Препоръки за учители при изграждане конструктивна комуникация в

конфликтни ситуации 

 

Забележка: Материалът е систематизиран и адаптиран за ползване при подготовка на програма с упражнения за обучение на учители. Акцентът е поставен върху два от четирите основни мотива за т. нар. „лошо“ поведение на учениците, проявяващо се при конфликтни ситуации (мотивите за власт и отмъщение). На базата на теоретичните постановки, обучителят може да разработи различни форми за практическа работа по време на тренинг – анкетни листове, ролеви игри, сценарий за обучителен филм, презентация и пр.

Изложеното в материала представлява систематизация на методически препоръки (правила), засягащи личността на самия учител (ръководител) – промени в неговите нагласи и реакциите му за постигане на желаните партньорски отношения с учениците (подчинените).  Тези промени са абсолютно необходими, тъй като без тях никакви думи и действия, колкото и внимателно да бъдат подготвени не биха довели до успех.

Правило 1. Акцентирайте вниманието си върху поведението, а не върху личността на ученика.

            1.Опишете поведението на ученика безоценъчно.

            Поддържайте обективен стил при обсъждане поведението на учениците.  Когато обяснявате на детето, че неговата постъпка ви е разочаровала и наранила, избягвайте думи като „лошо”, „неправилно”, „глупаво” и други, които представляват качествени оценки за проявата. Субективно определените думи само предизвикват раздразнението на ученика. Учениците много добре знаят, че поведението им не е приемливо, че е в нарушение на правилата.  Колкото повече определения използваме, толкова повече засилваме съпротивите на ученика и се лишаваме от възможността да му влияем.

2.Водете разговор за постъпката, ограничавайки обсъждането само до това, което се е случило.

Това е принципа „тук и сега”.  Това е стабилна опора за учителя. Връщането към други прояви на ученика  или прогнозирането на бъдещи такива, засилват у него  убеждението за собствената му непоправимост.

Бъдете твърди, но доброжелателни.

 Когато се обсъжда конкретната постъпка следва да се проявява твърдост, за да успеете да прекратите бъдещи прояви. В същото време следва да демонстрирате доброжелателност, за да не активизирате излишно и допълнително съпротивите на ученика. Той добре знае, че е нарушил правилата. Подготвил си е защита и ако вие не покажете загриженост, това му позволява да получи „подарък” – да усили съпротивите си, без да се опитва да сътрудничи – той желае точно това, а вие не бива да го улеснявате.  Например, добре е да се каже фраза от типа: „Това, което ти правиш трябва незабавно да бъде прекратено, но аз все пак продължавам да ти симпатизирам и да вярвам в теб”. Тази нагласа означава, че все още вярвате на ученика и се надявате на неговата промяна. Демонстрацията на вяра е изключително мощен инструмент за повишаване чувството за самоуважение на ученика, а има ли той високо самоуважение, ще има и висока степен на съобразяване с правилата.

Правило 2. Овладейте своите негативни емоции.

Когато ученика демонстрира лошо поведение, учителят преживява винаги отрицателни емоции. Това може да бъде гняв, възмущение, страх или безпомощност.  Това са нормални емоционални реакции и те могат да се контролират.  Когато учителят изпитва гняв и възмущение, той не може да мисли рационално, логично.  Същевременно учителят излъчва сведения към учениците за своето емоционално състояние първо,  посредством невербални сигнали – интонация, височина, сила, темп, интензивност и пр. на речта, чрез мимики, пози и  жестове, чрез движението и стойката на тялото.  Тази информация се приема от учениците като слабост и те усилват въздействието и тормоза върху вас.  Показвайки гняв, учителят показва слабост. Гневът на учителят представлява за ученика, търсещ власт и надмогване  най-добрия стимулатор.  Той добре знае, че няма власт, че йерархически се намира в долни нива, но сега, разбирайки вашата слабост, той се опитва да обърне йерархичната пирамида и да застане в горна позиция.  Той самият си задава въпроса: „Как може аз, толкова малък човек, да въздействам толкова силно на възрастния?” Само задаването на този въпрос е достатъчно за вътрешна стимулация на детето.

Когато учителят съумее да контролира своите отрицателни емоции и не изсипва върху главата на учениците своя „благороден гняв”, той дава на класа твърде много: а/ лишава властолюбеца от желаната реакция; б/ подготвя почвата за успешно взаимодействие.

