ТЕОРИЯ НА АМОРТИЗАЦИЯТА. ОБЩУВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ.

Принципът на амортизацията е разработен въз основа на изучаването и практическото приложение на транзакционния анализ – психотерапевтичен метод, открит и разработен от калифорнийския психотерапевт Ерик Бърн през 50-те и 70-те години на нашия век. Общуването, е една от най-съществените човешки потребности. Гладът за общуване, отбелязва Бърн, има много общо с глада за храна. Следователно тук са подходящи гастрономическите паралели.

Нужда от общуване

Балансираната диета трябва да включва пълен набор от хранителни вещества, витамини, микроелементи и др. Дефицитът на един от тях ще предизвика съответен тип глад. По същия начин общуването може да бъде пълно само ако всички негови нужди са задоволени, ако всички съставки са налице.

Има няколко вида глад за общуване.

Гладът за стимулация се развива при липса на стимули, необходими за общуване, т.е. в ситуация на пълна самота. При децата, лишени от необходимия контакт с хора в домовете за сираци, настъпват необратими промени в психиката, които впоследствие пречат на адаптацията им към социалния живот. Възрастен, който няма специално обучение, в условия на самота умира на 5-10-ия ден.

Задоволяването на глада за стимулация само по себе си обаче не може да направи общуването пълноценно.  Когато сме в командировка в многомилионен град или на почивка в претъпкан курорт, можем да изпитаме остро чувство на самота, ако не задоволим друг вид общуване – гладът за узнаване. Ето защо се опитваме да създаваме нови познанства и приятели на ново място. Ето защо се радваме да срещнем в чужд град човек, с когото не сме поддържали близки отношения у дома! По същия начин реагираме, когато в друга държава се окаже, че човека до нас е бългрин.

Но и това не е достатъчно. Необходимо е да се премахне още гладът за удовлетворяване нуждата от общуване. Той се развива тогава, когато човек е принуден да общува с хора, които не го интересуват дълбоко, а самото общуване е с формален характер.

След това трябва да се удовлетвори гладът за събития. Дори около вас да има симпатични хора, но не се случва нищо ново, тогава се развива скука. Също е усещането, когато слушате хубава музика дълго време – това е същата онази красива музика, която преди вие сте слушали с огромно удоволствие.  Именно тази потребност се явява причина хората да се наслаждават на слуховете, сплетните, интригите дори спрямо хора, които те познават и харесват. Задоволяването на тази потребност освежава процеса на общуване в една среда, в която действително нищо не се случва.

Следващата потребност е гладът за постижения. Необходимо е човек да постигне някакъв резултат, към който се стреми, да овладее някакво умение. Човек се радва, когато изведнъж започне да успява.

Гладът за признание също трябва да бъде задоволен. Така един спортист се състезава, въпреки че вече е показал рекордни резултати в тренировките, един писател се опитва да издаде книга, която е написал, а един учен се опитва да защити подготвена дисертация. И тук не става въпрос само за материални награди.

Ние ядем не просто продукти, а приготвяме от тях някои определени ястия и може да останем недоволни, ако дълго време не сме яли борш или пили компот. Разменяме поздрави (ритуали), работа (процедури), говорим по време на почивките (развлечения), обичаме, конфликтуваме. Липсата на определени форми на общуване може да доведе до структурен глад. Например, той възниква, ако човек само работи и изобщо не се забавлява.

Общуване със себе си (структурен анализ)

Млад инженер прави доклад на конференция. Той притежава и демонстрира определена поза, речник, мимика, пантомима, жестове. Това е Възрастен човек, който обективно оценява реалността. Прибира се вкъщи и жена му още от прага го моли да изхвърли боклука. И пред нас е друг човек – едно капризно Дете. Всичко се е променило: поза, речник, изражение на лицето, пантомима, жестове. На сутринта, когато вече тръгва за работа, синът му случайно разлива чаша черешов сок върху светлия му, внимателно изгладен костюм. И отново пред нас е друг човек – страховитият Родител.

Изучавайки комуникацията на хората, Е. Бърн описва три Аз-състояния, които има всеки човек и които по ред, а понякога и заедно, влизат във външната комуникация. Аз-състоянията са нормални психологически феномени на човешката личност - Родител (P) - Възрастен (В) - Дете (Д) (Фигура 2). Всички те са необходими за живота.

Детето е източникът на нашите желания, стремежи и потребности. Тук има радост, интуиция, творчество, фантазия, любопитство, спонтанна активност. Но има и страхове, капризи, недоволство. Освен това Детето притежава цялата психическа енергия. За кого живеем? Ами, да – в името на Детето! Това може да е най-добрата част от нашата личност.

Възрастният е необходим за оцеляване. Детето иска, а Възрастният изпълнява. Възрастният пресича улицата, изкачва планините, прави впечатление, добива храна, строи дом, шие дрехи и т.н. Възрастният контролира действията на родителя и детето.

Ако дадено действие се изпълнява често и стане автоматично, тогава се появява Родител. Това е автопилотът, който направлява нашия кораб правилно при нормални условия, което освобождава Възрастния от вземането на рутинни, ежедневни решения и това са спирачките, които автоматично ни предпазват от необмислени действия.

Родителят е нашата съвест. Девизът на Детето е искам, харесвам; на Възрастният – целесъобразно, полезно; на Родителят – длъжен, не трябва. Така се оказва, че истински щастлив е човек, при който иска, целесъобразно и длъжен  имат същото съдържание! Например, искам да напиша тази книга, целесъобразно е да напиша тази книга, длъжен съм да напиша тази книга.

Ако желанията на Детето са задоволени своевременно, те изглеждат умерени и не са трудни за изпълнение. Задържането на задоволяването на потребност води или до нейното изчезване, или до ексцесии. Това се случва например, когато човек се ограничава в храната: става чревоугодник или губи апетит.

Ако обкръжаващата действителност не се променя, организмът преминава към автоматично управление и всички желания на Детето и неговата безопасност става отговорност на Родителя. Обичайните действия изискват минимален разход на енергия и забраните стават незабележими. Възрастният в този момент може да се погрижи за други проблеми. Действията изглеждат подходящи, дори разумни, но съзнанието практически не участва в тях, тук няма мислене. Това става очевидно, когато ситуацията внезапно се промени, тогава контролът на Възрастния отслабва, а ригидните, консервативни програми на Родителя принуждават личността автоматично да извършва остарели, но в миналото целесъобразни действия. Така едно младо кокетно момиче, което автоматично използва козметика, става още по-привлекателно. Времето минава и ако Възрастният не контролира действията на Родителя, тогава същите прийоми я състаряват и я правят уродлива.

Ръководителите, родителите, учителите и като цяло, всички ние трябва да помним, че програмите за Родителя, особено тези, придобити в ранна детска възраст, могат да бъдат много устойчиви. За разрушаването на погрешни програми се изискват много усилия и специални прийоми. Родителят в своите искания и претенции, понякога става агресивен и принуждава Възрастния да работи във вреда на Детето, благодарение на чиято енергия съществува самият той.

Примерът по-долу илюстрира този феномен.

По време на едно от занятията си веднъж посъветвах участващите да почерпят гостите си само със сандвичи, чай и сладкиши. Веднага заваляха възражения: „Кой тогава ще дойде при нас? Какво ще кажат за нас? Как е възможно да дойдат гости, а аз да не приготвя хубава храна? Натискът от страна на Родителя може да бъде толкова силен, че всички сили на ума на Възрастния да бъдат насочени към извършване на неразумни неща. Купува се десет пъти повече храна, отколкото е необходимо и се изяжда пет пъти повече, отколкото е необходимо на Детето. Във всяка болница ще ви кажат, че повечето пациенти постъпват след празниците с инфаркт на миокарда, перфорирани стомашни язви и алкохолни психози. Както виждаме, твърдите програми на Родителя, които са извън контрола на Възрастния, не са толкова безобидни!

Ето още една опасност, която идва от Родителя. Тя е свързана с наличието на мощни забранителни програми, които пречат на личността да удовлетворява нуждите си: „Не се жени, докато не получиш висше образование“, „Никога не се запознавай с хора на улицата“, „Ще имам дете едва след 33 година.“ и т.н. За известно време те възпират Детето, но след това енергията на незадоволените нужди разрушава бента на забраните. Когато Детето (искам) и Родителят (не трябва) се карат помежду си, и Възрастният не може да ги помири, възниква вътрешен конфликт – човекът е разкъсван от противоречия. А „когато няма съгласие между приятелите, нещата няма да им вървят и това, което ще излезе от това, е само мъка“. Обучаващият се на психологическа борба в процеса на занятията трябва да анализира съдържанието на своя Родител, да премахне ненужните ограничения и да развие нови умения и това е напълно възможно.

Нека си припомним няколко епизода от романа на Джек Лондон „Мартин Идън“, които ясно илюстрират борбата между Детето и Родителя (вътрешно-личностен конфликт). На различни етапи Възрастният застава или на страната на Детето, или на страната на Родителя.

Мартин Идън пръв попадна при Морз. Преди да прекрачи прага, той несръчно свали шапката от главата си. В просторния хол веднага се оказа не на място. Той не знаеше какво да прави с шапката си и се канеше да я пъхне в джоба си, но в този момент Артър взе шапката от ръцете му и го направи толкова просто и естествено, че Мартин беше трогнат.

Огромните стаи изглеждаха твърде малки за крачещата му походка – той винаги се страхуваше да не хване рамото си за рамката на вратата или да събори дрънкулка от камината. Големите му ръце висяха безпомощно, той не знаеше какво да прави с тях. И когато му се стори, че ще докосне книгите на масата, той се отдръпна като подплашен кон и едва не събори столчето до пианото. По челото му се появиха капки пот и той спря, избърса лицето си с носна кърпа, огледа стаята със съсредоточен поглед, но в този поглед все още имаше тревога, като тази на диво животно, страхуващо се от капан. Беше заобиколен от неизвестното, страхуваше се от това, което го очакваше, не знаеше какво да прави.

Какво е интересното тук от гледна точка на структурния анализ?

Мартин Идън попада в непозната среда. Програмата на неговия Родител не съдържа поведенческите модели, необходими за тази обстановка. Тогава Аз-ът му на Възрастен  поема контрола. Въпреки че Мартин изглежда неловко, именно той е мислил, а не Артър, чието поведение е било просто и естествено, тъй като то е произлизало от Родителя.

„Но тогава се появи Рут. Тя говореше свободно и леко (Родител). Изведнъж тя улови пламенния поглед на Мартин. Никой мъж не я беше гледал така и погледът му я смути. Тя се обърка и замълча. Нишката на разсъждението внезапно й се изплъзна. Този мъж я плашеше и в същото време по някаква причина тя беше доволна, че той я гледа така (Дете). Придобитите възпитателни навици я предупреждаваха за опасността и силата на този коварен чар (Родител),  но инстинктът звънеше в кръвта й, изискваше тя да забрави коя е и какво е и да се втурне към госта от друг свят (Дете).

И докато Мартин Идън говореше, Рут го гледаше с възхищение. Огънят му я стопли. За първи път усети, че живее без да познава топлината. Тя искаше да се вкопчи в могъщ, пламенен мъж, в който кипеше вулкан от сила и здраве (Дете). Това желание беше толкова силно, че тя едва успя да се сдържи (Възрастен и Родител). В същото време нещо я отблъсна от Мартин (Родител). Отблъснаха я тези наранени ръце, в кожата на които мръсотията на живота сякаш беше впила, от тези подути мускули, от врата, протрит от яка. Неговата грубост я изплаши. Всяка груба дума обиждаше ушите (Родител). И все пак тя беше привлечена от него от нещо, което й се струваше като сатанинска сила. Всичко, което беше толкова здраво установено в мозъка й, изведнъж започна да се колебае. Животът му преобърна всички нейни обичайни условни представи. Животът вече не й се струваше нещо сериозно и трудно, а по-скоро играчка, с която е приятно да се играе, да се върти във всички посоки, но която може да бъде раздадена без много съжаление.  „Ето, поиграй си – каза й вътрешен глас, „гушни се до него, ако искаш толкова много, прегърни го през врата“ (Дете). Тя се ужасяваше от лекомислието на тези импулси, но напразно си налагаше да мисли за своята чистота, за своята култура – за всичко, което я отличаваше от него. Оглеждайки се, Рут видя, че другите го слушат като омагьосани, но в очите на майка си тя прочете същия ужас, ентусиазиран, но все пак ужас и това й даде сили. Да, този човек, който дойде от тъмнината, е създание на злото. Рут беше готова да разчита на преценката на майка си, както винаги е правила. Пламъкът на Мартин спря да я изгаря и страхът, който той вдъхна в нея, загуби силата си (Родител).

Мартин Идън се влюби в Рут и реши да стане част от нейния кръг. Той успя да преустрои програмата на своя Родител и да обогати своя Възрастен със знания. Година по-късно, на партито на Рут, Мартин разговаря с главния счетоводител за около петнадесет минути и Рут не можеше да се насити на любовника си. Очите му никога не блестяха, бузите му никога не се изчервяваха и Рут беше изумена от спокойствието, с което той водеше разговора (Родител с малко помощ от Възрастния). Но разговорът го заинтересува. Мартин не размахваше ръце, но Рут педантично отбеляза особения блясък в очите му и факта, че гласът му постепенно започна да се издига и цветът нахлу по бузите му (Дете). Мартин мислеше много малко за външния вид сега! Той видя колко знаещ и колко широко образован е неговият събеседник (Възрастния и Детето, на което ненатрапчиво помага Родителят).

Постепенно, с формирането на новата програма на Родител, Възрастният на Мартин все повече се освобождава от рутинната работа и започва да разбира ситуацията и своята любима. Мартин осъзнава, че за Рут „радостта от творчеството“ са празни думи. Тя обаче често ги използва в разговори и Мартин за първи път чу за радостта от творчеството от нейните устни. Беше чела за това, чувала го на лекции от университетски професори, дори го споменала, докато взимала бакалавърската си степен. Но самата тя беше чужда на оригиналността на мисълта, на всеки творчески импулс и можеше само да повтори това, което беше научила от думите на други хора. Затова тя не можеше да оцени творчеството на своя годеник, не можеше да си представи, че човек може да стане писател без диплома (Родител).

Възрастният Мартин не може да осигури необходимото финансово състояние на Рут. Когато Мартин попада в скандална история, вътрешният Родител на Рут  с действията си  побеждават нейното дете. Настъпва разпад на отношенията.

За Мартин всичко завършва трагично. Неговият Родител беше унищожен без да може да я защити по начина, по който Родителят на Рут я защити, въпреки че я лиши от щастие.

Само творчеството не беше достатъчно за неговото Дете. То загуби обичайния си социален кръг, не придоби нов, любовта се срина. Настъпи остър комуникативен глад, въпреки че имаше много хора наоколо. Мартин не успя да предпази своето Дете от депресия.

ПСИХОЛОГИЧЕСКО АЙКИДО

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА БОРБА

Източните мъдреци са казали: „Да знаеш – значи да умееш“, т.е. не са достатъчни само знания, а и практика. Трябва да опитате сами или да се учите от опита на другите.  Например, наблюдавайте конфликтите на другите, опитайте се да разберете техния механизъм и да очертаете начини за излизане от тях. „Който върви, ще овладее пътя.“

Обективност на законите на психологията

Когато вали, ние си стоим вкъщи, а ако излезем навън, вземаме чадър със себе си, но не се караме на небето и облаците. Знаем, че законите, по които вали, не зависят от нас и просто се опитваме да се приспособим към тях според нашите възможности.

Но изведнъж възниква конфликт в семейството, на работа, на улицата или в транспорта и вместо очарователните вълшебни звуци на хармоничното общуване, близост, любов, се чува скърцане на преуморени сърца и трясък на разбити съдби. Винаги ни се струва, че ако не беше злата воля на нашия партньор в общуването, нямаше да има конфликт. За какво мисли партньорът ни?

За същото нещо – за власт. Мислено се опитваме да наложим един или друг стил на поведение на партньора си. Побеждаваме го, притискаме го до стената и се успокояваме за известно време, тъй като ни се струва, че сме натрупали известен опит в този конфликт. Какво прави нашият партньор? Същото. И често не подозираме, че законите на общуването са толкова обективни, колкото и законите на природата и обществото.

Пример е следният психологически експеримент от теста за самооценка на Дембо. Пред вас има вертикална скала (фигура 1). На северния полюс са най-умните хора, на южния полюс – най-глупавите. Преди да продължите да четете след схемата по-долу, определете своето място на тази скала.

Поставихте ли се в средата? Не, малко по-високо от средата, нали? Направихте точно това. Това се дължи на един обективен факт подчинен на законите на психологията.

Всеки човек със здрав ум и активна памет би постъпил по този начин.  На всеки би било любопитно да приложи този тест спрямо любимите си хора. Направете експеримент с тях и след това представете предварително подготвен лист хартия с резултата. Съвпадението понякога е до милиметър.

Какво заключение може да се направи от този изящен експеримент? Когато общуваме с партньор, трябва да помним, че общуваме с човек, който има добро мнение за себе си. Това трябва да се подчертае с целия ви външен вид и изграждането на фрази по време на разговор, също така е важно да се гарантира, че няма пренебрежителни жестове, снизходително изражение на лицето и т.н. Най-добре е по време на разговор да гледате внимателно събеседника през цялото време. Освен това отговорът, който следва да дадете на партньора е програмиран в самия въпрос. И не само програмиран. Това е принудителен отговор. Опитайте се да се поставите на северния полюс. Ще видите, че няма да се получи. Защо? Защото обикновено по-близо до Северния полюс се поставят хората със слаб ум.  А по-близо до юг? И това няма да  проработи. Хората, които са в дълбока депресия или мъдреци като Сократ, който е казал: „Знам само, че нищо не знам“, се поставят по-близо до южния полюс.

Ако отговорът на партньора не ни устройва (я той, както току-що установихме, е принуден), ние сме задали грешен въпрос. По този начин, за да управлявате партньора по общуване, е необходимо да моделирате своето поведение и той ще бъде принуден да действа, както вие искате.

Възниква въпросът: какво да кажем за партньора? Ние печелим, но какво ще стане с него? Това е особеността на психологическата борба, че няма победители и победени. Тук или двамата печелят, или и двамата губят. Следователно вашата победа ще бъде и победа на вашия партньор. В никакъв случай не трябва да възпитавате партньора си. Нека си припомним, че възпитанието приключва на петата или седмата година. По-нататъшното въздействие се нарича превъзпитание. А да превъзпитавате можете само един човек – самия себе си.

Следователно обектът на възпитание е винаги под ръка. Отваря се блестяща перспектива: работете върху себе си, поведението си, изучавайте законите на психологическата борба. Бъдете твърд, но мъдър и прощаващ учител. Не наказвайте своя подопечен твърде сурово, опитайте се да го убеждавате. Все пак превъзпитанието е пренастройка, а пренастройването винаги е трудна и болезнена работа. Не забравяйте, че придобиването на знания е като навиването на кълбо.

Основи на амортизацията

Когато подхождате към общуването като към психологическа борба, трябва да разчитате на натрупаната през вековете мъдрост (библейски текстове, учения на източни мъдреци и др.).

1.Практикувайте систематично. Въпросът е откъде мога да намеря време? Отговорът е – не е необходимо допълнително време. Всеки от нас общува и всеки има неуспехи. (Онези, които са доволни от резултатите от общуването си, които са обичани от приятелите си, обожавани от съпругата си, идеализирани от подчинените си, уважавани от началниците си, които никога не влизат в конфликт,  са гении в общуването. Те вече са усвоили всичко на интуитивно ниво). Ако обаче имате неуспехи в общуването, то тези провали трябва да бъдат внимателно анализирани, като се търсят само собствените грешки. Всички знаем поговорката: „Виждаш клечицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око.  Първо извади гредата от собственото си око и тогава ще разбереш как да извадиш съчицата от окото на брат си.“

2.Не се страхувайте от трудностите и провалите. „Влезте през тясната порта, защото зад широката портата и пътят е широк, а той води към гибел и мнозина минават по него и защото зад тясната порта пътят е тесен, а той води към живот и малцина го намират.”

3.Практикувайте първо отбрана, защита.

Практикувайте първоначално само с един партньор – той е достатъчен. 

„Помирете се бързо със съперника си, докато сте още на път с него...“

4.Игнорирайте подигравките на другите. „Не отговаряйте на глупака според глупостта му, за да не заприличате на него.“

5.Не тържествувайте при успех, защото „Гордостта предхожда унищожението, а арогантността предшества падението.“

6. Напълно дайте инициативата на партньора си по време на обучението си.

Принципът на амортизация се основава на законите на инерцията, които са характерни не само за физическите тела, но и за биологичните системи. За да се тушира инерцията, човек прилага амортизацията, без винаги да я осъзнава. И тъй като не я осъзнава, не винаги я използва.

Много по-успешно човек използва физическото амортизиране. Ако бъдем бутнати от високо и сме принудени да паднем, ние продължаваме движението, което ни е наложено, като се опитваме да амортизираме (омекотим, обезценяване, избягване) удара. По този начин потушаваме, тушираме последствията от бутането и едва тогава се изправяме на краката си. Ако бъдем бутнати във водата, то и тук първо продължаваме движението потъване, което ни е наложено и едва след като силите на инерцията престанат, тогава изплуваме. Спортистите са специално обучени за амортизация. Вижте как един футболист взема топката, как един боксьор избягва ударите. Борецът пада в посоката, в която противникът го блъска, при което увлича ударилия го със себе си, след това добавя малко от енергията си и се оказва на върха, фактически използвайки силата на опонента. На това се основава и принципът на амортизацията в междуличностните отношения.

Моделът на амортизацията е добре представен в „Приключенията на добрия войник Швейк”: „Шрьодер спря пред Швейк и започна да го разглежда. Резултатите от наблюденията си полковникът резюмира с една дума:

- Идиот!

- Смея да доложа, господин полковник, идиот! – отговори Швейк.

Какво очаква един партньор, когато се обърне към нас с определени предложения? Не е трудно да се досетите – нашето съгласие. Цялото тяло, всички метаболитни процеси, цялата психика са настроени на това. И изведнъж ние отказваме. Как го караме тогава да се почувства? Не можете да си представите? Спомнете си как сте се почувствали, когато сте поканили момиче (момче) на танц или на кино, а сте получили отказ! Спомнете си как се чувствахте, когато ви отказаха работата, която ви интересува, въпреки че знаехте, че няма основателни причини за такъв отказ! Въпреки, че искаме нещата да се случат по нашия вариант, при отказ най-важното е първата стъпка да бъде амортизация. Само тогава у човек се запазват възможности за продуктивен контакт с опонента в бъдеще. В този случай амортизацията е незабавно съгласие с доводите на партньора.

Амортизацията може да бъде непосредствена (директна), отложена (забавена) или профилактична (превантивна).

Непосредствена амортизация

Непосредствената амортизация често се използва в процеса на общуване в ситуации на „психологическо ласкателство“ в три варианта: а) когато ви правят комплименти или ви галят, б) канят ви за сътрудничество или в) нанасят ви „психологически удар“.

Примери на техники за амортизация.

При „психологическо ласкателство“:

A: Днес Вие изглеждате великолепно.  

Б.: Благодаря за комплимента! Да, наистина днес се чувствам прекрасно.

Последното изречение е задължително. Някои хора правят комплименти неискрено, със съзнателна или несъзнателна цел да смутят партньора си. Отговорът може да завърши тук, но можете да добавите следното: „Особено се радвам да чуя това от вас, защото не се съмнявам във вашата искреност.“

При "покана за сътрудничество":

A.: Предлагаме ви позицията на началник на отдел.

Б.: 1) Благодаря ви. Съгласен съм (ако е договорено).

2) Благодаря за интересното предложение. Трябва да помисля и да претегля всичко (ако се очаква отрицателен отговор).

Трябва да се отбележи, че специалистът по психологическо айкидо дава съгласие след първата покана. Ако първата покана е била неискрена, всичко веднага си идва на мястото. Следващия път с вас няма да играят тази игра. Ако поканата е искрена, ще ви бъдат благодарни за бързото съгласие. От друга страна, когато вие сами трябва да направите някакво делово предложение, то също трябва да направите само веднъж. Нека си припомним правилото: „Да убеждаваш означава да принуждаваш“. В този смисъл, предлагайте (поканете) само веднъж, защото ако това се повтори или потрети, предложението ви вече е принуда. Обикновено специалистът по психологическо айкидо не предлага нищо сам, но организира дейността си по такъв начин, че да бъде поканен по темата, който го интересува.

При „психологически удар“:

A: Ти си глупак!

Б.: Вие сте абсолютно прав! (избягване на удара)

Обикновено две или три бягства при атака са достатъчни. Партньорът изпада в състояние на „психическо гроги”, той е дезориентиран и объркан. Вече няма нужда да го удряте. Уверен съм във вашата почтеност, скъпи мой читателю! Няма да удряте някой, който лежи без нужда, но ако все пак е абсолютно необходимо, отговорът може да бъде продължен по следния начин:

„Колко бързо разбрахте, че съм бил глупак. Успявах да крия това от всички толкова години. С вашето прозрение ви очаква голямо бъдеще! Просто се учудвам, че шефовете ви още не са ви оценили!“

Пример: За илюстрация по-долу е описана сцена, която се разиграва в градски автобус.

Пътник (мъж), усвоил умения за амортизация на конфликт при общуване, качвайки се в препълнен автобус пропуска дама да мине преди него и се напъхва последен, опрял гърбът си във вратата. Когато вратата се затваря, той започва да търси в многото си джобове (той е облечен със яке, панталон и сако) билета си. При тези движения естествено причинява известно неудобство на дамата, стояща едно стъпало по-високо. В този момент внезапно по него е хвърлен „психологически камък“. Дамата казва гневно:

- Докога ще се ровите?!

Веднага последва обезценяващ отговор:

- Дълго.

По-нататък диалогът протича по следния начин:

Тя: Но така палтото ви може да ми се качи на главата!

Той: Може (с лека, едвам доловима в думите му усмивка).

Тя: Няма нищо смешно!

Той: Наистина, няма нищо смешно.

В това време от „галерията“ (останалите пътуващи, чули всичко) съвсем естествено се разнася приятелски смях. По време на цялото пътуване дамата не обелила нито дума.

Представете си колко дълго щеше да продължи конфликт, ако на първата забележка беше отговорено с традиционен отговор, например:

- Това не ви е такси, може да потърпите!

Това е вариант за директна амортизация, т.е. „на момента“. Тези, които започват да овладяват тази техника обаче, често се оплакват, че в момента на контакта нямат време да съобразят как да извършат амортизацията и отговарят в обичайния си конфликтен стил. Работата е там, че много от нашите шаблони на поведение работят автоматично, без да включват мислене. За да приложите техниката, на първо място, трябва да потиснете точно тези шаблони, а след това внимателно да изслушате партньора си и да се съгласите. Тук няма нужда да съчинявате нищо! Да се ​​върнем към горния пример. Виждате ли, той използва „енергията“ на партньора си по общуване и сам не измисля нито една дума! Просто потвърждава, казаното от другия.

Отложена (забавена) амортизация

Когато непосредствената амортизация е неуспешна, се използва отложена (забавена) амортизация, ако е необходимо. Ако директният контакт между партньорите е преустановен, може да се изпрати амортизационно писмо.

Пример: П., на 42 години, научен работник във военно учебно заведение, офицер, посещава психотерапевт за психологическа помощ, с оплаквания за постоянна потиснатост и минорен тон на настроение. Следва да се допълни, че това не е първия му контакт с психотерапевт – преди това е преминал курс по психологическо айкидо при същия психотерапевт, усвоил е и успешно прилага метода за пряка амортизация. По неговите думи това му е позволило значително да укрепи позицията си на работното място и да въведе своите разработки. Психотерапевтът бил изненадан от наличието на подобна симптоматика, тъй като бил убеден, че П. не би трябвало да има повече проблеми. С една дума, посещението му е било неочаквано.

При първата среща П. споделя следната история:

Преди около година и половина се увлича по служителка от съседен отдел. Инициативата за сближаване дошла от нея. Тя му се възхищавала безкрайно, съчувствала му при неуспехи. Под негово ръководство тя започнала да овладява разработените от него методи, усвоявала ги доста успешно и станала негов пламенен последовател. Тя била първата, която обяснила любовните си чувства. Били на прага да започнат съвместен живот, когато изведнъж, напълно неочаквано за него, приятелката му предложила да спрат срещите. Това се случило няколко дни след като му било предложено да се пенсионира (П. е бил военнослужещ), но да остане на свободна практика в армията.

Новите обстоятелства определено били неприятни, но не толкова значими, защото П. получил възможност да продължи изследванията си, въпреки че заплатата станала значително по-малка. Той възприел раздялата с приятелката си като катастрофа. Всичко сякаш се разпадало. Трябвало да се адаптира към новите работни условия, но за него бил приоритет изясняването на отношенията с приятелката му. Опитите не довели до нищо и П. решил да не говори повече с нея и „да изтърпи“, защото разбрал, че в крайна сметка всичко ще мине. Това продължило около месец. Той не я виждал и постепенно започнал да се успокоява. Но изведнъж тя започна да се обръща към П. с делови въпроси без никаква нужда и го гледала при това  с подчертана нежност.

За известно време отношенията се подобрили, но след това отново последва прекъсване. Това продължило още шест месеца. Накрая П. разбрал, че тя му се подиграва, но все пак се поддал на провокациите. По това време той е развил изразена депресивна невроза. При поредната кавга тя му каза, че никога не го е обичала. Това бил последният удар.

За психотерапевтът станало ясно, че да изпраща в това състояние П. в битка сега нямало смисъл. Ето защо, специалистът предложил да приложат отложена амортизация – написали амортизационно писмо.

Амортизационно писмо

„Ти си напълно права, че прекрати нашите срещи. Благодаря ти за наслаждението, което ми достави, явно от съжаление. Ти игра толкова изкусно, че не се съмнявах нито за секунда, че ме обичаш. Ти ме плени и нямаше как да не отговоря на това, което тогава смятах за твое чувство. В него нямаше нито една фалшива нотка. Не пиша това, за да те накарам да се върнеш. Сега това вече не е възможно! Ако кажеш, че отново ме обичаш, как да повярвам? Сега разбирам колко трудно ти е било с мен! И една последна молба. Опитай се да не се срещаш  с мен дори по работа. Трябва да свикнем. Казват, че времето лекува, въпреки че все още ми е трудно да го повярвам. Желая ти щастие!".

След това в плика заедно с писмото били поставени всички нейни писма и снимки. Веднага след изпращането на писмото П. изпитал голямо облекчение. А когато започнали многобройните опити на приятелката му да възстанови връзката, спокойствието на П. вече било напълно стабилизирано.

Вижда се, че няма смисъл да се прави подробен анализ на амортизационните ходове на това писмо. В него няма нито един упрек. Важно е обаче да се обърне внимание на една психологическа тънкост, съдържаща се във фразата: „Опитай се да не се срещаш с мен дори по работа“. Когато П. фиксира тази своя молба към приятелката си да не се среща с него, тя веднага се опитлаа да подобри отношенията. Нека да си припомним принципа, че в общуването забраните имат обратен ефект. Ако искате да постигнете нещо от човек, забранете му да го направи. Забраненият плод винаги е сладък. И обратното, човек се опитва да откаже това, което му се налага, т.е. ако клиентът се беше опитал да я накара да го заобича, с други думи, да я принуди -  ефектът щеше да е обратен.

