Методика за установяване на „Булинг-структура“ в училищния клас

 

Тормозът (булингът) е сравнително нова концепция в живота на съвременния човек. От ежедневна дефиниция тази дума се трансформира в международен термин и съдържа редица проблеми: социални, психологически, правни и педагогически. Има множество дефиниции за тормоз. Някой са по-обхватни, други – по-обрани.

По определението на Е. С. Иларионова, тормозът е сплашване, психологически или физиологичен терор, агресия, насочена към подчинение на друго лице или предизвикване на чувство на страх у него.

Според дефиницията на А. И. Аверянов, тормозът е специален вид насилие, когато едно лице (или група) атакува физически или заплашва друго лице (група), последният от които е по-слаб и не може да се защити нито физически, нито психически.

O. Л. Глазман отбелязва, че за да се разберат по-добре индивидуалните психологически особености на участниците в тормоза, е необходимо да разберем какви позиции заемат и какви роли играят те, т.е., да се определи „структурата на тормоза“.

„Структурата на тормоз“ като социална система, предложена от Е. Роланд, е описана от Д. Лейн и тя включва нарушители (преследвачи, агресори, хулигани), техните жертви и свидетели (наблюдатели).

Глазман описва друга класификация на „структурата на тормоза“ и тя се състои от:  

1.Инициатори (нарушители) – характеризират се като личности с висок потенциал за обща агресивност. Те „атакуват“ не само своите жертви, но и учители, родители и роднини.

2.Помощници на инициатора – характеризират се с желание да помогнат и да подражават на „нарушителя“. Те използват директен тормоз, именно те обиждат, сплетничат и малтретират физически.

3.Защитниците на „жертвата” по правило имат най-голям авторитет сред съучениците си. Те са най-малко склонни да тормозят връстниците си и са по-малко склонни да бъдат тормозени.

4.Жертви – тези деца изпитват психологическо насилие, изолираност и самота, чувство за опасност и тревожност. „Жертвите“ на тормоз са склонни да проявяват симптоми на депресия, високи нива на тревожност и други подобни негативни емоционални прояви.

5.Наблюдатели (свидетели). В ситуации на тормоз мнозинството от децата в цялото им многообразие и хетерогенност играят ролята на „свидетели”.

Въз основа на предложената класификация на „структурата за тормоз” е създадена методика, чиято цел е да се определят ролите и позициите, които заемат учениците в тормоза. Този тест е предназначен за ученици в подрастваща възраст. Състои се от 25 въпроса, три от които ви позволяват да разберете за наличието на насилие в класната стая, както от ученици, така и от учители.

Въпросник „Структура за тормоза“

1.Имам много приятели сред съучениците си:

А) да, приятел съм с всички;

Б) имам няколко приятели;

В) не, не съм приятел с никого;

Г) бих искал да бъда приятел с всички.

2.Външният вид на другите е важен за мен:

А) да, ако човекът не ми е симпатичен, няма да общувам с него;

Б) не, основното е, че човекът е интересен;

В) аз самият страдам заради външния си вид;

Г) разбира се, ако човек не изглежда добре, той не заслужава нищо добро.

3.В моят клас има деца, които не харесвам:

А) да, един или двама;

Б) не, харесвам всички;

В) да, никой не ми харесва;

Г) да, но те са неприятни на всички в класа.

4.Струва ми се, че съучениците ми са по-добри от мен:

А) да, във всичко;

Б) понякога;

В) не, всички се сравняват с мен;

Г) не, не се чувствам по-лош от другите.

5.Ако моят съученик дойде с очила:

А) ще общувам с него по същия начин, както винаги;

Б) ще му се смея;

В) ще спра да общувам с него;

Г) ще общувам само тогава, когато другите не ме виждат.

6.Моят клас е много приятелски настроен:

А) да, ние сме много приятелски настроени;

Б) не, почти не общуваме;

Б) като цяло да, с изключение на някои;

Г) имаме деца, които тормозят всички.

7.Често се чувствам самотен и тревожен:

А) да;

Б) не;

Б) понякога;

Г) често.

8.Ако пред мен обиждат мой съученик, аз чувствам:

А) облекчение, добре че това не ме засяга;

Б) несправедливост и се застъпвам за него;

В) не чувствам нищо, вероятно си го е заслужил;

Г) не ме интересува това.

9.Бих искал да прекарвам повече време със съучениците си:

А) да, но това се случва рядко;

Б) винаги прекарваме свободното си време заедно;

В) не, не ми е интересно да бъда с тях;

Г) не, защото някои деца съсипват всичко.

10.Струва ми се, че съучениците ми не искат да общуват с мен:

А) да, така е и ми е неприятно;

Б) не, всички са приятели с мен;

В) да, но ме устройва;

Г) аз не искам да общувам с тях.

11.В нашият клас има няколко деца, с които всички се равняват:

А) да, мисля, че съм един от тях;

Б) да, но те не го заслужават;

В) не, нямаме такива;

Г) да, аз също се равнявам с тях.

12.Когато ме ругаят (обиждат), изпитвам гняв:

А) да;

Б) не;

Б) понякога;

Г) често.

13.В нашият клас има няколко деца, от които всички се страхуват:

А) да, унижават всички и понякога ги бият;

Б) не, нямаме такива;

В) аз самият съм един от тях – всички се страхуват от мен;

Г) разбира се, така трябва да бъде, това е нормално.

14.Бих искал да уча в друг клас или училище:

А) да, не харесвам този клас;

Б) не, всичко в класа ме устройва;

В) понякога, след някоя кавга със съученици;

Г) не, ами ако там е по-лошо.

15.Струва ми се, че с помощта на сила можете да разрешите всеки проблем:

А) да, това е най-ефективният начин;

Б) не, по-добре е да се разреши по „мирен“ път;

В) понякога не може без него – налага се;

Г) всичко зависи от обстоятелствата и хората.

16.В моят клас има един (няколко души), с които никой не е приятел.

А) да и ми е жал за него (тях);

Б) не, всички сме приятели;

В) да, но те го заслужават;

Г) аз самият съм един от тях.

17. Струва ми се, че актовете на насилие (унижения, подигравки, обидни жестове или действия) често се случват в нашия клас:

А) да, постоянно има кавги и битки;

Б) не, това не се случва при нас;

В) почти никакви, с изключение на няколко случая;

Г) разбира се, така трябва да бъде, нормално е.

18. Ако видя, че мои съученици се бият, аз:

А) ще отмина, това не ме засяга;

Б) със сигурност ще спра и ще погледам;

В) ще снимам всичко на телефона и след това ще го пусна в интернет, за да го видят всички;

Г) ще се опитам да спра боя и да разбера какво става.

19.Струва ми се, че другите съученици ме подценяват:

А) да;

Б) не;

Б) понякога;

Г) често.

20. Според мен учителите в училище унижават и обиждат учениците:

А) да;

Б) не;

Б) понякога;

Г) често.

21.Ако моят клас беше на кораб, щях да съм:

А) капитан;

Б) помощник-капитан;

Б) обикновен моряк;

Г) юнга[1].

22.Ако човек има дефекти във външния вид (брадавици, кривогледство, затлъстяване и др.):

А) това е повод за насмешки и подигравки;

Б) няма да общувам с такъв човек;

В) не ме притеснява, ще общувам;

Г) няма да общувам, за да не си навредя на репутацията.

23.Ако някой се подиграва на някого в мое присъствие:

А) ще направя същото каквото ще направят всички останали;

Б) ще се застъпя за него, ще го защитя;

В) ще бъда един от първите, които ще му се смеят;

Г) няма да правя нищо, това не ме засяга.

24.Често се разстройвам, когато не постигам успех в клас:

А) да, това е много важно за мен;

Б) не, не ме интересува;

В) винаги имам успех;

Г) не, така или иначе никога не съм имал успех в класа.

25.Изпитвам нужда от подкрепата на моите съученици:

А) да;

Б) не;

Б) понякога;

Г) често.

Ключ:

За всеки съответстващ отговор по ключа се присъжда бал. Отговорите на въпроси 13, 17 и 20 отсъстват от ключа. Те позволяват да се установи наличието на насилие в класната стая, както от ученици, така и от учители.

Методиката дава възможност на училищния психолог да определи „структурата на тормоза“ в класната стая, за да организира и води по-нататъшна работа по превенцията на училищния тормоз. Методиката се препоръчва да се използва заедно с методиката за диагностициране на междуличностни и междугрупови отношения от Джейкъб Морено „Социометрия“.

[1] Юнга – момче на плавателен съд, което се подготвя (обучава), за да стане моряк.

 

 

ТОРМОЗ В КЛАСНАТА СТАЯ. КАК ДА ИЗБЕГНЕМ БЕДАТА ?

(ръководство за родители)

Спирала на училищния тормоз

За по-голяма нагледност, текстът проследява развитие на случай с ученици – персонажи с определени роли, необходими за сценично представяне на случая. Персонажи: Лиза – протагонист, жертва на тормоз; Женя и Ирина – съученички на Лиза; класен ръководител, майка и баща на Лиза, семеен лекар.

            Структурата на текста представя Спиралата в 10 пункта, като към всеки пункт са представени алтернативни възможности за изход от спиралата на тормоза.

1.Установява се, че едно от децата е различно от другите.

(Предварителна фаза)

-Някой се възприема като несъответстващ на нормата, „не е като нас“.

-Някой идва в клас като новак.

-Някой повдига „стари истории“ (например, „Когато той беше в детската градина“ или „Веднъж в първи клас той (тя) …“).

Пример. Лиза е нова в класа. Тя идва от друг регион на страната и говори със странен акцент.

Възможности за изход:

-тренинг за емпатия: развитие на способността за съпреживяване у отделните деца;

-осъзнато търсене на такива ценности като „приемане“ и „благородство“;

-обсъждане на тема „Права на човека/Права на детето” във връзката й с ежедневието.

2. Започват първите кавги – ражда се конфликт.

(Предварителна фаза)

-кавгите са изолирани събития, след като преминат, всичко се връща към нормалното;

-кавгите възникват ситуативно, тук и там, без да се прави разлика между „силен” и „слаб”;

-има усилия за разрешаване на конфликти;

Пример. Женя веднага хареса Лиза и иска да се среща с нея в свободното си време. Ирина, най-добрата приятелка на Женя, обаче започва да ревнува. Тя се страхува, че Лиза ще „отнеме“ Женя от нея. По пътя към училище Ирина нарича Лиза с обидни думи и я дърпа за косата.

Възможности за изход:

-усвоете методи за разрешаване на конфликти и прилагането им в практиката;

-при необходимост привлечете трета страна.

3. Появява се враждата.

(Предварителна фаза)

-конфликтите възникват регулярно; в продължение на няколко периода се повтарят едни и същи случаи;

-става забележимо как се разпределя властта (разграничават се „силните” и „слабите”);

-при булерите могат да се появят угризения на съвестта, но новите оплаквания принуждават насилника да продължи;

Пример. Ирина ненавижда Лиза все повече и повече, въпреки факта, че приятелката й Женя практически не общува с Лиза. Понякога Ирина изпитва угризения.

Възможности за изход:

-дайте си шанс един на друг за разрешаване на конфликта;

-опитайте се да се опознаете взаимно по-добре;

-създайте условия за редовна позитивно общуване (например, обща дейност);

4. И двете страни в конфликта прибягват до самоотбрана.

(Предварителна фаза)

В пълно съответствие с типичното поведение при конфликти, всяка страна се опитва да се защити, като: а) се отдръпне в себе си; б) атакува; в) бяга или използва рефлекса на „въображаема смърт“ (опитвайки се да не реагира на външни дразнители).

Пример. Лиза се опитва да се защити от атаките на Ирина, стремейки се да не попадне отново в нейните очи или гръмко заявява, че няма за какво да я упреква. Ирина винаги намира причини за нови оплаквания, които изискват наказанието на Лиза, нещо в поведението на Лиза се възприема като преувеличено болезнено, а някои неща дори са измислени.

Възможности за изход:

-всеки път отивайте на директна среща един с друг, а не да избягвате контактите;

-постарайте се да видите положителни качества един в друг и да ги оцените;

-търсете и създавайте нови приятелства, осигурете си независимост.

5. Злоупотребите (различни форми на „тормоз” от страна на насилника) продължават.

(Фаза на тормоз)

-засилват се атаките срещу един човек;

-булер/булерите целенасочено преследват човека, който са избрали;

Пример. Междувременно Ирина, Женя и техни приятелки започват да използват всяка възможност да дразнят Лиза или да й се подиграват. Преди физическо изхвърлят чантата на Лиза в кофата за боклук, друг път залепват обувките й, трети път крият бележника й и т.н.

Възможности за изход:

-някой спира насилниците (например свидетели, учители);

-подбудителите осъзнават отговорността, която носят;

6. Неувереността на жертвата нараства.

(Фаза на тормоз)

-от чувство на срам много жертви на тормоз не казват на никого за това от какво страдат и какво се налага да преживяват.

-в жертвата все повече се създава впечатлението, че каквото и да направи, е неправилно;

Пример. Всеки ден Лиза се чувства все по-несигурна и засрамена, че всички са се обърнали срещу нея и не казва на никого колко страда. Тя вече не знае как да се държи. Ако например иска да участва в някаква обща кауза, никой не иска да го прави с нея. Ако тя остане настрани и чака да бъде поканена, те започват да говорят за нея, че „се прави на голяма работа“. И напоследък тя все още не знае как да се облича. Ако облече нещо екстравагантно, започват да я дразнят като „пропаднала манекенка“ и т.н., а ако се облече семпло, намекват за покупки от магазин втора употреба.

Възможности за изход:

-жертвата разказва на доверен възрастен за случващото се;

-този възрастен подава сигнал в училището какво се случва;

-училището се отнася сериозно към проблема с тормоза и организира необходимите мерки за противодействие.

7. Жертвата все повече се чувства изолирана в класната стая.

(Пикова фаза на тормоз)

-тормозът преминава от активна към пасивна форма;

-пасивният тормоз е по-малко забележим за учителите, като че ли всички са се успокоили и не се случва нищо страшно;

Пример. Класният ръководител забелязва, че Лиза става все по-тъжна и затворена. Учителят призовава момичетата да се отнасят с разбиране към Лиза и казва, че няма да толерира никого, ако разбере за тормоза на Лиза от тяхна страна. Реакцията на момичетата е, че те предпочитат да сведат до минимум контактите с Лиза, в резултат на което тя остава сама по време на междучасията. При всяка възможност клюкарстват зад гърба й. В груповите уроци никой в ​​класа не иска да работи с Лиза; нито едно от момичетата също не иска да прекарва свободното си време с нея.

Възможности за изход:

-учителят декларира пред насилниците, че трябва да спрат всички форми на тормоз и изключване на Лиза от общуване – както активни, така и пасивни;

-при групови уроци в класната стая учителят сам организира групи и следи работата им, за да не се окаже жертвата сама;

-жертвата е оставена в покой и може спокойно да учи в клас, учителят следи за това; или за известно време жертвата се прехвърля на домашно обучение, докато в класната стая се провежда разяснителна работа или работа за налагане санкции за инициаторите на тормоза.

8.Настъпва време за здравословни последици на жертвата.

(Фаза на въображаема адаптация към тормоз)

Външно всичко е спокойно, няма забележими конфликти. Но жертвата развива хроничен стрес с всичките му психосоматични последици, който може да продължи няколко години.

Пример. Лиза започва да получава пристъпи на прекомерно изпотяване, когато забелязва, че отново я обсъждат зад гърба й или че никой не иска да бъде с нея в междучасията. Сега в преследването се присъединяват и момчетата: „Потънали са ти гемиите!“, „Световната скръб е изписана на лицето ти!“, „Невъзможно е да те гледам без да се разрева!“, „Тази професорка си мисли, че не сме достойни за нейната компания!“ Лиза вярва, че момчетата се държат по детски и се опитва да не реагира на подобни изявления, но вътрешно е наранена болезнено.

Възможности за изход:

-жертвата получава подкрепа от родители и специалисти (например психолози);

-жертвата се научава да се защитава по подходящи начини, например като казва на агресорите как действията им я засягат (по правило булерите не си представят мащаба на страданието на някой друг, докато не получат ясно съобщение за това и когато научат за причинените от тях неприятности, често се разкайват);

-жертвата се премества в друго училище, за да се защити.

9. Изключване на жертвата от общността.

(Напреднала фаза на тормоз)

-булерите вече имат само една цел: те искат жертвата да напусне класа им;

-булерите вече нямат нужда от аргументи защо е необходимо „ултимативното отстраняване“ на жертвата от класа.

Пример. Момичетата и момчетата от класа на Лиза сега искат само едно нещо: Лиза да напусне тяхното училище. Те обясняват това с „факта“, че Лиза постоянно мирише лошо (поти се), че никой не я харесва и че никой не иска да общува с нея.

Възможности за изход:

-с участието на външни специалисти се провеждат индивидуални разговори с булерите и техните родители;

-булерите получават писмено предупреждение от училищната администрация за недопустимостта на подобни действия и предупредителна санкция за изключването им от училище.

10. Заболяване на жертвата.

(Напреднала фаза на тормоз)

-симптомите на стрес преминават в симптоми на заболяване;

-симптоми не се появяват в училище, а след училище – когато ученикът се прибере у дома.

-често се поставят грешни диагнози.

Пример. Лиза се събужда все по-често със силно главоболие, понякога дори не стига до училище и по средата на пътя се връща у дома – толкова зле се чувства. Родителите на Лиза обаче забелязват, че през уикендите и празниците дъщеря им не се оплаква от главоболие или повишена умора. Те говорят с нея за това. Лиза най-накрая им разкрива колко много страда в клас и как се чувства като „изгнаник“ в училище. Лиза казва на семейния лекар, че често се събужда посред нощ от кошмари и понякога ѝ идва мисълта, че не иска да живее повече.

Възможности за изход:

-жертвата получава медицинска и психотерапевтична помощ;

-търсене на възможности за преместване в друго училище.

 

Забележка: Темата е подходяща да бъде разгледана в рамките на тренинг с педагозите, като от материала могат да се подготвят казуси, да се видеофилмира с участието на реални участници-ученици (персонажите от примерите) или да се отиграе (представи сценично) от самите учители. Освен това, моделът е идеален за представяне на реален пример, като се използва методиката „Форум-театър“.

 

Тест за диагностика на любовна адикация (зависимост)

(А.Ю. Егоров[1])

 

Любовни зависимости в нашата култура често могат да бъдат срещнати под названията: „пристрастяваща любов“, „свръхселективна любов“, „невротична любов“, „твърде много любов“, „повече от любов“, „компулсивна любов“ , „токсична“ любов“ и др.

Е. Фром наричa всичко това „индивидуални форми на патологията на любовта“.

Любовните зависимости не са категория неприкосновеност и закостенялост, те са лечими, ако се действа под ръководството на професионалисти и целенасочено.

Повърхностното и несериозно отношение към любовта се демонстрира от огромен брой „потребителски филми“ за щастлива и нещастна любов, както и „долнопробни песни“ за любовта, от които масовият потребител черпи елементарна информация. Въпреки че публичното пространство  е изключително наситено с информация за „привидна любов“, малко хора имат представа за „истинската любов“ и са неспособни да я разграничат от „фалшивата любов“.

„В днешно време на Запад се смята за „модна“ любовта в нейния източник – внезапен прилив на чувства, емоционална спонтанност, необуздана страст, най-често изключваща отговорност, човешка сериозност, духовно-нравствено родство и взаимно разбирателство между партньорите. Въпреки факта, че всеки изгаря от „страстно желание за любов“, практически в консуматорското западно общество „почти всичко се смята за по-важно от любовта: успех, престиж, пари, власт; цялата енергия се изразходва за постигането на тези цели и почти нищо не се прави, за да се научи изкуството на любовта“. (Ерих Фром)

Любовната адикация (зависимост) е вид адитивно поведение с фиксация върху един човек, възприемано като страстна любов. Това поведенческо разстройство води до невъзможност за създаване на семейство или до разрушаване на семейството, до конфликти, престъпления, самоубийства, психосоматични и невротични разстройства. Поради многообразието на клиничните прояви на любовната зависимост, се предлага това разстройство да се нарича „любовно разстройство“. Пациентите с това разстройство рядко търсят психологическа и медицинска помощ поради ниската степен на информираност за него сред населението. Затова е много важно за превенцията на любовната зависимост да се информират хората за това заболяване и за разликите между нормалната любов и любовната зависимост.

Въпросник

Инструкция: Отбележете номерата на твърденията, с които сте съгласни.

1.Вие сте човек, който наистина се нуждае от романтични отношения.

2.Влюбвате се много бързо и доста лесно.

З.Когато сте влюбен, не можете да спрете да мечтаете, дори когато се занимавате със сериозни неща. Не сте в състояние да се контролирате.

4.Понякога, когато търсите отношения, занижавате стандартите си и се съгласявате с по-малко, отколкото искате или заслужавате.

5.В отношенията си сте склонни да потискате, да „удушвате“ партньора си.

6.Понякога влизате в отношения с човек, който напълно не ви подхожда, с надеждата, че той ще се промени.

7.След като вече сте установили отношения с някого, не можете да си тръгнете.

8.Когато харесвате някого, пренебрегвате всички сигнали, че този човек не е подходящ за вас.

9.Когато избирате партньор, най-важното нещо за вас е първичната симпатия.

10.Когато сте влюбен, се доверявате на хора, които не заслужават доверие. В резултат на това в крайна сметка имате проблеми.

11.Когато една връзка приключи, чувствате, че животът ви е свършил. Поне два пъти сте мислили за самоубийство поради раздялата.

12.За да съхраните отношенията, вие сте поели по-голямата част от отговорността.

13.Единственото, което ви интересува, са любовните отношения.

14.В някои от вашите връзки само вие сте обичали.

15.Страдате много от самотата, ако не сте влюбени или нямате отношения с някого.

16.Не можете да останете сами, собствената ви компания не ви устройва.

17.Поне два пъти сте влизали във връзка с напълно неподходящ за вас човек поради страх да останете сами.

18.Ужасявате се от мисълта, че може да нямате партньор.

19.Чувствате се неудовлетворени, ако не сте в отношения с някого.

20.Не можете да кажете „не“, ако сте влюбен или партньорът ви заплашва да ви напусне.

21.Много се стараете да бъдете това, което вашият партньор иска да бъдете. Ще направите всичко, за да угодите на партньора си, дори това да означава да пожертвате собствените си желания, нужди или ценности.

22.Когато сте влюбен, виждате само това, което искате да видите. Вие изкривявате реалността, за да се справите с безпокойството и да подсилите своите фантазии.

23.Готови сте да понесете пренебрежение, да страдате от депресия, самота, лъжи и дори зависимости, само за да избегнете болката от раздялата.

24.Поне два пъти в живота си сте преживели несподелена любов и то много мъчително.

25.Имали сте няколко романтични връзки едновременно, въпреки факта, че е трябвало да мамите някого.

26.Продължавате да поддържате отношения с жестоки хора.

27.Да мечтаете за някого, когото обичате, дори ако той или тя е недостъпен, е по-важно за вас, отколкото да се обърнете към реалността, да намерите достъпни партньори.

28.Ужасявате се от мисълта, че могат да ви изоставят.

29.Търсите любовта на хората, които са ви отхвърлили и упорито се опитвате да промените мнението им.

30.Когато сте влюбени, изпитвате повишено чувство за собственост към партньора си и сте много ревниви.

31.Случвало се е заради отношенията с партньора ви, да пренебрегнете интересите на приятели или членове на семейството.

32.Когато сте влюбени, сте крайно импулсивни.

33.Завладяни сте от желание да проверявате партньора си.

34.Случвало се е да шпионирате човека, когото обичате.

35.Вие преследвате човека, когото обичате, дори ако той или тя има друг партньор.

36.Ако сте част от любовен триъгълник, вие вярвате, че „в любовта и войната всички средства са позволени“. Вие не си тръгвате.

37.Любовта е най-важното нещо на земята за вас.

38.Дори когато не сте във връзка, вие постоянно фантазирате за любов: за някого, когото някога сте обичали или за идеалния партньор, който някой ден може да се появи в живота ви.

39.Доколкото си спомняте, винаги сте били заети, погълнати от мисли за любов и романтични фантазии.

40.Чувствате се безпомощни, когато сте влюбени, сякаш сте в състояние на транс или под влиянието на магия. Губите способността си да вземате мъдри решения.

Интерпретация на резултатите

Ако сте съгласни с 5-10 твърдения, можете да подозирате любовна зависимост; с 11 или повече твърдения вероятността от любовна зависимост е много висока.

            Забележка: Въпросникът не е стандартизиран и се използва само за ориентация.

[1] Проф. А.Ю. Егоров – психиатър, нарколог, доктор на медицинските науки, признат авторитет в областта на химичните и нехимичните адикации, завеждащ лобораторния „Неврофизиология и патология на поведението“ в „Института за еволюционна физиология и биохимия Сеченов“ в Санкт-Петербургския държавен университет.

 

 

ТОРМОЗ В КЛАСНАТА СТАЯ. КАК ДА ИЗБЕГНЕМ БЕДАТА ?

