ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА СИНЯТА  БРАДА

Името е взето от едноименната приказка. Нека накратко си припомним съдържанието й. Сред хората се говорело, че на някакъв господин, по прякор Синята брада (без значение как се бръснел, брадата му винаги имала синкав оттенък), жените му често умирали. Но въпреки това, след известно време той успявал да се ожени отново. След като живя няколко дни след сватбата с новата си, тринадесета съпруга, той тръгнал на дълго пътуване, оставяйки жена си да управлява доста голямото домакинство. Той й предал ключовете от всички стаи на голямата си къща и я предупредил, че има право да отваря всяка врата, да влиза във всяка стая и изобщо да прави всичко. Единственото условие е да не влиза в малък килер. Нарушаването на това условие я застрашавало със смърт. Съпругът дори не я предупредил кога ще се върне. Всичко вървяло добре, но няколко дни преди завръщането му любопитството надделяло у нея. Тя отворила килера, видяла там окървавените трупове на дванадесетте си предшественички, затворила бързо вратата с ужас, но не могла да отмие капката кръв, попаднала върху ключа, който оставила в ключалката. Както се случва в приказките, тя успяла да избяга. Така злото било наказано, което не винаги се случва в живота. Така  тринадесетата съпруга на Синята брада попаднала в тази приказка.

Синята брада играе играта „Хванах те, копеле!“ Това е печеливша игра, защото се основава на законите на човешката психика. Отдавна е известно: забранете на човек нещо и той ще иска да направи точно това. Естествено съпругата от приказката се е поддала на тази провокация. Поради същите причини „сухият закон“ никога не е имал желания ефект и след неговата отмяна нивото на консумация на алкохол е стигнало епидемични размери.

Доста често към този тип вампиризъм прибягват шефове, които са достигнали своето ниво на некомпетентност и не могат да въведат нищо фундаментално ново в трудовия процес. Те започват да се „борят за дисциплина“, защото „редът“ започва с нея. Те зловещо заявяват, че вече няма да търпят закъснения (за работа, срещи, други събития, чиято целесъобразност обикновено е много съмнителна), ненавременно оформяне на документация, невнимателно отношение към клиента и т.н., и заплашват нарушителите с всички наказания. Естествено, животът е пъстър – забавяния се случват, документите не винаги се попълват навреме, а клиентите понякога са груби. Тези факти стават обект на дълги дискусии на различни срещи, където може да бъде трудно да се определи самият шеф за учтиво поведение. Невъзможно е да се обсъжда нещо важно. Няма нито време, нито сили! „И изобщо, възможно ли е да се направи нещо разумно с такива подчинени, когато такива прости неща...“

Антитезата на играта на Синята брада е учтивото поведение. Не се страхувайте от нейната буря. Дълбоко в себе си тя е благодарна на тези, които извършват нарушения. Най-важното е да не възразявате и да признаете грешките.

Пример (разказ на психотерапевта):

Един от моите пациенти, лекар, работещ в клиниката на медицински институт, попадна под натиска на Синя брада – ръководител на катедра. По време на своите обиколки той можеше да му се скара, ако намери малка дупка в чаршафа и не позволяваше на служител, който е закъснял с две минути, да присъства на сутрешния рапорт. Естествено, той проверяваше присъствието на студентите от лекциите, а изпитът за него беше почивка, където можеше да се отпусне. Самият Синя брада не беше известен с точност; той можеше да закъснее много за заседание и дори да го наруши, а след това да не се извини на сътрудниците. Моят пациент по едно време, когато започна работа, се възхищаваше на шефа си и дори се радваше на неговото благоволение. С нарастването на квалификацията си той скоро осъзна, че шефът живее със стар и недостатъчен багаж, но не разбра, че няма и не може да го попълни. Затова той се опита да поправи нещо, да го промени към по-добро и се възмущаваше, когато шефът му намираше грешка в него и в другите за дреболии.

Ще дам техния типичен диалог (моят пациент е донор).

Синята брада (с унизителна учтивост): Вижте, драги господине, какво сте написали тук!

Донор (с известно объркване и недоумение): Какво не е наред тук?

Синята брада (по позата и изражението на лицето си личи колко му е омръзнало да работи с глупави хора): Как можете с вашия стаж и опит да допускате такива вулгаризми?

Донор: Къде?

Синята брада: Все още питате! Ето, вижте! Вие пишете: „дясна ръка“. Но това е официален медицински документ. Заминава за чужбина и аз го подписвам! Какво могат да си помислят за нас?!

Донор (нищо неразбиращ, вътрешно възмутен, което се вижда от лицето му): А как трябва?

Синята брада (разперва безнадеждно ръце): Десен горен крайник! (Между другото, ако беше написано: „десен горен крайник“, той щеше да обвини донора в научност или претенциозност.)

Донор: Каква е разликата?

Синята брада (крайно възмутено): Да, безразлично ви е, не ви пука, не ви пука за честта на екипа. Това сте вие! Но преди два дни...

Следва списък на всички грехове на донора. И колкото повече се оправдава, толкова повече получава. Ясно е, че ако това се случва доста често, донорът става пациент или клиент на психотерапевта.

По-късно, след като пациентът беше обучен в група за психологическо обучение, диалогът ще протече по следния начин:

Синята брада (с унизителна учтивост): Вижте, драги господине, какво сте написали тук!

Донор (съвсем спокойно): Сега ще погледна. Епикриза.

Синята брада (раздразнено): Аз самият знам, че е епикриза. Вижте тук!

Дарител: Дясната ръка...

Синята брада (с малко по-малко напрежение): Не виждате ли вулгаризма тук?

Донор: Не! И така, как трябва да бъде?

Синята брада: Десен горен крайник. Но това е сериозен документ! Подписвам го (и т.н.).

Донор: Добре! Сега ще го оправим.

Синята брада (успокоявайки се): Добре, нека този път остане така, но го имайте предвид за в бъдеще. Все пак това е документ, отива в чужбина...

Донор: Не, така или иначе ще го подготвя отново. Това е простимо за млад, неопитен специалист, но не и за мен. Да, и преди съм правил грешки (той повтаря всичко, което Синята брада каза за него по-рано).

Няколко минути по-късно Синята брада убеждава Донора да не преработва документа. Познавайки всички общо взето стереотипни модели на поведение на Синята брада и прилагайки антитезата на „учтивото поведение“, основен елемент от която беше техниката на обезценяване, моят пациент бързо установи връзка с шефа си. Но това беше най-малкото. Той обучи на тази техника на лекарите от отделението, след което рундовете започнаха да протичат изненадващо мирно. Синята брада на практика напълно спря да обикаля това отделение. Компетентен психолог може лесно да обясни това. Синята брада играеше играта „Хванах те, копеле!“ и там, където няма играчи (мазохисти), които да играят с него, той няма какво да прави.

Когато действате или говорите в рамките на мирогледа на Сивата брада, на лицето му се появява поощрително-снизходителна усмивка и ако преди сте имали някакъв ентусиазъм, той моментално изчезва. Освен това, особено е опасно да се флиртува със съпругата на Синята брада. Ако се прави бизнес със Синята брада, то трябва да се следва точно буквата на договора. Всеки опит за нарушаването му, особено когато е свързано с допълнителни разходи за Синята брада, може да предизвика гняв.

Ако Синята брада е началник, той винаги говори надуто, склонен е към морализиране и прекарва много време в срещи, обсъждайки формални недостатъци,  дреболии, допуснати при подготовката на документацията. Световна трагедия е, ако служител отпечата документ на хартия с грешен формат или го забави с един или два дни. Когато той донякъде се успокои и постави допълнителни строги срокове за коригиране на недостатъците, никой не иска да повдига наистина важни въпроси.

Синята брада винаги има изкупителни жертви. Обикновено това са доста умни служители, които искат да направят нещо значимо или се опитват да защитят достойнството си.

Ако Синята брада е в подчинена позиция и срещне достойна съпротива, той може да се скрие и, ако е необходимо, по-късно да отмъсти. Той никога не критикува директно началниците си, а изпълнява всичките заповеди безусловно. Тъй като документацията на Синята брада винаги е изрядна и отношенията му с началниците са добри, е почти невъзможно да бъде свален от стола чрез заговор на подчинените му – откажете се от този план.

Ако сте подчинен на Синята брада и няма къде да отидете, по-добре е да се примирите и да се сближите с него. Този подход не го считайте за раболепие.  За да направите това, е необходимо да предавате всички доклади навреме и да изпълнявате всички заповеди, без да влизате в никакви дискусии. Ако все пак вятърът на гнева на Синята брада ви задуха, понесете го спокойно, за да не предизвикате буря. Не бива да си подавате главата навън с каквато и да е инициатива. Но ако искате да направите нещо полезно и принципно ново, действайте тихо и за предпочитане отстрани – не го уведомявайте.  Ако Синята брада внезапно разбере за тази дейност и я оцени положително, ще бъде възможно „с наведени очи“ скромно да кажете, че не сте искал да го притеснявате с дреболии.

Синята брада винаги има своите любимци. Те не са за завиждане. Не е трудно всеки да стане такъв. Необходимо е стриктно да следвате всички ритуали, да бъдете изключително учтиви, когато са ви ядосани и да не възразявате, да не възразявате и пак да не възразявате. В сърцето си Синята брада презира такъв служител, въпреки че на срещи го възнаграждава за усърдието му. Ставайки негов любим, този служител на първо място губи уважението на всички, които са независими от Синята брада и са на едно стъпало на кариерната стълбица с него, но не се разбират с него. Когато нещо се случи със Синята брада, тайните недоброжелатели веднага може да станат явни. Ако любимецът внезапно реши, че му е позволено много и извърши и най-малкото нарушение, което по някакъв начин да обижда Синята брада, годините на ласкателство, унижение и сервилност няма да го спасят.

Възможно ли е да се заобиколи Синята брада, без да се претърпи унижение на собственото достойнство и без да губи уважението на екипа? Възможно е, ако се приложат техниките на психологическото айкидо.

Пример (разказ на психотерапевта):

Мой ученик, лекар по професия, работеше като ординатор в една от големите болници и в същото време беше профсъюзен член на отделението. Висши обществени организации (профкомитет) му поръчаха да състави график на дежурните лекари на автобусната спирка. Те трябваше да запишат номерата на автобусите, които минаваха през тази спирка. Целта на мероприятието беше да се установят онези водачи, които хитреят и не са преминават по линията, т.е. връщат се преди спирката на болницата. 

Моят ученик докладва на своя шеф – Синя брада, за тази задача и чува гневна тирада: „Не разбирам какво правите във вашите обществени организации! Лекарят трябва да е до леглото на болния, а не да дежури по спирките! Отидете и откажете това разпореждане!“

Сега чуйте историята от устата на лекаря:

„Преди, след такава атака, или щях да се объркам, или щях да вляза в конфликт с него, или щях да отида при приятелите си да плача. Но след като преминах психологически тренинг по борба с психологическия вампиризъм, спокойно излязох от кабинета и подготвих ръкописен текст на два листа. Доклад, адресиран до главния лекар на болницата, в която се посочва, че нашето отделение няма възможност да изпрати дежурни лекари на спирката, защото те трябва да са до леглото на пациента. Докладът беше с два подписа: моя и моя шеф. Другият лист беше график на дежурствата. С тези документи влязох обратно в кабинета на шефа и казах следното: „Бях в профкомитета. Те споделят вашето възмущение и поискаха да изготвят съответните разпореждания до отделението. Ще изпратят документите до по-висша институция, откъдето е заповедта и се надяват тя да бъде отменена“. Естествено, документите не отидоха никъде.

След това му подадох докладите. Той дълго ги гледаше на масата, после отиде до прозореца, оправи вратовръзката си и попита: „Какво ще правим?“ Аз спокойно отговорих: „Трябва да бъдем принципни. Не е работа на лекарите да дежурят по спирките. Подпишете доклада и ще го изпратим. Но те нямат нищо общо с това, чух, че „те са принудени“. Какво да правя?. Тогава може би ще е добре да подпишете графика на дежурствата и с това да приключим?“, казах аз, подавайки му графика. Той го подписа, като според мен беше в състояние на леко променено съзнание.

Подчиненият на Синята брада има същия стил на поведение като началника си. Позовавайки се на правилата, изисквайки тяхното стриктно прилагане, той може да парализира дейността на институцията и да предизвика дълготрайно чувство на дискомфорт у шефа си, който се опитва да установи топли и делови отношения в колектива.

Пример (разказ на психотерапевта):

Моя колежка, началник на голям клинично отделение, се оплака от свой подчинен – лекар, който беше Синя брада. Започвайки със сутрешния рапорт, той съсипвал живота й, поставяйки принципно правилни искания, които са невъзможни за изпълнение предвид наличната материална база на болницата.

Например, на пациент е предписана бронхоскопия, защото има съмнение за рак на белия дроб. Такъв преглед можеше да се направи едва след седмица, поради факта, че имаше списък на чакащите. Опитът й да обясни това на Синята брада, се оказал в задънена улица. Той се възмутил от факта, че в очакване на преглед нивото на тревожност на пациента ще се увеличи, че това ще се отрази негативно на състоянието му, че би било нечовешко да се измъчва пациентът и т.н. Завеждащата отделението се оказала без правилен избор. Нарушаването на графика в полза на Синята брада е щяло да доведе до недоволство на другите лекари. От друга страна искане до ръководството да разшири материалната база също няма да доведе до нищо добро. Въздействията с волеви методи върху Синята брада не дали никакъв ефект. Разбира се, тя успяла да настоява на мнението си, но психологическото й състояние не било за завиждане.

След като колежката ми се запозна с методите за борба с психологическия вампиризъм, нейните действия бяха следните. Когато Синята брада започвал да настоява пациентът му незабавно да се подложи на някакъв преглед, тя, показвайки му графика на чакащите, предложила да направи промени. Щом той се опитал да направи някакви промени, веднага срещнал съпротивата на лекарите, чиито пациенти на практика пререждал. Така, без да води изнервящи разговори със Синята брада, завеждащата настроила по косвен път целия екип срещу Синята брада и така да се справи с проявите на психологическия му вампиризъм.

Как да разкрием и неутрализираме Синя брада?

Ако общувате със Синя брада за кратко време (педагози, лектори и други, излизащи пред публика), преходността на срещите изисква бързо разкриване наличието на Синя брада. Слушателите, които се интересуват от вашата лекция, обикновено седят леко напред, гледат към вас, с широко отворени или леко присвити очи. Понякога са толкова увлечени, че забравят да пишат, докато ръцете им лежат на масата. Синята брада обаче седи леко облегнат назад, ръцете му често са скръстени на гърдите, главата му е леко наведена надолу, на лицето му има изражение на лек скептицизъм, погледът му е прикован във вас и сякаш казва: „Не ме учи как да живея." Той слуша внимателно, но не толкова, за да усвои информацията, а за да ви хване в противоречие. Веднага щом му се стори, че му е дошло времето, той веднага ще каже: „Категорично не съм съгласен с вас, уважаеми …“ или „Моля, не говорете глупости“.

При такива случаи Синята брада трябва незабавно да бъде „нокаутиран“. С правилната техника той спира „изявите“ си след една или две забележки. Така че на фразата „Не съм съгласен с вас“, без да влизате в дискусия, трябва да отговорите: „И така трябва да бъде! Може би говоря глупости. Вижте колко бързо го разбрахте. Вече няколко години не мога да разбера всичко това и обърквам себе си и слушателите си. И на вас не ви се отдава да…!“ Не е нужно да казвате цялата тази фраза. Често първото изречение е достатъчно. Това е идеален способ за обединяване на слушателите (останалите) срещу Синята брада. Ако той упорства, то поне един от слушателите ще го „ужили“ с нещо от рода на: „Ако не ви харесва, тогава напуснете и не се намесвайте в слушането!“

Ако трябва да общувате със Синя брада дълго време, тогава не трябва да действате толкова рязко. Между другото, ако успеете да привлечете Синята брада на ваша страна, той може да стане надежден и лоялен служител, който пръв ще посочи вашите грешки. Във всички случаи е по-добре да го слушате, може би той е прав в някои отношения, но ако той е просто анти-лидер, след известно време самата група ще го постави на мястото му.

Ако искате да разпознаете Синята брада рано, провокирайте го да се изяви. За да направите това, трябва да говорите за вашите успехи. Човек, който не ги е постигнал, ще възприеме това като самохвалство, ще изрази съмнения относно постигнатите резултати, ще започне да установява дали правите това, което казвате, ще започне да се интересува не толкова от идеите, които изразявате, а от вашата личност (т.е. не от качеството на водата, а от това, как е конструиран съдът, от който той пие). В такива случаи е по-добре да не се оправдавате и да кажете истината или да не казвате нищо.