Както показва опитът, в началните етапи на овладяване на техниката на амортизация е по-добре да се пишат писма. Начинаещите са в силно емоционално вълнение и често след един или два хода на обезценяване преминават към стария конфликтен стил на общуване. Освен това партньорът може да прочете писмото няколко пъти. Всеки път той ще бъде в различно психологическо състояние. Рано или късно писмото ще предизвика необходимия психологически ефект. Има случаи, когато отговорът на амортизационно писмо може да се забави с месеци, дори година.

Профилактична (превантивна) амортизация

Превантивната амортизация може да се използва в професионалните и семейни отношения в тези случаи, когато конфликтът следва един и същ стереотип, когато заплахите и упреците приемат една и съща форма и поведението на партньора предварително е известно. Модел на превантивна амортизация откриваме в „Приключенията на добрия войник Швейк“. Един от героите на книгата, подпоручик Дуб, когато разговарял с войниците, обикновено казвал: „Познавате ли ме? Не, не ме познавате! Вие ме познавате от добрата страна, но сега ще ме опознаете и от лошата. Аз вас ще ви накарам да ревете.“ Един ден Швейк се натъква на подпоручик Дуб.

Подпоручик Дуб: Ти защо се мотаеш тук? - попитал той Швейк. Познаваш ли ме?

Швейк: Смея да доложа, че не бих искал да ви опозная от лошата страна.

Подпоручик Дуб онемял от тази дързост, а Швейк спокойно продължил:

Швейк: Смея да доложа, че искам да ви познавам само от добрата страна, за да не ме накарате да рева, както обещахте миналия път.

У подпоручик Дуб беше останал само дъх да извика:

Подпоручик Дуб: Махай се, негоднико, ще говорим после!

В такива случаи Карнеги предлага: „Кажете за себе си всичко, което вашият обвинител се готви да каже и ще отнемете вятъра от платната му.“ Или както се казва в поговорката: „Преклонена глава сабя я не сече.“

Пример: Нека сега разгледаме пример за превантивна амортизация в семейния живот.

Заместник главният инженер на голям завод, мъж на 38 години, женен, с деца, водещ активен обществен живот, споделя проблемите си по време на групова психотерапевтична сесия.  Тъй като обикновено се прибирал късно от работа, често възниквали конфликти със съпругата му, с която по принцип поддържал добри отношения. Упреците били със следното съдържание: „Кога ще свърши това? Не знам дали имам мъж или не! Имат ли децата баща или не! Мислиш си, че си незаменим! Излагаш се, те само те използват, товарят те като магаре, използват те!“ и пр.

Ето неговия разказ за епизод, случил се в семейството му след едномесечен тренинг за усвояване умения по овладяване на стресови ситуации.

„Един ден, след поредното късно пристигане у дома, видях в заплашителното мълчание на жена ми „психологически ръжен“ и се подготвих за битка.

Диалогът започна с вик:

Съпругата: Защо закъсня днес?

Вместо да се оправдавам, казах:

Аз: Скъпа, удивявам се от търпението ти. Ако ти се държеше така, както аз се държа, отдавна нямаше да мога да го издържа. В края на краищата, виждаш какво се случва: предишния ден закъснях, вчера се прибрах късно, днес обещах да дойда рано, но за късмет пак закъснях.

Съпругата (гневно): Зарежи психологическите номера! (тя знаеше за моите занимания.)

- Аз (виновен): Но какво общо има тук психологията? Ти имаш съпруг и в същото време практически нямаш. Децата не виждат баща си. Можех да дойда по-рано.

Съпругата (вече не толкова заплашително, но все пак недоволна): Добре...

Аз мълчаливо се съблякох, измих си ръцете, влезнах в стаята, седнах и започнах да чета нещо. По това време жена ми тъкмо довършваше готвенето на нещо вкусно. Бях гладен, миришеше много вкусно, но не отидох в кухнята. Тогава жена ми влезе в стаята и попита с известно напрежение:

Съпругата: Защо не отидеш да ядеш? Да не би да са те нахранили някъде?

Аз (виновно): Не, много съм гладен, но не го заслужавам.

Съпруга (малко по-меко): Добре, хайде ставай, ела да ядеш.

Отидох, хапнах малко и продължих да седя.

Съпруга (предпазливо): Какво, не ти ли е вкусно?

Аз (все още виновен): Не, много е вкусна гозбата, но не заслужавам.

Съпруга (много меко, дори нежно): Е, добре. Хапни си колкото искаш.

Конфликтът беше изчерпан, приключи, обезцени се. По-рано несъгласието ни можеше да продължи няколко дни.

Поразително просто е, но почти никой не използва превантивно омекотяване в служебните отношенията! Трябва да отидете при шефа си и да кажете нещо подобно: „Дойдох, за да ми се скарате. Знаете ли какво направих..."

Ето още три примера от практиката на психотерапевта:

Пример N1: Един от клиентите ми беше квалифициран стругар, но боледуваше доста често и с това предизвикваше недоволството на шефа си, който в разговор на четири очи му предложил да напусне работа. Клиентът премина успешно обучение по психологически бойни техники и се чувстваше добре и уверено. И ето какво измислил. След като работил добре в продължение на две седмици, написал писмо (амортизационно) за напускане и без да определя дата, отишъл при началника си, казвайки му следното:

„Разбирам, че бях бреме, но сега съм здрав. За да нямате съмнения в това, донесох ви писмо за напускане по собствено желание без дата. Поставям се изцяло на ваше разположение. Веднага щом ви разочаровам отново, определете дата и ме уволнете.“

Началникът го изгледал с изненада и нескрит интерес. Той отказал да приеме заявлението. Оттогава отношенията между началника и подчинения станали топли и близки.

Пример N2: Жена на средна възраст, инженер по безопасност на труда, която се интересуваше от психология, активно посещаваше тренинг програмите по психологическо айкидо и реши да се преквалифицира в областта на инженерната психология. За да направи това, тя трябваше да се запише в 3-годишни платени курсове, а средства за заплащане на обучението трябваше да получи от местоработата си.

Ето как успява да направи това.

Тя си уговорила среща с директора и влязла последна. Той изглеждал напрегнат и уморен. Започнала така:

Тя: Аз съм последният от опашката и нямам към вас молба, а предложение.

Директорът се отпуснал малко и тя продължила:

Тя: Това предложение трябва да донесе големи ползи за производството, но първо ще трябва да похарчите огромна сума пари.

Лицето на директора отново станало напрегнато. След това разговорът продължил по следния начин.

Тя: Ако не можете да приемете това предложение, няма да имам никакви оплаквания и предварително ми простете за дързостта.

Напрежението веднага спаднало и той любезно я помоли да продължи. Когато тя очертала същността на въпроса, той попитал колко ще струва. Когато тя обявила сумата (сумата била съвсем нормална за възможностите на предприятието), той се засмял весело и дал съгласието си:

Директорът: Е, това са дреболии!“

Пример N3:

Преминал през тренингова групова програма военнослужещ, считал, че ако придобитите умения и знания не са гарант  за живота му в армията, то поне били полезни за да запази здравето си и направили живота му в армията не толкова болезнен. На една от сесиите той разказал един от случаите, при които тези умения са му помогнали да спечели авторитет.

„Нашата група обикновено обядваше в цивилната столова със специални купони. Този ден тя не работеше. Командирът на групата опита да организира хранене с тези купони в друга столова, но не успя. Той изисквал, доказвал, крещял, но без резултат  Тогава предложих помощта си. Отидох при шефката на столовата и се обърнах към нея с думите:

- Имам огромна молба към вас. Ако откажете, няма да се обидя, защото разбирам, че това е много трудно.

Очертах същността на въпроса и я помолих да помисли как да изхрани 12 войници, които са достатъчно възрастни, за да бъдат нейни синове. И бяхме нахранени! После предадохме купоните в нашата столова и получихме парите за тях.“

Резюме

Амортизацията (известна още като обезценяване, туширане, омекотяване) е съгласие с всички твърдения на опонента. Има три вида амортизация: непосредствена (директна), отложена (забавена) и профилактична (превантивна).

Основни принципи на амортизацията:

1. Приемайте комплиментите спокойно.

2. Ако сте доволни от предложението, съгласете се от първия път (на момента).

3. Не предлагайте услугите си. Помогнете само когато сте свършили своята работа.

4. Предлагайте сътрудничество (услугите си) само веднъж.

5. Не чакайте хората да ви критикуват, критикувайте себе си.

Практическо приложение

Описаните три техники за непосредствена, отложена и профилактична амортизация биха били от полза на индивидуално, но особено на групово равнище. Ръководителите на различни ведомства, особено тези, в които служителите им работят с хора (учители, социални работници, администрация и пр.), биха могли да потърсят помощ от специалисти във воденето на групови тренинги, за да развият практически умения в своите подчинени за справяне в сресови ситуации и условия на възникващи конфликти. 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ВЕЧНИЯТ ПРИНЦ, ПЕПЕЛЯШКА И ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО

Защо три вампира са събрани на куп? Работата е там, че техните съдби се преплитат в триъгълник, нещо повече – два от тези вампири са типични невротици.

Текстът представя примери, описващи характеристиките на трите персонажа в процес на взаимодействие.  

Съдбата (сценарий) на Вечният принц

Вечният принц е един от многообещаващите. В училище е отличен ученик, но тъй като е отгледан в „оранжерия” в условия на повишена морална отговорност, той не развива способностите си, не удовлетворява желанията си и поради това от детството си постоянно е в състояние на повишено емоционално напрежение. Ето например, Вечният принц притежава математически способности, но той не успява да се задълбочи в математиката в училище, тъй като трябва (за да бъде отличен ученик и да не разочарова родителите, и учителите си) да отделя много време за изучаване на други предмети или активно да участва в извънкласна дейност. Освен това е принуден да ходи в музикална школа. Обаче, поради пълната му липса на слух, тези дейности се оказват мъчение за него. Накрая той напуска музикалната школа, но това се оказва единственият му протест. Учителите му го обичат, но не и съучениците му. Тези, които се дават за пример на другите – другите не ги харесват  (ефективен способ на учителите да настроят учениците един срещу друг). От тук е ясно, че Вечният принц е самотник.  Както си му е редът, в един момент интересът на Вечният принц се събужда към противоположния пол, но се оказва, че възпитанието му не му позволява да се занимава активно със интимни действия и когато момичетата, се опитват да направят това, той се отдръпва от тях с вътрешно осъждане (възпитание). Трябва също да се отбележи, че той обикновено е с приятна външност, но не винаги го осъзнава, още повече, че почти винаги става обект на подигравка –  момчетата го подиграват заради големите му очи, сравнявайки го с жаба или с прасе заради леката му закръгленост. Той вярва в това и искрено се смята за грозен, особено след като успехът му в часовете по физическо възпитание не е за завиждане Там момчетата го надиграват. 

Впоследствие Вечният принц завършва училище с пълно отличие и постъпва не във физико-математически университет, а в медицински институт по съвет на баща си, лекар по професия. През студентските си години е прилежен, но в социалния си живот „бръмчи“ в периферията. Започва работа и среща своята Пепеляшка в лицето на медицинска сестра, с която работи в една и съща болница. Тъй като началниците му се отнасят зле с него, т.е. експлоатират го безмилостно и пречат на израстването му, тя се оказва единствената му радост и утеха. „Защо трябва да ходиш на някакви курсове, ти вече знаеш всичко“, казва шефът му, когато той плахо се опитва да му напомни, че неговите връстници вече няколко пъти са били изпращани на курсове за повишаване на квалификацията.

Историята на любовта между него и Пепеляшка може да се опише с думите на Шекспир: „Тя ме обичаше заради мъките ми, а аз я обичах заради състраданието й към тях“. Изобщо типичен невротичен брак. Всичко в кариерата му е изпълнено с притеснения. Вълнението и безпокойството го съпровождат навсякъде, дори изпитва чувство за вина за неща, за които съвсем не е виновен. Тази тревожност го прави неуверен, пасивен, колеблив в професията. В резултат на това напрежение скоро се появяват симптомите – високо кръвно, главоболие, сърдечни проблеми, загуба на сън. В бягството си той се опитва да се пробва в други сфери, други специалности, отговорности, обкръжение, реализация. Житейският сценарий обаче винаги се повтаря. Бързо развитие в началните етапи и спиране на подходите към върха, обостряне на следващото заболяване и поредно падане.

Сега познайте кого обвинява за провалите си Вечният принц? Точно така, безотговорната Пепеляшка, поела върху себе си всички грижи около ежедневието и отглеждането на децата. Или го е храни с грешни неща и поради това гастритът му се влошава, или му е купува грешни дрехи, или възпитава децата по грешен начин. Успоредно с това започват и сексуалните трудности. Поради всички тези проблеми той не може да се концентрира върху работата и да постигне напредък. Другите не разбират страданието му, а нещастието на Вечния принц е, че той просто е недоволен от позицията си и е неспособен да постигне повече, защото Пепеляшка е виновна за случващото се – „Всичко е заради теб!“ Общо взето типичен вампир.

Теоретични бележки

Карпман описва „триъгълника на съдбата“ в рамките на три ролеви персонажа: Преследвач - Избавител - Жертва. При неправилно родителско възпитание (ако се прилага стилът „Избавител“ или „Преследвач“) през първите пет до седем години се формира жизненият сценарий на детето (характер, социоген, жабешка кожа, алгоритъм на поведение). Човек става роб на този сценарий, както артистът става роб на пиесата. Самият той е добър човек, но според сценария си трябва да убива, да изнасилва, да се смущава, да се страхува, да бъде груб, да се подчинява и т.н.

Съдбата (сценарий) на Пепеляшка

Нейната съдба е тежка. Тя се омъжва за типовете: Алкохолик, Делови страдалец или Вечен принц. Човек може да бъде изумен и възхитен от нейното търпение и отдаденост, способността й да свързва двата края, докато отглежда деца, пере дрехи, готви, работи в производството и прави секс. Разбира се, тя се разболява, но по-често със соматични заболявания. Полиартрит, сърдечна недостатъчност, хронични белодробни и ендокринни заболявания не изчерпват нейните болести. Тя не желае да се подложи на лечение. Озовава се в болницата едва когато колабира. Ако има леко подобрение, веднага се изписва. Невъзможно е да я изпратите в санаториум за почивка, тъй като децата и съпругът й биха били загубени без нея. Психическото й състояние е почти постоянно безпокойство. Единственото й щастие е, когато цялото семейство е заедно. Тя също е невротичен тип.

Да се върнем на Вечният принц. Казахме, че той винаги има силно начало. Какво се случва с него когато е в този етап на прогрес?

Когато Вечният принц е във фаза на възход, той получава повишение в кариерата. Много често този успех преминава през психотерапевтичния кабинет, където се отървава от всичките си „болести“. Децата му напълно преминават на негова страна. Спира да хленчи. Общо взето той става Цар.

И едва тогава Пепеляшка показва вампирската си същност. Тя се съпротивлява и не иска да промени начина си на живот. Той започва да я моли сладките и брашнените ястия да изчезнат от масата, защото всички в семейството са склонни към затлъстяване, а децата непрекъснато се карат за сладкиши и торти. Стига се до някакъв по драматичен инцидент –  например, едва след като няколко пъти изхвърля тортата и сладкишите в кофата за боклук, купуването спира. Тогава Вечният принц поставя условие на Пепеляшка да започне да се грижи за себе си.

Положението на Пепеляшка обаче е незавидно – става все по-тежко. Тя се рови във всичко и иска да помогне на всички. Започва да „убива“ хората, появили се около нея с добротата си, с грижите си, със състраданието си. Всъщност, това не доброта. Това е дело на вътрешно безпокойство (невротизъм) и следване на вътрешни правила, страхът, че може да бъде осъдена и несъзнателното желание да се хареса на всички – това е програмата й, жизнения сценарий.

Пепеляшка напълно обслужва не само съпругът, а и децата си, като по този начин също ги „убива“, защото блокира тяхното развитие. От своя страна Вечният принц започва да обучава и възпитава децата си в посока придобиване на умения и навици, нужни на децата на тяхната възраст, а Пепеляшка в същото време, вместо да ги похвали, ги критикува за лошо измити подове и за петната по ризите им, обезсърчавайки всяко желание да правят каквото и да било.

Когато Вечният принц се опитва да помогне на Пепеляшка да облече палтото си, тя грабва палтото от ръцете му и казва, че отдавна е свикнала да се грижи за себе си. Когато той се опитва да и осигури средства за красиво облекло, се оказва, че дадените й пари отпуснати за това,  вече са похарчени в домакинството. Тогава той отново проявява упоритост и прави отново паричен превод по нейната сметка (особено когато става дума за обличане, Принцът не жали средства), но сега Пепеляшка не докосва тези пари и те в крайна сметка се стопяват поради инфлационните процеси.

Когато възникват сексуални проблеми, Вечният принц се опитва да говори с нея, но тя избягвала да обсъжда това. Той е настоятелен и я помоли да отделят по-малко време за домакинска работа и повече за себе си. „Ако няма храна вкъщи, ще обядвам навън – в ресторант, но ако задоволявам сексуалните си потребности навън,  това може да свърши зле“, предупреждава я той. „И какво от това. Ще се ожениш за друга.“ – отговаря тя.

По-късно, когато се изяснява, че Пепеляшка не е доволна от сексуалните им контакти и още, че е сериозно болна, но го крие от Вечния принц, той преживява новата ситуация, сякаш е тиранин.

Когато интересите на кариерата му налагат той да се появи в обществото със съпругата си, тя отказа да отиде с него, позовавайки се на факта, че е зле облечена.

Оказа се, че той може да направи всичко за любимата си и в същото време не може да направи нищо. Известно е, че обстоятелствата нямат голямо влияние върху съдбата на човека. Но ако той е в сценария, тогава благоприятните обстоятелства правят този сценарий още по-трагичен. Така е и в този случай. Доброто финансово състояние прави всичките усилия на Пепеляшка абсурдни, но изискванията на сценария я принуждават да бъде глуха за доводите на разума. Интересното е, че Пепеляшка е умна и интелектуално развита жена. По това време тя вече е завършила медицинския институт и се е доказала като добър лекар. Няколко пъти й предлагат повишение, но тя отказва. Логиката е следната: „Никой няма да ме надживее на старото ми място“. Между другото, всички в работата й са възхитени от нея, а Вечният принц дори не може да се оплаче от жена си. Никой не би го разбрал, дори мъжете.

Съдбата (сценарий) на Принцесата и граховото зърно

Тук отново се срещаме с невротичен тип персонаж. По-долу текстът представя подробно пример на нейната история (жизнен сценарий), взет от практиката.

Тя периодично правеше сцени за съпруга си: хвърляше пари в лицето му, напускаше дома с детето и т.н. Съпругът й заемаше видно място, печелеше добри пари, не изискваше тя да работи усилено и в знак на благодарност за всичко това тя се концентрира върху малките неща – точно като принцесата и граховото зърно от приказката на Андерсен.

Да си припомним приказката. Принцесата се появява при краля и кралицата в лошо време. Те я слагат да спи на 20 дюшека и 20 пухени възглавници, но на дъските под тях поставят грахово зърно. На сутринта, вместо да каже „благодаря“, тя заявява, че почти не е спала и добавя: „Само Господ знае какво имах за легло! Лежах върху нещо толкова твърдо, че цялото ми тяло сега е покрито със синини! Просто ужас!". Но за сега тази принцеса не може да се приеме за вампир, тъй като тя изразява недоволството си още преди брака, след като все още не е извлякла никакви блага от партньора си.

Разказ на психотерапевта:

Настъпи време и нашата героиня се омъжи. Тя благосклонно отстъпваше на съпруга си, дори спря да танцува и пее. По негово настояване тя влезе в институт, който не й беше интересен. Освен това тя беше зле ориентирана в този свят. Но най-важното е, че тя престана да живее живота на актриса, за какъвто беше програмирана: винаги да бъде на очи, да блести, да се радва на успех, да получава аплодисменти. Редките ритуални срещи със семействата на колегите на съпруга не й харесваха. Накратко, въпреки благоприятните обстоятелства, тя не се чувстваше щастлива.

На съпругът й също не беше леко. Преследваше го тежка работа и постоянно напрежение в семейния живот – скандалите често бяха напълно неочаквани за него. В крайна сметка той се поболя. Така се роди хипотеза, че една от причините за болестта би могла да бъде непрестанното емоционално напрежение.

И така, изпратих Принцесата и граховото зърно на Вечния принц и забравих за нея. Но две години по-късно той се обърна към мен с молба за помощ. По-нататък в историята ще продължа да наричам нашата героиня Принцесата и граховото зърно, въпреки че, разбира се, Вечният принц я наричаше по име.

 Когато Принцесата и граховото зърно дойдоха при мен, тя събуди моето съчувствие и желание да помогна. Предложих й да посещава психологически тренинги, а в свободните си дни да участва в някаква художествена самодейност. Тя не пропускаше тренировки, внимателно записваше всичко, беше много активна, което понякога ми помагаше много. Тя не криеше симпатията си към мен – тя бяха доста видима, но аз не й придадох никакво значение.

Забележка: Такъв процес винаги възниква в началото на психотерапевтичната работа –  психоаналитиците наричат явлението „пренос“. Пациентът (клиентът) прехвърля проблема си на психолога. Последният, като че ли става за пациента, в зависимост от конкретната ситуация, майка или баща, съпруг или съпруга, приятел или враг, шеф или подчинен. И вече заедно с психотерапевта той решава този проблем, но на съвсем различно ниво. След като преносът (любов или вражда) се извърши, едва тогава пациент се освобождава от трудностите си, придобил нови умения за решаване житейски проблеми. Първоначално преносът е особено полезен, защото незабавно отвлича вниманието на пациента от реалностите, с които той не може да се справи и цялата му енергия е концентрирана върху терапията.) 

Принцесата работеше усърдно и нейното бързо личностно израстване ми харесваше. С нейно участие часовете бяха по-оживени, което ме караше да се чувствам в известен смисъл благодарен. Да не забравяме, че вниманието на всяка привлекателна жена никога не би обидило един мъж.

След часовете заедно отивахме до автобусната спирка. Липсата на време не ми позволяваше да чакам нейния трамвай и обикновено я оставях сама на спирката.

Забележка: Обърнете внимание на този момент. Елементарната учтивост не би позволила на Вечният принц да остави дамата сама на спирката. Най-вероятно той дори би я съпроводил до вкъщи. Тук има демонстрация на безразличие, което свидетелства, че Вечният принц е привлечен от Принцесата и граховото зърно на несъзнателно ниво. Нека не забравяме, че в работата на психоаналитиците доминира несъзнаваното). 

Принцесата и граховото зърно продължи активно да посещават сесиите. След известно време, когато по време на тренингите почивахме за 10-15 минути, тя можеше да запълни принудителните паузи – психологията я увличаше и тя се зае да я изучава задълбочено.

Шест месеца по-късно тя ме помоли да й дам някаква работа, тъй като компанията, в която работеше доста често не изплащаше заплатите навреме, а и тя не харесваше самата работа. По това време секретарката, която организираше часовете ми, ме беше напуснала. Предложих на Принцесата и граховото зърно това несигурно място, предупреждавайки я, че може да дойдат времена, когато няма да има желаещи да се обучават в група. Тя ме успокои, като каза, че засега няма да напуска компанията, а ще излезе в неплатен отпуск.

И така, тя започна да работи за мен: поддържаше добра документация, свързваше се с книжарници и разпространяваше психологическа литература сред слушателите. Материалното й благосъстояние се подобри. Паралелно с това, тя  се стремеше да задълбочи връзката ни, но аз нямах време за това. Разбира се, плащах й повече, отколкото плащат за такава работа (всеки студент би направил всичко това безплатно за правото да посещава сесиите). Аз обаче исках тя да не се чувства ощетена, тоест играех ролята на Избавител, което означаваше, че нарушавах правилата. Сега знам, че трябваше да стана Жертва (Многократно съм повтарял по време на тренингите, че висококвалифицираните психолози не могат да заобиколят Правилата).

Просто трябваше да й дам пари назаем. По това време отношенията с жена ми останаха обтегнати и реших да не проявявам повече инициатива в сексуалните отношения и да очаквам такава от нея. Минаха около три седмици, а от жена ми нямаше реакция. Дори стана много по-спокойна, по-весела и... след една от поредните покани на Принцесата и граховото зърно аз се озовах при нея.

Забележка: Тук вече Вечният принц нарушава четири заповеди едновременно: на Зигмунд Фройд – не влизайте в близки отношения с пациент или клиент, освен ако окончателно не сте решили да свържете живота си с него; на Ерик Бърн – не се сближавайте със секретарката си; отнася се за всички психиатри - истерията е нелечима; на Карл Роджърс – не трябва да провеждате групова психотерапия, ако не сте разрешили собствените си проблеми. Така че проблемите са точно зад ъгъла.

След месец и половина сексуалният ми живот беше такъв, че е неудобно да говоря за това, няма да повярвате. Ако имаше състезания сред мъжете, практикуващи дао на любовта, щях да заема едно от първите места. Бях доволен от себе си и благодарен на Принцесата и граховото зърно.

Дойде лятото и фирмата ми получи изгодна поръчка в един от курортните градове на Черно море и аз я взех със себе си като психолог. Беше месец на щастие. Понякога нещо се вълнуваше в дълбините на душата ми, но това не ме разстройваше особено. Порасналите ми дъщери ни дойдоха на гости. Както се оказа по-късно, те не подозираха, че баща им е способен на такива неща и се отнасяха към Принцесата и граховото зърно много приятелски. Започнах да мисля за развод. Всъщност, имаше някои дребни шупли в плана ми, аз не им обърнах внимание, но по-късно изплуваха в паметта ми.

Отговорността за организацията на работата беше на директора на нашето предприятие. Въпреки че бях ръководител на фирмата, в тази ситуация аз бях изпълнителят. Неочаквано за мен, Принцесата и граховото зърно имаше конфликт със своя режисьор. Тя отказа да изпълни разпорежданията му. Трябваше дълго да й обяснявам какво е изпълнителска дисциплина и защо трябва да се подчинява на режисьора. Сега разбирам, че това са били първите й опити да управлява всички чрез мен (стремежът й към вампиризъм).

Отношенията й с режисьора останаха напрегнати. Всъщност тя ме поставяше пред избора „или – или“, аз исках „и – и“ (механизмът за идентификация проработи. Всъщност ученичката ми беше добре подготвена и лесно можеше да оцелее в такава ситуация. Тя знаеше много (по това време тя учеше в Психологическия факултет на университета), но не можеше да направи много. Веднъж бях в една борова гора и забелязах, че почти всички дървета са с еднаква височина, разликата беше в дебелината. Измислих аналогия: по това опитните специалисти се различават от младите. Младите са по-слаби. Те може би знаят не по-малко (със същия ръст), но ще бъдат отсечени по-рано, тъй като нямат достатъчно дебелина. Тогава обаче въпреки дебелината си, оставени сами с живота, дебелите също няма да могат да устоят на неговите бури без външна подкрепа.

След завръщането от курорта нашите отношения продължиха и през есента жена ми разбра... Принцесата и граховото зърно настоя веднага да отида да живея при нея. Започнаха скандали. Тя ме наричаше предател, измамник, а после всичко това беше прекъсвано от бурна любов. Разбрах, че ако трябва да се свържем, няма да е веднага след скандалите.

Не знам колко можеше да продължи всичко това, но Пепеляшка (съпругата ми) ме помоли да взема решение: или да остана, или да си тръгна. Отидох при Принцесата и граховото зърно. Но това вече не беше живот, а мъчение. Няма да описвам подробности около скандалите. Само ще кажа, че за мен те бяха като правило неочаквани. Винаги намираше някакъв вид „грах“. Скоро се почувствах като в менгеме, което все повече ме притискаше. Живеех не за себе си, а за нея, за тази невротична жена. Сега дори не разбирам на какво се надявах. Няколко епизода показаха, че няма смисъл да продължаваме тези отношения. Трябваше да ги разкъсаме. По време на конфликт с режисьора, Принцесата и граховото зърно му каза, че той е предубеден към нея, защото я обича и иска сексуална близост с нея. Беше истинска дивотия. В края на краищата това не беше в неговите действия или в неговото съзнание. На забележката му, че й плащат повече, отколкото трябва, тя отговори, че е изработвала всичко в леглото с мен. Това ме шокира. Оказва се, че живея с проститутка, а не с жена, която ме обича. Трябваше да я уволня. Деловите качествата на директора бяха по-високи.

Когато живях с Принцесата и граховото зърно, тя постоянно настояваше бързо да прекратя брака и да се оженя за нея: „Ами ако умреш и аз остана с този грах?“ Отбелязах, че е твърде рано да ме погребва и само Бог знае колко дълго ще живее някой. Беше планирана друга командировка. Тя искаше да дойде с мен, като моя законна съпруга. Накрая Принцесата и граховото зърно заявиха, че искат триумф. В началото дори не разбрах какво иска. Оказва се – шумна, многолюдна сватба, на която тя ще покани всичките си недоброжелатели: „Нека видят какво съм постигнала.“

Тогава между нас се проведе следният диалог.

Аз: И аз искам триумф.

Тя: Какъв триумф ти трябва?

Аз: Същото като теб – д се оженя за известен специалист. Искам да се оженя за известен психолог или добра актриса, а не за моя бивша пациентка. Така се получава неравен брак. За теб е триумф, но за мен е позор.

Тя: Но когато стана такава, няма да имам нужда от теб!

Аз: Отлично, стани такава. И ако се окаже, че нямаш нужда от мен, ще ме напуснеш и няма да има излишни бракоразводни процедури. А сега сме заедно и ще направя всичко, за да ти помогна да успееш.

Скандалите продължиха. Причината за окончателната почивка беше поредната кавга, свързана с факта, че отидох да посетя болната си дъщеря. Взех си нещата и се прибрах вкъщи. Но въпросът не свърши дотук. Тя настоя да се върна, тъй като обещах да се оженя, въпреки че не съм давал такова обещание. Тя напусна компанията и дори не помисли да си намери друга работа. Подпомагах я финансово.

Но един ден тя хвърли пари в лицето ми и оттогава спрях да й предлагам помощ. Както каза тя, нямаше към кого да се обърне, въпреки че имаше родители и много богат брат. Чух толкова много ругатни по мой адрес! Тогава започнаха заплахите за самоубийство и заканите за убийство: „Ние двамата нямаме място на земята!“ Заплахите, разбира се, бяха празни думи. Принцесата и граховото зърно се стараеше да ме виждат по-често. Скандалите бяха гарнирани с обяснения в любов. Но щом омеквах малко, натискът пак се усилваше. За възобновяване на сексуалните отношения не можеше да става и дума, въпреки че тя се стремеше към това. Нямах нищо против нея. Разговорите ми с нея обаче я вбесяваха. Беше ясно е, че не мога да й помогна, въпреки че казвах правилните неща.“

Психотерапевт: Няма да се спирам на детайлите. След три месеца успях да я убедя да си намери работа и да остави Вечният принц на мира. Започна да взема уроци по пеене, а работата като психолог в търговски структури й носеха добри доходи. Чувстваше се като независим човек. Сега отношенията й с Вечният принц се нормализираха. Живее със семейството си и работи много. Принцесата и граховото зърно може би ще намери най-после своето щастие, защото сега тя не беше заета да търси „грах“, а се отдаде на творческа работа, собствен бизнес и развитие на способностите си, които бяха блокирани първо от родителите й, след това от съпруга й, а след това и от нея самата.

