Доколко умеете да отстоявате интересите си? Защитавате ли правата си или позволявате на другите да ви газят? Казвате ли това, което чувствате или казвате това, което мислите, че другите искат да кажете? Инициирате ли взаимоотношения с привлекателни хора или срамежливо стоите настрана?

Следният тест ще ви помогне да отговорите на тези въпроси:

Посочете доколко добре ви описва всеки от пунктовете по-долу, според следната скала:

3 – точно като мен;

2 – предимно като мен;

1 – малко като мен;

-1 – малко различно от мен;

-2 – предимно различно от мен;

-3 – изобщо не като мен.

1. Повечето хора ми се струват по-агресивни и отстояващи своите интереси, отколкото аз самия.*

2. Колебая се да предлагам или приемам срещи поради срамежливостта си. *

3. Когато не съм доволен от храната в ресторант, се оплаквам на сервитьора. *

4. Старая се да не наранявам чувствата на другите хора, дори и да чувствам, че съм бил наранен.*

5. Ако продавачът положи големи усилия, за да ми покаже артикул, който не ми е съвсем по мярка, ми е трудно да кажа „не“. *

6. Когато ме помолят да направя нещо, настоявам да разбера защо. *

7. Понякога търся сериозна, енергична словесна престрелка. *

8. Старая се да се придвижвам напред, както правят повечето хора в моето положение. *

9. Честно казано, хората често се възползват от мен. *

10. Обичам да започвам разговори с нови познати и непознати. *

11. Често не знам какво да кажа на хора, които намирам за привлекателни. *

12. Дълго не се решавам да се обадя ли по телефона на организации и институции. *

13. По-скоро бих кандидатствал/а за работа или учебно заведение с писмо, отколкото чрез лично интервю. *

14. Изпитвам неловкост да върна даден артикул. *

15. Ако близък и уважаван роднина ме раздразни, бих контролирал/а чувствата си и не бих показвал/а раздразнението си. *

16. Избягвам да задавам въпроси от страх да не изглеждам глупаво. *

17. По време на спорове понякога се страхувам да не се разстроя толкова много, че да се разтреперя целият. *

18. Ако известен и уважаван оратор направи коментар, който намирам за неточен, ще информирам аудиторията и за моята гледна точка.

19. Избягвам пазарлъци с мениджъри и търговски представители. *

20. Когато съм направил нещо важно или достойно, непременно съобщавам на другите за него.

21. Открит и честен съм относно чувствата си.

22. Ако някой е разпространил неверни или негативни истории за мен, ще се срещна с него възможно най-скоро и ще го обсъдим.

23. Често ми е трудно да кажа „Не“.

24. Склонен съм да сдържам емоциите си вътре в мен, вместо да правя сцена. *

25. Оплаквам се от лошо обслужване в ресторанти и други места.

26. Когато ми правят комплименти, понякога просто не знам какво да кажа. *

27. Ако двойка наблизо на филм или лекция говори твърде силно, ще ги помоля да понижат гласа си или да отидат да говорят другаде.

28. Всеки, който се опита да се нареди на опашката пред мен, ще се сблъска с неприятности.

29. Казвам мнението си без колебание.

30. Има моменти, когато просто нямам какво да кажа. *

Оценките за отговорите, маркирани със звездички, се умножават по -1. След това се изчислява сумарния показател.

Таблицата по-долу показва резултатите от проучване сред 764 жени и 637 мъже – студенти в 35 американски колежа. Поясняващ пример: Ако сте жена и резултатът ви е 26 бала, вие стоите по-високо от 80% от извадката. Бал равен на 15 при мъжете се наблюдава при 55-60% от изследваните мъже.

[1] Асертивност – умение за изразяване на собствени чувства, нужди и права по директен, честен и уважителен начин, като същевременно се зачитат и правата на другите. Тя е баланс между пасивното подчинение и агресивното налагане на воля. Асертивните хора комуникират с увереност, избягват манипулации и конфликти, и търсят взаимноизгодни решения, като по този начин изграждат здрави взаимоотношения и подобряват самочувствието си. 

(Larzelere, Haston, 1980)

Инструкция: Моля, внимателно прочетете всеки пункт по-долу и оценете по скала от 1 (изобщо не е вярно, категорично не съм съгласен) до 7 (много вярно, категорично съм съгласен) степента, в която сте съгласни с всяко от следните твърдения, характеризиращо отношението ви към вашия партньор.

Въпросник

1. Основната грижа на партньора ми е неговото/нейното собствено благополучие. *

2. Понякога не може да се има доверие на партньора ми. *

3. Партньорът ми е напълно честен и верен с мен.

4. Чувствам, че мога да се доверя напълно на партньора си.

5. Партньорът ми е наистина искрен в обещанията си.

6. Чувствам, че партньорът ми не ме цени достатъчно. *

7. Партньорът ми демонстрира честно и справедливо отношение към мен.

8. Чувствам, че мога да разчитам на партньора си, ако имам нужда от помощ.

Оценяване: Оценките за отделните въпроси се сумират, за да се получи общ резултат. Отговорите, маркирани със звездички, се оценяват в обратен ред, т.е. (1=7), (2=6), ..., (7=1).

За сравнение: Сумарен бал на респондентите в оригиналното проучване в зависимост от статуса на отношенията им:

В развод – 27.1;

Някой, с който преди съм имал/а контакт – 40.5;

Срещам се без обвързаност, нямам контакт с друг/а – 43.6;

Срещам се изключително с този партньор – 46.8;

Сгодени и/или живеещи заедно (конкубинат) – 48.5;

Новобрачни (женени по-малко от три месеца) – 49.4;

В брак от 3 месеца до 6 години – 48.7;

В брак от 6 до 20 години – 44.3;

В брак от повече от 20 години – 51.8.

/

Нарцистичните майки не раждат деца от любов към тях. Те не са възпитатели. Липсва им майчински инстинкт или истинска любов. За една нарцистична майка децата представляват пленена нарцистична храна. Тъй като самото оцеляване на малко дете е в нейни ръце, тя очаква да стане обект номер на неговото пълно обожание. Тя отхвърля факта, че детето има потребности, очаквайки постоянният поток от нарцистична храна, която получава в замяна, като перфектният компромис.

Нарцистичната майка не си представя своите деца като отделни същества със свои собствени потребности. Но реално децата имат индивидуални потребности и тези потребности могат да бъдат доста взискателни за всяка майка. Те обаче са особено непосилни за една нарцистична майка, която сега се оказва, че дава повече, отколкото получава. Тя признава пред себе си, че не е това, което е очаквала. Тогава нарцистичната майка започва да негодува срещу децата си и техните потребности. Това негодувание засилва и без това естествената ѝ склонност към оскърбително поведение. Някой ще трябва да плати за печалното ѝ положение. Тя вярва, че нейните невинни деца са нейна собственост, така че тя може да прави с тях каквото си поиска. Това, което ѝ харесва, е да ги използва като изкупителни жертви за всичко, което я кара да се чувства нещастна или разочарована.

Всеки опит на децата да я разпитват, да се защитят или да изразят нуждите си е посрещнат с ужасяваща нарцистична ярост. С течение на времето, когато всеки път я предизвикват, децата достигат до едни и същи резултати, те научават, че трябва да играят по нейните правила. Разбират кои бутони не бива да натискат – страхът ги кара да мълчат.

А къде е бащата, докато всичко това се случва? Какво прави той с насилието, което наблюдава как децата му страдат от ръцете на майка си? Логиката диктува, че при тези обстоятелства децата трябва да разчитат на баща си за емоционалното си благополучие. Някой трябва да ги обича и защитава. Баща, защитник на семейството, със сигурност не би стоял безучастно и не би позволил децата му да страдат от насилие.

Това ни казва логиката, но тя рядко работи по този начин, когато става въпрос за нарцистично насилие. Съпруг (баща) със здрави лични граници и висока самооценка би напуснал тази луда жена отдавна и би взел децата със себе си.

Но един силен мъж със здравословни граници и висока самооценка изобщо не би бил с такава жена. Ако по някакъв начин е бил повлиян от нейните хитрости, манипулативни тактики и лъжовна личност (както другите толкова лесно правят) и след това е направил грешката да се ожени за нея, със сигурност няма да издържи много дълго.

Нарцисистите се възползват от слабите, тези, за които вярват, че могат да бъдат сплашени и манипулирани. Мъжете, които се женят и остават с нарцистични жени имат мазохистични наклонности, наред с ниска самооценка, склонност към насилствено поведение, те стремят да запълнят образа на изгубена любов или майка, която никога не са имали; те са съзависими или имат разстройство на личността, както и майката.

 Мъж, който притежава всичко това, не би се подложил на дехуманизацията, кастрацията, обективизацията или непредсказуемата ярост на нарцистична съпруга. Той никога не би приел ролята на вечна жертва, вярвайки, че я заслужава и е виновен за каквото и да е обвинен от нарцистичната му съпруга.

Мъж, който иска бракът му с нарцистична съпруга да се съхрани, трябва да се покланя до земята, по която тя стъпва и да ѝ казва всичко, което тя иска да чуе. Трябва да ѝ казва колко е красива, колко е съвършена, колко е превъзходна и колко е права, независимо от гледната си точка. Трябва да отрича важността на собствените си желания и потребности за да ѝ угоди.

Нарцистичните съпруги контролират съпрузите си като кукловоди. Те използват гняв и отказ на любов или секс, за да ги държат в ъгъла. Те могат да превърнат живота им в ад, ако решат и след това да ги накарат да повярват, че го заслужават. Държат съпрузите си напрегнати и объркани. От своя страна тези покорни мъже разчитат на съпругите си да им казват кое е истина и кое лъжа, кое е правилно и кое не, какво могат и кое не могат да правят.

Отдавна е установено, че когато се появят децата, оцеляването на съпруга в такива отношения зависи от това, доколко той толерира насилието от страна на съпругата си.

Мъжете, които се женят за нарцистични жени и остават с тях, не са силни бащи. Те се превръщат в безгръбначни медузи, които ще направят всичко, за да поддържат мир със съпругите си, дори това да означава да жертват благополучието на децата си. Съпругите винаги са на първо място; тези бащи ясно показват това на децата си.

Бащата също става съучастник в тактиките на нарцистичната майка за насилие на децата. Тя го принуждава да върши мръсната ѝ работа, за да остане завинаги невинна в това пъклено дело. Ако той извърши над нея насилие, тя може да отрече всякакво участие (или провокация) в това. Тя е като тефлон – нищо не лепне по нея.

Поведението на бащата е неразбираемо за децата му. Те се чудят: „Как може татко да е толкова предан на някого, който се отнася толкова лошо с него? Защо татко никога не ѝ се противопоставя?“ Безпомощното наблюдение на унижението и кастрацията на баща им е също толкова вредно за емоционалното благополучие на децата, колкото и прякото нарцистично насилие на майка им.

Деца, отгледани в семейства с нарцистична майки и неспособни да се противопоставят бащи, нямат шанс за емоционално здравословно развитие. Те нямат емоционална сигурност. Животът им е съвършено нестабилен; постоянно живеят в хаотична и непредсказуема среда. Тези деца никога не могат да разчитат на емоционално постоянство и поради това живеят в постоянен страх. Те са принудени да поемат роли, неподходящи за възрастта им, за да намерят някакво чувство за спокойствие. 

Никой не се намесва, за да помогне на тези деца, защото никой отвън не разбира какво се случва в семейството. Нарцистичните майки представят картина на идеалното семейство пред външния свят. Всеки, който погледне вътре, вижда майката и бащата като прекрасни хора. Тези, които не попадат сред близките родственици никога не виждат какво се случва зад затворените врати.

Нарцистичните майки изискват пълна лоялност. На децата непрекъснато се внушава никога да не обсъждат личните проблеми на семейството. Всякакво подобие на любов, проявено от майка им, изчезва веднага щом децата преминат тази граница. Те не смеят да опозорят майка си и трябва да научат това.

Децата на майки-нарцисисти и бащи-нарцисисти са емоционално пренебрегвани и подложени на насилие от много ранна възраст. Те нямат кой да ги защити. Те са създадени за водене на живот в страдание, в несигурност, с ниска самооценка, депресия, тревожност, страх, проблеми с гневни изблици, проблеми с границите, съзависимост и болезнени взаимоотношения с възрастните. Понякога мозъчната им химия дори е променена, което прави почти невъзможно преодоляването на насилието в по-късни години без консултиране, психотерапия или лекарства.

Децата, отгледани в такава среда, растат без здравословни умения за справяне и решаване на проблеми. Те са принудени да изградят вътрешни защитни стени за емоционално оцеляване. Най-основните житейски проблеми се сблъскват с объркване, страх, изолация, гняв или злоупотреба с вещества. Животът им се превръща в катастрофа.

Вече като възрастни, децата отгледани в такива семейства трудно разбират корена на проблемите си. Те са живели много болезнен живот и често не разбират защо. Много им е трудно да видят насилието такова, каквото е било и може да бъде. Когато чуват за деца, които са били брутално бити и се чувстват виновни, те сравняват болката си с тази на тези жертви. Мнозина вярват, че емоционалното насилие бледнее в сравнение с физическото насилие. Но това определено не е така.

За разлика от физическото насилие, нарцистичното насилие е много фино и незабележимо. Тези насилници умишлено държат жертвите си объркани относно реалността на случващото се, така че жертвите никога не могат да установят източника на болката си. Нарцисистите играят игри на ума. Те отричат ​​всичко, което някога са правили. Децата (и възрастните) никога не могат да се изправят срещу родителите си и да получат признание за насилието, одобрение или извинение.

Двойно неприятно е, когато другия родител заеме същата позиция и защитава родителя с нарцистично разстройство или когато терапевт, когото посещаваме, или наши приятели ни обвиняват, че сами сме създали проблема. Това ни кара да се чувстваме като загубили ума си, кара ни да се съмняваме в обосноваността и сериозността на нашата болка.

Ето защо, възрастните, които са деца на нарцистични родители, трябва да се държат заедно. Трябва да се подкрепят, защото никой друг няма да ги разбере. И най-важното е, че трябва да търсят професионална помощ. Без нея няма да могат да се възстановят.

 Източник https://www.randifine.com/post/narcissistic-mothers-accomplice  

Ранди Файн е световноизвестен експерт по нарцистично разстройство на личността и сертифициран треньор. Тя е радиоводеща, автор и треньор, базирана във Флорида. Ранди е автор на новаторската книга „Близки срещи от най-лошия вид: Ръководство за изцеление и възстановяване за оцелели от нарцистично насилие“ и завладяващите мемоари „Клифидж Роуд“. Ранди е специализирана в проблеми, свързани със съзависимостта във взаимоотношенията, нарцистичното насилие, емоционалните граници и нездравословното чувство за вина. Блогът на Ранди Файн „Информация и съвети за нарцистично насилие“ се чете в 180 страни по света.

 

/

Цели: Трениране на дефиниране на ясни и отчетливи цели на дейността; създаване на предпоставки за идентифициране на уникални лидерски качества и личен стил на членовете на групата; подкрепа и повишаване на творческия потенциал на участниците; овладяване на активен стил на общуване и развитие на партньорски отношения в групата.

Размер на групата: за предпочитане не повече от 20 участници.

Ресурси: листове хартия и химикалки за всеки участник, музикални записи.

Време: от 15 минути до половин час.

Ход на играта

Всеки от нас има цел. Сега ще се съсредоточим не върху личните цели, а върху тези, които си поставяме като лидери. С други думи, това могат да бъдат цели, свързани със самоусъвършенстване и научаване на нещо, постигане на успех в някаква област, промотиране на проект, подобряване на комуникацията, уменията и способностите.

