Корекционна методика за преодоляване на скръбта при деца (Дж. Алън)

 

При работа с деца се използват както индивидуални, така и групови методи. Основният фокус е върху осигуряване на емоционалното и символичното изразяване на чувствата.

Използването на индивидуални методи за спонтанно и насочено рисуване при работа с деца с психологическа травма изхожда от предположението, че преживяването на загуба и лишения води до развитие на дълбоки физически и психически белези (усещанията, образите и емоциите се интернализират от детето), което частично възпрепятства психологическото им развитие. Опитът с такива деца свидетелства, че само беседите са недостатъчни за отстраняване на психологическата травма. Занятията по рисуване, живопис и керамика, съчетани с игрови инсценировки (разиграване), служат като надеждно средство за екстернализация на преживяванията на детето и предоставят възможности за изцеление, и по-нататъшно развитие на психиката.

Етапите на индивидуалната работа с детето могат да включват следните стъпки:

По време на първата консултация е необходимо да се установи така нареченото „рапорт“, т.е. доверителен контакт с детето. Ето защо не е препоръчително да се започва с рисуване. Най-добре е да се зададе рисуването като „домашна работа“ и да се помоли детето да донесе рисунките си на следващата среща. В този случай следващата среща трябва да започне с обсъждане на рисунките.

Рисуването може да се използва и по време на беседите с детето. В този случай рисуването ще встъпи като инструмент, който ще помогне на детето да изрази своите мисли и чувства.

Първоначално позволете на детето да избере предметите, които ще рисува и му осигурете пълна свобода за избор на изображенията и надписите към рисунките.

След като доверието на детето в психолога се укрепи и по време на работата бъдат повдигнати сериозни въпроси, може да се предложи тема за рисунката, т.е. да се придаде целенасочен характер на рисуването. В качеството на такива теми могат да се използват сюжети от проективните методики като „Къща - Дърво - Човек“ (като тестова серия от рисунки), „Рисуване на несъществуващо животно“, „Рисуване на семейство“ и други. Насоченото рисуване значителна степен облекчава провеждането на консултацията.  

Консултациите с използване на изобразително изкуство не само са основна част от психологическата помощ, но и улесняват по-пълното изразяване и изобразяване на желанията на детето. Изобразяването на тези „желания“ в рисунките частично удовлетворява потребностите му да се чувства обичано и желано, и му помага да интернализира позитивните афекти.

Консултирането с комбинирано използване на свободно и насочено изобразително изкуство е ефективно средство за психологическа промяна за децата, преживели смъртта на близки или подложени на физическо и сексуално насилие.

Общоизвестно е използването на детска символика в консултирането с помощта на изобразителни средства. Още от самото начало вероятно си струва да се внимава за опасността от „сляпо“ анализиране на детските рисунки. Необходимо е да се помогне на детето активно да обясни значението на изображенията в рисунката. Рисунките трябва да се разглеждат в рамките на гещалта, т.е. като холистична структура, особено когато се опитваме да разберем техния символичен смисъл. Ето защо, разглеждането на даден обект само като изолирана част, без да се свързва с цялото е съпроводено с определени опасности.

При такъв подход следните цветови предпочитания и символи могат да се използват като полезни ориентири.

Цветове

Предпочитанията за цветове варират с възрастта. По-малките деца предпочитат топлите тонове червено и жълто, докато по-големите деца гравитират към по-хладни цветове като синьо и зелено, като отдават все по-малко предпочитание на жълтото. Червеното е доминиращ цвят през всички етапи от живота.

Не самите цветове са важни, а контекстът, в който се използват в рисунката. Необичайната употреба или прекомерната употреба на цвят или цветова комбинация може да даде представа за емоционалното състояние на детето.

Често срещани употреби на цветовете (приети за норма)

-червеното обикновено се използва за изобразяване на комини, устни, коса, череши и ябълки;

-оранжевото се използва за изобразяване на пуловери и портокали;

-жълтото се използва за изобразяване на цветя и слънце;

-синьото се използва за изобразяване на небе, дрехи, очи и завеси;

-зеленото се използва за изобразяване на дамски дрехи, пуловери, покриви, трева и дървета;

-лилавото (или виолетово) се използва за изобразяване на дамски дрехи;

-черното се използва за изобразяване на дим, основни детайли, коса, обувки, колани и врати;

-кафявото се използва за изобразяване на коса, дрехи, очи, стволове и клони на дървета и стени;

-бялото се използва за изобразяване на огради и облаци.

Необичайно използване на цветове.

-Червеното е най-емоционалният цвят. Този цвят свидетелства за импулсивност и спонтанност на себеизразяване, показвайки потребност от одобрение от значим човек или агресия и омраза, когато червеното преобладава в рисунката. Червеното може да означава и мъченичество.

