Албум „Действия с величини“

 

Забележка: За деца, изпитващи трудности при усвояване на математиката.

ДЕЙСТВИЯ С ВЕЛИЧИНИ

            Задача N 1

Изрази в указаните мерни единици:

А)

1 дм = ... см                            13 cм = ... дм... см

1 м = ... см                              1 дм 7 cм = ... см

10 cм = ... дм                          1 дм 10 cм = ... см

20 cм = ... дм                          10 м 3 cм = ... см

 

Б)

1 дм 7 cm = ... см                   2 дм = ... см

2 м 80 cm = ... см                   10 мм = ... см

56 мм = ... см... мм                84 мм = ... см... мм

Задача N 4

Изчисли:

А) 3

0 см + 5 мм =                                     8 м + 7 м =

25 см – 5 мм =                                    65 см + 27 см =

5 дм + 4 см =                                      15 м – 7 м =

5 м + 75 см =                                      92 см – 27 см =

 

Б)

8 см + 2 см = ... см = ... дм

1 дм – 3 см = ... см

9 дм + 0 см = ... см = ... дм

 

Задача N 5

Постави правилните знаци за сравнение:

18 дм ... 1 м 8 дм

7 дм 2 см ... 2 м 7 дм

3 м 5 дм ... 53 дм

Задача N 7

Размени монетите на по-малки:

2 евро = ...                  10 евро = ...                5 цента = ...

5 евро = ...                  1 евро = ...                  10 цента = ...

 

Задача N 8

Изпълни следните действия:

а) Пълнителят за химикалка струва 10 цента. Какви монети ще вземеш, за да го купиш?

б) Как можеш да обмениш монета от 5 цента, използвайки монети от 2 цента и 1 цент? Колко цента трябва да платиш за две монети от 2 цента? Колко цента трябва да платиш за монетите от 5 цента и 2 цента заедно?

в) Покупката струва 20 цента. Колко монети от 5 цента и 10 цента може да ти трябват?

г) Покупката струва 14 евро и 50 цента. Колко ресто можеш да получиш, ако си дал 16 евро?

 

Задача N 9

Можеш да носиш 20 кг товар в самолет. Единият куфар на пътник тежи 14 кг. Какво може да бъде максималното тегло на втория куфар?

 

г) Кое е по-тежко - килограм памук или килограм мед?

 

Задача N 11

Кажи:

– Кой век е сега?

– Кой век е приключил?

– Кой век ще бъде следващият?

– Коя година е сега?

– Кой сезон е сега?

– Кой сезон идва след лятото? Кой е преди пролетта, след есента, преди зимата?

– Кой месец е сега?

– Колко дни са минали от началото на текущия месец?

– Кой месец е преди януари? След юли? Кой преди март?

– Кажи днешната дата, намерете я в календара и ми кажете колко дни остават до края на месеца?

– Колко дни има през септември?

– Кой ден от седмицата е днес? Кой ден беше вчера? Кой ден ще бъде утре?

– Кой пореден ден от седмицата е събота?

– Колко четвъртъка има в две седмици?

– Назови деня, месеца и годината на следните дати:

01.01.17.                     28.02.07.                     28.04.15.                     08.03.09.

Кои дати вече са минали и кои тепърва предстоят?

– Напиши както в предишната задача следните дати:

1 май 2006 г.;                         15 юни 2012 г.;                      12 ноември 2018 г.

Задача N 16

Вземи макет на часовник и премести часовата стрелка на числото 8, а минутната стрелка на числото 4. Колко време ще покаже часовникът?

Премести минутната стрелка от числото 3 на числото 9. С колко минути се е преместила стрелката?

Премести минутната стрелка от числото 10 на числото 5. С колко минути се е преместила стрелката?

 

Задача N 17

Изчисли:

3 часа + 5 часа =                                3 часа + 17 минути =

8 месеца + 3 месеца =                       3 часа 17 минути – 17 мин. =

23 часа – 11 часа =                            3 часа 17 минути – 3 часа =

28 мин. – 19 мин. =                           8 часа + 2 часа 2 минути =

 

 Албум „Сравняване на числа и числови изрази“

 

Забележка: За деца, изпитващи трудности при усвояване на математиката.

Задача N 5

а) С колко 4 е по-голямо от 2? 6 по-малко ли е от 9? 10 по-голямо ли е от 5? 12 по-малко ли е от 18? 9 по-малко ли е от 15? 18 по-голямо ли е от 11?

б) Кое число е по-голямо: 5 + 4 или 6 + 2; 8 – 3 или 12 – 1.

Кое число е по-малко от 9 – 3 или 8 – 3; 15 + 2 или 12 + 3.

 

Задача N 6

            а) Сравни числовите изрази и използвайте знака ">", " ...                           3 = ...

5 > ...                           12 < ...                         19 < ...

10 < ...                         1 = ...                           12 > ...

 

Задача N 8

Постави едно число така, че неравенствата да са верни:

а) 2 < ...                       1 > ...                           4 = ...

1 > ...                           4 < ...                           8 < ...

2 > ...                           6 > ...                           9 > ...

б) 3 + 2 > 1 + ?

9 – 6 < 7 – ?

 

Задача N 9

Намери грешките и ги поправи:

а)

9 < 6                            14 > 12                        10 < 9

1 = 11                          20 < 15                        7 > 1

 

б)

11 – 2 > 8                                13 + 2 > 7

9 + 7 = 16 – 4                          17 – 4 = 11 + 3

15 + 5 = 15 – 5                        7 + 8 < 8 – 7

 

 Албум за първокласници „Номерация“

 

Забележка: За деца, изпитващи трудности при усвояване на математиката.

Задача N 7

Кажи числата, които стоят между 2 и 4, 5 и 7, 16 и 18.

Задача N 10

Стълбище има 9 стъпала. Момче стои в средата на стълбището.

На кое стъпало стои то?

Назовете съседните стъпала (отгоре надолу).

 

Задача N 11

Кажи числото, което е преди числото: 4, 8, 10, 13.

 

Задача N 12

Кое число е с 1 по-голямо от числото: 8, 10, 12, 15, 18.

Кое число е с 1 по-малко от числото: 7, 9, 13, 16, 19.

 

Задача N 13

Кажи числото, което е след числото: 3, 6, 9, 15, 18.

Кажи числото, което е между: 1 и 3, 8 и 10, 11 и 13, 15 и 17.

 

Задача N 14

Кое число е с 2 по-малко от числото: 3, 5, 8, 12, 19.

Подредете числата в низходящ ред: 18, 14, 16, 11, 17, 13.

Задача N 17

Огради числото, което е с 1 по-голямо от 7:

а) 6, 3, 8

б) 2, 8, 6

Огради числото, което е с 1 по-малко от 3:

а) 7, 2, 4

б) 1, 2, 4

 

Задача N 18

Кажи числата, които са с 5 по-малки от: 8; 9; 5; 10; 7; 6?

Кажи числата, които са с 6 по-големи от: 2; 3; 4; 1?

Кажи число, по-малко от 7, но по-голямо от 5.

 

Задача N 19

а) Номерирай пирамидите, като започнеш с най-високата.

Задача N 27

а) Брой по две до 10 и обратно.

б) Брой по три до 15 и обратно.

в) Кажи само четните числа до 20.

Кажи само нечетните числа в обратен ред.

Задача N 29

Момче стои на нечетната страна на улицата близо до къща номер 7.

Трябва му къща номер 19.

Назови номерата на къщите, покрай които трябва да мине.

 Албум „Състав и действия с числа“

 

Забележка: За деца, изпитващи трудности при усвояване на математиката.

СЪСТАВ НА ЧИСЛАТА

Задача N 1

От какви числа могат да се съставят следните числа:

13, 19, 11, 20, 5

Назови всички възможни варианти.

 

Задача N 2

Колко единици и десетици има в числата:

8, 7, 15, 19, 11, 16, 3, 20, 18

 

Задача N 3

Напишете число, което се състои от:

една десетица и пет единици =

три единици =

две десетици =

1 десетица и 2 единици =

5 единици =

2 десетици 0 единици =

1 десетица 8 единици =

7 единици =

 

Задача N 4

Кажи липсващото число отдясно, така че да получиш числото, показано в кръга.

ДЕЙСТВИЯ С ЧИСЛА 

Задача N 2

Състави и реши следните задачи:

/


/


/

 Албум „Сравняване на предмети и групи предмети по големина,

разположение и количествени отношения“

 

            Забележка: Материалите са предназначени за ученици от първи клас. Първата учебна година е най-важната в целия бъдещ училищен живот на детето. Успешното и гладко начало на училище зависи от адаптацията на детето към новия му социален статус, поддържането на невропсихологичното и физическото му здраве и успеха на последващото му образование.

Тъй като много деца изпитват трудности при усвояването на образователния материал по различни причини (биологични, социални, психологически и педагогически), те се нуждаят от целенасочена, систематична подкрепа още от първите дни. Тази подкрепа е най-ефективна, ако учителите в първи клас имат ясна представа за психофизическите възможности на детето и неговата готовност за училище.

Предложените задачи са насочени не само към подобряване на качеството на усвояване на обема знания, умения и способности, предвидени в учебната програма, но имат и коригиращ и развиващ характер, тъй като допринасят за развитието на психичните процеси (мислене, реч, памет, въображение, възприятие и други).

























































/




/
/

 Детски игри за развитие на вниманието на деца от 3 до 5 години

 

Вниманието е едно от най-важните умения, благодарение на които можем да научаваме всичко ново и непознато. Добре развитото внимание на детето е залог към успешно обучение в училище!