Накратко, запишете целта с една фраза, която сте определили на листовете Благодаря!

Сега се пребройте на първи и втори. Първите номера се подреждат в редица. Вторите номера образуват втория ред с лице към тях. Имаме коридор. Ето тук (на „изхода“ на коридора, водещият поставя някакъв символичен предмет) ще поставим тази чаша като символ на постигане на целта.

Каква е задачата? Всеки от вас сега ще трябва да извърви свой собствен път към върха. Целите ви са различни, в групата всеки е ценна и уникална личност със свой собствен опит и стил на лидерство. Следователно, начинът, по който се извървява пътят към върха, трябва да е различен за вас. Измислете своя собствена „походка“, начин на движение, който би могъл да изрази вашето настроение, вашата стратегия и тактика, би могъл да се превърне във видима метафора за пътя, който сте решили да преодолеете!

Музиката свири и участниците един след друг (под аплодисментите на своите другари) преодоляват пътя си към върха.

Костелив лешник

Тест „Вашият стил на лидерство“

Важно е всеки, който мечтае да реализира своите способности и да постигне успех, да знае как може да разкрие, развие и приложи на практика своите лидерски таланти. Прочетете теста и отбележете 12-те твърдения, които най-добре отговарят на вашата гледна точка. Опитайте се да бъдете честни със себе си.

1.Отговорността и грижата за другите хора са две основни черти на вашия характер.

2.Смятате за невъзможно да управлявате без добре обмислена организация и контрол.

3.Вярвате, че един лидер трябва да може да поддържа неутралност и винаги да бъде обективен.

4.Само този, който работи по-усърдно от всеки друг и прави повече от подчинените си в почти всички области, може да бъде лидер.

5.Бизнес лидерът трябва да бъде не само добър администратор, но и грамотен специалист.

6.Само този, който е способен да издържи на сериозна конкуренция, издигайки се в работата или кариерната стълбица, може да стане лидер.

7.Лидерът трябва да има реалистична представа за главната цел и да се стреми да я постигне.

8.Лидерът трябва да се грижи и за малките неща, които могат да доведат до сериозни проблеми, ако не им се обърне внимание навреме.

9.Този, който е зад рула, не трябва да се страхува да се държи бащински с подчинените си.

10.Лидерът е достоен за позицията си само когато хората в екипа му могат напълно да разчитат на неговата справедливост.

11.Изкуството да ръководиш хора е преди всичко способността да импровизираш.

12.Всеки, който иска да ръководи хора, не трябва да се страхува от борба без правила, конфликтни ситуации и конкуренция.

13.Най-често неуспехите се случват, защото решенията на лидера не са достатъчно обмислени.

14.Най-важните черти на подчинените са лоялно отношение към лидера, преданост към него и надеждност.

15.Лидерът не трябва да се страхува да бъде известен като всезнаещ или най-умният.

16. Лидерът трябва да критикува служителите си и ясно да формулира претенциите си към тях.

17.Лаврите на победителя винаги отиват при лидера.

18.Само тези, които са способни на крайни мерки и не мислят за последствията от действията си, могат да станат лидери.

19.Лидерството е способността да се даде нова идея, нова творческа насока, да се поведат след себе си загубилите вяра хора.  

20.Постоянното самоусъвършенстване е най-важната черта на лидера и основната предпоставка за просперитета на неговия бизнес.

21.Лидерът трябва да обръща повече внимание на психологическия климат в екипа, отколкото на поставянето и решаването на дългосрочни задачи.

22.Лидерът не е задължително да изглежда привлекателно.

23.Лидерът не трябва да бъде бюрократ. Неговата задача е да подкрепя всяка прогресивна инициатива.

24.Истинският лидер не е само победител. В борбата за прилагане на своята политика той трябва да е готов и за поражения.

25.Лидерът трябва да може да бъде критичен към себе си, постоянно да развива и укрепва своя мислено-аналитичен потенциал.

26.Лидерът трябва да може да внуши на подчинените си, че „всички ние сме едно семейство“.

27.Лидерът трябва да бъде добър анализатор, контролер и отчасти бюрократ. Определена „доза“ бюрократизъм укрепва авторитета.

28.Способността да води хората, да ги вдъхновява за постигане на цел е важна черта на лидера. Но преди всичко той трябва да се грижи за своя авторитет.

29.Лидерът е способен да одобри полезна идея навреме, да я подкрепи и да улесни нейното внедряване.

30.Умението да разбира хората и познанията по психология не са толкова важни за съвременния лидер. Способността да използва нови компютърни технологии е много по-полезна.

Обработка на резултатите

Оградете с кръг номерата на твърденията, които сте отбелязали в таблицата. Сумирайте броя на кръгчетата във всяка колона и напишете сумата в празната клетка по-долу. Сега можете да видите къде най-често сте се съгласявали с тезите от теста. Вие съответствате на типа лидер в таблицата, където сте получили най-висок бал. Вашите психологически слабости като лидер са там, където не сте отбелязали нито едно число. Най-голям брой тези обикновено са отбелязани в една, две или три колони: това е стилът на лидерство, който е за предпочитане за вас. Колкото повече отбелязани твърдения има в една колона, толкова повече съответствате на този тип.

А – „Благодетел“. Отнасяте се с подчинените си като с „собствени деца“, разбирате проблемите им и се грижите за тях. Най-често този тип лидер се среща в малки фирми.

Б – „Консерватор“. Цените деловите качествата на подчинените си, справедливи и резервирани сте. Склонни сте към бюрократизъм.

В – „Дипломат“. Лидер с изразена склонност да играе безупречно професионалната игра. Умее до съвършенство да разрешава конфликти.

Г – „Сив кардинал“. Чувствате се като първи сред равни. Работите усилено и старателно, но същевременно оставате в сянка.

Д – „Импровизатор“. Вие сте инициативен предприемач, склонен да импровизирате. Стараете се да практикувате решаване на технически сложни производствени проблеми.

Е – „Боец“. Лидер с бойни качества и способен да се бори. Винаги успешно решава сложни задачи.

/

Цели: Да се тренира процес за вземане на решения и определяне на ясни и отчетливи цели на дейността; да се създадат предпоставки за идентифициране на лидерски качества и личен стил на участниците в групата; да се подкрепи и усили потенциалът на участниците в групата в конфликтна ситуация на игра; да се овладее активен стил на общуване и развият партньорски отношения в групата.

Размер на групата: за предпочитане не повече от 20 участници.

Ресурси: работни бланки и химикалки за всеки участник.

Времетраене: 45-60 минути.

Ход на играта

Всеки участник получава лист с описание на играта.

Описание на играта

Текст/казус. Комбинат за изкуство и дизайн е частно предприятие, което съществува вече повече от десет години в малко градче в покрайнините на града. Предприятието не е голямо, но в продължение на много години е било печелившо благодарение на строителния бум, който е осигурявал постоянни и големи общински поръчки: проектантски работи за държавни жилища, промишлени предприятия, нагледна агитация в района на новите строежи.

Работниците в комбината са художници-оформители, много от тях са близо до пенсионна възраст. Работещите в производствения цех са предимно „сръчни“ хора, но без специално образование. Значителен брой са жени, много от които са самотни майки. Има няколко завършили училище, но все още не са усвоили конкретна професия и се обучават. В завода работят около дузина хора с увреждания или изоставане в психичното развитие (на подходящи позиции). За тях подобна работа е възможност да се приобщят към останалите, като се чувстват полезни и търсени.

Прекратяването на държавните и общинските поръчки за строителство е довело до стагнация и материални загуби. Собственикът на завода е изправен пред дилема: да се опита да „оцелее“, без да променя нищо или да профилира производството към частни поръчки: нестандартен дизайн, проектиране на вили и къщи. Това ще изисква разработване на индивидуални проекти и значителни инвестиции в нови технологии.

Ако всичко върви добре, то рискът ще бъде оправдан със сериозни печалби, които ще помогнат за разработването на нови линии и повишаване на заплатите на работниците. Ако не...

От своя страна работниците са заплашили да стачкуват в случай на уволнение или влошаване на условията на труд. Намирането на заместници за тях в условията на отдалечения град и по време на прехода към нови производствени цикли също ще бъде трудно.

Собственикът на завода вижда няколко начина за разрешаване на конфликтната ситуация и постигане на споразумение с работниците.

1.Да се обърне към всички работници с описание на ситуацията и желаните промени. В качеството си на собственик на производството, ще обоснове необходимостта от промени и ще уволни тези, които не са съгласни да поемат риска и отправят заплахи за стачни санкции.

2.Да се срещне с представители на работническия колектив. Ще разговаря с всяка група за смисъла и перспективите на очакваните промени. Ще се обърне към работниците с предложение да поемат съзнателен риск, да станат негови партньори в решаването на поставените задачи и да положат всички усилия за успешно преодоляване на кризата.

3.Да свика общо събрание на колектива и да говори за перспективите, които ще се открият пред завода и неговите работници, ако задачата бъде успешно решена. След това незабавно ще вземе решение за промени в производствения процес.

4.Да се срещне с големи представителни групи работници, като обсъди всички плюсове и минуси на реконструкцията и профилирането на предприятието. Ще помоли за подкрепа и ще предложи всяка група да делегира един или двама представители, които да продължат преговорите и подготвят началото на реконструкцията.

Задача: Участниците оценяват всяко от решенията поотделно по петстепенна скала (от 1 до 5) на своя лист. След като всички оценки са въведени, те подписват отговора си.

В този момент треньорът избира един или двама членове на групата, които да действат като наблюдатели. Тяхната задача е да наблюдават как на следващия етап, след като се разделят на групи от 5-7 души, участниците ще разработят единен групов подход за оценка ефективността на предложенията, получени от собственика на предприятието.

Те ще отразят своите наблюдения в две таблици (ще запишат две или три имена в съответните рубрики).

Обсъждане

-Какво е вашето впечатление от съвместната работа?

-Приета ли беше вашата оценка за предложенията на собственика от групата? Смятате ли, че по време на дискусията самите вие се придържахте към стила, който бихте препоръчали на собственика на предприятието?

-Какво мислите за оценката на наблюдателите за вашата роля в разрешаването на конфликта?

-Какви лидерски качества наблюдавахте у себе си/у вашите другари по време на играта?

-Доведоха ли груповата дискусия и споровете до влошаване на партньорските отношения в групата? Защо?

-Ако трябваше да играете отново, какво бихте искали да промените/подобрите в ролята си? В поведението на вашите другари от групата?

Материали за обучителя

Разнообразието от условия на съществуване, многобройните различия във видовете организации и задачите, които те решават, позволяват множество оптимални типове лидерство. Продуктивността на една група зависи от взаимодействието на стила на лидерство и степента на благоприятност на ситуацията. По-лесно е да бъдеш лидер, ако:

-властта на лидера е формално закрепена и има инструменти за реално влияние;

-има атмосфера на доверие и сътрудничество с подчинените;

-организацията е способна да изпълнява поставените пред нея задачи, има потенциал за развитие.

Ако всички тези условия са налице, тогава най-добрият тип лидерство за успешна и ефективна работа е лидерството, ориентирано към задачите. Ако всички изброени условия не са изпълнени, лидерството, ориентирано към задачите, също е най-доброто.

С други думи, лидерите, ориентирани към задачите, действат по-добре в изключително благоприятни или изключително неблагоприятни ситуации.

В ситуации със средна благоприятност, лидерите, фокусирани върху създаването на взаимоотношения, действат по-добре.

/

Децата на нарцистични родители са подложени на брутално, несправедливо, пренебрежително и безсърдечно насилие. Те се чувстват уплашени, отхвърлени, изолирани и изоставени от непредсказуеми, непокорни и непоследователни родители, които нямат разбиране за случващото се. Възпитани в условията на емоционално ненадеждна инфраструктура, тези деца са лишени от основните строителни блокове, необходими за формирането на здрава самооценка, самостоятелност и индивидуалност. Поради тези и много други причини такива деца са обременени с емоционални трудности през целия си живот. Ако не бъдат лекувани, те ще се сблъскат с много трудности по житейския си път. Любовта ще продължат да се свързват с болка, което ще се отрази негативно на всичките им взаимоотношения като възрастни. И тъй като разчитат изцяло на външно потвърждение за това кои са, ще стават уязвими и мишени за хищници.  

Казвам се Ранди и съм експерт по нарцистично насилие и треньор за клиенти по целия свят. Днес ще говоря за въздействието, което нарцистичните родители оказват върху децата си. Въздействието е дълбоко, но искам да започна с физиологичното въздействие, защото не мисля, че много хора осъзнават физиологичните увреждания, които се случват в мозъка на децата, когато са подложени на този вид насилие, независимо дали е емоционално или друго – физическо или сексуално. В книгата си „Срещи от най-лошия вид“ посветих цяла глава на физиологичното въздействие на насилието над деца върху развиващия се мозък и през какво преминава детето – нездравословен стрес и биологични процеси. Стресът трябва да бъде сведен до минимум в живота на децата, но ако не го направите, мозъкът на детето се претоварва и функционира неправилно. По-късно реакцията на мозъка на стрес става неправилна, а когато това се случи, възниква постоянен прилив на кортизол, а това е вредно за детето.

През август 2014 г. Американският журнал по психиатрия публикува 10-странично проучване, озаглавено „Аномалии на сивото вещество при насилие в детска възраст“. Проучването показва намаляване на сивото вещество – частта от мозъка, която се развива и расте през детството и юношеството. Докладът включва съвременни техники за невровизуализация, като например ЯМР, които разкриват по-малки обеми в няколко мозъчни области при лица, преживели насилие в детска възраст, в сравнение с тези, които не са го преживели. По този начин данните показват, че насилието в детска възраст е свързано с аномалии в дясната орбитална фронтотемпорална лимбична област, която формира парасимпатиковата система, участваща в обработката на афекта и мотивацията, както и в саморегулацията на социално-емоционалното поведение.

Ще споделя някои много специфични неща, които децата преживяват в тази токсична среда. Искам да знаете, че това не е просто някакво повърхностно емоционално насилие и не е нещо, което децата могат да преживеят без последствия, защото води до увреждания. По тази причина много възрастни, преживели нарцистично насилие като деца, имат проблеми с емоционалната регулация, като депресия и други подобни. Това обаче може да се преодолее чрез осъзнаване и това е най-важното. Децата на нарцистични родители са подложени на ужасяващи нива на насилие, което ги кара да се чувстват уплашени, отхвърлени и изоставени. Тези деца са възпитани в емоционално неустойчива среда, лишени са от основните строителни блокове, необходими за формиране на здрава саамооценка, самостоятелност и индивидуалност. Винаги казвам, че инфраструктурата на детето е построена като къща от карти – толкова несигурна, че без значение как ще я построиш, тя се срутва, защото е много трудно здетето да съществува в такива условия. Семейният им живот в такава среда, е хаотичен и объркващ, изменчив и непредсказуем.

Нарцистичните родители искат да запазят контрол над децата си и работят неуморно над това, правейки всичко възможно за да го поддържат. По тази причина границите, които позволяват на децата да бъдат отделни и независими личности са забранени. Децата растат в тези семейства без никакво чувство за граници и много клиенти, които идват при мен, дори не знаят какво е граница или как се проявява и смятат, че поставянето на граници е вредно. Истината е, че границите са много полезни и в семействата без малтретиране децата научават тези умения за цял живот. Децата, отгледани от нарцистичен родител, знаят, че семейството им функционира под набор от неизказани правила, които са объркващи и болезнени, но те знаят също, че чувствата им нямат значение. Единствената стабилност, която могат да постигнат, е като следват плановете на своите нарцистични родители.

