Цел на изследването: Да се ​​определи нивото на претенции на личността, използвайки моторна проба на Шварцландер.

Материали и оборудване: Бланка с четири правоъгълни секции, всяка от които се състои от малки квадрати с размери на страните с 1,25 см, химикалка и хронометър.

Процедура на изследването

Задачата се дава като тест за моторна координация. Изследваното лице не трябва да е наясно с истинската цел на изследването до края на изследването.

Експериментаторът трябва да настани изследваното лице удобно на добре осветена маса, да му осигури формуляр с четири правоъгълни секции, химикалка и да проведе изследването, състоящо се от четири проби, като дава инструкции и измерва времето за тяхното завършване с хронометър.

При всяка проба експериментаторът дава задача и инструктира изследваното лице, да постави кръстчета в колкото се може повече квадрати в една от правоъгълните секции в рамките на определено време.

Преди всяка проба участникът е помолен да прецени и назове броя на квадратите, които може да запълни с кръстчета, като постави по едно кръстче във всеки квадрат в рамките на 10 секунди. Той записва предположението си в горната голяма клетка на първата правоъгълна секция. След всеки опит, който започва и завършва по сигнал на експериментатора, участникът сумира броя на поставените кръстчета и записва това число в долната голяма клетка на правоъгълната секция. Важно е участникът да запише броя на квадратите, които е предвидил и действително е запълнил.

Инструкция: „От вас се иска, в рамките на 10 секунди да поставите колкото се може повече кръстчета в квадратите на тази правоъгълна секция. Преди да започнете, определете колко квадратчета можете да запълните. Запишете това число в горната голяма клетка на тази правоъгълна секция. Всичко ясно ли е? Ако е така, „Започнете!“

Втората проба се провежда по същия1 модел както първата. Преди да началото, се дава следната инструкция: „Пребройте броя на квадратите, които сте запълнили и запишете резултата си в долния правоъгълник на първата секция. След това помислете и определете колко кръстчета можете да поставите в следващата таблица. Запишете това число в горната голяма клетка на втората правоъгълна секция.“

При третата проба времето за изпълнение на задачата се намалява до 8 секунди. След нея четвъртата проба се провежда по модела на третата.

Датата, фамилията, собственото име и презимето на участника и експериментатора се попълват на обратната страна на формуляра, след като всички проби на изследването са завършени. Тук се помества и самоотчетът на изследвания. В самоотчета се записва не само самочувствието на участника, но и неговата оценка на изследването. За тази цел се задават следните въпроси: „Хареса ли ви изследването?“ „Бихте ли искали да участвате отново в подобно изследване?“ „Какво ви е ръководило при определянето на вашите възможности да поставяте кръстчета в квадратите?“

Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се получи средната стойност на целевото отклонение, на основание на което се определя на нивото на претенции на изследваното лице.  Целевото отклонение (ЦО) е разликата между броя на графичните елементи (кръстчета), които участникът е възнамерявал да постави и броя на действително поставените елементи. Всеки участник самостоятелно записва тази стойност в колоните „ЦО“ и „ЦО“ на формуляра. В този случай „УП“ е числото, разположено в горната голяма клетка на дадена правоъгълна секция, а „УД“ е числото, разположено в долната.

Целевото отклонение се изчислява по формулата:

УП₂, УП₃ и УП₄  – стойности на нивото на претенции за кръстчетата, поставени в квадратите на всяка бланка от 2-ра, 3-та и 4-та проба; УД₁, УД₂ и УД₃ –  стойностите на нивото на постижения съответно в 1-ва, 2-ра и 3-та проба.

Анализ на резултатите

Нивото на претенции е важен структурообразуващ компонент на личността. То е достатъчно стабилно индивидуално качество на човек, което характеризира:

-нивото на трудност на планираните задачи;

-избора на субекта на цели за следващото действие, в зависимост от преживения успех или неуспех на предишни действия;

-желаното ниво на самооценка на личността.

В предложената методика нивото на претенции се определя от целевото отклонение, т.е. от разликата между това, което човек е възнамерявал да постигне в рамките на определен период от време и това, което действително е постигнал. Това изследване позволява да се определи нивото и адекватността или реализма на претенциите на субекта. Нивото на претенции е свързано с процеса на целеполагане и представя степента на локализация на целите в диапазона на трудност. Адекватността на претенциите показва съответствието между заявените цели и възможностите на човек.

Следните стандарти могат да се използват за определяне на нивото и адекватността на претенции.

Високото реалистично ниво на претенции може да се съчетае с увереност в ценността на собствените действия, със стремеж за самоутвърждаване, отговорност, корекция на неуспехите за сметка на собствените усилия и с наличието на устойчиви жизнени планове.

Ниското ниво на претенции, като правило се съпровожда от фрустрираност, взискателност към обкръжението, екстрапунитивност. Тези лица са хипохондрици и изпитват трудности при реализирането на собствените си житейски планове.

Умереното ниво на претенции е характерно за лица, които са уверени в себе си, общителни, не търсят самоутвърждаване, ориентирани са към успеха, с адекватна оценка за своите сили и съобразяват усилията си спрямо ценността на постигнатото.

Ниското реалистично ниво на претенции зависи до голяма степен от нагласата за неуспех. Лицата с това ниво често имат неясни планове за бъдещето. Те обикновено са ориентирани към подчинение и често проявяват безпомощност. Едно от проблемите, пред който са изправени, е планирането на своите действия  в близко време и съобразяването им с дългосрочната перспектива.

Неадекватността на нивото на претенции може да доведе до дезадаптивно поведение, неефективност във всяка дейност и трудности в междуличностните отношения. Хората с нереалистично високо ниво могат често да поставят пред себе си многобройни, сложни и нереалистични задачи (пример – перфекционисти), а лицата с нереалистично ниски нива – прекалено елементарни задачи, без да разкриват своя потенциал.

Пониженото ниво на претенции, развиващо се в резултат на дефицит на социално значими успехи, може да снижи мотивацията, да усили неувереността и да формира глобален страх от трудностите.

Коригирането на нивото на претенции трябва да е насочено към съгласуване на представите за желания резултат с възможностите и способностите на индивида. Закрепването на това съгласуване чрез конкретни, успешни дейности повишава адекватността на претенциите.

*********

Нивото на претенции е степента на трудност на задачите, които човек поставя пред себе си.

Ако човек желае да постигне високи цели и си поставя задачи, с които може да се справи, съответстващи на реалните му възможности, това говори за неговата адекватност или по-точно за адекватността на нивото му на претенции. Като черта на личността, това е реализъм.

Частно (ситуационно) и общо (личностно) ниво на претенции

Различават се две нива: частно и общо ниво на претенции.

Частното ниво на претенции се отнасят до постижения в отделна области на дейност (спорт, музика и др.) или човешки взаимоотношения (желание да се заеме определено място в екип, в приятелски, семейни или работни отношения и др.). Това ниво на претенции лежи в основата на самооценката за съответната област.

Нивата на претенции може да бъде с по-общ характер, т.е. да се отнасят до много области от живота и дейността на човек и преди всичко до тези, в които се проявяват неговите интелектуални и нравствени качества.

Хората, притежаващи реалистично ниво на претенции се отличават с увереност в своите сили, настойчивост в постигането на целите,  (волеви усилия и постоянство), по-голяма продуктивност и критичност при оценката на постиженията си.

От какво зависи нивото на претенции?

Нивото на претенции като психологическа характеристика е изследвано за първи път експериментално през 20-те години на XX век от немския психолог К. Хоуп, под ръководството на К. Левин. Било е доказано, че изборът на задача с определена трудност зависи от успеха или неуспеха при решаването на предишни задачи: успехът способства избор на по-трудни задачи (повишаване на нивото на претенции), докато неуспехът води до избор на по-лесни (намаляване на нивото на претенции). Установено е също, че сред изследваните лица има хора, които, когато са изправени пред риск, не са загрижени за постигането на успех, а за избягването на неуспех. Когато са изправени пред избор между задачи с различна трудност, те избират или най-лесните, или най-трудните задачи. Първите, защото са уверени в успеха (рисковият елемент е минимален); вторите, защото неуспехът в този случай ще бъде оправдан с изключителната трудност на задачата (и самолюбието им няма да бъде наранено).   

Експериментите на Хоуп, с различни модификации, впоследствие са повторени от много изследователи. Резултатите са позволили да се разкрие следната закономерност: хората обикновено определят нивото си на претенции между много трудни и много лесни задачи и цели по начин, който поддържа самооценката им на високо ниво.

Формирането на нивата на претенции се определя не само от очакването за успех или неуспех, но преди всичко от трезво и понякога смътно осъзнато обмисляне и оценка на минали успехи и неуспехи.

Самооценка и ниво на претенции

Самооценката и нивото на претенции са свързани, но сложно и непряко. Как?

Самооценката е оценката на човек за собствените му качества, достойнства и умения. Нивото на претенции е степента на трудност на задачите, които човек си поставя. Ясно е, че това са различни, макар и взаимосвързани неща. И ако са взаимосвързани, тогава как?

Как самооценката зависи от нивото на претенции?

Самооценката зависи от нивото на претенции, но не пряко, а косвено. Погрешно е да се счита, че високото ниво на претенции повишава самооценката, а ниското ниво на претенции го понижава. По-точно е да се каже, че самооценката зависи от адекватността на претенции на човек, от това дали човек отговаря или не отговаря на нивото на претенции си.    

Ако едно момиче от провинцията е дълбоко разстроено, че известен столичен актьор не е отговорил на картичка с признание в любов, това говори за нейните завишени и следователно неадекватни (нереалистични) претенции: тя е предположила, че известният столичен актьор ще се заинтересува от нея, единствено въз основа на нейната картичка.

От друга страна, ако тийнейджър завърши последен в олимпийското състезание по вдигане на тежести, самооценката му ще скочи рязко. Не защото е губил от всички, а защото просто се е оказал част в олимпийския отбор, което е чест и източник на гордост.

Как самооценката влияе върху нивото на претенции?

Нивото на претенции определено зависи от (не)адекватността на самооценката.  Неадекватната самооценка може да доведе до изключително нереалистични (завишени или занижени) претенции.

В поведението това се проявява в избор на твърде трудни или твърде лесни цели, в повишена тревожност, неувереност в собствените сили, тенденции за избягване на състезателни ситуации, липса на критична оценка на постиженията, погрешни прогнози и т.н.

Зависи ли нивото на претенции от нивото на самооценката?

Зависи, но по много сложен начин. Намаляването на самооценката от високо до средно обикновено понижава претенции на човек, но по-нататъшният спад на самооценката може неочаквано, парадоксално да повиши нивото на претенции: възможно е човек да си постави най-високата цел, за да преодолее минали неуспехи, или за да снижи разочарованието от вече очакван провал. Загубата при равностойна битка може да бъде разочароваща, но дори самото участие в битка с Титан е приятно удоволствие, независимо от резултата. 

 

/ 

Цел на изследването: Да се ​​оцени склонността към риск.

Материали и оборудване: Въпросник на А.Г. Шмелев, лист за отговори и химикалка.

Процедура на изследването

Изследването може да се проведе индивидуално или групово. В последния случай е важно на изследваните лица да се осигури възможност за самостоятелна работа. Всеки изследван получава въпросник с инструкция и бланка за отговори, състояща се от номерата на въпросите и графи за отговори.