За да се направи анализ на ситуацията е най-добре да се погледне през погледа на Карен Хорни. Тя описва четири начина за получаване на любов, към които невротичният човек прибягва: подкуп, призив към съжаление, призив към справедливост и накрая заплахи.

Когато една невротична жена се опитва да получи любов чрез подкуп, тя казва нещо подобно: „Обичам те повече от всичко на света, така че трябва да се откажеш от всичко за моята любов.“ Друга форма на подкуп е подпомагане на обекта на любовта в неговите дела, професионално и интелектуално израстване, както и решаване на определени проблеми.

Вторият начин да постигне любов е да се апелира към съжаление: „Ти трябва да ме обичаш, защото страдам и съм безпомощна“. Това, така да се каже, дава право да се поставят прекомерни изисквания към партньора. Невротичната личност може да се позовава на своята благородна природа или да изнуди за благоволение с драстични средства, например като се постави в трудна ситуация, принуждавайки партньора да помогне.

Третият начин да получи любов е призив за справедливост: „Ето какво направих (бих направила) за теб. Какво ще направиш ти за мен?“

Ако тези три метода не помогнат, невротикът прибягва до заплахи. Спомням си, че клиентка успя да се омъжи два пъти, като заплаши своите избраници със самоубийство.

Как да разпознаем и неутрализираме Вечния принц, Пепеляшка и Принцесата и граховото зърно?

Вечният принц – в училище това са любимците на всички учители – ученици, които са в постоянно търсене. Във ВУЗ – студентите, които ходят по групите, движат се от общност в общност. Познавах един студент по медицина, който всеки път изнасяше доклади на научни студентски конференции от катедрите по анатомия, хирургия, гинекология и инфекциозни болести. И всичките му доклади бяха добри. Но по-късно нито една от тези области на медицината не стана дело на живота му. На 35 години той все още не беше постигнал нищо и продължаваше да обещава. Разбира се, това е типичен Вечен принц.

Пепеляшка не е трудна за разпознаване. Когато идва на гости, тя помага при подреждането на масата и миенето на чинии и не участва в забавленията. Когато види, че любим човек е в трудна ситуация, без да чака молбата му, тя идва на помощ. Пепеляшка печели симпатии със своята скромност и безропотност.

Принцесата и граховото зърно вдига много шум около себе си (или си мисли, че го прави). Тя вярва, че всички са й длъжни само за съществуването й. Тя не познава чувството на благодарност, въпреки че може устно да признае, че сте направили нещо полезно за нея. Тя омаловажава услугите на другите и преувеличава своите.

Проблемът с неутрализирането на Вечния принц, Пепеляшка и Принцесата и граховото зърно е сложен, но разрешим.

Ако Пепеляшка се омъжи за Вечния принц, тя трябва да живее за себе си. Оставен без подкрепа и стимул, той ще бъде принуден да стане крал. Той има достатъчно способности за това. Но по някаква причина Пепеляшките не са съгласни с това.

Ако Вечният принц се ожени за Пепеляшка и иска тя да не се превърне във вампир, ще трябва да се откаже да ползва нейните услуги – да пере ризата си, да я изглади сам, да спре да яде храната, която тя е приготвила. След известно време може да й стане ясна абсурдността на собствените й действия. Освен това тя ще бъде лишена от възможността да стане вампир, като упрекне Вечния принц, че живее за него. Ако това не помогне, Вечният принц може да се опита да се раздели с нея психологически. Това често я отрезвява.

Принцесата и граховото зърно може да бъде неутрализирана, като бъде лишена от подкрепа и надежда, че можете да живеете живота си щастливо, криейки се зад гърба на някой друг.

 (превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ – ВАМПИРЪТ В НАС

Разказът за психологическия вампиризъм би бил непълен, ако не се каже как човек се самоизяжда. Тази история ни връща в дълбокото детство. Целият процес на възпитание е процес на насаждане на определени правила (принципи, инструкции), които след това започват да ядат човек, ако той ги следва сляпо.

Всъщност ние сме в прокрустово ложе от писани и неписани правила. Освен това ние толкова свикваме с тях, че ги приемаме за наша същност. И като си мислим, че живеем за себе си, всъщност живеем за тези правила, отдавайки им цялата си духовна енергия. Правила (принципи, наставления) – тези автовампири не ни дават мира дори в съня. Цялата съвременна психология и психотерапия са насочени към идентифициране и унищожаване на автовампиризма. Учените му дават различни имена: Едипов комплекс (З. Фройд), комплекс за непълноценност (А. Адлер), интроекция (Ф. Перле), вътрешен Родител (Е. Бърн), система от взаимоотношения (В. Мясищев), свръхценна идея (много психиатри). Вампирите, живеещи в човек, изсмукват всички сокове от него. И всички психотерапевтични системи имат за цел да изгонят тези вампири от човек и да му помогнат да стане себе си.

Уважаеми читатели! Отървете се от тези чудовища! Това е проста, но обещаваща работа. Просто трябва да съберете смелост и да замените думите на вампира („трябва“, „неудобно“, „взимам под внимание“) с думите на разума („принуден“, „възможно“, „отчитам“). „Аз не съм длъжен – принуден съм“. „Мога да го направя, около мен има умни хора, те ще ме разберат и няма да ме съдят“. „Не се съобразявам с мнението на другите, но го имам предвид.“ Помнете, че само като станете себе си, можете да станете полезни на себе си и на другите!

А сега няколко думи както към донорите, така и към вампирите. Вие не сте нито донори, нито вампири. Вие сте просто „психологически деца“, емоционално незрели хора. Ето някои показатели, по които можете да различите зрялата личност от незрялата.

Незрялата личност се опитва да промени другите хора, да ги адаптира към себе си. Зрелият човек се опитва да промени себе си и преминава към саморегулация.

По време на конфликт незрялата личност казва: „Бях тормозен!“ Един зрял човек заявява: „Позволих си да ме тормозят.“

Незрелият човек се опитва да промени обстоятелствата, зрелият се опитва да се адаптира към тях. Двама души са били на почивка на Черно море едновременно. Единият пристигна с убеждението, че е имал ужасна почивка, тъй като през цялото време имало вълни, вторият е убеден, че си е почивал страхотно, тъй като през цялото време имало вълни. Ясно е, че вторият може да бъде класифициран като зряла личност.

Незрелият човек често знае, но не умее. Зрелият не само знае, но и умее. Следователно незрелият човек критикува, а зрелият го прави.

Незрелият човек се опитва да уреди първо личния си живот, а след това делата си. Като резултат не е доволен нито от едното, нито от другото. Такъв човек става зависим от други хора. Зрелият човек на първо място урежда собствените си дела и придобива независимост. Независимостта значи отговорност, воля, усърдие, действен акт на борба. Личният живот се подрежда сам.

Потребностите на една зряла личност произтичат от нейните успехи, от нейните дела. Незрялата личност, без да прави нищо, копира потребностите на зряла личност, увеличавайки техния размер. (Спомнете си нуждите на по-големите деца, които седят на вратовете на старите си родители.)

Незрелият човек мисли за резултата, а зрелият за задачата си.

Незрелият човек иска повече, отколкото има и заслужава, и в резултат на това често губи това, което има. Зрелият човек се радва на това, което има, и тогава то идва при него.

Незрелият човек иска някой да му урежда работите вместо него, зрелият човек ги урежда сам.

Незрелият се надява, зрелият действа.

Незрелият човек се опитва да контролира другите хора, зрелият контролира себе си.

Незрялата личност е декорация, която иска да се превърне във фигура. Зрелият човек е фигура, която не мисли за това как изглежда.

Една незряла личност първо взема решение и след това коригира фактите, за да отговарят на избраното решение (оттук и мнителността, типична за незряла личност). Зрелият човек първо събира факти и след това взема решение въз основа на тях. Оттук и откритостта на зрялата личност.

Незрелият човек иска да заеме висока позиция, без да се занимава с личен растеж. Зрелият човек се грижи за личностното израстване. Високата позиция идва по подразбиране след това.

Така че порасни! Стани независим, отдели се и порасни!! 

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ЛЪЖЕЦА

Тук не става дума за откровени лъжи, които са достойни за осъждане и които са норма на живот в днешните дни, в които сме свидетели как лицемерието и в политиката, и в управлението на държавата, и в бизнеса, и в междуличностните отношения е издигнато на пиедестал. Двойните стандарти са навсякъде. Виновен е винаги другият.

Тук става дума за онези лъжци, които лъжат, без да го осъзнават и лъжат от благородни подбуди (например „лъжи за спасение“). Те лъжат не само себе си, но и другите. Освен това, използвайки техники за психологическа защита, те се опитват да скрият истината от себе си. Нуждаейки се сами от помощ, те не желаят лъжата за себе си и я предоставят на другите. С други думи, реално стават донори. Те се превръщат във вампири, когато дойдат на преглед при психолог или психотерапевт, опитвайки се да изсмучат повече психологически сокове от специалиста, но не за себе си. След това ще ги дадат на своите щатни вампири.

Основната психологическа характеристика на Страхливия лъжец е несъзнаван страх от това да не бъде съден от близки хора. Страхливостта приема формата на гостоприемство, щедрост, галантност, принципиалност и дори смелост. Проявите на този страх могат да се срещнат повсеместно. Това са съвети към непознати хора (таксиметрови шофьори, сервитьори, портиери и др.). Това е богато лакомство, което многократно надхвърля биологичните нужди на гостите. Това е вдигане на тежести, последвано от лежане в леглото с месеци. Това е напускане на урока по солидарност. Тогава Страхливите лъжци изсмукват психологическите сокове от своите близки. В крайна сметка семейството и работните партньори страдат от ненужни разходи и болести.

Благородният лъжец лъже по благородни причини. Често можем да наблюдаваме това в семейно-сексуалните отношения.

Разкази на психотерапевта:

26-годишна пациентка, изпитваща отвращение към интимни контакти, беше приела съвет от външно лице, да се преструва на страстна жена. Тя обичаше съпруга си, оценяваше неговите човешки качества, грижовност, добри доходи и т.н., т.е. формално бракът изглеждаше щастлив. В резултат тя беше развила истерична невроза, гастрит, колит и миома на матката. Съпругът беше принуден да се грижи за нея и страдаше от често полово въздържание. Когато й предложих да разкаже всичко на съпруга си, тя отказа с ужас.

Съгласих се с нея. В края на краищата съпругът й вярваше, че има страстна жена, а самият той беше великолепен мъж, способен да достави небесно удоволствие на любимата си жена. Какво би станало, ако разбере истината? Веднага щеше да се почувства като изнасилвач. Но той вече страдаше от болестта и истерията на жена си!

За съжаление лъжата е често срещана навсякъде. Доста често цялото възпитание се свежда до това да научим детето да лъже. Отначало то се съпротивлява на това, но по-късно свиква, защото е по-безопасно да лъже. Не ни трябва детето такова, каквото е и ние се опитваме да го адаптираме към подходящите образци. То е принудено да ни лъже, за да си осигури безопасно съществуване, после свиква и лицемерието става негова същност. Всичко това се нарича „умение да се държиш“ или „умение да се вземеш в ръце“.

Отначало детето се учи да крие чувствата си. „Какво си се разлигавил като момиче! Не те харесвам такъв!“, след което родителите му казват, че го обичат! След такова двойно противоречиво послание то престава да забелязва, че прикрива чувствата си. Освен това, когато се появят негативни чувства, лицето му остава напълно спокойно и приветливо. Така човек се научава да играе ролята на благополучна и силна личност. Към него се обръщат за помощ в тези моменти, в които самото дете се нуждае от такава.

Когато такъв възрастен пристигне в терапевтичния кабинет, той с усмивка разказва за неуспехите си. Това е страшна усмивка, зад която винаги се крие дълбока лична драма. Благородни Лъжци, които често не могат да плачат, когато самите те са измамени, защото лъжат преди всичко себе си, а след това близките си. Възпираните чувства винаги избухват в най-неподходящия момент.

Човек се учи да крие не само отрицателни, но и положителни чувства. В крайна сметка, ако вашите „приятели“ забележат вашата радост, веднага ще се постараят да ви измъкнат от това състояние. Прав е бил Ф. Ницше, когато вярва, че не съучастието, а съчувствието създава приятели. Хората често просто се страхуват да кажат, че се чувстват добре, за да не ги „прокълнат“, за да не им завидят и намразят. Дори в лекарския кабинет, благоразположени към мен пациенти се страхуват да кажат, че се чувстват по-добре. Но радостта не е радост, ако не можеш да я изразиш и споделиш с другите!

Човек е научен да крие не само чувствата си, но и мислите, желанията и мотивите си за действия. Той е принуден да иска прошка, въпреки че не се чувства виновен, да се радва, въпреки че в този момент котки драскат душата му, да изразява тъга, въпреки че в този момент душата му пее. В резултат на това той мисли едно, чувства друго, прави трето и започва да живее живота на някой друг. Формира се набор не само от роли, но и от маски, които хората слагат в процеса на общуване. Тогава човек изразходва цялата си енергия не за собственото си развитие, а за това да съхрани тези маски здрави.

На много събития, в които често трябва да участваме, по същество се демонстрират роли и маски.

Погледнете по-отблизо пътниците, които пътуват с вас в градския транспорт. На лицата на почти всички е изписана загриженост. В този момент те се опитват да решат проблемите си. Очевидно е, че се чувстват зле. Те сякаш са откъснати от света около тях. Разбира се, те няма да измислят нищо ценно в този момент, защото не са „тук и сега“, а някъде в миналото или бъдещето, където няма решения на проблемите. Въпреки това, сега те са сами и поне можете да разберете, че се чувстват зле. Но изведнъж виждате, че срещат свой познат. Ето, това е моментът, в който можете да видите как влизат в ролята, която са свикнали да играят, когато общуват с този човек, как слагат подходящата маска. Може дори изведнъж да станат по-привлекателни на външен вид, но това вече не са те.

Един невротик не само не иска да се откаже от ролите и маските си, но и се гордее с тях! Той непрекъснато ги подобрява и се разстройва, ако по някаква причина не може да играе ролята си или ако маската внезапно падне от него. Понякога той дори не знае къде е и кой е. И в това време ми идва да извикам: „Човече! Къде си? Кой си ти? В крайна сметка ти си много по-добър и по-красив, и по-уникален, и по-стойностен от тези маски, които слагаш върху себе си и ролите, които играеш. Намери себе си!“

 (превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА

ПЕРСОНАЖИТЕ „ЛИСИЦА“ И „ЮДА“

Много често срещани видове психологически вампири. Обикновено се разглеждат обединени, защото техните действия имат много общо. Имат обаче фундаментални разлики в резултата от контактите с тях.

Лисицата. На пръв поглед Лисицата не може да се нарече вампир. Да, тя ще се направи на глупак за парче сирене и някои други дреболии, но най-важното е, че не претендира за живота ви и не унищожава бизнеса ви. Напротив, някъде тя дори ще иска да продължите да правите нещо, да откриете нещо, за да може после да го използва, а и да ви отнеме някакво парченце.

Юда е един от най-опасните психологически вампири. Той не би се ограничил само с парченце сирене. Той ще ви погуби или ще унищожи бизнеса ви, което всъщност е едно и също.

Опасността от Лисицата се заключава в това, че човек свиква да получава незаслужени „погалвания“, губи бдителността си и престава да различава ласкателството и възхищението. И ако ласкателството може да се оприличи на тютюн, то възхищението може да се оприличи на морфин. Възхищението е оръжието на Юда.

Спомени на психотерапевта

Спомням си, че често попаднах на ласкателства, когато бях начинаещ лекар. Някои хитреци ме ласкаеха, казвайки че работя по-добре от по-опитните си колеги. Спомням си как след това бях принуден да се занимавам с делата на същите тези Лисици в свободното си време. Впоследствие тези хвалби започнаха да ме дразнят, но не можех да се отърва от Лисиците.

И едва след като разработих системата за психологическо айкидо, намерих добър отговор. Сега, когато Лисицата ми каже, че съм прекрасен лекар, аз отговарям по следния начин: „Да, съгласен съм с вас, че съм прекрасен лекар. Двойно се радвам да чуя това от вас, защото тези комплименти са искрени (тук е по-добре да направите кратка пауза) и зад тях не стои някаква молба, докато други...“ Има и втори вариант. Той е по-кратък и по-съдържателен: „Колко е хубаво да слушам вашите комплименти! А къде е подаръкът?“  Този отговор ми хрумна след една случка. В кабинета ми влезе около четиридесетгодишен мъж. Идваше от далечен край и дойде при мен, за да ми благодари за книгата „Ако искаш да си щастлив“ („Если хочешь быть счастливым“). Каза, че книгата му е помогнала много в живота и иска да ми остане нещо от него за спомен. Той не се поиска нищо от мен. Подари ми сувенир. Бях много трогнат. Беше добър урок. Сега, когато искам да изразя благодарността си към някого, отивам при него с подарък и не искам нищо.

Как действат лисиците и юдите? И двата персонажа ви възхваляват (често за качества, които нямате, но които наистина бихте искали да притежавате).

При Лисицата инициативата за ласкателствата принадлежи на нейния Аз на Възрастен, докато на нейния Аз на Детето е оставен да прави всичко (фиг. 1а).

При Юда възхищението идва директно от неговия Аз на Детето (фиг. 1б). В този момент той е искрен и ако можете да устоите на ласкателствата, е много трудно да устоите на възхищението.

Психология на предателството

Спомени на психотерапевта:

„Бях предаден от моя любим ученик – моята надежда, моето бъдеще, предаден в най-трудния момент, когато толкова разчитах на неговата помощ.“ „Бях предаден от най-добрия си приятел, подчинен, съпруг и т.н.“ Тези или подобни изявления са често срещани в разказите на мои пациенти или клиенти, които обикновено са в депресивно състояние. Доста често те повтарят: „Как да продължа да живея? На кого да вярва човек?“  Разбира се, аз ги утешавах и им помагах както можех. След известен период на психотерапия те постигаха подобрение, но интересното беше, че след известно време те отново ставаха жертви на предателство. Често казано, бях вътрешно възмутен от тяхната „глупост“ и отново продължавах да им помагам.

Но едва когато и аз бях предаден, оцених изявлението на Юго: „Безразличен съм към ударите с нож на врага, но убождането на приятел е болезнено за мен.“ Тогава реших да разбера напълно този феномен, да се опитам да разработя мерки за профилактика на предателство, да разкрия особеностите на поведението, когато вече си бил предаден, да разбера дали аз самият съм предал някого, да опиша психологическия портрет на предателя. С времето беше натрупан достатъчен обем материал. Той би бил най-полезен за родители, педагози, основатели и водещи на научни школи, съпрузи, ръководители от всякакъв ранг и благодетели.

Предателите са „предани“ хора от вътрешния кръг: първи боляри, любимци (ученици, служители, подчинени и др.) и всички онези, в които сте инвестирали както душата си, така и материални средства. Закономерността тук е следната: колкото по-голямо е благодеянието, толкова по-силно е предателството.

Разпространението на предателството е повсеместно. По време на груповите ми сесиите молех тези, които бяха предадени да вдигнат ръце. Почти всички вдигнаха ръце. Почти всеки беше преживял предателство. Предаден от деца, родители, приятел или любим ученик.

И така, какво е предателство?

Предателството е умишленото нанасяне на вреда (материална, морална или физическа) на лице или група хора, които са ви се доверили. Предателството трябва да се разграничава от вероотстъпничеството. Вероотстъпничеството е отказ от общуване с близък преди това човек или група хора. Нека припомним, че Петър три пъти се отрече от Христос, но въпреки това все още се радва на уважение. Юда предаде Христос само веднъж и това действие е стандартът за предателство.

Предателството е описано подробно в „Божествена комедия“ на Данте. Неговите девет кръга на ада всъщност са морален кодекс, който определя наказанията за определени грехове. В деветия кръг страдат предателите. Той е разделен на четири пояса, като във всеки следващ пояс мъките са по-жестоки. В първия пояс, който Данте кръщава на името на Каин, убил брат си Авел, изтърпяват наказанието си предатели на роднините си, във втория пояс – предатели на Родината и съмишленици, в третия – предатели на сътрапезниците си, в четвъртия – предатели на своите Учители. Именно в този пояс се намират Юда, Брут и Касий.

Но защо предателството към сътрапезниците се наказва по-тежко от предателството към близки и Родина? Тук се проявява гениалността на Данте. Геният винаги отразява това, което отговаря на законите на природата и обществото, а не писаните закони, които често отразяват невежеството на техните автори. Писаните закони, обичал да повтаря Анахарсис, са като паяжина. Те задържат само слабите, но силните винаги ще се проврат. Законите са задължителни за всички и няма изключения.

Какви са тези Закони по отношение на взаимоотношенията между хората?

Преди години сътрапезникът беше едновременно другар по лов, колега или родина? И кой от тези персонажи стои по-близо до човек: колега, с когото се общува всеки ден, или брат, който може би живее на съвсем различно място? Разбира се, че е сътрапезникът, колегата. Какво означава храната за нас? Храната е живот! Следователно сътрапезникът е човек, който ни помага да оцелеем. И ако извърша подлост спрямо човек, с когото съм ял, тогава автоматично ставам предател. От тук правилото: Не сядайте на една масата с човек, с когото сте в конфронтация. И обратното, ако се е случило така, че сте бил на гости  на някого, тогава никога не говорете срещу него.

Данте е прав, като приема, предателството спрямо роднините за най-леко. От там  битува разбирането, че майка е не тази която те е родила, а тази, която те е възпитала и отхранила. И три пъти е прав в определянето на най-високото наказание за предателите на Учителя, защото човек се ражда като организъм и става Човек благодарение на Учителя. И ако имате разногласия с Учителя, напуснете го, но не му се противопоставяйте.

Мнозина търпят издевателства над себе си, надявайки се, че съвестта на предателя ще се пробуди. Но не може да се събуди нещо, което го няма. Съвестта е функция на душата, но предателят я няма. Данте дълбоко отбелязва, че „щом душата извърши предателство... демонът веднага влиза в тялото й и остава в него, докато времето на плътта изчезне“. Освен това предателят обикновено обяснява постъпката си в интерес на някакво дело. Казват, че той се противопоставя на Учителя не от желание да му навреди, а защото идеите му вече са остарели, дейността му пречи на делото и пр. Предателят, за да оправдае първото предателство, извършва второ, трето и така нататък до безкрайност, „докато времето на плътта изчезне“.

За личността на предателя

Предателите могат да бъдат активни или пасивни. Общото между тях е, че не са посветени на собствено дело (дейност), а паразитират и живеят за сметка на личности-творци. Кой щеше да знае за Юда, ако не беше Исус Христос? Така предателят винаги е вторичен. Науката е установила, че е невъзможно да се живее без положителни емоции, а те могат да бъдат получени само чрез творчески труд и чрез любовта. Когато няма собствена съзидателна творческа трудова дейност,  човек става предател, разрушавайки създаденото от друг.

Така че, ако не искате да станете жертва на предателство, не се обграждайте от предани хора и придобийте имунитет към тяхното възхищение. Не спасявайте, но не преследвайте! Помнете  „триъгълника на съдбата“.

Предателството може да бъде съзнателно и несъзнателно. Но разплатата и в двата случая е еднаква. Понякога предателят не осъзнава, че е предател. В крайна сметка, когато Юда разбрал, че е предател, той се обесва.

Предателството от партньор по общуване обикновено започва със съмнения. „Съмнението е равно на предателство“, казва източната мъдрост. Познавах един ръководител, който никога не наемаше служители, които се съмняват в него. И това е абсолютно правилна позиция. В крайна сметка, ако аз се съмнявам в даден човек, тогава ще виждам или ще предполагам, че той има черти, които не ме устройват. И каква е разликата дали той ги има или не, аз ще се държа с него все едно са в него, а това е постоянен източник на излишни тревоги и грижи. Не е ли по-добре веднага да откажа всяко общуване? Винаги казвам на слушателите си нещо подобно: „Ако се съмнявате дали да дойдете на моите лекции или не, по-добре не идвайте. Ако си прекарвате добре на друго място, ще се радвам за вас. Но ако се чувстваш зле там, тогава душата ви ще бъде с мен, а след това душата ще донесе тялото.” В светлината на горното е ясно, че ако възникнат съмнения при вземането на жизненоважно решение, по-добре е да се откажете от намерението си (например да изградите семейство с този човек).

Но ако общуването вече е започнало, тогава е по-добре да се доверите напълно и без съмнение. Следването на това правило ще направи така, че да нямате врагове в най-близкото си обкръжение. Някой може да възрази, може би! Но това е по-добре, отколкото да нямате врагове, но да мислите, че те съществуват. В крайна сметка, ако живеете с чувството, че нямате врагове, тогава ще се чувствате зле само в момента, когато ви направят нещо мръсно, а ако се съмнявате в приятелите си, тогава винаги ще се чувствате зле.

Как стоят нещата в семейния живот?

Ако вярвам, че съпругата ми е изневерила или може да ми изневери, и въпреки това продължавам да живея с нея, тогава какъв съм аз? Както каза Виктор Франкъл, ревността винаги е глупава. Настъпва или твърде късно, или твърде рано. Какъв е изводът? Когато възникнат съмнения относно верността на вашия съпруг, или се разведете, ако по-нататъшното съжителство е невъзможно за вас в този случай, или спасете семейството си – не тормозете и не обиждайте партньора със съмненията си.

А сега ще възпроизведа диалога с един от моите пациенти:

Тя: Знаете ли, мъчи ме въпросът, дали мъжът ми изневерява? Тази мисъл ме преследва.

Аз: Кажете, какви основания имате за такова заключение?

Тя: Прибира се късно, понякога е невнимателен и т.н.

Аз: Дава ли си заплатата?

Тя: Да.

Аз: Всеки ден ли спи вкъщи?

Тя: Да.

Аз: Кажете моля, ако разберете със сигурност, че той ви изневерява, ще се разведете ли?

Тя: Не!

Аз: Добре, тогава ще ви кажа със сигурност – проверено е: той ви изневерява!

Тя: Не може да бъде! Как може да знаете?

Аз: От вашите думи. Късни прибирания вкъщи, невнимание и др.

Мисля, че няма нужда да коментираме този диалог.

В заключение, не забравяйте тази източна мъдрост: „Съмнението е равно на предателство“.

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА СЛАДКОЗВУЧНАТА СИРЕНА

В своята „Одисея“, Омир описва сирените със следните думи:

Ти край сирените първо ще минеш. С пленителна песен

те омагьосват плувците, които към тях се насочват.

Който до тях доближи, без да знае, и чуе гласа им,

никога той се не връща и нито децата невръстни,

нито съпругата нявга дома ще го срещнат щастливи,

него веднага омайват сирените с глас сладкозвучен

седнали в цветна ливада, от всички страни обградени

с купища кости на хора изтлели и с кожи изгнили.

Но когато Одисей все още ще иска да чуе тяхното пеене, магьосницата Цирцея му дава следните инструкции:

Но ти, преди да преплаваш край тях, да затъкнеш със сладък

восък ушите на твойте другари, от тях да не може

никой да чуе гласа им, а ти да ги слушаш по воля.

Но за ръце и нозе да те вържат на бързия кораб

с върви о мачтата прав и така омотан да останеш,

докато двете сирени със звучния глас те омайват.

А ако почнеш да молиш или повеляваш да снемат

твойте другари въжата, те по-силно нека ги стягат.

Това е метода на лечение. Просто опитайте да го използвате при вашите одисеи.

Ето какво са изпели сирените на Одисей:

„Тук, Одисее възпяван, тук, гордост велика ахейска,

кораба спри, песента и на двете ни слушай омаян.

Никой край нас не минава на кораба свой черноборден,

без сладкозвучния глас от лъките ни цветни да чуе,

но насладен у дома се завръща и мъдрост научил.

Знаем ний всичко, което в полята край Троя аргейци,

още троянци търпяха по волята на боговете.

Знаем навред що се върши по тази земя многодарна.”

Обърнете внимание, че Сирените не обещават любов. Те обещават да разкажат това, което в актуалния момент е най-важно за Одисей (съвременните Сладкозвучни сирени пеят същото), това което искате да чуете.

Тогава Одисей си спомнил:

Мамеше техният глас благозвучен. Сърцето да слуша

жаждаше. С веждите знак заповеден дадох веднага

да ме развържат. Но всички налегнаха здраво веслата.

А Еврилох с Перимед от местата се дигнаха бързо,

по-здраво да ме завържат и с още по-здрави вериги.

Отлично! Заповедта е била изпълнена. Всичко е приключило. Но в реалния живот са безбройни жертвите на Сладкозвучните сирени. Спасението от този вампир е едно – не спирайте край тях, за да слушате омайния им глас. Ако веднъж прекрачите този праг, гласът им ще продължава с години да кънти в главата ви и накрая ще дойде моментът, в който зарязвате всичко и се втурвате към нея.

По-долу в текста авторът отваря следващата страницата, в която описва това, което Омир не ни е разказал – вътрешните преживявания на героя.

Как изглеждат Сладкозвучните сирени?

Според описанието на Омир, това са птици с привлекателни женски глави. Тези Сладкозвучни сирени, които съсипваха пациентите ми, бяха красиви, а понякога и много красиви и секси жени. Те се отличаваха с жив, активен сангвиничен темперамент, с фриволно поведение и черти на лека истеричност. Тялото им, разбира се, беше сочно и по женски привлекателно, но не и за техните жертви. Жертвите им се сблъскваха само със стоманените нокти на психологически вампири, от които не можеха или по-скоро дори не се опитваха да избягат. След като изсмукаха целия сок от донорите, Сладкозвучните сирени ги прогониха. Жертвите си тръгнаха, но бяха неумолимо привличани от своите мъчителки и след като натрупваха психологическа сила и материални ресурси, те отново се завръщаха при своите вампири. Виждайки своята плячка Сладкозвучните сирени бързо вземаха своето и след това отново прогонваха жертвите си. След няколко такива кръга донорите се обърнаха към мен за помощ или по-скоро бяха доведени от своите съпруги-Пепеляшки.  Пепеляшките дори не бяха много обидени на мъжете си. Самите Сладкозвучни сирени рядко търсеха помощ. Да опиша техния психологически портрет и съдба ми помогнаха разказите на донорите, които с много трудности и загуби се бяха измъкнали от ноктестите им лапи. Между другото, донорите са по правило невротични Крале или кандидати за Крале, т.е. Вечни принцове.

История на един Вечен принц и Сладкозвучна сирена.

Разказ на психотерапевта:

Вечният принц, работейки с мен, започна да става Крал. Когато го срещнах, той беше рус, красив 25-годишен младеж с вид на герой, но с постоянна тъга в очите. Беше много отдавна. Имаше нещо общо в нашата съдба. Бяхме призовани в армията на кадрова служба. Запознахме се във военно градче и бяхме заедно пет години. Той беше много недоволен от съдбата си, смяташе, че армията е осакатила живота му, откъсвайки го от научната кариера. Тогава не разбрах от какво точно има нужда. Той напредна в кариерата, макар и само по административна линия, финансовото му положение не беше лошо, радваше се на успех сред жените, но самият той не се интересуваше особено от никого. Ожени се за прекрасна жена, Пепеляшка по своята същност, която го обожаваше и обграждаше с пълна грижа. Пет години по-късно съдбата ни отведе в различни посоки. Срещнахме се след години. По това време аз работех като ординатор в катедрата по психиатрия, а той беше подполковник и преподаваше във Висше военно училище.

