„Брак по сметка“ – истината за отношенията без чувства

В психологията има интересен феномен – човешките стереотипи са толкова устойчиви и непоклатими, че понякога надживяват епохите, в които са възникнали и за които са били релевантни с цели векове. Типичен пример за такъв жизнеустойчив стереотип е широко разпространеният мит, че браковете по сметка са по-силни и хората в тях са по-щастливи от тези с бракове по любов.

В историята на човечеството, включително и на нашата страна, действително е имало доста дълги периоди, когато продажбата на себе си в брачно робство е била единственият достъпен социален лифт за младите хора и техните семейства, а за други е била просто принудителен начин за оцеляване. В подобна социална ситуация, размяната на гладно нещастие срещу нещастието да бъдеш добре нахранен, на топло и дори подсилен от религиозно-патриархална култура, е изглеждало на мнозина най-добрият и адекватен избор, който би предпазил всеки от самосъжаление в годините на старостта. Днес, когато хората игнорират съвременния контекст и се опитват да действат според средновековните правила, се разиграват истински жизнени драми.

Живеещите в повече или по-малко цивилизованите светски страни по същество нямат никакви разумни причини сериозно да обмислят бракове по сметка (уникалните лични обстоятелства не се броят – те не са от значение за цялостната картина).

Първо, икономическата ситуация отдавна не е принуждавала никого да предприема такива напълно отчаяни стъпки: почти всеки трудоспособен човек може да си осигури някакъв покрив над главата и минимален доход.

Второ, с изключение на най-редките случаи, такъв брак не предоставя никакви социални гаранции, заради които би си струвало да се търпи необичан човек с години: разводът е доста лесен, но малцина успяват да получат такова финансово обезщетение, което би оправдало преживяното предателство.

Трето, в ерата на победоносния феминизъм и горе-долу равните възможности, за хората е доста лесно да си намерят партньор от своя кръг и социален статус. Очевидно асиметричните отношения, в които единият от партньорите, в случай на раздяла, автоматично ще бъде принуден да падне няколко етажа по социалната стълбица, все по-често се превръщат в участ на инфантилни или дори психологически нездрави личности и от двете страни. В психологията такъв модел на отношения на човек с човек, изграден върху използването, например в качеството на сексуален обект или източник на обогатяване, се нарича модел „Аз-то“, което само по себе си говори много.

При такова повече или по-малко внимателно разглеждане на въпроса става ясно, че така нареченият „брак по сметка“ отдавна е престанал да бъде стратегически доказан начин за масово решаване на житейските проблеми, а е изключително съмнителен експеримент върху себе си с лошо предвидим край – например, нещо като да отвориш сергия пред царския дворец, с надеждата в крайна сметка да станеш цар.

Но, честно казано, „пресметливият“ подход към брака има едно неоспоримо предимство. Често това „претегляне“ и „двоумене“ спасява хората от прибързано сключване на брак и от това да се поддадат на интензивни невротични влюбвания и емоционални зависимости, които хората често бъркат с любов. Ако човек успешно е преминал „опасните“ етапи, без да попада в множество типични капани, има голяма вероятност той да встъпи в брак, вече способен както за спокойна зряла любов, така и за реалистично планиране на живота си. И вече на това ниво на развитие, когато младежките хормони не играят в кръвта, а главата не е изпълнена с наивни фантазии за евтин живот, разликата между брак „по любов“ и брак „по сметка“ постепенно изчезва и на тяхно място се появява точно един реалистичен вариант – брак по недвусмислен и неустоим зов на душата. Ето, това може би може да се нарече щастлив брак.