Когато играе игри за развитие на вниманието с деца, възрастният трябва да прилага принципа „от просто към сложно“. Уверете се, че задачите не са твърде трудни за детето, за да може то да се справи с тях и да запази вяра в своите сили. Ако детето е уморено или загуби интерес към играта, не го насилвайте; преминете към друга дейност, а играта можете да я завършите друг ден. Много от игрите за развитие на вниманието, представени в този текст могат да се играят у дома, навън или по време на пътувания и екскурзии. Всички игри могат да се използват както при работа с едно дете, така и с група. Освен това те са подходящи и за забавление на деца на партита и рождени дни. Възрастният може да бъде не само водещ, но и активно да участва, давайки добър пример на децата.

Текстът представя игри и упражнения за развитие на всички свойства и видове внимание (зрително, слухово и двигателно) за деца в предучилищна възраст.

Игри и задачи за развитие на волево внимание

1. Игра „Танцуващи маймуни“

Тази игра може да се играе у дома, на разходка или навсякъде другаде. Поканете детето си или група деца да имитира всички ваши движения, точно както правят маймуните. Моделирайте различни движения: вдигнете ръце, пляскайте, клякайте и т.н. Редувайте движенията и постепенно увеличавайте скоростта им. Детето ви трябва да може да имитира всички движения след вас.

2. Игра „Копчета“

За играта ще ви трябват два еднакви комплекта от 3-7 различни копчета (размер, цвят, форма), две игрални полета (това са листове А-4, разделени на квадрати, играещи ролята на дъски) и отделни два празни листа А-4

Седнете с детето си един срещу друг. Поставете комплект копчета, игрална дъска и празен лист хартия пред вас и детето си. Започнете играта, като първоначално поставите три копчета в различни квадрати на дъската пред себе си. Помолете детето да запомни разположението им – от него се иска да разгледа разположението на копчетата и да запомни кое копче къде се намира на дъската. След това покрийте игралната си дъска с празен лист хартия и помолете детето да възпроизведе разположението на копчетата върху своята дъската.

Ако детето конструира правилното разположение, тогава е негов ред да нарежда, а вие да възпроизвеждате върху своята дъска. В хода на играта, когато видите, че детето се справя (обемът на вниманието е устойчив и се увеличава), направете противоборството по-сложно – добавете още едно, а впоследствие увеличавайте с едно копчетата.

С порастването на децата, те могат да играят тази игра самостоятелно или по двойки играчи. Основното е да обясните правилата и да се уверите, че разбират всичко правилно.

3. Игра „Намери буквата“

За играта ще ви е необходим малък текст, отпечатан с големи букви и химикалка. Дайте на детето си текст (дори и да не може да чете все още) и му покажете коя буква да подчертае. Ако вниманието на детето ви все още е слабо, нарисувайте буквата, която трябва да подчертае, на отделен лист хартия и го поставете пред него. Обяснете, че трябва да прегледа всеки ред и когато открие търсената буква, да я подчертае (посочи, назове и посочи). След това променете задачата и я направете по-предизвикателна, като добавите още една буква или поискате едната буква да я подчертае, а другата да зачертае с наклонена (или хоризонтална) черта. Например: „Задраскай буквата „B“ и подчертай буквата „C“.

За тригодишни деца са подходящи две до три изречения с едър шрифт. Колкото по-добре се справя детето, толкова повече думи се добавят към текста. На петгодишните деца могат да се дават текстове от два до три абзаца.

4. Игра „Намери чифта“

За тази игра ще ви трябват няколко еднакви чифта различни предмети. Можете да смесите различни чифтове чорапи, да изрежете хартиени ленти с различна дължина или да подберете двойки различни копчета.

Поставете избраните чифтове предмети, смесени заедно, на купчина пред детето си и го помолете да съчетае чифтовете. Ако са чорапи, ще трябва да съчетаят чифтове чорапи. Ако са ленти, ще трябва да съчетаят чифтове ленти с еднаква дължина. Ако са копчета, ще трябва да съчетаят чифтове еднакви копчета. За тригодишни деца ще са достатъчни 3-5 чифта различни предмети. Колкото по-голямо и по-опитно става детето, толкова повече чифтове различни предмети могат да му бъдат дадени.

Ако играят няколко деца, можете да дадете на всяко дете собствен комплект различни чифтове. Можете също така да разделите децата на отбори и да организирате състезание, за да видите кой отбор може да съчетае чифтовете най-бързо.

5. Игра „Направи го по ред“

Помолете детето си да замръзне, да слуша внимателно и да изпълни всички задачи в реда, в който ги е чуло. Например, дайте му задачи като: да пляска с ръце, да тропа с крак и да се върти; или да вземе кукла, да ѝ среше косата, да я сложи на масата и след това да донесе пухена играчка. Когато играете с тригодишни деца, можете да започнете с две задачи и постепенно да увеличавате броя на командите. В по-висока възрастност, например за 5-годишни деца, можете да внесете разнообразие в задачите, например: а) да пренесе предмет от едно място до друго; б) от там да вземе лист, да го прегъне на две и да напише (нарисува) от дете страни определени знаци; в) след това, намирайки се на същото място да извърши определено движение (поза) и в) да се придвижи до вас с определена походка и изражение на лицето (мимика).

6. Игра „Магически двойки“

Поканете детето си да играе игра с думи. Обяснете, че ще му поставяте задачи, а от него се иска да помисли и отговори правилно. Представете му един демонстрационен пример, за да се убедите, че е разбрало условието. Например: „Назови имената на две животни“ или „Назови едно животно и едно растение“. На свой ред детето трябва да назове едно животно и едно растение. Например: слон, маргаритка; лисица, дърво; котка, трева. Постепенно можете да направите играта по-предизвикателна, като помолите детето си да назове две животни и две растения. Например: куче, петел, трева, роза; лисица, вълк, бреза, бор; заек, мечка, кокиче, лале. След това усложнете играта. Помолете детето си да назовава нова поредица, като добавите дреха или прибори за хранене. Играта става още по-предизвикателна, ако поставите задача за назоваване на едно растение, две дрехи и три животни. Друг вариант на играта е с назоваване на числа и геометрични фигури. Вариациите на задачите се избират въз основа на възрастта и индивидуалните способности на детето

Тази игра може да се играе групово. В този случай всяко дете трябва да се редува да назовава по една дума, като се увери, че думите са произнесени в правилния ред. Например, ако задачата е да се назове едно животно и една мебел, първото дете казва „Жираф“, второто дете казва „Стол“, третото дете казва „Щъркел“, четвъртото дете казва „Гардероб“, а петото дете казва „Вълк“.

7. Игра „Пазаруване“

С помощта на играчки, създайте модел на супермаркет с детето си: поставете всичко, което ще продавате в магазина си, на пода или на масата. Това могат да бъдат играчки или всякакви други предмети (книги, моливи, лъжици, чаши, коли).

Предложете на детето си да отиде някъде, за да купи нещо ново и докато не гледа, извадете нещо от „магазина“. Когато се върне в „магазина“, кажете: „Докато те нямаше клиенти влязоха в магазина и пазаруваха. Познай какво купиха?“

Колкото по-малко е детето, толкова по-малко предмети трябва да има. Можете да започнете с 3-4 и постепенно да увеличите до 7-8. За да направите играта по-предизвикателна, когато детето излезе, можете да му дадете списък с „предмети“, които трябва да върне във вашия „магазин“ (за деца, които могат да четат).

Игри и упражнения за развитие на слухово внимание

8. Игра „Слушане на думи“

Уговорете се с детето си, че ще произнасяте различни думи. Детето трябва да пляска с ръце, когато чуе дума, например за чиния. След това играта започва, като назовавате поредица от различни думи, между които е търсената: стол, дърво, чиния, химикалка, лисица, картоф, вилица, и само когато чуе думата „чиния“, детето трябва да плесне с ръце. Впоследствие добавете още една или две думи.

За да не стане играта скучна, можете да я разнообразите. След като играете няколко минути, можете да промените задачите, като включите думи, указващи родови понятия (например, растения, домашни животини, диви животни, транспорт, мебели и пр.). Освен това усложнете реакциите на детето, като поискате то да изпълнява различни действия, например да тропа с крака, когато чуе дума за растение; да скача, когато чуе дума за животно; да се хваща за носа, когато чуе дума за мебели.

С овладяването на задачата от детето, можете да я направите по-трудна, като комбинирате две, а след това и три задачи. Например, детето трябва да пляска с ръце, когато чуе думи за растения, и да скача, когато чуе думи за животни.

9. Играта „Пляскане с ръце – тропане с крака“

Уговорете се с детето си да казвате различни фрази, както правилни, така и неправилни. Ако изразът е правилен, детето пляска с ръце; ако е неправилен, детето тропа с крачета. И играта започва.

Колкото по-малко е детето, толкова по-прости трябва да бъдат фразите и понятията. Например, за тригодишно дете можете да казвате фрази като: „Доматите винаги са сини“, „Ядем супа с лъжица“, „Картофите се ядат сурови“, „Хората ходят на ръце“. За петгодишно дете можете да направите понятията по-сложни: „Мечката живее в селото“, „Катериците обичат ядки“, „Крокодилите живеят в гората“, „Зайците хвърчат“. Фразите трябва да се избират според интелектуалното развитие на детето, така че то лесно да отгатва правилните фрази и да не се отегчава.

10. Игра „На масата! Под масата! Чукни!“

Поканете детето си да играе игра, в която правилно ще изпълнява вашите команди. Ще давате словесни команди, но в същото време се опитайте да объркате детето. За да направите това, първо кажете командата и след това я изпълнете правилно, така че детето да повтаря всичко, което казвате. След това започнете да обърквате детето, като казвате една команда и правите нещо друго.

Например, казвате „Под масата!“ и скривате ръцете си под масата; детето също скрива ръцете си, като наред с движението повтаря всичко, което казвате. „Чукай!“ и започвате да удря по масата; детето следва примера. „На масата!“ – поставяте ръцете си на масата; детето прави същото и така нататък. След като детето свикне да повтаря движенията ви, започнете да го обърквате: казвате една команда и изпълнявате различно движение. Например, кажете „Под масата!“ и удряйте по масата. Детето трябва да прави това, което казвате, а не това, което правите вие.