Отчуждените деца на нарцистични родители се считат за продължение на родителите си. Те трябва не само да следват нарежданията на своя нарцистичен родител, но и да се съобразяват с неговите поведенчески модели, защото нарцистичните родители мислят, че децата съществуват единствено за тяхна собствена облага. Те не виждат децата като личности със собствени права. Потребностите и желанията на децата винаги са поставени под тези на нарцистичния родител, въпреки че нарцистичният родител ще скрие тази гледна точка, тъй като той иска да поддържа към себе си потока от нарцистична храна. Вярвайки, че детето е тяхна собственост, тези родители се чувстват в правото да го оформят в идеален образ на това, което искат да бъде, така че детето не се приема такова какво е, какъвто и да е личностния му потенциал. От родителите зависи сами да решат какво ще бъде детето, въпреки че самото дете може да не отговаря на този въображаем образ. Следователно, едно дете никога няма да разбере истински как трябва да действа, какво се очаква от него, защото нещата постоянно се променят и точно когато разбере какво се очаква от него, ситуацията се променя и се появяват нови цели. Всичко, което прави един нарцистичен родител, се счита за негова жертва в името на децата, които винаги чувстват дълг да се отплатят за неговата жертва.

Когато питам възрастни какво е било детството им, те отговарят: „ами, родителите ми не бяха най-добрите, вероятно не бих определил майка ми (баща ми) като нарцисист, но тя (той) винаги казваше, че е пожертвал всичко за мен“. Така че следващият ми въпрос е: Какво е пожертвала? Като правило е сторила това, което се очаква законно от родител: „Те ми дадоха покрив над главата, храниха ме, водеха ме на училище, водеха ме на лекар“ или нещо подобно. Но нарцистичните родители карат децата си да мислят, че това са жертви, които правят като родители и така децата се чувстват задължени към тях. Всичко, което едно дете постига, принадлежи на тези родители.  Родителят може да каже: „Виж, моята генетика ти е помогнала да постигнеш този успех или те е направи успешен в тази област“ или може да каже: „Твоят талант идва от моето семейство“. Постиженията на детето обаче имат значение само в случай, че доставят удоволствие на родителя – дават му право да се хвали. От тук, децата, които не дават право на родителят си доминантно да се самоизтъкне, обикновено са отблъснати, защото нямат какво да му предложат – не са носители на нарцистична храна за родителя си. По тази причина нарцисистите се нуждаят от децата си, които осигуряват тази храна и децата знаят това. От тук децата са вечно задължени на родителя; те знаят, че любовта е условна; никога не са обичани заради това, което са, а само заради това колко добре могат да угодят и се приспособят към родителите си. Фактът, че един родител може да бъде мил от време на време, е постоянен източник на объркване за децата; те научават, че добротата и щедростта винаги идват с определени условия; те искат да вярват, че са обичани и ще отричат, че това не е така. В резултат омагьосаният кръг се затваря – те се поддават на измамата отново и отново.

Децата знаят как родителите им се отнасят с тях. Наясно са че това не е безусловна любов, знаят, че трябва да действат заради любовта и приемането им от този родител и трябва да се признае, че този родител е неспособен да им даде безусловна любов. Това е невероятно болезнено за преглъщане, но дори когато го разберат, дори когато динамиката стане ясна, децата не познават друг начин да бъдат обичани. Така те растат, ако родителят е недоволен от детето, той ще бъде изключително студен към него, като това отношение не се разпознава като насилие. Възприятията на децата са замъглени и реалността се обезсилва от тактики като газлайтинг. Използват се и други тактики за контрол, включително съзависим контрол, експлоатация на чувството за вина (защото родителят се е пожертвал), нарцистична ярост и отказ от любов. Съзависимият контрол се използва за създаване на зависима връзка между родителя и детето, например финансов контрол. Експлоатацията на чувството за вина се използва, за да се осигури централно място на родителя за вездесъщата вина на детето. Друг метод за контрол е отказ от любов и емоционален шантаж. Много често родителят-нарцисист обича да формира подчинение у детето, като проявява любов и доброта, отдава му се във всичко (отпуска въжето с куката) и в един момент спира всичко това (завърта макарата и придърпва куката към себе си). Посланието е: „Ще те обичам само ако правиш нещата по моя начин“. Това е много вреден способ за децата, защото ги учи да изразяват личните си чувства и права по един извратен начин, тъй като техните собствените мисли не се признават, което може да доведе до много по-големи проблеми. В резултат децата се научават да потискат тези чувства, за да поддържат мира в дома (научават се кои бутони на родителят не бива да натискат), като попиват и интернализират всичко, което нарцистичният родител им казва. Следователно, ако им се каже, че всичко е тяхна вина според родителя, тогава всичко е тяхна вина. Ако им се каже, че никога не са достатъчно добри (любим похват – детето постоянно трябва да е длъжник), те никога не се чувстват достатъчно добри; ако им се каже, че са глупави, те вярват, че са глупави; ако им се каже, че са лоши, те си мислят, че са лоши. Това се превръща в тяхна истина и оформя поведението им не само в детството, но и в зряла възраст, докато такова пораснало дете не осъзнае, че начинът, по който гледа на себе си е в резултат на това, че тези послания са просто имплантирани в съзнанието му, за да го наранят и контролират. Ако им се каже, че са неудачници, те ще се държат като неудачници до края на живота си, докато не осъзнаят това и не коригират мисленето си.

Тези деца никога не знаят къде се намират с непредсказуеми и непоследователни родители. Такива родители не възпитават или преподават никакви механизми за справяне, така че децата не са способни да се справят с турбулентната домашна среда. За да оцелеят, те несъзнавано поемат задачата да защитят своята идентичност, своето Аз и да гарантират, че могат да оцелеят в тази токсична среда, докато станат достатъчно големи за да се измъкнат от нея. Там, където би трябвало да съществуват граници, се издигат стени и тези стени осигуряват на детето вътрешни места, в които то може да се укрие. С течение на времето тези стени се превръщат в крепости, в подземията на които са складирани чувства, които детето никога не е срещало и докато не бъдат споделени (извадени на бял свят), тези заровени емоции ще останат. Едно дете не може да съществува спокойно в атмосфера на нестабилност и безпорядъчни, внезапни нападения, които винаги съпровождат живота с нарцистичен родител. Такъв живот винаги ще има изключително негативни последици. Тази хаотична драма, разгръщаща се в семействата, неминуемо причинява щети за цял живот. Децата са обременени с всички тези емоционални проблеми, което прави възстановяването им вече като възрастни изключително трудно. Зависимите, безпомощни деца, страдащи от емоционална, а понякога и физическа виктимизация, са ефективно хванати в капан в тази токсична среда, докато не станат достатъчно големи, за да я напуснат – бягството е единственото спасение. Но дори и тогава те биват парализирани от несигурността, зависимостта и комплексите за вина, наследени от нарцистичните си родители, което прави много трудно за тях да напуснат дома си, дори като възрастни.

Много често нарцистичното насилие в детството създава проблеми с теглото, хранителни разстройства при децата и много от нещата, с които израстват, са резултат от това нарцистично насилие. Искам да спомена тук, че в едно здраво семейство има и втори родител и децата обикновено виждат този родител като добър или любящ човек, но на този родител е изключително трудно, дори невъзможно да компенсира това отношение, тъй като самият той става жертва на нарцистичния си партньор. Тази трудност произтича от обстоятелството, че много родители остават в отношения с нарцисиста, дори ако самите те са обект на нарцистично насилие и са наясно, че с децата им не се отнасят правилно. Те остават в тези връзки, за да се уверят, че децата им са добре, без да осъзнават, че с всеки момент, в който остават в такива отношения, се нанасят все повече щети. Въпреки, че по същество са добри родители, те не могат да компенсират тези щети. Нарцисистът винаги поема пълен контрол над семейството. Динамиката на децата се променя завинаги, като израстват в такава среда и вече като възрастни те все още ще свързват любовта с болка и негативни преживявания. Ето защо техните взаимоотношения като възрастни много често са негативно повлияни от възпитанието им в нарцистично семейство.

Искам да се спра на някои от предизвикателствата, пред които са изправени вече възрастните, възпитани от нарцистични родители. Дори като възрастни те продължават да се борят в търсене на своята идентичност. Лишени от автономност от своите родителите, диктуващи действията и чувствата им, те никога не стават истински себе си; те не знаят кои са като личности или какво е най-добро за тях, затова позволяват на другите да ги определят и това е, което аз наричам нужда от външна проверка. Те са несъвършени, не са достатъчно добри, не са достатъчно умни, не са достатъчно красиви и са социално неприемливи; те никога не са сигурни как другите ще ги възприемат или дали изобщо ще се впишат в обществото, тъй като отделят цялото си внимание върху това какво мислят другите за тях. Тези възрастни често биват използвани от други в обкръжението си поради тази несигурност, което ги прави уязвими за виктимизация от други нарцисисти или хора с подобни цели и това се случва независимо от възрастта им. Децата на нарцистични родители никога не успяват да се почувстват като възрастни, защото родителите им са саботирали етапите на емоционалното им развитие. Те не съзряват като другите деца, когато станат възрастни. Нарцистичните родители продължават да се отнасят с тях като с деца, а когато имате нарцистичен родител, той вярва, че притежава вашият живот, независимо дали имате собствено семейство, собствен брак. Те все още вярват, че принадлежите на тях.

Дори като възрастни, децата на нарцистичните родители изпитват пристъпи на гняв, тревожност, депресия или други емоции, несвързани с настоящата им реалност. Тези емоции се явяват постоянно напомняне за това колко са несъстоятелни, негодни, неумели; те напомнят, че все още имат проблеми с любовта към себе си и самооценката. Тези чувства на безполезност и неадекватност са трудни за преодоляване дори след много време, когато години наред им е било повтаряно, че не са достатъчно добри. Те са склонни към самообвинения, срам и чувство за самота. Винаги се чувстват унизени. Всяко малко нещо може да ги накара да преживеят унижение, крехки и раними са. Склонни са да поемат прекомерна отговорност, като често поемат повече от своя дял, чудейки дали нещо не е наред с тях или дали полудяват. Струва им се, че никой не може да разбере чувствата и преживяванията им. Хората губят търпение, когато тези възрастни, деца на нарцисисти говорят за детството си. Казват им да пораснат или просто да го преодолеят, но всъщност са безпомощни – ако можеха, щяха да го направят. Толкова много тактики, толкова много стратегии за психологическо обуславяне и промиване на мозъци са използвани срещу тях през годините. Поради това те са заседнали в порочния шаблон на поведение още от детството си. Те се намират непрекъснато във вътрешно противоречие, защото не харесват или не искат да бъдат около родителите си, въпреки че често се чувстват защитни към тях и в същото време защото е социално неприемливо да не обичаш родителите си. За тях дълбоко в себе си е трудно да обичат онези, които са се отнасяли толкова зле с тях като деца, като продължават да изпитват ужасните чувства, възникнали от онова емоционално дърпане на въже.

Това преживяват тези деца. Има и други неща, през които преминават децата на нарцисти, но искам да подчертая, че подобно детство причинява щети за цял живот. То обаче не е необратимо; детето или възрастното дете трябва да признае какво се е случило или се случва в живота му и да го проучи. Много е важно, ако в семейството има нарцистично насилие, да се работи с някой, който е експерт в тази област. Аз например работя с възрастни, които са били подложени на нарцистично насилие в детството и зная от тях какво им се е случило тогава. И когато започнем да изследваме това, постепенно се разкрива и сглобява картина, която те никога не са виждали, често те дори не осъзнават какво им се е случило, те знаят само как им се е отразявало, докато растат. Преглеждането на минали преживявания може да бъде болезнено, но е много важно. Ето защо, ако сте възрастен, дете на нарцистичен родител, ви насърчавам да се задълбочите малко повече в живота си с някой, който може да ви помогне, който разбира.

Не всички професионалисти разбират това, не всеки е преживял нарцистично насилие, защото, ако не сте го преживели, ако не сте го изпитали, не можете да го разберете. Не можете да го научите в училище или колеж. Това знание не може да се преподава. Трябва сами да го преживеете, за да разберете колко безумно може да бъде и че няма логика да се обясни.

Благодаря ви, че ми позволихте да говоря с вас днес по тази тема, която ме вълнува много. Наистина вярвам, че е важно да се коригира това, да се дадат на възрастните деца необходимите инструменти. Ако имат родител насилник, те няма да получат тези инструменти. Вярвам, че това са нещата, които трябва да се преподават в училищната система, за да могат децата да станат по-устойчиви на контрола и властта на своите нарцистични родители.

Източник https://www.youtube.com/watch?v=Zs39OIDWcZU&t=23s

Ранди Файн е всеотдаен пионер в движението за борба с нарцистичното насилие, световноизвестен експерт по нарцистично личностно разстройство и сертифициран треньор по невропроцесиране. Тя е радиоводеща, автор и треньор, базирана във Флорида. Чрез богатия си опит, прозрения и мъдрост, тя предлага надежда, състрадание и изцеление на другите. Ранди е автор на новаторската книга „Близки контакти от най-лошия вид: Ръководство за изцеление и възстановяване за оцелели от нарцистично насилие“ и завладяващите мемоари „Клифидж Роуд“. Като треньор, Ранди е специализирана в (но не се ограничава до) подпомагане на хора да се справят с проблеми, свързани със съзависимост във взаимоотношенията, насилие при нарцистично личностно разстройство, емоционални граници, освобождаване от миналото и нездравословна вина. Блогът на Ранди Файн „Информация и препоръки за нарцистично насилие“ се чете в 180 страни по света. Тя е водеща на радиопредаване в блога си „Прекрасно време за изцеление: убежище за вашето емоционално благополучие“. В популярното си предаване тя интервюира водещи фигури в техните области, обсъждайки умения за самопомощ и духовен живот, които лекуват и подобряват живота на хората.

/

Цели: Създаване на ситуация, при която членовете на групата изпробват модел за преодоляване на кризисни ситуации и вземане на решения; развитие на лидерски качества – способност за анализиране на информация; оказване групова подкрепа и демонстриране важността и ефективността на груповата работа при решаване на проблемни ситуации, ролята на лидерския стил в действие.

Размер на групата: без ограничения

Ресурси: не са задължителни.

Време: 30-60 минути.

Ход на играта

Психодраматично упражнение, което помага да „олицетворим“ проблемите си, да придадем образност на търсенето на изход от проблемна ситуация и да получим групова подкрепа.

Всеки може да разкаже на групата за проблемна ситуация, която би искал да разреши. След описание на ситуацията се провежда групова дискусия. Етапите за решаване на проблема са написани на дъската. Може да има няколко такива.

Например, искате да организирате рожден ден, но не се смятате за майстор в организирането на този вид парти. Разделяте решението на проблема на етапи.

1.Къде и кога да насрочим партито?

2.Как да поканим гости?

3.С какво да почерпим гостите?

4.Какво да правим с гостите, освен угощението?

Всяка подтема „получава свое лице“. Играчът (Героят), който ще се опита да разреши трудната ситуацията избира някой от групата, който ще бъде „лицето“ на първата стъпка (подтема) в решаването на проблема, след което назначава „отговорник“ за втората стъпка и т.н.

Когато всички стъпки са персонифицирани, поставяте задачата на плоскост: всеки заема мястото си в стаята по ред – сяда на стол и чака своя ред. Така се изгражда своеобразен „път към целта“.

Героят започва с първия етап. Той се приближава до избрания асистент и започва да обсъжда с него всичко, което може да помогне за успешното преодоляване на този етап. В нашия пример, Героят и Човекът от първия етап обсъждат всички плюсове и минуси за организиране на парти у дома, пикник сред природата, посещение на кафене или ресторант и може би по-нетрадиционни варианти за празнична среща: съвместно посещение на кино, театър, сауна, изложба... По един или друг начин, след като е решил първия въпрос, нашият Герой решава къде и кога ще отпразнува рождения си ден.

