Типични грешки при онлайн контакт с психолог

В съвременния свят има много възможности за получаване на психологическа помощ, при това анонимно. Анонимността в тази дейност се оказва необходимо условие за мнозина. Малко хора искат някой около тях да знае за истинските им проблеми и по-специално за вътрешните им преживявания, да знае тяхното обкръжение и изобщо физически да знае за тях. Но потребността на човек  да сподели, да говори, да разказва за това, което се случва вътре в него е доста висока. В този случай получаването на психологическа помощ чрез интернет, за много хора, които се обръщат към психолог (наричани по-нататък клиенти), се превръща в привлекателна и желана възможност да „премахнат камъка от душата“ и за промяна на живота си към по-добро. На практика обаче, една част от клиентите не стигат до победния край. Защо? Всичко е свързано с установени устойчиви погрешни схващания (заблуди, предразсъдъци), които могат значително да навредят на ефективността от взаимодействието между клиента с психолога. Ето някои типични грешки при контакт с психолога:

Грешка № 1. За да се получи правилния резултат, трябва да се търси съвет от няколко психолози.

Препоръките на различни психолози за решаване на проблема, към които се е обърнал клиентът, може да не съвпадат. Тази ситуация изобщо не означава, че който и да е от тези психолози е лош специалист. Простият факт е, че винаги има няколко начина за решаване на един проблем. Да не говорим, че терапевтичните подходи се основават на различни школи, респ. специалистите използват различен инструментариум.  В случая най-важното е клиентът да избере приемлив и в същото време ефективен път за себе си.

Невъзможно е да се върви едновременно напред, надясно и наляво. И този, който се обръща едновременно към няколко психолози с един и същ проблем, дълго време ще „тъпче на място“, още повече се обърква в съществуващите си проблеми и неизбежно придобие нови. Това се случва, защото решаването на проблем винаги е верига от определени действия и последствия. Смесването на тези вериги води до объркване и става трудно да се разбере какво следва от какво и какви стъпки трябва да бъдат предприети по-нататък. Прилагането на различни препоръки върху себе си, получени от различни психолози, са предназначени за различни подходи и като правило води до още по-лоши последици.

По-добре е клиентът да загуби време в търсене на един психолог, отколкото след това да отделя още повече време за неуспешни опити за общуване с няколко психолози едновременно. Единственият въпрос, който остава, е как да се избере психолог. Тук много важен критерий е собственото впечатление от общуването с психолога. На първо място, по време на встъпителен разговор не трябва да се обръща генерално внимание нито на образованието, нито на опита и титлите, нито на методите, което само по себе си, разбира се, има някакво значение, а на определени лични качества на психолога, които е малко вероятно клиентът да успее да разбере бързо, но може да ги почувства. С други думи,  при първия разговор с психолога, клиентът трябва да се вслуша във вътрешния си глас. Ако е налично преживяване на вътрешен комфорт и спокойствие, доверие, желание да бъде откровен и усещане, че някой ще помогне в случая, тогава най-вероятно това е правилния психолог. Но ако възникне чувство на неразбираемо, блуждаещо безпокойство или дискомфорт, това не е „вашият“ психолог и трябва да се свържете с друг специалист. Тук също е важно да не се бърка чувството на безпокойство и дискомфорт, свързано с необичайната за клиента ситуация на контакт с психолога, с новостите, които бързо преминават, с тревожността и дискомфорта от общуването с психолога, които се увеличават или продължават. Също така е важно клиентът да запомни, че за да разбере дали психологът е „неговият“ или не, са достатъчни няколко минути общуване със специалиста, тъй като тук работи подсъзнанието, което бързо дава отговори. Освен това, клиентът трябва да разберете, че „неговият“ психолог не е непременно психолог за цял живот, той е просто психолог, който ще помогне в определен период по най-добрия възможен начин. По-късно в живота може да се случи така, че клиентът ще израсне духовно и за разрешаване на последващи проблеми ще е необходим психолог от различно ниво.

Грешка № 2. За да се говори с психолог, трябва внимателна подготовка.

Напълно неверен подход.

Първо, прекомерната подготовка създава допълнително вътрешно напрежение, известен стрес за клиента и към момента на консултацията ще се появят умора, тежест и натоварване. В това състояние човек трудно се концентрира по време на самата консултация, което затруднява общуването му с психолога и намалява ефективността на консултацията. С психолога трябва да се общува в отпочинало състояние, без много напрежение. Разговорът трябва да протича естествено, сякаш общуват хора, които са много близки един до друг. Само в този случай клиентът ще възприеме резултатите от консултацията и ще извлече по-голяма полза – в относително спокойно, леко състояние човек по-добре осъзнава случващото се. За да се освободи максимално от стреса, би било добре клиентът да отдели ден-два преди консултацията, които да ги прекара така, както иска: да направи нещо приятно за себе си, да организира или участва празник, да отидете в добро кафене с приятна атмосфера, да опита чаша от любимия си чай или се наслади на околността.