Пример (разказ на психотерапевта):

Един ден по време на едно от занятията в първите дни на семестъра говорих за успехите, които постигнахме в клиниката с въвеждането на нашите методи на психотерапия и психокорекция в практиката за лечение и профилактика на неврози. Това предизвика ентусиазъм сред мнозинството, тъй като тези методи са лесни за научаване. Синята брада, който все още не се беше показал, но беше установен от мен, ме изслуша внимателно и щом казах фразата: „Психологическата подготовка без добра физическа подготовка няма смисъл, защото за да срещнеш щастието и да се възползваш от него, е необходимо добро здраве.“, веднага ме попита: „Правите ли сутрешна гимнастика?“ Отговорих честно: „Не!“ На лицето му се изписа задоволство и погледна триумфално групата. Изчаках, докато той се наслади напълно на победата си и казах: „Като дете не ме учеха да правя сутрешни упражнения. Опитах се да развия този навик в себе си, но засега не успявам. Въпреки това всеки ден ходя пеша до работа, а понякога и обратно, събират се пет или десет километра. Освен това играя тенис на маса два-три пъти седмично, а понякога ходя и на басейн. По време на заниманията със студентите показвам упражнения от гимнастиката тай дзи чуан (един от стиловете на ушу). Това ми е достатъчно“. Синята брада беше някак смутен. Бях разбира се наясно, че това няма да свърши дотук.

Веднъж провеждахме занятия в болницата. След края трябваше да се върна в института. Групата вече беше тръгнала, а аз се забавих. Тъй като бързах, вървях скоростно и когато видях трамвая, започнах да бягам, изпреварвайки група, която вървеше бавно. И изведнъж чувам отзад: „Но вие казаха, че ходите през цялото време!“ – това беше Синята брада. Веднага му отговорих, докато бягах: „Да, просто те заблуждавах!“ (не трябва да се забравя, че спорът със Синя брада е безполезен). Всяко правило има изключения“. Синята брада разбираше това дълбоко в себе си, но вампирската му природа го принуждаваше да изисква от донорите си 100% спазване на правилата.

По време на следващите занятия Синята брада продължи да ме „хваща“. Понякога забележките му имаха смисъл, понякога бяха нелепи. В такива случаи казвах нещо подобно: „Може да сте прав, но не мога да разбера линията на вашите разсъждения, така че оставам на моето мнение. Ако ми бяхте началник, бих изпълнявал вашите разпореждания. В този случай отговорността за изхода на нещата е моя и ще бъде изпълнено моето решение. Ако не се получи, тогава ще преминем към вашия вариант“.

Постоянното ми избягване на конфликти даде положителни резултати. Месец след началото на занятията той ме помоли да говоря с него индивидуално. Той сподели за своя провален живот поради неспособността му да отстъпва, когато греши, да не говорим за случаите, когато е прав (между другото, да отстъпиш, когато си прав, е високо ниво на психологическа подготовка!). Това изиграло фатална роля в живота му, където се сринали и кариерата, и личните му отношения. Не успял да реализира способностите си. В резултат на това откровение се разделихме като приятели.

Този пример ясно показва защо хората се превръщат в психологически вампири. Защото губят смисъла на собствения си живот. Привързват се към донори и често и при тях нещата не вървят добре. Ясно е, че в тези случай вампирите изсмукват празнотата.

Как да възпитате Синята брада?

Няма нищо по-просто. Има два варианта. Първият вариант изисква да възпитавате детето си в стил „Избавител“ (вариант на стил „кумир в семейството“). Достатъчно е да задоволявате всичките му капризи и рано или късно, но най-вероятно рано, то ще повярва в своята непогрешимост. Ако е умно, то бързо ще намири недостатъци в същността на нещата, предизвиквайки раздразнение сред близките си. Напускайки семейството, то ще започне да сее конфликти и раздори около себе си. Само в онези моменти, когато предизвиква възмущение сред другите, то ще чувства, че живее. В бъдеще, когато силите му са изчерпани, го очаква пълна самота, въпреки че чувството за самота никога не го напуска.

Вторият начин за възпитание на Синя брада е отглеждането на дете с холеричен темперамент в стила „Преследвач“ (вариант на стил „таралежена ръкавица“), като се толерират неговите сблъсъци (недоволство, претенции и пр.) спрямо учителите (и други възрастни).  Постоянното му заяждане ще предизвика чувство на протест сред учителите. То ще започне да търси противоречия в действията им, а когато постигнал независимост, то ще започне да търси грешки в хората, които зависят от него, тоест ще стане Синята брада.

(превод от руски_Литвак)

 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА БЕЗПОМОЩНАТА ЛИЧНОСТ

Най-често срещаният тип вампиризъм. Безпомощната личност поставя проблем и донорите се опитват да го решат. Играта на Безпомощния човек се нарича „Защо не?...” - „Да, но...”. Но колкото и да се борят донорите, колкото и да са на брой, колкото и умни да са, те няма да решат проблема и вампирът ще победи всички.

Пример (по Ерик Бърн):

Безпомощното лице, хубава жена на около 35-40 години, е посетена от свои приятелки, с които води спокоен разговор на чаша кафе.

Безпомощна личност (с тъжен глас): Вижте в какво състояние е апартаментът ми! Нуждае се от спешен ремонт! Не мога да си представя какво да правя?

Донор А.: Защо не се свържеш с жилищната служба?

Безпомощна личност: Да, но там има дълги опашки и работата е лоша!

Донор Б: Защо не се свържеш с кооперацията?

Безпомощна личност: Да, но те таксуват много скъпо!

Донор В.: Защо не накараш съпруга си да направи ремонта?

Безпомощна личност: Да, но той няма време и ние нямаме инструменти!

Донор Г.: Защо не купиш инструментите и накарай съпруга си да направи ремонта?

Безпомощна личност: Да, но ако направи ремонт, таваните ни ще се срутят след две седмици!

Играта приключи! Настъпва неловка тишина и след известно време започва забавлението „Не е ли ужасно“ във вариант „Тези безполезни съпрузи“. Безпомощната личност получи много „удари“ и остави съветниците си на студено.

Със сигурност ви се е случвало, да сте дал добър съвет на някого, който той да отхвърли напълно и в едва контролиран гняв да си помислите: „Ей, тоя не е на ред!“

Пример (от книгата „Ти си о"кей и аз съм о"кей“ на Харис):

Двама приятели си говорят. Донорът, просперираща жена, идва да посети Безпомощната личност – нейна приятелка, на която не всичко върви в личния й живот.

Безпомощна личност: Наистина ли съм толкова страшна, че никой не ми дава дати?

Донор: Защо не отидеш на фризьор?

Безпомощна личност: Да, но има огромни опашки.

Донор: Защо не се боядисаш сама?

Безпомощна личност: Да, но тогава косата ми ще се превърне в кълчища!

Донор: Защо не поставиш малко фон дьо тен?

Безпомощна личност: Да, но съм алергична!

Донор: Защо не отидеш на дерматолог?

Безпомощна личност: Да, но вече знам какво ще каже!

Донор: Защо не се включиш в психологически тренинг? Има подходящи момчета.

Безпомощна личност: Да, но съм толкова уморена!

Донор: Защо не спреш да гледаш до късно тези вечерни предавания?

Безпомощна личност: Да, но трябва да се забавлявам по някакъв начин все пак!

Донор (с раздразнение): Ти сама не знаеш от какво имаш нужда!

Донорът си тръгва и вампирът, след като е получил много „удари“, тъжно си мисли: „Светът е ужасен, нищо не може да се направи. Ето, последната ми приятелка ме напусна” (развлечение – „Не е ли това ужасно?” под формата на вътрешен монолог).

И не й хрумва, че трябва да се промени и да не иска съвет, а сама да взема решения, да поема отговорност за живота си. Победата на вампира е странна.

Пример:

Срещат се двама студенти – Безпомощна личност и донор.

Безпомощна личност: Нямам идея какво да правя. Имам тест в понеделник, а нямам нищо готово!

Донор: Защо не поработиш през нощта?

Безпомощна личност: Да, ама вече една нощ не съм спал!

Донор: Защо не отделиш време в неделя?

Безпомощна личност: Да, но имам среща в неделя!

Дарител: Защо не помолиш учителя да се явиш по-късно, да отложиш за друга дата?

Безпомощна личност: Да, но той каза, че не може да има забавяне.

И пак кръгът се затваря. Има преход към забавлението „Не е ли ужасно?...“ във версията на „Тези ужасни учители“.

Пример: (Играта „Защо не?...” - „Да, но...” – спомен на психотерапевта)

Спомням си един епизод от собствения си живот. Бяхме се събрали готина група колеги на приблизително една и съща възраст – 35 години. Почти всички бяхме обременени със семейства, всеки от нас имаше деца. Аз имах две, едното беше на шест години, второто – на по-малко от годинка. Съпругата ми беше в неплатен отпуск по майчинство. Само аз работех. Беше трудно да свързваме двата края. В нашата компания имаше една жена, приятна на вид, но с неуреден личен живот, която заемаше същата позиция като мен. Постоянно се оплакваше. Опитвахме се с каквото можем да й помогнем с всякакви съвети, които тя не приемаше, което ни дразнеше много. Каква беше изненадата ми, когато се оказа, че всичко, което тя ни разказа и всичко, което ние казахме на нея, е описано отдавна! И си мислех, че това са моите мисли! Оказва се, че вътре в мен е имало игра, която ме е превърнала в жертва на психологически вампиризъм.

Още тогава забелязах, че хората са склонни да дават съвети. Най-лесният начин да получите съвет е как да отглеждате деца, как да лекувате определени заболявания, каква специалност да изберете, кога можете да се ожените. Между другото,  точно на тези въпроси с голям труд могат да отговорят дори професионалисти. Тогава за себе си измислих формула: „квалификацията на един психотерапевт е обратно пропорционална на количеството дадени съвети“. Ето защо в моята работа се опитвам да науча пациента да взема самостоятелно решения, особено тези, които могат да повлияят на бъдещата му съдба.

Как мислите, чий проблеми решава тези, които съветват: своите или на другите? Отговорът е – своите. Но тъй като вие нямате качествата на съветник, няма да можете да направите това, което той ви указва.

Пример: Често съветниците препоръчват да се направи нещо, което самите те не са се осмелили да направят някога. Например, не е без основание твърдението, че не бива да се приемат съвети за това, как да се възпитават деца от хора, които нямат деца и не са преминали през това горнило.

37-годишна неомъжена жена, се консултира с психотерапевт дали трябва да има дете извън брака. Споделя, че има няколко приятелки, неомъжени жени над 50 години, които силно я съветват да направи това: „Бяхме глупави, затова сега останахме самотни. Не повтаряй нашата грешка“. Решения, основаващи се на съвети на хора, които не са се решили, не са се осмелили да направят нещо в миналото и за което нямат опит, са едни от най-опасните.

А сега няколко думи за психологическите съвети. Помислете какво можете да спечелите в резултат на това. Да предположим, че приятел идва при вас и ви пита дали да се ожени за М., след като знае, че я познавате от много години. Когато вие дадете негативно мнение, тогава той, ако на несъзнателно ниво е решил да се жени за нея, ще отиде да се консултира с друг. И ще продължи така, докато не намери човек, който да го посъветва да се ожени за М.

Как ще свърши това за вас? Знаете, че първият месец е меден месец и влюбените свалят не само обикновените, но и психологическите си дрехи, т.е. опитват се да разкажат колкото е възможно повече за себе си. И така вашия приятел в момент на откровеност, казва на М., сега негова съпруга, нещо подобно: „Знаеш ли, любов моя, преди сватбата попитах за съвет „Х“, дали си заслужава да се оженя за теб и той ми каза, че не струваш! Добре, че не го послушах!“ Тогава вие автоматично получавате за враг съпругата на своя приятел. Разбира се, може да възразите: „Той наистина ли е такъв глупак, че ще говори за това?“ Отговорът е: „Разбира се! Ако беше умен, нямаше да се консултира по този въпрос!“

Ето и обратен вариант. Казвате: „Ожени се! М. е достойна жена и ще те направи щастлив!“ Първият месец младоженците получава медец, вторият обаче – пелин.  Нашият герой научава цялата истина за жена си и вие отново придобивате враг. Но сега в негово лице. Всъщност, този, който обича да се консултира, просто иска да прехвърли отговорността за неуспешно решение върху друг, т.е. той е истински психологически вампир!

Как да идентифицираме и неутрализираме Безпомощната личност?

Ясно е, че този вампир непрекъснато исква съвети, но не ги следва. Неговата игра е „Защо не?...” - „Да, но...”  Затова, за да се неутрализира Безпомощната личност, не трябва да му се дават съвети, не трябва да се заема позицията на Родителя, защото той изпраща исканията си точно към А-за на Родителя.  Ето един възможен модел за реакция: 

Пример:

Безпомощна личност: Виж в какво състояние е апартаментът ми! Нуждае се от спешен ремонт! Не мога да си представя какво да правя?

Донор: Да, това е комплексен проблем. Какви са намеренията ти, какво ще правиш?

Безпомощна личност: Синът ми изобщо не иска да чете.

Донор: Да, това е много лошо!

Безпомощна личност: Какъв съвет ще ми дадеш?

Донор: Представа нямам!

Пример: Трябва да се отбележи, че играчите могат да сменят местата доста често. Това може да се използва и за защита. Но тогава донорът става вампир.

Ето един пример (отговорът е защитно-нападателен).

Безпомощна личност: Синът ми изобщо не иска да чете. Не знам какво да правя!

Донор: Какъв е проблем! Синът ми отиде да живее с тридесетгодишна жена, а е само на 16 години!

(превод от руски_Литвак)

 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ГРИЖОВНАТА МАЙКА

В живота много често възникват такива казуси. Момиче – студентка, бъдещ лекар, обмисля да се омъжи. Претендентът за ръката и сърцето й е офицер, завършил Военната академия и е разпределен в отдалечен гарнизон в планинска пустош. Когато момичето споделя идеята с майка си, получава следния отговор: „Посветих целия си живот на теб. Ако тръгнеш, ще умра." Дъщерята е объркана. Тя обича годеника си, но не иска майка й да бъде наранена.

Един прост анализ показва, че тук не ухае на любов към дъщерята, ако любовта се разбира като активен интерес към живота и развитието на обекта на любовта. Дъщерята ще се жени. Майката няма нищо против младежа. Но за дъщерята, завършила медицина, бракът е развитие. И майката се противопоставя на нейното развитие и въобще против човешката природа.

Оказва се, че тя не се интересува от интересите на дъщеря си, стига да остане с нея. Какви аргументи дава майката срещу брака? Ежедневни трудности, които очакват дъщеря в отдалечения гарнизон. Но ако дъщерята е израснала неадаптирана към живота, кой е виновен за това? Разбира се, че е Грижовната майка. В крайна сметка, правейки всичко за дъщеря си, тя блокира нейното развитие. Именно тази „грижа“ съдържа характеристиките на психологическия вампиризъм.

Грижовната майка е по-малката сестра на Студената жена. Този вид вампиризъм е доста разпространен.

Това е жена, която посвещава целия си живот на децата. В младостта си е имала всичко – любов, пълноценен секс, бурни страсти и дори смяна на партньори. Тези жени доста често се женят успешно, защото имат много ясни и категорични критерии за партньора си, като гарант за сигурност и просперитет на поколението. Те гледат на съпруга си като донор, който ще им създаде деца, на които да се посветят, след което го „поставят“ в периферията, свалят го от конвейера. Веднага щом се появят деца, цялата им любов и грижа се прехвърлят към тях. Съпругът става, така да се каже, придатък, източник на материално благополучие – крава, която трябва да се гледа, тъй като дава мляко. Тези жени „подаряват“ на съпрузите си интимност два пъти седмично във вторник и петък. По време на интимността дори са способни да се отдадат на телевизионни предавания. Не, сексът не им е отвратителен – добри са,  но могат и без него. Интимните отношения за тях са ритуал за „глезенето“ на един несериозния съпруг. Такива жени се отнасят спокойно към факта на изневерите и не виждат трагедия тук, освен ако семейството не е унижено и няма материални щети: „Знам, че е имал жени. Но семейството винаги е било нещо свято за него. Сега, когато той се замеси с тази..." Когато мъжете им ги напуснат, те се примиряват доста бързо. Обикновено не се омъжват повторно, а се посвещават се на децата и след това на внуците. Понякога търсят психологическа помощ с молба „да бъде върната изгубената овца в лоното на семейството“. Те не изпитват омраза към съпруга си, отнасят се към него като към непослушно дете. Общо взето съпругът им е някъде встрани. В работата се смятат за доста добри специалисти, но нямат собствени творчески идеи. В кариерата се издигат заради по-високото заплащане, с което да осигурят бъдещето на децата си.

Грижовната майка се заема трескаво с възпитанието на децата от първите дни на живота им. Това е грижа и възпитание по системи, усвоени от книги или родителски програми, които за този тип майка не подлежат на обсъждане – те са аксиоми. Всъщност това са модели, които са нужни на майката, но не са нужни на детето. У нас през последните 30 години такива майки изпълзяха в изобилие. Голяма част от тях принадлежат към прослойката на т. нар. „майки-активистки“. Вампиризмът им се проявява доста рано. Те не вземат предвид желанията, потребностите, способностите и наклонностите на детето. Възпитанието се осъществява или по пътя на принудата, или в условията на повишена морална отговорност.

