Феноменът на „мъртвата“ майка

 

Ръката, която люлее люлката, управлява света...  Връзките с майката могат да бъдат хармонични или могат да бъдат трудни, или враждебни. Но никога не са неутрални.

Вътрешните ни психически функции се явяват производни от междуличностните взаимоотношения. Нашето Аз се появява чрез Другия. И тук, на първо място, стоят значимите Други – несъмнено най-важните от които са родителите на детето. Повечето от основните потребности на детето са насочени към неговите родители. Родителите са „почвата“, от която пониква нов живот и бъдещият му растеж до голяма степен ще зависи от качеството на тази почва.

Функциите на майката

Физическото раждане е първата и най-важна майчина функция за детето. Но това далеч не е единствената ѝ функция. С физическото отделяне на детето от майката не е задължително да прекъсва връзката между тях. Тази връзка „майка-дете“, макар и да отслабва с времето, винаги се запазва през целия живот.

Друга, не по-малко важна функция на майката е нейното пряко участие в психологическото раждане на детето. Очевидно е, че за да се случи раждането на дете, самата майка трябва да е психологически жива. Това важи еднакво както за физическото, така и за психологическото раждане.  И тук се сблъскваме с известна трудност, свързана с дефинирането на понятието психологически живот-смърт. Що се отнася до характеристиките на физическия живот-смърт, всичко е ясно. Що се отнася до психологическия живот-смърт и техните критерии обаче, нещата не са толкова ясни. Ясно е, че тези явления са различни: човек може да бъде физически жив, но психологически мъртъв, „сякаш е жив“.

Психологическото раждане не е еднократно събитие, за разлика от физическото раждане. Има три такива ключови момента в живота на детето, свързвайки ги с появата на нови форми на идентичност.

„Мъртвата“ майка

Идеята за мъртва майка не е нова в психологията. Това явление е описано за първи път от френския психоаналитик Андре Грийн[1], който го нарича Комплекс на „мъртвата“ майка. Той описва такава майка като отдръпната в себе си, присъстваща редом с детето физически, но не и емоционално.

Това е майка, която остава физически жива, но е психологически мъртва, защото по една или друга причина е изпаднала в депресия (например поради смъртта на дете, роднина, близък приятел или друг обект, дълбоко обичан от майката); или може да е така наречената депресия на разочарованието, дължаща се на събития, случващи се в собственото семейство или в родителското семейство (изневяра на съпруга, преживяване на развод, принудително прекъсване на бременността, насилие, унижение и др.).

Феноменът на мъртвата майка е много по-широк от „комплекса на мъртва майка“, обсъждан от Грийн. Същността на такава майка, е нейната неспособност да задоволи жизненоважна потребност в определен период от развитието на детето, което води до невъзможност за раждане на нови форми на идентичност и консолидиране на личностното му развитие.

В крайна сметка, нуждите на детето от майка не се ограничават само до нуждата му от емоционален контакт с нея. Тези нужди са пряко свързани с конкретен етап от личностното му развитие и задачите, пред които е изправено детето на този етап.

Всъщност, нуждата от близък емоционален и физически контакт е от първостепенно значение за едно кърмаче, а неспособността на майката да подкрепи тази нужда води до сериозни проблеми в развитието. Психоанализата е описала последствията от осуетяването на тази нужда, най-сериозното от които е феноменът на хоспитализма, описан от Рене Шпиц[2], а „комплексът за мъртва майка“ на Грийн е свързан именно с тази потребност.

Гореспоменатата потребност обаче не е доминираща за тригодишно дете, още по-малко за тийнейджър. На всеки възрастов етап детето решава специфични задачи за развитие, свързани със задоволяване на специфични потребности.

Освен това има някои общи задачи, които се отнасят и за двамата родители, като всеки родител има свои специфични задачи. Например, бащата има свои собствени бащински задачи по отношение на сина и дъщеря си. Същото важи и за майчините задачи. А родителите не винаги са готови да отговорят на значимите потребности на децата поради дефицит в собствените си лични качества-функции.

Функционалният пропуск на майката може да бъде както пълен, така и локален, засягащ само невъзможността да се подкрепят определени нужди на детето. Става дума конкретно за неспособността на майката, а не за нейното нежелание, да отговори на нуждите на детето. Такава майка не е в състояние да осигури това, от което детето ѝ се нуждае, защото просто го няма.

Поради собствените си проблеми, такава майка не е в състояние да подкрепи психологическите цели в развитието на детето си. Нещо повече, това са точно целите, които самата тя не е успяла да разреши на определен етап от собственото си развитие в отношенията със собствената й майка.

Очевидно е, че „мъртва майка“ е майка с психологически проблеми. Те могат да включват висока тревожност, страх от живота, страх от смъртта (избледняването на физическата красота), ниска самооценка, отхвърляне на своята женственост и сексуалност. Често майката използва детето си, за да реши собствените си житейски проблеми.

„Мъртвата“ майка е майка, която осуетява значима за развитието на детето потребност и не е в състояние да подкрепи новата му, зараждаща се идентичност.

Етапи на психологическо раждане

Типологията на психологическото раждане е основана на три важни момента в развитието на детето:

-Основната задача на развитието.

-Водещата потребност.

-Етапът на формиране на идентичността.

Основната задача на развитието е задачата, която детето трябва да реши на конкретен възрастов етап, за да създаде нова идентичност. Нейното решение зависи пряко от способността му да удовлетвори определени междуличностни потребности.

По този начин могат да се определят ключовите етапи в развитието на детето, всеки от които се характеризира със специфична комбинация от задачи-потребности, в рамките на които възниква възможността за раждане на ново Аз или нова идентичност.

Установени са три такива ключови етапа във формирането на нова идентичност, сравними по значимост с ново психологическо раждане.

Етап 1. Витална идентичност. (Аз съм). Основната задача на развитието е признаването от страна на майката на правото на детето на живот. Основната потребност на детето е приемане и безусловна любов. („Мамо, прегърни ме!“).

Етап 2. Индивидуална идентичност. (Аз съм такъв/такава). Основната задача на развитието е признаването от страна на майката на правото на детето на индивидуалност. Основната потребност на детето е сепарация/индивидуализация. („Мамо, пусни ме!“).

Етап 3. Полова идентичност. (Аз съм такъв мъж/такава жена). Основната задача на развитието е признаването от страна на майката на правото на детето на мъжка/женска индивидуалност. Основната потребност на детето е да намери самоидентичност, основана на пола. („Мамо, оцени ме!“)

Първите два етапа са универсални. Тук майката и бащата изпълняват сходни задачи в развитието на детето и се допълват взаимно. На тези етапи, ако майчина функция липсва или е недостатъчна, бащата или друг член на семейството може да компенсира. На третия етап майката и бащата развиват специфични задачи-функции и те стават невзаимозаменяеми.

Предложената по-долу типология на „мъртвите“ майки е пряко свързана с конкретен етап от развитието на идентичността на детето.

-Отхвърлящата майка не е способна да приеме и обича детето си безусловно и следователно не подкрепя развитието и раждането на неговата Витална идентичност – Аз съм.

-Задържащата майка не е способна да подкрепи сепарацията на детето и следователно не подкрепя развитието и раждането на неговата Индивидуална идентичност – Аз съм такъв/такава.

-Конкурираща майка не е способна да подкрепи нуждата на детето да намери мъжка/женска самоидентичност и следователно не подкрепя развитието и раждането на Половата идентичност на синът/дъщеря си – Аз съм такъв мъж/Аз съм такова момиче/жена!

[1] Андре Грийн (1927–2012) е известен френски психоаналитик, съвременник на Лакан и Лапланш и един от най-влиятелните теоретици на анализа, чието име стои редом до Бион и Уиникот. Забележително е, че той е представител на третото френско поколение, наш съвременник. От 1975 до 1977 г. Грийн е вицепрезидент на Международната психоаналитична асоциация; от 1979 до 1980 г. е професор в University College London; бил е ръководител на Парижкото психоаналитично дружество от 1986 до 1989 г.

[2] Рене Арпад Шпиц (1887 г., Виена – 1974 г., Денвър, Колорадо) е психоаналитик и психиатър. Шпиц е пионер в изследователските наблюдения на бебета, насочени към подобряване на разбирането на ранните обектни отношения и как взаимодействията с другите влияят върху произхода и функционирането на психичните структури.

Той преминава обучение по психоанализа при Зигмунд Фройд през 1910 г. От 1926 г. работи във Виена, а от 1930 до 1932 г. в Берлинския психоаналитичен институт. През 1933 г. емигрира първо в Париж (1933-1938), след това в Съединените щати, където работи – в Ню Йорк (1940-1956) и Денвър (от 1957 г.). Известен е с изследванията си на деца, в които широко използва пряко наблюдение и заснемане. Филмите на Шпиц (1947) за емоционално лишени, забавени в развитието бебета, гледащи празно в камерата, драматично илюстрират опустошителните последици от лишаването на бебетата от майка. В допълнение към нарушените обектни отношения, Шпиц документира нарушения в инстинктивния живот, егото, когнитивното и моторно развитие на тези бебета и демонстрира, че в екстремни случаи лишаването от майка води до смъртта на детето.

Той идентифицира последствията за психологическото съзряване и развитие на малките деца, които възникват при ранното отделяне от майка им и отсъствието или ограничаването на взаимоотношенията с другите („Ефектът на хоспитализма“). Шпиц установява, че нормална нужда от контакт се появява при децата на шест месеца. Ако бъде отделено от близък възрастен по това време, детето първоначално плаче, търсейки майка си или някой, който може да я замести. Месец по-късно то развива реакция на бягство по отношение на всеки, който се приближава до него. Още един месец по-късно бебето започва да избягва всякакъв контакт с външния свят и тогава реакциите му към външно въздействие се свеждат до минимум: то вече не плаче и всички мимики на лицето изчезват. В същото време в психиката настъпват такива промени, които носят необратим характер – те обуславят възникване на „зависима депресия“, настъпва пълен афективен дефицит.



/

 

 Майката, за която е забранено да се говори-споделен опит (О.В. Синевич[1])

 

Феноменът „Мъртва майка“ е идентифициран, назован и изследван от известния френски психоаналитик Андре Грийн[2]. Статията на Андре Грийн, в която говори за „мъртвата майка“ първоначално е представена във вид на доклад в Парижкото психоаналитично дружество на 20 май 1980 г.

Бих искала да отбележа, че комплексът „мъртва майка“ не възниква от реална загуба на майка. „Мъртва майка“ е майка, която е останала жива, но е психически мъртва, защото по една или друга причина е изпаднала в депресия (смъртта на дете, роднина, близък приятел или друг обект, дълбоко обичан от майката). Може да се каже, че това е т. нар. „депресия на разочарованието“ – това могат да бъдат събития, които се случват в собственото семейство или в семейството на родителите (изневяра на съпруга, преживяване на развод, унижение и др.).

В своя доклад Андре Грийн разглежда понятието за комплекса „мъртва майка“, нейната роля и влияние върху формирането и развитието на личността на детето. А. Грийн също така казва, че такива клиенти не се характеризират с депресивни симптоми: „Налице е усещане за  безсилие да се избегне конфликтна ситуация, безсилие да се обича, да се използват дарбите, да се увеличат постиженията или ако такова е налице, тогава – дълбоко недоволство от резултатите.“

Първото ми осъзнаване на „мъртва майка“ дойде при мен по време на терапия много преди да прочета Андре Грийн. Все още помня онази буря от скръб, горчивината, сърцераздирателната болка и душа изпълнена със страдание, както и чувството за всеобща несправедливост. След това отидох по-далеч и научих, че това, което може да бъде по-болезнено и разрушително от мъртва майка, е „мъртвата, убиваща майка“ (както я наричах). И именно в този текст разказвам за мъртвата, убиваща майка.

Според мен „мъртвата, убиваща майка“ нанася по-големи щети на детето, отколкото само мъртвата майка.

Мъртвите убиващи майки не са просто майки, които са били жестоки към децата си, емоционално са ги отхвърлили, пренебрегвали или унижавали по всякакъв възможен начин. Те са и майки, чийто външен вид създава впечатление за грижа и любов към децата им, но тази т. нар. грижа и любов се проявява в снизходителна и властна хиперпротекция и повишена морална отговорност. Наричам такива майки „сирени“. Те са много примамливи, на практика те привличат, зоват, а след това „поглъщат“. Всъщност, една сурова, жестока и отхвърляща майка може да причини по-малко вреда от една прекалено грижовна, обсебваща, защитнически настроена и хронично тревожна майка, защото една жестока майка не прикрива агресивните и убийствени наклонности под формата на грижа и любов.

Освен това, „мъртвите убиващи майки“, са още и майки, които са много обезпокоени за здравето на детето си. Такива майки се интересуват от болестите и неуспехите на детето си (те са много съпричастни, ако нещо лошо се случи с детето, влагат много грижи и енергия в това) и постоянно правят мрачни прогнози за бъдещето му. Те сякаш постоянно се тревожат за детето си, да не би да му се случи нещо лошо. Да не дава Бог, да не се разболее, да не падне от пързалка или да бъде блъснато от кола. „Имам дъщеря, която расте, толкова се страхувам, че ще бъде изнасилена“, „О, как се страхувам за детето си, винаги се страхувам, тревожа се, че ще му се случи нещо лошо“. Такава майка остава безразлична към положителните промени и не откликва на радостта на детето или дори изпитва известно недоволство. Децата на такива майки, като възрастни, казват, че са усещали истински интерес и грижа от майките си само тогава,  когато нещо им се е случвало, а когато всичко е било наред, са чувствали сякаш майка им не е особено доволна, дори разстроена, че нищо лошо не се е случило. Сънищата на такива майки са изпълнени с болести, смърт, кръв и трупове. Макар че не вреди видимо на детето с поведението си, тя постепенно и методично потиска радостта му от живота и вярата му в себе си, и в крайна сметка го заразява със своята смъртоносност – детето започва да се страхува от живота и да копнее за смъртта.

По този начин, същността на „мъртвата убийствена майка“ се крие не толкова в поведението ѝ, колкото в подсъзнателното ѝ отношение към детето, което може да се прояви както в разрушително поведение, така и в грижа.

Няма съмнение, че между майката и бебето протича обмен на информация. Този обмен се осъществява чрез сливане, интернализация и идентификация на детето с майката.

Шпигел казва: „Младенецът е способен емпатийно да възприема чувствата на майка си много преди развитието му да позволи да разбере значението им и това преживяване има дълбоко въздействие. Всяко прекъсване на връзката причинява тревожност и дори паника“. Според него до петмесечна възраст детето проявява симптоми на страх, насочен към майката.

Всъщност, опитът показва, че това се случва много по-рано; детето може да прояви тези симптоми още на един месец. Освен това, още на една седмица, детето усеща тревожността на майка си и реагира на нея с интензивен плач, например, когато майката взима спокойното дете на ръце или просто се наведе и го погледне.

Шпигел отива още по-напред, като предполага, че „може би детето получава импулси на несъзнателна враждебност и нервно напрежение от майка си и благодарение на емпатийното възприятие, е обзето от нейните емоции на депресия, тревожност и гняв“.

Освен това, депресията, тревожността и гневът на майката може да бъдат осъзнавани и признати от майката, но така или иначе детето все пак ги възприема. Осъзнаването от майката на нейната разрушителна способност не предпазва детето от емпатийното възприемане на нейната смъртоносност. Благодарение на това осъзнаване, детето може да бъде имунизирано срещу несъзнателните агресивни импулси на майката, като например „случайни“ злополуки, като падане от креватчето или масата за повиване, случайно удряне или блъскане на детето в нещо (без да е имало намерение) или „Опа, то се изви и падна от ръцете ми“.

По този начин бебето напълно приема и абсорбира образа на майката, включително нейната враждебност и разрушителност. Този смъртоносен импулс е интегриран в структурата на личността на детето, в неговото растящо Его. Детето се справя с тези импулси чрез потискане. Потискането е отговор на разрушителността на майката и защита срещу нея. В поведението на деца, които са имали „убиващи майки“, може да се види мазохистично поведение, което се запазва през целия им живот.

Бромберг казва: „Мазохизмът се насърчава от майки, чиито деца се идентифицират с родителя, към когото са изпитвали враждебност. Тези майки се характеризират с високи нива на нарцисизъм, силно несъответствие между идеала на егото и поведението си и слабо развито чувство за вина. Те се представят като саможертвоготовни, грижовни и мили, но под претенциите си крият враждебно отношение. Те насърчават и налагат потискането на сексуалните импулси, но се държат сексуално провокативно към детето“.

Дори и да открият някакъв порок в себе си, те не изпитват истинско чувство за вина, а страх от това, което другите биха могли да си помислят. Детето изпитва върху себе си желанието да го контролират. Тъй като отхвърлящите и враждебните нагласи са очевидни, детето започва да чувства, че живее във враждебен свят. Тласъците на инстинктите му са силно стимулирани, но изразяването им е забранено. То е принудено да упражнява контрол над импулсите си много преди да е придобило способността да го прави. Неизбежният провал води до наказание и загуба на чувство за собствено достойнство. Така развитието на Егото е затруднено и то проявява тенденция да остане слабо, хилаво, страхливо и покорно. Детето започва да вярва, че най-приемливото поведение за него е това, което завършва с неуспех и страдание. Така, благодарение на майка си, страданието се асоциира с понятието за любов и с течение на времето детето започва да го възприема като любов.

