Тази методика е предназначена за идентифициране на лица, с признаци на нервно-психичната нестабилност. Тя позволява установяване на индивидуални предболестни признаци на личностни разстройства, както и оценка на вероятността от тяхното развитие и проявление в поведението и дейностите на човек.

От изследваните лица се иска, за време от 30 мин. да отговорят на 84 въпроса с „да“ или „не“. Анализът на отговорите може да изясни индивидуална биографична информация, поведенчески особености и състояние на психичната активност в различни ситуации.

Инструкция: „Предлагаме ви е тест от 84 въпроса, на всеки от които трябва да отговорите с „да“ или „не“. Въпросите се отнасят до вашето самочувствие, поведение или характер. Няма „правилни“ или „грешни“ отговори, така че не ги обмисляйте прекалено много – отговаряйте въз основа на това, което най-добре отразява вашето състояние или представа за себе си. Ако отговорът ви е положителен, попълнете полето „да“ над съответния номер на въпроса. Ако отговорът е отрицателен, маркирайте правоъгълника, показващ „не“. Ако не сте сигурни, маркирайте двата правоъгълника, което съответства на отговор „не знам“. Имате 30 минути, за да изпълните задачата.“

Въпросник

1. Понякога имам толкова лоши мисли, че е по-добре да не ги казвам на никого.

2. Рядко (или никога) получавам запек.

3. Понякога получавам пристъпи на смях или плач, които не мога да спра.

4. Има случаи, в които не спазвам обещанията си.

5. Често имам главоболие.

6. Понякога скривам истината.

7. Веднъж седмично или по-често усещам гореща вълна по цялото тяло без видима причина.

8. Случвало се е да говоря за неща, които не разбирам.

9. Понякога се сърдя.

10. Сега ми е трудно да се надявам на каквото и да било в живота.

11. Понякога отлагам за утре това, което трябва да свърша днес.

12. С готовност участвам в срещи и други социални събития.

13. Най-трудната ми борба е борбата със себе си.

14. Рядко (ако изобщо) изпитвам мускулни крампи или потрепвания.

15. Понякога, когато не се чувствам добре, мога да бъда раздразнителен.

16. Доста безразличен съм към това, което ми се случва.

17. Имам по-добри обноски на масата, когато съм на гости, отколкото у дома.

18. Ако не ме очаква глоба и няма коли наблизо, мога да пресека улицата където искам, а не където трябва.

19. Мисля, че семейният ми живот е толкова добър, колкото на повечето ми приятели.

20. Хората често ми казват, че съм избухлив.

21. В детството имах компания, в която всички винаги се стараеха да се застъпват един за друг във всичко.

22. Предпочитам да печеля в игрите.

23. През последните няколко години през повечето време се чувствам добре.

24. Теглото ми е стабилно сега – нито качвам, нито отслабвам.

25. Харесва ми да имам известни приятели сред познатите си; това дава известна тежест в собствените ми очи.

26. Бих бил доста спокоен, ако някой от семейството ми имаше неприятности.

27. Нещо не е наред с ума ми.

28. Безпокоят ме сексуални въпроси.

29. Когато се опитвам да говоря, често забелязвам, че ръцете ми треперят.

30. Ръцете ми са толкова сръчни и пъргави, колкото преди.

31. Сред познатите ми има хора, които не харесвам.

32. Мисля, че съм обречен човек.

33. Рядко се карам с членовете на семейството си.

34. Понякога клюкарствам малко с някого.

35. Често имам сънища, които е най-добре да пазя в тайна.

36. Понякога, когато обсъждам определени въпроси, не мисля много и се съгласявам с мнението на другите.

37. В училище усвоявах материала по-бавно от другите.

38. Като цяло съм доволен от външния си вид.

39. Доста съм уверен в себе си.

40. Веднъж седмично или по-често се вълнувам или изнервям много.

41. Чувствам се така, сякаш някой контролира мислите ми.

42. Пия необичайно голямо количество вода всеки ден.

43. Понякога неподходяща или дори непристойно цинична шега ме разсмива.

44. Най-щастлив съм, когато съм сам.

45. Чувствам се така, сякаш някой се опитва да повлияе на мислите ми.

46. Харесвам приказките на Андерсен.

47. Дори сред хора, обикновено се чувствам самотен.

48. Ядосвам се, когато ме карат да бързам.

49. Лесно се обърквам.

50. Лесно губя търпение спрямо хората.

51. Често ми се иска просто да умра.

52. Случвало се е да се откажа от нещо, което съм започнал, поради страх, че няма да мога да се справя.

53. Почти всеки ден се случва нещо, което ме плаши.

54. Безразличен съм към религиозните въпроси; те не ме интересуват.

55. Рядко имам пристъпи на лошо настроение.

56. Заслужавам жестоко наказание за някои мои постъпки.

57. Имал съм много необичайни мистични преживявания.

58. Моите убеждения и възгледи са непоклатими.

59. Имам периоди, в които губя сънят си поради възбуда и вълнение.

60. Аз съм нервен и лесно възбудим човек.

61. Мисля, че обонянието ми е същото като на всички останали (не е по-лошо).

62. Всичко ми се получава зле, не както трябва.

63. Мога да кажа, че постоянно усещам сухота в устата си.  

64. Чувствам се уморен през повечето време.

65. Понякога се чувствам така, сякаш съм близо до нервен срив.

66. Много ме дразни, когато забравям къде съм сложил разни неща.

67. Много внимавам как се обличам.

68. Харесвам повече приключенските истории отколкото любовните.

69. Много трудно се адаптирам към нови условия на живот или работа; преходът към нови условия на живот, работа или учене ми се струва непоносимо труден.

70. Струва ми се, че в сравнение другите, по отношение на мен особено често се постъпва несправедливо.

71. Често се чувствам несправедливо обиден.

72. Моето мнение често не съвпада с мнението на другите.

73. Често изпитвам чувство на умора от живота и не искам да живея.

74. Хората ми обръщат внимание по-често, отколкото на други.

75. Получавам главоболие и световъртеж в резултат на силни преживявания.

76. Често имам периоди, в които не искам да виждам никого.

77. Трудно ми е да се събудя в определения час.

78. Ако някой друг е виновен за моите неуспехи, няма да го оставя ненаказан.

79. Като дете бях капризен и раздразнителен.

80. Знам за случаи, в които мои близки са били лекувани от невропатолози и психиатри.

81. Понякога приемам валериана, елениум и други успокояващи средства.

82. Сред близките ми роднини има хора, които са били осъждани за криминални престъпления.

83. Арестуван съм от полицията.

84. Бях слаб ученик в училище; имаше моменти, когато искаха да ме оставят да повтарям (или наистина ме оставяха) една година.

Показателят по скалата нервно-психична устойчивост (НПУ) се получава чрез просто сумиране на положителните и отрицателните отговори, които съответстват на „ключа“.





/

Цел на изследването: да се оцени нивото на реактивна тревожност.

Материали и оборудване: бланка с напечатани на лицевата и обратната страна скали за самооценка и инструкции, разработени от Ханин, химикалка или молив за писане.

Процедура на изследването

Изследването както на нивото на тревожност в даден момент, т.е. реактивна тревожност, така и личностната тревожност като стабилна характеристика на личността, може да се проведе чрез метода за самооценка, индивидуално или в група. Изследователят раздава на всяко изследвано лице бланка за скали за самооценка и го моли да отговори на въпросите съгласно инструкциите от двете страни на бланката. Освен това им напомня да отговарят самостоятелно и в процеса на работа следи за спазването на тези изисквания. Ако някой има въпроси, изследователят може да се обърне отново към инструкциите и да посочи, че всеки въпрос има четири варианта за отговор, различаващи се по степен на интензивност на състоянието.

Бланка за отговори

Реактивна тревожност (РТ) – лицева страна на бланката

Личностна тревожност (ЛТ) – обратна страна на бланката

 Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се получат показатели за реактивна и личностна тревожност.

Показателят за реактивна тревожност (РТ) се изчислява по формулата:

S1 е сумата от числата, зачеркнати от изследваното лице за следните пунктове от скалата: 3, 4, 6, 7, 9, 12, 13, 14, 17, 18.

S2 е сумата от останалите числа, зачеркнати на лицевата страна на бланката, т.е. пунктове: 1, 2, 5, 8, 10, 11, 15, 16, 19, 20.

Показателят за лична тревожност (ЛТ) се определя по друга формула:

S3 е сумата от зачеркнатите числа в бланката по пунктове на скалата 22, 23, 24, 25, 28, 29, 31, 32, 34, 35, 37, 38, 40.

S4 е сумата от останалите зачеркнати числа на обратната страна на бланката, т.е. числата за пунктове 21, 26, 27, 30, 33, 36, 39.

Анализ на резултатите

Реактивната или ситуационната тревожност се характеризира с напрежение, безпокойство и нервност. Ако е тежка, може да наруши вниманието и понякога дори фината координация на движенията.

Личната тревожност е устойчиво състояние. Тя характеризира склонността на човек да възприема широк спектър от ситуации като заплашителни и да реагира на такива ситуации с тревожност. Много високата лична тревожност е пряко свързана с невротични конфликти, емоционални и нервни сривове и психосоматични заболявания. По тази причина публичното разкриване на резултатите от това изследване е забранено. Участникът в изследването трябва да научи за нивото си на тревожност възможно в най-коректна форма. Важно е да се подчертае в разговора, че принципно тревожността не е константно негативна черта. Определено ниво на тревожност е естествена и задължителна особеност на активната личност. Съществува обаче оптимално ниво на „полезна тревожност“ за всеки човек. Нивата на тревожност могат да бъдат оценени с помощта на скали за реактивна и личностна тревожност, както следва:

– до 30 – ниска тревожност;

– 31-45 – умерена тревожност;

– 46 и повече – висока тревожност.

Тревожността е доста често срещана сред учащите се. Значителни отклонения от умерената тревожност могат да показват тревожност в ситуации, в които се оценява тяхната компетентност. В този случай е важно да се преоцени значимостта на ситуацията и да се намерят причини за намаляване на нейната субективна значимост. Освен това е важно да се промени фокусът, като се акцентира на осмислянето на дейността. Едно от направленията за разработване на препоръки в дадения случай може да бъде търсене и прилагане на упражнения за саморегулация и предоставяне на психологическа подкрепа за формиране на чувството за увереност в успеха.

За разлика от високата тревожност, ниската тревожност напротив, изисква внимание към мотивите на дейността и повишено чувство за отговорност. В редки случаи тревожността в резултатите от тестовете може да прикрива защитен психологически механизъм за потискане на реална тревожност или целта на изследваното лице е „да се покаже в най-добрата светлина“.

/ 

Цел на изследването: Да се ​​оцени настроението като емоционално състояние на личността.

Материали и оборудване: Скала за цветови диапазон на настроението, набор от 8 цвята, предложени от А.Н. Лутошкин, включително червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово, черно и бяло. Комплектите цветове са направени от квадрати от цветна хартия с размери 3x3 см.