Инструкция: „Пред вас е набор от твърдения. Прочетете внимателно всяко твърдение и решете дали се отнася за вас. Ако е вярно, поставете знак плюс (+) до номера на това твърдение в листа за отговори, ако е невярно, поставете знак минус (-).“

Въпросник

1.Често говоря, преди да го обмисля.

2.Обичам да шофирам бързо.

3.Често сменям интересите и увлеченията си.

4.Най-добрият начин да си създадеш истински приятели – казвай на хората това, което мислиш за тях. 

5.В много случаи, изпитен въпрос може да бъде формулиран по такъв начин, че да се окаже напълно несвързан с учебната програма, което прави цялата подготовка безполезна.

6.Не намирам животът без опасности за твърде скучен.

7.Ако искате да постигнете висока позиция в кариерата си, следвайте поговорката „Върви бавно и далеч ще стигнеш“.

8.Хазартните игри пречат на човек да развие чувството за отговорност при вземане на обмислени решения.

9.Отегчавам се от дадена дейност по-бързо от повечето хора, които правят същото.

10.Когато бързам и дълго време няма автобус, предпочитам да извървя две или три спирки,  въпреки че знам, че ще ме настигне, отколкото да чакам.

11.Интересно ми е да направя нещо, с което да провокирам някого.

12.Само неочаквани обстоятелства и известно чувство за опасност ми позволяват да мобилизирам силите си.

13.Не съм от хората, които получават удоволствие от усещане за риск.

14.Само истински смелите действия позволяват на човек да спечели слава и признание.

15.Не харесвам хора, които поради собствените си капризи превръщат сериозните неща в лекомислени игри.

16.Когато разработя конкретен план за действие, почти винаги съм уверен, че ще мога да го изпълня.

17.Когато слънцето грее, никога не вземам чадър със себе си на разходка, дори ако прогнозата е за дъжд.

18.Често се стремя в живота ми да има вълнение.

19.Не харесвам да бъда принуждаван да правя залози, дори и да съм напълно уверен в своето мнението по даден въпрос.

20.В някои случаи няма да се поколебая да премълча или кажа неистина, ако трябва да направя добро впечатление.

21.Истински умният човек избягва прибързаните решения – той умее да изчака такива моменти, в които може да действа със сигурност.

22.Не мисля, че триковете, изпълнявани от циркови акробати без предпазен колан изглеждат по-впечатляващи.

23.Предпочитам работа, която включва промени и пътешествия, дори и да е опасно.

24.Винаги плащам за регистриран багаж в градския транспорт, дори да няма опасност от проверка.

25.Мисля, че си струва да вярваш в своя шанс, дори когато преимуществата не са на твоя страна.  

26.В творческите начинания главното е дръзкият замисъл, дори ако в крайна сметка се сблъскаме с провал поради нелепи случайности.

27.Няма да пожаля пари заради това, в нужния момент да изглеждам състоятелен и привлекателен човек.

28.Когато при среща видя, че някой познат не ме поглежда, аз няма да му се натрапя или да го поздравя пръв.

29.Повечето хора не разбират колко много съдбата им зависи от случайността.

30.Ако при покупка на кола трябва да избирам между скорост и комфорт от една страна  и безопасност от друга, бих избрал безопасността.

31.Чувствам се много добре, когато изпитвам остро увлечение към нещо.

32.Предпочитам да купя дреха, за които твърдо зная, че е надеждна и с нея изглеждат добре, независимо от модните тенденции.

33.Когато играя различни игри, обичам да поемам инициативата, дори да съм наясно, че противникът ми само това чака.

34.По време на пътешествия обичам да се отклонявам от познати маршрути.

35.Често попадам в такива ситуации, от които искам да се избавя възможно най-бързо.

36.Ако дам обещание, почти винаги го спазвам, независимо дали е неудобно за мен или не.

37.Ако моят непосредствен началник потиска моите новаторски идеи, ще имам смелостта да ги представя на вниманието на ръководител от по-висок ранг.

38.Хазартните игри развиват у човек способността за вземане на смели решения в сложни житейски ситуации.

39.Когато чета книга, изпълнена с екшън, никога не бързам да разбера как ще свърши и с удоволствие я чета без да пропускам нищо от началото до края.

40.Мисля, че би ми харесало да скоча с парашут.

41.Най-добрият начин да предизвикам искрено отношение към себе си, е да се доверявам на хората.

42.Чувствам се най-добре, когато изпитвам щастливо усещане на спокойствие и комфорт.

43.Много по-трудно ми е да купя една скъпа вещ, отколкото поредица от евтини артикули с еднаква обща стойност.

44.Ако трябва да играя, предпочитам да го заложа всичко за победа.  

45.Хората твърде често пилеят здравето си безразсъдно, надценявайки неговите запаси.

46.Ако не рискувам глоба, пресичам улицата там, където е удобно, а не където е позволено.

47.Не рискувам да купувам дрехи, без да ги пробвам.

48.Само смел човек е способен на истинско благородно отношение към хората, независимо от това, как се отнасят с него.

49.В отборната игра взаимната застраховка е най-важна.

50.В живота хората често трябва да играят опасната игра „всичко или нищо“.

Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се получи показател за степента на склонност към риск, като черта на личността. Този показател се изчислява въз основа броя на съвпаденията в знаците на отговорите „съгласен/несъгласен“ по скала за склонност към риск.

За да се оцени отношението на изследваното лице към самото изследване, във въпросника са включени твърдения, съгласието с които свидетелстват за искреността на отговорите, а несъгласието за неискреност.

Скала за искреност: Отговори „невярно“ („-“) по пунктове: 1, 5, 10, 16, 20, 24, 29, 35, 36, 46.

Показател, съвпадащ с отговорите по втората скала, равен на 8, 9 или 10, показва недостоверност на резултатите от теста (лъжа). В този случай тестирането трябва да се повтори, като се обърне допълнително вниманието на участника върху инструкцията.

Анализ на резултатите

Анализът на склонността към риск като личностна черта, има важно значение за психологическото прогнозиране на процесите за вземане на решения в ситуации на неопределеност. При анализа на резултатите трябва да се има предвид, че показателят за склонност към риск може да варира от 0 до 40. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-голяма е склонността към риск.

Резултат от 30 или повече бал за склонност към риск показва висока склонност към поемане на риск и такъв човек може да се счита за рискуващ при условие, че отговорите му са достатъчно искрени. Резултат в границите между 11 и 29 бала показва средна склонност към поемане на риск, а резултат под 11 бала показва ниска склонност към поемане на риск и такъв човек може да се счита за предпазлив.

При интерпретиране на резултатите е важно да се има предвид, че високата склонност към риск не само показва решителност, но може да доведе и до авантюризъм.

/

            Цел: определяне нивото на развитие на волевата саморегулация.

            Материали и оборудване: тест-въпросник на А.В. Зверков и Е.В. Ейдман, бланка за отговори, химикалка.

            Процедура на изследването

Изследването на волевата саморегулация с въпросника се провежда индивидуално или с група. За да се осигури независимост на отговорите, всяко изследвано лице получава въпросник и лист за отговори с отпечатани номера на въпросите и място за отговора.

Инструкция: „Предлагаме ви тест, съдържащ 30 твърдения. Прочетете внимателно всяко от тях и преценете вярно ли е или невярно даденото твърдение по отношение на вас. Ако е вярно, то в листа за отговори срещу номера на твърдението поставете знак „+“ (плюс), ако считате, че не е вярно – знак „–„ (минус).“

Тест

1.Когато нещата не вървят добре, често ми се иска да се откажа.

2.Не се отказвам от плановете и дейностите си, дори ако трябва да избирам между тях и приятна компания.

3.Когато е необходимо, не изпитвам трудност да сдържам гнева си.

4.Обикновено запазвам спокойствие, докато чакам приятел, който закъснява.

5.Трудно ме разсейват от работа, която вече съм започнал.

6.Физическата болка буквално ме изважда от релси.

7.Винаги се опитвам да слушам другите, без да ги прекъсвам, дори тогава, когато не съм съгласен с тях.

8.Винаги „гоня“ своята линия.

9.Ако е необходимо, мога да стоя буден цяла нощ (например на работа, на смяна) и да съм в „добра форма“ през целия следващ ден.

10.Моите планове твърде често са възпрепятствани от външни обстоятелства.

11.Считам себе си за търпелив човек.

12.Не ми е толкова лесно хладнокръвно да наблюдавам вълнуващо зрелище.

13.Рядко успявам да заставя себе си да продължа да работя, след серия от обиди и неуспехи.

14.Ако се отнасям зле с някого, трудно ми е да скрия неприязънта си към него.

15.Ако е необходимо, мога да върша работата си в неудобна или неподходяща среда.

16.Работата ми е силно усложнена когато знам, че на всяка цена трябва да бъде свършена до определен срок.

17.Смятам се за решителен човек.

18.Справям се с физическата умора по-лесно от другите.

19.По-добре е да се изчака току-що тръгналия асансьор, отколкото да се изкачват стълбите.

20.Не е толкова лесно да си разваля настроението.

21.Понякога някаква дреболия превзема мислите ми, не ми дава покой и просто не мога да се отърва от нея.

22.По-трудно ми е да се концентрирам върху задача или работа отколкото някои други.

23.Трудно е да се спори с мен.

24.Винаги се стремя да завърша нещата до край.

25.Лесно мога да се разсея от работата си.

26.Понякога забелязвам, че се опитвам да постигна целта си въпреки обективните обстоятелства.

27.Хората понякога завиждат на търпението и педантичността ми.

28.Трудно ми е да запазя спокойствие в стресова ситуация.

29.Забелязвам, че по време на монотонна работа неволно започвам да променям начина си на действие, дори това понякога да води до по-лоши резултати.

30.Обикновено много се дразня, когато вратите на тръгващ автомобил или асансьор се затръшнат „пред носа“ ми.

Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се определи величината на индекса на волева саморегулация по пунктове от обща скала („В“) и индексите по субскали „Настойчивост“ („Н“) и „Самообладание“ (С).

Всеки индекс е сума от балове, получени чрез изчисляване (събиране) съвпаденията на отговорите на изследваните лица с ключа за общата скала или субскалите.

Въпросникът съдържа шест маскиращи твърдения. От тук, общият сумарен бал по скала „B“ трябва да се намира в диапазона от 0 до 24, за субскала „настойчивост“ – от 0 до 16 и по субскала „самообладание“ – от 0 до 13:

Ключ за изчисляване на индексите за волевата саморегулация

Анализ на резултатите

В най-общ вид терминът  „ниво на волева саморегулация“ обозначава степента на овладяване на собственото поведение в различни ситуации, способност за съзнателно управление на своите действия, състоянията и подбудите.

Нивото на развитие на волевата саморегулация може да се характеризира общо и поотделно чрез такива черти на характера като настойчивост и самообладание.

Нивата на волева саморегулация се определят чрез съпоставяне на средните значения на всяка скала. Ако тези стойности представляват повече от половината от максимално възможната сума на съвпаденията, тогава този показател отразява високо ниво на развитие на общата саморегулация, настойчивост или самообладание. За скалата „B“ тази стойност е 12, за скалата „H“ – 8, а за скалата „C“ –  6.

