Когато родителския стил на възпитание води до десоциализация на детето

 

1.Социално-значими фактори за въздействие

-формиране системите от ценностни ориентации;

-възприемане и прилагане на социални норми на поведение;

-изграждане на такива социални взаимоотношения,  които се оказват решаващи за приобщаването на правонарушителите към общата схема на социални отношения.

2.Значими социални институции за въздействие на подрастващите.

-семейството с типологията на взаимоотношенията между членовете  му;

-училището с  моделирането на социалните образци  на  поведение;

-приятелската среда (референтната група), която е мястото, в което моделите и системите от социални възприятия се прилагат.

3.Семейството – най-значимата среда за развитието на социалните нагласи и социално-структурните отношения на младия човек.

-семейно благополучие;

-семейно неблагополучие.

В съдържателната си страна те се основават на:

-емоционалните оценки, които младите хора дават за това, как се чувстват в семейната общност и кои са доминиращите чувства спрямо нейните членове;

-характеристики на взаимоотношенията в семейството, в което те са израснали.

В семейства с отклонение във взаимоотношенията се наблюдава:

-ограничена емоционална близост между членовете; 

-атмосфера на неразбиране, стремеж за доминиране и безпомощност от страна на родителите;

-наличие на постоянни конфликти;

-наличие на насилие върху някои от членовете на семейството, употреба на спиртни напитки или други психоактивни вещества.

-отношенията са оценени като хладни, а отчуждението и самотата са средства, чрез които младите хора преориентират потребностите от близост към друга социална общност;

-психическото и физическото здраве са застрашени и отклоняващите се форми на поведение, които са средство, чрез което детето се противопоставя на разсъжденията, оценката и стереотипното поведение на своите родители и търси емоционална подкрепа сред връстници или приятели, които също оценяват неблагополучието в семейството;

По този начин постепенно се формира малка социална общност от неудовлетворени от семейството порастващи, които в основата на своето поведение поставят т.н. антиценности, които са противоположни на системите от социални ценности.

Проведени изследвания през последните години дават информация за по-конкретните фактори, влияещи върху социалния риск и оказващи отрицателно въздействие върху репродуктивните функции на семейството. Към тези фактори се отнасят:

-социално-икономическите условия, включващи нисък материално-финансов стандарт на живот на семейството и лоши жилищни условия;

-медико-санитарни  условия – неблагоприятни  условия  на  живот;  хронични  заболявания  на родителите, генетична обремененост; неправилно репродуктивно поведение;

-социално-демографски    фактори – многодетни    семейства    със    силно    развити    родови взаимоотношения, повторни бракове, доведени деца;

-социално-психологически фактори – семейства с деструктивни емоционални конфликтни отношения между съпрузите; семейства, в които родителите са с нисък образователен ценз и социална изолация; семейства, в които ценностните ориентации имат архаичен характер;

-криминални фактори – употреба на алкохол от родител; прояви на насилие и садизъм; подсъдими членове в семейството или родители, които са в затвора; членове на семейството, свързани с престъпна субкултура.

4.Функционалната несъстоятелност и десоциализиращото влияние на родителският модел – типология

Семейните отношения, породени от гореспоменатите фактори, носят в себе си голяма доза риск от възникване на социални отклонения, както в поведението на родителите, така и на техните деца.

Стойността на социалния риск се изразява в това, доколко тези отношения влияят върху цялостното поведение на детето и доколко това влияние има временен или постоянен характер.

а) Семействата с пряко десоциализиращо влияние (особености):

-демонстрират асоциално поведение и антиобществени ориентации;

-открито изказват негативно мнение за хората, за обществените институции;

-негативно оценяват социалните си роли и функции, които изпълняват, и държавата като цяло;

-за тях моралът има стойността на ограничителна мярка и противообществените нагласи са ориентирани към точно определени хора или институции;

-криминалната субкултура е тази, която ги противопоставя на реалните социални отношения;

-те често откриват враг в лицето на всеки, който е по-различен от тях;

-демонстрират оценяването си на жертва от несъвършените структури на социални отношения.

б) Семействата с косвено десоциализиращо влияние (особености):

-затруднения в системите от съпружески и родителски взаимоотношения;

-насилие на деца или безотговорно отношение към техните потребности;

-в децата възникват затруднения  при формиране поведенчески  модели, които са противоположни на тези на родителите;

-животът на децата в такива семейства също е подложен на риск и ако дезадаптацията не е социално ориентирана, тя има себезащитен характер;

-децата са чести свидетели на сексуалната разпуснатост на своите родители; липсва ангажираност от тяхна страна относно подсигуряването на храна и облекло;

-тези родителски модели на поведение се оценяват негативно от децата, но в невъзможността си да ги променят, те постепенно привикват към тях и ги възприемат като даденост;

-децата се чувстват недооценени и излишни в семействата си и поддават на криминализиращото въздействие от страна на чужди за семейството фактори.