Процедура на изследването

Изследването се провежда по метода на цветно рисуване индивидуално или с група от 16-20 души. В случай на групово обучение, на всеки участник трябва да се предостави набор от цветове, от които да избере този, който съответства на настроението му.

За да се определи емоционалното състояние с помощта на цвят, на участниците се представя скалата за цветови диапазони на настроението и се обясняват принципите на нейното използване.

Скала за цветови диапазони на настроението:

Инструкция: „Разгледайте цветовата скала на настроението. Използвайки цветовите символи на тази скала, изберете от цветовия набор цвета, който съответства на настроението ви днес.“

Диагностицирането на настроението може да бъдат еднократно събитие, като в този случай е достатъчно еднодневно проучване (например, в началото на еднодневен тренинг). Възможно е обаче да поставена задача, чиято цел е изследване динамиката на настроението за определен период от време, като в този случай изследването се повтарят ежедневно в продължение на седмица, месец или повече.

Изследователят или неговият асистент е отговорен за фиксирането на настроението, идентифицирано от участника в цветовата матрица с помощта на цветни моливи или маркери.

Оперативната цветова матрица на настроенията на участниците в проучването изглежда така.

Оперативна цветова матрица на настроенията

Настроението на всеки участник се фиксира в клетката, разположена на пресечната точка на неговия номер или фамилия с деня, съответстващ на датата на изследването.

В допълнение към фиксирането на резултатите от самодиагностиката на участниците в цветната матрица, е важно изследователят да води дневник за наблюдение. В дневника се записва дали самодиагностицираното настроение съответства на действително наблюдаваното настроение, както и ключови събития от деня, които може да са повлияли на настроението, ако динамиката на настроението се изследва при група лица. Например, предстоящ изпит, резултати от тестове, спорове в групата, празнични дни и др.

Обработка на резултатите

Резултатите подлежат на обработка, когато група участници се изследва едновременно или когато се провежда множество от изследвания за определен период от време.

Целта на обработката на резултатите е да се изчислят индивидуални и групови показатели на настроението.

За да се получат индивидуални показатели на настроението, се изчислява честотата на всеки цвят, представен в скалата за цветовия диапазони на настроението.

За да се сравнят настроенията на всички участници в проучването, се изготвя обща матрица на цветовете на настроението.

Обща матрица на цветовете на настроението

Цветовата матрица се използва за фиксиране последователността на дните, в които е възникнало определено настроение, като в клетките могат да бъдат записвани символи (първите букви) на цветовете или чрез оцветяване на съответните клетки с цвета, представляващ настроението. Това започва с „ентусиазъм“, след това „радостен“, след това „жълт“ и т.н.

Анализ на резултатите

Анализът на оперативната цветова матрица на настроенията може да се провежда ежедневно, в края на всяка седмица и в края на всеки месец.

Ежедневният анализ на данните от цветовата матрица корелира с реалните житейски събития на личността. Този анализ помага на човек да разбере причините за своите преживявания и е добър инструмент за емоционален самоконтрол. Важно е също така да се определи адекватността на емоционалната реакция на индивида в зависимост от събитията в живота му.

Общата оценка на емоционалното състояние съответства на преобладаващото настроение през целия период на изследване, който може да бъде седмица, месец и т.н. Тази оценка отчита възможността за отклонения от нормата в преживяванията и емоционалните състояния на индивида.

Такива отклонения включват:

- прекомерно продължителна тъга, тревожност или неудовлетвореност;

- несъответствие на емоционалните състояния с развиващите се житейски ситуации;

- прекомерна хронична емоционална възбудимост (под формата на радостно и ентусиазирано настроение);

- рязка полярност в тона на емоционалните състояния;

- продължителна монотонност на проявените емоционални състояния.

По време на анализа е важно да се има предвид, че някои хронични заболявания, като гастрит, холецистит, язвена болест, сърдечни заболявания и др., влияят значително на емоционалното състояние на индивида, променяйки жизнения тонус, активността и характера на реакциите. Факторите, които силно влияят на настроението на човек, включват емоционално-психологическия климат в семейството, учебната група и отношенията с приятели и близки.

/

Цел на изследването: Да се ​​оценят особеностите на творческото въображение.

Материали и оборудване: бланки с произволни три думи, като например шапка, път или дъжд; стандартни листове хартия, химикалка и хронометър.

Примерен набор стимулен материал:

- колело, стена, строеж;

- извор, река, око;

- търговия, кино, път;

- птица, корени, дете.

Процедура на изследването

Това изследване може да се проведе индивидуално или с група до 16 души, но всички участници трябва да са удобно разположени и условията трябва да осигуряват самостоятелната им работа.

Преди началото на изследването всеки участник получава бланка с напечатани на нея три думи. Бланките могат да бъдат раздадени в пликове или поставени с текста надолу на масата пред участника, за да не може да чете думите, докато не бъдат дадени инструкции. При тестване на група, на всеки участник се дава един и същ формуляр за евентуален последващ анализ и сравнение. По време на изследването от изследваното лице се иска да състави колкото се може повече изречения от трите думи в рамките на 10 минути, като му се позволяват промени в род, число, наклонение.

Инструкция: „Прочетете думите, написани на бланката и съставете колкото се може повече изречения, като използвате и трите думи във всяко. Запишете съставените от вас изречения на лист хартия. Имате 10 минути за да изпълните тази задача. Ако всичко е ясно, тогава нека започваме!“

По време на изследването експериментаторът записва времето и след 10 минути дава командата: „Спри! Прекрати работата!“

Обработка и анализ на резултатите

Показателите за творчество в това изследване са:

-резултатът в балове за най-остроумното и оригинално изречение;

-общият резултат в балове за всички изречения, които участниците са съставили в рамките на 10 минути. Тези показатели се определят с помощта на скала за оценка на творчеството.

Ако изследваното лице създаде много сходни изречения, които повтарят една и съща тема, то второто и всички следващи изречения от този тип получават половината от първоначалната оценка.

При изчисляване е по-удобно резултатите да се запишат в таблица за резултатите.

Качествената характеристика на творчеството, определена от оценката в балове, получени за най-остроумно и оригинално изречение, съответства на максималната оценка за всяко от създадените от изследваното лице изречения. Тази оценка не надвишава 6 и показва развити творчески способности или оригиналност. Резултат от 5 или 4 бала показва средно ниво на творчество. И накрая, резултат само 2 или 1 показва ниско ниво или намерение на изследваното лице да действа нелогично и по този начин да озадачи изследователя.

Таблица за резултати

Вторият показател е общата сума в балове. Той е полезен за анализ и интерпретация на резултатите само при сравняване на работата на няколко индивида, което е възможно при доверителни отношения в групата. Подобно сравнение позволява извода –  тези изследвани лица, които са постигнали по-висок общ резултат са по-продуктивни в творческо отношение.

Творческото въображение включва създаването на образ, предмет или признак, които нямат аналог. В този случай става въпрос за създаване на изречения без предварително зададен образец. Студентите по филология и студентите по естествени науки се различават по опита си в работата с езиков материал, което е важно да се вземе предвид. Освен това, полученият показател за творчество свидетелства за субективната новост на резултатите, независимо дали са нови или оригинални за изследваното лице.

/

Цел на изследването: Да се ​​определи нивото на сложност на въображението, степента на фиксираност на представите, гъвкавостта или ригидността на въображението, степента на неговата стереотипност или оригиналност.

Материали и оборудване: Три листа хартия с размери 10 x 16 см, без решетки или линии. На първия лист в средата има контури на кръг с диаметър 2,5 см. На втория лист също в средата – контури на равностранен триъгълник с дължина на страната 2,5 см в центъра. На третия лист в средата –  квадрат с дължина на страната 2,5 см. Молив и хронометър.

Процедура на изследването

Това изследване може да се проведе както индивидуално, така и с група. За предпочитане е обаче групата да не е повече от 15 души. В последния случай експериментаторът трябва да се увери, че никой от участниците не говори или не показва рисунките си на други до края на теста.

Тестът се провежда на три етапа. В първия етап на участника се дава лист хартия с очертания на кръг, във втория етап – триъгълник, а в третия – квадрат. Всеки етап от изследването е предшестван от повтарящи се инструкции.

Инструкция: „Използвайки очертанията на геометричната фигура, показана на този лист хартия, нарисувайте картина. Качеството на рисунката не е важно. Използвайте очертанията, както сметнете за добре. Спрете да рисувате при сигнал „Стоп!“.“

Експериментаторът използва хронометър, за да определи времето за рисуване на всеки етап. Във всеки случай то трябва да бъде равно на 60 секунди.

В края на теста участникът се моли да направи самоотчет: „Хареса ли ви задачата? Какви чувства изпитахте, докато я изпълнявахте?“

Обработка на резултатите

Резултатите се обработват и се определят нивата на развитие на въображението, степента на фиксираност на представите, гъвкавост или ригидност, както и оригиналност или стереотипност, чрез сравняване на съдържанието и анализ на всичките три рисунки.

Определяне на нивото на сложност на въображението

Сложността на въображението се определя от най-сложната от трите рисунки. Може да се използва скала, която позволява диференциация на пет нива на сложност.

Първо ниво: Контурът на геометричната фигура се използва като основен детайл на рисунката, самата рисунка е проста, без допълнения и представлява единична фигура.

Второ ниво: Контурът се използва като основен детайл, но самата рисунка има допълнителни части.

Трето ниво: Контурът се използва като основен детайл и рисунката представя определена сюжет, при което могат да бъдат въведени допълнителни детайли.

Четвърто ниво: Контурът на геометричната фигура продължава да бъде основен детайл, но рисунката вече е със сложен сюжет с добавяне на фигури и детайли.

Пето ниво: Рисунката представя сложен сюжет, в която контурът на геометричната фигура се използва като един от детайлите.

Определяне на гъвкавостта на въображението и степента на фиксиране на представите.

Гъвкавостта на въображението зависи от фиксирането на представите. Степента на фиксиране на образите се определя от броя на рисунките, съдържащи един и същ сюжет.

Въображението се счита за гъвкаво, когато фиксираността на образите в представите не се отразява в рисунките, т.е. всички рисунки изобразяват различни сюжети и обхващат както вътрешните, така и външните контури на геометрична фигура.

Въображението се счита за слабо фиксирано, а гъвкавостта за умерена, ако две рисунки изобразяват един и същ сюжет.

Въображението се приема за силно фиксирано в представите и ригидно, когато рисунките се характеризират с един и същи сюжет. Ако всички рисунки изобразяват един и същ сюжет, независимо от нивото им на сложност, това се счита за ригидно въображение.

Въображението се счита също за ригидно, при отсъствие или слаба фиксираност на  образите в представите, когато  рисунките са изпълнени строго в рамките на контурите на геометрична фигура. В този случай вниманието на изследваното лице е фиксирано върху вътрешното пространство на контура. 