Високият бал по скалата „B“ е характерен за лица, които са емоционално зрели, активни, независими и самостоятелни. Те се отличават със спокойствие, самоувереност, устойчивост на намеренията, реалистични възгледи и развито чувство за собствен дълг. Като правило, те добре рефлексират личните си мотиви, планомерно реализират личните си намерения, умеят да разпределят усилията си и са способни да контролират своите постъпки, които притежават изразена социално-позитивна насоченост.  В екстремни случаи те могат да изпитват нарастващо вътрешно напрежение, свързано с желанието да контролират всеки нюанс на собственото си поведение и тревожност при най-малката спонтанност.

Нисък бал по скалата „B“ се наблюдава при хора, които са чувствителни, емоционално неустойчиви, раними и неуверени в себе си. Те имат ниска рефлексивност и общото им ниво на активност обикновено е ниско. Характеризират се с импулсивност и неустойчивост на намеренията. Това може да се дължи или на незрялост, или на изразена изтънченост на характера, изпитващ дефицит на способности за саморефлексия и самоконтрол. 

Субскала „Настойчивост“ характеризира силата на намеренията на човек – стремежа му да завърши започнатото. На положителния полюс са деятелните, работоспособни личности, които активно се стремят да изпълнят намеренията си. Те се мобилизират от препятствия по пътя към целите си, но се разсейват от алтернативи и изкушения; главната им цел обаче е започнатата дейност.  За тези хора е свойствено уважение към социалните норми и желание да подчинят поведението си напълно на тях. В екстремни случаи е възможна загуба на поведенческа гъвкавост и поява на маниакални тенденции.

Ниските резултати по тази скала свидетелстват за повишена лабилност, неувереност и импулсивност, които могат да доведат до непоследователност и дори повърхностно поведение. Сниженият фон на активност и работоспособност, като правило се компенсират с повишена чувствителност, гъвкавост, изобретателност и склонност към свободно тълкуване на социалните норми.

Субскала „Самообладание“ отразява нивото на произволен (волеви) контрол върху емоционалните реакции и състояния. Висок бал по субскалата постигат хора, които са емоционално устойчиви с добър самоконтрол в различни ситуации. Характерното им вътрешно спокойствие и увереност в себе си ги освобождават от страх от непознатото, повишава готовността им да прегърнат новото и неочакваното, и обикновено се съчетава със свобода на възгледите, склонност към иновации и радикализъм. Заедно с това стремежът им за постоянен самоконтрол и прекомерното съзнателно ограничаване на спонтанността, може да доведе до повишено вътрешно напрежение, с преобладаване на постоянна тревожност и умора.

В другия край на тази субскала, спонтанността и импулсивността, съчетани с чувствителност и предпочитание към традиционни възгледи, предпазват човек от интензивни преживявания и вътрешни конфликти, като способства за поддържане на един невъзмутим фон на настроението.

Социалната желателност при високи показатели по тази скала е нееднозначна. Високите нива на волева саморегулация могат да бъдат свързани с проблеми в организирането на жизнената дейност и отношенията с хората. Те често отразяват появата на неадаптивни черти и форми на поведения. За разлика от тях, ниските нива на настойчивост и самообладание в редица случаи изпълняват компенсаторни функции. Освен това те свидетелстват за нарушения в развитието на личностните черти, дефицит на умения за изграждане на отношения с другите и адекватно реагиране в определени ситуации.

/

Цел на изследването: да се определи нивото на развитие на наблюдателността.

Материали и оборудване: две картини с елементарен сюжет и детайли, които са еднакви в почти всичко, с изключение на десет предварително определени, фини разлики. Тези разлики се състоят в липсата или различното разположение на детайл в едната картина в сравнение с другата. В допълнение към картините ще ви трябват хартия за писане, химикалка и хронометър.

Процедура на изследването

Изследването може да се проведе индивидуално или с група, при условие че картините са достатъчно големи за зрително възприятие и могат да бъдат показани на дъска или стена.

И двете картини се представят на участниците едновременно за 60 секунди.

Инструкция: „Ще ви бъдат показани две картини. Разгледайте ги внимателно и открийте разликите между тях. Имате една минута, за да наблюдавате картините. След сигнала „Стоп!“, таблата  ще бъдат премахнати и вие ще запишете разликите, които сте забелязали. Ако всичко е ясно, тогава ще започнем!“

След като картините бъдат показани и откритите разлики бъдат записани, участникът се моли да предостави самоотчет. Самоотчетът трябва да определи дали детайлите на снимките са били ясно видими и дали участникът е доволен от резултатите от наблюдението си.

Обработка и анализ на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се получи коефициент на наблюдателност. За да направи това, експериментаторът преброява броя на правилно отбелязаните различия и изважда броя на неправилно показаните или несъществуващи различия от това число. Получената разлика се дели на броя на действителните различия или 10.

Резултатите се анализират чрез сравняване на получения коефициент на наблюдателност с максимално възможния или 1. Колкото по-близо е коефициентът до 1,0, толкова по-високи са уменията за наблюдение на изследваното лице. Коефициент между 0,5 и 0,9 показва средни умения за наблюдение. Ако е по-малък от 0,5, уменията за наблюдение на изследваното лице са лоши или слаби.

Развитие на наблюдателността

Уменията за наблюдение могат да бъдат развити чрез тренировки. Може да се разработи програма за развитие, като се изберат специфични упражнения за подобряване на уменията за наблюдение. Ключовият фокус на такива упражнения трябва да бъде решаването на проблеми за идентифициране на възможно най-много характеристики на обекти и явления след краткото им възприемане.

Американският психолог Джон Уилям Аткинсън препоръчва следните упражнения за развиване на умения за наблюдение:

Най-простото и най-ефективно упражнение за развиване на умения за наблюдение е да се научите да виждате обикновени неща.

Вземете някакъв обикновен предмет (телефон, книга, ютия и др.) и го поставете пред себе си. Вгледайте се в него тихо, но внимателно за известно време, опитвайки се да го запечатате в паметта си. След това затворете очи и мислено пресъздайте образа във всеки детайл. След това отворете очи и забележете какво липсва в менталния ви образ. Затворете отново очи и прецизирайте образа. Продължете, докато създадете ясен ментален образ с най-малките детайли.

След като усвоите първото упражнение, си спомнете предмета, който сте си представяли, и го пренесете на хартия. Независимо дали сте художник или не, нарисувайте го. В началото можете да нарисувате нещо по-просто, но не гледайте предмета; спомнете си менталния образ.

След като го нарисувате, погледнете предмета. Уловили ли сте всички детайли? Продължете както в първото упражнение: премахнете предмета и нарисувайте това, което липсва.

Много ценен начин за развиване на умения за наблюдение е да можете да забелязвате детайлите на даден обект. Не се опитвайте да възприемете и запомните целия обект (субект) от първия опит. В ранните етапи на развиване на умения за наблюдение това може да е трудно. Забележете и уловете отделни детайли на обекта и след това преминете към следващия.

Опитайте се да опишете характерните черти на лицето на някого, когото познавате, и вероятно ще се изненадате колко неясно е впечатлението ви. Това е така, защото никога не сте го гледали внимателно. В този смисъл дори не си струва да се споменават лицата на непознати. Когато хората гледат лицето на човек и се стараят да го запомнят, мнозина правят тази грешка: не обръщат внимание на детайлите, а се опитват да запомнят цялото лице. Ето защо започнете да практикувате върху хора, които познавате. Погледнете очите, носа и устата им, след това брадичката им, цвета на косата им, общата форма на главата им и т.н. След това започнете да разглеждате всеки, когото срещате, изучавайки външния му вид. Скоро ще се изненадате колко лесно запомняте подробности за външния вид на непознати.

Това упражнение се отнася за всякакви обекти и предмети. Опишете сграда, покрай която минавате всеки ден на път за работа. Със сигурност мнозина няма да могат да дадат ясно описание, а само бегла представа за външния ѝ вид – форма, цвят, брой етажи. Когато се запитате за местоположението и размера на вратите, броя на прозорците на всеки етаж, формата на покрива, разположението на комини, корнизи и т.н., ще осъзнаете, че всъщност не сте наясно с тях. Така че, отново, първо се съсредоточете върху детайлите, като работите от конкретното към общото.

….

Задачи за трениране на наблюдателността и концентрацията на вниманието

            Задача N1. Открийте празната бутилка.

Условие: Открийте празната бутилка. Време за работа 10 сек.

Задача N2. Градско движение.

Условие: На картинката е допусната една неточност. Открийте я.

Задача N3. Намерете укритите 10 човека.

Условие: На тази картинка са скрити 10 души. Намерете ги!

Десетият човек е скрит най-добре, така че намирането на девет

вече е добър резултат.

Задача N4. Намерете пеперуда, прилеп и патица.

Условие: Тази картинка съдържа пеперуда,

прилеп и патица - вашата задача е да ги намерите.

Задача N5. Намерете разликите

Условие: Два кадъра от анимационен филм със симпатичния

Карлсон и неговия приятел Малиш. Съдържат повече от

10 разлики. Можете ли да ги откриете всичките?

Задача N6. Логика в картинка

Условие: Това е съвсем различен вид задача – за да я решите, ще ви

е необходима не само внимание, но и логика.

Разгледайте изображението и отговорете на няколко въпроса:

-Кое време на годината е?

-Нека бъдем по-конкретни – кой месец е?

-Има ли в апартамента водопровод?

-Само момчето и баща му ли живеят в апартамента или има някой

друг, който живее в него? Ако да, кой?

-Какво работи бащата?

Отговор

1.Момчето да носи ботуши, така че очевидно сега е зима. Тази версия се подкрепя от отговора на следващия въпрос (вижте следващия отговор). Освен това, колоната вдясно е печка, а двата кръга, един под друг, с верижка, са отворен вентилационен отвор. Тъй като е отворен, това означава, че печката работи – отоплява, което е още един аргумент в полза на зимата. (Разбира се,  в днешни времена не всеки би разпознал тук печката, а още по-малко би разпознал отворен вентилационен отвор).

2.На стената вляво виси календар, показващ последната му страница, което означава, че сега е декември.

3.В апартамента няма водопровод, иначе момчето нямаше да използва умивалник (какъвто много от нас са виждали само по селата).

4.В близкия десен ъгъл виждаме кукли, така че в апартамента живее най-малко още един човек – момиче.

5.Фонендоскопът, преметнат през раменете на бащата и медицинското чукче, лежащо на масата, показват, че бащата най-вероятно е лекар.

Задача N7. HT-Line тест

Условие: В кой ред от символи има отклонение

от регулярния цикъл (закономерност).

Тук са представени два примерни теста от

HT-Line.  Тестовете HT-Line винаги имат време
за решаване. Времето за този тест е 30 секунди

Отговор: 4 — в последователността 6315 има отклонение 6135

Задача N8. Логика в картинки (сложен вариант)

Условие:

Разгледайте картинката и отговорете на въпросите:

1. Колко деца има в тази туристическа група?

2. Кога са пристигнали – днес или не?

3. Как са стигнали до това място?

4. От това място далече ли е най-близкия населен пункт?

5. От коя посока духа вятърът, северен или южен?

6. Кое време на деня е сега?

7. Къде е отишъл Шанко?

8. Как се казва момчето, което е било дежурно на пост през нощта?