Но дори тази майка е по-малко травмираща от следващата.

Съществува тип „убиваща майка“ която не само проявява описаните по-горе характеристики – саможертвоготовност, мила и грижовна, „загрижена за целомъдрието“ – но и проявява разрушителни, убийствени импулси под формата на непредсказуеми изблици на гняв, ярост и жестокост към детето си. Тези изблици и жестокост след това се „представят“ като дълбока грижа и любов.

„Постъпих с теб така, защото те обичам толкова много и ми пука за теб, бях много уплашена и притеснена за теб.“

Работила съм с възрастни – деца на такива майки. Това са дълбоко страдащи хора и те практически не получават удоволствие от живота. Вътрешният им свят е изпълнен с интензивно страдание; те се чувстват безполезни, презирани и по-лоши от всички останали. Много им е трудно да намерят нещо добро в себе си. Те се самоубиват с токсичен срам. Често описват поглъщаща, убиваща дупка, празнота в себе си. Постоянно се чувстват ужасно засрамени от каквото и да било. Някои имат отвращение към тялото си, особено към гърдите си (ако са жени).

Една от моите клиентки сподели, че с удоволствие би си отрязала гърдата, напълно безполезен орган, а кърменето е напълно отвратителен процес.

Клиентите със Синдром на „мъртвата убиваща майка“ може да имат депресивни състояния, депресия, панически атаки и параноя на преследване. Те споделят, че целият свят е срещу тях, че всички искат да им навредят. Тази вреда често се свързва с фантазии за брутално физическо или сексуално насилие или казват, че просто ще бъдат убити заради телефон, таблет или просто защото са заобиколени от идиоти. В същото време те проектират вътрешната си реалност върху външния свят, където хората около тях са „животно, който мисли само за това да се напие и да прави секс, или да ограби, пребие или изнасили някого“, и разбира се, неизбежно ще попаднат в този капан. Всички им завиждат и мислят само как да им навредят.

Например, моя клиентка сподели, че винаги я поздравявам с омраза и че в терапията просто едвам я търпя. Ако не съм вдигала, когато ми звъни по телефона, това е било нарочно, защото я намирам за отблъскваща. Според нея, аз зная колко се разстройва и ядосва, когато не отговарям веднага на телефона и го правя нарочно, само за да я нараня и да издевателствам над нея. А когато наистина възникваше ситуация, в която й бях ядосана, лицето ѝ омекваше, сякаш се хранеше с гнева ми и му се наслаждаваше. След като ѝ разказах наблюденията си, клиентката каза, че това наистина е вярно, че гневът ми е израз на любов и грижа към нея; едва тогава тя почувства, че не ми е безразлична и че имам топли чувства към нея.

Нещо повече, за нея жените бяха „възбудени кучки“ (в по-голямата си част), а мъжете са или „алфа мъжкари“ (за тях тя говори с презрение и отвращение), или просто презрени същества, излежаващи се на дивана в безполезност. Но и при едните и при другите е водещ в живота им е само един орган – пенисът.

Агресията ѝ беше насочена до голяма степен навътре; тя не създаваше проблеми на работа или у дома си, а просто методично се самоунищожаваше. Единственото място в живота ѝ, където изразяваше недоволството си, без да крие омразата, презрението и отвращението към себе си и другите, беше психотерапията. И след всеки сеанс веднага отново се самоубиваше с токсичен срам заради това, че е ненормална, нищожество и „някакъв урод“.

Моето собствено осъзнаване за майчината деструктивност се разви в психотерапията преди бременността ми и разцъфтя по време на нея. Един съвсем нов етап започна веднага след раждането на детето ми – това беше най-трудният етап от всички предишни.

От моя опит и този на моите клиенти мога да кажа, че основният фактор за убийствената враждебност на майката към детето, е конфликтът между майката и собствената ѝ майка. Това е междупоколенчески конфликт и във всяко следващо поколение той става по-силен и патогенен. Така че, ако бабата е била просто мъртва майка, тогава дъщеря ѝ не е просто мъртва, а убийствена мъртва майка, а внучката има по-изразен убийствен импулс и следващото поколение може дори физически да убие дете. Израз на това са случаите, при които новородените се хвърлят в кофите за боклук, раждат и хвърлят детето в селска тоалетна, ​​убиват себе си и детето си или едното дете, защото не са знаели какво да правят с тях, страхували са се, че майка им ще ги изгони и т.н. Подозирам, че такава усилена смъртоносност в следващото поколение се дължи на факта, че страхът на детето от жестоко унищожение от страна на майка му изисква още по-жестоко унищожение за своето освобождаване. Нещо повече, подобно усилване на смъртността между поколенията е налице само когато детето наистина няма къде да се „стопли“.

Често желанието да убиеш детето си не се осъзнава. „Мъртвите убиващи майки“, много трудно приемат своята разрушителност. Те се ужасяват от това да не полудеят, засрамват се и потискат своята смъртносносност. Само чрез установяване на силни, доверителни отношения може постепенно да се подходи към страха им, като желание да навредят, да убиват.

Провървя ми, когато забременях, вече бях на психотерапия, но все още се страхувах да не загубя ума си. Ужасно ме беше срам да говоря по време на сесиите пред терапевта за ужасните мисли, които имах за детето си, а осъзнаването на смъртоносната убийствена готовност ми причиняваше почти непоносима болка.

Комплексът, синдромът на „мъртвата убиваща майка“, започва да разцъфтява по време на бременността във вид на заплахи – вероятен спонтанен аборт, токсично отравяне, възможно заплитане на пъпната връв и различни усложнения, които възникват по време на бременност и самото раждане. След раждането на детето, при майката започва да се появява още по-интензивно и бързо травматизацията – тогава оживява мъртвата майка или мъртвата убиваща майка. Това може да се прояви като следродилна депресия, силна тревожност, невъзможност да се грижиш за детето („не знам какво да правя с него, нямам сили“), убийствени фантазии по отношение на своето дете, чувство на омраза към него, желание детето да се разболее или страх, че детето ще умре. Най-често тази прекрасна комбинация от симптоми не се разпознава.

 Просто спях с дни, а когато дъщеря ми се събудеше, я държах безразсъдно, грижех се за нея автоматично, знаейки точно какво да правя и изпълнявайки действията като робот, през цялото време осъзнавайки пълния ужас на моите фантазии и желания. Издържах така един месец, след което се втурнах в психотерапията.

Освен това, убийственият дух на майката избухва в сънищата. Това са сънища, изпълнени с тревожност, ужас и болка. Сънища за отнемане на дете, за изоставяне от майката, за убийство на детето им. Някои майки сънуват как разкъсват детето си, прегризват му гърлото или го нарязват с брадва, как задушават или бесят детето си, или как детето умира в болницата от някаква болест.

Агресивните импулси на майката могат да бъдат насочени към убийство и осакатяване едновременно.

Например, в практиката ми се сблъсках с майка, която много изразително описваше как е искала да убие детето си или как е искала да удари главата му в рамката на вратата, или да го удари с нещо тежко, или да го нареже с брадва, или да го смачка с възглавница, или да го удави, докато се къпе. Детето й беше бебе.

Разрушителните, убийствени тенденции на майката продължават през целия ѝ живот, освен ако внезапно не потърси психотерапия. Когато майката се подложи на психотерапия, нейният синдром донякъде се смекчава. Но дори и майката да е наясно с тези тенденции или не, дали се справя с тях или не, дали се проявяват в грижите или не, тези тенденции все пак се предават на детето. Според мен необходими са три поколения, за да бъдат елиминирани напълно този синдром, приемайки, че всяко поколение преминава през психотерапия и колкото по-рано, толкова по-добре.

Бих искал да кажа и няколко думи за бащата. Поддържам мнението, че бащата не играе никаква роля в развитието на синдрома на мъртвата майка-убиец. Вярвам, че мъжете и жените несъзнателно се избират един друг с приблизително еднаква степен на психологическо благополучие и неблагополучие, т.е. ако единият партньор има мъртвост, другият също я носи. Но проявленията ѝ могат да варират. От моя собствен опит и този на моите клиенти, съм си изградила следното разбиране за ролята на бащата. Той допринася за синдрома на мъртвата майка-убиец или чрез своето бездействие, т.е., не предприема нищо, не успява да защити детето си от агресията и строгостта на майката, не поставя под въпрос методите ѝ за грижа за детето и по този начин подкрепя разрушителните импулси на майката или впоследствие разменят ролите си – бащата играе ролята на укоряващото Его, проявяващо се в сурово отношение към детето, докато майката изглежда, че не прави нищо лошо. В действителност тя го подкрепя в това, като не успява да защити детето от насилието. Разбира се, партньорите не е задължително да разменят ролите си. Още по-патогенен сценарий е, когато майката прикрива агресивното и жестоко поведение на бащата под формата грижа и любов. Тя идва при детето и му казва колко много го обича баща му: „Той не те е бил от злоба, а защото е много притеснен и се грижи за теб“, а след това нанася последния удар: „Пожали баща си, той е толкова разстроен“.

Синдромът на „мъртвата майка“ или синдромът на „мъртва убиваща майка“ е най-разпространен при химическа зависимост, съзависимост и депресия. Той се среща и при всички хронични, фатални заболявания, като рак, туберкулоза, ХИВ, астма, диабет и т.н. Среща се и при гранични разстройства на личността, както и при тежко нарцистично разстройство на личността.

Работата с клиенти, страдащи от синдрома на „мъртвата майка“ е много продължителна и чувствителна, като включва специфики. Например, при химически зависими, е важно да се разберат особеностите на пристрастяването. Но това, което ги обединява, е майчината дружелюбност на психотерапевта, на която клиентът се съпротивлява по всякакъв възможен начин.

И ако сте терапевт, който страда от Синдром на „мъртвата майка“ или Синдром на „мъртвата убиваща майка“, вашето наблюдаващо Его трябва винаги да бъде нащрек. Във вашият контрапренос може лесно да се вплете вашият личен пренос.

При контрапреноса с клиенти със синдром на „мъртвата майка“ може да почувствате студенина, замръзване, безразличие и отстраненост. При синдром на „мъртвата убиваща майка“ контрапреносът е по-силен. В контекста на гореизложеното, вие също искате да убивате, унижавате и удряте и може да почувствате отвращение и презрение. Когато работя с такива клиенти, играя на сигурно и винаги се питам: „Защо казвам това сега? Какво чувство изпитвам като казвам това? Какво правя с клиента сега?“

Засега това е всичко, което исках да споделя за Синдрома на „мъртвата убиваща майка“. И искам отново да подчертая, че една мъртва майка-убиец за своето дете всъщност е жива майка. Смъртоносността и убийствеността на майката се проявяват не толкова в нейното поведение, колкото по-скоро в нейното несъзнателно отношение към детето, тази убиваща енергия на майката, която е насочена към детето, може да се прояви както в разрушително поведение, така и под формата на грижа.

[1] Олга Викторовна Синевич – психолог, гещалт терапевт, супервизор, кризисен психолог, сексолог и преподавател по психология. Специализация в „Психология на семейните отношения и сексология“, „Травма: съвременни възгледи, структура и методи на психотерапия“ и „Кризи и травми: интегративен подход“.

[2] Андре Грийн (1927–2012) е известен френски психоаналитик, съвременник на Лакан и Лапланш и един от най-влиятелните теоретици на анализа, чието име стои редом до Бион и Уиникот. Забележително е, че той е представител на третото френско поколение, наш съвременник. От 1975 до 1977 г. Грийн е вицепрезидент на Международната психоаналитична асоциация; от 1979 до 1980 г. е професор в University College London; бил е ръководител на Парижкото психоаналитично дружество от 1986 до 1989 г.

 

 Изследване на символичната проекция на либидото при жени

(Н.В. Чурило, Е.К. Агеенкова)

 

Двадесет жени, изследвани на възраст от 18 до 40 години, бяха помолени да си представят следната ситуация: „Вие сте на пусто шосе извън града, напълно сама. Кола ви изпреварва и шофьорът ви предлага да се качите. Качвате се и пътувате.“

В момента научните изследвания в областта на символизма са доста редки. Символизмът е по-често интересен за филолози, етнографи и представители на различни мистични секти и култове, отколкото за психолози. Експериментални изследвания в областта на символичните проекции практически не съществуват. По тази причина, според нас, изследванията в тази област са изключително актуални днес. Те ни позволяват да идентифицираме предимствата и недостатъците на методите „Предизвикана символична проекция“ и „Символдрама“, които се използват доста често в психологическата диагностика и психотерапията.

Зигмунд Фройд е първият, който въвежда символите в съвременната психология. Символизмът на Фройд обаче е тясно фокусиран върху фалическите теми. Привличането на великия психоаналитик предимно към либидоналната символика му е попречило да изследва напълно проблема със символизма. Последователят на Фройд, Карл Густав Юнг, е развил символизма по-нататък, изследвайки го в по-широк смисъл. Той е предложил да се използват фигуративни изображения на определени символи за психодиагностика. Допълнително уточнение на значението на символичните проекции в представите е независимо проучено от Р. Асаджиоли и Х. Лойнер.

Целта на нашият експеримент е да се изследва символичната проекция на либидото при жените върху образа на автомобил. Този образ е традиционен в аналитичната психология и според Юнг, Асаджиоли и Лойнер е проекция на женската либидонална енергия.

Двадесет жени, на възраст от 18 до 40 години, бяха помолени да си представят следната ситуация: „Вие сте на пусто шосе извън града, напълно сама. Кола ви изпреварва и шофьорът ви предлага да се качите. Качвате се и пътувате.“ По време на изследването, участниците седят в удобен стол или на диван в отпусната поза; те могат да държат очите си отворени или затворени, както желаят.

След като си представиха предложения образ, участниците бяха помолени да го опишат устно и да го нарисуват на хартия с цветни моливи. Накрая попълниха въпросника FSF (женска сексуална формула), използван в сексопатологията за определяне нивото на женската сексуалност. След това участниците бяха помолени да опишат в писмена форма образа на идеалния мъж (от тяхна гледна точка), а след това да го нарисуват.

При описанието на въображаемите образи взехме предвид следните фактори:

1. Скорост на автомобила

2. Размер на автомобила

3. Цвят на автомобила

4. Чистота на автомобила (външен и вътрешен)

5. Сядане в автомобила или отказ за влизане

6. Външен вид на водача

Предположихме, че високата скорост, големият размер и червеният цвят на автомобила биха корелирали с високи резултати за сексуалност във въпросника FSF, докато сядането в автомобила и чистотата на автомобила биха отразявали отношението към сексуалния живот.

В резултат на проучването бяха получени следните данни:

Както показа нашето изследване, когато работят с образа на „Автомобил“, практикуващите психолози, изследващи женската сексуалност, използвайки символична проекция, трябва да обърнат особено внимание на размера на нарисуваната кола. Голямата кола показва изразена либидонална енергия на жената. Когато изследваното лице нарисува кола, която не се побира на лист хартия, задаването на въпроси на изследваното лице разкрива, че тя е или много щастлива в сексуалната връзка със съпруга си, или току-що се е омъжила. Ако колата е нарисувана вертикално, това показва състояние на възбуда, вероятно сексуален глад (например в резултат на раздяла със съпруга ѝ). В нашето изследване такива рисунки са направени от млади жени на възраст 23-25 ​​години, които са получили 33-34 бала по скалата FSF, което показва малко над средната норма сексуалност (30).

Много малък размер на колата предполага несъзнателни сексуални проблеми или че жената в момента е заета с кариерата си и не участва в любовни връзки с мъже. Малки коли се рисуват и от религиозни жени, които потискат сексуалните си желания поради религиозни убеждения.

Скоростта на колата не е решаващ фактор, тъй като високата скорост показва силна либидонална енергия само в 55% от случаите.

Значението на червения цвят, традиционно считан за признак за висока сексуалност, не беше установено в нашите изследвания. В представите на жените преобладават цветове на автомобили, които са популярни и актуални в момента.

Нашият анализ показа, че чистотата на автомобила отразява отношението към секса: чиста, измита кола, без мръсотия, предполага, че сексът не е нещо „мръсно“, свързано с нечистота, а по-скоро нещо приятно и радостно. Тази закономерност се потвърждава в 100% от случаите.

Ако изследваното лице не се е качило в колата или не е могло да си представи шофьора, тогава такава жена почти винаги има история с негативни сексуални преживявания, включително опит за изнасилване. Тази закономерност се потвърждава в 18 от 20 случая. Например, една от интервюираните жени отбелязва, че когато колата спряла, почувствала опасност: „Страхувам се от непознатото. Вече два пъти съм била нападана от маниаци и то в собствената си кола“. С голяма воля, жената, подчинявайки се на молбата на изследователя, „се качи в колата, без да забележи шофьора; чувстваше се така, сякаш колата сама се управлява“. В момента тази жена е доволна от сексуалния си живот, като е получила 30 бала по въпросника FSF, което съответства на нормално изразена сексуалност и се приема за темпераментна. Това е отразено в рисунката и при описанието на колата: „Колата се движеше с висока скорост, най-вероятно Форд-Мустанг, дълга, голяма кола, сравнително чиста“. Рисунката ѝ заема по-голямата част от страницата, въпреки че няма подробности; рисунката наподобява схематична скица.