Рисунки:

1а – пет нива на сложност на въображението;

1б – различна степен на фиксиране на образите на представите

Определяне на степента на стереотипност на въображението

Стереотипността се определя по съдържанието на рисунките. Ако съдържанието на рисунката е типично, тогава въображението, както и самата рисунка, се счита за стереотипно; ако не е типично, а е оригинално, тогава е творческо.

Към типичните рисунки се отнасят рисунки със следните сюжети:

-Рисунки с контур „кръг“: слънце, цвете, човек, човешко или заешко лице, циферблат и часовник, колело, глобус, снежен човек.

-рисунки с контур „триъгълник“: триъгълник и призма, покрив на къща и къща, пирамида, човек с триъгълна глава или торс, буква, пътен знак.

-рисунки с квадратен контур „квадрат“ : човек с квадратна глава или торс, робот, телевизор, къща, прозорец, допълнителна геометрична фигура от квадрат или куб, аквариум, салфетка, буква.

Степента на стереотипност може да се диференцира по нива.

-висока степен на стереотипност се констатира тогава, когато всички рисунки са с типичен сюжет.

-рисунката се счита за оригинална, а въображението – за творческо, когато всички рисунки са с нетипични сюжети и при всички рисунки отсъства стереотипност

Анализ на резултатите

Важно е получените резултати да се сравнят с особеностите на включеност на изследваното лице в процеса на изследване и неговите нагласи. За тази цел се използват данни от самоотчета.

Преди всичко, трябва да се обърне внимание на изследваните лица с ригидно въображение. Ригидността може да е следствие от преживян стрес и афекти. Много често, макар и не винаги, хората, които поставят всичките си рисунки в контурите на геометрични фигури, имат определени психични заболявания. Рисунките на такива лица не се обсъждат в групата. Психологът води отчет за такива лица и препоръчва първо да се свържат с психологическите служби за специална психодиагностично изследване. Трябва обаче да се използва някакъв претекст, за да се избегне травмиране психиката на с предполагаема диагноза.

Изследваните лица с 5-то ниво на сложност на въображението, при отсъствие на стереотипност и качествено изпълнение на рисунките обикновено са способни на художествена дейност (графика, живопис, скулптура и др.). Тези с предразположеност към технически науки, чертане, логика и философия, често изобразяват абстракции или геометрични фигури. За разлика от тях, тези с хуманитарна насоченост предпочитат теми, свързани с човешката дейност и рисуват хора, техните лица или антропоморфни предмети.

При обсъждане на резултатите от тестовете и даване на препоръки е важно да се определят условия, които способстват преодоляването на стереотипите, развиването на творчеството и набелязване на задачи за трениране на гъвкавостта на въображението.

//

Цел на изследването: Да се ​​определи величината на абсолютният долен праг на зрителните усещания и да се оцени остротата на зрението.

Материали и оборудване: Измервателна ролетка и пет стандартни плаката, изобразяващи пръстените на Ландолт (диаметър на пръстена 7,5 мм, дебелина на линията 1,5 мм, разстояние между пръстените 1,5 мм; важно е отворите на пръстените на плакатите да са обърнати в различни посоки).

Процедура на изследването

Изследователският екип се състои от експериментатор, изследваното лице и протоколист. Стаята, в която се провежда изследването, трябва да бъде добре осветена и дълга поне 6,5 метра.

По време на изследването изследваното лице, стоящо на 6 метра разстояние с гръб към плаката, по сигнал на експериментатора се обръща и се приближава до него, докато не види прекъсването в пръстена. С помощта на ролетка експериментаторът и протоколистът определят разстоянието от постера до позицията на лицето, от която то правилно е локализирало прекъсването в линията на в пръстена и записват в протокола резултата (дължината в сантиметри). След това тестът се повтаря с втори постер, а след това и трети.

Инструкции към изследваното лице: „Зад вас на разстояние 6 метра е разположен плакат с изображение на  пръстен, чиято линия е прекъсната на определено място. По мой сигнал се обърнете към него и локализирайте празнината, като постепенно се приближавате към плаката. Веднага щом видите празнината, спрете.“

Протоколът на изследването трябва да записва самочувствието на участника, както и резултатите от трите опита. Ако резултатът варира в пределите на повече от 1 м., тогава трябва да се направи още едно измерване.

Обработка и анализ на резултатите

Долният абсолютен праг на зрителното усещане се явява средния резултат от три проби.

P1, P2, P3 – разстоянията, от които изследваното лице е определило пролуките в пръстена в съответните проби.

Колкото по-голямо е разстоянието, от което лицето е видяло посоката на пролуката, толкова по-нисък и следователно по-добър е неговият абсолютен праг на зрително различаване и толкова по-висока е зрителната му чувствителност. Зрителната острота се оценява с помощта на таблица.

Ако изследваното лице е идентифицирало пролуката от разстояние 5 м, ъгълът на различаване е 1° и зрението му е в рамките на средния диапазон.

Оценки на острота на зрението от 1, 2 или 3 бала, свидетелства за слабо зрение. В този случай, освен консултация с офталмолог, е важно изследваното лице да анализира здравословното си състояние и да обърне внимание на графика си за работа и почивка, както и на баланса между физическа и умствена работа.

/

Цел на изследването: да се определи нивото на продуктивност на въображението.

Материали и оборудване: комплект черно-бели снимки с мастилени петна на Роршах с размери 9 x 12 см, хартия и химикалка за записване.

Процедура на изследване

Това изследване се провежда най-добре с група от 5-7 участници или индивидуално. На участника се представят последователно снимки от теста на Роршах и се иска да предостави колкото се може повече интерпретации. Няма ограничение във времето или брой интерпретации за всяко изображение/фотография. Процедурата по интерпретация приключва, когато участникът вече не може да види или каже нищо ново, започне да се повтаря или откаже настояването на експериментатора да види нещо подобно.

Инструкции към изследваното лице: „Вижте тази картинка и ми кажете каква е тя? На какво прилича или какво би могло да бъде? Можете да гледате снимката от различни ъгли, променяйки нейната ориентация.“

Ако изследваното лице се затруднява да намери „правилния“ отговор по време на изследването, трябва да му се каже, че са възможни различни отговори и че е важно неговото собствено тълкуване на изображението, както цялостно, така и в детайли. По време на изследването експериментаторът записва всички асоциации и времето, необходимо за интерпретация на всяка картинка в протокол в свободна форма.

Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се получи индекс на продуктивност като количествена характеристика и показател за активност на въображението. За целта се изчислява общият брой асоциации, възникнали при интерпретацията на всички картини/фотографии от страна на изследваното лице и се разделя на броя на представени картинки. Препоръчително е картина №5 да се изключи от набора, тъй като броят на асоциациите за нея при изследваните лица обикновено е по-нисък от статистически значимия брой.

Коефициентът на продуктивност може да бъде представен със следната формула:

П е коефициентът на продуктивност на въображението;

E е сумата от асоциации по картинките в набора;

n е броят на снимките от набора, които изследваното лице е описало в дадения опит.

Анализ на резултатите

Нивото на продуктивност на въображението се определя с помощта на скалата в таблицата по-долу.

Продуктивността на въображението характеризира активността на асоциативния процес на представяне, който е връзката между външен стимулен материал и психологически образи в паметта, модифицирани от въображението при търсене на отговори на въпросите: „Какво е това? Какво би могло да бъде?“

При анализа на резултатите трябва да се вземе предвид дали изследваното лице е заинтересовано от изследването. Понякога, поради слабо желание да бъде тествано или защото на картинките „не са му харесали“, нивото на продуктивност на въображението намалява.

Освен показателите за продуктивност на въображението, понякога при необходимост се използват формални характеристики, като преобладаване на детайли в изображението или описание на изображението/снимката като цяло. Тези характеристики са свързани с развитието на мисленето и състоянието на личността на изследваното лице. „Виденията“ на човешки фигури или обратно, на предмети отразяват перцептивния фокус на изследваното лице. Фантастични представи като вещици, подземния свят, кентаври и др. могат да се разглеждат като склонност към митологично, паралогично мислене и въображение.

Хора с високо продуктивно въображение и оригинални интерпретации на изображения, и фотографии може да имат талант или склонност към живопис и художествено творчество. По време на изследването, психологът трябва да обърне особено внимание на отговорите на изследваното лице, което „вижда“ в почти всички изображения бели пространства, които идентифицира прекомерно с асоциации на дим, облаци и други подобни, както и на тези, които са били несинтетични и са реагирали на малки детайли и изображения навсякъде. В тези случаи изследваното лице трябва да премине през специализирана психодиагностика и евентуално да получи психологическа подкрепа.

Десет мастилени петна

По-долу са представени десетте мастилени петна на Роршах, публикувани в „Тестът на Роршах - психодиагностични методики“, с указания за най-често срещаните отговори за цялото изображение или най-забележителните детайли според различни автори. Тези материали са обществено достояние в Швейцария, родното място на Херман Роршах, поне от 1992 г. (70 години след смъртта на автора или 50 години след крайната дата от 1942 г.), съгласно швейцарския закон за авторското право. Те са обществено достояние в рамките на закона за авторското право на Съединените щати, който гласи: „Всички произведения, публикувани преди 1923 г., се считат за обществено достояние.“

Таблица I:

Популярни отговори:

Бек: прилеп, пеперуда, молец

Пьотровски: прилеп (53%), пеперуда (29%)

Дана (Франция): пеперуда (39%)

Коментар: Когато им бъде представена Таблица I, участниците често питат какво трябва да направят, докато въпросите за това какво могат да правят с таблицата (например, да я завъртят) не са от голямо значение. Като първа таблица, тя може да съдържа информация за това как участникът решава нови, стресиращи проблеми. Това обаче не означава, че таблиците, които обикновено са трудни за използване от участника имат достъпни, популярни отговори.

Таблица II:

Популярни отговори:

Бек: двама души

Пьотровски: четириного животно (34%, сивите части)

Дана (Франция): животно: куче, слон, мечка (50%, сиво)

Коментар: Червените части на Таблица II често се възприемат като кръв и са най-отличителната черта. Отговорите могат да съдържат индикации за това как изследваното лице се справя с чувствата на гняв или агресия. Тази таблица може да предизвика различни сексуални реакции.

Таблица III:

Популярни отговори:

Бек: Двама души (сиво)

Пьотровски: Човешки фигури (72%, сиво)

Дана (Франция): Човек (76%, сиво)

Коментар: Таблица III обикновено се възприема като взаимодействие между двама души и може да предостави информация за взаимоотношенията и връзките на изследваното лице с други хора (по-специално, забавеният отговор може да разкрие трудности в междуличностните и социалните взаимодействия).

