Възпитание на детето в инфантилност, когато родителите не са пораснали

 

Всички родители си задава въпрос как да избегнат проблеми в отношенията с децата. По тази причина, щом видят две чертички на тест за бременност, бъдещите майки и татковци се втурват да купуват и четат книги за възпитанието. Да си родител днес, на практика означава да имаш висше образование в областта на детската психология и хармоничното развитие.

Въпреки това, намирайки се лице в лице с истинско, живо дете, собствено дете, родителите ще се сблъскат с много проблеми. Чуждите и все още неусвоените знания на други хора, често объркват бъдещите родители,  а правилните алгоритми на действие излитат от главите им в точния момент. Остава им само объркването и неувереността в себе си. Когато е време за вземане на отговорни решения от възрастните, т.е. буквално на всяка стъпка, много млади майки и бащи се чувстват като изгубени момчета и момичета. Ето един парадокс: на пръв поглед изглежда, че раждането на дете дава на човек статус на „възрастен“ и „сериозен“, но се оказва, че когато настъпи този момент и заговорим за възпитание, тогава именно се разкрива цялата лична незрялост.

Теорията за привързаността постулира, че основната задача на родителите е да бъдат надеждна опора за детето, да му осигурят чувство за сигурност и да изградят уважителни отношения с правилна йерархия.

Могат ли психологически незрели родители да осигурят това на едно дете?

В традиционните колективистични общества (такава беше българската култура до началото на нахлуването на индивидуалистичната, характерна за западния свят) проблемът с последователното преминаване през всички етапи на израстване се решава с помощта на различни ритуали на преминаване (т.нар. инициации). Освен това ролите на родителите по отношение на децата и на децата по отношение на родителите са разписани доста ясно. Нещо повече, по-възрастните, по-мъдрите родственици в разширеното семейство винаги са били включени във възпитанието на децата. В наши дни тази особеност на колективизма е до голяма степен загубена, в резултат на това обществото като цяло е станало по-инфантилно.

Оказва се, че много от днешни родители се опитват да възпитават децата си, без самите те да са пораснали. Всъщност оттук идват не малка част от проблемите и тук въобще не говорим за онези социални слоеве, при които специфична особеност са ранните бракове и раждания, когато „деца раждат деца“.

Какво да правите ли? Някой веднага би казал, че отговорът е, да не се създават деца, докато самите възрастни не пораснат. Но в същото време е известно, че процесът за постигане на зрялост е процес, протичащ през целия живот. Освен това, от физиологична гледна точка има определени ограничения за най-благоприятната репродуктивна възраст. Още повече, че излизат все повече изследвания, показващи, че късните раждания крият в себе си рискове за здравето (физическо и ментално) на детето.

Едно обаче може да се каже със сигурност – факт е, че човек не достига върховете на мъдростта, докато не се сдобие и възпита дете. Първата стъпка по пътя към зрелостта е човек да започне да забелязва ситуациите, в които тази незрялост се проявява. И вече след като се потопи в това самонаблюдение и проследи тези ситуации, да се опита да започне да действа от позицията на възрастен.

И така, зрели родители, кои са тези стъпки?

1.Бъдете независими в преценката си.

Това означава да разчитате преди всичко на себе си, когато вземате решения. Ние, родителите, сме толкова зависими от мненията на различни гурута, книги за грижа за децата и реклами, че сме готови безусловно да следваме многобройни съвети, как да отгледаме добро дете (гений, олимпийски шампион), без дори да се замислим, имат ли резонанс в нас тези съвети и дали не противоречат на нашите ценности.

Добре е, когато родителите се интересуват от темата за възпитанието, когато търсят мненията на психолози и педиатри в Интернет, да внимават и да бъдат критични – не бива да се допуска сляпо следване на препоръки, които не са осмислени от всеки родител, дали са подходящи за всяка конкретна ситуация за неговото дете.

2.Признайте, че са възможни различни мнения по един и същи въпрос.

Достатъчно е да участвате в който и да е форум, за да разберете колко много родители са далеч по отношение на грижите за бебета и отглеждането на деца. Пример за това са многобройните разгорещени битки по темата кое е по-добро: кърмене или изкуствено хранене; съвместен сън или отделяне на детето от родителите; кенгуру или количка; домашно или купешко приготвена храна и пр.

Всички родители и всички деца са различни и няма единни рецепти за възпитание и грижи, колкото и тези, които ги продават под формата на книги и семинари да ни убеждават в противното. Ако родителите са намерили подходящо решение на проблемите си с организирането на съня и храненето на бебето и са разбрали, че половин час анимационни филми на ден не могат да навредят на детето им, тогава е по-добре спокойно да се радвате на това и да не налагате своята гледна точка върху другите.

3.Осъзнайте и приемете необходимостта от грижа за по-слабите и безпомощните.

Най-важните страшни истории, т.н. „страшилки“, с които взаимно се плашат съвременните родители, са за това, че детето може да свикне с ръцете, гърдите и леглото на родителите. Толкова се страхуваме, че децата ще зависят от нас, че се стремим да ги научим да бъдат самостоятелни, когато те все още не са готови за това: „Оставете го да се научи да заспива сам, в отделна стая“, „Няма нужда да го държите на ръце, той е твърде голям”, „Не плачи, не си малък“ и т.н.

Да бъдеш възрастен означава да приемеш факта, че от началото и за много дълго време децата ще зависят много от нас. И в това няма зъл умисъл, това не означава, че децата са разглезени или ни манипулират. Това е само показател, че в нашият биологичен вид има много зависими деца и това е в резултат на множество добри еволюционни причини.

Нещо повече, чувството за безопасност, което дава на децата усещането, че могат да разчитат на „своите“ възрастни, полага основа за здрава привързаност, но и за тяхната самостоятелност в бъдеще.

4.Поемете отговорност за своите действия, чувства и т.н.

„Подлудяваш ме!“, „От теб ме боли главата!“. „Ако се беше държал нормално, нямаше да крещя така!“, „Не ме разстройвай!“ Това са познати фрази, които сами сме чували много пъти в детството си и които продължаваме да транслираме към собствените си деца. Детето обаче не трябва и не може да носи отговорност за чувствата на възрастните – това е твърде тежко бреме за него. Възрастните са основно отговорни за изграждането на взаимоотношенията с децата. И това е, което осигурява на детето среда, в която да се чувства сигурно да реализира своя потенциал.

Чувствата са ни дадени от природата, за да можем да разберем колко сме доволни или неудовлетворени от това, което ни се случва. Позицията на възрастният в този случай е да обозначи чувствата си по екологичен начин – в тричленно Аз-изявление, изглеждащо така: „Когато ти крещиш, аз се дразня, защото за мен това означава...“

И тук вече има простор за варианти, тъй като за всеки родител това може да означава различни неща: за един е неуважение, за друг е признак на загуба на авторитет, а третият просто е притеснен от неспособността да разбере какво е нужно на детето. Именно по този начин можем да узнаем какво е важно за нас в отношенията.

5.Разберете, че „постиженията“ на детето не са равни на техните реални постижения.

Спомнете си как в детството сте обичали да се хвалите един на друг: „Баща ми ще победи твоя!“, „Моят баща печели повече!“ – сякаш тези изявления добавят сила и хладнокръвие. Тези заявления наистина са подходящи само за децата, за които е характерно да не отделят постиженията на баща си от своите собствени – да не забравяме, че те търсят начин да се идентифицират с авторитетния възрастен. Грешка е обаче един родител да „измерва“ себе си със своето дете, но често се случва точно това: „О, на тази възраст нашият се обръщаше с всичка сила”, „Нашето момиченце на годинка произнасяше вече цели изречения, а на три говореше на китайски”, „Ние вече ходим уверено, а вие още ли сте в проходилка?“ Ние вече танцуваме и пеем."

Понякога се стига до абсурд. Например, на детските площадки може да чуете как родителите насърчават децата си: „Виж, Петьо вече се катери толкова високо, опитай и ти“ или „А да видим на бягане кой ще е по-бърз?“ Какво се крие зад това желание на родителите да се състезават с постиженията на децата си, ако не собствената им неувереност за това, че самите те имат с какво да се похвалят. Не е нужно да се обсъждат случаи за маниакалната упоритост, с която родителите понякога принуждават децата си да участват в детски състезания или да се появяват в телевизионни реклами, за да угодят на собствената си суета. Това са все добре известни примери за тъжната съдба на много деца-звезди, чиито родители са били прекалено увлечени по идеята собствените им деца да ги прославят и да ги направят известни.

Добре е, когато родителите отделят време и средства за развитието на детето си. Чудесно е, ако детето развива талантите си в това, което обаче наистина харесва. Напълно естествено е родителите да искат да се гордеят с детето си и да видят, че усилията, които полагат се отплащат.  

6.Старайте се да се въздържате от категорични изказвания.

Зрелостта обикновено означава възможно най-рядко използването на думите: „винаги“, „никога“, „всички“, „никой“. Има родители, които често заплашват своите деца: „Никога повече няма да те заведа в парка/няма да ти купя сладолед, ако се държиш така“, „Винаги си хвърляш играчките наоколо“, „Да беше чул по-възрастните поне веднъж.”  А в най-крайния случай дори: „Никога няма да ти простя, вече не си мой син / дъщеря.“

Отлично знаем, че ще се държим, ще купуваме и ще простим, просто в разгара на чувствата нямаме достатъчно коректност, за да изразим недоволството си по различен и адекватен начин. Оказва се, че не само отблъскваме детето с тези нереалистични заплахи, но и го учим да основава чувствата си на манипулация и страх.

7.Дайте приоритет на вътрешните ценности пред външните.

Първо, става дума за това, че днес за мнозина да си родител означава да купуват купища ненужни и дори вредни за детето неща, с надеждата да се почувстват като правилните майки и татковци. Ако това не беше така, рекламите не биха могли толкова лесно да ни манипулират, уверявайки ни, че само тази високотехнологична проходилка или това супер трансформируемо креватче е точно това, което е необходимо за хармоничното развитие на едно дете.

Второ, много често родителите са запалени по идеята да регулират поведението на детето си с покупки и подаръци: „Ако завършиш срока добре, ще ти купя нов смартфон“, „Ако почистиш стаята си, ще играеш на компютъра." Всичко това възпитава у детето ориентация към външни ценности (външна мотивация)  и стимули, към консумация, като в един момент родителите недоумяват: „Ето, той има всичко, какво друго му трябва?“

Това, от което децата ни се нуждаят обаче, е да ги научим да се вслушват в себе си, да разпознават потребностите си, да виждат, че разкриването на своя потенциал и ползата, която могат да донесат на другите, на обществото, на страната си е много по-важно от всичко, което може да се купи с пари.

Заключение

Раждането на дете не ни прави автоматично възрастни, но е най-добрата причина да се научим да бъдем възрастни. Именно в отношенията към собствените си деца ние порастваме най-бързо, ако си го позволим. На този етап е много по-изгодно да се инвестира не в играчки, които съвременните деца вече имат в изобилие, а в собственото им развитие, за да станем за детето същия надежден възрастен, от когото то иска да вземе пример. Първата стъпка за да постигнем това е да признаем, че има проблем и да започнем да проследяваме къде в отношенията си с децата ние самите се държим като деца.

 

Формиране на насилник или как един човек става тиранин, манипулатор и агресор

 

Насилници ли са хората по рождение или израстват насилници заради родителите си?

Да предположим, че насилник е създал дете, което в бъдеще също е станало насилник. Значи ли, че това се е предало от гените? Не. Ключова роля играе фактът, че насилник е участвал във възпитанието на детето, както и че е имало насилник в семейството. Ако детето беше отгледано не от родител-насилник, а от някой друг, с по-здравословни взаимоотношения, тогава детето нямаше да израсне насилник.

Например баща-насилник обижда, унижава и контролира съпругата си. Синът расте до такъв баща, който редовно чува и вижда всичко това. Във визията на сина за света се формира разбирането, че подобно поведение към бъдещата му съпруга е нормално, тя трябва да се страхува и да се подчинява.

Родителите нарцисисти често възпитават насилници

Важно е да се знае, че не само при родители насилници детето може да стане насилник, но и при родители нарцисисти. Те поставят пред детето огромни претенции, то се обича не заради това което е, а заради неговите успехи, постижения, оценки. Дъщерята е получила 5, съобщава това на майка си, а тя й вдига скандал, че не е получила отлична оценка. Освен това добавя, че е глупава и да сяда да чете, а не да мисли за разходка с приятели. Детето е под психологически натиск, натрупва се чувство за безполезност и несъстоятелност, натрупва се агресия, която в бъдеще намира изход под формата на изригване спрямо другите, с унижение и емоционални изблици.

Родители с твърд авторитарен стил на възпитание.

Има семейства, в които родителите потискат децата си – това е по-лесно и по-удобно. Те карат децата да замълчат, когато казват „не” („Не искам да нося този пуловер”/„Няма да чета приказката”) и им предписват физически наказания, крясъци, сплашване или ги насилват със заповеден  тон. Когато детето предложи „Мамо, играй с мен“, то бива игнорирано и среща студено отношение, защото мама е заета, тя няма време за игра (възпитание). На детето не му е позволено да се бунтува и да изразява себе си в детството, емоциите му се потискат, чувствата му се обезценяват и затова то ще се бунтува и ще освободи цялата натрупана отрицателна енергия в бъдеще, в зряла възраст, когато има физическа сила, интелект и ресурси.

Родители със пропускливо-снизходителен стил на възпитание.

Освен тиранията съществува и другата крайност – всепозволеността. В този случай, обратно на потискането, родителите позволяват на детето всичко, няма правила. Ако детето в общуването си използва цинични думи, родителите ще заявят: „Какво пък, всички възрастни псуват“. Ако детето влачите бездомна котка за опашката, наранява я, връзва консервна кутия на лапата й, то родителите ще отговорят само с едно: „Когато порасне, ще разбере, той е дете“. Те не биха наложили каквото и да е наказание или не биха искали някакво обяснение. Ако на едно дете не му се обясни кое е лошо и кое е добро, кое е възможно и кое не, няма да има разбиране в този план и в бъдеще ще премине от котки към връстници, учители, партньори и други хора.

Родители с уговарящ стил на възпитание.

Насилствена личност може да се формира поради насилие от връстници, алкохолизъм и наркомания (невронните връзки се разрушават, което води до психични разстройства), психопатия, шизофрения и други разстройства.

Най-често насилствената личност се формира именно поради отношенията в семейството. Интересувайте се защо децата се държат по този начин, а не по друг начин и какво може да направите по въпроса. Обичайте ги заради това, което са, а не защото са перфектни и получават отлични оценки. Разказвайте им какво и как работи животът. Формирайте им ценности, а те сами ще определят жизнеутвърждаващи житейски цели.

 

 

Обща характеристика на комплементарния брак

 

Когато мъжът търси жена, той търси своята майка. Когато една жена търси си мъж, тя търси за себе си своята майка.

 

Този текст се отнася за комплементарния брак, в който отношенията се изграждат на принципа на допълване под формата на Родител-Дете. Комплементарен (fr. complementaire – допълвам) – допълнителен, допълващ. В този случай се има предвид функционална комплементарност, т.е., единият партньор е в такива отношения, че изпълнява за другия партньор родителски функции.

Комплементарните бракове могат да имат различни варианти: Баща-Дъщеря, Майка-Син, Майка-Дъщеря, но във всички случаи имаме работа с позицията Родител-Дете.

Такива бракове са изпълнени със страсти, нивото на интензивност на емоциите в тях е много по-високо, отколкото в други бракове, а отношенията още от първата среща започват и бързо придобиват фатален оттенък. Емоционалните връзки между партньорите са прекомерни и по сила на привързаност могат да се конкурират с кръвно-родствените отношения.  

Да се прекъсне такава връзка се оказва или невъзможно или ако това се случи, е доста трудно, а понякога и трагично. Да живееш в такива отношения е тежко, но е невъзможно без тях.

Брачният партньор се възприема като „кръст“, който трябва да се носи.

Отношението един към друг в такава двойка рядко остава в „средния регистър“. Най-често партньорите се люлеят от полюса „Не мога да живея без теб“ към полюса „Мразя те“.

Какво прави тази отношения толкова емоционално зависими? Защо възникват? Какви са специфични черти на комплементарните бракове?

1.Причините за появата на комплементарните бракове се крият в структурата на личността на партньорите. Това са като правило личности, зависими от отношенията, с неудовлетворени потребности от безусловна родителска обич и привързаност.

Брачните партньори разиграват в брачните отношения детско-родителски сценарии,  опитвайки се да удовлетворят своите неудовлетворени детски потребности и по този начин да прекратят отношенията със значимите фигури в детството – родителите.

В резултат брачният им партньор попада под мощна родителска проекция и образът му се натоварва с несвойствени за него функции.

Пример. Клиентът С., описвайки отношенията си с брачната си половинка казва, че чувства, че тя се отнася към него като към баща: „тя е като малко момиченце – капризна, егоистична, ненаситна в своите претенции и желания...” .

2.Тези бракове са „претоварени“ поради двойните позиции, с които е обременен  партньорът. Следователно функциите, които партньорът носи, стават два пъти по-големи, както и очакванията. Диапазонът на очакванията към него далеч надхвърля списъка с реални партньори.

Партньорът в такъв брак се чувства повече от партньор. От такъв партньор те очакват (и изискват) безусловна любов, безусловно приемане и в същото време всичко това без никаква благодарност, като нещо естествено, подразбиращо се. Те не забелязват любовта и подкрепата – които се оказват незначителни в сравнение с претенциите.

Пример. Клиентка К. в контакт създава впечатление на обидено момиче. Тя се оплаква, че има много претенции към съпруга си. Самата тя осъзнава, че изисква много от него, а нейна приятелка също й казва: „Е, какво още искаш от него? Ти просто имаш нормален мъж."

На въпроса в какви отношения е с баща си, тя отговаря „В никакви“. Клиентката живее в разширено семейство с баща си и майка си. Връзката с бащата е дистантна, лишена от всякакви емоции. Самата клиентка ги описва по следния начин: „Баща ми е като чужд за мен човек, живеещ на същата територия“.

3.Светът се възприема от такива хора като че ли им е длъжен, имат много очаквания и претенции към него и в резултат на това разочарования и негодувание. Същото е отношението им към Другия.

От една страна те идеализират партньора си, от друга искат да получат от него повече, отколкото той може да даде. В резултат на това у него се появява мисълта: „Аз съм повече от партньор за теб, не искам това повече... вече ми писна...“.

Потребностите в ранна детска възраст, които не са задоволени от родителите, по-късно се проектират върху други значими фигури. В комплементарният брак партньорът става такава фигура.

При терапевтичен контакт терапевтът има усещането, че пред него стои малко дете – капризно, взискателно, неудовлетворено, докачливо, гладно. Клиентите в живота и терапията обикновено заемат външна позиция – не поемат отговорност, очакват чудеса, съвети, помощ от другите, вкл. от терапевта.

4.В структурата на личността на тези хора ясно се забелязва инфантилност, емоционална незрялост и егоцентризъм. Те са биологично възрастни, но в своята психологическа възраст остават деца.

5.Такива клиенти са „празни“ поради структурен дефект в тяхната Его-идентичност. Техните „психически резервоари“ се оказват непълни, те постоянно изпитват липса на любов, а вътрешното им дете остава вечно гладно. В това отношение те самите не са в състояние да „дават“ любов. И това не е изненадващо, ако вие сами не сте получили, тогава не можете да дадете нищо на друг.

6.Сексуалните потребности в такива отношения като правило се оказват неудовлетворени и често заменени. Сексът в такива бракове се превръща в брачно задължение. Според един от основните закони за задоволяване на потребностите, две потребности не могат да присъстват едновременно във фокуса на съзнанието.

По-важната потребност се оказва актуална, а останалите остават на заден план. За такъв клиент нуждата от безусловна любов се оказва по-важна от сексуалната потребност, защото безусловна любов е генетично по-ранна и следователно по-важна.

7.Друг немаловажен момент е присъствието в подобни взаимоотношения на символичен (психологически) инцест. Партньорът несъзнателно се възприема, наред с други неща, като родителска фигура и тогава сексуалната потребност се блокира.

Пример. Клиентката К., потърсила консултация по повод изневярата на съпруга си споделя, че няма сексуално желание към него, както и той към нея. Тя не ревнува съпруга си, не се интересува от действителното му сексуално предателство и доминиращият фокус на нейните преживявания остава възможността той да я напусне. Тя просто иска внимание и грижа от съпруга си.

Понякога в сексуалните отношения с партньор се появява различна полярност – сексът става много повече от просто секс.

Пример. Клиентката П. споделя, че у нея не настъпва сексуална възбуда, ако отношенията с партньора й не са пропити със страст, ревност, емоционален стрес, огромно чувство за собственост и страх от изоставяне.

8.Използване в отношенията в случай на конфликт на думите „Тръгваш си или не си тръгваш?“ Това са думи, които описват детско-родителски, а не партньорски отношения. Можете да „изоставите“ детето, но с партньора можете да се разделите.

9.В този род отношения партньорът остава основната фигура дори след раждането на дете. Детето винаги се възприема като приложение към брачния партньор и винаги остава на втори план. И това не е изненадващо, тъй като е невъзможно да бъдеш родител, докато самият ти си „дете“.

10.Незавършените отношения с родителска фигура в партньорство се оказват невъзможни за завършване. Партньорът, дори и с цялото желание, не може да бъде родител и да задоволи очакванията, които се проектират върху него.

В случаите, когато такива бракове се разпаднат, бившите партньори отново създават комплементарни бракове и отношенията с новия партньор се изграждат по вече познатия им сценарий.

11.При терапевтичен контакт с такъв клиент специалистът изпитва две силни чувства – съжаление и гняв.

Освен това, ако гневът лежи на повърхността и лесно се разпознава от терапевта, то съжалението се появява в резултат на неговите емпатийни усилия. Зад лежащото на повърхността взискателно, натрапчиво поведение на клиента, в дълбините се вижда едно малко, недоволно дете, жадно за любов, внимание, грижа и участие.

Психологически портрет на партньорите

Нека да разгледаме какви психологически характеристики са характерни за партньорите в комплементарните бракове.

Доминиращи потребности

Във всички описания на клиенти от комплементарните бракове червената нишка минава през потребността от приемане и безусловна любов от партньора. Това е потребността на детето към своя родител. Ако родителят е в състояние да я удовлетвори, тогава детето формира надеждна привързаност и като следствие на тази потребност уверено започва да изследва света около себе си.

В противен случай не се формира надеждна привързаност и потребността на детето от приемане и безусловна любов е неудовлетворена. Така в по-късна възрастност такъв човек ще се опита да задоволи тези нужди в контакт с партньора си, „вкопчвайки се“ в него и предявявайки му изисквания, които са извън способността му да изпълнява функции, които не са специфични за него.

Върху партньора ще бъде проектиран образа на „идеалния партньор“, със съпровождащите го към него очаквания. Така в партньора ще бъде виждан родителя с съответстващите му родителски функции. Неизпълнението на тези функции ще породи претенции и негодувание.

Пример. Клиентка С. описва образа на идеалния партньор: „Силен, смел, надежден, грижовен, приемащ, прощаващ недостатъците й.“

Всъщност, тя не рисува образа на партньор, а по-скоро образа на баща. Бащата е този, който може да бъде както силен, така и безусловно приемащ дъщеря си или във всеки случай, да й позволява и прощава много. Партньорството при възрастните предполагат „условна любов“, като същевременно се поддържа баланса „вземам-давам“.

Това не означава, че в партньорските отношения няма място за горните потребности. Разбира се, че има. Друг е въпросът, че те няма да са главните тук. Водещи потребности в партньорствата ще са потребностите от близост и любов между мъжа и жената.

За комплементарните бракове интимността служи като един от начините за удовлетворяване на потребностите от безусловна любов. Партньорът е принуден да се съгласи с такава „възрастна“ форма на любов с надеждата да се „храни“ с детска любов чрез това.

Идеализация

По силата на различни житейски обстоятелства, съзависимият партньор не е получил опит на разочарование от реалността, т. нар. „ваксинация срещу реалността“. Причините за това може да са различни. В посочения вече пример бащата на клиентката С. загива трагично, когато тя  е на 5-годишна възраст. Образът на баща и следователно на мъж (а бащата е първият мъж за всяка дъщерята) остава идеален, „консервиран“ за нея.

Ако тази трагедия не се бе случила, клиентката щеше да бъде принудена (неведнъж) в следващите отношения с баща си да се разочарова от него, да го свали от пиедестала (само юношеството дава богати възможности за това).

С времето образът на бащата губи своята идеализация и става по-приземен, реален и адекватен. Момичето ще има шанс да деидеализира баща си, да срещне истински баща – жив земен човек с неговите слабости, преживявания, страхове, разочарования, което ще отвори пред нея възможността за реална среща с други мъже.

