравнява ученика с другите;

-да командва, да изисква, да притиска;

-да го поощрява, награждавайки го за неговото „лошо” поведение.

Вярно е, че някои от тези прояви могат да възпрат „лошото” поведение, но също така е вярно, че това е временно. Отрицателния ефект на това поведение ще донесе по-големи неприятности, отколкото първопричината. Освен това, учителят заплаща висока цена, ако реши да използва тези форми за общуване.

Когато учителят използва описаните по-горе форми на поведение, той не си дава сметка какви „награди” прави за нарушителя. Последният получава точно това, от което е имал нужда и формира нови злодеяния.

Правило 4. Обсъдете постъпката на ученика по-късно.

Провеждането на разговор с ученика за неговото поведение е задължително, но не е правилно това да се прави в момента на проявата на отклонението. В този момент и двете страни са възбудени и изграждането на конструктивно общуване е немислимо.  Вие няма да чувате него, а той – вас. Това правило важи особено за ученици, чийто мотив е отмъщение на учителя.

Обсъждането следва да стане по-късно, например след един час или на следващия ден.  Тогава и двете страни ще са в кондиция да водят разговора, но най-важното е, че съпротивите на ученика ще са снижени, вие няма да сте емоционално обременени, а и самия разговор ще бъде на „ваша територия” – сега вие управлявате процеса: извиквате ученика, водите разговора по ваш сценарий, приключвате разговора, когато решите и пр.  Тогава учителят рационално би могъл да опише и да оцени това което се е случило, а не този, който е постъпил погрешно, т.е. обсъждането и воденето на диалога следва да бъде по съдържанието на постъпката, а не по отношението към ученика.

В случая не е необходимо да питаме и да държим да чуем, че ученикът е разбрал, че постъпката му не е правилна. Той добре знае това, но той знаят и друго – той очаква да заплати за тази постъпка. Учителят не бива да ги разочарова. В противен случай, той ще продължи да „пазарува” без да плаща.

Мислите ли, че един седмокласник например, не му е известно, че това, което прави е нарушение. Разбира се, че му е известно.  Но той ще получи огромно удоволствие, ако успее да ви постави „кънки” и ви въвлече по време на час,  да започнете  тирада за чистотата на езика (да допуснем, че ученикът е използвал нецензурни думи спрямо друг ученик).  Това обсъждане ще има много по-голям ефект, ако бъде отложено във времето.  Тогава ученикът не ще може да извлече изгода.

Не на последно място, учениците следва да знаят, че всяка една проява ще бъде поставена на анализ, че всеки един нарушител ще трябва да заплати удоволствието си. Удобна форма за въздействие се явява периодичното запознаване на учениците с правилата – техните задължения към училището.

Правило 5. Позволете на ученика да „запази името си”.

Най-тежкия тип ученик е властолюбецът (мотив за власт), не би се успокоил докато не устрои представление.  Тази категория си дава сметка, че учителят държи  силни  козове, които ще използва за да го принуди да постъпи правилно.  В резултат, тези ученици постъпват винаги така, че вие да използвате тези свои козове, а те да решат как да постъпят. Те винаги постъпват „по своему”.  Игрите които властолюбците играят се наричат „По своему”.  В тези игри те дават на учителя това, което той иска, но с уговорка: „Аз ще направя това, но по своему (както реша аз, със свои способи и т.н.)”  Именно това е тънкия трик на властолюбеца – той да бъде последен, той да затвори разговора, той да реши – това му е достатъчно, за да се самоутвърди.  Когато обаче се опита да наложи искането си, неопитният педагог  възприема поведението му като издевателство и иска пълно подчинение. Тази реакция обаче връща и двамата играчи на терена за второ полувреме.  Разликата обаче сега е в това, че учителят се връща по искане на ученика. Последният контролира играта.

В тези ситуации на сблъсък с властолюбеца успешния подход е да му се остави малко място за игра, т.е. да не се иска тотално подчинение.  Достатъчно е само контрола на ситуацията да е в ръцете на учителя – повече не е нужно. По този начин учителят запазва името (лицето) на властолюбеца, а то е върховна негова ценност. Това е „ахилесовата пета” на властолюбеца.

Пример:   Вие молите властолюбеца Даниел да престане да обикаля от чин на чин, а да заеме мястото си. Той се съгласява, но отправяйки се към своя чин започва да мърмори сърдито и недоволно.  Мърмори тихо, нищо не му се разбира. В този момент Даниел реагира „по своему”.   Учителят е придобил това което иска. В тази ситуация ще е погрешно, ако учителят реагира с думите:

Учител: Даниел, какво мърмориш?

Даниел: Нищо.

Учител: Аз те чух. Повтори, какво каза!

Даниел: (силно и със сарказъм): Аз просто мислех на глас. Мисля. Вие да не сте против това, забранявате ми да мисля ли?

Поведение от този тип е популярно с наименованието „недоволно грухтене”. Настоявайки за пълно и тотално подчинение, ученикът не само, че не ви възнаграждава, а прави така, че  вие да платите сметката, като бърза да провокира нов конфликт, още по-тежък.   Всъщност „грухтенето” не е единствената реакция. Ученикът използва и други „свои способи”:

-„дърпа се” няколко секунди, преди да се съгласи;

-прави гримаси, когато изпълнява искането;  

-демонстрира някакъв жест, израз на неуважение;

-ще настоява да повторите това, което искате и едва тогава ще престане;

-преди да се съгласи, ще каже  „няма”, „не искам”, като неговата дума бъде последна;  

В крайна сметка властолюбивият ученик ще се съгласи с вас. Ако му позволите тази  безвредна негова  игра, наречена „по своему”, инцидентът скоро ще бъде изчерпан.  При това, вие като учител ще получите това, което сте искали, като не унищожите достойнството и честа на ученика.  И двамата ще спечелите.