Таблица IV:

Популярни отговори:

Бек: животинска кожа, козина, килим

Пьотровски: животинска кожа, килим от животинска кожа (41%)

Дана (Франция): животинска кожа (46%)

Коментар: Таблица IV се отличава с тъмния си цвят и засенчване (което представлява предизвикателство за депресирани, потиснати личности) и често се възприема като голяма и понякога заплашителна фигура. Това се утежнява от цялостното впечатление на изследваното лице, което е в подчинено положение („Гледа отгоре“) на масата, служещо за предизвикване на чувство за авторитет. Представата за човек или животно на масата почти винаги се класифицира по-скоро като мъжка, отколкото като женска и тези качества, изразени от субекта, могат да показват отношение към мъжете и авторитетните фигури.

Таблица V:

Популярни отговори:

Бек: прилеп, пеперуда, молец

Пьотровски: пеперуда (48%), прилеп (40%)

Дана (Франция): пеперуда (48%), прилеп (46%)

Коментар: Таблица V е лесна за детайлно разглеждане и не изглежда заплашителна. Тя осигурява „промяна на темпото“ в теста след предишните по-трудните таблици. Няколко характеристики тук пораждат опасения или усложняват разработването. Това е най-лесното място за получаване на добър, висококачествен отговор.

Таблица VI:

Популярни отговори:

Бек: животинска кожа, козина, килим

Пьотровски: животинска кожа, козина, килим (41%)

Дана (Франция): животинска кожа (46%)

Коментар: Текстурата е доминиращата характеристика на Таблица VI, често предизвикваща асоциации, свързани с тясно междуличностно взаимодействие; таблицата е определена като „сексуално петно“ и вероятни сексуални възприятия се съобщават за тази таблица по-често, отколкото за която и да е друга. Други таблици обаче имат по-голямо разнообразие в разпознаването на образи със сексуално съдържание.

Таблица VII:

Популярни отговори:

Бек: Човешки глави и лица (на върха)

Пьотровски: глави на жени и деца (27%, на върха)

Дана (Франция): човешка глава (46%, на върха)

Коментар: Таблица VII може да се свързва с женствеността (човешките фигури, разпознати в нея, често се описват като жени и деца) и функционира като „Таблица на майката“, където трудностите при решаването на проблема може да са свързани с обсебеност от женски фигури в живота на изследваното лице. Централния детайл относително често (макар и не най-популярният отговор) се идентифицира като влагалище, което поставя тази таблица в рамките на темата за женската сексуалност.

Таблица VIII:

Популярни отговори:

Бек: Животно, не котка или куче (розово)

Пьотровски: Четириного животно (94%, розово)

Дана (Франция): Четириного животно (93%, розово)

Коментар: Хората често изразяват някакво освобождение при Таблица VIII, което им позволява да се отпуснат и да реагират ефективно. Подобно на Таблица V, тя позволява „промяна на темпото“. Таблицата обаче въвежда нови предизвикателства, тъй като е сложна и е първата многоцветна таблица в комплекта. По тази причина, хората, които изпитват сложни ситуации или емоционални стимули, тревожност или трудности, може да изпитат объркване с тази таблица.

Таблица IX:

Популярни отговори:

Бек: Човек (оранжево)

Пьотровски: Нищо

Дана (Франция): Нищо

Коментар: Таблица IX се характеризира с неясна форма и размитост, с приглушени цветове, създаващи обща неопределеност. Има само един популярен отговор и той е най-рядко срещаният във всички таблици. Проблемите, възникнали при обработката на тази таблица, може да показват проблеми с разпределението на разнородни сведения, но има и няколко специфични „връзки“, характерни за тази таблица.

Таблица X:

Популярни отговори:

Бек:  рак, паяк (синьо)

Пьотровски: рак, паяк (37%, син); заешка глава (31%, светлозелено); гъсеници, червеи, змии (28%, тъмнозелено)

Дана (Франция): нищо

Коментар: Таблица X е подобна по структура на Таблица VIII, но нейната сложност и неяснота наподобяват Таблица IX: хората, които имат затруднения да се справят с много едновременни стимули, може да не харесат особено тази иначе приятна таблица. Тъй като е последната таблица, тя може да предостави възможност на изследваното лице да „експлодира“, като посочи как се чувства в подобни ситуации или какво би искал да преживее.

/

 Цел на изследването: да се определи степента на точност при възприемане на кратки интервали от време.

Оборудване: хронометър и таблица-протокол от изследването.

Процедура на изследването

Изследването за възприятие на времето се провежда по двойки, състоящи се от изследвано лице и експериментатор. То включва десет проби (опита). Във всека проба от изследваното лице се иска да оцени даден период от време, без да брои или да гледа часовник. Експериментаторът определя точността на оценката на времевия интервал с помощта на хронометър. Времевите интервали могат да бъдат зададени, както следва: 30 секунди, 1 минута, 120 секунди и т.н.

Инструкции към изследваното лице: „Ще бъдете помолени, без да използвате часовник или да броите тихо, да определите края на даден период от време, като вдигнете ръка или сигнализирате „Стоп!“. Ще направим няколко проби, като всеки път ще ви бъде посочена продължителността на зададения интервал, а аз ще отбележи началото му, като почукам с молив по масата.“

В таблицата-протокол експериментаторът записва определения времеви интервал за оценка и действителното време, което изследваното лице е възприело за дадения интервал.

Предложеният времеви интервал за оценка е отбелязан в колона „C“ на таблицата в секунди; действителното време, също в секунди, е в колона „A“.

Таблица-протокол за изследване на краткосрочното възприятие за време:

Обработка на резултатите

Точността на оценката на времето се определя за всяка проба отделно, като се използва формулата:

-Kт е коефициентът на точност на оценката на времето;

-A е фактическия интервал от време, изминал от момента на началото на оценката на изследваното лице;

-C е времевия интервал, предложен за оценка. 

            Анализ на резултатите

При анализа на резултатите от изследването е важно да се определи в какво съотношение към 100%, по-малко или повече се намира коефициентът на точност на оценката за времето на изследваното лице.  Ако при всички проби изследваното лице постига коефициенти по-големи от 100%, той подценява времевите интервали. Ако процентите му са по-малки от 100%, той надценява времевите интервали. Колкото по-близо са процентите до 100% (напр. 80% - 110%), толкова по-висока е точността на оценката на кратките времеви интервали.

Хората се различават по типологията за оценката на времевите интервали. Някои участници ги надценяват, докато други ги подценяват. В някои случаи тази типология се отнася и за по-дълги времеви интервали. Някои участници обаче надценяват кратките времеви интервали (до една минута) и подценяват интервали, по-дълги от една минута.

За да се установят причините за подценяване или надценяване на времевите интервали, препоръчваме да се повторят пробите, като се добавят по-сложни инструкции с допълнителни указания. Например, определяне на даден времеви интервал чрез рецитиране на буквите от азбуката. Въвеждането в инструкцията на още една цел на дейността променя оценката на изследваното лице за времевите интервали. В този случай времето е по-малко забележимо за изследвания, което означава, че той го подценява, докато е ангажиран с други дейности. Познавайки спецификата на възприемането и оценяването на времевите интервали, човек може да разработи система от техники, които ще му бъдат полезни по време на периоди на принудително чакане: чакане на транспорт, събития, срещи и др. Психическото напрежение, облекчен от този процес е един от аспектите на самовъзпитанието и обучението по саморегулация.

/

Игри и упражнения за обучение по мениджмънт “Apple Metals” (Е.Кристофър, Л.Смит)

1."APPLE METALS"

Цел: Да се ​​тренира определянето на бюджетни приоритети.

Размер на групата: Произволен брой участници, започвайки с трима.

Време: Около половин час.

Място: Класна стая, семинарна зала или конферентна зала.

Процедура/инструкции

1.Създайте малки групи и помолете всяка да се споразумее за годишен бюджет за конструкторския отдела на средно голяма строителна компания, наречена Apple Metals. Бюджетът трябва да включва заплатите на 3 инженери (по равно), 1 мениджър и 2 помощни служители, плюс всички допълнителни суми, които групата сметне за необходими (предложени суми за транспортни разходи, офис консумативи, разходи за капиталово строителство и др.). Подчертайте, че това не е реална ситуация: бюджетът може да бъде толкова произволен, колкото пожелаят; необходими са само общите насоки. Дайте 10 минути за създаване и писане на бюджета. Няма значение дали всеки екип предлага различни бюджети: те работят самостоятелно в това упражнение.

2.Раздайте Меморандума на централата (едно копие на екип). Дайте на всеки екип допълнителни 10-15 минути, за да коригира бюджетите си.

3.Организирайте общо обсъждане на резултатите.

Анализ: Как екипите успяха да намерят средства за наемане на г-жа Хайтауър? Имаше ли екип, който отказа това искане? Какви приоритети си постави всяка група? Някой екип избра ли да намали разходите, например чрез съкращаване на някой от инженерите и наемане на г-жа Хайтауър на негово място? Или вместо да съкращават персонал, съкратиха разходите за капиталовото строителство и материалите?

Заключение: Възползвайте се от знанията и опита на групата, за да обсъдите възможни сценарии, ако подобна ситуация възникне в реалния живот.

Текст

МЕМОРАНДУМ ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ ОФИС

До: Конструкторския отдел

От: Генерален директор

Ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ препоръчва да наемем г-жа Хариет Хайтауър. Тя е висококвалифициран, инициативен млад инженер и е кандидатствала за приемане на работа както при нас, така и при основния ни конкурент, „Steel Incorporated“. И ние, и „Steel“ се съгласихме да я наемем, но „Steel“ ѝ предлага повече. Предложихме ѝ същата заплата като на всички наши инженери.

Изглежда обаче, че г-жа Хайтауър е чула слухове за нашата екипна работа и примамлива система за премии, базирана на представянето. Тя е информирала ръководителя на отдел „Човешки ресурси“, че ако ѝ дадем 10% увеличение на заплатата, ще избере нашата компания; в противен случай ще ни откаже.

Честно казано, имаме нужда от г-жа Хайтауър. Не става въпрос само за високата ѝ квалификация и първокласни дипломи; това, че е жена, ще подобри репутацията ни като организация, която насърчава подкрепата и равните възможности при набирането на персонал. Напълно е възможно Комитетът по трудово равноправие в близко бъдеще да се превърне в нашия най-печеливш клиент (и, както знаете, те възнамеряват да ни установят нови премии). Ще спечелим много, ако наемем жена инженер и ще загубим много, ако тя постъпи на работа в „Steel“ и се конкурира с нас.

Разбирам, че бюджетът ви не включва заплатата на г-жа Хайтауър, но ако намерите начин да го направите тази година, обещавам, че вашият бюджет ще бъде първият, който ще бъде разширен – поне по отношение на заплатата на г-жа Хайтауър.

Благодаря ви за съдействието по този въпрос.

Източник: Leadership training. Elizabeth M. Christopher/Larry E. Smith. Kogan Page Ltd

/

Тестът се отнася към методиките за добавяне и отчасти към асоциативните методики, и е насочен към диагностициране отношението на детето към родители, братя, сестри, детски неформални и формални групи, учители, училище, собствените му способности, както и идентифициране на цели, ценности, конфликти и значими преживявания. Последователността от 24 изречения, предложена от В. Михал е модификация на теста на Сакс (SSCT) за деца.