Основните възпитателни думи са „трябва“ и „не трябва“. Жертвите на такъв психологически вампиризъм впоследствие постоянно се разкъсват от противоречия между „трябва“ и „не трябва“. В началото обаче всичко изглежда добре отвън. Детето се смирява и послушно изпълнява волята на майката, но съзнателно или несъзнателно се опитва да се измъкне от нейната опека. Понякога детето идеализира майка си, без да забелязва нейния вампиризъм, оправдавайки репресивните мерки, затваряйки очите си за ада в собствената си душа. Вампиризмът на Грижовната майка се проявява с цялата си сила, когато детето, понякога доста пораснало, започне да настоява на своето. Тъй като Грижовната майка не дава воля на детето, то не може да задоволи своите нужди, ако не инстинктивни, то психологически – например, необходимостта да се чувства самостоятелно. Тогава детето се разболява, тъй като, както е известно, почти всички болести възникват от факта, че някаква нужда не е удовлетворена. На ниво съзнание Грижовната майка преживява, но несъзнаваното тържествува над нея. Сега тя има още по-висока цел – да излекува детето. Въпреки че лечението няма ефект, действията й изглеждат съвсем оправдани. Това са търсене на лекари, лекарства, екстрасенси, биоенергетика. Но ако случайно заведе детето си при психотерапевт, който може да го излекува (т.е. да го научи да общува правилно), тя ще направи всичко, за да провали лечението. В крайна сметка, ако детето се възстанови, то или ще я напусне, или ще спре да й дава своите психологически сокове. Вампир, лишен от такава храна, започва да се чувства все по-зле и по-зле.

Лозунгът на вампира е: „Ще направя всичко за твоето щастие, при условие че останеш нещастен. Ще направя всичко, за да оздравееш, при условие че останеш болен“.

Пример: В клиника се лекува 14-годишно момче с обсесивно-компулсивно разстройство. Психотерапевтът го включва в групова работа само за възрастни, но му дава разрешение да напуска и да се връща в групата по всяко време, без да иска разрешение. Пациентът се възползвал от тези права няколко пъти, като гледал лукаво и предпазливо, след което се опитал да обясни причината за напускането си, но терапевта прекъснал обясненията му: „Ако имаш нужда, излизай. Знам, че си отговорен младеж и не би отишъл там напразно“. За психотерапевта било ясно, че пациента е нямал нужда да излиза толкова често, колкото се е опитал да тества неговата искреност. Няколко дни по-късно от „болестта“ на младежа нямало и следа. Когато психотерапевтът посъветвал майката да даде повече свобода на момчето, тя категорично отказала. Две седмици по-късно отново започнали симптомите на „болестта“.  

Изводът от този случай е:  първо, ако децата страдат от невроза, няма смисъл да се лекуват, без да се въздейства на родителите и второ, ако се работи само с родители, има много повече полза. При това, колкото по-малко е детето, толкова повече внимание трябва да се обърне на работата с родителите.

Пример: Енергична 60-годишна жена, управител на магазин се обръща със заявка за консултация на 33-годишната й дъщеря, която е в състояние на продължителна депресия.

История на болестта: Момичето е отгледано в семейството от баба си. Стилът на родителство е „оранжериен“. От една страна, трескави парникови условия, а от друга, бабата обиждала внучката си, говорейки пренебрежително за външния й вид. Майката била генералът в семейството и правела всичко за благополучието му. Тя живеела сама – без партньор. Самата тя нямала нужда от нищо. Второто й дете било нейният съпруг. Но основният акцент сега падал върху първото – дъщерята. С напредване на възрастта, дъщерята се подложила на няколко пластични операции, за да подобри външния си вид.

Когато идва време за любов, момичето практически не е имало срещи с никого по две причини: „не харесвало момчетата, защото били лошо възпитани и не съвсем културни“ (влиянието на „оранжерията“) и се „чувствала непривлекателна“. И ако харесвала някого, тя „била сигурна, че няма шанс за успех“ (влиянието на обидите на бабата). Нямала делови увлечения. Следвала в института лесно, но без особен интерес. След това някак си компенсирала състоянието. Имала тесен кръг от приятели, с които поддържала връзка. Когато завършила, започнала да работи безинтересна работа. Вечер висяла на телефона, разговаряла с приятели. Постепенно обаче приятелите се задомили, интересите им се разминали, отчуждили се – вече нямало с кого да говори по телефона. Обхванало е чувство на самота. Когато била на около трийсет, преминала консултация при известен психотерапевт в друг град. Той я посъветвал да приеме съдбата си, вярвайки, че всичко ще се нареди с времето.

Известно време след консултацията се чувствала добре. Но преди няколко месеца млад мъж със сериозни намерения започнал да я ухажва. Това отношение силно я развълнувало. От една страна, сякаш изпитвала нужда да се ожени, но от друга страна, той й се струвал много примитивен. Потиснатото й настроение нараснало. Майка й не успяла да я заведе при предишния й психотерапевт. Тогава момичето направило избор на психотерапевт за сегашната консултация. Майката събирала информация за него, която се е оказала благоприятна. На първата сесия майката пристигнала сама за да се увери, че личното й впечатление съвпада със слуховете, а след това изпратила дъщеря си.

Психотерапевт: „Пред мен седеше същество, което нямаше абсолютно никакъв житейски опит. Само арогантност, съпротиви, депресия и тревожност. Нашият разговор на четири очи започна. Анализирах с нея недостатъците на нейното възпитание. Разказах и малко за 3игмунд Фройд и етапите на развитие на сексуалността, които описва. След това й казах, че никой не живее без секс. И ако сексуалното влечение не се реализира, то се потиска в несъзнаваното и се проявява в прикрита форма в болести, а понякога и в сънища. Предложих й да се разбере със самата себе си, за да може след това да продължим“.

Теоретични бележки

3игмунд Фройд описва четири етапа в развитието на сексуалността, като влага малко по-различно съдържание в сексуалността. Той счита, че всяко присъединяване е акт на любов, а всяко разпадане е акт на инстинкта на смъртта.

И така, първият стадий (до 1 година), е стадий на орален канибализъм (oris – на латински – уста), сексуалният инстинкт се проявява чрез смучещ рефлекс. Това е изгодно за детето. Благодарение на този инстинкт той запазва живота си. При сексуално зрелия човек устата остава ерогенна зона и сексуалната интимност обикновено започва с целувка. Ако сексуалността не се развива по-нататък, тя се проявява в орогенитални (устно-полови) контакти. По-леките форми на това недоразвитие включват пушене, говорене с прекомерни движения на лицето (мимики, тикове), постоянно дъвчене и пиене. Вторият стадий (от 1 до 2 години) се нарича етап на анален садизъм (anus – на латински заден проход). Ако има забавяне на този етап, може да се развие един от вариантите на хомосексуалността. На третия стадий (4-5 години), фалически (fallus – на гръцки мъжки полов член), децата имат нужда да разглеждат и играят с половите си органи. Нищо лошо в това. Но ако сексуалното развитие се забави на този етап, може да се развие разстройство като мастурбация. И накрая, на четвъртия стадий (14 години) човек става полово зрял.

Ако такова развитие не е настъпило, трябва да се установи на кой етап е било забавено и да се помогне за доразвие. Тогава необходимостта от боледуване ще изчезне.

Пример: (разказ на психотерапевт)

„По време на една от поредните срещи, пациентката, без моя помощ, определи бърборенето си като проява на недоразвита сексуалност. В края на сесията й предложих стационарно лечение, но тя отказа. Тогава се разбрахме тя да посещава тренингова група. Когато си тръгна, не забелязах, че е разстроена.

На следващия ден се обади майка й. Тя каза, че съм обидил целомъдрената й дъщеря, „която никога през живота си не е целувала никого, и съм й приписал перверзии“. Тя ме информира, че дъщеря й е развила тежка депресия и ме заплаши с всякакви наказания, ако нещо се случи с дъщеря й. Майката не позволи на дъщеря си нови сесии. Не знам какво са си говорили, но влошаването на състоянието на дъщерята се случи поради осъзнаването на проблема, а не поради факта, че се е почувства обидена. И ако е така, тогава дъщерята имаше реална възможност да се възстанови, което не беше част от несъзнателните планове на Грижовната майка. Така тя съсипа работата, постигната в терапията“.

Пример: (разказ на психотерапевт)

„Поканиха ме да посетя 35-годишна жена, инженер по професия,  в домът й. Изтощеният й вид показваше, че е с форма на истерична невроза. Историята е доста типична за нашите дни. Обикновено семейство. Съпругът обаче направил бързо и внезапно рязък завой нагоре в кариерното си развитие и моята пациентка започнала да изостава от него – грижела се за дъщеря си и водела домакинството. Тя продължила да работи в производството, но ежедневието й станало доста скучно. Спряла да се грижа за себе си и напълняла. Съпругът започнал да се срамува и не желаел да се появява с нея на публични места, и постепенно загубил интерес към нея като жена.

Съпругата, разбирайки претенциите на съпруга си, започнала да се ограничава в храната и да се облича по-добре, но той така и не оценил усилията й. Вследствие на специалната диета тя получила болки в стомаха. Лекарите я лекували безуспешно. Тя започнала да говори, че не може повече да живее така и ще се самоубие. Направила опит да се хвърли от десетия етаж след поредния скандал, но мъжът й я удържал. Оттогава той започнал да се държи по-меко с нея, но не променил позицията си. Склонността й към истерични реакции били манифестирани и по-рано при други случаи, например, когато дъщеря й получавала лоша оценка в училище, тя заплашвала да се самоубие.

Съпругът й ме попита дали наистина може да се самоубие? Отговорих, че може би само по невнимание. Започнахме да учим с нея по системата на психологическото айкидо и седмица по-късно тя се включи в груповите сесии. По същото това време майка й се обади и ми се скара. Поканих я да се видим и да уточним нещата, но получих категоричен отказ. Тя беше изключително обидена, че не признах дъщеря й за болна. Тя поиска да кажа на съпруга й, че е сериозно болна, защото след разговора с мен съпругът й започнал да й обръща по-малко внимание и заплаши, че ще ме убие, ако нещо се случи с дъщеря й. Разговорът, разбира се, беше неприятен за мен, но не предизвика особена тревога, особено след като успехът беше очевиден. Заминах за една седмица в командировка. На първия ден след пристигането ми майката на пациентката се обади и каза, че дъщеря й е починала и веднага затвори. Няма да описвам състоянието си. След няколко дни си помислих, че тук нещо не е наред. В крайна сметка се оказа, че нищо не се е случило с моята пациентка. Разбира се, тя вече не идваше на сесии“.

Примерът е добра илюстрация на идеята, че Грижовната майка ще направи всичко, за да гарантира, че нейното дете ще остане нещастно. Най-вероятно жената я очакваха още по-големи неприятности. Била е пропусната щастлива възможност, но ако беше постигнат успех в работата, тогава Грижовната майка би останала без психологическа подкрепа. Всъщност в първите етапи възстановяващите се деца развиват задължителна враждебност към родителите си и с това успяват да прекъснат връзката с майката-вампир.

Грижовните майки блокират развитието и на синовете си.

Пример: Грижовна майка не позволява на сина си студент да се среща с момичета. Според нея най-важното за него е обучението му, а „момичетата могат да го съсипят, както са съсипали баща му“. Синът се придържал към съветите – полагал усилия в обучението си и наистина не излизал с момичета. Когато бил в трети курс,  възникнала много благоприятна и крайно рядка възможност да се премести в по-престижен университет, където подготовката била на по-високо ниво, майка му обаче яростно възпрепятствала това, като отново се позовала на факта, че „жените там ще го съсипят“. Без коментар става ясно, че последното нещо, което интересува Грижовната майка, е съдбата на сина й. Просто тя се страхува да остане сама.

Има ли грижовни бащи? Разбира се, че има. И тук проблемът е, че нужните сексуални отношения се отхвърлят, като при скандал с децата си бащата получава перверзно сексуално удовлетворение, точно като Грижовните майки.

(превод от руски_Литвак)

 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА СТУДЕНАТА ЖЕНА

Този тип вампиризъм е по-често срещан в семействата. Съпругът разговаря приятно със съпругата си. След известно време у него се повява желание за сексуална близост. Съпругата лениво се отдръпва от него. Исканията му обаче стават все по-активни и тя ядосано крещи: „Казах ти, че си мръсно животно! Трябва ти гол секс! Сега развали всичко! Беше толкова хубаво!“ Започва скандал.

Ако това се повтаря доста често, съпругът се примирява и се отказва от сексуалните прояви. Минават няколко седмици или месеци. Държи се спокойно. Тя става по-привързана и изглежда разсеяна. Тя може да се разхожда полугола из стаята или да помоли съпруга си да донесе кърпа в банята. Съпругът възприема това поведение като сигнал за примирие. Но когато започва да предприема активни действия, той отново чува: „Казах ти, че си мръсно животно! Трябва ти гол секс!“ Отново избухва скандал. Съпругът решава да не се поддава повече на провокации. Минава известно време и съпругата се приближава до него, целува го и му каза: „Колко си сладък!“ Отношенията стават по-топли, но когато стане въпрос за интимност, съпругата му казва същата фраза: „Казах ти, че си мръсно животно!...“.

Съпругът се опитва да намери изход от ситуацията. Приятели го съветват да си намери любовница – другите правят точно това. Когато тайната става явна, в семейството избухва скандал, а съпругата отново казва: „Казах ти, че си мръсно животно! Трябва ти гол секс!“.

Приблизително така Ерик Бърн описва играта на Студената жена. Тук виждаме всички признаци на психологически вампиризъм. Първо жената-вампир гали жертвата си и след това изпива всички сокове от мъжа. Къде отива енергията, която трябва да се насочва към любовта и секса? Тя отива за организиране и предизвикване на скандал, който е аналог на секса. Скандалът има същото анатомо-физиологично осигуряване. Същата промяна в ритъма, дишането се ускорява, сърцето бие силно, потоотделянето се увеличава, двигателните реакции стават изразени и настъпва емоционално освобождаване. Оздравителното значение на скандала (както и секса) е голяма. Снижава се напрежението. Известно е, че хората, които сдържат емоциите си, боледуват по-често и по-тежко.

Известно е, че не е нужно човек да прекара нощта с една жена, за да разбере каква е в секса. Достатъчно е да види само колко често и с каква сила скандализира. Между другото, скандалите, които често избухват в градския транспорт и по опашките, в 85% са свързани със сексуална неудовлетвореност и само 15% се дължат на обективни причини. Някои психоаналитици свързват причината за войните със сексуалната неудовлетвореност на тези, които ги започват. Например, „серийните убийци“ от рода на Чикатило по правило са сексуално непълноценни хора.

Защо Студената жена и съпругът й не се разделят?

Факт е, че те си подхождат, въпреки че това е психопатологично допълнение. При това жената, рано или късно, макар и не много често, трябва да отстъпи на съпруга си. И така, след преживените провокации и скандали какво би било качеството на секса между тях?  Лошо, разбира се. Съпругата остава неудовлетворена и доста често урежда скандал след непълноценния от страна на мъжа секс, без да осъзнава, че самата тя е причината за това.  Но тя не вижда смисъл да променя съпруга си. Да си омъжена жена е по-престижно от разведена. Ако се разведе, ще трябва да си търси друг съпруг и да го докара до импотентност, а тук работата вече е свършена. Той също не иска да се развежда, защото започването на семеен живот с друга жена с намалена потентност е психологически трудно за него, а тук все още има поне нещо, поне понякога.

Последствията от този тип психологически вампиризъм са тежки. Но неговите жертви рядко се обръщат към психотерапевти и се лекуват безрезултатно от лекари със съвсем различен профил.

Пример: 36-годишна жена е лекувана в клиника с тежка невроза. Но преди да постъпи, тя била лекувана от ендокринолог с диагноза дискинезия на дебелото черво, хроничен гастрит, хроничен колит, хипертония и миома. Сред медицинските работници и роднините си тя била известна като истерична личност, с която не можело да се говори. Щом се разболяла, веднага си помислила, че има рак на органа, който в момента я мъчи. Какво всъщност се оказало? Тя е била Студена жена. Психотерапевтичното лечение дало блестящи резултати. Всички проблеми изчезнали, с изключение на миомата, но растежът й също спрял.

Пример: Симпатична жена на 33 години с оплаквания от натрапчив страх от остри предмети разказва, че когато в близост до нея има нож, игла или друг остър предмет, тя се страхува, че ще го използва и ще нарани петгодишния си син, когото много обича. Тя разбира абсурдността на страха, но не може да го преодолее. Не е наранила сина си, но не може да играе с него или да се грижи за него. „Аз съм нещастна майка, не мога да общувам със сина си.“ Освен това изпитва натрапчиви страхове под формата на агорофобия (страх да пресича улиците сама) и клаустрофобия (страх да остане сама в затворено пространство, било то автобус, асансьор или стая със затворена врата). Страховете на пациентката се появили скоро след раждането на детето. Многократното лечение при невролог нямало ефект.