В този случай идеалният образ на бащата остава недостижим връх за евентуалните й партньори – представата винаги е по-шарена от реалността!

Една форма на идеализация е романтизмът, присъщ на зависимите партньори. Тъй като в реалния живот е почти невъзможно да се срещне партньор, който да отговаря на идеалната представа, такъв образ се намира във филми, книги или е измислен. Понякога този образ е събирателен – не всички филмови герои са в състояние да въплъщават всички необходими въображаеми качества!

Пример. Клиентка Е. описва желаните отношения с партньора си по следния начин: „Това ще бъде силен, уверен, надежден, грижовен мъж. Искам да ми се възхищава като цвете, да се грижи за мен, да ме ухажва. И аз ще го радвам с присъствието си, ще му позволя да ми се възхищава“.

Инфантилизъм

Във възприятието на терапевта, независимо от възрастта на съзависимия клиент, се създава впечатлението, че пред него стои малко момиче/момче. Маниерът на говорене, жестове, мимики, погледи, претенции – всички тези компоненти на качеството на контакта създават определени родителски контратрансферни реакции към клиента.

Инфантилизмът (от латински infantilis - детски) се определя като незрялост в развитието, запазване във физическия облик или поведение на черти, присъщи на предишни възрастови етапи.

Психичният инфантилизъм е психологическата незрялост на човек, изразяваща се в забавяне формирането на личността, при което поведението на човек не отговаря на възрастовите изисквания за него.

Изоставането се проявява преди всичко в развитието на емоционално-волевата сфера и запазването на детските личностни черти.

Един от най-важните фактори за развитието на психичния инфантилизъм са родителите на човек, които прекалено много се грижат и защитават детето си и в резултат на това не му позволяват да се сблъска с реалността, удължавайки детството му.

Пример. Клиентка С. след смъртта на баща си е възпитавана от майката. Последната според нея, се е отказала от личния си живот и се е посветила изцяло на дъщеря си – не й е отказвала нищо, защитавала я е от всички несгоди на живота. В резултат на това С. е с изразени инфантилни черти на личността – бягство от отговорност, нежелание да приеме ролята и функцията на възрастен, прекомерни очаквания към партньора.

Основният критерий за инфантилност може да се нарече неспособността и нежеланието да се поеме отговорност за собствения живот, да не говорим за живота на близките. Инфантилните хора избират партньори, които биха се грижили безалтернативно за тях.

При контакт с такъв човек имаш чувството, че не можеш да разчиташ на него в критичен момент! В брака такива хора създават семейства, раждат деца, а след това прехвърлят отговорността на партньорите си.

Егоцентризъм

Егоцентризмът (от латинското Ego – „аз“, centrum – „център на кръга“) е неспособността или неумението на индивида да приеме гледната точка на някой друг и възприемането на собствената му гледна точка като единствената съществуваща. Терминът е въведен в психологията от Жан Пиаже, за да опише особеностите на мисленето, характерни за деца на възраст под 8-10 години.

Обикновено егоцентризмът е свойствен за децата, които с развитието си придобиват способността да се „децентрират“ и да възприемат света от други гледни точки. Поради различни причини тази особеност на мисленето, в различна степен на тежест, може да се запази и в зряла възраст.

Особено големи щети в това отношение продължава да нанася възприетото в западната култура схващане „поставяне на детето в центъра“ на отношенията. Днес това схващане е проникнало дълбоко в институциите, занимаващи се с деца. Не е случайно, че училищните специалисти продължават да се противопоставят на всякакви егоцентрични, индивидуалистични, враждебни нагласи, които са източник на агресия.

Егоцентризмът (Аз-центризмът) във взаимоотношенията се проявява в концентрацията на индивида върху себе си и относителната нечувствителност към другите, поглъщане в себе си и оценка на всичко през призмата на своята личност.

При егоцентричното възприятие на света индивидът смята себе си за център на всичко и не е способен да види какво се случва, както и да види себе си през очите на другите хора, от друга позиция.

Човек с такава ориентация може да изпита трудности в неразбирането на преживяванията на другите хора, липса на емоционална отзивчивост и неспособност да вземе предвид гледните точки на другите хора. Такъв човек често възприема другите хора функционално (хора-функции).

Пример. Клиентката С. решава дали да се раздели или не с младия си мъж? Претегляйки плюсовете и минусите, тя не говори за него като човек и за чувствата си към него, а описва партньора си като набор от функции, като изброява неговите „технически“ характеристики – образован, професионален статут, обещаващ, интелигентен  и стига до заключението, че такъв мъж няма да „се залежи“ на пазара, момичетата няма да откажат от такова нещо.

Нагласа за вземане

Партньорите в комплементарните бракове имат подчертана „устна нагласа“. След като  родителските фигури хронично не са задоволявали базовите им потребности от безусловна любов и приемане, те се надяват да бъдат приемат при новите отношения с човека до тях, като започват да „изсмукват“ партньорите си.

Те гледат на партньора си като на обект, който трябва да дава. Балансът „вземам-давам” в такива отношения обективно е силно нарушен. Макар и субективно, поради детската си ненаситност,  любовта винаги е недостатъчна за съзависимия. Те очакват от партньора си да изпълнява родителските функции с пълна отдаденост.

Пример. Клиент Д., 30-годишен мъж, съобщава за трудностите при влизане в отношения с противоположния пол. Не се чувства мъж, оплаква се от неувереност и ниска самооценка. Все още живее в семейството на родителите си.

Отношенията с бащата  (алкохолик) са дистантни и студени, а връзката с майката е контразависима. Според неговите описания бащата е слабохарактерен, клиентът изпитва презрение и отвращение към него. Майката е контролираща, емоционално студена, но натрапчива, нарушаваща неговите граници.

Основното чувство към майката е гняв, но на заден план има много страх. Напоследък клиентът все по-често изпитва нужда от брачни отношения и иска да създаде собствено семейство. При обсъждане отношението му с потенциални кандидати за брак, психологът обръща внимание на думите, които клиентът казва по отношение на такива момичета: „Те искат само едно нещо от мен – да намерят мъж и да имам дете.“

Какво толкова не харесва на клиента в такива напълно естествени намерения? Той се страхува, че не той, а евентуално детето ще отнеме потенциалната му съпруга. Тук може ясно  да се забележи желанието на клиента да бъде дете за партньора си, да получава безусловна любов от него и да не поема мъжки партньорски функции – да осигурява финансово семейството, да бъде силен, надежден, защитаващ.

Въпреки получения не особено симпатичен портрет на съзависимия партньор, към такива хора не трябва да се подхожда от оценъчни, моралистични позиции и да се обвиняват в инфантилно, егоцентрично поведение.

Техните черти на личността не са се формирали по тяхна вина, те самите са жертви на определени житейски обстоятелства и взаимоотношения, и се държат по този начин, защото не могат да постъпят иначе, а освен това често не го осъзнават.

Прогноза

Както беше посочено по-горе, в този вид отношения партньорите се опитват да завършат за себе си други незавършени отношения – тези с родителите си. Партньорът обаче, дори и при цялото желание, не е в състояние да изпълнява родителски функции – безусловно да обича и приема другия.

Следователно, с помощта на партньор, човек не може да завърши своите незавършени отношения с родителите си. Такъв клиент безкрайно пъти ще влиза в отношения, опитвайки отново и отново, но без успех. Единственият изход в такава ситуация е терапията.

Терапевтични цели:

-Избавете се от илюзиите.

-Приемете реалността такава, каквато е.

-Преодолейте егоцентричната позиция.

-Научете се да разчитате на себе си.

-Забележете, когато ви дават нещо в партньорската връзка, отчетете го (регистрирайте го).

-Научете се да сте благодарни за това, което ви е дадено.

-Научете се да давате в отношенията.

-Осъзнайте кой сте във връзката в даден момент, разграничете детска, съпружеската и родителска позиция.

-Пораснете.

 Накратко за терапевтичните стратегии и методи

-Първоначално терапевтът трябва да окаже солидна подкрепа. Подкрепата е необходима както за клиента, за да развие отношения на доверие с терапевта, така и за „насищане“ на клиента с безоценъчен опит на приемане.

-След като представата на клиента за терапевта стане достатъчно положителна и подкрепяща, е необходимо постепенно да се премине към интерпретации на поведението му, за да може клиентът да разбере неговия „принос“ към този вид отношения.

-В терапията ще трябва да се работи много с ранните детско-родителски отношения. Клиентът ще трябва да осъзнае и преживее чувствата си към родителя, който не е успял да удовлетвори неговите потребности в ранно детство. Най-често ще се говори за обида, гняв, ярост, които първоначално може да са скрити под маската на безразличие, незаинтересованост и емоционална отстраненост от родителя.

-Паралелно с това е необходимо да се работи на границата на контакта терапевт-клиент, за да може клиентът да осъзнае и приеме своите родителски проекции към терапевта, а в последствие и да осъзнае проекциите си към своя партньор.

-Отделно е необходимо да се работи върху разграничаването в клиента на дифузната позиция „Баща-съпруг“, „Майка-съпруга“, както и върху открояването и разпознаването в актуалния му опит на взаимоотношения с партньора във всяка от тези позиции поотделно.

Следните методи на работа биха били подходящи:

-Работи се на границата на контакта терапевт-клиент, така че последният да осъзнае своите проекции по отношение на терапевта.

-„Празен стол“ – позволява организиране на среща между клиента и родителска фигура с цел, отработване на първоначално силни застинали чувства (тяхното осъзнаване и отреагиране).

-Монодрама – позволява преживяване позицията на друг човек и създаване в бъдеще на възможност за поява у клиента на диалогична позиция, която ще му позволи да преодолее своя егоцентризъм.

 

Развитие самооценката на детето в предучилищна възраст

 

Развитието на самооценката на детето в  предучилищна възраст зависи не толкова от филмите, които е „гледало“ или училището със съучениците, които му „влияят лошо“. На тази възраст много по-голямо влияние върху формирането на самооценката има отношението на родителите към него. В частност, от ключово значение е степента на удовлетвореност на потребностите на детето от внимание.

Какво означава това?

Ако детето в тази възраст не получава позитивно общуване с родителите си, тогава се то със сигурност ще се опитва насила да грабне поне малко от тяхното внимание, а за тази цел дори отрицателното внимание е подходящо. В случая, въобще не е необходимо родителите да изоставят професионалния и личния си живот, за да намерят време в суматохата на ежедневието си за пълноценно общуване със собственото си дете, за да се научат да го разбират и да изградят правилни отношения с него.

Когато родителите са наясно с корена на проблема, а именно дефицита от внимание, е много по-лесно да премахнат този проблем. Това може да се постигне като отделят всеки ден десет минути, които изцяло ще принадлежат на детето. Това е време, в което детето само определя правилата на играта и измисля какво ще правите. Родителят приема условията (ако това са приемливи условия, разбира се), съгласява се с игрите, подкрепя детето, хвали и отразява действията му. Този метод ви позволява да развиете творческите способности на децата, да развиете лидерските им качества, да укрепите самочувствието в етапа на предучилищната възраст и да подобрите семейните отношения.

За да приложите този метод е необходимо да следвате следния порядък:

1.Детето избира действията – вие го следвате

Оставете детето си да избере сферата на вашата обща дейност. Това може да бъде активна игра на открито, оцветяване, ръкоделие или сюжетна игра на пазаруване. Не забравяйте, че гледането на телевизия с детето ви не се брои! Оставете детето да определя свои собствени правила, а вие го оставете да води и приема детските „закони“ (в разумни граници, разбира се).

2.Опишете действията и споделете реакциите

Когато участвате в тази детска игра, не бъдете пасивен партньор, следейки „задълженията“ си по часовник. Насладете се на общуването, бъдете емоционални, интересувайте се от случващото се в момента. Хвалете резултатите на детето си („Какъв голям самосвал сглоби! Страхотно!“) и демонстрирайте постиженията си („Аз също сглобих самосвал, но в крайна сметка се получи малък“). Детето вижда, че родителят участва в общата дейност, сравнява резултатите и се интересува от случващото се.

Когато играете, не се опитвайте да надиграете детето си! Отделеното време е запазено за развитието на творческите способности, а не за разбирането, че „мама и татко правят всичко по-добре от мен, тогава аз няма да направя нищо“. Пред вас стои малко дете, отдайте му се и го оставете да бъде по-добро от вас – не сглобявайте замък от конструктора, когато детето едва сглобява маса.

3.Говорете и отразявайте

Говорете с детето си, докато играете. Ако дейността ви е спокойна, например детето реши, че заедно ще рисувате картина, оцветявайки квадрати с номера, тогава съпътстващият разговор е най-добрият избор. Ако избраната игра е активна, опитайте се да отразявате речта на детето и ако е необходимо, да я коригирате. Обикновено на възраст 5-7 години детето вече използва думите правилно и корекцията е необходима само ако се въведат нови думи. Ако обаче детето страда от забавено развитие на речта, заеква или изпитва подобни проблеми, тогава определено е необходимо да произнасяте всичките си действия, да коригирате и да отразявате неговата реч. И не забравяйте да празнувате успехите и да хвалите детето си, това ще укрепи самооценката му.

Прилагането на методът за отразяване на речта  изисква когато чуете неправилната употреба на дума, да имитирате интонацията (но в никакъв случай да не дразните детето!) и да произнесете изречението така, както трябва да звучи правилно. Например, ако детето все още не може да произнесе „р“ и фразата му звучи като „Но тази цифла все още не е обгладена! Дай ми хубав флумастел!“, повторете фразата, като правилно и ясно произнасяте желания звук: „Да, тази цифРа все още не е обгРадена. Моля, ето един чеРвен флумастеР.“

4.Забравете за указанията, скучния тон и въпросите

Вашата цел е да позволите на детето да организира семейното време, то да бъде водещо и да бъде активно. Забравете за вечните указания и правила от ваша страна и се съгласете с предложенията му (отново в разумни граници). Опитайте се да избегнете изобилието от въпроси, и не „притискайте“ детето. Това е неговото време и то ще реши какво иска да сподели с родителите си. Не превръщайте десетте минути в полицейски разпит.

5.Игнорирайте негативното поведение

Ако детето вече използва лошо поведение, за да привлича внимание, игнорирането му ще помогне да се справите със ситуацията. Важно е обаче да разберете в каква ситуация ще бъде полезно да използвате игнорирането. Например, ако детето започне да се цапа с боя, тогава дори напускането на стаята няма да коригира ситуацията – да се намаже с боя ще бъде забавно дори без вас. Но в случай на умишлено увреждане на вещи или в ситуация, в която детето започва да хленчи и да моли за нещо, игнорирането му ще даде плод. Ако детето се държи по този начин, отговорете (например, детето иска да му се купи кола, хленчи и не иска да играе – откажете да купите това, което иска, като аргументирате отговора си) и напуснете стаята. Детето няма да хленчи само, тъй като това ще загуби всякакъв смисъл и ще загуби вашето внимание. Целта „да привлече вниманието по какъвто и да е начин“ ще бъде загубена и детето ще се замисли за валидността на своята „отрицателна тактика“.

6.Никаква критика!

Родителите постоянно учат децата си на нещо, правят коментари, коригират поведението, което значително влияе върху формирането на самооценката на предучилищна възраст. След като сте отделили желаните 10 минути за общуване, забравете напълно за критиката за това кратко време! Премахнете правилата, обозначенията и заповедите. Дори дълбоко в себе си да мислите, че драконът, нарисуван от вашето дете, прилича повече на куче, не трябва да му казвате за това. Критиката убива самооценката, желанието за творчество и опорочава общуването. Не забравяйте, че това е вашето време за свързване, а не урок по изкуство! Ако в бъдеще искате да избегнете появата на кучета-дракони в бележника си, тогава отделете допълнително време, за да научите детето си да рисува или го запишете в арт клуб (където все пак може да се окаже, че този артистичен експеримент е истински шедьовър ). Същите тези десет минути са отделени от вас за общуване, укрепване на самооценката и възможност за творчество.

За да се научи детето да взема самостоятелни решения, да се развива творчески и да повишава самооценката, е важно да прекарате правилно разпределените десет минути. Позволете на вашето дете да избира действия и да ви увлича с тях, оставете го да води и твори. Отделете време, за да помогнете и посъветвате, открийте за детето колко е важно да реализира собствените си идеи, дори и със съпътстващите ги грешки. Атмосферата на доверие и творчество не само ще спомогне за развитието на горепосочените качества у детето, но и ще подобри отношенията между родителите и децата. Детето вече няма да иска да привлича вниманието на мама и татко с лошо поведение, а когато избирате занимание с детето, вече няма да поглеждате часовника, подчертавайки важните 10 минути.

 

„Мамо, сам съм!“

Как да помогнете на детето си да расте самостоятелно (Еми Маккриди^[1])

Глава VII. Проблеми с възнаграждението. Раздели 4-7

7.4.Избягвайте етикиране.

7.5.Избавете се от навика да хвалите.

7.6.Метод „Правилно поощрение“.

7.7.Съвети и трикове.

 

7.4.Избягвайте етикиране

Проблемът с похвалите се изостря значително от етикетите, които даваме на децата си. Всеки от нас в нашето семейство има умен човек, забавен човек или естествен спортист. Често искаме да направим това, за да помогнем на детето да повярва в собствените си способности, да го насърчим да продължи в определена дейност или дори да вдъхновим други деца в семейството да се опитат да постигнат същото ниво. Въпреки това, в тази практика има недостатък. Въпреки че Джоселин може наистина да се спъва на всяка крачка, докато Джена вкарва голове всеки мач, етикетите няма да помогнат. Постоянно чувайки да наричат сестра й ​​„звезда“, Джоселин само ще се тревожи повече за нейната тромавост и най-вероятно ще загуби желание някога да се опита в спорта. А Джена ще загуби мотивация да тренира повече и да развива възможностите си, тъй като вече е естествен спортист. Освен това, ако започне да прави грешки и гафове в играта, това ще я накара да се усъмни в таланта си и в искреността на похвалите, които винаги са били толкова щедро засипвани върху нея, но няма да я насърчи да тренира повече в свободното си време.

Подобни неща се случват постоянно в детския спорт. Ето как се случва това.

Джена е естествен спортист. Като дете прохожда рано, обича гимнастиката и се занимава с футбол на 4-годишна възраст. Благодарение на това тя се оказа по-силна, по-бърза и по-ловка от своите съотборници и много скоро се превърна в „звезда“. Давай Джена! Треньорите имат специално отношение към нея, така че дори понякога й позволяват да нарушава съществуващите правила. Например, тя винаги се озовава в стартовия състав, дори и да закъснее за тренировка, а треньорът обикновено си затваря очите за факта, че тя отказва да даде топката на други играчи – в крайна сметка тя носи точки на отбора. В средното училище Джена започва сериозно да мечтае за бъдеще в женския футбол и родителите й вече очакват с нетърпение тя да получи университетска стипендия.

И тук започват проблемите. Естествените способности на Джена, обусловени от простия факт на по-ранно развитие, вече не изглеждат толкова изключителни. Нейните съотборници и съперници постепенно я настигат и тя изведнъж се оказва, че вече не превъзхожда всички останали, а е сред равни и не може да разбере какво се случва. Защо спря да бъде "звезда"? Свикнала да измерва успеха си с отбелязаните голове на таблото, Джена вярва, че все още заслужава всички привилегии на най-добрия играч и трябва да измисля извинения за неуспехите си: „Слънцето беше в очите ми!“, „Друго момиче не ми подаваше през цялото време!“

Родителите на Джена, не по-малко разглезени от нея, са също толкова изненадани. Те досаждат на треньора с въпроса защо дъщеря им сега прекарва по-малко време на терена? На Джена никога преди не й се е налагало да полага много усилия в тренировките и сега също няма решителността и желанието да го прави. Разочарована, тя губи интерес към футбола: ако вече не може да бъде „звезда“, както е била десет години подред, тогава няма смисъл да продължава да играе.

Сега Джена и семейството й трябва да се изправят пред факта, че след десет години звездна слава те имат един средностатистически футболист. Децата винаги са изненадани от това как техните съотборници ги настигат и се сравняват с техните способности, но е по-лесно да се справят с някой, който първоначално не е бил етикетиран като „звезда“.

И проблемът не се ограничава само до спорта: всяка естествена способност може да се появи и изчезне на всяка възраст. Ето защо е толкова важно да не поставяме етикети на децата, за да не се окажат внезапно „ничии“, ако обстоятелствата се променят. Избягвайте етикетите и децата ви ще бъдат само по-щастливи от това.

7.5.Избавете се от навика да хвалите.

Всички хвалим децата си от време на време. А материалните награди са толкова често срещани в нашето общество, че е невъзможно напълно да ги избегнем. Успокойте се – ако децата получават от време на време похвали и награди, нищо лошо няма да се случи. Това е като бонбон: малко няма да навреди. Ако кажете „Добро хвърляне“, то няма да съсипе живота на детето, но ще помогне, ако ограничите раздаването на похвали и награди у дома. И когато ги замените с „Правилното поощрение“, нито вие, нито вашите деца ще скучаете. Ето какво трябва да направите.

Първо, кажете на децата си, че растат и стават много по-независими. Те трябва да знаят, че са достатъчно възрастни, за да се държат правилно и да изпълняват задълженията си, без да получават никакви награди. Започнете с една област и обяснете на децата си какво означава това: те вече няма да получават пари за поредната „шестица“, стикери за това, че са се облекли сами или бонбони за почистване на стаята си. Те трябва да разберат, че награда може да бъде спечелена, като направят нещо наистина специално, но не и като направят нещо, което всеки от тях обикновено трябва да прави. Напомнете им, че подобни промени са нормална част от израстването.

Не обръщайте внимание на капризите и се придържайте към избраната линия – никакви награди.

В началото ще бъде трудно: децата ви няма да харесат новата система и през първите няколко седмици ще бъдат разочаровани, че не получават наградите, които смятат, че заслужават. Но затова трябва стриктно да се придържате към новите правила. С течение на времето децата ще свикнат с тях, особено ако им дадете достатъчно положително „Правилно подкрепление“ за вътрешна мотивация. Комбинирайте го с други положителни методи и много скоро вашите деца ще бъдат толкова доволни от себе си, че (почти) ще спрат да гледат назад.

Не забравяйте да включите в плана си други членове на семейството и тези, които се грижат за децата ви. Ако дядото продължи да им дава пари за това, че им помага да плевят градината, новата система ще бъде провалена. Но ако дядо все още упорито отстоява позицията си, опитайте се да обясните на децата, че има различни правила в неговата къща и вашата.

Ако искате да направите нещо хубаво за вашите деца, просто не го свързвайте с добро поведение. Децата ви ще бъдат също толкова щастливи, ако кажете: „Кой иска да отиде в парка?“, както ако сте казали: „Ще отидем в парка, защото не се карахте помежду си тази сутрин!“ Същото важи и за сладоледа след футболен мач: сервирайте го, за да отпразнувате забавна игра, а не защото детето ви е отбелязало гол. Ако благодарение на това, че дъщеря ви е нарязала всички зеленчуци за вечеря, сега имате време да изпечете кифлички, кажете й колко полезна е била работата й, но подбирайте думите разумно. Например: „Изглежда, че благодарение на твоята помощ имаме допълнително време. Да направим шоколадови кифлички?"

Ако в момента използвате награди, за да научите детето си на ново сложно умение (като ходене на гърне), помислете дали да го спрете и да замените наградите с похвала: „Леле, ти сам отиде на гърне!“ Колко си голям!” И не си мислете, че само обещанието за нова играчка може да накара дъщеря ви да спре да си смуче палеца: вие ще бъдете приятно изненадани от това, което тя може да направи сама, и тя ще бъде също толкова изненадана.

Сега, след като разгледахме потенциалните капани на похвалите и наградите, време е да преминем към по-интересните неща. Ето един прост метод, който ще излекува децата ви от глезене и ще им помогне да изявят най-добрите си черти.

7.6.Метод „Правилно поощрение“

Без награди и похвали, как можете да покажете одобрение на дете, което наистина се справя добре, така че желаното поведение да продължи и в бъдеще? Отговорът е да използвате метода „Правилно поощрение“. Този метод се противопоставя на „лошото“ поведение, като засилва точно противоположните типове поведение.

Той ще ви помогне да намерите правилните думи, за да съобщите на децата си, че тяхната готовност да работят усилено, със страст, доброта и други положителни черти не остават незабелязани. Като се фокусирате върху положителните усилия и качества, вие ще развиете вътрешна мотивация у децата и ще им помогнете да видят връзката между усилията и естествените награди (например между упражняването на свободни удари у дома и вкарването на победния гол в мач). Те научават, че да си звездата на отбора или най-добрият ученик в училище не означава, че можеш да спреш да опитваш. Вместо това те ще разберат, че положителното поведение води до положителни резултати и ще бъдат по-добре подготвени да повторят правилното поведение. Това отношение ще им донесе много повече полза в живота, отколкото всеки пластмасов динозавър, който давате като награда за нещо.