Към втория етап Героят подхожда заедно с асистент –  Човекът от първия етап – участник, който вече е частично запознат с проблема, с подхода към него, с очакванията на Героя. Заедно те преодоляват този етап. Четирима души ще участват в придвижването към целта на следващия етап: Героят, двама асистенти (асистенти от първия и втория етап) и Човекът от третия етап.

Материали за обучителя

Всеки лидер (директор, управител, началник, мениджър...) е зает с решаването на много задачи едновременно. Три от тях са своеобразни „китове“, върху които се крепи ефективното лидерство. Става дума за необходимостта от:

-постигане на максимално най-висок резултат, т.е. фокусиране на организацията върху изпълнението на задачата, постигането на целта;

-развитие на взаимоотношения в екипа, които ще помогнат на служителите да бъдат максимално ефективни като екип;

-подкрепа на отделния служител като личност в неговата самореализация, в това доколко може да бъде най-полезен на екипа и в постигането на желаната цел.

Социалната същност на една организация се проявява именно във факта, че целта, която е поставена пред нея, може да бъде ефективно постигната, ако се вземе предвид „човешкият фактор“. Този подход е тясно свързан с Училището за човешки отношения, за основатели и водещи идеолози на което се считат Мери Паркър Фолет (1869-1933) и Елтън Майо (1880-1949). Те забелязали и експериментално потвърдили, че хората не винаги се държат рационално, реагират двусмислено на икономически стимули и изискват индивидуален, а не стандартизиран подход. Техните експерименти в завода Western Electric разкрили следните закономерности:

-ясно дефинираните операции и добрите заплати не винаги водят до повишена производителност;

-сили, възникващи по време на взаимодействията между хората, могат да надхвърлят и често са надхвърляли усилията на мениджъра;

-натискът от страна на колегите в групата често се оказва по-ефективен от желанията на ръководството и материалните стимули.

От гледна точка на Училището по човешки отношения могат да се идентифицират следните фактори за ефективно лидерство:

-добро познаване на формалната и социалната структура на организацията;

-разработване на общ за структурата език за общуване;

-такова развитие на системата за комуникация, което отчита мненията на страните;

-разработване на мерки за предотвратяване на съпротивата срещу нововъведенията;

-отчитане на зависимото положение на работника и неговия стремеж да укрепи статуса си;

-отчитане на емоционалната страна на човешката природа.

Хората се обединяват само когато имат възможност да постигнат желаните лични резултати: в реализирането на своите способности, в получаването на статус и уважение, в материалните доходи, в признанието на своите способности, знания, таланти, в професионалното израстване.

Лидерът изгражда своите взаимоотношения във всеки от трите кръга на влияние, като по този начин определя стила и успеха на своето ръководство.

/

Цели: Овладяване на активен стил на общуване и развитие на партньорски отношения в групата; трениране в определяне на ясни и отчетливи признаци на лидерско поведение, осъзнаване на лидерските качества; практикуване на съвместна работа по групова задача, анализиране влиянието на различните стилове на ръководство върху резултата; демонстриране на практика на различията, присъщи на подхода на различните типове лидери към решаването на проблем и изпълнението на техните лидерски функции, както и влиянието на позицията на лидера върху резултата от груповата дейност.

Размер на групата: 20-25 души.

Ресурси: флипчарт, маркери за бележки.

Време: 1-1,5 часа.

Ход на играта

Първи етап

Инструкция: Разположете се удобно, концентрирайте се и се опитайте да си представите как бихте продължили изречението: „Когато мисля за лидер/лидери, аз си представям“.

След това водещият предлага дискусия по следните въпроси:

„Нека споделим за лидерите, чиито образи сте си представили. Кои са най-ярките черти на тези личности?, Кой човек е лидер? Смятате ли, че следното определение е правилно: „Лидерът е някой, който ръководи група, който определя основните насоки на нейната дейност и влияе върху поведението на нейните членове.“ Какво бихте могли да добавите/промените в предложената формулировка?

Има формални и неформални лидери. Кой е вашият лидер?

Често се определят два вида лидерство: делово (с лидер, който мотивира групата да работи за постигане на цели, но не взема предвид емоционалното състояние на членовете на екипа) и социално-емоционално (с лидер, който взема предвид емоционалните потребности на подчинените в процеса на съвместни дейности). Кой от двата (или смесени?) вида лидерство предпочита вашият персонаж? Какво можете да кажете за стила на лидерство, присъщ на вашия персонаж – демократичен, авторитарен или либерален?

Втори етап

Водещият разделя групата на три подгрупи и предлага, всяка група да избере по един член за лидер. След приключване на изборите, водещият се съгласява с кандидата на първата подгрупа и му определя ролята на лидер, работещ в демократичен стил. Съгласява се и с кандидатурата на лидера на втората група. Определя неговия стил на лидерство като либерален и не одобрява решението на третата подгрупа. Самият водещ назначава в тази група лидер-автократ, склонен към авторитарен, диктаторски стил на ръководство.

След това обявява групова задача. Тя е еднаква за всяка подгрупа: да се завърже възможно най-дългата верижка от връзките на обувките на участниците в подгрупата. На групите се дават 5 минути за тази работа.

Обсъждане

1.Коя от групите се справи със задачата по-добре от другите, коя е на второ място и коя е на трето място?

2.Как реагира групата на демократичния/либералния/авторитарния лидер?

3.Как и по какви начини се прояви ролята на лидера на подгрупата? Според Вас какъв тип и стил на лидерство е за предпочитане?

4.Какъв стил на лидерство според Вас би бил оптимален:

-в ситуация на домашна кавга между съпрузи;

-В ролята на:

-капитан на кораб, който е претърпял корабокрушение в океана;

-ръководител на ученическо парти по време на подготовка за фестивал;

-директор на училище, поставен в кризисна ситуация поради текучество на персонала;

-учител по време на експерименти, свързани с електрически уреди;

-ръководител на литературно студио по време на подбора и обсъждането на истории, които ще бъдат включени в следващия брой на алманаха.

5.На какво се основаваше Вашият избор във всеки конкретен случай?

Материали за обучителя

Д. Макгрегър установява, че конкретните методи на работа на лидера зависят от общата концепция, към която този лидер се придържа по отношение на хората. Макгрегър идентифицира две възможни концепции, наричайки ги Теория X и Теория Y. Теория X е песимистичен поглед върху човешката природа. Мениджърите, които изповядват Теория X, изхождат от убеждението, че човекът е мързелив по природа, избягва работата и свързаната с нея отговорност. Те вярват, че подчинените им преследват собствените си егоистични интереси, че не се интересуват от интересите на организацията, че хората в по-голямата си част не искат да вземат решения самостоятелно, а са склонни да се подчиняват на решенията на висшестоящи лица. В резултат на това такъв мениджър е принуден постоянно да контролира подчинените си, защото е убеден, че те трябва да бъдат проверявани, подтиквани и дори наказвани, когато не искат да полагат усилия.

Обратно, Теория Y предполага по-позитивен поглед върху човека. Нейните привърженици вярват, че човекът е естествено активен и способен да организира собствените си дейности, че при благоприятни условия се стреми към отговорност, към самостоятелно вземане на решения, като същевременно демонстрира присъщото си творческо въображение. Лидер, който изповядва Теория Y, няма да оказва натиск върху хората, нито ще ги заплашва с наказание, а по-скоро ще им даде пълна свобода на действие.

Развивайки теорията на Макгрегър, В. Оуши предлага друг вариант на отношение към човека, наричайки го Теория Z. Лидерите, които се придържат към Теория Z, изхождат от факта, че хората се характеризират с известна активност, но без подходящо управление най-вероятно ще работят неефективно. Такива лидери се стремят да установят доверителни и кооперативни отношения със своите служители, стараят се да възпитават в подчинените лоялност към организацията и организират работата по такъв начин, че обикновените работници и управленският персонал да вземат най-важните решения заедно.

Лексикон на властта

В различни сфери на живота хората извършват значителен брой актове на власт – в личния си живот (влияние в семейството), в професионалната сфера (влияние върху подчинени, колеги) и др. В една организация властта е ресурс, въплътен в растежа на реда, повишаване на нивото на организираност и регламентиране на живота във всички параметри на дейността.

Лидерството и властта не могат да бъдат разделени, тъй като властта изразява реално лидерство. Властта означава способността да се проявява свобода на действията в съответствие със собствените цели и своята воля.

Достъпността (възможността за използване) до източници на власт води до увеличаване на броя на действията, които осигуряват влияние върху други хора. Колкото по-достъпни са източниците (средствата) на власт, толкова по-често субектът се стреми да влияе върху поведението на другите.

В обществото властта е средство за влияние, подчинение, принуда в съответствие с фактическия или предполагаем баланс на силите в обществото, насочено към съхранение на съществуващото положение.

Класификация на носителите на власт

В съвременното общество съществуват социални и професионални групи, които поради специалното си положение служат като центрове на власт. Според политолозите динамиката на тези групи е следната.

-преди XX век – аристокрация, плутокрация, бюрокрация, демокрация, геронтокрация, теокрация, автокрация;

-през XX век – плутокрация, бюрокрация, демокрация, теокрация, автокрация, партокрация, райтокрация, технокрация.

1.Аристокрацията – власт на потомствено избрани, привилегировани благородници. Въз основа на класови привилегии, аристокрацията държи здраво властта до появата на републикански демократични режими. С премахването на наследствените класови привилегии, през XX век в повечето страни аристокрацията престава да бъде стабилна властова структура, въпреки че в редица страни запазва номиналния си статут (Англия, Испания, Италия, Саудитска Арабия).

2.Теокрацията – власт на религията. Обусловена от желанието на религиозните водачи да влияят върху държавните органи, както и от значителното влияние на религията върху масовото съзнание. Теокрацията се проявява най-пълно, когато властта е пряко концентрирана в ръцете на духовенството (Ватикана, Иран), както и в случаи на религиозна експанзия от една или друга конфесия (вероизповедания) (например, ислямски фундаменталисти в Алжир).

3.Геронтокрация – власт на старейшините. Тя възниква в ранните етапи от развитието на обществото, основана е на уважение към опита и знанията на по-старото поколение. Съществува в една или друга форма и днес.

4.Бюрокрация – власт на чиновниците. Характерна за всички етапи на историческото развитие. Властта на бюрократите се основава на достъпа им до секретна, стратегически важна информация, познаване на технологии за управление, групова солидарност и организация. През ХХ век въвеждането на информационните технологии в управлението засили властта на бюрократите чрез информационни ресурси.  

Бюрократите са ругани винаги и навсякъде. Но всички разбират отлично, че е невъзможно да се живее в общество без административен апарат – чиновници. Съществуват следните подвидове бюрокрация:

-формализъм – следване на буквата на инструкциите преди всичко, без да се отчитат реалните обстоятелства и жизненоважни интереси;

-волокита – недобросъвестно забавяне, задържане, отлагане на решения, дейности, на всякакъв бизнес поради бумажнина, несъстоятелност или умишлено изнудване;

-казенщина – наблюдение на работата с привидно спазване на абсолютно незначителни детайли в ущърб на практическата работа; бездушен формализъм, рутина (шаблон); отсъствие на творчество и човечност в отношенията; буквоядство.

-волунтаризъм – вземане на субективни, произволни решения, без отчитане на обективно съществуващите условия и закономерности; „творческа слепота“; система от възгледи, които признават за водеща волята, а не разума – „искам, значи трябва и мога“.

5.Сциентокрация (наукокрация) – власт на знаещите над незнаещите; форма на управление на държавата, при която вземането на управленски решения и при провеждане на избори, решаваща дума имат хората, които са с най-голям принос в научната, културната, образователната и социалната сфери. През цялата си история човечеството е било принудено да се бори за съществуването си. Природата му е дала едно предимство – да разбира същността на законите на заобикалящия ги свят.

6.Плутокрация – власт на имащите богатства над нямащите богатства.  Присъща е на всички етапи от развитието на обществото. Богатството осигурява на своите притежатели допълнителни ресурси: достъп до по-добро образование, възможност за подкупване в явен или неявен вид на политически привилегии, партии и обществено положение. През XX век силата на богатството се проявява повече под формата на международни организации на финансовите олигархии, които диктуват волята си чрез замаскирани средства посредством групи за влияние, лобиране за интересите на банкери, индустриалци и представители на военно-промишления комплекс. Плутократите предоставят финансова подкрепа на своите кандидати на избори.

7.Партокрацията – власт на партийните структури, власт на организираните над неорганизираните. Партокрацията се проявява през ХХ век, когато кандидатите за най-високите държавни позиции са номинирани изключително на партийна основа. Политическата мобилност, професионалният подход към политиката и представителството на интересите на широки слоеве от населението им дават допълнителни предимства пред другите участници в политическия процес. Политическите партии са носители на модели за устройство на властта и е невъзможно да се избегне партийността, самият факт на възникването и съществуването на партиите, тяхното влияние върху живота на обществото ги утвърждава.

8.Райтокрация (правокрацията) – властта на тези, които пишат, над тези, които четат. В момента обществото е преминало от постиндустриалната епоха към информационната епоха. Цялата информационна среда, в която се намира човек, е сто процента изкуствена. Хората знаят и разбират само това, което им е било предварително подготвено и представено от райтокрацията. „Писатели“ са всички, които произвеждат информация във всякаква форма: текстова, визуална, аудио, компютърна и др. Много малка част от знанието, което определя политическото поведение на човек, се придобива от всеки човек чрез личен опит, общуване и др.

Дори най-съкровените и откровени сведения, с които се гордеят „читателите“, почти винаги са били съчинени и публикувани някога от райтократи, без знанието на собственика ѝ или дори без подозрение за това. Поведението дори на властелините на върховната политическа власт се определя от работата на райтократите, защото те са органите на възприятието и пазители на паметта на обществото. Например, ако в политическия живот на едно общество са се случили определени събития, нека ги наречем: а, б, в, г, д и др., то при запомнянето и възпроизвеждането (интерпретирането) могат да възникнат неволни или умишлени грешки. Информацията обаче винаги изглежда граматически, стилистично и логически напълно правдоподобна. Проблемите на всички политически вождове винаги са били свързани с различни видове умишлени или неумишлени психологически грешки от страна на райтократите.

Райтокрацията е властта на медиите – т.нар. четвърта власт. По-точно, тя се отнася до властта на собствениците на пресата, радиото, телевизията и професионалните журналисти. Райтокрацията е продукт на ХХ век, станал възможен благодарение на развитието на техническите възможности в медиите и достъпността им за по-голямата част от населението. Реалната власт се проявява във формирането на общественото мнение, създаването на благоприятни или неблагоприятни образи на политиците и практиката на разследваща журналистика, която има широк политически резонанс.

9.Технокрация – власт на техническите специалисти. Явява се необходимо следствие от научно-технологичната революция. Изследването на космоса, потенциалът за използване на ядрени оръжия и нови форми на комуникация, както и най-новите био- и нанотехнологии – всичко това формира основата за нарастващото влияние на технокрацията. На практика това се проявява в набирането на научно-технически персонал във висшите органи на властта, навлизането на технократски подход в публичната политика и формализирането и стандартизирането на процеса на управление (формиране на виртуално правителство, електронни комуникации и онлайн комуникация). Влиянието на технократите присъства във всички сфери на политическия и обществения живот. Влиянието на наукократите и технократите върху политическите процеси, протичащи в обществото трябва да се разглежда като двойка, тъй като технократите често прилагат това, върху което работят наукократите.