(ръководство за родители)

Методика „Без обвинения[1]“ („No blame approach“)

Всеки възрастен може да приложи тази техника – психолог, директор, учител, който обаче не е класен ръководител, не преподава в дадения клас, в който е възникнал тормоз и не извършва някаква друга дейност с учениците през текущия учебен срок (времето за прилагане на методиката).

Защо е това изискване (ограничение)? Защото взаимоотношенията между прилагащият методиката и учениците не трябва да са свързани с получаване на оценки. По време на прилагането на методиката (не повече от тримесечие) отношенията между учениците и учителя трябва да бъдат прости и ясни, без зависимости, без двойни роли (например, аз съм участник в групата за подпомагане и аз съм неуспяващ ученик по вашия предмет) Смесването на роли може да навреди на процеса.

Етапи на метода „Без обвинения“

1.Първият етап – подготовка.  Той включва:

а) вашият разговор с представител на училището или разговор между водещия и родителите на жертвата, ако инициативата идва от училището;

б) разговор с жертвата – предложение за прилагане методиката за спиране на тормоза;

в) информиране и подготовка на други учители.

2. Вторият етап – провеждане:  

а) водещият създава група от помощници, в която паралелно с миролюбивите, спокойни деца включва инициаторите на тормоза;

б) провежда се среща с групата помощници, за да им се обясни какъв е проблемът. Нагласи на водещият: Не обвинявате никого, не дискутирате по повод миналото, не наказвате никого, а заедно ще поемете върху себе си отговорност за случващото се, помислете какво може да направи всеки човек в групата, за да поправи ситуацията. В края на разговора е важно да се предаде инициативата в дискусията на групата;

в) провежда се втори разговор с жертвата около седмица по-късно;

г) провеждат се последващи разговори с всеки член на групата; след това при нужда последващи разговори – индивидуални или групови.

3.Последният етап – празник (тържество, на което може дори да се връчи диплома на всеки участник) – след около 2 месеца.

Впоследствие е важно да „държите пръста си на пулса“, да поддържате контакт с жертвата и нейното семейство и редовно да разпитвате как се развива ситуацията за детето, засегнато от тормоз.

Проект (вариант, модел) за работа с един от учениците.

1.Първи разговор с жертвата

-Проведете интервю с жертвата (документирате дословно, най-добре с аудиозапис).

-Обяснете целта на разговора: да се проучи какво се е случило; кой е участвал; кой може да окаже подкрепа.

-Отнесете се сериозно към състоянието на жертвата и нейните страхове; опитайте се да намалите нивото на страх и тревожност.

-Не се срещайте с групата помощници без съгласието на жертвата! Ако проведете среща, ще направите голяма грешка и сами ще обезсмислите всички по-нататъшни усилия. След като чуе, че психологът е обсъждал нещо с булерите, жертвата просто ще реши, че вие ​​също сте на тяхна страна – в крайна сметка жертвата винаги чака някакъв капан, мръсен номер от страна на булерите.

Пример: Преди шест години Ева и нейните родители се преместиха от град Б. в района на по-голям областен град М. Оттогава тя посещава тукашното училище. Напоследък започнала да усеща, че двете момичета, които считала за свои основни приятелки, започнали да я отбягват все повече. Те почти спрели да й говорят и започнали да хвърлят укорителни погледи към нея. Освен това непрекъснато коментирали и критикували облеклото й. Тя започнала да се чувства неудобно в часовете по физическо възпитание, където освен учителката, никое от момичетата не разговаряло с нея. По време на съвместни пътувания на класа никой от класа не сядал до нея, а когато тя самата се опитвала да седне с някой от приятелите си, те обявявали, че мястото е заето. Ева страдала от чувство на неувереност в себе си и не била в състояние да следва съвета на родителите си да се държи по-твърдо и да се защитава от нападки. Не я напускало чувството, че каквото и да направи, всичко ще бъде неправилно.

Ситуацията за Ева ескалирала, когато преди съвместно пътуване с класа, момичетата обявили, че ако участва в това мероприятие, ще „стане по-зле“. Тя се опитала да се освободи за този период от време, но родителите й не я подкрепили. Сега тя все по-често си мисли, че за нея е било по-добре да не живее изобщо, изпълнена е със страх и отчаяние. Все пак Ева взима решение да разкаже на класния си ръководител за проблема си, учителката завела момичето при училищния психолог.

Психологът помолил момичето да разкаже за ситуацията в класа. Заедно те обмислили условията, при които Ева все пак ще може да участва в предстоящото колективно пътуване на класа. Психологът разказал на Ева как се провежда процедурата на методиката „Без обвинения“. Ева споделила, че много се страхува, положението й в класа да не се влоши още повече. Като следваща стъпка психологът решил да разговаря с родителите на Ева.

2.Подготовка и информиране

-Информирайте другите учители.

-Сформирайте група от около 6 души, която ще включва както булерите, така и „неутрални” деца.

-Планирайте мероприятия.

Пример. Училищният психолог и класният ръководител информирали всички учители, преподаващи в класа на Ева за случващото се. Психологът заедно с класния ръководител формирали група от помощници. В нея включили двамата подбудители на тормоз – Клаудия и Ирина, две „неутрални“ момичета с добра социална компетентност – Светлана и Наташа и две момчета, които по никакъв начин не са участвали в ситуацията на тормоз – Николай и Денис.

3.Среща с групата помощници

-Съобщете на групата: „Имам голям проблем, свързан с това, че един от учениците във вашия клас се чувства много зле в момента. Не мога да се справя сам (а)! Имам нужда от помощ и се обръщам към вас за тази помощ!“ В същото време е важно да обясните какви са правилата: да не обвинявате никого, да не дискутирате миналото, да не наказвате никого, а да призовете всички да поемат отговорност за случващото се, като си зададат въпроса: какво може да направи всеки човек от групата за да се подобри положението? Демонстрирайте положително отношение: „Аз съм уверен (а), че вие можете да го направите!“ (Прехвърлете отговорността на групата);

-Проведете следващ разговор след около седмица.

Пример. На следващата сутрин класният ръководител обявил на децата, включени в групата за помощ, че след часовете ще имат групово занятие с училищния психолог.

На срещата психологът поздравил шестте събрали се деца и им казал, че е много притеснен от факта, че едно момиче от класа им е в такъв дискомфорт, че дори има намерение да се откаже от общото пътуване. Момчетата веднага попитали дали става дума за Ева. Психологът потвърдил тяхното предположение и допълнително съобщил че Ева почти не може да спи от няколко седмици, защото се чувства отхвърлена от класа си. Психологът: „Не мога да разреша този проблем сам, така че имам нужда от вашата помощ. Трябва да накараме Ева да се почувства по-добре възможно най-бързо“.

Психологът обяснил на децата каква е неговата основна задача в тази групова работа. Клаудия и Ирина се опитали да се защитят отново и отново, като изразили несъгласие с констатацията, че нещата са отишли ​​толкова далеч. Водещият обаче последователно поддържал позицията: „Не става въпрос за намиране на някой, когото да обвиним или за „ровене на миналото“ –  става въпрос за намиране път за изход“.

Светлана и Наталия предложили да бъдат близо до Ева и да се грижат за нея по време на междучасията или в груповите занятия. Николай и Денис поели задача да защитят Ева, ако някое от момчетата внезапно започне да я напада. Тогава Клавдия и Ирина първо съобщили, че не възнамеряват да стават най-добри приятелки на Ева, но след това Ирина казала, че ще спре да клюкарства Ева зад гърба й с другите момичета. От своя страна Клаудия решила, че ще се постарае да вижда Ева по-рядко през следващите седмици, но ако все пак се срещнат някъде преди час или след училище, тя ще я поздрави.

Психологът записал всички предложения на децата и им обещал, че след седмица ще разговаря отново с тях, за да разбере какъв успех са постигнали в изпълнението на инициативите си.

Освен това, психологът провел среща с Ева, за да я информира, че шестимата помощници ще направят нещо, за да й помогнат и също я информирал за нова среща след една седмица.

4.Втори разговор с жертвата

-Разберете какви промени са настъпили и какво е сега самочувствието на жертвата.  

-Уточнете още веднъж какви възможности има жертвата за да повлияе на ситуацията.

Пример. Ева споделила, че ще отиде на екскурзия с нейния клас. Предишната нощ преди срещата тя почти не била спала, но въпреки умората денят минал добре. Споделила радостта си, че по време на почивките Наталия и Светлана разговаряли с нея няколко пъти и дори й предложили нещо от техните закуски. Освен това, тя разказала за настъпила промяна – преди, когато по време на занятията учениците били разделяни по групи, тя винаги била избирана последна  (социометрична техника). Сега обаче, два пъти учителят я поставял в група, където били Николай и Денис, и добавила, че всичко е минало добре.

Ева разкрила, че изпитва чувство за гордост от факта, че най-накрая взела участие в екскурзията на класа и че дори сподели някои малки неща от храната или дъвката си с момчетата. Сега тя имала готовност да опита по-активно общуване и с момчетата от класа, с които досега не е имала проблеми. Но най-важното сега било това, че ако ситуацията се влоши отново, тя била наясно, че винаги може да се обърне за помощ към своя класен ръководител или психолог.

5.Индивидуални разговори с всеки член на групата помощници

-Как премина твоята седмица?

-Какво успя да изпълниш от планираното?

-Как мислиш, според теб как сега се чувства … (името на жертвата)?

-Какво е мнението ти за другите помощници в групата?

-Какви други наблюдения имаш по отношение на тази ситуация?

-Какво може да се подобри допълнително?

-Искаш ли да продължиш да участваш в тази акция в бъдеще?

Ако е видно, че не са настъпили никакви положителни промени, след седмица отново трябва да се проведат индивидуалните разговори.

Ако успехът е видим, срещите трябва да се повторят след шест седмици, за да се обобщят резултатите и да се проведе заключителния празник.

Пример. Психологът е провел индивидуални разговори с всички членове на групата, като използвал горните въпроси като основа. Николай и Денис изразили мнение, че не са допринесли активно за развитието на ситуацията и затова се чувствали безполезни. Водещият за пореден път им напомнил за важната функция, която изпълняват – да защитават Ева в среда на други момчета.

Клавдия се държала много неуверено в разговора и като цяло била мълчалива. Оказало се, че е измъчвана от угризения, тъй като преди началото на акцията многократно е отнемала ученическите пособия на Ева. Сега тя решила да напише на Ева малко извинително писмо и да й купи нова гума, линийка и моливи.

Ирина изразила недоволство от себе си, защото не можела да устои на клюките. Водещият обсъдил с нея възможните стратегии за спиране на подобно поведение и я поканил да се срещнат за това след две седмици.

Светлана и Наталия с радост споделили успехите си и казали, че едва сега наистина са се запознали с Ева. Трите планирали разходка по магазините през този уикенд.

6. Обобщаване и празнуване:

-Заедно с групата обобщете случилото се през изминалата седмица;

-Заедно с групата празнувайте успехите (например, като пиете чай, издавате дипломи или сертификати за благодарност на помощниците по опазване на мира).

Пример. След шест седмици психологът научил от Ева, нейните родители и класния ръководител, че момичето се чувства много по-добре. Сега Ева вече можела реално и напълно да си представи отиването си на есенен лагер и се надявала, че ще бъде в една стая със Светлана и Наташа.

Малко преди началото на лятната ваканция психологът се срещнал отново с група помощници, за да направят равносметка. Била организирана празнична чаена вечеря и на всички били раздадени грамоти за приноса им за разрешаване на ситуацията.

7.Поддържане на контакт със семейството и учителя на жертвата:

-След известно време отново попитайте дали направените промени са запазени.

-Насърчете жертвата и нейното семейство да потърсят помощ, ако е необходимо.

Пример. В началото на следващата учебна година психологът възобновил контактите със семейството на Ева и нейния нов класен ръководител. На интервали от около месец редовно проявявал интерес към състоянието на момичето. Всички били наясно, че ако е необходимо, винаги могат да се обърнат към психолога. Новият класен ръководител бил благодарен на водещият за това, че помогнал да разпредели момичетата в групи, когато са пътували на лагер.

Свързване на родители и други учители с работа

Учителят задължително трябва да разговаря с родителите на ученика, подложен на тормоз. Когато протича този процес е важно да:

-да разберете позицията на родителите;

-да установите отношения на доверие с родителите (получете тяхното съгласие за прилагане на методиката);

-да запознаете подробно родителите с методиката „Без обвинения“ и нейните възможности.

Пример. Родителите на Ева също страдат. Затова те са много благодарни, че психологът и класният ръководител са ги поканили на разговор. Те са споделили, че са отчаяни и не вярват, че ситуацията може да се промени към по-добро. Били са много притеснени, че академичният успех на Ева се е влошил. От своя страна психологът е разказал за възможностите на техниката „Без обвинения” и се е опитал да спечели доверието на родителите. Последните също споделили, че е важно Ева да участва в екскурзията на класа. В края на разговора те изразили съгласие с плана и набелязаните от психолога мероприятия.

(следва продължение)

[1] По книгата: Heike Blum, Detlef Beck. NO BLAME APPROACH. Mobbing- Intorvenlion in dcrSchule. Koln, 2012.

 

ТОРМОЗ В КЛАСНАТА СТАЯ. КАК ДА ИЗБЕГНЕМ БЕДАТА ?

Как да помогнете на своето дете? (ръководство за родители)

По-долу е даден алгоритъм за действия на родителите, ако подозират, че детето им е обект на тормоз. Така че родителят трябва:

1.Успокойте се и заемете конструктивна позиция

Този етап включва работа със себе си, със своите мисли и чувства.

Разбира се, да се сблъскаш с такова отвратително явление като тормоза, особено по отношение на детето си, е неприятен факт. Как да се отнасяме към него? Разбира се, първата реакция е възмущение. Ето някои опасни мисли-капани, които изникват в съзнанието на разстроените родители:

-„Това е ужасно, нищо не може да се направи!“ (Обикновено такива мисли идват на ум на човек, който сам е преминал през тормоз като дете.)

Ако сляпо се поддадете на подобно отношение, най-вероятно водени от страх, ще започнете да упражнявате прекомерен емоционален натиск върху учителя, който сам все още не е разбрал какво се е случило. Имайте предвид, че е много вероятно учителят или нищо да не знае за случая на тормоз с вашето дете, или да омаловажава наличието му, било поради повърхностно отношение и други занимания, било поради липса на компетентност (в по-редки случаи). Това може да затрудни сътрудничеството, а вие ще имате нужда от него сега (разбира се, ако самият учител не е инициаторът на тормоза).

Трябва да помним: винаги има изход. Сегашните се различават от предишните времена най-малкото с това, че има термин „тормоз“ и има общоприето негативно отношение към явлението, което той означава.

-„Знаех, че ще започнат да го (я) тормозят заради неговия (нейния)… (вмъкнете прилагателно) характер, предчувствах.“

Под влияние на това отношение може да започнете да реагирате според принципа „сам (а) си е виновен (а)!“ и само ще отблъснете детето, което точно сега има нужда от подкрепа.

Ако детето ви е обидчиво, срамежливо, стеснително, мълчаливо, плахо, самонадеяно, много впечатлително и т.н. – това може да стане тема на вашите приятелски разговори с него, но в никакъв случай причина за тормоза в класа. Тормозът е по-скоро показател за проблеми на инициатора на тормоза, а тормозът, който продължава дълго време в класната стая е сигнал за проблеми с организационната култура на училището. Нищо от това не е по вина на жертвата. С други думи, при наличие на тормоз, не търсете причината за това в семейството – търсете я в училището.

-„Училището е виновно, детето трябва да бъде отстранено от него незабавно!“ Нагласата да започенете борба с училището, което не възстановява реда, ще ви доведе до голяма емоционална загуба и разочарование. Училището наистина все още не знае как да се справи ефективно със случаите на тормоз, но дори и в най-престижното училище може да се случи неприятна извънредна ситуация, точно както неканено глухарче може да се появи на добре поддържана морава. Това не е причина да разкопавате моравата си.

Просто училището тепърва се учи да се справя с отделни случаи на лошо поведение на своите малолетни граждани. Вие, като информиран родител, можете да му помогнете, като преди всичко останете в спокойна, заинтересована позиция „Хайде да се разберем“.

Не допускайте грешки

-Ако е възможно, избягвайте да говорите с родителите на булерите.

-Не говорете директно с насилниците.

-Не говорете с учителя в присъствието на детето си.

-Не идвайте в училище, когато класът може да ви забележи и особено не правете сцени пред класа! В крайна сметка сред тези, които ви наблюдават, вероятно е самият булер. Той чака точно това.

-Никога не обвинявайте детето си, че е жертва на тормоз.

-Повдигането на обвинения от съдебен характер и обръщането към полицията е последната възможна стъпка.

-Никога не съветвайте детето си да реши проблем чрез ответно насилие.

-Не съветвайте детето си да се отплаща на насилниците с пари, сладкиши, не давайте съвети като: „Опитай се да се сприятелиш с него, той те харесва, но просто не знае как да го изрази!“ (При тормоз това не работи!)

И накрая, обсъдете с детето своите решения, намерения и планове.

Говорете с детето си по начин, който ще му помогне.

Ето някои примерни въпроси, които можете внимателно да зададете на детето си:

-Колко време продължава ситуацията на тормоз?

-През какво си преминал? Как точно те обиждаха? Какво точно правеха (казваха)?

-Какво те нарани най-много?

-Кой /кои участваше в това?

-Как ти повлияха тези атаки? Опишете чувствата си.

-Как това повлия на други аспекти от живота ти?

-Опитвал ли си да направиш нещо по въпроса? Какво и кога?

-Забелязал ли си промени в самочувствието си: как си с апетита, съня, сънищата, здравето и т.н.?

-Оценете степента на своето отчаяние (чувство за безнадеждност на ситуацията, своята безпомощност) по скала от 0 до 5 бала.

-Какво е нивото на твоята увереност, вяра в най-доброто? Оценете го в точки от 0 до 5.

-Какво мислиш, че може ли да се направи в тази ситуация?

-Какво трябва да се случи, за да се почувстваш по-комфортно в училището, в съблекалнята, в клас, по време на междучасията, на път за училище?

-Какво мислиш, че може да се направи, за да се промени ситуацията към по-добро?

Помогнете на детето си да намери информация по темата за тормоза

Обяснете на детето си какво е тормоз, разяснете му, че то не е единствената жертва на това явление в света. Посъветвайте го да гледа филми по тази тема, да чете произведения на изкуството за това. (Например филмът „Плашилото“, романът на У. Голдинг „Повелителят на мухите“ и др.)

Планирайте заедно какво може да се направи, защото детето познава ситуацията в училище много по-добре от вас.

Използвайте практически прийоми, за да помогнете на детето си.

Научете се да се справяте с гнева.

Не забравяйте да говорите с детето си за правото му да бъде гневно и да се ядосва. Гневът е чувството, което се появява, когато някой не ви уважава, държи се несправедливо, нечестно, непочтенно и се опитва да обиди или унижи. Ако гневът не се появява в такива моменти, нещо не е наред със самите вас.

Важно е да се анализира. Проверете, може би детето пречи да се появи този гняв? Да го потиска? Например, мислейки в този момент: „Този, който ме обижда сега, всъщност е жалък, баща му го бие“ или „Определено трябва да угодя на всички! Какво друго мога да направя, за да смекча този насилник? Трябва ясно и открито да се заяви, че гневът е нещо нормално. Полезно е да се ядосвате, защото такива чувства дават сила да действате, да доведете плановете си докрай. Но да действа агресивно в отговор или да реши ситуацията с булера по различен начин е решение на детето. За да стигнете до чувствата (гнева), попитайте детето: „Когато се случва това, какви мисли нахлуват в главата ти?“ Поискайте от него да даде точна формулировка.

Родителят трябва да работи с детето, за да намери най-подходящото решение, като има предвид, че ако училището е добро, от него трябва да излезе не жертвата, а булерът.

-Формулирайте важни твърдения: „Готин не означава силен“, „Гневът е нещо нормално!“, „Истински силните не се самоутвърждават за сметка на другите“ и др.

-Въведете система за поощрения (например, след една седмица успешно ходене на училище без отсъствия, детето може да поиска от вас нещо, което иска за себе си).

-Направете и водете заедно с детето „Дневник на тормоза“. Имайте предвид, че при ситуация на тормоз рано или късно ще се стигне до развръзка – формален институционен момент, в който ще са ви нужни конкретни данни за извършените действия на булера и преживяното от детето ви, т е., ще са ви нужни доказателства.

Ако все пак ситуацията е такава, че е трудно да се предоставят ясни доказателства за тормоз и процесът едва започва, можете да използвате методиката „Дневник на тормоза“. Помага и когато самият учител е булер.

Дневникът съдържа насоки за жертви на тормоз на работното място. Случва се ръководителят да започне да тормози подчинен. Неговото поведение не изглежда да надхвърля рамките на допустимото, той има право да изрази недоволство или да възложи някои трудни видове работа, но всъщност той се отнася несправедливо към лицето-жертва и прави това умишлено и постоянно: той дава задачи, които не могат да бъдат завършени в определения срок, не прощава грешки и недостатъци, които обикновено се прощават на другите, лишава от всякакви възможности и привилегии, като „подчертава със знак минус“. Така всеки отделен епизод изглежда безобиден.

„Дневникът на тормоза“ е систематичен, формализиран запис на такива епизоди (в тетрадка или на отделни листове хартия, но най-добре е да има доказателства под формата на аудио записи).

Информацията, която трябва да бъде събрана и „въведена в делото“, е следната:

-Дата.

-Време и място.

-В присъствието на кого (свидетели).

-Описание на ситуацията (при какви обстоятелства).

-Какво е казал или направил булерът.

-Какво почувствах и колко силно.

-Какви последици възникнаха за моята работоспособност, самочувствие, здраве.

Лист след лист, епизод след епизод... Когато се натрупат определен брой от тях, вече можете да отидете с това „дело“ при ръководството (директора на училището, например). Сумата от тези действия проследява тенденция. Това е сериозна аргументация.

Разбира се, тази методика не може да се приложи при малко дете, но ученик от 5-6 клас може да се справи. В допълнение, това ще го отвлече от прекаленото безпокойство за всеки отделен въпрос: в крайна сметка, като води такъв дневник, регистрирайки записи, човек става малко или много изследовател, страхът отчасти се заменя с любопитство. На детето трябва да се обясни същността на методиката и може би да му се помогне да възстанови в паметта си това, което вече се е случило по-рано.

-Помогнете на детето си да повиши самоувереността и самооценката си.

Обърнете внимание на силните страни на вашето дете. Насърчавайте неговото развитие, дайте възможност на детето си да изпита успех извън училище.

Научете детето си: а) да бъде уверено, използвайки езика на тялото и б) да отстоява своите граници (казвайки „Не!“).

Съвместните занимания с детето (посещение на кино, музей, зоопарк, басейн, поход в планината, съвместна трудова дейност и др.) също ще помогнат за повишаване на самооценката. Всяко сближаване (отделено време) е ценно в такива случаи.

Подгответе се за посещението в училище и го осъществете.

Ако детето ви е жертва, училището трябва да разбере възможно най-бързо. Без училището не може да се справите!

Обмислете внимателно посещението си:

-Не отивайте в училището по време на часовете или междучасието. Не се появявайте в полезрението на класа. Срещата трябва да се проведе след занятията, другите ученици не трябва да знаят за нея.

-Започнете с класния ръководител – придържайте се към йерархичния ред.  Класният ще се почувства игнориран, обезценен и унижен, ако отидете направо при директора. Изключение прави само ситуация, ако самият той е виновник за тормоза или в телефонен разговор даде да се разбере, че не приема всичко това на сериозно, т.е., ако смятате, че той не представя и не иска да представи реалното състояние на нещата. В този случай започнете с този, който се занимава с проблемни ситуации (това може да бъде социален учител, училищен психолог или заместник-директор по възпитателната работа). Той ще ви помогне да предадете ситуацията на ръководството и най-вероятно ще отиде при директора заедно с вас.

-По време на разговора не обобщавайте и не ругайте институцията училище при никакви обстоятелства, това няма да помогне за сътрудничеството. Придържайте се към фактите и намерете решение заедно. Не забравяйте, че тормозът е коварно явление и може да засегне дори много добро училище.

-По време на разговора излагайте само фактите. Настоявайте за активни действия от страна на училището.  Поставете въпроса: „Какви са намеренията на училището в най-скоро време?“ и задължително се договорете, да бъдете информиран стъпка по стъпка за това какво точно се прави по случая в класа.

Ръководството обикновено не харесва този вид разговори, защото всичко това поставя училището в неблагоприятна светлина. И тук се наблюдават две характерни реакции: или енергично се мобилизират всички, които могат да помогнат: психолози, социални педагози, класен ръководител и родителски комитет, или обратното, омаловажават се мащабите на случващото се. В първия случай училището действа във ваш интерес. Във втория – не, така че не може да се вярва на институцията, едва тогава се свържете с по-висока инстанция. И тук също ще бъде полезен „Дневникът на тормоза“ – колекцията с конкретни факти.