-Оранжевото се възприема като емоционално сдържане на червения цвят. То означава състрадание и дружелюбие или показва агресивно противодействие срещу опитите за свеждане на даден човек до зависимо положение.

-Жълтото, подобно на червеното, може да показва спонтанност на себеизразяване или когато се използва преувеличено – агресия и враждебност, дори до степен на насилствено самоунижение. Жълтото е амбивалентно. Златистите и светлите нюанси на жълтото представляват интелект, интуиция, вяра и доброта. Тъмно жълтото представлява предателство, завист, амбиция, потайност и недоверие.

-Зеленото показва освобождаване от тревожност, чувство за контролирано поведение и връщане към първичната природа. Обикновено не показва силна емоционална основа.

-Синьото представлява истина, интелект, мъдрост, постоянство, далновидност, спокойствие, съзерцание и женския принцип, символизиран от водата.

-Пурпурното показва силно, почти параноично желание за власт. Това може отчасти да се дължи на факта, че пурпурното се смята за кралски цвят.

-Черното и кафявото представляват поглъщане, потискане и дори депресия, ако са приложени небрежно в рисунката.

-Бялото има две противоположни символични значения. Белият цвят показва антисоциални нагласи, но може също да символизира и трансцендентност, простота, съвършенство и чистота.

Опитът показва, че предложените тълкувания на цветовата символика в повечето случаи заслужават доверие. Важно е обаче да се има предвид, че децата понякога имат цветови прищевки. Например, в края на 70-те години на миналия век, пурпурното е било „много модерно“. Следователно, тълкуването на необичайното изобилие от пурпурно в детска рисунка като знак за параноя през този период изглежда силно съмнително. Затова, когато се тълкува цветовата символика, е важно да се вземат предвид съвременните цветови пристрастия на децата.

Често срещани детски символи

Важно е да се отчита, че никой символ няма универсално значение. Всеки символ има множество значения. Съотнасянето на символа с други части на детската рисунка определя интерпретацията на този символ. Освен това, един символ може да представлява положително или отрицателно качество в зависимост от това как се използва в рисунката и как детето го оценява. Културната среда на детето също е важна, тъй като символите имат различни значения в различните култури.

Ябълките представляват изобилие, любов, радост, знание, мъдрост, пророчество, измама и смърт. Децата често използват ябълките, за да представят нуждата от емоционална грижа. Когато децата рисуват червеи в ябълките и казват, че ябълките са се развалили, те показват липса на конструктивна грижа.

Птиците представляват трансцендентност: „освобождение от всяка форма на съществуване, която е твърде незряла, статична или окончателна... всеки начин на живот, който спъва стремежа към по-висок, по-зрял етап на психологическо развитие“. Птиците също символизират душата или възнесението на душата към небесата. Практиката показва, че птиците обикновено се появяват в детските рисунки, когато художниците усещат някаква трансформация, която се случва в душите им.

Котките имат много значения. Те представляват желание, свобода, потайност и скритост. Черната котка символизира нещастие и смърт, игривост и грациозност. За детето котката е центърът на любовта му или представлява потребност от любов.

Облаци. Цветът на облака има важно значение. Белите облаци символизират одухотвореност и чистота. Черните облаци показват депресия, безчестие или скръб, като често представляват и препятствия по пътя към знанието. Сините облаци символизират сълзи и потребност от плач.

Кучета. Подобно на котките, кучетата имат противоречиви значения. Те символизират преданост, бдителност, благородство, поквара, стремеж към риене (ровене) и ярост. За едно дете кучето има същото значение като котката, въпреки че кучето често олицетворява по-силна, по-инстинктивна страна на душата.

Огън. Огънят символизира обновяване на живота, трансформация, пречистване, страст, зачеване, власт, защита, покровителство или разрушение. Децата обикновено възприемат огъня като разрушителен и враждебен. Ако обаче огънят се асоциира с бурно природно явление, като например вулканично изригване, земетресение или друг катаклизъм, тогава той символизира емоционално освобождаване или възможността за трансформация, която ще доведе до обновяване на живота.

Рибите често служат като фалически символи. Те представляват плодородие, размножаване, обновяване и запазване на живота. Въпреки че липсват достатъчно доказателства в потвърждение на това тълкуване на символиката на рибата в детски рисунки, опитът показва че момчетата рисуват риби в края на инкубационния период на болестта.

Конете символизират живота и смъртта, инстинктивната и животинската природа, динамичната сила, благородство или интелект. Въпреки че тези тълкувания не са достатъчно потвърдени в детски рисунки, изображенията на коне често се срещат в рисунките на 12-годишни момичета. Поради сексуалното развитие на много момичета на тази възраст, конете често символизират тяхната инстинктивна, животинска природа.