Психотерапевтът предложил на жената да разкаже за себе си, започвайки от детството. Майката отговаряла за всичко в къщата. В семейството имало четири дъщери. Доста често майката казвала на момичетата, че едно семейство може да бъде силно, само когато съпругата не обича съпруга си, но той обича нея (тогава е по-лесно да го контролира), че като цяло всички мъже са мръсни животни и още, че те нямат нужда от нищо друго освен от секс.  Бащата бил по-мълчалив и отстранен (дистантен). Когато се прибирал от работа, хапвал, след това четял вестниците и си лягал. „Татко с нас никога не разговаряше. Понякога майка го молеше да направи нещо из къщата. Той правеше това мълчаливо. Това е може би всичко, което мога да кажа за баща ми.“

Когато клиентката била на 17 години, тя започнала да излиза с момче с година-две по-голям от нея. След като навършила 18 години, той й предложил брак. Скоро след това момчето заминало войник.  Преди наборната служба той настоял да регистрират брака, защото тя му отказвала интимни отношения, но тя не се съгласила на брак преди казармата. Клиентката нямало никакви затруднения, докато го е чакала. По време на службата му тя била приета в Институт по машиностроене. Когато той се завърнал, тя отново отказала да се омъжи за него, защото се страхувала, че семейният живот ще попречи на обучението й – поискала отсрочка до дипломирането си. Ето, тук вече психотерапевтът забелязал как действат родителските програми и предположил, че се касае за Студена жена. В противен случай тя е щяла да се омъжи преди годеникът й да замине за армията и ако нейните принципи са съответствали на принципите на някои групи от днешната младеж, тогава тя щеше да влезе в интимна връзка с него, без да чака брака. Но когато оправданието за отсрочката е било обучението в института, тогава за психотерапевта, е било ясно коя е тя – вампир Студена жена, въпреки че самата тя нямала представа какъв ще бъде бъдещия й семеен живот.  Донорът, който тя е намерила, не е бил много настоятелен. След като пострадал малко, убеждавайки я да се оженят, той прекратил връзката с нея и скоро се оженил за друга. Пациентката учела успешно, посещавала партита в института, флиртувала с момчетата, но до сексуални отношения така и не стигнала. Тя отхвърляла всяко следващо предложенията за брак: „Първо трябва да завърша обучението си“. Кавалерите често се смеели на това.  После се появил един постоянен почитател, който носел чантата й и тя му доверявала момичешките си тайни. Не можело да се говори за сексуална близост дори на ниво прегръдки и целувки, но като цяло той я боготворял.

Има една сексуална игра, описана от Ерик Бърн, която Студените жени играят с мъже, с които не влизат в брак. Казва се „Махай се, глупако!“, но е известна и като „Домино“.  Първият вариант е лек флирт. Жената се възхищава на мъжа, демонстрирайки своята достъпност. Той започва да я ухажва, прави й комплименти и я придружава до вкъщи, надявайки се, че ще бъде поканен в къщата. Но вратата винаги се затваря пред носа му и той чува: „Благодаря за комплиментите! Имахме прекрасна вечер." Мъжът си тръгва малко обезсърчен, от което жената получава перверзно сексуално удовлетворение. Тази вариант се нарича: „Благодаря ви за комплиментите“.

Вторият вариант се нарича „Недоразумение“. Тя го приканва и го допуска до себе си, и след това продължава с провокациите.

Третият вариант е „Фалшив писък“. Жената се отдава на мъж, изпитва удоволствие от сексуална близост и след това крещи: „Помощ! Изнасилена съм!”, получавайки определени облаги от съдебния процес. Впрочем, в резултат от настъпилата през последните десетилетия феминизация на обществените нрави и либерализация на интимните отношения, достигаща масова поквара, в редица западни държави жени-вампири съвсем предприемчиво се възползват от този вариант, обвинявайки богати мъже в някогашно изнасилване, когато са били ученички.

Човек трябва да умее да разграничава проявите на любов от маневрите на вампира и да действате компетентно. Само тогава той ще получи малко удоволствие от възхитените погледи на вампира, без да му дава своите сокове. Не отивайте да го изпращате и ако го направите, не се опитвайте да влезете в къщата му и ако го направите, не го нападайте. Разбира се, вампирът често прибягва към трикове, например, може да ви нарече импотентен – в такъв случай незабавно игнорирайте забележката. Това е стръв  на куката.

Като стана дума за трикове, това е царството на алтернативите. „Ще отида с теб на пикник, но само обещай, че всичко ще бъде без глупости?“ И младежът е в капан! Ако не прави „глупости“, вампирът през смях ще каже на познатите си: „Този ​​импотентен младеж дори не се опита да ме целуне!“ Ако се опита да направи това, вампирът ще каже: „Разбрахме се без глупости!“ При подобен трик най-добрата реакция е: „Тъй като не мога да гарантирам за себе си, отказвам пикника!“ Препоръчително е това да се направи 15 - 20 минути преди уречения час, чрез телефонно обаждане до вампира. 

Ето няколко истории на клиенти, които са използвали техники, за да се предпазят от вампири, въвлечени в играта "Махай се, глупако!"

Първа история: „Бях на почивка в курорт. Харесах една жена там. В една приятна вечер я поканих на танц. Тя веднага започна да ми прави комплименти. Каза, че танцувам добре, че съм остроумен събеседник и се смееше весело на моите не винаги забавни шеги. Поканих я на втори и трети танц. Ухажвах я, не я оставих самотна. Видях, че не й е скучно с мен. Когато обявиха бяло танго, тя каза, че иска да танцува с някой друг. Разбира се, нямах нищо против. Но що за човек беше този избраник! Щях да я разбера, ако той ме превъзхождаше по някакъв начин! Естествено, не се приближих повече до нея, защото разбрах, че тя е вампир, който играе играта „Махай се, глупако“. Всъщност, тя се опита да ме накара да ревнувам. Такива жени не умеят да обичат, а само флиртуват. И цялата им пара отива в свирката.“

Втора история: „В курс за квалификация на учители участваше една красива жена на около 40 години със следи от предишна красота. Още в първите дни тя се опита да организира някои екскурзии. Но всеки студент, включително и аз, имахме работа в града, която трябваше да се решава в извънучебно време. Говорехме си основно през почивките. Тя винаги се усмихваше очарователно, възхищаваше се на почти всяко изказване на всеки мъж от курса. Трябва да се отбележи, че когато говорехме за семейните си дела, тя не нарече съпруга си по име, а просто каза „съпруг“. Изглеждаше, че се наслаждава на произнасянето на думата. Когато купуваше детски неща, се оказа, че детето й е само на пет години, а не каза на колко години е „съпругът“. Това не беше казано, беше предвидено да остане в тайна.“

Обикновено става точно така. Студената жена доста често се омъжва късно, не за най-добрия вариант, което на ниво съзнание оправдава нейната студенина.

Трета история, споделена от преподавател във ВУЗ: „Веднъж успешно говорих на семинар, за обмяна на опит с учители. По време на почивката забелязах жена с приятна външност, която ме гледаше ентусиазирано, доближи се до мен и похвали представянето ми. Тогава я разбрах – тя беше Студена жена-вампир. Скоро имахме банкет. Тя се настани до мен и продължи да ме хвали. Отново ми направи впечатление, че изглеждаше доста добре. Започнаха танците, поканих я да танцува няколко пъти подред. Когато отново за пореден път се приближих до нея, тя ми отказа, помоли за прошка, като каза, че иска да танцува с друг колега, и сама отиде да го покани. (Обърнете внимание на стереотипните маневри на Студените жени: различни жени, различни мъже, но маневрата е една и съща). След това тя предложи цялата компания да се прибере заедно. Тук обаче събрах малка група мъже и си тръгнахме от банкета малко по-рано от общата група. На следващия ден тя беше малко объркана. Извиних се и казах, че когато си тръгнахме, не можах да я намеря. Изпитах удовлетворението, че я разкрих малко по-рано.“

Четвърта история (мъжете също играят играта): „Влюбих се лудо в моя учител, докато посещавах курсове за обучение на учители. Не можах да скрия любовта си. Всички колеги виждаха това, въпреки че не го споделих с никого. Той се отнасяше към мен с голяма топлота и дружелюбност. И тогава един ден, когато бяхме сами, той каза, че днес е дежурен, но тъй като в институцията всичко е спокойно, ще напусне дежурството. Поканих го при мен в квартирата и Боже мой, нямате представа как ми се скара!“

 Това е добър пример, че в резултат на феминизацията на мъжете, те също започват да играят чисто женски сексуални игри!

Но да се върнем на нашата героиня от първия пример с 36 годишната жена.

Тя неохотно приела предложението на обожателя си. Сексуални контакти не се получи веднага. Изпитвала към него физическо отвращение. „Добър човек. Прави всичко за мен. Приятелите ми завиждат. А през нощта все едно съм в едно легло с жаба. Опитвах се да лежа далеч от него, така че, не дай си Боже, да не ме докосне.“

Шест месеца по-късно тя развила хипертония с чести кризи. Лечението нямало ефект. Интимните отношения почти спрели. Това продължило около пет години.  Всъщност появата на симптома (хипертонията) се явявало метафора за избягване на интимни отношения. Когато забременяла, хипертонията й изчезнала. Вече е имала друга причина да избягва интимността. Родило се дете. Памперси, безсънни нощи... Но когато детето, което било копие на нелюбимия й мъж, спирало да плаче нощем, се появявали отново описаните по-горе мании. Клиентката винаги била придружавана при прегледите от съпруга си, но той никога не влязъл в кабинета заедно с нея. Клиентката била против да се говори с него.

Интересно е да се отбележи, че клиентката успяла да заблуди психотерапевта, като в продължение на два-три месеца въобще не засягала в беседите сексуалните си проблеми. И разказала всичко едва когато получила настоятелно искане за разговор със съпруга й.

Как да разпознаем и неутрализираме Студената жена?

Може да бъде доста трудно да се идентифицира. Първите признаци на бъдеща Студена жена обикновено се виждат с наближаване на юношеската възраст.

Ерик Берн описва такива маневри под името „Пясъчен пай“. Момичето моли своя обожател да й направи пай с маслено тесто. Момчето изпълнява молбата й, като очаква от нея похвала, а може би и целувка, но вместо насърчение чува: „Уф, колко си мръсен!“ Но той е мръсен заради нейната провокация! Вампирът вече е разкъсван от вътрешни противоречия и не може да получи любов от партньор от противоположния пол. Тук се извършват скрити транзакции (виж фиг. 1).

По линия B - B момичето го моли да направи пай с маслено тесто. По линията Д-Р тя показва, че се възхищава на момчето. Но когато той изпълнява молбата й, вътрешният Родител на момичето, образуван от майката, напада обожателя (Р-Д): „Уф, колко си мръсен!“ Момичето получава нужното й „психологическо погалване“, черпейки енергия от момчето, като не отива към по-нататъшно задълбочаване на връзката и пропилява енергията, която е получила от „ужилването“ на детето, нанесено от нейния Родител. В резултат на това Детето остава неудовлетворено. Така доста често принципите и правилата побеждават чувствата и нуждите, но тази победа винаги е тактическа. Потребностите остават неудовлетворени. Рано или късно болестта ще се развие.

Ето още един пример, когато вече в ранните етапи вампиризмът, самият вампир си причинява вреда.

Пример: Клиентка на 37 години постъпила за лечение в тежко състояние споделя, че я безпокоят обсесивни мисли и сексуалните отношения със съпруга й са нарушени.

Тя е била възпитана в условия на повишена морална отговорност, където основните възпитателни думи са „трябва“ и „не може“, и е усвоила съответния морал.

Когато била на 15 години, харесала момче в училищна дискотека. Те прекарали цялата вечер заедно, а накрая той я изпратил до дома й. Преди да се сбогува, той се опитал да докосне гърдите й. Тя възмутено отхвърлила тези ласки, скарала се с него и се прибрала вкъщи. На следващия ден я заболяло сърцето и я отвели при лекар. Лекарят преслушал внимателно сърцето, изписал рецепти и казал, че няма нищо страшно. И наистина, след няколко дни всичко изчезнало.

Защо преминало всичко ли? Това, което момчето й трябвало да направи, го е направил лекарят („докоснал гърдите й“).

След този случай, момчето повече не се доближило до нея. Тя разказала на приятелки за бедата си. По-опитните обяснили, че след като е прекарала цялата вечер с него, е трябвало да е по-отстъпчива. Тогава връзката им щяла да продължи. Три месеца по-късно тя срещнала друго момче. След няколко дни ухажване тя му позволила да погали гърдите й, но когато той спуснал ръката си по-близо до корема, тя възмутено отхвърлила тези ласки и се скарала с момчето. На следващия ден се появила силна болка в горната част на корема. Трябвало да отиде отново на лекар. Лекарят направил повърхностна и дълбока палпация (оглед на коремната кухина с четка), казал, че няма нищо страшно и предписал подходящо лечение. След няколко дни всички симптоми изчезнали.

Защо преминало всичко ли? Това, което момчето е трябвало да направи, го е направил лекарят („докоснал я по корема“). И отново потребността била удовлетворена по легален начин!

По това време тя трябвало да отиде в друг град, за да постъпи в техникум. Престояло й  12 часово пътуване с влак. Била малко притеснена преди изпитите. Когато почувствала нужда да отиде до тоалетната се оказало, че е заета. Тя стояла и чакала обляна в студена пот, сякаш цяла вечност. Оттогава се появил страхът от дълги пътувания и това била причина да напусне обучението си, а впоследствие не пътувала никъде поради натрапливите си страхове. Но болестта претърпяла развитие…

Случаят манифестира някои признаци, по които може да се определи, че много преди директния секс, сме изправени пред бъдеща Студена жена. Често тези вампири изглеждат много секси. Те са готови да флиртуват. Кавалерите се навъртат известно време около тях. После изчезват и остава само един обожател, за когото женят неговата и собствената си мъка. Някои Студени жени имат толкова блокирана потребност от директен секс, че просто недоумяват, когато партньорът им започне да претендира за задълбочаване на сексуалните отношения. Трябва да се подчертае, че често когато е на публично място, Студената жена може да прегърне и целуне своя съпруг или приятел, да седне в скута му, да се гушка, така че другите да си помислят: „Какъв късметлия! И красива, и секси!” И само той знае, че цялата пара отива в свирнята!

За да неутрализира Студената жена, Ерик Бърн съветва съпрузите да се държат така, че да не се стига до скандал, защото при скандал Студената жена получава перверзно сексуално удовлетворение, изпивайки психологическите сокове на партньора си, без да му дава нещо в замяна.  В клиничната практика в много редки случаи съпругът на Студената жена контактува с психотерапевт. Това е една от причините поради които специалистът не може да подготви мъжа да се въздържа от интимност във всички случаи и да изчака момента, в който поради липсата на скандали жената остава сексуално неудовлетворена и в крайна сметка сама поема инициативата. Едва тогава може да възникне нов психологически брак, основан на взаимна любов и проявите на вампиризъм изчезват. Разбира се, идеалният вариант е, когато Студената жена осъзнае проблема си и се свърже с психотерапевт.

Митове на съвременната сексология

Митовете  възникват в съзнанието на хората под влияние на родителското възпитание и общественото мнение, медиите, масовата пропаганда, обществената практика и здравното образование.

Мит 1. Сексуалната студенина на жената е вариант на нормата

Научните източници дават следните данни: около 30% от жените страдат от полова студенина. Някои специалисти в областта на патологията дори посочват, че сексуалната студенина е една от нормите и съветват да се обясни на жените, че имат много други ценни качества – морални и психологически, които компенсират такъв малък недостатък. И за да не страда съпругът твърде много, те ги съветват да симулират оргазъм. До какво води това (симулацията на оргазъм)? – до най-тежката невроза. Жената винаги се чувства като изнасилена. Тя става раздразнителна, често изпада в истерия, плаче и скандализира при най-малък повод, превръщайки живота на съпруга, децата и колегите си в тотално мъчение.

Но и за нея не е по-добре. За околните скандалите все още са само епизоди, но тя живее в ада през цялото време или по-скоро в ада на душата си. Чувства се по-добре, когато изпусне парата в скандал. Но в крайна сметка тя губи работата си, чувства се като чужда в семейството, а многобройни болести стават нейни „приятели“. Не можеш да излъжеш мъжа си така. Данте е поставил такива жени в седмия кръг на ада, а за грешниците в прелюбодеяние отредил само втория.

Пример: След като изслушал исканията й, психотерапевт предложил на истерична пациентка, която се оплаквала от множество заболявания, засягащи почти всички органи и системи на тялото, да каже на съпруга си, че не изпитва нищо по време на интимност и всъщност симулира оргазъм, но тя категорично отказала: „Как да му кажа за това?! Все пак това продължава вече 16 години! Той няма да ми прости!“ Психотерапевтът се съгласил с нея, тъй като самият той не би простил. Точно в този момент той се почувствал като тиранин и изнасилвач.

Анализът на живота на жената разкрил следния факт, изтласкан от паметта. Преди да регистрира брака, тя влязла в сексуални отношения със съпруга си. И първото сближаване, въпреки че била девствена, й дало много дълбоко удовлетворение и подчертан оргазъм. Родителските програми обаче, за недопустимостта на сексуалните отношения извън рамките на законния брак веднага започнали да измъчват пациентката. Тя влизала в последващи сексуални контакти без за изпитва удоволствие. Бракът бил формализиран година по-късно, но нищо не се променило. Жената считала себе си за сексуално студена, ревността на съпруга й се струвала нелепа, но не можела да му обясни нищо.

Работата по случая обаче завършила успешно. За съжаление, това не винаги е така.