10.Демокрация – власт на народа, власт на мнозинството над малцинството. Проявява се най-пълно в републиканска форма на управление, когато висшите държавни органи се избират от населението. Развивайки се в различни форми от древността, демокрацията значително затвърждава позициите си през ХХ век. Това е улеснено от отхвърлянето на класовите привилегии, всеобщото избирателно право и разширения достъп до образование и информация. Традиционно се приема, че демокрацията е най-добрата форма на управление на държавата. Но демокрацията не е подходяща за всички условия и не е идеална форма на държавно управление.

11.Автокрация – власт на личността. Свързана е със специалния статус на индивида във всички политически структури, започвайки от фараоните на древен Египет до съвременните президенти. На практика съдържанието и технологията на властта се реализират въз основа на съществуващия авторитет, политическа воля и интелектуално богатство на действащия политик, който носи лична отговорност за успехите и неуспехите на държавата. В човешката природа е заложено да се стреми не само да управлява другите, но и да търси такива, които да слуша, на които да се подчинява, от които да се ръководи.

12.Власт на мафията. Трансформацията на мафиотските структури в своеобразен център на властта е особено актуална през ХХ век. В повечето страни мафията, разчитайки на сивата икономика и корумпираните служители, засилва позициите си и се стреми да има свои представители във висшите органи на властта. У нас мафията, възниква след 1989 г., чрез глобални кражби в търговията, общественото хранене, енергетика, железопътния транспорт и други сектори, като днес е със стабилни позиции в партийни структури. В момента, разчитайки на представители както на „новата“, така и на „старата“ номенклатура, мафията се утвърждава в държавните органи.

Разпределението на властта, обсъдено по-горе, е характерно за повечето страни в съвременния свят. Значението на всеки център на власт обаче варира във всяка страна в зависимост от нивото на нейното социално и политическо развитие, мястото ѝ в световната геополитическа система, традициите и други фактори. С други думи, не бива да се приема автоматично демокрацията, като най-добрата форма на власт за всяко общество. Ефективността на формите на власт зависят от контекста – нивото на развитие на обществените отношения.
 

/

Инструкция: Прочетете въпроса и изберете най-подходящия отговор.

1.Колко често неочаквани проблеми ви изваждат от равновесие?

Никога – 0. Почти никога – 1. Понякога – 2. Доста често – 3. Много често – 4.

2.Колко често ви се струва, че най-важните неща в живота ви са извън вашия контрол?

Никога – 0. Почти никога – 1. Понякога – 2. Доста често – 3. Много често – 4.

3.Колко често се чувствате „нервен“ или потиснат?

Никога – 0. Почти никога – 1. Понякога – 2. Доста често – 3. Много често – 4.

4.Колко често се чувствате уверени в способността си да се справите с личните си проблеми?

Никога – 4. Почти никога – 3. Понякога – 2. Доста често – 1. Много често – 0.

5.Колко често чувствате, че всичко върви точно както искате?

Никога – 4. Почти никога – 3. Понякога – 2. Доста често – 1. Много често – 0.

6.Колко често успявате да контролирате раздразнението си?

Никога – 4. Почти никога – 3. Понякога – 2. Доста често – 1. Много често – 0.

7.Колко често чувствате, че не можете да се справите с това, което се иска от вас?

Никога – 0. Почти никога – 1. Понякога – 2. Доста често – 3. Много често – 4.

8.Колко често имате усещане, че ви съпътства успеха?

Никога – 4. Почти никога – 3. Понякога – 2. Доста често – 1. Много често – 0.

9.Колко често се ядосвате за неща, които не можете да контролирате?

Никога – 0. Почти никога – 1. Понякога – 2. Доста често – 3. Много често – 4.

10.Колко често смятате, че са се натрупали толкова много трудности, че е невъзможно да бъдат преодолени?

Никога – 0. Почти никога – 1. Понякога – 2. Доста често – 3. Много често – 4.

Интерпретиране на резултатите

Резултатите се обработват чрез сумиране на баловете, получени от всеки въпрос. Стресоустойчивостта се определя с помощта на таблицата, въз основа на резултата и възрастта на изследваното лице.


/ 

Цели на занятието:

-Обучение на осъзнаване на успехите и неуспехите: да се ​​помогне на децата да разберат, че успехите и неуспехите са нормална част от живота.

-Развиване на умения за позитивно отношение: да се научат децата да реагират на успехите с благодарност, а на неуспехите – с аналитичен подход.

-Развитие на емоционална устойчивост: да се повиши способността на децата да се справят с емоциите, свързани с успехите и неуспехите.

-Изграждане на екипен дух: да се укрепят взаимоотношенията между участниците чрез съвместна дискусия и упражнения.

Време: 60 ​​минути.

Задачи:

-Обсъждане на дефинициите за успех и неуспех.

-Споделяне на лични примери и опит.

-Запознаване с техники за анализ и регулиране на емоциите.

-Предлагане на практически упражнения за затвърждаване на уменията.

Структура на занятието

1. Въведение (10 минути)

Приветстване на участниците. Установяване на контакт.

Обяснение на целта на тренинга: „Днес ще се научим как правилно да възприемаме успехите и неуспехите, за да направим живота си по-ярък и по-добър.“

Дефиниция за успех и неуспех: Помолете децата самостоятелно да формулират какво означават за тях успехът и неуспехът.

„Животът ни е изпълнен с много различни събития, включително както успехи, така и неуспехи. И това е естествено. Губещите мечтаят винаги да имат успех и нищо друго освен късмет. Успешните хора се радват на успехите и се учат от неуспехите. Невъзможно е да се отървем от неуспехите.

Но възможно ли е да се научим да живеем така, че успехите далеч да надвишават неуспехите?

Успехите и неуспехите винаги ще има в живота ни, но е възможно да се научим да живеем така, че една „черна“ серия да води до голям успех.

И също е възможно да се научим да живеем така, че вашите мисли и чувства да създават успехи, а тези успехи да създават нови успехи“. 

2. Загрявка (10 минути)

Игра „Кой съм аз?“: Всеки участник записва на листче известна личност или персонаж, свързан с успешна или неуспешна история, а останалите трябва да познаят кой е, като задават въпроси. Това ще създаде приятелска атмосфера и ще подготви за по-нататъшна дискусия. За улеснение, водещият може да определи избора на персонаж да е в определена сфера, дейност, професия и пр.

Практикува се и втори вариант на упражнението. Всеки записва на лепящо листче името на действително лице или персонаж и след това го залепва на челото на избран от него участник. По-нататък, един след друг всеки участник задава въпроси към останалите, за да разбере името на лицето или персонажа, записан на листчето върху челото му. Например, Мъж ли е? Българин ли е? Млад ли е? Спортист ли е? Учител ли е? и т.н.

3. Упражнение „Радостта от неуспеха“ (10 минути)

Групова работа: Разделете децата на малки групи и дайте следната задача: „Моля всеки от вас да си спомни събитие от вашия живот, което първоначално сте възприемали като неуспех, но по-късно сте осъзнали, че всъщност е оказал много благоприятно влияние върху вас. С други думи, спомнете си събитие, което ви е позволило да разберете радостта от неуспеха и го споделете с членовете на вашата подгрупа“.

Всеки участник се редува да споделя своя провал в малката група.

След това всички обсъждат заедно как да превърнат неуспеха в поука. Например: „Какво научих от тази ситуация?“

Рефлексия: Трудно ли ви беше да си спомните събития от живота си? Какви събития, свързани с вашите успехи или неуспехи, ви идваха на ум най-често?

4. Намерете 5 предимства за всяка негативна ситуация (10 минути)

Работа по двойки: За всяко негативно събитие намерете 5 предимства, 5 положителни аспекта на конкретен проблем.

Например, били сте уволнени от работа. Предимства на тази ситуация:

-чудесна възможност да се отпуснете малко;

-работата така или иначе е била неудовлетворяваща, така че сега получавате възможност да намерите нещо по-интересно;

-можете да наваксате със съня;

-чудесен шанс да получите по-високоплатена позиция;

-липсата на заплащане – шанс да се научите как да управлявате личния си бюджет по-ефективно.

Това ще ви помогне да преместите фокуса си от проблема към други аспекти на ситуацията и ще ви помогне да намерите решение по-бързо.

Важното е децата да осъзнаят, че винаги имат алтернатива.

Ситуации:

1. Получихте лоша оценка на тест.

2. Счупихте част от училищното имущество и трябва да го платите.

3. Изгубихте училищната си униформа.

4. Всички пари, които родителите ви дадоха за целия месец, бяха откраднати.

5. Не стигнахте до финалния кръг на училищна олимпиада.  

6. Не успяхте на единния държавен изпит.

7. Не бяхте приети в специалността на университета, който искахте.

Рефлексия: Учениците споделят мислите си с групата в кръг.

5. Знаем как да реагираме на проблеми, но знаем малко за това как да реагираме на успеха! И за да умножим успеха, трябва да знаем как да реагираме правилно на него.

Как обикновено реагирате на успеха? Как иначе можете да го направите?

Упражнение „Стол за хвалене“ (10 минути)

Поставете стол в центъра на стаята. Всеки участник се редува да сяда на стола и да се хвали с успехите си.

Останалата част от участниците имат за задача да ги подкрепят, като пляскат с ръце или кимат одобрително. След като всички са седнали на стола, обсъдете какво е чувството да споделят успехите си.

„Какво ви даде престоят на „стола на хвалбите“? Лесно ли ви беше да се хвалите публично?“

6. Заключение (10 минути)

Дискусия: Какво ново научиха всички по време на тренинга? Как се промени възприятието им за успехи и неуспехи? „Промени ли се отношението ви към някакви събития в живота ви?“

Рефлексия: Помолете всеки участник да сподели една фраза, която ще запомни след обучението.

Раздайте материали с техники за позитивно възприемане на успехите и неуспехите, обсъдени по време на занятието.

Заключение

Благодарете на участниците за активното им участие и откритост.

Напомнете, че успехите са прекрасни, но от неуспехите се учим.

Предложете на групата да пише за новите си успехи, постигнати след обучението, за да поддържа общо позитивно настроение.

Този план за обучение „Моите успехи и неуспехи“ не само ще помогне на децата да разберат стойността на своите постижения и неуспехи, но и ще създаде безопасна среда за анализ и обсъждане на техните емоции.

/

Забележка: Материалът е предназначен за подготовка на едночасово занятие (дискусия) с ученици на възраст 10-12 години.

От незапомнени времена образът на майката е бил възхваляван и почитан от всички народи с различни вероизповедания. Смята се, че майката влияе не само върху здравето на детето, но и върху цялата му бъдеща съдба – такава е тясната връзка между тях. Нищо не е по-силно от майчината любов, което прави майчината молитва най-силна, а нейното проклятие – най-страшно. Всеки може да отговори на въпроса защо майката е важна в живота на човек и отговорът на всеки ще бъде уникален.

Какво означава майката за всеки?

С появата си на света, първият човек, когото вижда бебето е майка му. То може да я разпознае като една от хиляда, защото гласът ѝ го е успокоявал, когато е било тревожно и само в утробата.

Докато преминава през всички етапи до зрял млад човек, именно майката е винаги редом: слуша, учи, подкрепя, напътства и смъмря. Тя никога няма да съди, дори ако детето греши. Да, тя може да смъмри или накаже, но това ще бъде направено само от голяма любов и огромно чувство на вълнение.

Всички важни моменти в живота се случват покрай нея: първите стъпки, първата лъжица каша,  след това тя води детето за ръка до детската градина, а след това и до първи клас. Първата любов и първите трудности се преживяват само благодарение на нея.

Значението на майката в живота е трудно да се прецени:

-тя учи детето да различава доброто от лошото, внушава морални и нравствени принципи;

-тя го учи на основни умения: седене, ходене, самостоятелно хранене, почистване след себе си;

-тя вярва в детето, когато се бори, подкрепя го и го насърчава.

Невъзможно е да се изброи всичко, което майката дава на човек. Можем да назовем само най-важните моменти, но колко още малки неща, като напомнянето му да си сложи шапка, също говорят за майчината любов.

Възникването на отношенията между майката и детето

Връзката между майка и дете започва от момента на зачеването и само се засилва през целия живот. Неслучайно се казва, че майката е човекът, който ни познава девет месеца по-дълго от другите.

Статистиката показва, че бебетата, родени много преждевременно, имат по-висок процент на оцеляване, ако майките им са постоянно с тях, говорят с тях, казват им колко много ги обичат и копнеят за тях.

Постоянното докосване на бебето също влияе върху развитието на отношенията. Бебетата, на които липсва майчина топлина в детството, по-късно израстват като възрастни с психологически проблеми. За разлика от тях, децата, заобиколени от майчина любов и внимание обикновено израстват като уверени възрастни.

Каква е ролята на майката през различните периоди от развитието на детето?

Има различни етапи в процеса на изграждане на връзката между майката и детето ѝ, всеки от които има свои собствени функции за майката:

1.Пренатална. Тази връзка се установява през цялата бременност. Например, много жени забелязват, че новороденото улавя настроението на майката и е много възприемчиво към него. Това е едно от последствията от силната пренатална връзка.

2.През първите месеци след раждането. Жените, които са родили знаят от първа ръка, че гледката на новородено бебе влияе не само на емоционалното, но и на физическото им благополучие. Ярък пример е отделянето на окситоцин и увеличеният поток на мляко от гърдите при докосване на новороденото.

3.Кърмене: Близкият контакт с майката по време на кърменето помага на бебето да се чувства сигурно.

4.Общуване и реакция на подадените сигнали. Малките деца винаги тестват границите на родителите си, плачейки при всяка възможност, изследвайки техните граници. Обикновено първата жертва на манипулация е майката, която идва тичешком веднага щом чуе недоволен плач.

5.Чувство за безопасност и доверие. Когато всички потребности на детето са задоволени, то се чувства под надеждно крило. Това е типично не само в детството, но и при по-големите деца: ето защо много тийнейджъри се държат предизвикателно, знаейки, че майка им ще ги защити и подкрепи във всяка ситуация.

6.Пример и подражание. „Детето се учи от това, което вижда в дома си: родителите му са пример за него“ – тази елементарна народна мъдрост подсказва, че децата често имитират поведението на родителите си, особено на майка си.

През всички тези етапи през целия живот се изгражда силна връзка между майката и детето и влиянието им едно върху друго е взаимно.

Каква роля играе майката в семейството?

Ако разгледаме ролята на майката в семейството, тя също е многостранна:

-психолог: решава проблеми на всички членове на семейството, слуша търпеливо, дава мъдри съвети;

-готвач: кой друг ще нахрани цялото семейство, ако не майката – само тя може да приготви вкусна вечеря, която отговаря на потребностите на всички членове на семейството;

-възпитател: внушава чувство за добро и лошо, за това кое е приемливо и кое не; учи на отговорност и доброта към другите;

-хигиенист: хубаво е да се прибереш в чиста къща, която става такава благодарение на майчините усилия;

-организатор: организиране на рождени дни, купуване на подаръци за годишнината на баба, празнуване на Нова година и украсяване на къщата за празниците – всичко това пада върху плещите на мама.

Без мама ежедневието на семейството би се забавило и би било трудно да се разпределят отговорностите ѝ между останалата част от семейството, ето защо тя е толкова важна.

Майката е и първият наставник

Не е трудно да се даде аргументиран отговор на въпроса защо една майка е първият наставник за всеки. Още от първите дни от живота тя учи на много неща:

1.Общуване с другите чрез личен пример.

2.Навици за самообслужване: как правилно да си миете зъбите, да си миете ръцете, да държите правилно лъжица и химикалка и т.н.

3.Грижа за близките: от детството детето разбира, че майката също е човек, който се нуждае от почивка. Даването на почивка от време на време е важно за подкрепа на емоционалното благополучие на семейството.