Забележка: При ситуация на тормоз, когато вземете решение за реакция, следва да имате предвид, че без намесата на училището (класен ръководител, зам.-директор, директор, училищен психолог, медиатор, социален работник и пр.) въпросът не може да бъде решен. Трябва обаче да сте готови за всякакви изненади. Ето някои изключения, с които можете да се сблъскате, когато подадете сигнал в училището:

-Има случаи, при които класният ръководител омаловажава (обезценява) или отрича ситуацията на тормоз (вкл. аргумените на родителите), окачествявайки го като обикновен конфликт с цел, за да избегне негативни оценки от страна на колеги или ръководството. Обикновено педагогът заявява пред родителите, че сам ще разреши въпроса, като или не информира родителите за това какво точно има намерение да направи или съобщава, че ще разговаря с родителите на булера. Практиката показва, че при първия случай педагогът не прави нищо или почти нищо, а при втория, учителят действително провежда разговор с родителите на булера, но от позицията на договаряне и отново в светлината на обикновен конфликт (скарване), а не в качеството на тормоз. Последиците са временно туширане на напрежението, като булерът се оттегля на резервна позиция или започва да прилага по перфидни атаки (най-често включва трети лица в тормоза, които използва като инструменти).

-Срещат се и ситуации, при които жертвата е от по-нисък клас (детето е по-малко), а булерът от по-висок клас (по-голям, по-силен физически). Тогава възниква сблъсък между класните ръководители, ако този на булера се опита отново да омаловажи ситуацията или да прехвърли вината върху жертвата, оневинявайки булера. При подобни ситуации е от решаващо значение намесата и участието на трети лица (училищен психолог, социален работник, зам.-директор и пр.), които буквално да „разследват“ случая за да достигнат до конкретни данни, позволяващи да се оцени деянието на насилника именно като тормоз.  При подобни „разследвания“ е препоръчително интервютата с булера и жертвата да бъдат аудиодокументирани.

***

Каква може да бъде целта на вашата активност и обхват на дейността? Обединете заинтересовани, неравнодушни възрастни (родители и учители), за да гарантирате, че няма тормоз в училище. Темата за тормоза не бива нито да се премълчава, нито да се драматизира.

Разтоварете учителите – поемете организационни функции (съберете хора, организирайте лекция за тормоза, обсъждайте заедно филми за тормоза – например, „Плашило“, „Повелителят на мухите“). Провеждайте просветителска работа по темата!

Потърсете и узнайте антибулинговия опит на други училища срещу тормоза и ги споделете, било с родителите по време на родителска среща, било в затворени групи в социалните мрежи. Обсъждайте успешен и неуспешен опит при подкрепа на деца.

Каквито и инициативи да подемате, винаги ги съгласувайте с училищната администрация и училищното настоятелство.

Само в краен случай се обръщайте към юрист. Съдебните спорове с родители на булери могат да бъдат опасни за вашето дете. Започнете съдебно производство само в случай, че сте взели решение да преместите детето си в друго училище.  Ако решите, имайте предвид, че мнозина ще ви подкрепят и ще се радват, тъй като всеки познава булерите, но не смее да влезе в конфликт с тях. За съдебния процес е още по-важно да се документира всичко, включително посещенията при психолози и лекари (материални щети). В съда всичко трябва да е под ръка.

В повечето случаи с обединена дейност е възможно да се справите с насилника и без да се стига до съд. Всичко може да се реши в училище, ако родителите имат ясна позиция.

В някои случаи, когато спиралата на тормоза вече се е развила много силно, е по-добре вие като родител да не защитавате интересите на училището, а просто да спасите детето си. Понякога трябва да помислите за смяна на училището. Разбира се, за насилника това ще означава победа, а за жертвата – поражение. Смяната на училище е крайна мярка, но може да бъде и решение, ако училището не прави нищо и не сте сигурни, че детето ще оцелее.

В ситуации на тормоз е необходима и помощта на психолог или психотерапевт. Някои родители не са склонни да се обръщат към външни специалисти, смятат, че това показва, че са лоши родители или че детето им е ненормално. Разбира се, това е погрешно схващане. Навсякъде по света търсенето на услугите на психолози бързо нараства. Те наистина могат да помогнат за подобряване на качеството на живот, знаят как да се справят с конфликтни ситуации.

(Следва продължение)

 

ТОРМОЗ В КЛАСНАТА СТАЯ. КАК ДА ИЗБЕГНЕМ БЕДАТА ?

(ръководство за родители)

Признаци за тормоз

Как да определите има ли тормоз в училище?

Децата не казват на родителите си за тормоз. Това е известен факт, но как родителите могат да разберат дали има тормоз в училище?

За да направите това, трябва да попитате детето си за неговия живот в училище или още по-добре, отидете лично в училището няколко пъти и вижте дали ще попаднете на следните ситуации, например:

-Никой не иска да седне с него (нея) от учениците, той (тя) винаги е сам (а), в междучасието и в часовете, когато класът е разделен на групи за изпълнение на задачи.

-Група деца след училище чака някого (него/нея) в училищния двор (пред входа), а този някой седи в класната стая до последния момент, гледайки тъжно през прозореца, надявайки се чакащите (го/я) да поемат за своите домове.

-Група по-големи ученици се мотаят на етажа около тоалетните на долните класове.

-В столовата някой купува храна със собствени пари за друг или по-скоро за други, а те стоят скупчени настрани, те са по-възрастни и по-силни.

-Ученик от горен курс, физически силен „иска заем“ от детето (него/нея), като обещава връщане на „заема“ или настойчиво отправя въпрос с искане детето да му позволи да се обади по телефона.

-Физически силен ученик е излязъл на „пазар“. Той оглежда  маратонките на свои връстници, намира правилния ученик и  го „моли“ да направят размяна.

-По време на междучасие в коридора на училището се е оформила група ученици, които се суетят и вдигат шум. Виждайки учителя, децата внезапно се успокояват и се отдръпват (обикновено в кръга има зачервен, мълчалив, разрошен ученик). На въпроса какво се случва, те весело отговарят, че всичко е наред.

-Почти всяко междучасие един, но по-скоро няколко по-големи ученици посещават определена класна стая на ученици от по-долен клас.

Всичко това може да бъде тормоз, ако се случва многократно на една и съща жертва.

Признаци на жертва

Тормозът може да засегне всяко дете.

Има три ситуации, които увеличават шансовете детето да стане жертва:

1) ако детето е много различно от останалите по някакъв начин.

2) ако е нов ученик в колектива.

3) ако проявява голяма чувствителност и уязвимост.

Последната точка трябва да бъде изяснена: уязвимостта може да бъде част от характера, но може да се прояви и във всеки човек, ако се окаже в трудни обстоятелства: например поради развод на родителите, поради някаква „ужасна тайна“, която има и се простира от миналото и т.н.

Ето какво е поведението на детето, което трябва да предупреди родителите:

-детето се прибира от училище разстроено (или дори готово да се разплаче);

-има стомашни проблеми;

-има главоболие сутрин;

-спи лошо;

-оценките са се влошили;

-не иска да ходи на училище.

Тези симптоми могат просто да показват наличието на училищни страхове: за лоши оценки, други неуспехи, но могат също така да показват, че детето е станало обект на тормоз. За да се уверите в последното, просто изключете други причини – говорете за оценки, за отношения с учители. Учителят също може да е булер.

 

Следните ситуации също могат да показват, че детето е жертва на тормоз:

-иска пари под различни предлози;

-знаете, че детето ви е дисциплиниран ученик и изведнъж учителят ви информира, че често закъснява за първи час (това се случва, когато детето се опитва да избегне среща с някого по пътя за училище);

За да разберете дали вашето дете е обект на тормоз, опитайте да попълните следната анкета заедно с него или вместо него. Предлагаме ви 14 твърдения, на които може да отговорите, като изберете един от три отговора: „никога“, „рядко“ или „често“.

1.Съученици или други деца от училище канят ли те на празници или рождени дни?

2.Случва ли се понякога да отговаряш на странни телефонни обаждания?

3.Когато преминаваш близо до група съученици, забелязал ли си, те да спират да разговарят или започват да шептят?  

4.Присмиват ли ти се в училище?

5.Забелязал ли си нежелание на другите да разговарят с теб?

6.Крикуват ли те постоянно другите?

7.Другите разпространяват ли за теб слухове?

8.Имитират ли те (твоята походка, реч и т.н.)?

9.По време на час поставят ли ти постоянно задачи, които са твърде трудни за теб?

10.Нямаш ли вече приятели в училище?

11.Напоследък разболяваш ли се по-често?

12.Участваш ли в тържества на класа или други доброволни училищни събития?

13.Бил ли си заплашван с физическо насилие?

14.Някой повреждал ли е твои лични вещи (чанта, учебници, велосипед...)?

При тормоза е от голямо значение интензивността и честотата на действията на булерите. Вярно е, че ежедневната детска среда е пълна с конфликти и сблъсъци, където днес има обида и гняв, а утре дори най-добрите приятели са се скарали. Но има ситуации, които надхвърлят обикновената кавга.

Ако подозирате тормоз, разберете откога продължава ситуацията.

Когато тормозът се случва най-много един път и най-малко веднъж седмично, и такива атаки продължават повече от шест месеца, ситуацията е много сериозна.

Когато тормозът се случва няколко пъти месечно или по-рядко, или когато тормозът продължава повече от шест месеца, но атаките са по-рядко от веднъж седмично, вие сте изправени пред развитие на тормоз и опасността от него е по-малка. Степента на опасност е приблизително същата в ситуация, в която деца стават жертва на нападения най-много ежедневно, поне веднъж седмично, но за които тормозът е започнал наскоро и продължава по-малко от шест месеца.

Във всеки случай това състояние на нещата не може да се счита за нормално: тормозът под каквато и да е форма развращава агресорите, отслабва мотивацията на жертвите за учене, засяга тяхното психологическо и физическо здраве, атмосферата в класната стая като цяло и т.н.

(Следва продължение)

 

ТОРМОЗ В КЛАСНАТА СТАЯ. КАК ДА ИЗБЕГНЕМ БЕДАТА?

„Тайното зло“ или Азбука на училищния тормоз 

Може би няма по-опасно явление от възникнали отношения на тормоз в детска група (ученически клас).  И това явление не е толкова елементарно: тормозът се забелязва трудно, още по-трудно се прекратява и не може гарантирано да се предотврати. В световен мащаб приблизително 15% от децата редовно са жертва на тормоз, а около 7% са насилниците (булери), които тормозят другите.

Сложността на проблема се състои в това, че в училищната система е обичайно да „не го забелязват“ и са склонни „да го премълчават“, под претекст: „Имаме добро училище, както може би знаете!“ или „Знаете ли, децата са различни, ние ще се разберем сами, защо да вдигаме шум“ – това са доста често срещани реакции на училищните администрации към проблемите на тормоза, които в повечето случаи се повдигат от родителите на жертви.

Междувременно опитът да бъдеш жертва на тормоз като белег, остава за цял живот и често човек рискува отново да се окаже в подобна ситуация в зряла възраст. Този опит не е полезен и за насилниците агресори, защото това преживяно ненаказано зло, в крайна сметка води човек до проблеми със закона и често съсипва съдби.

Тормозът е като хамелеон: може да заблуди дори опитен учител и да обърка родител, особено ако нищо подобно не се е случвало в техния житейски опит.

И така, какво е това явление?

Авторът на термина „мобинг“ и история на изучаването на феномена „булинг“

Първоначално за обозначаване на системен тормоз на един човек от група хора, е използван термина „мобинг“ и едва по-късно се появява наименованието „булинг“. Думата „мобинг“ е използвана за първи път през 1958 г. от известния зоопсихолог Конрад Лоренц. Той пренася в живота на човешките общности специфичното поведение, което наблюдава при животни в глутници и стада. Животните и птиците издават силни звукове (крясъци), за да предупредят близките си за приближаването на опасност и с общи усилия прогонват противника. Терминът е пренесен в сферата на човешките отношения от шведския лекар Петер Паул Хайнеман. Той провежда своите изследвания през 60-те и 70-те години на миналия век, като описва и систематизира груповото поведение на децата в училище, което често приема толкова груби форми и стига толкова далеч, че социалното положение на децата и юношите, засегнати от тези процеси, се променя драстично, което често води до опити за самоубийство. През 1969 г. Хайнеман публикува статия в шведското списание „Liberal Debatt“, където за първи път използва термина „мобинг“, за да обозначи груповия тормоз в училищната среда. През 1972 г. е публикувана книгата на Хайнеман „Мобинг. Групово насилие сред деца и възрастни.” Приблизително по същото време шведският психолог Дан Олвеус започва да провежда изследвания върху агресията при юноши, което води до публикуването на книгата му от 1973 г. „Whipping Boys and School Bullies“.

Един от пионерите в изследването на мобинг е шведският психолог и лекар Хайнц Леман. Ако Хайнеман и Олвеус са изучавали училищния мобинг, то Леман в края на 70-те години започва да изучава преки и непреки форми на тормоз на работното място, публикувайки своите трудове в края на 90-те години, където обобщава опита от научни изследвания по тази тема, натрупан до този момент.

Благодарение на трудовете на Хайнеман, Олвеус и Леман, интересът към проблема мобинг достига международно ниво и стават тласък за провеждане на изследвания в други страни. До 1990 г. такива проучвания са проведени главно в скандинавските страни. Именно в тези страни, където започват изследванията на това явление, както и в немскоезичните страни, терминът „мобинг“ остава по-разпространен, докато в англоговорящите и рускоезичните професионални общности започва предимно да се използва терминът „булинг“.

Булинг – „тормоз“, от английското bullying – досаждам, подигравам се, заплашвам, тиранизирам. Парадоксът е, че в животинския свят тревопасните животни убиват слабите членове на глутницата, въпреки че няма да ги изядат. Очевидно така се осъществява вътрешновидовият естествен подбор. А как стоят нещата при хората?

Булинг – ученикът е подложен на тормоз, когато за продължителен период срещу него се извършват агресивни действия от едно или повече лица, при което той е силно притеснен, но по различни причини не може да отговори на агресията (Д. Олвеус).

За да попадне един конфликт в категорията тормоз, трябва да се наблюдават следните признаци:

-неравенство на силите (очевидно слабият не може сам да се справи с агресора, защото е по-млад или няколко срещу един);

-агресия;

-повторяемост на инциденти във времето;

-впечатлителност на жертвата (остра емоционална реакция);

-преднамереност, злонамереност от страна на агресора.

Мислите ли, че тормозът се случва само в лоши класове или училища? Това е заблуда. Любопитно е, че в литературата за първи път е описан пример в затворени английски частни училища във Великобритания. Английският писател Уилям Голдинг пише романа „Повелителят на мухите“ за сладки 12-годишни английски момчета от такова частно училище. Озовавайки се поради драматични обстоятелства на пустинен остров без надзор от възрастни, децата за една седмица се превръщат в диваци, обединявайки се срещу един от другарите си и всичко може да завърши катастрофално, ако учителите не пристигат навреме.

Възраст на жертвите на булинг

Дълго време съществува погрешното схващане, че булинг започва едва в средното училище, след V-VI клас. Статистиката показва, че повечето жертви на тормоз (до 18%) са в началното училище. Малките деца не могат да се противопоставят дори на един по-голям ученик.

Къде става това? Кои са „горещите точки“ за тормоз?

„Горещите точки“ са специфични зони в училищната сграда и училищния двор, където може да възникне булинг.

Обикновено това са:

-тоалетни, особено в близост до стаите на началните класове;

-спортни съблекални;

-спортните зали;

-училищен бюфет;

-столова;

-уединени кътчета;

-места за пушачи.

С други думи, всички онези места, които са скрити от очите на бдителните възрастни.

Булинг-действия

Булинг-действия са изолация и изключване от общността, искане на пари (за да се „откупи” от насилника), лишаване от важна информация, подигравки и обидни забележки, неоснователни и несправедливи обвинения, търсене и разпространяване на информация (слухове, истории), която може да навреди жертвата, използвайки я първо с цел дискредитиране „зад гърба“, а след това открито, доноси, заплахи за физическо насилие, игнориране и изолиране на жертвата (тих тормоз). Физическите актове на тормоз включват: кражба или повреда на предмети, принадлежащи на жертвата, дрехи, обувки и ученически принадлежности, физическо насилие, ритници и удари по време на междучасията или на път за училище, за вкъщи, сексуален тормоз.

Изследванията на феномена показват, че действията на тормоз са насочени на първо място към нанасяне вреда на репутацията на жертвата и на второ място към ограничаване на социалните му връзки. Именно унищожаването на авторитета на личността е първата цел на тормоза и едва след това следва физическото насилие с голяма разлика във времето, като преобладават „леките“ форми на насилие и заплахи за насилие, както и увреждане на имущество. С други думи, тормозът по характер е преди всичко психологически терор.

Всичко това се случва още в началното училище и дори в детската градина, а в по-големите класове тормозът добавя още характеристики:

-шантаж, изнудване;

-сексуален тормоз;

-физическо насилие, заставящо жертвата да страда; 

-актове, граничещи с криминални престъпления.

Най-трудната форма на тормоз за жертвата е бойкотът.

Жертви на тормоз

Активни, порядъчни и социално адаптирани деца също могат да станат жертва на тормоз. Това може да се случи с новопостъпили в групата (класа), отлични ученици и т.н.

Инициатори на тормоз

По-рано психолозите смятаха, че тормозът започва от тези, които просто не знаят как да общуват нормално. Тогава специалистите се заемат да учат булерите как да общуват правилно. С течение на времето се оказва, че това не помага. Тогава американски психолози от хуманистичното направление предлагат да се повиши самооценката на булерите с помощта на тренинги. Този подход също не е дал резултат – оказало се, че булерите притежават и без това неадекватно висока самооценка, за чийто ниво дори специалистите не подозирали. Например, булерите са убедени, те искрено вярват, че са специални, имат повече права от другите деца в класа, а също, че имат законни основания да бъдат високомерни, груби, цинични, да решават съдбата на другите и да командват.  Освен това, установява се, че някои булери наистина знаят как да направят нещо по-добре от другите ученици (те мислят бързо, рисуват добре, имат високо ниво на интелигентност и т.н.) – те обаче били съвсем малка част, незначима за сериозни изводи. Оказва се, че по-голямата част от булерите не се отличават с нищо особено от останалите ученици, но въпреки това били убедени в своята изключителност, която уж им дава право да наказват другите деца, да бъдат агресивни, системно да тормозят слабите, да установяват свои закони. И точно тук е капана за невнимателните учители. Експерименти са доказали, че  когато един учител делегира задача за поддържане на реда в класната стая на активни, очарователни „лидери“, той рискува да бъде измамен от ловки манипулатори-булери.

Законите на тормоза са законите на престъпния свят: властта принадлежи на силните, съдбата на слабите е да бъдат използвани за нуждите на силните. Случва се един булер да е свързан по някакъв начин с този свят и да го смята за приемлив за училищния живот. Освен това, според статистиката, половината от тези булери се явяват жертви в рамките на своите асоциални групи  към които принадлежат.

Има два вида булери: едните са глуповати, малограмотни, нерефлексивни, груби, запознати с насилието, незачитащи социалните правила и закони; другите са умни, проницателни, убедени в правото си да използват други хора за свои нужди. И първите и вторите, въпреки външните си различия, имат нещо общо: те постоянно имат нужда да се самоутвърждават, да подкрепят високо мнение за себе си и правят това за сметка на другите.

Кръг на тормоза

Д. Олвеус описва учениците, които участват или наблюдават тормоз, като ролеви играчи, участващи в ролетка на взаимоотношения, наречена „Кръг на тормоза“.

Булерът поставя началото и ръководи издевателството.

Последователите имат положително отношение към тормоза и активно участват в него, но обикновено не го инициират не играят лидерска роля.

Поддръжниците активно и открито подкрепят тормоза, например, със смях или привличат вниманието към ситуацията, но не са включени в процеса на тормоз.

Пасивните поддръжници вероятни участници в тормоза. Тези ученици харесват тормоза, но не показват ясни признаци, че подкрепят насилника.

Безразличните наблюдатели не се включват в процеса на тормоз и не заемат определена позиция. Те могат да разсъждават така: „Не е моя работа“ или „Ще видим какво ще стане“.

Пасивните защитници не обичат тормоза и смятат, че трябва да помогнат на жертвата, но не правят нищо.

Активните защитници помагат или се опитват да помогнат на жертвата.

Защо се случва така, че децата, които първоначално са възмутени от „беззаконието“ на булера, след известно време изведнъж започват да проявяват равнодушие към жертвата или дори одобряват насилника? Защо се случва това?

Кръгът на тормоза показва, че зрителите, които са в неутрални или протестиращи позиции в началото на процеса, са склонни да се „движат“ наляво (ако погледнете диаграмата), към насилника. Това се случва по законите на психологическата защита. Преживяването на насилие е травмиращо не само за жертвата, но и за наблюдателя. Когато външната помощ не идва, човек се защитава, отхвърляйки универсалните човешки черти: състрадание, жалост. Тези, които активно се възмущават от себе си, страдат от чувство за собствена безполезност. Тези, които са били неутрални, се уморяват от безсилието на жертвата и започват да пренасят недоволството си не върху насилника, а върху жертвата.

Такъв тип психологическа защита се появява действително само при слаб човек, но детето има право да бъде слабо, защото още не е пораснало. Оказва се, че само възрастен може да разбие кръга на тормоза. Ако не се направи нищо, събитията ще се развиват по собствената си драматична логика. Тази логика се описва чрез модела „Спирала на тормоза” (вижте Приложение 2).

Последици от тормоза

Всеки, който е подложен на тормоз, изпитва постоянен стрес. Стресът възниква, когато мислим, че не сме в състояние да се справим със събитията, които ни се случват. Най-често прилагаме трите най-примитивни сценария на поведение: бягаме, участваме в битка или „замръзваме“ (преструваме се на мъртви).

Функциите на тялото при стрес са сведени до необходимия минимум. Започва повишено производство на хормона адреналин, който засяга цялото тяло, както следва:

-блокират се храносмилателните процеси, което води до странни и неприятни усещания в стомаха;

-сърдечната честота се увеличава, а по този начин се увеличава притока на кръв и кислород към мозъка, сърдечната честота се ускорява;

-мисловният апарат е частично или напълно изключен, което води до масивни психични блокади (до помрачаване на ума);

-нарушено е функционирането на имунната система (което е предпоставка за развитие на соматични и автоимунни заболявания).

В Европа и САЩ от повече от двадесет години се провеждат проучвания, които показват вредата за здравето, която тормозът причинява на своите жертви. Посочени са психологически, социални, физически, емоционални вреди и влошаване на академичните постижения на участващите в процеса на тормоз. Освен това, самите насилници изпитват негативни последици от действията си. Същото може да се каже и за очевидците на тормоз. Не по-малко важен проблем е вредата, която тормозът причинява на самото училище като организация.

Последици за училището

Тормозът винаги е отражение на проблеми в образователната система като цяло. Наличието на тормоз в едно училище е много силен индикатор за административни и организационни проблеми в тази институция, вината за които носят администрацията и самите учители. Разбира се, има определени индивидуални характеристики на личността, които допринасят ученикът да стане жертва или насилник, но също така е ясно, че училищата с висок процент на тормоз имат неблагоприятна атмосфера, в която децата вече не могат да се концентрират върху обучението си. Репутацията на такива училища е ниска. Всички по-качествени ученици се опитват да напуснат такова училище.

Децата, които са потенциални жертви, са предпазливи към другите, а децата-булери отнемат твърде много време от учителите и учителския персонал, които са принудени да се справят с проблемното им поведение. И накрая, учениците просто не се чувстват сигурни в училище и заявяват, че не харесват училището. Ако тормозът се случи в училище, учениците усещат остро, че учителите не правят нищо, за да го спрат: учителите се възприемат като хора, които нямат контрол върху случващото се, а родителите ги оценяват като негодни и несъстоятелни за позицията, която заемат.  Поради това жертвите избират бягство и  пропускат учебни занятия.

Последици за жертвите

Жертвите на тормоз имат ниска самооценка и високи нива на безпокойство и потиснатост. Самоубийството не е толкова често срещано сред тийнейджърите, но за тези, които стават жертви на тормоз, рискът от самоубийство нараства.

Понякога е трудно да се разбере защо децата просто допускат мисли за самоубийство. Когато мислим за това, важно е да вземем предвид две възможни причини. В случаите на упорит и тежък тормоз, жертвите може да гледат на самоубийството като на възможност да избягат от страданието. Такива деца постепенно губят надежда за положително решение на проблема. Тяхната безнадеждност се допълва от ирационално мислене и смъртта им изглежда е единственият изход от отчаянието и болката. Те разсъждават така: моите проблеми са непреодолими, дори тези, които са ми скъпи (близки и роднини), са под натиск заради проблемите ми в училище, така че моята смърт може да бъде решението на всички проблеми за тези, които обичам.

Децата-жертви също са по-склонни да развият психотични симптоми, т.е., те могат да получат изблици на агресия, замъгляване на съзнанието и неадекватно поведение. Това е особено вярно, когато децата са изложени на постоянно, упорито и тежко насилие. Установено е, че когато тормозът стане по-хроничен или тежък, психотичното поведение става хронично или тежко. В САЩ е известен случая с тийнейджъра Майкъл Карниъл, който напада с оръжие училището си в Падука, Кентъки. Впоследствие той съобщава, че е имал психотични симптоми и може дори да е имал симптоми от шизофреничен тип по време на нападението в училище, въпреки че е признат за вменяем и е изправен пред съда. Карниъл казва, че е бил тормозен, преди да нападне учениците. Вероятно тормозът е засилил неговите психотични симптоми.