„Нашият материал, пише авторът на методиката, е насочен към определяне на социалната позиция и саморазбирането на детето.“

Този тест може да се използва самостоятелно, но авторът препоръчва използването му след провеждане на интервюто „Вълшебен свят“. Всички отговори на детето трябва да бъдат записани дословно в протокол (възможен е аудиозапис).

Инструкция: Мога да ти предложа една игра. Аз ще ти казвам началото на едно изречение, а ти ще го завършваш. Сега внимавай! Трябва да отговаряш бързо и всеки път с това, което първо ти хрумне, но така, че изречението да е пълно по смисъл. Преди да започнем играта, можем да тренираме малко. Например, казвам началото на изречение: „Всяка сутрин...“

Похвалете детето, кажете му, че е разбрало всичко правилно и ако изглежда, че не е произнесло това, което първо му е хрумнало, напомнете му отново инструкциите. Може да предложите още един пример: „Бих дал много, за да...“ Обяснете правилото отново, ако е необходимо.

Много автори, включително Михал, препоръчват да се записва времето за реакция с хронометър. Това обаче може да внесе ненужна нервност в общуването с психолога и да разсее детето. Затова е по-добре да използвате часовник с втора стрелка, като правите това дискретно, докато детето мисли за отговора – бройте 3 секунди на себе си и поставете точка в протокола след всеки такъв интервал. Тестът трябва да се провежда индивидуално и само устно.

Съдържание

В предоставения списък изреченията са групирани според диагностичния им фокус, изследвайки отношението на детето към различни хора и различни проблеми – към майка, баща, братя и сестри, връстници; към училище, учители; бъдещи перспективи и др. Поредният номер в началото на всяко изречение съответства на мястото му в списъка, което е предложено за диагностична употреба. Редът може да се променя, но трябва да се гарантира, че изреченията по една и съща тема са разпределени равномерно, а не са групирани заедно.

Стимулен материал

3. Ние обичаме мама, а...

15. Мисля си, че мама най-често...

7. Бащите понякога...

9. Ако само баща ми...

5. Брат ми (сестра ми)...

11. Ако брат ми (сестра ми)...

2. Детето в семейството...

10. Моите близки мислят за мен като за...

4. Ние сме около деца, но...

8. Децата, с които играя...

12. Моите приятели често...

23. Моята учителка (учителка, учителки)...

16. Ако нямаше училище...

18. Когато мисля за училище, аз...

1. Мисля, че повечето хора...

6. Достатъчно пъргав съм, за да...

21. Аз съм най-слабият...

13. Иска ми се да нямах...

17. Треперя целият, когато...

19. Само да знаеха всички деца колко ме е страх...

20. Бих бил много щастлив, ако...

24. Винаги мечтая за...

14. Болното дете...

Ключ

Изреченията в методиката са групирани в следните категории:

а) отношение към майката — 3, 15;

б) отношение към бащата — 7, 9;

в) отношение към братята и сестрите — 5, 11;

г) отношение към семейството — 2, 10;

г) отношение към връстниците — 4, 8, 12;

д) отношение към учителите и училището — 23, 16, 18;

ж) отношение към хората като цяло — 1;

з) отношение към собствените способности — 6, 21;

и) негативни преживявания, страхове — 13, 17, 19;

к) отношение към болестите — 14;

к) мечти и планове за бъдещето — 20, 22, 24.

Анализ

Интерпретация

В основата на интерпретацията лежи съдържателния анализ на отговорите, честотата на допълнителните части на изреченията, времето за отговор и коментарите на детето за това как предложените фрази съответстват на реалността (според нашите данни децата изразяват това доста често).

Социалната позиция на детето се изследва чрез изреченията, насочени към изследване на отношението му към връстниците, учителите, родителите и членовете на семейството. Трябва да се отбележи, че случаите, в които всички окончания на изреченията в тази група съдържат признаци на напрежение и конфликт, трябва да привлекат специалното внимание на практикуващия психолог, тъй като дезадаптацията във всички области на междуличностните отношения е симптом на анормално развитие на личността. Следвайки Сакс, авторът на методиката препоръчва да се присъждат балове въз основа на отговорите (2 бала за сериозни нарушения, изискващи психотерапия, 1 бал за умерени нарушения).

Саморазбирането на детето се изследва чрез изреченията, насочени към изследване на значимите преживявания на детето, оценка на собствените му възможности и развитието на рефлексивна самооценка, която се променя до ранна юношеска възраст. Така отговорът на 12-годишно дете „Не знам какво мисля за себе си“ на изречението „Моите близки ме мислят за...“ показва забавяне във формирането на рефлексивна оценка, но може да бъде и проява на психологическа защита. В този случай изреченията за членове на семейството биха имали неутрална емоционална конотация или биха съдържали признаци на конфликт. Този пример показва как първо, един и същ отговор в различни контексти може да свидетелства за различни личностни черти на детето и второ, как едно изречение може да бъде потвърдено или опровергано въз основа на данни от един и същ тест за недовършено изречение.

За интерпретацията, отделните изречения са групирани в следните категории:

а) отношение към майката;

б) отношение към бащата;

в) отношение към братя и сестри;

г) отношение към семейството;

г) отношение към връстниците;

д) отношение към учителите и училището;

ж) отношение към хората като цяло;

з) отношение към собствените способности;

и) негативни преживявания и страхове;

й) отношение към болести;

к) мечти и планове за бъдещето.

/

Цел на изследването: Да се ​​установят различията в усещанията на възприятието при тактилно разпознаване на предмети

Материали и оборудване: набор малки предмети за тактилно разпознаване (карфица, ключ, памук, гума и др.), превръзка за очи и хронометър.

Процедура на изследването

Изследването на тактилните усещания се състои от две серии проби и се провежда индивидуално

Целта на първата серия: да се ​​установят особеностите на тактилните усещания, по тяхното словесно описание от изследваното лице, предизвикани от предметите от комплекта, докато се представят един по един на неподвижна длан.

По време на първата серия проби на изследваното лице се завързват очите и му се дават следните инструкции.

Инструкции към изследваното лице в първата серия: „Обърнете ръката си с дланта нагоре. По време на нашето изследване ще усетите определени въздействия в дланта си. Без да правите осезаеми движения с ръката си, дайте словесен отчет за усещанията, които изпитвате. Кажете всичко, което усещате, на глас.“

Експериментаторът представя предмети последователно на участника за тактилно разпознаване. Всяко представяне трае 10 секунди. След това предметът се отстранява от ръката на изследваното лице, а в протокола се записва словесното описание.

Целта на втората серия: да се установят особеностите на тактилните усещания по словесното описания на изследваното лице, когато предметите се поставят един по един върху дланта му и се оставят да бъдат палпирани със същата ръка.

Втората серия изследвания се провежда от две до четири минути след първата. Във втората серия, както и в първата, на изследваното лице се завързват очите и му се дават инструкции, преди да бъдат представени предметите от набора.

Инструкции към участника във втората серия: „Обърнете ръката си с дланта нагоре. По време на нашето изследване ще усетите определени въздействия върху дланта си. След като получите такива, ви е позволено да правите осезаеми движения със същата ръка. След това направете словесен отчет за усещания2та, които сте изпитали при движенията на ръката.“

Във втората серия експериментаторът последователно представя същите предмети от набора, като поддържа времето за тактилно разпознаване от 10 секунди и записва словесния отчет в протокола.

Протоколът за двете проби може да бъде представен във вид на формализирана бланка.

В края на двете проби изследваното лице предоставя самоотчет за това, по какъв начин се е ориентирал в стимулите, приложени към дланта му и кога е било по-лесно и по-трудно да разпознае предметите.

Обработка и анализ на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се определят свойствата на предметите, които са били адекватно разпознати. Броят на назованите усещания в първата и втората проба се счита за резултати за разпознаване "П1" и "П2".

При анализа на резултатите трябва да се сравнят резултатите от тактилно разпознаване в първата и втората проба, като се има предвид, че разпознаването на въздействието на предметите се различава качествено. Обикновено в първата проба изследваните лица съобщават за отделни свойства на даден предмет и след това се опитват да го идентифицират, като го назоват. Във втората проба, където тактилното възприятие е налице чрез допир, изследваните лица обикновено първо назовават предмета (напр. „карфица“) и след това словесно съобщават за неговите свойства.

Тактилните усещания са от решаващо значение за контактната ориентировка и позволяват на човек да оцелява и да се учи дори при липса на слух и зрение. Те разширяват познавателните способности на индивида, привикнал да разчитат основно на зрението си, а опитът от преживяването на затворени или завързани очи може да се използва като средство за релаксация след продължително четене, работа с монитор или гледане на филми. Съзнателното използване на тази техника може също да помогне за пренасочване на вниманието по време на емоционално натоварени ситуации, като предстоящ изпит, очакване на оценка и т.н.

/

Цел на изследването: Да се ​​определят свойствата на познавателния контрол, които влияят върху процеса на зрително възприятие.

Материали и оборудване: Три таблици, всяка с размерите на стандартен лист хартия. На първата таблица (Т1) ясно са написани думи, обозначаващи имената на четирите основни цвята: червено, синьо, зелено и жълто. Втората таблица (Т2) са нарисувани многоцветни еднотипни фигури от същите основни цветове. Третата таблица (Т3) показва наименованията на същите цветове,  но мастилото, използвано за написването им не съответства на имената на цветовете. Думата „червено“ е написана с жълто мастило, думата „синьо“ със зелено и т.н. Оборудването включва хронометър.

Процедура на изследването

Изследването се състои от три проби, като на участника се дават инструкции преди всяка от тях.

Проба №1

Инструкция за изследваното лице: „Прочетете думите от таблицата, която ще ви бъде показана, възможно най-бързо. Времето за прочитане на думите ще се контролира с хронометър. Ако всичко е ясно и няма въпроси, пригответе се да прочетете думите. Започвайте!“

След командата „Започвайте!“, експериментаторът представя първата таблица и записва времето за четене на участника.

Проба №2

Вторият експеримент се провежда веднага след първия.

Инструкция за изследваното лице: „Ще ви бъде показана таблица с фигури. Назовете цвета на тези фигури възможно най-бързо. Пригответе се. Започвайте!“

Експериментаторът записва времето за реакция на участника по същия начин, както в първия експеримент.

Проба №3

Третият експеримент се провежда веднага след втория експеримент.

Инструкция за изследваното лице: „Ще ви бъде показана таблица с написани на нея думи. Възможно най-бързо назовете цвета на мастилото, използвано за написване на тези думи. Ако всичко е ясно, пригответе се. Да започваме!“

Следвайки инструкциите, на участника се показва трета таблица и се записва времето, необходимо за назоваване на цвета на мастилото, използвано за написване на тези думи

Обработка на резултатите

Резултати от това изследване се явява показателя време, използвано от изследваното лице за изпълнение на задачите за всяка проба: T1, T2 и T3.