9. Коя е днешната дата (ден и месец).

Отговор

1.Групата се състои от четирима души. В списъка с дежурства има 4 имена, а на покривката за пикник се виждат 4 чинии и 4 лъжици.

2.Момчетата не са пристигнали днес, тъй като паяк вече е успял да изплете мрежа между палатката и дървото.

3.Греблата, стоящи близо до дървото, показват, че момчетата са пристигнали с лодка.

4.Най-близкото село най-вероятно е наблизо, тъй като живо кокошка е посетила момчетата. Малко вероятно е кокошката, да се е отдалечило далеч от кокошарника си и е малко вероятно младите туристи да са донесли жива кокошката със себе си. Следователно кокошарникът е наблизо, което означава, че има голяма вероятност наблизо да има и село.

5.Пламъците от огъня забележимо са се наклонили надясно, което показва, че вятърът духа в тази посока. Клоните отляво на дърветата са забележимо по-дълги, което показва, че са обърнати на юг. Следователно вятърът духа от юг.

6.Ако югът е отляво, сенките падат на запад, което означава, че слънцето е на изток, така че е сутрин.

7.Шанко е отишъл на лов за пеперуди – вижда се мрежата за пеперуди на момче, което ловува пеперуди зад храстите. Защо Шура не фотографира? Защото, според автора, нещото, което стърчи от раницата с буквата В, е статив за фотоапарат. Следователно момчето, което прави снимката, се казва Васко.

8.И така, Шанко лови пеперуди, а Васко снима. Кольо седи до раницата (освен това, както видяхме във втория въпрос, момчетата не са пристигнали днес, така че Кольо така или иначе не може да е на смяна). Следователно момчето, което стои до огъня, се казва Петьо. Поглеждаме списъка до дървото: ако Петьо е на смяна днес, това означава, че Кольо е бил на смяна вчера.

9.Тъй като Петьо е на смяна днес, днес е 8-ми. Що се отнася до месеца, то месеците на „динята“ са август и септември. Имаме пеперуди и цветя, така че вероятно още не е есен. Значи, е август. Отговорът е 8 август.

Задача N9. Забавно

Условие:  Намерете 8-те разлики.

Отговор

На едната картинка виждаме паяк с крака, а на другата – черна топка. Както знаем, паякът има 8 крака, което означава, че има 8 разлики. Сетихте ли се?

Задача N10. Зебра

Условие:  Намерете 4-те разлики.

/

/

Методиката „Проблемът на Аверие“ е психодиагностичен тест за оценка на целенасочеността на мисленето, т.е. способността на човек да подчини мисловния си процес върху основната задача и да я реши без разсейване. Често се използва в патопсихологията като част от набор от методи за изучаване на мисленето и интелигентността, и включва анализ на изпълнението на задачата, където е необходимо да бъдат установени съществени детайли и записване на времето, за да се определи нивото на развитие на възприятието и мисленето. Прилага се индивидуално за лица на 12 год.

Целенасочеността на мисленето е една от главните му характеристики, наред с гъвкавостта и беглостта. Тя отразява способността на личността да подчини мисловния процес на определени цели. Целенасочеността е пряко свързана с концентрацията на вниманието. При нарушения в концентрацията на вниманието, често се снижава и целенасочеността на мисленето – същите последици се наблюдават и в обратна посока – нарушената целенасоченост води до снижаване на концентрацията на вниманието.

Процедура: На изследваното лице се предлага да анализира част от текст и да разкаже как е разбрал смисъла на текста – какви основни мисли са отразени в него.

Инструкция: Моля, прочетете внимателно предложения ви текст и разкажете какви са основните мисли, отразени в него.

Текст

Има различни възгледи за ценността на живота. Някои го смятат за благо, други за зло. По-добре би било да се запази средна позиция, защото, от една страна, животът ни носи по-малко щастие, отколкото бихме си пожелали, докато, от друга страна, нещастията, които ни се изпращат винаги са по-малко от нещастията, които другите ни желаят в сърцата си. Ето, това е равновесие, което прави живота доста поносим ​​или по-вярно е да се каже – до известна степен справедлив.

Обработка на резултатите

Провежда се качествен анализ:

- доколко лицето се е справило с условията на задачата (схванало ли е основната мисъл)?

- доколко изследваното лице се е отвлича в своите разсъждения?

- придало ли е значение на второстепенни обстоятелства в текста?

Като правило, за един повече или по-малко опитен изследовател нарушенията в разсъжденията ще бъдат веднага очевидни. Например, изследваният ще резоньорства[1] по повод на това, кое наистина е благо и кое е зло или ще разсъждава върху душата, но никога няма да огласи основните идеи на текста. Възможно е след многократно четене и продължително размишление, изследваният все още да не разбира същността на текста (което би свидетелствало в полза на  органично поражение на главния мозък). Възможни са и други отклонения, но основното, на което изследователят обръща внимание, е колко целенасочено и продуктивно е мисленето.

Примери за вероятни логично издържани отговори са:

-ценността на живота;

-придържане към златната среда;

-равновесието прави животът поносим;

[1] Резоньорско мислене – форма на абстрактно, „празно“ философстване с висока терминология, което обяснява елементарни неща по сложен начин и често е свързано с психопатологични състояния, като шизофрения. То е безплодно и отвлечено, за разлика от критичното мислене, което използва здрав разум, доказателства и логика, за да прецени истинността на твърденията и да вземе решения. 

Цел на изследването: Да се ​​определи нивото на емпатични тенденции[1].

Материали и оборудване: модифициран тест-въпросник за емпатични тенденции, разработен от А. Мехрабян и Н. Епщайн, лист за отговори и химикалка.

Процедура на изследването.

Изследването на емпатичните тенденции с помощта на въпросник може да се проведе индивидуално или с група изследвани лица.

На всеки участник се предоставя въпросник, състоящ се от 33 твърдения, отразяващи различни ситуации, които могат да предизвикат съчувствие и съпреживяване при общуване и взаимодействие с хора, продуктите на тяхната дейност, както и с живата и неживата природа. Освен това всеки участник получава бланка за отговори, съдържащ номерата на съответните твърдения и два възможни отговора: „Да“ и „Не“.

Инструкция: „Въпросникът съдържа 33 твърдения. Прочетете ги и докато четете, отговорете, като си припомните или си представите какви чувства лично сте изпитвали или бихте могли да изпитвате в подобна ситуация. Ако вашите преживявания, мисли и реакции съвпадат с предложените в твърдението, отбележете „Да“ в листа за отговори до номера, съответстващ на твърдението. Ако са различни, отбележете „Не“. Ако имате въпроси относно попълването на формуляра, попитайте вашия инструктор, преди да започнете да работите по теста. Ако всичко е ясно, пристъпете към работа.“

Тест - Въпросник

1.Разстройвам се, когато видя непознат човек да се чувства самотен сред хора.

2.Хората преувеличават способността на животните да разбират и да съчувстват.

3.Неприятно ми е, когато хората не могат да се сдържат и открито да показват чувствата си.

4.Това, което ме дразни в нещастните хора, е, че се самосъжаляват.

5.Когато някой около мен е нервен, и аз ставам нервен.

6.Мисля, че е глупаво да плача от щастие.

7.Приемам присърце проблемите на приятелите си.

8.Понякога любовните песни ме карат да се чувствам много емоционален.

9.Ставам много нервен, когато трябва да казвам на хората неприятни новини.

10.Настроението ми е силно повлияно от хората около мен.

11.Намирам чужденците за „студени“ и безчувствени.

12.Бих искал/а да имам професия, която включва общуване с хора.

13.Не се разстройвам, когато приятелите ми действат необмислено.

14.Наистина ми харесва да гледам как хората приемат подаръци.

15.Според мен самотните възрастни хора са недоброжелателни.

16.Когато видя някой да плаче, аз самият се разстройвам.

17.Слушайки определени песни, понякога се чувствам щастлив.

18.Когато чета книга (роман, разказ и др.), чувствам, че всичко, което чета всъщност се случва наистина.

19.Когато видя, че с някого се отнасят зле, винаги се ядосвам, притеснявам или възмущавам.

20.Мога да запазя спокойствие, дори ако всички около мен са притеснени.

21.Ако приятелят ми започне да обсъжда проблемите си, се опитвам да сменя темата.

22.Неприятно ми е, когато хората въздишат и плачат, докато гледат филми.

23.Смехът на другите хора не ме заразява.

24.Когато вземам решения, чувствата на другите хора обикновено не ми влияят.

25.Губя душевното си спокойствие, когато другите са потиснати.

26. Притеснявам се, когато виждам хора, които лесно се разстройват за дреболии.

27.Много се разстройвам, когато виждам страдащи животни.

28.Глупаво е да се преживява за това какво се случва във филм или какво четеш в книга.

29.Много се разстройвам, когато виждам безпомощни възрастни хора.

30.Сълзите на другите хора предизвикват у мен раздразнение, а не съчувствие.

31.Много се разстройвам, когато гледам филм.

32.Мога да остана равнодушен към всякакви вълнения около мен.

33.Малките деца плачат без причина.

Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се получи индекс на емпатия (или емпатични тенденции) за изследваното лице.

За да се получи индекс на емпатия, трябва да се преброи броят на отговорите, съответстващи на „ключа“.

По този начин, индексът на емпатия (Ие) е сумата от съвпаденията между отговорите на въпроси, изискващи отговор „Да“, и тези, изискващи отговор „Не“.

За да се определи нивото на емпатични тенденции, е предложена таблица за интерпретиране на индекса на „Ие“, като се вземат предвид възрастта и пола на респондентите.

Ако индексът на емпатия е по-нисък от стойността, предложена за интерпретация в таблицата, от изследваното лице трябва да се поиска да отговори отново на тестовите въпроси, като отново му се обяснят условията. При повторно тестване е важно да се наблюдава реакцията на респондента, за да се гарантира адекватността на тестовата диагностика. Ако резултатът се повтори, нивото на емпатични тенденции се счита за много ниско.

Анализ на резултатите

Емоционалната отзивчивост към преживяванията на другите, известна в психологията като емпатия, е едно от най-висшите нравствени чувства. Емпатията под формата на съчувствие или съпреживяване, независимо дали чрез споделена радост или споделени впечатления, се свързва със способността на човек да „проникне“ в чувствения свят на другите. В различни ситуации емоционалната реакция зависи от адекватността на възприятието на човек за човешките преживявания и емоциите на животните, както и от разбирането му за техните основни причини. Такава отзивчивост се превръща в мотивираща сила, насочена към оказване на помощ. Следователно, при анализа на резултатите от изследванията трябва да се вземе предвид влиянието на социокултурните традиции. Обикновено юношите до известна степен крият чувствата си и не винаги са склонни да ги рефлексират, поради което в таблицата за интерпретация на показателя „Иe“ показва различни нива на емпатични тенденции при юношите и девойките.

Развитието на емоционалната отзивчивост зависи от много фактори, сред които: степента, до която е актуализирана потребността от благополучие на другите хора; способността за точно „четене“ на невербална информация за състоянието на човек или животно – от тяхната поза, изражение на лицето, жестове, интонация на гласа и др.; както и житейския опит, характера на възпитанието в семейството, училището и условията на живот.