Дългосрочни последици за жертвите

Жертвите на тормоз изпитват последствията от своите преживявания през целия си живот. Възрастните, които са били жертви на тормоз като деца, показват високи нива на депресия и страдат от ниска самооценка, имат проблеми поради социалната си изолация, страдат от повишена тревожност, самота и често дори проявяват антисоциално поведение. Такива хора признават, че помнят преживяванията си от детството, въпреки факта, че са далеч от местата, където се е случил тормозът и от хората, които са участвали в него.

Последици за насилниците

Учениците-булери са склонни да проявяват криминално поведение и да имат проблеми със закона в бъдеще. Изследователят на тормоза Олвеус посочва, че бившите училищни насилници обикновено имат криминално досие до 24-годишна възраст.

Булинговото поведение може да бъде признак, лежащ в основата на психопатологията; то причинява значителна вреда на развитието на личността, независимо дали детето е било жертва или агресор. Ако ученикът действа и в двете роли (в различни ситуации), това най-често се комбинира с психични диагнози: предимно хиперактивност, както и дисоциално разстройство на личността (според К. Кампалайнен).

Последици за очевидците (зрители)

Наблюдателите са ученици, които не се намесват, когато тормозът се случва пред очите им. Въпреки че не реагират, те също са впечатлени от това, което виждат: често изпитват страх, докато са в училище, чувстват се безпомощни, защото не могат да спрат тормоза, а също така могат да страдат поради бездействието си или защото са се присъединили към насилниците. Това постепенно влошава отношенията в училище, нормите неусетно се променят и в резултат на това жертвите вече не се възприемат като заслужаващи съчувствие. Атмосферата става отчуждена и жестока. Всички тези фактори затрудняват премахването на тормоза в училищата.

Спирала на тормоз

Спиралата на тормоза е логиката на развитието на събитията, отразяваща ескалацията на ситуацията около жертвата. За съжаление никога не се случва тормозът просто така да спре. Ако не се намесите, развитието на събитията ще следва модела, описан преди това от науката, и ще бъде възможно най-неблагоприятно за жертвата. Ако забележим тормоз в началните етапи на процеса, той може да бъде спрян без много страдания, ако загубим много време, всъщност можем да се окажем в ситуация, в която единственото нещо, което може да се направи, е да се спаси жертвата от тежките последици на психологическата травма.

Фактори, допринасящи за тормоза в училище

-Липса на контрол върху поведението по време на междучасията в „горещи точки”: тоалетни, съблекални, бюфети, столова, уединени кътчета и др.

-Отношение на безразличие към насилието от връстници: те не знаят какво да правят и не вярват, че могат да помогнат.

-Равнодушие, некомпетентност и безотговорност на учителите.

-Липса в училище на ясна система за защита на справедливостта (честта и достойнството) на всяко дете и всеки възрастен.

Училището или родителите – кой е отговорен за тормоза?

Отговорността за тормоза се носи от училището като организация. Тъй като лошо отгледани деца с емоционални разстройства могат да се появят във всяко училище: голямо, малко, скъпо, държавно, столично и селско, изблиците на тормоз или отделни случаи на насилие ще се повтарят и ние не можем да се предпазим от това. Невъзможно е да се гарантира стопроцентова превенция на тормоза. Но това, което наистина може да направи училището, е да следи зорко проявите му и незабавно да реагира, открито да обсъди, да изрази своята позиция: „Това е много лошо! Не може да се постъпва така!“ и да се спре по всякакъв начин. С всичко това училището може да даде пример на своите ученици. Те трябва да разберат, че е имало и ще има зло на този свят, но ние сме в състояние да го победим, ако не се страхуваме и не си затваряме очите за случващото се.

Можете да победите тормоза, ако разберете кой възрастен за какво е отговорен.

Отговорност на училището

1) Училището е отговорно за създаването на оптимални условия за развитие на личността на детето и тази отговорност е различна от отговорността на родителите. Това е особено важно за възпитанието на деца с трудно поведение. Ако има правила в училището, винаги можете пред непослушния ученик да изразите мнение, например в този дух: „Може би у дома ти е позволено да се държиш по този начин, но тук не, ние имаме училищни правила, те са общи за всички, бъди добър, спазвай ги.“ Тази разпоредба за известна независимост на училището от родителите трябва да се разбира и споделя от самите родители. В противен случай училището ще се превърне в слаба институция, която не е в състояние да изкорени тормоза. По правило родителите на насилниците често са силни и изтънчени манипулатори.

2) Училището е отговорно за това, което се случва с всеки ученик между неговите стени. Безопасна атмосфера се създава от правилата и традициите на училището. Ако ги следвате, можете да предизвикате желаните чувства (настроения) у повечето деца, а именно:

а) „мога да съм тук“, „тук е безопасно“, „чувствам се в безопасност“. „защитен съм".

б) „харесвам“, „интересувам се“, „тук се случват важни за мен неща“, „тук има добри отношения“;

в) „забелязват ме и ме уважават”, „получавам признание и справедлива оценка”, „аз съм ценен човек”;

г) „виждам бъдещето и разбирам как днешните задачи са свързани с моето бъдеще“, „зная какво трябва да направя“, „съгласен съм с поставените задачи“.

3) Училището носи своите 50% отговорност за осъществяване на работен контакт с родителите на детето. Останалите 50% са на родителите. Ако няма ангажимент за партньорство, няма да е възможно да се споразумеят за безопасност. В същото време училищните психолози работят в училището – те могат да търсят подходи към всяко трудно семейство, да се опитват отново и отново да влязат в конструктивен диалог с родителите, така че тези 50% на училището са малко по-значими.

4) Учителят, а не детето, е отговорен за качеството на взаимодействието в системата „учител-ученик”, учителят и преподавателският състав трябва да се грижат за подкрепата и твърдостта по отношение на всеки ученик.

5) Целият екип от учители е отговорен за това, което се случва с децата между стените на училището.

6) Тези принципи остават безполезен „сгъстен въздух“, ако не са заложени в управленски решения и училищни правила, ако не станат част от организационната култура. Това означава, че училището трябва да има правила и да има установени и наложени санкции за нарушаването им. И родителите да се отнасят с разбиране към това: ако го счупиш – поправи го; ако вземеш чуждо – върни го; ако обидиш някого, излъжеш, разпространяваш слухове – първо губиш привилегии, правото да отидеш на екскурзия, например, а след това, ако историите се повтарят, ставаш обект на прецизно внимание на комисията за борба с тормоза. С други думи, училището трябва да има система за защита на справедливостта на своите граждани, добре работеща система, която е разбираема и приемана от всички поради своята ефективност.

7) Тормозът възниква и се развива в тези институции, където организационната култура е слаба: училището не приема предизвикателството или не може да му устои. Фактът на тормоз е важен сигнал за преразглеждане на приоритетите и правилата на училището.

Родителска отговорност

Родителите трябва:

-да познават тормоза, да не се страхуват от него и да бъдат чувствителни към неговите прояви;

-да търсят начини за сътрудничество с класния ръководител и училището;

-да участват в разработването на правилата на класа и инициират такава работа;

-да изискват от училището ясна процедура за докладване на евентуални случаи на тормоз.

Важно е да се ​​получат отговори на въпросите: Кой е отговорен за психологическата безопасност в ученическата среда? Как мога спешно да докладвам за инцидент на тормоз? На кого? Как работи обратната връзка? Кой обществен орган в училището е отговорен за това?

Родителите могат да направят много, за да създадат училищната система за справедливост, описана по-горе.

 (следва продължение)

 

Променя ли се социалната роля на бащата в семейството?

 

Проблемите за запазването и укрепването на семейството като основна институция на обществото засягат много съвременни социолози, психолози и специалисти по социални услуги, но по-често обект на изследване са проблемите на детството и майчинството. Проблемите, свързани с промените в социалния статус на бащата, обикновено остават скрити. Социолозите обаче отбелязват появата на феномена „ново бащинство“, чиято същност е, че семейството и семейните отношения стават все по-ценни за мъжете. Такива бащи се стремят да участват активно в отглеждането на децата си и съзнателно да поемат отговорност за тяхната социализация. Как се променя ролята на бащата в съвременното семейство и при отглеждането на децата? Какво ги притеснява най-много в отношенията родител-дете?

Ролята на бащата е различна от тази на майката. Майката обича детето си просто защото то съществува. Любовта на бащата е по-взискателна и справедлива – детето е обичано заради неговите достойнства и заслуги. Бащата често свързва любовта си с успехите и постиженията на детето.

През първата година от живота, ролята на бащата във физическото развитие на детето и особено при формирането на основните двигателни умения е много важна. По правило бащите играят с децата си по различен начин от това как майките ги забавляват. Бащите са по-склонни към активна физическа игра, те не се страхуват да хвърлят децата си, да ги вдигат високо, да ги въртят, да ги носят на раменете си и т.н. Това стимулира физическата активност на бебетата – не е нужно да мислите как да научите детето си да пълзи и да ходи. Бащата може да стане безценен помощник в развитието на мисленето на детето. Например, бащите знаят по-добре от майките и бабите как да научат детето да говори по-бързо и по-правилно. Това се дължи на факта, че бащите, за разлика от майките, не изкривяват думите. По правило мъжете са по-добри в обучението на децата как да манипулират с предмети и да развиват пространственото им мислене (особено при игри с конструктори и пъзели); взаимодействието с бащата разширява кръгозора на децата и им помага да развият по-широко поле на интереси.

Бащата, в много отношения, подобно на майката, определя моделите на взаимоотношения между мъжете и жените в различните им роли: партньорски, граждански, родителски, детски и други. Детето не само „възприема“ определени черти, но и усвоява използването им в отношенията с хора от своя и другия пол.

Детето възприема моделите на поведение чрез това, което вижда; мъжката роля е преди всичко мъжко поведение. Мама е представител на жената, така че мама не може (и не бива) да демонстрира модел на мъжко поведение.

Ако говорим за ролята на бащата във възпитанието на момчето, то синът подражава на баща си. Едно момче не става мъж само защото се ражда с мъжко тяло. То започва да се чувства мъж и да се държи като мъж, благодарение на способността си да следва примера на баща си и на други по-големи момчета, към които се чувства приятелски настроен (референтните други). Синът трябва да чувства и да получи подкрепа и признание от баща си. Това са две потребности, които именно бащата трябва да удовлетвори. Това е негова задача. „Можеш да го направиш, вярвам в теб!“ – ето, думи от този тип на бащата допринасят за развитието на мъжкия характер на момчето и формират положителни жизнени принципи в него. Чувството за самоуважение и самодостатъчност е много важно за едно момче, бъдещ мъж, който се стреми да постигне висоти в кариерата, личния си живот и общуването с други хора. Бащата на момчето трябва да се гордее със сина си и да го остави да го почувства. Най-правилното нещо е бащата да се отнася към своя син, като към човек с отличен потенциал, добри наклонности, умения и способности. Един баща трябва да вижда в сина си бъдещ победител.

Ако говорим за ролята на бащата при отглеждането на момичето, то ролята на таткото тук е особено важна, тъй като мъжете ще присъстват постоянно в живота на дъщерята в различни качества (съпруг, син, шеф, приятел и т.н.). Интуитивно дъщерята ще избере партньор, който е същият като баща й – таткото е първообраз на съпруга; общуването с бащата оставя сериозен отпечатък върху по-късното взаимодействие на дъщерята с други мъже. Ето защо момичетата, които често са отгледани в семейства, където отношенията между майка и баща са противоречиви, когато пораснат и създават свои семейства, често имат подобни проблеми, а бракът им е неуспешен и завършва с развод.  Бащата трябва да гледа на дъщеря си като на жена, която трябва да бъде обичана и обгрижвана. Момиче, което е получило достатъчно любов от баща си в детството, има много по-добри шансове да израсне като разбираща съпруга и отлична грижовна майка; тя ще даде любовта, която е получила от вас на своите близки, включително и да върне любовта към родителите си.

Съвременните социологически изследвания отразяват промените в традиционните роли на бащите в семейството. Ако по-рано на мъжете традиционно се възлагаше ролята на хранител, така че той беше по-фокусиран върху професионалната кариера, в преследването на успеха и беше емоционално дистанциран от семейството и отглеждането на деца, сега, особено типично за мъжете под 40 години е, че бащите все по-активно участват в отглеждането на децата.

Проведени изследвания привеждат като доказателство за нарастващата роля на бащите любопитен детайл. Посочва се, че бащите активно търсят информация и се консултират със специалисти по въпроси, свързани с успешната социализация на детето –  как да намерят себе си в живота, училището и приятелския кръг; как да бъдат по-уверени и постигащи целите си; как да бъдат самостоятелни и да се грижат за себе си. Тези особености се отнася главно за възпитанието на момчетата, но все повече бащи на дъщери също се интересуват от формирането на такива качества.

Съвременните социологически изследвания потвърждават новата значима роля на бащата в семейството и отглеждането на децата. За огромното мнозинство примерът за идеален баща е собственият им баща. В същото време около 60% признават, че като цяло техният стил на родителство копира този, който са използвали бащите им. Повечето твърдят, че способността да се изгради щастлив семеен живот и да бъде човек успешен, до голяма степен се определя от връзката с бащата. Както каза Ерих Фром, един от идеолозите на психоанализата: „Бащата е този, който учи детето как да открие пътя към големия свят“.

 

Как да разпознаем шарлатанството, скрито зад маската на психологическата наука

 

Ръководство за разобличаване на доморасли експерти – инфлуенсъри,  диванни всезнайковци, говорещи глави, ютубъри и новопоявили се писачи на книги.

 

По рафтовете с книги и в интернет можете да намерите много книги, курсове и тренинги, които обещават да ви направят по-щастливи, по-продуктивни, по-привлекателни за романтичните партньори и в същото време да изцелят травмите от детството. Голямото търсене плоди огромен брой измамници и просто некомпетентни хора, които се крият зад неясни термини и изкушаващи перспективи. Как да не се хванете на стръвта им? И в същото време открива Какво място в науката заема психологията?

Психологията наука ли е?

Преди да говорим за лъжливата психология, трябва да разберем дали тя изобщо се смята за наука. Дискусията за това се води от самото начало на тази област на знанието през втората половина на XIX век. Еднозначен отговор все още няма, защото и психологията, и науката са сложни, многостранни понятия.

Има няколко общоприети критерия за научност:

-систематичност, подреденост на знанията;

-формирана методология (общоприети методи на изследване);

-емпиризъм (възможности да се докаже теория, да се проведе експеримент), повторяемост на резултатите;

-обективност, независимост на резултатите от възгледите на изследователя.

Очевидно е, че с някои от тези пунктове в психологията възникват проблеми. Резултатите от експериментите не винаги могат да бъдат повторени, а научните методи на естествените науки (физика, химия, биология) не винаги могат да бъдат приложени към психологическите изследвания. Факт е, че психологията изучава много нестабилен предмет –психиката и поведението на човека. Това също е област на знанието, в която е много трудно да се избегнат когнитивни изкривявания и заблуди.

Но главния проблем на психологията е, че през цялото си съществуване тя не е разработила нито една концепция, с която да се съгласят всички психолози или повечето от тях. Отделни направления възникват и изчезват, стават популярни и след това остаряват твърде бързо.

Въпреки това научността в психологията не може да бъде напълно отречена: учените психолози провеждат изследвания, формират хипотези, проверяват ги и откриват закономерности. Така че дори това да не е наука (има още по-големи дебати относно социологията, политическите науки и историята), то е поне научна дисциплина или област на знанието.

Какво е псевдопсихология

Сега да се обърнем към лъжливата психология. В „Енциклопедията по психология“, редактирана от Реймънд Корсини и Алън Ауербах, има следното описание:

„Дейностите, които имат повърхностна или видима прилика с психологията, могат да варират от дейности, близки до професионалните, до откровено шарлатанство. Някои форми на псевдопсихология са безвредни и приятни по природа, но други форми могат да причинят сериозна вреда“.

Псевдопсихологията, за разлика от истинската психология, не се основава на експериментални и изследователски данни. Широкото й използване се дължи на факта, че често се превръща в средство за намаляване на тревожността или стреса.

Защо псевдопсихологията е опасна?

Такива практики са способни да оказват значително влияние върху хората, като формират и укрепват лъженаучни убеждения и дори фалшиви спомени.

Психолозите-шарлатани могат само да влошат състоянието ви със съветите си. Още по-лошо е, ако след като сте попаднали на такъв тренинг, попаднете в секта и ставате зависим. В този случай не само ще загубите пари и ще рискувате да прекъснете връзката си с близки хора и реалния свят, но също така вероятно ще претърпите нови психологически или дори физически травми.

Освен това псевдоекспертите намаляват доверието в психологията като цяло и подкопават авторитета на академичните изследователи. А това от своя страна само засилва позициите на псевдопсихологията.

На какви концепции често се основава псевдопсихологията?

По принцип не е лесно да се направи ясна граница между новите концепции в академичната психология и лъжливите теории. Ако с откровено ненаучни възгледи, като астрология, нумерология, хиромантия, всичко е повече или по-малко ясно, то с наукообразните концепции могат да възникнат проблеми. Ето някои от тях:

-Френологията – учение за взаимната връзка между човешката психика и структурата на неговия череп, една от най-старите псевдонауки.

-Физиогномика – теория, според която по лицето на човек може да се определи какъв тип личност е, умствените качества и здравословното състояние. В „Кебриджска история на науката“ физиогномиката се нарежда до алхимията и астрологията.

-Графологията – учение за устойчивата връзка между почерка и характера на личността. Изследванията не доказват, че работи.

-Студеното четене –  техника, използвана от екстрасенси и илюзионисти, за да създадат впечатлението, че познават („сканират“, „четат“) човека, когото виждат за първи път. В същото време в рамките на студеното четене се използват само предположения и общи фрази.

-Парапсихология – псевдонаучна дисциплина, която се опитва да приложи научни методи и терминология за търсене на свръхестествени явления.

-Трансперсонална психология – течение, което съчетава методите на психологията с методите на други социални науки, религиозни и духовни практики. Не е признат от по-голямата част от научната общност.

-Ребьофинг е дихателна техника, която уж помага за коригиране на психологическите последици от травми, които според привържениците на този метод всеки човек получава при раждането си. През 2021 г. по време на един от сеансите за прераждане, психотерапевтите Конъл Уоткинс и Джули Пондър причиняват смъртта на 10-годишната Кандис Нюмейкър. Практиката е призната за дискредитирана.

-Соционика –  псевдонаучна концепция за типове личности.

-“Лайфспринг” (Lifespring) е обучение за личностно израстване от едноименната компания, която се появява в много съдебни дела, инициирани от нейни бивши последователи. Самата организация и тези, които продължават работата й, са опасни манипулативни секти.

-„Дизайн на човека“ (“Human Design System”) е псевдонаучна система, криеща се зад концепции от физиката и психологията, съчетаваща елементи от астрологията, източни учения и идеи от древни трактати.

-„Ведическа психология” – култ, който се отнася до текстовете на Ведите (свещените писания на индуизма) и насърчава идеи за „женското” и „мъжкото” предназначение. Според някои критици, практикуващите този подход „не доказват нищо, техните твърдения се основават на вяра".

-Невролингвистично програмиране (НЛП) – псевдонаучна концепция, според която човек може да постигне успех, като копира поведението на други хора.

Съществуват и съмнения относно валидността на идеите на психоанализата и теорията на Зигмунд Фройд за тълкуването на сънищата – има твърде малко подкрепяща информация и експерименти.

Повишена бдителност заслужават също: първична терапия (психотерапия, използваща писъци); хипнотична възрастова регресия (преживяване на моменти от миналото под хипноза); терапия от минали животи (преживяване на моменти от предишни прераждания под хипноза); системни семейни констелации (връзката на психологическите проблеми в няколко поколения на семейството); неврокоучинг (методика за повишаване на креативността); невропсихоанализа (комбиниране на психоанализа с лабораторни изследвания); десенсибилизация (намаляване на емоционалните изблици) и други съмнителни методи.

Проверка на концепцията за научна валидност

Фалшивите психолози могат да използват и други „религии от новото време“ или псевдонаучни идеи. Затова е са необходими знания за тяхното разпознаване.

Един от основните методи за определяне на научния характер е предложен още през 1934 г. от австрийския философ и социолог Карл Попър. В своя труд „Логиката на научното изследване“ той сочи, че един от основните критерии на лъженауката е категоричността на нейните последователи, отказът да се признае, че концепцията може да бъде опровергана, т.е. по-скоро вярата, а не обективното знание.

Попър привежда следния пример: хипотезата „Всички лебеди са бели“ може да бъде потвърдена от безкраен брой изследвания и наблюдения. Но това щеше да бъде опровергано от първия експеримент, който откри черен лебед. Оказва се, че основният въпрос, който трябва да се зададе, ако се съмнявате в научния характер на дадена концепция, е: „Какво трябва да се случи, за да се откажете от собствената си хипотеза?“

Отсъствието на нови и проверени теории, размитостта на формулировките и игнориране на изследователската общност трябва да са предупредителен сигнал. Научната журналистка Емили Уилингам, която пише за „The Washington Post, Scientific American, Forbes“ и други издания, препоръчва да се зададат следните 10 въпроса, за да се провери научната валидност на концепциите:

1.Какви са източниците? Проверете списъка с литературата: наличието на сериозни рецензирани списания (такива като „Nature“, „The Lancet“ или „Science“) и съвременни изследвания (не от средата на XX век) са добър знак. Също така би било добре да проверите дали някой цитира автора на книгата.

2.Кой финансира? Научните изследвания трябва да се провеждат на базата на някаква организация. Ако не се каже нито дума за това и по пътя ви се предлага да купите нещо, най-вероятно не трябва да приемате сериозно такава литература или обучение.

3.Какъв език използва авторът? Лош учен е този, който не може да обясни своите изследвания с прости думи. Безпорядъкът от термини или обратно, изобилието от емоционални думи или удивителни знаци не предвещава нищо добро.

4.Има ли отзиви? Ако авторът на книга или обучение, вместо научни статии, парадира с рецензии, в които читатели или участници споделят уж невероятни резултати, най-вероятно те се опитват да ви измамят. Никога не си правете изводи от коментари на хора, преминали едно или друго обучение.

5.Претендира ли изследването за изключителност? Науката съществува от дълго време и винаги (дори когато съществуващите хипотези са опровергани) разчита на опита на предишните поколения. Така че „уникалните“, „тайните“ и „революционните“ методи будят силно подозрение.

6.Има ли споменавания за някаква конспирация? „Лекарите крият“, „Правителствата не разкриват тази тайна на никого“ – такива фрази ясно показват фалшивостта на теориите на техните автори.

7.Авторът твърди ли, че може да лекува няколко заболявания наведнъж? Не вярвайте на тези, които обещават изцеление от алергии, тревожни разстройства, рак и депресия – това са измамници.

8.Цялата тази история има ли финансова или култова следа? Всеки, който получава пари от речи, семинари, курсове, не винаги е измамник. Но психологическите книги и обучения често се използват от сектите за вербовка на нови адепти.

9.Какви са доказателствата? Въвеждането на хипотезата в научен контекст е многоетапен процес: това изисква фундаментални и клинични изследвания, тяхната експертна оценка и мониторинг на научната работа. Ако няма такава доказателствена база, най-вероятно сте изправени пред лъжетеория.

10.Експертът експерт ли е? Това, че човек има диплома, не го прави експерт в никоя област. Може да е доктор по философия, но да пише за мозъчни неврони и химическо инженерство. Разгледайте повече източници и мнения, за да определите дали авторът на дадена книга или обучение наистина има задълбочени познания в посочената област.

Какви други признаци могат да се използват за разпознаване на лъжепсихологията?

Психологът не е супермен или ходещ рентген. Не бива да очаквате чудеса от него и да се надявате, че „като прочета тази книга, най-накрая ще реша всичките си проблеми“. Много зависи от това чия работа четете и чие обучение посещавате: професионалист с образование и богат опит или вчерашна домакиня, завършила двуседмичен курс. Ето няколко критерия, по които можете да разпознаете недобросъвестния психолог.

1.Постиженията на автора не могат да бъдат проверени

Ако предговорът на книга, в разделът „За автора“ или в списъка с литературата се посочват изследвания, за които нито „Yandex“, нито „Google“ знаят нищо, тогава те вероятно просто не съществуват. Не си струва да харчите пари за книги и тренинги от такъв автор.

Ако „специалистът“ дава примери за „експерименти“ от ниво „Бях на почивка в Турция и наблюдавах поведението на хората“, това не е психолог или учен. Косвените постижения също не са подходящи за потвърждаване на професионализма: „отворих собствен център за обучение“, „написах книга“, „проведох хиляди консултации“. Всичко това не е доказателство за компетентност или дори успех. „Центърът за обучение“ може да се окаже едностаен апартамент, наследен от бабата, а книгата може да се окаже файл, който никога никъде не е бил публикуван.