Учениците добре знаят, че нарушават правилата. При това те очакват от вас определена реакция, когато хвърлят въдицата си с примамка за учителя.  Ако вие се уловите на куката, играта започва!  Тази игра обаче не я режисирате вие, а учениците. Вие започвате да се ядосвате, а играта се затяга, защото не я контролирате. Такава игра не може да бъде спечелена от учителя, ако той не владее емоциите в себе си.  Тя може да бъде спечелена само тогава, когато педагогът успее да овладее емоционалното си състояние, а след това да прибегне хладнокръвно към инструментариума, който му е предоставил механизма за противодействие на отклоняващото се поведение.  Следва да се знае, че твърдостта на учителя се изразява в безкомпромисност и последователност на всяка една постъпка, която е в нарушение на правилата.  Оставите ли постъпки без последици, системата за управление на процесите и за въздействие върху поведението става  неефективна.

Правило 3. Не усилвайте напрежението в ситуацията.

Това правило е свързано с предшестващото. Никога не правете и не казвайте нещо, което би усилило напрежението в ситуацията.  Грешка е, ако учителят в стремежа си да извърши промяна в ученика, започне да „обучава” нарушителя за това какво трябва да знае и какво трябва да прави. Това не е нужно. Учениците добре знаят, че поведението им е нарушаващо.

Грешки на учителя са и следните реакции:

-да повишава глас (недопустими са крясъци, дори една октава по-висок тон);

-да произнася властнически фрази, като „Учителят все още съм аз!”

-да оставя последната дума да е негова;

-да използваме такива пози и жестове, които потискат (стиснати зъби и устни; пронизващ поглед; скръстени на гърдите ръце);

-да използва сарказъм и ирония;

-да прави оценка за характера на ученика;

-да действа с превъзходство, показвайки физическа сила;

-да въвлича в разговора други учители или лица;

-да настоява на всяка цена на своята позиция;

-да чете морал;

-да притиска ученика в ъгъла;

-да се оправдава или да се защитава за своя постъпка или решение;

-да формулира обобщения, като „Всички сте еднакви”;

-да показва негодувание, като „Не може така, разберете!”;

-да вменява  допълнителна вина, като „Как ще се почувстват родителите ти?”

-да подиграва и дразни ученика (инфантилност на общуването);

-да сравнява ученика с другите;

-да командва, да изисква, да притиска;

-да го поощрява, награждавайки го за неговото „лошо” поведение.

Вярно е, че някои от тези прояви могат да възпрат „лошото” поведение, но също така е вярно, че това е временно. Отрицателния ефект на това поведение ще донесе по-големи неприятности, отколкото първопричината. Освен това, учителят заплаща висока цена, ако реши да използва тези форми за общуване.

Когато учителят използва описаните по-горе форми на поведение, той не си дава сметка какви „награди” прави за нарушителя. Последният получава точно това, от което е имал нужда и формира нови злодеяния.

Правило 4. Обсъдете постъпката на ученика по-късно.

Провеждането на разговор с ученика за неговото поведение е задължително, но не е правилно това да се прави в момента на проявата на отклонението. В този момент и двете страни са възбудени и изграждането на конструктивно общуване е немислимо.  Вие няма да чувате него, а той – вас. Това правило важи особено за ученици, чийто мотив е отмъщение на учителя.

Обсъждането следва да стане по-късно, например след един час или на следващия ден.  Тогава и двете страни ще са в кондиция да водят разговора, но най-важното е, че съпротивите на ученика ще са снижени, вие няма да сте емоционално обременени, а и самия разговор ще бъде на „ваша територия” – сега вие управлявате процеса: извиквате ученика, водите разговора по ваш сценарий, приключвате разговора, когато решите и пр.  Тогава учителят рационално би могъл да опише и да оцени това което се е случило, а не този, който е постъпил погрешно, т.е. обсъждането и воденето на диалога следва да бъде по съдържанието на постъпката, а не по отношението към ученика.

В случая не е необходимо да питаме и да държим да чуем, че ученикът е разбрал, че постъпката му не е правилна. Той добре знае това, но той знаят и друго – той очаква да заплати за тази постъпка. Учителят не бива да ги разочарова. В противен случай, той ще продължи да „пазарува” без да плаща.

Мислите ли, че един седмокласник например, не му е известно, че това, което прави е нарушение. Разбира се, че му е известно.  Но той ще получи огромно удоволствие, ако успее да ви постави „кънки” и ви въвлече по време на час,  да започнете  тирада за чистотата на езика (да допуснем, че ученикът е използвал нецензурни думи спрямо друг ученик).  Това обсъждане ще има много по-голям ефект, ако бъде отложено във времето.  Тогава ученикът не ще може да извлече изгода.