Правило 6. Демонстрирайте модел на неагресивно поведение.

Крясъците, обвиненията, унижението и ругатните са черти на агресивното поведение.  Подобна картина често се наблюдава при общуване с ученици, чийто мотив е отмъщението.  Учителят като всеки човек има право да бъде агресивен, но само в своето въображение, а с учениците следва да има друг подход.

Дори учителят да се е научил да контролира емоциите си, в момент на конфликт те могат да вземат връх и да излязат от контрол.  Ето някои правила:

-задължително отложете мерките спрямо ученика за по-късно;

-в момента, в който ученикът очаква конфронтация, внезапно променете контекста, изненадайте го, като разредите напрежението в атмосферата;

-насрочете час и място за среща с ученика, като не бива да забравяте да реагирате и да приложите мерки срещу отклоняващото поведение;

Най-голямата полза от тези правила се изразява в това, че учениците приемат тази неагресивна тактика като модел.  Учениците правят това, което правим ние, говорят така, както говорим ние.  И ако ние си позволяваме да общуваме агресивно, те също си го позволяват.  

 

II. Как да изградим отношенията си с ученик, който не харесваме?

Този тип поведение е най-тежкото за учителя. Много често отклоняващият се ученик стои на чина си невъзмутително, а на учителя не му достига самообладание, за да приложи някаква дисциплинарна техника.  В процеса на постоянно общуване с отмъстителни ученици (мотив за отмъщение), в учителя се формира такова отношение към тях, че той просто „не може да ги гледа”. Учителят чувства, че е неспособен да изгради ефективни отношения с тях.  Със сигурност учителят не може да обича отмъстителните ученици, но би могъл да се научи на мирно съвместно съществуване.  

Ето някои от стратегиите на учителско поведение:

-Променете възприятието си.

Да намерите нещо добро в отмъстителните ученици е като да намерите перла в купчина тор. Един от начините да улесните тази трудна задача е да започнете да виждате слабостите си като силни страни. Използвайте положителен вместо отрицателен език, за да направите това. Например, можете да мислите за Сергей като за „упорито магаре“, но можете да се опитате да мислите за него като за твърд, непоклатим, стабилен и вашето виждане ще се промени към по-добро. В резултат на това, за себе си ще започнете да го наричате „гранитна скала“ или „твърд гранит“. Като използвате положителна терминология, можете да улесните себе си да се справите с отмъстителните ученици. Да речем, че помолите Дарина да спре да почуква с молив по бюрото си и тогава тя оставя молива си и продължава почуква с химикал. Вие молите да остави молива и тя послушно го оставя, но започва да чука с линийка. След това използвай флумастер, след това пръстите си. Разбира се, можете да й се ядосате, но можете също да кажете, например: „Даря, вашите творчески способности ме впечатляват. Но не мога да се сетя за всичко, което има в куфарчето ти. Можеш ли изобщо да не чукаш?“ Ето как можете да представите действията на ученичката в положителна светлина. Така е по-вероятно тя да се съобрази, без да „губи лицето си“. -Оказвайте поддръжка на ученика.

            Поддръжката включва пет елемента: приемане, внимание, уважение (признание), одобрение и топли чувства.  „Как мога да проявявам всичко това към ученик, който не мога да търпя?”  Истина е, че първия път проявата на подобно отношение и чувства наподобява приемане на горчиво лекарство, но това е печелившата стратегия на педагога.  Ученикът трябва да бъде принуден да ви възприема по друг начин, да почувства благодарност за това, че е приет от вас в класа, че е привлечен към случващото се.  Това е позицията на учителя, от която той е в състояние на йерархична доминантност спрямо властолюбивия ученик.

-По възможност действайте уверено.

Както кучето напада този, който се страхува и бяга, така отмъстителният властолюбец атакува основно тези учители, които показват слабост и стъписване. Ето защо е от значение учителят да се държи самоуверено и да запазва самообладание.  По този начин той показва възможностите си да държи конфликта под контрол.

-Показвайте на ученика, че ви е грижа за него. Опитните педагози казват, че отмъстителните ученици не се нуждаят от любовта на учителя си, но се нуждаят от неговата грижа.  Учителят не може да обича всички ученици, но може да показва загрижеността си към всички.  Обгрижването е действие, поведенческа реакция, то не е чувство.  Действията, за разлика от чувствата могат по-лесно да се контролират, дори учителят да знае, че това е само роля.  Вие можете да демонстрирате тази ваша загриженост всеки път, когато се отдаде възможност за това, за да помогнете на отмъстителния ученик да се почувства достоен за участие в училищния процес. -Учете ученика да разпознава и назовава собствените си емоции и тези на другите.

            Вие бихте помогнали твърде много на отмъстителния ученик, ако го научите да изразява емоциите си по безопасен начин.  Говорете на глас за чувствата на учениците.  В момента на избухването на отмъстителя по време на час, го попитайте как се чувства в момента, какво преживява той.  Ако той не желае или просто не може да назове определено чувство, тогава му помогнете: „Според мен, ти днес се чувстваш раздразнен, гневен и озлобен. Не е ли така?”  Ако хрумването ви се окаже грешно, то ученикът със сигурност ще се опита да ви поправи, а ако се съгласи, то е добре да го помолите да разкаже за тези свои  чувства. 