Професията на жената също понякога може да повлияе на рисунката ѝ: например, жена, която в момента учи в полицейска академия, внимателно е нарисувала регистрационния номер на колата, тъй като той е важен в професионалния ѝ живот.

Нашите наблюдения показаха, че ако при словесно описание на изображението на автомобила жената спомене външни обстоятелства като „въздухът наоколо е трепкащ, горещ...“, тогава задаването на въпроси разкрива доста „напрегнати“ отношения със сексуалния ѝ партньор (съпруг) или току-що са се скарали, или връзката им отдавна е на ръба на развод.

Анализът на рисунката на идеален мъж разкри, че рисунка в половин, а не в цял ръст (гениталната област липсва в такава рисунка) може да показва проблеми със сексуалния живот, опит за изнасилване, сексуално недоразвитост и др. Жените с изразено либидо акцентират върху фигурата на мъжа в рисунката си, като в сравнение с торса му, главата е с малки размери.

Открихме следната интересна закономерност. Ако изследваното лице не рисува китки на ръцете, например, ако те са скрити зад гърба, това показва дистанция от сексуалния ѝ партньор. Това символично изразява, че „той не може да ме достигне, не може да ме докосне“, тъй като в момента е далеч (пътува, в чужбина).

В останалите случаи, интерпретацията на рисунките на идеалния мъж съответства на общоприетата диагностична схема за рисунка „Човек“.

Литература:

1.Агеенкова Е.К., Пахомова Е.М.: Исследование проекции отца и матери на символы коровы и быка. - Журнал практического психолога 1999, №4

2.Зелинский В.В.  Аналитическая психология. Словарь – Спб., Б.С.К., 1996

3.Лёйнер Х Кататимное переживание образов- М., 1996

4.Обухов Я.Л.  Символдрама и современный психоанализ - Харьков, 1999

5.Психосинтез и другие интегративные техники психотерапии – под ред. А.А.Бадхена, В.Е.Кагана – М., 1997

6.Справочник. Сексопаталогия../Под ред. проф. Г.С.Васильченко – М.1990

7.Фрейд З.  Психология бессознательного – М., 1990

8.Фрейд З.  Психологические этюды - Минск, 199

9.Юнг К.Г. Душа и миф – Киев-Москва, 1997

10.Юнг К.Г. Тэвистокские лекции – Рефл-бук. Ваклер., 1998

/ 

 Тест за избирателност на вниманието (Мюнстерберг)

           

Препоръчва се за използване при професионален подбор за професии, изискващи добра селективност и концентрация, както и висока устойчивост на шум.

Методът се прилага както в групи, така и индивидуално. Оценява се броят на подчертаните думи и броят на грешките (пропуснати и неправилно подчертани думи).

Инструкции: Сред буквения текст има думи. Вашата задача е да подчертаете тези думи възможно най-бързо, докато четете текста.

Пример: рюклбюсрадостпуфркнп.

Време за работа: норма – 2 минути.

Тестова бланка

Ключ:
Текстът съдържа 25 думи

/

 Синдромът „Аз съм майка” – феномен, който обяснява защо някои майки се държат неадекватно

 

Заразени от западната неолиберална лудост, лишени от критично мислене, подложени под въздействието на масова манипулация, чрез социалните медии и националните телевизии, следвайки безумно „модните“ тенденции, в подмолите на обществото бълбукат два враждуващи лагера: първият включва прословутите „чайлдфри“ (жени, които са обявили „Аз не искам деца!“, „Аз няма да раждам!“), готови да обвиняват жените с деца за всичко и вторият – лагерът на „Аз съм майка“ (също продукт на неолиберални бесове, отличаващи се с катастрофална обществена активност и чувство за всемогъщество), за които детето е извинение за неадекватното им поведение.

Защо и двете позиции са неправилни (дезадаптивни) и защо неподходящото поведение на някои жени няма нищо общо с факта, дали имат или нямат деца.

„Когато бях бременна, гледах на някои майки с ужас.“ „Трябва да ме оставите да прескоча опашката, с дете съм!“, „Детето, няма търпение!“, „Отстъпете ми мястото си, с дете съм!“ Няколко пъти такива майки в автобуса дори се опитаха да ме вдигнат, въпреки огромния ми осеммесечен корем. При това без никакво стеснение, с тон и фрази, не съвсем подбрани.  Това ме караше да се чувствам неудобно. Най-много се страхувах, че като имам дете, ще стана същата като тези майки“.

Оказва се, че Синдромът „Аз съм майка“ няма нищо общо с наличието на деца.

Съгласно установената дефиниция, брандът „Аз съм майка” или „Аз – майката“ означава жена с дете, която се държи недостойно. Това е ситуация, при която  жената, след като се сдобие с дете, изведнъж решава, че цялото обкръжение й става за нещо длъжно. В крайна сметка тя е „направила жертва“, родила е и сега новото й амплоа е Майка! Впрочем, същата аномалия на хипертрофиране се наблюдава по отношение на домашните любимци, за които може да се каже, че са обсебили обществото до степен, в която е в състояние да предизвикат революция.

Първоначално, когато преди 14-15 г. се появява понятието и общността на „Аз-майките“, с този термин се е дефинирало поведението на т. нар „симбиотична“ монада дете-майка – това е грубо, нагло, цинично поведение на детето, към което майка му проявява необяснима търпимост, агресивно го защитава и се стреми егоистично да извлича определени ползи за себе си само по причина, че е станала майка. По-късно, тази „зараза“ незабелязано се превръща в пандемия,  като към групата на „Аз-майките“ се „регистрират“ всички жени с деца.

Интернет е пълен с подобни истории. Някой разхожда куче и детето на „Аз-майката“ се приближава до него, за да го погали. Любителят на кучета не счита за необходимо да държи каишката, да стиска и да започне да обяснява на детето, че е забранено да дразни кучето, а „Аз-майката“ е на мнение, че „детето има право и трябва, защото така е решило – „изпитва потребност, която безусловно следва да бъде удовлетворена“. Резултатът: в най-добрия случай – страх и размяна на любезности от двете страни, в най-лошия – наранявания на детето или кучето, в зависимост от ситуацията.

Децата съсипват чужди неща, скачат под колелата на велосипеди, крещят на опашки и правят милиони други досадни неща. Майките яростно защитават правата им да нарушават тишината и обществения ред. Околните не искат да правят отстъпки, с отвращение настояват да „държат детето под око“, което „сами са решили да родят, никой не ги е молил за това“.

Отделна категория са жените, които имат собствени деца, но които „не са такива“. Тези майки се стремят с цялото си същество да докажат това. И те вдигат оръжие, опълчват се срещу всяка друга майка, която е била пропусната или на която е било помогнато по някакъв начин.

„Нормалните хора“ срещат „Аз-майки“ навсякъде. Какво да се направи? Къде са границите на здравия разум?

Първо, определено трябва да се следи детето. И да, никой не е поискал майката да роди точно това дете – как, защо, с каква цел и от кого е родила една жена, си е нейна работа. Както и за какво и защо е дошла на обществено място с малкия скандалджия.

Елементарната учтивост изисква да се отстъпва място  на бременни жени и хора с малки деца, да се пропуснат на опашката, ако е възможно, да се задържат вратите или да се помогне за спускането на детската количка по рампата. Жената с дете не е инвалид или стогодишна жена, но е по-слаба и по-уязвима от другите категории граждани и в цивилизованото общество към по-слабите всички трябва да се отнасят внимателно и с уважение.

Второ, детето изобщо не е оправдание за гаменското поведение. Никой не обръща внимание на бездетните, които пререждат на опашката, но щом една жена с деца направи същото, веднага бива етикетирана като „насилник”! В този случай детето няма абсолютно нищо общо с това. Ако преди раждането на бебето младата дама си е позволявала да хвърля боклуци навсякъде, да слага дъвки на седалката и да се държи грубо, да разопакова всички стоки в магазина „преглеждайки“ ги, то и след раждането на детето ще направи точно същото.

Изучаването на синдромът „Аз-майката“, позволява да бъдат изведени редица типични симптоми, характерни за този тип поведение:

1.“Аз-майката“ е убедена, че всеки й е задължен

Типичната „Аз-майка“ е убедена, че всички познати и непознати трябва безпрекословно да изпълняват нейните капризи и тези на детето ѝ. Това се проявява например в искания да се отстъпи не просто място в транспорта, а най-доброто; „Аз-майката“ ще изисква по-ниско легло в спалния вагон за 15-годишния си син с нарастваща набола брада; не можете да правите коментари за некултурното поведение на детето ѝ, дори ако то рита седалката ви или поврежда имущество. „Аз-майките“ имат често срещана погрешна представа, че им се полагат специални отстъпки, когато няма такива – например, безплатни стоки по искане на детето. Най-скандалното в тази ситуация е, че не можете да очаквате никаква благодарност от тях, освен снизходителен поглед. В крайна сметка усилията на хората се възприемат като дългово задължение, а не като помощ.

2.“Аз-майката“ преследва стратегията „Жертвеност в името на детето“

Героизмът на „Аз-майката“ се проявява в пълно пренебрежение към нейните нужди и желания и постоянно акцентиране върху нейната саможертва. Тя не се грижи за външния си вид, фигурата, дрехите и грима си, вярвайки, че майчината ѝ мисия е изключително важна за държавата. И ако не намери постоянно признание за това в семейството, тогава се формира презрение към всички добре поддържани жени, момичета или просто бездетни двойки. Не чувствайки признание и стабилност от съпруга си, претенциите й към света се увеличават, превръщайки жената в „Аз съм майка“.

3.“Аз-майката“ заявява отказ от трудоустройство

Тя е склонна да мисли, че жертвата на майчинството я освобождава от по-нататъшна заетост и развитие в професионален и кариерен план. От гледна точка на работодателя, не е най-добрият вариант да се държи такава служителка на щат, защото концентрацията ѝ се изразходва за постоянно обаждане на детето, тя иска отпуск за многобройни болнични, почивки, сутрешни закъснявания и често е груба с колеги, които не са били в отпуск по майчинство.

4.“Аз-майката“ вярва в изключителната гениалност на своето дете

Всички би трябвало да знаят и да са съгласни с изключителността на детето на „Аз-майката“, в която тя неуморно внушава всички около себе си. Абсолютно просто и предвидимо действие или способност на неговата възраст, се счита за гениално постижение, например усмивка на новородено, научена буква, махане с ръка и т.н., но целият свят би трябвало да знае за това.

Освен това, детето ѝ може да прави всичко: да се изхожда на улицата, да пикае върху паметник или в кафене пред посетители, да чупи чуждо имущество, да присвоява играчки на детската площадка, които с протекцията на майката отнася вкъщи и пр. Особено често домашните любимци в дома на „Аз-майка“ стават жертва на подобно възпитание, защото в края на краищата, капризите на детето са поставени над живота на живо същество.

5.“Аз-майката“ счита съпруга си за нищожен и несъстоятелен

Ако съпругът не боготвори жена си, която е родила, която му е дала най-големия дар, тогава той автоматично попада в категорията на моралните уроди, сякаш е отказал лично да роди детето и е насилил нея да стори това. Тя активно разпространява тази характеристика на съпруга си сред приятелския си кръг. Задачата на съпруга на „Аз-майката“ трябва да се сведе до неограничено осигуряване на средства и постоянна благодарност, и би било по-добре той изобщо да не се намесва във възпитанието на детето й – „надеждата на човечеството“.

6.“Аз-майката“ се отличава сред другите жени с отсъствие на тактичност

Дори кратко познанство с нея може да ви навлече множество неудобни въпроси за продължаване на рода: Защо не раждаш? Младостта не е вечна, трябва да родиш. Кога ще родиш? Какво дете искаш? Децата са щастие. В най-лошия случай са възможни истории за протичането на бременността й, както и ненужни подробности за възпитанието на обожаваното дете.

Деликатната тема за кърменето на обществени места има особен резонанс. Много майки безсрамно показват гърдите си и без да се покриват, започват процеса на хранене. Самите „Аз-майки“ се оплакват от незаконното, бурно възмущение на околните по време на тези действия и ги продължават, най-вероятно, като знак на протест и желание за разпалване на конфликт. А колко по-лесно би било да се уединят или се покрият добре.

7.“Аз-майката“ общува чрез агресия

„Аз-майката“, готова да убива – това е девиз на много майки. Освен това, няма значение дали детето ѝ е в опасност или просто за превенция, за да се страхуват. Агресията се разпростира върху всички, които не се умиляват от детето ѝ. Смята се, че всички наоколо са безсърдечни егоисти, цените са високи, съседите са шумни, възпитателите са груби, правят забележки на детето ѝ.

Присъщо за „Аз-майката“ е да се защитава с гръмки и продължителни обиди и оскърбления. Бездетните момичета, смятани за по-нисши и изначално враждебни, получават „специална“ порция унижения.

8.“Аз-майката“ включва в речника си жаргон  

„Аз-майката“ въвежда много странни думи в речника си, смятайки ги за сладки и остроумни и говори за детето в трето лице: спахме, акахме, ядохме и др.

Любими фрази на „Аз-майките“ са:

-Когато родиш, ще разбереш!

-Нищо няма да ми се случи – имам малко дете!

-Всички са ми длъжни, защото съм майка!

-Ти си флиртуващо и безплодно цвете!

9.“Аз-майката“ е издигнала във фетиш темата за майчинството

Много жени се поглъщат напълно от майчинството и спират да се интересуват от книги, хобита и развитие. Всички теми се свеждат до кърмене, възпитание, памперси, лигавници и други тясно специализирани области. При „Аз-майката“ всяка молба за смяна на темата предизвиква град от обиди.

10.“Аз-майката“ осъществява извънредна опека спрямо детето си  

Типичната „Аз-майка“ не позволява на детето си да направи нито една крачка без нейно знание и разрешение. Необходим е постоянен контрол, за да не попадне детето в лоша компания и да се сприятели с тези, които майката не одобрява. Апогеят на прекомерните грижи и търсенето на съчувствие от страна на другите настъпва, когато детето се разболее. Дори да е лека хрема и детето вече е в третото си десетилетие.

11.“Аз-майката“ е всезнаеща  

„Аз-майката“ не само се държи неподходящо, но и учат други майки да правят същото, като дава своите съвети на всички около нея, защото е експерт по родителство. В същото време, предвид точка 9, тя не се интересува от специализирана литература.

12.“Аз-майката“ поддържа двойни стандарти  

„Аз-майката“ е дълбоко убедена, че ѝ е позволено повече от другите хора да прави това, което е абсолютно забранено за другите и води до наказание. Тя може да взема чужди вещи, да блъска, да унижава, да бъде груба и да крещи. В същото време аналогично поведение към нея е просто неприемливо („Това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на Бика“). Така майката на побойник лесно оправдава побоя му над момиче или кражбата на собствения ѝ велосипед.

Как се превръщат момичетата в „Аз-майка“?

Първични фактори:

Завист

Като деца тези момичета обикновено завиждат на по-богатите си връстници, мечтаейки за бъдещо „идеално семейство“ и решение на всичките си материални проблеми. С порастването им обаче тези мечти остават само мечти, а неосъществените им желания подхранват негодуванието към тези, които са по-успешни и живеят в собственото си удоволствие.

Тревожност

Произходът на тревожността на „Аз-майката“ обикновено започва в ранното детство: възможно е собствените им майки да не са били достатъчно ангажирани с тях и не са ги успокоявали с присъствието и подкрепата си. Това е довело до развитие на страх от външния свят, където всеки е сам за себе си. Момичетата от типа „Аз-майката“ се опитват да защитят децата си от заплахи и опасности, но в стремежа си да защитят собственото си потомство, те прекрачват границите и проявяват агресивно поведение към другите.

Инфантилизъм

„Аз-майката“ често трудно се справя сама с житейските трудности и апелира към другите, манипулирайки собственото си дете, използвайки го като претекст за социални помощи и привилегии. Раждането на дете се превръща в основателна причина за нея да не прави нищо друго освен своето майчинство.

Чувство за собствена несъстоятелност

Липсата на добре уреден личен живот и професионален успех оставя тези жени само с една област, в която могат наистина да се реализират – отношенията с детето. Те често се опитват да убедят себе си и другите, че майчинството е единственият път към саморазвитието на жената.

Освен това, жените, които са се отличили в други области, са критикувани, „защото им липсва истинско чувство за смисъл на живота“. „Аз-майката“ се посвещава изцяло на детето си и отказва да мисли за нещо друго.