Той имаше две прекрасни деца: момче и момиче. Пепеляшка все още го обожаваше и той щедро се оставяше да бъде обичан и обгрижван. Той нямаше големи оплаквания от съпругата си и дори беше доволен от сексуалния си живот с нея, особено след като принадлежеше към категорията на сексуалните спортисти. Преди брака си той имаше и други жени, но те не можеха да се мерят със съпругата му в сексуален план. След сватбата, по навик, създаде няколко такива контакти, но това не му донесе нищо. Просто всеки път се убеждаваше, че жена му е по-добра. С една дума, вече 12 години беше верен съпруг и тази лоялност не му струваше нищо.

Беше невъзможно да му дам повече от 35 години, въпреки че по това време той вече беше навършил 42. Тъгата в очите му обаче беше останала непроменена. Проблемът беше в това, че и тук имаше проблеми с науката. Като добър специалист и изследовател, той не можеше да защити дисертацията си (или темата не беше вече актуална, или откриваха грешки в методологията).

По това време аз започнах да се интересувам от съвременните методи на психотерапия и го поканих да поработим. В продължение на три години посещаваше сесиите доста систематично. Той успя да намери и развие една много оригинална идея, дори спечели определена известност в научните среди. Отношението на колегите му към него обаче остана двусмислено. Тъй като идеята му беше много нова, той се натъкна на сериозни възражения. Независимо от трудностите, сега беше друг човек, готов да защити идеята си, а тъгата в очите му изчезна. Това вече беше Кралят, макар и още некоронован.

Впоследствие той буквално беше всмукан от работата си и когато се срещнахме отново, установих, че виждам един възрастен човек, въпреки че още нямаше 50 години. Той дори с горчивина сподели, че в трамвая състрадателни жени му отстъпвали местата си. Оказа се, че освен депресивна невроза, той имаше цял куп психосоматични заболявания: хипертония, анациден гастрит, трахеит с лаеща кашлица, която не му пречеше да присъства на заседания и какво ли още не.

Какво беше станало с него?  Да, точно така, оказа се, че беше срещнал своята Сладкозвучна сирена. Тя работела по същата специалност като него, но в друг отдел. По време на работата си те се засичали доста често. Понякога били в едни и същи компании. По негови разкази тя била очарователно сладка, общителна, игрива, талантлива в работата си, но дълго време някакво близко общуване така и не възникнало – дори не му минавала такава мисъл. Нещо повече, той я запознал със свой приятел, който много харесал Сладкозвучната сирена.

А сега неговата история.

Разказ на жертвата-донор:

„Работата ми потръгна. С помощта на техники за психологическо въздействие успях да премахна недостатъците във възпитанието на децата си. Разбрах коя е жена ми през всичките тези години. Даже й признах любовта си за първи път. Бизнесът ми се разрастваше. След като станах ръководител на група, започнах да набирам помощници. Идеите бяха нови, все още нямаха пълно признание и понякога се измъчвах от съмнения дали постъпвам правилно. Затова търсех само доброволци. Групата бавно се събра, но се появиха ученици. Започнах да ходя на конференции и спечелих определена известност слава в научния свят. Точно в този момент Сладкозвучната сирена се обърна към мен с молба да внедря моята методика в нейната работа. Съгласих се. В началото, когато се появяваше нова работа правех всичко сам. Сега тя ми помогна. Бях изумен колко бързо учеше всичко и си помислих, че ще имам добър помощник. Исках да предам съвместната ни работа в нейни ръце, а аз да продължа просто да ръководя. Но тя изведнъж изчезна от хоризонта ми. Тогава се сетих, че имаше сексуални намеци от нейна страна. Веднъж доста късно заедно се връщахме от работа. Тя ме покани да й гостувам. Съжаляваше само, че не може да ме запознае със съпруга си, тъй като бил в командировка. После пак имаше още нещо подобно, но това изобщо не ме притесняваше...

Мина една година. Срещахме се от време на време. Методиката ми се разпространяваше широко и започнаха да валят предложения, да подбирам персонал и да го предлагам на редица институции. Учениците ми бяха пристрастени. Притискаха ме и тогава се сетих за нея. Препоръчах я на престижна институция. Тя се съгласи и започна да се учи от мен. И отново бях удивен от скоростта на усвояване на новите разработки, пълното разбиране и приемане на всички мои идеи, което изискваше значителна промяна както в мирогледа, така и на начина на живот. След известно време, когато я нямаше, разбрах, че ми липсва, че с нея съм изпитал прилив на творчески сили. И това беше значително улеснено от нейните възхитени погледи и сладки речи. Тя ме признаваше за гений, всичко, което казвах, беше прието с възторг. Тя се смееше толкова силно на моите шеги, че се чувствах като голям хуморист, въпреки че никога не съм бил известен с остроумието си. Видях, че тя ме харесва като мъж, но още не разбирах, че я харесвам и като жена. Често се появявахме заедно на конференции, срещи, заседания и банкети. Дори не мислех да се крия, защото все още не изпитвах нищо към нея. И кой зрял мъж не би харесал, когато красива, темпераментна жена, 14-15 години по-млада от него, го гледа с възхищение и не забелязва млади красиви мъже около нея?

Може да попитате какви отношения имах със съпругата си? Мога да отговоря. По принцип добри. (Ето къде е пукнатината, която ще се превърне в бездна! Всяка дума, добавена към думата „добро“, показва наближаваща трагедия.) Но работата беше там, че жена ми не прие новата ми философия, която научих по време на псхотерапевтичното обучение. Чувствах се като женен ерген. Всички са по двойки, а аз съм сам.

Прекарвах все повече време с моята Сладкозвучна сирена. Толкова далеч бяха отишли съзнателните ми мисли за интимна връзка с нея, че я доведох в дома си. Принципно той е отворен за всички нашите приятели, включително от женски пол. Аз дори не забелязах реакцията на жена ми при появата й. В къщи започнаха дребни скандали.

На местоработата общуването с нея продължи. Не помня кой започна, но си признахме, че се харесваме, помня само едно със сигурност: тя беше първата, която каза, че ме обича. Тя разказа как е живяла живота си. Довери ми, че майка й изпраща едно от трите й деца в интернат, където то трябва да води жестока борба за съществуване. Имаше още много трогателни истории за това как не е имала късмет с мъжете. На 18 години била съблазнена от мъж. Забременяла. В крайна сметка той се съгласил да се ожени за нея, но тя избяга от него точно преди да подпишат и направила аборт. Започнала да ненавижда всички мъже. После постъпила да учи в институт и отдала цялото си внимание на обучението. Завършила с отличие.  В последната година от следването сегашният й съпруг предложи брак. Тя му разказала за живота си, а той бил много изненадан и донякъде онемял, тъй като бил възпитан при строги правила, според които не одобрявал сексуалната активност преди брака.  Въпреки това те се оженили. Така или иначе, до днес тя не изпитвала любов или сексуално влечение към него. Сподели, че има хобита. После се оказа, че тя е напуснала съвместната ни работа заради друго хоби. В семейството била в обтегнати отношения със свекървата. Мъжът й постоянно я надзиравал и превъзпитавал.

Както се оказа по-късно, всяка круша си има опашка. Оказа се, че още по време на ученическите си години, девойката постепенно, но неудържимо се превърнала в Сладкозвучна сирена, водеща интензивен сексуален живот. Често сменяла сексуални партньори, които като правило били добре финансово. Аз нито за секунда не се съмнявах в истинността на нейните истории, докато животът не ме срещна с една от нейните жертви. Нямах съмнение в искреността на този човек. Просто ми разказа една случка от своя многострадален живот, без да знае нищо за мен. В тази авантюра участваше Сладкозвучна сирена.  

Ето какво ми разказа той.

„Готвел се да се ожени за нея. В ход била подготовка за сватба. Женихът се съгласил да се срещне с нея близо до домът й. Пристигнал малко по-рано. Валял лек дъждец. Влязъл във входа на съседна къща и запалил цигара. Изведнъж чул омагьосващия смях на своята Сладкозвучна сирена, която обсъждала с мъж подробностите около току-що случило се сексуално „мероприятие“. Сватба естествено нямало, но по-късно той се оженил за същата Сладкозвучна сирена, с тази разлика, че била с по-ниско образователно ниво“.

Тогава не знаех тези подробности от миналото на жената до мен. Стана ми жал за нея. В духовен план тя получи много от мен. Разказвах й дълго и подробно за сесиите по психотерапия. Но сега бях на прага, по някакъв начин да организирам сексуална среща. Исках да се изявя с добър секс и може би да покажа себе си. Не очаквах нищо добро от нея в това отношение. Често казано – подценявах я. Мислех, че тук ще бъда и нейния учител. Не знаех, че е по-опитна от мен.

Още в предсексуалния период започнаха моите мъки. Двадесетте години съпружеска вярност бяха свършили своята работа. Оказа се, че съм загубил всичките си тайни умения за ухажване. Нямах организационен опит и се страхувах да не се „осветя“ като лаик.  Като цяло всичко това се проточи доста дълго време. Когато успях да уредя всичко, тя отказа срещата, позовавайки се на морални и етични норми. Бях малко раздразнен, но не повече. Тя каза, че ще правим бизнес и ще забравим за секса. Всичко се нормализира. Тя ми пееше хвалебствия, аз ги слушах. По-късно тя открито съжали, че е провалила предишната ни срещата и обеща, че повече няма да се държи така. Но аз отново отказах да организирам каквото и да било.

Поканиха ме на една научна конференция, за която се оказа, че е и тя е получила покана.  И тук се разиграха сексуалните ми фантазии. (Искам да ви напомня, че всичко това се случи на фона на конфликтите с жена ми.) Имаше секс, но аз буквално изгорях. Не успях да демонстрирам най-добрите си качества. Но тя прояви разбиране. Утеши ме. Нашите отношения се задълбочиха.  Започнахме да мислим в посока да се съберем, да живеем заедно.

Но точно тогава започнах да имам проблеми в работата си. Трябваше да пиша дисертация. Имах много идеи, но някак си не успявах да ги оформя. Като цяло бях зает със себе си и не забелязах, че тя е загубила интерес към мен. Вярно, не изглеждах по най-добрия начин. Бях заплашен с незабавно уволнение от армията, ако не премина защитата. Когато я попитах за съвет относно моята дисертация, тя ми каза, че трябва да се направят още изследвания. Аз самият разбирах, че е препоръчително да ги направя, но времето ме притискаше и силите ми се изчерпваха. Тогава ми помогнаха, но не тя, а други. Тя каза, че трябва да спрем да се срещаме. Това беше удар за мен. Не очаквах това. Беше ми много тежко.

В онзи момент разбрах какво вътрешно мъчение е изпитвал Одисей. Цялата светлина потъмня.

За съжаление, тя се пърхаше пред мен и показваше новите си хобита. Може би тя не го демонстрираше целенасочено, но просто не го скриваше. Опитвах се да не я срещам, но всичко беше изпълнено с нея. Негодувание към нея и съжаление, че всичко се обърка. Беше като мания, като сериозно заболяване. Живеех само за онези минути, когато тя беше нежна с мен. Вече не я молех за любов, а само за помощ. Светът престана да съществува за мен или по-скоро загубих връзка с него. Изпълнявах задълженията си добре, защото бях професионалист от висока класа. Между другото, докато четях лекции, някак си се успокоявах. Но не успях да направя най-важното – дисертацията си. Когато бях сам, мислех за нея през цялото време. Беше някакъв калейдоскоп от противоречиви мисли, които не могат да бъдат предадени на хартия.

Но един епизод ме довърши. Не помня какво й казах, може би съм я помолил да се върне. И тя отговори с раздразнение: „Никога не съм те обичала!“ И тогава всичко се обърна с главата надолу в душата ми.

Ето кратката му история. Тя е достатъчно показателна.

Разказ на психотерапевта:

В периодите, в които той не я виждаше, идваше на себе си, но щом я срещнеше, веднага се връщаше към предишното си депресивно състояние. Между другото, той беше уволнен от армията, но армията не възнамеряваше да се разделя с него. Оставиха го да работи на свободна практика и дори му създадоха благоприятни условия за научна работа.

По това време той описваше отношенията с нея приблизително с думите:  „Когато съм с другите, аз съм един човек, когато съм с нея, съм съвсем различен човек. Сега, ако можех да се държа с нея така, както се държа с другите, тогава мисля, че тя щеше да е с мен!“ Интересна дисоциация, но не и шизофренно раздвоение.

С голяма трудност той се принуди да работи върху дисертацията си и да овладее нови методики. Дали нарочно или водена от някакъв особен инстинкт, тя се появи при него, когато работата вървяха добре. Той с ентусиазъм и разказа всичко. Тя слушаше внимателно, а след това иронично и ентусиазирано му разказа за постиженията си. Казах му да овладее това, което тя е усвоила и да спре да й говори за успехите си. Нека научи за това от другите. Освен това го посъветвах да започне да хвали всички нейни постижения (сам да се превърне в Сладкозвучна сирена) и ако имат съвместна работа, тогава да заеме подчинена позиция спрямо нея: „Вече ме изпревари, млада си. Продължи нататък сама”

Накрая той пое стръмно нагоре в научното поприще. Но тя продължаваше да занимава мислите му. И ако се срещнеха случайно, сърцето му винаги биеше тревожно. Така той започна да посещава своята Сладкозвучна сирена, за да проследи механизмите на конфликта и да я неутрализира.

Ето какво ми разказа той (разказ на жертвата):

„След няколко посещения открих закономерност. Отивам при нея. Тя ме посреща мило и любезно. Започвам да й разказвам за успехите си (разбира се, не всички). Известно време тя ме слуша внимателно с участие и възхищение. Вълнувам се. Невероятно доволен съм от себе си. Но изведнъж забелязвам, че тя започва да ми възразява. Продължавам да отстоявам своята гледна точка. След това идва момент, когато тонът й става снизходителен, сякаш ме оценяват като по-нисше същество. Тогава тя става иронична и подигравателна. Инициативата ме напуска, а настроението ми тотално пада.

Реших да внимавам повече. При едно от посещенията си успях да забележа този преход от възхищение към възражения. И вместо да защити мнението си, аз се съгласих с всичките й възражения и бързо се сбогувах, преди тя да има време да изпусне нервите си. В коридора забелязах нейното объркване. Тръгнах си съвсем спокоен и дори радостен. Имах две такива посещения.

И тогава дойде развръзката. След като се съгласих с всичките й възражения и започнах да се сбогувам, тя ме нападна с почти нецензурен език. Смисълът му беше, че идвам при нея, нагрявам я до бяло и след това, без да я оставя да довърши мисълта си, без да изслушам аргументите й си тръгвам. Извиних се и казах, че не мога да позволя цялото раздразнение, което се е натрупало в нея, да се излее върху мен, защото не аз съм източникът на това раздразнение. Говорихме на научни теми.

И едва след като преминах този кръг, се почувствах свободен от нея. Тя напусна и сърцето и главата ми. Когато минавам покрай къщата й сега, не изпитвам никакво вълнение. Понякога искам да вляза, но просто нямам време“.

И наистина, той говореше тогава спокойно, сякаш говореше за някой друг.

Скъпи мой читателю, ако и ти се чувстваш жертва на такава Сладкозвучна сирена, не те съветвам да използваш подобни техники, преди да си преминал сериозно психологическо обучение. 

По-добре е да го направиш по-просто и по-мъдро: гледай си работата, т.е. личното израстване. Тогава Сладкозвучната сирена бавно ще се премести от сърцето към стомаха, след това към долната част на корема и по-късно към таза. И след едно от посещенията ти в тоалетната изведнъж ще почувстваш голямо облекчение, защото твоята Сирена ще падне в тоалетната.

Спомням си историята на друг мой пациент:

„Имах много трудна връзка с моята Сладкозвучна сирена, но по това време бях толкова увлечен от собствените си дела! Имаше и успехи, и трудности, и успехи, и поражения. Един ден, когато тя ми пееше хвалебствия, аз я погледнах и си помислих: „Какво прави тази жена тук и какво говори?“

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА

СТАРИЦАТА С РАЗБИТОТО КОРИТО

Този психологически вампир е срещан доста често. Нейният донор е Златна рибка. В началото на развитието на отношенията този вампир може да бъде разпознат по невероятния му отстъпчив и непретенциозен характер. Ще ви направи впечатление, че в началото, когато се яви пред вас, Старицата ще заяви ясно, че не се нуждае от нищо особено, желае само да получи ново корито: „Нашето е напълно разцепено.“ Разбира се, не е срамно да дадете корито. Но трябва да се помни, че по-късно тази Стара жена ще иска да ви погълне, да стане господарка на морето и така вие, както златната рибка ще се превърнете в нейна вещ.

Най-често Златната рибка е директор, а Старицата е секретарка (счетоводител, юрист, специалист по връзките с обществеността или друг човек, на когото в началото имате безкрайно доверие). Като цяло, по-долу е поставен акцент върху проявите на вампиризъм при  сексуални отношения на работното място. В повечето случаи Златната рибка е от мъжки пол, а Старицата с разбитото корито е от женски. Почти винаги нашият вампир е външно много привлекателна жена от сексапилен тип. В началните етапи на развитие на връзката тя се проявява като добър работник, който върши много голям обем работа срещу сравнително минимално заплащане. Златната рибка е много доволна, развива доверие във вампира и в началото дори не забелязва, че той изсмуква соковете от нея. Това е етапа, в който Старицата омагьосва своя донор.

Но нека онагледим ситуацията с конкретен случай.

Пример (разказ на психотерапевта):

Един бизнесмен се обърна към мен с молба да реша личностно-семеен проблем. От няколко месеца се намирал в любовна сексуална връзка със своята юристка. В нея намерил това, което не можел да намери в съпругата си: духовна близост, общ интерес, щедрост, непредубеденост, липса на предразсъдъци и като цяло пълен набор от добродетели, които вижда в обекта на своята любов.

Когато я наел на работа, тя помолила да я приеме при всякакви условия, защото смятала за чест да работи с такъв човек. Давал й малка заплата. Тя нямала нищо против това и била наистина доволна, че най-накрая работи интересна работа под ръководството на интересен човек.

Той също бил доволен от нейната работа, която започнала да носи осезаеми приходи на фирмата. Не можело да се говори за никакви сексуални отношения. От своите подчинени той знаел, че тя има любовник и това въобще не го интересувало. Въпреки това, възхищението й от неговата специална личност му носело радост. Постепенно се сближили психологически. Тя ставала все по-информирана за делата му и той се радвал, че е придобил в нейно лице толкова предан работник.

По някакъв начин те започнали да споделят личните си проблеми. Тя говорила за неуспехите си в любовните отношения, той за проблемите си в семейния живот. Така скоро се озовали в едно легло.

Последвал „розов“ период – той бил във възторг, защото тя била доволна от всичко и приемала всичко за него, включително и неговите възгледи за свободата на сексуалните отношения. Радвал се, че близостта им не се отразила по никакъв начин на деловите им отношения. Тя дори не поискала увеличение на заплатата. Той обаче решил и започнал да й плаща повече.

Няколко пъти били заедно в командировки. Там той се намирал извън себе си от щастие. След като се върнали на работа, той забелязал сянка на недоволство върху лицето й. Причината била, че не можели да прекарват нощите заедно в домашни условия. Той й обещал да измисли нещо, но всичко останало непроменено. След известно време се появило известно напрежение в отношенията и по този повод той потърсил помощ от психотерапевт.

Помоли ме да дам съвет какво решение да вземе, т.е. той постъпи като вампира Безпомощна личност. Обясних му, че не давам съвети. Предложих му да премине сесии за психологическа подготовка при мен и сам да вземе решение. Казах му, че едва след това бих могъл да му помогна да излезете безболезнено от ситуацията.

Той се съгласи и започна да посещава груповите сесии. Мина известно време. Психологическото обучение му помогна в бизнеса, но той никога не взе решение по личния проблем. Натискът върху него от страна на вампира се увеличи. През този период Старицата не повдигна въпроса за развод, но молбите й, превърнали се в искания, се свеждаха до съвместен живот. Също така тя не се обяви срещу посещенията му в бившето семейство, където беше детето му.

И той все пак беше принуден да вземе решение. Нае тристаен апартамент и те започнаха да живеят заедно. Известно време тя бяха повече или по-малко спокойни за факта, че той поддържа отношения с бившето си семейство, но постепенно ситуацията стана напрегната. Той практически спря да посещава детето си и да контактува със съпругата си.

По това време отношенията им станаха много динамични – колкото повече той се опитваше да й угоди, толкова по-яростни ставаха нейните атаки. Един ден, докато били заедно, позвънил телефона. Обадила се съпругата му и честитила рождения му ден. Разговорът не продължил дълго, имал съвсем формален характер, но след това се разразил скандал, продължил почти цяла нощ. Старицата заела ясна позиция: „Защо пречи на нашето семейство! Колко неприлично се държи с теб!“  Подобни сблъсъци започнали да се повтарят циклично. За него станало все по-трудно да се съсредоточи в бизнес делата си. Работата намаляла. Сега вече нямало смисъл и от работата на Старицата, но затова пък почти всичките спечелени пари се озовавали в нейните ръце. Освен това тя започна да изисква участие в решаването на всички бизнес въпроси, а също поставила началото на методични искания за развод и регистрация на брака.

Тя намирала грешка във всяка негова дума, във всяка негова стъпка. „Защо каза това? Защо го направи?“. Опитите да се оправдае или обясни нещо водели до нов скандал. Той станал като сянка, жалко било да се гледа. Вече работел насила. Само високият му професионализъм го спасявал от гибел, но той вече не можел да измисли нищо ново.

По време на скандалите тя се променяла драстично на външен вид: ставала мъртвешко-бледа, а на лицето й се появявала усмивка. Приличала на вампир от филми на ужасите. Когато той изпълнявал всичките й изисквания, за известно време тя ставала нежна и дружелюбна красива жена, т.е. същата, каквато била преди.

„Вече не можех да бъда спокоен дори в онези моменти, когато тя беше сладка, весела, нежна и игрива. Вампирска й усмивка се появяваше внезапно през тази маска. Разбрах, че вече не принадлежа на себе си. Целият смисъл на живота ми беше да й угодя, а не да предизвиквам буря, която ставаше все по-силно всеки път. Накрая, по време на пореден скандал, не издържах и я напуснах“. Така Старицата останала сама с разбитото си корито.

Извод:

Най-важното за да се предпазите от този вампир, е да го разкриете колкото е възможно по-рано. Макар че истината е друга – въобще не се забърквайте (свързвайте) със Старицата. Ако обаче вече сте предали първата кула – свързал сте се с нея, тогава е по-добре да я напуснете в момента на появата на следващото й ново искане.

Старицата с разбитото корито може да избегне тъжната си съдба, ако започне да живее според Закона на любовта, т.е. да желае това, което има, без да мисли за нищо друго. Тогава тя ще спре да бъде вампир.

 (превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ДЕЛОВИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Това е златен човек! Учи добре в средното училище и във ВУЗ. Труди се като пчела. Раздава се за всички. Безотказно. Умен. Талантлив. Създава впечатление, че всичко може. След ВУЗ той често продължава заниманията си в научната сфера,  защитава дисертация. Старанието му може да доведе до заемане на невисока длъжност и да се издигне с една или две степени нагоре по кариерната стълбица.

При него проблемът е, че той не работи в областта на таланта си. Не е лош специалист –  може да е добър преподавател, но би бил по-добър като актьор. По време на занятията той повече играе, отколкото преподава, но студентите го харесват. Той може да е умен архитект, но истинският му талант е този на художник, той посвещава много време на рисуването. Той е умен лекар, но би било по-добре за него да е поет, той пише стихове за всички случаи в живота.

Той не достига върха в професионалната си дейност, защото с удоволствие прекарва много време в реализирането на истинския си талант. Не може да не прави това, въпреки че мърмори, когато го помолят да напише стихотворение, да направи рисунка, да пее и т.н. Но талантът за неговото развитие изисква пълно отдаване на всички усилия и цялото време.

Той често печели грамоти от художествена самодейност, изложби на млади художници и др., с което много се гордее. Ако тази странична дейност по-късно се превърне в основна, всичко е наред – намира себе си и се утвърждава. Има много добри актьори, художници и поети, които преди това са работили в съвсем различни области.

Ръководителите често молят Деловите страдалци да организират празнична вечер, да подготвят сценарий, да дадат идея за украса или да напишат стихове за годишнината на колега, но не са склонни да ги издигнат в службата или да ги насочат към престижна адекватна за тях позиция, тъй като не желаят да се разделят с тях, смятат ги за особено ценни хора, но въпреки това ги считат все пак за второкласни. Така се оказва, че техният талант става непреодолима бариера пред кариерното им развитие. Освен това, Деловият страдалец много често е неуверен, но не защото не може, а защото влечението му е в друга посока и сфера. Има много случаи, когато носители на таланти не смеят да напуснат някаква съвсем посредствена работата, която им  осигурява гарантирано парче хляб и да отплават в бурното море на живота, където могат да навлязат в необятността на творчеството или да загинат в бездната на материалните лишения.

Деловите страдалци са разкъсвани от противоречия. До 40-годишна възраст става ясно, че животът им не се е състоял. Началниците им най-често са доволни от тях, защото имат под свое ръководство добър, неконфликтен служител, който не претендира за нищо. Драмата им обаче се разиграва в семейния живот. Започват да боледуват. Прибират се уморени и казват, че кръвното им се е повишило (язвата се е обадила, сърцето ги боли). Съпругите им са грижовни – преглеждат, измерват, следят, приготвят диетични ястия и ги съветват да излязат в отпуск по болест. Те или мърморят неразбрано или обещават, но 30 минути преди началото на работния ден, Деловите страдащи вече са на работа (има много работа, няма кой да ги замести). Липсата на големи постижения в работата не им позволява да отказват обществена дейност и те се ангажират повече и повече – това им харесва. Така в пряката си служебна дейност са изпреварени от по-посредствени, но по-целеустремени колеги. Болестите постепенно стягат Деловия страдалец все повече и повече. Хипертонията се превръща в мозъчен кръвоизлив, болката в сърцето се превръща в инфаркт, язвата се перфорира и нашият герой се озовава в болницата.

Ерик Бърн дешифрира вампирската същност на Деловите страдалци. Работата е в това, че през това време съпругите им, които някога са били влюбени в тях (и с основание), отдавна са преживели  разочарование. Сега болестта се явява за Деловия страдалец способ да ухажва жена си. Както уместно отбеляза Е. Берн, това е нечестен способ. Много по-честно е да се ухажва с помощта на диамантена огърлица (ако е необходимо, съпругата може поне да я хвърли в лицето на съпруга си!). Но тя е напълно безсилна срещу мозъчен кръвоизлив, инфаркт на миокарда и перфорации в стомаха. Сега тя е заставена да се грижи за него.

Има съпружески двойки, при които Деловите страдалци в продължение на много години се прибират вкъщи само за да прекарат нощта, въпреки че работата им не го изисква и въпреки това съпругите им са все още толкова очаровани от тях, колкото са били в младостта си. Ако същите се бяха прибрали навреме, опустошението им със сигурност би се разкрило много по-рано. Но техните съпруги всъщност са живели целия си живот като сламени вдовици. И в крайна сметка изглежда, че нямат претенции: той не пие, не ухажва жени, той е изцяло отдаден на семейството.

Разкриване и неутрализиране на Деловия страдалец.

Идентифицирането и неутрализирането на Деловия страдалец е доста трудно. Просто е невъзможно да се каже нещо лошо за такъв подчинен. Той е хубав човек. Чувствителен, внимателен, никога не отказва. Той винаги ще се постарае да свърши работата, дори е склонен да свърши работата на другия. Когато е началник, Деловият страдалец винаги ще разбере, ще опрости, ще съдейства.  Но липсата на ясна линия на лидерство в екипа винаги води до анархия, която често пречи на кариерното израстване на служителите. В допълнение, често неумението му да казва „Не!“ води до възникване на конфликти между подчинените. 

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА СИНЯТА  БРАДА

Името е взето от едноименната приказка. Нека накратко си припомним съдържанието й. Сред хората се говорело, че на някакъв господин, по прякор Синята брада (без значение как се бръснел, брадата му винаги имала синкав оттенък), жените му често умирали. Но въпреки това, след известно време той успявал да се ожени отново. След като живя няколко дни след сватбата с новата си, тринадесета съпруга, той тръгнал на дълго пътуване, оставяйки жена си да управлява доста голямото домакинство. Той й предал ключовете от всички стаи на голямата си къща и я предупредил, че има право да отваря всяка врата, да влиза във всяка стая и изобщо да прави всичко. Единственото условие е да не влиза в малък килер. Нарушаването на това условие я застрашавало със смърт. Съпругът дори не я предупредил кога ще се върне. Всичко вървяло добре, но няколко дни преди завръщането му любопитството надделяло у нея. Тя отворила килера, видяла там окървавените трупове на дванадесетте си предшественички, затворила бързо вратата с ужас, но не могла да отмие капката кръв, попаднала върху ключа, който оставила в ключалката. Както се случва в приказките, тя успяла да избяга. Така злото било наказано, което не винаги се случва в живота. Така  тринадесетата съпруга на Синята брада попаднала в тази приказка.

Синята брада играе играта „Хванах те, копеле!“ Това е печеливша игра, защото се основава на законите на човешката психика. Отдавна е известно: забранете на човек нещо и той ще иска да направи точно това. Естествено съпругата от приказката се е поддала на тази провокация. Поради същите причини „сухият закон“ никога не е имал желания ефект и след неговата отмяна нивото на консумация на алкохол е стигнало епидемични размери.

Доста често към този тип вампиризъм прибягват шефове, които са достигнали своето ниво на некомпетентност и не могат да въведат нищо фундаментално ново в трудовия процес. Те започват да се „борят за дисциплина“, защото „редът“ започва с нея. Те зловещо заявяват, че вече няма да търпят закъснения (за работа, срещи, други събития, чиято целесъобразност обикновено е много съмнителна), ненавременно оформяне на документация, невнимателно отношение към клиента и т.н., и заплашват нарушителите с всички наказания. Естествено, животът е пъстър – забавяния се случват, документите не винаги се попълват навреме, а клиентите понякога са груби. Тези факти стават обект на дълги дискусии на различни срещи, където може да бъде трудно да се определи самият шеф за учтиво поведение. Невъзможно е да се обсъжда нещо важно. Няма нито време, нито сили! „И изобщо, възможно ли е да се направи нещо разумно с такива подчинени, когато такива прости неща...“

Антитезата на играта на Синята брада е учтивото поведение. Не се страхувайте от нейната буря. Дълбоко в себе си тя е благодарна на тези, които извършват нарушения. Най-важното е да не възразявате и да признаете грешките.

Пример (разказ на психотерапевта):

Един от моите пациенти, лекар, работещ в клиниката на медицински институт, попадна под натиска на Синя брада – ръководител на катедра. По време на своите обиколки той можеше да му се скара, ако намери малка дупка в чаршафа и не позволяваше на служител, който е закъснял с две минути, да присъства на сутрешния рапорт. Естествено, той проверяваше присъствието на студентите от лекциите, а изпитът за него беше почивка, където можеше да се отпусне. Самият Синя брада не беше известен с точност; той можеше да закъснее много за заседание и дори да го наруши, а след това да не се извини на сътрудниците. Моят пациент по едно време, когато започна работа, се възхищаваше на шефа си и дори се радваше на неговото благоволение. С нарастването на квалификацията си той скоро осъзна, че шефът живее със стар и недостатъчен багаж, но не разбра, че няма и не може да го попълни. Затова той се опита да поправи нещо, да го промени към по-добро и се възмущаваше, когато шефът му намираше грешка в него и в другите за дреболии.