Ако предположението ви се окаже грешно, ученикът определено ще ви поправи. Ако той се съгласи, че сте прав, можете да продължите, като го помолите да говори за чувствата си. Ако сте в ситуация, в която обсъждането на чувствата не е подходящо, можете да припомните чувствата на ученика по-късно и да го помолите да опише как се е чувствал тогава.

Когато говорим с ученик за неговите чувства, трябва просто да слушаме и да забелязваме какво преживява, точно какво казва той. Избягвайте да давате съвети или да казвате какво трябва или не трябва да чувства ученикът или да оценявате чувствата му като добри или лоши. Впрочем, много е трудно да се слуша без оценки и съвети. Човек има само една уста и две уши, което означава, че трябва да слуша два пъти повече, отколкото да говори.

Така че, след като чуете как се чувства ученик по време на агресивен изблик, попитайте го „Защо е така?“

Ако се чувствате уверени в ситуацията, можете да зададете въпроса: „Какво правя, което те кара да се чувстваш така?“ Ако ученикът иска да отговори, ще научите много нови и интересни неща за себе си, за вашия стил на общуване и учене. Ако не, нищо лошо няма да се случи. Няма нужда да обсъждате чутите коментари с ученика. Всичко, което можете да направите, е да благодарите на ученика за неговата искреност и да кажете, че ще помислите върху това, което сте чули от него.

-Създавайте условия за физическа проява на емоциите.

 Някои ученици намират за много полезно да се научат как да канализират енергията на емоциите във физически действия. Добре е, когато в училището има специално място, където могат да се успокоят, като месят глина или пластилин с ръцете си или нанасят серия от удари на боксова круша.

Никоя програма за педагогическо въздействие няма да бъде успешна, ако включва само незабавни действия, предназначени да спрат разрушителното поведение тук и сега. В основата на работата по проблемите на дисциплината е превантивната дейност. Има само един начин да се избегнат нарушения на поведението в бъдеще – чрез формиране на високо самоуважение у учениците, което съдържа три компонента. Когато почувстват, че отговарят на учебните изисквания, учениците вече знаят, че могат да изградят взаимно удовлетворяващи отношения с учителите и имат специален принос към групата (училищния клас, училището), тогава те вече нямат нужда да хабят енергията си за разрушително поведение.

Когато използвате стратегии за подкрепа, не забравяйте, че голяма част от това зависи от уменията на учителя да бъде доброжелателен. Не е трудно да бъдете доброжелателен с ученици, които не са уверени в себе си и се страхуват от провал, тъй като те не се намесват в урока и не се опитват да оскърбяват учителя или да го ядосат. Много по-трудно е да се справите с търсачите на власт и отмъстителите. Има ученици, на които наистина искаме да помогнем. Но има и „вредни“ деца, към които не е толкова лесно да бъдете доброжелателни, но те се нуждаят от подкрепа не по-малко от другите. Освен това само нашата подкрепа може да промени трудните ни отношения. За щастие, техниките за поддръжка не са сложни и отнемат малко време.

-От колко подкрепа се нуждае един ученик?

Учителите често питат колко уважение, приемане, топлота трябва да се отдават на ученика, за да не го провалят? Няма ли опасност учениците да бъдат надценени от прекаленото внимание? Няма ли да бъдат разглезени и дори цинични? Всъщност, невъзможно е да разглезите някого нито с внимание, приемане, одобрение, признание, нито с топли чувства.

Можем да разглезим и развалим едно дете по три начина.

Разваляме го, когато:

-виждаме, че то нарушава правилата на поведение и не реагираме правилно;

-правим твърде много за него, отколкото той би могъл да направи за себе си;

-„изваждаме“ (спасяваме) го от неприятна ситуация, в която е попаднало по собствен избор.

Всички видове поддръжка са полезни, ако се извършват правилно. Удвоявайки, утроявайки, учетворявайки дозите, пак не рискуваме да навредим на ученика. Засилването на всички видове подкрепа е най-добрият педагогически отговор на поведението на учениците в стресови ситуации. Каквато и да е причината за стреса – болест, раздяла с любимо момче или момиче, развод на родителите, трябва незабавно да реагираме с десетократни „инжекции“ от всякакъв вид подкрепа.

Някои учители казват, че учениците, които най-много се нуждаят от подкрепа, са тези, които не могат да я получат от нас, защото винаги ни създават проблеми. Но чий проблем е това? Може да възникне трудност за нас, като действаме педагогически, за да повишим тяхното самоуважение. Отначало изпитваме трудности, но след това забелязваме, че нещата стават по-лесни и в крайна сметка откриваме, че усилията ни се изплащат в подобрено поведение на учениците.

Друга гледна точка: много ученици не чуват положителни коментари по свой адрес. Те са толкова огорчени или преследвани, че просто остават глухи за добрите думи. Трябва внимателно да следите невербалните сигнали: мимики, пози, жестове, за да сте сигурни, че думите ви оставят впечатление. Понякога е достатъчно да попитате: „Чу ли какво казах току-що?“ Понякога трябва да научим учениците да приемат насърчителните думи на подкрепа. Веднъж започнал да преживява опита на новите отношения, ученикът, като правило, става техен пламенен поддръжник.