За реални постижения могат да се считат например статии, публикувани в рецензирани научни списания („Psychology Today“, „Science“, „Nature“, „Въпроси на психологията“, „Psychological Science and Education“), наличието на дисертация, чието резюме може да бъде прочетено

2.Обръщане към опита на отделни хората и народната мъдрост

Истинският изследовател не търси истината в древни текстове и афоризми на велики личности. Обръща се към научни трудове. Слабият списък с литература или липсата му прехвърлят изследването в категорията на художествената литература или най-много на научно-популярните произведения.

Това включва подход, който прилича повече на кухненски разговор: „гуруто“ ви предлага да се изкажете, като си представите, че водите сърдечен разговор. Но психологът не е някой, който предлага решение на проблем, слизайки от пиедестала на своя житейски опит. Психологът е човек, който е добре запознат с научното изследване на човешкото поведение и следователно може да открие истинската причина за трудностите.

3.Общи изрази вместо конкретни формулировки

Има такова нещо като ефектът на Барнъм-Форер[1]. Според него хората са склонни да пробват осреднените общи характеристики на човешките качества, възприемайки ги като индивидуални.

Този ефект е най-добре описан от експеримент, проведен от психолога Бертрам Форер с негови студенти в Масачузетския университет през 1949 г. Той помолил участниците да направят тест, според който той би могъл да създаде индивидуален психологически портрет на личността на всеки от тях. Въпреки това, вместо реална оценка, Форер раздал на студентите еднакъв неясен текст, взет от хороскоп и предложил да оценят точността на характеристиките по петобална скала. Средният резултат бил 4,26.

Затова не трябва да се изненадвате, ако „психологът“ още след прочитането на първата страница или 5 минути след началото на тренинга, необяснимо ви съобщи за травма в детството или трудности в личния ви живот. Истинският специалист или описва конкретен проблем, или дава всички възможни варианти, които е срещал в практиката и в проучената литература.

4.Банални съвети и налагане на своето мнение

„Освободете се от миналото“, „Обичайте се“, „Бъдете себе си“, „Бъди позитивен“ –

всичко това са безполезни препоръки, които не е ясно как да се приложат в живота. Лесно се дават по всякакъв повод. Не харесвате работата? Просто не си се научил да бъдеш себе си. Отношенията ви с партньора ви не вървят? Ти просто не обичаш себе си.

Такива съвети не решават проблемите ви и не ви помагат да разберете как точно да действате. Освен това, дори по време на практика (когато идвате на консултация лично), психолозите и психотерапевтите трябва да бъдат изключително внимателни, когато дават препоръки. Това е много сериозен въпрос на професионална етика. В крайна сметка, когато съветва нещо, психологът може несъзнателно да започне да ви налага мнението си и това е неетично и непрофесионално.

5.Обещава да реши всички проблеми наведнъж

Няма универсални методи. Точно както за да излекувате болестта, трябва да вземете не едно хапче, а цял курс, така и психологическите проблеми не могат да бъдат решени с едно щракване на пръста. Не бива да си губите времето и парите за онези, които обещават да ви помогнат с всичко наведнъж.

6.Наукообразна реч

Както бе споменато по-горе, истинският учен винаги може да обясни своята теория или експеримент с прости думи или да даде пример, който обикновеният човек може да разбере. Но понякога зад сложните термини може да стои не само желание да изглеждате по-уважавани, но и откровена измама. Например, последователите на „Human Design“ говорят за частици неутрино в своите обучения, а това е трудна тема дори за професионален физик.

Бъдете внимателни, проверявайте фактите и не се доверявайте сляпо на неразбираеми автори и техните теории.

[1] Ефектът на Барнъм (също и ефектът на Форер), ефектът на субективното потвърждение, е общо наблюдение, при което хората оценяват изключително високо точността на описанията на тяхната личност, които предполагат, че са уникални за тях, но които всъщност са неясни и достатъчно общи, за да бъдат подвеждащи и могат да се приложат и към много други хора. Ефектът на Барнъм може частично да обясни феномена на широката популярност на астрологичните хороскопи, хиромантията, хомеопатията, хюман дизайна и други псевдонауки. Влиянието му в социониката също е отбелязано. Ефектът е налице и при някои психологически тестове, резултатите от които не позволяват хората да бъдат разграничени един от друг. Ефектът е кръстен на известния американски шоумен Финиъс Барнъм, известен с психологическата си манипулация и на когото се приписва фразата „Имаме по нещо за всеки“. Предполага се, че това име на ефекта е дадено от психолога Пол Мил.

 

 

Програма „Корекция и превенция на емоционалното прегаряне на учителите „Рестартиране“ (седма част)

ДИАГНОСТИКА НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ

Днес има много методики за диагностициране на бърнаут. Тук са предложени четири от най-известните методики. Първата е методика за „Диагностика на емоционалното прегаряне на личността" (В. В. Бойко). Представлява въпросник, създадена през 1996г.

Според авторът, емоционалното прегаряне е изработен от личността психологически защитен механизъм под формата на пълно или частично изключване на емоциите в отговор на психотравматични въздействия.

Емоционалното прегаряне представлява емоционален стереотип, наблюдаван най-често в професионално поведение. Прегарянето е отчасти и функционален стереотип, тъй като позволява на човек да дозира и изразходва пестеливо енергийните ресурси. В същото време дисфункционални последици могат да възникнат и когато прегарянето се отрази негативно върху изпълнението на професионалните дейности и взаимоотношенията със субектите на професионални дейности.

Методиката позволява диагностициране водещите симптоми на емоционално прегаряне и определяне към коя фаза на развитие на стрес принадлежи изследваното лице: „напрежение“, „резистенция“, „изтощение“. Използвайки семантичното съдържание и количествените показатели, изчислени за различни фази на формиране на синдрома на прегаряне, е възможно да се даде доста подробно описание на личността, да се оцени адекватността на емоционалния отговор в конфликтна ситуация и да се очертаят индивидуални мерки за справяне.

Методиката включва въпросник от 84 твърдения.

Инструкция: Настоящият въпросник съдържа 84 твърдения, свързани с различни сфери на човешкото общуване в професията, позволява да бъдат диагностицирани степента на психологическа защита и формите на емоционално прегаряне. Професионалното прегаряне (бърнаут) е феномен, който се среща само в професии, свързани с работа на хора с хора.

Във въпросника е използван термина „колега/колеги, който трябва да се разбира и като клиенти, потребители, пациенти, ученици и пр. т.е. всички онези, с които Вие общувате професионално.

Прочетете твърденията и отговорете с „ДА”, ако твърдението се отнася за Вас или „НЕ”, ако твърдението не се отнася за Вас. Твърденията са насочени към определяне на Вашите реакции във взаимоотношенията Ви с колега (колегите) в професията, която упражнявате.  Не проявявайте излишна социална желателност, с цел да се представите по-добре или да се харесате на самият себе си. Само честните отговори ще предоставят обективен резултат. Не пропускайте нито едно твърдение.

Въпросник

1Организационните недостатъци в работата постоянно ме заставят да нервнича, да се напрягам и да преживявам напрежение.

2.Днес аз съм доволен от професията си, не по-малко отколкото в началото на кариерата си.

3.Сгреших с избора на професия или профила си на дейност (не съм на мястото си)

4.Безпокои ме факта, че започнах по-зле да работя (по-малко продуктивно, качествено и бавно).

5.Топлотата и взаимността с колегите ми много зависи от моето настроение – добро или лошо.

6.От мен като професионалист малко зависи благополучието на партньора ми.

7.Когато се завърна от работа в къщи, искам поне 2-3 часа да бъда сам, да не общувам с никого.

8.Когато чувствам умора или напрежение, по-скоро се старая да разреша проблема на партньора си, да общувам с него.

9.Мисля, че не мога да дам на колегите това, което изисква професионалния ми дълг.

10.Моята работа притъпява емоциите ми.

11.Аз определено съм уморен от човешки проблеми, с които се сблъсквам непрекъснато в работата си.

12.Понякога трудно заспивам и лошо спя, поради преживявания в работата си.

13.Взаимодействието с колегите ми води до голямо напрежение.

14.Работата с хора ми доставя все по-малко удоволствие.

15.Бих сменил работата си, ако имам възможност.

16.Често се разочаровам, че не мога да окажа на колегата си необходимата професионална поддръжка (услуга, помощ). 

17.Винаги ми се отдава да предотвратя влиянието на лошото ми настроение в деловите контакти.

18.Много се огорчавам, ако нещо се обърка в отношенията с колегите ми. 

19.Толкова съм уморен от работата си, че в къщи се старая да общувам възможно най-малко.

20.Поради ограниченото време, умора и стрес често обръщам по-малко внимание на партньора си отколкото трябва. 

21.Понякога дори обикновена ситуация в общуването в работата предизвиква в мен раздразнение.

22.Спокойно приемам обоснованите претенции на колегите си.

23.Общуването с колегите ме кара да страня от хората.

24.Само при спомен за някои колеги в работата ми се разваля настроението.

25.Конфликтите и разногласията с колегите в работата,  ми отнема много сили и емоции.

26.Все по-трудно ми е да установявам и поддържам контакти с делови партньори.

27.Мисля, че обстановката в работата е много трудна и сложна.

28.Често имам тревожни очаквания, свързани с работата ми, какво ще се случи, да не допусна грешки, ще се справя ли, няма ли да ме съкратят или накажат и пр.

29.Ако колегата не ми е приятен, аз се старая да огранича времето за контакт си с него  или да му отделям по-малко внимание.

30.В общуването с колегите се придържам към принципа „Не прави на хората добро, за да не получиш зло”.

31.С удоволствие разказвам в семейството си (на партньора си) неща свързани с моята работа.

32. Има дни, в които емоционалното ми състояние много лошо влияе върху работата ми (работя по-малко, намалявам качеството, влизам в конфликти и пр.).

33.От време на време чувствам, че трябва да проявя към колегата си емоционална отзивчивост, но не мога.

34.Изключително много преживявам случващото се в работата ми.

35.Отдавам на колегите си в работата повече внимание и подкрепа, отколкото получавам от тях.

36.При мислене за работата обикновено усещам болки в главата, тежест в гърдите, сърцебиене, повишава се артериалното ми налягане и пр.

37.Имам добри отношения (напълно съм удовлетворен) с непосредствените ми ръководители (тези, от които зависи работата ми).

38.Често се радвам когато виждам, че работата ми носи полза за хората.

39.Напоследък (или отдавна) съм преследван от неуспехи в работата.

40.Някои неща в работата ми (факти) предизвикват в мен дълбоко разочарование и отчаяние.

41.Има дни, в които контактите с колегите ми са по-лоши от обикновено.

42.Разделям колегите си на две: „добри” и „лоши”

43.Умората в работата ми довежда до това, че аз се стремя да огранича контактите си с приятели и познати.

44.Освен от работата обикновено проявявам по-голям интерес към колегите си. 

45.Обикновено отивам на работа вдъхновен, със свежи сили и добро настроение.

46.Понякога се хващам, че работя с колеги, които са без душа.

47.В работата си срещам толкова лоши хора, че неволно желая да им се случи нещо лошо.

48.След общуване с неприятни за мен колеги (хора), се преживявам като унизен,  с ниско самочувствие и се чувствам уморен.

49.В работата си изпитвам непрекъснато физическо и психическо натоварване.

50.Успехите в работата ме вдъхновяват.

51.Струва ми се, че ситуацията в работата, в която се намирам е безизходна (почти безизходна).

52.Загубих спокойствието си в работата.

53.През последната година имаше оплакване (оплаквания) по мой адрес от страна на колегите ми.

54.Успявам да съхраня нервите си благодарение на това, че много от идващото от колегите ми не го приемам присърце.

55.Често пренасям от работата си в къщи отрицателни емоции.

56.Често ми се случва да работя пряко сили.

57.Преди аз бях по отзивчив и внимателен с колегите, отколкото сега.

58.В работата си с хората аз следвам принципа: „Не се нервирай, пази си здравето”.

59.Понякога отивам на работа с тежки чувства – сякаш съм болен, никой не искам да виждам и слушам. 

60.След изпълнен с напрежение трудов ден, се чувствам без сили.

61.Контингента колеги (клиенти), с които работя са много трудни за общуване.

62.Понякога си мисля, че усилията, които полагам в работата си са безсмислени и не заслужава да ги полагам.

63.Ако ми вървеше в работата, бих бил по-щастлив.

64.Отчаян съм от факта, че в работата си имам сериозни проблеми.

65.Понякога аз постъпвам с колегите си така, както аз не бих искал да постъпват с мен.

66.Аз осъждам онези колеги, които разчитат на особено снизхождение, внимание и отстъпки от моя страна.

67.Често след работа нямам сили за домашните си задължения.

68.Обикновено следя времето кога ще приключи работния ден.

69.Състоянието, молбите, проблемите и потребностите на колегите (клиентите) обикновено искрено ме вълнуват.

70.В работата си с хората аз обикновено си поставям „екран”, който ме защитава от чуждите страдания и отрицателни емоции.

71.Разочарован съм от работата с хора.

72.За да възстановявам силите си, често употребявам лекарства.

73.По принцип моя работен ден преминава спокойно и тихо.

74.Моите изисквания към работата ми в определени случаи са по-големи, отколкото ми позволяват обстоятелствата. 

75.Кариерата ми се развива успешно.

76.Нервирам се за всичко, свързано с работата ми.

77.Някои от колегите ми въобще не искам да ги виждам и слушам.

78.Одобрявам онези колеги, които са всеотдайни и изцяло се отдават на другите, без значение на собствените си интереси.

79.Умората в работата ми обикновено има малък ефект (никакъв ефект) върху общуването в семейството и приятелите ми.

80.Ако имам  възможност отделям на колегата си по-малко внимание, но така, че той да не го забележи.

81.Често се нервирам при общуването с хората в работата ми.

82.Към всичко (почти към всичко), свързано с работата ми съм загубил интерес, нямам живо чувство.

83.Работата с хора влияе (повлияло) зле върху развитието ми като професионалист – изнерви ме, притъпи емоциите ми, направи ме раздразнителен, сприхав, нетърпелив.

84.Работата с хора определено влияе зле на здравето ми.

Обработка на резултатите

Оценката на резултатите се извършва в зависимост от тежестта на всяко твърдение, т.е. всяко твърдение в неговия положителен или отрицателен вариант носи различен брой точки, които са отбелязани в ключа. В твърденията са включени признаци на симптоми с различна тежест.  Освен това, твърденията са свързани с определени симптоми на „прегаряне ” които са 12 на брой. .

Тестът позволява да се диагностицират:

(1) Водещите симптоми на професионално „прегаряне ” – 12 броя.

(2) Актуална фаза на професионално прегаряне – 3 броя.

(3) Наличието на синдром на „прегаряне ”.

Максималната оценка (тежест) е 10 бала. Колкото по-силно е изразен симптомът, толкова е по-висок бала. 

В съответствие с ключа се извършват следните изчисления:

(1) Определя се общата оценка отделно за всеки от 12-те симптома на „прегаряне ”

(2) Изчислява се сумата от симптомите за всяка от 3-те фази на формиране на „прегаряне”

(3) Определя се показател за синдром на „емоционално прегаряне ”, като се събират баловете от 12-те симптома.

НАПРЕЖЕНИЕ

1.Преживяване на психотравматични обстоятелства:

+1(2), +13(3), +25(2), -37(3), +49(10), +61(5), -73(5)

2.Неудовлетвореност от себе си:

-2(3), +14(2), +26(2), -38(10), -50(5), +62(5), +74(3),

3."Затворен в клетка":

+3(10), +15(5), +27(2), +39(2), +51(5), +63(1), -75(5)

4.Тревога и депресия:

+4(2), +16(3), +28(5), +40(5), +52(10), +64(2), +76(3)

РЕЗИСТЕНЦИЯ

1.Неадекватно избирателно емоционално реагиране:

+5(5), -17(3), +29(10), +41(2), +53(2), +65(3), +77(5)

2.Емоционално-нравствена дезориентация:

+6(10). -18(3), +30(3), +42(5), +54(2), +66(2), -78(5)

3.Разширена сфера на икономия на емоции:

+7(2), +19(10), ^31(2), +43(5), +55(3), +67(3), -79(5)

4.Редукция на професионалните задължения:

+8(5), +20(5), +32(2), -44(2), +56(3), +68(3), +80(10)

ИЗТОЩЕНИЕ

1.Емоционален дефицит:

+9(3), +21(2), +33(5), -45(5), +57(3), -69(10), +81(2)

2.Емоционално избягване - изолираност:

+10(2), +22(3), -34(2), +46(3), +58(5), +70(5), +82(10)

3.Личностна отстраненост (деперсонализация) – изолираност:

+11(5), +23(3), +35(3), +47(5), +59(5), +72(2), +83(10)

4.Психосоматични и психовегетативни нарушения:

+12(3), +24(2), +36(5), +48(3), +60(2), +72(10), +84(5)

Интерпретация на резултатите

Предложената методика представя подробна картина на „емоционалното прегаряне”.

Преди всичко трябва да се обърне внимание на отделните симптоми (12 броя). Силата на изразеност на всеки един симптом се колебае от 0 до 30 бала:

-при бал 9 и по-малко –  симптомът  не е формиран, не е от значение;

-от 10 до 15 бала – попадане под влиянието на симптома, има начало на формиране на симптом;

-над 16 бала – налице е усложнение, симптомът се е формирал (изразен е);

 Отделно внимание се отделя на симптомите с тежест 20 и повече, които се отнасят за доминиращата фаза – това са доминиращи симптоми.  Важно е да се отбележи към коя фаза на формиране на стрес се отнасят доминиращите  симптоми и в коя фаза те са най-много.

Следващата стъпка в интерпретацията са показателите във всяка една фаза: „напрежение”, „резистенция” и „изтощение”. Балът по фазите може да бъде от 0 до 120 точки.

Сравнението на баловете между различните фази се приема за неоправдано, тъй като данните са твърде относителни – реакциите се повлияват от външни и вътрешни фактори, от психологическите защити, от състоянието на нервната система и пр.

По количествените показатели (балове) може да се съди само до толкова, до колкото да се разбере до каква степен е формирана фазата (ниво на завършеност) – в по-голяма или в по-малка степен.

-36 бала и по-малко – фазата не е сформирана;

-от 37 до 60 бала – фазата е в стадий на формиране;

-над 61 бала – фазата е сформирана;

Оперирайки със смисловото съдържание и с количествените показатели, може да се получи достатъчно по обем информация, която да послужи за индивидуален подход при психопрофилактиката и психокорекцията.

Могат да се дадат отговори на следните въпроси:

-Кои са доминиращите симптоми, съпроводени с изтощение?

-Кои симптоми съпровождат „изтощението”?

-Обяснимо ли е изтощението (ако е изразено) ? Те продукт на обективни обстоятелства ли са или на субективни фактори?

-Кои симптоми особено сериозно усложняват емоционалното състояние на личността?

-В каква насока трябва да се измени трудовата обстановка, за да се намали нервното напрежение?

-Кои признаци и аспекти от поведението на самата личност подлежат на корекция, за да се избегне емоционалното прегаряне в ущърб на личността, професионалната дейност и хората.

 

Въпросник за изследване на емоционално прегаряне – бърнаут (Дж. Гринберг, 2002)

Синдром на емоционалното прегаряне (англ. burnout)  е понятие, въведено в психологията от американския психиатър Херберт Фройдинбергер през 1974 г. и се изразява нарастване на емоционалното изтощение. Това може да доведе до личностни промени в сферата на общуването с хората (дори до развитие на дълбоки когнитивни нарушения).

Сериозен принос в изучаването на това състояние имат американските психолози Кристина Маслач и Сюзън Джаксън, които го характеризират като емоционално разрушение. За изучаване на синдрома, Маслач създава методика „Maslach Burnout Inventory” (MBI).

Авторът на настоящия тест Джерълд С. Гринберг, предлага 20 въпроса за експресна диагностика, които позволяват да се установи, дали изследваното лице се намира в състояние на емоционално прегаряне.

Инструкция: Страдате ли от прегаряне или сте все още на път към него, или сте в етап на изключване? Попълнете въпросника по-долу и разберете. От вас се иска срещу всеки въпрос да дадете отговор „да” или „не”. 

Въпросник

1.Намалява ли ефективността на вашата работа?

2.Губите ли част от инициативността си в работата?

3.Губите ли интерес към работата си?

4.Увеличава ли се стреса в дейността ви на работното място?

5.Чувствате ли умора и намаляване темпа на работа?

6.Имате ли главоболие?

7.Имате ли стомашни болки?

8.Забелязвате ли намаляване на телесното тегло?

9.Имате ли проблеми със съня?

10.Забелязвате ли по-учестено и прекъсващо дишане?

11.Често ли се променя настроението ви?

12.Лесно ли се дразните?

13.Лесно ли се засягате (обиждате)?

14.По-подозрителен ли сте, отколкото обикновено?

15.Чувствате ли се по-безпомощен, отколкото преди?

16.Прибягвате ли към употреба на повече  медикаменти за да повлияете настроението си? (алкохол; транквиланти).

17.Усещате ли се по-мекушав?

18.Станахте ли по-критични към собствената си компетентност и тази на другите?

19.Мислите ли си, че работите повече, а постигате по-малко?

20.Забелязвате ли дори частична загуба на чувството си за хумор?

Обработка на резултатите:

-15 и повече отговори „да” – състояние на бърнаут в процес или реализиран;

-от 10 до 15 отговори „да” – гранично състояние преди бърнаут.

 

Методика „Синдром на прегаряне“  (А. Рукавишников)

Уводни бележки

Синдромът на психично „прегаряне“ се разглежда от автора на методиката като комбинация от симптоми в три субскали.

Субскалите имат следните характеристики:

Психоемоционално изтощение (ПИ) – процес на изчерпване на емоционалните, физическите и енергийните ресурси на професионалистите, работещи с хора; проявява се в хронична емоционална и физическа умора, безразличие, студенина към другите с признаци на депресия и раздразнителност.

Личностна отстраненост (ЛО) – специална форма на социална дезадаптация на професионалиста, работещ с хора; проявява се в намаляване броя на контактите с другите, повишена раздразнителност и нетърпимост в ситуации на общуване, негативност по отношение на други хора.

Професионална мотивация (ПМ) – ниво на работна мотивация и ентусиазъм за работата с „алтруистичното“ съдържание. Състоянието на мотивационната сфера се оценява по такива показатели като: продуктивност на професионалната дейност, оптимизъм и интерес към работата, самооценка на професионалната компетентност и степен на успеваемост в работата.

Въпросник

Инструкция: Предлагаме Ви да отговорите на серия твърдения, които засягат чувства, свързани с работата. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и решете дали сте изпитали нещо подобно. Ако никога не сте имали такова чувство, поставете знак „Х“ или „+“ в колонка „никога“ срещу номера на одобрението на твърдението. Ако преживявате това чувство постоянно, поставете знак в колоната „обикновено“. По същия начин  в съответствие с отговорите ви използвайте колонките „често“ и „рядко“. Опитайте се да не мислите за избора си дълго време. Благодаря ви за искрените отговори!

1.Лесно ставам раздразнителен (а).

2.Мисля, че работя само защото трябва да работя някъде.

3.Изпитвам безпокойство от това какво мислят за мен колегите в работата ми.

4.Чувствам, че нямам емоционални сили, за да проявявам съпричастност към чуждите проблеми. 

5.Имъчва ме безсъние.

6.Мисля, че ако получа подходяща възможност, бих променил работата си. 

7.Работя с огромно напрежение.

8.Работата ми носи огромно удоволствие. 

9.Смятам, че работата с хората ме изтощава.

10.Приемам работата си като особено важна. 

11.Уморявам се от проблемите на хората, с които се сблъсквам на работното място.

12.Доволен (а) съм от професията, която съм избрал (а).

13.Неразбирането от страна на колегите и учениците ме дразни.  

14.Изхабявам се чисто емоционално по време на работа.

15.Мисля, че не съм сгрешил (а) при избора на професия.

16.В края на работния ден се чувствам напълно опустошен (а).

17.Чувствам, че съм удовлетворен (а) достатъчно от постигнатите успехи в работата. 

18.Трудно установявам и поддържам близки контакти с колегите. 

19.За мен е важно да преуспея в работата си. 

20.Отивайки сутрин на работа, аз се чувствам свеж (а) и отпочинал (а). 

21.Струва ми се, че резултатите от работата ми не си заслужават усилията, които полагам.

22.Не ми достига време нито за семейството, нито за личен живот.

23.Оптимистично съм настроен (а) по отношение на работата. Харесвам работата си.

25.Уморявам се непрекъснато да се старая.

26.Уморявам се от участие в дискусиите на професионални теми.  

27.Струва ми се, че съм изолиран (а) от колегите в работата.

28.Удовлетворен (а) съм от професионалния си избор.  

29.Чувствам се физически напрегнат (а) и уморен (а).

30.Постепенно започвам да изпитвам безразличие към своите ученици.

31.Работата ме изтощава чисто емоционално.

32.Взимам медикаменти за подобряване на самочувствието и настроението. 

33.Интересувам се от резултатите от работата на моите колеги.