Чувство за собствена значимост

Още по време на бременността бъдещата „Аз-майка“ започва да изисква грижите и вниманието на всички, основавайки претенциите си на идеята, че изпълнява висш дълг към цялото човечество. Тази мегаломания след това се пренася върху детето ѝ, което вижда като бъдещ велик учен, политик и т.н. Тя изисква околните да обожават детето ѝ и жената, която го е родила, защото Майката е центърът на вселената.

Как да се държим с човек, който казва „Аз съм майка“

За съжаление, промяната на начина, по който човек мисли и действа, често е невъзможна, затова е важно да се погрижите да се предпазите, когато общувате с него.

-Не се оправдавайте и не отговаряйте на нетактични реплики. Жена, която казва „Аз съм майка“, чака отговор, преди да се впусне в разгорещен спор, така че не й се поддавайте и не се опитвайте да спорите – правилно организирана дискусия с нея няма да се получи

-Учтиво, но твърдо отказвайте необосновани искания и молби. Жена, която казва „Аз съм майка“, често постига своето, като демонстрира готовност да създаде публичен скандал, ако искането й бъде отказано. Тази безнаказаност само провокира още по-голяма наглост в поведението й. Днес „Аз-майката“ активно използва социалните мрежи, в които организира и води войни. Ето защо това трябва да бъде спряно.

-Избягвайте да водите кореспонденция или чатове с жена, която казва „Аз съм майка“. Позицията на жена, която казва „Аз съм майка“, ще остане непроменена и рано или късно тя ще намери съмишленици срещу вас.

-В случай на агресия, подайте жалба срещу нея. Това е просто защита на вашите законни права, нищо повече. „Аз-майката“ бързо ще осъзнае, че това означава да я превърнете от жертва във виновник. Този обрат на събитията няма да ѝ се хареса и обезкуражената майка вероятно ще ви остави на мира.

-Ако е възможно, избягвайте „Аз-майката“. Най-добре е да избягвате контакт с хора, в чиято адекватност не сте уверени.

Заключение

И така, майчинството е истинско щастие, но също така отговорност и сериозен труд. По-голямата част от майките се стремят да внушат универсални човешки ценности на децата си и да създадат условия за тяхното всестранно развитие. В същото време те учат потомството си на отговорност и самостоятелност. Има обаче и „Аз-майки“, които прекаляват в майчините си грижи и претенции, поставяни към обществото.

 

 Емоции и дрехи – как гардеробът влияе върху формирането на личността на

децата и тийнейджърите

 

В съвременното общество все повече внимание се обръща на външния вид и облеклото. Малко хора обаче се замислят как изборът на облекло може да повлияе на емоционалното състояние и развитието на личността, особено при децата и юношите. Текстът поставя акцент на това, как облеклото може да бъде инструмент за емоционална регулация и себеизразяване и как да се помогне на децата да го използват за да укрепват самооценката си.

Дрехите не са просто начин да се покрие тялото или да се следват модните тенденции. Те са мощен инструмент, който може да повлияе на емоционалното състояние и дори на идентичността. Както отбелязва Ролан Барт в труда си „Модната система“: „Модата е език, който говори не само за това какво се носи, но и за това кой носи тези дрехи, за неговия социален статус, настроение и дори мироглед“. За децата и тийнейджърите, които са в процес на формиране на личността, изборът на облекло става особено важен. Както показват изследвания (Hartley Jo, 2015), емоциите и гардеробът са тясно свързани и тази връзка е особено очевидна в живота на децата и юношите.

Емоционалното насилие чрез облекло е реален проблем, който може да повлияе негативно на самооценката и психологическото състояние на детето. Робърт Бърнс подчертава, че „Аз-концепцията се формира от социалните взаимодействия и отразява как човек възприема себе си в контекста на заобикалящия го свят“. Когато едно дете е принудено да носи дрехи, които не съответстват на вътрешните му чувства, това може да повлияе негативно на самооценката и емоционалното му състояние. Ето защо е толкова важно да се помага на децата да бъдат внимателни при избора си на облекло, така че то да се превърне в инструмент за себеизразяване, а не в източник на дискомфорт.

Проведено изследване, при което са били анкетирани 63 души от фокус група, е установило че всеки втори човек  като млад е изпитвал срам от облеклото си. Въпреки че тези хора вече са възрастни, те си спомнят тези чувства от детството много живо. Ето защо е важно децата и юношите да бъдат осъзнати за избора си на облекло, използвайки го като средство за себеизразяване и емоционална регулация и да се обясни на родителите, че емоционалното насилие чрез облекло има сериозни последици за децата.

Авторката на методика „Личност, емоции и облекло“ – Полина Шурупова – преподавател по развитие на емоционалната интелигентност и моден историк предлага уникален подход за работа с емоциите чрез облеклото. Методиката е насочена към развиване на емоционалната интелигентност у деца и юноши, както и към предотвратяване на емоционално насилие, свързано с избора на облекло.

Структурата на методиката включва няколко етапа:

-избор на емоцията, която трябва да бъде преработена (преодоляна) – например страх, радост, тъга;

-обсъждане на емоцията по определена схема: какъв вид емоция е, колко често възниква, как се проявява в живота на детето;

-игри и упражнения, свързани с избраната емоция, които помагат на децата да разберат по-добре чувствата си;

-избор на цветова палитра, текстури и щампи, които се асоциират с тази емоция;

-практика: детето облича персонаж, отразявайки неговото възприятие за избраната емоция.

Методиката не само помага на децата да разбират по-добре своите и чуждите емоции, но и ги учи да използват дрехите като инструмент за себеизразяване и регулиране на емоционалното си състояние. „Дрехите не са просто покривало на тялото, те са начин за конструиране на идентичност. Чрез модата човек изразява своята принадлежност към определена група, отношението си към света и към себе си“ (Р. Барт). За децата, които тепърва започват да формират своята личност това е особено важно.

Един от ключовите резултати от използването на методиката е, че децата започват съзнателно да подхождат към избора на облекло, като вземат предвид емоционалните си потребности. Например, дете, което се чувства уплашено, може да избере дрехи с определен цвят или текстура, които му помагат да се чувства по-сигурно; ако се чувства щастливо и иска да облече нещо необичайно, родителите могат да помогнат, като обсъдят с него защо избира определени дрехи и го подкрепят в този избор. Възрастните могат да обсъдят с детето как ще се чувства в тези дрехи и как да реагира на евентуални коментари от връстници. Това не само помага за развитието на емоционалната интелигентност, но и съдейства на децата да се справят с тревожността и страховете.

По време на занятията децата се учат да разпознават емоциите си и да говорят за тях. Това е особено важно за тийнейджърите, които често имат трудности при изразяване на чувствата си. Чрез игри и упражнения като „Дишане“ или „Йога за деца“, децата се учат да се справят с негативни емоции като страх или тъга и да намират начини за саморегулация.

Тази методика предлага и ефективни инструменти за профилактика и ликвидация на емоционалното насилие чрез облекло. Чрез игри и упражнения децата се учат да бъдат осъзнати за избора си на облекло, като вземат предвид емоционалните си потребности. Това им помага не само да се чувстват комфортно, но и да развият здравословна самооценка.

Дрехите играят ключова роля в себеизразяването и емоционалната регулация, особено при деца и юноши, които са в процес на формиране на своята идентичност. Връзката между емоциите и избора на облекло може да окаже значително влияние върху самооценката и психологическото състояние, което подчертава необходимостта от осъзнаване на тази връзка. Както отбелязва Ролан Барт: „Всяка дреха е знак, който носи определено значение. Цвят, фасон, материал – всичко това става част от семиотичната система, която формира нашето възприятие за човек.“

Методиката „Личност, емоции и облекло“ предлага уникален подход за развитие на емоционалната интелигентност при деца и юноши, като им помага не само да разбират по-добре емоциите си, но и да използват облеклото като инструмент за себеизразяване и регулиране на емоционалното състояние. За децата, които имат затруднения с изразяването на емоции, изборът на дрехи може да бъде начин да „изговорят“ това, което не могат да изразят с думи. Това е важна стъпка към развиването на здрава, самодостатъчна личност, способна да се справя с емоционалните предизвикателства на съвременния свят.

По този начин облеклото не е просто елемент от гардероба, а мощен инструмент, който може да помогне на децата и тийнейджърите да разберат по-добре себе си, емоциите си и да се научат да ги управляват. Не забравяйте, че всяко дете е уникално и гардеробът му е отражение на вътрешния му свят. Нека помогнем на децата си да открият себе си чрез това, което носят. В края на краищата, както отбелязва Оскар Уайлд в комедията „Идеалният съпруг“: „Модата е това, което избираме сами, а не това, което другите ни налагат“.

Литература

1.Барт Р. Система моды. Статьи по семиотике культуры. М.: Академический проект, 2018.

2.Бернс Р. Развитие Я-концепции и воспитание. М.: Прогресс, 1986.

3.Карен Д. Почему я так одеваюсь: как разобраться в своем гардеробе и изменить сценарий своей жизни. М.: Эксмо, 2022.

4.Божович Л.И. Личность и ее формирование в детском возрасте СПб: Питер, 2008.

5.Хорошилова О.А. Мода и гении: костюмные биографии Леонардо да Винчи, Екатерины II, Петра Чайковского, Оскара Уайльда, Юрия Анненкова и Майи Плисецкой. СПб: Манн, Иванов и Фербер (МИФ), 2019.

6.Baumgartner J. You Are What You Wear: What Your Clothes Reveal About You. Balance, 2012.

7.Hartley Jo. Fashion and mood: How clothes affect your emotions. 25 July, 2015.

 

Облеклото – средство за себеизразяване и личностно представяне (Полина Шурупова)

Анотация: Тази статия разглежда факторите, влияещи върху избора на облекло от потребителите и значението му от социално-психологическа гледна точка, по-специално влиянието на облеклото върху саамооценката и представянето на външния вид в социална среда.

Облеклото играе важна роля в живота ни. През цялата история хората са създавали дрехи, които отразяват тяхната култура и самобитност. Следователно, облеклото е проява на материалната култура на определена епоха, традиции и лични качества на човек.

В началото на идеята си бих искала да изследвам по-подробно значението на облеклото. Преди всичко да го разгледам от социално-психологическа гледна точка, по-специално как облеклото влияе върху самооценката, какво ръководи избора на облекло на човек и как да направи правилното впечатление.

Понякога хората, особено жените, изпитват желание да актуализират гардероба си. Това често е продиктувано от желанието да се облекчи стресът и да се добави щрих цвят към скучния, ежедневен живот. Това също помага за повишаване на самооценката. В тази ситуация купуването на нови дрехи има антистресов и ободряващ ефект. Невъзможно е да не си спомним думите на американската актриса от 50-те години на миналия век Мерилин Монро: „Не в парите е щастието, а в пазаруването“. Дрехите влияят на настроението, точно както настроението влияе върху избора на дрехи. Не е случайно, че през зимата хората са склонни да носят хладни и сиви тонове, докато през лятото, обратно, с готовност пробват ярки и екстравагантни артикули.

„Средната класа е най-активна в консумацията на модни дрехи, което е свързано с относителната неустойчивост и подвижност на социалния им статус“ [2, стр. 142]. Именно сред тях желанието за самоутвърждаване и демонстриране на своето „Аз“ е най-ярко изразено. Дрехите от своя страна, помагат да се подчертае индивидуалността. Човек с ниска самооценка ще отдели повече време за избор на гардероб, тъй като „колкото по-ниска е самооценката на индивида, толкова по-значим става за него елементът на външната изразителност (привлекателност). За такива хора носенето на модни дрехи се превръща в ежедневно модно ревю“ [2, стр. 233]. Как се харесваме в избрания от нас тоалет влияе както на самовъзприятието ни, така и на настроението ни. А доброто настроение, както знаем, е ключът към успеха. Затова дрехите на първо място, трябва да се харесват на този, който ги носи, което от своя страна формира вкуса и начина му на обличане.

Хората със адекватна самооценка разчитат на своя вкус и начин на живот, когато избират тоалет. Те се съпротивляват на стереотипното мислене, напълно разбирайки, че да се облечеш добре не означава да се облечеш скъпо. Сегашното поколение в по-голямата си част води активен начин на живот, работи в различни области, като същевременно се наслаждава на свободното си време. И външният им вид трябва да е подходящ за всяка ситуация. Ето защо търсенето на многофункционални дрехи е нараснало, което позволява на хората да се чувстват комфортно в най-различни житейски ситуации, комбинирайки един артикул с друг.

Във всяка социална среда хората са склонни да предпочитат или един и същ стил облекло, или стилове, които са сходни един с друг. Следователно, хората са склонни да предпочитат стила, който са свикнали да виждат в обкръжението си, а социалните фактори влияят върху покупките им на дрехи. „Съществуват референтни групи, които влияят на потребителите да придобият една или друга дреха. Косвеното влияние идва от така наречените „знаменитости“ – актьори, певци, популярни спортисти и т.н. Прякото влияние идва от роднини, приятели, колеги и хората около нас“ [3, стр. 18]. Хората, които знаят как да се обличат добре, са самоосъзнати и се съобразяват с мнението на другите, намирайки изход по най-естествения начин. Тези, които все още не са решили предпочитанията си за облекло, могат да следват този прост съвет: за да създадете стилен външен вид, просто комбинирайте скромен, спретнат костюм с добре подбран, привличащ вниманието аксесоар. Аксесоарът помага за създаването на цялостен вид. Една семпла кройка ще изглежда много по-елегантно. Това е добра перспектива и за производителите. Важно е да не се прекалява с външния вид; добре подбраното облекло не трябва да привлича излишно внимание.

Чрез облеклото човек създава определен образ за себе си, така че другите да го възприемат така, както желае той. Гардеробът му обаче ще отразява и лични особености: предпочитания за кройка, модел и цветова схема. По този начин външният вид на човек съчетава две страни: „Аз-идеално“ (човекът, който иска да бъде) и „Аз-реално“ (човекът, който наистина е).

Много може да се каже за човек чрез външния му вид, като се правят заключения за неговия начин на живот, стил и социално положение. Както казва американският писател Ралф Уолдо Емерсън: „Стилът на мъжа е гласът на душата му“. Всъщност начинът на обличане на човек по един или друг начин разкрива черти на характера и темперамента му. Предпочитаната цветова палитра на човек характеризира също и неговото емоционално състояние. „С промяната на състоянието ни, се променя и отношението ни към цвета. Следователно цветът, който избираме, е показател за нашето благополучие и настроение“ [5, стр. 179]. „Ако субективната предразположеност към цвета говори за вътрешния свят на човек, то едновременно с това тя говори и за неговия начин на мислене, чувства и действия. Вътрешният усет на човек, неговата вътрешна структура, се отразява в неговото лично цветово възприятие“ [1, стр. 28].

Например, хората, които обичат скъпи и модерни дрехи, могат да се считат за слабоволеви; те живеят за момента, не са последователни и упорити и рядко довеждат дейността си до край. Ако човек носи скромни дрехи в неутрални тонове, той се отличава със своята отговорност и сдържаност, обраност. Такъв човек може да се обиди от всяка невнимателна дума или действие. Енергичните, целеустремени и самоуверени хора обикновено носят дрехи в еднаква цветова гама, предпочитайки семпли дрехи, но ако ситуацията го изисква, те могат бързо да добавят нотка чар към външния си вид. За тях облеклото е въпрос на удобство, а не на разкош.

Според известния психолог от Санкт Петербург В. Н. Панферов, 85% от хората са склонни да си съставят впечатление за човек въз основа на външния му вид. Следователно, в много случаи облеклото е нашата „визитна картичка“. „Само повърхностните хора не съдят по външния вид“, отбелязва Оскар Уайлд. Има ситуации, в които създаването на правилно впечатление е от решаващо значение. „В деловото общуване е най-важно да направим благоприятно впечатление за нашите делови и професионални качества. Така облеклото ще помогне за постигне на желания резултат“ [4, стр. 45]. Например, по време на интервю за работа, външният вид ще говори много на интервюиращия за това колко сте отговорни и изпълнителни. Важно е да запомните, че начинът, по който носите костюм, може да разкрие много за вас и че не само параметрите на изделието могат да ви характеризират. Уместността на облеклото, чистотата и спретнатостта подчертават силните страни на индивида.

Облеклото се е превърнало в неразделна част от социална активност на човека. То улеснява както себеизразяването, така и общуването между отделните хора. Чрез предпочитанията си за облекло хората изразяват отношението към себе си и другите, определяйки се като личности. Формирането на собствения стил и имидж зависи пряко от динамиката на начина на живот. Именно външният вид ни помага да „прочетем“ индивидуалните качества на човек. Със сигурност въпросите, свързани с облеклото, са сред най-належащите и обсъждани, тъй като нуждата от облекло винаги е била, е и винаги ще бъде. Всички се обличаме според това кои сме или искаме да бъдем. „Дрехите са най-простият начин да разкрием личността си“ – София Лорен.

Литература

1.Иттен И. Искусство цвета. – М.: Д. Аронов, 2015. – 95с.

2 Килошенко М. И. Психология моды. – М.: Оникс, 20005. – 320с.