„Повече от три десетилетия изследвания показват, че ключът към успеха в училище и в живота е с акцент върху усилията, а не върху интелигентността или способностите.“

Карол Дуек, автор на Новата психология на успеха. Мисли и печели"[6]

Как да приложите

„Правилното поощрение“ е прекрасен инструмент, който можете да използвате винаги, когато почувствате желание да кажете: „Толкова се гордея с теб!“ или „Браво!“ Той също така служи като отличен заместител на материалните награди, тъй като думите на одобрение всъщност са по-сладки за децата от бонбоните (поне на подсъзнателно ниво). Когато искате да отбележите доброто поведение на детето си, възнаградете го по правилния начин.

Например, когато видите, че дъщеря ви е завършила домашното си по математика бързо и без грешки, може да искате да й кажете: „Какво добро момиче! Каква умница си“ Но първото нещо, което трябва да направите, е да си прехапете езика. След това помислете какъв положителен аспект от нейното поведение би си струвал да отбележите. Вашата цел е да посочите конкретни поведения, които бихте искали да продължите да виждате в бъдеще. Ако видите, че тя се опитва да се предпази от разсейване, за да се съсредоточи върху работата, кажете: „Ти си направи домашното толкова бързо! Просто имаш супер внимание!“ Тя ще се усмихне гордо, доволна, че сте забелязали и е по-вероятно да направи същото утре. Ако просто кажете: "Какво умно момиче!" – тя може да си помисли, че няма смисъл да се старае, след като вече е умна.

Ето още един пример: вашият деветгодишен син е помогнал на шестгодишното съседско момче да извади хвърчило, което е било оплело в клоните. В този случай можете да кажете: „Бен те уважава толкова много – мисля, че е наистина благодарен, че се намеси и му помогна!“ Детето ще бъде много по-гордо от постъпката си, отколкото ако просто му кажете: „Браво!“

Понякога може да е трудно да дадете „Правилната поощрение“, без случайно да го замените с похвала. Ето някои полезни съвети и практически правила, които ще ви насочат веднага на правилния път.

-Коментирайте поведението, довело до определен резултат, а не детето като цяло. Вместо "Браво!" кажете: „Очевидно е колко много обичаш костенурката си – почистваш клетката й всяка седмица без напомняния!“

-Коментирайте поведението, вместо да раздавате етикети. Не казвайте: „Колко си умен! По-добре е да кажете: „Очевидно си учил допълнително, затова си получил шестица.“

-Говорете за това, което виждате със собствените си очи. Ако помолите децата да почистят стаята за игри и те са се справили чудесно, кажете: „Книгите са рафта, играчките в чекмеджетата, подът е чист – задачата е изпълнена!“

-Подчертайте положителни качества като постоянство, работа в екип, доброта и старание. Когато синът ви спечели тенис, не изхвърляйте общи фрази като „Ти си най-добрият!“ Вместо това кажете: „Твоят удар се подобри много, откакто се научи да замахваш!“

-Не се фокусирайте върху себе си. Вместо да казвате „Толкова се гордея с теб!“, опитайте „Ти трябва да си толкова горд със себе си!“ Не забравяйте, че имате право да се гордеете с децата си, но по-важно е те да се гордеят със себе си – това им помага да засилят вътрешната си мотивация.

-Не се фокусирайте върху крайния резултат – петица на тест, отбелязани голове, голямо соло участие в пролетен концерт. Вместо това свържете резултата с поведението, довело до него: „Ти работи упорито и заслужи да бъдеш соло!“

-В някои случаи е по-добре да не коментирате, а да зададете въпрос. Ако попитате: „Как успя да подредиш всичко в гардероба со толкова спретнато?“ – дъщеря ви ще се радва да ви обясни своята техника.

-По същия начин, ако искате да похвалите нещо, което детето ви е направило или чувствате, че то търси вашето одобрение – по-добре е да попитате за собственото му мнение: „Какво мислиш за твоето творение?“ За него ще бъде по-полезно да изрази мислите си, отколкото да изслуша вашите, а вашият въпрос ще му покаже, че ви е грижа за работата му.

-Бъдете конкретни относно чертата на характера, която демонстрирате. „Много си мил“ не е толкова полезно, колкото „Беше много щедър да споделиш тортата с брат си, след като той падна“ или „Беше много смело да се извиш на г-жа Хокинс, че случайно хвърли вода върху нейната кола."

-Едно просто „благодаря“ като „Подходящо поощрение“ може да направи чудеса, като помогне на детето да се почувства ценено. Вместо просто да кажете „Браво!“ на дете, което е разтоварило съдомиялната машина, без да го питате, е по-добре да кажете: „Благодаря ти много, сега няма да се налага да правя това!“

-„Обичам те” са прекрасни думи за създаване на вътрешна мотивация у детето, която никога няма да загуби своята значимост.

„Дългосрочната ценност на одобрението не трябва да се бърка с незабавното удоволствие от похвала.“

Кели Бартлет, автор на „Какво да кажа на децата“.

Децата ще бъдат доволни, че забелязвате доброто им поведение и вероятно ще продължат да го демонстрират в бъдеще. Този метод също ще помогне за развитието на тяхната вътрешна мотивация и желание да работят упорито, за да постигнат възможно най-добрия резултат.

Но какво ще стане, ако вашите деца наистина имат някаква вродена способност, която им позволява да се справят с училище и спорт без особени затруднения? Техните таланти могат да бъдат издигнати на следващото ниво, ако самите деца го искат – насърчете ги да решават по-сложни проблеми, да учат по-задълбочено в област на интерес или да помогнат на други хора, които са по-малко щастливи от тях. Ако детето ви се справя добре на тест по математика, без дори да е погледнало учебника, просто кажете: „Изглежда, че харесваш математиката!“ – вземете книга с напреднали проблеми от библиотеката и я поставете на някое стратегическо място, например на масата преди закуска. Или можете да поканите детето си да се присъедини към клуб по математика, да се научи да играе шах или да обучава по-малки ученици. Освен това напомнете на децата, че естествените способности не са извинение за мързел. Дори ако математиката е лесна за детето, нещата може да не са толкова гладки с езика. По-добре е да не се възхищавате на отличните оценки по геометрия, получени без никакви усилия, а да се съсредоточите върху усилията и напредъка в областта на езика и литературата. Не забравяйте, че трудно спечеленото „петица“ не е по-малко, а по-скоро по-голяма причина за насърчение, отколкото лесната „шестица“.

7.7.Съвети и трикове

За разлика от наградите и похвалите, „Правилното поощрение“ може да се използва толкова често, колкото желаете и да гледате как децата ви сияят от гордост, когато признаете усилията им.

Изобщо не е необходимо да се ограничавате строго до „Правилно поощрение““. Няма нищо лошо в това да крещиш: „Ооо, ти си готин!“ – когато синът ви вкара победния гол в хокеен мач. Основното нещо е след играта, когато всички са се успокоили, не забравяйте да насърчите желанието му да тренира.

Можете да използвате „Правилното поощрение“ както в случай на победи, така и в случай на неуспехи – няма значение дали детето ви е получило главната роля в пиесата, за която е мечтало, или само е станало „селянин номер 36“. Просто наблегнете на правилното поведение, което то може да повтори: „Ти очевидно влагаш сърцето и душата си в представянето си. Ако идваш на репетиции с такова настроение, това със сигурност ще помогне на цялата трупа!“

Терминът „Правилно поощрение“ може да ви обърка в началото. Дайте си време да свикнете – фокусирайте се върху определен тип поведение всеки път. С достатъчно практика ще можете да правите това с лекота.

Избягвайте думата „идеал“, защото нищо идеално не съществува в природата.

Да, но...

— „Никога не мога да измисля какво да кажа“. Дори ако не винаги можете да измислите добра фраза за поощрение и използвате метода само половината от случаите, децата ви пак ще се възползват от него. С течение на времето „Правилното поощрение“ ще става все по-естествено за вас и много скоро вече няма да ви се налага мъчително да намирате точните думи. Във всеки случай можете просто да кажете на детето си „Благодаря!“ за изпълнение на определени задължения или припомнете колко усърдно е работил (ако това е вярно), за да отбележите някакви постижения.

„С моя син работя по метода „Правилно поощрение“, но често виждам, че той все още не използва максимално способностите си. Може би моето поощрение води до факта, че той не смята за необходимо да полага повече усилия? Децата се разстройват, ако признаваме само добре свършената работа. Те ни възприемат като съдници и може да си помислят, че никога няма да успеят да спечелят нашето одобрение, ако запазим „Правилно поощрение“ само за онези случаи, когато очакванията ни са напълно оправдани. След известно време децата може напълно да спрат да опитват. Експертът по образование на родителите Вивиан Браулт прави това сравнение: „Това е все едно да кажеш на розовите храсти: „Няма да ви одобря, докато не получа най-добрите цветя, на които сте способни.“ Трябва да насърчавате всяко движение в правилната посока и всяка стъпка към напредък. Всяко „Правилно поощрение“, дори и на пръв поглед незначително, с течение на времето ще доведе до факта, че детето ви ще се опитва да показва най-добрите си качества все по-често.

Бъдете внимателни: внимавайте за „добавки“!

Нищо не отнема значението на положителна фраза като „Работихте усилено и постигнахте страхотен резултат!“ толкова, колкото да добавите към него: „Защо не се стараете винаги така?“ В теорията на положителната дисциплина това се нарича „ремарке“ – тези допълнителни думи, които прикачвате към красив, подкрепящ коментар. Често родителите правят това с образователна цел; искате да отбележите важен момент според вас, но внимавайте - такова „ремарке“ може напълно да унищожи положителния ефект на „Правилното поощрение“ и дори да го влошите. Това може да не е лесно, но след като сте дали одобрението на детето си, оставете нещата така. С времето ще се научи на правилното поведение без излишни коментари. Освен това, като използвате „ремарке“, вие поставяте децата в отбранителна позиция, като ги разсейвате от положително поведение и предизвиквате чувства на гняв, вина или разочарование.

Адекватна подмяна

Примери за други фрази за „Правилно поощрение“

-„Ти положи толкова много усилия в почистването на стаята! И виж какъв прекрасен резултат!“

-„Виж, справяш се много по-добре!“

-„Имам ти пълно доверие!“

-„Наистина ми е приятно да прекарвам време с теб!“

-„Това е, което аз наричам постоянство (смелост, доброта)!“

-„Благодаря ти, че постави чиниите си в машината. Нашето семейство е истински екип!“

-„Наистина си пораснала! Спомням си, как те обличах и сега се справяш страхотно сама!“

-„Хубаво е, че отдели достатъчно време на домашните си – сега можеш сам да видиш резултата.“

-„Благодаря ти, че ми помогна да подредя масата – това означава много за мен.“

-„Можеш ли да ме научиш как да правя това?“

-„Даде всичко от себе си през цялата игра!“

-„Постъпи като истински атлет, когато помогна на противника си да стане след падане.“

-„Винаги си толкова мил (внимателен, отзивчив)!“

-„Вероятно си доволен, че...“

-„Каква добра идея! Благодаря за съвета!“

//

[1] Еми Маккриди (Amy McCready) е основател компанията Positive Parenting Solutions, която помога на родители по целия свят за отглеждане на деца и решаване на психологически проблеми, които възникват в семействата. Програми с участието на Ейми се показват по CNN, CBS This Morning, Fox Friends, MSNBC и abcNEWS. Тя е майка на двама тийнейджъри.

//

 

Методика за диагностика на детето през втората година

(Пантюхина Г.В., Печора К.Л.,Фрухт Е.Л)_трета част

 

ВЪЗРАСТ (2 години 6 месеца)

1. Активна реч.

1. Говори с дълги изречения (повече от 3 думи).

Методика за тестване – естествена ситуация. Възрастният разговаря непринудено с детето по всяка близка за него тема.

Поведение на детето – използва многословни изречения (повече от 3 думи) в речта си.

2. Появяват се въпроси: „Къде?“, „Накъде?“.

Методика за тестване – естествена ситуация. Възрастният записва речта на детето в продължение на 20-30 минути.

Поведение на детето – поне веднъж да зададе въпроса: „Къде?“ или „Накъде?“

2. Сензорно развитие

1. Избира по пример на възрастния основни геометрични фигури от различни материали.

Материал – два комплекта основни геометрични фигури (куб, топка, тухличка, призма, цилиндър, конус).

Методика за тестване – специално подготвена ситуация. Единият комплект се дава на детето, а другият се взима от възрастния. Възрастният показва на детето една от геометричните фигури и иска от детето да намери и покаже същата.

Поведение на детето – правилно намира и показва на възрастния съответната фигура.

2. Избира по пример на възрастния различни предмети от 4 основни цвята.

Материал – цветно лото, което съдържа карти с основните 4 цвята, изображения на различни предмети от 4 цвята (необходимо е да се използват изображения на познати предмети, но които не са използвани до сега по време на обучението).

Методика за тестване – специално подготвена ситуация. Възрастният дава на детето карти с 4 основни цвята, след това показва картинки на предмети, боядисани в 4 цвята (редуващи се цветове) и пита детето върху какъв фон трябва да бъде поставена тази картина.

Поведение на детето – избира правилно по 2 картинки от всеки цвят.

3. Игра

Играта има сюжетен характер. Детето възпроизвежда взаимната връзка и последователността на действията (2-3) като използва въображаеми предмети.

Материал – ръководство за игри на лекар, фризьор, битови игри.

Методика за тестване – специално подготвена ситуация. Подбират се играчки за няколко сюжетни игри. Играчките се поставят пред детето в неправелен ред, несъответстващ на тяхната функционална свързаност и предназначение, т.е. подредбата по никакъв начин не трябва да подсеща детето.

Поведение на детето – представя разгърнат сюжет на всяко едно съдържание, в което има взаимовръзка и последователност в изпълнението на действия, тяхната детайлизация, използва въображаемите обекти.

4. Конструктивна дейност

Самостоятелно прави прости сюжетни постройки и ги назовава.

Материал – строителни детайли с различни геометрични форми (10-14 бр.) 2 бр. от всяка.

Методика за тестване – провокираща ситуация. Специално организирано занятие със строителни материали. На детето се дава набор от строителни детайли и се иска да построи нещо.

Поведение на детето – прави 1-2 прости сюжетни конструкции и задължително ги назовава. Постройката трябва да е подобна на назования предмет (например маса, стол, легло, къща и др.).

5. Умения

1. Напълно облечен е, но все още не знае как да закопчава копчетата или да връзва връзките на обувките.

Методика за тестване – естествена ситуация (докато се облича след сън или когато се приготвя за разходка).

Поведение на детето – самостоятелно облича риза, панталони, чорапи, шапка, палто.

2. Храни се внимателно.

Методика за тестване – естествена ситуация (по време на хранене).

Поведение на детето – яде внимателно, не цапа дрехите, не оставя мръсотия по масата.

6. Движения.

1. Прескачане без поддръжка над пръчка, повдигната на 15 см от пода.

Материал – пръчка с дължина 70 см – 1 м или въже.

Методика за тестване – на стената, крака на стол или маса, се маркира необходимата височина (15 см); пръчката или въжето може да се закрепят на тази височина или пръчката да се държи в ръка. От детето се иска да прекрачи пръчка.

Поведение на детето – прекрачва пръчка без подръжка.

2. Прескача пръчка, лежаща на пода.

Материал – пръчка с дължина 40 см-1 м или въже. Можете да се нарисува линия на пода.

Методика за тестване – от детето се иска да прескочи пръчката както му е най-удобно (с един или два крака, от изправено положение или от бягане).

Поведение на детето – прескача пръчката по избран от него начин.

 

 ВЪЗРАСТ (3 години)

1. Активна реч.

1. Започва да използва сложни подчинени изречения.

Методика за тестване – естествена ситуация. Възрастният води спокоен разговор с детето на която и да е близка за него тема или провокира реакцията на детето с помощта на картинки.

Поведение на детето – използва подчинено изречение поне веднъж в речта си или отговаря на въпрос на възрастния.

2. Появяват се въпросите: „Защо?”, „Кога?”.

Методика за тестване – естествена ситуация. Възрастният записва речта на детето по време на процесите на хранене, обличане и самостоятелна дейност в продължение на 20-30 минути.

Поведение на детето – поне веднъж използва въпроси: „Защо?“ или „Кога?“

2. Сензорно развитие

1. В заниманията си използва геометрични фигури по предназначение.

Материал – геометрична мозайка, придружена от карти с изображения на прости предмети (къща, параход, къща с ограда), които са базирани на основни геометрични фигури.

Методика за тестване – специално подготвена ситуация. Възрастният дава на детето геометрична мозайка, картичка-образец и предлага да направи съответните рисунки, като ги насложи върху образеца.

Поведение на детето – избира правилно мозайката за съответното изображение.

2. Назовава 4 основни цвята.

Материал – 8 едноцветни предмети (по два еднакви цвята) с различна форма (например червена топка, червена чаша и др.).

Методика за тестване – провокираща ситуация. Възрастният показва на детето един след друг предметите и пита: „Какъв цвят е топката?“ (цветовете се редуват).

Поведение на детето – назовава правилно 4 основни цвята поне веднъж.

3. Игра

Появяват се елементи на ролевата игра.

Материал – разнообразие от сюжетни играчки.

1.Методика за тестване – ситуацията е провокирана. В стаята за игри се разполагат избрани атрибути за различни сюжетни игри. Възрастният записва играта на детето в продължение на 20-30 минути.

Поведение на детето – отразява някакъв сюжет, изпълнява роля, която я определя с една дума.

2. Методика за тестване – ситуацията е провокирана. Възрастният, гледайки как играе детето, го пита: „Кой си ти?“, „Какъв си ти?“

Поведение на детето – детето назовава своята роля, съответстваща на извършваните от него действия.

4. Конструктивна дейност.

Появяват се сложни сюжетни постройки.  

Материал – разнообразни геометрични форми (10-14 бр.) по 2 бр. от всяка форма. Количеството на материала зависи от мястото за организиране на занятието с детето. Ако занятието се провеждат на маса, се дава среден или малък материал, ако е на пода – по-едър строителен материал (можете да дадете допълнителен материал: коли, малки играчки).

Методика за тестване – провокираща ситуация, от детето се иска да изгради нещо.

Поведение на детето – прави сюжетна постройка, например гараж, път до него. Назовава построеното. Описва ситуацията. Играе с тази постройка.

5. Изобразителни дейности.

1. С помощта на пластилин (или молив) създава прости предмети и ги назовава.

Материал – парче цилиндричен пластилин с дължина 4 - 6 см, диаметър 1,5 - 2 см.

Методика за тестване – ситуацията е провокирана. На детето се дава парче пластилин под формата на цилиндър и се иска да оформи нещо.

Поведение на детето – създава (слепва) от пластилин някаква фигура и задължително я назовава. Предметът трябва да е сходен на предмета, назован от детето.

2. С помощта на молив или боички изобразява прости предмети и ги назовава.

Материал – лист хартия (с размер А-4), молив или боички.

Методика за тестване – специално подготвена ситуация. Възрастният кани детето да нарисува нещо.

Поведение на детето – изобразява предмет и задължително го назовава Предметът трябва да е сходен на предмета, назован от детето.

6. Умения

1. Облича се самостоятелно, може да закопчава копчета, да завързва връзките на обувките с малко помощ от възрастен.

Методика за тестване – естествена ситуация (по време на обличане). Ако е необходимо, възрастният може да помогне при закопчаване на копчетата или завързването връзките на обувките.

Поведение на детето – облича се самостоятелно. Понякога може да се окаже малко помощ при закопчаване на копче или връзване връзките на обувки.

2. Използва салфетка според нуждите без напомняния.

Методика за тестване – естествена ситуация (по време на хранене).

Поведение на детето – когато лицето или ръцете му се изцапат, използва салфетка.

7.Движение

1. Стъпки без опора върху пръчка или въже, повдигнати на 20 см от пода.

Материал – пръчка с дължина 70 см – 1 м или въже.

Методика на тестване: на стената, краката на стол или маса, се маркира необходимата височина (20 см), на която се закрепва пръчката или въжето, или се дръжи пръчката в ръка. От детето се иска да прекрачи пръчка.

Поведение на детето: прекрачва пръчка без опора.

2. Прескача пръчка, лежаща на пода.

Материал – пръчка или въже с дължина 40 см.

Методика на тестване – от детето се иска да прескочи пръчка с двата крака; пръчката не трябва да се докосва.

Поведението на детето – прескача пръчката, скачайки с двата крака.

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТЕТО

(развитие на речта)

 

1.АНКЕТНИ ДАННИ

 Дата на изследване: ………….

- Дата на изследване

- Пълно име, години

- Дата на раждане (година, месец, ден), възраст

- Домашен адрес, телефонен номер

- Къде се отглежда или възпитава детето?

- Пълно име родители, тяхната възраст, професия, месторабота

- Състав на семейството

- Родителски оплаквания

2. АНАМНЕСТИЧНИ ДАННИ

1) Има ли в семейството болни с наследствена патология  (родители, братя, сестри, близки роднини). Наличие на речева патология при роднини. Наличието на билингвизъм в семейството.

2) Данни за протичането на бременността и раждането, ранното развитие на детето (сукане, сън, двигателна активност)

3) Развитие на детето според родителите:

а) формиране на език на спретнатост;

б) формиране на двигателни умения – седене, стоене, ходене;

в) минали заболявания (дата, тежест);

г) основни поведенчески черти: спокоен-възбуден, подвижен-бавен, уравновесен-капризен и др.

4) Речева анамнеза:

а) времето на появата на гуглене, лепет и първите думи. Техните характеристики;

б) време на появата на фразовата реч, трудности при прехода към нея;

в) стимулиране на речевото развитие на детето, четене на детска литература, подбор и обем съобразен с възрастта или не; на каква възраст разучава стихове и песни; как запомня;

г) темп на развитие на речта (бавно, нормално, бързо)

5) Условия за отглеждане на детето:

а) социална среда (където е отглеждано детето – в дом за сираци, в детска ясла или детска градина с дневен или денонощен престой, у дома при майка или баба);

б) особености на речевата среда: контакти с хора, които заекват или хора с други речеви патологии, при наличие на билингвизъм – кой език преобладава в общуването;

в) културни и битови условия в семейството;

г) адаптация на детето в група (настроение, как общува, играе);

д) какви мерки са предприети за отстраняване на патологията на развитието: дали лечението е извършено от лекар, посещаване на логопедични часове, престой в специални институции на системата на здравеопазването (санаториуми, болници, детски ясли) или образователната система (детски градини). Продължителност и ефективност на лечението и обучението.

6) Психологически климат в семейството, особености на взаимоотношенията:

а) има ли лични конфликти в семейството; реакцията на детето към тях; отношение към детето в семейството (прекомерна обич или, обратно, прекомерна строгост);

б) отношението на членовете на семейството към речевия дефект на детето: безразличие, притеснение, постоянно фокусиране на вниманието на детето върху нарушената реч, коригиране, отправяне на неразумни изисквания или оставяне на дефекта незабелязан.

3. ФИЗИЧЕСКИ ДАННИ

1) Състояние на интелекта, слуха, зрението (становища на специалисти: невропсихиатър, отоларинголог, офталмолог).

2) Общо развитие на детето, особености на дейността:

а) влиза – не влиза в контакт;

б) сведения на детето за себе си, отговаря на името си, назовава лично и фамилното си име;

в) разбиране на родствени връзки (майка, баща, баба и др.);

г) представи за околната среда, точност (намира се у дома, в детска ясла, в болница, лекар, учител...).

3) Състояние на общата моторика и общите движения на ръцете: подвижни, летаргични, хиперактивни, неудържими.

а) умение да се изкачва и слиза по наклон, да върти предмет, да хвърля топка с лява и дясна си ръка;

б) скачане с двата крака заедно, движение напред;

в) умение за самостоятелно закопчаване, разкопчаване, връзване на връзките на обувките; способността да нанижете пръстен върху пръчка;

г) умение да държи лъжица, молив;

д) умение да рисува вертикални и хоризонтални линии;

д) водеща ръка.

4. УМЕНИЯ ЗА САМООБСЛУЖВАНЕ

1) умение да се слагат и свалят чорапогащи, чорапи, шапки, ботуши;

2) спазване на хигиенните правила: измиване на ръцете, използване на кърпа;

3) умение да яде самостоятелно, да използва лъжица (характер на дъвчене, преглъщане).

5. ХАРАКТЕР НА ИГРОВАТА И ПЕРЦЕПТИВНАТА ДЕЙНОСТ

1) адекватно използване на играчката;

2) умение за сглобяване на пирамида върху конична основа (3-4, по-късно 4-5 пръстена);

3) умение да избира предмети според формата, да сглобява матрьошка;

4) умение да се събират предмети от един и същи цвят (червен, зелен, жълт, син);

5) умение да се направи „ограда“, „маса“, „стол“, „диван“, „къща“ и др. от пръчици, кубчета (повторете след експериментатора);

6) организира играта творчески (стереотипно манипулира предмети);

7) продължителна игра с една играчка, наличие на любима играчка;

8) съпровождане на играта с реч;

9) обръщане към възрастен за помощ, използване на помощ;

10) умение за обучение (усвояване).