4.Жертвеност: чрез своя пример тя учи, че винаги е възможно да жертваш времето си, любимата си храна и други радости в живота за този, когото обичаш.

5.Приемане на нови знания. Още от първите учебни дни майката е тази, която се грижи за добрите оценки и успешното усвояване на нови знания и умения.

6.Развиване на здравословен начин на живот, защото да си здрав означава да си щастлив.

7.Безусловна любов към семейството и близките: както тя обича, без да иска нищо в замяна, така и детето трябва да дава любовта си, без да мисли за лична изгода.

Майката е пример за подражание не само в детството, но и в зряла възраст. Тя се явява поддръжка и опора във всяка ситуация.

Как майката влияе върху детската психика?

Тъй като майката прекарва по-голямата част от времето си с детето, тя играе решаваща роля за оказване на влияние върху светогледа и развитието на детето. Майката е тази, която може да осигури психологически комфорт на детето или обратно, да му нанесе най-дълбоката психологическа травма.

Първото нещо, от което се нуждае детето след раждането, е чувство за безопасност и сигурност. Майката е тази, която може да осигури това чувство чрез близък тактилен контакт.

Емпатията се развива у детето и чрез влиянието на възрастните: наблюдавайки близките, то се учи на състрадание и способност да оценява състоянието на околните.

Личността на майката и нейното възприятие за света несъмнено влияят върху светогледа на детето, тъй като то често имитира нейното поведение.

Майката е тази, която може да формира адекватна самооценка на детето, като го хвали и критикува съответно на ситуацията и действията му, и като му помага в трудни ситуации. По този начин, една майка може да оформи както силна и уверена личност, така и възрастен, пълен с несигурност и вътрешни психологически проблеми.

Как да поддържате връзката с майка си?

За съжаление, с напредване на възрастта, съхраняването на добри отношения с майка ви става по-трудно, тъй като изглежда, че съветите ѝ са без значение, сякаш тя няма много разбиране за живота. Важно е обаче да запомните, че всяко нейно действие и дума са опит да направи живота на детето си поне малко по-добър.

За да поддържате силна връзка с главния си родител, трябва:

-да сте благодарни: все пак тя се е грижила за вас от детството ви и сега е ваш ред да ѝ отвърнете със същото;

-да ѝ покажете значимостта й за вас: не забравяйте да я помолите за съвет, дори по незначителни въпроси: това ще я накара да се чувства необходима;

-да прекарвате свободното си време заедно: дори няколко разходки заедно или няколко чаши кафе със сърдечни разговори ще ви сближат още повече;

-не се срамувайте да изразявате чувствата си: важно е тя да ги чуе от най-близките си;

-винаги бъдете подкрепящи: помнете, че тя винаги ви е подкрепяла в най-трудните ситуации и не ви е натоварвала с проблемите си – време е да ѝ отвърнете със същото;

-поздравете я за празника навреме: за всяка майка празничният подарък не е толкова ценен, колкото отделеното навреме внимание;

-вслушайте се в мнението ѝ: помнете, че любимият човек иска само най-доброто за вас и няма да ви посъветва да правите нищо лошо.

През целия живот ролята на майката в живота на детето непрекъснато се променя, но нейното значение за детето остава непроменено завинаги.

Добре дошли в моя уебинар днес. Казвам се Ранди Файн и съм експерт по нарцистично насилие и треньор. Темата на днешния уебинар е: „Защо се озовах в токсична връзка с нарцисист“. Ако сте били в токсична връзка с нарцисист, несъмнено сте си задавали този въпрос и той е един от въпросите, които ми задават постоянно, много типичен – питате се: „Дали съм единственият, който се е въвлякъл в това?“ Истината е, че е много лесно да се увлечете в нарцистични отношения и самообвиненията са неуместни, защото никой не прави нищо лошо. Оказва се, че нарцисистите са просто брилянтни манипулатори и ние нямаме способността да общуваме правилно с тях или да забелязваме манипулациите им, освен ако не разберем какво правят и как го правят.

I.Какво привлича нарцисистите?

Днес искам да ви образовам по този въпрос, така че първият въпрос, който всички ми задават, е: „Какво привлича нарцисистите?“ Много хора ще кажат, че вероятно са имали насилствено детство или са били жертва на нарцистично насилие, което ги предразполага към такъв партньор. Това всъщност е причината за това поведение; това е една от причините, но не е единствената. Така че искам да разгледам всички различни причини, всички различни начини, по които можете да привлечете нарцисист към себе си.

Първата категория хора са прекалено мили, приятни, които лесно прощават или игнорират отблъскващото, токсично или нежелано поведение. С това имам предвид, че нарцисистът обикновено първо ви изпитва, като прави нещо, което би възмутило някой с много силни граници или много висока самооценка толкова много, че би искал да си тръгне. Нарцисистът наистина изпитва всеки човек, всяка цел, за да види колко добре може да ги манипулира.

Втората категория хора принципно привлечени от нарцисисти, са уязвимите и наивните, младите и невинните, без житейски опит, тези, които не са запознати с нашите обичаи или тези, които страдат от травма или загуба. Уязвим и наивен означава, че не сте преживели много от този свят или вярвате, че всички са прекрасни и просто искате да приемете всички при тези условия, давайки на всеки предимството на съмнението, което е било нормално през 50-те и 60-те години на миналия век, но вече не е нормално, защото живеем в много хищнически свят. Младите и наивните, неподготвените, с много малък опит в срещите и отношенията, незапознатите с обичаите. Така че, ако някой идва от друга държава, нарцисистът може да използва местните особености, за да го накара да се почувства така, сякаш трябва да разчита на него и да претърпи травма или загуба. Това прави такъв човек много уязвим. Например, ако някой преминава през развод, имал е прекрасен брак в продължение на 30 години, партньорът му умира и той скърби и сега, след всички тези години иска да се срещне отново с хора – той е много уязвим, защото просто приема, че всички ще бъдат като бившия му съпруг/съпруга и това може много лесно да бъде използвано.

Третата категория са тези, които са много емпатични, готови да спасят страдащите, ранените, предадените или преследваните. Знаете ли, нарцисистите са наистина добри в това да играят ролята на жертва и са наистина добри в това да накарат хората да мислят, че са били атакувани толкова много пъти, че винаги са били жертвата. Проблемът на някой друг никога не е в него, така че когато започне да казва: „О, знаеш ли, бившият ми имаше проблем с наркотиците“, „Бившият ми имаше психично заболяване“, „Бившият ми пиеше твърде много“, „Той или тя ми изневери толкова много пъти“ и той е жертвата, тогава състрадателният човек вероятно би му казал: „Много съжалявам, че това ти се е случило, никога не бих ти направил нещо подобно, никога не бих постъпил така с теб“ и този човек би повярвал на тези обещания. Той би ви казал истината: „Трябва да бъда честен с теб. Не знам как да обичам истински. Не мисля, че някога съм бил обичан истински“. Звучи сякаш се нуждаят от помощ и ако сте състрадателен или емпатичен човек, естествената склонност е да кажете: „О, ще те обичам толкова много и ще разбереш какво е любов“, но всичко това са изкушения.

Четвъртата категория са хора със слаби или неясни граници. Това са хора, които лесно се манипулират или влияят в разговор и не могат да кажат „не“. Нарцисистите знаят какво искат и ние трябва да бъдем много внимателни да не го показваме в началото, защото ще се увлечем. Хищници като нарцисистите търсят специално тези слабости у хората. Ако сте наистина добър, наистина честен и открит човек, когато за първи път срещнете такъв друг, просто ще му разкажете всичко за себе си. Но трябва да бъдем много внимателни да не правим това, защото те слушат и наблюдават тези малки знаци и когато ги видят, знаят, че са намерили някой от тази категория. Това може да ви изненада, защото не е непременно слабост или наивност, а точно обратното. Следователно, успешните, привлекателните и популярните личности могат да бъдат много магнетични за нарцисистите, защото последните са обсебени от фантазии за безграничен успех и талант и искат да се възползват от постиженията или статуса на другите, както и да постигнат величие чрез този съюз. Те искат да се съюзят с умни хора; биха могли да изберат някой, който печели много пари, който е на върха в своята област, а те искат точно това, мечтаят да го преживеят. Но това не означава непременно, че ако човек е твърде мил, твърде приятен, има слаби граници или просто е успешен ще бъде атакуван от нарцисисти.

II. Червените предупредителни светлини са пред очите ви.

1.Всички жертви на нарцисити виждат червени забранителни светлини в началото на едно запознанство с нарцисист, но ги игнорират. По-късно, когато потърсят помощ често се питат: Защо игнорирах сигналите? Видях ги. Не исках да се омъжвам за този човек. Видях червените светлини. Знаех го и дори още тогава осъзнавах, че нещо не е наред с мен“. Отговорът ми обикновено е: „Не, няма нищо нередно с теб“. Просто нарцисистите имат брилянтна способност да промиват мозъка на някого много, много бързо, в рамките на няколко дни. Те могат да се заровят в психиката ти и да проникнат в нея и ти започваш да променяш начина си на мислене. А щом това се случи, е много трудно да видиш истината, защото през очите ти се слага воал. Така че червените светлини, които се появяват в началото на контакта с нарцисист са типични. Те могат да бъдат много харизматични или симпатични, могат да бъдат душата на компанията и просто много забавни и наистина можете да се сработите бързо с някой такъв, мислейки си „твоя е моя човек“ или той може да играе ролята на жертва, както обсъдихме по-рано.

2.Скъсяване на дистанцията, разрушаване на личната граница и „откриване“ на човек, който твърди, че сте неговата сродна душа, въпреки че едва ви познава, а понякога (косвени контакти) това може да е дори преди да ви е срещнал. Така че, ако сте се запознали в приложение за запознанства или нещо подобно и си чатите с този човек, той може да заяви: „Не мога да повярвам, че най-накрая срещнах своята сродна душа“ или започва да ви споделя, че ви обича, въпреки че дори не ви познава. При тази атака вие се чувствате толкова добре да го чуете, а за хора, които са самотни и търсят компания това е начин да привлекат трети.

3.Експлозия на непреодолима химия, която бързо води до поява на потребност от интензивни сексуални преживявания. Първоначално те може да ви поканят у дома на вечеря или да ви помолят да ги поканите на вечеря. Така те искат да ви поставят на място, където след това могат да ви отслабят, докато между вас има огън, създаден от нарцисиста, докато сексуалните импулси са силни и когато най-накрая изпитате тази връзка, тя ще бъде просто зашеметяваща и ще ви издигне до немислими висоти. Хищниците обаче добре знаят това и по тази причина ще се стремят да ви вкарат в леглото възможно най-бързо, но ако се дърпате, ще заплашат или ще ви дадат да разберете, че може да си тръгнат.

4.Чувството на огромна наслада от този човек води до загуба на способност за рационалното вземане на решения. Това се случва всеки път, когато си мислите, че сте на седмото небе, мислите си, че току-що сте срещнали перфектния човек за вас и не можете да повярвате на късмета си. Еуфорията идва от химическите вещества в мозъка, стимулирани от нарцисиста, които са много подобни на наркотиците, така че предизвикват у вас вид зависимост и вие сте толкова еуфорични, че не можете да мислите за нищо друго – логиката просто ви изоставя.

5.Нарцисистът отразяват вашите лични преживявания, интереси или вярвания, за да демонстрира неоспоримостта на връзката. Те правят това – отразяват и връщат това, което вече сте им дали –  колкото повече информация дадете първоначално, толкова по-трудно ще бъде да се определи дали те отразяват. Но когато по-късно си спомните, ще забележите, че сте си „допаднали“ по толкова много неща, че е било свръхестествено. Може да не си спомняте нещата, които сте казали; може да не си спомняте всичко, но може да си спомняте част от него. Нарцисистите улавят намеци, те слушат всичко, което казвате и търсят начини, по които биха могли да отразят дори това, което мислите и още не сте изговорили. В този контекст, в предишните си връзки, те може да са били атеисти, но ако срещнат вярващ човек, те внезапно ще станат религиозни, като могат да се преструват много добре и да го правят доста дълго време.

6.Нарцисистът винаги бърза към целта. Той задълбочава отношенията си с жертвата, като прилага принуда за трайно обвързване или сключване на брак, дори преди жертвата да е готова за тази стъпка. В действителност, те искат да се уверят, че са ви пленили емоционално и затова може да се наложи да работят малко по-усърдно, но често искат да ускорят процеса, за да можете да се ожените много бързо. Може да забременеете много бързо или ако сте мъж, тя може да забременее много бързо, за да ви хване в капан, защото те няма да покажат негативната си страна, докато не са сигурни, че са ви пленили емоционално. Така че, след като сте женени, след като заживеете заедно и след като това което са искали да направят вече се е случило, тогава те ще изоставят всякакви преструвки и ще поставят началото на вакханалията – психологическото насилие

  7.Нарцисистите ще се съсредоточат върху всеки детайл от вашия личен живот, споделяйки малко за своя или може да говорят безкрайно за себе си и да не ви питат почти нищо. Това е фазата на небалансиран обмен на истории. Винаги казвам на хората, че когато за първи път се срещнат с тези нарцисисти, насилниците винаги провеждат това, което наричам интервю. Те ще ви зададат много въпроси за вас самите, защото искат да знаят къде е всяка ваша уязвимост. Ви ще мислите, че сте срещнали най-добрия си приятел, сродната си душа и имате безкрайно доверие на този човек, който ви дарява с внимйание, така че ще се отваряте към него все повече и повече. Благодарение на това интервю те разбират как именно да ви причинят болка, как да се подготвят да ви навредят и тази тактика ще бъде внимателно обмислена и адаптирана точно за вас. Всичко това ще бъде разкрито по време на интервюто.

8.Лоша математика. Нарцисистите винаги ще твърдят, че бившите им партньори са били неверни, че са имали проблеми със злоупотребата с вещества, че са били насилници, че са били психически нестабилни. Те правят това, защото трябва да станат жертви, трябва да ви покажат, че са станали жертви, защото така ще се харесат на вашата емпатична природа, те знаят, че нормалните хора са емпатични по природа. Така че те ще злословят бившите си и ще говорят за тях отвратителни неща. Това е история или разказ, който може да продължи през цялата ви връзка и вие винаги ще се доверявате, винаги ще вярвате, че тази последна негова съпруга (или неин съпруг) е била нетърпим злодей или толкова психично болна, че не е могла дори правилно да отгледа децата си. Искам да кажа, че историите, които ще чувате, могат да бъдат и много правдоподобни. Всичко, което един нарцисист казва, има определено ниво на правдоподобност, но разказът е изработен по такъв начин, че да го представи в светлината, в която иска да бъде видян, така че винаги ще намерите нещо, за което да се хванете и да останете в капана, което може да е правдоподобно. По тази причина не забравяйте – задължително проверявате, проверявате, проверявате всичко, което ви се казва. Не приемайте нищо за чиста монета. Ако ви кажат нещо за семейството или миналото си, приемете, че е лъжа или е украсено.

Имала съм много случаи, при които клиенти казват: „Тя имаше най-лошия бивш или той имаше най-лошата бивша, така че той просто се измъкна от такава ужасна връзка, нищо чудно, че се държи така“. Такива мнения репликирам с думите: „Виждали ли сте този бивш?“ Докато не го видите сами и сами не се уверите, не можете да вярвате, защото повечето от това, което казват нарцисистите е лъжа“. Както казах, има зрънце истина в тези лъжи, има известна правдоподобност в това, което казват, но по-голямата част от това, което ви говорят са  измислени истории.