За да се определи влиянието на познавателния контрол върху зрителното възприятие, е необходимо да се изчисли индексът на интерференция[1] (П) по формулата:

П = T3 – T2,

където T3 и T2 са времената за изпълнение на задачите за съответните проби.

Анализ на резултатите

Познавателният контрол при зрителното възприятие е от съществено значение за изпълнението на задачи за наблюдение. Неговото функциониране прави възприятието волево и доближава перцептивните процеси до мисловните процеси.

Познавателният контрол, актуализиран в това изследване, е необходим за преодоляване на интерференцията между зрителното възприятие в първия експеримент, в който субектът е чел думи, и втория експеримент, в който е назовавал цветовете на фигури. Колкото по-голяма е разликата във времето, необходимо на изследваното лице да завърши третата и втората проба (П), толкова по-голяма е интерференцията. От тук, толкова по-силно е изразено стеснението и ригидността на познавателния контрол при възприятието. Обратно, колкото по-близо е показателят П до нула, толкова по-гъвкаво е влиянието на познавателния контрол.

Величината на показателя за познавателен контрол зависи от времето, необходимо за завършване на пробите. Ако изследваното лице не е бил готово да изпълни задачата във втората проба съгласно инструкциите при командата „Старт!“, тогава показателят П  може да е близо до нула, дори ако е бил готов в третия експеримент. Накрая, ако П е отрицателно, което означава, че времето за третата серия (T3) е по-малко от времето за втората проба (T2), това показва, че изследваното лице не е спазило инструкциите на експериментатора да назове цвета на фигурите „възможно най-бързо“. В този случай изследването трябва да се повтори.

Допълнителен метод за определяне на причината за отрицателното отклонение може да бъде сравняването на времето, през което субектът е завършил първата и втората проба.

Показателят на интерференция, т.е., на влиянието, отразява независимостта на речевата функция и зрителното възприятие. Ако се установи ригидност, е необходимо да се изследват свойствата на мисленето на изследваното лице и да се разработи комплекс от развиващи упражнения, позволяващи промяна на когнитивния стил на личността.
Приложения: Т1, Т2, Т3







/

[1] Интерференцията е физично явление на наслагване на две или повече вълни (звукови, светлинни, водни), при което на места се получава усилване (интерферентен максимум) и отслабване (интерферентен минимум) на амплитудата им, образувайки характерна интерферентна картина, което доказва вълновата природа на явленията; в езикознанието е пренасяне на черти от един език върху друг.

Всяка система (субсистема) и всеки отделен член на семейството има своите граници, които определят структурата и съдържанието на психодинамиката в семейния живот. 

За да си обясним същността на семейните граници ще използваме един паралел между семейството преди 1989г. и семейството днес.

До 1989г. външните граници между държавите са затворени и строго охранявани, а семейните граници са отворени, размити. Обществото (разбирай партийна организация, ОФ-организация, трудов колектив, съседа и пр.)  безпрепятствено нахлуваше в семейния живот. Известни са множество случаи, при които партийната организация анализира интимната връзка на неин член, който е женен. Това е период, в който децата прекарват много по-дълго време в училището и навън, отколкото днес, защото навън тогава е просто по безопасно. Същевременно хората общуват по-открито, по-сърдечни са, помагат си безрезервно, следват определени правила във взаимоотношенията.

След 1989г., когато се премахват и откриват границите между държавите, семейството затваря своите граници.  Днес родителите се безпокоят за децата си, когато са навън. Децата стоят в домовете си, не общуват така, както преди. Сега навън светът е страшен, враждебен, опасен. Няма на кого да се разчита навън. Хората общуват по-рядко, не се саморазкриват, не си помагат или ако го правят, преследват някакъв свой интерес. Всеки заплаща за всичко. Настъпва дистанция между самите субсистеми в рамките на семейството: родителите се дистанцират от децата си; младото семейство от родителите си. Така постепенно в общественото съзнание се формира положително отношение към семейството със закрити граници.

Ако границите на семейството са закрити (напр., гост може да посети семейството само по конкретен повод и то с покана; прилагат се коренно различни маниери във взаимоотношенията между членовете на семейството когато са посетени от гост и когато липсва такъв; прилагат се ритуали и правила за общуване с госта и пр.)

Днес повечето семейства имат закрити, непромукаеми външни граници. Родителите са фиксирани върху децата си. Отнемат много повече от свободата им. Те са контролиращи, протектиращи, насочващи, ограничаващи, задушаващи детето. Този тип родители казват: „С детето трябва да се работи”, „Трябва да се занимава”.  Най-опасни са майките! Колкото майката е по-високо в йерархията на семейството, толкова е по-контролираща детето си.

Този тип семейства имат размити вътрешни граници – тези между членовете на семейството.

От своя страна децата с напредването във възраст все повече започват да атакуват  родителската субсистема и в много случаи успяват да пренаредят йерархичната структура в семейството, заемайки важни функции и ролеви позиции (напр. намесата на детето при вземане на решения, касаещи семейството или самото него).

Друг пример за дисфункционалност в резултат на размити вътрешни граници са бързо формиращите се коалиции между майка и дете, насочени срещу бащата. Това е така, защото в днешния свят мъжът (съпруг, баща) стои обикновено в периферията на емоционалния живот, ангажиран изцяло с поминъка на семейството. Майката все повече се изкачва в йерархията и в много повече случаи, отколкото преди се стреми да овладее и държи властта в семейството. Днес, мъжът-баща е все повече изтласкван от властовите позиции и роли, като това води до дисфункция, тъй като се обезличават важни полово-ролеви модели на поведение, от които детето (особено момчетата) се нуждаят. Това е една от причините съвременният мъж да става все „по-женствен, мекушав, отстъпчив, инфантилен“, факт, който изправя жената-майка пред множество предизвикателства. Едно от тези затруднения е дисбаланса, който възниква между половата и социалната й предопределеност. Възниква колизия в резултат на нарушената пропорция (баланс) – жената овладява повече социална власт, отколкото може да потребява, превръщайки мъжът в социално немощен, а от там и в полово дисфункционален. Този парадокс води при мъжете до дефицит на мъжественост в най-общия смисъл на думата, от която практически жената се нуждае. Днес, за разлика от миналото много често жените етикират мъжете (съпрузите си) с определения, като: Моят „мухлю“, „мижитурка“, „смотаняк“, „задръстен“, „мушморок“, „лигльо“ и т.н.

Пример 1

Един от най-популярните примери за наличието на пропускливи граници е този, при който „пазачите на вратите” на семейството не изпълняват функцията си. Например единият или и двамата партньори поддържат промукаема, небалансирана и дисфункционална външна граница с родителското си семейство. 

Това е много опасна ситуация особено за младото семейство.

Тя се развива най-интензивно в началото на брака, когато:

1.Партньорите все още са в процес на изработване правила за взаимоотношения.

2.В двойката се води борба за власт.

3.Границите са нерегулирани.

4.Зависимостта от родителските семейства все още много силна.

5.Младите баби и дядовци са въодушевени, но нямат опит на такива.

6.Всички се стремят да участват в новото семейство под благовидни форми, а всъщност идеята е да обсебят властта, като по този начин осигурят контрол върху ситуацията.

Пример 1

Ядрено (основно) семейство: Съпруг (32г) и съпруга (29г)

Разширено семейство: Свекърва (55г), баба (73г) и дядо (76г)

Съпрузите са с висше образование, с дете на 8 месеца, наскоро сключили брак, пристигат за консултация.

 Заявката е подадена от бащата на съпругата. На втората среща пристига и самата съпруга, която разказва, че животът й е изправен пред провал. Тя живее в дома на съпруга си заедно с майката на съпруга си (свекървата) и двамата родители на съпругът й (последният е починал). С други думи, разширеното семейство включва три поколения, които са в непрекъсната физическа близост (обитават едно жилище).

В процеса на психологическата консултация е установено, че:

1.Ядреното семейство изпитва неустоим натиск от страна на майката на съпруга (свекървата), която живее в къщата на младата двойка (физическо нарушаване на границите).

2.Ядреното семейство не е изработило правила за поддържане на балансирани външни граници.

3.Синът държи широко отворена вратата към разширеното семейство (майка си, бабата и дядото).

4.Свекървата е властна, деспотична жена, която не е освободила все още синът си и той се намира в състояние на психологична зависимост от нея.

5.Свекървата използва широк инструментариум за да проникне в ядреното семейство и овладее властови позиции, като непрекъснато прониква в семейната двойка, използвайки факта – физическа близост и обстоятелството, че младото семейство обитава нейна територия.

6.Свекървата прилага модел на поведение, заучен в разширеното семейство. В своя брак тя е имала деспотична свекърва (бабата на съпруга), която по същия начин е прониквала, използвайки сина си.

7.В крайна сметка свекървата създава междупоколенческа коалиция с участието на сина си, бабата и дядото срещу младата снаха.

8.Оцеляването на ядреното семейство е поставено под заплаха.

Забележка: В семейните взаимоотношения съществува един общовалиден закон – всяко семейство, в което възникне вертикална (междупоколенческа) коалиция, винаги се превръща в дисфункционално.

Пример 2

При развод и втори брак (например на бащата), когато детето от първия брак е при единия родител (например, майката), е много важно семейството на бащата да държи проницаема външна граница към детето, респ. майката.  Това позволява взаимодействието между разделените родители да продължи в интерес на детето. Детето не може да бъде лишавано от своите рождени майка или баща. Обикновено опасността идва от бабата и дядото на партньора с втори брак, които или отхвърлят внука си или по-често влизат в коалиция с детето срещу първата снаха. 

Пример 3 (за промукаеми/пропускливи граници)

При семейство, в което членовете са „слепени”, по-голямото дете (сина) се жени. Родителите в повечето случаи се стремят да оставят сина си да живее при тях (слепени са). Скоро младото семейство се сдобива с дете. В този момент синът поема ролята на „Дете-родител”. Поради своята инфантилност и слепеност за родителите си, той няма автономия и не е в състояние да се справи с новите непосилни за него функции. Автоматично в семейната система се появява още един проблем – останалите синове или дъщери биват много силно и рязко ограничени от достъп до родителите си. Последните изцяло се отдават на „Детето-родител”.  Този симптом по-често се среща във взаимоотношенията между родители и техните синове и по-рядко между родители и техните дъщери.  Ето защо трябва с голямо подозрение да се гледа на една доста популярна оценка (а в много случаи това е и семеен мит), изразяваща се във фразата „Ние сме сплотено семейство!”.