Не на последно място, учениците следва да знаят, че всяка една проява ще бъде поставена на анализ, че всеки един нарушител ще трябва да заплати удоволствието си. Удобна форма за въздействие се явява периодичното запознаване на учениците с правилата – техните задължения към училището.

Правило 5. Позволете на ученика да „запази името си”.

Най-тежкия тип ученик е властолюбецът (мотив за власт), не би се успокоил докато не устрои представление.  Тази категория си дава сметка, че учителят държи  силни  козове, които ще използва за да го принуди да постъпи правилно.  В резултат, тези ученици постъпват винаги така, че вие да използвате тези свои козове, а те да решат как да постъпят. Те винаги постъпват „по своему”.  Игрите които властолюбците играят се наричат „По своему”.  В тези игри те дават на учителя това, което той иска, но с уговорка: „Аз ще направя това, но по своему (както реша аз, със свои способи и т.н.)”  Именно това е тънкия трик на властолюбеца – той да бъде последен, той да затвори разговора, той да реши – това му е достатъчно, за да се самоутвърди.  Когато обаче се опита да наложи искането си, неопитният педагог  възприема поведението му като издевателство и иска пълно подчинение. Тази реакция обаче връща и двамата играчи на терена за второ полувреме.  Разликата обаче сега е в това, че учителят се връща по искане на ученика. Последният контролира играта.

В тези ситуации на сблъсък с властолюбеца успешния подход е да му се остави малко място за игра, т.е. да не се иска тотално подчинение.  Достатъчно е само контрола на ситуацията да е в ръцете на учителя – повече не е нужно. По този начин учителят запазва името (лицето) на властолюбеца, а то е върховна негова ценност. Това е „ахилесовата пета” на властолюбеца.

Пример:   Вие молите властолюбеца Даниел да престане да обикаля от чин на чин, а да заеме мястото си. Той се съгласява, но отправяйки се към своя чин започва да мърмори сърдито и недоволно.  Мърмори тихо, нищо не му се разбира. В този момент Даниел реагира „по своему”.   Учителят е придобил това което иска. В тази ситуация ще е погрешно, ако учителят реагира с думите:

Учител: Даниел, какво мърмориш?

Даниел: Нищо.

Учител: Аз те чух. Повтори, какво каза!

Даниел: (силно и със сарказъм): Аз просто мислех на глас. Мисля. Вие да не сте против това, забранявате ми да мисля ли?

Поведение от този тип е популярно с наименованието „недоволно грухтене”. Настоявайки за пълно и тотално подчинение, ученикът не само, че не ви възнаграждава, а прави така, че  вие да платите сметката, като бърза да провокира нов конфликт, още по-тежък.   Всъщност „грухтенето” не е единствената реакция. Ученикът използва и други „свои способи”:

-„дърпа се” няколко секунди, преди да се съгласи;

-прави гримаси, когато изпълнява искането;  

-демонстрира някакъв жест, израз на неуважение;

-ще настоява да повторите това, което искате и едва тогава ще престане;

-преди да се съгласи, ще каже  „няма”, „не искам”, като неговата дума бъде последна;  

В крайна сметка властолюбивият ученик ще се съгласи с вас. Ако му позволите тази  безвредна негова  игра, наречена „по своему”, инцидентът скоро ще бъде изчерпан.  При това, вие като учител ще получите това, което сте искали, като не унищожите достойнството и честа на ученика.  И двамата ще спечелите.

Правило 6. Демонстрирайте модел на неагресивно поведение.

Крясъците, обвиненията, унижението и ругатните са черти на агресивното поведение.  Подобна картина често се наблюдава при общуване с ученици, чийто мотив е отмъщението.  Учителят като всеки човек има право да бъде агресивен, но само в своето въображение, а с учениците следва да има друг подход.

Дори учителят да се е научил да контролира емоциите си, в момент на конфликт те могат да вземат връх и да излязат от контрол.  Ето някои правила:

-задължително отложете мерките спрямо ученика за по-късно;

-в момента, в който ученикът очаква конфронтация, внезапно променете контекста, изненадайте го, като разредите напрежението в атмосферата;

-насрочете час и място за среща с ученика, като не бива да забравяте да реагирате и да приложите мерки срещу отклоняващото поведение;

Най-голямата полза от тези правила се изразява в това, че учениците приемат тази неагресивна тактика като модел.  Учениците правят това, което правим ние, говорят така, както говорим ние.  И ако ние си позволяваме да общуваме агресивно, те също си го позволяват.  