9.Нарцисистите са вечните жертви, те не поемат отговорност за проблемите на миналото си и обвиняват за всичко другите. Поради структурата на това психично разстройство, нарцисистите нямат способности да приемат нищо негативно, насочено към тях, дори и да е казано нежно и внимателно. Те не могат да се извинят, не могат да приемат негативизъм, така че не го осъзнават; те просто се пързалят по тях като тефлон, но вината попада у вас, проектира се върху вас. Така че всеки път, когато се сблъскате с нарцисист по повод неговото поведение или нещо, което не харесвате в него, или нещо, което бихте искали да промени, това ще се обърне срещу вас – това е просто механизъм, който те не могат да усвоят. Това е психологическата конструкция на това разстройство. Точно както слепият човек не може да вижда, нарцисистите не могат да усвояват негативизма, така че се налага бързо да го изхвърлят извън себе си. Със сигурност има причини за това, в които няма да навлизам, защото това не е точно темата на днешния уебинар.       

III.Третото нещо, за което искам да говоря, са тактиките, които нарцисистите използват, за да задържат жертвите си в тези взаимоотношения. Не мога да ви кажа, не мога да си спомня за нито един клиент, който да не си е задавал въпроса: „Защо не ти казах за това?“ Работата е там, че когато се намирате по средата на връзка с нарцисист или дори в самото начало, когато сте силно опиянени от него, не виждате истината за това което се случва, а това се прави чрез много различни тактики. Например, повечето хора са чували за т. нар. „газлайтинг“. Той може да се приложи по пет различни способа, като нарцисистът извършва толкова много неща, че част от тях остават под радара ви, може би видими са едва 25% от това, което всъщност ви правят. Правят го чрез външния си вид, правят го чрез интонацията, правят го чрез поведението си. Не винаги е важно какво казват, а какво правят и как го правят. Така че, ако сте заседнали в тази връзка, е много, много трудно да се измъкнете, а ако все пак успеете, поздравете се, защото това е велик подвиг.

Ето тактиките, които нарцисистите използват, за да задържат жертвите си в отношения.

Първата тактика е промиване на мозъци, за което споменах по-рано. Това е фина тактика, използвана за задържане на ума на жертвата като заложник, психологически заслепявайки я и парализирайки способността ѝ да мисли самостоятелно. Когато сте външен наблюдател, можете критично да оцените случващото се, но когато сте в капана не сте наясно с това, докато сте парализирани в отношения с нарцисиста.

Втората тактика е газлайтинг, която току-що споменах. Това кара жертвите да не се доверяват на собствената си преценка, така че те не са сигурни дали това, което преживяват е наистина насилие и ще се съмняват в това, защото нарцисистът постоянно променя поведението си, така че никога не можете наистина да разберете насилника. Има моменти, когато той може да изглежда „нормален“, има такива при които той дори е нежен и  отзивчив, има моменти, когато може да изглежда сантиментален или дори да седи и да плаче, докато гледат филм.

Третата тактика е периодичното подкрепление. Това е любовно бомбардиране, използвано за периодично объркване на жертвите, като им пречи да се дистанцират. Тази романтична атака обърква жертвите, карайки ги да повярват, че нарцисистът се е променил към по-добро, което е всичко, което жертвата наистина иска. Тогава тя не желае да прекрати отношенията и продължава да вярва, че  нарцисистът ще се промени и нещата ще се развият по-добре по този начин. Периодичното подкрепление е играта на добрия/лошия полицай, при която той ще бъдат лош с вас и след това изведнъж ще направи нещо наистина хубаво или обратно – ще бъде наистина мил и ласкав до един момент, в който ще се преобрази в злодей.

 През цялото време докато се развива този сюжет, нарцисистът знае отлично какво искате и с леснина може да се превърне в това, но проблемът е, че емоционалната близост не е естествена за него, така че той не е в състояние да я поддържа много дълго. По този начин се създава цикъл с моментни проблясъци на доброта, но те са достатъчни, за да ви извади от равновесие, така че да си помислите, че виждате нещата погрешно, защото винаги се връщате към този първоначален човек и си мислите: „Но аз съм виждал този човек, знам, че този човек може да бъде прекрасен, знам, че ме обича и сега ето доказателство за това, просто по някаква причина този човек не може да ми показва това през цялото време и си заслужава да продължа да опитвам, да работя по въпроса, да го подкрепям с надеждата, че той може да се справи с това.“

Четвъртата тактика е яростта или мълчаливото отношение. Това е тероризиращо обусловяване, което кара жертвите да се страхуват да говорят или да прекратят отношенията. Мълчаливото отношение се нарича разрушителна ярост; това е способ, при който нарцисистите се ядосват, без да казват нищо и за много хора мълчаливото отношение е много по-болезнено от яростта, външната, силна ярост. Всичко това кара жертвата да трепери, защото тя искрено иска това безмълвие да бъде прекратено, но финалът на мълчанието може да настъпи само тогава, когато самата жертва падне на колене и помоли за извинение (обикновено за нещо, за което не е виновна) или да изрече фраза от типа:  „Нека просто забравим наранените чувства, обичам те“. С това жертвата поставя началото на нов процес – действия по нарцистичното хранене на насилника.

Петата тактика е обезценяването, постоянното унижение, което кара жертвите да се чувстват недостойни за по-добро отношение. Вие сте обезценявани, унижавани сте по различни начини, но всяко извинение се използва, за да ви покаже колко по-лош сте и в един момент ще започнете да си задавате въпроса: „Може би трябва да се смиря, може би наистина съм толкова лош. Изглежда, че ме обича и иска да ми помогне, така че ме критикува конструктивно“. Това винаги е някакъв вид критика, някакъв вид вина.

Шестата тактика включва постоянната критика – тя кара жертвите да вярват, че вина е тяхна за всичко което се обърква в отношенията; те са обвинявани за всичко. Ако някога се опитате да се изправите срещу нарцисист за нещо, което ви притеснява, в крайна сметка ще се окажете в онази заешката дупка, където разговорът се върти и върти и преди да се усетите, те вече ще са ви разпънали на кръст. Така че винаги ще бъдете обвинявани и след известно време ще започнете да го вярвате.

Номер седем са различни подли тактики, основани на лъжи и манипулации, използвани, за да накарат жертвите да се чувстват виновни, да повярват, че има основателна причина да се върнат при нарцисиста или никога да не го напуснат. Може да си тръгнете или да сте готови да си тръгнете, да сте готови да се дистанцирате, а после нещо се случва и изведнъж нарцисистът се разболява. Това е типично за тях, тъй като те са склонни да се разболяват. И това, което е интересно при нарцисистите е, че те всъщност могат наистина да се разболеят. Те правят това, за да ви манипулират, но може да има медицински доказателства за заболяване. Те ще се преструват на болни, за да ви привлекат обратно и да ви накарат да мислите, че трябва да останете. Ще казват неща като: „Когато беше болен, бях с теб, а сега преживявам това, имам нужда от теб.“ или „Току-що си мислех за теб или видях това и си помислих за теб“, или дори може да получите съобщение от някой, когото познавате, в което се казва: „Току-що срещнах бившата ти и тя казва, че все още те обича.“ Има цял куп различни трикове, които ще използват и както казах преди, голяма част от тях са правдоподобни, така че може би ще им повярвате.

Осмата тактика е триангулацията. Този метод се използва за да застави жертвите да повярват, че нарцисистът е силно желан за другите и че трябва да се чувстват щастливи, че са спечелили наградата. Така че може да ги чуете да казват: „Знаеш ли, минаха няколко години, но току-що се чух с бившата си и тя каза: „Искам те обратно“, а аз ѝ отговорих: „Не, имам отношения с друг човек“, на това тя ми върна: „Ами, ще направя всичко, за да те върна.“ Посланието, което се изпраща тук е, че ако не правиш това, което искам и което казвам, някой друг ще ме иска и аз ще те напусна. И това е много страшно.

Девета тактика – Стокхолмският синдром или това, което обикновено се нарича жертва на травматична връзка. Жертвите стават зависими от насилника си, те се превръщат в непропорционално благодарни за малки актове на доброта или трохички любов; те стигат до убеждението, че не могат да оцелеят без насилника си; страхуват, че няма да оцелеят, така че цялото им оцеляване е основано на този човек. Това е Стокхолмски синдром или травматична връзка.

Стратегии за справяне с нарцисиста

Сега, за това какви стратегии можете да използвате, за да се справите с нарцисист в живота си.

Номер едно: останете емоционално дистанцирани. Ако продължавате да живеете с нарцисист, не споделяйте чувствата и емоциите си с него и бъдете много внимателни да не показвате, че сте разстроени. Нарцисистите се хранят с реакции и емоции; те се нуждаят от тях и могат да ги получат само от вас. Когато не им ги давате, те не знаят какво да правят. Ако не се включите и не отговорите, поради своята обърканост те най-вероятно веднага ще променят поведението си – ще се укротят, но не се заблуждавайте – това умиротворяване ще бъде много краткосрочно; те не могат да го правят дълго. Все пак това е временно решение, което може да ви спечели известно време.

Номер две: не давайте съвети или предложения. Каквото и да кажете, думите ви ще бъдат приети като критика и ще бъдете нападнати. Не можете да кажете това под никаква форма, без никакъв съвет. Всички тези неща се възприемат като критика от нарцисиста, а него не можете да го критикувате, иначе ще ви нападне.

Номер три: проверете чувството си за хумор. Нарцисистите нямат способността да се смеят над себе си. Вие и нарцисистът не намирате едни и същи неща за смешни и този човек лесно се обижда. Например, гледате филм и се смеете, а нарцисистът влиза и казва: „Какво е толкова смешно?“ „Не разбирам защо се смееш на това. Имаш много странно чувство за хумор.“ Всъщност той казват: „Не мога да бъда щастлив.“ С тях не можете да се шегувате, това няма да бъде прието добре и ще провокира конфликт.

Номер четири: отложете разговора, който провокира конфликт. Най-добре е да отложите конфронтационен разговор, ако усещате, че не върви добре или че сте критикувани. Измислете извинения, които ще ви спечелят време и ще успокоят нарцисиста. Не искайте да се конфронтирате с нвго, не искайте да правите това, което той прави с вас, защото не можете да спечелите. Той знае всички трикове, които споменах по-рано. Когато започнете такъв разговор, вие просто попадате в онази заешката дупка и преди да се усетите, разговорът се е изместил и вие сте обвинени, а опитът да се защитите е безполезен. Отстояването на вашите граници не е нарцистична стратегия; това е инструментът ви да се справяте с нарцисист, а не конфронтация. С други думи, това е най-добрият подход, когато той/тя разпалват конфликт или вие започнете да го усещате, именно в този момент трябва да опитате да получите отсрочка. Кажете „Трябва да отида до тоалетната, ще се върна след няколко минути“ и се прегрупирайте, заземете се или кажете „Виж, малко закъснявам за среща, нека поговорим за това друг път“, за да отвлечете нарцисиста от темата.

Източник: https://www.youtube.com/watch?v=HOgvBX8qXc0

Ранди Файн е всеотдаен пионер в движението за борба с нарцистичното насилие, световноизвестен експерт по нарцистично личностно разстройство и сертифициран невропроцесорен коуч. Тя е водеща на радиопредаване, автор и треньор, живеещ във Флорида. Чрез богатия си опит, прозрения и мъдрост, тя предлага надежда, състрадание и изцеление на другите. Ранди е автор на новаторската книга „Близки срещи от най-лошия вид: Ръководство за изцеление и възстановяване за оцелели от нарцистично насилие“ и завладяващите мемоари „Клифидж Роуд“. Като треньор Ранди е специализирана в (но не се ограничава до) подпомагане на други хора да се справят с проблеми, свързани със съзависимост в отношенията, насилие (нарцистично разстройство на личността), емоционални граници, освобождаване от миналото и нездравословна вина. Блогът на Ранди Файн, „Информация и съвети за нарцистично насилие“, се чете в 180 страни по света. Тя е водеща на радиопредаване в блога си, озаглавено „Красиво време за изцеление: Убежище за вашето емоционално благополучие“. В популярното си предаване тя интервюира водещи фигури в техните области, обсъждайки умения за самопомощ и духовен живот, които лекуват и подобряват живота.

/


/

Анкета N1

Уважаеми родители!

Важно е да знаем какво смятате за най-важно за вашето дете. Моля, отговорете на всички въпроси, като подчертаете онзи отговор, който отговаря на вашето мнение.

1.Пълно име на родителите

2.Име, възраст на детето

3.Има ли други деца в семейството (на тяхната възраст)

Да

Не

4.Следите ли статии в списания, радио и телевизионни предавания за родителство? Четете ли книги по тази тема?

Да

Не

5.Вие и вашият съпруг/съпруга единодушни ли сте относно възпитанието на детето си?

Да

Не

6.Кой според вас е отговорен за възпитанието на детето ви?

Семейство

Социална среда

Училище

7.Детето ви точно такова ли е, каквото сте го мечтали или бихте искали да го промените по много начини?

Да

Не

Не знам

8.Често ли реагирате „експлозивно“ на действията на детето си и след това съжалявате?

Да

Не

Понякога

9.Извинявате ли се някога на детето си за поведението си?

Да

Не

Понякога

10.Мислите ли, че разбирате вътрешния свят на детето си?

Да

Не

Благодаря

Анкета N2

1. Пълно име на родителя

2. Възраст

3. Адрес на пребиваване

4. Място на работа

5. Брой деца в семейството, имена, възраст, заетост

6. Вие считате, че взаимоотношенията във вашето семейство са:

-Много добри

-Добри

-Не много добри

-Лоши

-Не много лоши

7. Смятате ли семейството си за сплотено? Кои семейни традиции допринасят за укрепването на вашето семейство? (Избройте тези традиции)

-Да

-Не съвсем

-Не

8. Колко често се събира семейството ви заедно?

-Всеки ден

-През уикендите

-Рядко

9. Какво прави семейството ви, когато се събере?

-Решавате житейските проблеми заедно.

-Занимавате се със семейно-битов труд.

-Работите в градината.

-Прекарвате свободното си време заедно, гледат телевизия.

-Обсъждате училищните въпроси на децата си.

-Споделяте впечатления от деня, успехите и неуспехите си.

-Всеки се занимава със свои неща.

-Допълнете:

10. Имате ли спорове или конфликти в семейството си?

-Да

-Често

-Понякога

-Рядко

-Никога

11. Какво причинява спорове и конфликти?

-Недоразумения между членове на семейството.

-Нарушения на етичните отношения (грубост, изневяра, неуважение и др.).

-Отказ от участие в семейни дела и грижи.

-Разногласия по въпроси, свързани с възпитанието на децата.

-Злоупотреба с алкохол.

-Други обстоятелства (моля, уточнете).

12. Какви са начините за разрешаване на нравствени конфликти във вашето семейство?

-Помирение.

-Обсъждане на ситуацията и постигане на взаимно решение.

-Временно прекратяване на конфликти.

-Търсене на помощ от други (родители, съседи, приятели, учители).

-Конфликтите рядко се разрешават и са склонни да бъдат продължителни.

13. Децата стават ли свидетели или участват ли в семейни конфликти между възрастни?

-Да

-Не

-Понякога

14. Как реагират децата на семейните конфликти? Какво правите, за да укрепите семейните отношения и да подобрите климата във вашето семейство?

-Те се тревожат и плачат.

-Застават на страната на единия родител.

-Опитват се да се помирят.

-Напускат дома.

-Затварят се в себе си.

-Безразлични са.

-Озлобяват се и стават неуправляеми.

-Опитват се да намерят подкрепа в други хора.

15. Имате ли въпроси, на които бихте искали да получите отговор днес?

16. Какви проблеми бихте искали да разгледаме по време на следващите ни срещи?

На въпросите в този тест се предлага да отговорят родителите.