Къща. Една къща често може да има едно от следните значения: живот и взаимоотношения в семейството на детето, непредубедено отношение към непознати хора, защита и покровителство, характера на съществуващата структура и връзката с реалността, относителната роля на психологическото минало и бъдеще в психологията на детето и степента на ригидност на личността.

Къща без комин често показва неспособността на детето да изразява чувствата си в семейна обстановка. Ако от комина излиза гъст дим, това показва напрегната емоционална атмосфера в семейството.

Къща без прозорци – може да се правят изводи за наличието на скрита враждебност (особено на приземния етаж), завесите са спуснати или вратата има тежки панти и ключалки. Къщите без прозорци на приземния етаж често показват желание да се запази нещо в тайна.

Наклонена къща свидетелства за загуба на психическо равновесие. Ако къщата се движи, тогава може да се заключи за психично заболяване.

Луната рядко се появява в детските рисунки. Луната е включена в този списък с често срещани символи, защото представлява противоположността на слънцето и понякога показва настъпването на определени събития.

Планините са символ на постоянство, вечност, сила и тишина. Децата, които рисуват планини и ги правят център на обсъждането на рисунката, са склонни да интерпретират планините като символ на постоянство или потребност от нещо постоянно в живота.

Хора. Изобразяването на човек в рисунка позволява да се разбере физическото и емоционалното състояние на детето в момента, неговите стремежи (какъв би искал да стане) и общия му подход към междуличностните отношения. Хората не винаги олицетворяват самото дете – те често символизират важни фигури в психологическата среда на детето.

Размерът на фигурите се отъждествява със сила и власт: колкото по-голям, толкова по-силен. Времето и мястото на даден човек в рисунката спрямо други фигури показват позицията и статуса на детето спрямо тези хора. Ако хората в рисунките показват сила или се борят, това обикновено показва наличието на съперничество или агресия. Липсващите или преувеличени черти на лицето показват проблем с възприемането на стимулите.

Отсъстващи детайли на лицето показват неизпълнение на предназначената им функция или желание за ограничаване диапазона на възприятието. Преувеличените черти на лицето често показват, че тези черти са били изложени на облъчване (въздействие) или че функцията им е проблем за детето. Малък размер на главата спрямо останалата част на тялото показва психично разстройство и депресия.

Отсъствие на ръце или крака показва, че детето се чувства безпомощно или ограничено, неспособно да избяга от настоящата си ситуация. Краката и стъпалата, сочещи в различни посоки, може да показват фрустрация и желание да избяга от настоящите обстоятелства. (Този вид показване на крака обаче е нормален за по-малките деца.) Краката, които са малки в сравнение с останалата част на тялото, предполагат нестабилност на личността. Прекалено изпъкналата ръка показва склонност към насилствено и агресивно поведение. Този вид показване на ръце може също да символизира малтретиране на дете.

Ако върху тялото е нарисувана мишена, особено в гениталната област, тогава имате всички основания да подозирате, че детето е било подложено на малтретиране или сексуално посегателство.

Океан и вода. Тук си имаме работа със символи на първичните (околоплодните) води, които служат като източник на целия живот. Те представляват живота и смъртта, последвани от прераждане, океана на живота, който трябва да бъде прекосен или хаоса и безформеността, които доминират в живота на детето.

Дъждът има две широки символични значения: изобилие и духовно откровение. Изобилието може да означава плодородие или прозрение, докато духовното откровение може да означава божествена благодат, блаженство или пречистване. Изображенията на дъжд в детски рисунки показват тъжно настроение. Децата често изобразяват дъжд в рисунки на дома, което показва домашни проблеми. Проливен дъжд показва страдание и бурни емоции.

Слънце. В повечето култури слънцето представлява мъжката сила. В същото време има култури, в които слънцето представлява женската сила. Слънцето лекува и възражда. То е източник на мъдрост и чистота. Освен това слънцето може да представлява пламъка, присъщ на либидото. В детските рисунки слънцето обикновено представлява топлина и осигурява растежа. Слънцето често символизира човек, чиято топлина и разбиране подпомагат психологическото развитие на детето. В същото време залезът може да олицетворява депресия или смърт. Изгревът обикновено символизира раждане и обновление. Когато слънцето е „неправилно“ позиционирано в рисунката (т.е., например, в долния десен ъгъл на хартията), то може да показва значителни проблеми в отношенията между баща и дете (т.е. отношения, в които се случва съблазняване или изнасилване).

Дървото представлява няколко аспекта на детската психика: а) несъзнателната концепция за психологическата сфера като цяло; б) несъзнателната концепция за развитие; в) психосексуалното ниво на развитие и зрялост; г) връзката с реалността и чувството за вътрешноличностен баланс.  Смята се, че изобразяването на дърво в рисунките насърчава асоциации, свързани с ролята на детето в живота и способността му да извлича радост от заобикалящата го среда.