Ще дам техния типичен диалог (моят пациент е донор).

Синята брада (с унизителна учтивост): Вижте, драги господине, какво сте написали тук!

Донор (с известно объркване и недоумение): Какво не е наред тук?

Синята брада (по позата и изражението на лицето си личи колко му е омръзнало да работи с глупави хора): Как можете с вашия стаж и опит да допускате такива вулгаризми?

Донор: Къде?

Синята брада: Все още питате! Ето, вижте! Вие пишете: „дясна ръка“. Но това е официален медицински документ. Заминава за чужбина и аз го подписвам! Какво могат да си помислят за нас?!

Донор (нищо неразбиращ, вътрешно възмутен, което се вижда от лицето му): А как трябва?

Синята брада (разперва безнадеждно ръце): Десен горен крайник! (Между другото, ако беше написано: „десен горен крайник“, той щеше да обвини донора в научност или претенциозност.)

Донор: Каква е разликата?

Синята брада (крайно възмутено): Да, безразлично ви е, не ви пука, не ви пука за честта на екипа. Това сте вие! Но преди два дни...

Следва списък на всички грехове на донора. И колкото повече се оправдава, толкова повече получава. Ясно е, че ако това се случва доста често, донорът става пациент или клиент на психотерапевта.

По-късно, след като пациентът беше обучен в група за психологическо обучение, диалогът ще протече по следния начин:

Синята брада (с унизителна учтивост): Вижте, драги господине, какво сте написали тук!

Донор (съвсем спокойно): Сега ще погледна. Епикриза.

Синята брада (раздразнено): Аз самият знам, че е епикриза. Вижте тук!

Дарител: Дясната ръка...

Синята брада (с малко по-малко напрежение): Не виждате ли вулгаризма тук?

Донор: Не! И така, как трябва да бъде?

Синята брада: Десен горен крайник. Но това е сериозен документ! Подписвам го (и т.н.).

Донор: Добре! Сега ще го оправим.

Синята брада (успокоявайки се): Добре, нека този път остане така, но го имайте предвид за в бъдеще. Все пак това е документ, отива в чужбина...

Донор: Не, така или иначе ще го подготвя отново. Това е простимо за млад, неопитен специалист, но не и за мен. Да, и преди съм правил грешки (той повтаря всичко, което Синята брада каза за него по-рано).

Няколко минути по-късно Синята брада убеждава Донора да не преработва документа. Познавайки всички общо взето стереотипни модели на поведение на Синята брада и прилагайки антитезата на „учтивото поведение“, основен елемент от която беше техниката на обезценяване, моят пациент бързо установи връзка с шефа си. Но това беше най-малкото. Той обучи на тази техника на лекарите от отделението, след което рундовете започнаха да протичат изненадващо мирно. Синята брада на практика напълно спря да обикаля това отделение. Компетентен психолог може лесно да обясни това. Синята брада играеше играта „Хванах те, копеле!“ и там, където няма играчи (мазохисти), които да играят с него, той няма какво да прави.

Когато действате или говорите в рамките на мирогледа на Сивата брада, на лицето му се появява поощрително-снизходителна усмивка и ако преди сте имали някакъв ентусиазъм, той моментално изчезва. Освен това, особено е опасно да се флиртува със съпругата на Синята брада. Ако се прави бизнес със Синята брада, то трябва да се следва точно буквата на договора. Всеки опит за нарушаването му, особено когато е свързано с допълнителни разходи за Синята брада, може да предизвика гняв.

Ако Синята брада е началник, той винаги говори надуто, склонен е към морализиране и прекарва много време в срещи, обсъждайки формални недостатъци,  дреболии, допуснати при подготовката на документацията. Световна трагедия е, ако служител отпечата документ на хартия с грешен формат или го забави с един или два дни. Когато той донякъде се успокои и постави допълнителни строги срокове за коригиране на недостатъците, никой не иска да повдига наистина важни въпроси.

Синята брада винаги има изкупителни жертви. Обикновено това са доста умни служители, които искат да направят нещо значимо или се опитват да защитят достойнството си.

Ако Синята брада е в подчинена позиция и срещне достойна съпротива, той може да се скрие и, ако е необходимо, по-късно да отмъсти. Той никога не критикува директно началниците си, а изпълнява всичките заповеди безусловно. Тъй като документацията на Синята брада винаги е изрядна и отношенията му с началниците са добри, е почти невъзможно да бъде свален от стола чрез заговор на подчинените му – откажете се от този план.

Ако сте подчинен на Синята брада и няма къде да отидете, по-добре е да се примирите и да се сближите с него. Този подход не го считайте за раболепие.  За да направите това, е необходимо да предавате всички доклади навреме и да изпълнявате всички заповеди, без да влизате в никакви дискусии. Ако все пак вятърът на гнева на Синята брада ви задуха, понесете го спокойно, за да не предизвикате буря. Не бива да си подавате главата навън с каквато и да е инициатива. Но ако искате да направите нещо полезно и принципно ново, действайте тихо и за предпочитане отстрани – не го уведомявайте.  Ако Синята брада внезапно разбере за тази дейност и я оцени положително, ще бъде възможно „с наведени очи“ скромно да кажете, че не сте искал да го притеснявате с дреболии.

Синята брада винаги има своите любимци. Те не са за завиждане. Не е трудно всеки да стане такъв. Необходимо е стриктно да следвате всички ритуали, да бъдете изключително учтиви, когато са ви ядосани и да не възразявате, да не възразявате и пак да не възразявате. В сърцето си Синята брада презира такъв служител, въпреки че на срещи го възнаграждава за усърдието му. Ставайки негов любим, този служител на първо място губи уважението на всички, които са независими от Синята брада и са на едно стъпало на кариерната стълбица с него, но не се разбират с него. Когато нещо се случи със Синята брада, тайните недоброжелатели веднага може да станат явни. Ако любимецът внезапно реши, че му е позволено много и извърши и най-малкото нарушение, което по някакъв начин да обижда Синята брада, годините на ласкателство, унижение и сервилност няма да го спасят.

Възможно ли е да се заобиколи Синята брада, без да се претърпи унижение на собственото достойнство и без да губи уважението на екипа? Възможно е, ако се приложат техниките на психологическото айкидо.

Пример (разказ на психотерапевта):

Мой ученик, лекар по професия, работеше като ординатор в една от големите болници и в същото време беше профсъюзен член на отделението. Висши обществени организации (профкомитет) му поръчаха да състави график на дежурните лекари на автобусната спирка. Те трябваше да запишат номерата на автобусите, които минаваха през тази спирка. Целта на мероприятието беше да се установят онези водачи, които хитреят и не са преминават по линията, т.е. връщат се преди спирката на болницата. 

Моят ученик докладва на своя шеф – Синя брада, за тази задача и чува гневна тирада: „Не разбирам какво правите във вашите обществени организации! Лекарят трябва да е до леглото на болния, а не да дежури по спирките! Отидете и откажете това разпореждане!“

Сега чуйте историята от устата на лекаря:

„Преди, след такава атака, или щях да се объркам, или щях да вляза в конфликт с него, или щях да отида при приятелите си да плача. Но след като преминах психологически тренинг по борба с психологическия вампиризъм, спокойно излязох от кабинета и подготвих ръкописен текст на два листа. Доклад, адресиран до главния лекар на болницата, в която се посочва, че нашето отделение няма възможност да изпрати дежурни лекари на спирката, защото те трябва да са до леглото на пациента. Докладът беше с два подписа: моя и моя шеф. Другият лист беше график на дежурствата. С тези документи влязох обратно в кабинета на шефа и казах следното: „Бях в профкомитета. Те споделят вашето възмущение и поискаха да изготвят съответните разпореждания до отделението. Ще изпратят документите до по-висша институция, откъдето е заповедта и се надяват тя да бъде отменена“. Естествено, документите не отидоха никъде.

След това му подадох докладите. Той дълго ги гледаше на масата, после отиде до прозореца, оправи вратовръзката си и попита: „Какво ще правим?“ Аз спокойно отговорих: „Трябва да бъдем принципни. Не е работа на лекарите да дежурят по спирките. Подпишете доклада и ще го изпратим. Но те нямат нищо общо с това, чух, че „те са принудени“. Какво да правя?. Тогава може би ще е добре да подпишете графика на дежурствата и с това да приключим?“, казах аз, подавайки му графика. Той го подписа, като според мен беше в състояние на леко променено съзнание.

Подчиненият на Синята брада има същия стил на поведение като началника си. Позовавайки се на правилата, изисквайки тяхното стриктно прилагане, той може да парализира дейността на институцията и да предизвика дълготрайно чувство на дискомфорт у шефа си, който се опитва да установи топли и делови отношения в колектива.

Пример (разказ на психотерапевта):

Моя колежка, началник на голям клинично отделение, се оплака от свой подчинен – лекар, който беше Синя брада. Започвайки със сутрешния рапорт, той съсипвал живота й, поставяйки принципно правилни искания, които са невъзможни за изпълнение предвид наличната материална база на болницата.

Например, на пациент е предписана бронхоскопия, защото има съмнение за рак на белия дроб. Такъв преглед можеше да се направи едва след седмица, поради факта, че имаше списък на чакащите. Опитът й да обясни това на Синята брада, се оказал в задънена улица. Той се възмутил от факта, че в очакване на преглед нивото на тревожност на пациента ще се увеличи, че това ще се отрази негативно на състоянието му, че би било нечовешко да се измъчва пациентът и т.н. Завеждащата отделението се оказала без правилен избор. Нарушаването на графика в полза на Синята брада е щяло да доведе до недоволство на другите лекари. От друга страна искане до ръководството да разшири материалната база също няма да доведе до нищо добро. Въздействията с волеви методи върху Синята брада не дали никакъв ефект. Разбира се, тя успяла да настоява на мнението си, но психологическото й състояние не било за завиждане.

След като колежката ми се запозна с методите за борба с психологическия вампиризъм, нейните действия бяха следните. Когато Синята брада започвал да настоява пациентът му незабавно да се подложи на някакъв преглед, тя, показвайки му графика на чакащите, предложила да направи промени. Щом той се опитал да направи някакви промени, веднага срещнал съпротивата на лекарите, чиито пациенти на практика пререждал. Така, без да води изнервящи разговори със Синята брада, завеждащата настроила по косвен път целия екип срещу Синята брада и така да се справи с проявите на психологическия му вампиризъм.

Как да разкрием и неутрализираме Синя брада?

Ако общувате със Синя брада за кратко време (педагози, лектори и други, излизащи пред публика), преходността на срещите изисква бързо разкриване наличието на Синя брада. Слушателите, които се интересуват от вашата лекция, обикновено седят леко напред, гледат към вас, с широко отворени или леко присвити очи. Понякога са толкова увлечени, че забравят да пишат, докато ръцете им лежат на масата. Синята брада обаче седи леко облегнат назад, ръцете му често са скръстени на гърдите, главата му е леко наведена надолу, на лицето му има изражение на лек скептицизъм, погледът му е прикован във вас и сякаш казва: „Не ме учи как да живея." Той слуша внимателно, но не толкова, за да усвои информацията, а за да ви хване в противоречие. Веднага щом му се стори, че му е дошло времето, той веднага ще каже: „Категорично не съм съгласен с вас, уважаеми …“ или „Моля, не говорете глупости“.

При такива случаи Синята брада трябва незабавно да бъде „нокаутиран“. С правилната техника той спира „изявите“ си след една или две забележки. Така че на фразата „Не съм съгласен с вас“, без да влизате в дискусия, трябва да отговорите: „И така трябва да бъде! Може би говоря глупости. Вижте колко бързо го разбрахте. Вече няколко години не мога да разбера всичко това и обърквам себе си и слушателите си. И на вас не ви се отдава да…!“ Не е нужно да казвате цялата тази фраза. Често първото изречение е достатъчно. Това е идеален способ за обединяване на слушателите (останалите) срещу Синята брада. Ако той упорства, то поне един от слушателите ще го „ужили“ с нещо от рода на: „Ако не ви харесва, тогава напуснете и не се намесвайте в слушането!“

Ако трябва да общувате със Синя брада дълго време, тогава не трябва да действате толкова рязко. Между другото, ако успеете да привлечете Синята брада на ваша страна, той може да стане надежден и лоялен служител, който пръв ще посочи вашите грешки. Във всички случаи е по-добре да го слушате, може би той е прав в някои отношения, но ако той е просто анти-лидер, след известно време самата група ще го постави на мястото му.

Ако искате да разпознаете Синята брада рано, провокирайте го да се изяви. За да направите това, трябва да говорите за вашите успехи. Човек, който не ги е постигнал, ще възприеме това като самохвалство, ще изрази съмнения относно постигнатите резултати, ще започне да установява дали правите това, което казвате, ще започне да се интересува не толкова от идеите, които изразявате, а от вашата личност (т.е. не от качеството на водата, а от това, как е конструиран съдът, от който той пие). В такива случаи е по-добре да не се оправдавате и да кажете истината или да не казвате нищо.

Пример (разказ на психотерапевта):

Един ден по време на едно от занятията в първите дни на семестъра говорих за успехите, които постигнахме в клиниката с въвеждането на нашите методи на психотерапия и психокорекция в практиката за лечение и профилактика на неврози. Това предизвика ентусиазъм сред мнозинството, тъй като тези методи са лесни за научаване. Синята брада, който все още не се беше показал, но беше установен от мен, ме изслуша внимателно и щом казах фразата: „Психологическата подготовка без добра физическа подготовка няма смисъл, защото за да срещнеш щастието и да се възползваш от него, е необходимо добро здраве.“, веднага ме попита: „Правите ли сутрешна гимнастика?“ Отговорих честно: „Не!“ На лицето му се изписа задоволство и погледна триумфално групата. Изчаках, докато той се наслади напълно на победата си и казах: „Като дете не ме учеха да правя сутрешни упражнения. Опитах се да развия този навик в себе си, но засега не успявам. Въпреки това всеки ден ходя пеша до работа, а понякога и обратно, събират се пет или десет километра. Освен това играя тенис на маса два-три пъти седмично, а понякога ходя и на басейн. По време на заниманията със студентите показвам упражнения от гимнастиката тай дзи чуан (един от стиловете на ушу). Това ми е достатъчно“. Синята брада беше някак смутен. Бях разбира се наясно, че това няма да свърши дотук.

Веднъж провеждахме занятия в болницата. След края трябваше да се върна в института. Групата вече беше тръгнала, а аз се забавих. Тъй като бързах, вървях скоростно и когато видях трамвая, започнах да бягам, изпреварвайки група, която вървеше бавно. И изведнъж чувам отзад: „Но вие казаха, че ходите през цялото време!“ – това беше Синята брада. Веднага му отговорих, докато бягах: „Да, просто те заблуждавах!“ (не трябва да се забравя, че спорът със Синя брада е безполезен). Всяко правило има изключения“. Синята брада разбираше това дълбоко в себе си, но вампирската му природа го принуждаваше да изисква от донорите си 100% спазване на правилата.

По време на следващите занятия Синята брада продължи да ме „хваща“. Понякога забележките му имаха смисъл, понякога бяха нелепи. В такива случаи казвах нещо подобно: „Може да сте прав, но не мога да разбера линията на вашите разсъждения, така че оставам на моето мнение. Ако ми бяхте началник, бих изпълнявал вашите разпореждания. В този случай отговорността за изхода на нещата е моя и ще бъде изпълнено моето решение. Ако не се получи, тогава ще преминем към вашия вариант“.

Постоянното ми избягване на конфликти даде положителни резултати. Месец след началото на занятията той ме помоли да говоря с него индивидуално. Той сподели за своя провален живот поради неспособността му да отстъпва, когато греши, да не говорим за случаите, когато е прав (между другото, да отстъпиш, когато си прав, е високо ниво на психологическа подготовка!). Това изиграло фатална роля в живота му, където се сринали и кариерата, и личните му отношения. Не успял да реализира способностите си. В резултат на това откровение се разделихме като приятели.

Този пример ясно показва защо хората се превръщат в психологически вампири. Защото губят смисъла на собствения си живот. Привързват се към донори и често и при тях нещата не вървят добре. Ясно е, че в тези случай вампирите изсмукват празнотата.

Как да възпитате Синята брада?

Няма нищо по-просто. Има два варианта. Първият вариант изисква да възпитавате детето си в стил „Избавител“ (вариант на стил „кумир в семейството“). Достатъчно е да задоволявате всичките му капризи и рано или късно, но най-вероятно рано, то ще повярва в своята непогрешимост. Ако е умно, то бързо ще намири недостатъци в същността на нещата, предизвиквайки раздразнение сред близките си. Напускайки семейството, то ще започне да сее конфликти и раздори около себе си. Само в онези моменти, когато предизвиква възмущение сред другите, то ще чувства, че живее. В бъдеще, когато силите му са изчерпани, го очаква пълна самота, въпреки че чувството за самота никога не го напуска.

Вторият начин за възпитание на Синя брада е отглеждането на дете с холеричен темперамент в стила „Преследвач“ (вариант на стил „таралежена ръкавица“), като се толерират неговите сблъсъци (недоволство, претенции и пр.) спрямо учителите (и други възрастни).  Постоянното му заяждане ще предизвика чувство на протест сред учителите. То ще започне да търси противоречия в действията им, а когато постигнал независимост, то ще започне да търси грешки в хората, които зависят от него, тоест ще стане Синята брада.

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА БЕЗПОМОЩНАТА ЛИЧНОСТ

Най-често срещаният тип вампиризъм. Безпомощната личност поставя проблем и донорите се опитват да го решат. Играта на Безпомощния човек се нарича „Защо не?...” - „Да, но...”. Но колкото и да се борят донорите, колкото и да са на брой, колкото и умни да са, те няма да решат проблема и вампирът ще победи всички.

Пример (по Ерик Бърн):

Безпомощното лице, хубава жена на около 35-40 години, е посетена от свои приятелки, с които води спокоен разговор на чаша кафе.

Безпомощна личност (с тъжен глас): Вижте в какво състояние е апартаментът ми! Нуждае се от спешен ремонт! Не мога да си представя какво да правя?

Донор А.: Защо не се свържеш с жилищната служба?

Безпомощна личност: Да, но там има дълги опашки и работата е лоша!

Донор Б: Защо не се свържеш с кооперацията?

Безпомощна личност: Да, но те таксуват много скъпо!

Донор В.: Защо не накараш съпруга си да направи ремонта?

Безпомощна личност: Да, но той няма време и ние нямаме инструменти!

Донор Г.: Защо не купиш инструментите и накарай съпруга си да направи ремонта?

Безпомощна личност: Да, но ако направи ремонт, таваните ни ще се срутят след две седмици!

Играта приключи! Настъпва неловка тишина и след известно време започва забавлението „Не е ли ужасно“ във вариант „Тези безполезни съпрузи“. Безпомощната личност получи много „удари“ и остави съветниците си на студено.

Със сигурност ви се е случвало, да сте дал добър съвет на някого, който той да отхвърли напълно и в едва контролиран гняв да си помислите: „Ей, тоя не е на ред!“

Пример (от книгата „Ти си о"кей и аз съм о"кей“ на Харис):

Двама приятели си говорят. Донорът, просперираща жена, идва да посети Безпомощната личност – нейна приятелка, на която не всичко върви в личния й живот.

Безпомощна личност: Наистина ли съм толкова страшна, че никой не ми дава дати?

Донор: Защо не отидеш на фризьор?

Безпомощна личност: Да, но има огромни опашки.

Донор: Защо не се боядисаш сама?

Безпомощна личност: Да, но тогава косата ми ще се превърне в кълчища!

Донор: Защо не поставиш малко фон дьо тен?

Безпомощна личност: Да, но съм алергична!

Донор: Защо не отидеш на дерматолог?

Безпомощна личност: Да, но вече знам какво ще каже!

Донор: Защо не се включиш в психологически тренинг? Има подходящи момчета.

Безпомощна личност: Да, но съм толкова уморена!

Донор: Защо не спреш да гледаш до късно тези вечерни предавания?

Безпомощна личност: Да, но трябва да се забавлявам по някакъв начин все пак!

Донор (с раздразнение): Ти сама не знаеш от какво имаш нужда!

Донорът си тръгва и вампирът, след като е получил много „удари“, тъжно си мисли: „Светът е ужасен, нищо не може да се направи. Ето, последната ми приятелка ме напусна” (развлечение – „Не е ли това ужасно?” под формата на вътрешен монолог).

И не й хрумва, че трябва да се промени и да не иска съвет, а сама да взема решения, да поема отговорност за живота си. Победата на вампира е странна.

Пример:

Срещат се двама студенти – Безпомощна личност и донор.

Безпомощна личност: Нямам идея какво да правя. Имам тест в понеделник, а нямам нищо готово!

Донор: Защо не поработиш през нощта?

Безпомощна личност: Да, ама вече една нощ не съм спал!

Донор: Защо не отделиш време в неделя?

Безпомощна личност: Да, но имам среща в неделя!

Дарител: Защо не помолиш учителя да се явиш по-късно, да отложиш за друга дата?

Безпомощна личност: Да, но той каза, че не може да има забавяне.

И пак кръгът се затваря. Има преход към забавлението „Не е ли ужасно?...“ във версията на „Тези ужасни учители“.

Пример: (Играта „Защо не?...” - „Да, но...” – спомен на психотерапевта)

Спомням си един епизод от собствения си живот. Бяхме се събрали готина група колеги на приблизително една и съща възраст – 35 години. Почти всички бяхме обременени със семейства, всеки от нас имаше деца. Аз имах две, едното беше на шест години, второто – на по-малко от годинка. Съпругата ми беше в неплатен отпуск по майчинство. Само аз работех. Беше трудно да свързваме двата края. В нашата компания имаше една жена, приятна на вид, но с неуреден личен живот, която заемаше същата позиция като мен. Постоянно се оплакваше. Опитвахме се с каквото можем да й помогнем с всякакви съвети, които тя не приемаше, което ни дразнеше много. Каква беше изненадата ми, когато се оказа, че всичко, което тя ни разказа и всичко, което ние казахме на нея, е описано отдавна! И си мислех, че това са моите мисли! Оказва се, че вътре в мен е имало игра, която ме е превърнала в жертва на психологически вампиризъм.

Още тогава забелязах, че хората са склонни да дават съвети. Най-лесният начин да получите съвет е как да отглеждате деца, как да лекувате определени заболявания, каква специалност да изберете, кога можете да се ожените. Между другото,  точно на тези въпроси с голям труд могат да отговорят дори професионалисти. Тогава за себе си измислих формула: „квалификацията на един психотерапевт е обратно пропорционална на количеството дадени съвети“. Ето защо в моята работа се опитвам да науча пациента да взема самостоятелно решения, особено тези, които могат да повлияят на бъдещата му съдба.

Как мислите, чий проблеми решава тези, които съветват: своите или на другите? Отговорът е – своите. Но тъй като вие нямате качествата на съветник, няма да можете да направите това, което той ви указва.

Пример: Често съветниците препоръчват да се направи нещо, което самите те не са се осмелили да направят някога. Например, не е без основание твърдението, че не бива да се приемат съвети за това, как да се възпитават деца от хора, които нямат деца и не са преминали през това горнило.

37-годишна неомъжена жена, се консултира с психотерапевт дали трябва да има дете извън брака. Споделя, че има няколко приятелки, неомъжени жени над 50 години, които силно я съветват да направи това: „Бяхме глупави, затова сега останахме самотни. Не повтаряй нашата грешка“. Решения, основаващи се на съвети на хора, които не са се решили, не са се осмелили да направят нещо в миналото и за което нямат опит, са едни от най-опасните.

А сега няколко думи за психологическите съвети. Помислете какво можете да спечелите в резултат на това. Да предположим, че приятел идва при вас и ви пита дали да се ожени за М., след като знае, че я познавате от много години. Когато вие дадете негативно мнение, тогава той, ако на несъзнателно ниво е решил да се жени за нея, ще отиде да се консултира с друг. И ще продължи така, докато не намери човек, който да го посъветва да се ожени за М.

Как ще свърши това за вас? Знаете, че първият месец е меден месец и влюбените свалят не само обикновените, но и психологическите си дрехи, т.е. опитват се да разкажат колкото е възможно повече за себе си. И така вашия приятел в момент на откровеност, казва на М., сега негова съпруга, нещо подобно: „Знаеш ли, любов моя, преди сватбата попитах за съвет „Х“, дали си заслужава да се оженя за теб и той ми каза, че не струваш! Добре, че не го послушах!“ Тогава вие автоматично получавате за враг съпругата на своя приятел. Разбира се, може да възразите: „Той наистина ли е такъв глупак, че ще говори за това?“ Отговорът е: „Разбира се! Ако беше умен, нямаше да се консултира по този въпрос!“

Ето и обратен вариант. Казвате: „Ожени се! М. е достойна жена и ще те направи щастлив!“ Първият месец младоженците получава медец, вторият обаче – пелин.  Нашият герой научава цялата истина за жена си и вие отново придобивате враг. Но сега в негово лице. Всъщност, този, който обича да се консултира, просто иска да прехвърли отговорността за неуспешно решение върху друг, т.е. той е истински психологически вампир!

Как да идентифицираме и неутрализираме Безпомощната личност?

Ясно е, че този вампир непрекъснато исква съвети, но не ги следва. Неговата игра е „Защо не?...” - „Да, но...”  Затова, за да се неутрализира Безпомощната личност, не трябва да му се дават съвети, не трябва да се заема позицията на Родителя, защото той изпраща исканията си точно към А-за на Родителя.  Ето един възможен модел за реакция: 

Пример:

Безпомощна личност: Виж в какво състояние е апартаментът ми! Нуждае се от спешен ремонт! Не мога да си представя какво да правя?

Донор: Да, това е комплексен проблем. Какви са намеренията ти, какво ще правиш?

Безпомощна личност: Синът ми изобщо не иска да чете.

Донор: Да, това е много лошо!

Безпомощна личност: Какъв съвет ще ми дадеш?

Донор: Представа нямам!

Пример: Трябва да се отбележи, че играчите могат да сменят местата доста често. Това може да се използва и за защита. Но тогава донорът става вампир.

Ето един пример (отговорът е защитно-нападателен).

Безпомощна личност: Синът ми изобщо не иска да чете. Не знам какво да правя!

Донор: Какъв е проблем! Синът ми отиде да живее с тридесетгодишна жена, а е само на 16 години!

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ГРИЖОВНАТА МАЙКА

В живота много често възникват такива казуси. Момиче – студентка, бъдещ лекар, обмисля да се омъжи. Претендентът за ръката и сърцето й е офицер, завършил Военната академия и е разпределен в отдалечен гарнизон в планинска пустош. Когато момичето споделя идеята с майка си, получава следния отговор: „Посветих целия си живот на теб. Ако тръгнеш, ще умра." Дъщерята е объркана. Тя обича годеника си, но не иска майка й да бъде наранена.

Един прост анализ показва, че тук не ухае на любов към дъщерята, ако любовта се разбира като активен интерес към живота и развитието на обекта на любовта. Дъщерята ще се жени. Майката няма нищо против младежа. Но за дъщерята, завършила медицина, бракът е развитие. И майката се противопоставя на нейното развитие и въобще против човешката природа.

Оказва се, че тя не се интересува от интересите на дъщеря си, стига да остане с нея. Какви аргументи дава майката срещу брака? Ежедневни трудности, които очакват дъщеря в отдалечения гарнизон. Но ако дъщерята е израснала неадаптирана към живота, кой е виновен за това? Разбира се, че е Грижовната майка. В крайна сметка, правейки всичко за дъщеря си, тя блокира нейното развитие. Именно тази „грижа“ съдържа характеристиките на психологическия вампиризъм.

Грижовната майка е по-малката сестра на Студената жена. Този вид вампиризъм е доста разпространен.

Това е жена, която посвещава целия си живот на децата. В младостта си е имала всичко – любов, пълноценен секс, бурни страсти и дори смяна на партньори. Тези жени доста често се женят успешно, защото имат много ясни и категорични критерии за партньора си, като гарант за сигурност и просперитет на поколението. Те гледат на съпруга си като донор, който ще им създаде деца, на които да се посветят, след което го „поставят“ в периферията, свалят го от конвейера. Веднага щом се появят деца, цялата им любов и грижа се прехвърлят към тях. Съпругът става, така да се каже, придатък, източник на материално благополучие – крава, която трябва да се гледа, тъй като дава мляко. Тези жени „подаряват“ на съпрузите си интимност два пъти седмично във вторник и петък. По време на интимността дори са способни да се отдадат на телевизионни предавания. Не, сексът не им е отвратителен – добри са,  но могат и без него. Интимните отношения за тях са ритуал за „глезенето“ на един несериозния съпруг. Такива жени се отнасят спокойно към факта на изневерите и не виждат трагедия тук, освен ако семейството не е унижено и няма материални щети: „Знам, че е имал жени. Но семейството винаги е било нещо свято за него. Сега, когато той се замеси с тази..." Когато мъжете им ги напуснат, те се примиряват доста бързо. Обикновено не се омъжват повторно, а се посвещават се на децата и след това на внуците. Понякога търсят психологическа помощ с молба „да бъде върната изгубената овца в лоното на семейството“. Те не изпитват омраза към съпруга си, отнасят се към него като към непослушно дете. Общо взето съпругът им е някъде встрани. В работата се смятат за доста добри специалисти, но нямат собствени творчески идеи. В кариерата се издигат заради по-високото заплащане, с което да осигурят бъдещето на децата си.

Грижовната майка се заема трескаво с възпитанието на децата от първите дни на живота им. Това е грижа и възпитание по системи, усвоени от книги или родителски програми, които за този тип майка не подлежат на обсъждане – те са аксиоми. Всъщност това са модели, които са нужни на майката, но не са нужни на детето. У нас през последните 30 години такива майки изпълзяха в изобилие. Голяма част от тях принадлежат към прослойката на т. нар. „майки-активистки“. Вампиризмът им се проявява доста рано. Те не вземат предвид желанията, потребностите, способностите и наклонностите на детето. Възпитанието се осъществява или по пътя на принудата, или в условията на повишена морална отговорност.

Основните възпитателни думи са „трябва“ и „не трябва“. Жертвите на такъв психологически вампиризъм впоследствие постоянно се разкъсват от противоречия между „трябва“ и „не трябва“. В началото обаче всичко изглежда добре отвън. Детето се смирява и послушно изпълнява волята на майката, но съзнателно или несъзнателно се опитва да се измъкне от нейната опека. Понякога детето идеализира майка си, без да забелязва нейния вампиризъм, оправдавайки репресивните мерки, затваряйки очите си за ада в собствената си душа. Вампиризмът на Грижовната майка се проявява с цялата си сила, когато детето, понякога доста пораснало, започне да настоява на своето. Тъй като Грижовната майка не дава воля на детето, то не може да задоволи своите нужди, ако не инстинктивни, то психологически – например, необходимостта да се чувства самостоятелно. Тогава детето се разболява, тъй като, както е известно, почти всички болести възникват от факта, че някаква нужда не е удовлетворена. На ниво съзнание Грижовната майка преживява, но несъзнаваното тържествува над нея. Сега тя има още по-висока цел – да излекува детето. Въпреки че лечението няма ефект, действията й изглеждат съвсем оправдани. Това са търсене на лекари, лекарства, екстрасенси, биоенергетика. Но ако случайно заведе детето си при психотерапевт, който може да го излекува (т.е. да го научи да общува правилно), тя ще направи всичко, за да провали лечението. В крайна сметка, ако детето се възстанови, то или ще я напусне, или ще спре да й дава своите психологически сокове. Вампир, лишен от такава храна, започва да се чувства все по-зле и по-зле.