Клиничната практика и изучаването на научната литература доказват, че няма студени жени, има болни, чиято душевна топлина се използва за производство на лед. Хладилникът и нагревателят консумират една и съща енергия. Трябва да изключите хладилника на душата си и може би дори да го счупите, тогава нагревателят автоматично ще се включи. Тук психиатрите биха възразили. Отговорът е, да, има студени жени. Но тази студенина е симптом на тежко психично заболяване в последен стадий на развитие. Те не са студени, а безразлични към всичко, включително към сексуалния живот. И те нямат проблемите, които имат Студените жени, защото не се интересуват от абсолютно нищо.

Мит 2. От мъжа зависи да направи една жена гореща

Този мит няма нужда от разшифроване. Вече е ясно, че Студената жена е продукт на родителите си, а лекарят трябва да я лекува. Разбира се, ако съпругът може да направи това, чест и хвала за него, но ако не, тогава той не заслужава осъждане.

Една препоръка за начинаещите лекари-психотерапевти от мъжки пол. Не позволявайте на Студената жена да ви съблазни. Ако това се случи, вие просто ще играете друга роля в нейната игра и тя ще има право да каже на приятелите си: „Казах ви, че всички мъже са мръсни животни. Те искат гол секс. И този не е по-добър. Аз обаче го разбирам. Трябваше да видите жена му...”

И няма никакво значение, че сексът с лекар ще бъде удовлетворяващ. Промени в съдбата на пациента няма да настъпят, а ако настъпят, то ще бъде към по-лошо.

Пример: 55-годишна пациентка (Студена жена) със съпруг алкохолик. Било й много трудно да се живее с него (какво можел да направи с такава съпруга!), но когато той починал, тя се почувства още по-зле (ясно е защо – тя била лишена от секса под формата на скандали). Обърнала се към млад психотерапевт –  мъж на около 35 години. При първия преглед той влязъл в интимна връзка с нея и тя за първи път в живота си изпитала оргазъм. Естествено, такава връзка не можела да продължи дълго. Когато той спрял да общува с нея, тя развила тежка депресия.

Пример: Пациентка страдала от обсесивно-компулсивно разстройство. Психотерапевтът влязъл в сексуална връзка с нея. Когато връзката приключила, неврозата се влошила, но сега съдържанието на натрапчивите й мисли били отношенията й с лекаря.

Мит 3. Импотентността е разпространено разстройство

Да, наистина, проучвания на големи групи от мъжкото население показват, че около 30% от мъжете са недоволни от своята потентност.

Клиничната практика показва, че истинска импотентност няма. Да, има такива сериозни заболявания, при които мъжкото влечение към противоположния пол изчезва, но това не е импотентност, а безразличие към всичко, включително към сексуалния живот. Става дума  за онези (не смея да ги нарека болни) мъже, които запазват нормално, а понякога и повишено влечение към противоположния пол, но не успяват да го осъзнаят заради митовете, които им пълнят главите. В резултат на това животът им е лишен от радост и всякакви перспективи: „Аз съм импотентен и това е ужасно!“ Някои се опитват да се самоубият, а други дори успяват. Всъщност,  митовете за импотентността ги убиват. Други започват да пият, но това само влошава проблема. В края на краищата, който започне да бъде приятел с Бакхус, в крайна сметка може да напусне Венера.

Междувременно това не са импотентни хора, а „полови щангисти“, които не могат да вдигнат снаряд не защото им липсва сила, а защото са я изразходвали за постоянно мислене за липсата на сила. Това им пречи да изразят уникалните си сексуални способности. Мисълта „Аз съм импотентен“ им пречи да се съсредоточат върху всяка една дейност, не им дава възможност да развиват творческа активност, стопява успехите на професионалното поприще.  Попадат в порочен кръг.

Но тогава, когато успеят да се отърсят от бремето на митовете, мъжете са изненадани от себе си.

Пример:  Интелигентен 55-годишен мъж с оплаквания за импотентност. Живеел вече 31 години със Студената жена в постоянни скандали. През последната година те нямали никаква интимни отношения, но скандалите продължавали с още по-голяма сила. Известно е, че хората не могат да живеят без секс, а скандалът е аналог на секса. Той обаче не бил доволен от този вариант и потърсил експертна помощ. В резултат на психологическа работа над себе си той се развел със съпругата си и след известно време се оженил. Сексуалната му потентност се увеличила толкова много, че втората му съпруга, пълноценна сексуална жена, споделила с психотерапевта на шега, че може да бъде и по-малка.

Мит 4 (най-важният). Инициативата по време на сексуална близост трябва да принадлежи на мъжа

Този мит е напълно несъвместим с нашата природа и унищожава секса в корена му. Рисунката по-долу показва кривите на развитие на сексуалната възбуда при мъж (а) и жена (б).

Не е трудно да се заключи, че когато мъжът започне сексуална близост, той получава удовлетворение, а жената остава без нищо. Но и мъжът не е напълно доволен. В крайна сметка той не е удовлетворил жената и се чувства импотентен. Тогава отново попада в омагьосан кръг.

Какво се случва, ако една жена стане инициатор на сексуална интимност? Мъжът не очаква тя да прави секс. Той се занимава изцяло с бизнеса си. Тя го разсейва и се вълнува все повече. Накрая вълнението се предава и на мъжа. Заедно стигат до финала (фиг. 2).

Пример: Съпружеска двойка посетила консултация с оплакване за сексуална дисхармония. Съпругата се чувствала неудовлетворена, но не била Студена жена. Тя знаела от какво има нужда.

При анализ на отношенията между съпрузите се оказало, че успешните интимни отношения се развивали обикновено след скандали, които съпругата несъзнателно провокирала. Тогава съпругът ядосан отивал в друга стая. Тя, чувствайки се виновна, пристигала при него за да поиска прошка. Започвала да го гали, прегръща и после целува. Усещайки съпротива (това е нашето желание – да правим всичко обратно!), тя започвала да го гали по-интензивно. Възбуждала се. Той съответно омеквал и тъй като я обичал, нейното вълнение постепенно се пренасяло и върху него. След обсъждане на тази последователност на модела на тяхното общуване, двойката бързо стигнала до правилното заключение. Сексуалните отношения се подобрили и скандалите спрели.

Доста често обаче едно обяснение не е достатъчно. Виновни са същите митове, които седят здраво в главите на някои жени.

Пример: Съпруг и съпруга посетили психотерапевт с молба, да се помогне на съпруга за се освободи от  своята „мания“: той бил неудържимо привлечен от друга жена, дори напуснал семейството си. Когато започнал да има проблеми в работата и го понижили, той се разболял тежко (инфаркт) и страстта му го изоставила. Върнал се при жена си. Когато здравето и служебното му положение се възстановили, приятелката му го повикала отново… И той отново се преместил при нея. След втория инфаркт тя отново го експедирала при съпругата му. След известно време пак се почувствал по-добре и отново забегнал… При последното влизане в клиниката симптомите били свързани с неконтролирано повръщане. Ден преди изписването той поискал да бъде освободен за няколко часа, за да уреди неотложни въпроси. След половин час, в уреченото време за изписване съпругата му пристигнала в кабинета. Психотерапевтът я уведомил, че е освободил клиента няколко часа по-рано поради „неотложна работа“. „Вие сте наивен човек! Той отново отиде при нея“. И тя се оказа права.

Дълго време съпругата не могла да разбере защо съпругът й е привлечен от тази жена. В края на краищата и по външен вид, и по духовно развитие, и по социален статус, и по доходи съпругата далеч превъзхождала своята съперничка. Психотерапевтът й предложил да се опитат да разберат какво прави съперницата й, което тя не прави, и да го направи. Тогава съпругата реагирала: „Няма начин! Аз да не съм някаква проститутка? Знаете ли какво прави тя? Щом той се появи на прага, тя съблича всичките си дрехи, хвърля се на врата му и започва да го целува!“

Този случай илюстрира защо високонравствените съпруги стават жертва на изневери? Но нравствено ли е съпругата да не може да покаже, че обича съпруга си в продължение на много години брачен живот? Кой е най-лесният начин да направи това? Изводът е, бъдете активни в секса. Може би тогава съпругът няма да помисли да излезе навън.

Следва да се отбележи, че някои проститутки успешно „лекуват“ импотентността. Да, сексуалните отношения с тях са нормални. Но когато мъжът отиде при своята кралица, той може да не успее. В крайна сметка импотентността, за която става дума е признак на невроза. И неврозата не се намира на „долните етажи“. Трябва да се лекува психиката.

Пример: 25-годишен мъж, учител по рисуване посещава терапевтичен кабинет за консултация в състояние на дълбока депресия и с мисли за самоубийство. Той разказва, че преди две години, при опит за сексуално сближаване с приятелката си е претърпял фиаско. Оттогава няма мир в душата си. Каквото и да прави, той винаги мисли за своята непълноценност. И въпреки че самата партньорка приела този факт спокойно, той спрял да общува с нея, за да „не съсипе живота й“. Известно време тя се опитвала да продължи приятелството, но той я отхвърлял. Освен това той загубил интерес към работата. Учениците вдигали шум, а творческата му отдаденост не получавала признание.

Терапевтът предположил, че най-важното нещо за мъжа е работата и се споразумели с пациента засега да не се занимават със сексуалните му проблеми. В процеса на терапия пациентът усвоил психологически техники, започнал да преподава уроците по увлекателен начин и се върнал към творческата си дейност. През нощта започнали да се появяват спонтанни ерекции (при това без да има жена край себе си). Терапевтът предложил да изчака още малко, докато развие силна любов към някого. Но роднините му мислили и постъпили различно. Те въвлекли в „лечението“ му проститутка. Сексът наистина станал по-добър. Но това не решило проблема му. По отношение на останалите си качества проститутката не му подхождала за съпруга. В резултат пациентът не смеел да се сближава с други жени, защото се страхувал от срив. Страхът останал. Тя, осъзнавайки зависимостта му от нея, се държала все по-зле и по-зле. Накрая трябвало да я зареже. Нещата не вървели добре и в работата. В резултат на неадекватната външна намеса на родителското семейство всичко трябвало да започне отначало.

Докато са живи у младите хора усвоените от родителите програми за задължения и забрани, опитите им да се държат без задръжки в секса никога не са успешни. Спонтанното поведение, отразяващо нуждите на момента, а не родителските програми и моралните догми, се формира по време на постоянна психологическа работа върху себе си в групи за обучение. Тогава тази свобода автоматично се проявява в интимността. Ерик Бърн отбелязва, че успешният секс прави човек спокоен и уверен в бизнеса и социалния живот. В крайна сметка, каквото и да се говори, ние сме агресори, хищници. И е най-добре тази агресия да бъде обезвредена в „битките“ с Венера, а не в трамвайно-тролейбусни конфликти.

Мит 5. Нормата за секс е два пъти седмично от три до пет минути.

Повечето ръководства и инструкции указват, че може да има индивидуални различия, но в крайна сметка след известно време на бурна любов се установява някаква норма. Така че този стереотип бавно се насажда сред населението.

Ето една хипотеза за произхода на тази норма. Тази норма е родена под влиянието на мита, че сексуалната близост трябва да бъде инициирана от мъжът. Наистина, с този подход няма да можете да го правите за повече от пет минути и няма да искате да го правите повече от два пъти. (И два пъти това е крайно необходимо, особено за мъжа, защото при еякулация излиза секретът на простатната жлеза. Установено е, че най-добрата профилактика на простатит и тумори на простатата е активният полов живот.) Ето един пример.

Оженили се Пепеляшка и Вечният принц (и двамата са персонажи на вампири). Вечният принц неуспешно се опитал да направи кариера, а Пепеляшка му помагала, доколкото може. Как му помагала? Тя поела цялата домакинска работа. Три години нямали деца, но що се отнася до секса, всичко беше блестящо. И често, и за дълго време, и с високо качество. Но след това дошли децата и помагането на Пепеляшка се забатачило. Вечният принц започнал да има проблеми в службата си. Единствената радост оставал сексът, където той продължавал да се чувства като герой. Работата била в това, че сега тя свършвала безкрайните си задачи много късно и той я чакал в леглото с часове в състояние на възбуда. Ето, тя вече е загасила светлината в кухнята, вече е влязла в банята, вече влиза в стаята. О, не, върнала се е в кухнята и отново светва лампата. Гаси светлината. Влиза в стаята. Сяда на леглото. Наглася часовника. Е, най-накрая е легнала. Той започва внимателно да я прегръща и целува (ласки от първи порядък), след това гали гърдите й (ласки от втори порядък), но това не е толкова просто. Тя си е легнала не гола, както преди, а с тясна нощница.

Вечният принц пристъпва към третия рубеж – ласки от трети порядък – ръката му вече е между нейните бедра. Но, тя няма да го пусне повече. Той обаче й позволява всичко. Тя гали най-интимните части на тялото му. Но ласките стават все по-слаби и Пепеляшка заспива, не, направо пропада в сън. След няколко секунди той потръпва и започва отново да я гали.

Накрая пристъпват към самия секс. Продължава пет-седем минути. Физически той е доволен, но психологически не е. Пепеляшка не е имала оргазъм. Чувства се като изнасилвач. Преди това той можеше да прави секс до един час, особено ако беше вторият път същата нощ. Започват да възникват епизоди, когато той вече не може да я гали, тъй като възбудата му достига голяма сила и близостта в такива случаи продължава не повече от една минута.

Той започва да се чувства като импотентен. Животът е загубил всякакъв смисъл: няма кариера, няма секс. Това, което го спасява от самоубийство, е знанието, че тези разстройства са функционални. От суициден опит е спасен, но започна да се разболява. Не може да каже на жена си за болестта. Тя обаче започва да се грижи за него, слага го в леглото. Следват лекарства, лосиони, компреси и разбира се, отбиване от секс. Той също е обиден, че Пепеляшка не проявява инициатива в интимните отношения. Между другото, тя не изразява никакви оплаквания относно сексуалния си живот, но знае, че преди това беше съвсем различно. Вечният принц имаше сексуален опит. Имаше с какво да се сравнява и никога не беше срещал по-сексуално привлекателна жена от жена си. Опитва се да подреди нещата, но тя избягва разговорите на тази тема. Освен това тя никога не се оплака от здравето си.

След поредната интимност той се закле, че повече няма да проявява инициатива, но два дни му бяха достатъчни (все пак сексуалният му тонус беше висок). Така установиха норма – два пъти седмично по три-пет минути.

Когато Вечният принц пристига за консултация при психотерапевт и дума не отронва за своя проблем. Шансовете бяха малки, но след като усвои умения за общуване, той можеше да успее. След известно време Вечният принц довежда и Пепеляшка на консултация, и тя разказва нещо подобно:

„Много обичах и обичам съпруга си. Дори не мога да си представя, че би имало друг мъж до мен. Но семейството се разрасна и домакинската работа се увеличи. Опитах се да освободя съпруга си от тях. Много се притеснявах, че няма късмет в работата. Започнах да не спя достатъчно. Лягах си много уморена. Децата растяха и не исках да стават свидетели на нашата близост или дори да чуват нещо. Освен това познавах темперамента на съпруга си. Спомням си как беше, когато бяхме млади. Беше лудост и пълно щастие, но тогава по някаква причина винаги очаквах инициатива от него. Когато той се обърна и заспа, аз легнах и тихо плаках. Съпругът ми започна да получава сексуални сривове и за да не го разстройвам, казах, че се чувствам добре. Не, не съм изневерила. Наистина си прекарвах добре с него, но, разбира се, не толкова, колкото преди. Аз самата не разбирам защо избягвах да говоря на тази тема. Тогава започнаха болестите. Никога не съм говорила за тях, за да не го разстроя.“

Още няколко думи за нормата

Някои трудове по сексология показват колко еякулации може да има един мъж. И след това уж се развива пълна импотентност и никакво лечение не може да помогне. Ами ако някой впечатлителен човек започне да брои? Такива случаи са описани в научната литература. Тогава той отброява необходимия брой оргазми и след това се развива „импотентност“ – резултат от самовнушение.

Битува мнение, че след 45-50 години потентността започва да пада, спонтанната ерекция не настъпва и е необходимо механично стимулиране на пениса, а ако след 70 години няма потентност, това е норма. Това обаче се дължи на пълната отпадналост, а не на възрастта. Желанието и влечението към противоположния пол също изчезват. Няма проблем! Следователно, ако има привличане, тогава няма импотентност. Необходима е корекция. Ето  един виц. Един френски аристократ на 102 години, влизайки в банята, открил млада, привлекателна жена да се къпе в нея и възкликнал: "Къде са моите 80 години!"

Мнозина вярват, че сексуалните нужди на жената изчезват по време на периода на инволюция. И това е друга легенда. Нека помислим: преди инволюционния период хормоналната активност се разпространява на два фронта: детероден и сексуален. Хормоналната активност наистина намалява с възрастта, а детеродната функция изчезва, докато сексуалната функция се дължи на много повече хормони. След 45 е подходящото време за секс: децата са пораснали, няма заплаха от бременност, финансовото състояние не е лошо, а след пенсиониране няма нужда да се ходи на работа.

Така че, баби, не се закачайте за внуците си. Вашето време не е изтекло, напротив току що дойде!