6. ИЗСЛЕДВАНЕ НА АРТИКУЛАЦИОННИЯ АПАРАТ: зъби (захапка), подвижност на долна челюст, меко небце, устни (форма, подвижност), език (размер, тонус, подвижност, оформяне на върха, движения напред, към ъглите, нагоре, надолу ), подезична връзка (дълга, нормална, къса), наличие (липса) на слюноотделяне, усмивка.

7. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕЧТА

1) Разбиране на адресирана реч:

а) разбиране на думи, обозначаващи предмети, действия и признаци: играчки (кукла, мечка, топка), съдове (чаша, чиния, лъжица), дрехи (шапка, палто, обувки), мебели (маса, стол, килер), домашни любимци (куче, котка, петел), растения (дърво, цвете, листа), плодове (ябълка, диня), зеленчуци (моркови, краставица, домат), транспорт (кола, автобус, метро), части на тялото (глава, крака, ръце, бузи), части от животинското тяло (глава, лапи, опашка, очи), действия (смее се, яде, облича), размер (голям, малък), цвят (червено, синьо, зелено, жълто), позиция на обекта (близо, далеч, високо).

б) изпълнение на инструкции:

- намери топката;

- вземи книгата и я сложи в шкафа;

- вземете куклата, завий я и я сложи в количката

2) Общо звучене на речта, темп, ритъм, разбираемост, интонационна изразителност.

3) Характеристики на звуковото произношение. Гласни (А, У, И, О). Разбираемост на произношението на съгласните (П, Б, М, Т, Д, Ф, В, С, Л). Изкривяване, липса, заместване, смесване на звуци.

4) Формиране на фонематичен слух на ниво:

- изолирани фонеми;

- опозиционни фонеми;

- изолирани думи;

5) Ритмичен строеж на думата.

6) Лексикална структура на речта. Количествени и качествени характеристики на речника:

- звукоподражание („Как тиктака часовникът?“, „Как лае кучето?“, „Как пее петелът?“);

- съществителни – назоваване на обкръжаващите го хора, предмети, думи с широка употреба, части от предмети, назоваване на играчки, съдове, дрехи, мебели, домашни любимци и техните бебета, растения, плодове, зеленчуци, превозни средства, части от човешкото тяло и животни;

- глаголи, обозначаващи определени трудови процеси (измиве, прере, глади, лекува), взаимоотношения (дава, помага, съжалява, благодари);

- прилагателни, обозначаващи размер, цвят и вкус (голям, дълъг, червен, син, зелен, жълт, сладък, кисел);

- наречия (сега, близо, далече, ниско, високо, бързо, бавно, тъмно);

- местоимения, предлози.

7) Беседа по картинки „Какво е нарисувано тук?“ Разбиране на въпроса, отговор с една дума.

8. ОСОБЕНОСТИ НА ЕМОЦИОНАЛНО-ВОЛЕВАТА СФЕРА

1) Настроение на детето – устойчиво, неустойчиво, лесно се променя по незначителни причини;

2) Преобладаване на потиснато или добро, радостно настроение;

3) Волеви характеристики: целенасоченост, самостоятелност, инициативност, решителност, настойчивост, слабост на волевото напрежение и др.;

4) Реакция на забележка или одобрение; фактори, допринасящи за изменения в емоционалното състояние.

9. ХАРАКТЕРОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕТЕТО

1) Спокойно – неспокойно;

2) Лесно влиза в контакт с всички – смущава се в непозната среда;

3) Конфликтност: нахално, напада други деца, отнема играчки;

4) Мил, нежен, отзивчив, добър;

5) Спретнат – небрежен и т.н.

10. СЪСТОЯНИЕ НА ПСИХОФИЗИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ

1) Особености на възприятието (цвят, форма, пространствени отношения), наблюдателност на детето;

2) Особености на вниманието (устойчивост, превключваемост, разпределяемост, разсеяност);

3) Особености на паметта (скорост и обем на запомняне, точност на възприемане и възпроизвеждане);

4) Особености на мисленето (ниво на развитие на логическото мислене: умение да отделя същественото в сюжетна картина).

11. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на нормативните таблици е удобно да се оцени съответствието на развитието на речта на детето с възрастовата норма, както и да се определи нивото на недоразвита реч.

Към заключението се прилагат планове за логопедични прегледи със схема на системното развитие на речта на детето.

 

//

 

„Мамо, сам съм!“

Как да помогнете на детето си да расте самостоятелно (Еми Маккриди^[1])

Глава VII. Проблеми с възнаграждението. Раздели 1-3

[1] Еми Маккриди (Amy McCready) е основател компанията Positive Parenting Solutions, която помога на родители по целия свят за отглеждане на деца и решаване на психологически проблеми, които възникват в семействата. Програми с участието на Ейми се показват по CNN, CBS This Morning, Fox Friends, MSNBC и abcNEWS. Тя е майка на двама тийнейджъри.

7.1.Два типа мотивация.

7.2.Какво не е наред с наградите?

7.3.Похвалата не работи.

 

Кайла е невероятно момиче. Тя има много таланти и е страхотна във всичко, което прави. За краткия си живот тя вече е постигнала много успехи. Когато беше на три години, тя можеше да издържи през цялото пътуване до супермаркета, без да плаче или да крещи. За такова прекрасно поведение й позволяваха да си избере нова играчка. Освен това момичето получаваше награди всеки ден за това, че се облича сама, казва „моля“ и не става от леглото през нощта. Наистина, такова отлично поведение е достойно за награди!

Точно преди да тръгне на детска градина, Кайла нарисува картина на дърво – най-хубавата картина в света. На следващата година родителите наградиха дъщеря си с титлите за най-бърз бегач в света, най-добър певец в детския хор, най-добър играч в баскетболния отбор и най-артистична мишка в постановката на Пепеляшка.

Когато Кайла започна да играе футбол, тя получи лъскав златен трофей за това, че винаги се появяваше на тренировка в униформа. През следващите няколко години към нейната колекция бяха добавени няколко ленти за участие във фотографски конкурс на фестивал, за подпомагане на друго дете с четене, за ходене на летен лагер и за посещение на годишния спортен фестивал на училището.

Когато Кайла порасна, тя стана чудесен помощник за родителите. Когато беше на осем, й даваха по някоя дребна монета всеки ден, преди да се облече и приготви за училищния автобус. Когато Кайла започна да получава средни оценки в гимназията, родителите й решиха да я стимулират – плащаха й за добри оценки и много скоро тя стана една от най-добрите ученички, въпреки факта, че по-късно постепенно се върнала към средните оценки.

През цялото си детство Кайла е чуваше „Браво!“, „Ти си най-добрата!“ и „Толкова се гордея с теб!“ по всеки повод – например, когато момичето си измиваше ръцете преди ядене или спечелваше конкурс за есе.

Освен това Кайла е най-сладкото, най-забавното, най-атлетичното, най-красивото и като цяло най-доброто дете от всички. Леле, какви късметлии са нейните родители! И Кайла знае това. Нещо повече,  тя иска всички да знаят за това. И така, когато получи първата си работа, основната й цел беше да накара шефа си и всичките си колеги да разберат какво съкровище получават. Със сигурност тя ще има късмет и ще получи още една награда.

Разбирате ли какъв е смисълът? Петгодишно дете нарисува най-хубавата рисунка в целия свят! – картина с дърво! Но знам какво си мислите: Какво лошо има в това да хвалите и награждавате децата за добро поведение и да им казвате колко са страхотни? Все пак ние сме им родители! Ако не от нас, то от кого друг да чуят това? Те трябва да знаят, че правят всичко правилно. Нали така?

Не казвам, че не трябва да показваме на децата си, че се гордеем с тях, че вярваме в тях, че ценим поведението им и че се радваме на тяхната компания. Просто трябва да внимаваме как им съобщаваме тези неща. И също толкова важно, трябва да използваме такива възможности, за да развием у тях вътрешна мотивация и стремежи, които ще им служат по-добре от всичко, което можем да кажем.

Ако сме твърде щедри с празни похвали и награди за това, което едно дете вече трябва да прави (например да не избухва заради отказ да му се купи играчка или да не издава неприлични звуци в ресторант), създаваме разглезено дете, което вярва, че то не е специално, а абсолютно изключително. Ако през цялото му детство му се казва колко е прекрасно, когато стане възрастен, то също ще очаква постоянни похвали, увеличения на заплатата и повишения в работата.

Тази глава е изцяло за похвалите, наградите и техните недостатъци. Ще разгледаме как и защо възнаграждаването на доброто поведение всъщност намалява вероятността то да се случи отново, защо празните похвали не са от полза за децата и как да използваме метода на правилното възнаграждение, за да накараме децата си да се представят по най-добрия начин.

7.1.Два типа мотивация

Преди да се потопим в темата за похвалите и наградите, има едно основно нещо, което трябва да се разбере. То е от съществено значение за да накарате децата да се държат правилно, независимо дали помагат на възрастен съсед да изчисти алеята си с лопата или учат за изпит по история, вместо да гледа телевизия. Това нещо е мотивацията.

Със сигурност сте виждали как работи мотивацията много пъти. Ето два примера –  първо, синът ви трябва да излезе от банята и да облече пижамата си, но той не иска – забавлява се и няма мотив да ви слуша; второ, дъщеря ви не желае да упражнява допълнително пиано преди концерта, защото счита че това не й трябва.  

Когато вземат решения, децата на всяка възраст, а и много възрастни си мислят: „Защо имам нужда от това?“ – това е основополагащ, ключов въпрос. В същото време мисли като тези ни удържат да похарчим цялата си заплата за ново джакузи, от което всъщност не се нуждаем, защото продавачът е просто толкова мил или да се съгласим да участваме в дейности на родителския комитет осем поредни уикенда.

Мотивацията ни помага да постигнем целите си дори когато от нас се изискват жертви (като обучение за маратон или работа в допълнителни часове по проект, който може да ни осигури повишение). Синът, който не иска да излезе от ваната, ще се заинтересува например от предложение да чуе приказка за лягане, а за дъщерята мотивът да репетира по-дълго ще бъде възможността след това да говори уверено пред голяма публика.

По пътя към различни житейски цели ние се движим от два вида мотиви: външни и вътрешни.

Външната мотивация, както подсказва името, идва отвън. Работим срещу заплата, учим за оценки и пр. Използваме като външен мотив залъгалката, за да мълчи детето, докато говорим по телефона или парите, които му плащаме за всяка петица, която получи в училище. Тази мотивация се превърна в бич за западната култура. Днес на терен е поколение, което не прави и крачка, ако на хоризонта не вижда външен мотив.

Вътрешната мотивация произхожда от нашето съзнание и следователно е по-мощна. Вътрешните мотивации ни кара да станем доброволци в болница (изпитваме радост да помагаме на другите), да почистваме къщата си (харесваме реда) или да прекарваме допълнително време в подготовка на изследователски проект (намираме изучаването на генетика за много вълнуващо). Вътрешната мотивация възпитава добродетели като трудолюбие, чувство за отговорност. Целенасоченост, упоритост и е особено устойчива.

И двата вида мотивация имат своята стойност. Но когато родителите несъзнателно наблягат повече на външни мотиви, балансът се нарушава, което вреди на нашите деца. Използването на награди или подкупи – два вида външна мотивация, за да накараме децата да правят това, което искаме, може бързо да се превърне в навик.  В крайна сметка работи в краткосрочен план. Но проблемът е, че с такава система децата започват постоянно да очакват награди от вас и свикват с факта, че получават бонбони за чиста чиния или възможността да изтеглят музика, ако се съгласят да отидат на рождения ден на малкия си братовчед. Този въпрос заслужава да бъде разгледан по-отблизо, така че нека се задълбочим малко.

7.2.Какво не е наред с наградите?

Представете си, че детето е член на училищен театрален клуб. Получило е покана за репетиция с пряк ангажимент за роля в театрална постановка. То обаче не посещава репетициите и е заменено с друго дете. След края на театралната постановка (премиера), учителят кани всички членовете на театралния клуб на сцената, където са обсипани с аплодисменти от публиката, в т.ч. и детето, което не е направило нищо за представлението. Нещо повече, организаторите и училищното ръководство са решили да стимулират участниците, като им връчват малки награди (лакомства) и в това поощрение е включен и нашият герой.  Ето и друг пример, проведено е писмено  състезание, в което детето е получило точка само за това, че  е написало името си върху тестовата бланка или е възнаградено с панделка на победител само за това, че спорадично се е появявало на плувния басейн, независимо дали е постигнало нещо.

Днес разбирането за самоуважение е доста изопачено. Днес родителите са по-загрижени за чувствата на детето, отколкото за факта, че то отива на парти на басейна на приятел, вярвайки, че е шампион по плуване, въпреки че изпада в паника, щом главата му е под вода. Да, разбира се, прекрасно е да се стремим децата ни да имат висока самооценка. Резултатът обаче понякога е, че ги изпращаме на бял свят неподготвени, защото постоянно сме им казвали, че са най-добрите. Това води само до високомерие, необосновани претенции и нарцистично поведение, а не до истинска увереност в себе си, а по този начин обричаме децата си на провал.

Награждавайки децата при всяка възможност, създаваме лавина от поведенчески проблеми, свързани със самооценката. Децата, свикнали да получават бонбони, стикери, награди и достъп до телевизия за добро поведение, ще смятат, че нормалното поведение в магазина, извършването на домакинска работа и разговорите с родителите е достатъчна причина за щедри награди. В крайна сметка, ако са били наградени преди, те имат право да разчитат на същото и в бъдеще. Малко вероятно е те да се държат нормално, да помагат в къщата или като цяло да правят нещо за другите, докато не им бъде обещано нещо в замяна.

И въпреки че тази тактика може да работи известно време, много скоро обичайната награда губи своята привлекателност. Така че докато обещанието за гигантска близалка кара детето ви да прибере играчките си през първите седем дни, то на осмия то ще моли за повече бонбони, кексчета и черешов сладолед. Следователно или ще трябва да повишавате залозите през цялото време, или да се върнете към уговорките и крясъците, които се опитвахте да избегнете чрез въвеждане на система за възнаграждение.

Децата много бързо свикват да си мислят: „Какво ще спечеля от това?“ веднага щом бъдат помолени да направят нещо, което не искат. Те бързо научават, че ако се съгласят да ви помогнат да разтоварите вашите хранителни стоки, това може да ви осигури допълнителни 15 минути използване на вашия iPad и няма да се задоволят с нищо по-малко. Няма да мине много време, преди да откриете, че се пазарите на алеята колко точно чанти е готово да носи детето ви вкъщи. Вероятно всички сме попадали в подобни ситуации. Тези прояви на разглезване проникват във всяка област на живота, докато не се окажете с дете, което не прави нищо за никого, освен ако не му бъде обещана награда. С други думи, отношенията с детето се превръщат в делови бизнес отношения.

Ето още един откъс от „Инструкции за покварените деца“.

„Поглезете ме!“ Методът „Какво ще получа за това?“

С този метод никога повече няма да правите нищо за нищо. Без значение какво искат да направите – дали салата за вечеря, или отидете на спортна игра на малкия си брат, или да изпълнявате скучни задачи с майка си – няма причина да се съгласявате, ако не можете да получите нещо в замяна.

Как да го приложите

Следващият път, когато родителите ви поискат да направите нещо или да отидете някъде, не им казвайте „да“ веднага. Трябва обаче да действате бързо, за да извлечете максимума от молбата им. Помислете какво искате, като следвате трите основни принципа на възнаграждението.

а)Касаещо самата молба. Ако родителите ви помолят да помогнете с обяда, поискайте допълнителна порция десерт. Трябва да отидете на скучната годишнина на леля Ирен и чичо Стивън и да носите риза и вратовръзка? Поискайте разрешение да качите няколко нови песни, за да имате какво да правите там. Не винаги е възможно да постигнете пълно съответствие, но се опитайте да се доближите и родителите ви ще са по-склонни да отстъпят.

б)Разумно. Нека си признаем: не получавате пони, ако приберете дрехите си. Въпреки това можете да поискате разрешение да поканите приятел, дори ако майка ви преди това е била против.

в)Рядко. Няма нужда да изисквате нещо като награда, която най-вероятно ще получите така или иначе. Бъдете изобретателни! Можете дори да направите списък с наградите, които искате, за да ви е по-лесно да изберете.

След като определите идеалната си компенсация, просто кажете: „Разбира се, ще измия кучето. Ако ми позволите да гледам повече телевизия тази вечер“.

Ако родителите се опитват да се съпротивляват, използвайте хленчене. Накарайте ги да видят ситуацията от ваша гледна точка: вие мразите да миете кучето, сестра ви никога не го прави, вече сте разходили кучето днес, така че защо трябва да го миете? Най-вероятно те много бързо ще признаят справедливостта на вашите условия.

Разчитайки на наградите, децата бързо се научават да не казват просто „да“ на всяка ваша молба и развиват манталитет, типичен за разглезеното дете. Изследванията показват, че децата, отгледани на базата на система за възнаграждение, често израстват егоисти, материалисти. Те постоянно си мислят: „Какво ще извлека от това?“, а не „Как мога да помогна?“ Те вярват, че трябва да получат всичко, без да полагат никакви усилия и е малко вероятно да се заемат със сериозна работа, освен ако ясно не видят собствените си ползи. Лесно е да се досетите, че това пречи на тяхното лично и професионално израстване и развитие.

Децата, отгледани на диета с награди, не умеят да се справят с понякога суровите реалности на живота. Свикнали всеки да им пеете хвалебствия и щедро да ги възнаграждавате за минимални усилия, такива деца се оказват на загуба, ако започнат да получават само тройки или прекарват повечето игри на резервната скамейка. Те не могат да се справят сами със ситуацията и смятат, че учителите или треньорите се отнасят несправедливо с тях. Но ако едно дете развие по-подходящо отношение към положителните действия от детството (а именно разбиране, че положителните резултати не се сервират на сребърен поднос), то ще разбере, че е възможно да превърне петиците в шестици, ако тренира повече, или ще получава повече време за игра, ако тренира по-усърдно.

Какво се случва, когато такива деца пораснат и си намерят работа?

Представителите на разглезеното поколение очакват добавки, бонуси и повишения, само защото им се е наложило да закъснеят на работа веднъж или два пъти или просто за завършена работа – всичко това съвсем не се вписва в реалностите на сегашната икономика. Изискват положителни оценки, но не приемат добре критиката. Компаниите не знаят какво да правят с цяло поколение работници, които смятат, че могат да ходят по вода, а младите работници се чувстват несигурни, защото са свикнали с постоянна положителна обратна връзка и сега в повечето случаи не я получават.

Постоянните награди не само карат децата ни да бъдат разглезени, но създават и проблеми от различен характер. Както Алфи Кон пише в книгата си „Punished by Rewards“ („Наказани с награди“), изследванията показват, че наградите всъщност подкопават интереса на детето към положително поведение. Такива награди дават само временна мотивация и колкото по-често ги използваме, толкова по-малък е интересът на детето към това, което искаме от него. „Наградите превръщат играта в работа, а работата в тежък труд“, пише Кон.

Така всяка следваща награда намалява вероятността детето да продължи да се държи по желания начин. Кон пише в книгата си, че това е доказано от повече от седемдесет научни труда: ако човек първо е възнаграден за изпълнение на задача и след това е спрян, тогава е по-малко вероятно той да продължи да работи, отколкото тези, които никога не са получавали награда. Работата губи своята привлекателност за него. Така че, ако Брук получи нови приказни криле, за да прочете цялата книга сама, ще бъде по-малко вероятно да иска да прочете още една в близко бъдеще. Тук външните мотиви губят пред вътрешните. Ако Брук беше прочела книгата и беше изпитала приятно чувство на гордост от постиженията и способностите си (да не говорим, че самото четене можеше да я заинтересува и забавлява), по-вероятно щеше да вземе следващата. Вместо това вниманието й е разсеяно от външен стимул, който заменя положителните вътрешни чувства и намалява интереса на Брук към удоволствието, което можеше да получи от следващата книга.

Според Кон наградите също потискат творческите способности и поемането на разумен риск. Изследванията показват, че хората се представят по-зле (особено в творчески професии) когато очакват награди, отколкото когато не очакват награди. Освен това е по-малко вероятно да поемат рискове или да проучват нови възможности. Когато им бъде обещана награда, хората избират най-лесния път и полагат минималните усилия, необходими за получаването й. Без да очакваме награда, е по-вероятно да търсим нови пътища, да изследваме всички възможности и да положим повече усилия.

Кон пише: „Това не е мързел. Това не е човешката природа. Всичко опира до наградата. Ако попитате „Възможно ли е да мотивирате учениците с награди?", отговорът ще бъде: „Да. Можете да ги мотивирате да получават нови награди." А творчеството обикновено се жертва.”. Всички сме виждали как работи това в живота: ако имате дете в гимназия, има голям шанс то да е много загрижено за въпроса „Ще се даде ли това на теста?“ И ако това, което учителят разказва в час, не съвпада дословно с тестовите въпроси, тийнейджърът ще бъде възмутен: несправедливо е да го принуждавате да учи нещо, което не е длъжен да знае!

Но не е ли възможно поне да награждавате децата с нещо от време на време? Все пак получаваме бонуси на работа за успехите си! Но всъщност детето вече получава награди от време на време, дори и без вашето участие. Освен това получава стикери при всяко посещение при лекар, награди в училище за добро поведение и медали за успехи в спортни състезания. Да не говорим за най-добри оценки или място в титулярния състав на отбора. Наградите (заслужени и не) са важна част от социалния живот и няма нищо лошо децата да ги получават и да се гордеят с тях. Но точно защото вече има достатъчно от тях, е толкова важно да се култивира вътрешна мотивация у детето.

Нека видим как вашите добронамерени опити да накарате децата си да извадят най-доброто от тях допринасят за епидемията от консуматорска поквара.

7.3.Похвалата не работи

Награда може да бъде всичко – от бонбони до пари или кученце. Въпреки това, изненадващо, най-често срещаният вид награда е словесната похвала. Родителите, които самите са възпитани да се самоуважават, внимават да насърчават децата си: „Страхотен си!“, „Браво!“, „Много се гордея с теб!“, опитвайки се да насърчават доброто поведение и да укрепват самочувствието. За съжаление такава незначителна похвала има същия отрицателен ефект като другите видове награди. Фрази като тези всъщност пречат на децата ни, като намаляват положителните усилия, които полагат за каквото и да било.

Работа е в това, че ние щедро хвалим, когато децата ни обуват чорапи, за да затоплят краката си или си играят с малката си сестра – награждаваме ги за естественото им поведение и всъщност ги съдим, вместо да празнуваме наистина добрите дела. Подобни преценки могат да имат обратен ефект следващия път, когато Майлс вземе куклата от София: това означава ли, че той сега е „лош“? Ами ако той спокойно си играе с нея, но ние не го забелязваме по никакъв начин, дали ще спре да споделя, защото е свикнал да получава похвали от нас за това поведение? Такива неща объркват детето, което се опитва да разбере кое е добро и кое е лошо.

Освен това децата много добре знаят кога това, което са направили е наистина добро и кога не. Ако им кажете: „Това е най-добрата рисунка на куче, което някога съм виждал!“, не го казвате искрено. Децата не са глупаци. Дори и да се усмихват в отговор на вашата похвала, в действителност те биха предпочели да получат честен отговор, отколкото такъв стандартен и безсмислен, дори приятен. Представете си, че Нейтън практикува солото си на кларнет всяка вечер в продължение на три седмици и след това пак се проваля на концерта. Ако му кажете: „Ти свириш по-добре от всеки в оркестъра!“ – тогава ще му навредите повече, отколкото да помогнете. В същото време, ако Нейтън не репетираше много, но все пак свири добре на концерта, празните ни похвали само ще го убедят, че няма нужда да се напряга повече.

Подхвърляйки такива фрази, ние несъзнателно култивираме у децата си отношение и мислене като „Какво ще получа за това?“ и зависимост от похвала. Ако Джана е свикнала да бъде хвалена за помощ в къщата, тя едва ли ще направи нещо, когато никой не я гледа. Тя ще бъде недоволна, ако не получи обичайната порция похвала и бързо ще загуби интерес към домакинската работа, ако чуе само „Браво!“, Вместо да се радва на приноса си към семейните дела и да се гордее с добре свършената работа .