Струва си да се обърне внимание на тези респонденти, които показват високи нива на емпатични тенденции с коефициенти от 30 до 33 бала и да се наблюдават взаимодействията между тях и техните съученици. Факт е, че емоционално отзивчивите хора могат да бъдат експлоатирани от егоистично възпитани личности, които се възползват от тяхната доброта, за да постигнат собствените си цели. Това е особено често срещано при конкурентни взаимодействия. За емоционално отзивчивите хора е важно да могат да отстояват себе си, когато са изправени пред индивидуализъм, егоизъм и личен интерес у други хора.
/

[1] Емпатичните тенденции се отнасят до склонността на човек да разбира и споделя емоциите на другите.

(Е.Кристофър, Л.Смит)

1.„ОСИНОВЯВАНЕ НА ЯЙЦЕ“

Взехме назаем тази игра от Дейв Уилър (Dave Wheeler), който я използваше като домашна работа за студенти, докато преподаваше общ курс по грижи за деца в Австралия. Чухме също, че се играе в Хонолулу с клас от 16-17-годишни в частно училище, което придава на играта международен характер.

Цели:

-За обучение по младежки лидери, за да се стимулира дискусия за проблемите и отговорностите на самотните родители или родителската грижа като цяло.

-Да се ​​възпроизведат някои аспекти на отговорността при грижа за деца, животни или всяко друго живо същество, неспособно да се грижи само за себе си.

Размер на групата: всякакъв.

Време: Една седмица.

Място: Сценарият изисква всеки ученик в групата да „осиновява“ сурово яйце и да го пази цяло и невредимо цяла седмица. „Родителите“ са длъжни ежедневно да водят дневник, в който записват усещанията и чувствата си, да изброяват и изчисляват всички финансови разходи, свързани с „осиновеното“ яйце и да отговорят на въпросник в края на упражнението.

Процедура/инструкции

В началото на седмицата раздайте сурово яйце на всеки млад човек, заедно със следните инструкции.

1.Яйцето трябва да се съхранява в комфортни условия: не го прегрявайте и не го преохлаждайте.

2.Трябва да се поддържа здраво и благополучно, да му се осигурява много чист въздух и слънчева светлина; трябва да се борави с него в безопасна обстановка, където нищо не може да му навреди.

3.Трябва да се поддържа чисто и редовно да се мие.

4.Не трябва да се лишава от човешко общуване. Когато бодърства с него непрекъснато трябва да има „родител“ или друго компетентно лице, действащо като негов заместник.

5.През разумни интервали от време трябва да бъде излагано на  външни влияния. Трябва да му се говори и да се разхожда. Може да се носи в добре проветрив джоб и редовно да се проверява за комфорт.

6.Когато „родителят“ спи, яйцето трябва да се държи наблизо, за предпочитане в полезрението му.

7.Ако родителските задължения станат твърде тежки, „родителят“ може да наеме гледач на яйцето за 50 пенса на час и тези разходи трябва да бъдат записани в дневника. (Дейв Уилър предлага тези пари да се събират в края на седмицата и да се даряват за благотворителност.)

8.Ако се случи нещастие и яйцето се изгуби или счупи, „родителят“ трябва да плати погребална такса от 2 паунда и да спазва период на траур от поне два дни. След това може да  получи друго яйце.

Анализ: Въпросникът пита за името и възрастта на „родителя“ и до края на седмицата респондентът трябва да отговори на всички въпроси. Респондентът съобщава следното:

-Кой период от седмицата е бил най-труден и защо?

-Кой е бил най-лесен и защо?

-Как реагираха другите на това, че станахте „баща“ (или майка) на яйцето?

-Защо мислите, че реагираха по този начин?

-Колко часа седмично яйцето беше непрекъснато с вас?

-Колко часа прекарвахте с него извън дома?

-Колко часа прекарвахте без него?

-Колко пари похарчихте общо за яйцето?

-Промени ли се отношението ви към яйцето през седмицата?

-Опишете тази промяна.

-Промени ли това упражнение възприятието ви за родителска отговорност?

-Как мислите, дали изискванията, които ви се поставят докато се грижите за яйцето, са подобни на отговорностите, свързани с грижата за истинско дете?

-Какви допълнителни отговорности бихте имали, ако имахте дете?

-Какви добри неща научихте докато се грижихте за яйцето?

-На каква възраст смятате, че бихте искали да създадете собствено семейство?

-Колко деца мислите, че бихте искали да имате?

-Има ли нещо друго, което бихте искали да добавите?

Заключение: Сред историите на играта „Осинови яйце“ има случаи, в които „родители“ рисуват лица върху яйцата, дават им имена, водят ги на душ, обличат ги и им купуват играчки. Известна е популярната история за „майка“, която е счупила яйцето си и е била толкова разстроена, че е пропуснала училище два дни; и история за „баща“, който принудил истинската си сестра да се грижи за яйцето, казвайки, че това е по-скоро нейна работа, отколкото негова – въпреки че малката му сестра няма нищо общо с това. Както момчетата, така и момичетата съобщават, че около петия ден от експеримента отговорностите за грижата за яйцата започнали наистина да ги „дразнят“. Престанало да им се струва смешно и се превърнало в бреме, въпреки че в действителност нямало почти никакви проблеми.

От друга страна, „майките“ на яйцата понякога признавали, че искрено се страхуват да не се привържат твърде много към яйцата; по този начин тези момичета осъзнавали прагматичния контекст на експеримента. В тази връзка е интересно да се отбележи следното: водещият американски педиатър, д-р Бери Брезелтън (Berry Brazelton), смята, че майките, които скоро ще се разделят с децата си поради завръщането им на работа, умишлено ограничават емоциите си към тях. Брезелтън продължава с твърдението, че това оставя незавършен важен процес на свързване, причинявайки продължаващи емоционални щети на детето, травмирайки го и потенциално отравяйки всички бъдещи взаимоотношения.

Това е тема за обсъждане с участниците в „Осинови яйце“, тъй като в индустриализираните страни, особено по време на икономически спадове, заетостта на омъжените жени е постоянно изложена на риск. Аргументи като тези на Брейзълтън трябва да се разглеждат в контекста на социално-политическата обстановка, където съществува естествен стремеж да се ограничават и отблъскват жените с деца да започват или да се връщат на пазара на труда. Пробуждането  на чувство за вина у работещите майки за усилията им да се грижат за децата си, вместо да са си вкъщи с тях ден след ден, може да бъде мощна и коварна форма на социален шантаж. Играта „Осинови яйце“ може да демонстрира силата на тези влияния.

Източник: Leadership training. Elizabeth M. Christopher/Larry E. Smith. Kogan Page Ltd

/

Цел на изследването: Да се ​​определи нивото на егоцентрична насоченост на личността.

Материали и оборудване: Формуляр за тест EAT, химикалка, хронометър.

Процедура на изследването

Изследването на егоцентризма с помощта на проективен асоциативен тест (EAT) може да се проведе както индивидуално, така и с група от 2-7 души. При работа с група, всеки участник трябва да получи формуляр и химикалка и да седне удобно на маса на 1,5-2 метра разстояние от съседите си и експериментатора.

Ключова характеристика на тази задача е, че участниците не са наясно с целта на изследването. Фиктивна цел може да бъде проверка скоростта на писмената реч или определяне на скоростта на възникване на асоциации при представяне на словесен стимулен материал. Важно е да се подчертае, че съдържанието, грамотността и калиграфията са без значение. Докато изпълнява теста, на експериментатора е забранено да обяснява каквото и да било на участниците извън инструкциите, да предоставя обратна връзка или да изразява мнение относно техните съждения. Тук е важно стриктно да се следи индивидуалността на работата на всяко изследвано лице и да се записва времето, необходимо за изпълнение на задачата.

Инструкция: „Предлагаме ви тест, който съдържа 40 недовършени изречения. Трябва да довършите всяко едно от тях и да образувате цялостно логически издържано изречение. Веднага записвайте първия край на недовършеното изречение, който ви идва на ум. Опитайте се да работите бързо. Времето, необходимо за изпълнение на задачата се записва.“

Формализирана бланка

Време, прекарано в попълване на теста __мин.

Дата

Пълно име

Възраст

Въпросник

1. В тази ситуация...

2. Най-лесно е да...

3. Независимо от това, че...

4. Колкото по-дълго...

5. В сравнение с…

6. Всеки...

7. Жалко е, че...

8. В резултат на...

9. Ако...

10. Преди няколко години...

11. Най-важното е, че...

12. Само...

13. Всъщност...

14. Истинският проблем е, че...

15. Не е вярно, че...

16. Ще дойде ден, в който...

17. Най-голямото...

18. Никога...

19. Това...

20. Едва ли е възможно...

21. Основното е, че...

22. Понякога...

23. След около дванадесет години...

24. В миналото...

25. Работата е там, че...

26. В момента...

27. Най-хубавото е...

28. Като се има предвид...

29. Ако не беше...

30. Винаги...

31. Възможност...

32. В случай, че...

33. Обикновено...

34. Дори ако...

35. Досега...

36. Условие за...

37Преди всичко...

38. За сметка на...

39. Неотдавна...

40. Едва откакто...

След завършване на задачата, изследваните лица предават попълнените бланки. Експериментаторът бързо ги сканира, без да чете съдържанието и ако забележи недовършени изречения, бланката се връща с молба за довършване на изречението, като новото допълнително време се записва и се добавя към предишното.

Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се получи индекс на егоцентризъм. По величината на индекса може да се съди за нивото на егоцентрична насоченост на личността.

Обработката на резултатите има смисъл само ако изследваното лице е завършило теста напълно. Ето защо е важно да се гарантира, че всички изречения са завършени по време на тестването. Ако бланката съдържа повече от 10 недовършени изречения, тогава данните не могат да бъдат обработени или анализирани. В този случай от изследваното лице се иска да направи теста отново след няколко дни.

Индексът на егоцентризъм се определя чрез установяване и преброяване на изреченията, съдържащи информация за изследваното лице. Тази информация се изразява чрез лични местоимения и притежателни местоимения, образувани от него.

Те могат да включват местоименията „аз“, „мен“, „мой“, „от мен“, „мой“ и др. Информация за субекта се предава и от изречения, които не съдържат тези местоимения, но са ясно подразбиращи се от наличието на глагол от първо лице, единствено число.

Индексът на егоцентризъм е броят на гореспоменатите изречения. За да се улесни преброяването на изречения, съдържащи това указание за самия субект и отразяващи неговата егоцентричност, местоименията от първо лице, единствено число или съответните глаголни окончания се подчертават във вече попълнената бланка, а номерът на изречението се огражда с кръг.

Анализ на резултатите

За да се определи нивото на егоцентрична насоченост на личността и да се анализират получените резултати се използва таблица. Представената таблица по-долу съдържа градации на нивата на егоцентризъм при студенти, включително от първи курс. Промяната в нивата, характеризиращи егоцентричните тенденции при студентите от първи курс се дължи на факта, че постъпването в университет представлява промяна в социалния статус на младите мъже и жени. По време на периода на адаптация към нов статус настъпва временно повишаване на егоцентризма.

Нива на егоцентризъм при младите мъже и жени

Много нисък (нулев) показател за егоцентризъм обикновено означава, че изследваният е разбрал погрешно инструкцията.

Много висок резултат за егоцентризъм може да показва акцентуация на личността върху собствената си персона.  