в) Асоциално-аморални семейства.

-в такива семейства липсват регламентирани, социално приети форми на поведение, които да моделират стереотипния образ на жената или мъжа, а оттам на социалната значимост на отделния човек в цялостната система на социални взаимоотношения;

-към тях се отнасят и свръхпротективни семейства, при които придобиването на материалното в живот е основен принцип на поведение;

-за тях целта оправдава средствата и ако моралните норми не отсъстват, то те се предлагат на децата в неприемлив за общността вид;

-в подобни семейства постигането на материална задоволеност стои над системите от духовни ценности, завишеното потребителско (консуматорско) отношение поражда силен стремеж за надмощие, за доминиране и демонстриране на принадлежащото;

-в подобни семейства липсва наситен позитивен емоционален живот;

-в подобни семейства успехът се превръща в самоцел единствено и само за облагодетелстване;

-децата от подобни семейства рядко проявяват противообществени прояви, но техните антиценностни ориентации ги правят лесно податливи на въздействието на алкохола и наркотичните вещества.

г) Криминално-аномални семейства.

-подобни семейства имат затворен характер – контактите са засилени единствено с родовата общност, но са ограничени в своя социален диапазон;

-животът на децата е изпълнен с жестоки обръщения на родителите към тях;

-налице са прояви на агресия и насилие, сексуална разпуснатост на родителите;

-децата, освен че моделират антисоциални форми на поведение, стават жертви на неконтролируемото поведение на своите родители;

-липсата на емоционален комфорт ги подтиква към търсене на варианти за собствено благополучие, тъй като липсва семейно такова.

д) Класификация на семействата при които конфликтите съпътстват ежедневието

-Шумни:

-скандали и разправии с деструктивен характер; 

-емоционални изблици и раздразнителност;

-вербалната агресия често преминават в телесна.

-Тихи:

-взаимоотношения, основаващи се на отчуждение и стремеж за избягване на всякакво взаимодействие;

-емоционалната глухота и липсата на емпатийност резултират върху детската психика и моделират това, че детето се затваря в себе си;

-при подобни семейства установяването на емоционален контакт между родителите е затруднено и срещата на психолога с тях първоначално се установява много трудно, тъй като липсват самообвинения, а се търси негативното  в  отношението и поведението на другата  страна.  

-много  често  такива взаимоотношения се определят като несъвместими и с течение на времето приключват с разтрогване на брака.

5. Основни стилове на родителски отношения, реализирани спрямо децата:

1.Пропускливо-снизходителен стил:

Родители:

-не придават значение на проявите на асоциално поведение на своите деца;

-считат, че децата им задължително приемат поведението от детството им;

-приемат, че детето винаги има право, то е такова, каквото е;

-проявяват агресивност и негативизъм към всяка оценка за детето им, различна от тяхната;

-отхвърлят всяка вероятност за вина на детето си.

Деца:

-страдат от тежки дефекти на моралното съзнание;

-служат си лесно с лъжа;

-проявяват жестокост спрямо животни или хора.

Превантивна дейност

Силно затруднена от факта, че родителите трудно приемат дезадаптивното поведение на своето дете и го оценяват като необходимо за момента.

2.Демонстративен стил: 

Родители:       

-проявява се, когато един от родителите, най-често майката, без да се стеснява, се жалва и оплаква на всеки от своето дете;

-майката разказва за неговите постъпки с неохота и преувеличава тяхната опасност;

-оценяват своето дете като „пройдоха“, „бандит“ и постоянно го клишират с обидни епитети.

Деца:    

-капсулиране и тъй като то е нарочено като лошо дете, трудно преживява срама;

-занижава самоконтрола си в резултат на чувството на разкаяние за собствените постъпки,

-озлобява се към своите родители и възрастните хора, които определя като „тъпи и ограничени“.

3.Педантично-подозрителен стил:

Родители:       

-родителите не се доверяват на своите деца.

-опитват се да ги изолират от връстниците им, подлагат ги на оскърбителен контрол;

-определят приятелите им като недостойни или неподходящи за тях;

-контролират свободното им време, както и кръгът на техните интереси и занимания;

-всеки външен човек, когото те не одобряват, е заплаха за тяхното дете.

Превантивна дейност

Превантивната работа с подобен тип родители изисква промяна на техните нагласи спрямо детето им, оценяване и възприемане на неговите потребности и интереси.

4.Твърд авторитарен стил:

Родители:

-прилагат физически наказания спрямо своите деца;

-според тях физическата разправа и телесното наказание са част от формите на възприемане на мъжко поведение;

-приемат, че момчетата трябва да са устойчиви, както физически, така и психически и тъй като животът е борба, те трябва да имат умение да оцелеят в него.