Пример 4 – (за непромукаеми граници)

На противоположния полюс се разполагат семействата, които имат недостатъчно промукаеми граници. Членовете на тези семейства водят живот, движейки се в отделни тунели.  Джон Розенберг описва семейства от висшето общество, в които всеки един член на семейството се храни с различни ястия и в различни места в дома или извън него.  Няма съмнение, че това разделение осигурява автономност на всеки член, но също така е вярно, че то лишава членовете от взаимна поддръжка, обща емоционална история, привързаност, единство, сплотеност и пр.


 

8. Игри и творчество

Детето, както никой друг е Homo Ludens (играещ човек). Играта изпълва цялото пространство на живота му; то превръща всяка дейност, дори най-отдалечената от играта, в игра. Детската игра за детето е самият живот. „Разбирането на атома е детска игра в сравнение с разбирането на самата детската игра“ – отбелязва Алберт Айнщайн.

Как играят неконтактните деца?

При тях дори първите „игри“ през първата година от живота са белязани от монотонност. Родителите се адаптират към тях, изпълвайки ги с несъществуващо съдържание и затова може дълго време да не забелязват тяхната уникалност – липсата на детска инициатива и емоционалност в играта.

По-късно игрите наподобяват безкрайното преиграване на един и същ филмов кадър, в който не се появява никой друг освен самото дете. Често това, което детето прави трудно може да се нарече игра, поради липсата дори на краткосрочни игрови цели, роли, сюжет или емоционален съпровод. Много често това са просто примитивни манипулации с предмети, които не са за игра –преместване и въртене на тенджери, ключове, пръчки и връвчици. Но дори и да са играчки, боравенето с тях е също толкова механично: подреждане на колички и след това преместването им една по една отсреща в същия в ред, а после обратно... и така нататък, отново и отново. Всяко дете има свой постоянен набор от такива „играчки“ и „игри“, които често е трудно или невъзможно да се разграничат от стереотипите и ритуалите – те съдържат толкова малко действителна игра. Има индивидуални действия, но няма активност; функционалните възможности на „играчките“ не се тестват, не се използват – изглежда, че само в такива неструктурирани дейности, освободени от правила и ограничения, детето се чувства комфортно. Като доказателство за това служат обикновено любимите му игри с вода и пясък: с часове детето може да налива вода в пясък. В тези игри то борави с предмети, които за него нямат зададени форми, размери или свойства, които трябва да бъдат разпознати, запомнени и използвани. Такива игри не изискват нищо от детето, не поставят никакви задачи, не заплашват с провал и като цяло нямат критерии за оценка – те винаги са приятни и успешни. Такова удовлетворение е познато на всички от безгрижното и безсмислено плискане във водата и изсипването на пясък на брега: зад фасадата на това безгрижие, в очарованието на свободната игра, протичат дълбоки процеси на вътрешно пречистване и успокояване – един вид медитация. Трудно е да се каже какво се случва в душата на едно неконтактно дете по време на такива игри, но те очевидно носят вътрешен мир и радост.

Ако развитието на детето напредва, игрите стават по-сложни. Манипулациите в името на манипулацията постепенно отстъпват място на действия, които имат някаква цел. Някои деца подреждат кукли и лягайки до тях се гушкат. Други продължават да подреждат коли, но сега с камиони до камиони или големи коли до големи коли. В пиесата могат да се появят герои, често играни от блокчета или ключове, но все още няма игрови роли. Само много силни емоции или необичайни преживявания разпалват истинска игра: след лечение в клиниката, всички играчки – от кукли до същите тези коли – получават инжекции в продължение на няколко дни поред. Играта на детето с кукли може със значителна степен на сигурност да предскаже бъдещата динамика на неговото състояние. Докато куклите са просто механично поставени, е трудно да се очаква някакъв напредък в общуването в близко бъдеще. Това е по-вероятно да се забележи при използването на каквито и да е предмети в ролята на хора.

Понякога, още от самото начало игрите са поразителни със своята необичайност: безкрайно включване и изключване на електрически уреди, оплитане на целия апартамент в нишки – „жици“. Обикновено това не е изолиран инцидент – подобни игри се развиват, стават по-сложни и при достатъчна умствена пъргавина могат да доведат до избор на професия. Например, момче, което на тригодишна възраст е опънало „телефонни жици“ из апартамента, се интересува от електричество в училище и по-късно постъпва в техникум по радиотехника.

Някои игри могат да носят едностранно интелектуален характер. При тях стига детето да играе само или с търпеливи възрастни всичко върви добре. Но щом възникне необходимостта да координира действията си с другите, се появява онзи поразителен контраст между теория и практика, който вече обсъдихме – 10-годишно момче с прилични математически способности „открива тайната“ на победата в „кръстове и кръгчета“, но вместо да спечели, се опитва да разкаже за това на всички в двора и започва да обучава децата толкова упорито, че те го прогонват. На него дори не му хрумва, че добре позната тайна за победа просто разваля играта, че притежаването на тайната би могло да повиши авторитета му, който е много нисък сред връстниците му. Не само особеностите на социалното взаимодействие пречат на игрите, но и практическата неловкост, лошата координация и склонността да обяснява всичко.

Трудно е да си представим детството без рисуване с бои, маркери, моливи, дори само с пръчка в пясъка или тебешир на тротоара. Дори драскането дава преживяването, че можеш да го „правиш“. Много неконтактни деца са буквално погълнати от рисуване, дори ако могат да рисуват само драсканици. Характерът на рисунката може да се използва за точно определяне нивото на умствено развитие и неконтактните деца често имат ниски резултати по рисуване. Рисуването често се превръща в ритуали и стереотипи: стотици листове хартия са покрити с една и съща рисунка, било то драсканици или нещо по-специфично. За някои деца драскането постепенно отстъпва място на рисуване на диаграми и карти. Докато неконтактността не стане достатъчно дълбока, хора отсъстват от рисунките. Появата им обикновено съвпада с подобрено и разширено общуване. Опитите на родителите да научат децата си да рисуват обикновени неща (къщи, фигурки от пръчици и др.) рядко са успешни поради двигателна неловкост и лоша пространствена ориентация. Дори на 5-7-годишна възраст много деца държат молив „в юмруци“, рисувайки сякаш хартията е обърната на 90 градуса. В самото начало на етапа на рисуване ориентацията дясно-ляво често е обърната – както е при хора с преобладаващо дясна полумозъчна активност. Същото може да се наблюдава и при писането: децата, които свободно изразяват мислите си на хартия, пишат отдясно наляво.

Игрите, които изискват интелигентност, сръчност и взаимодействие с другите (криеница, гоненица), са трудни за неконтактните деца, дори с добро умствено развитие. В самота детето може да моделира тези игри, но се проваля в общуването.

Когато преодоляването на неконтактността е успешно, в началните етапи на усъвършенстване почти всички самостоятелни дейности са свързани с общуване, нейното моделиране и разиграване, въпреки постоянните трудности в реалното общуване: игрите изобразяват общуване, историите и приказките са посветени на него, а рисунките представят одухотворени предмети и хора. Такава комуникативна наситеност от игри и творчество е предвестник на разширен социален кръг в реалния живот и подобряване на общуването. Чрез играта и въображаемите модели детето изпробва общуването, тества го и разрешава трудности, с които все още не може да се справи в реалния живот.

Едва ли е възможно окончателно и недвусмислено да се оценят или опишат всички особености на играта и творчеството при неконтактността. Разбира се, в тях се проявяват много симптоми на неконтактност, но самите игри не са симптоми. Светът на играта и творчеството е твърде сложен и разнообразен, а неконтактните деца са твърде различни, за да се правят диагностични паралели в тази област. По-често срещаните особености включват забавяне в достигането на възрастовите стандарти, некомуникативния характер на дейностите и ритуализацията – по-често, но не винаги и не е задължително...

***

9. „Не е като другите“

Родителите често съобщават, че виждат поразителни различия между детето си и другите деца, и искат да му помогнат, но са изключително объркани и притеснени от реакциите на детето спрямо другите (роднини, приятели, съседи и др.). Трудно им е да овладеят смущението, което идва от това детето им да е „не такова“, „бяла лястовица “ и се стремят на всяка цена да го „притиснат“. Особено остро преживяват тези, които разбират неуместността на „дресировката“, но са принудени да го правят публично. Избягвайки ситуационни и вътрешни конфликти, свързани с уникалността на детето си, родителите често се стремят да се дистанцират максимално от другите – в тази ниша те се чувстват по-уверени и спокойни. Тези трудности са най-забележими в живота с деца в предучилищна възраст, когато ситуацията често е доста сложна, а уменията за справяне с проблемите на неконтактността все още се развиват. Може спокойно да се каже, че разбирането на неконтактното дете в най-обикновения, битовия живот е най-трудно за родителите и създава най-много проблеми.

В сравнение с активната общителност на здравите деца, неконтактността със сигурност е много забележима и привлича вниманието. Но не по-малко, ако не и повече трудности възникват от факта, че поведението на детето се управлява не от приети социални правила или дори неразбираеми капризи, а от скрити и неразбираеми мотиви и механизми.

Една от основните спънки са битовите навици и умения. Детето често изглежда „не на себе си“ – мъчи се да навлече риза върху краката си, бърка дясната и лявата си обувка и като цяло има проблеми със събличането и обличането. Дори нещо толкова просто като хранене с лъжица или пиене от чаша може да се окаже невъзможно. Някои деца не могат да дъвчат и трябва да се хранят с пасирани и течни храни до на 4-6-годишна възраст. Развитието на уменията за спретнатост и дори способността да се поиска гърне е значително забавено; родителите се научават да разпознават такива нужди по грухтенето или необичайните движения на краката на детето си – ако тези признаци са регулярни. Родителите се стараят толкова много да внушат необходимите умения, обяснявайки и демонстрирайки толкова много, че накрая просто не разбират как такива прости неща могат да останат незабелязани. Те започват да наказват и „дресират“ детето. Един от моите 5-годишни пациенти „упорито“ отказваше да използва гърнето. Слагаха го на гърнето и го държаха там „до горчивия край“, който по някаква причина никога не идваше, но веднага щом го махнеха от гърнето, всичко се объркваше. Наказваха го с рефрена „Кой ще пита?“. Единственият резултат беше, че след поредната бъркотия отиваше при майка си и имитирайки интонацията ѝ казваше: „Кой ще пита?“.

Поради неравномерното развитие, поведението на детето може да изглежда упорито, капризно или мързеливо. Благодарение на отличната си механична памет, то може внезапно да избъбри сложен и дълъг текст, но няма да разкаже какво току-що му се е случило; може да си спомни разположението на предметите на масата и дори да ги подреди правилно, но не може самостоятелно да използва лъжица; уверено използва електронни и радио устройства, които го интересуват, но безпомощно се рови пред обувките си, неспособно да ги обуе, сякаш го прави от злоба. Уменията, които се усвояват, могат да възпрепятстват семейния живот, когато придобият ритуален характер: безкрайно миене на вече чисти чинии, изключване/включване на осветлението, където и да е включено и други действия, които са подходящи само при определени обстоятелства. Това може да насърчи родителите да действат вместо детето – особено пред непознати.