Мит 6. Какво трябва и какво не трябва да се прави в интимните отношения

Известно е (по Ерик Бърн), че във всеки от нас живеят трима души: Родител, Възрастен и Дете. Когато двама души си легнат, те всъщност са шестима. Е,  какво може да е добро, когато Родителят ви прошепне, че не можете да направите това, но това е възможно. Така че го изкарайте от спалнята. Поверете на Възрастния да пази вратата, а Детето ще разбере кое е възможно и кое не.

Как да възпитаме студена жена?

Това е много лесно. Най-добре е да се говори на момичетата за мъжете като животни и особено за интимните отношения, които водят до бременност. Втълпявайте им по всякакъв повод: „Всички мъже са мръсни животни, те искат само гол секс. А след това той ще те напусне!“ Спомнете си цитата от известната опера: „Не го целувайте преди сватбата!“ Има достатъчно конкретни примери, потвърждаващи тези положения в реалния живот и в произведенията на художествената литература. Не е необходимо да говорите на тази тема с дъщеря си.

Освен това дъщерята може да види неуважителното отношение на майката към бащата и чрез механизми за идентификация да го прехвърли на всички мъже. В семейства, в които бащата пие, прави скандали, тормози майката и бие децата, също може да се възпита Студена жена.

Мнозина може да възразят: „Процентът на неблагополучните семейства е много по-голям от процента на Студените жени.“ Отговорът е: природата на сексуалното влечение е такава, че често се оказва по-силна от всички родителски забрани. Но тогава наклонът може да отиде в обратната посока – към сексуална безразборност. Помните ли желанието на човека да направи обратното? Възпитанието винаги ще има някакъв ефект. Няма неутрални въздействия!

Студената жена често е възпитавана в „интелектуално аристократични семейства“. „Ние, дъще, не успяхме. Гледай да не пропуснеш. Учи се добре, не мисли за момчета. Само тогава те очаква голямо бъдеще“. Момичето добре усвоява тези послания. Учи в музикално училище, балетен клуб, арт ателие, изучава чужд език, посещава школа за красота. Вечер чете романи за ярката съдба на герои и героини. Един от героите на книгата става първообраз на бъдещия й съпруг. Тя е прилежна и по време на часовете в кръжоците тя често получава специалното внимание от ръководителя. Съучениците й изглеждат като кученца. Тя чака своя герой и... така не придобива необходимия сексуален опит.

Теоретични бележки:

Понятието „сексуални отношения” има тясно и широко значение. Тесният смисъл се свързва с раждането на деца и получаването на сексуално удовлетворение. В широк смисъл това е най-общо връзката между мъж и жена. Когато например  учителят изнася лекция, той не играе половата си роля. На негово място може да има жена. Но когато същият учител покани една жена на танц, отваря й вратата, помага й да носи тежки чанти, тогава можем да говорим за полов живот в широкия смисъл на думата. Същевременно се разкриват личностните качества на мъжа като човек и характеристиките му като личност.

В този контекст сексуалното възпитание трябва да се провежда от ранна детска възраст, т.е. момичето трябва да бъде възпитавано като жена, а момчето като мъж. В крайна сметка няма по-лошо същество от средния пол! Освен това сексуалното възпитание трябва да се провежда от ранна детска възраст. До петгодишна възраст половата идентификация е ясно оформена. Момчето се разпознава като момче, а момичето като момиче. Тогава трябва да се оформят половите отношения в широкия смисъл на думата. По това време момчето трябва да може да пусне приятелката си напред, да й носи раницата или куфарчето, да я почерпи с ябълка и т.н. Предстои им да вървят хванати за ръце. В юношеството те вече ще ходят ръка за ръка. Тогава ще започнат прегръдките и целувките.

Ако едно момиче прескочи всички тези етапи чрез четене на романи и самоусъвършенстване, таейки в дълбините на душата си страха от противоположния пол, възпитан от родителите й, а същевременно изпитвайки естествено влечение към него, тогава, когато се омъжи, тя веднага ще трябва да разбере половите отношения в тесния смисъл на думата и тогава тя няма да изпита нищо друго освен ужас. Първата интимност ще засили негативното отношение към мъжете, възпитано от родителите. Така започва бързото изкачване към нещастието. 

(превод от руски_Литвак)

 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА АЛКОХОЛИКА

 

Темата е изтъркана, но човешката природа е такава, че колкото повече му се забранява, толкова повече иска да прави точно това. Изглежда, че можем да разберем този проблем само ако разберем ползите от алкохола.

Психологически човек се стреми към щастие. В емоционален план състоянието на щастие е придружено от положителни емоции. Имаме две базови положителни емоции: интерес и радост. Емоцията на интерес възниква в процеса на творческа работа. Емоцията на радост се проявява в два случая: в творчеството и в любовта. Затова винаги си пожелаваме успех в работата и щастие в личния живот.

В биохимичен план състоянието на интерес е придружено с освобождаване на ендорфини в кръвта – вещества, чиято химична структура и психологически и физиологични ефекти наподобяват ефектите на морфина. Ето защо, когато човек се интересува, той не боледува, храни се умерено и не иска да пие алкохол. Всеки знае, че наркоманите не пият алкохол. Когато се появи емоцията на радост, алкохолът се освобождава в кръвта. В този момент човекът става малко глупав и спира да работи. При наличието на алкохол процесите на възстановяване протичат най-бързо.

Ако животът на човек е безинтересен и безрадостен, той ще се разболее или ще започне да приема алкохол или наркотици, и ще се разболее по-късно. Между другото, нивото на алкохолизъм през XX век се е увеличило с 40,6 пъти, а нивото на неврозите с 40,4 пъти. Сходството на числата не е случайно. Лесно е да се стигне до извода, че борбата с алкохолизма и наркоманията не трябва да се забранява, а да се извършва чрез учене да живеем творчески живот. Тогава ще има успех, което означава, че нивото на ендорфини и алкохол в тялото винаги ще бъде повишено.

Нека проследим действията на Алкохолика.

Един алкохолик обикновено има няколко донора. Това са Преследвач, Избавител, Покровител и Доставчик. Всеки от тези донори извлича определена полза от Алкохолика и с това поддържа жив порока.

Преследвачът най-често е съпругата на Алкохолика. Обикновено тя е малко по-възрастна от съпруга си, по-властна, често стои под него в социалната стълбица, но най-важното е, че е жена със силна родителска позиция. Като цяло съпругата е майка на Алкохолика. Всъщност тя не толкова се омъжва, колкото взема дете за отглеждане. Ето защо, въпреки всичкото зло, което Алкохоликът носи на такава жена, тя не го напуска. В края на краищата, по правило майката не изоставя дефектното си дете!

Избавителят най-често е лекар-нарколог (психотерапевт), който лекува пациент (клиент) с този порок. В типичния случай Преследвачът води Алкохолика при Избавителя. Последният прекратява препиването на алкохолика и укрепва здравето му. Алкохоликът не пие няколко месеца. Всички се радват, а след това той отново е намерен в канавката. Той пие известно време, след това отново иска прошка, отново се лекува, не пие отново известно време и т.н. След това настъпва деградация и алкохолна психоза или в нетрезво състояние алкохоликът извършва престъпление, отива в затвора, след това напуска затвора и т.н.

Покровителят се предлага в два типа. Първият е майката на Алкохолика. Тя съчувства на сина си, тъй като „той има неуспешна жена, която се отнася зле с него. Как да не пиеш при такава жена!“ Понякога тя се превръща в агитатор: „Пийни едно, сине. Отпусни се!“ Вторият тип са хора, които „разбират“ алкохолните разговори и могат да дадат пари на заем на алкохолика, въпреки че знаят, че той никога няма да ги върне. Алкохоликът ги смята за добри хора.

Доставчикът играе специална роля в живота на Алкохолика по време на „сухите периоди“ Това е човек, от когото може да се получи алкохол, обикновено срещу пари, по-рядко – на кредит, но Алкохоликът винаги му връща дълга.

Трудността при оказването на помощ на такива донори се състои в това, че почти всички те имат една или друга, понякога несъзнателна, полза от това, че Алкохолът пие, въпреки че в същото време проявява своя вампиризъм –  изсмуква психологическите сокове от тях.

Каква полза има Преследвача? Преследвачът всъщност се интересува Алкохоликът да продължи да пие, защото ако спре да пие, той ще напусне Преследвача. Нека си припомним, че на социалната стълбица Алкохоликът често стои по-високо от Преследвача.

Пример: В клиника за лекуване постъпва един Алкохолик, лекар по професия, от професорско семейство.  По време на престоя си в болницата се запознава и сближава с медицинска сестра, самотна жена, която участвала активно в лечението му. Тъй като по това време първата му жена го била напуснала, той се жени за тази медицинска сестра. Сривовете с напиването му рязко се ограничили – повтаряли се веднъж или два пъти в годината, последвани от ремисия. След напускането на клиниката в продължение на пет години не бил опитвал алкохол. След това той я напуснал.

Феноменално е, че често съпругите несъзнателно, допринасят за неуспеха на лечението.

Пример: За лечение в клиниката постъпил известен поет. От шест години не бил творил нищо. Съпругата му страдала с него и го водела на лекари без особен успех. Накрая стигнал до специализирана клиниката. Тук успели да помогнат. Веднага след освобождаването си той започва да работи активно върху творбите си. Обещали му да ги публикуват и да платят добър хонорар. Започнал да се прибира радостен. Съпругата му обаче го заподозряла в пиене, молела го „дъхни ми“, преследвала го и т.н. Около две седмици след лечението, в състояние на възбуда, но абсолютно трезвен, той посетил отново клиниката заедно с жена си с думите: „Оставете тази лисица! Ако това продължи, пак ще се напия.” Резултатът от лечението се оказа траен. Той преустановил пиенето, но жена му не престанала с провокациите. В крайна сметка той я напуснал.

Каква полза има Избавителя?  Освен че получава заплащане за своята работа, по-важна е психологическата му полза. Тя се крие във факта, че слушайки оплаквания за неуспешния живот на Алкохолика и често имайки още по-сложни проблеми (често екипът на нарколозите се формира от неуспешни лекари), Избавителят се чувства на върха. Освен това, по време на разговора с Алкохолика, Избавителят изпитва известен „кайф“. В този момент той е в позицията на Родител! Прави забележки. Поучава. Убеден е, че превъзхожда Алкохолика. Защо се случва това? Защото Алкохоликът, когато отива на лекар, е в позицията на Дете и моли (понякога унизително) за помощ. А енергията му е в детската му позиция. Така се оказва, че в първите етапи Алкохоликът храни Избавителя, т.е. тук имаме работа с психологически вампиризъм.

Как се обяснява в любов един алкохолик?

Първо, опитайте се да отговорите на този тест, ако все още не сте уредили личния си живот! Ето три въпроса, три признания за любов. Направете един избор – кое обяснение ви харесва най-много?

1. „Обичам те! Без теб ще пропадна. След като те опознах, разбрах, че светът е прекрасен. Ти озари тъмната ми душа! Омъжи се за мен!"

2. „Обичам те. Ще ти свалям звезди от небето. Омъжи се за мен!" (В същото време той ви обсипва с цветя, прави подаръци, задоволява всичките ви желания.)

3. „Обичам те. Всичко в света е толкова сложно и трудно. Като се подкрепяме един друг, бихме могли да преминем през живота заедно. Омъжи се за мен!"

Резултатите от тази анкета показват, че повечето от жените, които са се омъжили за алкохолици, предпочитат първите два варианта. Това е гаранция, че ще се омъжат отново за Алкохолици, ако не променят социогена си. Така че проблемът не е толкова прост, колкото изглежда.

Каква полза има Покровителя?  Покровителят също е заинтересован Алкохолика да продължи да пие. Да не забравяме, че често Покровител е майката на пациента.

Ако Алкохоликът спре да пие, дали ще посети майка си? Разбира се, че не!

Ползата на Покровителя от втория тип е по-завоалирана и по-осезаема в материално отношение. Факт е, че сред алкохолиците има много способни и умели хора, които заемат видно обществено положение – често са културтрегери. И когато Покровителят се нуждае от услугите на Алкохолик, можете да сте сигурни, че той ще ги получи първи, безплатно или на минимална цена. Така че, в допълнение към психологическата полза, която се състои в това, че покровителите се считат за добри хора от алкохолиците, те имат добра материална компенсация с печалба, която понякога достига 1000%. Трябва да не се забравя, че Покровител, който дава пари на заем на Алкохолик без надежда за връщане, не осъзнава, че получава ползи от общуването си с Алкохолика, както майката на Алкохолика не осъзнава, че допринася за смъртта на сина си.

И Преследвачът, и Избавителят, и Покровителя не знаят какво правят, те не разбират, че Алкохоликът се превръща в ценна фигура за тях като обект на преследване, спасяване или покровителство. Отначало и трите роли се играят от съпругата, която му чете лекция (Преследвач), среща го на входа, за да го предпази от пиене (Избавител) и слага пияния мъж в леглото (Покровител). След това постепенно се появяват другите лица. И всеки играе само една роля в тази трагедия на взаимен вампиризъм.

Така в крайна сметка и Преследвачът, и Избавителят, и Покровителят се превръщат в психолози-аматьори и жертви в тази сложна и трагична игра. Само един от донорите –  Доставчик е професионалист, който има само материални ползи от всичко това. Той заслужава морално и социално осъждане. Първите трима, както и Алкохоликът, имат нужда от психологическа помощ.

Разпознаване и неутрализиране на Алкохолика. Въпросът не е толкова прост, колкото изглежда. Например, съпруга води съпругът си на медицински преглед.  Бракът им е само на шест месеца. Тя далеч не е момиче, а висококвалифициран реаниматор и има добър житейски опит. И въпреки това тя не подозира, че бъдещият й съпруг е алкохолик. „Ако знаех това, нямаше да го срещна (оказва се, че веднъж тя вече е била омъжена за алкохолик). И сега се налага да го запазя като личност. Той ми е скъп. Не искам да пропадне, но като пие става непоносим. Може би аз съм си виновна – ядосвам се, ругая, ставам невъздържана. Когато е трезвен винаги е напрегнат и пие от страх да не го изоставя. Но когато се срещнахме, той изобщо не слагаше капка в устата си!“ Ето един от знаците. Не е абсолютен, но трябва да се има предвид. Разбира се, има хора, които изобщо не пият. И това е норма! Те или не посещават компании, където пият, или веднага съобщават, когато попаднат в такава компания, а ако ги накарат да пият, те спокойно стават и си тръгват.

Алкохолик, който се е лекувал от нарколог добре знае, че не трябва да пие, но когато трябва да се въздържа от пиене, той изпитва силен стрес, защото се смята за непълноценен човек – не може да пие „като всички останали“. (Правилото е известно: Алкохолик веднъж – алкохолик завинаги). И той макар и трудно, все пак се въздържа да пие по всички поводи в живота. Има алкохолици, които продължават да пият, но запазват контрол върху ситуацията. И ако попаднат в значима за тях компания, където пиенето на алкохол се осъжда, те няма да пият.

Пример: За ролята на компанията говори следния случай. Алкохолик е издигнат за ръководител на колектив, в който не е прието да се употребява алкохол. Отначало той се въздържал от пиене. Носели се слухове, че пиел на други места. Няколко години по-късно настъпила смяна на кадрите. На тяхно място били наети  пиячи. И след това започнала редовната употреба на работното място. Обратното също е валидно – мъжете например са склонни да не пият, ако знаят че жената, която обичат и която все още не са постигнали, осъжда употребата на алкохол; 

Алкохолик, който не пие алкохол, може да бъде разпознат по психологически характеристики. За него са характерни прекомерно раболепие, готовност да изпълни всяка прищявка, преданост, която не познава граници, форми на декларация за любов и привързаност. Тъй като алкохолиците се държат като деца, те неволно се привързват към своите ръководители и след това, когато започнат да „пакостят“, началниците им не могат да ги оставят. Освен това, когато са трезви, изглежда, че няма по-добър човек от тях!

Признаци за разпознаване на алкохолиците от хората, които пият, но не са алкохолици?

Ако човек пие веднъж седмично или по-често, той трябва да бъде заподозрян в алкохолизъм, т.е., той не може без алкохол. Това се дължи на метаболитните процеси в тялото и скоростта, с която алкохолът се елиминира от него. Подозрително е, ако при един алкохолен инцидент човек изпие повече от половин литър концентрат и не се напие. Този, който не е алкохолик, просто не е в състояние да приеме толкова много и да остане трезвен. Способността да се напиете до степен на наркотично състояние, тоест до безчувственост, до „поза на труп“, също е един от признаците на алкохолизъм. Пиещият рядко не успява да се напие толкова много, дори ако пие много алкохол. Защитата му ще заработи – рефлексът за повръщане, който при Алкохолика е загубен.

Друг признак е водещата роля на Алкохолика при ритуала. В компания Алкохоликът често се опитва да „ръководи кръга“, тоест да обявява тостове все по-често. И когато компанията се разпадне на отделни групи, той ще се мести от група в група и ще предлага „местни“ тостове, което доста бързо ще доведе до факта, че той ще достигне до наркотичен стадия на опиянение. Тогава в най-добрия случай ще преспи цялото време някъде в ъгъла, а в най-лошия ще започне да буйства. На следващия ден ще бъде трудно да си спомня как се е държал вечерта.