Деца:    

-агресивни, проявяват жестокост и се стремят да се наложат над по-слабите, по-малките и по-беззащитните;

-жестокото отношение на бащата провокира негативно отношение към мъжа и стремеж да се моделира друг тип поведение, което да бъде печелившо, но в което егоистичните черти за самосъхранение са доминиращи.

Превантивна дейност :

Работата с тези родители се съгласува с ОЗД, както и с РПУ-МВР. Осъзнаването на правовата норма е фактор за промяна на личностното отношение.

5.Уговарящ стил:

Родители:       

-противоположен на твърдо авторитарния стил и се свързва с пълна безпомощност от страна на родителите.

Деца:

-установените от тях негативни прояви в поведението водят до използването на уговорки, безкрайни обяснения, получаване на уверения от страна на децата за неповторяемост на постъпките, и което е много характерно – пасивност по отношение на промени в поведението;

-децата в такива семейства не се страхуват от нищо от гледна точка на родителския контрол, не обмислят последиците от своето поведение, живеят за мига и знаят, че винаги могат да обещаят нещо, без да го изпълнят;

-такива деца варират и много често лъжат.

Превантивна дейност

Превантивната работа е ориентирана към актуализиране на родителските роли, както и семейно-статусните позиции. Тъй като прошката е често срещано  явление в родителските отношения спрямо детето, се работи и с морално-ценностните  характеристики на взаимодействието между хора от различни поколения.

6.Отстранено-равнодушен стил:

Родители:       

-родителите са изцяло погълнати от проблемите на своя личен живот;

-не са в състояние да осъществят емоционален контакт със своето дете, тъй като личните им проблеми са доминиращи;

-проявяват равнодушие към поведението на децата.

Деца:    

-децата от подобни семейства се чувстват излишни, ненужни, с болка възприемат незаинтересоваността на своите родители и много лесно се насочват към улицата;

-те много бързо се привързват към общност, в която има динамика на отношенията или динамичност в действията.

Превантивна дейност

Насочена  е към  актуализиране  на родителските роли и тяхната съдържателна страна. Провокира се отговорност спрямо детето чрез заинтересованост и контрол от други институции.

7.Възпитание от типа „кумир в семейството“:

Родители:

-най-често се проявява при деца, които се раждат в по-късни години от брака;

-за тях то е детето чудо, което се е появило на бял свят, поради което е обградено с много внимание, безрезервна любов и възприемане и положително оценяване на всяко негово действие;

-родителите търпят лишения, за да може тяхното дете да се чувства добре;

-подобна ситуация може да се среща и при разделени родители, при които детето от ранна възраст е присъдено на майката;

-постоянно се проявява снизхождение към детето;

-среща се при родители с много високо ниво на претенции;

-детето е  „гений“ в семейството, на когото всичко му се прощава и чието поведение постоянно се стимулира;

-трудно приемат асоциалното поведение на детето си.

Деца:    

-егоисти, със силно изразен егоцентризъм, високо ниво на самоуважение и самооценка;

-постепенно детето само разбира, че определената му гениалност е  нереалистична; този разрив дълбоко се преживява от него – то се затваря в себе си и търси допълнителни стимули за преживяване на комфорт.

Превантивна дейност :

Превантивната работа с родители с подобно отношение е ориентирана към психокорекция на личностните и социалните нагласи спрямо детето. Работи се с елемента на самоуважение на родителите, както и актуализиране на социално-статусната роля в семейството.

8.Непоследователен стил:

Родители:

-среща се при родители, които са ориентирани към бърза промяна на ситуативното поведение;

-много често изпадат в афективни състояния, след което започват да изпитват силно чувство за вина;

-от сълзите и ругатните те лесно преминават към умилено ласкаво поведение и започват да се извиняват на своето дете;

-при установяване на асоциални негови прояви родителите реагират буйно, с налагане на ограничения и наказания, за които обаче бързо забравят;

-за тях детето е почти виновно и почти невинно.

Деца:

-непредсказуемост на поведението, което е следствие от липсата на устойчивост в поведението на родителите;

-подобен стил на поведение затруднява тъй важния за периода на пубертета стадий на изграждане на полово-стереотипно поведение и детето възприема единствено възможността за оценяване и преживяване на ситуацията;

-формира непреодолим стремеж всяка ситуация, в която попадне, да се окаже печеливша за него;

-подобни егоистични нагласи формират антисоциално отношение към хора или институции, които изискват строго спазване на правила на поведение.        

Превантивна дейност :

Превантивната работа трябва да бъда насочена към ориентиране, към моделиране на  положително отношение към социално-ценностните норми на поведение от гледна  точка на тяхната приложимост в междуличностните отношения. Психологът последователно и целенасочено коригира неустойчивостта на поведенческите отношения.