 

Четирите лъжи на нелюбящата майка[1] (Пег Стрийп)

Писала съм и преди за вербалното насилие и как в рамките на нашата (западна) култура сме склонни да омаловажаваме въздействието на обидните думи на майките (и бащите), но сега бих искала да говоря за този проблем от малко по-различна гледна точка – не толкова за конкретните изречени думи, колкото за това, което следва от тях. Тъй като в нашата култура майката се смята за „нормална“, стига да не нарани физически детето си, нелюбящите майки не носят отговорност за думите си, стига децата им да са нахранени, облечени и да имат покрив над главите си. Но нима детските домове не предоставят това на детето? Следователно тук има нещо повече от изброените потребности, които може и трябва да удовлетвори самата майка.

Какви уроци дава една нелюбяща майка на своята дъщеря за света и за това, как е устроен той?

За начало, нека си припомним колко тийнейджъри сложиха край на живота си преди обществото да обърне сериозно внимание на ролята и въздействието на тормоза, който за съжаление отдавна се счита за неприятно, но „нормално“ явление – сякаш, че всички деца минават през него. Училищата и институциите, занимаващи се с деца също непрекъснато тръбят и се борят с това явление, но резултатите са посредствени – просто и те свикнаха с тази „нормалност“, а „борбата“ им се превърна в рутина.

Митологията около майчинството – вярванията, че любовта на майката е инстинктивна, че всички майки обичат децата си, че любовта на майката винаги е безусловна,  ни пречат да говорим свободно и открито за това, колко деца остават с неудовлетворени емоционални потребности в детството и колко много травми получават.

Ние пренебрегваме емоционалните щети, нанесени на детето от унизителни думи, които го карат да се чувства неадекватно, необичано, незначимо, въпреки че дори науката е доказала, че раните от думите са не само травматични като физическите рани, но следите от тях оставят за много години болезнени спомени. Вербалната агресия буквално променя структурата на развиващия се детски мозък.

Родителите управляват малкия свят, в който дъщерята расте от бебе до детство. Условията и атмосферата на този свят се създават от родителите, именно те решават с кого, как, кога и колко ще общува детето. Дъщерята не само разчита на любовта и подкрепата на майка си. В този малък свят тя попива „истините“ за това как работят взаимоотношенията в големия свят.

Съставих списък с тези така наречени „истини“ и вредата, която причиняват на психиката на дъщерята.

1.Любовта трябва да се заслужи

Дъщерите на нелюбящи майки описват стратегиите, които са използвали, за да изтръгнат любовта от себе си – да получават добри оценки, да вършат допълнителна работа в къщата, да се опитват да не разстройват майка си по никакъв начин, но това никога не е било достатъчно. От това те научават горчив урок за това какво е любовта и как да я получат: тя може да бъде придобита с помощта на някаква магическа формула, която те не могат да открият, любовта никога не се дава просто така и че винаги на тях нещо не им достига, че не са достатъчно добри, за да оправдаят тази любов.

Нещо подобно изпитват и децата, които са израснали с братя или сестри, които са получавали повече майчино внимание. Обикновено такива деца когато станат възрастни не се доверяват на тези, които ги обичат просто така, без никакви условия и вместо това да изпълва живота им с радост, безусловната любов ги кара да изпитват безпокойство и те постоянно живеят в очакване на катастрофа.

2.Съществуват лоши деца (и ти си едно от тях).

Всички деца правят грешки – губят и чупят неща, не спазват правилата, правят нещо нередно, но нелюбящите майки обвиняват и оценяват за всичко не поведението (постъпката) на детето, а неговата същност, т.е. те атакуват личността на детето, често поставяйки му етикет. Вазата е счупена не защото навън е било мокро и се е изплъзнала от ръцете на дъщеря й, а защото дъщеря й е глупава, непохватна и безотговорна. Новият й червен пуловер е изчезнал от рафта в гардероба и това е доказателство за нейната неблагодарност, небрежност и за това, че не заслужава всички тези красиви неща. Всяка грешка се превръща в лична грешка и се възприема като следствие от безполезността на дъщерята. Тези думи автоматично се усвояват и се превръщат във вътрешен критик на дъщерята, в подсъзнателен хор, който постоянно й казва, че е безполезна и не заслужава щастие.

3.Децата трябва да се гледат, а не да се слушат

Това твърдение не само подчертава властта на майката, но също така транслира идеята, че чувствата и мислите на дъщерята не си струва да се приемат сериозно. Това послание често се изразява като „Не ме интересува какво мислиш за това“ или „Това, което чувстваш, всъщност е грешно“. Такива думи много бързо заставят дъщерята да не се доверява на себе си и на възприятието си за случващото се. Много дъщери интуитивно се досещат, че нещо не е наред и се безпокоят, че губят ума си. Те започват да вярват, че това което чуват и чувстват не съществува в действителност. Този тип вътрешен конфликт, роден от противоположното на това, което любящата майка прави, когато се опитва да признае чувствата на детето си, е много деструктивен. И тъй като той автоматично се усвоява от дъщерята, впоследствие се превръща в несъзнателен патерн на мислене за себе си и е много трудно да се промени.

4.Големите момичета не плачат

Срамът е най-мръсното оръжие на нелюбящата майка и за съжаление тя предпочита да го използва често. С унижаването на детето по този начин, майката го заставя  то да се срамува от чувствата и уязвимостта си – това е един  специален вид насилие и дъщерята може да отговори, само ако прекъсне контакта с чувствата си, за да убеди себе си, че не е само голямо момиче, но и добра дъщеря. Момичета, които имат хранителни нарушения или друго саморазрушително поведение, като например самонараняване, при консултации често споделят, че като деца е трябвало да погребват чувствата си „под земята“, за да избегнат тормоза и унижението от майка си, братя или сестри.