Друга типична грешка е изместването на акцента върху това, което мислим, а не върху детето. Казвайки „Харесва ми твоята снимка с цвете!“, ние несъзнателно учим детето да се фокусира върху преценките на другите хора, а не върху собствените си вътрешни чувства. Да, ние искаме нашите деца да знаят колко много ги обичаме, но нямаме нужда постоянно да чакаме чуждо одобрение за действията си. Ако детето винаги следи как родителите или учителите му ще оценят дейността му, то няма да развие адекватна самооценка и няма да може да взема необходимите решения самостоятелно. Когато детето е още малко, това не изглежда като голям проблем, но когато стане тийнейджър е по-добре то само да реши дали да си пробие веждата без родителско разрешение, вместо да се обръща за съвет към приятели. Ако искаме да променим нещата и децата да станат най-големите ни фенове, просто трябва да попитаме: „Какво харесваш най-много в твоята рисунка?“ или възкликнете „Сигурно се гордееш със себе си!“

Алфи Кон също отбелязва, че похвалата по своята същност е условна и затова детето научава, че може да я получи от нас, като отговаря на нашите стандарти. Да, това вероятно ще накара децата ви да имат добри маниери на масата, когато някой шев присъства на официална вечеря, но няма да постигне дългосрочно, устойчиво добро поведение. Трябва да се стремите децата ви да се научат самостоятелно да оценяват действията си. Децата изработват положителна самооценка когато се научат да определят свои собствени стандарти и да бъдат свои собствени съдии, а не да чуват безсмисленото „Ти си най-добрият!“ от другите. Освен всичко останало, това ги предпазва от пристрастяване към похвалите и нуждата от постоянно одобрение, което иначе продължава и в зряла възраст (вероятно познавате такива хора).

„Похвалата може да накара някои деца да се държат по-добре. Проблемът е, че това ги кара да развият навик да се харесват и винаги да чакат одобрението на другите.“

Джейн Нелсън "Позитивна дисциплина"

Похвалата, подобно на наградите, е вид външна мотивация, която, когато се използва неконтролируемо, унищожава вътрешната мотивация за изпълнение на задачи или проява на определено поведение. Сигурен съм, че никой от вас не желае това на нашето младо поколение. Ето как да сложите край.

/

 

„Мамо, сам съм!“

Как да помогнете на детето си да расте самостоятелно (Еми Маккриди^[1])

Глава I.Децата управляват семейството. Правилно ли е? Раздел 5-8

1.5.Защо социалните медии са антисоциални?

1.6.Три хранения на ден и легло.

1.7.Наказание и дисциплина: какво работи и какво не?

1.8.Метод „Време за разума, тялото и душата“ (ВРТД).

            …..

1.5.Защо социалните медии са антисоциални.

В зората на XXI век електронните средства за комуникация се развиват изключително бързо: доста бързо Facebook, Twitter, Instagram, Telegram и други социални мрежи започват да предоставят на децата неограничени възможности да демонстрират и рекламират себе си. Сякаш тийнейджърите нямат достатъчно причини за нарцисизъм и без това! Възможността да публикуват снимки онлайн и постоянно да информират света за всичко, което се случва в живота им – от менюто за закуска до смесените им чувства към по-малките братя и сестри – това допълнително засилва егоцентричните нагласи като „всичко в света съществува за мен“ и „ти живееш само веднъж“.  И тъй като всички онлайн приятели на детето са съгласни с него, то няма причина да гледа на света по различен начин, особено от позиция, в която основните ценности са упорит труд и отговорност, а ако се случи обратното – някой не хареса или критичен, тийнейджърът реагира светкавично агресивно.

Не е изненада, че е трудно да се убедят днешните тийнейджъри да вземат прахосмукачка и да помогнат с почистването. Тази дейност няма да изглежда добре в Instagram, а освен това е против правилата на „кралството“ – фантазния свят, който децата строят за себе си.

Нека си признаем: ние, възрастните, не винаги сме най-добрият пример, когато става въпрос за тези неща. Когато публикуваме снимки със същата честота като петнадесетгодишните, когато гледаме смартфоните си под масата по време на обяд, ние демонстрираме същото егоцентрично отношение към света, което се опитваме да преодолеем у децата си. С изпращането на SMS ви уведомяваме, че последната дума в семейството принадлежи на виртуалния свят.

В резултат на това работната етика на хората, човешките взаимоотношения и самовъзприятието страдат навсякъде. Децата не само постоянно виждат Кардашиан, Уил Смит, „Скалата“, Кимбърли Лоайса, Зак Кинг, Мистър Бийст, Адисън Рей или Лоренцо, и други подобни герои пред себе си, но с помощта на социалните мрежи правят всичко възможно да станат същите. Не е чудно, че те изискват за себе си най-доброто, което в животът може да има!

Пред родителите стои една много трудна задача: как да променим начина, по който децата ни възприемат живота. Тази задача определено обаче е разрешима, особено ако касае само собствения ви дом.

1.6.Три хранения на ден и легло

Всичко изброено неминуемо ни води до въпроса на какво действително имат право нашите деца? Лесли Маршал, специалист по родителство и лекар в спешно отделение, използва военната формула „три хранения на ден и легло“, за да ни напомни, че освен любящо семейство, детето трябва да има определени условия за живот: храна, подслон, облекло, безопасност, медицинско обслужване. Ясно е, че всички тези понятия са много разтегливи. Например, деветгодишният Джени вероятно може да мине без каска за велосипед с декоративни рогове за 50 долара, ако каска, която струва половината от цената, изглежда достатъчно добре и осигурява също толкова добра защита на главата. Четиригодишната Аби определено може да обуе обикновени обувки без чужда помощ, но може да не успее сама да обуе ботушките си. И нищо лошо няма да се случи на седемнадесетгодишния Дейтън, ако дели стая с по-малкия си брат, дори ако от време на време говори насън.

Как да разберете кога играта е честна и кога ви мамят?

Всичко, което трябва да знаете е, че ако ви се струва, че сте манипулирани, ако се усещате смътно безпокойство или ако смятате, че нещо не е наред, то по-скоро вашите съмнения не са без основание. Тогава вие трябва да дадете на детето да разбере, че ще трябва да коригира исканията си.

Почти толкова важно, колкото чистата питейна вода и покривът над главата ви, е задоволяването на две психологически потребности, на които се основава ефективността на всички методи. За разлика от нездравословната склонност към излишък, тези потребности са присъщи на нас от раждането.

За да разберете по-добре от какво наистина се нуждае вашето дете на психологическо ниво, нека да разгледаме какво се случва в главата му (освен мислите за това как да открадне бонбони, без мама да види).

Преди повече от сто години се е смятало, че децата трябва да се виждат, но не и да се чуват. Много от тях са работили във фабрики или ферми от ранна възраст и като цяло са били третирани с малко уважение. Но всичко започнало да се променя, когато психологът и лекар Алфред Адлер започнал да твърди, че всички хора, включително децата, заслужават еднакво отношение. Голяма част от работата на Адлер се основава на концепцията за уважение и идеята, че децата са социални същества, които се държат според възприятията и реакциите на другите. Адлер формулира три принципа:

Принцип 1. Основната цел на детето е да постигне първо,  чувство за принадлежност и второ, чувство за собствена значимост

Това са две основни човешки потребности, които присъстват в нас от раждането. Чувството за принадлежност се постига, когато детето чувства емоционална връзка с другите членове на семейството и разбира своето място спрямо тях. Чувството за собствена значимост идва от способността да се даде смислен принос към общите семейни дела и от личната власт – определено ниво на влияние върху това, което се случва. Всеки човек има нужда от власт и ако тя не бъде насочена в наша полза, това води до негативни действия.

Принцип 2. Всяко поведение е целенасочено

Когато децата се държат лошо, това е нещо повече от изблик на гняв заради това, че не са им купили шоколад (или са им казали да не ходят на парти). Всъщност, без да осъзнават, те се стремят да постигнат принадлежност и собствена значимост, от които се нуждаят. Ако тези потребности не са задоволени адекватно, децата прибягват до негативни действия. Лошото поведение винаги е симптом на по-дълбок проблем и чрез разрешаването му можем да преодолеем по-големи трудности.

Принцип 3. Детето се държи лошо, ако не получава подкрепа

Лошото поведение на вашето дете може да ви каже много. На несъзнавано ниво капризите са изискване: „Обърни ми внимание, искам да съм с теб“, а истерията означава: „Губя самообладание, защото се чувствам безсилен и се нуждая от твоята помощ“. (Разбира се, детето също се нуждае от шоколад, но е много по-вероятно да приеме отказ, ако психологическото му желание за приобщаване и собствена значимост са удовлетворени.) Децата всъщност не искат да се държат лошо; това е просто единственият начин за тях да задоволят емоционалните си нужди – дори ако вниманието и властта, които получават по този начин разстройват възрастните.

Разбирането на нуждата на вашето дете от принадлежност и чувството за собствена значимост е от съществено значение за борбата с епидемията на консуматорската поквара. Нека обобщим:

1.Потребността на детето от принадлежност и собствена значимост са вродени. Родителите не могат да направят нищо срещу това: децата всъщност имат право на това – за разлика от правото да пътуват през половината страна, за да бъдат рок-концерт. В случая родителите могат или да работят с техните психологически потребности, за да им дадат положителна насока, или да се опитат (неуспешно) да се борят с тях.

2.Детето развива чувство за принадлежност чрез положително внимание от онези, които са най-важни за него в живота. Децата чувстват емоционална връзка с родителите си и придобиват увереност за своето мястото в семейството. Ако това го няма, тогава те прибягват до плач, показна безпомощност, капризи и постоянна намеса във вашите разговори и дейности с една единствена цел –  да спечелят внимание и усещане за принадлежност по всякакъв начин. Чувството за собствена значимост възниква, когато детето почувства, че може да контролира своя живота и да има значим принос към общите дела на семейството. В противен случай то ще се съпротивлява на всяко ваше решение и ще устройва истерични сцени, ако нещата не вървят по начина, по който то иска, напълно ще пренебрегва вашите изисквания и ще се чувства сякаш има някаква власт над вас.

3. Не можете да задоволите потребностите на детето от внимание и власт веднъж завинаги, а трябва да го подкрепяте всеки ден, а при малките деца – особено често.

Когато детето има силно развито чувство за принадлежност и собствена ценност, то не изпитва нужда да преследва тази цел по някакъв извратен начини, като плач или съпротива. Не забравяйте, че вашето дете не осъзнава, че лошото му поведение е свързано с тези потребности, то няма представа, че те изобщо съществуват, така че зависи от вас да му помогнете да ги посрещне по приемлив начин, без да позволява негативното поведение да се прояви.

На какво друго има право вашето дете?

Със сигурност от много неща, но всяко от тях следва да има граница на допустимост и ниво на адекватност. Например, от лейкопласт, ако си ожули коляното, а не от лепенка на  Батман. То има право да пие, когато е жадно и чешмичката с фонтанчето е много подходяща за него, а не нещо с цвят на дъга с мехурчета от заведението за хранене. От приказка за лека нощ, но една, а не половин дузина и три приспивни песни в допълнение. Да отиде на гости на съседското дете, ако навън е мразовито и виелица, но не и когато навън е +20 и грее слънце. С други думи, родителите трябва да умеят да поставят граници, т.е. да дозират подкрепата си, като я съобразяват с възрастта на детето.

1.7.Наказание и дисциплина: какво работи и какво не?

В опитите си да помогнете на вашите деца да преодолеят проблемното си поведение, вече сте изпробвали различни методи – от наказания до хитрости, които да ги накарат да се държат добре. Най-вероятно вече сте опитали всичко това и нищо не ви е помогнало. Нека да започнем с класически пример.

Седем и половина вечерта е, работният ден от натоварената седмица е зад вас. Вие и вашите деца спирате в кафене за вечеря, след това ще трябва да разгледате още едно място и едва след това можете да се приберете у дома. Вие ядете сандвичи, а през това време петгодишната Ерин се държи като луда. Тя ви прекъсва на всеки десет секунди, когато говорите, пее песни с пълен глас, заявява, че вашият рибен сандвич „мирише като от тоалетна“ и постоянно рита брат си под масата. И след всичко това, тя внезапно иска сладолед – и същевременно изговаря всичко, което мисли за вас. Неизвестно къде е чула фразата за най-лошия родител, но когато откажете да й купите десерт, тя го изрича пред цялото кафене, след което започва да плаче. Момичето очевидно има театрални способности, но би било по-добре да ги запази за сцената, вместо да разиграва трагедия публично.

Вие бързате да си тръгнете и казвате на момичето, че ще преброите до „три“ и тя вече трябва да е с палтото си, но когато казвате „три и половина", виждате, че тя въобще не бърза да изпълни вашето искане. Тогава декларирате, че спирате Ерин да гледа телевизия за една седмица, но тя изглежда не се вълнува от това. Сега дори човекът, който пържи картофи, гледа с интерес какво ще направи „най-лошият родител на всички времена“ с крещящото дете. В този момент осъзнавате, че нямате абсолютно никакво търпение или варианти за действие. Просто искате да свършиш всичко и вече да сте си у дома – тогава се предавате, купувате сладолед и излизате от кафенето, презирайки себе си повече от плъховете, които всяка вечер се събират на сметището на паркинга.

Какво стана? Защо дъщеря ви избира за такива концерти най-неудачните моменти? Защо тя не ви слуша?

Времената се променят

Проблемът не е нито само в дъщеря ви, нито само във вас.  Всъщност причината за това е, че възпитателните методи като наказания, забрани и броене до три работят само веднъж и след това губят своята сила.  Освен това, ако преди двадесет години е било достатъчно родителите ви да ви гледат строго, за да постигнете внимание и подчинение, днес ситуацията в обществото се е променила толкова много, че хората, включително децата, не се чувстват длъжни да се подчиняват сляпо на никого. И това, разбира се, е добре: не мисля, че някой от нас би искал да се върне към онези времена, когато се смяташе, че съпругът има право да изисква категорично от жена си вечерята да бъде на масата в шест часа, а не минута по-късно или когато учителите прибягваха до телесни наказания.

В допълнение към остарелия характер на дисциплинарните методи, трябва да имате предвид и факта, че след дълъг ден, прекаран в училище и пътувайки с вас по различни поръчки, чувството за принадлежност и собствена значимост на Ерин спада до абсолютния минимум. На пръв поглед това може да е момичето на масата, което критикува сандвича ви, отвътре тя крещи: „Наистина имам нужда от малко внимание от твоя страна, но бях лишена от него цял ден, така че сега съм съгласна на всяко внимание, което мога да получа!“ Лошото поведение е непростимо, но трябва да признаем, че никой няма да се държи перфектно, след като цяла вечер стои на опашки.

И тук нямаме предвид правото на детето да изразява и упражнява върху родителя си своето недоволство.

В случая с Ерин, в допълнение към лошото поведение, виждаме признаци на истинско консуматорска поквара. Момичето вярва, че майката ​​е длъжна да й обърнете внимание и да й купи сладолед – и в никакъв случай няма да се откаже, без първо да вдигне скандал, който уморената й майка явно не може да понесе. Най-вероятно Ерин е свикнала всичко да се случва по начина, по който тя иска и тя знае много добре какво трябва да се направи, за да получи това, което иска от родителите си. Майката на Ерин вероятно е използвала наказания, ограничения и броене до три в миналото, но фаталният недостатък на тези методи е, че те не помагат да се стигне до корена на проблема. Ерин не е научила нищо от миналите случаи, когато е била лишена от възможността да гледа телевизия, била е поставяна в ъгъла или принуждавана да слуша провлачено: „Две и половина и още едно...“ И още, ако майката на това момиче се държи по този начин в такива ситуации като повечето родители, Ерин най-често е успявала да постигне своето.

Когато майката отстоява позицията си и прибягва до наказание, тя несъзнателно само влошава проблема. Наказанията карат децата да мислят за това как да отмъстят на родителите си (това е втория мотив, след този за властта), а не как да променят поведението си. Освен това, ако детето направи нещо от страх от наказание, а не от желание да постъпи правилно, то не научава нищо, освен как следващия път да бъде по-хитро и по-комбинативно, за да не го хванат.

Въпреки това, ако прилагаме положителни стратегии и използваме техните резултати правилно, ние не само ще създадем чувство за принадлежност и собствена значимост, което обезсърчава децата да се държат лошо, но също така ще станем партньори с него и ще му помогнем да разбере какво трябва да се направи в бъдеще за да постигне по-приятен резултат, и колкото и изненадващо да звучи – да се стреми да се държи по-добре. Всичко това, между другото, се нарича дисциплина, дума, която много родители разбират и използват неправилно. Произлиза от латинското discipulus, което означава „ученик“, „който учи или иска да овладее нещо ново“. Дисциплината няма нищо общо с лишаването на едно дете от разходка цяла година или с напляскване по дупето. Това, което трябва да направим, е да научим децата си на всичко, което трябва да знаят, за да станат отговорни, независими и работоспособни възрастни, но това може да се постигне по много положителни способи, като се избягват негативни и неефективни наказания, викове, броене до три и т.н.

Става дума за ефективни позитивни стратегии. Всички те съставляват колекция от подходи за възпитание, които се наричат Набор от инструменти за борба с детската консуматорска поквара.

Тези методи се основават на принципите на Адлерианската психология, работата на ученика и последовател на Адлер, д-р Рудолф Драйкурс и позитивната дисциплина – подход, формулиран в революционните курсове и книги на д-р Джейн Нелсен. Разработването на някои от инструментите е повлияно и от Стивън Глен, автор на образователната програма „Развитие на дееспособни младежи“.

Нека си спомним принципа на Адлер, че детето се нуждае от чувство за принадлежност и собствена значимост. Използването на стратегиите от този набор от инструменти ще гарантира, че детето ще получава достатъчно и от двете всеки ден и няма да се държи като разглезено дете. Всеки от тези инструменти помага на детето да се почувства включено или значимо (или и двете) и помага за потискане или предотвратяване на своеволията и друго откровено лошо поведение.

Първото средство за борба с детската консуматорска поквара – „Време за разума, тялото и душата“   То може би е най-ефективното, защото дава на детето мощна доза съпричастност и усещане за собствена важност, и укрепва връзката между него и родителите му. След като започнете (и продължите) да го използвате, ще видите, че поведенческите проблеми на вашето дете постепенно изчезват.

1.8.Метод „Време за разума, тялото и душата“ (ВРТД).

Този метод задоволява основните емоционални потребности от принадлежност и собствена значимост. Той предотвратява поведение, търсещо внимание и власт, като плач, демонстриране на безпомощност, истерии, спорове с братя и сестри, съпротива да бъдат сложени в леглото и др.

Може би сте забелязали, че детето има нужда да му обръщате внимание през цялото време и ако не го получава, то търси начини да бъде център на вниманието. Родителите често казват, че колкото и време да прекарват с децата си, то все не е достатъчно. Те искат мама и татко да забелязват всяко тяхно движение и дума, дори когато говорят по телефона, косят тревата, къпят се или просто се опитват да заспят. Методът „Време за разума, тялото и душата“ ефективно избавя ума на вашето дете от това погрешно убеждение, като му предоставя достатъчно внимание предварително, така че то да се научи да чака да отделите време за него следващия път. С този метод вие редовно ще давате на детето си необходимото количество внимание и усещане за собствена значимост, така че то вече да не изпитва нужда да прави лоши неща, за да получи това, което иска. Можете да предотвратите тези поведения, преди да се появят. Освен това ежедневното използване на този инструмент няма да ви попречи да използвате други методи за потискане на всяко нежелано поведение с увереност и без чувство за вина.

Как да използвате метода?

За да използва метода, всеки родител трябва да прекарва 10 минути в разговор с детето веднъж или два пъти на ден. През този период от време трябва да пренебрегнете всякакви разсейвания и да се отдадете изцяло с ум, тяло и душа на това, което детето иска да прави. Можете да лакирате ноктите на краката си с дванадесетгодишната си дъщеря или да се преструвате на самолет за вашия син в предучилищна възраст. През тези 10 минути те имат право да правят каквото си искат, в рамките на разумното, разбира се.

Този метод прекрасно засилва у детето не само чувството за принадлежност поради получаването на необходимото количество внимание, но и чувството за собствена значимост, и лична власт, тъй като детето само решава какво ще прави или на какво да играе. Когато отделяте време всеки ден, за да се свържете емоционално с детето си за да влезете в неговия свят, общуването ви с него ще се подобрява. Дори тийнейджърите стават по-отворени, ако от време на време слушате любимата им музика или играете любимата им игра, защото точно това изгражда отношения, които ще съхраняват цял ​​живот.

Най-важното е, че давайки на детето си това, на което то наистина има право – вашата безкористна любов и определено време, което принадлежи само на него, вие ще бъдете по-уверени да не се поддавате на изискванията на това, което изобщо не е необходимо за него (ще избегнете чувството за вина).

Отхвърлете съмненията си

Въпреки че този метод наистина е много ефективен, много родители си мислят: „Как мога да намеря 10 или 20 минути в моя вече натоварен ден, който да прекарам с всяко от децата си?“ Всъщност инструментът, може да ви спести време. Като го използвате постоянно, ще бъде по-малко вероятно да се борите с неприятни изисквания за внимание и власт, а децата ви ще бъдат по-охотни да откликват на молби да ви помогнат с нещата около къщата. В резултат на това ще имате повече време, а възпитанието на децата ще ви носи повече радост.

Съвети и хитрости

-Определете кога можете да отделите 10 или 15 минути в графика си, където наистина сте готови да прекарате време с всяко дете без други разсейвания.

-При малките деца резултатите ще бъдат по-добри, ако можете да използвате метода два пъти на ден, тъй като през първите години от живота си децата най-много се нуждаят от редовно внимание.

-Елиминирайте всички разсейващи фактори: изключете телефона, телевизора, компютъра и т.н.

-Измислете заедно специално име за вашето „Време за разума, тялото и душата“ – „Време за Мария и татко“, „Време за споделяне“ и т.н. Основното е, че през този специален период от време вие ​​сте 110% присъстващи на вашето място с ум, тяло и душа.

-Подходете творчески. „Времето за разума, душата и тялото“ не трябва да се прекарва у дома или просто в хола. Подходящо е дори за разходки с кола, стига да изключите радиото и да слушате какво има да разкаже детето ви за деня си (или за супер готината подводна ракета, която са изобретили). „Време за разума, душата и тялото“ може да е да отидете на бягане заедно, докато детето ви се подготвя за спортна среща или за плуване. И накрая, защо не го събуждате няколко минути по-рано всеки ден за импровизиран бой с възглавници или намирате малко повече време за четене заедно преди лягане?

-Когато започнете да използвате този метод, помислете как вашите съвместни дейности с детето ви могат да бъдат завършени за 10 минути или да бъдат доведени до подходящ момент за пауза. Ако имате повече време, чудесно! Но ако позволите на детето да настоява отново и отново, че трябва да завърши ниво в компютърна игра или да построи катедралата Свети Стефан от Лего, това ще се превърне в друга форма на разглезване.

-Ако установите, че на детето е трудно да избере една дейност, вие двамата можете да направите списък с дейности или игри, които можете да играете заедно за 10 минути, и да окачите списъка на стената.

-Уверете се, че децата ви ценят времето, което прекарвате с тях. Всеки път, когато приключите следващите 10 минути, кажете нещо като: „Наистина ми е приятно да прекарам това време с теб. Нямам търпение да оцветим още динозаври с теб утре!“ Това ще напомни на детето, че му осигурявате вниманието и усещането за властта, от които се нуждае, и че обичате да правите различни неща с него.

-Ако децата ви са малки, задайте таймер, за да знаят кога е изтекло споделеното ви време. Ако детето ви преминава през прехода твърде болезнено, измислете предварително нещо, което да повдигне настроението му.

Намирането на време в нашия забързан, богат на информация и претоварен с отговорности живот, за да опознаем истински някого, е върховният акт на любов.

Рейчъл Мейси Стафорд, автор на Денят, в който спрях да бързам с детето си“

https://www.rulit.me/books/den-kogda-ya-perestala-toropit-svoego-rebenka-istoriya-sovremennoj-mamy-kotoraya-nauchilas-uspevat-g-read-434194-1.html

 

Какви трудности може да срещнете?

а) „Все още не мога да намеря време.“ В началото може да ви е наистина трудно да отделите 10 минути на ден, но много скоро ще разберете, че резултатът си заслужава усилията. Намалете времето, което отделяте за маловажни задачи: оставете прането или имейла за по-късно или прекарвайте по-малко време във Фейсбук. Приложете метода за всяко дете като част от ежедневния си график, за да не се изкушавате да забравите тази отговорност. Още по-добре ще е, ако закачите вашият семеен график на стената, за да го виждат всички. Мислете за това време като за бизнес среща, която не може да бъде отменена или пренасрочена. Ако все пак трябва да пропуснете „сеанс“ поради неизбежни обстоятелства, предупредете децата си предварително и се договорете с тях кога можете да наваксате.

Ако ви е по-лесно, опитайте да започнете само с една сесия от десет минути на ден и след време я превърнете в две, ако това е реалистично за вашето семейство. Не забравяйте да се потопите в процеса напълно и тогава най-вероятно ще видите такива подобрения в поведението на детето си, които в бъдеще време ще настъпват от самосебе си.