Контурите на дърво, плавно издигащо се от солидна основа, показват преход на вътрешната същност от базовата реалност към емоционалната нереалност.

Изсъхналото дърво символизира психологическото състояние на детето. Изсъхналите клони често отразяват психологическа травма, като например загубата на любим човек.

Клони, които са устремени към слънцето, свидетелстват дълбока потребност от доброжелателно отношение. Ако върхът на дървото се простира отвъд пределите на листа, тогава може да се заключи, че детето е склонно да бяга от реалността в царството на фантазията, което може да му донесе чувство на радост.

Дърво, наклонено в посока на ръката на детето, докато рисува, показва желанието на детето да установи контрол над емоциите си или да избяга от доминираща личност, която изобразява в рисунката. Дърво, наклонено в обратна посока, показва желанието на детето всичко да бъде както в добрите стари времена. Движещото се дърво обикновено се асоциира с неистова сила, насочена към него от други.

Стволът на дървото е основата за оценка на психологическата сила на детето. Счупен ствол показва, че детето е претърпяло дълбока психологическа травма. Ако стволът е обезобразен или има огънати, счупени или изсъхнали клони, това показва минала психологическа травма. Местоположението на повредата по ствола понякога съответства на възрастта на детето по време на травмата – колкото по-нагоре, толкова по-скорошна). Ако стволът на дървото не е свързан с короната, тогава има всички основания да се подозира наличието на вътрешноличностен конфликт.

Груповият метод може да се използва успешно с деца на 3 и повече години, включително деца в началното училище. Според този метод всяка седмица се отделят 20-40 минути (за предпочитане по едно и също време) за обсъждане на чувствата. Психологът избира достатъчен брой теми за обсъждане в продължение на 5-10 седмици (щастие, страх, самота, тъга, гняв, любов и др.). Тези теми трябва да съответстват на етапа на развитие на децата и да представляват едно чувство всяка седмица. Дж. Алън препоръчва използването на триетапен формуляр за запис (темата „страх“ е използвана като пример за обсъждане по-долу).

А. На групата или на целия клас се задават поредица от въпроси за страха. За постигане на добри резултати въпросите трябва да се задават последователно, като постепенно се преминава от общите (определено момче, определено момиче) към конкретните („Изпитвали ли сте някога страх?“). По време на занятията обсъждането трябва да се насърчава с помощта на нови формулировки, картографиране и други техники за групово взаимодействие. Добра идея е предварително да се подготвят няколко стимулиращи въпроса, които могат да бъдат повдигнати, когато разговорът приключи. Тези въпроси включват следното:

1.Какво е страх?

2.Как се чувства едно момче (или момиче), когато е уплашено? (Помолете децата да опишат как изглежда едно уплашено момче или момиче. След това ги помолете да демонстрират с мимики и жестове как изглежда едно уплашено момче/момиче.)

4.Какво прави едно уплашено момче или момиче?

5.Изпитвали ли сте някога страх?

6.Как се случва това?

7.Къде в тялото си почувствахте страх? Можете ли да го покажете?

8.Какво направихте?

9.Какво бихте могли да направите следващия път?

10.Кой е бил най-страшният момент в живота ви?

Очевидно не е нужно стриктно да се следва този шаблон. Вместо това, той трябва да се използва гъвкаво, като се вземат предвид времето, нивото на груповото обсъждане и възрастта на децата. Понякога е достатъчно да се зададат 3-5 въпроса.

Б. След провеждането на обсъждане и диалог за страха, помолете децата да нарисуват картина на страха си или да напишат история за него. Например, можете да насочите децата със следните въпроси:

1.Можете ли да преживеете това чувство на хартия?

2.Как изглежда страхът?

3.Можете ли да нарисувате страшна сцена?

В. След рисуването можете да поканите децата да обсъдят работата си заедно, да покажат рисунките си и ако желаете, да ги опишат на други. На този етап психологът може да помогне на децата със следните въпроси:

1. Какво се случва на рисунката?

2. Какво е страшното в нея?

3. Как ще завърши?

Целта на този подход е да помогне на децата:

a) да осъзнаят по-добре различните си емоционални състояния;

б) да се научат да разбират и контролират чувствата си (например, като отговорят на въпроси като „Какво бихте направили следващия път?“);

в) да разкажат на други деца за чувствата си и да се уверят, че други деца изпитват подобни чувства;

г) да разкажат на психолога за чувствата и проблемите си;

д) да изразят чувствата си символично чрез пластични средства. Етапът на рисуване често позволява изследване и обсъждане на чувства и мисли, които не биха могли да бъдат напълно изследвани чрез вербално обсъждане. Освен това, подобно изразяване намалява напрежението и впоследствие потребността от деструктивно изразяване на чувствата. Това е особено важно за психолозите-консултанти, които са в състояние да боравят с материала деликатно, докато преследват терапевтични цели.