11. Игра „Хвани - Не хващай“

За тази игра ще ви е необходима топка. Може да се играе с едно дете или с група.

Уговорете се с детето си, че ще му хвърлите топката и то ще я хване или удари. Ако кажете дума, например „Хвани!“, детето трябва да хване топката, но ако топката е хвърлена в мълчание (без команда), то трябва да я удари.

Започнете играта, като редувате да казвате „Хвани“ и да мълчите по време на хвърлянето. След като детето свикне с ритъма, започнете да го прекъсвате, като казвате „Хвани“ няколко пъти подред, след което мълчите по време на хвърлянето. Постепенно направете играта по-предизвикателна, като добавите командата „Не хващай!“. В случая, независимо от командата –(фалшива), детето все още трябва да хване топката, защото според правилата на играта може да удря топката само по време на мълчание.

12. Игра „Може ли да ходи или не“

Уговорете се с детето си, че ще казвате различни думи и то трябва да слуша внимателно. Ако чуе името на животно или нещо, което може да се движи, трябва да плесне по коленете си. Ако чуе името на нещо, което не може да се движи, трябва да вдигне ръце пред себе си. Започнете играта: „Топка, краставица, лисица, папагал...“ казвате вие, като се уверите, че детето ви отговаря правилно на всяка дума.

Тази игра може да се играе с група деца. Целите на играта могат да се променят периодично: „Летя или не“ – децата вдигат ръце, когато чуят името на летящ предмет и пляскат, когато се назове нелетящ предмет. „Кръгъл или не“, „Пухкав или не“ – има много варианти на играта.

13. Игра „Зайчета, мечки, гълъби“

Уговорете се с децата, че на команда „Зайчета“ те ще скачат като зайчета; на команда „Мечки“ ще тичат като мечки; При команда „Гълъби“ те ще махат с ръце. Постепенно можете да направите задачите по-трудни, като добавите нови животни: „Раци“, те ще ходят назад; „Коне“, те ще галопират като кон. Започнете играта: първо, привикнете децата към определена последователност от движения, а след това се опитайте да ги объркате.

Игри и упражнения за развитие на зрително внимание

14. Игра „Познай какво изчезна“

За тази игра ще ви трябват 3-4 различни играчки.

Поставете играчките пред детето си, помолете го да погледне внимателно и да назове кои играчки вижда. След това го помолете да се обърне: „Слушай внимателно! Играчките искат да играят на криеница с теб, моля те, обърни се.“ Когато детето се обърне, махнете една играчка и го молете да познае коя играчка е скрита.

Постепенно усложнявайте играта. Когато детето се обърне, можете не само да премахнете, но и да добавите една играчка: „О, нашите играчки имат гост. Кой е?“ Детето трябва да познае коя нова играчка се е появила.

15. Игра „Свържи двойката по цвят“

За играта ще ви трябват 5-6 предмета (напр. кубчета, топки или парчета мозайка) с различни цветове и 5-6 панделки или парчета плат в същите цветове, които да съответстват на всеки предмет. Можете да използвате различни двойки от един и същи цвят, като например кръгове, изрязани от картон и връвчици, съответстващи на кръговете.

Подредете избраните предмети и помолете детето да съпостави всяка панделка със съответстващия цвят (червено за червено, жълто за жълто и т.н.). След това помолете детето да се обърне и прередете всички двойки неправилно. Детето трябва да намери всички грешки и да ги поправи.

Тази игра може да се играе с едно дете или с група. Децата се разделят на отбори и се провежда състезание, за да се види кой отбор може да съпостави двойките най-бързо.

16. Игра „Разглеждане на картина“

Тази игра изисква интересни детски картинки.

Поканете детето си да разгледа и опише картината. В началото можете да му помогнете, като сами започнете описанието и задавате въпроси. На тригодишните деца трябва да се показват картинки с малък брой предмети и големи детайли. Първо, научете детето да описва какво вижда. Говорете сами за картината, след това предложете следващата картина и започнете да задавате въпроси: „Какво е нарисувано тук? Какъв цвят е къщата? Какво има до/на къщата?“

17. Игра „Намери фигурите на картината“

Тази игра изисква прости картинки, например на къща, коледна елха, цвете или слънце. Помолете детето си да намери различни геометрични фигури, скрити на картината: кръгове, овали, триъгълници, квадрати, правоъгълници. Уверете се, че детето ви знае всички фигури. За да направите това, нарисувайте ги, назовете ги и му покажете как да намери скритата форма.

18. Игра „Детективи“

За тази игра ще ви е необходима голяма илюстрация с много детайли или герои от детска книжка.

Възрастният дава задача на детето да намери предмет на картинката. Колкото по-малко е детето, толкова по-проста трябва да бъде илюстрацията. На петгодишните деца могат да се дават репродукции на картини от различни художници, вместо прости илюстрации.

19. Игра „Опиши ме“

Тази игра може да се играе с едно дете или с група деца.

Ако играете сами с детето си, поканете го да ви огледа внимателно отблизо. След това помолете детето да се обърне и започнете да му задавате въпроси: „Какъв цвят е тениската ми?“, „Имам ли обеци?“, „Какъв цвят са очите ми?“ и т.н. След това разменете ролите и оставете детето да задава въпроси за външния си вид.

За да играете тази игра с няколко деца, ще ви е необходим параван или завеса. Изберете едно дете и помолете другите деца да го разгледат добре. След това детето се скрива зад паравана. Най-добре е да застанете така, че всички в играта да го виждат добре. Когато детето застане зад екрана, започнете да задавате въпроси: „Колко копчета има на ризата на Митко?“, „Какъв цвят са обувките му?“ и т.н. Останалите деца отговарят на въпросите. След 5-6 въпроса детето се връща в групата и се избира следващото дете за описание.

20. Игра „Азбука“

Тази игра трябва да се играе по време на разходка. Преди да излезете на разходка, покажете на детето си една буква.

За начало изберете буква, която е лесна за разпознаване, например „О“ или „Т“. Най-добре е буквата да е нарисувана или отпечатана на голям картон или лист хартия. Договорете се, че ще търсите тази буква на улицата (парка, гората, плажа).

Когато излизате на разходка, обърнете внимание на всички табели и реклами, разгледайте ги с детето си и потърсете правилната буква. При следващата си разходка потърсете различна буква. Тази игра не само ще подобри зрителното внимание на детето ви, но и ще му помогне да научи азбуката.

 Тест „Подложени ли сте домашно насилие?“ и „Скалата за съзависимост“

на Б. и Дж. Вайнхолд

 

1.Споровете във вашето семейство се разрешават чрез:

а) прилагане на физическа сила и заплахи от партньора ви;

б) спорове, в които всеки защитава своята позиция;

в) намиране на компромисно решение.

2.По време на спорове и кавги, вашият партньор:

а) ви унижава и обижда;

б) говори раздразнено, но не ви обижда; опазва достойнството ви;

в) спокойно отстоява мнението си, след като изслуша вашето.

3.Ако вземете решение, което противоречи на това на съпруга ви, неговата реакция ще бъде:

а) обиди и физическа разправа;

б) недоволство;

в) разбиране и подкрепа.

4.Към общуването ви с ваши приятели и роднини вашият съпруг е:

а) изключително недоволен– той забранява неща или взема решения вместо вас;

б) понякога е раздразнителен;

в) винаги е одобряващ.

5.Бюджетът на вашето семейство:

а) е изцяло контролиран от съпруга ви;

б) понякога е източник на конфликт;

в) не е източник на разногласия.

6.По време на семейни кавги децата ви са:

а) обект на манипулации;

б) свидетели на конфликти;

в) взаимоотношенията не се решават пред децата.

7.Сексуалните отношения във вашето семейство:

а) имат агресивен характер;

б) страдат в резултат на възникващи спорове;

в) протичат в условия на взаимно съгласие.

Резултат:

-„а“ – показва наличието на една или друга форма на домашно насилие във вашето семейство;

-„б“ – семейните конфликти са приемлива форма на взаимоотношения между партньорите;

-„в“ – потвърждава хармонията във вашето семейство.

 

Тест „Скалата за съзависимост“ на Б. и Дж. Вайнхолд

Насилието и съзависимостта често са тясно взаимосвързани. Съзависимостта е състояние, изпитвано от човек, живеещ с агресор или с някой, пристрастен към психоактивни вещества. Съзависимостта обикновено се развива при хора, които са преживели травма в детството си от родители или други значими хора. Тя се среща и при тези, които са подложени в момента или са били подложени в миналото на каквото и да е насилие, включително домашно насилие.

За да разберете до каква степен този поведенчески модел е свойствен за вас, ви предлагаме да направите този тест. Възможно е тестът ще ви подтикне да се замислите върху себе си, върху настоящата си ситуация или ще ви помогне да промените отношението си не само към другите, но най-важното – към себе си.

Тестът „Скалата за съзависимост“ на Б. и Дж. Вайнхолд е предназначен да определи степента на съзависимост и взаимоотношенията с другите хора. Моля, опитайте се да отговорите на всички въпроси честно. Дайте първият отговор, който ви идва на ум, той обикновено е най-точният. Моля, подчертайте един от номерата от 1 до 4, като използвате скалата:

1 – никога

2 – понякога

3 – често

4 – почти винаги

Въпросник

1.Склонен/а съм да поемам отговорност за чувствата и/или поведението на другите хора.

2.Затруднявам се да определям чувствата си, като щастие, гняв, смущение, отчаяние или вълнение.

3.Тежко ми е да изразявам чувствата си.

4.Изпитвам страх или безпокойство, когато мисля за това как другите ще реагират на моите чувства и поведение.

5.Склонен съм на минимизирам проблемите, да отричам или променям истината за чувствата или поведението на хората, с които общувам.

6.Трудно ми е да установявам и поддържам близки взаимоотношения.

7.Страхувам се да не бъда отхвърлен от другите.