Освен това не забравяйте, че методът „Време за разума, тялото и душата“ може да се използва в голямо разнообразие от ситуации и условия, стига да сте на същото ниво като детето си и да се забавлявате!

б) „Имам голямо семейство". Ако имате проблеми с намирането на време за всяко дете всеки ден, планирайте метода няколко пъти седмично и го отбележете в календара, за да го виждат всички. Децата в големи семейства особено често се чувстват така, сякаш не разполагат с достатъчно време насаме с мама или татко, затова е важно да се намерят по 10 минути за всяко от тях.

в) „Другите деца винаги искат да се присъединят“ / „Когато работя с едно дете, другите винаги ни прекъсват, защото имат спешни нужди.“

Независимо дали децата наистина искат да бъдат заедно или просто се опитват да привлекат допълнително внимание, методът трябва да се прилага индивидуално с всяко дете. Останалите деца трябва да имат време, през което не се налага да се конкурират помежду си за родителско внимание и когато могат да бъдат себе си. Въпреки, че седенето пред телевизора не е най-доброто нещо, понякога си струва да оставите по-малките деца да гледат някои от одобрените от вас предавания, докато чакат реда си. Освен това, ако включите метода в ежедневния си график и винаги следвате определена рутина, децата ви ще свикнат с нея и ще им бъде по-лесно да се придържат към нея.

За да сведете препятствията до минимум, работете с децата си, за да установите основни правила. Напомнете им, че не трябва да прекъсват „играта“ на друго дете, освен ако не е наистина спешно. Ако някое от тях прекъсне заниманията на родител със сестра или брат без основателна причина, той ще бъде глобен и ще загуби няколко минути от времето си. Поставете детето, което най-много пречи, последно на опашката, за да намалите вероятността то да прекъсне вашите дейности с други деца и по този начин да загуби няколко минути игра на супергерои с татко. Имайте предвид обаче, че ако детето ви често се намесва в неподходящи моменти, вероятно има други фактори и ще ви е необходима различна техника, за да разрешите проблема. Ако просто го лишите от тази „игра“, това само ще влоши положението. Едно от решенията може да е например, да оставите лексикон в кухнята или хола, където децата могат да запишат или скицират това, което искат да ви кажат, за да не забравят.

г) „Пътувам много по работа и съм вкъщи само през уикендите.“

Освен общуването с децата от разстояние, отделете, ако е възможно допълнително време за общуване с тях, когато сте у дома, като например да карате колело или да играете монополи. Не забравяйте да прекарвате време насаме с всяко от децата си, защото те наистина се нуждаят от индивидуално внимание, когато сте само двамата.

д) „Как да се справя с поведенчески проблеми по време на „играта“ или преди нея?“

Малко вероятно е да срещнете много поведенчески проблеми по време на „играта“, особено след като тя стане обичайна за вас. Но ако това се случи, има и други положителните стратегии, за да коригирате проблемите и да продължете да практикувате. Например, ако не искате седемгодишният Коста да скача на дивана и да изстрелва космически ракети, предложете му списък с други дейности, от които да избира.

е) „Възможно ли е да лиша дете от тази „игра“ като наказание?“

Моля, не правете това! Децата се нуждаят от ежедневно внимание от всеки родител. Ако лишите детето си от това, то няма да преживее чувства за принадлежност и собствена значимост, а поведението, насочено към спечелване на внимание и власт ще стане още по-силно. Единственото изключение от това правило е съкращаването на метода за дете, което пречи на вашите дейности с други деца. Този метод обикновено може да разреши проблема бързо, но ако не успеете, трябва да опитате друг метод или да промените реда на „играта“, така че никое дете да не бъде лишено от него за повече от ден.

ж) „Тийнейджърите смятат, че „играта“ е глупава.“

Най-вероятно вашият тийнейджър просто се нуждае от време, за да свикне с идеята и да повярва, че няма да използвате това време, за да ровите в живота му (въпреки че, разбира се, винаги трябва да сте готови да слушате какво се е случило на танците, ако иска да сподели с вас). Не се отдръпвайте, дори и двамата да се чувствате неловко в началото, а бъдете креативни в избора си на дейности. Можете да сготвите заедно нова рецепта, да практикувате пилатес-упражнения или да научите как да редактирате снимки онлайн, така че детето ви да може да се отпусне и наистина да започне да се забавлява. Основното нещо е да не разпитвате дъщеря си за приятеля й или какво са позволили родителите на приятелката й през пролетната ваканция или нещо подобно, колкото и да ви се иска.

А ако всичко друго се провали, изучаването на нови технологии с помощта на вашите деца може да бъде добър вариант. Опитайте се да правите нещо активно, като да играете видео игра или да слушате музика, вместо просто да се взирате в монитора. Дори и да не сте много добър в унищожаването на извънземни, детето ви ще бъде развълнувано да види, че сте готови да отделите време поне да се опитате да научите как да го правите. Същото е и с желанието на детето, посещаващо курсове по чужд език, да поиска да влезе в ролята на учител, а вие в ролята на ученик.

з) „Детето ми прекарва цялото време за „играта“, опитвайки се да реши какво да прави.“

Заедно с него направете списък с интересни дейности, които могат да бъдат изпълнени за 10 минути. Ако е необходимо, обърнете се за съвет към него. Ако знаете, че детето ви винаги изпитва затруднения при вземането на решения, опитайте се да планирате дейност предварително, като разгледате по-отблизо какво прави детето ви през деня. Кажете: „Виждам, че строиш железопътна линия; искаш ли да продължим да я строим заедно, когато е нашето „Време за разума, тялото и душата“?“ Дори и да се съгласи в началото, вероятно ще промени решението си по-късно, но поне ще имате с какво да започнете.

и) „Трябва ли и двамата родители да участват в „играта“?“

Да, вашите деца се нуждаят от индивидуално внимание от всеки родител. Когато родителите са двама и двамата трябва да намерят време за всяко дете всеки ден. Ако вашият партньор в живота не иска да се включи веднага, не се притеснявайте. Когато започне да вижда резултатите, които дава метода, вероятно ще иска да се присъедини.

/

[1] Еми Маккриди (Amy McCready) е основател компанията Positive Parenting Solutions, която помога на родители по целия свят за отглеждане на деца и решаване на психологически проблеми, които възникват в семействата. Програми с участието на Ейми се показват по CNN, CBS This Morning, Fox Friends, MSNBC и abcNEWS. Тя е майка на двама тийнейджъри.

/

 

„Мамо, сам съм!“

Как да помогнете на детето си да расте самостоятелно (Еми Маккриди^[1])

Глава I.Децата управляват семейството. Правилно ли е? Раздел 1-4

1.1.Епидемия от консуматорска поквара.

1.2.И така, какъв е проблемът?

1.3.Прекалена грижа и консуматорска поквара.

1.4.Проблемът със свръхопеката.

 

Вечерта преди дипломирането настъпи, а Наташа е дълбоко нещастна. Тя плаче в стаята си, защото й е свършил любимият гел за коса. Майка й няма време: сега тя пише името на Наташа с глазура върху тарталети и затова не може да изтича до магазина. Трябваше да се погрижи за кексчетата по-рано! Все още ридаеща, Наташа отива в кухнята, планирайки да каже, че има нужда от този конкретен гел – в противен случай косата й ще бъде ужасна, а тя ще изглежда като идиотка в големия си ден. След няколко жалки извинения майката най-накрая хвърля кексчетата и се качва горе, за да даде на дъщеря си остатъците от скъпия си марков гел и в същото време да почисти тоалетната масичка, където е струпана цялата козметика след дъщеря й.

Наташа излиза от кухнята и изпраща съобщение на гаджето си да дойде да я вземе, но се оказва, че той прекарва време с приятели. Нещастник! Той се срещна с тях вчера. Може би трябва отново да го заплаши, че ще скъса с него? Това ще го накара да й обърне повече внимание. Понякога самата тя не разбира защо има нужда от този човек. Отива при баща си и по пътя си спомня, че  трябваше да му поиска пари за нови бански и сандали за летния сезон. Виждайки следи от сълзи по лицето й, той решава, че е по-добре да не влиза в спор. Тя обаче има нужда от повече, отколкото той й дава е, затова баща й обещава да прехвърли липсващите пари по картата й, въпреки че наскоро финансовото му състояние е сериозно беше разклатено, когато й купи чисто нова кола – подарък за Наташа за дипломирането. Бащата го пазел в тайна, но Наташа случайно го чула да говори по телефона с дилъра. „Би било по-добре, ако беше кабриолет“, смята тя.

Разбира се, Наташа се гордее, че е завършила училище. В края на краищата тя успя почти никога да не заспи в час, благодарение на своя смартфон. Домашните бяха проблем, но учителят, който родителите й наеха, се справяше доста добре с тях. Скоро Наташа ще трябва да стъпи в реалния свят и като цяло се смята за щастлив човек, с изключение на моментите, когато изпада в гняв поради необходимостта да вади чинии от съдомиялната машина и да се грижи за малкия си брат – в края на краищата за тази работа тя получаваше около двадесет долара. Скоро тя ще стане пълнолетна и ще може да се забавлява всяка вечер, а не само от четвъртък до събота. Родителите  съветват Наташа да кандидатства в общински колеж и да си намери работа, но тя смята, че е по-добре да си вземе една година почивка, а освен това няма свободни места, където би искала да работи – нито в магазин за дрехи, нито в козметика магазин. Родителите са упорити, но Наташа знае, че след седмица-две ще се успокоят – просто всички са полудели от дипломирането.

Наташа въздъхва. Тъй като днес не можеше да измоли гел за коса, трябваше да притисне майка си да я пусне да отиде в къщата на плажа на родителите на Амбър следващия уикенд. Всички приятели на Наташа ще бъдат там и няма да е честно, ако тя самата не отиде. Освен това тя вече е на осемнайсет, време е да поеме живота в свои ръце. Какъв живот ще бъде това! Просто трябва да накара гаджето й да прояви повече внимание, а родителите да изпълнят всички желания, а ако и колата се окаже кабриолет, ще се почувства напълно щастлива. Внимавай, свят, Наташа пристига!

Ето истината: Внимавай, свят. Наташа, ако още не сте се досетили, е класически пример за разглезено от консуматорска поквара дете. Тя не е в състояние да мисли за другите, да чака награди или да работи усилено, за да постигне цел. Никой не обича да вижда това в детето, независимо на колко години е и много родители са много изненадани, когато разберат, че детето им, което е на път да излети от гнездото, е напълно непригодно за самостоятелен живот. И дори да нямате дете като Наташа в семейството си, вероятно част от нейната история е по-вярна, отколкото бихте искали да признаете. Ако това наистина е така, бъдете сигурни, че не сте сами. Много родители, живеещи в проспериращи страни, в една или друга степен са изправени пред проблема с разглезеността на децата си.

Може да завиждаме на децата, които получават нова кола и какво ли още не, като подарък за дипломиране, но също така трябва да ги съжаляваме. Ако този възглед за свят, в който колите и другите стоки са безплатни повлияе на обучението, работата, взаимоотношенията и свободното време на тези млади хора, те едва ли ще изпитат вълнението от постигането на нещо сами или ще разберат благодарността на приятелите, които са получили от тях безкористна помощ, да изпитат удовлетворение от нещо, получено в резултат на упорит труд или дълго чакане, и по принцип да изпитат истинско щастие от всичко. Не само родителите страдат от това консуматорско поведение на децата си. Самите деца губят способността да осъзнават и изживяват всичко най-добро в живота и вместо това започват да преследват неосъществени мечти.

Консуматорските нагласи, глезотията и капризите са наистина огромен проблем. Това е буквално епидемия.

1.1.Епидемия от консуматорска поквара

Не успяхте да си купите никаква козметика този месец, защото всичките ви спестени пари отидоха за светещите оранжеви маратонки, от които тринадесетгодишната Дара отчаяно се нуждае. Винаги държите торбичка с логото на Макдоналдс под ръка, така че тригодишната ви дъщеря Ема да си помисли, че нейните сандвичи с фъстъчено масло идват изпод златните арки. И за да вкарате по някакъв начин осемгодишния Дино в леглото, оставяте го да заспи пред телевизора и след това го носите в спалнята на ръце.

В кой момент родителите стават готови да правят всичко за щастието на децата си? В кой момент децата имат последната дума?

Всъщност от много ранна възраст те започват да управляват къщата и няма да се откажат от позициите си без борба.

Разглезеността и капризите се срещат във всички семейства. Всеки от нас е разглезен до известна степен и е готов категорично да търси правата си върху нещо – било то любима играчка от детството, смартфон или просто спокоен сън. Такива неща са нормални, просто е невъзможно да си представим живота без него. Ако мислим за тях, се чувстваме благодарни, но несъмнено има и други неща, които приемаме за даденост. И нашите деца също.

Разглезеността разбира се, не е болест, но в западното общество тя е придобила характер на епидемия. Не само децата от богати семейства са податливи на него. Проблемът засяга всички класи, прослойки и култури. Освен това тук говорим не само за материализъм. Разглезените деца наистина вярват, че светът се върти около тях, т.е. те стават егоцентрици. Те очакват, че всеки винаги ще им угажда, че пътят към щастието ще бъде ясен и гладък, без никакви усилия. Ако такива деца са нещастни, те чувстват, че нещо не е наред. Те са сигурни, че трябва да се наслаждават на всеки момент от живота си – все пак, в края на краищата, той е само един и е предназначен за него (нея).

Как се проявява епидемията от консуматорство в едно типично семейство?

Ето редица признаци, по които можете да разберете, че проблемът се е наместил в дома ви.

-Претенциите на вашите децата ви подлудяват, но въпреки това отстъпвате.

-Напълно сте изтощени от домакинска работа, но никой не бърза да ви помогне – всички гледат телевизия.

-На връщане от магазин винаги носите нещо вкусно за детето си.

-Често давате на децата си допълнителни джобни пари.

-Вие правите за децата си това, което те трябва и могат да направят за себе си.

-За да се договорите с тях, прибягвате до подкупи и награди.

-Често помагате на децата си, като носите на училище неща, които са забравили у дома или им напомняте за техните планове.

-Вашето дете често има проблеми с правилата и отговорностите в училище или по време на извънкласни дейности.

-Вашето дете винаги е готово да обвинява другите.

-Детето ви се опитва да манипулира другите, така че всичко да се окаже така, както то иска.

-Когато някой откаже да изпълни изискванията му, то се цупи или избухва в истерия.

-Детето ви често се оплаква, че му е скучно и изисква да го забавлявате.

-Детето практически не е в състояние да чака търпеливо това, което иска.

-Детето ви взривява с фрази от типа „Искам си детството!“

Намирате ли някои от тези признаци във вашите деца? Всъщност няма нито едно момче или момиче, което да не проявява някои от тези симптоми поне от време на време, но колкото и да е разглезено детето ви, можете да му помогнете да се почувства по-независимо, отговорно и удовлетворено от живота.

1.2. И така, какъв е проблемът?

Д-р Леон Зелцер в статия в Psychology Today пише за този проблем по следния начин: „Децата, страдащи от болестта на консуматорството смятат, че имат право да притежават всичко, което искат, просто защото са това, което са. За каквото мечтаят – в материален план или във взаимоотношения, то трябва да им принадлежи. Тяхното желание изначално е оправдано, не е необходимо да се прави нищо за това“. Всички искаме нещо – тук и сега. В западната култура на изобилие незабавното удовлетворение е ежедневие. Ние сме способни да постигнем мечтите си на различни нива. Но кара ли ни това да се чувстваме по-добре?

Д-р Зелцер твърди, че отговора е – не. Преситените хора пропускат някои от най-хубавите неща в живота. Те не могат да се справят с поредица от проблеми, не са запознати с гордостта, която другите изпитват, когато постигат трудни, но достойни цели. Когато такива хора очакват да получат увеличение на заплатата или друга награда не по заслуги, а просто защото го искат, те са обречени на чести разочарования. Когато се опитват да подчинят околните на волята си, очаквайки всички да им служат, човешките взаимоотношения страдат тежко. И когато всичко това се събере заедно, получаваме човек, който има затруднения да запази работата си, да общува позитивно с другите за какъвто и да е период от време и да изпълни всяка полезна задача. Прекалено разглезените хора вярват, че светът трябва да им даде всичко най-добро – но точно от това те сами се лишават.

Своенравието на консуматорското поведение обаче не идва от нищото. Проблемите започват, когато този начин на живот и мислене стане естествен за детето. Тогава то започва да поема контрола над всичко. Мама и татко тичат наоколо, опитвайки се да се справят с безкрайните му изисквания – от приготвяне на гювеч с месо по три различни начина за задоволяване на вкусовете на капризното дете до непланирани пътувания до магазина по всяко време на деня, защото синът е свършил любимата си паста за зъби или защото дъщерята абсолютно има нужда да изглежда като рок звезда.

Докато родителите се опитват да дадат на децата си най-доброто, те свикват с това състояние на нещата, когато могат да правят каквото искат, да получават каквото искат и да напуснат всяка дейност веднага щом им омръзне. В крайна сметка това кара всички да се чувстват зле: родителите се чувстват напълно изтощени, а децата искат още, още, още! В ситуация, в която децата управляват семейството, те не могат да бъдат наречени добри домоуправители. Много бързо се научават кога да плачат, изнудват и дори заплашват възрастни, за да получат това, което искат.

Разглезването се отразява пагубно не само на обстановката в семейството. Това влияе върху обучението на децата, участието им в извънкласните дейности и приятелствата. Те вярват, че техните минимални усилия заслужават „Отличен“ или че простото явяване на тренировка трябва да им спечели място в баскетболния отбор. Те са убедени, че е достатъчно да бъдат в списъка на театрален ученически клуб, за да получат награда заедно с онези, които са участвали в сценичните изяви.

Разглезените деца нямат способността да съчувстват и безкористно да помагат; те са уверени, че приятелите им трябва да ги възхваляват и да им се подчиняват безпрекословно. Ако възникнат проблеми в училище или извън него, такива деца обвиняват всеки и всичко – от времето до неочакваната поява на най-малкото дете в семейството, но не и себе си: или тестът е бил твърде труден, или денят е бил без късмет или „Учителят не ме харесва“. Или дори „просто не е честно“. Ясно е, че разглезването е проблем с далечни последици.

1.3.Прекалена грижа и поквара

Но защо сме засегнати от вируса на консуматорската поквара – тази болест, някога присъща само на принцовете със синя кръв? Определено не е наследствено – ние не сме програмирани по природа да искаме нова кола на 16 години или да получаваме балон всеки път, когато излезем от магазина, без да правим истерии. Защо глезотиите на консумацията в западната култура достигнаха епидемични нива през последните 30 години?

Някои ключови елементи от нашата култура са дали на децата на хилядолетието (тези, родени след 1980 г.) вярата: „Светът е създаден за мен“. Но това нито е началото, нито края. Ето по-глобалната картина.

Аз съм специален, ти си специален, всички сме специални

През 1969 г. книгата на д-р Натаниел Бранден „Психология на самоуважението“ дава тласък на движение, което популяризира важността на самоуважението за всеки човек, като по този начин постави началото на истинска културна революция.

Както отбелязва По Бронсън в статията си в New York Magazine „Как да не говорим с децата“, това движение убеди всяко дете, че е специално. Състезанията награждаваха всички участници, а не само победителите (защото, нима не сме всички победители?), а системите за оценяване предвиждаха възнаграждение дори и най-жалката работа, докато критиката на работното място беше..., нека просто да си го кажем, че не се одобряваше. Децата израснаха в среда, в която бяха щедро хвалени за всичко, което са направили и следователно свикнаха да изискват награди за изпълнение на съвсем обикновени ежедневни задачи и това продължи след като станаха възрастни. 

Днес тези млади хора искат да бъдат оценени, публично похвалени и потупани по рамото само за това, че се появяват на работа в бизнес костюм. Началниците им се борят да мотивират това поколение работници, които се нуждаят от постоянно насърчение и внимание, за да знаят, че работят нормално.

Разбира се, някои от настъпилите промени са положителни: например вече можем да сме сигурни, че учителят в училище няма да удари детето ни по пръстите с линийка, но въпреки това манталитетът, основан на догмата „всеки от нас е специален” нанася повече вреда, отколкото полза и е много трудно да се преодолее. Жан Туендж, психолог и професор в Държавния университет в Сан Диего, доказва, че днешните тийнейджъри и млади хора са много по-погълнати в себе си от предишните поколения. Тя установява, че баловете на студентите в колежа, попълнили въпросник за нарцистични характеристики на личността бележат рязко увеличение след 1979 г., като е нараснал процентът на тези учащи се, които считат себе си за подготвени над средното ниво и че тези лица са по-малко склонни да се придържат към работна етика. Подобни тенденции се отразяват дори в стила на писане: местоименията от първо лице в единствено число („аз“, „мен“, „мое“) се срещат по-често в текстовете, което служи като ясен признак и черта на това поколение.

1.4.Проблемът със свръхопеката

Постоянно държейки на преден план в главата си мисълта за самоуважението, поколението „Бейби-бум“ създаде семейства, където животът се въртеше около децата – за първи път в човешката история детските футболни, балетни и театрални дейности изглеждаха по-важни в ежедневните планове на родителите от градинарство или корпоративни състезания по софтбол. Някой ще попита: „Но не е ли чудесно, че хората започнаха да вземат толкова активно участие в живота на децата си?“

Чудесно, разбира се, но само до момента, в който грижата стане прекомерна. Естествено е родителите да искат най-доброто за децата си и да се стремят да им осигурят щастлив живот. Проблемът е, че когато се опитваме да дадем на децата си света на сребърен поднос, ние неволно създаваме възпитателен проблем и потъваме в блатото на капризите, своенравието, консуматорската поквара и всепозволеността. 

Например, много загрижени майки и бащи стават „пътни чистачи“ за децата си: те изглаждат всички възможни препятствия, които са съвсем естествени за по-младото поколение, от избухлив учител в детска градина до ръководител в театрален клуб, който не желае да дава главни роли. И колкото повече се почиства този път, толкова по-лошо става. В крайна сметка такива родители започват да създават скандали с ръководителите на своите пораснали синове и дъщери, защото са били недоволни от постоянното им закъснение. Родителите не само посвещават целия си живот на децата си, но и се опитват да направят всичко възможно, за да гарантират, че жизненият им път е гладък – и това продължава, дори когато станат възрастни. Децата под постоянна опека много бързо свикват с факта, че животът трябва да е като парче торта и ако по някаква причина това не е така, тогава някой друг трябва да реши всички проблеми. Разглезените деца обичат да живеят в защитен пашкул, но това не може да продължи вечно.

Освен това прекалено опростяваме живота им, като никога не казваме „никога“. Разбира се, всички ние предпочитаме да кажем „да“ на детето си вместо „не“ и да видим щастлива усмивка вместо истерия. Но в действителност родителите обикновено просто се страхуват от думата „не“ и не я казват толкова често, колкото би трябвало. Даваме на децата каквото искат при поискване и в резултат на това попадаме в капана да се превърнем в техни лични слуги, защото, честно казано, така ни е по-лесно. Децата свикват, че всяко тяхно искане се изпълнява и ако все пак срещнат отказ, избухват с още по-голяма сила, след което ситуацията напълно излиза извън контрол.

Освен казаното до тук, съществува и проблемът с прекаленото хвалене. Дете получава близалка, ако стои на опашка в банката в продължение на три минути, поощрение в училище, ако седи тихо на бюрото си в час, пари за добри оценки и торта, ако излезе от магазина, без да избухне. Ние възкликваме „Прекрасно! Много добре! Какво умно момиче!”, за да се чувстват горди децата ни, докато правят най-обикновени неща. Те израстват, слушайки възхвалите, които им пеем и много скоро престават да бъдат добри, да се съобразяват с работната етика или да помагат на другите без обещаната награда или похвала. Започват да живеят убедени, че тази награда им принадлежи, без да полагат много усилия. 

[1] Еми Маккриди (Amy McCready) е основател компанията Positive Parenting Solutions, която помога на родители по целия свят за отглеждане на деца и решаване на психологически проблеми, които възникват в семействата. Програми с участието на Ейми се показват по CNN, CBS This Morning, Fox Friends, MSNBC и abcNEWS. Тя е майка на двама тийнейджъри.

 

„Мамо, сам съм!“

Как да помогнете на детето си да расте самостоятелно (Еми Маккриди[1])

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

1. Децата управляват семейството. Това правилно ли е?

1.1.Епидемия от разглезеност

1.2.И така, какъв е проблемът?

1.3.Прекалена грижа и разглезеност

1.4.Проблемът със свръхопеката.

1.5.Защо социалните медии са антисоциални?