 

II. Как да изградим отношенията си с ученик, който не харесваме?

Този тип поведение е най-тежкото за учителя. Много често отклоняващият се ученик стои на чина си невъзмутително, а на учителя не му достига самообладание, за да приложи някаква дисциплинарна техника.  В процеса на постоянно общуване с отмъстителни ученици (мотив за отмъщение), в учителя се формира такова отношение към тях, че той просто „не може да ги гледа”. Учителят чувства, че е неспособен да изгради ефективни отношения с тях.  Със сигурност учителят не може да обича отмъстителните ученици, но би могъл да се научи на мирно съвместно съществуване.  

Ето някои от стратегиите на учителско поведение:

-Променете възприятието си.

Да намерите нещо добро в отмъстителните ученици е като да намерите перла в купчина тор. Един от начините да улесните тази трудна задача е да започнете да виждате слабостите си като силни страни. Използвайте положителен вместо отрицателен език, за да направите това. Например, можете да мислите за Сергей като за „упорито магаре“, но можете да се опитате да мислите за него като за твърд, непоклатим, стабилен и вашето виждане ще се промени към по-добро. В резултат на това, за себе си ще започнете да го наричате „гранитна скала“ или „твърд гранит“. Като използвате положителна терминология, можете да улесните себе си да се справите с отмъстителните ученици. Да речем, че помолите Дарина да спре да почуква с молив по бюрото си и тогава тя оставя молива си и продължава почуква с химикал. Вие молите да остави молива и тя послушно го оставя, но започва да чука с линийка. След това използвай флумастер, след това пръстите си. Разбира се, можете да й се ядосате, но можете също да кажете, например: „Даря, вашите творчески способности ме впечатляват. Но не мога да се сетя за всичко, което има в куфарчето ти. Можеш ли изобщо да не чукаш?“ Ето как можете да представите действията на ученичката в положителна светлина. Така е по-вероятно тя да се съобрази, без да „губи лицето си“. -Оказвайте поддръжка на ученика.

            Поддръжката включва пет елемента: приемане, внимание, уважение (признание), одобрение и топли чувства.  „Как мога да проявявам всичко това към ученик, който не мога да търпя?”  Истина е, че първия път проявата на подобно отношение и чувства наподобява приемане на горчиво лекарство, но това е печелившата стратегия на педагога.  Ученикът трябва да бъде принуден да ви възприема по друг начин, да почувства благодарност за това, че е приет от вас в класа, че е привлечен към случващото се.  Това е позицията на учителя, от която той е в състояние на йерархична доминантност спрямо властолюбивия ученик.

-По възможност действайте уверено.

Както кучето напада този, който се страхува и бяга, така отмъстителният властолюбец атакува основно тези учители, които показват слабост и стъписване. Ето защо е от значение учителят да се държи самоуверено и да запазва самообладание.  По този начин той показва възможностите си да държи конфликта под контрол.

-Показвайте на ученика, че ви е грижа за него. Опитните педагози казват, че отмъстителните ученици не се нуждаят от любовта на учителя си, но се нуждаят от неговата грижа.  Учителят не може да обича всички ученици, но може да показва загрижеността си към всички.  Обгрижването е действие, поведенческа реакция, то не е чувство.  Действията, за разлика от чувствата могат по-лесно да се контролират, дори учителят да знае, че това е само роля.  Вие можете да демонстрирате тази ваша загриженост всеки път, когато се отдаде възможност за това, за да помогнете на отмъстителния ученик да се почувства достоен за участие в училищния процес. -Учете ученика да разпознава и назовава собствените си емоции и тези на другите.

            Вие бихте помогнали твърде много на отмъстителния ученик, ако го научите да изразява емоциите си по безопасен начин.  Говорете на глас за чувствата на учениците.  В момента на избухването на отмъстителя по време на час, го попитайте как се чувства в момента, какво преживява той.  Ако той не желае или просто не може да назове определено чувство, тогава му помогнете: „Според мен, ти днес се чувстваш раздразнен, гневен и озлобен. Не е ли така?”  Ако хрумването ви се окаже грешно, то ученикът със сигурност ще се опита да ви поправи, а ако се съгласи, то е добре да го помолите да разкаже за тези свои  чувства. 

Ако предположението ви се окаже грешно, ученикът определено ще ви поправи. Ако той се съгласи, че сте прав, можете да продължите, като го помолите да говори за чувствата си. Ако сте в ситуация, в която обсъждането на чувствата не е подходящо, можете да припомните чувствата на ученика по-късно и да го помолите да опише как се е чувствал тогава.

Когато говорим с ученик за неговите чувства, трябва просто да слушаме и да забелязваме какво преживява, точно какво казва той. Избягвайте да давате съвети или да казвате какво трябва или не трябва да чувства ученикът или да оценявате чувствата му като добри или лоши. Впрочем, много е трудно да се слуша без оценки и съвети. Човек има само една уста и две уши, което означава, че трябва да слуша два пъти повече, отколкото да говори.