8.Винаги се стремя да постигна съвършенство и съдя себе си строго.

9.Трудно ми е да вземам решения.

10.Склонен (а) съм да разчитам на мнението на другите, вместо да действам самостоятелно.

11.Склонен (а) съм да поставям желанията и нуждите на другите на първо място.

12.Склонен (а) съм да ценя мнението на другите хора пред моето собствено.

13.Чувството ми за собствена стойност идва отвън, в зависимост от мненията или действията на други, които смятам за по-знаещи.

14.Намирам за трудно и сложно, когато съм уязвим да моля другите за помощ.

15.Винаги съм подложен на контрол или се стремя да контролирам, като внимавам никога да не бъда отговорен.

16.Твърде лоялен съм към другите, дори когато тази лоялност не е оправдана.

17.Имам навика да гледам на ситуациите на принципа „всичко или нищо“.

18.Много съм толерантен към непоследователност и смесени задачи.

19.В живота ми се случват емоционални кризи и хаос.

20.Опитвам се да търся взаимоотношения, в които се чувствам „нужен“ и след това полагам усилия да ги запазя.

Обработка на резултатите

Сумират се резултатите от отговорите в следната схема: отговор 1 – 1 бал, отговор 2 – в бала, отговор 3 – 3 бала и отговор 4 – 4 бала.

За да се интерпретирате нивото на съзависимост, се използва следната скала:

-60-80 бала – много висока степен на съзависимост;

-40-59 бала – висока степен на съзависимост;

-30-39 бала – средна степен на съзависимост и/или контразависимост;

-20-29 бала – много ниска степен на съзависимост и/или висока степен на контразависимост.

Този тест е само част от диагностиката и не може напълно да свидетелства за наличието или отсъствието на един или друг модел на поведение. За пълна диагностика е най-добре да се обърнете към специалист.

 Популярен тест „Продължителност на живота“

 

Продължителността на живота може да бъде повлияна. И няма нужда да чакате еликсирът на вечната младост да бъде открит, а се погрижете за себе си.  Става дума за десетилетия живот. Продължителността на живота зависи на 80 процента от факторите, които човек създава чрез избора си на начин на живот.

 Предложеният тест е елементарен, но отговорите му позволяват да се  визуализира баланса между положителните и отрицателните фактори, влияещи върху продължителността на живота. Например, ще разберете от кои навици трябва да се отървете и на кои, обратно, трябва да обърнете повече внимание. За всеки фактор в скобите са посочени броя години, които трябва да добавите или извадите.

1.Всяка година преминавате обстойни медицински прегледи (+3)

2.Нямате навик за редовни медицински прегледи (-3)

3.Един от вашите баба и дядо е преминал границата от 80 години (+3)

4.Ангажиран сте с всякаква работа на доброволни начала във всяка организация (+2)

5.Вие сте с висше образование (+2)

6.Самотник сте – като правило, тези без семейство водят пасивен начин на живот (-3)

7.Имате чувство за хумор. (+3)

8.Нямате чувство за хумор (-3)

9.Имате близки приятели, с които споделяте радост и мъка (+2)

10.Нямате близки приятели, с които споделяте радост и мъка (+2)

11.Постоянно тренирате мозъка си: (например, като учите чужди езици, решавате кръстословици, играете настолни игри) (+4)

12.Редовно ли спортувате и тренирате (+3)

13.Спазвате балансирана диета на хранене (+2)

14.Не спазвате балансирана диета на хранене (-5)

15.Пушите (-8)

16.Живеете или работите с пушещ човек (-2)

17.Теглото ви се колебае +/- до два килограма от идеалното за вашата възраст и ръст (+5)

18.По 3 години за всеки 4 килограма излишно тегло (-3)

19.Имате куче или котка в къщата, които осигурява 2 допълнителни години живот (+2)

20.Имате други домашни любимци – птици, рибки, хамстери (+1)

21.Тези, които имат две или повече дъщери, живеят по-дълго (+3)

22.Отивате на работа пеш (+2)

23.Отивате на работа с обществен транспорт (+1)

24.Отивате на работа с автомобил (-3)

25.Влюбен (а) сте (+7)

26.Уверен (а) сте, че ще живеете дълго  (+5)

 

Изчислете резултатите. Направете заключение и живейте щастливо до края на дните си.

 Притча за самооценката. Трябва ли да разчитаме на мнението на другите хора?

 

Един възрастен мъж решил да остави на сина си часовник като наследство. Той го извадил от дълбините на сейфа си и казал: „Синко, този часовник е принадлежал на дядо ми. Той е бил внимателно съхраняван и предаван от поколение на поколение, от баща на син.“ Но младият мъж не изглеждал във възторг. „Татко, изглежда толкова овехтял. Толкова старомоден.“

Тогава бащата казал: „Отиди в кафенето на ъгъла и ги попитай колко ще ти дадат за него.“ Синът се върнал и казал, че всичко, което са му предложили за часовника на прадядо му, било кафе за теб за 3 долара. Така станало ясно, че часовникът наистина не бил някаква ценност, за да се предава от поколение на поколение.

Но възрастният мъж настоял: „Сега отиди в заложната къща. Там имат оценител. Попитай го колко можеш да получиш за този часовник.“ Младият мъж се върнал в мрачно настроение. „Е, не много по-добре, татко. Отначало очите на оценителя светнаха, но като се вгледа по-внимателно предложил само 20 долара. Може би е трябвало да приема?“

Но това не било краят. Последната молба на бащата към сина му била да отиде в антикварен магазин и да помоли собственика да погледне часовника и да му каже каква според него е истинската му стойност. Когато се върнал, синът казал: „Това е невероятно, татко! Собственикът на антикварния магазин беше толкова щастлив, когато видя часовника в ръката ми! Той каза: „Баща ти наистина ли е решил да го продаде!? Нека сключим сделката бързо. Ще напиша чек за 75 000 долара веднага!“ Можеш ли да си представиш?“

Бащата само се усмихнал и добавил: „Запомни поуката от този урок. Понякога ние отиваме при различни хората и ги молим да ни оценят като личности. Но не всеки, към когото се обръщаме, може да направи това – просто не е по силите му. Ако се окажем сред грешните хора и на грешните места, не трябва да тъгуваме или ядосваме, че нашата ценност е занижена. Но също така трябва да помним – винаги има хора, които ще оценят нашата индивидуалност.“

 За ролите на майката, бащата и разширеното семейство

 

Животът в семейството може да се сравни с пиеса или филм, където има главни, второстепенни и епизодични роли. Какво дава всеки член на семейството на детето в различните етапи на развитието и съзряването му? Как възрастните да запазят авторитет и същевременно да останат приятели на децата си?

Какво правят родителите, бабите и дядовците, лелите и чичовците за детето? Те обичат, целуват, учат, глезят, образоват, възпитават... и го водят до момента, в който то се превръща от безпомощно новородено в самостоятелна, цялостна, емоционално зряла личност. Това е основната роля на родителите и близките роднини, като на всеки етап от развитието на детето някои от тях излизат на преден план, а други остават зад кулисите. Добре е, когато всички членове на семейството разбират общия сценарий и особеностите на своите роли, без да абсорбират ролите на други членове.

Майката обича и защитава

От момента на раждането майката играе основната роля в живота на детето. Тя се грижи за неговите физиологични и емоционални потребности: храни го, грижи се за него, следи за дневния му режим, докосва го, усмихва му се, говори му, дава му играчки и го запознава с околната среда.

Майката помага на детето да развие своя свят от чувства. Постепенно го учи го да борави със собственото си тяло, осъзнавайки неговите граници. Дори с течение на времето, когато детето порасне майката продължава да го защитава – това е вечна функция.  Грижата за емоционалните нужди е важна на всеки етап от развитието. Ако майката не се справи с тази задача или самата тя се превърне в източник на заплаха, или обсеби чужда роля, несъвместима с нейната, тогава детето я приема тежко.

Пример: По време на консултация, 38-годишен мъж споделя: „Аз и досега помня, как майка ми крещеше пред съучениците ми, крещеше, че я злепоставям пред цялото училище. Мисля, че дори учителката по биология беше шокирана и съжали, че ѝ се обади. Тогава, за моите 11 години това беше истинска катастрофа. Исках да изчезна, да се изпаря във въздуха. Този ден за мен беше повратната точка, след него майка ми престана да съществува за мен като любящо същество. Разбрах, че сега съм отговорен за себе си. Сега тя е почти на 70 години, но оставаме дистанцирани. Трудните ми взаимоотношения с жени са наследство от онези години. Не се доверявам на никого и все още съм необвързан, въпреки че правя редовен секс с различни партньори. Именно затова съм при вас; искам да си позволя дългосрочни отношения.“

Майката е безусловна любов и подкрепа! Детето трябва да е сигурно, че може да разчитат на нея.

Въз основа на отношенията с майката, детето създава модел на отношения за цял живот. Много майки обаче работят, особено пагубни са т. нар. „бизнес-дами“ – те често не са си вкъщи, като много от тях са дезертирали от майчините си функции. Тогава друг член на семейството може да осигури чувство за безопасност и любов. В този случай бабите и дядовците участват във възпитанието.

Основната задача на предците е да глезят внуците си, както и емоционално да подкрепят родителите, да споделят своя опит. По-възрастното поколение в семейството може и трябва да се грижи за внуците си, да прекарва време с тях, като по този начин облекчава родителите. Нещо повече, това осигурява връзка със семейството и миналите поколения – по този начин детето осъзнава себе си като част от нещо по-голямо и вечно, и това му дава вътрешна подкрепа, и емоционална устойчивост, свързвайки го с предците, с корените на неговия произход.

Независимо от позитивната роля на бабата и дядото в подкрепа на родителите, все пак майката и бащата остават на първо място за детето. В семейство, където ролите са разпределени правилно, бабите и дядовците не изместват бащата и майката, не нарушават техните граници, не обсебват функциите им, не объркват детето, наричайки внука „син“ или внучката „дъщеря“. Те не отменят и не критикуват родителите.