1.6.Три хранения на ден и легло

1.7.Наказание и дисциплина: какво работи и какво не

1.8.Метод „Време за разума, тялото и душата“ (ВРТД)

2. Големите отстъпки

2.1.Защо се поддаваме

2.2.Приказка за двама истерици

2.3.Престанете да отстъпвате

2.4.Метод „Отказ от прекомерно внимание“

2.5.Метод „Спри и изчакай“

2.6.Методът „Приберете платната от вятъра“

2.7.Метод на „Контролираната среда“

2.8.Метод „Въпрос-отговор“

3. Те не са безпомощни

3.1.Защо правим всичко за тях?

3.2.Твърде много помощ е лошо

3.3.Полезна помощ

3.4.Първите осемнадесет години

3.5.Метод „Време за тренировка“

3.6.Метод „Принос към семейните дела“

3.7.Метод „Когато – тогава“

3.8.Метод „Рутината „когато-тогава“

3.9.Метод „Съпреживяване и признание“

4. Прекален контрол

4.1.Кой на практика контролира?

4.2.Излизане извън контрол: Неуспешни методи на възпитание

4.3.Микроуправление, заяждане и потискане със сила: рецепта за катастрофа

4.4.Борба за власт

4.5.Уверено в себе си дете

4.6.Делегирайте власт, а не потискате детето: Стратегии за прехвърляне на управлението

4.7.Метод „Богата на решения среда“

4.8.Методът „Какъв е твоят план“

4.9.Метод „Покана за сътрудничество“

4.10.Метод „Убеди ме“

4.11.Методът „Какво можеш да направиш сам?“

4.12.Метод „Смейна срещи“

5. Създаване на последователна среда

5.1.Не без последствия

5.2.Житейски уроци

5.3.Последователна среда

5.4.Метод „Естествени и логически последици“

5.5.Метод „Или-или“

5.6.Как да доведем нещата до край?

5.7.Метод „Решете какво ще правите вие“

5.8.Метод „Политики на неспасение“

5.9.Метод „Всички в една лодка“.

5.10.Метод „Поправяне на грешката“

6. Големите разумни надежди

6.1.„Няма да го пусна за нищо!“

6.2.Към успех без препятствия

6.3.Нека бъдем реалисти

6.4.Високо, ниско или реалистично?

6.5.Защита от неуспехи

6.6.Методи: прилагане на известното

7.Проблеми с награждаването

7.1.Два типа мотивация.

7.2.Какво не е наред с наградите?

7.3.Похвалата не работи.

7.4.Откажете етикиране.

7.5.Избавете се от навика да хвалите.

7.6.Метод „Правилно поощрение“.

7.7.Съвети и трикове.

8.Пари и здрав смисъл

8.1.Система 1: пари при поискване

8.2.Система 2: пари за награда

8.3.Система 3: пари като заплащане за труд

8.4.Изобилие и нужди

8.5.Методът „Честни джобни пари“

8.6.Метод „Работа по договор“

8.7.Методът „Колко сте готови да похарчите?“

9. Преследване на Кардашиан, Джоунс и Фейсбук

9.1.Асоциални мрежи

9.2.Как да модерирате виртуалното общуване?

9.3.Време е да научите технологиите

9.4.Възможен ли е социален живот без социални мрежи?

9.5.Научете детето си да отстоява позицията си

9.6.Метод „Семейни ценности“

10. Ти не сте центърът на Вселената

10.1.Големи последици от малко благодарност

10.2.Метод „Ритуали на благодарност“

10.3.Мини-метод „Всеки облак има сребърна подплата“

10.4.Емпатия, унищожител на покварата

10.5.Правилно общуване

11. Не бъди специален – това е нормално

11.1.Бъди себе си

11.2.Да не сме идеални родители – това също е нормално

Благодарности

 

 

Превод от руски: Кунчев

Въведение

Какво виждаме, когато гледаме децата си? Нашето въображение почти винаги пресъздава картини и образи, в които нашите деца се развиват като уверени възрастни, който има силата и способността да направи своя ъгъл на планетата малко по-добър.

Има обаче сила, която може да лиши децата не само от тяхното въображение, енергия и постоянство, но и от възможността да живеят интересен, пълноценен живот. Това е силата на консуматорството – то отваря вратите към безделие, капризи, разглезеност, себелюбие, нарцисизъм, егоцентризъм, самовлюбеност, социален инфантилизъм, индивидуализъм – към сляпата е безусловна увереност, че животът и другите им са длъжни.

Днес децата от всички възрасти все повече очакват да получат всичко, което искат от живота, без да полагат никакви усилия; те смятат, че родителите им ще изпълнят всяка тяхна прищявка и ще им проправят пътя към успеха. Те вярват, че светът се върти около тях – а кой не би повярвал, ако накъдето и да се обърнеш виждаш селфи? Прекалено разглезените деца стават прекалено разглезени възрастни със същото отношение към живота, само че в още по-голям мащаб. Това е огромен проблем, защото децата, свикнали винаги да бъдат център на вселената, когато станат възрастни, не могат да се справят, когато нещата не вървят така, както искат (както обикновено се случва в реалния свят). Освен това с тях просто е трудно да се живее! Такива възрастни трудно създават семейство, а ако го създадат, са неспособни да го удържат, като преминават през серия от разводи или връзки в съжителство.

Да си разглезен обаче не е смъртна присъда. Представете си дом, в който децата се учат да бъдат отговорни, да допринасят за семейството, да работят усилено, да споделят, да разбират собствените си финанси и да бъдат благодарни за това, което имат. Това са щастливи и уверени деца, подготвени за всякакви изпитания, които животът може да поднесе в тяхната по-късна възрастност.

Може би епидемията от разглезеност, капризност, консуматорство вече е навлязла в дома ви и единственото нещо, което децата ви могат да направят, е неохотно да вдигнат краката си, за да почистите с прахосмукачка под тях. Може би обаче и да искате първоначално да ги предпазите от това?

За радост има изпитани методи, с които да се води борба с тези пороци и недъзи на развитието. Те са доказали, че работят и са приложими за всяко семейство, независимо колко прищевки на детето трябва да бъдат задоволявани в магазина, така че то да го напусне без истерии. Ако родителите приложат дори само някои от тези методи и стратегии, само след няколко дни ще установят, настъпващите реални промени.

Стратегиите ще ви дадат увереност, разбиране на основите принципи и дори конкретните думи, от които се нуждаете, за да пресечете и преустановите неадекватното поведение. Лошото поведение и консуматорското отношение към света („Мога да имам каквото си поискам, когато пожелая!“) ще изчезнат, когато децата (на всяка възраст) се научат да изпълняват своите отговорности, да разрешават спорове, да поемат отговорност за действията си и дори понякога да оставят настрана смартфоните си. Тази мечта е напълно постижима и благодарение на това вашите  децата ще бъдат много по-добре подготвени за зряла възраст.

Използвайки тези техники, вие ще видите колко добре могат да се държат вашите деца (без повече пазарене за домакинска работа, караници за училищна работа и наглост) и ще им помогнете да развият отговорността, издръжливостта и уважението, необходими за успешен живот на възрастни. Можете да постигнете всичко това и да прогоните завинаги бацила на консуматорството от дома си и да го превърнете в сигурно убежище в един външен консуматорски свят.

Нека спасим децата си! Помогнете им да изобретят нови светове (без да чакат екип от специалисти да дойдат и да го изградят вместо тях), да поемат отговорност (без да е необходимо някой друг да се намесва на всяка крачка) и да използват своята упоритост не за да принуждават другите да им служат, а за да помогнат сами на някого. Тогава и само тогава децата ще разгърнат пълния си потенциал и ще станат прекрасни хора – без да се смятат за по-добри от другите по дефиниция.

[1] Еми Маккриди (Amy McCready) е основател компанията Positive Parenting Solutions, която помога на родители по целия свят за отглеждане на деца и решаване на психологически проблеми, които възникват в семействата. Програми с участието на Ейми се показват по CNN, CBS This Morning, Fox Friends, MSNBC и abcNEWS. Тя е майка на двама тийнейджъри.

 

Обща схема за изучаване личността на учениците при психологическа и педагогическа подкрепа.

 

Развитие на фината моторика на първокласника

 

Родителите на бъдещи ученици често чуват, че е необходимо да се обърне внимание на техните фини двигателни умения.

Какво е фина моторика и защо е толкова необходима на бъдещия ученик?

Да започнем с физиологията. Общото развитие на моториката е двигателното развитие на целия организъм, което предполага своевременно овладяване, координация, съгласуване и трениране на всички мускули на тялото. Грубата моторика е отговорна за съгласуваните движения на цялото тяло (т.нар. локомоция) – ходене, пълзене, бягане. Човек обаче има и специален, уникален орган, който му позволява да извършва много точни, понякога невидими манипулации: това са ръцете и пръстите. Именно тази двигателна система се нарича „фина моторика“.

Двигателното развитие е тясно свързано с развитието на главния мозъка на детето и само по себе си е показател за нивото на формирането на централната нервна система. Въпреки това, в навечерието на училищното обучение, развитието на двигателните умения на ръцете и сръчността на пръстите на бъдещия ученик не само отразява благополучието на неговото психомоторно развитие. Те се превръщат и в абсолютно необходимо условие за неговия успех в обучението, тъй като училищните занятия изискват високо ниво на развитие на графичните умения. Ето защо, когато се подготвя детето за училище, е важно родителите правилно да оценят нивото на развитие на графомоторните умения.

Ето набор от графични умения, необходими на детето, за да се справи успешно с училищните задачи:

-оцветяване по тънък контур, с малки детайли, без да излиза извън границите;

-очертаване на фигури по пунктираната линия, изчертаване на прави линии в „коридора“, на графичен лабиринт, без да докосва страничните линии;

-копиране на графичното задание както на лист в рамка, така и на празен лист А4;

-щриховане в различни посоки;

-тониране – вариране на натиска на молива за получаване на тонове с различна наситеност;

-графична диктовка – изпълнява се върху лист хартия в рамка под диктовка на възрастен: или фигура, или орнамент;

-допълване на образец до цяла фигура, рисуване на отражение, довършване на симетрично изображение.

Ако се установи, че не всички тези умения са достатъчно развити у детето, то е време родителите да започнат тренировка на ръцете и пръстите.

Как да се провеждат упражненията?

Упражненията за развитие на фини двигателни умения с дете на 6-7 години се извършват най-добре през първата половина на деня, след закуска, в спокойна обстановка. Важни са и офталмологичните и хигиенни съображения – осветление, ъгъл на бюрото или масата, удобство на работното място. Обръщайте внимание на позата (стойката на тялото), научете детето да седи изправено и да държи молив правилно, когато правите графични упражнения.

Важно: Не трябва на всяка цена да заставяте детето да се упражнява. Задачите трябва задължително да будят интереса на детето, макар че в повечето случаи заниманията с възрастен сами по себе си са много приятни за шест-седемгодишно дете.

Някои от задачите може да се окажат трудни. Възможно е например детето да не успее да копира или да се ориентира на листа. Често тренирането на графично умение не е лесно за детето и ако е така, то тогава се фокусирайте върху творчески задачи. Експериментирането с нови материали и създаването на нестандартни произведения не само ще укрепи ръцете, но и ще стимулира творческото мислене на вашето дете.

Задачи за развитие на двигателните умения

Упражненията за развитие на моториката трябва да са разнообразни. Те могат да бъдат разделени по вид дейност, а за по-пълноценно развитие на движенията е нужно да се редуват, като се избягва еднообразието.

1.Рисуване – най-добрият начин за развитие на прецизни движения на ръцете е да се рисува с молив или директно с пръсти, или длани. Когато детето рисува с моливи, то може да експериментира с натиск, което е невъзможно при рисуване с флумастер или химикал. Използването на пръстови бои позволява на детето да придобие нови тактилни впечатления; при рисуване с пръсти работят всички рецептори на ръката, което стимулира чувствителността и точността на тактилното възприятие, и създава необходимата основа за фини движения на ръката.

2.Моделиране – използват се различни материали (пластилин, солено тесто, глина) за създаване на фигури и картини от пластилин, при които детето размазва с пръсти пластилин върху картона по контур или създава ново изображение.

3.Работа с хартия – оригами, изрязване, усукване и апликиране с различни материали. Колкото по-текстуриран е материалът (велпапе, кадифена хартия, тишу, фолио, плат, кожа), толкова по-полезни са заниманията за фините двигателни умения.

4.Конструиране – тук изборът на материал също е голям: блокчета, метални конструкции, магнитни, дървени елементи – всички те развиват сръчността на пръстите.

5.Ръкоделие – плетене, бродиране, шиене.

Игри за развитие на двигателните умения

Абсолютно необходимо е да редувате заниманията „на маса“ с двигателни игри, които ще позволят на детето да се отпусне и да „презареди“ емоционално. Играта помага за:

а) Поддържане на „моторния баланс“

Бъдещият първокласник ще трябва да пише много, да рисува, да извършва други ръчни дейности и да седи на бюрото си дълго време. Фокусът на моторната му активност все повече ще се измества от общата локомоция към фината моторика. Ако детето се научи да престоява по-дълго време на бюро, то ще може да се справя достатъчно с фината ръчна работа, в противен случай мускулите му ще са слаби, тонусът ще е неравномерно разпределен, а координацията лоша. В бъдеще това неизбежно ще доведе до промени в позата, което води до здравословни проблеми. Ето защо родителите трябва да следят и да са уверени, че фините и грубите моторни умения на детето се използват еднакво и са в баланс през целия ден. Редовната физическа активност, на първо място спортни игри, както и плуване, ходене, физически упражнения, когато се изпълняват задачи по образец, развиват координацията на цялото тяло и помагат на детето да поддържа здравето и активността при малко подвижния му начин на живот.

б) Развитие на силата на ръцете и пръстите

В игрова форма детето с удоволствие изпълнява упражнения, които равномерно разпределят мускулния тонус и укрепват мускулите на китката и ръката.

Игра „Верига“

На двете си ръце детето свързва последователно палеца с останалите пръсти: първо свързва палеца с показалеца – това е връзка във веригата, след това хваща (свързва) двете връзки (ръце), като във верига и дърпа в противоположни посоки, опитвайки се да отвори веригата. Брои до 10 и пуска, сваляйки ръцете си до краката. След това повтаря същото с палеца и другите пръсти.

Игра „Силен човек“

Детето свива ръцете си в юмруци и стиска с всички сили, сгъвайки ръцете си в лактите. При това положение започва да брои и държи колкото е възможно повече, след това се отпуска.

След като бъдат изпълнени до 5-6 опита, ръцете се оставят да почиват, а на детето се казва да се опита да усети напрежението в дланите и пръстите си.

в) Усвояване умения за отпускане и почивка, докато детето работи на бюро

Най-добрият начин за отпочиване при изпълнението на графична задача е да се отпуснат мускулите на ръцете и да се промени вида на моторната активност. За да се постигне този ефект детето се кани да направи загрявка на пръстите със следните игри:

Игра „Юмрук-длан“

Детето вдига нагоре ръце и ги стиска в юмрук с цялата си сила, брои до пет и след това поставя дланите и предмишниците си на масата, като ги отпуска максимално.

Игра „Снежни топки“

Детето стиска силно ръце, сякаш прави снежна топка. „Снежната топка“ трябва да е здрава, „за да не се разпадне“. След това детето „хвърля“ снежната топка „далече, далече“ със сила, редувайки двете ръце.

След всяко упражнение детето трябва да отпуска ръцете си – да ги разклати надолу, като направи движение, сякаш се отърсва от вода. Тези упражнения ще помогнат на ръцете наистина да се отпуснат и ще тренират подвижността и сръчността на пръстите.

Със същата цел родителите могат да научат детето на техника за масаж на пръстите. Първо, с лявата ръка, старателно омесва пръстите на дясната, започвайки от нокътната фаланга и нагоре по пръста, а след това сменя ръцете.

Интересните задачи и игри ще помогнат на детето да овладее необходимите умения за писане, да укрепи и развие пръстите си. Те ефективно стимулират мозъчната дейност, което има положителен ефект върху интелектуалните му способности. Развитите фини двигателни умения ще помогнат за формирането на графични умения и ще подпомогнат бъдещия успех в обучението.

 

Диагностика на психичното развитие на детето

от раждането до първата година от живота[1]

 

Всеки психолог знае, обича да използва и може би поне веднъж в цялата си професионална дейност е изричал фразата „Всички идваме с детството си“ или „Всички проблеми са от детството“. Второто твърдение вероятно е по-популярно в психоаналитичната общност (но това не е сигурно). Фразата „Всички идваме с детството си“ обаче не предизвиква противоречия сред никого. В същото време, ако тази фраза е вярна и проблемите наистина могат да се простират само до детството, възниква въпросът: как да се диагностицира психичното развитие на детето в много ранна възраст? В крайна сметка все още е невъзможно да се провеждат дори проективни тестове с дете под една година.

Този текст предоставя информация за това, как е възможно да се диагностицира психичното развитие на детето от раждането до първата година от живота.

I.Диагностика на детето от раждането до 6 месеца

Провежда се в следните сфери (направления):

а/ Нивото на развитие на общуването между дете и възрастен.

б/ Познавателна активност по отношение на предмети.

Първото направление е нивото на развитие на общуването. За нивото на развитие в тази сфера  при дете на тази възраст, може да се съди само по съвкупността от характеристики при комплекс от оживени и активни ситуации, които се различават в „комуникативните задачи“, поставяни пред детето“.

Параметри и показатели на общуването

1.Инициативност на детето в общуването – това е желанието на детето да привлече вниманието на възрастен и да продължи общуването.

Показатели за инициативност: детето проявява комплекс от активности, очаквайки въздействието на възрастен, когато възрастният е пасивен в общуването или прекратява общуването.

2.Чувствителността на детето към комуникативните въздействия на възрастния – това е готовността на детето да приеме прояви на внимание и доброжелателност от страна на  възрастен (нежен разговор, усмивки, галене, докосване и др.).

Показатели за чувствителност към въздействията на възрастния:

-внимание и интерес на детето към тях (замиране и съсредоточаване върху възрастния);

-положително отношение (положителен отговор, емоционални прояви – усмивки, двигателно оживление, вокализации);

-пренастройване на състава на комплекса за оживление в зависимост от поведението на възрастния (по-интензивно двигателно оживление по време на дистанционно общуване и по-малко интензивно в ръцете на възрастен (напр. при игра на криеница); замиране и съсредоточаване по време на въздействията на възрастния и активиране на комплекса за съживяване в периода на паузата.

Внимание! Чувствителността към въздействията на възрастния се появява в онтогенезата първа и нараства постепенно: първоначално бебето проявява внимание и интерес към въздействията на възрастния, а след това в отговор се появяват, положителни реакции към тях и инициативни прояви.

3.Средства за комуникация – това е степента на овладяване от детето на комуникативните средства.

Показатели на този параметър са количеството и изразеността на комплекса на оживление, използвани от детето за целите на общуването.

Внимание! По една или друга причина понякога съставът на комплексът на оживление е непълен. Например, при възпитаниците на дом за деца, се наблюдава отсъствие на вокализация, ако възрастните говорят малко на децата. В отделни случаи комплексът на оживление може да бъде пълен по състав, но в същото време всички негови компоненти да са слабо изразени.

При дете с някои органични нарушения на централната нервна система се наблюдава отсъствие или слаба изразеност на двигателно оживление.

Запомнете! Можем да говорим за формиране на потребност у детето за общуване, само ако са налице следните четири признака:

-гледане в очите на възрастния;

-реципрочни (в отговор на възрастния) и инициативни усмивки;

-двигателно оживление и вокализации;

-желание за продължаване на емоционалния контакт с възрастния.

Диагностиката на развитието на комуникацията между дете и възрастен включва описание на диагностични ситуации, различаващи се по степента на комуникативна активност на възрастния.

Второто направление на психологическата диагностика е нивото на развитие на познавателната активност.

Познавателната активност на детето към предметния свят през първата половина на живота се проявява в активно търсене на нови впечатления, в интерес към всеки предмет, който попада в полезрението му, в стремежът му да се запознае с предмета с всички налични средства.

През първите седмици от живота вниманието на бебето към предметите се проявява само във визуална и слухова концентрация, след това детето се научава да гледа обект, да проследява движението му и скоро да наблюдава движение в по-отдалечено пространство. Известно е, че с помощта на устата бебето получава много информация – децата се стремят да докоснат с устни или език всеки предмет, доближен до устата им, обичат да смучат биберон, юмруци и пелена.

При благоприятни условия на възпитание (пълноценно общуване, отсъствие на стегнато повиване и свободни ръце, наличие на играчки в обсега, привличане на вниманието на детето към тях, позитивно съвместно възприемане с възрастните) на 2-3 месеца в разглеждането на предмети се включват и ръцете. Към 4 месец детето може да държи предмет и да извършва някои действия, чийто брой и разнообразие непрекъснато нараства.

При благоприятни условия на възпитание, за нормално развиващото се дете е характерно търсенето на нови впечатления. Сега нека разгледаме подробно съдържанието на параметрите на познавателната активност на детето през първото полугодие на живота.

1.Внимание и интерес към предметите – това е степента на съсредоточеност на детето върху предметите, изразяването на неговото внимание, интерес или изненада, наличие или отсъствие на разсейване в процеса на възприемане на предметите.

2.Положителни емоционални прояви – изразяват се с усмивка, двигателно оживление и вокализации, които съпровождат възприятието на детето за предмети и действия с тях.

3.Познавателни действия – това е желанието на детето да изследва предметите, което предполага наличието на зрителни, орални и мануални действия, извършвани от детето по време на визуално възприятие и тактилно изследване на предметите.

Всички горепосочени параметри се определят по показатели за поведението на детето в различни диагностични ситуации.

 

II.Диагностика на нивото развитие на общуването от 6 месеца до 1 година. Описание на диагностични ситуации.

Диагностиката на психичното развитие на детето през второто полугодие се провежда в следните области:

-ниво на развитие на ситуативно-деловото общуване;

-ниво на развитие на предметно-манипулативната дейност.

Параметри на ситуативно-делово общуване

Основните параметри в развитието на общуването през второто полугодие са:

-инициативността на детето в общуването;

-средствата за общуване;

-чувствителност към въздействията на възрастния;

-емоционална въвлеченост в общуването;

-предпочитаната форма на общуване.

1.Инициативност – това е желанието на детето да привлече вниманието на възрастния, да демонстрира своите умения, да го подтикне да помага за съвместна дейност, да изрази отношение към себе си и към действията си, да сподели радост или огорчение и пр.

Инициативата на детето може да се прояви в призиви към възрастния по различни причини:

-да му бъде доставен недостъпен предмет (например, паднала или отдалечена играчка);

-да повтори интересно действие с играчка (например, възрастният пуска в движение кола, завърта пумпал, задейства бутон със светлина или звук, хвърля топка и т.н.);

-да насърчи възрастния към желаното взаимодействие (например, възрастният изважда играчки от кутията и ги дава на детето, след това ги взема от него и ги връща обратно);

-да получи помощ в случай на затруднение (например, възрастният да отвори вратата на колата, да свали престилката от куклата);

-да получи съпреживяване, защита и подкрепа (адресира към възрастния радостта и огорчението си);

-да получи оценка на действията си (например, след като е свалил пръстена на пирамидата, детето гледа очакващо възрастния в очите);

2.Средства за общуване

-експресивно-мимични (положителни и отрицателни емоции, гласови прояви);

-предметно-действени (жестове, локомотации, движение с предмети и „изображения“ на действия). Например, детето пропълзява до възрастния, посочва играчката, протяга се към нея или подава играчката на възрастния, движи ръката си, изобразявайки действията на възрастен, който навива играчката;

-предречеви средства за общуване – лепет, първи думи.

Известно е, че владеенето на средствата за общуване отразява комуникативния опит на детето. Ако възрастните не общуват достатъчно с бебето (не дават образци за комуникативни средства и не проявяват чувствителност към детето), неговите комуникативни средства са бедни, еднообразни и примитивни.

3.Чувствителност към въздействията на възрастните – това е желанието и готовността на детето да възприеме неговото въздействие и да откликне на предложенията. Чувствителността се проявява в ответните действия на детето на исканията на възрастния:

-взема предложения предмет, приема помощ, опитва се да подражава действията на възрастния;

-реагира на похвала и порицание;

-съгласува собствените си действия с действията на възрастния.  

Емоционална въвлеченост в общуването – това е степента на интерес на детето към взаимодействието с възрастните, удоволствието от общуването и желанието да го удължи. Този параметър се проявява в емоционалното оцветяване на комуникативните действия на детето и броя на разсейванията в общуването.

Предпочитаната форма на общуване – отразява нивото на развитие на комуникативната потребност, степента на нейната напрегнатост и удовлетвореност, и характера на предишния комуникативен опит.

Запомнете! Предпочитаните от детето видове комуникация са:

1.Ако детето е развило потребност от вниманието и доброжелателността на възрастен, но не е достатъчно удовлетворено, тогава то преимуществено ще се стреми преди всичко към ситуативно-личностно общуване (СЛО), точно като дете, което все още не е формирало потребност от сътрудничество с възрастен.