Никой никога не се е опитвал да неутрализира началник-алкохолик и вероятно няма да се опита. Подчинените му дори ще се възползват от тази слабост, защото организирането на добро питие е най-лесният начин да спечелите благоволението му (в тази ситуация той е донор). Неговото бъдеще обаче е предсказуемо – на някакъв етап, когато започне интелектуалният спад, той просто ще бъде уволнен от работа и ще стане вампир в семейството си.

Неутрализиране на Алкохолика в подчинения и Алкохолика в семейството.

Доказано е, че добре познатите методи на борба – „сух режим“ и „всички видове забрани“ нямат ефект. Антиалкохолните клубове, където самите Алкохолици са Преследвачи, също не са решение. Когато няма кого да преследват, членовете им започват да пият сами. Най-правилното нещо, особено в ранните етапи, когато няма деградация на личността и синдром на махмурлук, е да се реши въпросът радикално: да се научи Алкохолика да получи интерес към работата и радост от любовта. Тогава тялото ще има достатъчно собствен алкохол и нуждата от пиене ще изчезне от само себе си.

Особено е важно да се провежда антиалкохолна работа с членовете на семейството на пиещия. Ако съпругата не се включи в тази работа, тя може да провокира съпруга с поведението си („Той не трябва, така че не пие! Но ние можем!“). По правило това води до тежък срив при тези, които се опитват да се откажат да пият. Ако в психологическата работа участва само съпругата, тогава тя, като правило, напуска съпруга си. Тя приема, че има по-благородни цели в живота от това да се посветиш на деградиращ човек и да станеш свидетел на неговата и собствената си деградация.

Нужни ли са някакви репресивни мерки? Препоръчително е да се избягват или поне да се минимизират.

Ръководителите могат да използват редица техники, така че да улеснят живота си, когато работят с подчинен алкохолик. Първо, необходимо е напълно да се изключи общуването по линия на психологическото насърчаване. Какво означава това? Не трябва да се провеждат възпитателни беседи за опасностите от алкохола, срам, да се апелира към съвестта и след това да се прощава.

Пример: Млад лекар, на около 28 години, пристига да учи във факултет за повишаване на квалификацията на лекари. Не се явява на занятия, по три дни пие в общежитието и попада в окото на охраната. Последва изгонване. Преди да си тръгне, студентът е умолявал, казвал, че много трудно е получил достъп до факултета, призовавал за милост, обвинявал в жестокост, твърдейки, че с това ще съсипе бъдещия му живот. В отговор на обвиненията са му задали въпроса: „Щяхте ли да бъдете изключен, ако се бяхте явили на занятия и бяхте учили правилно?“ Без да отговори той си тръгнал.

Две години по-късно същият се върнал във факултета и този път учил сериозно. Преди да тръгне обратно поискал разговор, като благодарил за изгонването преди няколко години: „Тогава за първи път в живота ми не ми се размина с пиенето. Преди това, разбира се, също имах проблеми, но едва след много цикли на прошка и сривове, аз напусках хората. Вие във факултета обаче действахте толкова бързо и енергично! Замислих се и за първи път осъзнах, че трябва да поема отговорност за действията си.”

С други думи, в условията на семейните отношения членовете трябва да са непреклонни. Разбира се, че е по-добре човек въобще да не се жени за Алкохолик. Но ако това вече се е случило, трябва да се приложи сепарация. Сепарацията е психологическа техника за прекъсване на брачна връзка без развод. Това може да бъде отрезвяващо. Продължителността на раздялата трябва да се определя индивидуално, но ако след втория алкохолен инцидент не сте решили да се разведете, следващата сепарация трябва да бъде два пъти по-дълга.

Това трябва да знаят особено младите хора, които планират да имат деца. Факт е, че генетичното здраве зависи от мъжете. При момичетата всички яйцеклетки се оформят в пренаталния период и всяка вреда, всяка болест може да причини промени в нейния наследствен апарат. Скоростта на узряване на сперматозоидите е около два месеца. Следователно, ако нищо сериозно не се е случило с мъжа по отношение на здравето в продължение на два месеца, тогава сперматозоидите му най-вероятно ще бъде пълноценни. В резултат на това детето ще бъде здраво, дори ако не всичко е благополучно в наследствения апарат на яйцеклетката на жената.

Разказите на някои жени, че живеят с алкохолици, защото децата им имат нужда от баща, също не са сериозни. Децата наистина имат нужда от баща, но от татко! Каква полза от Алкохолика като баща? Какво може да възпита той? Всъщност жените се страхуват от самотата или се страхуват да не загубят „ползите“, които имат, намиращи се в брак с Алкохолика. Но когато живееш с Алкохолик и си жертва на неговия вампиризъм, губиш шанса да уредиш съдбата си. Животът минава покрай теб.

Как да създадем и възпитаме Алкохолик? Това се прави много просто. Първо, препоръчително е самите родители да пият редовно и в достатъчно количество, докато настаняват детето на масата и наливат сок в чашата му. Така детето участва във всички алкохолни разговори, владее ритуала на угощението и в един момент иска и на него да налеят. Тогава родителите казват: „Твърде рано е да пиеш. Малък си още!“ Именно тази фраза има решаващо влияние върху процеса на формиране психиката на Алкохолика.  

Напразно много родители казват, че децата са непослушни. Децата са много послушни, но родителите не винаги разбират какви инструкции дават на детето си. Чуйте фразата: „Рано ти е да пиеш!“ Истинското съдържание на тази реплика е обаче: „Ще дойде време и ще трябва да пиеш!“ Така детето тълкува казаното и впоследствие започва да експериментира. Опитва да пие, когато е на 10 години. Тогава го пребиват. Аха, значи още е рано! На 12 години – нов опит.  Пак го пребиват! Но малко по-късно идва моментът... И още нещо, трябва да се подчертае, че бъдещите алкохолици в детството и юношеството играят игра, която може да се нарече „Релакс“.  При нея участват същите персонажи на донори както при Алкохолика: Учителят е Преследвач, родителят е Избавител, бабата (дядото) е Покровител, дете (група връстници) с абнормно поведение – Доставчик.  Основното при тази схема е детето да свикне да живее за собствено удоволствие без творчески усилия. Щом порасне, бързо намира лесен начин за удоволствие – пиенето.

Защо жените обичат алкохолиците? Ще разберем как да се борим с това зло, само ако знаем каква полза носи алкохолът. Трябва да се съгласим, че алкохолът е добър антидепресант, предизвиквайки приповдигнато настроение. И ако научим хората как да си набавят това приповдигнато настроение по друг начин, човек вече няма да има нужда да приема алкохол. Трябва човек да се научи на това, т.е. да се научи да работи, за да има значителни успехи и за да може в любовта да постигне своето удоволствие и удовлетворение. Всеки човек се стреми към щастие и в момента, когато човек е щастлив, в кръвта му се отделят алкохол и морфин (ендорфини). Морфин – при творческа работа, алкохол – при постигане на успех. Така човешкото тяло може да се разглежда като един вид фабрика, чиято основна цел е производството на морфин и алкохол. Освен това, емпирично е доказано, че най-добрата борба с алкохолизма се води чрез създаване на  условия за творчески труд на човек и обучение как да успее в любовта.

Освен това, в работна среда отговорността за разпространението на алкохолизма е на ръководителите, които не могат да създадат подходящи условия за творческа работа. Така че, ако работата е монотонна, тогава е необходимо да се отворят клубове по интереси в предприятията, да се създадат групи за психологическо обучение и т.н. Човекът ще се интересува от работа и ще има много морфин в кръвта, което ще го защити от много заболявания. В същото време наркозависимият определено ще постига някакъв успех и тогава от време на време тялото ще освобождава малки дози алкохол в кръвта.

Водят се какви ли не разговори за щастието и смисъла на живота, и всичко се свежда до извода, че на щастлив човек никога не би му хрумнало да пие алкохол или да взема наркотици, не защото е забранено, а защото няма такива нужда. С други думи,  няма нужда да се забранява пиенето и да се плашат хората с последствията от пиенето на алкохол, защото това ще доведе до увеличаване на консумацията на алкохол. Но тъй като цялата пропаганда обикновено е базирана на сплашване, на практика тя е насочена към увеличаване на консумацията на алкохол.

Но да се върнем към съпругата на Алкохолика. Тя определено е с невротична структура. Това е съпруга-майка, която всъщност не се омъжва, а взема дете за отглеждане. Тя често е по-възрастна от съпруга си, понякога е с по-ниско от него място в социалната стълбица. Но тя вярва, че ако живее без съпруг, ще е по-нисш човек. „Въпреки че камшикът е лош, всичко е тихо.“

Пример: Млада и привлекателна жена, майка на две деца, опитен счетоводител, собственичка на тристаен апартамент, прави неуспешен опит да се отрови, защото разбира, че претендент за ръката и сърцето й, живеещ с нейните средства в апартамента й, е довел любовницата си в къщата, когато тя била в командировка. Ето кратка история за това.

Когато е била студентка, се омъжила за свой съученик, който се оказал алкохолик. Изтърпяла го година и половина, прощавала, убеждавала и след това напуснала института. Прибрала се в селото си заедно с появилото се дете.  Там започнала работа като механизатор, бързо се адаптирала и се омъжила за машинен оператор, който също се оказал алкохолик. Животът с първия й съпруг сега се оказал рай. Вече с две деца тя напуснала съпруга си и заминала за града, където бързо постигна материално благополучие. Три пъти се опитвала да уреди личния си живот – и три пъти се натъквала на алкохолици. По това време тя „придобила“ хипертония и миома на матката. Накрая решава да замине за един по-добър свят, където няма алкохолици.

Най-смешното (или трагичното) нещо в тази история е това, че след опита за суицид, когато излязла от дълбоката депресия и станала доста активна, около нея започнали да се навъртат и лекуващи се в същата клиника мъже. Те били общо 19. Само един имал проблем с алкохолизма. И знаете ли тя кого е харесала? Точно така, Алкохоликът! А ако попитате: „Ами ако в клиниката нямаше нито един алкохолик?“  Отговорът е: „Тогава никой нямаше да хареса!“ и щеше да разказва на приятелките си, че в клиниката за неврози е нямало нито един интересен мъж.

Човек има интерес и е привлечен само от това, от което се нуждае. И ако открие това, значи е готов да се примири с някои незначителни недостатъци. Например колата и самолетът осигуряват нужната ни скорост на движение. И ние не се отказваме от тях, въпреки че знаем, че стават инциденти. Така че, когато се запитате защо жените харесват алкохолици, просто се откажете от статистиката, а не от своето отношение към жените.

За съжаление в общественото съзнание, включително и сред самите жени, съществува отношението към тях, като към същества от по-нисък порядък. Добре е, че не всички момичета възприемат тази психология. Те стават астронавти, банкови мениджъри, директори на предприятия, професори и главни лекари на болници. Много жени, които са се провалили като личности, приписват неспособността да се справят в живота на пола си. Не става въпрос за пола на човека, а за неговата личност.

И така, жените харесват алкохолици не защото пият, а защото имат качества, които са много привлекателни. И не само в очите на жените, но и в очите на хора от всякакъв пол и възраст. Вярно е, че след това под влияние на продължителната злоупотреба с алкохол тези качества изчезват. Но дори и тогава, върху руините на човешката личност, можете да намерите отделни цели „градивни елементи“ от положителни човешки качества.

Вече говорихме за едната полза от алкохола – той предизвиква приповдигнато настроение и примирява човека с живота поне за известно време. В края на краищата, всеки пиещ човек е по своята същност нещастен и следователно е емоционално напрегнат. Той пие, за да се отпусне.  И още, всяка жена харесва мъж в добро настроение, който я обсипва с комплименти. Това също подобрява нейното настроение.

Алкохолът също облекчава мускулното напрежение. При леко опиянение движенията са по-гъвкави, красиви, а ласките са адекватни. И това е много привлекателно за жените. Разбира се, когато степента на опиянение се увеличи, движенията стават резки, поведението става грубо и тогава човекът обикновено заспива.

В трезво състояние мъжът често изглежда срамежлив, трудно започва разговор, колебае се, когато иска да покани жената, която харесва, на танц и закъснява поради нерешителността си. След като приеме алкохол обаче, той става смел, находчив и обаятелен. И това често пленява жените. Вярно е, че нивото на претенции също се променя: мъжът може да хареса жена, към която дори не би се доближил в трезво състояние.

Научно е доказано, че в основата на неврозата лежат черти на характера и жизнени принципи, които пречат на човек да задоволи нуждите си и да изпълни желанията си. Иначе можем да кажем, че при човек с болна съвест възникват неврози и дори психосоматични заболявания. Изискванията на морала и дълга са доста противоречиви. Карън Хорни идентифицира три основни противоречия.

1.Противоречието между стремежът към успех, съперничеството, братската любов, човечността. От една страна, всичко се прави, за да постигнете успех, а това означава, че трябва да сте настоятелни и агресивни, способни да изтласкате другите от пътя. От друга страна, според християнските ценности, човек трябва да бъде смирен и отстъпчив. Ако се опитате да преследвате и двата стремежа ще изпитате сериозно напрежение.

2.Противоречието между стимулирането на потребностите и действителните пречки за тяхното задоволяване. По икономически съображения се стимулират потребностите (реклама, мода и др.) на хората, но за повечето от тях задоволяването на тези потребности е невъзможно.

3.Между усещането за неограничена власт над собствената съдба и чувството за пълна незащитеност и безпомощност. Обществото казва на човек, че той е свободен, независим и може да получи това, което иска, ако е активен и енергичен. В действителност тези възможности са ограничени. Оказва се, че не само родителите не са избрани. Не винаги е възможно да изберете работа, приятел, форма на отдих, съпруг (съпруга и т.н.).

Много хора намират изход в пиенето, като постепенно унищожават съвестта си. Първоначално болезнените й елементи възпрепятстват развитието. Човек става по-активен и целеустремен. И това са качествата, които жените харесват. И често представителките на нежния пол са готови да понесат пиенето на любимия си, само за да бъдат с цялостен и силен мъж, а не с невротичния слабичък, какъвто е бил, преди да започне да пие. Скоро се появяват реални успехи, които човек свързва с пиенето на алкохол. Но вече не може да спре. Започва да рухва и здравата част на съвестта. Тогава средството (алкохолът)  се превръща в цел. По-рано пиенето е било средство за постигане на целта, но сега, в клиничния стадий на алкохолизма, то се превръща в цел. Нуждата от алкохол започва да има биологичен характер. Човек живее, за да пие. Постоянно е зает с набавяне на алкохол и организиране на ритуали с пиене.

Мнозина твърдят, че алкохолиците имат слаба воля. В ранните стадии на алкохолизма волята се укрепва. А мъжът със силна воля е мечтата на почти всяка жена. Той става инициативен, работи успешно, печели добри пари, продуктивността му се повишава, става по-общителен и придобива комуникативни умения. Този феномен ярко се наблюдава при творческите личности. В началото за тях алкохола е стимул, който ги прави наистина продуктивни.

Но за опитен наблюдател вече ясно, че това не се прави в името на своето развитие. Всичко това се прави в името на пиенето. Ето защо с нарастването на деградацията всички волеви усилия постепенно започват да придобиват все по-примитивен и праволинеен характер по схемата: спечелени-изпити пари. Следователно човек престава да се интересува от духовния живот и се интересува повече от онези дейности, които бързо му носят пари. Той започва да се занимава с търговия, преминава от умствен към физически труд и след това напълно деградира. Когато възможността за печелене на пари изчезне, схемата се променя и има следните опции: помолил-изпил, откраднал-изпил (първо от близки, след това от непознати).

Прилепчивостта на алкохолиците не познава граници. След като влязат в клиника за лечение, те веднага започват да уреждат работите си, които са изоставили, поради алкохола, изисквайки за това облекчаване на режима и допълнителни облаги. Ако им бъде отказано, те започват да обвиняват лекаря в жестокост и провал на съдбата им. Получаването на облаги става на четири етапа. На първия етап има подкуп – веднага щом излязат от абстиненцията, алкохолиците се включват в трудовите процеси: предлагат нещо, рисуват нещо, ремонтират нещо. Ако подкупът не даде резултат, започва вторият етап – апел към справедливостта, след това третият – призив към съжаление. Ако всичко това не върви добре, започва четвъртият етап – изнудването. Така някои работещи в болнични заведения, използвайки услугите на алкохолици могат да станат зависими от тях.

В любовта алкохолиците често започват с подкупи: цветя, подаръци, ресторанти. Още същата вечер те прибягват до съжаление, говорейки за нещастния си живот и факта, че за първи път са срещнали единствения, без когото, разбира се, биха били загубени. На тази стръв често се хващат жени, които не са преминали психологическо обучение. Но ако подкупът се провали, алкохолиците могат да прибягнат до призиви за справедливост и след това до изнудване.

Как да се предпазим от алкохолици?