Бащата структурира

За разлика от приемащата и подкрепяща роля на майката, ролята на бащата в семейството е структурираща. Тази роля на бащата излиза на преден план около 2,5-3 година на детето. Това е времето на бащата, времето когато детето го чака да се появи стабилно в живота му. Една от важните задачи на ролята е, да осигури модел на поведение в обществото и да научи детето на приетите в него правила. Именно бащата обяснява кое е лошо и кое е добро, запознава детето с външния свят чрез общи дейности. Включва го в т. нар. „мъжки“ активности. Той е авторитет, олицетворение на власт, закон и ред. Всяка майка поне веднъж е казвала: „Ако не слушаш, тогава ще кажа на татко“.

И наистина, думата на бащата в моменти на „неправилно поведение“ е по-значима за детето от думата на майката. Бащата е водач в социалния свят и гарант за безопасност. От една страна, бащата гарантира безопасност, а от друга – осигурява независимост.

Друга важна роля на бащата е да помогне на майката и детето да излязат от симбиозата, в която са били след раждането. Бащата е този, който подкрепя майката, която има дете на ръцете си, но също така създава дистанция между тях във времето, което позволява на детската психика да се развива правилно, т.е. да започне процес на отделяне (сепариране), който отключва пътя към изграждане на самостоятелността на детето.

По-грубите и шумни игри с бащата допринасят за по-активна стимулация и развитие на двигателните умения, ориентацията в пространството, а емоционалната включеност и деловият стил на общуване развиват речта, логиката, мисленето. „Бащата винаги е фестивал, експеримент, някакво събитие. А майката е основа, фундамент, спокойствие, базова безопасност, режим“.

Не променяйте местата на ролите!

Придържайте се към класическия модел „Майката обича и защитава, бащата – структурира и сепарира“

Дете-родител

Необходимо условие за развитието на детето в норма, е когато родителят е родител, а детето е дете. Не е фатално, ако ролите на майката или бащата са смесени или не се изпълняват в пълен обем –  детето винаги ще компенсира дефицита или в училище, намирайки емоционален контакт с учителя, или сред познати възрастни. Много по-страшно е, когато детето и родителят си разменят местата или родителите заемат равни позиции с децата, или когато възрастният даде на детето права (власт), с които то не знае какво да стори. Това понякога се случва, когато в семейството се роди второ дете. Тогава на по-голямото, 7-10-годишно дете, му казват: „Ти вече си голям (а)“. Вчера беше малко, а днес вече е пораснало! Често „порасналото“ дете е принудено да се грижи за по-малкото в ущърб на собствените си желания. Много от потребностите му остават без внимание, те са неудовлетворени. Всъщност родителите му налагат своите роли. И то не знае как да се справи с тях поради възрастта си. И как да се чувства? Ядосва се, излива недоволството върху причината за нещастията си, върху по-малкия.

Пример: 25-годишна клиентка споделя: „Срам ме е да си спомням това, но когато бях на 10, тормозех по-малката си сестра. Майка ми я оставяше с мен, докато ходеше на салон за маникюр, фитнес или кафене с приятелите си. Баща ми винаги работеше. Все още не разбирам защо не можеше да извика баба, която никога не отказваше. Когато сестра ми започна училище, аз я водех и вземах от училище, пишех домашните с нея, приготвях ѝ обедите и кърпех чорапогащите ѝ. Приятелките ми ходеха на кино, общуваха с момчета, а аз бях детегледачка, това продължи и през първите две години в института. Сега със сестра ми се разбираме добре. Но все още се чувствам негодуваща към родителите си, че са ме използвали.“

Дете-партньор

За тази роля на детето психолозите имат специален термин – „родителизирани деца“. Това е роля, при която непълнолетен поема функциите на възрастен. И не само по отношение на по-малките деца, но и на родителите. Например, това може да се случи, ако родителите се разделят и синът поеме част от отговорностите на бащата.

„Ти сега си главният мъж в къщата“,  е опасна фраза за едно подрастващо момче. Тази роля символично му отказва възможността да живее собствения си детски живот и да играе ролята на син. Сега той е „женен“ за майка си. Разбира се, момчето не изпълнява всички съпружески функции, но е принудено да поеме отговорност за настроението и благополучието на майка си.

Понякога дъщерите заместват майката при болен съпруг – фактически те „осиновяват“ майките си. Такива жени имат малък шанс да намерят собствено семейство в бъдеще, защото са отговорни за майките си, въпреки факта, че понякога са доста енергични и трудоспособни. Това може да се случи и когато един от родителите е болен и не е в състояние да изпълнява функцията на възрастен.

При подобни обстоятелства е доста трудно да се излезе от порочния кръг и това често е възможно само с помощта на дългосрочна психотерапия.

Пример: Жена на 43 г. споделя по време на консултация: „За да се откъсна от майка ми, вечно страдаща и болна, дори се преместих в друг град“, но все още прекарвам всяка ваканция с нея. Винаги отиваме и работим на нашата вила, която мразя. Периодично, когато ми дойде в повече, решавам да прекратя това постоянно попечителство над нея веднъж завинаги. Искам да започна собствен живот, но всеки път, когато майка ми въздъхне тежко от другия край на линията, аз се схващам и се втурвам към нея, като плъх.  Осъзнах, че не мога да се справя сама, затова се обърнах към психолог.“

Дете-приятел

Друг дисбаланс в ролите е, когато майките стават приятелки на дъщерите си (Спомнете си нашумялата фраза „Ние с моето дете не сме майка и дъщеря, ние сме приятелки“), като обсъждат отношения с бащата или с други мъже. Тук трябва да се помни фразата „Няма място за детето на каквато и да е възраст в спалнята на родителите“. Понякога майките гордо разказват колко откровени са с дъщерите си. Да, важно е един тийнейджър да има емоционален достъп до родителите си, но това не е приятелство на равни начала, винаги има йерархия „родител-дете“.

„Вечното дете“

Често детето е поставено на трон от момента на раждането (деца-кумири). Така то е обречено (принудено) да бъде малко през целия си живот – просто не му е позволено да порасне. Такива тийнейджъри често изглеждат инфантилни, безпомощни. Те не знаят как да се грижат за себе си, не са самостоятелни, изпитват постоянно безпокойство при вземане на решения, остават инфантилни и дезадаптивни – или остават в семейството при родителите си (не се женят) или търсят партньор, който да замести родителите им.

Как правилно да протече сепарацията на детето?

За децата е по-лесно да пораснат, ако родителите им осигуряват лично пространство. Често това е по-трудно за майката, отколкото за бащата да пусне детето да порасте, защото майката „се идентифицира с него“. Но майчинството е поредица от „пускания“. Когато ражда, майката освобождава детето от себе си – прерязването на пъпната връв е акт на това отделяне. Отбиването при кърмене е ново „отделяне“, после следват поредица „отделяния“:  ходене на детска градина, започване на училище, колеж, създаване на свое семейство … „Пускането“ означава да се даде на детето право на собствен път.

Може да е трудно за мама и татко да признаят, че ролите им ще приключат в определен момент. А да напуснеш сцената от живота на детето навреме, давайки му път, е голяма трудност, но и голяма мъдрост на любящите родители. За подрастващите деца това означава да им се доверяват, да вярват в тях и в силните им страни, че ще успеят. Всъщност, точно това искат в крайна сметка всички в разширеното семейство: и родителите, и бабите и дядовците.

Когато стане дума за сепарация, психолозите много често използват фразата: „Не детето трябва да се бори за да скъса родителските вериги, а родителите са длъжни сами да го освободят от тях“.

/

 Живот в конкубинат[1] - последици

 

Нарастващата популярност на предбрачното съжителство е една от най-значимите демографски промени, засягащи семействата през ХХI век. Изследвания, проведени в началото на този век в страни, показват, че продължителния съвместен живот преди брака води до по-лоши отношения след брака, ниско удовлетворение от брака, високи нива на домашно насилие и повишена вероятност от развод.

Унищожаването на брака, като свещен съюз между мъж и жена и налагането на конкубинат, като форма на съвместен живот, е цел и инструмент за унищожаване на семейството, с всички произтичащи от това социални, правни и финансови последици.

Когато кажете на младите хора, че съвместният живот преди брака е нездравословен избор, те без колебание ви отхвърлят като фанатици, нежелаещи да се изправят пред реалностите на нашето време. Те приемат, че съвместният живот преди брака или „пробният брак“ е един от най-надеждните начини двойката да се опознае по-добре. В днешния свят, където събитията се развиват с такава главозамайваща скорост, където всичко е в постоянни изменения, сякаш хората се нуждаят от някаква гаранция, някакъв тест, за да потвърдят, че правят правилната стъпка. И народната мъдрост сякаш подкрепя този съвременен поглед върху взаимоотношенията, учейки: за да опознаеш човек, трябва да изядеш с него килограм сол.

От една страна, е трудно да се опознае човек, ако само ходите с него на кино и театри.  Както се казва, „за да опознаеш един човек – завлечи го в планината“, т.е. важно е хората да се погледнат един друг в трудни моменти, при кризи. Има и минуси. Например, мъжът при съжителството си казва: „при нас всичко е наред“, „подписът не решава нищо“, „безсмислено е да се харчат пари за сватба“ и пр. Вярвайки в това, той е готов да си тръгне във всеки един момент по време на спор, заявявайки: „любовта си отиде“. Да не забравяме, че хормоните на „страстта“ действат между една и три години. Природата е предвидила това време за зачеване. И ако хората са ориентирани единствено към впечатления и експерименти докато живеят заедно без да правят планове, то съвсем естествено идва моментът, в който се разделят, без никога да осъзнаят, че тези отношения са свързани с отговорност. Не само един към друг, но и към евентуални деца.