Идеята, че някои майки могат да бъдат тирани, противоречи на всички митове за майчинството и майчината любов, но това не означава, че не може да се случи.

//

[1] Източник: „Детоксикация за дъщери – излекуване от нелюбящите майки и възстановяване на своя живот“ („Daughter detox – recovering from unloving mother and reclaiming your life“, автор Пег Стрийп (Peg Streep))

//

 

Защо приписваме неуспехите и постиженията си на външни обстоятелства?

 

Склонността на човек да приписва отговорност за действията си на себе си или на външни сили се нарича локус на контрол в психологията. По правило локусът е този конструкт, който определя колко адекватно сме готови да оценим нашите действия и техните последствия. Какъв е принципът на работа на този сложен вътрешен механизъм на човешката психика?

Два типа личности

Терминът „локус на контрол“ се появява за първи път в средата на 50-те години, а за негов автор се смята възпитаникът на Бруклинския колеж и Университета в Айова, психологът Джулиан Ротър. Според неговата дефиниция локусът на контрол е качество, което характеризира склонността на човек да възлага отговорността за резултатите от своята дейност на външни сили или собствените си възможности. Освен това, локусът на контрол включва и по-широко приложение, като въз основа на него в поведенческата психология е прието да се характеризират два типа личности – екстернали и интернали. Те зависят от това, на кого човек най-често прехвърля отговорността – на външни обстоятелства (екстернали) или на себе си (интернали).

Екстерналите по правило обясняват резултатите от своята дейност с външни фактори и обстоятелства, докато техните противоположности, т.е. интерналите, възлагат отговорността за резултатите само на себе си. Тази теоретична класификация Ротър постига благодарение на работата на други изследователи – Торщайн Веблен, Макс Вебер, Робърт Мертън и др. Подобно на Ротър, те се интересуват от това как хората се отнасят към собствения си живот и личните си неуспехи – в частност, какво влияе върху решенията им да обвиняват себе си или другите за провал и как точно се формира това влияние.

Според Ротър, локусът на контрол на човека се заражда още в детските години благодарение на родителите, на тяхното отношение към детето и възпитанието му, както и под влиянието на собствения локус на контрол, който изглежда естествен и приемлив за детето. В крайна сметка принципът на поведение на детето се установява окончателно в периода на неговата социализация, когато се формират основните умения за взаимодействие с другите и при изпълнение на различни задължения. По-късно този принцип се превръща в стабилна личностна черта на характера и до голяма степен определя психологическия портрет на възрастния – например склонността му към конформизъм или нонконформизъм. Екстерналите са по-склонни към конформизъм, убедени, че техният живот, действия и последствията от тях са повлияни от света около тях, докато интерналите по-често стават привърженици на нонконформизма – самоуверени, те са убедени в собствената си правота, способността да влияят върху средата около тях и дори я променят.

Локусът на контрол в живота и какво може да се обърка с него

Интерналите и екстерналите се различават по черти на характера. Първите са по-често готови да поемат отговорност за своите действия, по-малко се влияят от мнението на другите и са готови да проявяват повишено усърдие, за да постигнат целите си.  Екстерналите от своя страна често приписват успеха си на късмет или добра комбинация от обстоятелства. Те не са уверени, че могат да променят ситуацията сами и често се чувстват безпомощни, когато се сблъскат с някакъв проблем.

Локусът на контрол, като правило (в норма), за повечето хора е стабилен и се намира между две крайности, но на практика има случаи, когато една от тях става доминираща. Тази ситуация не е съвсем правилна, защото в идеалния случай, локусът на контрол трябва да бъде в златната среда, а всяко залитане в една крайна посока може да доведе до изкривяване възприятието на човек за реалността около него и върху степента на адекватност при оценката на собствената ресурси и способности.

Как външните и вътрешните локуси на контрол се проявяват на практика и как могат да бъдат коригирани?

Популярен е примера на човек, който се е сблъскал с неуспехи в професионалния или личния живот. Интерналът е склонен първо да обвини себе си. Той ще се опитва да направи всичко още по-добре, като е уверен, че ако продължи да полага усилия в тази посока, ще успее да постигне това, което иска. В тази дейност той разчита на себе си, на собствените си сили. Такива хора могат да страдат от перфекционизъм, работохолизъм и трудно да делегират правомощия, тъй като са убедени, че само те могат да направят най-доброто. Този подход може да доведе до психосоматични последици, пристъпи на паника и синдром на хроничната умора. „Какво може да се направи по въпроса? Първата стъпка на интерналът е да спре да контролира всичко. Втората е,  да започне да се грижи за себе си, да задоволява своите потребности и да спре да се самообвинява за всички неуспехи. Това са първите препоръки към хората с вътрешен локус.

Екстреналът, от своя страна, е склонен да обвини другите за всичко, което му се случва: хора, процеси около него, ситуации, събития. Ако нещо не му се получава, може да каже, че не е получил шанс или не е имал късмет, звездите са виновни и т.н. или обратно, успехът в нещо се обяснява с това, че е имал шанс, възможност, а не с това, че се е потрудил и е получил очаквания резултат.  Този ​​подход може да доведе до инфантилност, невъзможност за поемане на отговорност, отлагане, загуба на увереност и др. В този случай човек просто трябва да научи да бъде отговорен за това което се случва, да анализира последствията от действията си, да се научи да контролира живота си и да не разчита на съдбата. За да повярват в себе си и за да променят негативните си самооценъчни убеждения, първата стъпка на екстерналите изисква, да регистрират (документират) всички онези моменти, когато са полагали някакви усилия, били е отговорни и последователни и в резултат са получили очакваната награда.