Второ, при внимателна подготовка, например, написване на план за разговор с психолога, клиентът по-късно по време на консултацията ще се опита да се придържа към написаното. Психологът обаче може да отведе разговора в съвсем различна посока, тъй като заявеният проблем може да не съвпада с истинския проблем на клиента, който е причината за актуалното му състояние. В този случай възниква разминаване между реалността и очакванията на клиента, които той е успял да формира при внимателна подготовка за консултацията. Поради разминаването на неговите очаквания с това, което се случва по време на консултацията, у клиентът неминуемо ще се появи чувство на неудовлетвореност, подценяване и усещане, че нещо не е наред. В този случай получения положителният резултат от консултацията ще бъде игнориран.

Трето, с дълго обмисляне и подготовката за консултация, времето за контакт с психолога се забавя и съответно се увеличава броят на неприятните дни, свързани с неразрешаването на проблема.

Четвърто, да, подготовката за консултацията е необходима, но тази подготовка не трябва да е свързана с това, да измислите какво да кажете, а да се настроите да бъдете себе си по време на срещата (кореспонденцията). Важно е да разберете, че по време на консултация можете да се държите както искате. Психологът винаги ще ви помогне да изразите мислите си и да осъзнаете ситуацията. А какви въпроси да се задават е една от задачите на специалиста. Няма от какво да се притеснявате, ако забравите да кажете нещо по време на консултацията. Винаги можете да продължите вече проведена консултация, като пишете на психолога в чат или имейл всичко, което все още помните. Това е едно от предимствата на онлайн консултацията: не е нужно да чакате следващата среща, можете просто да пишете веднага и да чакате отговор. Тази процедура също не натоварва психолога, той определено ще отговори на съобщенията или писмата ви.

Грешка № 3. Психологическата помощ трябва да е безплатна.

Това твърдение е еквивалентно на факта, че храната, облеклото, техниката, храненето в ресторанти, посещения на театри, санаториуми и т.н. трябва да са безплатни. По някаква причина обаче, когато човек отива в магазин или наема учител за детето си, не възниква въпросът: „Трябва ли да се плаща или не?“

Защо тогава психологът предизвиква смут и объркване? Мнозина, отговарящи на този въпрос, казват, че получават т. нар. психологическа помощ от приятели, колеги, роднини и плащането на психолог, особено прилично заплащане, е глупаво. Но въпреки това същите тези хора искат да получат съвет от психолог. Значи не е толкова просто? Значи, за да се разреши проблема, все пак човек иска да се консултирате със специалист,да чуе компетентно мнение, а не просто да проведе разговор с приятел или колега? И ако се приеме разбирането, че психолозите са специалисти, също както зъболекарите, електротехниците, строителите и т.н в своята област, тогава въпросът за заплащането отпада от само себе си.

Има още един момент. Заплащането за консултация е допълнителна мотивация за клиента. Желанието да се харчат пари показва сериозните намерения на клиента да промени ситуацията. Ценност за хората е това, което се постига чрез изразходването на техни ресурси, включително пари. Ето защо, когато човек дава пари, за които е трябвало да работи упорито, за да ги получи, той се опитва честно да следва препоръките на психолога, сериозно да работи върху себе си. В резултат постепенно посоченият проблем се решава, а свързаните с него последици също започват да се преодоляват.

Грешка № 4. Психологът трябва да реши поставения проблем.

Можете да помолите шивач да ушие рокля и тогава няма да се научите да шиете, а ще бъдете постоянно зависими от тези, които знаят как да шият. Можете обаче да научите изкуството на шиене от шивача, което отваря повече възможности. Можете да останете гладни, докато не ви нахранят, или можете да се научите да си набавяте храната сами. Ефективността на контакта с психолог зависи от това, колко готов е клиентът да реши проблемите си, т.е. решимостта да се промени ситуацията трябва да идва от клиента и от никъде другаде. Задачата на психолога е да определи способи, с помощта на които клиентът може да се съсредоточи върху живота си и в бъдеще сам да решава проблемите си. В началото на това пътуване клиентът, подобно на суровите дърва за огрев, се съпротивлява на „огъня“ и не иска да „гори“. Но ако се донесат сухи дърва и се добавят към мокри дърва, последните постепенно ще се изсушат и запалят. Психологът, така да се каже, хвърля сухи дърва за запалване на клиента и той с течение на времето става способен сам да решава проблемите си, да променя живота си към по-добро, като същевременно получава бързи резултати с минимални усилия.

Грешка № 5. Ако човек търси помощ от психолог, това означава, че действително иска да му се помогне.

Ефективността на консултацията до голяма степен зависи от клиента, от това колко е склонен да проведе искрен и честен разговор и колко е готов да бъде честен със себе си. Помощта на психолога е толкова ефективна, колкото клиентът желае и е готов да я приеме. Ако клиентът се окаже само  „оплакващ се“ и „хленчещ“, който следва само собствената си линия, не иска да чуе или види нищо освен своите оплаквания и възмущения, тогава е невъзможно да му се помогне с психологически консултации. Такъв клиент, въпреки че се обръща за помощ към психолог, всъщност изобщо няма да промени нищо в себе си; той или ще се наслаждава на негативизма си, или уж ще иска да промени нещо в живота си, оставяйки обаче всичко както е. Поради това обстоятелство клиентът може да остане с впечатлението, че психологът е некомпетентен и неучтив, че нищо не се случва по време на консултацията, че всичко в живота е лошо, както е предполагал.