Съжителството отслабва силата на привързаността

Дълго време дори специалистите (психолози и социолози) твърдяха, че за бъдещето на едно семейство е важно партньорите да опознаят взаимно и предварително навиците, предпочитанията и недостатъците си, за да могат да разберат,  дали си струва съвместния живот. Изборът на съжителство преди брака обаче може да доведе до следните ситуации:

Човек може да стигнете до заключението, че съжителствайки той се ползва от всички преимущества  на брака и същевременно запазва свободата си на избор. Така че, колкото по-дълго трае една връзка, дори и да е задоволителна от гледна точка и на двамата или поне на единия от партньорите, толкова по-трудно е да се направи крачката към брака. Това забавяне на брака може да произтича от чувство за несигурност и желание за разрешаване на определени въпроси и проблеми, преди да се направи следващата стъпка.

Друга възможен вариант може да бъде следният: докато човек търси подходящия партньор, да влезе в порочен кръг от проби и грешки, който в крайна сметка да го изтощят, да източат енергията му, а радостта от непосредствеността в отношенията да си отиде. Така въртейки се в този омагьосан кръг, експериментаторът, след дълги търсения и загуба на време, да стига всеки път до заключението: „Той (тя) също не е подходящ за мен... Всъщност, аз просто пробвах.“

Парадоксално е, но точно в това е уловката: ако първоначално не желаем да регистрираме брака си, защото не сме сигурни в партньора си, това означава, че неговият характер, поведение и житейски планове не вдъхват пълно доверие. А без доверие никакви отношения не могат да донесат щастие. Нещо повече, това означава, че сме снижили очакванията си в някои области и се надяваме, че другият човек ще се „подобри“ с течение на времето: например, ще стане по-отговорен и грижовен. Но засега „е достатъчно добре“. И дори някой да отправи допълнителни искания, той е последван от мисли като: „Просто живеем заедно, какво право имам да отправям искания към тях?!“ Още по-страшно е, ако самият партньор отговори на нашите молби с: „Нямаш право, аз съм свободен човек.“

Истината е, че докато живеете по принципа „това е достатъчно добре“ и „не мога да изисквам нищо“, ще придобиете споделено имущество, приятели и навици. Раздялата ще бъде много по-трудна и вероятно ще доведе до гражданско състояние (все пак е време!). А след сватбата ще осъзнаете, че нищо в живота ви не се е променило: партньорът ви не е станал по-отговорен и грижовен, а молбите ви все още се отхвърлят под претекст: „Преди беше доволен от всичко, какво не е наред сега?!“ Така че, ако не сте готови за официален брак, бъдете внимателни със съвместното съжителство. И ако осъзнаете, че съжителството не е вашият идеален брак, бягайте, бягайте възможно най-бързо. В противен случай ще си казвате: „Как мога да си тръгна сега? Всичко е толкова сложно!“

Особено е важно да се обърне внимание на следното: ако в момента живеете с партньора си и все още не сте легализирали и официализирали отношенията си, това не означава непременно, че ще сте нещастни от брака. Има много външни причини, поради които хората не официализират връзките си веднага, но тук има един много важен нюанс, който отличава „ефективното съжителство“ от „неефективното“: хората от самото начало трябва да се гледат един на друг като на съпрузи, като на хора, които заедно ще прекарат остатъка от живота си. С други думи „съжителството“ не трябва да се представя като опит за „съвместен живот“; „съжителството“ трябва да се живее така, сякаш е регистриран брак.

Без да се спираме на мнения, обосновани от психологическа, морална и религиозна гледна точка, нека разгледаме някои открития от социологически изследвания. Тези изследвания нагледно демонстрират, че въпреки разпространеното схващане за необходимостта от пробен период на съжителство в конкубинат, това води до нежелани последици.

Социолозите изчисляват, че предбрачното съжителство в момента е много разпространено: 60% от браковете са предшествани от съжителство, а 75% от съжителстващите двойки имат повече или по-малко конкретни планове за брак. Но ако се обърнем към конкретната действителност, виждаме огромна пропаст между реалността и популярните представи за ползите от съжителството. Резултатите от изследвания, проведени в университети в Канада, Швеция, Нова Зеландия и Съединените щати доказват: очакването, че предбрачните отношения ще доведат до укрепване на семействата не се оправдава. Получените данни свидетелстват, че от 50 до 80% при двойките, които са съжителствали преди брака се развеждат и този показател е значително по-висок от двойките, които не са съжителствали преди брака.

Изследователите все по-задълбочено изследват „ефекта на съжителството“[2], който гласи, че силата на привързаността при такива двойки отслабва с времето, конфликтите се увеличават, напрежението в отношенията нараства и в крайна сметка води до развод, чийто брой нараства. Една от причините за това е следната: съжителствайки преди брака, партньорите свикват да преговарят и да разрешават разногласията по нездравословни начини, основани на контрол и манипулация.

Социолозите посочват безсмислието на предбрачното съжителство

Професор Джей Тийчман от Университета на Западен Вашингтон твърди, че „една от най-очевидните корелации е между предбрачното съжителство и последващото разтрогване на брака“. Същевременно, в бракове, които не са предшествани от пробно съжителство, връзката между съпрузите се изгражда върху позитивен модел и погледът им към бъдещето е по-оптимистичен.

И така, отношенията на съжителство диктуват следното: „Не съм толкова сигурен (а) за теб, но можем да опитаме – ще видим какво ще се случи“, докато бракът означава: „Искам те изцяло, без изключения, с твоите силни и слаби страни, и ти се отдавам изцяло.“ Както се вижда, това са напълно различни неща, които не могат да произтичат едно от друго; социологическите изследвания всъщност стигат до заключението, че идеята за съжителство преди брака е погрешна и неестествена.

Съжителство или тест-драйв

Ако сте решили да съжителствате за да се опознаете по пътя, обсъдете две неща: контрацепция и срок за тест-драйв. Психолозите обикновено съветват да се вземе решение „да-да“ или „не-не“ не по-късно от една година. През това време двойката може да се опита да се опознаете – и наистина да се опознаете. Второ, преди да се вземе решение и да регистрира брака е по-добре да не се създават деца, които може да станат ненужни при евентуален неуспешен тест-драйв. Преди създаването на деца, двойката трябва да се научи на отговорност един към друг, преди да поеме съдбата на още един човек.

„Бракът са отношения по условията на жената, а съжителството – по условията на мъжа. Все още ли си готов/а за „просто да поживеем заедно“? – Глен Стантън[3].

[1] Конкубина (Konkubine; concubitus) в древността е жена, живееща с мъж в открита, нескривана връзка. Te живеят в конкубинат, неудостоверен чрез брак. За разлика от многоженството, децата, родени от тази връзка, нямат право на наследство от баща си. В Древен Рим родените деца от такава небрачна връзка получавали името на майка си и се смятали за illegitim. (Wikipedia).

Конкубина̀т – съжителство без законен брак; аномалия в съвременната действителност. Днес Конкубинатът е междуличностна и сексуална връзка между двама души, при която двойката не иска или не може да сключи пълноправен брак. Конкубинатът и бракът често се разглеждат като подобни, но всъщност са взаимно изключващи се.

[2] „Ефектът на съжителството“ се изразява във фактът, че двойките, които живеят заедно преди брака, са по-малко доволни от своите отношения, отколкото тези, които отиват директно в службата по вписванията.

[3] Глен Стантън е директор на отдел „Глобални изследвания за формиране на семейството“ в християнска организация „Focus on the Family“ и научен сътрудник в Института за семейство и брак в Отава. Той активно участва в обсъждания и чете лекции по въпросите на пола, сексуалността, брака и родителството в университети по целия свят. Стантън е автор на девет книги и е старши сътрудник в блога на Federalist. Последната му книга е „Митът за умиращата църква: Как християнството всъщност процъфтява в Америка и по света“. Той е и съавтор на „Незаменим“, филм, прожектиран в кината в цялата страна, и съавтор и създател на „Семейният проект“, 12-сесийна DVD учебна програма за малки групи, продуцирана от „Focus on the Family“. Автор е на книгата, превърнала се в ръководство за бъдещи съпрузи „Не бъди съпруга на гаджето си“

 

 

 Игри и упражнения за тренинг за развитие на съобразителност и

творческо решаване на проблеми (Е.Кристофър, Л.Смит)

 

1.„КОЛАТА МИ НЕ ПАЛИ“

2. „ОТ ТОЧКА „А“ ДО ТОЧКА „Б“

3. „КОРАБНА ЛИНИЯ“

4. „КУЧЕТО НА ХАРИ“

5. „ПРОДАВАЧКА НА ОБУВКИ“

6. „ПРИНЦЕСАТА И СЕЛЯНИНА“

7. „ПРЕДСТАВЕТЕ СИ КУБ“

8. „ТЕСТ С ПОДТЕКСТ“

9. „СИСТЕМА ЗА СЪОБЩЕНИЯ“

 

1.„КОЛАТА МИ НЕ ПАЛИ“

Цели

-Да се ​​предоставят на участниците полезни съвети за техния индивидуален стил[1] за вземане на решения и решаване на проблеми.

-Да се ​​демонстрира уникалният потенциал, присъщ на всеки стил.

Размер на групата: Всякакъв размер, започвайки от 5 души, стига всички да могат да виждат екрана или бялата дъска.

Време: приблизително 20 минути.

Място: Класна стая, семинарна зала или конферентна зала. Ще трябва да запишете коментарите на участниците. За целта ще ви е необходима голяма бяла дъска (черна или бяла) и тебешир или химикалки; можете също да използвате проектор и екран.

Процедура/инструкции:

Помолете участниците да си представят, че закъсняват за важна среща на отдалечено място. Качват се в колата си, но тя не пали. Какво е първото нещо, което правят? (В зависимост от състава на групата, някои може да предпочетат да заменят колата с мотопед или велосипед. Ако например работите с китайски студенти, начинът на придвижване вероятно ще бъде велосипед.)