3.Свирина Л. Мастер-класс Дарьи Пикаловой//Швейная промышленность. – 2006. – №6. – с.18-21

4.Сорины, сестры. Истоки имиджа или одежда женщины в азбуке общения. – М.: Издательство «Гном и Д», 200. – 192с.

5.Сорины, сестры. Язык одежды или как понять человека по его одежде. – М.: Издательство «Гном и Д», 2002. – 224с.

 

Методика „Личност, емоции и облекло“ (П.А.Шурупова[1])

(развитие на емоционалната интелигентност при деца и тийнейджъри)

[1]Полина Андреевна Шурупова – треньор по развитие на емоционалната интелигентност, стилист, ръководител на Детски клуб „Талант“ (Санкт Петербург)

Актуалността на тази тема произтича от нарастващото внимание, което се обръща на външния вид и облеклото в съвременното консуматорско общество. Съществува и една малко проучена, но решаваща тема за развитието на здрава личност: емоционалното насилие чрез облеклото. Това е важно за децата и юношите, които са в процес на развитие на своята идентичност, самочувствие и способност за съзнателна комуникация с обществото чрез „езика на облеклото“.

Новостта на тази тема се състои във факта, че тя позволява на децата (в детството и юношеството) да разглеждат облеклото, като инструмент за емоционална регулация и себеизразяване.

Методиката решава следните задачи:

1.Повишаване нивото на развитието на емоционалния интелект.

2.Идентифициране на асоциативни препратки и причини за приемане или отхвърляне на определени цветове, материи, текстури и щампи.

3.Профилактика на емоционалното насилие, свързано с облеклото, в семействата, образователните институции и общественото възприятие.

4.Обучение и усвояване норми за общуване и култура на обличане (дрескод), които допринасят за подобряване на емоционалния и психологически климат в семействата и обществото, както и за хармонизиране на отношенията със самия себе си.

5.Обучение на родителите за психологическите основи на разбирането за емоциите на децата и юношите, както и на предпочитанията им за облекло.

Методиката служи като инструмент за активиране на позитивна социална активност и създаване на разбиращи взаимоотношения в семейството. Тя влияе върху процесите на индивидуално и групово съзнание и оказва въздействие върху формирането на личността. Методът е тестван върху деца на възраст от 3,5 до 10 години чрез присъствени курсове и индивидуални сесии, което води до качествени промени и положителна динамика в себепознанието, емоциите и семейните отношения.

Структура на инструмента „Личност, емоции и облекло“:

1.Избор на емоция, върху която да се работи.

2.Разговор за тази емоция, чрез използване на специфична схема.

3.Игри и упражнения, свързани с емоциите.

4.Избор на цветова палитра, текстури и щампи.

5.Практика: обличане на персонаж въз основа на това как детето/тийнейджърът възприема избраната емоция.

Резултатите от изследването позволяват да се направят следните заключения:

-Дрехите могат да служат като средство за емоционална регулация и идентификация.

-Връзката между емоциите и гардероба е особено изразена в живота на децата и юношите.

-Емоционалното насилие чрез облекло не е нормално за развитието на щастлива и уверена личност. Важно е да се използват инструменти за предотвратяване или елиминиране на този проблем.

Заключение

Облеклото играе жизненоважна роля в себеизразяването и емоционалната регулация при децата и юношите, формиращи своята идентичност. Връзката между емоциите и избора на облекло влияе върху самооценката и психологическото благополучие, подчертавайки важността на разбирането на тази връзка.

Емоционалното насилие чрез облекло е проблем, който изисква разработването на ефективни методи за развитие на емоционална интелигентност и култура на обличане. Това е от съществено значение за поддържане на позитивно чувство за себе си и предотвратяване на негативни последици за живота на човек.

Електронни ресурси:

https://journalpro.ru/articles/odezhda-kak-sposob-samovyrazheniya-i-prezentatsii-lichnosti/

https://psy.su/feed/12948/

https://psy.su/psyche/projects/3354/

 

Психологическо-педагогически инструмент за деца

„Личност, емоции и облекло“.

Автор: Полина Шурупова, педагог по емоционална интелигентност, моден историк и практикуващ стилист.

Структура на инструмента:

1.Изберете емоция, върху която да работите (напр. радост).

2.Обсъдете тази емоция, използвайки следната структура: Какво мислите, че е (радост)? Колко често чувствате (радост)? Как (радостта) живее във вас? Разкажете ни за радостни моменти в живота си.

3.Игри и упражнения, свързани с тази емоция.

4.Изберете цветова палитра от предложените опции или създайте своя собствена палитра за тази емоция.

5.Изберете текстура за тази емоция.

6.Изберете принт: зооморфен, флорален, геометричен, абстрактен, етнически.

7.Практика: предложете обличане на герой въз основа на това как дете/тийнейджър възприема избраната емоция.

Пример за сесия, използваща инструмента „Личност, емоции и облекло“ за деца на възраст от 3,5 до 10 години.

Тема – емоцията на страха

Време – блок 1 – 45 минути

Почивка – 15-минути

Време – Блок 2 – 45 минути

Занятието може да се раздели на 2 срещи.

Формат: Индивидуален или групов

Учител: Здравейте, деца! Днес имаме гости гости. Те искат да ни разкажат какво им се е случило вчера. Съгласни ли сте да ги изслушаме и да им помогнем да решат проблема? (Децата отговарят).

Игра: „Лего цивилни и злодеи“ (използвайки най-модерните положителни герои и злодеи, като например героите от Minecraft). Разигравате сцена, в която злодеите нападат мирни жители.

Учител: Какво мислите, как са се почувствали мирните жители? (Децата отговарят) Точно така, те са били уплашени и тревожни; някои се паникьосваха и бягаха с писъци.

Какво почувстваха злите зомбита? (Децата отговарят.) Да, те бяха много зли, бяха настроени агресивно. Защо? (Децата отговарят.) Те са много нещастни същества и когато тормозят слабите, си мислят, че са по-силни, но в действителност не са. Истински силните никога не биха тормозили слабите, нали? (Децата отговарят.)

Учител: Нека научим мирните жители да се справят със страха.

(Звучи релаксираща музика.)

Игра: „Дишане“

Учител: Деца, сега ще направим няколко леки упражнения. Те са необходими, за да се успокоите, ако внезапно сте се почувствали обезпокоени или уплашени.

Учителят показва картина с цвете отгоре и свещ отдолу. На входа ние вдишваме аромата на цветето, а докато издишваме, духаме свещта. Децата повтарят дихателните цикли три пъти.

Учител: Отлично! Има още нещо, което скам да споделя с вас. Това е игра и за нея ще ви трябват дланта на едната и пръстът на противоположната ви ръка. Започнете с палеца и очертайте всеки пръст, сякаш следвате контур. Погледнете схемата (учителят показва на схемата и демонстрира лично манипулацията с пръстите на ръцете). Вдишайте нагоре, издишайте надолу.

Игра: „Йога за деца - Суря Намаскар.“ (практика от книгата на Лорън Паджалунг „Игра на йога сутрин“). При изпълнение на упражнението учителят казва:

Инструкция: Слънцето грее през прозореца ти, златните му лъчи затоплят всичко наоколо, събуждайки животни, хора и растения. То излъчва огромна енергия. Повтаряйте след мен:

1. Ето ме.

2. Аз съм слънчев лъч.

3. Аз се покланям, за да поздравя земята.

4. Аз съм готов.

5. Аз озарявам планините.

6. Аз освещавам животните.

7. Аз заливам природата със светлина.

8. Аз дарявам земята с топлина.

9. Аз се вслушвам в себе си.

10. Аз уважавам себе си.

11. Аз изпитвам щастие.

12. Аз чувствам покоя.

„Поза на детето“. Последната асана, поза на детето. Децата се учат как правилно да отпускат тялото си.

Предложете на децата вода за пиене.

„Упражнение с камъчета и пластилин“

Всички сядат в кръг.

Учител: Деца, мислите ли, че човек трябва да контролира всичко? (Децата отговарят.) Точно така, човек не трябва да контролира всичко. Някои неща зависят от него, а други не.

След това дайте на децата няколко гладки, полирани камъчета.

Учител: Опитайте се да ги стиснете, за да промените формата им. Нищо не се случва, нали? Това е така, защото е извън нашия контрол. Същото важи и за:

1.Поведението на друг човек. Например, ако някой е ядосан, не е ваша вина и не ви прави лоши хора.

2.Какво мислят и чувстват хората. Например, ако някой е тъжен или уплашен, това е само защото той реагира по този начин на дадено събитие; вие нямате нищо общо с това.

Учител: Сега нека вземем няколко облачета от маршмелоу (въздушен пластилин). Опитайте се да промените формата им. Да, можете да го направите. Вие сами оформяте емоциите си. Можете да ги променяте, регулирате и контролирате, точно както:

-вашите мисли (Мисля, че съм добър човек);

-вашите решения (Решавам да нося тази тениска днес);

-вашите чувства (Ядосвам се, когато не нарисувам добра картина или не се ядосвам, когато не нарисувам добра картина, а правя нова, която определено ще се получи добре);

(Важно: Слушайте внимателно децата, когато казват нещо. Намесвайте се без критика или осъждане.)

Учител: Нормално ли е да се страхуваме? Да! Нормално ли е да плачем? Да. Нормално ли е да сме щастливи? Да.

Какво ще направи всеки от вас, ако се страхува? (Име на детето), моля, какво мислиш ти. (Ще дишам така, ще взема играчка и ще я гушна, ще говоря за чувствата си, ще помоля мама за прегръдка, ще отида на безопасно място.)

Учител: Сега сме на безопасно място, всички сме приятели тук. Искате ли да поговорим за страховете си? (Децата споделят.)

Учител: Предлагам да нарисувате своите страховете и след това да ги издухате във въздуха. (След като рисунката е готова, детето взема буркан със сапунени мехурчета и издухва страховете си. Можете да ги пукате.)

 

Упражнение: „Емоции и дрехи“

Само за деца в предучилищна възраст: Децата получават лист с контури за оцветяване на персонаж на страха „Пъзел“

Учител: Деца, вече научихте много за страха. Сега ми кажете кой цвят представлява вашия страх или кой цвят ви помага да го преодолеете? Всеки от вас ще назове различен цвят и това е добре; нека слушаме внимателно. (Децата отговарят.) Изберете цвят/цветове от предоставената палитра или го нарисувайте.

Учител: Отлично! Сега нека чуем какво ще ни кажат вашите пръсти, нека докоснем различни тъкани и ми кажете какво усещане изпитвате, когато се страхувате или какво ви помага да преминете през трудни моменти?

(Децата докосват специални картинки с тъкани.)

За деца в предучилищна възраст, ученици и тийнейджъри: Фигурка на персонаж, отпечатана на хартия (момче или момиче). С порастването на децата, дизайнът и детайлите на облеклото стават по-сложни.

Учител: Какви дрехи ще ви утешат, когато се страхувате? Дайте тези дрехи на героя. Изберете цвят и щампа. Децата оцветяват, използват плат, копчета, стикери и материали, свързани с облеклото.

Упражнение „Вълшебна гривна на увереността“.

Идеята е детето да има готова „котва“, която може да му помогне да се справи със стреса и да повиши увереността му.

Учител: Нека направим вълшебна гривна, гривна на увереността. Тя ще ви даде сила, като на супергерой, а когато опипвате мънистата, можете да дишате и да се успокоявате.

Децата поставят любимите си мъниста и тези, които им носят положителни емоции, върху специална ластична лента за гривна.

/

Заключение

Занятията са разработени така, че деца от всички възрасти да могат да научат за емоциите и „силата“ на облеклото под формата на игра. Всеко занятие трябва да бъде празник и завладяващо пътешествие в света около тях, за да разберат и открият по-добре себе си.

По време на занятията:

-Децата показаха, че е станало важно за тях да обръщат внимание на това, което носят. Те често споменаваха, че са избрали една или друга тениска, защото са били тъжни сутрин, но сега знаят своя спомагателен цвят за такива ситуации.

-Децата станаха по-активни в изразяването на емоциите и говоренето за чувствата си по време на занятията; по-големите деца показаха грижа за по-малките и ги подкрепяха.

-Много е интересно да се наблюдава как децата запомнят цветовите си палитри с удивителна точност. Всеки път при провеждане на експеримент ги оставям да изберат цветова палитра по време на занятието, като по-късно (след 10-15 минути) отново ги моля да направят избор от 8 цветови палитри за емоцията, която обсъждаме и всеки път те избират една и съща палитра!

Работата с дрехи и асоциации е дългосрочна игра и докато децата не пораснат и е трудно да се прецени ефективността на инструмента „Личност, емоции и облекло“. Що се отнася до резултатността едно е сигурно, те придобиват умения за анализ на емоциите, за тяхното състояние, свързват го с цветове, текстури и стилове на облекло и се научават да регулират емоционалното си състояние. Този ефект е обещаващо начало за успешно повлияване развитието на тяхната личност.

 Три типа отчуждаващи родители (д-р Дъглас Дарнал[1])

 

Тежест на отчуждението

Родителското отчуждение варира в зависимост от степента по тежест, която се определя от поведението и отношението както на родителите, така и на децата. Отчуждението може да бъде причинено дори от незначителни действия, като например родител, който от време на време нарича другия родител с пренебрежителен израз; или може да бъде внезапна, организирана кампания от родителя, умишлено разрушаваща връзката на децата с другия родител. Децата не са в състояние да се противопоставят на постоянна кампания на родителската ненавист и отчуждение.

Родителите трябва да са наясно, че не всички проблеми в отношенията между родителя и детето са причинени от отчуждаващо поведение. Когато родител оказва насилие върху дете, е естествено детето да го избягва. Това не е отчуждение. Алтернативни обяснения за сериозен проблем в отношенията между родителя и детето могат да включват в себе си: неспособност за доверие, липса на емпатия, наказание, нечувствителност към нуждите на детето или неспособност да се разберат неговите проблеми в развитието. Тогава е необходима компетентна психологическа експертиза, за да се определи как отчуждението може да причинява проблеми между целевия родител (отчужденият) и неговите деца. Това е сложен процес, който се изисква от съда и включва участието както на двамата родители, така и на децата.

Кой използва отчуждение?

Често ни питат дали някой друг освен родител може да отчужди дете от другия родител. Отговорът е категорично „да“. Баби и дядовци, доведени родители, приемни родители, семейни приятели и дори адвокати и терапевти могат да отчуждават или улесняват отчуждението.

Често отчуждаващият родител ще се обгради с хора, които подкрепят отчуждението, вярвайки, че детето има нужда да бъде защитено от целевия родител.

Обучение за разпознаване типовете отчуждение

Предотвратяването или прекратяването на отчуждението трябва да започне с разпознаване на трите вида отчуждаващо поведение, тъй като симптомите и стратегиите за справяне с тях са различни. Тези три типа не трябва да се разглеждат като „диагноза“; те представляват евристичен (т.е. разглеждащ възможностите) способ за разбиране на отчуждението.

Три типа отчуждение

Пасивни отчуждители – родители, които са пасивни към отношенията на децата с другия родител, но понякога правят или казват неща, които могат да бъдат отчуждаващи. Всички родители понякога са наивни отчуждители.

Активни отчуждители – водени са от силен гняв или ярост, което ги кара импулсивно да загубят контрол над поведението или думите си. По-късно те могат да се чувстват виновни за това как са се държали.

Обсесивни отчуждители – имат непреодолимо желание да унищожат целевия родител.

Често поведението на родителите може да бъде комбинация от два типа отчуждители, обикновено се среща комбинация от наивни и активни отчуждители. Обсесивният отчуждител обаче няма самоконтрол или прозрение, за да се слее с другите типове. Тези три модела на отчуждаващо поведение не са предназначени да се използват като диагноза. Типовете не могат да се използват и за съдебни производства.

Трябва да се има предвид, че източник на отчуждаващо поведение могат да бъдат родители, бащи, доведени родители (пастрок), роднини и дори детегледачи, „най-добрите приятели“ на родителя, адвокатът на родителя и дори терапевт.

Първи тип: Наивен отчуждител

„Кажи на баща си, че има повече пари от мен, затова нека той ти купи футболни обувки“, „Баща ти със сигурност няма да има време, за да те заведе на тренировки“ или „Нямам възможност да те запиша на тенис, освен ако баща ти не се съгласи да поеме разходите, но той надали ще направи това“.

Повечето разведени родители имат моменти, в които са наивни относно отчуждаващото си поведение. Тези родители разбират важността на добрите отношения с другия родител за децата си. Рядко им се налага да прибягват до съд заради проблеми с общуването или други въпроси, свързани с децата. Те поощряват отношенията между децата, другия родител и семейството им. Общуването между двамата родители обикновено е добро, въпреки че имат своите разногласия, точно както преди развода. В по-голямата си част те могат да разрешат различията си, без да въвличат децата в тях.

Децата, независимо дали родителите им са разведени или не, знаят, че има моменти, когато родителите им се карат при несъгласие. Не им харесва, когато родителите им правят това, и обикновено се чувстват тревожни или уплашени от това, което чуват. Те обаче някак си успяват да се справят, т.е. те вярват, че конфликтът между родителите ще отмине и всичко ще се възстанови. Това, което виждат и чуват между родителите, обикновено не вреди на децата на наивния отчуждител. Децата се доверяват на любовта и защитата на родителите си. Детето и родителят имат свои собствени вярвания и чувства. Няма заплаха за целевия родител.