Грешка № 6. Психологът трябва да приеме веднага (пише веднага) клента.

Много хора смятат, че ако един психолог работи онлайн, той е винаги на разположение. Това е отчасти вярно и не е вярно. Клиентът наистина, по всяко време, дори и през нощта, може да пише на психолога каквото иска, да пише и изпраща съобщения или писма. Това обаче не означава, че психологът трябва да отговори незабавно. Психологът определено ще отговори, но може би малко по-късно, отколкото клиентът очаква. Просто трябва да се отчита, че психологът има други клиенти, с които може да разговаря в момента, а също така има и други неща, които да върши, различни от психологическото консултиране. Освен това, дори ако психологът е свободен в даден момент, той може да не е на работното си място и просто му трябва малко време, за да стигне до там за да се свърже с клиента.

И още една забележка, за да може психологът да се свърже с клиента във всеки случай (например, ако клиентът няма търпение да изчака психолога в чата или връзката е прекъсната по технически причини), клиентът трябва да посочи своето име и имейл още в началото на съобщението си до психолога.

Ако бъде получен отговор веднага, по всяко време, тогава внимавайте. Ако това не е същият психолог, тогава най-вероятно контактът е с някаква организация (център), където има много психолози и един от наличните отговаря в момента. Ще спечелите в бързината, но не очаквайте, че историята ви ще бъде запомнена и проблемът ви ще бъде разбран достатъчно дълбоко, тъй като ще преминавате „от ръка на ръка“.

Грешка № 7. Ако човек почувства облекчение преди среща с психолог, значи проблемът е решен и вече не е необходима психологическа помощ.

Често се случва болезнените усещания да изчезнат рязко преди пристигането на лекаря. Ако пациентът отмени повикването на лекар, болката скоро се завърне и то с още по-голяма сила. Всичко опира до страховете. Тревожността нараства до такава степен, че вкарва тялото в състояние на шок – болка има, но не се усеща. Това често се случва с клиентите на психолози. Изведнъж, преди консултацията, клиентът се чувства облекчен и решава, че вече няма причина за среща със специалиста. Клиентът може също внезапно да има спешна работа или може напълно да забрави за насрочената консултация. Всъщност това е просто страхът от неизвестното: Какво ще се случи на консултацията? Какво мога да кажа? Ами ако психологът не ме хареса? Ами ако психологът ми се изсмее? Ами ако някой разбере за неприятните ми тайни? Ами ако бъда измамен? Може би психологът изобщо не е психолог? Този вид съмнения водят до факта, че човек не смее да се обърне към психолога, но и проблемът му не изчезва. Нужно е просто да се направи първата стъпка и тогава всичко ще мине от само себе си.

Грешка № 8. Психологът не помага, правя всичко сам (сама).

Понякога изглежда, че нищо не се случва по време на консултация. Клиентът говори за живота си, след което по някаква причина се чувства по-добре, започва да разбира нещо за себе си и вярва, че психологът няма нищо общо с това. Клиентът смята, че може да се справи сам и общуването с психолога е безполезно упражнение, също толкова лесно може да говори с приятел.

Работата на психолога може да не бъде осъзната веднага от клиента. И това е нормално. Това е така, тъй като психологът създава специална атмосфера, провежда разговора по специален начин и всичко това не е във фокуса на вниманието, а резултатите от общуването стават ясни едва по-късно, когато всичко вече е приключило, всичко вече е минало, всичко вече е преживяно.

Грешка № 9. Колкото по-малко питам психолога, толкова по-добре.

Това разсъждение отново е свързано със страхът на клиента да не изглежда смешен. Ами ако напиша нещо грешно? Ами ако говоря глупости? Или може би пиша твърде много, което е напълно извън темата?

Работата е там, че колкото повече информация получава психологът от клиента, толкова по-бързо ще може да разбере какъв точно е проблемът на клиента и как трябва да бъде решен. Тъй като няма общи рецепти и всичко е много индивидуално, всяка информация за клиента е важна. Започва се с името, възрастта, населеното място, семейното положение и събитията от живота.  Колкото повече клиентът разказва за себе си на първата среща (в първото съобщение), толкова по-малко уточняващи въпроси ще са необходими на психолога и толкова по-малко време ще отнеме консултацията, което означава, че клиентът ще понесе по-малко финансови разходи.

Заключение

Направете си изводи от всичко по-горе. Нека вашето подсъзнание само да предложи отговорите. Ако, след като сте ги получили, сега се обърнете към психолог, тогава най-вероятно ще стигнете до победния край и ще подобрите живота си.