Анализ: Играчите решават този проблем устно по различни начини и както винаги в подобни упражнения, няма „правилни“ или „грешни“ решения. Отговорите обаче предоставят полезна информация за стила, който прилагат респондентите за решаване на проблеми. Например, някои хора веднага казват, че първо ще се опитат да поправят превозните си средства. С други думи, те ще приложат теоретичните си знания за решаване на практически проблем. Това поведение контрастира с хората, които отговарят, че веднага ще се втурнат да намерят телефона си, за да пренасрочат или отменят среща. Отговорите в тези граници предполагат перспектива, желание за установяване на контрол над събитията чрез планиране. Трети разглеждат възможностите на дадена реалност, включително човешкия фактор. Техните решения се свеждат до вземане на заем, наемане или кражба на превозно средство. Те ще „хванат кола на стоп“, ще се „обадят на приятел“ или ще „вземат колата на жена си“ (независимо дали жената има нужда от кола или не).

В индивидуалистичните национални култури подобен стил на решаване на проблеми изисква голяма убедителност, тъй като се счита, че човек трябва сам да решава проблемите си – например във Великобритания и Америка – но това не е толкова често срещано в страни като Япония или в страните на Източна Европа, в които все още има останки от колективистична култура. Веднъж, по време на обучение по мениджмънт, един японски бизнесмен ни каза, че в реалния живот, ако е в подобна ситуация, би застанал по средата на улицата, би спрял първата кола, която види и би помолил шофьора да го закара до там. Този отговор беше специфичен за културата; не можехме да си представим подобен трик да работи в Сидни, Ню Йорк или Лондон и бяхме дълбоко впечатлени от увереността му, в осъществимостта на подобна операция в Токио. Други често срещани варианти за решения включват:

- „Ще погледна часовника си, за да видя колко време ми остава.“

- „Просто ще седна и ще помисля за ситуацията.“

- „Няма да е проблем: винаги си тръгвам с достатъчно време, за всеки случай.“

- „Не знам точно какво ще правя, но знам, че ако тази среща е наистина важна за мен, ще трябва да се справя някак си.“

- „Ще си помисля: „О, Боже, днес не е моят ден“ и ще се върна да поспя.

Заключение: Повечето хора, изправени пред подобна ситуация в реалния живот, вероятно биха прибягнали до поредица от взаимосвързани стратегии. Те биха проверили времето си, биха огледали бързо колата за дребни, лесно поправими проблеми, биха се обадили, за да уговорят среща, биха намерили друго транспортно средство, биха закарали колата на ремонт и т.н. Повечето от нас са достатъчно компетентни, за да се справят с ежедневните проблеми; в случая обаче водещият се интересуват предимно от стиловете за решаване на проблеми на отделните членове на екипа. Колко бързо един може да поправи колата? Ще има ли достатъчно време да си набави друго транспортно средство? Добър плановик ли е третият? Демонстрира ли четвърти неочаквани способности при общуване с хора? и т.н.

Забележка:

Основни стилове на вземане на решения:

-Аналитичен. Използва логика, данни, статистика и факти, изследва много възможности, но действа по-бавно; подходящ за сложни проблеми с голямо количество информация.

-Директивен. Бърз, ясен, ориентиран към резултатите, използва минимална информация, предпочита прости решения и контрол; ефективен в кризисни ситуации.

-Концептуален. Вижда голямата картина, творчески, ориентиран към дългосрочния перспективи, търси и толерира нови идеи, но може да бъде непрактичен.

-Поведенчески. Ориентиран към хората, стреми се към хармония в група, цени мнението на другите, избягва конфликти, но може да взема неоптимални решения поради желание да угоди.

Допълнителни стилове (според въпросника на GDMS):

-рационален: събиране на детайлна информация и логически анализ; набляга на внимателното търсене на информация и логическата оценка на алтернативите;

-интуитивен: доверява се на предчувствия, опит и „чувства“; има готовност да се разчита на интуиция;

-избягващ: отлага решенията, страхува се от последствията;

-зависим: разчита на други или външни авторитети; търси съвети и насоки от другите;

-спонтанен (импулсивен): взема решения бързо, без да мисли, важно е действието.

Разбирането на вашия стил ви помага да избирате подходящи методи в различни ситуации, комбинирайки рационалност и интуиция, за да вземате по-добри и по-информирани решения.

 

2. „ОТ ТОЧКА А ДО ТОЧКА Б“

Цели:

-Да се ​​постави проблем, чието решение изисква абстрактно, логическо мислене.

-Да се ​​демонстрират експериментално някои от разликите в начина, по който различните хора възприемат даден проблем и следователно в методите им за решаването му.

Размер на групата: 5 или повече.

Време: 20-30 минути.

Място: Класна стая, семинарна зала, конферентна зала.

Процедура/инструкции: Представете проблема по-долу на аудиторията, който ще бъде решен индивидуално и/или в групи – по желание. Дайте им за това 10 минути.

Задача: Пътувам от точка А до точка Б със средна скорост от 20 мили в час. Без да спирам, се връщам в точка А по същия маршрут. Колко бързо трябва да пътувам обратно, за да достигна средна скорост от 40 мили в час за цялото пътуване?

Анализ: Повечето хора изчисляват средната скорост и заключават, че трябва да карат със 70 мили в час на връщане (20 + 40 = 60; разделено на 2 = 30, 30 + 40 = 70). В действителност отговорът е безкрайно множество (иначе казано, отговорът е невъзможен), тъй като нищо не е в сила да промени факта, че от пътешествениците се иска да изминат разстояние за същото време, което вече са изразходвали само за половината път.

Като цяло, хората, които са естествено склонни да решават абстрактни проблеми, т.е. тези, които обичат пъзели – вероятно ще стигнат до правилния отговор първи, защото са обмислили проблема логически, стъпка по стъпка и са използвали дедуктивно мислене – процесът на конвергентно мислене; ето защо именно те също ще могат да обяснят защо са решили по начина, по който са го направили, а не по друг.

Някои участници ще стигнат до правилния отговор интуитивно, без да разбират хода на своите мисли. Такива хора са склонни да схващат ситуацията като цяло. Те сякаш я „усещат“ и стигат до отговор, който „се чувства правилен“ или „звучи правилно“. Вместо да разделят проблема на логически компоненти, тяхното разсъждение е нелогично и индуктивно; те разширяват проблема и предлагат набор от възможни решения.

Както дедуктивните, така и индуктивните мислители е малко вероятно да се разстроят особено, ако отговорът им бъде грешен; те не влагат в резултата богато емоционално съдържание. Това би им се сторило странно – защо да се разстройват заради грешен отговор на глупава загадка? И все пак, играта „От А до Б“ озадачава много хора – една от причините да е толкова добра е, че те основават отговора на собствения си житейски опит. От него те знаят, че ако закъснеят, трябва да побързат и да наваксат загубеното време и в резултат не могат да разберат защо подобно поведение не работи при дадените обстоятелства.

Заключение: Можете да спорите до пресипване, че никой не може да измине 40 мили за час, ако вече е изтекъл един час, а той е изминал само половината от това разстояние. Можете да потвърдите това, като допуснете, че всяко разстояние се изминава със същата средна скорост, но емпирично ориентираните, прагматични хора няма да ви повярват.

Една жена се ядоса толкова много, че с радост обявихме обедна почивка, обещавайки да обсъдим ситуацията по-късно. Тя беше единственият човек в класа, който продължи да оспорва правилния отговор и не можахме да продължим, докато не се успокои. Треперехме в очакване на следобедната сесия, но когато тя започна, жената безкористно попита дали може да излезе и да се обърне към класа. Ето какво каза тя: Не обядвах. Седях цял час с молив и хартия, решавайки този проклет проблем и опитвайки различни разстояния, но все още не можах да го реша. Осъзнавам, че независимо от разстоянието, пътуването все още не може да бъде завършено. Все още не знам защо е така, но искам да се извиня на всички за грубостта си и да кажа, че приемам отговора ви.

Настроението ѝ се подобри значително, когато един от членовете на групата обясни, че ключът се крие във връзката между две средни скорости и че ако пътуващите бяха пътували с по-ниска средна скорост – да речем, 30 мили в час вместо 40 – те наистина биха могли, поне теоретично, да направят това, което жената предложи: да карат по-бързо на връщане и да увеличат скоростта си от 20 на 30 мили в час. Това уточнение позволи на жената да каже: Знаех, че има уловка!, оставяйки достойнството си сравнително невредимо. Хората, които са естествено склонни да действат въз основа на чувства, а не на факти и цифри, не ценят особено количественото мислене. Следователно, достойнството им не е накърнено, ако се окаже, че това е било просто въпрос на числа.

 

3. „КОРАБНА ЛИНИЯ“

Цели:

-Да се ​​упражнява логическо мислене.

-Да се ​​упражнява реторика. т.е. изкуството на убеждаването.

Размер на групата: Всякакъв размер, започвайки от 5 души.

Време: приблизително 20 минути.

Място: Класна стая, семинарна зала, конферентна зала.

Процедура/инструкции: На класа се задава проблем, който участниците могат да решат по какъвто и да е начин, който изберат.

Преди много години кораб на Pacific Shipping Line е тръгвал от Хонолулу за Сидни всеки ден в 12:00 ч. Пътуването обикновено е отнемало 7 дни. В същите тези години кораб на Pacific Shipping Line е тръгвал от Сидни всеки ден в 12:00 ч., отправяйки се към Хонолулу. Маршрутът е бил един и същ, пътуването е отнемало едни и същи 7 дни и двете времена са били измерени по средно време по Гринуич. Веднъж се качих на борда на един от тези кораби в Хонолулу, отправящ се към Сидни. Колко кораба на тихоокеанската линия видях по време на това пътуване?

Анализ: Няма значение какъв е „правилният“ отговор на този проблем, тъй като опитът да се намери би отишъл изключително далеч отвъд демаркационната линия на времето; дори биха последвали спорове за това дали пътешественикът е от левия или десния борд и т.н.