Характеристики на наивните отчуждители:

1.Способни са да отделят нуждите на децата от своите собствени; осъзнават важността на това децата да прекарват определеното време с другия родител, за да могат да изградят доверителни отношения. Те избягват да атакуват другия родител с гняв и злоба.

2.Не се тревожат за отношенията на децата с бабите и дядовците им и майка им или баща им.

3.Проявяват законопослушно поведение и спазват съдебните решения.

4.Способни са да потискат гнева и злобата си и не се намесват в отношенията на децата с майка им или баща им.

5.Способни са да демонстрират психологическа гъвкавост и са готови да сътрудничат с другия родител.

6.Способни са да изпитват вина, когато действията им биха могли да навредят на отношенията на децата с майка им или баща им.

7.Позволяват на другия родител да участва във възпитанието на децата им.

8.Споделят медицински и училищни проблеми с другия родител.

Наивните отчуждители обикновено не се нуждаят от терапия, но биха имали полза от консултация или поне от просвещение, което ще им помогне да спрат влошаването на отчуждението, без да навредят на никого. Тези родители знаят, че правят грешки, но се опитват да ги поправят от загриженост към децата си. Те правят това, което е най-добро за децата, без съжаление, вина или мъка.

Втори тип: Активни отчуждители

„Не искам да казваш на баща си, че съм спечелила тези допълнителни пари. Той може да ми ги вземе и това ще ни попречи да отидем в Дисниленд. Помниш ли как го направи преди, когато искахме да отидем при баба за Коледа?“

Много родители, които се явяват на съд заради проблеми с общуването, са активни отчуждители. Тези родители разбират и знаят, че децата се нуждаят от здравословни отношения с другия родител. Проблемът е, че те имат слаб контрол над гнева, ненавистта или разочарованието си. Когато се случи нещо, което им причинява болезнени чувства, активните отчуждители се държат по начин, който причинява или задълбочава отчуждението на децата им от целевия родител. След като възвърне контрола над чувствата си, такъв родител се чувства виновен за стореното и променя поведението си. Наличието на импулсивно отчуждение и последващото възстановяване на взаимоотношенията с децата е типичен признак за активен отчуждител. Те разбират всичко, но губят контрол над поведението си, когато емоциите им ги завладеят.

Характеристики на активните отчуждители:

1.Карат се с другия родител пред децата. Проблемът им произтича повече от загуба на самоконтрол, когато са разстроени, отколкото от някакви основни причини.

2.След като се успокоят, активните отчуждители осъзнават, че са сгрешили. Обикновено се опитват да възстановят отношенията и да избегнат нараняване на децата. В други случаи такива родители могат да бъдат много внимателни към детето.

3.Подобно на наивните отчуждители, те могат да разграничат своите нужди от нуждите на децата си, подкрепяйки желанието на децата да имат добри отношения с другия родител.

4.Подобно на наивните отчуждители, активните позволяват на децата да имат свои собствени чувства и убеждения. Въпреки това, по време на гневни изблици, разграничението между убежденията на детето и родителя може да се размие, докато родителят не се успокои и не си възвърне контрола. По-големите деца често имат собствено мнение за двамата родители, основано на собствения си опит, а не на това, което другите им казват. За да запази мира, по-голямото дете обикновено се научава да пази своето мнение за себе си. По-малките, по-доверчиви деца са по-объркани и уязвими за родителски манипулации.

5.Уважават авторитета на съда и в по-голямата си част спазват съдебните решения. Въпреки това, те могат да бъдат много жестоки към другия родител. Това обикновено е пасивен опит да се отмъсти на другия родител за някаква несправедливост.

Активните отчуждители обикновено са склонни да приемат професионална помощ, когато те или децата им имат проблем, който продължава. Те са искрено загрижени за отношението на децата си към развода. Опитват се да преодолеят негативните чувства към другия родител и се надяват на бързо възстановяване.

Трети тип: Обсесивни отчуждители

„Обичам децата си. Ако съдът не може да ги защити от този ужасен баща, тогава аз ще го направя. Въпреки че никога не е наранявал децата, знам, че е само въпрос на време. Децата се ужасяват от баща си. Искам да запазят своите отношения с баща им, няма да ги насилвам. Те са достатъчно големи, за да имат собствено мнение“.

Обсесивният отчуждителят е родител (понякога баба или дядо), който изисква децата да споделят неговата позиция и заедно с децата води кампания за разрушаване на отношенията им с родителя-жертва. За да проработи тази кампания, обсесивният отчуждител обърква личните нужди и вярвания на децата със своите собствени. Този процес отнема време и децата, особено малките не разбират какво се случва и са напълно безпомощни да се съпротивляват. Обикновено процесът започва много преди разводът да е окончателен. Обсесивният отчуждител често негодува, ядосан е или се чувства предаден от другия родител. Първоначалните причини за конфликтите може да са оправдани – той може да вярва, че са жертва на физическо или словесно насилие, предателство или финансова измама. Проблемът възниква, когато чувствата не се охлаждат, а вместо това стават все по-интензивни поради натиска да продължат отношенията с човека, когото родителят презира заради общите им децата. Дори една обикновена среща или разговор с другия родител е напомняне за миналото и предизвиква омраза. Такива хора са в капан и не могат да бъдат излекувани.

Характеристики на обсесивните отчуждители:

1.Обсебени са от разрушаването на отношенията на децата с родителя-жертва.

2.Внушават на децата свои собствени твърдения и убеждения за другия родител.

3.Децата повтарят думите им, вместо да изразяват собствените си чувства към другия родител.

4.Родителят-жертва и често самите деца не могат да обяснят причините за рязката промяна в отношенията.

5.Убежденията им понякога стават заблудени и ирационални. Никой, дори съдът, не може да убеди обсесивните родители, че грешат. Всеки, който се опита да го направи, става техен враг.

6.Често търсят подкрепа от членове на семейството, онлайн общности или приятели, които споделят убеждението им, че са жертви на другия родител и правната система, че срещу тях се води война. Поддръжниците на обсесивния родител често присъстват на съдебни заседания, дори и да не са призовани[2].

7.Те изпитват непреодолим гняв (злоба), защото вярват, че родителят-жертва всъщност ги е онеправдал и всичко което правят за да защитят децата е оправдано.

8.Желаят съдът да накаже другия родител с решения, които биха възпрепятствали или блокирали желанието му да общува с децата. Това потвърждава в съзнанието на обсебения родител, че той (тя) винаги е прав/а.

9.Правомощията на съда не ги плашат.

10.Обсесивният отчуждител защитава децата от общуване с родителя-жертва на всяка цена.

11.Обсесивният отчуждител вероятно няма да иска да прочете написаното тук, защото това само го ядосва още повече.

Няма ефективни способи за лечения, които да са тествани и одобрени нито за обсебения родител, нито за децата със СРО. Съдилищата и специалистите по психично здраве искрено искат да помогнат на тези семейства, но усилията им често се провалят.

Надеждата за децата, пострадали от обсесивен родител, се крие в ранното откриване на симптомите и превенцията. След като отчуждението се е вкоренило и децата са станали „истински вярващи“ в убежденията на родителя, който го е предизвикал, те могат да бъдат изгубени за другия родител в продължение на години. Разбирам, че това е тъжно твърдение, но все още не съм намерил ефективна интервенция, включително правна, която може да реабилитира отчуждения родител и детето. Да се ​​надяваме, че може да се случи спонтанно събиране, обикновено в отговор на криза, която принуждава отчужденото дете да се обърне към отхвърления родител.

Виждал съм успешни случаи на синдром на родителско отчуждение при деца, но не и при обсесивни родители.

[1] Д-р Дъглас Дарнал, психолог, детски психиатър, фокусира изследванията си върху отчуждаващото родителско поведение, което води до развитието на синдром на родителско отчуждение (СРО) при децата, изучава предимно психиатричната симптоматика на СРО при децата. Именно тук подходите на Дъглас Дарнал и Ричард Гарднър се различават. Едно от основните открития в изследванията на д-р Дарнал е класификацията на видовете отчуждаващо родителско поведение.

 

[2] През последните години под влиянието на налаганата неолиберална идеология, разпространявана активно от редица НПО, финансирани от други държави, вкл. специални служби, участието и включването на тези организации в защита на майки, в качеството им на обсесивни отчуждители придоби ужасяващи размери. Допълнително негативно  въздействие в тази посока оказват средствата за масова информация, които имат същите източници на финансиране. 

 Популярен психологически тест „Какво е първото нещо, което ще направите?“

 

Почти всеки обича да прави различни интересни тестове, за да разбере по-добре „Какъв човек съм?“. Ето един популярен, кратък, но увлекателен тест.

Същността: Погледнете снимката, запитайте се „Какво е първото нещо, което ще направя?“, изберете число и прочетете описанието.

Просто е и брилянтно! Успех!

Харесайте и се абонирайте, ако искате още подобни тестове (имам много).

1.Изключвате врящата кана.

Ако сте избрали кана, това може да показва, че сте избухлив и пламенен човек. Вземате решения бързо и без колебание и нищо не може да ви спре да постигнете целите си.

Можете бързо да се уморите от монотонни задачи. Също така сте загрижени за собствената си безопасност и не харесвате изненадите. Предпочитате да следвате ясен план, който не допуска никакви неочаквани изненади.

2.Отговаряте на телефонно обаждане.

Изборът на този вариант може да показва, че сте съсредоточен и дипломатичен човек. Трудно приемате грешките на другите хора. Можете да бъдете описани като делови човек, способен да изпълнява много задачи едновременно. Лесно общувате с другите. Като цяло се радвате да създавате полезни контакти и да сте център на внимание.

3.Успокоявате плачещото дете.

Ако първо се опитате да успокоите детето, вероятно сте уравновесен и предприемчив човек. Обичате да помагате на другите и сте готови да се жертвате заради тях. Ориентиран сте към семейството и цените взаимоотношенията.

Самотата ви разстройва, важно е винаги да имате някой наблизо. Предпочитате да прекарате вечер у дома със семейството си, отколкото на шумно парти в бар.

4.Забранявате на кучето да гризе дивана.

Ако решите първо да държите кучето далеч от дивана, може да се заключи, че не понасяте безредие в никакъв смисъл: както у дома, така и в живота си. За вас е важно да контролирате ситуацията.

Няма да се успокоите, докато всичко не си е на мястото. Отдавате голямо значение на материалните ценности и социалния статус. Като правило знаете всички отговори и не се чувствате объркани в никаква ситуация. Цените собствената си безопасност и не харесвате изненадите. По-лесно ви е да следвате ясен план, който не допуска никакви неочаквани изненади.

/

 Психодиагностика на дезадаптация при деца. Карта за наблюдение на Д. Стот

 

Инструментът „Карта за наблюдение“  диагностицира дезадаптацията на деца. В основата на методиката стои документиране на различни форми на детско поведение, базирани на дългосрочно наблюдение. Преди събиране на данните се разработва специален план за записване на резултатите от водено наблюдение.

Картата за наблюдение включва фрагменти от фиксирани форми на поведение, чието наличие или отсъствие наблюдателят трябва да следи при детето, докато попълва картата. Тези фрагменти са групирани в 16 синдрома.

Върху регистрационната бланка наблюдателят задрасква номерата, които съответстват на най-характерните формите на поведение (фрагменти) на детето. Централна вертикална линия разделя по-тежките нарушения (вдясно) от по-леките (вляво). Номерата на симптомите не винаги са последователни; разположението им зависи от значимостта на всеки симптом в общото описание на синдрома. При оценка на симптом, на фрагмента вляво от вертикалната линия се присвоява един бал, докато на фрагмента вдясно се присвояват два. След това се сумират балове за всеки синдром и общият коефициент на дезадаптация се изчислява въз основа на сумата от оценките за всички синдроми. По-голям брой зачертани поведенчески фрагменти при едно дете (в сравнение с други деца) предполага сериозни нарушения в развитието на неговата личност и поведение.

При оценката на агресията на детето трябва да се обърне специално внимание на синдромите, които описват враждебност към възрастни и деца, както и липса на социална нормативност.

Картата за наблюдение може да бъде попълнена от психолог или учител. В последния случай обаче не винаги е възможно да се получи обективна картина на поведението на детето, поради честата субективност на учителя във възприятието му за детето или предубеденото му отношение към него. Когато психологът има съмнения относно получената информация или не е сигурен в точността на оценката си за определени поведенчески нарушения, той трябва да проведе самостоятелно наблюдение, особено на група деца с дезадаптация.

Този метод се използва най-успешно при работа с деца в предучилищна и начална училищна възраст. Използването на други методи е значително усложнено от редица фактори, свързани с нивото на психическо развитие на децата в тези възрасти. Въпреки че е важно да се наблюдава детето в различни ситуации, наблюдението на игрови дейности е най-информативно.

Инструкция: Картата за наблюдение е предназначена да регистриране на форми на дезадаптивно поведение при деца въз основа на резултатите от дългосрочно наблюдение. Картата включва 190 фрагмента от такова поведение. Тези фрагменти са групирани в 16 синдрома. В регистрационната бланка задраскайте числата, които съответстват на едни или други форми на поведение, които са най-характерни за даденото дете.

I. НД – недоверие към нови хора, вещи и ситуации

1. Разговаря с педагога само тогава, когато се намира сам с него.

2. Плаче, когато му направят забележка.

3. Никога не предлага помощ на никого.

4. Но с готовност я предоставя, ако бъде помолен.

5. Детето е „покорно“ (съгласява се на неблагоприятни роли, например, тича след топка по време на игра, докато другите спокойно гледат).

6. Твърде тревожно е, за да бъде непослушно.

7. Лъже без страх.

8. Харесва му когато към него се проявява обич, но не го моли за нея.

9. Никога не носи цветя или други подаръци на учителя, въпреки че съучениците му често го правят.

10. Никога не носи или показва на учителя неща, които е намерил или каквито и да е неща, въпреки че съучениците му често го правят.

11. Има само един добър приятел и обикновено игнорира други момчета и момичета в класа.

12. Поздравява учителя само когато учителят го забележи. Иска да бъде забелязан.

13. Не се приближава до учителя по собствена инициатива.

14. Твърде срамежлив е, за да поиска нещо (например помощ).

15. Лесно се изнервя, плаче и се изчервява, когато му зададат въпрос.

16. Лесно се отдръпва от активно участие в играта.

17. Говори неизразително, мърмори, особено когато е поздравен.

II. Д – Депресия

1. Когато отговаря на въпроси в час, понякога е старателен, понякога е напълно безразличен.

2. В зависимост от това как се чувства, той или иска помощ в училищната дейност, или не.

3. Държи се много различно. Усърдието в училищната работа се колебае почти ежедневно.

4. Активен в игрите, но понякога апатичен.

5. Понякога проявява липса на интерес към каквото и да било в свободното си време.

6. Когато върши ръчна работа, понякога е много усърден, понякога не.

7. Нетърпелив, губи интерес към работата веднага щом е завършена.

8. Раздразнителен, избухва в ярост.

9. Може да работи сам, но бързо се уморява.

10. Липсва му физическа сила за ръчна работа.

11. Вял, без инициатива (в час).

12. Апатичен, пасивен, невнимателен.

13. Често се наблюдават внезапни и резки спадове на енергията.

14. Движенията са бавни.

15. Твърде апатичен, за да се разстройва за каквото и да било и затова не моли никого за помощ.

16. Тъп и безразличен поглед.

17. Винаги мързелив и апатичен по време на игри.

18. Често витае някъде (разсеян).

19. Говори неизразително, мърмори.

20. Предизвиква съжаление (потиснат, нещастен), рядко се смее.

III. У – Отдръпване в себе си

1. Абсолютно никога не поздравява никого.

2. Не реагира на поздрави.

3. Не проявява дружелюбие или доброжелателност към другите.

4. Избягва разговори („затворен“).

5. Мечтае и се занимава с други неща вместо училищни задачи (живее в друг свят).

6. Въобще не проявява интерес към дейности, извършвани с ръце.

7. Не проявява интерес към групови игри.

8. Избягва други хора.

9. Стои далеч от възрастни, когато е обиден или заподозрян в нещо.

10. Напълно се изолира от другите деца (невъзможно е да се приближи).

11. Създава впечатление, че изобщо не забелязва другите хора.

12. Неспокоен е в разговор, често се отклонява от темата.

13. Държи се като „предпазливо животно“.

IV. ТВ – Тревожност по отношение на възрастни

1. С голямо желание изпълнява задълженията си.

2. Проявява извънреден стремеж да поздрави учителя.

3. Прекалено приказлив е (дразни с бърборенето си).

4. Прекалено настойчив е да носи цветя и други подаръци на учителя.

5. Често носи и показва на учителя намерени предмети, рисунки, модели и др.

6. Извънредно приятелски настроен е към учителите.

7. Обилно и преувеличено разказва на учителя за заниманията си у дома.