При анализа на резултатите е важно да се има предвид, че егоцентризмът и егоцентричната насоченост са свойства на личността (черти). Те характеризират позицията на човек и представляват центрирана и фиксирана социална нагласа, определяща фокуса на човек върху своите качества, мисли, преживявания, възприятия, действия, цели и др., започвайки от юношеска възраст, като тук се включва и саморефлексията. Егоцентричната насоченост детерминира лична позиция и способства за автономизацията на личността от другите. Тя е предизвикана от потребностите за личен успех, съчувствие, грижа, афилиация, самоутвърждаване, в защита на своя „Аз“, включително психосексуални потребности.

Егоцентризмът засяга познавателните възможности на човек, възпрепятства ефективното общуване и взаимодействие с другите хора и задържа развитието на морално-нравствената сфера на самата личност.

Индивидите с високи нива на егоцентризъм често са конфликтни, тъй като подценяват и понякога изопачават смисъла на посланията на събеседника си, което води до недоразумения и междуличностни проблеми.

В морален план егоцентричната насоченост може да доведе до егоизъм, който се проявява в опити за използване на другите за удовлетворяване на собствени потребности и интереси, както и до прагматизъм, който е склонност на всичко, с което индивидът се сблъсква в живота да се свързва само със собствената му полза.

Тъй като определянето на величината и нивото на егоцентричната насоченост е достатъчно значимо за личността, то в даденото изследване е особено важно да се придържаме към етиката на психодиагностика. Ако индивидът се доверява на експериментатора, е препоръчително да се обсъдят със субекта причините за неговия егоцентризъм. Факторите, които допринасят за развитието на егоцентризъм в детска и училищна възраст, могат да включват: прекомерни похвали от родители и учители, активно стимулиране за постигане на успех, липса на контакт с връстници, навици за командване поради постоянната позиция на лидер от детството.

Ниските нива на егоцентризъм често са резултат от постоянното потискане на детето от авторитетни фигури. У дома тези фигури са родители, а в училище – учители и някои ученици.

В някои случаи високото ниво на егоцентрична насоченост може да бъде ситуационно, причинено от много значимо събитие.

Коригирането на егоцентризма изисква опит в общуването и взаимодействието с другите. Важно е да се развие способността да се вземат предвид гледните точки на другите, да се контролира правилното разбиране на хората, с които човек общува и взаимодейства, да се практикува способността за представяне на мястото на някой друг и да се проявява внимание към състоянията на другите. Целесъобразно е лицата с високи нива на егоцентризъм да участват в тренинги за чувствителност, общуване и децентрация.

Навременната корекция на егоцентризма е важна и защото високите нива на егоцентризъм могат да доведат до развитие на психопатични черти на личността, докато неподходящо ниските нива могат да доведат до конформизъм и социална пасивност.

/

Цел на изследването: Да се ​​определи нивото на импулсивност.

Материали и оборудване: Въпросник на В. А. Лосенков с 20 въпроса, всеки с четиристепенна скала за отговор и химикалка.

Процедура на изследването

Изследването може да се проведе индивидуално или с малка група. На участниците се предоставя въпросник с четиристепенна скала за отговор за всеки въпрос. Когато работи с група, изследователят трябва да осигури строга индивидуалност при попълването на въпросника.

Инструкция: „Въпросникът, който ви се предлага, съдържа 20 въпроса. Всеки въпрос е предоставен със скала за отговор. Моля, прочетете внимателно всеки въпрос и оградете номера на избрания от вас отговор. Няма „добри“ или „лоши“ отговори. Опитайте се да се чувствате свободни и да отговаряте честно. Първият отговор, който ви идва на ум, е за предпочитане.“

Въпросник

I. Когато се заемете със задача, винаги ли я довеждате докрай?

1. Определено да.

2. По-скоро – да.

3. По-скоро – не.

4. Определено – не

II. Винаги ли реагирате спокойно на груби или неуместни коментари, отправени към вас?

1. Определено да.

2. По-скоро – да.

3. По-скоро – не.

4. Определено – не

III. Винаги ли спазвате обещанията си?

1. Определено да.

2. Вероятно да.

3. Вероятно не.

4. Определено не.

IV. Често ли говорите и действате под влияние на моментното настроение?

1. Много често.

2. Доста често.

3. Доста рядко.

4. Почти никога.

V. В критични, стресови ситуации владеете ли себе си?

1. Да, винаги се владея.

2. По-скоро – да.

3. По-скоро – не.

4. Не, не се владея

VI. Често ли без видима или убедителна причина се променя настроението ви?

1. Това се случва много често.

2. Това се случва от време на време.

3. Това се случва рядко.

4. Това никога не се случва.

VII. Често ли ви се налага да вършите нещата набързо, когато сроковете са кратки?

1. Определено да.

2. Вероятно да.

3. Вероятно не.

4. Определено не.

VIII. Бихте ли се нарекли целеустремен човек?

1. Да, определено бих могъл.

2. Вероятно бих могъл.

3. Вероятно не бих могъл.

4. Не, определено не бих могъл.

IX. В думите и действията си придържате ли се към поговорката „Два пъти мери, веднъж режи“ ?

1. Да, винаги.

2. Често.

3. Рядко.

4. Не, почти никога.

X. Подчертано равнодушен ли сте към онези, които несправедливо ви мрънкат и тормозят, например, в автобус или трамвай?

1. Почти винаги реагирам по този начин.

2. Доста често реагирам по този начин.

3. Рядко реагирам по този начин.

4. Никога не реагирам по този начин.

XI. Съмнявате ли се в силите и способностите си?

1. Да, често.

2. Понякога.

3. Рядко.

4. Почти никога.

XII. Лесно ли се увличате по нови неща, но можете бързо да загубите интерес към тях?

1. Определено да.

2. Може би да.

3. Може би не.

4. Определено не.

XIII. Способни ли сте да се сдържате, когато началник ви критикува несправедливо?

1. Определено да.

2. Може би да.

3. Може би не.

4. Определено не.

XIV. Чувствате ли се сякаш все още не сте намерили себе си?

1. Съгласен съм, точно така стоят нещата.

2. Най-вероятно е вярно.

3. Едва ли съм съгласен с това.

4. Определено не съм съгласен с това.

XV. Възможно ли е под влияние на някакви нови обстоятелства да промените мнението за себе си?  

1. Със сигурност да.

2. Доста вероятно.

3. Малко вероятно.

4. Почти невъзможно.

XVI. Обикновено трудно ли се ядосвате?

1. Определено да.

2. Вероятно да.

3. Вероятно не.

4. Определено не.

XVII. Възникват ли у вас желания, които поради различни причини са невъзможни за изпълнение?

1. Често имам такива желания.

2. Такива желания възникват от време на време.

3. Рядко имам такива желания.

4. Никога нямам желания, които очевидно са невъзможни за изпълнение.

XVIII. Когато обсъждате важни житейски въпроси с някого, забелязвате ли, че вашите собствени възгледи са все още доста неопределени?

1. Да, често забелязвам това.

2. Понякога забелязвам това.

3. Рядко забелязвам това.

4. Не, никога не забелязвам това.

XIX. Случва ли ви се нещо толкова отегчително, че се захващате с нещо друго, без да довършите първото?

1. Да, това често се случва.

2. Това понякога се случва.

3. Това рядко се случва.

4. Това почти никога не се случва.

XX. Вярно ли е, че в известна степен сте неуравновесен човек?

1. Определено да.

2. Може би да.

3. Може би не.

4. Определено не.

Обработка на резултатите

При обработката на резултатите се изчислява величината на показателя на импулсивност „Пи“. Той представлява сумата от баловете, получени по скалите на целия въпросник.

Този тестов въпросник използва четиристепенна скала за отговор.

За въпроси 1, 2, 3, 5, 8, 9, 10, 13 и 16, номерът на скалата съответства на броя бал, т.е. 1, 2, 3 или 4.

За въпроси 4, 6, 7, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19 и 20, балът се изчисляват в обратен ред, т.е. скала 1 съответства на резултат 4; скала 2 съответства на резултат 3; скала 3 съответства на резултат 2; и скала 1 съответства на резултат 4.

По този начин, показателят на импулсивност може да варира от 20 до 80 бала.

Анализ на резултатите

Импулсивността е черта, която е противоположна на волевите качества целеустременост и постоянство. Колкото по-висок е показателят на импулсивност (Пи), толкова по-голяма е импулсивността.

Нивата на импулсивност могат да бъдат класифицирани като високи, средни или ниски.

Ако величината на „Пи“ е между 66 и 80 бала, това показва висока импулсивност, което означава, че е силно изразена; ако е между 35 и 65 бала – умерена импулсивност; а величина на „Пи“ от 34 или по-малко – ниска импулсивност. Високите нива на импулсивност характеризират хора с недостатъчен самоконтрол в общуването и дейността. Импулсивните хора често имат неясни житейски планове, нямат стабилни интереси и се увличат от една дейност към друга.

За разлика от тях, хората с ниска импулсивност са целенасочени, имат ясни ценностни ориентации, проявяват постоянство в постигането на целите си и се стремят да завършат започнатото.

Ако импулсивността е висока, трябва да се разработи програма за самовъзпитание, за да се намали тя и да се увеличи целенасочеността. Това трябва да отчитат особеностите на локуса на субективния контрол на личността.

Цел на изследването: да се ​​определи нивото на настойчивостта на изследваното лице.

Материали и оборудване: три номерирани комплекта думи, хартия за писане, химикалка и хронометър.

Процедура на изследването

Експериментаторът провежда изследването индивидуално. Важно е изследваното лице да е седнало удобно на добре осветена маса. По време на процедурата на участникът се представят една след друга бланките с набори от думи и се иска да състави изречения от тях. Трудността при съставянето на изречения от първия и втория набор от думи е почти еднаква, докато съставянето на изречение от третия набор е практически невъзможно, но участникът не трябва да е наясно с това.

Инструкция: „Използвайте всички думи от набора, отпечатан на бланката и съставете смислено изречение. Времето ви се засича.“

Задачата на експериментатора е да запише времето, използвано от изследваното лице за изпълнение на всяка задача за съставяне на изречения и да отбележи емоционалните му реакции.

Обработка на резултатите

При обработката на резултатите първо се проверява коректността на изпълнението на задачите, след което се сравнява времето, използвано от изследваното лице в съставяне на всяко изречение и накрая се изчислява оценка за настойчивост.

Пример за правилно построени изречения от набор думи:

Изречение, съставено от набор №1:

1.Мерките, предприети от полските власти за целите на нормализацията на обстановката в Полша, предизвикаха възмущение в десните кръгове.

Изречение, съставено от набор №2:

2.В условията на изостряща се международна обстановка, причинена от либералната политика, предимно американска, голямо значение придобиват обединените действия сред капиталистическите страни.

Изречение, съставено от набор №3:

3. Няма решение.

Ако първите две изречения са съставени правилно, тогава се изчислява показателя за настойчивост „Pн“.

Показателят за настойчивост е съотношението на времето, прекарано в решаване на третата задача, към средното време, прекарано в решаване на първите две задачи:

T№ – време, прекарано в съставяне на първото изречение;

TІ – време, прекарано в съставяне на второто изречение;

Tі – време, прекарано в опит за съставяне на третото изречение.