Практически пример за работата с външен локус на контрол

Мениджър на компания посещава психотерапевт с емоционално прегаряне (бърнаут) и психосоматични симптоми под формата на тежка мигрена. Клиентът обяснил как процесите на управление на компанията не вървят и ефективността на екипа страда, въпреки че той прави всичко възможно и дори повече. Ключовите фактори в неговия разказ стават патологичният му перфекционизъм на работа и неспособността да делегира отговорности, поради което върху раменете му пада огромно натоварване (оттам „бърнаут“). По време на срещите се оказва, че клиентът по принцип е склонен към подобно поведение, което се сблъсква с хипертрофиран външен локус на контрол. Неговата свръхотговорност е преминала границите и сега не само не му позволява да изпълнява нормално задълженията си, но и се отразява на психическото и психофизическото му здраве.

Практически случай е свързан с вътрешен локус на контрол

Служител на компания, чиито отговорности включват извършване на снабдяване, посещава психотерапевт. Той споделя, че процесът на снабдяване на компанията е зле организиран, колегите му са безотговорни, а ръководството отказва да оказва съдействие за разрешаване на проблемите. Както и в предишния случай, най-добрият начин за коригиране на доминиращия (дисбалансиран) локус на контрол е психотерапията. По този начин ще има превключване от външния локус на контрол към вътрешния с конкретизация – какво точно в работата на служителя зависи от него и какво той като служител може да направи, за да оптимизира процеса на снабдяване. В крайна сметка човек с външен локус на контрол може да се научи да поема отговорност само по въпроси, които зависят от него.

Как да определите своя собствен локус на контрол – съвети и препоръки.

Самонаблюдението и рефлексията помагат да се разбере дали има дисбаланс в локуса на контрол – склонността преимуществено да обвинявате само себе си за неуспехите или обратно, само тези около вас, може да е сигнал да се замислите за промяна на собственото си отношение към себе си и дейността си.

В основата на дисбалансираният локус на контрол лежат погрешни базови убеждения, в които човек вярва и приема за абсолютни истини. Тези погрешни базови убеждения (допускания) се проявяват посредством т. нар. автоматични мисли, които нахлуват мигновено в главата на човек. Тези мисли (постоянни, устойчиви, шаблонни) имат точно определена формулировка, човек не ги подлага на критика (съмнение), вярва в тях и реагира поведенчески съобразно тях. И докато базовите убеждения принципно не са достъпни за човек (за разкриването им е необходима психологическа помощ), то автоматичните мисли са лесни за идентифициране.

Примерен набор от често срещани автоматични мисли (вярвания).

а) Екстернали (хора с външен локус):

-Струва ми се, че имам малък контрол върху собствения си живот и това, което се случва в него.

-Хората рядко получават това, което заслужават.

-Не трябва да си поставям цели или да правя планове, защото има твърде много неща, които не мога да контролирам.

-Животът е игра на късмета.

-Човек има малко възможности да влияе на събитията, случващи се в света.

б) Интернали (хора с вътрешен локус):

-Ако работя усилено и си поставям конкретни цели, мога да постигна всичко.

-Съдбата или предначертанието в живота на човек не съществуват.

-Късметът не влияе върху резултатите, успехът се влияе само от усилията и работата.

-В крайна сметка всеки си получава заслуженото.

Според авторите на тези препоръки, ако човек е съгласен предимно с повечето твърдения от първата група, тогава той има доминиращ външен локус на контрол, а ако от втората, тогава той има вътрешен. Не бива обаче да се забравя, че локусът на контрол влияе на много аспекти от живота – от това как човек се справя със стреса до желанието му да поеме нови задачи и използва нови възможности.

Заключение

Кардинална промяна в локуса на контрол не е възможна, тъй като в този механизъм участва самата структура на личността. Това е определена насоченост – или към себе си и своите ресурси, или към външни обстоятелства. В рамките на психологическото консултиране и психотерапия обаче може да се постигне балансиране на локуса на контрол.

 

Източник:

https://www.verywellmind.com/what-is-locus-of-control-2795434

https://www.idrlabs.com/locus-of-control/test.php (диагностика)

 

Оглушителната жестокост на мълчаливото избягване

 

В човешкото общуване е изключително важно чувството за съпричастност. За да изпитат щастие от близостта, хората трябва да се чувстват свързани помежду си. Това е важно дори за интровертите, които принципно се наслаждават на независимостта си в по-голяма степен от другите хора.

Според йерархията на потребностите на Маслоу, необходимостта от даване и получаване на признание е базова, точно както нуждата от храна, вода и безопасност. В действителност понякога тази потребност може да бъде толкова силна, че дори нуждата от храна и безопасност да останат на заден план.

Избягването (отхвърлянето) е форма на насилие, то е вид тормоз. Това е често срещана форма на морално издевателство (тормоз), използвана от нарцисистите – те „изключват“ своите жертви, без да говорят с тях за дълги периоди от време. Дни или седмици държат жертвата в постоянно състояние на неопределеност, като през цялото време жертвата се чувства изолирана и отхвърлена и може дори да се разболее физически. Телесните реакции на психическо насилие са реални: главоболие, болки в стомаха и разстройство на храносмилателния тракт.