На улицата детето понякога не се отделя от майка си, след което внезапно се откъсва и тича до далечния край на градината, където сяда зад храст, играейки си с нещо в ръцете и игнорирайки настоятелния зов на майка си. Може да седне в локва по средата на пътя или да излезе на улицата. Невъзможно е да го водите близо до играещи деца, но то внезапно ще се приближи до тях и сякаш ще вземе играчка от рафт, ще я вземе от нечия ръка, без да разбира последващите емоции или просто без да чува с ушите си. „То е като у дома си навсякъде“ –  каза една майка за 5-годишния си син –  той можеше да отиде зад щанда на магазина и да вземе каквото му хване окото, като отблъсне всеки, който му пречи“. 4-годишно момче тормозеше родителите си, като ги водеше до железопътен прелез при всяка разходка, където прекарваше часове в гледане на преминаващите влакове, постоянно опитвайки се да ги докосне. Страховете в ситуации, в които появата им е напълно неразбираема за възрастните (например страх от приближаване до закачалка за дрехи или страх от отворен кухненски шкаф), парадоксално се съчетават с липса на елементарна предпазливост, когато възрастните смятат, че биха били уместни.

Много често родителите пазят надежда, че щом детето започне да говори, нещата ще станат по-лесни, поне нещо може да се обясни. Но появата на речта често само изостря трудностите. Безкрайната, странна, стереотипна реч, неочакваните викове и стереотипните и неотговорими въпроси привличат вниманието към детето и затрудняват излизането навън с него. Липсата на разбиране на преносното значение кара речта на детето и реакциите му към речта на другите хора да наподобяват поведението на компютър, буквално „мислещ“ по точна схема. Лорна Уинг дава пример с отговор на въпроса: „Какво ще направиш, когато станеш от масата?“, Отговорът е: „Ще се кача на пода.“ Дори сравнително абстрактните неща се възприемат буквално.

Децата, които са започнали да говорят и да общуват, нямат чувство за реалност и дистанция. Всеки е „ти“, няма такова нещо като познат или непознат – можеш да се приближиш до всеки, да му свалиш очилата, да дръпнеш нещо от ръцете му или да бръкнеш в чантата му. В комбинация с особеното му мислене, това води до объркване. Осъзнало, че някои желания трябва да бъдат прошепнати на майка му, детето старателно следва инструкциите ѝ и крещи желанието си в ухото ѝ с цяло гърло, принуждавайки я да се наведе. На 5 или 6 години това изглежда доста нелепо, както например да искаш от гостите камък: „Мама каза, че винаги имаш камък“.

Родителите с нетърпение и надежда очакват момента, в който детето им започне да общува с други деца. Но появата на интерес към децата вместо да ги избягва, все още не показва възможност за общуване. В някои случаи детето може да изрази своята предразположеност, но го прави толкова неумело, неловко и извън контекста, че плаши както децата, така и техните родители. Те се опитват да се „впишат“ в играта, но действат така автономно и странно, че децата ги отхвърлят. Дори когато се окаже сред група деца, неконтактното дете не е толкова с тях, колкото до тях – остров на самотата в море от общуване. И в най-добрите случаи то остава „различно“, „странно“, „деликатно“. Усещайки това и избягвайки неприятни преживявания, родителите се опитват да ограничават общуването, въпреки че вече имат нужда от него. Не винаги са способни или желаят да говорят за това, криейки се зад неутрални формули като „нормално е... не го нараняват“. Но понякога това чувство ще пробие без никакви въпроси: 12-годишно момче, което успешно е преодоляло неконтактността си, когато го помолят да нарисува нещо което иска, въздъхва унило и казва: „Ще нарисувам момче. Всички играят, а то стои само до стената.“

***

10.Разбирането на неразбираемото

Когато се говори за неконтактни деца, най-често срещаната тема е впечатлението за неразбираемост – „странно дете“, „различно дете“, „дете, не като другите“, „чудновато дете“  и пр. определения. Погледнато отстрани, поведението и преживяванията на неконтактното дете изглеждат като хаотичен набор от нарушения, всяко от които само по себе си го отличава от здравите му връстници.

Възможно ли е да се намерят някакви закономерности, които да ни помогнат да разберем неконтактността като цяло, а оттам и поведението на всяко неконтактно дете в частност?

Картата на детския аутизъм все още съдържа повече празни петна, отколкото вече открити територии. И все пак, днес вече е възможно да се идентифицират определени основни нарушения, които поставят началото на много привидно изолирани симптоми.

Живеейки в същия свят като всички останали, неконтактното дете го вижда по различен начин. На възприятието му липсва образност и цялостност – и светът му се струва като случаен набор от отделни, неразбираеми елементи, в тяхното взаимодействие. Смисълът и значението на нещата, обикновено схванати от мястото им в цялостната картина на света, остават затворени за неконтактното дете. То донякъде напомня на стария Хотабич, току-що пуснат от бутилката, но за разлика от него, то нямат никаква представа за света.

Това са предимно най-простите и най-малко изменчивите неща, които в реалния живот може да имат много малко значение. Най-впечатляващият пример е непоносимостта към новото, стремежът да се запази неизменността на средата и свързаният с това страх. Неконтактното дете сякаш сглобява образ на света от отделни елементи, без да има представа за неговия цялостен образ.  Все едно да строиш къща без първоначален образ, план – просто тухла по тухла. Сам по себе си, в свойственият за неконтактните деца аналитичен подход няма нищо болезнено, но без синтетичен, цялостен подход, то прилича на лутане на случаен принцип. Нормалното развитие съчетава тези два подхода – така че тембърът на гласа, интонацията, тонът, позата, жестовете и съдържанието на думите се възприемат едновременно – детето разбира дали майката е ядосана, уморена или щастлива. Възприемането на цялостния образ позволява да се игнорират случайни или незначителни детайли, което е точно това, което липсва на едно неконтактно дете – то не може да види гората заради дърветата.

Тази едностранчива аналитична способност е характерна не само за възприятието. Тя е в основата и на мисленето. Дори с много добро умствено развитие, детето „умува“ повече, отколкото действа: може да бъде „ходеща енциклопедия“ и да не успява да се ориентира в най-простите ежедневни неща и ситуации, които изискват интуиция, способност да се действа правилно, без да се размишлява кое е правилно и кое не. В неговите знания не достигат значенията, които са необходими в ежедневието.

Същата неравномерност може да се наблюдава и в други психични функции. Механично запомня текстовете или маршрутите и е неспособно да преразкаже прочетеното или да се ориентира в непознати места. Налице са неуморни ритуали и бърза умора от общуването. Хармоничното развитие, което носи радост на здравото дете липсва или е недостатъчно при детето с неконтактно поведение: сложните умения могат да се развият по-рано от простите или да се комбинират с устойчиви незрели форми на поведение. „Когато съм с нея, се чувствам сякаш сме заедно на концерт – в продължение на часове оркестърът настройва инструментите си: тотален звуков дисонанс и стържене – не разбирам нищо“ –  казва майката на неконтактно момиче.

При изразена неконтактност, особено в ранна възраст всичко това създава значителна пречка за взаимоотношенията с външния свят. Детето не отказва да общува – просто не знае как. Способността за установяване на контакт страда поради дефицит във възприятието и особеностите при обработката на постъпващата информация.

Съпътстващите и усложняващи нарушения (забавяне на говора, умствена изостаналост, нарушена координация и двигателни функции и др.) възпрепятстват развитието и формирането на навици за комуникация. Следователно степента на подобрение, която може да се постигне по време на лечението, варира значително.

Неконтактността на детето в най-ранните етапи от живота намалява силата на влиянието, осигурено от контакта майка-дете, което има огромно психологическо значение за развитието. Дори най-любящите и емоционално топли родители не винаги са в състояние да пробият черупката на неконтактността. Някои страхове и други поведенчески особености могат да бъдат свързани именно с този дефицит в ранните емоционални влияния.

Развитието и обогатяването на психиката и личността увеличават способността на детето да обмисля реакциите на другите към себе си, да оценява мястото си сред хората, техните успехи и неуспехи. В живота това носи далеч не само радост – негативните, травматични преживявания във взаимоотношенията (и това е почти неизбежно поради постоянството на „другостта“) могат да доведат до съзнателна или несъзнателна защита срещу общуването, което е толкова необходимо не само емоционално, но и за по-нататъшното развитие и тренирането на комуникативни умения.

За да обобщя описанието на неконтактността, искам да подчертая, че тя не е болест, която отнема от детето нещо, което то вече притежава и не е постоянно, непроменимо разстройство, което не може да бъде променено. Неконтактността е сложна и тежка дисфункция, дисхармония в развитието. Опитът показва, че то е принципно преодолимо, въпреки че степента, до която може да бъде преодоляно, варира от дете до дете. Искам да подчертая думата „преодоляване“. Това е трудно и мъчително пътуване, по което детето заедно с възрастните се движи стъпка по стъпка към възможността за по-свободно и по-творческо развитие. Неконтактността не е смъртна присъда, а предизвикателство. Трябва да го приемем, защото ако не ние, тогава кой ще го направи?

Виктор Ефимович Каган (2 септември 1943 г., Томск) – доктор на медицинските науки (Русия), доктор по медицина, доктор на философията (САЩ). Ученик на професор С. С. Минухин.  Автор е на първото фундаментално изследване на аутизма при децата в Русия и на първите книги за лекари и родители, един от пионерите на детската психосексология в СССР/Русия и разработва концепцията за трансметодологична психотерапия. Член е на Независимата психиатрична асоциация на Русия и почетен член на Източноевропейската асоциация по екзистенциална психотерапия, член на Академичния съвет на Института по екзистенциална психология и създаване на живот (Москва). Неговите научни и творчески интереси включват психиатрия и детска психиатрия, сексология, психотерапия, литература и фотография.

Завършва Ленинградския педиатричен медицински институт през 1966 г. След служба в армията (1966-1967 г.) работи като психиатър в Уралск, Казахстан. От 1970 до 1973 г. е психиатър в 3-та психиатрична болница в Ленинград, а от 1973 до 1985 г. е психиатър-психотерапевт в градския отдел за лечение на детски неврози в 26-та детска поликлиника (Ленинград).

От 1985 до 1989 г. е асистент в катедрата по психиатрия, Факултет за висши медицински изследвания, Ленинградски педиатричен медицински институт, а от 1990 до 1992 г. е ръководител на доцентския курс по детска психология и психосоматика, който основава, в същата катедра.

От 1992 до 1999 г. — съосновател, научен директор и психотерапевт в Института по психотерапия и консултиране „Хармония“ (Санкт Петербург); от 1996 до 1998 г. е ръководител на катедрата по психиатрия във Факултета по социална медицина в Държавната академия по психология „Маймонид“.

От 2000 до 2013 г. е клиничен психолог във Vericare Management, Далас, Тексас, САЩ.

//