Лозунгът на вампира е: „Ще направя всичко за твоето щастие, при условие че останеш нещастен. Ще направя всичко, за да оздравееш, при условие че останеш болен“.

Пример: В клиника се лекува 14-годишно момче с обсесивно-компулсивно разстройство. Психотерапевтът го включва в групова работа само за възрастни, но му дава разрешение да напуска и да се връща в групата по всяко време, без да иска разрешение. Пациентът се възползвал от тези права няколко пъти, като гледал лукаво и предпазливо, след което се опитал да обясни причината за напускането си, но терапевта прекъснал обясненията му: „Ако имаш нужда, излизай. Знам, че си отговорен младеж и не би отишъл там напразно“. За психотерапевта било ясно, че пациента е нямал нужда да излиза толкова често, колкото се е опитал да тества неговата искреност. Няколко дни по-късно от „болестта“ на младежа нямало и следа. Когато психотерапевтът посъветвал майката да даде повече свобода на момчето, тя категорично отказала. Две седмици по-късно отново започнали симптомите на „болестта“.  

Изводът от този случай е:  първо, ако децата страдат от невроза, няма смисъл да се лекуват, без да се въздейства на родителите и второ, ако се работи само с родители, има много повече полза. При това, колкото по-малко е детето, толкова повече внимание трябва да се обърне на работата с родителите.

Пример: Енергична 60-годишна жена, управител на магазин се обръща със заявка за консултация на 33-годишната й дъщеря, която е в състояние на продължителна депресия.

История на болестта: Момичето е отгледано в семейството от баба си. Стилът на родителство е „оранжериен“. От една страна, трескави парникови условия, а от друга, бабата обиждала внучката си, говорейки пренебрежително за външния й вид. Майката била генералът в семейството и правела всичко за благополучието му. Тя живеела сама – без партньор. Самата тя нямала нужда от нищо. Второто й дете било нейният съпруг. Но основният акцент сега падал върху първото – дъщерята. С напредване на възрастта, дъщерята се подложила на няколко пластични операции, за да подобри външния си вид.

Когато идва време за любов, момичето практически не е имало срещи с никого по две причини: „не харесвало момчетата, защото били лошо възпитани и не съвсем културни“ (влиянието на „оранжерията“) и се „чувствала непривлекателна“. И ако харесвала някого, тя „била сигурна, че няма шанс за успех“ (влиянието на обидите на бабата). Нямала делови увлечения. Следвала в института лесно, но без особен интерес. След това някак си компенсирала състоянието. Имала тесен кръг от приятели, с които поддържала връзка. Когато завършила, започнала да работи безинтересна работа. Вечер висяла на телефона, разговаряла с приятели. Постепенно обаче приятелите се задомили, интересите им се разминали, отчуждили се – вече нямало с кого да говори по телефона. Обхванало е чувство на самота. Когато била на около трийсет, преминала консултация при известен психотерапевт в друг град. Той я посъветвал да приеме съдбата си, вярвайки, че всичко ще се нареди с времето.

Известно време след консултацията се чувствала добре. Но преди няколко месеца млад мъж със сериозни намерения започнал да я ухажва. Това отношение силно я развълнувало. От една страна, сякаш изпитвала нужда да се ожени, но от друга страна, той й се струвал много примитивен. Потиснатото й настроение нараснало. Майка й не успяла да я заведе при предишния й психотерапевт. Тогава момичето направило избор на психотерапевт за сегашната консултация. Майката събирала информация за него, която се е оказала благоприятна. На първата сесия майката пристигнала сама за да се увери, че личното й впечатление съвпада със слуховете, а след това изпратила дъщеря си.

Психотерапевт: „Пред мен седеше същество, което нямаше абсолютно никакъв житейски опит. Само арогантност, съпротиви, депресия и тревожност. Нашият разговор на четири очи започна. Анализирах с нея недостатъците на нейното възпитание. Разказах и малко за 3игмунд Фройд и етапите на развитие на сексуалността, които описва. След това й казах, че никой не живее без секс. И ако сексуалното влечение не се реализира, то се потиска в несъзнаваното и се проявява в прикрита форма в болести, а понякога и в сънища. Предложих й да се разбере със самата себе си, за да може след това да продължим“.

Теоретични бележки

3игмунд Фройд описва четири етапа в развитието на сексуалността, като влага малко по-различно съдържание в сексуалността. Той счита, че всяко присъединяване е акт на любов, а всяко разпадане е акт на инстинкта на смъртта.

И така, първият стадий (до 1 година), е стадий на орален канибализъм (oris – на латински – уста), сексуалният инстинкт се проявява чрез смучещ рефлекс. Това е изгодно за детето. Благодарение на този инстинкт той запазва живота си. При сексуално зрелия човек устата остава ерогенна зона и сексуалната интимност обикновено започва с целувка. Ако сексуалността не се развива по-нататък, тя се проявява в орогенитални (устно-полови) контакти. По-леките форми на това недоразвитие включват пушене, говорене с прекомерни движения на лицето (мимики, тикове), постоянно дъвчене и пиене. Вторият стадий (от 1 до 2 години) се нарича етап на анален садизъм (anus – на латински заден проход). Ако има забавяне на този етап, може да се развие един от вариантите на хомосексуалността. На третия стадий (4-5 години), фалически (fallus – на гръцки мъжки полов член), децата имат нужда да разглеждат и играят с половите си органи. Нищо лошо в това. Но ако сексуалното развитие се забави на този етап, може да се развие разстройство като мастурбация. И накрая, на четвъртия стадий (14 години) човек става полово зрял.

Ако такова развитие не е настъпило, трябва да се установи на кой етап е било забавено и да се помогне за доразвие. Тогава необходимостта от боледуване ще изчезне.

Пример: (разказ на психотерапевт)

„По време на една от поредните срещи, пациентката, без моя помощ, определи бърборенето си като проява на недоразвита сексуалност. В края на сесията й предложих стационарно лечение, но тя отказа. Тогава се разбрахме тя да посещава тренингова група. Когато си тръгна, не забелязах, че е разстроена.

На следващия ден се обади майка й. Тя каза, че съм обидил целомъдрената й дъщеря, „която никога през живота си не е целувала никого, и съм й приписал перверзии“. Тя ме информира, че дъщеря й е развила тежка депресия и ме заплаши с всякакви наказания, ако нещо се случи с дъщеря й. Майката не позволи на дъщеря си нови сесии. Не знам какво са си говорили, но влошаването на състоянието на дъщерята се случи поради осъзнаването на проблема, а не поради факта, че се е почувства обидена. И ако е така, тогава дъщерята имаше реална възможност да се възстанови, което не беше част от несъзнателните планове на Грижовната майка. Така тя съсипа работата, постигната в терапията“.

Пример: (разказ на психотерапевт)

„Поканиха ме да посетя 35-годишна жена, инженер по професия,  в домът й. Изтощеният й вид показваше, че е с форма на истерична невроза. Историята е доста типична за нашите дни. Обикновено семейство. Съпругът обаче направил бързо и внезапно рязък завой нагоре в кариерното си развитие и моята пациентка започнала да изостава от него – грижела се за дъщеря си и водела домакинството. Тя продължила да работи в производството, но ежедневието й станало доста скучно. Спряла да се грижа за себе си и напълняла. Съпругът започнал да се срамува и не желаел да се появява с нея на публични места, и постепенно загубил интерес към нея като жена.

Съпругата, разбирайки претенциите на съпруга си, започнала да се ограничава в храната и да се облича по-добре, но той така и не оценил усилията й. Вследствие на специалната диета тя получила болки в стомаха. Лекарите я лекували безуспешно. Тя започнала да говори, че не може повече да живее така и ще се самоубие. Направила опит да се хвърли от десетия етаж след поредния скандал, но мъжът й я удържал. Оттогава той започнал да се държи по-меко с нея, но не променил позицията си. Склонността й към истерични реакции били манифестирани и по-рано при други случаи, например, когато дъщеря й получавала лоша оценка в училище, тя заплашвала да се самоубие.

Съпругът й ме попита дали наистина може да се самоубие? Отговорих, че може би само по невнимание. Започнахме да учим с нея по системата на психологическото айкидо и седмица по-късно тя се включи в груповите сесии. По същото това време майка й се обади и ми се скара. Поканих я да се видим и да уточним нещата, но получих категоричен отказ. Тя беше изключително обидена, че не признах дъщеря й за болна. Тя поиска да кажа на съпруга й, че е сериозно болна, защото след разговора с мен съпругът й започнал да й обръща по-малко внимание и заплаши, че ще ме убие, ако нещо се случи с дъщеря й. Разговорът, разбира се, беше неприятен за мен, но не предизвика особена тревога, особено след като успехът беше очевиден. Заминах за една седмица в командировка. На първия ден след пристигането ми майката на пациентката се обади и каза, че дъщеря й е починала и веднага затвори. Няма да описвам състоянието си. След няколко дни си помислих, че тук нещо не е наред. В крайна сметка се оказа, че нищо не се е случило с моята пациентка. Разбира се, тя вече не идваше на сесии“.

Примерът е добра илюстрация на идеята, че Грижовната майка ще направи всичко, за да гарантира, че нейното дете ще остане нещастно. Най-вероятно жената я очакваха още по-големи неприятности. Била е пропусната щастлива възможност, но ако беше постигнат успех в работата, тогава Грижовната майка би останала без психологическа подкрепа. Всъщност в първите етапи възстановяващите се деца развиват задължителна враждебност към родителите си и с това успяват да прекъснат връзката с майката-вампир.

Грижовните майки блокират развитието и на синовете си.

Пример: Грижовна майка не позволява на сина си студент да се среща с момичета. Според нея най-важното за него е обучението му, а „момичетата могат да го съсипят, както са съсипали баща му“. Синът се придържал към съветите – полагал усилия в обучението си и наистина не излизал с момичета. Когато бил в трети курс,  възникнала много благоприятна и крайно рядка възможност да се премести в по-престижен университет, където подготовката била на по-високо ниво, майка му обаче яростно възпрепятствала това, като отново се позовала на факта, че „жените там ще го съсипят“. Без коментар става ясно, че последното нещо, което интересува Грижовната майка, е съдбата на сина й. Просто тя се страхува да остане сама.

Има ли грижовни бащи? Разбира се, че има. И тук проблемът е, че нужните сексуални отношения се отхвърлят, като при скандал с децата си бащата получава перверзно сексуално удовлетворение, точно като Грижовните майки.

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА СТУДЕНАТА ЖЕНА

Този тип вампиризъм е по-често срещан в семействата. Съпругът разговаря приятно със съпругата си. След известно време у него се повява желание за сексуална близост. Съпругата лениво се отдръпва от него. Исканията му обаче стават все по-активни и тя ядосано крещи: „Казах ти, че си мръсно животно! Трябва ти гол секс! Сега развали всичко! Беше толкова хубаво!“ Започва скандал.

Ако това се повтаря доста често, съпругът се примирява и се отказва от сексуалните прояви. Минават няколко седмици или месеци. Държи се спокойно. Тя става по-привързана и изглежда разсеяна. Тя може да се разхожда полугола из стаята или да помоли съпруга си да донесе кърпа в банята. Съпругът възприема това поведение като сигнал за примирие. Но когато започва да предприема активни действия, той отново чува: „Казах ти, че си мръсно животно! Трябва ти гол секс!“ Отново избухва скандал. Съпругът решава да не се поддава повече на провокации. Минава известно време и съпругата се приближава до него, целува го и му каза: „Колко си сладък!“ Отношенията стават по-топли, но когато стане въпрос за интимност, съпругата му казва същата фраза: „Казах ти, че си мръсно животно!...“.

Съпругът се опитва да намери изход от ситуацията. Приятели го съветват да си намери любовница – другите правят точно това. Когато тайната става явна, в семейството избухва скандал, а съпругата отново казва: „Казах ти, че си мръсно животно! Трябва ти гол секс!“.

Приблизително така Ерик Бърн описва играта на Студената жена. Тук виждаме всички признаци на психологически вампиризъм. Първо жената-вампир гали жертвата си и след това изпива всички сокове от мъжа. Къде отива енергията, която трябва да се насочва към любовта и секса? Тя отива за организиране и предизвикване на скандал, който е аналог на секса. Скандалът има същото анатомо-физиологично осигуряване. Същата промяна в ритъма, дишането се ускорява, сърцето бие силно, потоотделянето се увеличава, двигателните реакции стават изразени и настъпва емоционално освобождаване. Оздравителното значение на скандала (както и секса) е голяма. Снижава се напрежението. Известно е, че хората, които сдържат емоциите си, боледуват по-често и по-тежко.

Известно е, че не е нужно човек да прекара нощта с една жена, за да разбере каква е в секса. Достатъчно е да види само колко често и с каква сила скандализира. Между другото, скандалите, които често избухват в градския транспорт и по опашките, в 85% са свързани със сексуална неудовлетвореност и само 15% се дължат на обективни причини. Някои психоаналитици свързват причината за войните със сексуалната неудовлетвореност на тези, които ги започват. Например, „серийните убийци“ от рода на Чикатило по правило са сексуално непълноценни хора.

Защо Студената жена и съпругът й не се разделят?

Факт е, че те си подхождат, въпреки че това е психопатологично допълнение. При това жената, рано или късно, макар и не много често, трябва да отстъпи на съпруга си. И така, след преживените провокации и скандали какво би било качеството на секса между тях?  Лошо, разбира се. Съпругата остава неудовлетворена и доста често урежда скандал след непълноценния от страна на мъжа секс, без да осъзнава, че самата тя е причината за това.  Но тя не вижда смисъл да променя съпруга си. Да си омъжена жена е по-престижно от разведена. Ако се разведе, ще трябва да си търси друг съпруг и да го докара до импотентност, а тук работата вече е свършена. Той също не иска да се развежда, защото започването на семеен живот с друга жена с намалена потентност е психологически трудно за него, а тук все още има поне нещо, поне понякога.

Последствията от този тип психологически вампиризъм са тежки. Но неговите жертви рядко се обръщат към психотерапевти и се лекуват безрезултатно от лекари със съвсем различен профил.

Пример: 36-годишна жена е лекувана в клиника с тежка невроза. Но преди да постъпи, тя била лекувана от ендокринолог с диагноза дискинезия на дебелото черво, хроничен гастрит, хроничен колит, хипертония и миома. Сред медицинските работници и роднините си тя била известна като истерична личност, с която не можело да се говори. Щом се разболяла, веднага си помислила, че има рак на органа, който в момента я мъчи. Какво всъщност се оказало? Тя е била Студена жена. Психотерапевтичното лечение дало блестящи резултати. Всички проблеми изчезнали, с изключение на миомата, но растежът й също спрял.

Пример: Симпатична жена на 33 години с оплаквания от натрапчив страх от остри предмети разказва, че когато в близост до нея има нож, игла или друг остър предмет, тя се страхува, че ще го използва и ще нарани петгодишния си син, когото много обича. Тя разбира абсурдността на страха, но не може да го преодолее. Не е наранила сина си, но не може да играе с него или да се грижи за него. „Аз съм нещастна майка, не мога да общувам със сина си.“ Освен това изпитва натрапчиви страхове под формата на агорофобия (страх да пресича улиците сама) и клаустрофобия (страх да остане сама в затворено пространство, било то автобус, асансьор или стая със затворена врата). Страховете на пациентката се появили скоро след раждането на детето. Многократното лечение при невролог нямало ефект.

Психотерапевтът предложил на жената да разкаже за себе си, започвайки от детството. Майката отговаряла за всичко в къщата. В семейството имало четири дъщери. Доста често майката казвала на момичетата, че едно семейство може да бъде силно, само когато съпругата не обича съпруга си, но той обича нея (тогава е по-лесно да го контролира), че като цяло всички мъже са мръсни животни и още, че те нямат нужда от нищо друго освен от секс.  Бащата бил по-мълчалив и отстранен (дистантен). Когато се прибирал от работа, хапвал, след това четял вестниците и си лягал. „Татко с нас никога не разговаряше. Понякога майка го молеше да направи нещо из къщата. Той правеше това мълчаливо. Това е може би всичко, което мога да кажа за баща ми.“

Когато клиентката била на 17 години, тя започнала да излиза с момче с година-две по-голям от нея. След като навършила 18 години, той й предложил брак. Скоро след това момчето заминало войник.  Преди наборната служба той настоял да регистрират брака, защото тя му отказвала интимни отношения, но тя не се съгласила на брак преди казармата. Клиентката нямало никакви затруднения, докато го е чакала. По време на службата му тя била приета в Институт по машиностроене. Когато той се завърнал, тя отново отказала да се омъжи за него, защото се страхувала, че семейният живот ще попречи на обучението й – поискала отсрочка до дипломирането си. Ето, тук вече психотерапевтът забелязал как действат родителските програми и предположил, че се касае за Студена жена. В противен случай тя е щяла да се омъжи преди годеникът й да замине за армията и ако нейните принципи са съответствали на принципите на някои групи от днешната младеж, тогава тя щеше да влезе в интимна връзка с него, без да чака брака. Но когато оправданието за отсрочката е било обучението в института, тогава за психотерапевта, е било ясно коя е тя – вампир Студена жена, въпреки че самата тя нямала представа какъв ще бъде бъдещия й семеен живот.  Донорът, който тя е намерила, не е бил много настоятелен. След като пострадал малко, убеждавайки я да се оженят, той прекратил връзката с нея и скоро се оженил за друга. Пациентката учела успешно, посещавала партита в института, флиртувала с момчетата, но до сексуални отношения така и не стигнала. Тя отхвърляла всяко следващо предложенията за брак: „Първо трябва да завърша обучението си“. Кавалерите често се смеели на това.  После се появил един постоянен почитател, който носел чантата й и тя му доверявала момичешките си тайни. Не можело да се говори за сексуална близост дори на ниво прегръдки и целувки, но като цяло той я боготворял.

Има една сексуална игра, описана от Ерик Бърн, която Студените жени играят с мъже, с които не влизат в брак. Казва се „Махай се, глупако!“, но е известна и като „Домино“.  Първият вариант е лек флирт. Жената се възхищава на мъжа, демонстрирайки своята достъпност. Той започва да я ухажва, прави й комплименти и я придружава до вкъщи, надявайки се, че ще бъде поканен в къщата. Но вратата винаги се затваря пред носа му и той чува: „Благодаря за комплиментите! Имахме прекрасна вечер." Мъжът си тръгва малко обезсърчен, от което жената получава перверзно сексуално удовлетворение. Тази вариант се нарича: „Благодаря ви за комплиментите“.

Вторият вариант се нарича „Недоразумение“. Тя го приканва и го допуска до себе си, и след това продължава с провокациите.

Третият вариант е „Фалшив писък“. Жената се отдава на мъж, изпитва удоволствие от сексуална близост и след това крещи: „Помощ! Изнасилена съм!”, получавайки определени облаги от съдебния процес. Впрочем, в резултат от настъпилата през последните десетилетия феминизация на обществените нрави и либерализация на интимните отношения, достигаща масова поквара, в редица западни държави жени-вампири съвсем предприемчиво се възползват от този вариант, обвинявайки богати мъже в някогашно изнасилване, когато са били ученички.

Човек трябва да умее да разграничава проявите на любов от маневрите на вампира и да действате компетентно. Само тогава той ще получи малко удоволствие от възхитените погледи на вампира, без да му дава своите сокове. Не отивайте да го изпращате и ако го направите, не се опитвайте да влезете в къщата му и ако го направите, не го нападайте. Разбира се, вампирът често прибягва към трикове, например, може да ви нарече импотентен – в такъв случай незабавно игнорирайте забележката. Това е стръв  на куката.

Като стана дума за трикове, това е царството на алтернативите. „Ще отида с теб на пикник, но само обещай, че всичко ще бъде без глупости?“ И младежът е в капан! Ако не прави „глупости“, вампирът през смях ще каже на познатите си: „Този ​​импотентен младеж дори не се опита да ме целуне!“ Ако се опита да направи това, вампирът ще каже: „Разбрахме се без глупости!“ При подобен трик най-добрата реакция е: „Тъй като не мога да гарантирам за себе си, отказвам пикника!“ Препоръчително е това да се направи 15 - 20 минути преди уречения час, чрез телефонно обаждане до вампира. 

Ето няколко истории на клиенти, които са използвали техники, за да се предпазят от вампири, въвлечени в играта "Махай се, глупако!"

Първа история: „Бях на почивка в курорт. Харесах една жена там. В една приятна вечер я поканих на танц. Тя веднага започна да ми прави комплименти. Каза, че танцувам добре, че съм остроумен събеседник и се смееше весело на моите не винаги забавни шеги. Поканих я на втори и трети танц. Ухажвах я, не я оставих самотна. Видях, че не й е скучно с мен. Когато обявиха бяло танго, тя каза, че иска да танцува с някой друг. Разбира се, нямах нищо против. Но що за човек беше този избраник! Щях да я разбера, ако той ме превъзхождаше по някакъв начин! Естествено, не се приближих повече до нея, защото разбрах, че тя е вампир, който играе играта „Махай се, глупако“. Всъщност, тя се опита да ме накара да ревнувам. Такива жени не умеят да обичат, а само флиртуват. И цялата им пара отива в свирката.“

Втора история: „В курс за квалификация на учители участваше една красива жена на около 40 години със следи от предишна красота. Още в първите дни тя се опита да организира някои екскурзии. Но всеки студент, включително и аз, имахме работа в града, която трябваше да се решава в извънучебно време. Говорехме си основно през почивките. Тя винаги се усмихваше очарователно, възхищаваше се на почти всяко изказване на всеки мъж от курса. Трябва да се отбележи, че когато говорехме за семейните си дела, тя не нарече съпруга си по име, а просто каза „съпруг“. Изглеждаше, че се наслаждава на произнасянето на думата. Когато купуваше детски неща, се оказа, че детето й е само на пет години, а не каза на колко години е „съпругът“. Това не беше казано, беше предвидено да остане в тайна.“

Обикновено става точно така. Студената жена доста често се омъжва късно, не за най-добрия вариант, което на ниво съзнание оправдава нейната студенина.

Трета история, споделена от преподавател във ВУЗ: „Веднъж успешно говорих на семинар, за обмяна на опит с учители. По време на почивката забелязах жена с приятна външност, която ме гледаше ентусиазирано, доближи се до мен и похвали представянето ми. Тогава я разбрах – тя беше Студена жена-вампир. Скоро имахме банкет. Тя се настани до мен и продължи да ме хвали. Отново ми направи впечатление, че изглеждаше доста добре. Започнаха танците, поканих я да танцува няколко пъти подред. Когато отново за пореден път се приближих до нея, тя ми отказа, помоли за прошка, като каза, че иска да танцува с друг колега, и сама отиде да го покани. (Обърнете внимание на стереотипните маневри на Студените жени: различни жени, различни мъже, но маневрата е една и съща). След това тя предложи цялата компания да се прибере заедно. Тук обаче събрах малка група мъже и си тръгнахме от банкета малко по-рано от общата група. На следващия ден тя беше малко объркана. Извиних се и казах, че когато си тръгнахме, не можах да я намеря. Изпитах удовлетворението, че я разкрих малко по-рано.“

Четвърта история (мъжете също играят играта): „Влюбих се лудо в моя учител, докато посещавах курсове за обучение на учители. Не можах да скрия любовта си. Всички колеги виждаха това, въпреки че не го споделих с никого. Той се отнасяше към мен с голяма топлота и дружелюбност. И тогава един ден, когато бяхме сами, той каза, че днес е дежурен, но тъй като в институцията всичко е спокойно, ще напусне дежурството. Поканих го при мен в квартирата и Боже мой, нямате представа как ми се скара!“

 Това е добър пример, че в резултат на феминизацията на мъжете, те също започват да играят чисто женски сексуални игри!

Но да се върнем на нашата героиня от първия пример с 36 годишната жена.

Тя неохотно приела предложението на обожателя си. Сексуални контакти не се получи веднага. Изпитвала към него физическо отвращение. „Добър човек. Прави всичко за мен. Приятелите ми завиждат. А през нощта все едно съм в едно легло с жаба. Опитвах се да лежа далеч от него, така че, не дай си Боже, да не ме докосне.“

Шест месеца по-късно тя развила хипертония с чести кризи. Лечението нямало ефект. Интимните отношения почти спрели. Това продължило около пет години.  Всъщност появата на симптома (хипертонията) се явявало метафора за избягване на интимни отношения. Когато забременяла, хипертонията й изчезнала. Вече е имала друга причина да избягва интимността. Родило се дете. Памперси, безсънни нощи... Но когато детето, което било копие на нелюбимия й мъж, спирало да плаче нощем, се появявали отново описаните по-горе мании. Клиентката винаги била придружавана при прегледите от съпруга си, но той никога не влязъл в кабинета заедно с нея. Клиентката била против да се говори с него.

Интересно е да се отбележи, че клиентката успяла да заблуди психотерапевта, като в продължение на два-три месеца въобще не засягала в беседите сексуалните си проблеми. И разказала всичко едва когато получила настоятелно искане за разговор със съпруга й.

Как да разпознаем и неутрализираме Студената жена?

Може да бъде доста трудно да се идентифицира. Първите признаци на бъдеща Студена жена обикновено се виждат с наближаване на юношеската възраст.

Ерик Берн описва такива маневри под името „Пясъчен пай“. Момичето моли своя обожател да й направи пай с маслено тесто. Момчето изпълнява молбата й, като очаква от нея похвала, а може би и целувка, но вместо насърчение чува: „Уф, колко си мръсен!“ Но той е мръсен заради нейната провокация! Вампирът вече е разкъсван от вътрешни противоречия и не може да получи любов от партньор от противоположния пол. Тук се извършват скрити транзакции (виж фиг. 1).

По линия B - B момичето го моли да направи пай с маслено тесто. По линията Д-Р тя показва, че се възхищава на момчето. Но когато той изпълнява молбата й, вътрешният Родител на момичето, образуван от майката, напада обожателя (Р-Д): „Уф, колко си мръсен!“ Момичето получава нужното й „психологическо погалване“, черпейки енергия от момчето, като не отива към по-нататъшно задълбочаване на връзката и пропилява енергията, която е получила от „ужилването“ на детето, нанесено от нейния Родител. В резултат на това Детето остава неудовлетворено. Така доста често принципите и правилата побеждават чувствата и нуждите, но тази победа винаги е тактическа. Потребностите остават неудовлетворени. Рано или късно болестта ще се развие.

Ето още един пример, когато вече в ранните етапи вампиризмът, самият вампир си причинява вреда.

Пример: Клиентка на 37 години постъпила за лечение в тежко състояние споделя, че я безпокоят обсесивни мисли и сексуалните отношения със съпруга й са нарушени.

Тя е била възпитана в условия на повишена морална отговорност, където основните възпитателни думи са „трябва“ и „не може“, и е усвоила съответния морал.

Когато била на 15 години, харесала момче в училищна дискотека. Те прекарали цялата вечер заедно, а накрая той я изпратил до дома й. Преди да се сбогува, той се опитал да докосне гърдите й. Тя възмутено отхвърлила тези ласки, скарала се с него и се прибрала вкъщи. На следващия ден я заболяло сърцето и я отвели при лекар. Лекарят преслушал внимателно сърцето, изписал рецепти и казал, че няма нищо страшно. И наистина, след няколко дни всичко изчезнало.

Защо преминало всичко ли? Това, което момчето й трябвало да направи, го е направил лекарят („докоснал гърдите й“).

След този случай, момчето повече не се доближило до нея. Тя разказала на приятелки за бедата си. По-опитните обяснили, че след като е прекарала цялата вечер с него, е трябвало да е по-отстъпчива. Тогава връзката им щяла да продължи. Три месеца по-късно тя срещнала друго момче. След няколко дни ухажване тя му позволила да погали гърдите й, но когато той спуснал ръката си по-близо до корема, тя възмутено отхвърлила тези ласки и се скарала с момчето. На следващия ден се появила силна болка в горната част на корема. Трябвало да отиде отново на лекар. Лекарят направил повърхностна и дълбока палпация (оглед на коремната кухина с четка), казал, че няма нищо страшно и предписал подходящо лечение. След няколко дни всички симптоми изчезнали.

Защо преминало всичко ли? Това, което момчето е трябвало да направи, го е направил лекарят („докоснал я по корема“). И отново потребността била удовлетворена по легален начин!

По това време тя трябвало да отиде в друг град, за да постъпи в техникум. Престояло й  12 часово пътуване с влак. Била малко притеснена преди изпитите. Когато почувствала нужда да отиде до тоалетната се оказало, че е заета. Тя стояла и чакала обляна в студена пот, сякаш цяла вечност. Оттогава се появил страхът от дълги пътувания и това била причина да напусне обучението си, а впоследствие не пътувала никъде поради натрапливите си страхове. Но болестта претърпяла развитие…

Случаят манифестира някои признаци, по които може да се определи, че много преди директния секс, сме изправени пред бъдеща Студена жена. Често тези вампири изглеждат много секси. Те са готови да флиртуват. Кавалерите се навъртат известно време около тях. После изчезват и остава само един обожател, за когото женят неговата и собствената си мъка. Някои Студени жени имат толкова блокирана потребност от директен секс, че просто недоумяват, когато партньорът им започне да претендира за задълбочаване на сексуалните отношения. Трябва да се подчертае, че често когато е на публично място, Студената жена може да прегърне и целуне своя съпруг или приятел, да седне в скута му, да се гушка, така че другите да си помислят: „Какъв късметлия! И красива, и секси!” И само той знае, че цялата пара отива в свирнята!

За да неутрализира Студената жена, Ерик Бърн съветва съпрузите да се държат така, че да не се стига до скандал, защото при скандал Студената жена получава перверзно сексуално удовлетворение, изпивайки психологическите сокове на партньора си, без да му дава нещо в замяна.  В клиничната практика в много редки случаи съпругът на Студената жена контактува с психотерапевт. Това е една от причините поради които специалистът не може да подготви мъжа да се въздържа от интимност във всички случаи и да изчака момента, в който поради липсата на скандали жената остава сексуално неудовлетворена и в крайна сметка сама поема инициативата. Едва тогава може да възникне нов психологически брак, основан на взаимна любов и проявите на вампиризъм изчезват. Разбира се, идеалният вариант е, когато Студената жена осъзнае проблема си и се свърже с психотерапевт.

Митове на съвременната сексология

Митовете  възникват в съзнанието на хората под влияние на родителското възпитание и общественото мнение, медиите, масовата пропаганда, обществената практика и здравното образование.

Мит 1. Сексуалната студенина на жената е вариант на нормата

Научните източници дават следните данни: около 30% от жените страдат от полова студенина. Някои специалисти в областта на патологията дори посочват, че сексуалната студенина е една от нормите и съветват да се обясни на жените, че имат много други ценни качества – морални и психологически, които компенсират такъв малък недостатък. И за да не страда съпругът твърде много, те ги съветват да симулират оргазъм. До какво води това (симулацията на оргазъм)? – до най-тежката невроза. Жената винаги се чувства като изнасилена. Тя става раздразнителна, често изпада в истерия, плаче и скандализира при най-малък повод, превръщайки живота на съпруга, децата и колегите си в тотално мъчение.

Но и за нея не е по-добре. За околните скандалите все още са само епизоди, но тя живее в ада през цялото време или по-скоро в ада на душата си. Чувства се по-добре, когато изпусне парата в скандал. Но в крайна сметка тя губи работата си, чувства се като чужда в семейството, а многобройни болести стават нейни „приятели“. Не можеш да излъжеш мъжа си така. Данте е поставил такива жени в седмия кръг на ада, а за грешниците в прелюбодеяние отредил само втория.