34.Сутрин ми е трудно да стана за работа. 

35.По време на работния ден ме преследва мисълта, кога най-после ще свърши.

36.Натоварването в работата ми е практически непоносимо.

37.Преживявам радост, помагайки на обкръжаващите ме хора. 

38.Чувствам, че ставам по-безразличен към своята работа. 

39.Случвало се е без особена причина да изпитам главоболие или стомашни болки.

40.Полагам неимоверни усилия за да бъда търпелив (а) със своите ученици. 

41.Обичам работата си.

42.Дълбоко в себе си се чувствам емоционално незащитен (а).

43.Дразня се от поведението на моите ученици. 

44.Лесно ми е да разбера какво чувстват обкръжаващите по отношение на мен.

45.Често ме обхваща желание да захвърля всичко и да напусна работното си място. 

46.Забелязвам, че ставам все по-безчувствен (а) към хората.

47.Чувствам емоционално напрежение.  

48.Въобще не съм увлечен (а) и дори не се интересувам от своята работа.

49.Чувствам се изтощен (а).

50.Считам, че със своя труд допринасям ползи за хората. 

51.Понякога се съмнявам в способностите си.

52.Изпитвам към всички около себе си пълна апатия. 

53.Изпълнението на ежедневните ми задължения се явява източник на удоволствие и удовлетворение. 

54.Не виждам смисъл в това, което правя в работата.

55.Чувствам се удовлетворен (а) от избраната професия. 

56.Иска ми се да „плюя“ на всичко. 

57.Имам здравословни оплаквания без някакви ясно определени симптоми.

58.Доволен (а) съм от положението ми в професията и в обществото. 

59.Би ми харесвала работа, която отнема малко сили и време. 

60.Чувствам, че работата ми с хората се отразява зле върху физическото ми здраве.

61.Изпитвам съмнение относно значимостта на работата.

62.Изпитвам чувство на ентусиазъм по отношение на работата.

63.Така се уморявам в работата, че не ми остават сили да изпълня ежедневните си задължения.

64.Считам, че съм напълно компетентен (а), за да решавам проблемите в работата.

65.Чувствам, че мога да направя за децата повече, отколкото давам сега.

66.Налага ми се  буквално да се заставям за да работя. 

67.Има усещането, че мога лесно да се разстроя, да потъна в униние.

68.Харесва ми да се отдавам изцяло в работата.

69.Изпитвам състояние на вътрешно напрежение и раздразнение.

70.Отнасям се с по-малък ентусиазъм към своята работа.

71.Вярвам, че съм способен (а) да изпълня всичко което съм замислил. 

72.Изпитвам желание да вникна дълбоко в проблемите на моите ученици. 

Забележка: Въпросникът е адаптиран за педагози, психолози, социални работници и други длъжности, работещи с деца и ученици.

Обработка и интерпретация на резултатите.

Оценката на психичното прегаряне се определя от три субскали (психоемоционално изтощение, личностна отстраненост, професионална мотивация) в съответствие с „ключ“.

„Ключ“

Психоемоционално изтощение (ПИ) — твърдения: 1, 5, 7, 14, 16, 17, 20, 25, 29, 31, 32, 34, 36, 39, 42, 45, 47, 49, 52, 54, 57, 60, 63, 67, 69 (общо 25).

Личностна отстраненост (ЛО) твърдения: 3, 4, 9, 11, 13, 18, 21, 30, 33, 35, 37, 40, 43, 46, 48, 51, 56, 59, 61, 66, 70, 72 (общо 24).

Професионална мотивация (ПМ) твърдения: 2, 6, 8, 12, 15, 19, 22, 24, 26, 28, 37, 41, 44, 50, 53, 55, 58, 62, 64, 65, 68 (общо 23).

Количествената оценка на всяка скала се извършва чрез привеждане на отговорите по трибална система („обикновено“ – 3 бала; „често“ – 2 бала, „рядко“ – 1 бал, „никога“ – 0 бал) и сумарна оценка. Обработката се извършва по суров бал, след това с помощта на нормативни таблици се определя нивото на психично „прегаряне“ по всяка скала.  

 

Въпросник за емоционално прегаряне по метода на Кристина Маслач

Въпросникът „Професионално (емоционално) прегаряне” е разработен на базата на трифакторния модел на К. Маслач и С. Джаксън и адаптиран от Н. Водопянова, Е. Старченкова. Методиката е предназначена за диагностициране на „емоционално изтощение“, „деперсонализация“ и „професионални постижения“. Тестът съдържа 22 твърдения за чувства и преживявания, свързани с извършването на трудови дейности.

Наличието на високо ниво на прегаряне се доказва от високи резултати по подскалите „емоционално изтощение“ и „деперсонализация“ и ниски резултати по скалата „професионална ефективност“ (намаляване на личните постижения). Съответно, колкото по-ниско човек оценява своите възможности и постижения, колкото по-малко е доволен от себереализацията си в професионалната сфера, толкова по-изразен е синдромът на прегаряне.

Инструкция: Предлагаме ви 22 твърдения за чувства и преживявания, свързани с работата. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и решете дали се чувствате така в работата си. Ако никога не сте имали подобно чувство, отбележете позиция „0“ в листа за отговори – „никога“. Ако сте имали такова чувство, посочете колко често сте го усещали, позиция „6“ е „ежедневно“. За да направите това, задраскайте или оградете резултата, съответстващ на честотата на изпитване на определено чувство.

Въпросник:

1.Чувствам се емоционално изтощен (а) 1 2 3 4 5 6

2.До края на работния ден се чувствам като изцеден лимон 1 2 3 4 5 6

3.Чувствам се уморен (а), когато ставам сутрин и трябва да отида на работа 1 2 3 4 5 6

4.Разбирам добре всеки мой ученик (ученици) и намирам собствен подход към всеки 1 2 3 4 5 .

5.Общувам с учениците си чисто формално, без излишни емоции и се стремя да намаля общуването с тях до минимум 1 2 3 4 5 6

6.По време и след часовете се чувствам в добро настроение и емоционално вдъхновен (а) 1 2 3 4 5 6

7.Умея да намирам правилното решение в конфликтни ситуации с моите ученици (студенти) 1 2 3 4 5 6

8.Чувствам се угнетен (а) и апатичен (а) 1 2 3 4 5 6

9.Мога да повлияя положително на продуктивността на моите ученици и колеги 1 2 3 4 5 6

10.Напоследък станах по-отстранен (а) и груб (а) към тези, с които работя 1 2 3 4 5 6

11.По правило учениците, техните родители и училищната администрация изискват твърде много от мен или ме манипулират. Те преследват само собствените си интереси 1 2 3 4 5 6

12.Имам много професионални планове за бъдещето и вярвам в тяхното изпълнение 1 2 3 4 5 6

13.Изпитвам емоционален спад на работа 1 2 3 4 5 6

14.Чувствам безразличие и загуба на интерес към много неща, които преди са ме правили щастлив 1 2 3 4 5 6

15.Не мога да бъда съпричастен (а) към всички ученици, особено към тези, които са недисциплинирани и не желаят да учат 1 2 3 4 5 6

16.Искам да се оттегля от всичко и да си почина от работа 1 2 3 4 5 6

17.Мога лесно да създам атмосфера на добронамереност и сътрудничество, когато общувам с моите ученици и колеги 1 2 3 4 5 6

18.Лесно общувам с учениците и техните родители, независимо от социалния им статус и поведение 1 2 3 4 5 6

19.Успявам да свърша много на работа и у дома 1 2 3 4 5 6

20.Чувствам се на предела на възможностите си 1 2 3 4 5 6

21.Все още мога да постигна много в живота си 1 2 3 4 5 6

22 Случва се колеги, ученици и техните родители да прехвърлят тежестта на своите проблеми и отговорности върху мен 1 2 3 4 5 6

Листът за отговори (формулярът) трябва да включва:

Ключ към теста „Професионално (емоционално) прегаряне“

Субскала „Емоционално изтощение“ –  1, 2, 3, 6, 8, 13, 14, 16, 20 54

Субскала „Деперсонализация“ – 5, 10, 11, 15, 22 30

Субскала „Редукция на личните постижения“ –  4, 7, 9, 12, 17, 18, 19, 21 48

Изводи.

Колкото по-голяма е сумата от баловете на първата и втората скала поотделно, толкова повече е изразеността при изследваното лице на различни страни на „прегаряне“. Колкото е по-нисък е резултатът на третата скала, толкова по-малко е професионалното „прегаряне“.

Интерпретация и обработка на резултатите

В съответствие с общия „ключ“ се изчислява сумата от балове за всеки субфактор. Степента на прегаряне може да се оцени както за всеки отделен показател, така и за интегралния показател. За да се направи това, оценките по скалата на три показателя (нива на показатели за прегаряне) се сумират и корелират с тестовите норми.

Стандарти за изпитване на интегралния индикатор за изгаряне.

Съдържателна характеристика на скалите.

Психоемоционално изтощение – процес на изчерпване на емоционалните и енергийни ресурси на професионалиста, работещ с хора. Изтощението се проявява чрез хронична емоционална и физическа умора, равнодушие и студенина по отношение обкръжаващите посредством признаците депресия и раздразнителност.

Деперсонализация (личностна отстраненост) – специфична форма на социална дезадаптация на професионалиста, работещ с хора. Личностната отстраненост се проявява чрез ограничаване и намаляване броя на контактите с обкръжаващите, повишена раздразнителност и нетърпимост в ситуации на общуване, негативизъм по отношение другите хора.

Редукция на личните постижения (професионална мотивация) – намаляване чувството за компетентност относно своята работа, недоволство към себе си, обезценяване на своята дейност, негативно самовъзприятие в професионалната сфера. Възникване чувство за вина за собствените негативни реакции или чувства, снижаване на личностната и професионална самооценка, поява на чувство за собствена несъстоятелност и безразличие към работата. Снижаване на нивото на работна мотивация и на ентусиазмът по отношение дейности с алтруистично съдържание. Състоянието на мотивационната сфера се оценява по такива показатели, като: продуктивност на професионалната дейност, оптимизъм и заинтересуваност към работата, самооценка на професионалната компетентност и степен на успеваемост в работата с хората.

 

Начини за преодоляване и превенция на бърнаут.  Способи за преодоляване на прегарянето

1.Научете се, ако е възможно, незабавно да изхвърляте негативните емоции, а не да ги измествате в психосоматика. Как може да стане това в работна среда в учебно заведение:

-от седнало положение се изправете бързо и се разходете няколко пъти;

-бързо и рязко напишете или нарисувайте нещо на дъска или лист;

-надраскате лист хартия, смачкате го и го изхвърлете.

2.Ако имате нарушения на съня, опитайте се да четете поезия, а не проза вечер. Според научни изследвания поезията и прозата се различават по енергия, поезията е по-близка до ритъма на човешкото тяло и има успокояващ ефект.

3.Всяка вечер не забравяйте да влезете под душа и като си припомните, (вкл. говорите на глас) събитията от изминалия ден, ги „отмийте“, тъй като водата отдавна е мощен енергиен проводник.

4.Правене на упражнения.

Например упражнение „Облекчаване на напрежението в 12 точки“:

1).Плавно завъртете очите: два пъти в едната посока, два пъти в другата.

2).Фиксирайте вниманието си върху отдалечен обект и след това превключете към обекта пред вас.

3).Намръщете се, напрегнете мускулите около очите и след това се отпуснете.

4).Прозейте се широко няколко пъти.

5).Отпуснете врата си, като разклатите глава и след това я завъртите от едната страна на другата.

6).Повдигнете раменете си до нивото на ушите и ги спуснете бавно.

7).Отпуснете китките си и ги раздвижете – завъртане и разтръскване)

8).Стиснете юмруци, отпуснете ги, разтърсете ръцете от китките.

9).Поемете три пъти дълбоко въздух, след което леко огънете гръбначния стълб напред-назад, накланяйки се на едната и после на другата страна.  

10).Стегнете и отпуснете задните части, след това прасците.

единадесет).

11)Повдигнете от пода единия край и го раздрусайте, завъртете го от глезена.  

12).Свийте пръстите на краката си, така че краката ви да се извият нагоре, повторете три пъти.

5. Дихателни упражнения за бързо облекчаване на стреса.

Броите до 4 и вдишвате, броите до 4 и задържате дъха си, след това броите до 4 и издишвате.  Изпълняват се 3-4 серии. Тялото само се освобождава от напрежението, а настроението ви се подобрява!

6. Започнете да се възстановявате сега, не го отлагайте за по-късно!

 

Основни направления на превантивната работа.

Своевременната превенция на прегарянето включва три направления на работа:

-организация на дейностите;

-подобряване на психологическия климат в екипа;

-работа с индивидуалните особености.

1.Организация на дейностите

Администрацията може да смекчи развитието на „прегаряне“, ако предостави на служителите възможност за професионално израстване, установи подкрепящи социални и други положителни аспекти, които повишават мотивацията. Администрацията може също така ясно да разпредели отговорностите, като обмисли длъжностните характеристики така, че да постигне баланс и равномерно натоварване. Ръководството може да организира здрави взаимоотношения между служителите.

Програмите за обучение могат да включват: техники за контрол на личното време;  развиване на увереност; информация за стреса и техники за релаксация.

По отношение на предотвратяването на синдрома на прегаряне трябва да се обърне голямо внимание на организирането на работното място и времето. Тук можем да говорим за създаване на благоприятни условия през работния ден: осигуряване на справочни материали и ръководства, добре заредена библиотека, наличие на периодични издания, техническо оборудване. Класната стая трябва да отговаря на санитарно-хигиенните изисквания (осветеност, температура, удобни мебели). Освен това е важна възможността за техническа почивка за хранене и почивка (възстановяване) – оборудване на кът с топли напитки, кафе-машини, тостер, хладилник, микровълнова печка, диспенсер, машина за студени напитки и закуски пр.

2.Подобряване на психологическия климат в екипа.

Следващото направление за превенция на синдрома на прегаряне е създаването на психологически комфорт в професионална група, формирането на екип, който съществува като едно цяло, като група от хора, които се подкрепят взаимно.

Един от факторите, които нарушават психологическия климат в колектива, е изключително ниското ниво на материална обезпеченост на учителите, поради което хората нямат възможност да се разтоварят от тревогите и да се отпуснат в домашната си среда, в семейството. Престоят сред природата и посещението на театър също изискват времеви и материални средства, а последните са изключително ограничени за повечето. Независимо от това, решението на въпроса може да се намери в разширяването на духовната сфера на личността (светоглед, естетически потребности), което води до по-голяма толерантност и взаимно разбирателство. Решението на този проблем може да се намери в организирането на тиймбилдинг тренинги.

Освен това е необходимо да се има предвид, че работата на учителя се основава предимно на ентусиазъм, следователно независимостта при вземането на решения е от голямо значение за социалните работници. Акцентът в системата на взаимоотношенията трябва да се измести към контрола върху собствената съвест на всеки човек.

Желанието за професионално усъвършенстване, вниманието към собствените естетически нужди и постоянното осъзнаване на необходимостта да се прави добро, ще помогне да се създаде атмосфера, в която е възможно да се облекчат много реакции на стрес .

3.Работа с индивидуалните особености

Психологическата работа с учителите трябва да включва три основни направления, съответстващи на идентифицираните аспекти на прегарянето.

Първото направление е развитието на творчеството сред учителите, тъй като един от признаците на прегаряне е ригидността на мисленето и съпротивата срещу промяната. Творчеството е бързина, гъвкавост, ентусиазъм, точност, оригиналност на мисленето, богато въображение, чувство за хумор и висока мотивация. Творчеството е мощен фактор в развитието на личността и определя нейната готовност за промяна и отказ от стереотипите.

Второто направление трябва да неутрализира влиянието на негативните професионални и лични фактори, които допринасят за професионалното прегаряне. Тук е необходима работа за развиване на способността на служителите за разрешаване на конфликтни ситуации, намиране на конструктивни решения, формиране на способности за постигане на поставени цели и преразглеждане на системата от ценности и мотиви, които възпрепятстват професионалното и личното усъвършенстване и т.н. За това се използват различни видове тренинги, например тренинг за самоувереност, саморазкриване, личностен ръст, вземане на решения.

Третото направление е насочено към облекчаване на служителите от стресови състояния, възникващи във връзка с интензивни дейности, развитие на умения за саморегулация, преподаване на техники за релаксация и контрол на собственото физическо и психическо състояние и повишаване на устойчивостта на стрес.

Много хора несъзнателно използват такива естествени методи за саморегулация като дълъг сън, вкусна храна, общуване с природата и животните, бани, масаж, движение, танци, музика и много други. За съжаление, такива средства по правило не могат да се използват на работното място, директно в момента, в който е възникнала напрегната ситуация или е натрупана умора. Но има техники, които могат да се използват по време на работа. Учителите използват някои от тези техники, но обикновено го правят интуитивно, несъзнателно. Затова е важно психологът да обърне внимание на следното при подготовката и самата превенция:

-Разберете какви са естествените механизми за облекчаване на напрежението и отпускане. Много учители знаят как да повишат тонуса си, но го прави хаотично, от време на време, без да осъзнават, че тези естествени методи за регулиране са вид предпазни мерки в тяхната работа;

-Работете за осъзнаване необходимостта от прилагането на механизмите.

-Оказване целенасочена подкрепа за преминаване от спонтанното използване на естествени методи за регулиране към съзнателното им използване с цел управление на състоянието.

-Тренирайте учителите за усвояване и прилагане на методите за психична саморегулация или самовъздействие.

Средства за предотвратяване на прегаряне

С по-малък риск от психологическо прегаряне се отличават учителите, които притежават следните личностни черти и качества: 

-адекватна самооценка на способностите и увереност в личните възможности;

-добро здраве;

-редовна грижа за физическото състояние (здравословен начин на живот, упражнения).

Освен това онези учители, които вече имат опит в положителното преодоляване на проблеми, са много по-способни бързо да се адаптират към промените в условията на околната среда и са по-малко податливи на синдрома на прегаряне. Такива хора се отличават със своята самостоятелност, позитивно настроение, желание за общуване и запознанства, учене и пътуване. Важна характеристика на тази категория е оптимистичното настроение към себе си, другите и случващото се.

И така, превенцията на синдрома на прегаряне включва следните средства:

1.Спорт. Физическата активност е не само добра профилактика на заболявания и наднормено тегло, но и панацея за всички психологически травми. За някои са подходящи йога и медитация, за други – закаляване, сутрешно бягане или упражнения, а за трети са идеални груповите класове във фитнес залата или в танцови секции.

2.Отдих. Ефективността на работата зависи пряко от пълната релаксация. Подобно на работата, трябва да се отделя малко време за почивка за възстановяване и зареждане с нова порция енергия. Това може да е промяна на обстановката в резултат на пътуване или нови положителни преживявания от срещи с приятели, или дори получаване на доза адреналин за любителите на екстремните спортове.

3.Режим. Подреденият и планиран ден помага за своевременната концентрация върху работата и за  привикване тялото си към положителен отдих.

4.Психологическа защита. Умението да се поставя въображаема бариера между себе си и неприятен човек позволява да бъдат контролирани емоциите и да се удържат реакциите на евентуални емоционални провокации на другите. Това предпазва нервните клетки и защитава от ненужен стрес.

5.Хармония. Поддържайте вътрешно спокойствие и мир, не смесвайте работата и личния живот, а водете разговори на общи абстрактни теми. Не хабете личните си енергийни ресурси в обсъждане на личния живот и проблемите както на вас, така и на колегите ви. Споделяйте лични проблеми само с много близки хора, не губете време за обяснения или съпреживявания с приятели и служители.

Препоръки към психолозите

Препоръките винаги имат индивидуален характер, въпреки че имат обща същност: саморегулация, нормализиране на дневния режим, преоценка на живота, премахване на влиянието на водещи негативни фактори.

1.Поставете дългосрочни и краткосрочни цели за вашите дейности. Това е важно за поддържане на мотивация, самообразование, обратна връзка (осъзнаване на правилния път и удовлетвореността от себе си).  

2.Общувайте, споделяйте положителните и отрицателните си емоции. Много е полезно да можете да обсъждате адекватно и спокойно всички преживявания и разногласия. Заедно да стигате до оптималното решение, изслушване и разбиране на всички страни.

3.Поемете отговорност за вашето време и приоритети. Опитайте се да отделите максимално време за неща, които ви носят положителни емоции.

4.Овладейте техники за саморегулиране, особено релаксация и методи за превключване на вниманието.

5.Осигурете си група съмишленици, които ще подкрепят вашата гледна точка и положително отношение към работата (истинска приятелска група за поддръжка).

6.Научете се умело да разходвате ресурсите си и да преразпределяте товара.

7.Избягвайте еднотипни дейности; Редувайте умствена и физическа активност. Оставете тялото да си почине и да се възстанови.

8.Овладейте умения за безконфликтно общуване и излизане от конфликтни ситуации.

9.Изградете адекватно себевъзприятие и самосъзнание. Няма нужда да се опитвате да бъдете по-добри от всички останали, важно е да бъдете по-добри за себе си.

10. Съсредоточете се върху дишането си. Ако при общуване забележите затрудняване, това означава, че сте навлезли в опасна зона; тактично излезте от контакт.

11. Работете върху развитието на адекватен егоизъм.

12. Всеки ден отделяйте час (поне 20 минути) за себе си, изключително за вашите интереси и нужди.

13. Напомняйте си кой сте. Това е един от вариантите за самохипноза. Ясно кажете на глас: „Аз, съм (пълното име), „Аз съм учител“.

14. Събудете нови емоции в себе си, направете нещо, което никога не сте правили (полезно и интересно, а не обратното). Например, научете няколко танцови движения и разнообразете упражненията си.

15. И накрая, вземете почивка, за да се възстановите или поискайте намаляване на натоварването.

16. Ако тези методи не помогнат, свържете се с психолог за индивидуална психотерапия.

 

Саморегулацията като средство за предотвратяване на прегаряне

Саморегулацията е управление на вашето психо-емоционално състояние и влияние върху себе си с помощта на думи, мисловни образи, контролиране на мускулния тонус и дишането.

Саморегулацията може да се извърши както непроизволно (т.е. на нивото на функциониране на естествените механизми, без участието на съзнанието), така и произволно с участието на съзнанието. Този втори тип саморегулация обикновено се нарича психическа саморегулация, която се разбира като целенасочена промяна както на индивидуалните психофизиологични функции, така и на психоемоционалното състояние като цяло, която се осъществява с помощта на естествени или специално създадени техники и методи за саморегулацията.

В резултат на саморегулацията могат да възникнат три основни ефекта:

-успокояващ ефект (отстраняване на емоционалното напрежение);

-възстановителен ефект (намаляване на умората);

-активиращ ефект (повишена психофизиологична реактивност).

Практически упражнения „Овладяване на саморегулацията“

Упражнение „Усмивка“

Инструкция: Затворете очи и седнете за няколко минути, без да мислите за нищо. В същото време на лицето ви трябва да има усмивка.

Ако успеете да го задържите 10-15 минути, веднага ще се почувствате успокоени и настроението ви ще се подобри. Когато се усмихвате, мускулите на лицето създават импулси, които имат благоприятен ефект върху нервната система. Дори ако сте способни само насила да се усмихвате, това пак ще ви накара да се почувствате по-добре.

Упражнение "Мускулна енергия"

Релаксацията може да подобри състоянието на човека. По време на дълбока релаксация в кръвта се отделят голямо количество ендорфини, които повишават настроението на човека и понижават кръвното налягане. Тези хормони могат да нормализират работата на сърцето, нервната система и мозъчния ритъм. За да направите упражненията за релаксация по-ефективни, трябва да запомните три правила:

-Преди да почувствате отпускане, трябва да напрегнете мускулите си.

-Напрягането трябва да се извършва плавно, постепенно, а отпускането – бързо, за да се усети по-добре контраста.

- Напрягането трябва да се извършва при вдишване, а отпускането при издишване.

Инструкция: Сгънете и с всички сили разпънете показалеца на дясната си ръка – напрегнете се най-силно. Проверете как се разпределя мускулната енергия, къде отива напрежението? В съседните пръсти и къде другаде? Ще усетите напрежение още в китката на ръката и след това отива към лакътя, към рамото, към врата. „Вгледайте“ се по-добре и ще усетите напрягане и в лявата ръка се напряга.

Постарайте се да премахнете излишното напрежение. Дръжте пръста си напрегнат, но отпуснете врата си. Освободете рамото, след това лакътя. Ръката трябва да се движи свободно, докато пръстът е напрегнат, както преди! Освободете излишното напрежение от палеца си. От безименния и един по един останалите, но не отпускайте все още показалеца. Накрая освободете и него.

Упражнение "Маска на гнева"

Инструкция: От положение седнали или изправени. С бавно вдишване постепенно свийте веждите си (както правите в ситуация на гняв), опитвайки се да ги приближите колкото е възможно повече. Задръжте дъха си за не повече от секунда и издишайте, спускайки вежди.

Упражнение "Почивка"

Инструкция: Застанете прави и поставете краката си на ширината на раменете. Сега вдишайте дълбоко. Докато издишвате, се наведете, отпускайки врата и раменете, така че главата и ръцете ви да висят свободно към пода. Дишайте дълбоко, наблюдавайте дишането си. Направете серията за 1-2 минути. След това бавно се изправете.