Така че, след като чуете как се чувства ученик по време на агресивен изблик, попитайте го „Защо е така?“

Ако се чувствате уверени в ситуацията, можете да зададете въпроса: „Какво правя, което те кара да се чувстваш така?“ Ако ученикът иска да отговори, ще научите много нови и интересни неща за себе си, за вашия стил на общуване и учене. Ако не, нищо лошо няма да се случи. Няма нужда да обсъждате чутите коментари с ученика. Всичко, което можете да направите, е да благодарите на ученика за неговата искреност и да кажете, че ще помислите върху това, което сте чули от него.

-Създавайте условия за физическа проява на емоциите.

 Някои ученици намират за много полезно да се научат как да канализират енергията на емоциите във физически действия. Добре е, когато в училището има специално място, където могат да се успокоят, като месят глина или пластилин с ръцете си или нанасят серия от удари на боксова круша.

Никоя програма за педагогическо въздействие няма да бъде успешна, ако включва само незабавни действия, предназначени да спрат разрушителното поведение тук и сега. В основата на работата по проблемите на дисциплината е превантивната дейност. Има само един начин да се избегнат нарушения на поведението в бъдеще – чрез формиране на високо самоуважение у учениците, което съдържа три компонента. Когато почувстват, че отговарят на учебните изисквания, учениците вече знаят, че могат да изградят взаимно удовлетворяващи отношения с учителите и имат специален принос към групата (училищния клас, училището), тогава те вече нямат нужда да хабят енергията си за разрушително поведение.

Когато използвате стратегии за подкрепа, не забравяйте, че голяма част от това зависи от уменията на учителя да бъде доброжелателен. Не е трудно да бъдете доброжелателен с ученици, които не са уверени в себе си и се страхуват от провал, тъй като те не се намесват в урока и не се опитват да оскърбяват учителя или да го ядосат. Много по-трудно е да се справите с търсачите на власт и отмъстителите. Има ученици, на които наистина искаме да помогнем. Но има и „вредни“ деца, към които не е толкова лесно да бъдете доброжелателни, но те се нуждаят от подкрепа не по-малко от другите. Освен това само нашата подкрепа може да промени трудните ни отношения. За щастие, техниките за поддръжка не са сложни и отнемат малко време.

-От колко подкрепа се нуждае един ученик?

Учителите често питат колко уважение, приемане, топлота трябва да се отдават на ученика, за да не го провалят? Няма ли опасност учениците да бъдат надценени от прекаленото внимание? Няма ли да бъдат разглезени и дори цинични? Всъщност, невъзможно е да разглезите някого нито с внимание, приемане, одобрение, признание, нито с топли чувства.

Можем да разглезим и развалим едно дете по три начина.

Разваляме го, когато:

-виждаме, че то нарушава правилата на поведение и не реагираме правилно;

-правим твърде много за него, отколкото той би могъл да направи за себе си;

-„изваждаме“ (спасяваме) го от неприятна ситуация, в която е попаднало по собствен избор.

Всички видове поддръжка са полезни, ако се извършват правилно. Удвоявайки, утроявайки, учетворявайки дозите, пак не рискуваме да навредим на ученика. Засилването на всички видове подкрепа е най-добрият педагогически отговор на поведението на учениците в стресови ситуации. Каквато и да е причината за стреса – болест, раздяла с любимо момче или момиче, развод на родителите, трябва незабавно да реагираме с десетократни „инжекции“ от всякакъв вид подкрепа.

Някои учители казват, че учениците, които най-много се нуждаят от подкрепа, са тези, които не могат да я получат от нас, защото винаги ни създават проблеми. Но чий проблем е това? Може да възникне трудност за нас, като действаме педагогически, за да повишим тяхното самоуважение. Отначало изпитваме трудности, но след това забелязваме, че нещата стават по-лесни и в крайна сметка откриваме, че усилията ни се изплащат в подобрено поведение на учениците.

Друга гледна точка: много ученици не чуват положителни коментари по свой адрес. Те са толкова огорчени или преследвани, че просто остават глухи за добрите думи. Трябва внимателно да следите невербалните сигнали: мимики, пози, жестове, за да сте сигурни, че думите ви оставят впечатление. Понякога е достатъчно да попитате: „Чу ли какво казах току-що?“ Понякога трябва да научим учениците да приемат насърчителните думи на подкрепа. Веднъж започнал да преживява опита на новите отношения, ученикът, като правило, става техен пламенен поддръжник.