Анализ на резултатите

Нивото на настойчивост се определя от величината на показателя „Pн“, използвайки скала:

Величина на Pн – ниво на настойчивост:

-от 0 до 1,9 – ниско ниво на настойчивост;

-от 2,0 до 2,9 – средно ниво на настойчивост;

-от 3,0 и повече – високо ниво на настойчивост.

При анализа на резултатите е важно да се вземе предвид времето, което изследваното лице е прекарало в решаване на проблемите. Обикновено, колкото по-дълго е времето, толкова по-настойчив е човекът. Настойчивостта обикновено се разбира като личностна черта, свързана със способността и желанието за постигане на цел и преодоляване на външни или вътрешни (психологически) препятствия. Настойчивостта се свързва с особеностите в развитието на произволността (упоритост, воля) на психичните процеси. При анализа на резултатите от изследването е важно те да се съпоставят с успехите в учебната дейност и да се вземат предвид при разработването на програми за саморегулация и самовъзпитание.

/

Паметта е форма за психично отражение на минал опит в цялото му многообразие. Тя се явява основата за обучение и възпитание, придобиване на знания, усвояване на личен опит, формиране на навици.

Предучилищната възраст е период на най-бързо развитие на паметта. Детето запомня всичко ярко, необичайно, красиво, което привлича вниманието. Запаметяването на тази възраст има непроизволен характер – случва се без участието на волята. Някъде към края на предучилищната период при детето се оформя и произволната форма на психична активност. Развитието на произволната памет се явява едно от главните условия за успешна адаптация в училището. 

20.Разгледай таблицата и запомни какво има изобразено на нея. Обърни листа.

21.Разгледай таблицата. Спомни си какви предмети имаше в таблицата на предишния лист. Открий кои нови предмети са се появили.

22.Запомни предметите по двойки и обърни листа.

23.Спомни си какви двойки предмети имаше на предишния лист и нарисувай в празните места вторите предмети.

24. Запомни символите, които съответстват на всеки предмет и обърни листа.

25.Сега си припомни предметите от миналата страница и нарисувай липсващите в празните клетки символи, които съответстваха на тези предмети.

26. А тук направи обратното, в празните клетки нарисувай предметите, които съответстват на символите, които виждаш.

27.Разгледай картичката и запомни какво е нарисувано на нея. След това закрий картичката с друг лист хартия. Сега отговори на въпросите:

-Кой е нарисуван?

-Колко наброй са козлетата, които гледат през прозореца?

-Какво носи в кошницата майката-коза?

-Колко на брой са птичките?

-Какъв плод расте на дървото?

28. Разгледай внимателно рисунката. Запомни какво има на нея. Обърни листа  и премини към следващата задача.

 

29.Постави в таблицата знак „плюс“ до тези животни, които присъстваха в предишната задача и знак „минус“, които не са присъствали.

30.Запомни картинката. Закрий я с лист хартия. Сега се опитай да назовеш предметите, които си запомнил.

31.Прочети на глас думите. Опитай се да създадеш от тях свързан разказ. След това обърни листа и премини към следващата задача.

32.Прочети на глас думите и ги сравни с думите от предишната задача. Открий какви нови думи са се появили и кои думи са изчезнали.

33.Запомни разположението и броя на точките в таблиците. След това закрий таблицата с лист хартия и премини към следващата задача.

34.Припомни си разположението на точките от миналата задача и ги постави на същите им места.

35.Внимателно изслушай разказа и разгледай картинката. След това я закрий с друг лист и отговори на въпросите:

-Как е името на разказа?

-Кой е имал рожден ден?

-Кои животни за дошли на гости на мечето?

36.Чуй двойките думи. Постарай се да ги запомниш две по две. След това ще чуеш втората дума от всяка двойка и по нея се опитай да си спомниш първата.

37.Чуй двойките думи. Постарай се да ги запомниш две по две. След това ще чуеш първата дума от всяка двойка и по нея се опитай да си спомниш втората.

38.Чуй поредица от думи, които са наименования на предмети. Запомни ги, а след това ги повтори.

39.Чуй поредица от думи, които обозначават признаци на предмети. Запомни ги, а след това ги повтори.

40.Чуй поредица от думи, които обозначават действие на предмети. Запомни ги, а след това ги повтори.

41.Чуй последователно поредица от изречения. Запомни ги, а след това ги повтори.

42.Изслушай последователно няколко кратки разказа. Постарай се да ги запомниш, а след това направи преразказ.

/ 

Паметта е форма за психично отражение на минал опит в цялото му многообразие. Тя се явява основата за обучение и възпитание, придобиване на знания, усвояване на личен опит, формиране на навици.

Предучилищната възраст е период на най-бързо развитие на паметта. Детето запомня всичко ярко, необичайно, красиво, което привлича вниманието. Запаметяването на тази възраст има непроизволен характер – случва се без участието на волята. Някъде към края на предучилищната период при детето се оформя и произволната форма на психична активност. Развитието на произволната памет се явява едно от главните условия за успешна адаптация в училището. 

Упражнения за развитие на произволната памет

1.Разгледай внимателно изображенията. Назови ги и ги преброй. За да ги запомниш, наблюдавай ги внимателно в продължение на 50-60 секунди. Представи си ги и ги почувствай.  След това закрий рисунката с лист хартия и си припомни какви предмети са нарисувани на картинката. Назови ги.

2.Преброй играчките във всяка рамка. Запомни тяхното количество. Обърни листа обратно.

3.Продължаваме със същата задача. Сега си спомни колко играчки са нарисувани във всяка рамка на обратната страница на листа. Напиши в празните квадратчета общия брой на всеки вид играчка.

 4.Разгледай рисунката и се постарай да запомниш какво е изобразено на нея. Наблюдавай 50-60 секунди. След това закрий с лист хартия рисунката и премини към следващата задача.

5.А сега намери по какво се различава тази рисунка от рисунката на предишната задача – открий различията.

6.Запомни цифрите в клетките и обърни листа.

7.Припомни си цифрите от предишната страница и ги запиши в празните квадрати в същия ред.

8.Разгледай тази рисунка и се опитай да запомниш как са разположени изображенията. След това закрий с лист хартия рисунката и си припомни какво е нарисувано в:

-горния десен ъгъл;

-горния ляв ъгъл;

-долния де3сен ъгъл;

-долния ляв ъгъл;

-средата.

9.Запомни разположението на буквите на листа и го обърни.

10.Напиши буквите от предишното упражнение в празните квадратчета, като се опиташ да поставиш всяка буква в същия ред.

11.Разгледай картинката и запомни кое изображение на коя стълбичка се намира. След това обърни листа и кажи кое животинче на коя стълба е поставено.

12.Внимателно разгледай картинката и се опитай да запомниш къде е разположена всяка играчка. Закрий листа с ръка и се опитай да кажеш какви играчки са наредени на горния рафт, на средния и на долния.

13.Разгледай тези символи и се опитай да запомниш как са разположени. След това обърни листа.

14.А сега обгради с кръгче само фигурите, които запомни в предишното упражнение.

15.Разгледай предметите, запомни ги, обърни листа и премини към следващото упражнение.

16.Кой е новият предмет, който се е появил на рисунката? Обгради го с кръгче.

17.Разгледай изображенията и запомни какво е нарисувано на него. След това обърни листа.

18.Разгледай таблицата. Припомни си какви предмети имаше в таблицата на предишния лист и определи кои предмети са се появили сега.

19.Разгледай внимателно рисунката и обърни листа.

20.А сега открий по какво тази рисунка се различава от рисунката на предишния лист.

Следва продължение (втора част)

/





/

Тази методика е предназначена за идентифициране на лица, с признаци на нервно-психичната нестабилност. Тя позволява установяване на индивидуални предболестни признаци на личностни разстройства, както и оценка на вероятността от тяхното развитие и проявление в поведението и дейностите на човек.

От изследваните лица се иска, за време от 30 мин. да отговорят на 84 въпроса с „да“ или „не“. Анализът на отговорите може да изясни индивидуална биографична информация, поведенчески особености и състояние на психичната активност в различни ситуации.

Инструкция: „Предлагаме ви е тест от 84 въпроса, на всеки от които трябва да отговорите с „да“ или „не“. Въпросите се отнасят до вашето самочувствие, поведение или характер. Няма „правилни“ или „грешни“ отговори, така че не ги обмисляйте прекалено много – отговаряйте въз основа на това, което най-добре отразява вашето състояние или представа за себе си. Ако отговорът ви е положителен, попълнете полето „да“ над съответния номер на въпроса. Ако отговорът е отрицателен, маркирайте правоъгълника, показващ „не“. Ако не сте сигурни, маркирайте двата правоъгълника, което съответства на отговор „не знам“. Имате 30 минути, за да изпълните задачата.“

Въпросник

1. Понякога имам толкова лоши мисли, че е по-добре да не ги казвам на никого.

2. Рядко (или никога) получавам запек.

3. Понякога получавам пристъпи на смях или плач, които не мога да спра.

4. Има случаи, в които не спазвам обещанията си.

5. Често имам главоболие.

6. Понякога скривам истината.

7. Веднъж седмично или по-често усещам гореща вълна по цялото тяло без видима причина.

8. Случвало се е да говоря за неща, които не разбирам.

9. Понякога се сърдя.

10. Сега ми е трудно да се надявам на каквото и да било в живота.

11. Понякога отлагам за утре това, което трябва да свърша днес.

12. С готовност участвам в срещи и други социални събития.

13. Най-трудната ми борба е борбата със себе си.

14. Рядко (ако изобщо) изпитвам мускулни крампи или потрепвания.

15. Понякога, когато не се чувствам добре, мога да бъда раздразнителен.

16. Доста безразличен съм към това, което ми се случва.

17. Имам по-добри обноски на масата, когато съм на гости, отколкото у дома.

18. Ако не ме очаква глоба и няма коли наблизо, мога да пресека улицата където искам, а не където трябва.

19. Мисля, че семейният ми живот е толкова добър, колкото на повечето ми приятели.

20. Хората често ми казват, че съм избухлив.

21. В детството имах компания, в която всички винаги се стараеха да се застъпват един за друг във всичко.

22. Предпочитам да печеля в игрите.

23. През последните няколко години през повечето време се чувствам добре.

24. Теглото ми е стабилно сега – нито качвам, нито отслабвам.

25. Харесва ми да имам известни приятели сред познатите си; това дава известна тежест в собствените ми очи.

26. Бих бил доста спокоен, ако някой от семейството ми имаше неприятности.

27. Нещо не е наред с ума ми.

28. Безпокоят ме сексуални въпроси.

29. Когато се опитвам да говоря, често забелязвам, че ръцете ми треперят.

30. Ръцете ми са толкова сръчни и пъргави, колкото преди.

31. Сред познатите ми има хора, които не харесвам.

32. Мисля, че съм обречен човек.

33. Рядко се карам с членовете на семейството си.

34. Понякога клюкарствам малко с някого.

35. Често имам сънища, които е най-добре да пазя в тайна.

36. Понякога, когато обсъждам определени въпроси, не мисля много и се съгласявам с мнението на другите.

37. В училище усвоявах материала по-бавно от другите.

38. Като цяло съм доволен от външния си вид.

39. Доста съм уверен в себе си.

40. Веднъж седмично или по-често се вълнувам или изнервям много.

41. Чувствам се така, сякаш някой контролира мислите ми.