Упражнение „Мобилизиране на силите“

Инструкция: От положение седнали или изправени. Ръцете отпуснати. Издишайте въздуха от дробовете си, след това вдишайте, задръжте дъха си за 2 секунди, издишайте толкова дълго, колкото вдишването ви. След това постепенно увеличавайте фазата на вдишване.

Упражнение „Похвала“

Инструкция: Докато галите тила си с лявата и след това с дясната ръка, повтаряйте: „Аз съм значим, обичан и високо ценен“. Завъртете главата си наляво и надясно, повторете: „Всичко върви добре“. Издигайки се на пръсти, вдигайки ръцете си възможно най-високо, повтаряйте: „В живота ми се случват само хубави неща.“

Упражнение "Звукова гимнастика"

Инструкция: Спокойно, отпуснато стоене, с изправен гръб. Първо вдишваме дълбоко през носа, а при издишване произнасяме звука силно и енергично. Повтаряме следните звуци:

А – има благоприятен ефект върху целия организъм;

E – въздейства на щитовидната жлеза;

И – въздейства на мозъка, очите, носа, ушите;

О – въздейства на сърцето, белите дробове;

У – въздейства на органи, разположени в коремната област;

Я – въздейства на върху функционирането на целия организъм;

М – въздейства на функционирането на целия организъм;

X – подпомага прочистването на организма;

Ха – помага за подобряване на настроението ви.

Приказка „Когато светиш на другите, не изгаряй сам“

Цел: Релаксация, осъзнаване на жизнените приоритети и ценности.

Предлага се на фона на  тиха музика, да се отпуснете, слушайки аудиозапис на приказката. (ефектът се усилва при използване на слушалки)

„В едно царство, в една държава, точно в тази, в която сме сега, живееше едно момиче. Наричали я Съни. Нейната професия била най-хубавата в света. Съни лекувала хората, помагало им с мъдри съвети и добри думи. Тя била доста отговорна и изпълнителна. Заемала се без колебание с работата и правела всичко, което поисквали от нея. От ранна сутрин до късна вечер тя работела неуморно. Никога не отказвала на някой, който я молел за помощ и правела това дори без да я молят.

По някаква причина обаче, от ден на ден работата за вършене ставала все повече и повече. Така станало все по-трудно и по-трудно на нашата героиня да се изпълнят всички задачи, да се свърши цялата работа и светкавично да угажда на всички молби на другите хора.

И тя започнала малко по малко да носи работа вкъщи. Всяка вечер тя седяла до късно – изпълнявала неизпълнени задачи от деня и щом Зората показвала първите лъчи на земята, тя се връщала на работа. И така ден след ден.

За съжаление, другите хора не оцениха нейното старание, инициатива и усилия, те я претоварваха с работа и дори имаше случаи, когато я ругаеха. Така нашата иначе винаги грееща от ентусиазъм Съни започна да помръква и стана по-черна от облак. Работата спря да я прави щастлива. Обхвана я чувство на страх, че губи професионалните си навици, а след него се появи чувство за празнота и отстраненост. Вкъщи започнаха да се случват кавги с близки й.

Съни не осъзнаваше какво се случва с нея. Всичко изглеждаше, че трябва да бъде наред,  но някак си не беше така. И Съни започна да се „топи пред очите“ на всички: загуби апетит, появи се усещане за нищожност на резултатите от нейната работа и нейната безсмисленост.  Започнаха да се обаждат стари травми и болести.

Щеше да стане  още по-лошо за нашата Съни, но тогава добрата фея й се притече на помощ. Тя съжали Съни и реши да поправи ситуацията. Добрата фея казала на момичето следното: „Искам да ти разкажа за един мъдрец, който постигна големи успехи в живота. Той се ръководел от определено правило, което трябва да знаеш... Сега си представи, че животът ни е игра, изградена върху жонглиране с пет топки. Тези топки са работа, семейство, здраве, приятели и душа и ти трябва да ги държиш във въздуха през цялото време. Скоро ще разбереш, че топката РАБОТА е направена от гума – ако случайно я изпуснете, тя ще отскочи и ще се върне. Но другите четири топки – СЕМЕЙСТВО, ЗДРАВЕ, ПРИЯТЕЛИ и ДУША – са стъклени. Ако изпуснеш някой от тях, тя ще бъде непоправимо повредена, нащърбена, надраскана, пукната или дори напълно счупена. Тя никога няма да бъде същата. Трябва да си наясно с това и да се опиташ да промениш отношението си към тази игра така, че да не допуснеш това да се случи. Работи възможно най-ефективно през работното време и се прибирай навреме вкъщи. Посвещавай необходимото време на своето семейство, приятелите и пълноценна почивка.”

Съни я послушала и решила да живее по нов начин – тя отделяла необходимото време на семейството си, прибирала се навреме и вече не носела работа вкъщи. Започнала да общува с приятелите си по-често. Намерила необходимото време и лично за себе си, за собствената си душа. Така Съни много скоро възстановила силите си и разцъфтяла като цвете.  Работата започнала отново да й носи удоволствие. Другите, които едва сега разбрали нейната ценност, старание, усилия и компетентност променили отношението си към нея – започнали да я почитат и уважават. В крайна сметка, както се казва: „ценността е ценна само ако се оценява“. Съни започнала да живее, не за другите, а за себе си и за онези ценности, които самата тя вече ценяла високо. Това е краят на приказката. За всеки който е слушал добре, правилно е разбрал думите на мъдреца. Поздравления!

Заключение

И така, след като разгледахме проблема с емоционалното прегаряне сред учителите и предложихме практически начини за диагностициране на това явление, в заключение няколко практически препоръки, насочени към предотвратяване на емоционалното прегаряне сред учителите в образователните организации.

Паметка на учителя

1.НЕ крийте чувствата си. Научете се да ги изразявате по подходящ за културата начин. Научете се да ги обсъждате с вашия ръководител или онези колеги, на които имате доверие. По-добре е да обсъждате проблемите, за да намерите изход, вместо да се оплаквате.

2.НЕ се страхувайте да говорите за ситуации, които са ви неприятни, но не забравяйте да говорите за успехи и постижения. Възползвайте се от всяка възможност да преглеждате своя положителен опит както когато сте сами със себе си, така и с тези, на които имате доверие.  

3.НЕ се колебайте да поискате помощ и да я приемете.

4.НЕ позволявайте чувство на стеснение, на неудобство или почти тийнейджърско „Аз сам!” да ви спира, когато другите ви дават възможност да говорите или предлагат помощ – възползвайте се от нея.

5.НЕ очаквайте тежките състояния, свързани с прегарянето, да изчезнат от само себе си. Ако не вземете мерки, те само ще се влошат.

6.Отделете достатъчно време за сън, почивка и размишления. Не се въздържайте да водите диалог със себе си (дори на глас).

7. Опитайте се да съхраните нормален дневен режим без пренатоварване.  

 

 

 

ФАЗИ НА ПСИХОСОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

 

Фактори за емоционално прегаряне (бърнаут) сред учителите

 

Учителите са особено податливи на емоционално прегаряне поради високи нива на отговорност, емоционална въвлеченост и необходимостта от постоянно общуване.  Работата в училище изисква пълно потапяне в професионалните дейности. Стресът и конфликтите с колеги или ученици усилват риска от емоционално прегаряне на учителите. При липса на навременна психологическа или медицинска помощ може да се развие дълбока депресия.

Какво е професионално емоционално прегаряне?

Емоционалното прегаряне или бърнаут се определя като емоционално, физическо и умствено изтощение. Това е защитен психологически механизъм, който се задейства в отговор на вътрешни или външни стимули. Прегарянето се превръща в дългосрочен стрес. Често се нарича синдром на професионално изтощение, психично изтощение или емоционалната опустошеност.

Изследването на емоционалната прегаряне започва през 70-те години миналия век в САЩ. Причината за изследването са многобройни жалби от ръководители на организации до Американската служба за психологическа подкрепа с оплаквания за влошаване на производителността на подчинените.

По време на проведено изследване психиатърът Х. Дж. Фрейденберг и неговите колеги въвеждат в употреба специална форма на „комуникационен стрес“. Тя получава названието „бърнаут“ (прегаряне). Преди това това, наименование е било използвано в разговорния език, за да опише пристрастяването на човек към наркотични вещества.

Проведени изследвания показват, че повече от всички останали професии учителите в предучилищните институции и училищата са най-податливи на синдрома на психичното изтощение. Има данни които доказват, че повечето от учителите с 15-20 години опит в специалността страдат от прегаряне, а педагозите с 35-40 години преподавателски опит са податливи на патология в 95% от случаите.

Как да различим психичното изтощение от психичната умора

Психичната умора и психичното изтощение могат да имат подобни симптоми. И в първия, и във втория случай човек става апатичен и е в потиснато състояние.

Умората обаче се счита за сезонен феномен и се свързва с промени в биологичните ритми. Умората настъпват бързо и не трае дълго. В повечето случаи човек не се нуждае от помощта на психолози или психиатри. Отличителни нейни симптоми са: потиснато и пасивно емоционално състояние, скука, мрачно настроение, намалени способности на човек на получава удоволствие от живота (анхедония).

Прегарянето се развива постепенно в продължение на няколко години. При това състояние са възможни прояви както на апатия, така и на агресия, и повишена възбудимост.

Пасивността по време на емоционално прегаряне често засяга само професионалната сфера. В същото време учителят продължава да получава удовлетворение от други видове дейности. Учителят става апатичен в личния си живот само в по-късните етапи на патологията. Прегарянето не изчезва от само себе си.

Кой е изложен на риск?

Рисковата група включва:

1.Интроверти – за един затворен човек необходимостта да контактува с аудиторията винаги е стресираща.

2.Специалисти от женски пол – жените са принудени да съчетават работата с домакинството. Те се изкачват по кариерната стълбица по-бавно, което намалява стимула за професионално израстване.

3.Специалисти, работещи с деца мигранти – учителят е принуден да се приспособява към културните и религиозни особености на учениците. Наличието на езикова бариера също затруднява комуникацията.

4.Учители, които са в продължителен конфликт с колеги и ръководство – за един учител е особено важно да чувства подкрепата на колегите си, по причина, че всички педагози функционално са свързани с един и същ обект върху който въздействат. Работата във враждебна среда винаги причинява стрес, а огромния обем от работата, отговорността, непрекъснато променящата се обстановка и проблемите у дома действат угнетяващо.

Какви фактори допринасят за изгарянето на учителите?

Съвременният учител трябва да остане „пример“ за учениците дори извън работно време. Учителят може да бъде подложен на остракизъм за публикуване на снимка с гол торс (по бански) в социалните мрежи, посещение на стриптийз клуб и т.н. Отказването от хобита и напълно нормални увлечения в името на поддържането на имидж, става една от причините за развитието на синдром на психично изтощение.

Личностни фактори:

-работохолизъм;

-занижена самооценка;

-склонност към перфекционизъм и работохолизъм;

-ниско или твърде високо ниво на емпатия;

-проява на авторитаризъм спрямо другите.

Работохолиците и перфекционистите са склонни към прегаряне. Пълното потапяне в професията и желанието да си свършиш работата перфектно бързо водят до умора.

Ролеви статус

-отхвърляне;

-високи очаквания;

-поведенчески нагласи;

-нисък социален статус;

-отрицателни полови нагласи;

-неудовлетвореност от професионалното развитие.

Прегаряне изпитват не само учителите с 20-годишен стаж. Когато започват кариерата си, младите учители се сблъскват с реалността и често се чувстват разочаровани поради несбъднатите надежди, необходимостта да се придържат към планове, програми, разписания, незадоволителното поведение на учениците и др.

Институционални

-натовареност;

-монотонност на дейността;

-липса на морално поощрение;

-конфликти с колеги и ръководство.

През последните 10-15 години натоварването на учителите в училищата непрекъснато се увеличава. В същото време заплатите са се увеличили леко, което намалява стимула да вършат добре работата си.

Как се проявява синдромът – основните признаци

Емоционалният стрес се проявява със симптоми като:

-умора;

-безсъние;

-понижена самооценка;

-поява на чувство за вина;

-нежелание да се ходи на работа;

-повишаване на агресивността;

-булимия или загуба на апетит;

-негативни нагласи към учениците.

Възможна е поява на мигрена и болки в сърцето, изостряне на хронични заболявания. Хората, които не са склонни към агресивност, могат да станат пасивни и равнодушни.

При емоционално прегаряне намалява интересът не само към професионалните дейности, но и към различни увлечения. Учителят спира да обръща внимание на външния си вид, проявява безразличие към света около себе си и живота на близките си. Либидото често намалява.

Етапи на прегаряне сред учителите

Американските изследователи К. Маслач и С. Джаксън разграничават 3 стадия на емоционалното опустошение.

На първия етап учителят започва да се чувства уморен и безпомощен. По време на часовете той спира да се придържа към плана, може неочаквано да промени темата на урока и често прави грешки. Възникват съмнения относно правилния избор на професия.

На втория етап на синдрома се наблюдава деперсонализация. Отношенията с другите се променят. Учителят става нетърпелив. Може да станете зависими от друг човек. В някои случаи педагогът се затваря в себе си и избягва социални контакти. На същия този етап се появяват проблеми с физическото здраве.

На третият етап патологията се характеризира със загуба на интерес не само към професията, но и към живота. Учителят може напълно да загуби апетита си. Проявява агресия към учениците, техните родители, колеги и свои близки. Възможни са нервни сривове.

Започва да губи интерес към професията.

Диагностика на професионалното прегаряне на учителите

Диагностиката се извършва от психолог и психиатър. Състоянието на пациента може да се оцени с помощта на въпросника на Маслач-MBI-GS (Maslach Burnout Inventory-General Survey). Използват се и методите на В.В.Бойко, Е.П.Илин, Г.Айзък, Дж.Тейлър и някои други изследователи.

На пациента се дава списък с твърдения, например:

1.Чувствам се постоянно уморен.

2.Трудно ми е да започна работния си ден.

3.Мразя децата (моите колеги, директора).

4.Трудно ми е да се концентрирам.

5.Лесно изпускам нервите си.

6.Имам влечение за алкохол (никотин, психоактивни вещества).

7.Не виждам смисъл да живея по-нататък.

8.Често имам главоболие без причина (сърце, кръст).

9.Аз съм посредствен специалист.

Ако пациентът се съгласи с 4-5 от горните твърдения, той се диагностицира със синдром на професионално изтощение.

 

Техники за намаляване на емоционалния стрес и предотвратяване на бърнаут

Методите за намаляване на емоционалния стрес трябва да се използват за превантивни цели. Тези методи помагат успешно в ранните етапи на прегаряне.

Саморегулация

Техниките за саморегулиране трябва да бъдат усвоени от всеки учител.

1.Чувство за хумор, самоирония

Това са черти на характера на учителя, които децата ценят. Самоиронията помага да се намали тежестта на проблема и позволява на човек да се види по различен начин.

2.Техника за отпускане на мускулите

Ако учителят изпитва напрежение, той трябва да седне на стол и да се опита да усети слабостта в цялото тяло. Упражнението може да се изпълнява незабелязано от другите дори по време на урок. По време на почивката са полезни топли напитки. 

3.Умение за превключване на вниманието.

При чувство на стрес е полезно, човек да се съсредоточи върху някакъв страничен и различен обект, например картина в класната стая, дърво пред прозореца и т.н.

4.Използване на афирмации

Афирмациите са позитивни фрази на самовнушение – изявления, които създават желаното емоционално настроение, позволяват на човек да овладее мислите си. Самият термин „афирмация“ идва от латинската дума „afirmatio“, която се превежда като „утвърждаване“, „потвърждение“. Упражненията с афирмации е най-добре да бъдат провеждани на глас, когато учителят е сам, макар че работят и при повторения наум.

5.Интроспективност (самонаблюдение) – ефективен способ за наблюдение и самоконтрол на емоциите. Това е умението на човек да забелязва какви събития и действия на другите предизвикват тази или онази негова реакция. Това поведение намалява вероятността от загуба на контрол над себе си.

Споделяне на проблема с колега

Много учители са преминали през емоционално прегаряне. Когато друг колега се е сблъсквал с подобен проблем и се е справил, той обикновено е склонен да даде препоръки. Търсенето на споделен опит не е задължително да се случи в колектива, в който работи учителя.

Създаване баланс между работа и личен живот

Работата не трябва да бъде причина за отказ от общуване с членовете на семейството. Задължително е правилото за личното време и време за семейството. За норма се приема поне един от дните в седмицата човек да посвещава на любимите и близки хора, с които да прекара времето. Например в почивните дни може да се отиде на разходка в парка или на кино, а неомъжените и неженените учители трябва да се срещат с приятели по-често. И разбира се, когато се общува с приятели и роднини, темата за професионалните проблеми трябва да бъде „табу“

Добавяне на творчество в дейността

Творчеството трябва да се внесе не само в преподаването, но и в личния живот. Става дума за всяка една дейност, която излиза от рамките на ежедневните функции, позволява простор на въображението, разчупва рамките на еднообразието и създава условия човек да преживее удовлетворение от самия себе си. Творческата активност не само отпуска и разсейва, тя е ефективен стимул за повишаване на самооценката.

Балансиране в отдадеността към професионалните задължения

Пагубно е да се превръщат професионалните задачи в смисъл на живота. Кръгът на общуване не трябва да се ограничава само до преподавателския състав на работното място. Важно е учителят да има приятелски кръг извън училище – хова с други интереси, професионална дейност, увлечения и начин на живот.  

Професионални обучения и семинари

Синдромът на психично изтощение често възниква поради липса на професионално израстване. Посещението на обучения и семинари за подобряване на професионалните умения отваря нови перспективи за учителя, възможността да премине на по-добра работа или да получи повишение. В този смисъл квалификационните степени при учителите дават възможност за развитие и материално стимулиране.

Други полезни съвети и практики

За преодоляване на емоционалното прегаряне на учителите се препоръчва:

-Намаляване (ограничаване) на наторването – например, отказ от допълнителни работни часове, преподаване на частни уроци, участие в извънкласни дейности срещу заплащане.

-Намиране на хоби – откриване на любимо увлечение. Например, препоръчително е да се посещават хоби групи и да се общува повече с хора с подобни интереси, а ако учителят вече има хоби, не трябва да се отказва от него.Начало на формуляра

Край на формуляра

-Пътувания – пътешествията разширяват хоризонтите и помагат за промени, и разширяване на обкръжението.

-Спорт – физическата активност помага за поддържане на тялото в добра форма и облекчава мускулното напрежение.

-Снижаване нивото на изискванията към себе си – перфекционистът никога не се чувства удовлетворен. Резултатът от постоянното недоволство и прекомерните изисквания е поддържане на непрекъснарто ниска самооценка.

Лечение на емоционално прегаряне

Не винаги е възможно човек да се справи сам с проблема. При първите признаци на емоционалено прегряване учителят трябва да потърси специализирана помощ.

Помощ от психолог

В ранните два стадия може да се потърси среща с психолог. Целта на сесиите е да се идентифицират причините за бърнаут с цел по-нататъшното им отстраняване. Специализираната намеса ще помогне на учителя да промени отношението си към професията, ще му позволи да осъзнае нуждата и как точно правилно да разпределя енергийните ресурси, и да намери професионална мотивация.

Лекарствена терапия

При третия етап на бърнаут учителят може да бъде насочен към психиатър. Специалистът разработва индивидуален режим на лечение, като взема предвид симптомите на синдрома. В повечето случаи на пациента се предписват стимуланти, транквиланти и антидепресанти.

 

Неутрализацията на нарцисиста (Уйлям Е. Крил-младши[1])

 Природата на звяра

Въпреки че най-добрият начин да поставите и поддържате ясни граници с нарцисист е да прекъснете всякакъв контакт, това не винаги е възможно поради различни причини. Тези, които имат дете от нарцисист или когато нарцисистът е близък кръвен роднина, като родител, брат или сестра, вероятно ще трябва да имат принудителен контакт с нарцисиста поне от време на време.

Жизненоважно е да научите и да използвате специфични и добре планирани последователни граници, когато се занимавате с нарцисист. Като във филма „Терминатор“, където героят Кайл Рийз казва на Сара Конър: „Слушай и разбирай. Имаме работа с терминатор. Не можеш да се пазариш с него. Не можеш да спориш с него. Не изпитва нито съжаление, нито угризения, нито страх. И абсолютно никога няма да спре, докато не умрете“ –  нарцисистите неуморно ще изследват всичките ви слаби места и ще ги използват.

Разбира се, повечето нарцисисти не са толкова кръвожадни, за да убиват жертвите си, но е важно да се отбележи, че някои от тях го правят. И така, първият важен въпрос, който трябва да разберете, е оценката на потенциала на нарцисиста и нивото на заплаха. Някои нарцисисти създават просто дребни неприятности и едва ли е по-трудно да се контролират, докато други представляват реална опасност за собствеността и живота. Повечето от тях обаче попадат някъде по средата между тези две крайности. Предложените по-долу стратегии за граници са предназначени да помогнат на широк кръг жертви на нарцисисти.

Поставяне и поддържане на ясни граници с нарцисист.

Знайте къде преминава линията

Често нарцисистът придобива такъв емоционален и психологически контрол над жертвата, че тя се чувства физически застрашена от него. Това усещане не трябва да се игнорира. Въпреки че нарцисистът всъщност може да не представлява толкова сериозна заплаха, винаги е най-добре да бъдете внимателни. Ако нарцисистът е заплашил жертвата си с конкретна телесна повреда, тогава тези заплахи трябва да се приемат сериозно.

Това е така, защото често заплахите, които имат за цел да съсипят репутацията на човек, да разрушат живота му във финансово отношение или да се обърнат към съда, за да „получат попечителство над детето“, няма да бъдат достатъчни, за да оправдаят каквото и да е правно действие срещу такава устна заплаха. Могат да бъдат заведени съдебни дела, особено ако вербалните заплахи касаят живота или здравето на жертвата – например, „продължаващите демонстрации на оръжие в присъствието на жертвата, съпроводени с отправянето на вербална заплаха за живота, може да се класифицира като „нападение“. С други думи, жертвите на нарцисисти биха постъпили разумно, ако научат малко повее за това как работи юридическата система, така че да не пропускат възможности за използване на юридически санкции срещу жесток нарцисист.

Жертвите трябва да създадат мрежа от членове на семейството, приятели, юридически представители и професионални консултанти, като основа за действие по установяване и удържане на границите. Един аспект на нарцистичните взаимоотношения е, че нарцисистът много често работи усилено, за да изолира социално жертвата от приятелите и семейството. Възстановяването и укрепването на тези контакти е важно. Също така е важно семейството и приятелите да получат поне базово просвещение за характера и тактиката на хората с нарцистично разстройство на личността (NPD).  

Повечето адвокати, които имат поне известен опит в бракоразводните дела, са срещали лица с нарцистично разстройство в някои от тези случаи. Въпреки това е добра идея да потърсите адвокат, който действително е запознат с това разстройство на психичното здраве – това дава предимство на жертвата. И още нещо, имайте предвид, че не всички клинични консултанти желаят да съветват жертви на нарцисизъм, защото разбират колко злопаметен може да стане човек с NPD към самия консултант. Много консултанти просто не искат скандали, но намирането на някой, който има професионалните умения, за да ви помогне да се възстановите от щетите, нанесени на вашата самооценка, е от ключово значение. Вярвате или не, нарцисистите могат дори да тормозят професионални консултанти, адвокати и съдии.

Филтри

Следващият набор от граници, които трябва да бъдат установени, могат да се нарекат „филтри“. Филтрите са средство не само да държите нарцисиста на разстояние във вашия физически живот, но и да го удържате от постоянно проникване в мислите ви. Последното е също толкова важно, колкото и първото, тъй като класическият маркер на NPD е способността му да „влиза в главата на жертвата“.

Отделете време, за да сравните своите юридически задължения (например в случай на попечителство) с това, което всъщност правите по отношение на попечителството. Нарцисистите като правило използват методи, предназначени да спечелят вашите симпатии, защото знаят, че хората могат да бъдат „уловени“ от идеята, че може би поддържането на добри отношения с тях ще подобри ситуацията. Но това всъщност никога няма да се случи, нарцисистът просто се опитва да се възползва от вас в свой интерес. Например, ако в заповедта за попечителство се посочва, че детето се среща с родителя-нарцисист за два уикенда в месеца, но не се казва нищо за транспортирането на детето, не се съгласявайте да пътувате през половината щат, за да се срещнете с него, като си разделите пътя „наполовина“, като акт на добра воля. Или, ако съдебната заповед гласи, че родителят-нарцисист има право да се обажда на детето, не използвайте Skype доброволно. В тази ситуация нарцисистът действително иска да влезе в дома ви и да злоупотребява с вас, те изобщо не се интересуват от детето. Ако имат някакви възражения срещу това, че не излизате от рамката на посоченото в съдебната заповед, позволете им да отнесат тези възражения до съда. Те нямат добра воля към вас. Вие сте или инструмент, играчка или пречка за нарцисиста. Определете и след това запишете (за да си припомните) какво ТРЯБВА да говорите с нарцисиста и упорито игнорирайте всичко останало. Тъй като нарцисистите имат естествен инстинкт на хищник, те знаят много добре как да „накарат“ жертвите си да реагират и именно тази реакция подхранва вампира, какъвто реално е нарцисистът. Научете се да очаквате нарцисистът да прави много драматични „демонстрации“, когато започнете да игнорирате всичко, което няма отношение между вас, съгласно решението на съда. Изучавайте как общува с вас и го оценете със хладен, подозрителен поглед. Нарцисистите обичат да блъфират и обичат да крещят, заплашвайки със съдебни действия.