Пример: След като изслушал исканията й, психотерапевт предложил на истерична пациентка, която се оплаквала от множество заболявания, засягащи почти всички органи и системи на тялото, да каже на съпруга си, че не изпитва нищо по време на интимност и всъщност симулира оргазъм, но тя категорично отказала: „Как да му кажа за това?! Все пак това продължава вече 16 години! Той няма да ми прости!“ Психотерапевтът се съгласил с нея, тъй като самият той не би простил. Точно в този момент той се почувствал като тиранин и изнасилвач.

Анализът на живота на жената разкрил следния факт, изтласкан от паметта. Преди да регистрира брака, тя влязла в сексуални отношения със съпруга си. И първото сближаване, въпреки че била девствена, й дало много дълбоко удовлетворение и подчертан оргазъм. Родителските програми обаче, за недопустимостта на сексуалните отношения извън рамките на законния брак веднага започнали да измъчват пациентката. Тя влизала в последващи сексуални контакти без за изпитва удоволствие. Бракът бил формализиран година по-късно, но нищо не се променило. Жената считала себе си за сексуално студена, ревността на съпруга й се струвала нелепа, но не можела да му обясни нищо.

Работата по случая обаче завършила успешно. За съжаление, това не винаги е така.

Клиничната практика и изучаването на научната литература доказват, че няма студени жени, има болни, чиято душевна топлина се използва за производство на лед. Хладилникът и нагревателят консумират една и съща енергия. Трябва да изключите хладилника на душата си и може би дори да го счупите, тогава нагревателят автоматично ще се включи. Тук психиатрите биха възразили. Отговорът е, да, има студени жени. Но тази студенина е симптом на тежко психично заболяване в последен стадий на развитие. Те не са студени, а безразлични към всичко, включително към сексуалния живот. И те нямат проблемите, които имат Студените жени, защото не се интересуват от абсолютно нищо.

Мит 2. От мъжа зависи да направи една жена гореща

Този мит няма нужда от разшифроване. Вече е ясно, че Студената жена е продукт на родителите си, а лекарят трябва да я лекува. Разбира се, ако съпругът може да направи това, чест и хвала за него, но ако не, тогава той не заслужава осъждане.

Една препоръка за начинаещите лекари-психотерапевти от мъжки пол. Не позволявайте на Студената жена да ви съблазни. Ако това се случи, вие просто ще играете друга роля в нейната игра и тя ще има право да каже на приятелите си: „Казах ви, че всички мъже са мръсни животни. Те искат гол секс. И този не е по-добър. Аз обаче го разбирам. Трябваше да видите жена му...”

И няма никакво значение, че сексът с лекар ще бъде удовлетворяващ. Промени в съдбата на пациента няма да настъпят, а ако настъпят, то ще бъде към по-лошо.

Пример: 55-годишна пациентка (Студена жена) със съпруг алкохолик. Било й много трудно да се живее с него (какво можел да направи с такава съпруга!), но когато той починал, тя се почувства още по-зле (ясно е защо – тя била лишена от секса под формата на скандали). Обърнала се към млад психотерапевт –  мъж на около 35 години. При първия преглед той влязъл в интимна връзка с нея и тя за първи път в живота си изпитала оргазъм. Естествено, такава връзка не можела да продължи дълго. Когато той спрял да общува с нея, тя развила тежка депресия.

Пример: Пациентка страдала от обсесивно-компулсивно разстройство. Психотерапевтът влязъл в сексуална връзка с нея. Когато връзката приключила, неврозата се влошила, но сега съдържанието на натрапчивите й мисли били отношенията й с лекаря.

Мит 3. Импотентността е разпространено разстройство

Да, наистина, проучвания на големи групи от мъжкото население показват, че около 30% от мъжете са недоволни от своята потентност.

Клиничната практика показва, че истинска импотентност няма. Да, има такива сериозни заболявания, при които мъжкото влечение към противоположния пол изчезва, но това не е импотентност, а безразличие към всичко, включително към сексуалния живот. Става дума  за онези (не смея да ги нарека болни) мъже, които запазват нормално, а понякога и повишено влечение към противоположния пол, но не успяват да го осъзнаят заради митовете, които им пълнят главите. В резултат на това животът им е лишен от радост и всякакви перспективи: „Аз съм импотентен и това е ужасно!“ Някои се опитват да се самоубият, а други дори успяват. Всъщност,  митовете за импотентността ги убиват. Други започват да пият, но това само влошава проблема. В края на краищата, който започне да бъде приятел с Бакхус, в крайна сметка може да напусне Венера.

Междувременно това не са импотентни хора, а „полови щангисти“, които не могат да вдигнат снаряд не защото им липсва сила, а защото са я изразходвали за постоянно мислене за липсата на сила. Това им пречи да изразят уникалните си сексуални способности. Мисълта „Аз съм импотентен“ им пречи да се съсредоточат върху всяка една дейност, не им дава възможност да развиват творческа активност, стопява успехите на професионалното поприще.  Попадат в порочен кръг.

Но тогава, когато успеят да се отърсят от бремето на митовете, мъжете са изненадани от себе си.

Пример:  Интелигентен 55-годишен мъж с оплаквания за импотентност. Живеел вече 31 години със Студената жена в постоянни скандали. През последната година те нямали никаква интимни отношения, но скандалите продължавали с още по-голяма сила. Известно е, че хората не могат да живеят без секс, а скандалът е аналог на секса. Той обаче не бил доволен от този вариант и потърсил експертна помощ. В резултат на психологическа работа над себе си той се развел със съпругата си и след известно време се оженил. Сексуалната му потентност се увеличила толкова много, че втората му съпруга, пълноценна сексуална жена, споделила с психотерапевта на шега, че може да бъде и по-малка.

Мит 4 (най-важният). Инициативата по време на сексуална близост трябва да принадлежи на мъжа

Този мит е напълно несъвместим с нашата природа и унищожава секса в корена му. Рисунката по-долу показва кривите на развитие на сексуалната възбуда при мъж (а) и жена (б).

Не е трудно да се заключи, че когато мъжът започне сексуална близост, той получава удовлетворение, а жената остава без нищо. Но и мъжът не е напълно доволен. В крайна сметка той не е удовлетворил жената и се чувства импотентен. Тогава отново попада в омагьосан кръг.

Какво се случва, ако една жена стане инициатор на сексуална интимност? Мъжът не очаква тя да прави секс. Той се занимава изцяло с бизнеса си. Тя го разсейва и се вълнува все повече. Накрая вълнението се предава и на мъжа. Заедно стигат до финала (фиг. 2).

Пример: Съпружеска двойка посетила консултация с оплакване за сексуална дисхармония. Съпругата се чувствала неудовлетворена, но не била Студена жена. Тя знаела от какво има нужда.

При анализ на отношенията между съпрузите се оказало, че успешните интимни отношения се развивали обикновено след скандали, които съпругата несъзнателно провокирала. Тогава съпругът ядосан отивал в друга стая. Тя, чувствайки се виновна, пристигала при него за да поиска прошка. Започвала да го гали, прегръща и после целува. Усещайки съпротива (това е нашето желание – да правим всичко обратно!), тя започвала да го гали по-интензивно. Възбуждала се. Той съответно омеквал и тъй като я обичал, нейното вълнение постепенно се пренасяло и върху него. След обсъждане на тази последователност на модела на тяхното общуване, двойката бързо стигнала до правилното заключение. Сексуалните отношения се подобрили и скандалите спрели.

Доста често обаче едно обяснение не е достатъчно. Виновни са същите митове, които седят здраво в главите на някои жени.

Пример: Съпруг и съпруга посетили психотерапевт с молба, да се помогне на съпруга за се освободи от  своята „мания“: той бил неудържимо привлечен от друга жена, дори напуснал семейството си. Когато започнал да има проблеми в работата и го понижили, той се разболял тежко (инфаркт) и страстта му го изоставила. Върнал се при жена си. Когато здравето и служебното му положение се възстановили, приятелката му го повикала отново… И той отново се преместил при нея. След втория инфаркт тя отново го експедирала при съпругата му. След известно време пак се почувствал по-добре и отново забегнал… При последното влизане в клиниката симптомите били свързани с неконтролирано повръщане. Ден преди изписването той поискал да бъде освободен за няколко часа, за да уреди неотложни въпроси. След половин час, в уреченото време за изписване съпругата му пристигнала в кабинета. Психотерапевтът я уведомил, че е освободил клиента няколко часа по-рано поради „неотложна работа“. „Вие сте наивен човек! Той отново отиде при нея“. И тя се оказа права.

Дълго време съпругата не могла да разбере защо съпругът й е привлечен от тази жена. В края на краищата и по външен вид, и по духовно развитие, и по социален статус, и по доходи съпругата далеч превъзхождала своята съперничка. Психотерапевтът й предложил да се опитат да разберат какво прави съперницата й, което тя не прави, и да го направи. Тогава съпругата реагирала: „Няма начин! Аз да не съм някаква проститутка? Знаете ли какво прави тя? Щом той се появи на прага, тя съблича всичките си дрехи, хвърля се на врата му и започва да го целува!“

Този случай илюстрира защо високонравствените съпруги стават жертва на изневери? Но нравствено ли е съпругата да не може да покаже, че обича съпруга си в продължение на много години брачен живот? Кой е най-лесният начин да направи това? Изводът е, бъдете активни в секса. Може би тогава съпругът няма да помисли да излезе навън.

Следва да се отбележи, че някои проститутки успешно „лекуват“ импотентността. Да, сексуалните отношения с тях са нормални. Но когато мъжът отиде при своята кралица, той може да не успее. В крайна сметка импотентността, за която става дума е признак на невроза. И неврозата не се намира на „долните етажи“. Трябва да се лекува психиката.

Пример: 25-годишен мъж, учител по рисуване посещава терапевтичен кабинет за консултация в състояние на дълбока депресия и с мисли за самоубийство. Той разказва, че преди две години, при опит за сексуално сближаване с приятелката си е претърпял фиаско. Оттогава няма мир в душата си. Каквото и да прави, той винаги мисли за своята непълноценност. И въпреки че самата партньорка приела този факт спокойно, той спрял да общува с нея, за да „не съсипе живота й“. Известно време тя се опитвала да продължи приятелството, но той я отхвърлял. Освен това той загубил интерес към работата. Учениците вдигали шум, а творческата му отдаденост не получавала признание.

Терапевтът предположил, че най-важното нещо за мъжа е работата и се споразумели с пациента засега да не се занимават със сексуалните му проблеми. В процеса на терапия пациентът усвоил психологически техники, започнал да преподава уроците по увлекателен начин и се върнал към творческата си дейност. През нощта започнали да се появяват спонтанни ерекции (при това без да има жена край себе си). Терапевтът предложил да изчака още малко, докато развие силна любов към някого. Но роднините му мислили и постъпили различно. Те въвлекли в „лечението“ му проститутка. Сексът наистина станал по-добър. Но това не решило проблема му. По отношение на останалите си качества проститутката не му подхождала за съпруга. В резултат пациентът не смеел да се сближава с други жени, защото се страхувал от срив. Страхът останал. Тя, осъзнавайки зависимостта му от нея, се държала все по-зле и по-зле. Накрая трябвало да я зареже. Нещата не вървели добре и в работата. В резултат на неадекватната външна намеса на родителското семейство всичко трябвало да започне отначало.

Докато са живи у младите хора усвоените от родителите програми за задължения и забрани, опитите им да се държат без задръжки в секса никога не са успешни. Спонтанното поведение, отразяващо нуждите на момента, а не родителските програми и моралните догми, се формира по време на постоянна психологическа работа върху себе си в групи за обучение. Тогава тази свобода автоматично се проявява в интимността. Ерик Бърн отбелязва, че успешният секс прави човек спокоен и уверен в бизнеса и социалния живот. В крайна сметка, каквото и да се говори, ние сме агресори, хищници. И е най-добре тази агресия да бъде обезвредена в „битките“ с Венера, а не в трамвайно-тролейбусни конфликти.

Мит 5. Нормата за секс е два пъти седмично от три до пет минути.

Повечето ръководства и инструкции указват, че може да има индивидуални различия, но в крайна сметка след известно време на бурна любов се установява някаква норма. Така че този стереотип бавно се насажда сред населението.

Ето една хипотеза за произхода на тази норма. Тази норма е родена под влиянието на мита, че сексуалната близост трябва да бъде инициирана от мъжът. Наистина, с този подход няма да можете да го правите за повече от пет минути и няма да искате да го правите повече от два пъти. (И два пъти това е крайно необходимо, особено за мъжа, защото при еякулация излиза секретът на простатната жлеза. Установено е, че най-добрата профилактика на простатит и тумори на простатата е активният полов живот.) Ето един пример.

Оженили се Пепеляшка и Вечният принц (и двамата са персонажи на вампири). Вечният принц неуспешно се опитал да направи кариера, а Пепеляшка му помагала, доколкото може. Как му помагала? Тя поела цялата домакинска работа. Три години нямали деца, но що се отнася до секса, всичко беше блестящо. И често, и за дълго време, и с високо качество. Но след това дошли децата и помагането на Пепеляшка се забатачило. Вечният принц започнал да има проблеми в службата си. Единствената радост оставал сексът, където той продължавал да се чувства като герой. Работата била в това, че сега тя свършвала безкрайните си задачи много късно и той я чакал в леглото с часове в състояние на възбуда. Ето, тя вече е загасила светлината в кухнята, вече е влязла в банята, вече влиза в стаята. О, не, върнала се е в кухнята и отново светва лампата. Гаси светлината. Влиза в стаята. Сяда на леглото. Наглася часовника. Е, най-накрая е легнала. Той започва внимателно да я прегръща и целува (ласки от първи порядък), след това гали гърдите й (ласки от втори порядък), но това не е толкова просто. Тя си е легнала не гола, както преди, а с тясна нощница.

Вечният принц пристъпва към третия рубеж – ласки от трети порядък – ръката му вече е между нейните бедра. Но, тя няма да го пусне повече. Той обаче й позволява всичко. Тя гали най-интимните части на тялото му. Но ласките стават все по-слаби и Пепеляшка заспива, не, направо пропада в сън. След няколко секунди той потръпва и започва отново да я гали.

Накрая пристъпват към самия секс. Продължава пет-седем минути. Физически той е доволен, но психологически не е. Пепеляшка не е имала оргазъм. Чувства се като изнасилвач. Преди това той можеше да прави секс до един час, особено ако беше вторият път същата нощ. Започват да възникват епизоди, когато той вече не може да я гали, тъй като възбудата му достига голяма сила и близостта в такива случаи продължава не повече от една минута.

Той започва да се чувства като импотентен. Животът е загубил всякакъв смисъл: няма кариера, няма секс. Това, което го спасява от самоубийство, е знанието, че тези разстройства са функционални. От суициден опит е спасен, но започна да се разболява. Не може да каже на жена си за болестта. Тя обаче започва да се грижи за него, слага го в леглото. Следват лекарства, лосиони, компреси и разбира се, отбиване от секс. Той също е обиден, че Пепеляшка не проявява инициатива в интимните отношения. Между другото, тя не изразява никакви оплаквания относно сексуалния си живот, но знае, че преди това беше съвсем различно. Вечният принц имаше сексуален опит. Имаше с какво да се сравнява и никога не беше срещал по-сексуално привлекателна жена от жена си. Опитва се да подреди нещата, но тя избягва разговорите на тази тема. Освен това тя никога не се оплака от здравето си.

След поредната интимност той се закле, че повече няма да проявява инициатива, но два дни му бяха достатъчни (все пак сексуалният му тонус беше висок). Така установиха норма – два пъти седмично по три-пет минути.

Когато Вечният принц пристига за консултация при психотерапевт и дума не отронва за своя проблем. Шансовете бяха малки, но след като усвои умения за общуване, той можеше да успее. След известно време Вечният принц довежда и Пепеляшка на консултация, и тя разказва нещо подобно:

„Много обичах и обичам съпруга си. Дори не мога да си представя, че би имало друг мъж до мен. Но семейството се разрасна и домакинската работа се увеличи. Опитах се да освободя съпруга си от тях. Много се притеснявах, че няма късмет в работата. Започнах да не спя достатъчно. Лягах си много уморена. Децата растяха и не исках да стават свидетели на нашата близост или дори да чуват нещо. Освен това познавах темперамента на съпруга си. Спомням си как беше, когато бяхме млади. Беше лудост и пълно щастие, но тогава по някаква причина винаги очаквах инициатива от него. Когато той се обърна и заспа, аз легнах и тихо плаках. Съпругът ми започна да получава сексуални сривове и за да не го разстройвам, казах, че се чувствам добре. Не, не съм изневерила. Наистина си прекарвах добре с него, но, разбира се, не толкова, колкото преди. Аз самата не разбирам защо избягвах да говоря на тази тема. Тогава започнаха болестите. Никога не съм говорила за тях, за да не го разстроя.“

Още няколко думи за нормата

Някои трудове по сексология показват колко еякулации може да има един мъж. И след това уж се развива пълна импотентност и никакво лечение не може да помогне. Ами ако някой впечатлителен човек започне да брои? Такива случаи са описани в научната литература. Тогава той отброява необходимия брой оргазми и след това се развива „импотентност“ – резултат от самовнушение.

Битува мнение, че след 45-50 години потентността започва да пада, спонтанната ерекция не настъпва и е необходимо механично стимулиране на пениса, а ако след 70 години няма потентност, това е норма. Това обаче се дължи на пълната отпадналост, а не на възрастта. Желанието и влечението към противоположния пол също изчезват. Няма проблем! Следователно, ако има привличане, тогава няма импотентност. Необходима е корекция. Ето  един виц. Един френски аристократ на 102 години, влизайки в банята, открил млада, привлекателна жена да се къпе в нея и възкликнал: "Къде са моите 80 години!"

Мнозина вярват, че сексуалните нужди на жената изчезват по време на периода на инволюция. И това е друга легенда. Нека помислим: преди инволюционния период хормоналната активност се разпространява на два фронта: детероден и сексуален. Хормоналната активност наистина намалява с възрастта, а детеродната функция изчезва, докато сексуалната функция се дължи на много повече хормони. След 45 е подходящото време за секс: децата са пораснали, няма заплаха от бременност, финансовото състояние не е лошо, а след пенсиониране няма нужда да се ходи на работа.

Така че, баби, не се закачайте за внуците си. Вашето време не е изтекло, напротив току що дойде!

Мит 6. Какво трябва и какво не трябва да се прави в интимните отношения

Известно е (по Ерик Бърн), че във всеки от нас живеят трима души: Родител, Възрастен и Дете. Когато двама души си легнат, те всъщност са шестима. Е,  какво може да е добро, когато Родителят ви прошепне, че не можете да направите това, но това е възможно. Така че го изкарайте от спалнята. Поверете на Възрастния да пази вратата, а Детето ще разбере кое е възможно и кое не.

Как да възпитаме студена жена?

Това е много лесно. Най-добре е да се говори на момичетата за мъжете като животни и особено за интимните отношения, които водят до бременност. Втълпявайте им по всякакъв повод: „Всички мъже са мръсни животни, те искат само гол секс. А след това той ще те напусне!“ Спомнете си цитата от известната опера: „Не го целувайте преди сватбата!“ Има достатъчно конкретни примери, потвърждаващи тези положения в реалния живот и в произведенията на художествената литература. Не е необходимо да говорите на тази тема с дъщеря си.

Освен това дъщерята може да види неуважителното отношение на майката към бащата и чрез механизми за идентификация да го прехвърли на всички мъже. В семейства, в които бащата пие, прави скандали, тормози майката и бие децата, също може да се възпита Студена жена.

Мнозина може да възразят: „Процентът на неблагополучните семейства е много по-голям от процента на Студените жени.“ Отговорът е: природата на сексуалното влечение е такава, че често се оказва по-силна от всички родителски забрани. Но тогава наклонът може да отиде в обратната посока – към сексуална безразборност. Помните ли желанието на човека да направи обратното? Възпитанието винаги ще има някакъв ефект. Няма неутрални въздействия!

Студената жена често е възпитавана в „интелектуално аристократични семейства“. „Ние, дъще, не успяхме. Гледай да не пропуснеш. Учи се добре, не мисли за момчета. Само тогава те очаква голямо бъдеще“. Момичето добре усвоява тези послания. Учи в музикално училище, балетен клуб, арт ателие, изучава чужд език, посещава школа за красота. Вечер чете романи за ярката съдба на герои и героини. Един от героите на книгата става първообраз на бъдещия й съпруг. Тя е прилежна и по време на часовете в кръжоците тя често получава специалното внимание от ръководителя. Съучениците й изглеждат като кученца. Тя чака своя герой и... така не придобива необходимия сексуален опит.

Теоретични бележки:

Понятието „сексуални отношения” има тясно и широко значение. Тесният смисъл се свързва с раждането на деца и получаването на сексуално удовлетворение. В широк смисъл това е най-общо връзката между мъж и жена. Когато например  учителят изнася лекция, той не играе половата си роля. На негово място може да има жена. Но когато същият учител покани една жена на танц, отваря й вратата, помага й да носи тежки чанти, тогава можем да говорим за полов живот в широкия смисъл на думата. Същевременно се разкриват личностните качества на мъжа като човек и характеристиките му като личност.

В този контекст сексуалното възпитание трябва да се провежда от ранна детска възраст, т.е. момичето трябва да бъде възпитавано като жена, а момчето като мъж. В крайна сметка няма по-лошо същество от средния пол! Освен това сексуалното възпитание трябва да се провежда от ранна детска възраст. До петгодишна възраст половата идентификация е ясно оформена. Момчето се разпознава като момче, а момичето като момиче. Тогава трябва да се оформят половите отношения в широкия смисъл на думата. По това време момчето трябва да може да пусне приятелката си напред, да й носи раницата или куфарчето, да я почерпи с ябълка и т.н. Предстои им да вървят хванати за ръце. В юношеството те вече ще ходят ръка за ръка. Тогава ще започнат прегръдките и целувките.

Ако едно момиче прескочи всички тези етапи чрез четене на романи и самоусъвършенстване, таейки в дълбините на душата си страха от противоположния пол, възпитан от родителите й, а същевременно изпитвайки естествено влечение към него, тогава, когато се омъжи, тя веднага ще трябва да разбере половите отношения в тесния смисъл на думата и тогава тя няма да изпита нищо друго освен ужас. Първата интимност ще засили негативното отношение към мъжете, възпитано от родителите. Така започва бързото изкачване към нещастието. 

(превод от руски_Литвак)

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА АЛКОХОЛИКА

Темата е изтъркана, но човешката природа е такава, че колкото повече му се забранява, толкова повече иска да прави точно това. Изглежда, че можем да разберем този проблем само ако разберем ползите от алкохола.

Психологически човек се стреми към щастие. В емоционален план състоянието на щастие е придружено от положителни емоции. Имаме две базови положителни емоции: интерес и радост. Емоцията на интерес възниква в процеса на творческа работа. Емоцията на радост се проявява в два случая: в творчеството и в любовта. Затова винаги си пожелаваме успех в работата и щастие в личния живот.

В биохимичен план състоянието на интерес е придружено с освобождаване на ендорфини в кръвта – вещества, чиято химична структура и психологически и физиологични ефекти наподобяват ефектите на морфина. Ето защо, когато човек се интересува, той не боледува, храни се умерено и не иска да пие алкохол. Всеки знае, че наркоманите не пият алкохол. Когато се появи емоцията на радост, алкохолът се освобождава в кръвта. В този момент човекът става малко глупав и спира да работи. При наличието на алкохол процесите на възстановяване протичат най-бързо.

Ако животът на човек е безинтересен и безрадостен, той ще се разболее или ще започне да приема алкохол или наркотици, и ще се разболее по-късно. Между другото, нивото на алкохолизъм през XX век се е увеличило с 40,6 пъти, а нивото на неврозите с 40,4 пъти. Сходството на числата не е случайно. Лесно е да се стигне до извода, че борбата с алкохолизма и наркоманията не трябва да се забранява, а да се извършва чрез учене да живеем творчески живот. Тогава ще има успех, което означава, че нивото на ендорфини и алкохол в тялото винаги ще бъде повишено.

Нека проследим действията на Алкохолика.

Един алкохолик обикновено има няколко донора. Това са Преследвач, Избавител, Покровител и Доставчик. Всеки от тези донори извлича определена полза от Алкохолика и с това поддържа жив порока.

Преследвачът най-често е съпругата на Алкохолика. Обикновено тя е малко по-възрастна от съпруга си, по-властна, често стои под него в социалната стълбица, но най-важното е, че е жена със силна родителска позиция. Като цяло съпругата е майка на Алкохолика. Всъщност тя не толкова се омъжва, колкото взема дете за отглеждане. Ето защо, въпреки всичкото зло, което Алкохоликът носи на такава жена, тя не го напуска. В края на краищата, по правило майката не изоставя дефектното си дете!

Избавителят най-често е лекар-нарколог (психотерапевт), който лекува пациент (клиент) с този порок. В типичния случай Преследвачът води Алкохолика при Избавителя. Последният прекратява препиването на алкохолика и укрепва здравето му. Алкохоликът не пие няколко месеца. Всички се радват, а след това той отново е намерен в канавката. Той пие известно време, след това отново иска прошка, отново се лекува, не пие отново известно време и т.н. След това настъпва деградация и алкохолна психоза или в нетрезво състояние алкохоликът извършва престъпление, отива в затвора, след това напуска затвора и т.н.

Покровителят се предлага в два типа. Първият е майката на Алкохолика. Тя съчувства на сина си, тъй като „той има неуспешна жена, която се отнася зле с него. Как да не пиеш при такава жена!“ Понякога тя се превръща в агитатор: „Пийни едно, сине. Отпусни се!“ Вторият тип са хора, които „разбират“ алкохолните разговори и могат да дадат пари на заем на алкохолика, въпреки че знаят, че той никога няма да ги върне. Алкохоликът ги смята за добри хора.

Доставчикът играе специална роля в живота на Алкохолика по време на „сухите периоди“ Това е човек, от когото може да се получи алкохол, обикновено срещу пари, по-рядко – на кредит, но Алкохоликът винаги му връща дълга.

Трудността при оказването на помощ на такива донори се състои в това, че почти всички те имат една или друга, понякога несъзнателна, полза от това, че Алкохолът пие, въпреки че в същото време проявява своя вампиризъм –  изсмуква психологическите сокове от тях.

Каква полза има Преследвача? Преследвачът всъщност се интересува Алкохоликът да продължи да пие, защото ако спре да пие, той ще напусне Преследвача. Нека си припомним, че на социалната стълбица Алкохоликът често стои по-високо от Преследвача.

Пример: В клиника за лекуване постъпва един Алкохолик, лекар по професия, от професорско семейство.  По време на престоя си в болницата се запознава и сближава с медицинска сестра, самотна жена, която участвала активно в лечението му. Тъй като по това време първата му жена го била напуснала, той се жени за тази медицинска сестра. Сривовете с напиването му рязко се ограничили – повтаряли се веднъж или два пъти в годината, последвани от ремисия. След напускането на клиниката в продължение на пет години не бил опитвал алкохол. След това той я напуснал.

Феноменално е, че често съпругите несъзнателно, допринасят за неуспеха на лечението.

Пример: За лечение в клиниката постъпил известен поет. От шест години не бил творил нищо. Съпругата му страдала с него и го водела на лекари без особен успех. Накрая стигнал до специализирана клиниката. Тук успели да помогнат. Веднага след освобождаването си той започва да работи активно върху творбите си. Обещали му да ги публикуват и да платят добър хонорар. Започнал да се прибира радостен. Съпругата му обаче го заподозряла в пиене, молела го „дъхни ми“, преследвала го и т.н. Около две седмици след лечението, в състояние на възбуда, но абсолютно трезвен, той посетил отново клиниката заедно с жена си с думите: „Оставете тази лисица! Ако това продължи, пак ще се напия.” Резултатът от лечението се оказа траен. Той преустановил пиенето, но жена му не престанала с провокациите. В крайна сметка той я напуснал.

Каква полза има Избавителя?  Освен че получава заплащане за своята работа, по-важна е психологическата му полза. Тя се крие във факта, че слушайки оплаквания за неуспешния живот на Алкохолика и често имайки още по-сложни проблеми (често екипът на нарколозите се формира от неуспешни лекари), Избавителят се чувства на върха. Освен това, по време на разговора с Алкохолика, Избавителят изпитва известен „кайф“. В този момент той е в позицията на Родител! Прави забележки. Поучава. Убеден е, че превъзхожда Алкохолика. Защо се случва това? Защото Алкохоликът, когато отива на лекар, е в позицията на Дете и моли (понякога унизително) за помощ. А енергията му е в детската му позиция. Така се оказва, че в първите етапи Алкохоликът храни Избавителя, т.е. тук имаме работа с психологически вампиризъм.

Как се обяснява в любов един алкохолик?

Първо, опитайте се да отговорите на този тест, ако все още не сте уредили личния си живот! Ето три въпроса, три признания за любов. Направете един избор – кое обяснение ви харесва най-много?

1. „Обичам те! Без теб ще пропадна. След като те опознах, разбрах, че светът е прекрасен. Ти озари тъмната ми душа! Омъжи се за мен!"

2. „Обичам те. Ще ти свалям звезди от небето. Омъжи се за мен!" (В същото време той ви обсипва с цветя, прави подаръци, задоволява всичките ви желания.)

3. „Обичам те. Всичко в света е толкова сложно и трудно. Като се подкрепяме един друг, бихме могли да преминем през живота заедно. Омъжи се за мен!"

Резултатите от тази анкета показват, че повечето от жените, които са се омъжили за алкохолици, предпочитат първите два варианта. Това е гаранция, че ще се омъжат отново за Алкохолици, ако не променят социогена си. Така че проблемът не е толкова прост, колкото изглежда.

Каква полза има Покровителя?  Покровителят също е заинтересован Алкохолика да продължи да пие. Да не забравяме, че често Покровител е майката на пациента.

Ако Алкохоликът спре да пие, дали ще посети майка си? Разбира се, че не!

Ползата на Покровителя от втория тип е по-завоалирана и по-осезаема в материално отношение. Факт е, че сред алкохолиците има много способни и умели хора, които заемат видно обществено положение – често са културтрегери. И когато Покровителят се нуждае от услугите на Алкохолик, можете да сте сигурни, че той ще ги получи първи, безплатно или на минимална цена. Така че, в допълнение към психологическата полза, която се състои в това, че покровителите се считат за добри хора от алкохолиците, те имат добра материална компенсация с печалба, която понякога достига 1000%. Трябва да не се забравя, че Покровител, който дава пари на заем на Алкохолик без надежда за връщане, не осъзнава, че получава ползи от общуването си с Алкохолика, както майката на Алкохолика не осъзнава, че допринася за смъртта на сина си.

И Преследвачът, и Избавителят, и Покровителя не знаят какво правят, те не разбират, че Алкохоликът се превръща в ценна фигура за тях като обект на преследване, спасяване или покровителство. Отначало и трите роли се играят от съпругата, която му чете лекция (Преследвач), среща го на входа, за да го предпази от пиене (Избавител) и слага пияния мъж в леглото (Покровител). След това постепенно се появяват другите лица. И всеки играе само една роля в тази трагедия на взаимен вампиризъм.