Предпазни мерки. За да не попаднете под обаянието на алкохолиците, трябва да знаете техните техники за ухажване и изявления. Първите бяха описани по-горе, нека поговорим за вторите. Ето някои фрази, които трябва да предупреждават жена, която излиза с мъж: „Ще пропадна без теб“, „Никога не съм виждал дама, толкова красива като теб“, „Ще ти сваля звездите от небето.“ Това е алкохолик. Жена с добър психологически слух няма да бъде хваната в капана. Трябва да се помни, че е невъзможно да се излекува алкохолик, точно както е невъзможно да се превъзпита. Жените трябва да се отърват от подобни мисли, тъй като това свидетелства за наличието на идеи за величие.

Поведение в ситуацията. Вие сте омъжена за Алкохолик. Ако е възможно, пристъпете към незабавен развод. Ако това не е възможно, тогава използвайте психологически развод. Не смятайте съпруга си за съпруг в душата си, а го приемете за съквартирант. Тогава душевните терзания ще изчезнат и ще останат само неудобствата. Спокойно ще приемете факта, че той няма да се прибере да нощува, няма да му четете лекции и проповеди за вредата от пиянството, а ако ви досажда, ще му налеете допълнителна чаша, за да стигне до третата степен на опиянение и спи спокойно, няма да настоявате да отиде на лечение. Скрийте скъпите неща, не дръжте алкохол в апартамента си, не се карайте с него. Опитайте се да бъдете в големия социум, т.е. не ограничавайте контактите само с него. Най-добре отидете на някакво обучение, развивайте се. При подобни промени при жената, пиещите съпрузи, забелязвайки значителни изменения към по-добро в жените си, отново запалват интереса си към тях и спрат да пият.

Пример: Месец след сватбата, случила се преди 22 години, съпругът написал на лист списък, наречен „Изисквания към моята любима жена“:

1.Изпълнявай дълга си към семейството честно и предано.

2.Не изневерявай на любимия си мъж.

3.Обичай го до смърт.

4.Грижи се всичко по съпруга ти да е чисто и изгладено.

5.Следи съпругът ти да не е отведен от други жени (особено когато е пиян).

6.Прибирай мъжа си от всички партита и не го оставяй да се напие.

7.Грижи се съпругът ти да се храни три пъти на ден редовно (вкъщи, а не в стол).

8.Сервирай всичко прясно, а не затоплено.  

9.Напомняй на съпруга си за наближаването на значими дати, на които се дават подаръци, и не забравяй неговите празници.

10.Не моли често съпруга си да купува скъпи неща (за теб).

Тази дама е пристигнала за консултация с молба да бъде върнат съпруга й в лоното на семейството, като вярвала, че е живяла с него щастливо 22 години.

Ако се проследи списъка, е лесно да се забележи, че съпругът открито дава информация, че ще пие (правило 5 и 6) и ще ухажва други жени (правило 5). Той не избра съпруга за себе си, а прислуга, който също ще бъде готвач (правило 7 и 8), перач (правило 4) и секретар (правило 9). Освен това той се съмнява в постоянството и почтеността на съпругата си (правила 1-3), а също така предполага, че тя има завишени изисквания (правило 10).

Една психологически подготвена жена щеше да смачка исканията му, да ги хвърли в лицето му и веднага да скъса с него. Тя обаче не е направила това, а изпълнявала всичките му инструкции 22 години. Тя се отказала от кариерата си заради него. Ходела с него в командировки. Когато достигнал висок пост, той започнал да пие и я напуснал. Но това е можело лесно да се предвиди!

Жени! Мъжът в добро настроение, обаятелен, мил, смел, находчив, активен, целеустремен, волеви, с чувство за хумор и т.н. – всичко това е прекрасно, но само ако можеше да се случи без бутилка.

(превод от руски_Литвак)

 

Психоаналитичен поглед към ролята на бащата при формирането на идентичността.

Бащиният комплекс и мъжката агресивност

 

Една от актуалните теми днес е свързана с настъпилите амбивалентни психични промени в развитието и оформянето на съвремените мъже. Свидетели сме на амбивалентен процес –  от една страна на необуздана мъжка агресивност, а от друга – дефицит или липса на завършена мъжественост, символизираща достойнство и чест.

През последните тридесет години настъпи ерозия в ролите на половете в публичния регистър, която се превръща в голям проблем на нашето време. Като следствие от този проблем, възникват много трудности от интрапсихично и междуличностно естество.

Ако така наречената борба за равенство (феминизъм) помага или определя жените, то при мъжете нещата не са толкова ясни. Полето на инициация за мъжете се е стеснило значително, оставяйки ги объркани във връзка с променящите се условия за изискванията на пола. Днес възниква въпросът: С какви средства мъжете могат да докажат своето превъзходство на същото поле като жените, ако използването на стари методи, които са подходящи в мъжкия спаринг е неприемливо?

Принципно, а особено днес, темата за бащата и неговото влияние върху развитието на синът се повдига много по-рядко, отколкото връзката на детето с майката. И това е концептуално вярно –  по приоритет, именно фигурата на майката се превръща в матрицата за детето за формиране на отношение към света и към себе си. Но триизмерната психична картина се създава благодарение на реалните и символичните (фантазийни) отношения между детето и фигурата на бащата.

Дейвис и Игъл считат, че това, което се нарича бащина функция в психоаналитичната литература, може по-скоро да се разбира като набор от функции, състоящи се от поне четири взаимосвързани параметъра.

1.Функция, сепарираща (разделяща) ранните симбиотични отношения между майката и бебето.

2.Функция, стимулираща способността за мислене, чрез въвеждането на опита на триангулацията.

3.Функция, улесняваща регулирането на афекта и способността да се понесе фрустрация.

4.Функция, осигуряваща безопасност, като приемник на враждебните чувства на бебето вместо майката или друг „добър обект“.

Всички тези бащински функции, смятат авторите, са необходими за формирането на здрава и зряла психика.

Именно изкривяванията в процесите на жизнената триангулация определят отношения с агресивните и сексуалните аспекти на психиката. Херцог в статията си „Гладът на бащата и нарцистичната деформация“ посочва, че развитието на нарцисизъм и агресия при детето се определя от две неща: вътрешната репрезентация на майката и бащата като двойка и нагласите на майката по отношение на бащата.

Грийн счита, че Едиповият комплекс представлява първата базова символична структура и включва връзката на такива понятия като убийството на бащата, началото на формирането на Его-идеал, идентификация, формирането на Супер-егото, загуба, кастрация, десексуализация и сублимация. Тези идеи се различават от позицията на Клайн, която вярва, че майката или загубата на майката е източникът на символизация: че бащата „следва“ майката и пенисът става заместител на гърдата.

Ловалд в статията си „Его и реалност” пише, че страхът на детето от ограничаващата, кастрираща функция на бащата прави бащата източник на външна опасност и в същото време бащата е родителят, към когото детето се обръща за защита. Нуждата от бащина закрила е тази, която мотивира момчето да изгради тясна връзка с бащата и да се идентифицира с неговия пол, сила и ценности. Тази идентификация помага да се консолидира и стабилизира усещането за себе си като за уникална личност с правото да бъде своеобразна. В обратния случай, когато бащата е разочарован от себе си и се отнася към своя син като към свое разширение и продължение, очаквайки детето да направи това, което самият баща не е могъл, собственото Аз на детето остава слабо, увредено, фрагментирано.

Фрагментацията се създава от пренасочени към Егото агресивни импулси, тъй като амбивалентните чувства, изпитвани към бащата, пораждат тревожност. Тревожността в този случай е резултат от потисната враждебност. В такива случаи потискането на враждебността е най-краткият и бърз начин за незабавно възстановяване на увереността в отношенията.  

Фройд говори за „убийството“ на бащата като необходимо изискване за появата на социалния порядък и следователно за забрана на всички убийства.

Описвайки реакцията на смъртта на бащата, Фройд го нарича „най-значимото събитие и най-важната загуба в живота на човек“, последица от което е придобиването на свобода и независимост. С други думи, виждаме, че бащата е мощна опора за идентификация, но именно правилната сепарация от бащината фигура осигурява пълното формиране и приемане на собствената идентичност като цяло.

Защо е необходима смъртта на бащата за пълното осъществяване на този процес?

Според логиката на Фройд това е възможността за присвояване на бащини черти, тъй като след убийството се предполага изяждане. Това повтаря орално-садистичния етап в теорията на Мелани Клайн, където детето иска да премахне ценното съдържание от гърдите на майката, като по този начин го завладява. Също така, според Фройд, смъртта на бащата премахва препятствието за придобиване на власт над майката.

Но за да се осъществи „убийството“ е необходимо да се приеме и овладее собствената агресия. Овладяването на агресията е вид подчинение на инстинкта, така че  енергията на агресивността дава право за признаване на себе си за победител.

Той също така отбелязва, че мъртвият баща, който сега съществува като символичен баща, става по-могъщ, отколкото когато е бил жив.

Процесът на оплакване (траур) прави възможно приемането на амбивалентност: обектът трябва да бъде изгубен, за да бъде намерен. И говорейки за анализа като процес на терапия, можем да видим феномена на мъртвия баща в края на анализа, когато и аналитикът, и пациентът трябва да се откажат от желанието да имат отношения, за да възникне и се увековечи символичната идентификация.

С други думи, бащата става първата и най-важна фигура, която създава опита за управление на своите агресивни тенденции вътре в индивидуалната психика. В тази връзка е важно да се разглежда този концепт от гледна точка на формирането и функционирането на мъжката идентичност. Тъй като в терапевтичната практика човек много често трябва да се справя с такива предизвикателства, като неспособността да се контролира агресията и страхът от всякакви нейни прояви.

Какво се случва, когато овладяването на собствената агресия е трудно? По какви сценарии може да се развие мъжката психика?

Какво може да се случи, ако символичното убийство не може да бъде извършено поради високата агресивност на бащата, истинската му смърт, отстраняването му (развод), докато детето расте или отстраненост на самото дете?

Какво точно ще представлява това символично убийство на бащата? И как споменът за това се проявява по време на психоаналитичния процес?

Чрез символично взаимодействие със страха от кастрация от убития баща, се получава достъп до агресивния компонент на психиката.

Както и в други случаи, когато има такъв спектър от взаимоотношения с бащата, характеризиращи се с отстраненост, изолация и дори равнодушие към детето, можем да наблюдаваме следните характеристики на отношенията на детето със света:

-страх от проява на агресия при отстояване и защита на честта и достойнството в подрастващия период, при демонстриране на своята сила;

-трудности при вземането на решения и поставянето на цели, липса на вяра (увереност) в правото на човек да завладее света, което се проявява в заявлението на желанията към този свят и овладяването на нови и нови инструменти за усвояване на социалното пространство;

-стремежи  постоянно да съблазнява жените или пълен отказ от всякакво съблазняване.

 

Тест за идентифициране на любовна адикация (зависимост)

 

Любовни зависимости  често често могат да бъдат срещнати под названията: „пристрастяваща любов“, „свръхселективна любов“, „невротична любов“, „твърде много любов“, „повече от любов“, „компулсивна любов“ , „токсична“ любов“ и др.

Е. Фром наречa всичко това „индивидуални форми на патологията на любовта“.

Любовните зависимости не са категория неприкосновеност и закостенелост, те са лечими, ако се действа под ръководството на професионалисти и целенасочено.

Повърхностното и несериозно отношение към любовта се демонстрира от огромен брой „потребителски филми“ за щастлива и нещастна любов, както и „долнопробни песни“ за любовта, от които масовият потребител черпи елементарна информация. Въпреки че публичното пространство  е изключително наситено с информация за „привидна любов“, малко хора имат представа за „истинската любов“ и са неспособни да я разграничат от „фалшивата любов“.

„В днешно време на Запад се смята за „модна“ любовта в нейния източник – внезапен прилив на чувства, емоционална спонтанност, необуздана страст, най-често изключваща отговорност, човешка сериозност, духовно-нравствено родство и взаимно разбирателство между партньорите. Въпреки факта, че всеки изгаря от „страстно желание за любов“, практически в консуматорското западно общество „почти всичко се смята за по-важно от любовта: успех, престиж, пари, власт; цялата енергия се изразходва за постигането на тези цели и почти нищо не се прави, за да се научи изкуството на любовта“. (Ерих Фром)

Любовната адикация (зависимост) е вид адитивно поведение с фиксация върху един човек, възприемано като страстна любов. Това поведенческо разстройство води до невъзможност за създаване на семейство или до разрушаване на семейството, до конфликти, престъпления, самоубийства, психосоматични и невротични разстройства. Поради многообразието на клиничните прояви на любовната зависимост, се предлага това разстройство да се нарича „любовно разстройство“. Пациентите с това разстройство рядко търсят психологическа и медицинска помощ поради ниската степен на информираност за него сред населението. Затова е много важно за превенцията на любовната зависимост да се информират хората за това заболяване и за разликите между нормалната любов и любовната зависимост.

Въпросник

Инструкция: Отбележете номерата на твърденията, с които сте съгласни.

1.Вие сте човек, който наистина се нуждае от романтични отношения.

2.Влюбвате се много бързо и доста лесно.

З.Когато сте влюбен, не можете да спрете да мечтаете, дори когато се занимавате със сериозни неща. Не сте в състояние да се контролирате.

4.Понякога, когато търсите отношения, занижавате стандартите си и се съгласявате с по-малко, отколкото искате или заслужавате.

5.В отношенията си сте склонни да потискате, да „удушавате“ партньора си.

6.Понякога влизате в отношения с човек, който е напълно не ви подхожда, с надеждата, че той ще се промени.

7.След като вече сте установили отношения с някого, не можете да си тръгнете.

8.Когато харесвате някого, пренебрегвате всички сигнали, че този човек не е подходящ за вас.

9.Когато избирате партньор, най-важното нещо за вас е първичната симпатия.

10.Когато сте влюбен, се доверявате на хора, които не заслужават доверие. В резултат на това в крайна сметка имате проблеми.

11.Когато една връзка приключи, чувствате, че животът ви е свършил. Поне два пъти сте мислили за самоубийство поради раздялата.

12.За да съхраните отношенията, вие сте поели по-голямата част от отговорността.

13.Единственото, което ви интересува, са любовните отношения.

14.В някои от вашите връзки само вие сте обичали.

15.Страдате много от самотата, ако не сте влюбени или нямате отношения с някого.

16.Не можете да останете сами, собствената ви компания не ви устройва.

17.Поне два пъти сте влизали във връзка с напълно неподходящ за вас човек поради страх да останете сами.

18.Ужасявате се от мисълта, че може да нямате партньор.

19.Чувствате се неудовлетворени, ако не сте в отношения с някого.

20.Не можете да кажете „не“, ако сте влюбен или партньорът ви заплашва да ви напусне.

21.Много се стараете да бъдете това, което вашият партньор иска да бъдете. Ще направите всичко, за да угодите на партньора си, дори това означава да пожертвате собствените си желания, нужди или ценности.

22.Когато сте влюбен, виждате само това, което искате да видите. Вие изкривявате реалността, за да се справите с безпокойството и да подсилите своите фантазии.

23.Готови сте да понесете пренебрежение, да страдате от депресия, самота, лъжи и дори зависимости, само за да избегнете болката от раздялата.

24.Поне два пъти в живота си сте преживели несподелена любов и то много мъчително.

25.Имали сте няколко романтични връзки едновременно, въпреки факта, че е трябвало да мамите някого.

26.Продължавате да поддържате отношения с жестоки хора.

27.Да мечтаете за някого, когото обичате, дори ако той или тя е недостъпен, е по-важно за вас, отколкото да се обърнете към реалността, да намерите достъпни партньори.

28.Ужасявате се от мисълта, че могат да ви изоставят.

29.Търсите любовта на хората, които са ви отхвърлили и упорито се опитвате да промените мнението им.

30.Когато сте влюбени, изпитвате повишено чувство за собственост към партньора си и сте много ревниви.

31.Случвало се е заради отношенията с партньора ви, да пренебрегнете интересите на приятели или членове на семейството.

32.Когато сте влюбени, сте крайно импулсивни.

33.Завладяни сте от желание да проверявате партньора си.

34.Случвало се е да шпионирате човека, когото обичате.

35.Вие преследвате човека, когото обичате, дори ако той или тя има друг партньор.

36.Ако сте част от любовен триъгълник, вие вярвате, че "в любовта и войната всички средства са позволени“. Вие не си тръгвате.

37.Любовта е най-важното нещо на земята за вас.

38.Дори когато не сте във връзка, вие постоянно фантазирате за любов: за някого, когото някога сте обичали, или за идеалния партньор, който някой ден може да се появи в живота ви.

39.Доколкото си спомняте, винаги сте били заети, погълнати от мисли за любов и романтични фантазии.

40.Чувствате се безпомощни, когато сте влюбени, сякаш сте в състояние на транс или под влиянието на магия. Губите способността си да вземате мъдри решения.

Интерпретация на резултатите

Ако сте съгласни с 5-10 твърдения, можете да подозирате любовна зависимост; с 11 или повече твърдения вероятността от любовна зависимост е много висока.

            Забележка: Въпросникът не е стандартизиран и се използва само за ориентация; автор проф. А.Ю. Егоров – психиатър, нарколог, доктор на медицинските науки, признат авторитет в областта на химичните и нехимичните адикации, завеждащ лобораторния „Неврофизиология и патология на поведението“ в „Института за еволюционна физиология и биохимия Сеченов“ в Санкт-Петербургския държавен университет).