 

Обсъдете практически решения за често нарушавани психологически граници от NPD. Например, въпреки че може да сте задължени по закон да предоставите на родителя-нарцисист медицинска и образователна информация за детето, можете да поискате от училището или лекаря те да изпратят по пощата хартиено копие на оценките и медицинските досиета директно на родителя, което допълнително намалява вашия контакт с него. Всъщност можете да блокирате възможността му, да ви изпраща текстови съобщения и да разчитате само на телефонен контакт с евтин мобилен телефон, който използвате само за него и само при спешни случаи или когато детето е близо до него.

Друга важна основна подготовка за създаване и поддържане на психологически граници е да се научите как да блокирате емоционалните си реакции и да увеличите способността си да реагирате, когато работите с родител-нарцисист. Това означава да контролирате негативните си мисли, че той ви контролира, заплашва ви или дори просто ви дразни, за да можете наистина да контролирате емоциите си. Когато се поддадете на тактиката, която нарцисиста използва, за да ви отнеме контрола върху вашите мисли и емоции, вие се озовавате точно там, където иска да ви тласне. Ако трябва да сте в съдебна зала, да знаете как да не реагирате на това, което той ще каже и направи, това ви дава огромно предимство, особено когато нарцисистите се правят на глупаци пред съдията. Опитайте се никога да не бъдете на място, където нарцисиста може демонстративно да се „бие с вас“. Защото, когато те се "бият", винаги принуждават другия да реагира. И това само ги храни.

Можете да победите

И накрая, разумно е да разработите правна стратегия, за да защитите себе си и детето си. Водете дневник за всички безумни неща, които се опитва да направи, за да ви обърка, както и за всички разпоредени от съда посещения на детето, които пропуска. Всички детски наранявания, получени по време на пребиваването при него, трябва да бъдат снимани, ако наистина подозирате малтретиране. Запазете текстовете, ако са заплашителни или странни по някакъв начин. Настоявайте всички телефонни разговори между детето и родителя-нарцисист да са на високоговорител и ги записвайте, особено ако той говори на детето за вас. Не забравяйте, че повечето нарцисисти се обаждат на полицията за бившия си партньор и полицията идва в дома ви поради фалшива жалба за насилие над дете. Очаквайте това да се случи и с вас и не позволявайте да ви плаши. Когато полицията пристигне, поканете ги вътре, бъдете учтиви и обяснете, че обаждащият се е родител с NPD. В повечето случаи полицията „разбира“, когато види, че детето е добре и домът е в безопасност.

Поведението на повечето хора с нарцистично личностно разстройство може да се управлява чрез ясни и твърди граници. Но от жертвата зависи да се мобилизира (да използва твърд емоционален самоконтрол), да научи какво трябва да прави, да започне процеса на възстановяване от насилието и да изгражда ефективни граници, и поставя ограничения.

Съдържанието на тази статия е точно и вярно, доколкото е известно на автора и не е предназначено да замести официалната и индивидуална консултация от квалифициран специалист.
Източник 
https://wehavekids.com/family-relationships/Establishing-and-Holding-Clear-Boundaries-With-A-Narcissist

/

[1] Уилям Е. Крил получава бакалавърска степен по консултиране за психично здраве от университета Ганон през 1981 г. и магистърска степен по пасторско консултиране от колежа Нойман през 1986 г. Той е лицензиран професионален консултант. Неговата практика се нарича „Нежно консултиране“ и се намира в Алтуна, Пенсилвания, САЩ. Тя е в сферите на общо консултиране, депресия, тревожност, двойки, помощ за жертви на насилие, попечителство над деца и ЛГБТ въпроси и има над 30 години опит в съдебната психология в граждански случаи на попечителство над деца.

 

 

Родителството в съвременния свят – нови тенденции (д-р Марина Ланцбург[1])

Анотация

Двадесети век бележи редица значителни промени в социалното развитие на човечеството, значителни промени настъпват и в развитието на семейната институция. Но докато много публикации са посветени на семейната криза, малко внимание се обръща на новите тенденции, свързани с родителството. Тази статия предоставя преглед на чуждестранни изследвания, насочени към установяване и разбиране на феномените, свързани с родителството, които се появиха през XX век и станаха широко разпространени през XXI век, като намаляване на раждаемостта, доброволен отказ да се раждат деца, отлагане на раждането на първото дете, използването на спомагателни репродуктивни технологии. В статията са представени и резултатите от изследвания, проведени под ръководството на автора.

Обща информация

През XX век се зараждат нови тенденции в развитието на семейната институция и отношението към родителството, които продължават и се разпространяват през XXI век. Първо, традиционните възрастови граници за раждане на първо дете бяха изместени и беше оформен нов период от човешкото развитие, следващ юношеството, наречен „възникваща зряла възраст“ („emerging adulthood“). Феноменът е описан за първи път от американски изследовател, след което бързо се разпространява в Европа. Този период варира от 18 до 25 години. Ако по-рано на тази възраст младите хора обикновено са създавали семейства и са имали първите си деца, днес тяхното социално поведение се характеризира с търсене на себе си, експериментиране с промяна на видовете дейности и смяна на партньори, както и продължаваща зависимост от родителите.

Появата на този период не трябва да е изненада за хората, запознати с психологията на развитието, той логично следва от фактите за увеличаване на продължителността на живота и удължаване на детството с развитието на цивилизацията. Тази обща тенденция включва намаляване на раждаемостта и отлагане на раждането на първо дете. С увеличаване на продължителността на живота и намаляване на смъртността изчезна необходимостта от раждане на голям брой деца и ранно начало на раждане. Промяната във възрастовия профил на раждаемостта, нейното „остаряване” е общоевропейска тенденция, възникнала през 70-те години на ХХ век.

Статистиката в световен мащаб е следната: средната възраст на раждане на първото дете се приближава към 30 години и сега има три пъти повече майки, които са родили първото си дете на възраст между 30 и 40 години, отколкото преди 20 години.

Все повече се увеличава броят на жените, които искат първо да получат прилично образование, да направят кариера и едва след това да родят дете. Този избор изглежда спорен за мнозина; лекарите говорят за влошаване на здравето на майките, раждащи за първи път, но е необходимо да се отбележат и положителните аспекти на това решение – жената е водена от чувство за отговорност към нероденото бебе. В този случай майката може да отдели повече време на детето и без да зависи от никого, да му осигури всичко необходимо.

Забелязана е закономерност: колкото по-образована е една жена, толкова по-късно ражда. Ако жените, които не са завършили училище, често раждат преди 20-годишна възраст, то жените с висше образование раждат по-близо до 30-годишна възраст. Средният интервал между ражданията също се скъсява.

От друга страна, с нарастването на благосъстоянието на обществото, сред хората в периода на средна зряла възраст 30-50 години (средна младост/middle youth), се отделя  една група от лица, които реално по паспортни данни са надхвърлили рамките на средната младост, но  продължават да водят начин на живот, с акцент на консумация и удоволствия, характерен за по-малко зрелите възрасти: пътувания, активен начин на живот, преследване на впечатления и отсъствие на желание да се поема отговорност за раждане на деца. Често такива хора отбелязват, че са преживели жестоко отношение от родителите в детството си (травми, критичен инцидент) и след като са придобили независимост и финансова самостоятелност, са започнали да компенсират загубеното време, преследвайки удоволствието.  Психологическата защита сработва в този случай по такъв начин, че получилото свобода вътрешно състояние на „Детето“ (според класификацията на Е. Берн), вижда конкурент в потенциалното дете.

Още през миналия век се оформи движението „childfree“ – субкултура на хора, които съзнателно се отказват от родителството, което днес е широко представено в социалните мрежи.  Причините за този отказ обаче не включват здравословни проблеми, включително безплодие, ниско финансово състояние, незадоволителни битови условия, липса на постоянен партньор или съпруг. Говорим за съзнателно нежелание да се създават и отглеждат деца, независимо от обстоятелствата. Някои мотиви за отказ са изразени доста образно в изявленията на известни хора. Тяхната популярност допълнително насърчава „чайлдфрий“-убежденията, придавайки им модерност и легитимност[1].

Така например, драматургът Джордж Бърнард Шоу каза: „Младостта е прекрасно нещо. Какво престъпление е да го пилееш за деца!”; актьорът Кристофър Уокън: „Аз съм твърде много егоист, за да имам деца. Освен това и жена ми има достатъчно грижи с мен”; балерина Мая Плисецкая (на въпрос защо няма деца): „Има много жени с деца, Мая Плисецкая е сама.“

В самото начало на това движение през 70-те години на миналия век в САЩ хората, желаещи доброволно да останат бездетни, обявяват съвсем абстрактна причина за отказа си –  нежелание за увеличаване на и без това голямото население на замята. Те твърдят, че хората са основният източник на замърсяване на околната среда и парниковия ефект и не трябва да се размножават. В момента желанието за личен комфорт и личностно израстване все повече се цитира като причина за отказ от раждане на деца. Други често срещани причини са:

-нежелание да се жертва лично пространство в името на детето;

-нежелание да се губи време за отглеждане на деца;

-активно отвращение към децата;

-задоволство от домашни любимци;

-гледане на децата на роднини или приятели.

Дж. Виверс (J. Veevers) в книгата си „Бездетни по свой избор“ разделя хората „чайлдфрий“ на два типа по отношение на основните мотиви за бездетност:  реджектори и афексионади.

Реджекторите („чайлдхейтъри“) –  отхвърлящи, които изпитват отвращение към процеса на раждане и към децата като такива. Те се чувстват неудобно от всичко, свързано с процеса на бременност, раждане и кърмене. Такива хора са малко, но винаги ги е имало. Преди ерата на сексуалната революция от 60-те години и последвалото развитие на феминизма, реджекторите са търсили различни начини да избегнат раждането на деца: избягване на секс, детеубийство, отшелничество, монашески живот или всякакви други начини за оставане извън брака.

Афесионадите – привлечени са от консумацията на удоволствия и прелестите на безгрижния бездетен начин на живот – пътувания, артистичен, бохемски живот, забавления и т.н. Те не изпитват отвращение към децата, а предпочитат бездетния начин на живот. Броят на този тип хора бележи непрекъсната тенденция на растеж. От 60-те години на миналия век, когато материалното благосъстояние на обществото постепенно започва да бележи увеличение, а социалният натиск с искане всички да бъдат еднакви все повече е намалявал, става възможно човек да прави свой избор на начин на живот, да се занимава с творчество и да прави това, което обича. Освен това, да не забравяме, че семействата на творчески хора често не са имали деца в по-ранни епохи; те просто не са искали да губят време за тях.

В проучването на Дж. Виверс се споменават дори парадоксални мотиви за избора на т. нар. „чайлдфрий-домакини“, които съзнателно са решили да останат без деца, за да не развалят децата им дома. Друго изследване на Дж. Виверс показва, че в двойка, в която единият член е убеден чайлдфрий, а другият е колеблив, чайлдфрий печели и деца не се раждат.

Аналогична класификация дава и Р. Джилеспи (R. Gillespie), диференцирайки „чайлдфрий“ също на две групи: тези, на които е свойствено „отхвърляне, отвращение към децата“ и тези, за които „привлекателността, притегателността на бездетността“ е по-важна.

Отбелязва се, че „чайлдфрий“ се отличават от средната извадка с:

-по-високо ниво на образование;

-по-високо ниво на доходи (и двамата партньори);

-по-голямо професионално търсене и по-високи позиции;

-водене живот в големите градове;

-по-малко религиозни;

-по-малко склонни да се придържат към традиционните полови роли и обичаи;

-по-малко „социално удобни“;

-по-изразен егоизъм и индивидуализъм;

Под мое ръководство бяха извършени няколко работи по проучването на отлагането на раждането на първото дете и чайлдфрий. Сравняват се ценностните ориентации (използвайки Ценностния въпросник на Ш. Шварц) на жени на възраст 30-45 години, които са родили първото си дете на възраст над 30 години, и „чайлдфрий-жени“ на същата възраст. Повечето от „чайлдфрий-жените“ са били неомъжени, докато всички майки са били в регистриран брак. Общата извадка е била 30 изследвани лица. Почти половината от анкетираните майки са домакини или служители на средно ниво, докато „чайлдфрий-жените“ заемат по-висок статус. Финансовото положение на „чайлдфрий-жените“ е малко по-високо от това на майките и въпреки че те по-често живеят под наем, квадратните метри на човек са по-големи за „чайлдфрий-жените“. „Чайлдфрий-жените“ показват значително по-високи нива на самостоятелност, а майките показват по-високи нива на универсалност и сигурност. Интересен факт е, че за 15% от „чайлдфрий-жените“ на предно място като водещ е мотивът постигане на власт (финансова независимост и висок социален статус), докато за майките този фактор не играе никаква роля. „Чайлдфрий-жените“ значително по-често посочват наличието на свободно време, разнообразни желания и възможности за реализиране на своите потребности и житейски цели и ценности.

В друго изследване са сравнени ценностните ориентации (според метода на М. Рокич) на майките и представителите на „чайлдфрий-жените“ на възраст 27-44 години. Участниците в групата „чайлдфрий“ не са имали здравословни проблеми и не са страдали от безплодие. Това изследване позволява да се създаде определена рамка на психологически портрет на „чайлдфрий-жената“, посредством ранжиране по степен на важност на определени житейски ценности.

Психологическият портрет на „чайлдфрий-жената“

Жена в граждански или регистриран брак, доволна от семейния си живот. Образование не по-ниско от висше. Повечето са израснали в семейство с двама родители, където са били единствено дете. Анкетираните характеризират бащите си като „положителни“ и „топли“, докато майките им са „студени“. Всички участници отбелязват, че не могат да понасят да бъдат заобиколени от деца и се дразнят и ядосват, когато децата капризничат и плачат. Фактори като лоша среда, страх от разпад на връзка с партньор, работа или финансово положение не са повлияли на решението им да нямат деца. Също така всички респонденти смятат, че не виждат основателна причина, поради която могат да имат дете, а също така изпитват недоволство и неудовлетвореност в ситуации, в които напълно не са им подвластни.

Най-големи различия в терминалните ценности се наблюдават по отношение на параметрите:

-„Интересна работа“ („чайлдфрий“ – 2-ро място, майки – 17);

-„Развлечения“ („чайлдфрий“ – 3-то място, майки – 16);

-„Щастливо семейство живот” („чайлдфрий“ – 18 място, майки – 1);

-„Любов” (съответно 17 и 2 място).

Сред инструменталните ценности най-големи различия се наблюдават по отношение на параметрите:

-„Високи претенции” („чайлдфрий“ – 2-ро място и групата с деца – 18-то място);

-„Независимост” („чайлдфрий“ – 1-во и 15-то място);   

-„Отговорност” („чайлдфрий“ – 18 място, група „с деца” –  1 място);

-„Непримиримост към недостатъците” (съответно 3 и 17 място).

Наскоро изследователите идентифицираха още две категории на тези, които в крайна сметка остават без деца по избор.

Първият е „постоянни отлагачи” (използват контрацепция от младостта си или от началото на брака/партньорството, но по подразбиране не се отказват от идеята да имат дете). Стремят се първо да направят кариера, да живеят добре и едва след това да имат деца. С течение на времето обаче, постоянното отлагане прераства в невъзможност за забременяване. Такива хора или стават безплодни, или изграждат начин на живот, който ги удовлетворява по такъв начин, че децата просто вече не се вписват в него. Често, след като достигнат 40-годишна възраст, „отлагащите“ прибягват до асистирани репродуктивни технологии.

Втората категория са „вълнообразните отказници“, които имат периоди, когато искат деца, но винаги има нещо, което им пречи и „натежава“ в полза на отказа.

Предпоставки за промяна на модела на родителство:

1.Увеличаване на продължителността на живота.

2.Увеличаване на периода на детството, появата на период на зараждаща се зряла възраст (emerging adulthood), поява на повече свободно време и развита развлекателна индустрия.

3.Намаляване на детската смъртност.

4.Премахване на икономическата нужда от деца.

5.Ресурсоемкостта на отглеждането на дете в съвременния свят.

6.Възможността да се контролира репродуктивното поведение.

7.Улесняване битовите аспекти на живота, чрез въвеждане на техника, която значително намалява времето за рутинни процедури за грижа.

8.Достъпност на предучилищни институции, която позволява комбиниране на родителството с професионални дейности, включително при липса на помощ от баба и дядо.

 9.Появата и утвърждаването сред младото поколение на доминиращи индивидуални консуматорски нагласи и непрестанен стремеж към водене живот на потребителско удоволствие (хедонизъм).

В резултат на настъпилите изменения родителството днес не е необходимо и най-важно доказателство за стойността и зрелостта на индивида, както е било в традиционното общество, а се отнася към категорията индивидуален избор.

През последните 10-15 г. агресивната политизация и медийното влияние доведоха до появата на втора вълна от организации „чайлдфрий“, които са политически във всяко отношение. В САЩ[2] бяха направени много неуспешни опити за създаване на група за натиск, но първата  такава група бе британска, известна като Kidding Aside. Въпреки, че движението „чайлдфрий“ все още има малко политическо влияние, то набира сила, става все по-гласно и организирано, и се бори да бъде взето на сериозно. Тази посока вече среща привърженици в Европа, сред които младите хора не са рядкост.

[1] През последните години „чайлдфрий“ общността, аналогично на оформилите се огромните имиграционни общности в западноевропейските страни, съзнателно се политизират все повече. В книгата си „За благото на детето“, Беркет твърди, че хората без деца са изправени не само пред социална, но и политическа дискриминация. Това нарастващо недоволство често се съсредоточава върху данъчни облекчения за семейства с деца, преминава към трудовото законодателство, което улеснява живота на родителите, и стига до опитите за въвеждане на дясна и клерикална цензура, основана на „семейните ценности“.

 

[2] В Съединените щати има повече от 40 организации, обединяващи хора без деца, всяка от които с няколко хиляди членове. Според изследване на американския Национален център за здравна статистика процентът на жените, които съзнателно не искат да имат деца, се увеличава всяка година: днес той е до 25%. Сред белите жени с висше образование процентът на жените без деца е много по-висок, отколкото сред другите жени.

/

[1] Д-р Марина Ланцбург – кандидат на биологичните науки, катедра "Психология на развитието", ръководител на магистърската програма "Перинатална психология и педагогика" на Факултета по педагогическа психология, ръководител на Центъра по перинатална психология на Факултета по педагогическа психология, доцент, Московски държавен психологически и педагогически Университет; ръководител на „Училище за бащи и майки“ и Център по перинатална психология. – Москва, ryasna@li.ru

 

 

Феноменът „чайлдфрий“ – все повече хора предпочитат да живеят за себе си

 

Всяка година в страните от ЕС раждаемостта намалява. Този спад на населението се влияе от редица фактори, включително социално-икономически, медицински, демографски, социокултурни, но най-вече политически. Ако едни не могат да раждат потомство поради здравословни проблеми, то други са убедени, че родителството не е за тях. Хората доброволно избират да нямат деца поради различни причини, от финансови до екологични; икономически трудности, екологични съображения, политическа нестабилност („За какво да раждам дете в свят, където не мога да гарантирам, че ще мога да го отгледам и възпитам“), от загриженост за бъдещето – на планетата, хората, климата, себе си и пр.

Чайлдфрий (от англ. childfree – свободен от деца) са онези мъже и жени, които съзнателно отказват да имат дете. По различни причини: някои смятат, че светът е твърде пренаселен, други цитират ниски доходи – казват, че няма достатъчно пари, за да осигурят на потомците достоен живот.

Мнозина са съсредоточени върху работата и пълноценната почивка. За тях детето е пречка за комфорта и целите. Някой може да има негативен опит от детството – например, някога родителите са прехвърлили грижите за по-малките братя и сестри върху тях. Има и такива, които не искат да поемат отговорност и да загубят свободата си.

„Никога не съм искала деца. Не можех да си представя себе си с тях. Винаги съм разбирала, че това не е мое.  Веднъж видях насън, че съм родила момиче и се събудих в студена пот. Главата ми пулсираше: ще трябва постоянно да я наблюдавам. Няма да принадлежа на себе си!”

Днешните бездетни хора говорят свободно за своя избор. Сега никой няма да гледа накриво жена, която гради кариера и пътува, а в същото време няма съпруг или дете. Но преди 30-40 години този начин на живот се възприемаше негативно.

Но дори и днес много хора от малки чуват, че децата са щастие и ако не родиш, няма кой да ти даде чаша вода на стари години. „Имаше разговори с майка ми, която наистина искаше внуци“, спомня си 33 годишна жена. Но след сесии с психолог успях да й предам позицията си. Разбрах, че това е само моят живот. Специалистът ми помогна да осъзная, че най-важните ценности за мен са автономността и свободата, които ме ръководят във всичко – от избора на работа до избора на партньор. За щастие човекът до мен споделя тези възгледи“.

Нейна съмишленица също споделя за натиск от родителите си: „Татко веднъж каза, че жената трябва да иска дете, иначе е психично болна. Изобщо нямах такова желание и то така и не се появи с годините“.

Чайлдфрий обаче е болна тема за онези, които искат, но не могат да родят.

Както показва практиката, жените са по-активни в декларирането на своята позиция без деца. Има обяснение за това: все още има мнение, че да станеш майка е основната съдба на жената, а кариерата и хобитата са второстепенни. Без съпруг и деца жената се смята за „непълна“. Особено, ако е „вече над 30. Междувременно мъжете също често избират съзнателната бездетност. „Осъзнах предимствата на безплодието още в брака и се радвам, че не прибързах с този въпрос. С жена ми постепенно стигнахме до общо мнение”, разказва мъж за общото решение. Изобщо не съм против това, че децата са щастие. Просто е различно за всеки.”

Общности на неродителите

Както отбелязват експертите, винаги е имало хора, които не са искали да имат деца. В миналото за да избегнат раждането на дете, жените избягвали да встъпят в брак, предпочитайки да останат стари моми, други отивали ​​в манастир. През Средновековието широко разпространение получават общностите от т. нар. „бегини[1]“ (beguinae) – жени, обединени, за да водят общ благочестив живот. Те са създавали нещо като общежитие (бегинаж) за жени, водели общо домакинство, работели ангария, но някои започвали собствен бизнес. Всички те не се нуждаели от брак.

Идеологията „чайлдфрий“ набира популярност през 60-те години на миналия век, по време на ерата на хипитата и революцията на контрацептивите. В Съединените щати приятели Елън Пек и Шърли Радл основават Националната организация за неродители (The National Organization for Non-Parents). По-късно е преименувана на Национален алианс за избираемо родителство (National Alliance for Optional Parenthood). Оттогава делът на хората, които доброволно отказват да имат дете, продължава да се увеличава. Например, според проучване от 2022 г., проведено от Мичиганския държавен университет, 21,6% от американците не искат да имат деца.

Смята се, че децата са цветята на живота, а тяхното възпитание е радост и щастие. Но не за всички. Много възрастни доброволно се отказват от родителството. Щастливи ли са, доволни ли са от живота? Това е предмет на изследване, проведено от психолози от Мичиганския държавен университет.

Особеност на тяхното изследване е, че учените веднага отделили група на доброволно и съзнателно чайлдфрий от две други групи бездетни възрастни: тези, които все още не планират потомство, и тези, които не могат да имат деца по медицински или социални причини. Предишни проучвания просто комбинирали всички „бездетни“ хора в една категория и ги сравнявали с тези, които искат да имат или имат деца.

Изследователите са анкетирали 1000 възрастни и не са открили разлики в удовлетвореността от живота между бездетните и родителите. Всички били еднакво доволни от положението си. Освен това, нямало значими личностни разлики между хората с деца и хората без деца.

„Наистина открихме, че чайлдфрий типът е по-либерален, а родителите са по-консервативни“, казва съавторът на изследването Дженифър Уолтинг Нийл, и че „родителите са по-малко съпричастни към чайлдфрий, отколкото чайлдфрий към възрастни с деца.“

Изследователите също били изненадани от това колко хора без деца има в тяхната среда.

„Открихме, че най-малко един на всеки четирима души в Мичиган, повече от 25 процента, смятат, да нямат деца, което е много повече, отколкото очаквахме. В предишни проучвания тази цифра беше само 2% до 9%.“

[1] Бегини (лат. beguine, beguinae) – религиозно движение, възникнало в средновековна Европа през XII век и достигнало общоевропейски мащаб през XIII век. В наше време са оцелели няколко бегинажа (Амстердам, Брюж, Гент и някои други градове на Холандия и Белгия), но най-известният е в град Брюж (Белгия), но там живеят и други хора. Последната представителка на тази общност е Марсела Патин, починала на 15 април 2013 г. на 92-годишна възраст.