Така в крайна сметка и Преследвачът, и Избавителят, и Покровителят се превръщат в психолози-аматьори и жертви в тази сложна и трагична игра. Само един от донорите –  Доставчик е професионалист, който има само материални ползи от всичко това. Той заслужава морално и социално осъждане. Първите трима, както и Алкохоликът, имат нужда от психологическа помощ.

Разпознаване и неутрализиране на Алкохолика. Въпросът не е толкова прост, колкото изглежда. Например, съпруга води съпругът си на медицински преглед.  Бракът им е само на шест месеца. Тя далеч не е момиче, а висококвалифициран реаниматор и има добър житейски опит. И въпреки това тя не подозира, че бъдещият й съпруг е алкохолик. „Ако знаех това, нямаше да го срещна (оказва се, че веднъж тя вече е била омъжена за алкохолик). И сега се налага да го запазя като личност. Той ми е скъп. Не искам да пропадне, но като пие става непоносим. Може би аз съм си виновна – ядосвам се, ругая, ставам невъздържана. Когато е трезвен винаги е напрегнат и пие от страх да не го изоставя. Но когато се срещнахме, той изобщо не слагаше капка в устата си!“ Ето един от знаците. Не е абсолютен, но трябва да се има предвид. Разбира се, има хора, които изобщо не пият. И това е норма! Те или не посещават компании, където пият, или веднага съобщават, когато попаднат в такава компания, а ако ги накарат да пият, те спокойно стават и си тръгват.

Алкохолик, който се е лекувал от нарколог добре знае, че не трябва да пие, но когато трябва да се въздържа от пиене, той изпитва силен стрес, защото се смята за непълноценен човек – не може да пие „като всички останали“. (Правилото е известно: Алкохолик веднъж – алкохолик завинаги). И той макар и трудно, все пак се въздържа да пие по всички поводи в живота. Има алкохолици, които продължават да пият, но запазват контрол върху ситуацията. И ако попаднат в значима за тях компания, където пиенето на алкохол се осъжда, те няма да пият.

Пример: За ролята на компанията говори следния случай. Алкохолик е издигнат за ръководител на колектив, в който не е прието да се употребява алкохол. Отначало той се въздържал от пиене. Носели се слухове, че пиел на други места. Няколко години по-късно настъпила смяна на кадрите. На тяхно място били наети  пиячи. И след това започнала редовната употреба на работното място. Обратното също е валидно – мъжете например са склонни да не пият, ако знаят че жената, която обичат и която все още не са постигнали, осъжда употребата на алкохол; 

Алкохолик, който не пие алкохол, може да бъде разпознат по психологически характеристики. За него са характерни прекомерно раболепие, готовност да изпълни всяка прищявка, преданост, която не познава граници, форми на декларация за любов и привързаност. Тъй като алкохолиците се държат като деца, те неволно се привързват към своите ръководители и след това, когато започнат да „пакостят“, началниците им не могат да ги оставят. Освен това, когато са трезви, изглежда, че няма по-добър човек от тях!

Признаци за разпознаване на алкохолиците от хората, които пият, но не са алкохолици?

Ако човек пие веднъж седмично или по-често, той трябва да бъде заподозрян в алкохолизъм, т.е., той не може без алкохол. Това се дължи на метаболитните процеси в тялото и скоростта, с която алкохолът се елиминира от него. Подозрително е, ако при един алкохолен инцидент човек изпие повече от половин литър концентрат и не се напие. Този, който не е алкохолик, просто не е в състояние да приеме толкова много и да остане трезвен. Способността да се напиете до степен на наркотично състояние, тоест до безчувственост, до „поза на труп“, също е един от признаците на алкохолизъм. Пиещият рядко не успява да се напие толкова много, дори ако пие много алкохол. Защитата му ще заработи – рефлексът за повръщане, който при Алкохолика е загубен.

Друг признак е водещата роля на Алкохолика при ритуала. В компания Алкохоликът често се опитва да „ръководи кръга“, тоест да обявява тостове все по-често. И когато компанията се разпадне на отделни групи, той ще се мести от група в група и ще предлага „местни“ тостове, което доста бързо ще доведе до факта, че той ще достигне до наркотичен стадия на опиянение. Тогава в най-добрия случай ще преспи цялото време някъде в ъгъла, а в най-лошия ще започне да буйства. На следващия ден ще бъде трудно да си спомня как се е държал вечерта.

Никой никога не се е опитвал да неутрализира началник-алкохолик и вероятно няма да се опита. Подчинените му дори ще се възползват от тази слабост, защото организирането на добро питие е най-лесният начин да спечелите благоволението му (в тази ситуация той е донор). Неговото бъдеще обаче е предсказуемо – на някакъв етап, когато започне интелектуалният спад, той просто ще бъде уволнен от работа и ще стане вампир в семейството си.

Неутрализиране на Алкохолика в подчинения и Алкохолика в семейството.

Доказано е, че добре познатите методи на борба – „сух режим“ и „всички видове забрани“ нямат ефект. Антиалкохолните клубове, където самите Алкохолици са Преследвачи, също не са решение. Когато няма кого да преследват, членовете им започват да пият сами. Най-правилното нещо, особено в ранните етапи, когато няма деградация на личността и синдром на махмурлук, е да се реши въпросът радикално: да се научи Алкохолика да получи интерес към работата и радост от любовта. Тогава тялото ще има достатъчно собствен алкохол и нуждата от пиене ще изчезне от само себе си.

Особено е важно да се провежда антиалкохолна работа с членовете на семейството на пиещия. Ако съпругата не се включи в тази работа, тя може да провокира съпруга с поведението си („Той не трябва, така че не пие! Но ние можем!“). По правило това води до тежък срив при тези, които се опитват да се откажат да пият. Ако в психологическата работа участва само съпругата, тогава тя, като правило, напуска съпруга си. Тя приема, че има по-благородни цели в живота от това да се посветиш на деградиращ човек и да станеш свидетел на неговата и собствената си деградация.

Нужни ли са някакви репресивни мерки? Препоръчително е да се избягват или поне да се минимизират.

Ръководителите могат да използват редица техники, така че да улеснят живота си, когато работят с подчинен алкохолик. Първо, необходимо е напълно да се изключи общуването по линия на психологическото насърчаване. Какво означава това? Не трябва да се провеждат възпитателни беседи за опасностите от алкохола, срам, да се апелира към съвестта и след това да се прощава.

Пример: Млад лекар, на около 28 години, пристига да учи във факултет за повишаване на квалификацията на лекари. Не се явява на занятия, по три дни пие в общежитието и попада в окото на охраната. Последва изгонване. Преди да си тръгне, студентът е умолявал, казвал, че много трудно е получил достъп до факултета, призовавал за милост, обвинявал в жестокост, твърдейки, че с това ще съсипе бъдещия му живот. В отговор на обвиненията са му задали въпроса: „Щяхте ли да бъдете изключен, ако се бяхте явили на занятия и бяхте учили правилно?“ Без да отговори той си тръгнал.

Две години по-късно същият се върнал във факултета и този път учил сериозно. Преди да тръгне обратно поискал разговор, като благодарил за изгонването преди няколко години: „Тогава за първи път в живота ми не ми се размина с пиенето. Преди това, разбира се, също имах проблеми, но едва след много цикли на прошка и сривове, аз напусках хората. Вие във факултета обаче действахте толкова бързо и енергично! Замислих се и за първи път осъзнах, че трябва да поема отговорност за действията си.”

С други думи, в условията на семейните отношения членовете трябва да са непреклонни. Разбира се, че е по-добре човек въобще да не се жени за Алкохолик. Но ако това вече се е случило, трябва да се приложи сепарация. Сепарацията е психологическа техника за прекъсване на брачна връзка без развод. Това може да бъде отрезвяващо. Продължителността на раздялата трябва да се определя индивидуално, но ако след втория алкохолен инцидент не сте решили да се разведете, следващата сепарация трябва да бъде два пъти по-дълга.

Това трябва да знаят особено младите хора, които планират да имат деца. Факт е, че генетичното здраве зависи от мъжете. При момичетата всички яйцеклетки се оформят в пренаталния период и всяка вреда, всяка болест може да причини промени в нейния наследствен апарат. Скоростта на узряване на сперматозоидите е около два месеца. Следователно, ако нищо сериозно не се е случило с мъжа по отношение на здравето в продължение на два месеца, тогава сперматозоидите му най-вероятно ще бъде пълноценни. В резултат на това детето ще бъде здраво, дори ако не всичко е благополучно в наследствения апарат на яйцеклетката на жената.

Разказите на някои жени, че живеят с алкохолици, защото децата им имат нужда от баща, също не са сериозни. Децата наистина имат нужда от баща, но от татко! Каква полза от Алкохолика като баща? Какво може да възпита той? Всъщност жените се страхуват от самотата или се страхуват да не загубят „ползите“, които имат, намиращи се в брак с Алкохолика. Но когато живееш с Алкохолик и си жертва на неговия вампиризъм, губиш шанса да уредиш съдбата си. Животът минава покрай теб.

Как да създадем и възпитаме Алкохолик? Това се прави много просто. Първо, препоръчително е самите родители да пият редовно и в достатъчно количество, докато настаняват детето на масата и наливат сок в чашата му. Така детето участва във всички алкохолни разговори, владее ритуала на угощението и в един момент иска и на него да налеят. Тогава родителите казват: „Твърде рано е да пиеш. Малък си още!“ Именно тази фраза има решаващо влияние върху процеса на формиране психиката на Алкохолика.  

Напразно много родители казват, че децата са непослушни. Децата са много послушни, но родителите не винаги разбират какви инструкции дават на детето си. Чуйте фразата: „Рано ти е да пиеш!“ Истинското съдържание на тази реплика е обаче: „Ще дойде време и ще трябва да пиеш!“ Така детето тълкува казаното и впоследствие започва да експериментира. Опитва да пие, когато е на 10 години. Тогава го пребиват. Аха, значи още е рано! На 12 години – нов опит.  Пак го пребиват! Но малко по-късно идва моментът... И още нещо, трябва да се подчертае, че бъдещите алкохолици в детството и юношеството играят игра, която може да се нарече „Релакс“.  При нея участват същите персонажи на донори както при Алкохолика: Учителят е Преследвач, родителят е Избавител, бабата (дядото) е Покровител, дете (група връстници) с абнормно поведение – Доставчик.  Основното при тази схема е детето да свикне да живее за собствено удоволствие без творчески усилия. Щом порасне, бързо намира лесен начин за удоволствие – пиенето.

Защо жените обичат алкохолиците? Ще разберем как да се борим с това зло, само ако знаем каква полза носи алкохолът. Трябва да се съгласим, че алкохолът е добър антидепресант, предизвиквайки приповдигнато настроение. И ако научим хората как да си набавят това приповдигнато настроение по друг начин, човек вече няма да има нужда да приема алкохол. Трябва човек да се научи на това, т.е. да се научи да работи, за да има значителни успехи и за да може в любовта да постигне своето удоволствие и удовлетворение. Всеки човек се стреми към щастие и в момента, когато човек е щастлив, в кръвта му се отделят алкохол и морфин (ендорфини). Морфин – при творческа работа, алкохол – при постигане на успех. Така човешкото тяло може да се разглежда като един вид фабрика, чиято основна цел е производството на морфин и алкохол. Освен това, емпирично е доказано, че най-добрата борба с алкохолизма се води чрез създаване на  условия за творчески труд на човек и обучение как да успее в любовта.

Освен това, в работна среда отговорността за разпространението на алкохолизма е на ръководителите, които не могат да създадат подходящи условия за творческа работа. Така че, ако работата е монотонна, тогава е необходимо да се отворят клубове по интереси в предприятията, да се създадат групи за психологическо обучение и т.н. Човекът ще се интересува от работа и ще има много морфин в кръвта, което ще го защити от много заболявания. В същото време наркозависимият определено ще постига някакъв успех и тогава от време на време тялото ще освобождава малки дози алкохол в кръвта.

Водят се какви ли не разговори за щастието и смисъла на живота, и всичко се свежда до извода, че на щастлив човек никога не би му хрумнало да пие алкохол или да взема наркотици, не защото е забранено, а защото няма такива нужда. С други думи,  няма нужда да се забранява пиенето и да се плашат хората с последствията от пиенето на алкохол, защото това ще доведе до увеличаване на консумацията на алкохол. Но тъй като цялата пропаганда обикновено е базирана на сплашване, на практика тя е насочена към увеличаване на консумацията на алкохол.

Но да се върнем към съпругата на Алкохолика. Тя определено е с невротична структура. Това е съпруга-майка, която всъщност не се омъжва, а взема дете за отглеждане. Тя често е по-възрастна от съпруга си, понякога е с по-ниско от него място в социалната стълбица. Но тя вярва, че ако живее без съпруг, ще е по-нисш човек. „Въпреки че камшикът е лош, всичко е тихо.“

Пример: Млада и привлекателна жена, майка на две деца, опитен счетоводител, собственичка на тристаен апартамент, прави неуспешен опит да се отрови, защото разбира, че претендент за ръката и сърцето й, живеещ с нейните средства в апартамента й, е довел любовницата си в къщата, когато тя била в командировка. Ето кратка история за това.

Когато е била студентка, се омъжила за свой съученик, който се оказал алкохолик. Изтърпяла го година и половина, прощавала, убеждавала и след това напуснала института. Прибрала се в селото си заедно с появилото се дете.  Там започнала работа като механизатор, бързо се адаптирала и се омъжила за машинен оператор, който също се оказал алкохолик. Животът с първия й съпруг сега се оказал рай. Вече с две деца тя напуснала съпруга си и заминала за града, където бързо постигна материално благополучие. Три пъти се опитвала да уреди личния си живот – и три пъти се натъквала на алкохолици. По това време тя „придобила“ хипертония и миома на матката. Накрая решава да замине за един по-добър свят, където няма алкохолици.

Най-смешното (или трагичното) нещо в тази история е това, че след опита за суицид, когато излязла от дълбоката депресия и станала доста активна, около нея започнали да се навъртат и лекуващи се в същата клиника мъже. Те били общо 19. Само един имал проблем с алкохолизма. И знаете ли тя кого е харесала? Точно така, Алкохоликът! А ако попитате: „Ами ако в клиниката нямаше нито един алкохолик?“  Отговорът е: „Тогава никой нямаше да хареса!“ и щеше да разказва на приятелките си, че в клиниката за неврози е нямало нито един интересен мъж.

Човек има интерес и е привлечен само от това, от което се нуждае. И ако открие това, значи е готов да се примири с някои незначителни недостатъци. Например колата и самолетът осигуряват нужната ни скорост на движение. И ние не се отказваме от тях, въпреки че знаем, че стават инциденти. Така че, когато се запитате защо жените харесват алкохолици, просто се откажете от статистиката, а не от своето отношение към жените.

За съжаление в общественото съзнание, включително и сред самите жени, съществува отношението към тях, като към същества от по-нисък порядък. Добре е, че не всички момичета възприемат тази психология. Те стават астронавти, банкови мениджъри, директори на предприятия, професори и главни лекари на болници. Много жени, които са се провалили като личности, приписват неспособността да се справят в живота на пола си. Не става въпрос за пола на човека, а за неговата личност.

И така, жените харесват алкохолици не защото пият, а защото имат качества, които са много привлекателни. И не само в очите на жените, но и в очите на хора от всякакъв пол и възраст. Вярно е, че след това под влияние на продължителната злоупотреба с алкохол тези качества изчезват. Но дори и тогава, върху руините на човешката личност, можете да намерите отделни цели „градивни елементи“ от положителни човешки качества.

Вече говорихме за едната полза от алкохола – той предизвиква приповдигнато настроение и примирява човека с живота поне за известно време. В края на краищата, всеки пиещ човек е по своята същност нещастен и следователно е емоционално напрегнат. Той пие, за да се отпусне.  И още, всяка жена харесва мъж в добро настроение, който я обсипва с комплименти. Това също подобрява нейното настроение.

Алкохолът също облекчава мускулното напрежение. При леко опиянение движенията са по-гъвкави, красиви, а ласките са адекватни. И това е много привлекателно за жените. Разбира се, когато степента на опиянение се увеличи, движенията стават резки, поведението става грубо и тогава човекът обикновено заспива.

В трезво състояние мъжът често изглежда срамежлив, трудно започва разговор, колебае се, когато иска да покани жената, която харесва, на танц и закъснява поради нерешителността си. След като приеме алкохол обаче, той става смел, находчив и обаятелен. И това често пленява жените. Вярно е, че нивото на претенции също се променя: мъжът може да хареса жена, към която дори не би се доближил в трезво състояние.

Научно е доказано, че в основата на неврозата лежат черти на характера и жизнени принципи, които пречат на човек да задоволи нуждите си и да изпълни желанията си. Иначе можем да кажем, че при човек с болна съвест възникват неврози и дори психосоматични заболявания. Изискванията на морала и дълга са доста противоречиви. Карън Хорни идентифицира три основни противоречия.

1.Противоречието между стремежът към успех, съперничеството, братската любов, човечността. От една страна, всичко се прави, за да постигнете успех, а това означава, че трябва да сте настоятелни и агресивни, способни да изтласкате другите от пътя. От друга страна, според християнските ценности, човек трябва да бъде смирен и отстъпчив. Ако се опитате да преследвате и двата стремежа ще изпитате сериозно напрежение.

2.Противоречието между стимулирането на потребностите и действителните пречки за тяхното задоволяване. По икономически съображения се стимулират потребностите (реклама, мода и др.) на хората, но за повечето от тях задоволяването на тези потребности е невъзможно.

3.Между усещането за неограничена власт над собствената съдба и чувството за пълна незащитеност и безпомощност. Обществото казва на човек, че той е свободен, независим и може да получи това, което иска, ако е активен и енергичен. В действителност тези възможности са ограничени. Оказва се, че не само родителите не са избрани. Не винаги е възможно да изберете работа, приятел, форма на отдих, съпруг (съпруга и т.н.).

Много хора намират изход в пиенето, като постепенно унищожават съвестта си. Първоначално болезнените й елементи възпрепятстват развитието. Човек става по-активен и целеустремен. И това са качествата, които жените харесват. И често представителките на нежния пол са готови да понесат пиенето на любимия си, само за да бъдат с цялостен и силен мъж, а не с невротичния слабичък, какъвто е бил, преди да започне да пие. Скоро се появяват реални успехи, които човек свързва с пиенето на алкохол. Но вече не може да спре. Започва да рухва и здравата част на съвестта. Тогава средството (алкохолът)  се превръща в цел. По-рано пиенето е било средство за постигане на целта, но сега, в клиничния стадий на алкохолизма, то се превръща в цел. Нуждата от алкохол започва да има биологичен характер. Човек живее, за да пие. Постоянно е зает с набавяне на алкохол и организиране на ритуали с пиене.

Мнозина твърдят, че алкохолиците имат слаба воля. В ранните стадии на алкохолизма волята се укрепва. А мъжът със силна воля е мечтата на почти всяка жена. Той става инициативен, работи успешно, печели добри пари, продуктивността му се повишава, става по-общителен и придобива комуникативни умения. Този феномен ярко се наблюдава при творческите личности. В началото за тях алкохола е стимул, който ги прави наистина продуктивни.

Но за опитен наблюдател вече ясно, че това не се прави в името на своето развитие. Всичко това се прави в името на пиенето. Ето защо с нарастването на деградацията всички волеви усилия постепенно започват да придобиват все по-примитивен и праволинеен характер по схемата: спечелени-изпити пари. Следователно човек престава да се интересува от духовния живот и се интересува повече от онези дейности, които бързо му носят пари. Той започва да се занимава с търговия, преминава от умствен към физически труд и след това напълно деградира. Когато възможността за печелене на пари изчезне, схемата се променя и има следните опции: помолил-изпил, откраднал-изпил (първо от близки, след това от непознати).

Прилепчивостта на алкохолиците не познава граници. След като влязат в клиника за лечение, те веднага започват да уреждат работите си, които са изоставили, поради алкохола, изисквайки за това облекчаване на режима и допълнителни облаги. Ако им бъде отказано, те започват да обвиняват лекаря в жестокост и провал на съдбата им. Получаването на облаги става на четири етапа. На първия етап има подкуп – веднага щом излязат от абстиненцията, алкохолиците се включват в трудовите процеси: предлагат нещо, рисуват нещо, ремонтират нещо. Ако подкупът не даде резултат, започва вторият етап – апел към справедливостта, след това третият – призив към съжаление. Ако всичко това не върви добре, започва четвъртият етап – изнудването. Така някои работещи в болнични заведения, използвайки услугите на алкохолици могат да станат зависими от тях.

В любовта алкохолиците често започват с подкупи: цветя, подаръци, ресторанти. Още същата вечер те прибягват до съжаление, говорейки за нещастния си живот и факта, че за първи път са срещнали единствения, без когото, разбира се, биха били загубени. На тази стръв често се хващат жени, които не са преминали психологическо обучение. Но ако подкупът се провали, алкохолиците могат да прибягнат до призиви за справедливост и след това до изнудване.

Как да се предпазим от алкохолици?

Предпазни мерки. За да не попаднете под обаянието на алкохолиците, трябва да знаете техните техники за ухажване и изявления. Първите бяха описани по-горе, нека поговорим за вторите. Ето някои фрази, които трябва да предупреждават жена, която излиза с мъж: „Ще пропадна без теб“, „Никога не съм виждал дама, толкова красива като теб“, „Ще ти сваля звездите от небето.“ Това е алкохолик. Жена с добър психологически слух няма да бъде хваната в капана. Трябва да се помни, че е невъзможно да се излекува алкохолик, точно както е невъзможно да се превъзпита. Жените трябва да се отърват от подобни мисли, тъй като това свидетелства за наличието на идеи за величие.

Поведение в ситуацията. Вие сте омъжена за Алкохолик. Ако е възможно, пристъпете към незабавен развод. Ако това не е възможно, тогава използвайте психологически развод. Не смятайте съпруга си за съпруг в душата си, а го приемете за съквартирант. Тогава душевните терзания ще изчезнат и ще останат само неудобствата. Спокойно ще приемете факта, че той няма да се прибере да нощува, няма да му четете лекции и проповеди за вредата от пиянството, а ако ви досажда, ще му налеете допълнителна чаша, за да стигне до третата степен на опиянение и спи спокойно, няма да настоявате да отиде на лечение. Скрийте скъпите неща, не дръжте алкохол в апартамента си, не се карайте с него. Опитайте се да бъдете в големия социум, т.е. не ограничавайте контактите само с него. Най-добре отидете на някакво обучение, развивайте се. При подобни промени при жената, пиещите съпрузи, забелязвайки значителни изменения към по-добро в жените си, отново запалват интереса си към тях и спрат да пият.

Пример: Месец след сватбата, случила се преди 22 години, съпругът написал на лист списък, наречен „Изисквания към моята любима жена“:

1.Изпълнявай дълга си към семейството честно и предано.

2.Не изневерявай на любимия си мъж.

3.Обичай го до смърт.

4.Грижи се всичко по съпруга ти да е чисто и изгладено.

5.Следи съпругът ти да не е отведен от други жени (особено когато е пиян).

6.Прибирай мъжа си от всички партита и не го оставяй да се напие.

7.Грижи се съпругът ти да се храни три пъти на ден редовно (вкъщи, а не в стол).

8.Сервирай всичко прясно, а не затоплено.  

9.Напомняй на съпруга си за наближаването на значими дати, на които се дават подаръци, и не забравяй неговите празници.

10.Не моли често съпруга си да купува скъпи неща (за теб).

Тази дама е пристигнала за консултация с молба да бъде върнат съпруга й в лоното на семейството, като вярвала, че е живяла с него щастливо 22 години.

Ако се проследи списъка, е лесно да се забележи, че съпругът открито дава информация, че ще пие (правило 5 и 6) и ще ухажва други жени (правило 5). Той не избра съпруга за себе си, а прислуга, който също ще бъде готвач (правило 7 и 8), перач (правило 4) и секретар (правило 9). Освен това той се съмнява в постоянството и почтеността на съпругата си (правила 1-3), а също така предполага, че тя има завишени изисквания (правило 10).

Една психологически подготвена жена щеше да смачка исканията му, да ги хвърли в лицето му и веднага да скъса с него. Тя обаче не е направила това, а изпълнявала всичките му инструкции 22 години. Тя се отказала от кариерата си заради него. Ходела с него в командировки. Когато достигнал висок пост, той започнал да пие и я напуснал. Но това е можело лесно да се предвиди!

Жени! Мъжът в добро настроение, обаятелен, мил, смел, находчив, активен, целеустремен, волеви, с чувство за хумор и т.н. – всичко това е прекрасно, но само ако можеше да се случи без бутилка.

(превод от руски_Литвак)

Психоаналитичен поглед към ролята на бащата при формирането на идентичността.

Бащиният комплекс и мъжката агресивност

Една от актуалните теми днес е свързана с настъпилите амбивалентни психични промени в развитието и оформянето на съвремените мъже. Свидетели сме на амбивалентен процес –  от една страна на необуздана мъжка агресивност, а от друга – дефицит или липса на завършена мъжественост, символизираща достойнство и чест.

През последните тридесет години настъпи ерозия в ролите на половете в публичния регистър, която се превръща в голям проблем на нашето време. Като следствие от този проблем, възникват много трудности от интрапсихично и междуличностно естество.

Ако така наречената борба за равенство (феминизъм) помага или определя жените, то при мъжете нещата не са толкова ясни. Полето на инициация за мъжете се е стеснило значително, оставяйки ги объркани във връзка с променящите се условия за изискванията на пола. Днес възниква въпросът: С какви средства мъжете могат да докажат своето превъзходство на същото поле като жените, ако използването на стари методи, които са подходящи в мъжкия спаринг е неприемливо?

Принципно, а особено днес, темата за бащата и неговото влияние върху развитието на синът се повдига много по-рядко, отколкото връзката на детето с майката. И това е концептуално вярно –  по приоритет, именно фигурата на майката се превръща в матрицата за детето за формиране на отношение към света и към себе си. Но триизмерната психична картина се създава благодарение на реалните и символичните (фантазийни) отношения между детето и фигурата на бащата.

Дейвис и Игъл считат, че това, което се нарича бащина функция в психоаналитичната литература, може по-скоро да се разбира като набор от функции, състоящи се от поне четири взаимосвързани параметъра.

1.Функция, сепарираща (разделяща) ранните симбиотични отношения между майката и бебето.

2.Функция, стимулираща способността за мислене, чрез въвеждането на опита на триангулацията.

3.Функция, улесняваща регулирането на афекта и способността да се понесе фрустрация.

4.Функция, осигуряваща безопасност, като приемник на враждебните чувства на бебето вместо майката или друг „добър обект“.

Всички тези бащински функции, смятат авторите, са необходими за формирането на здрава и зряла психика.

Именно изкривяванията в процесите на жизнената триангулация определят отношения с агресивните и сексуалните аспекти на психиката. Херцог в статията си „Гладът на бащата и нарцистичната деформация“ посочва, че развитието на нарцисизъм и агресия при детето се определя от две неща: вътрешната репрезентация на майката и бащата като двойка и нагласите на майката по отношение на бащата.

Грийн счита, че Едиповият комплекс представлява първата базова символична структура и включва връзката на такива понятия като убийството на бащата, началото на формирането на Его-идеал, идентификация, формирането на Супер-егото, загуба, кастрация, десексуализация и сублимация. Тези идеи се различават от позицията на Клайн, която вярва, че майката или загубата на майката е източникът на символизация: че бащата „следва“ майката и пенисът става заместител на гърдата.

Ловалд в статията си „Его и реалност” пише, че страхът на детето от ограничаващата, кастрираща функция на бащата прави бащата източник на външна опасност и в същото време бащата е родителят, към когото детето се обръща за защита. Нуждата от бащина закрила е тази, която мотивира момчето да изгради тясна връзка с бащата и да се идентифицира с неговия пол, сила и ценности. Тази идентификация помага да се консолидира и стабилизира усещането за себе си като за уникална личност с правото да бъде своеобразна. В обратния случай, когато бащата е разочарован от себе си и се отнася към своя син като към свое разширение и продължение, очаквайки детето да направи това, което самият баща не е могъл, собственото Аз на детето остава слабо, увредено, фрагментирано.

Фрагментацията се създава от пренасочени към Егото агресивни импулси, тъй като амбивалентните чувства, изпитвани към бащата, пораждат тревожност. Тревожността в този случай е резултат от потисната враждебност. В такива случаи потискането на враждебността е най-краткият и бърз начин за незабавно възстановяване на увереността в отношенията.  

Фройд говори за „убийството“ на бащата като необходимо изискване за появата на социалния порядък и следователно за забрана на всички убийства.

Описвайки реакцията на смъртта на бащата, Фройд го нарича „най-значимото събитие и най-важната загуба в живота на човек“, последица от което е придобиването на свобода и независимост. С други думи, виждаме, че бащата е мощна опора за идентификация, но именно правилната сепарация от бащината фигура осигурява пълното формиране и приемане на собствената идентичност като цяло.

Защо е необходима смъртта на бащата за пълното осъществяване на този процес?

Според логиката на Фройд това е възможността за присвояване на бащини черти, тъй като след убийството се предполага изяждане. Това повтаря орално-садистичния етап в теорията на Мелани Клайн, където детето иска да премахне ценното съдържание от гърдите на майката, като по този начин го завладява. Също така, според Фройд, смъртта на бащата премахва препятствието за придобиване на власт над майката.

Но за да се осъществи „убийството“ е необходимо да се приеме и овладее собствената агресия. Овладяването на агресията е вид подчинение на инстинкта, така че  енергията на агресивността дава право за признаване на себе си за победител.

Той също така отбелязва, че мъртвият баща, който сега съществува като символичен баща, става по-могъщ, отколкото когато е бил жив.

Процесът на оплакване (траур) прави възможно приемането на амбивалентност: обектът трябва да бъде изгубен, за да бъде намерен. И говорейки за анализа като процес на терапия, можем да видим феномена на мъртвия баща в края на анализа, когато и аналитикът, и пациентът трябва да се откажат от желанието да имат отношения, за да възникне и се увековечи символичната идентификация.

С други думи, бащата става първата и най-важна фигура, която създава опита за управление на своите агресивни тенденции вътре в индивидуалната психика. В тази връзка е важно да се разглежда този концепт от гледна точка на формирането и функционирането на мъжката идентичност. Тъй като в терапевтичната практика човек много често трябва да се справя с такива предизвикателства, като неспособността да се контролира агресията и страхът от всякакви нейни прояви.

Какво се случва, когато овладяването на собствената агресия е трудно? По какви сценарии може да се развие мъжката психика?

Какво може да се случи, ако символичното убийство не може да бъде извършено поради високата агресивност на бащата, истинската му смърт, отстраняването му (развод), докато детето расте или отстраненост на самото дете?

Какво точно ще представлява това символично убийство на бащата? И как споменът за това се проявява по време на психоаналитичния процес?

Чрез символично взаимодействие със страха от кастрация от убития баща, се получава достъп до агресивния компонент на психиката.

Както и в други случаи, когато има такъв спектър от взаимоотношения с бащата, характеризиращи се с отстраненост, изолация и дори равнодушие към детето, можем да наблюдаваме следните характеристики на отношенията на детето със света:

-страх от проява на агресия при отстояване и защита на честта и достойнството в подрастващия период, при демонстриране на своята сила;

-трудности при вземането на решения и поставянето на цели, липса на вяра (увереност) в правото на човек да завладее света, което се проявява в заявлението на желанията към този свят и овладяването на нови и нови инструменти за усвояване на социалното пространство;

-стремежи  постоянно да съблазнява жените или пълен отказ от всякакво съблазняване.