Делова игра  "Разрешаване на конфликтна ситуация в група" (Берлиани)

Цели: усвояване методите за разрешаване на конфликти; демонстриране как работи механизмът за сътрудничество за разрешаване на конфликта в групата.

Теоретични положения: Конфликтът може да се определи като липса на съгласие между две или повече страни, които могат да бъдат конкретни лица или групи.

Има структурни и междуличностни стилове за разрешаване на конфликти.

Структурните включват: изясняване на изискванията за работа, използване на координационни и интеграционни механизми, установяване на общи организационни комплексни цели и използване на система за възнаграждение.

Стиловете за разрешаване на междуличностни конфликти включват:

• отклоняване;

• изглаждане (туширане);

• принуда;

• компромис;

• решение.

Решението на проблема е признаването на различията в мненията и желанието да се запознаете с други гледни точки, за да разберете причините за конфликта и да намерите курс на действие, приемлив за всички страни. Този, който използва този стил, не се опитва да постигне целта си за сметка на другите, а по-скоро търси най-добрия начин за разрешаване на конфликтната ситуация.

Насоки

Обучителят разделя групата на две подгрупи, така че всяка от малките групи да има доста стабилно мнение за другата малка група, което често им пречи да постигнат разбирателство при решаването на общи проблеми. Всяка малка група избира своя лидер. Процедурата за разрешаване на конфликти се състои от следните стъпки.

Етап 1.

Групите трябва да подготвят писмено:

• списък "А1", в който посочват как виждат себе си; (Кои сме ние?)

• списък "А2", в който изразяват отношението си към друга група; (Кои са те?)

• списък "Б" – прогнози за това, което другата група би написала за вас, т.е. „Какво вероятно мислят другите за нас."

Етап 2.

Групите се събират, прочитат списъци "А1", "А2" и списък "Б". Резултатите не се обсъждат. Подгрупите отново се разделят.

Етап 3.

Подгрупите обсъждат всичко което са прочели на етап 2 и подготвят списък „В“. Това е списък с въпроси, които трябва да бъдат от първостепенно значение за двете групи.  По време на обсъждането подгрупите ще установят, че повечето от спорните точки са изяснени чрез обикновен обмен на информация в предишния етап. Така те ще редуциран и списък "А", където ще останат само въпросите, свързани със самия проблем.

Етап 4.

Малките групи се събират заедно и сравняват своите списъци „В“, които съдържат въпроси от първостепенно значение за двете групи. Докато обсъждат въпросите, те правят един нов списък „Г“, който включва само приоритетните въпроси за двете групи. Това определя нивото, от което упражнението може да се повтори от стъпка 2, където списък „Г“  ще бъде подложен на същата процедура на обработка.

Етап 5.

Следва обсъждане с цялата група плана за действие за разрешаване на проблемите от списък „Г“.

Упражнение

1. Направете списъци "A1", "A2", "Б", "В" и "Г".

2. След дискусията изгответе доклад, който трябва да съдържа всички горепосочени списъци и заключения за преодоляване на конфликтната ситуация между малки групи.

Ролева игра „Конфликт – нападащи и защитаващи“

        Играта е елемент от тренинга „Кръстопът на културите“, разработен от Г.У. Солдатова, Л.А. Шайгерова, А.В. Макарчук.

В съответствие със спецификата на тренинга, за основа на изграждане на програмата и разработване на индивидуални упражнения се прилагат следните принципи:

1.Развитие на разбирането на друга култура чрез по-добро разбиране на собствената културна идентичност, характеристиките на своята култура.

2.Развитието на не толкова знания за определена култура, а внимание и положителен интерес към всичко ново, непознато, което може да се намери в друга култура - към различни от техните собствени традиционни норми, обичаи, особености на вербално и невербално поведение .

3.Развитие на качества, присъщи на мултикултурна личност, формиране на откритост и готовност за приемане на междукултурни различия, развитие на толерантност към представители на различни култури.

Цел: Развитие на умения за активно въздействие върху личността, натрупване на опит в психологическата борба, психологическа стабилност в остра конфликтна ситуация.

Необходимо време: Две сесии по 45 минути.

Подготовка: Водещият обяснява същността на задачата, полезността на упражнението по отношение на самопознанието и самочувствието на личността, развитието на волеви качества, способността за дебат по формулата: „атака“ – „отбрана‘, „срещен бой“.

Процедура: Двама от учебната група, стоящи (или седнали) един срещу друг се редуват в ролите на „нападател“, „защитник“. Темата на диалога (първият сюжет) се избира по желание на участниците (битов, служебен и друг конфликт).

„Нападателите“. От позицията на явно превъзходство, самочувствие, той остро критикува действията на „защитника“, дава неочаквани „доказателства“ за неправилността на последния, упреква го за грешки и пропуски, „недостойно“ поведение. Рязко отговаря на забележките на водещия и на други участници в играта, като се стреми да „потисне“ съпротивата на събеседника.

„Защитниците“.  Противопоставя се думите на „нападателя“ на неговите  мисли и аргументи, логически и емоционални възражения. В този случай се разработват две линии на поведение:

-пасивна защита, когато „защитникът” отговаря само на „нападението”, търси да докаже неоснователността на обвиненията срещу него по същество и форма;

-„срещен бой“ когато „защитникът“ активно противопоставя позицията си на „атаката“, преминавайки в настъпление, използвайки „гафове“ и слаби места в спора на другата страна

…

След 5-7 минути дебат участниците в играта сменят ролите си по същия сюжет.

След това те сравняват личните си възприятия, подчертавайки обстоятелствата, които са ги поставили в трудна позиция, когато не са се чувствали уверени, анализират ги, намират по-убедителни методи за ролево поведение.

…

Втори сюжет: (Ситуацията е взета от практиката на преговори с престъпници).

Роли: „правонарушител“ и „представител на правоприлагащите органи“.

„Правонарушител“ – в дадена ситуация се стреми да потисне волята на събеседника, да го сплаши, да предизвика панически синдром.

„Представител“ – демонстрира две опции за поведение при ролева игра:

-прехвърляне на диалога в спокоен канал, представяне на препоръки, основани на правни аргументи, вземане на инициативата в дебата;

-„срещен бой“ твърда позиция, изискваща незабавно преустановяване на неправомерно поведение и неуважителното отношение към длъжностно лице, предупреждаваща за възможността за използване на цялата сила на закона в рамките на игровата ситуация.

След 5–7 минути дебат се извършва и смяна на ролите, последвана от анализирането им от участниците в играта.

…

Опитът показва, че колкото по-емоционален и непринуден е дебатът, толкова по-полезен е той за участниците в обучението. Ръководителят обобщава резултатите от упражнението.

Такива обучения допринасят за развитието на умения за директна комуникация, способността за говорене и развитието на „полицейска реторика“. „Нямата полиция“ – казват например в Германия, е неспособна да се обясни и обоснове своите мерки, да информира обществото за общата картина на конкретни полицейски действия, тя трябва да остане в миналото“. Преговорите не могат да се преподават само чрез публикуване на насоки, инструкции, научни статии и други публикации. Преговорите са живи думи, това е способността да се води диалог, да намират аргументи и контрааргументи.

В момента значителна част от полицейските служители не са готови да изпълняват комуникативни функции, без които е невъзможно ефективното осъществяване на правоприлагащата дейност. Следователно търсенето на начини за развитие на речевата им дейност е една от най-важните задачи за професионалната подготовка на кадрите.

Източник: Емельянова Е.В. Практикум по этнической психологии