1.Гледате филм по телевизията, но детето ви настоява да превключи на друга програма, по която свирят рок музиканти. Какво ще направите?

а) ще се съобразите с молбата и ще гледате програмата заедно;

б) ще помолите детето да изчака, тъй като филмът скоро ще свърши;

в) ще игнорирате молбата на детето;

г) ще се ядосате на детето, че отправя такава молба.

2. Виждате ли децата си като:

а) хора, равни на вас;

б) хора, които ви копират в младостта ви;

в) малки възрастни;

г) благодарни слушатели.

3. Каква прическа предпочитате?

а) тази, която ви отива най-много;

б) тази, която е на мода;

в) такава, която копира прическата на някой друг;

г) такава, която копира стила на детето.

4. Малко за възрастта на родителите ви:

а) децата ви знаят ли каква е вашата възраст?

б) подчертавате ли разликата във възрастта между вас и децата ви?

в) пренебрегвате ли разликата във възрастта между вас и децата ви?

г) постоянно изисквате децата ви да признават, че вие сте по-възрастен.  

5. Какъв е вашият стил на облекло?

а) опитвате ли се да сте в крак с младежките стилове?

б) стараете ли се да се обличате така, както детето ви съветва?

в) опитвате ли се да носите дрехи, които ви подхождат?

г) следвате собственото си разбиране за стил.

6. Представете си, че синът ви тийнейджър си сложи обеца или дъщеря ви си сложи пиърсинг. Какво бихте направили?

а) считате го за личен въпрос;

б) подигравате се на поведението му/й;

в) признавате, че е стилно;

г) правете същото.

7. Ако музиката свири с пълна сила в къщата:

а) запушвате си ушите с памук;

б) намалявате звука;

в) толерирате увлечението на детето си;

г) усилвате я още повече.

8. Ако спорите с детето си, вие:

а) стараете се да не възразявате;

б) признавате неговата правота;

в) спорите, докато не спечелите;

г) отдръпвате се от спора.

9. Детето ви празнува рожден ден с приятели:

а) сядате на масата с него;

б) оставяте децата сами;

в) обслужвате децата на масата;

г) излизате от къщата.

10. Детето ви отива на дискотека:

а) отивате с него;

б) не му позволявате да отиде;

в) изяснявате с кого отива детето ви;

г) поставяте времеви ограничения.

11. Във взаимоотношенията с децата си сте:

а) откровени;

б) затворени;

в) сдържани;

г) открити.

12. Във взаимоотношенията с децата си се държите като:

а) приятел;

б) строг съдия;

в) като партньор;

г) като родител.

Родителите сами оценяват резултатите от теста, тъй като той ясно разкрива потенциални проблеми в отношенията с тийнейджъри.

Въз основа на тази диагностика можете да проведете с родителите среща с въпроси и отговори, по време на която да обсъдите всяка точка от този тест, неговите „за“ и „против“. Този тест кара много родители да преосмислят резултатите от родителството си, да видят себе си през очите на други родители и да определят характерните черти на положителните и отрицателните стилове на родителство.

По време на срещата е необходимо не само да се говори с родителите за тяхното дете, като се обсъдят проблемите на децата им, но и да им се предложат конструктивни решения на възникналите проблеми.

/

Следващата тема, която искам да засегна, е решението дали искате да ограничите контакта с нарцисист или напълно да го прекратите. Искам да кажа, че в самия край на текста ще поставя няколко въпроса. Запишете ги. Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да видите къде се намирате в този процес, но знайте, че решението дали да продължите връзката си с нарцисист не е лесно.  Определянето как да се справите с нарцисист в живота си включва преценка ценността на отношенията спрямо степента на продължаващо насилие. Някои обстоятелства могат да налагат поддържането на определена степен на отношения, но това е изцяло ваш избор.

Един от вариантите за продължаване на отношенията е известен като ограничен контакт. Ограниченият контакт означава, че е необходимо да установите и осигурите ограничено взаимодействие с нарцистични психологически граници, толкова силни, че нарцисистът да се страхува да ги премине. Поставянето на граници спрямо някой, който не ги иска е трудно, но е възможно. Този човек ще се бори с всички сили, за да ви попречи да го направите, но ако продължите да налагате и съблюдавате границите, ако заявявате какво ще направите в отговор на нарушаване на границите, в крайна сметка той ще се подчини. Удържането на тези граници изисква твърдост и упоритост, защото той ще продължи да ви проверява, за да види докъде може да стигне. Точно както нарцисистите манипулират с възнагражденията и наказанията, точно както бихте обучавали дете, вие трябва да установите ясни правила за това, какво ще правите, ако дадена граница бъде нарушена и какво няма да търпите. Трябва да съобщите тези основни принципи на вашия насилник и след това да бъдете строг изпълнител. Ако той дори леко прекрачи границата, трябва да наложите очертаните от вас последствия, защото ако му дадете и сантиметър, той ще направи още една миля и това е всичко – той печели, вие губите.

Хората винаги ми казват: „Защо трябва да заявявам граници? Не мога ли...“ Ето какво всъщност никой от нас не иска – директно да заяви границите си и да очертае последствията от преминаването им. Точно за това се изисква много мъжество, особено за да го направите първия път. Но щом го направите, ще получите сила и контрол. Мислехте, че той имат власт над вас, но сега изведнъж ще почувствате, че всичко можете да контролирате и това е наистина важно. Това не означава, че нарцисистът няма да се съпротивлява, когато поставите тези граници; определено ще го направи. Но за вас това е важно, защото когато го направите, когато кажете: „Няма да търпя това повече и ако направите това, ще загубите“, тогава вие контролирате. Някои хора могат да спрат напълно ограничения контакт, други да не могат, а трети просто да не искат. В много случаи нарцисистът няма да спре манипулациите и злоупотребите си, независимо какво правите. В този момент ограниченият контакт става невъзможен; ще трябва да дадете приоритет на собственото си психично здраве. Когато нарцисистът продължава да внася токсичност в живота ви, трябва да се дистанцирате от него и тук идва моментът за пълно отчуждение – то се превръща в единствената ви възможност.

Пълното отчуждение означава отсъствие на всякакъв контакт въобще. Никога не препоръчвам на никого да прекрати контакта, преди да е преминал през процеса на ограничаването му и поставяне на граници. Ако прескочите първия етап, тогава ще бъдете измъчвани от чувство за вина и в крайна сметка ще бъдете принудени да се свържете с нарцисиста, защото ще се чувствате толкова зле, че мислите, които ще ви минават през главата, ще включват неща като: „Той всъщност не знае защо не се свързвам с него“ или „Ами ако той не е добре?“. Трябва да извървите и стигнете до точката, в която сте напълно готови да направите втория избор и след като го направите, той да е постоянен, завинаги – няма връщане назад. Така че не го правете просто от чувство на неудовлетвореност и гняв или защото се страхувате да поставите граници. Това е психологически процес, през който трябва да преминете, за да можете да прекратите контакта, без да се чувствате виновни.

Прекратяването на контакта включва следното: съобщаване на нарцисиста, че вече не желаете да имате контакт с него и информирате за това приятели, семейство, съседи и колеги, че сте прекратили отношенията. Трябва да направите това, защото със сигурност няма да искате хората да идват при вас и да ви задават милион въпроси, нито искате те да бъдат връзка между вас и вашия насилник, като ви изпращат съобщения. Ако срещнете нарцисиста, избягвайте зрителен контакт. Както споменах по-рано, това е наистина важно: зрителният контакт с нарцисист означава, че все още сте част от манипулацията и контрола. Променете телефонния си номер и блокирайте номера на насилника си.  Не четете текстови съобщения, имейли или писма, изпратени до вас, когато прекъсвате контакт с нарцисист. Все още сте много уязвими и с лекота можете да бъдете привлечени отново в капана. Те имат много начини да направят това и трябва да разберете, че когато сте уязвими, всяко малко нещо, което кажат или направят, може да ви привлече обратно и да ви обърка. Така че, когато наистина сте готови да направите това, трябва да се уверите, че не гледате социалните мрежи, защото те могат да бъдат отключващи. Ще видите какво се случва и често нарцисистът ще публикува неща, които знае, че ще гледате, за да предизвика неприятни чувства и да ви накара да се чувствате зле.  Помолете общите ви приятели и семейството си да не споделят информация за вас с нарцисиста, както и информация за него или нея с вас. Не е нужно да знаете какво прави този човек, защото голяма част от това, което правят, е опит да установят отново емоционални отношения от типа жертва-заложник. Те ще правят и публикуват снимки, показвайки ви какъв прекрасен живот имат, понякога ще ви показват неща, които сте имали преди години. Това ще ви кара да се чувствате ужасно, така че не искайте да знаете какво правят, а това изисква сериозен самоконтрол.

Потенциалната необходимост от смяна на работата или местожителството, за да спрете тормоза на нарцисиста може да е доста крайна мярка, но ако стигнете до точката, в която постоянно сте преследвани си заслужава – това означава, че постоянно ще се натъквате на този човек или той ще се появява на работното ви място. Между другото, когато това се случи, ако сте казали, че прекъсвате контакта можете да се обадите на властите. Не е нужно да отваряте вратата или да отговаряте на обажданията им. Ако се появят в дома ви, преструвайте се, че не сте там, дори колата ви да е паркирана в алеята, няма значение. Още една препоръка – това е малко крайно, но ако нямате деца, можете да промените местожителството си, без да споделяте никаква информация с нарцисиста, вкл. с никой, който взаимодейства с него.

Ако имате непълнолетни деца, не можете да направите това, така че когато имате работа с такъв човек, нещата стават малко по-сложни. Поддържайте всички необходими взаимодействия делови, без емоции; това трябва да правите с монотонен глас и избягване на зрителен контакт. Просто заявете желанията си много директно, като ги съобщавате с не повече от 10 думи. Вместо да казвате: „Днес ще вземеш малкия Джони. Последния път, когато го взе, доведе и приятелката си, и детето беше много разстроено от това, не искам да правиш това“, просто кажете: „Ще вземеш малкия Джони“.

Когато имате малки деца, намиращи се в условие на споделено попечителство, използвайте някой като посредник, който да води децата от вашия дом до неговия и обратно. Когато децата са достатъчно големи, оставете ги сами да се договарят за логистиката, като се съберат заедно. Тийнейджърите имат мобилни телефони, така че оставете ги да се договарят за това, но вие стойте далеч.

Говорех за социалните медии. Трябва да затворите социалните си медии или да блокирате достъпа на нарцисиста до вас. Казах по-рано, не искайте да виждате какво правят, нито пък да искате те да виждат какво правите вие, и още – не бива да публикувате нови свои снимки и текстове, особено ако се срещате с някого. Опитайте на всяка цена да устоите на желанието,  „да го ударите в лицето с юмрук“ – няма да проработи, защото вече живеете собствения си живот. Не забравяйте за миг, че нарцисистът ще вербува хора, които мислят, че той е жертвата, а вие си насилникът и ще ги кара да ви шпионират или да ви дават обратна връзка, така че внимавайте с всеки – това може да са членове на семейството ви, приятели, хора, които са ви били много лоялни преди и са разбирали затрудненото ви положение, а после внезапно са се обърнали срещу вас. Нарцисистите са способни да манипулират хората, за да повярват, че вие сте проблемът, така че трябва да бъдете много, много, много внимателни с кого поддържате отношения или с тези, които знаят какво правите.

Още, трябва да прекратите всички съвместни юридически сделки, които могат да включват развод или закриване на банкови сметки и сметки на кредитни карти, ако имате бизнес партньорство – то трябва да бъде прекратено, защото не можете да продължите сътрудничеството мирно. Този човек винаги ще бъде спусък за вас и следователно не можете да имате приятелски бизнес отношения с него. Просто няма да се получи, няма да се излекувате и ще бъдете в постоянно състояние на тревожност. Разделете дълговете си, ако притежавате имот заедно, продайте го. Понякога единият партньор иска да изкупи дела на другия и това е добре, ако това искате, но често е по-добре просто да продадете имота и да започнете отначало. Защото, ако притежавате дял от имота ще имате спомени. Просто се огледайте, погледнете кухнята, погледнете себе си – ще имате спомени, които ще ви потискат. Когато си тръгнете, нарцисистът със сигурност ще вземе всичките ви вещи, така че няма да има причина да се свързва с вас. Но обикновено ще остави няколко неща там и след това ще каже: „О, трябва да мина, защото оставих нещо. Оставих си якето там и наистина ми трябва това яке“ или „Оставих този вестник“. Съберете всичко, от което може да се нуждае и му кажете, че е на верандата или на двора, или го изпратете директно, като кажете, че вече е на път. Очевидно ще имате сувенири и снимки, които ви напомнят за нарцисиста и често те ще ги изхвърлят, ще ги изгарят, въпреки че това е наистина трудно да се направи, често телефоните ни са пълни с тези изображения и ни се струва, че е наистина трудно просто да се отървем от тях. Така че това можете да го направите на етапи. Сложете тези снимки в облака, сложете ги някъде другаде, премахнете ги от телефона си, докато не почувствате, че сте готови, а след това в един момент ще искате да ги изтриете, защото ще трябва да изтриете този човек от живота си, за да можете да продължите напред.

Искам да кажа още нещо. Има обстоятелства, при които прекратяването на контакта преминава с лекота. Например, ако нарцисистът е бил ваш съпруг/съпруга или близък и децата не са били въвлечени, или не е имало бизнес отношения, тогава е най-добре е просто да си тръгнете. Много по-трудно е, когато са въвлечени деца или когато нарцисистът е член на семейството. Тогава не препоръчвам да вземате прибързани решения за това как да подходите към този проблем или ситуация, докато не сте емоционално по-здрави. Това вероятно ще изисква работа с някой, който разбира този специфичен вид насилие и може да ви отведе до място, където ще бъдете много по-сигурни в себе си. Затова съветът ми е, първо опитайте с ограничен контакт.

Ето и въпросите, които касаят справянето с нарцисист, на които трябва да отговорите.

1.Кое беше най-голямото предизвикателство в справянето с нарцисист в живота ви?

2.Какво бихте направили различно, ако наистина разбирахте природата на насилника, с когото си имате работа? Помислете за това и го запишете в дневника си. Направете си някои бележки.

3.Коя черта или поведение на насилника в живота ви е обърквала най-много?

Зная, че ще ви отнеме много време за размисъл върху това, но размисълът ще ви помогне да се излекувате, ще ви помогне да се справите.

Сега нека разгледаме въпроса за контакта с насилника. Първият въпрос е: „Как управлявате контакта с насилника си?“ Ще ви дам няколко варианта: пълен контакт, ограничен контакт, пълно отчуждение (отдръпване) или отсъствие на контакт; все още не сте опитвали това или просто не сте сигурни как да го направите.

Вторият въпрос в този раздел е: „Използвахте ли стратегия?“ Обяснете защо е проработила или не е проработила за вас.

Третият въпрос е: „Ако сте решили да нямате контакт, чувствате ли се решителни или сте колебливи? Обяснете това.

Аз съм автор на тези две книги, „Близки срещи от най-лош вид“, които са ръководства за оцелели от нарцистично насилие. По-късно публикувах работна тетрадка към нея, „Близки срещи на работното място“. Това е изчерпателна работна тетрадка, координирана с книгата и можете да пишете директно в нея. Тя ви води през целия процес на разбиране как сте попаднали в това мислене и как да се измъкнете от него. Невероятно полезна е. Книгите са достъпни в Amazon и можете да ги поръчате оттам.

Благодаря ви, че ме изслушахте, наистина го оценявам и ви желая приятен ден, и се пазете. До скоро!

 Източник https://www.youtube.com/watch?v=6gR3XB-JNv0