8. „Подмазва“ се, старае се да се хареса на учителя.

9. Винаги намира предлог да занимава учителя с личността си.

10. Постоянно се нуждае от помощта и контрола на учителя.

11. Търси симпатиите на учителя.

12. Идва при учителя с различни дребни въпроси и оплаквания за съучениците си.

13. Опитва се да „монополизира“ учителя (да го занимава изключително със собствената му личност).

14. Разказва фантастични, измислени истории.

15. Опитва се да заинтересува възрастните от себе си, но не полага никакво старание за това.

16. Прекалено обсебен от желание да заинтересова със себе си възрастните и спечели техните симпатии.

17. Напълно се „отдръпва“, ако усилията му не се увенчаят с успех.

V. ВВ – Враждебност по отношение на възрастни

1. Променлив в настроението.

2. Изключително нетърпелив, освен в случаите когато е в добро настроение.

3. Проявява упоритост и настойчивост в ръчната работа.

4. Често е в лошо настроение.

5. Когато е в подходящо настроение, предлага помощ или услуги.

6. Понякога се стреми, а понякога избягва да поздрави учителя.

7. Когато е попитан от учител, понякога е много сърдечен, понякога равнодушен.

8. Възможно е да отговори на поздравите с гняв или подозрителност

9. Понякога е дружелюбен, понякога е в лошо настроение.

10. Много променливо поведение. Понякога изглежда сякаш умишлено си върши лошо работата си.

11. Уврежда обществено и лично имущество (в домове, градини, обществен транспорт).

12. Използва вулгарен език, истории, стихотворения и рисунки.

13. Неприятен, особено когато се защитава от обвинения.

14. Мърмори под носа си, когато е недоволен.

15. Реагира негативно на забележки.

16. Понякога лъже без никакъв повод и без затруднения.

17. Хващан е да краде пари, сладкиши и ценни предмети веднъж или два пъти.

18. Винаги за нещо претендира и смята, че е несправедливо наказан.

19. Див поглед. Гледа изпод вежди.

20. Много непослушен, не спазва дисциплина.

21. Агресивен (вика, заплашва, използва сила).

22. Най-лесно се сприятелява с т. нар. подозрителни типове.

23. Често краде пари, сладкиши и ценни предмети.

24. Държи се неприлично.

VI. TД – Тревожност по отношение на деца

1. Играе ролята на герой, особено когато му правят забележки.

2. Не може да устои да не „играе“ роли пред другите.

3. Склонен е да се прави на глупав.

4. Твърде смел е (поема ненужни рискове).

5. Старае се е винаги да е в съгласие с мнозинството. Налага се на другите; лесно манипулира.

6. Играе (общува) изключително (или почти изключително) с по-големи деца.

7. Опитва се да поеме отговорна позиция, но се страхува, че няма да може да се справи с нея.

8. Хвали се пред други деца.

9. Клоун (преструва се на шут).

10. Държи се шумно, когато учителят не е в класната стая.

11. Облича се провокативно (панталони, прическа – момчета; преувеличено облекло, грим – момичета).

12. Със страст унищожава обществена собственост.

13. Участва в глупави пакости в група от връстници.

14. Подражава на хулигански постъпки на другите.

VII. А – Липса на социална нормалност (асоциалност)

1. Незаинтересован от учебната дейност.

2. Работи в училище само когато над него „стоят“ или е заставен да работи.

3. Работи извън училище само когато е контролиран или е принуден да работи.

4. Не е срамежлив, но показва безразличие, когато отговаря на въпроси на учителя.

5. Не е срамежлив, но никога не иска помощ.

6. Никога не се предлага доброволно за каквато и да е работа.

7. Незаинтересован от одобрението или неодобрението на възрастните.

8. Свежда до минимум контакта с учителя, но общува нормално с други хора.

9. Избягва учителя, но разговаря с други хора.

10. Преписва от други съученици домашните работи.

11. Взема назаем книги от други деца без разрешение.

12. Егоистичен е и се наслаждава на интриги.

13. Проявява хитрост и нечестност в игри (или взаимодействия) с други деца.

14. „Нечестен играч“ (играе само за лична изгода, мами в игри).

15. Не може да гледа другите в очите.

16. Потаен и недоверчив.

VIII. ВД – Враждебност към децата

1. Пречи на другите деца в игрите им, подиграва им се и се наслаждава да ги плаши.

2. Понякога е много груб с деца, които не принадлежат към близкия му кръг на общуване.

3. Досажда и тормози други деца.

4. Кара се и обижда други деца.

5. Опитва се да създава определени трудности на други деца с коментарите си.

6. Крие или унищожава предмети, принадлежащи на други деца.

7. Намира се в предимно лоши отношения с други деца.

8. Засяга, обижда по-слаби деца.

9. Другите деца не го харесват или дори не го търпят около себе си.

10. Закача се неподходящо (хапе, драска, бута, блъска и др.).

IX. Н – Безпокойство

1. Много небрежен.

2. Отказва контакт с други деца по начин, който е неприятен за тях.

3. Лесно се примирява с неуспехи в ръчния труд.

4. Пълна липса на самоконтрол в игрите.

5. Неточен, повърхностен, невнимателен. Често забравя или губи моливи, книги и други предмети.

6. Разсеян и безотговорен в ръчния труд.

7. Невнимателен в училищните задачи.

8. Твърде неспокоен, за да работи сам.

9. Неспособен да обърне внимание или да се концентрира върху каквото и да било за дълго време в час.

10. Неспособен да се самоконтролира. Неспособен да се фокусира върху каквото и да било дори за относително дълъг период от време.

11. Твърде неспокоен, за да запомни коментари или инструкции от възрастни.

X. EН – емоционално напрежение

1. Играе игри, които са твърде детински за възрастта му.

2. Обича игри, но бързо губи интерес.

3. Твърде детинска (примитивна) реч.

4. Твърде незрял, за да слуша и следва указания.

5. Играе (общува) изключително (предимно) с по-малки деца.

6. Твърде тревожен е да се заеме с каквото и да било.

7. Други деца го закачат (той е изкупителната жертва).

8. Често е подозиран в нарушаване на дисциплината, въпреки че всъщност се е опитвал да го направи веднъж или два пъти.

9. Често закъснява.

10. Пропуска определени часове.

11. Неорганизиран е, мързелив и разсеян.

12. Държи се в групата (класа) като аутсайдер, отхвърлен.

XI. НС – Невротични симптоми

1. Заеква и се колебае. Трудно му е да изговаря думи.

2. Говори безпорядъчно.

3. Мига често.

4. Движи безцелно ръцете си. Различни тикове.

5. Гризе нокти.

6. Ходи подскачайки.

7. Смуче палец (над 10 години).

XII. C – Неблагоприятни условия на средата

1. Често отсъства от училище.

2. Отсъства от училище в продължение на няколко дни.

3. Родителите умишлено лъжат, за да оправдаят отсъствието на детето от училище.

4. Принуден да стои вкъщи, за да помага на родителите си.

5. Неопрятен, мръсен.

6. Изглежда сякаш е много зле хранен.

7. Значително по-некрасив от другите деца.

XIII. СР – Сексуално развитие

1. Много преждевременно развитие, чувствителност към противоположния пол.

2. Задръжки в сексуално развитие.

3. Проявява извратени наклонности.

XIV. УО – Умствена изостаналост

1. Силно изостава в училище.

2. Глупав за възрастта си.

3. Напълно неумел при четене.

4. Огромни недостатъци в елементарната математика.

5. Пълна некомпетентност по математика.

6. Другите деца се отнасят с него като с глупак.

7. Просто глупав.

XV. Б – Болести и органични нарушения

1. Неправилно дишане.

2. Чести простуди.

3. Чести кръвотечения от носа.

4. Диша през носа.

5. Склонност към ушни заболявания.

6. Склонност към кожни заболявания.

7. Оплаква се от чести стомашни болки и гадене.

8. Чести главоболия.

9. Склонност към прекомерно пребледняване или изчервяване.

10. Болезнени, зачервени клепачи.

11. Много студени ръце.

12. Страбизъм.

13. Лоша координация на движенията.

14. Неестествени пози на тялото.

XVI. Ф – Физически дефекти

1. Слабо зрение.

2. Слаб слух.

3. Твърде малка уста.

4. Прекомерно затлъстяване.

5. Други анормални особености на тялото.



/

 Как да се отървем от нарцистичните червеи в главата си? (Уилям Е. Крил-младши[1])

 

Това съдържание е само с информационни цели и не е заместител на официална, индивидуализирана диагноза, прогноза, лечение, предписание и/или съвет от лицензиран медицински специалист.

***

Паразитните червеи са неприятен образ, но те точно описват какво прави някой с нарцистично разстройство на личността (НРЛ) на своите жертви. Като всеки паразит, те не искат да унищожат напълно своя гостоприемник (вас), защото без вас (и хора като вас), човекът с НЛР би се разпаднал напълно. Като повечето паразити, хората с НРЛ имат вродена способност да намират гостоприемник и да се прикрепят към него, без гостоприемникът да осъзнава, че е заразен. Докато гостоприемникът осъзнае, че нещо не е наред, паразитът се е прикрепил здраво към жертвата, което в крайна сметка прави бягството трудно.   

И като всички паразити, човекът с НРЛ търпеливо чака да се появи подходящ гостоприемник. Подобно на кърлеж, отговарящ на зова на природата в гъста гора, човекът с НРЛ винаги търси уязвим гостоприемник (жертва). Много жертви на хора с НРЛ, ако са честни и внимателно се изследват по време на клинично консултиране, ще разберат колко уязвими са били, когато човекът с НРЛ е влязъл в живота им. Лицето с НРЛ веднага е започнало да прилага анестезия, която е била най-подходяща за жертвата: комплименти, очарование, съчувствие, икономическа подкрепа или емоционална сигурност (или комбинация от тях). 

След като гостоприемникът/жертвата бъде упоен, стартира бавен, фин процес на източване на жизнената му енергия. Започва щателно изследване на недостатъците на характера на жертвата и използването на повторения, доказателства (цитиране на безкрайни изфабрикувани „доказателства“ за вашата глупост), газлайтинг и други техники за промиване на мозъци, които водят до пълно завладяване на жертвата. Всеки от тези методи наподобява поведението на паразитните червеи, които човек с НРЛ засажда в главата на гостоприемника/жертвата за по-нататъшно развитие и използване.

Някои червеи остават спящи за известно време – те са там за по-нататъшно използване в уязвим момент. Така че въздействието не се прекратява, никога не спира, представлявайки постоянен процес на паразитно заразяване.

Нападението на гостоприемника/жертвата е насочено към лимбичната система на мозъка. Това е прецизна стратегия, използвана от опитни мъчители, практикуващи „промиване на мозъци“. Стратегията включва неотслабващ натиск и манипулация на емоционалните центрове на мозъка (лимбичната система), често с умишлено изключване на области на мозъка, участващи в логическото и критичното мислене. Целта на този вид контрол над ума е да се постигне 100% емоционален контрол над индивида и да се спре всякаква употреба на критично мислене.

Най-уязвими са невротиците, високо тревожни, емоционално лабилни, съпреживяващи, неуверени, с ниска самооценка личности. „Червеите“ на неувереността в себе си могат да бъдат засадени, когато лицето с НРЛ узнае за вашите области на ниска самооценка и започне процес на многократно повтаряне, с леки допълнения, за да „закрепи“ този недостатък. Повторението (натякването) се използва като метод за изтощаване и принуждаване на червея да проникне по-дълбоко в психиката и самоидентификацията на човека. Агресорът никога не пропуска възможност да коментира вашите грешки (дори прости, често срещани, човешки грешки) – това е само една форма на „проверка“; други форми просто се измислят въз основа на това, което правите или не правите. „Газлайтингът“ е толкова широка категория, че е извън обхвата на тази кратка статия, но е достатъчно да се каже, че някой с НРЛ може да го прави по десетки, ако не и стотици различни начини. (Гледайте филма от 1944 г. „Газова лампа“.)

Идентифицирайте червеите

Не можете да се очистите от такива червеи, ако не знаете какви са те. Може би сте наясно с някои от тях, но може да се нуждаете от съвета на доверени приятели или дори от квалифициран клиничен консултант, за да идентифицирате и локализирате многото други червеи, дебнещи в главата ви. Повярвайте ми, там има много червеи, някои дори „спящи“, само чакащи насилникът с НРЛ да ги „събуди“.

Едни от най-често срещаните червеи, които някой с НРЛ поставя в главата на гостоприемника/жертвата, са мисли като: некомпетентност, грозота/непривлекателност, нисък коефициент на интелигентност, неспособност за самостоятелност, мързел, обвинения в изневяра, липса на любов, лъжец или крадец и лош родител. Всички тези емоционално атакуващи паразити са насочени към постигане на по-голяма цел: да застави гостоприемника/жертвата да предаде и откаже от своя „локус на контрол“[2]. Защото щом агресорът получи това, той по същество ви завладява, вашия ум, тяло и душа... и тогава човекът с НРЛ започва да абсорбира дори тези неща.

Но агресорът има в ръкава си и друг трик, друг паразит: той посява червей на интензивна ярост и жажда за отмъщение. Този червей е спящ, често в продължение на десетилетия и служи като надеждно средство за защита на човека с НРЛ. Ако някога решите да си тръгнете, да прекратите връзката, да избягате или да се прочистите от други червеи, червеят на отмъщението може да бъде активиран от човека с НРЛ, за да продължи да черпи от вашата жизнена сила (макар и негативна енергия, но енергия, жизнена сила все пак). 

Лицето с НРЛ е създало червея на отмъщението, като многократно е повтаряло фантастични глупости, които е измислило, за да ви разстрои и да предизвика малки бури от объркване и гняв във вас. Ако ги изразите, тези бури веднага ще бъдат посрещнати с извинения и вие ще се успокоите. Всъщност човекът с НРЛ ви е научил как да съхранявате цялата си ярост за негова консумация за относително дълъг период от време, като редовно ви тормози със случайни спаринги, позволявайки ви да постигате малки победи. Нарцисистите познават много добре играта „око за око“ – дори вероятно те са я измислили. Вие сте ги наблюдавали и сте се учили от тях как да бъдете жестоки в продължение на години, може би дори десетилетия. По този начин те са създали перфектната възможност за бъдещата консумация на вашите гняв, ярост и жажда за отмъщение.

Предизвикайте червеите

Възстановяването зависи от това, доколко жертвата ще опази и съхрани своята лимбична система и как ще възстанови своя локус на контрол, с помощта на логика и критично мислене. За да се постигне това, повечето жертви трябва физически да се изолират от човека с НРЛ. Ето защо повечето консултанти съветват да бъдат прекратени всякакви контакти, в противен случай човекът с НРЛ ще продължи да използва всяка възможност за да събужда паразитните червеи.

Седнете с молив и хартия и запишете колкото се може повече червеи (обвинения, обиди, унижения, оценки, квалификации към/за вас), които човекът с НРЛ е засадил в главата ви. Имайте това предвид, когато мислите за червеите: макар че имате недостатъци и проблеми в характера, точно както всички останали, помислете какво ви е говорил (и колко често едно и също) човекът с НРЛ за вас, което не е вярно. Дръжте списъка постоянно пред себе си, като магнитче на хладилника. Всеки ден съзнателно предизвиквайте всеки червей; казвайте си настойчиво, дори на глас, че не е вярно. Научете се да мислите критично; прочетете няколко книги по темата и практикувайте усърдно.

„Критичното мислене“ е способността да се мисли за собственото мислене. То използва твърди факти и логика, за да се изследват проблеми и различни теории. Не забравяйте, че теориите не са факти, докато няма достатъчно доказателства в тяхната подкрепа, а критичното мислене осигурява интелектуалната дисциплина и строгост, за да се направи това отвъд разумното съмнение. То може да бъде дублирано и потвърдено от множество хора или източници. Лицето с НРЛ, както добре знаете, разработва фантастични теории и след това избирателно намира (и, ако е необходимо, изфабрикува) доказателства в подкрепа на своите теории. Всичко, което не отговаря на неговата теория, се отхвърля, независимо от достоверните доказателства. Истинската наука прави обратното: тя създава теория и след това търси доказателства, за да я докаже, че е грешна или правилна.

Важно е да се отбележи, че повечето хора по света не използват редовно критично мислене; дори учените допускат грешки в логическото и критичното мислене, поради което научните теории и данни често преминават през строг експертен преглед, преди да бъдат приети от научната общност. Положителното е, че ако се научите постоянно да мислите критично, в крайна сметка ще станете по-здрав, по-спокоен и по-доволен човек... и това е, което наистина подлудява човека с НРЛ.

Изчистете червеите

И така, скъпи читателю, ето формулата за изчистване на червеите: помислете за всичко в списъка с червеи, който сте създали. Сега намерете доказателства, които потвърждават, че това не е вярно. Например, някой с НРЛ твърди ли, че сте грозен или глупав? Казва ли, че никой не иска да общува с вас? Сега проверете. Ще се окаже, че това не е така. Вие сте красив, жизнерадостен и много хора се радват на вашата компания. Сега просто се опитайте да намерите доказателства, които опровергават тези истини... е  не можахте, нали?. Обградете се само с позитивизъм и върнете емоционалния контрол в живота си.

