Ролята на бабата и дядото в разширеното семейство

С раждането на първото внуче родителите на младото семейство получават роли на „баба” и „дядо”. Новият им статус автоматично отключва процес по създаване на нови отношения и преустройство на семейните граници. По пътя на това преустройство се срещат редица капани. Например, млада жена, която наскоро е родила (детето е на 1,5-2 години) и оставя детето си на бавачка за да се върне на работа, е оценена от свекърва й като „лоша майка”.

Когато става дума за компонента „граници“ в семейната система, трябва да се отбележи, че обикновено се срещат два основни типа оплаквания – баби, които твърде много се намесват по въпросите на отглеждането и възпитанието на детето или обратно – пасивни баби (недостатъчно помагащи или помагащи не както трябва).  Има разбира се и комбинации от варианти: „Не иска да помага, а когато всички решат да помагат, тя прави това, което не е нужно” или „Твърде много се намесва и контролира, а когато и кажа за това, тя се обижда и отказва помощ”.

Младите родители следва да разбират, че любовта на старото поколение към внуците е сродна на родителските им чувства, но това е една друга любов – свободна от тежестта на родителската отговорност, много по-приемаща любовта на внучето.

Добрите баби са тези, които мислят: „О, тя (майката) не прави това което трябва!”, но намират сили в себе си да замълчат, да не критикуват, да не съветват, а да са готови да поддържат и да стимулират младите родители (те наистина се нуждаят от поддръжка!)

Много представители на старото поколение признават, че с появата на внучето за тях започва съвсем нов живот. Получават възможност да развият отношенията си и да се сближат със своите вече пораснали дъщери и синове. Сега те получават възможност с пълна сила да реализират своя житейски опит, своя родителски потенциал.

Обикновено родителите (особено родителите на съпруга) по-рядко сами предлагат своята помощ, а младата майка се затруднява да моли за помощ – „Не искам да съм им длъжна”. Това отношение свидетелства, че майката е успяла да постигне успех при отделянето си от родителското семейство, когато по-старото поколение не се намесва без позволение в живота на младото семейство.  Тогава една молба към бабата да погледа или поразходи детето всъщност се явява едно вежливо изразяване на разрешение спрямо бабата, да се включи с помощта си за семейството по определено време и определена роля – нищо повече.

Раждането на бебето може да се яви пусков механизъм на съперничество между двете прародителски семейства за това, чий опит е по-добър.  Главният възпитател на бебето в повечето случаи е майката и тя тази, която предава на детето това, която е научила в родителското си семейство. Освен това, майката е ориентирана по разбираеми причини по-скоро към собствената си майка, отколкото към свекървата (Множество наблюдения показват, че благодарение на майката, внуците изграждат много по-устойчива емоционална връзка с родителите на майката, отколкото с тези на бащата).  Поради това ситуацията на съперничество обикновено се представя като спор между младата майка и свекървата, като последната често е много активна в ухажването на бебето и последващото му възпитание.

Подобен спор трудно може да бъде разрешен с убедителни аргументи. Работата е там, че в много случай партньорите, създали семейство, практически съвсем наскоро са се отделили от родителите си (някои дори все още са психологически споени), признати са за възрастни и самостоятелни личности, които могат да взимат свои решения, да правят своите грешки и да извличат своите поуки от тях.

Често може да се види една особена ситуация на съперничество – това е играта на чувства, в която всеки се интересува към кого детето е най-привързано.  Най-често това е онзи, който повече му позволява, държейки се по начин, отговарящ на потребностите на детето. Майката често може да каже: „Ревнувам собственото си дете от майка ми! Тя не го дисциплинира, позволява му всичко и то я боготвори!”

Ако основното ви оплакване от бабата и дядото е: „Те неоснователно глезят детето ми!” –  добре е да успокоите. Всяко поколение има своята роля във възпитанието и общуването с децата – заема своето място в техния живот. Когато бабите и дядовците купуват повече играчки, когато разрешават на децата повече да полудуват – това не е най-ужасното.

Детето попада в различни житейски ситуации, взаимодейства с различни хора.  Нужно ли е всички, които общуват с вашето дете, да имат едно и също поведение, да се превърнат в една единствена възпитателна фигура? И още, нужно ли е още в най-ранна детска възраст да претоварвате крехкия ви наследник с цялата тежест на собствения ви житейски опит, превръщайки го във възрастен, отнемайки му детството? Отговорите на тези въпроси естествено са отрицателни.

По-добре е да се опитате да превърнете ситуацията на съперничество във взаимодопълваща се. Има общи правила, но има и ситуативни.  Съвършено естествено, когато сте на ваша територия да следвате вашите правила и в същото време е нормално при бабите и дядовците тези правила да са по-различни.  Именно тези различия се свързват с чувството за отговорност – вие стриктно следвате и налагате правилата, постъпвате практично и рационално, забранявате, лишавате, санкционирате, предпазвате и пр.; бабите и дядовците не са натоварени с тежестта на родителската отговорност и те могат да си позволят да общуват с внуците си предимно емоционално, несанкциониращо и по-свободно. От възрастните детето взима това, което вие сте пропуснали да дадете. Известно е, че свободата и приемането помагат на детето да расте уверено в себе си

Ето един примерен списък с приоритети:

-Бабите и дядовците имат правото да общуват със своите внуци, те също са близки родственици на детето.

-Вашите родители не са задължени да ви помагат във възпитанието/отглеждането на детето и затова всяка помощ е добре дошла.

-Старите поколения участват във възпитанието на внуците си в рамките на своите сили,  компетентност, възможности и готовност, а родителите на детето са тези, които регулират обема на тази помощ и определят правилата.

-Колкото повече възрастни хора обичат и ценят вашето дете и са привързани към него, толкова по-добре за него.