2.Ако детето, чиято потребност от вниманието и доброжелателността на възрастен е формирана и достатъчно удовлетворена, и е започнало да натрупва опит в сътрудничество с възрастен, обикновено се стреми към ситуативно-делово общуване (СДО).

3.Ако детето има недостатъчен опит в общуването и слабо изразена комуникативна потребност, то често ще предпочита самотни занимания с предмети.

4.Ако детето има богат опит в ситуативно-личностно и ситуационно-делово общуване, то лесно ще се съгласява с всякаква форма на общуване, обикновено инициирайки ситуативно-делово общуване и с удоволствие ще играе самостоятелно.

Диагностиката на развитието на общуването между дете и възрастен включва описание на диагностични ситуации.

Внимание! След шестия месец детето започва да изпитва „страх от непознати“, така че трябва да бъдат изпълнени следните условия:

-Преди провеждане на диагностика, дайте възможност на детето да се настани удобно в нова среда и да се срещне с непознатия възрастен. В момента на запознаване е по-добре детето да е в ръцете на майката.

-Изразявайте доброжелателно отношение към детето (поздравете с усмивка, ласкаво го назовете по име), но не демонстрирайте прекомерна активност, а изчакайте инициативата на детето.

-Ако детето проявява предпазливост, не трябва да се свързвате директно с него, по-добре е да се опитате да привлечете вниманието му чрез действия с играчки, придружавайки ги с подходящи коментари.

-Когато демонстрирате играчки, предлагайте ги от време на време на детето, но не бъдете прекалено настоятелни. Рано или късно детето ще прояви интерес, ще започне да взема играчки, ще спре да се страхува от присъстващите, тогава може да започне диагностика.

 

III. Диагностика на предметно-манипулативната дейност на детето от 6 месеца до 1 година.  Описание на диагностични ситуации.

Нивото на развитие на предметно-манипулативната дейност на детето през втората половина на живота, се характеризира с изпълнителската страна на дейността, емоционалното му отношение към предметите и действията с тях.

Изпълнителната страна на предметно-манипулативната дейност се състои от разнообразни действия с предмети: неспецифични (ориентировъчно-изследователски, манипулативни), специфични и културно-фиксирани. Изброените по-горе видове действия, които детето може да извърши, дават възможност да се определи нивото на овладяване на предметно-манипулативната дейност като начален етап от предметната дейност на човек.

Нека разгледаме съдържанието на параметрите на предметно-манипулативната дейност на детето през втората половина на живота:

1.Видове действия

Първият тип действия са неспецифични действия или ориентировъчно-изследователски действия. Това са действия, които детето извършва с всички предмети, независимо от техните физически свойства и функции:

-зрителни действия (разглежда, наднича, наблюдава);

-орални действия (докосва с устни, език, поставя в устата, суче, облизва, хапе);

-мануални действия (докосване с пръст, длан, хващане, щипане, драскане, дърпане, преместване от ръка на ръка, подхвърляне в ръце и др.).

Вторият тип действия са неспецифични манипулативни действия. Детето многократно повтаря някое действие, което му харесва – почукване на предмет по повърхността на масата, размахване, преместване на предмета, често без дори да го погледне. След 10-я месец детето вече се интересува от вътрешното съдържание на вещите – опитва се да разчлени предмета на съставните му части и да ги свърже отново.

Третият тип действия са специфични и културно-фиксирани.

До около 8-ия месец детето овладява специфични действия.

Тъй като не е в състояние да извършва толкова сложни и интересни действия, каквито детето наблюдава в игра с възрастния, то насърчава по-възрастния партньор да възпроизвежда действието, което харесва много пъти („скърцане“ с играчка-писукач, навиване на скачаща жаба, отваряне и затваряне на кутия, включване/изключване на светлината, сглобяване/разглобете на пирамидата и т.н.). Самото дете се опитва да се присъедини към възрастния, като се опитва да направи същото като него, а в някои случай – обратното (напр. възрастният събира играчки в кутия, а детето ги изважда). Така детето постепенно овладява специфични действия с предмети.

До края на първата си година детето овладява културно-фиксирани действия (яде с лъжица, пие от чаша и др.).

По този начин видовете действия с предмети като: неспецифично ориентировъчно-изследователски (зрителни, орални, мануални), неспецифични манипулативни, специфични и културно-фиксирани действия определят съдържанието на диагностичните параметри: видове действия на предметно-манипулативна дейност на дете в втората половина на живота.

2.Познавателна дейност

Съдържанието на този параметър съставлява: разнообразие от действия с предмети и емоционална въвлеченост на детето в дейността.

Разнообразието от действия с предмети е стремежът и умението на детето с помощта на действията да извлече максимална информация за предмета.  

Емоционалната въвлеченост на детето в дейността – това е степента на любопитство на детето, степента на удоволствие от действията и техните резултати, степента на настойчивост в опитите да овладее предмета и да го изследва.

[1] Тези насоки в диагностичната работа са предложени от E.O. Смирнова, Л.Н. Галигузова, Т.В. Ермолова, С.Ю. Мещерякова

 

Методика за диагностика на детето през втората година

(Пантюхина Г.В., Печора К.Л.,Фрухт Е.Л)_втора част

 

ВЪЗРАСТ (1 година 3 месеца)

1.Разбиране на речта

2.Запасът от разбираеми думи бързо се разширява

А. Разбирането на детето за имената на околните предмети

1.Материал – 3-4 играчки, изобразяващи вид транспорт, животни, предмети от бита, детски игри (коли, часовници, топка, куче).

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Пред детето се подреждат 4 контролни обекта. На въпроса на възрастния: „Къде е...?“ – детето трябва да намери и покаже всички предмети. След това те се премахват, поставят в различен ред и отново се иска да ги посочи.

Поведение на детето – по молба на възрастния, детето намира (показва или взема) необходимите предмети.

Задачата се счита за изпълнена, ако детето избере поне 3 елемента.

2.Материал – облекло, обувки.

Методиката за тестване е естествена ситуация при общуване с детето в група. От детето се иска да намери 4 дрехи: панталони, шапка, ботуши, рокля.

Поведението на детето – по молба на възрастен, детето намира необходимите предмети, като ги сочи с ръка.

Задачата се счита за изпълнена, ако детето намери поне 3 предмета.

Б.Разбиране на детето за действия

Материал – сюжетна играчка, чиния, креватче.

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. От детето се иска да извърши следните действия: „Храни куклата“. „Слага куклата в креватчето.“

Поведение на детето – извършва действия по искане на възрастен: поднася чиния до устата на куклата, поставя я в креватчето.

В.Детето се ориентира в групата

Методиката за тестване е естествена ситуация. При провеждане на рутинни процеси или се организира игра, детето е помолено да извърши следните действия: „Покажи ми къде е нашата рибка?“ „Намери къде е часовникът?“ „Покажи ми къде ти е гърнето?“ „Иди да си измиеш ръцете.“

Поведение на детето – изпълнява най-малко 3 инструкции от възрастен.

2.Активна реч. Бърмори и произнася отделни думи (част от думи) по време на интензивни емоционални преживявания.

Методиката за тестване е естествена ситуация. Детето се наблюдава при самостоятелни дейности (30 минути).

Поведение на детето – разнообразно бърборене, използва кратки думи („дай“, „мама“, „няма“, „оу-оу“, „ав-ав“ и др.).

3.Сензорно развитие.

Ориентиране в 2 контрастни размера предмети (тип кубчета) с разлика от 3 см.

Материал – кубчета, които се поставят едно в друго – тип „матрьошка“. Размерът на страните: големия куб е 10 см, на малкия – 7 см.

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Детето сяда на масата, пред него се изважда малкия куб от големия. От детето се иска да върне кубчето обратно (да постави малкото в голямото).

Поведение на детето – постави малкото кубче в голямо. Позволено е да опита няколко пъти, като постави едно кубче в друго, но не повече от 3 пъти.

4.Игра и действия с предмети

Възпроизвежда при игра с предмети по-рано научени действия (храни куклата, нанизва пръстени на пръчка).

1.Материал – кукла, чаша.

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Пред детето се разполагат изброени по-горе предмети и му се предлага да нахрани куклата. Ако детето се затруднява, може да му се покаже.

Поведение на детето – да поднесе чашата до устата на куклата самостоятелно или като копира действията на възрастен.

Забележка: тази задача може да не бъде проверена, ако детето я е изпълнило при тестване разбирането на речта.

2.Материал – 2 тухлички (паралелепипед), 2 кубчета.

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Детето е поканено да играе с кубчета: да направи кола: „бип-бип“ или да построи къща. Ако детето се затруднява, може да му се покаже.

Поведение на детето – самостоятелно или копирайки действията на възрастен, прави от тухличка и кубче „машина“, движи я, възпроизвеждайки движенията на колата или поставя едното кубче върху другото – строи къща.

3.Материал – прът с 4-5 пръстена (с еднакъв размер).

Методика за тестване – на детето се предлага да постави пръстените на пръта.

Поведение на детето – поставяне на пръстените на пръта.

Задачата се счита за изпълнена, ако детето реши всичките 3 задачи самостоятелно или след показване от възрастен.

5.Движения

Ходи дълго време, без да сяда, променя позицията си (кляка, навежда се, обръща се, отдръпва се).

Материал не е необходим.

Методика за тестване – 1) в предучилищна институция – наблюдение на детето по време на самостоятелни дейности; 2) в клинични условия на майката се задават въпроси: „Как се движи детето ви?“, „Може ли да ходи дълго време?“, „Може ли да седне, да се наведе, да се отдръпне, да се обърне?“

Поведение на детето – 1) извършва определените действия по време на игра; 2) майката казва, че детето ходи дълго време без да сяда и променя позицията си.

6.Умения

Яде гъста каша самостоятелно с лъжица.

Методика за тестиране – естествена обстановка (процес на хранене).

Поведение на детето – яде самостоятелно ястието (каша, картофено пюре и др.) от дълбока чиния (купичка). При това може да не го изяде напълно, както и може да не е внимателно при храненето.

 

ВЪЗРАСТ (1 година 6 месеца)

1.Разбиране на речта.

Обобщава предмети (по съществени признаци) в разбираема реч (в „конфликтна ситуация“).

1.Материал – 2 еднородни предмета, които се различават един от друг по някакъв признак (напр. цвят), предмети, сходни по този признак (например бяла котка, черна котка, черно куче) и един контролен предмет (напр. кукла).

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Предметите се поставят пред детето в следната последователност: черно куче, черна котка, бяла котка, кукла. Възрастният предлага да покаже първо едната котка, след това другата, след това кучето, след това куклата. След това местата на предметите се разменят и детето трябва да ги намери отново.

2.Материал – десертна лъжичка, лъжичка-играчка, лъжичка тип черпаче (подобна по размер и цвят на една от лъжиците; подобна на тези в кутиите сухо мляко за детето), кукла.

Методиката за тестване е същата като в първата ситуация.

Поведение на детето – намира еднородни предмети според думите на възрастния (бяла и черна котка, десертна лъжица и лъжица-играчка).

2.Активна реч.

С кратки (облекчени, част от думи или „бип-бип“) или пълни думи правилно назовава предмети и действия в момента на силна заинтересованост. 

Материал – 4 предмета (например кукла, зайче, петел, коте), торбичка или кутия, от която се изваждат.

Методиката за тестване – специално подготвена ситуация. Възрастният неочаквано изважда предмет от торбичката и пита: „Кой е тук?“, „Кой е това?“, „Какво е това?“.

Поведението на детето – назовава правилно предметите (например „Лала“, „Зайче“, „Мяу“) с част от думи или пълни думи.

3.Сензорно развитие

Ориентиране в 4 контрастни форми на предмети (топка, куб, тухличка, призма).

Материал – 3 топки, 3 кубчета, 3 тухлички, 3 призми (еднакви по цвят и близки по размер).

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Възрастният поставя диагностичния материал пред детето на случаен принцип. Той взема кубче, поставя го пред детето, назовава го и му предлага да вземе още от същите кубчета и да построи къща. Ако детето се затруднява да направи това според инструкциите, можете да му се покаже с друго кубче и действия с него. След това възрастният взема топката, кани детето да намери още топки и показва как се търкаля надолу по жлеба.

Поведението на детето – като следва примера (образеца) и думите на възрастния, детето изпълнява задачата – избира предмети с нужната форма (в първия случай кубчета, във втория - топки).

4.Игра и действия с предмети

Възпроизвеждане в игра на отделни, често наблюдавани действия.

1.Материал – кукла, носна кърпичка.

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Възрастният поставя предмети пред детето и казва (напр. за кукла): „Куклата има мръсен нос. Ето една кърпичка."

Поведение на детето – поставя носна кърпичка на носа на куклата.

2.Материал – кукла с коса, гребен.

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Възрастният поставя предмети пред детето и казва: „Куклата е разрошена, ето гребен.“

Поведение на детето – поставя гребен на главата на куклата и го прокарва през косата.

Задачата се счита за изпълнена, ако детето реши и двете задачи.

5.Движения

Прекрачване над 2 успоредни пръчки.

Материал – 2 пръчки с дължина 40 см се поставят на пода на разстояние 18-20 см (може да се нарисуват 3 линии).

Методика за тестване – пръчките, лежащи на пода (или нарисувани), са ограничени отстрани с нещо, така че детето да не отиде настрани. От детето се иска да прекрачи пръчките. Ако не разбира задачата, трябва да му се покаже, след което възрастният да застане пред детето и да го повика при себе си.

В предучилищна възраст движението може да се тества в часовете по гимнастика.

Поведение на детето – прекрачва пръчките с удължена стъпка. Ако не е стабилно и търси опора, може да му се подаде ръка.

6.Умения

Самостоятелно яде течна храна с лъжица.

Материал – дълбока чиния (купичка) с течна храна, десертна лъжица.

Методът на изследване е естествена ситуация (по време на обяд).

Поведение на детето – яде самостоятелно ѕ от течната храна с лъжица, като държи дръжката на лъжицата с ръка отгоре (в юмрук).

ВЪЗРАСТ (1 година 9 месеца)

1.Разбиране на речта.

Разбира въпроси за предмети и действия, показани на картинка.

Материал – познати снимки, които преди това са били разгледани с възрастния: 1) момче, което язди кон; 2) деца, които се измиват; 3) деца поливат цветя; 4) мъж, който ремонтира кола.

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Възрастният поставя две картинки на масата, кани детето да ги разгледа и пита: „Къде е момчето, което язди коня?“

Поведение на детето – по молба на възрастния, детето намира познати предмети и действия в картината.

2.Активна реч

По време на играта детето обозначава своите действията с думи или изречения от две думи.

Методиката за тестване е естествена ситуация. Речевите прояви на детето се наблюдават по време на игра, рутинни процеси и дейности.

Поведение на детето – по време на играта или в друга ситуация придружава своите действия с думи и изречения от две думи.

3.Сензорно развитие

Разграничава 3 контрастни предмета (кубчета с разлика в страните от 3 см.).

Материал – три кубчета от един и същи цвят, които се вместяват едно в друго (тип „матрьошка“). Дължината на страната на първия е 10 см, на втория е 7 см, на третия е 4 см.

Методика за тестване – възрастният изважда кубчета едно от друго пред детето и ги размества на масата, след което го кани да ги сглоби отново.

Поведение на детето – събира кубчета според размера им. В този случай то може да направи няколко проби (но не повече от три).

4.Игра и действие с предмети

Възпроизвеждане на прости сюжетни постройки (врата, пейка, къща).

Материал – 3 тухлички

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Възрастният кани детето да построи „врата“. При това, може да покаже веднъж как става – поставя 2 тухли вертикално, една отгоре хоризонтално.

Поведението на детето – по искане на възрастния или след демонстрация, детето възпроизвежда сградата. Всичко това може да се пробва 2-3 пъти.

5.Движения

С крачки с удължена стъпка, прескача през 3 пръчки, поставени успоредно на пода.

Материал – на пода се нареждат 3 пръчки с дължина 40 см на разстояние 18-20 см между тях. Вместо пръчки, можете да се нарисуват на пода 3 линии.

Методика на тестване – пръчките, лежащи на пода (или нарисувани), са ограничени отстрани с нещо, така че детето да не отиде настрани. От детето се иска да прекрачи пръчките (без опора).

Поведение на детето – прекрачва пръчки по удобен за него начин (редуване или заобикаляне).

6.Умения

Съблича се (не напълно) с малко помощ от възрастен.

Методът на тестване е естествена ситуация (при събличане на дете).

Поведение на детето – събува обувки (развързани, разкопчани), шапка, чорапи, панталони.

 

ВЪЗРАСТ (2 години)

1.Разбиране на речта

Разбира без илюстрации кратък разказ от възрастен за по-рано познати събития.

Материалът е специално подготвен кратък разказ за събитие, което е добре познато на детето.

Методиката за тестване е специално подготвена ситуация. Детето може да бъде в група с други деца (2-3), които седят в полукръг. Възрастният сяда отсреща и първо им разказва първата част от някаква история, след което им задава първите 2 въпроса, след което продължава с втората част от историята и задава следващите 2 въпроса. Историята може да бъде от следния тип: „Имало едно време едно момиче, Машенка. Машенка отишла на разходка. Тя си сложила шапката, палтото, ботушите, слязла по стълбите, тихо отворила вратата и излязла на улицата” (първа част на разказа). „Деца се разхождат по улицата. Изведнъж едно куче изскочило и залаяло срещу Маша „ав-ав-ав!“ Маша се уплашила и заплакала. А лелята й казала: „Не бой се, Машенка, кучето не хапе“ и кучето избягало. Маша спряла да плаче и отишла да играе с децата“ (втора част от историята). След кратка пауза възрастният задава въпроси: „Кой отишъл на разходка на улицата?“ „Какво е облякла Машенка?“ „Кой е изплашил Маша на улицата?“ „Какво е казала лелята на Маша?“

Поведение на детето – отговаря на въпросите на възрастния.

2.Активна реч

Когато общува с възрастни, детето използва изречения от три думи, като включва прилагателни и местоимения.

Методика за тестване – естествена ситуация (по време на игра, рутинни процеси, при общуване с възрастни).

Поведение на детето – общува с възрастните чрез реч (изречения от две и три думи).

3.Сензорно развитие

Избира 3 предмета (червен, син и зелен) въз основа на устни инструкции на възрастния.

Материал – 3 чифта ръкавици за дете с един пръст (червени, сини, зелени), кукла.

Методиката за тестване – специално подготвена ситуация. Ръкавиците се поставят пред детето в следния ред: червено, синьо, зелено, червено, синьо, зелено. Възрастният дава на детето ръкавица от същия цвят или я надява върху куклата и го моли да намери същата, или да я надене върху куклата. След това редът се променя: синьо, червено, зелено, синьо, червено, зелено. Задачата се повтаря.

Поведение на детето – избира правилно 3 цвята според модела: червен за червена ръкавица, син за синя ръкавица и зелен за зелена. Детето трябва да реши една задача.

4.Игра и действие с предмети

Възпроизвежда в игра поредица от последователни действия в началото на сюжетната игра.

Материал – гола кукла с размери 30 см, гъба, хавлия, кубче (вместо сапун), вана (леген).

1.Методика за тестване – специално подготвена ситуация. Може да се използва и игра на детето, ако къпе кукла. Пред детето се подреждат играчки и се казват: „Куклата е мръсна“.

Поведение на детето – възпроизвежда поредица от последователни действия с куклата: поставяне на куклата във ваната, използване на кубчето вместо сапун, триене с гъба, измиване на части от тялото с ръка, избърсване с кърпа. Използва всички предмети по предназначение.

2.Методика за тестване – наблюдение на детето в свободна ситуация, когато то играе и възпроизвежда поредица от последователни действия: храни куклата и мие домашни съдове под кран за играчки или мие чинии и ги избърсва, лекува куклата – спуска пипета в буркан и след това я поднася към носа на куклата.

Поведение на детето – ако детето във всяка ситуация възпроизвежда поредица от последователни действия (2-3), използвайки предмети по предназначение, както и заместващи обекти, задачата може да се счита за изпълнена.

5.Движения

1.Прави поредица от стъпки, като прескача през 3 пръчки, поставени успоредно на пода.

Материал – на пода се нареждат 3 пръчки с дължина 40 см на разстояние 18-20 см между тях. Вместо пръчки, на пода можете да се нарисуват 3 линии.

Методика за тестване – лежащите на пода пръчки (или нарисувани), са ограничени отстрани с нещо, така че детето да не отиде настрани. От детето се иска да прекрачи пръчките (без опора). В предучилищна възраст може да се тестват уменията в час по гимнастика.

Поведение на детето – прекрачва пръчките с редуващи се стъпки.

2. Прекрачва пръчка или въже, повдигнати на 10 см от пода (без опора).

Материал – пръчка с дължина 70 см – 1 м или въже.

Методика на тестване – на стената или крака на стола или крака на масата, се правят маркировки с необходимата височина (10 см) за пръчката, може да се закрепи пръчката или въжето на тази височина или да се държи пръчката в ръката. От детето се иска да прекрачи пръчка.

Поведението на детето – прекрачва пръчката без опора.

2.Умения

Частично се облича (ботуши, шапка).

Методика за тестване – естествена ситуация (при обличане за разходка или след сън). От детето се иска да обуе собствените си обувки и шапка.

Поведение на детето – може да облече горните предмети самостоятелно, без помощта на възрастен.


//

 

Филипински тест – експресна проба за изследване на училищна готовност

 

В предучилищна възраст (обикновено 5-6 години) децата преживяват това, което се нарича „полуръстов скок на растежа“. За да разберете дали скокът вече е преминал или все още не, се прилага т. нар. филипински тест (използван за първи път от антрополози при изследване на голяма група деца във Филипините). Полуръстовият скок се състои от значително удължаване на ръцете и краката. Заедно с развитието на скелета, нервната система съзрява, променят се когнитивните способности, расте способността на мозъка да възприема и обработва информация. Следва да се има предвид, че в някои случаи способността за писане и четене не винаги потвърждава реалната физиологична и социално-психологическа готовност на детето за училище, т.е., дори да са налични знания и умения за четене, писане и смятане, няма гаранция за налична готовност на детето за постъпване в училище.

Резултатът от филипинския тест доста точно характеризира биологичната възраст на детето. Тестът често се счита за един от основните критерии за „училищна зрялост“, т.е. готовността на организма на детето за трудния процес на училищно обучение. Физиолозите категорично са установили, че ако едно дете започне да посещава училище, преди да е преминало полуръстовия скок, това ще има отрицателно въздействие върху здравето му, предимно психическото и изключително рядко носи успех в обучението.

Възрастта, на която се случва този скок, може да варира значително. При някои деца той завършва до 5-годишна възраст, при други – едва след 7 години. Ясно е, че на тази възраст разлика от две години е много. Важно е родителите да осъзнават степента на зрялост на детето си и да не му предявяват изисквания (формират очаквания), с които то не може да се справи поради нивото на биологична зрялост.

Прибързаността във възпитанието и обучението е разрушителна. Необходимо е родителите да проявят търпение, тъй като ще мине малко време и детето ще достигне следващия етап в развитието, на който може би бързо ще настигне и надмине своите връстници, които са го изпреварили. Ако се използва насилие и принуда детето да направи нещо, за което тялото му все още не е готово, може да бъдат нанесени непоправими щети на тялото и психиката.

Ред за прилагане: Помолите детето да докосне лявото си ухо с дясната си ръка, движейки ръката над главата си. От поза прав, с глава във вертикално положение и поглед напред, дясната ръка се поставя през средата на темето, пръстите са изпънати по посока на лявото ухо, дланта и китката са плътно прилепнали към главата. Ако детето изпълни пробата без много затруднения и върховете на пръстите му достигат до горния ръб на ушната мида, тогава тестът се счита за положителен. Това означава, че вече е настъпил скок в растежа и детето е готово за училище.  Пробата не създава затруднения нито на възрастен, нито на по-големите деца, но при 4-5 годишно дете се оказва, че не е толкова просто нещо – ръцете му все още са твърде къси.

Статистиката показва, че ако детето все още не е достигнало „училищна зрялост“, но започне да посещава училище, това може да има рязко отрицателно въздействие върху здравето му. По-специално, това се отнася за психическото състояние. Освен това такива деца рядко мислят за учене, а се стремят към игри и забавление.

Полуръстовият скокът е един от важните критични периоди в живота на детето, в съответствие с хода на който много функции на тялото се променят качествено. В същото време физиологичните последици от такъв скок са много елементарни: тялото на детето става по-надеждно в биологичен смисъл и следователно по-работоспособно.

Освен това трябва да се има предвид,  че след завършване на скока на растеж детето развива рязко забележими функционални способности: издръжливост, постоянство и увеличаване на темпото на обучение.