 Източник:  https://healthproadvice.com/mental-health/How-to-Get-the-Narcissists-Worms-Out-of-Your-Head  

[1] Уилям Е. Крил-младши получава бакалавърска степен по консултиране по психично здраве от университета Ганън през 1981 г. и магистърска степен по пасторално консултиране от колежа Нойман през 1986 г. Той е лицензиран професионален консултант. Неговата практика носи името „Нежно консултиране“ и се намира в Алтуна, Пенсилвания. Практиката му е фокусирана върху общо консултиране, депресия, тревожност, двойки, оцелели от насилие, попечителство над деца и ЛГБТ въпроси. Той има над 37 години опит в съдебната психология и граждански дела за попечителство над деца. Написал е над 130 статии и няколко книги. Уебсайт: https://krillco.webs.com

 

[2] Локусът на контрола е психологически термин, въведен от Джулиан Ротър през 1954 г., който описва степента, в която хората вярват, че контролират събитията в живота си чрез своите действия и усилия (вътрешен локус на контрола) или че те се определят от външни фактори като съдба, късмет и други хора (външен локус на контрола). Това убеждение е важен аспект от личността и влияе на начина, по който хората възприемат успех и неуспех.

 Методика за изследване на устойчивостта и концентрация на вниманието при деца

 

Методиката е предназначена за изследване устойчивостта и концентрацията на вниманието. На детето се предлага бланка с изображение на четири вида хаотично повтарящи се геометрични фигури (квадрат, кръг, триъгълник, ромб), разположени по 10 на ред. В най-горната част на бланката са изведени четирите фигури (образци). Преди началото на изследването психологът поставя с молив в образците определени знаци (например, кръгче, точка, вертикална черта, хоризонтална черта, кръстче и пр.)

От детето се изисква да нанесе същите знаци в останалите празни фигури, като запазва правилото от образците – определените знаци да бъдат поставени в съответните геометрични фигури).  

Инструкция: "Погледни нанесените в първите четири фигурки знаци. Постарай се колкото можеш бързо и точно да ги изпишеш в останалите празни фигури, от ляво надясно подред."

Експериментаторът включва хронометър за отчитане на времето, използвано от детето за изпълнение на пробата.

След приключване на пробата се отчитат в дясно срещу всеки ред броя на грешките и броя на пропуснатите фигури/. Пропусната фигура е тази, в която не е поставен знак/.

Показател за устойчивост на вниманието при тази проба е броят на вярно попълнените фигури по дадения образец.

Устойчивостта на вниманието може да се изчисли по формулата:

(1)   A =  Н : М

където:

А е показател за устойчивост;

H - всички фигурки за попълване (100 броя)

М - брой на правилно попълнените фигурки за контролно време.

Концентрацията на вниманието се изчислява по формулата:

(2) Kb= М : (М + В + Р)

където:

М - правилно попълнени фигури;

В - погрешно попълнени фигури;

Р - пропуснати фигури.

Норми:

-100% - 1 мин. 15 сек. - без грешка ;

-60 % - 1 мин. 45 сек - с две грешки;

-50% - 1 мин. 50 сек. - с три грешки;

-20 % - 2 мин. 10 сек. - с шест грешки.

В предучилищна възраст вниманието се отчита като устойчиво и съсредоточено, ако детето изпълни пробата за 4-5 минути с 3-4 грешки и пропуски общо.

Качествена оценка (индикатори):

-Наличие на еднаквост на знаците – признак за тревожност;

-След оценка на грешките, психологът записва отделно коментарите на детето.

За норма се приема време от 3,5 – 4 мин.

Успеваемостта се определя по критериите:

а) брой вярно маркирани фигури   

б) време за изпълнение.

Оценка на разпределяемостта

Въвежда се още една инструкция, с която се иска детето да подчертава например всяко кръгче отдолу, За успеваемостта може да се съди по темпа – приета е норма от 4-5 минути.

Качествена оценка (индикатори):

-Умора;

-Способност за вработване;

-Стратегия на проследяване и очни движения (например, не гледа горе модела, а собствените си вече маркировки – наличие на моторни трудности или не работи по хоризонтални редове, а хаотично, или по избор на фигури; връщане обратно по редовете (линеарна стратегия); при малко грешки без да гледа образеца – добра зрителна памет; как следи фигурите – с пръст например е допустимо за 1 клас, но за останалите – не.  



/

 Работна тетрадка с упражнения (бланки) за развитие на вниманието























/
/

 Изследване цялостността на възприятието. Тест за внимание „Разрязани картинки“

 

Цел: Да се установи нивото на развитие на цялостността при възприятие на обекти.

Оборудване: Две еднакви картинки на предмети, едната от които е разрязана на две части за деца на възраст 2–2,5 години (три части за деца на възраст 2,5–3 години).

Провеждане: Възрастният показва на детето две или три части от разрязана картинка и го моли да сглоби цялата картина. „Направи цяла картина.“

Обучение: Ако детето не може правилно да свърже частите, възрастният показва цялата картина и го моли да сглоби отново частите. Ако детето все още не успява да изпълни задачата, изследователят наслагва част от разрязаната картина върху цялата и моли детето да добави друга част. След това възрастният отново моли детето да изпълни задачата самостоятелно.

Оценка на представянето на детето:

-1 бал – след обучение, детето действа неадекватно: не се опитва да сглоби частите от разрязаната картинка една с друга.

-2 бала – детето сглобява разрязаната картина с помощта на възрастен; безразлично е към крайния резултат и не е в състояние да сглоби картината самостоятелно.

-3 бала – детето веднага разбира задачата, но сглобява картината с помощта на възрастен; след обучение сглобява картината самостоятелно; разбира, че крайният резултат е положителен.

-4 бала – детето разбира задачата; сглобява нарязаната картина самостоятелно; интересува се от крайния резултат. 


/

 Изследване устойчивостта и концентрацията на вниманието. Методика на Рей

(модификация на Рис) „Преплетени линии“

 

Цел: Да се ​​определи степента на устойчивост на вниманието в условия на съсредоточаване (острота на зрението) и оцени неговата концентрация.

Диапазон на прилагане: Приложимо за деца, започващи от начална училищна възраст.

Оборудване: секундомер, молив, специални бланки.

Процедура: На изследваното лице се дава следната инструкция: „На бланката пред вас има поредица от преплетени линии. Необходимо е да съсредоточите погледа си и без да използвате пръст или молив, да проследите всяка линия отляво надясно и в десния край да поставите числото, съответстващо на левия край на бланката, от където сте започнали. Трябва да започнете работа  с първия ред, след това да преминете към втория и така нататък. Всички линии завършват от дясната страна на бланката. Опитайте се да работите бързо и без да правите грешки. След като завършите задачата, вдигнете ръка. Аз ще ви кажа времето за изпълнение задачата, което трябва да запишете в долната част на бланката.“

При групово приложение, след като бъде прочетена инструкцията, изследваните лица започват работа едновременно с подаване на сигнал и включване на секундомера.

Друг вариант за провеждане на изследването включва ограничаване времето за изпълнение на задачата до 10 минути, след което работата се прекратява с подаване на сигнал „Стоп!“.

Методиката може да се използва както при индивидуални, така и при групови изследвания, но групата не трябва да включва повече от 8-10 души.

Обработка на резултатите

Получените резултати се обработват с помощта на ключ, като се установява броя на правилно проследените линии.

При определяне на количествените показатели се взема предвид времето, необходимо на изследваното лице, да намери краищата на всеки пет реда по последователност от 1 до 5, от 6 до 10 и т.н.). Това позволява да се оцени влиянието на опита или умората върху представянето на изследваното лице.

Грешките, допуснати при номерирането на линиите и бавното изпълнение на задачата, при изразена острота (съсредоточеност) на зрението, показват ниска способност за устойчива концентрация при проследяване на линии. Устойчивостта (или изтощението) на концентрацията на вниманието може да се прецени по намаляване на темпото на работа от началото до края.

В изследванията на К.К. Платонов времето за изпълнение на задачата за различни изследвани лица варира от 3 минути и 33 секунди (най-добрият резултат) до 13 минути (най-лошият резултат), а броят на грешките варира от 0 до 7.

По време на наблюдението трябва да се отбележи дали изследваното лице предпочита скорост или точност. Уверено ли е изследваното лице в действията си и проверява ли се многократно?

Показателят за продуктивността на изпълнението ( P), се изчислява по формулата:

P = N пр. - N гр., където:

- N пр. е броят на правилно очертаните линии;

- N гр. е броят на грешно очертаните линии;

Получените оценки за продуктивност след това се преобразуват в бал:

-от 19 и повече – 3 бала (отличен);

-от 10 до 18 –  2 бала (добър);

-от 4 до 9 –  1 бала (удовлетворителен);

-от 3 до 2 – бала (слаб).

В ограничената във времето версия обработката се свежда до сумиране (с помощта на предварително подготвен „ключ“) броя на правилно проследените линии (броят на грешките и броят на линиите, останали непроследени); в неограничената версия се добавя и времето, необходимо за изпълнение на задачата. В последния случай се изчислява показател за успеваемост на изпълнението на задачата (Y) по формулата:

Y = T*(25/N пр.), където,

-T е времето за изпълнение на задачата (мин),

-N пр. е броят на правилно проследените линии.

Получените резултати се интерпретират, изхождайки от това, че грешките при проследяването на линиите и бавния темп на работа (дълго време за търсене) при нормална зрителна острота, свидетелстват за слаба концентрация. За устойчивостта (или обратно – изтощеността) на концентрация на внимание се съди по запазването (или) намаляването на темпото на работа от началото до края на задачата.

След получаване на индивидуални оценки за успеваемост (Y) или показатели за броя на правилно проследените линии (във варианта с ограничено време), се изчисляват съответните средни оценки на групата и се правят диагностични заключения. Резултатите могат да се сравнят с данни, получени от различни групи участници.

Ако времето за изпълнение на задачата е ограничено до 2 минути, тогава  работа при 5 правилно очертани линии ще се считат за „отлична“; при 4 линии – „добра“; 3 линии –  „задоволителна“.

При анализа се отчита:

-кое е преобладава: фокус върху скоростта или точността на работа;

-дали изследваното лице среща затруднения да се концентрира върху проследяването на линиите; дали изпитва желание да си помогне по някакъв начин или изпълнява задачата без затруднения;

-при интервюто се установява какво е било трудно в задачата, дали изследваното лице се е страхувало от грешки и как се отнася към допуснатите грешките.

Тестова бланка на методиката „Преплетени линии“



/

 Методика за изследване обема на вниманието, при възприемане на прости обекти

 

Цел. Да се ​​определи обема на вниманието и точността на пространствената локализация при възприятието на прости обекти по време на кратковременната им експозиция. Да се ​​диагностицира скоростта на зрителното възприятие.

Оборудване. 1.Няколко комплекта от 15 картички (виж приложената бланка). Всяка картичка е с ясно начертана квадратна мрежа от 16 равни клетки. Страната на всяка клетка е 1,9 мм. Всяка мрежа съдържа от 2 до 8 точки. Празна тестова бланка, съдържаща 15 празни мрежи, идентични с тези на картичките за отчет на резултатите.

Процедура. Изследваното лице трябва да се опита да види (възприеме) за краткото време на експозиция колко точки има и къде са разположени на картичката (в кои клетки). Веднага след експозицията, той трябва да запише броя и местоположението на точките в съответната мрежа на празната тестова бланка пред него.

Преди да покаже всяка карта, експериментаторът подава сигнал „Внимание!“ и в един и същ интервал (1-2 секунди) представя следващата карта. Експериментаторът трябва да внимава при демонстрацията на картичките, да не прекъсне изследваното лице с преждевременно подаване на сигнал „Внимание“, преди то да е маркирало всички точки в предишната мрежа.

Времето на експозиция е 1 секунда. Ако целта на изследването е да се изучат индивидуални особености, е препоръчително да се проведе единичен експеримент с време на експозиция от 1 секунда. Ако обаче резултатите са незадоволителни (ниска точност на поставяне, грешки при определяне на броя на точките), при повторни експерименти времето на експозиция може да се увеличи.

За повторни експерименти се препоръчва използването на други набори картички.

Инструкции: Ще ви бъдат показани една след друга, за много кратко време серия от картички. Всяка картичка съдържа квадратна мрежа от 16 клетки, като тази (показва се образец). В някои клетки са поставени точки, а други са празни. От вас се иска, след като покажа картичката, да се опитате да забележите колко точки има на картичката и в кои клетки се намират.

След като бъде показана първата картичка, трябва да маркирате местоположението на точките в първата мрежа върху бланката пред вас; след втората картичка трябва да маркирате местоположението на точките във втората мрежа и така нататък. Може да се случи така, че да запомните броя на точките на показаната картичка, но да не можете да запомните местоположението на някои от тези точки в клетките. Например, помните, че на картичката е имало 8 точки и местоположението на 6 от тях и да поставите точките в съответните клетки. Ако обаче не си спомняте местоположението на останалите 2 точки, тогава сигнализирайте, като поставете 2 кръста до мрежата. Разбрано? Имате ли въпроси? (Отговаря се на въпросите.) Пригответе се. Внимание!

Регистрация на резултатите. По време на наблюдението следва да се обърне внимание на следното:

-след демонстрацията изследваното лице веднага ли поставя точки върху формуляра или има известно забавяне – продължава да се взира (с отворени или затворени очи) в мястото, където е била картичката;

-поставя ли изследваното лице точките бързо и уверено или се колебае, променяйки решението си; кои точки са поставени уверено, кои несигурно; при съмнение, поставя ли кръстче или не?

-достатъчно ли е времето за експозиция за даденото конкретно лице?

-имало ли е случаи, в които изследваното лице е бил неподготвено, дезорганизирано до момента на демонстрацията и в резултат на това е възприело лошо съдържанието на картичката? Способно ли е да се концентрира напълно?

-наблюдавана ли е емоционална реакция, въпреки че времето за експозиция е било очевидно недостатъчно;

След приключване на работата с картичките се провежда интервю,  по време на което трябва да се определи следното:

-как изследваното лице оценява представянето си; дали смята, че е успяло да възприеме всичко без грешки или смята, че е допуснал много грешки;

-къде са били грешките – при възпроизвеждане броя на точките или в тяхното разположение; достатъчно ли е било времето на експозиция;

При определяне на количествени показатели за всяка картичка се установява, как изследваното лице е възпроизвело броя на точките. Ако картичката е възпроизведена правилно, се дава „плюс“; в противен случай се дава „минус“. Записват се (в %) количеството картички (от 15), при които изследваното лице е получило „плюс“. Това е индикатор за точността на възприятието.

Определя се, при какъв максимален брой точки на картичката, изследваното лице е започнало да допуска грешки при възпроизвеждането – показател за обем на вниманието. Ако например изследваното лице е възпроизвело правилно всички картички с пет или по-малко точки, но от картичките с шест точки, е възпроизвело правилно само една, то обемът на вниманието му трябва да се оцени с „5“.

За всяка картичка се установява броят на правилно поставените точки в съответните клетки. Изчислява се (в %) броя на правилно поставените точки на дадената карта. Ако изследваното лице е поставило кръстче в клетка, в която на картичката се е намирала точка, то тази точка се счита за правилно възпроизведена. Значителният брой кръстчета може да показва липса на увереност, склонност към съмнения.

Общият показател за точност на пространственото разположение е средноаритметичната стойност (в %) на правилните разположения за всяка от петнадесетте карти.

Анализ на резултатите. При оценката изпълнението на задачата се вземат предвид следните фактори:

-дали е възпроизведен правилно броя на точките на всяка карта (обем на вниманието);

-дали точките са били правилно поставени в клетките на всяка карта (точност на пространственото възприятие за разположение).

Ако са поставени неправилно точките в клетките, се препоръчва да се определи до каква степен те са запазили или нарушили общата структура, образувана от тези точки върху картата.

Чрез сравняване на времето на експозиция в последователни серии от експерименти и съответните показатели за обхвата и точността на възприятието, могат да се направят заключения за скоростта на възприятие на изследваното лице.

Това изследване може да се проведе при изучаване на влиянието на редица фактори (умора, монотонна работа и др.) върху психическите процеси. В този случай експериментът се повтаря многократно, непосредствено преди и след излагане на факторите.

Пример за кратко описание (оценка) при изпълнението на задачата

При изследваното лице се наблюдава достатъчен обем на вниманието, бързината и точността на възприятието. Правилно е възприел броя на точките дори на картите с най-голям брой точки (8); при първия експеримент правилно са възпроизведени 87% от точките, а във втория – 93%. Установени са затруднения при  възпроизвеждането на пространственото разположение на точките (този факт е потвърден по време на интервюто след изследването): в първия експеримент правилно са разположени 71% от всички показани точки, а във втория - 73%. Работи прецизно, концентрира се лесно и след експозицията бързо фиксира точките без колебание или затруднение върху бланката.

/