Когато нарцистичен партньор ви игнорира, избягва и отхвърля, това е по-разрушително и болезнено, отколкото открито вербално унижение. Тъй като този тип злоупотреба е по-труден за разпознаване, по-трудно е да се избегне. Известно е, че на критичните забележки (обиди, унижение и пр.) реагира предната част на главния мозък. Мълчаливото избягване предизвиква същата реакция, известна като „социална болка“ в тази част на мозъка, която е отговорна за реалната физическа болка.

Дълбочината на отчаянието, причинено от мълчаливото избягване, зависи от интензивността на игнорирането. Мозъкът произвежда реакция на болка, която предизвиква у жертвата чувства на самота и отхвърляне. В резултат самооценката се снижава и жертвата започва да мисли, че е недостойна за своя партньор. Това нанася сериозен удар върху самочувствието. Избягващото поведение може дори да причини критични състояния и да предизвика непоправими щети на психиката на жертвата.

Нарцисистът използва мълчаливо избягване като агресивна мярка за контрол и наказание за действията на партньора си. Тази садистична форма за „прекъсване на отношенията“ чрез отхвърляне на жертвата има за цел, да мотивира жертвата да се държи по начин, изгоден за насилника. Това е крайна форма на обезценяване, за да събуди у жертвата чувство на негодност, несъстоятелност, самота, отхвърленост, обезчовечаване и невидимост. Негативните ефекти от тази форма на насилие включват:

Емоционално ниво. Тъй като мълчаливото избягване е форма на социално отхвърляне, то предизвиква спектър от негативни емоции: чувство на фрустрация, силен гняв и накрая покорност и отчаяние.

Психологическо ниво. Ниска самооценка, чувство на загуба и безпокойство, повишен стрес и загуба на контрол.

Поведенческо ниво. Постоянният страх от перспективата за мълчаливо избягване хвърля сянка на несигурност върху живота, жертвата започва да рови в себе си („Правя ли всичко правилно?“, „Правилно ли говоря/постъпвам?“, „Не се ли заблуждавам/греша?“) и се стреми да избегне измененията, които я правят човек, който вече не прилича на себе си.

Примери за мълчаливо избягване

-Вие съобщавате, че партньорът е направил нещо недопустимо спрямо вас (измама, лъжа, предателство, изневяра). Той (насилникът) веднага ви напуска и не го виждате цяла седмица. След това той се връща на вратата ви, сякаш нищо не се е случило.

-И двамата обсъждате важна тема в имейл кореспонденция. Изведнъж той казва: „Чао!“ и нямате вест от него пет дни. Друг вариант е, той да определи час и място за среща, но да не дойде на нея, а впоследствие не обяснява отсъствието си по никакъв начин.

-Вие инициирате разговор за да говорите за това, което ви притеснява, но той по никакъв начин не ви забелязва, а продължава да чете вестника (гледа телевизия, работи на компютъра и пр.).

-Вие задавате въпрос, а той се държи така, сякаш не ви чува, дори ако повторите въпроса втори или трети път.

-Вие и партньорът спорите (карате се). Изведнъж партньорът ви стяга чантата си и заминава за месец, което прави невъзможен физическия контакт, а освен това игнорира всички съобщения, които му изпращате.

Заключение

Ако партньорът ви използва систематично и дълговременно тази форма на емоционално насилие, за да ви накара да изпълните изискванията му, можете да използвате избягването му като възможност да прекъснете контакта – това е на сполучливия за вас ход. Не подкрепяйте тази негова пасивно-агресивната оскърбителна и унижаваща тактика, тъй като това винаги води до нейното усилване и разширяване в други сфери на взаимоотношенията ви, а причината е, че реално насилникът изпитва удовлетворение („невинно удоволствие“) от отрицателния ефект, който постига. В частност, не му изпращайте тъжни сърцераздирателни текстови съобщения, дълги имейли с молба за отговор или многобройни телефонни позвънявания. Ако постъпите по този начин, вие затвърждавате у него убеждението, че е много важен за вас – по-важен отколкото вие самите за себе си. Прекъсването на контакта по време на период на мълчаливо избягване ще ви върне изгубения контрол.

 

Четирите цели на дезадаптивното („лошото“) поведение на детето

 

Децата, които наричаме лоши, не са от поощряваните. Те не вярват, че някой ще им обърне внимание, ако правят добри неща. Затова те търсят други пътища да привлекат вниманието на околните, които са често демонстративни и неприемливи.

Известни са четири големи групи дезадаптивното детско поведение, които условно могат да бъдат наречени „цели“, в смисъл, че неприемливото за възрастните поведение води до постигане на нещо за децата. Такива цели имат в поведението си и възрастните, но с годините други неща повлияват върху тях. Въпреки, че четирите цели изглеждат сложни на пръв поглед, всеки родител може да се научи как да ги открива като използва две прости техники. В основата им стои разбирането, че щом поведението обслужва определени цели, то най-добре може да бъде разбрано чрез наблюдаване на неговите последствия.

Първо, наблюдавайте вашата собствена реакция на дезадаптивното поведение на детето. вашите чувства ще ви посочат целите на детето.

Второ, наблюдавайте как отвръща детето на вашите усилия да го коригирате. Отговорът на детето също ще ви даде възможност да разберете по-добре неговото поведение.

Накратко, опитвайте се да следите най-вече резултатите от дезадаптивното поведение, а не се фиксирайте само върху самото лошо поведение.

Кои са четирите цели на дезадаптивното поведение?

ВНИМАНИЕ. Първата цел е вниманието. Стремежът да се обръща и да се получава внимание е почти всеобщ при малките деца. Децата предпочитат да получават внимание по приемливи начини, но ако това не стане, те започват да използват други, не толкова приемливи –  капризничене, мърморене, плач, сърдене, крясъци и др.