42. Пия необичайно голямо количество вода всеки ден.

43. Понякога неподходяща или дори непристойно цинична шега ме разсмива.

44. Най-щастлив съм, когато съм сам.

45. Чувствам се така, сякаш някой се опитва да повлияе на мислите ми.

46. Харесвам приказките на Андерсен.

47. Дори сред хора, обикновено се чувствам самотен.

48. Ядосвам се, когато ме карат да бързам.

49. Лесно се обърквам.

50. Лесно губя търпение спрямо хората.

51. Често ми се иска просто да умра.

52. Случвало се е да се откажа от нещо, което съм започнал, поради страх, че няма да мога да се справя.

53. Почти всеки ден се случва нещо, което ме плаши.

54. Безразличен съм към религиозните въпроси; те не ме интересуват.

55. Рядко имам пристъпи на лошо настроение.

56. Заслужавам жестоко наказание за някои мои постъпки.

57. Имал съм много необичайни мистични преживявания.

58. Моите убеждения и възгледи са непоклатими.

59. Имам периоди, в които губя сънят си поради възбуда и вълнение.

60. Аз съм нервен и лесно възбудим човек.

61. Мисля, че обонянието ми е същото като на всички останали (не е по-лошо).

62. Всичко ми се получава зле, не както трябва.

63. Мога да кажа, че постоянно усещам сухота в устата си.  

64. Чувствам се уморен през повечето време.

65. Понякога се чувствам така, сякаш съм близо до нервен срив.

66. Много ме дразни, когато забравям къде съм сложил разни неща.

67. Много внимавам как се обличам.

68. Харесвам повече приключенските истории отколкото любовните.

69. Много трудно се адаптирам към нови условия на живот или работа; преходът към нови условия на живот, работа или учене ми се струва непоносимо труден.

70. Струва ми се, че в сравнение другите, по отношение на мен особено често се постъпва несправедливо.

71. Често се чувствам несправедливо обиден.

72. Моето мнение често не съвпада с мнението на другите.

73. Често изпитвам чувство на умора от живота и не искам да живея.

74. Хората ми обръщат внимание по-често, отколкото на други.

75. Получавам главоболие и световъртеж в резултат на силни преживявания.

76. Често имам периоди, в които не искам да виждам никого.

77. Трудно ми е да се събудя в определения час.

78. Ако някой друг е виновен за моите неуспехи, няма да го оставя ненаказан.

79. Като дете бях капризен и раздразнителен.

80. Знам за случаи, в които мои близки са били лекувани от невропатолози и психиатри.

81. Понякога приемам валериана, елениум и други успокояващи средства.

82. Сред близките ми роднини има хора, които са били осъждани за криминални престъпления.

83. Арестуван съм от полицията.

84. Бях слаб ученик в училище; имаше моменти, когато искаха да ме оставят да повтарям (или наистина ме оставяха) една година.

Показателят по скалата нервно-психична устойчивост (НПУ) се получава чрез просто сумиране на положителните и отрицателните отговори, които съответстват на „ключа“.





/

Цел на изследването: да се оцени нивото на реактивна тревожност.

Материали и оборудване: бланка с напечатани на лицевата и обратната страна скали за самооценка и инструкции, разработени от Ханин, химикалка или молив за писане.

Процедура на изследването

Изследването както на нивото на тревожност в даден момент, т.е. реактивна тревожност, така и личностната тревожност като стабилна характеристика на личността, може да се проведе чрез метода за самооценка, индивидуално или в група. Изследователят раздава на всяко изследвано лице бланка за скали за самооценка и го моли да отговори на въпросите съгласно инструкциите от двете страни на бланката. Освен това им напомня да отговарят самостоятелно и в процеса на работа следи за спазването на тези изисквания. Ако някой има въпроси, изследователят може да се обърне отново към инструкциите и да посочи, че всеки въпрос има четири варианта за отговор, различаващи се по степен на интензивност на състоянието.

Бланка за отговори

Реактивна тревожност (РТ) – лицева страна на бланката

Личностна тревожност (ЛТ) – обратна страна на бланката

 Обработка на резултатите

Целта на обработката на резултатите е да се получат показатели за реактивна и личностна тревожност.

Показателят за реактивна тревожност (РТ) се изчислява по формулата:

S1 е сумата от числата, зачеркнати от изследваното лице за следните пунктове от скалата: 3, 4, 6, 7, 9, 12, 13, 14, 17, 18.

S2 е сумата от останалите числа, зачеркнати на лицевата страна на бланката, т.е. пунктове: 1, 2, 5, 8, 10, 11, 15, 16, 19, 20.

Показателят за лична тревожност (ЛТ) се определя по друга формула:

S3 е сумата от зачеркнатите числа в бланката по пунктове на скалата 22, 23, 24, 25, 28, 29, 31, 32, 34, 35, 37, 38, 40.

S4 е сумата от останалите зачеркнати числа на обратната страна на бланката, т.е. числата за пунктове 21, 26, 27, 30, 33, 36, 39.

Анализ на резултатите

Реактивната или ситуационната тревожност се характеризира с напрежение, безпокойство и нервност. Ако е тежка, може да наруши вниманието и понякога дори фината координация на движенията.

Личната тревожност е устойчиво състояние. Тя характеризира склонността на човек да възприема широк спектър от ситуации като заплашителни и да реагира на такива ситуации с тревожност. Много високата лична тревожност е пряко свързана с невротични конфликти, емоционални и нервни сривове и психосоматични заболявания. По тази причина публичното разкриване на резултатите от това изследване е забранено. Участникът в изследването трябва да научи за нивото си на тревожност възможно в най-коректна форма. Важно е да се подчертае в разговора, че принципно тревожността не е константно негативна черта. Определено ниво на тревожност е естествена и задължителна особеност на активната личност. Съществува обаче оптимално ниво на „полезна тревожност“ за всеки човек. Нивата на тревожност могат да бъдат оценени с помощта на скали за реактивна и личностна тревожност, както следва:

– до 30 – ниска тревожност;

– 31-45 – умерена тревожност;

– 46 и повече – висока тревожност.

Тревожността е доста често срещана сред учащите се. Значителни отклонения от умерената тревожност могат да показват тревожност в ситуации, в които се оценява тяхната компетентност. В този случай е важно да се преоцени значимостта на ситуацията и да се намерят причини за намаляване на нейната субективна значимост. Освен това е важно да се промени фокусът, като се акцентира на осмислянето на дейността. Едно от направленията за разработване на препоръки в дадения случай може да бъде търсене и прилагане на упражнения за саморегулация и предоставяне на психологическа подкрепа за формиране на чувството за увереност в успеха.

За разлика от високата тревожност, ниската тревожност напротив, изисква внимание към мотивите на дейността и повишено чувство за отговорност. В редки случаи тревожността в резултатите от тестовете може да прикрива защитен психологически механизъм за потискане на реална тревожност или целта на изследваното лице е „да се покаже в най-добрата светлина“.

/ 

Цел на изследването: Да се ​​оцени настроението като емоционално състояние на личността.

Материали и оборудване: Скала за цветови диапазон на настроението, набор от 8 цвята, предложени от А.Н. Лутошкин, включително червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово, черно и бяло. Комплектите цветове са направени от квадрати от цветна хартия с размери 3x3 см.

Процедура на изследването

Изследването се провежда по метода на цветно рисуване индивидуално или с група от 16-20 души. В случай на групово обучение, на всеки участник трябва да се предостави набор от цветове, от които да избере този, който съответства на настроението му.

За да се определи емоционалното състояние с помощта на цвят, на участниците се представя скалата за цветови диапазони на настроението и се обясняват принципите на нейното използване.

Скала за цветови диапазони на настроението:

Инструкция: „Разгледайте цветовата скала на настроението. Използвайки цветовите символи на тази скала, изберете от цветовия набор цвета, който съответства на настроението ви днес.“

Диагностицирането на настроението може да бъдат еднократно събитие, като в този случай е достатъчно еднодневно проучване (например, в началото на еднодневен тренинг). Възможно е обаче да поставена задача, чиято цел е изследване динамиката на настроението за определен период от време, като в този случай изследването се повтарят ежедневно в продължение на седмица, месец или повече.

Изследователят или неговият асистент е отговорен за фиксирането на настроението, идентифицирано от участника в цветовата матрица с помощта на цветни моливи или маркери.

Оперативната цветова матрица на настроенията на участниците в проучването изглежда така.

Оперативна цветова матрица на настроенията

Настроението на всеки участник се фиксира в клетката, разположена на пресечната точка на неговия номер или фамилия с деня, съответстващ на датата на изследването.

В допълнение към фиксирането на резултатите от самодиагностиката на участниците в цветната матрица, е важно изследователят да води дневник за наблюдение. В дневника се записва дали самодиагностицираното настроение съответства на действително наблюдаваното настроение, както и ключови събития от деня, които може да са повлияли на настроението, ако динамиката на настроението се изследва при група лица. Например, предстоящ изпит, резултати от тестове, спорове в групата, празнични дни и др.

Обработка на резултатите

Резултатите подлежат на обработка, когато група участници се изследва едновременно или когато се провежда множество от изследвания за определен период от време.

Целта на обработката на резултатите е да се изчислят индивидуални и групови показатели на настроението.

За да се получат индивидуални показатели на настроението, се изчислява честотата на всеки цвят, представен в скалата за цветовия диапазони на настроението.

За да се сравнят настроенията на всички участници в проучването, се изготвя обща матрица на цветовете на настроението.

Обща матрица на цветовете на настроението

Цветовата матрица се използва за фиксиране последователността на дните, в които е възникнало определено настроение, като в клетките могат да бъдат записвани символи (първите букви) на цветовете или чрез оцветяване на съответните клетки с цвета, представляващ настроението. Това започва с „ентусиазъм“, след това „радостен“, след това „жълт“ и т.н.

Анализ на резултатите

Анализът на оперативната цветова матрица на настроенията може да се провежда ежедневно, в края на всяка седмица и в края на всеки месец.

Ежедневният анализ на данните от цветовата матрица корелира с реалните житейски събития на личността. Този анализ помага на човек да разбере причините за своите преживявания и е добър инструмент за емоционален самоконтрол. Важно е също така да се определи адекватността на емоционалната реакция на индивида в зависимост от събитията в живота му.

Общата оценка на емоционалното състояние съответства на преобладаващото настроение през целия период на изследване, който може да бъде седмица, месец и т.н. Тази оценка отчита възможността за отклонения от нормата в преживяванията и емоционалните състояния на индивида.

Такива отклонения включват:

- прекомерно продължителна тъга, тревожност или неудовлетвореност;

- несъответствие на емоционалните състояния с развиващите се житейски ситуации;

- прекомерна хронична емоционална възбудимост (под формата на радостно и ентусиазирано настроение);

- рязка полярност в тона на емоционалните състояния;

- продължителна монотонност на проявените емоционални състояния.

По време на анализа е важно да се има предвид, че някои хронични заболявания, като гастрит, холецистит, язвена болест, сърдечни заболявания и др., влияят значително на емоционалното състояние на индивида, променяйки жизнения тонус, активността и характера на реакциите. Факторите, които силно влияят на настроението на човек, включват емоционално-психологическия климат в семейството, учебната група и отношенията с приятели и близки.

/