Децата, които смятат, че могат да бъдат значими само ако получават внимание, предпочитат негативното внимание пред игнорирането – краен израз на целенасочено лишаване от внимание.

Кои са признаците, по които може да се съди, че мотивите за „лошото“ поведение е получаване на внимание?

 -Ако постоянно се дразним, мърморим, увещаваме, напомняме или се караме на детето, то получава желаното от него внимание. И тогава, ако детето временно престане да се държи „лошо“, целта е постигната – получило е необходимото му внимание. В същото време малко по-късно или на другия ден, то по всяка вероятност ще продължи по старому или ще почне да прави нещо друго, също толкова неприемливо за вас със същият мотив – да спечели вниманието ви.

За да помогнем на детето да излезе от този порочен кръг на вечно търсене на внимание, родителите трябва да променят начина на реагиране. Така ще му покажем, че то е по-важно и интересно за нас когато се държи добре, отколкото когато прави бели или капризничи. Това можем да постигнем като използваме тъй нареченото “угасяване” – игнорираме дезадаптивното поведение и обръщаме внимание само на добрите постъпки. Ако е невъзможно да „пропуснем” лошите постъпки, то е добре да обърнем внимание на детето по начин, по който то не очаква. Работата е там, че вниманието не бива да се дава по настояване на детето дори за положителни прояви, защото това може да затвърди разбирането му „Внимание на всяка цена“. Най-добре е родителите да предоставят внимание, когато детето не го очаква. Така акцентът се поставя върху даването, а не върху вземането. И нека не забравяме, че получаването на внимание е напълно нормална човешка потребност.

ВЛАСТ. Децата, които се „борят“ за власт се чувстват значими само когато могат да „командват“ останалите. Те се стремят да направят само това, което им се иска. Те си казват: „Никой не може насила да ме накара да правя нещо” или „Ти по-добре направи това, което аз искам”. Дори когато родителите успяват да се наложат, дори тогава победата отново е само временна. Те могат да спечелят една „битка”, но да изгубят контакта с децата си. За да разберете дали детето ви търси власт, трябва най-напред отново трябва да се обърнете към своите чувства. Доминиращи в случая са чувствата на раздразнение, унижение и усещането за провокация от страна на детето, предизвиквайки у вас желание да се наложите. В този случай опитите да разберете и коригирате детето си рядко са успешни. То ще продължи да ви провокира или временно ще спре, но само за да продължи по-късно с още по-голям хъс. В „борбата за власт” някои деца привидно се съгласяват с родителите си, но после правят каквото си искат – това се нарича „провокативна отстъпчивост”.

 По правило, когато си имаме работа с търсещи власт деца, ние трябва да се стараем да не се поддаваме на чувствата си и да не се „включваме в играта”, за да не затвърдим погрешното убеждение, че властта е нещо много важно и значимо, защото по този начин ще засилим стремежа на децата си към нея. Ако обаче борбата за власт продължи и вие успеете да се наложите със сила, а детето ви усети, че губи, то е много вероятно да прибегне към третия мотив (цел) – отмъщението.

ОТМЪЩЕНИЕ. Децата, които се стремят към отмъщение са сигурни, че никой не ги обича, че са излишни и затова трябва да мразят другите, както и те ги мразят (според техните представи). Те започват да се държат грубо и жестоко с околните, постоянно ги дразнят, нагрубяват и провокират, защото само така се чувстват значими. Родителите на отмъщаващото дете се чувстват дълбоко наранени и засегнати, изпитвайки разбираемото желание да си го върнат „тъпкано“. Но детето отвръща на тяхната контраатака със следващото отмъщение и така кръгът се затваря. За да помогнем на тези деца, трябва да разберем, че тяхното отмъстително поведение произтича от обезсърчаването им, т.е. от това, че не вярват в себе си и се възприемат с етикет „лоши деца“. Тази роля не им харесва, но те не умеят да бъдат други. И не е задължително точно родителите да са виновни за това. Детето може да се чувства обезсърчено в детската градина, училището или сред връстниците си. Но единствено родителите могат да му помогнат, като се стремят да не отвръщат със същото, тъй като те си остават значимите за детето хора. Колкото и трудно да им е, те трябва да подобрят своите отношения с детето, като запазят спокойствие и останат доброжелателни. Същевременно, ако войната на отмъстителност продължи и детето трайно се чувства отхвърлено и неспособно, то за да потърси извинение за своето поведение най-вероятно ще се насочи към четвъртия мотив – проява на неадекватност.

 ПРОЯВА НА НЕАДЕКВАТНОСТ. Децата, които проявяват неадекватност (неумение за справяне с най-обикновени неща) са напълно отчаяни и обезверени, че да могат да се оправят с каквото и да е. Те не са уверени в себе си и се опитват да накарат останалите да не очакват нищо от тях. Така се спасяват от нови разочарования. Този отказ може да бъде пълен или в области, където децата се чувстват най-уязвими. Родителите на тези деца също се чувстват отчаяни и им се иска да „вдигнат ръце“ от детето и неговите проблеми. Това е така, защото детето не реагира на нито един от техните опити да му помогнат или да го променят. За да помогнат на детето си, което проявява неадекватност, родителите трябва да елиминират целия си критицизъм и да се фокусират върху плюсовете и силните страни на детето. Родителите трябва да подкрепят всеки опит за справяне, независимо от това колко незначителен изглежда и дали е успешен или не.