Заключение: Установихме, че понякога е полезно да не се знае отговорът на загадката. В този случай цялата тежест на отговорността пада върху участниците. След като известно време се притесняват, че им е дадена загадка, чийто отговор не е очевиден веднага (или когато могат пасивно да чакат „учителят“ да го обясни), няколко човека ще се заемат сериозно с проблема и ще стигнат до решение, което обикновено убеждава всички в неговата правилност – добър пример за лидерски стил.

 

4. „КУЧЕТО НА ХАРИ“

В основата на играта е  съкратена версия на играта „Кучето на Джон“, описана в книгата на Пфайфър и Джоунс (Pfeiffer and Jones, 1975).

Цели:

-Да се ​​демонстрира как възприятията за проблемите предопределя опитите на хората да ги решат.

-Да се ​​организира мотивационна игра за загряване за млади участници, изучаващи математика или бюджетиране и финанси.

Размер на групата: От 5 души до практически неограничен брой, разделени на малки групи.

Време: Около 20-30 минути.

Място: Класна стая, организирана като кафене, така че хората да могат да работят в малки групи, или всяка друга среда, която позволява да бъдат създадени малки работни групи.

Процедура/инструкции:

1.Разкажете на публиката следната история:

Хари имаше пухкаво малко куче, което много обичаше. Приятелката му Мери също го обичаше. Когато тя предложи на Хари 10 паунда за него (всичко, което имаше), той се почувства длъжен да ѝ го даде. Животното обаче му липсваше толкова много, че на следващия ден даде на приятелката си 20 паунда и взе кучето у дома. Това добре, но Мери все още искаше кучето, затова спести още 10 паунда и предложи на Хари 30. Горкият Хари не обичаше да отказва, затова остави кучето при нея и взе 30-те паунда. Но по това време цялата работа му беше писнала и няколко дни по-късно отиде при Мери, даде ѝ 40 паунда и поиска кучето обратно. Тук историята свършва.

2.При необходимост повторете основните моменти от историята. След това задайте следните въпроси:

-Някой излезе ли победител след всички тези манипулации?

-Ако да, кой точно и с колко?

3. Помолете всички да запишат отговорите си и да ги пазят в тайна един от друг.

4. След времето, отделено за размисъл, изберете няколко души на случаен принцип и ги помолете да прочетат какво са написали. Ще видите как други се втурват да споделят отговорите си, след като осъзнаят колко различно са възприели проблема.

Анализ: Някои хора ще отговорят, че Мери е спечелила 20 паунда, което е правилно от гледна точка на чистата икономика, печалбите и загубите. Те изчисляват съвкупния разход и приход на двете страни и изваждат едното от другото. Мери е спечелила 60 паунда и е похарчила 40 паунда. Следователно, тъй като е спечелила 20 паунда, Хари е загубил с толкова. За други играчи ще бъдат сложни тези изчисления и може да се наложи да запишете разходите и приходите и на двамата герои.

Напълно е вероятно някои участници да си кажат: „Хей, ти бъди Хари, аз ще бъда Мери, а ти бъди кучето!“ След това „кучето“ кротко ще преминава от единия на другия, докато те сериозно си разменят листчета хартия, представляващи пари; после, когато пиесата приключи, те ще преброят листчетата, за да видят кой има най-много. Други ще дадат неправилен отговор, но само защото са допуснали аритметична грешка, а не защото са възприели проблема по различен начин от тези, които са отговорили правилно.

Въпреки това, като правило в групата има хора, които са мотивирани да търсят отговори от друг вид. Те ще твърдят, че Хари е спечелил, като е задържал кучето или че е загубил, като е загубил приятелката си, или че приятелката е загубила повече, като сее разделила с кучето и те предполагат – с Хари; или че всички са спечелили, тъй като е естествено да се предположи, че Хари, Мери и кучето са живели заедно; или че кучето в крайна сметка е загубило, защото се е изнервило.

Заключение: Водете дискусия в посока различните начини за възприемане на проблемите. Тези, които са „чули“ историята като разказ за загуби и печалби, са я разглеждали от гледна точка на проста аритметика. Хората, които разсъждават като счетоводителите, мислят от гледна точка на приходи и разходи. Но тези, които са почувствали емоционалния контекст на историята, са възприели нейния финал от позиция на човешките взаимоотношения.

Обърнете внимание на групата, че вие умишлено сте разказали историята от „човешка гледна точка“, защото сте се стремили да провокирате именно този тип реакция. Добавете също, че лидерството в мениджмънта се състои отчасти от това: лидерите описват фактите и цифрите в термините на това поведение, което очакват от своите изпълнители.

„Кучето на Хари“ е пример за това как да превърнете най-простото упражнение в истински математически пъзел и след това да го драматизирате, така че участниците да се учат от собствения си опит.

 

5. „ПРОДАВАЧКА НА ОБУВКИ“

Целта е да се илюстрира:

- разнообразието от стилове за решаване на проблеми;

- склонността на хората да решават проблеми според личностните си особености;

- липсата на „единствен правилен начин“ за решаване на проблем.

Размер на групата: произволен брой хора, с които можете да се справите, започвайки от 5 души.

Време: приблизително 20 минути.

Място: класна стая.

Процедура/инструкция:

1.Разкажете следната история:

Клиент отива в магазин за обувки и купува чифт обувки, чиято цена е намалена на 12 паунда. Той плаща за обувките с банкнота от 20 паунда. В толкова ранен час продавачката няма ресто, затова го моли да изчака и изтичала до съседния магазин за зеленчуци, за да размени банкнотата за дребни пари. След това продавачката се върнала и дала на клиента 8 паунда ресто; той си тръгнал с обувките. Малко по-късно в магазина нахлул разстроен продавача на зеленчуци. Той открива, че банкнотата от 20 паунда е фалшива и се обадил на полицията, която щяла да пристигне скоро. Когато чула това, горката жена се разстроила дълбоко от инцидента, извинила се на зарзаватчията за причиненото неудобство, взела 20 паунда от касата, за да го обезщети и се подготвя за пристигането на полицията.

2.Попитайте: Колко пари е загубила в крайна сметка? (не забравяйте, че обявената цена на обувките не е тяхната номинална стойност)

3.Помолете всички да запишат отговора си на листче и да ви го предадат без да уведомяват другите.  Като алтернатива, можете да сформирате малки групи, за да обсъдят проблема.

4.След няколко минути съберете всички отново, за да сравните отговорите. За да улесните дискусията, запишете всички варианти на дъска.

Анализ: Хората обикновено започват да търсят отговори различно: някои смятат на ум, други на хартия, а трети подозират трик и си губят времето да го търсят. Най-простият отговор е вероятно „8 паунда“, тъй като фалшивата банкнота е просто безполезен лист хартия и не влиза в сметката. Продавачката получила 20 паунда от зарзаватчия, които по-късно му върнала, така че всичко, което загубила, били 8-те паунда ресто, които дала на клиента.

Ако обаче вие, както в „Кучето на Хари“ драматизирате преразказването на проблема, то това ще повиши вероятността някои играчи да го разиграят, искайки да „видят“ отговора  „с очите си“. Някои играчи, играейки „Продавачка на обувки“, ще използват „истински“ пари под формата на парчета хартия за по-голяма яснота. Виждали сме хора да вадят собствените си пари от портфейлите си, да ги поставят на масата пред себе си и да раздават различни суми на съответните играчи. Това разнообразие от реакции не винаги се постига, но можете спокойно да предвидите, че ще се наблюдава широк диапазон и можете да посочите това на аудиторията.

Заключение: Подобно на „Кучето на Хари“, това упражнение илюстрира някои от разликите между експерименталните и абстрактните стилове за решаване на проблеми и можете да посочите предимствата и недостатъците, които и двата имат: например, драматизацията е по-малко ефективна, когато търсите конкретен, математически отговор на въпрос, но е по-ценна, когато става въпрос за човешко поведение и междуличностни взаимодействия.

 

6. „ПРИНЦЕСАТА И СЕЛЯНИНА“

Цел: да се насърчи творческото мислене.

Размер на групата: от 5 до 15 души.

Време: приблизително 20 минути.

Място: класна стая. Ще ви е необходимо по едно копие от текста на историята за всеки участник.

Процедура/инструкции:

1.Разкажете историята за принцесата и селянина.

2.Дайте на всеки участник копие от историята и му позволете да обсъжда проблема толкова дълго, колкото желае – вероятно ще отнеме 5-10 минути.

3.Предложете свой собствен отговор на гатанката, но ако някой друг предложи различен отговор, толкова по-добре.

Анализ: Вашият отговор гласи, че селянинът е изтеглил карта и без да я погледне, я е разкъсал на парчета, глътнал я и е казал: „Нека царят изтегли друга карта и аз ще науча съдбата си от ръката му.“ Ако изтегли „сватба“, ще знам, че картата ми е била „смърт“ и ще приема съдбата си. Но ако картата на краля е „смърт“, ще разбера, че моята е била „сватба“ и ще мога да се оженя за принцесата.

Заключение: Участниците често вярват, че кралят е бил измамен по един или друг начин. Например, те могат да кажат, че селянинът е подкупил човека, който е сложил картите в кутията или че е помолил принцесата да замени „сватба“ със „смърт“. Един участник предположи, че историята е стара френска приказка и че кралицата е принудила краля да напише буквата „c“, която би означавала „смърт“, а кралят е бил толкова глупав, че не си спомня, че „c“ също означава „сватба“.

В действителност няма значение какво предполагат хората. Единствената цел на занятието е да разтърси малко умовете им.

Текст

ПРИНЦЕСАТА И СЕЛЯНИНАТА

Един селянин искал да се ожени за принцесата. Кралят, нейният баща, бил ядосан и заповядал да отсекат главата на селянина заради неговата наглост.

Но селянинът бил красив, а кралицата била мила и пожелала на дъщеря си щастие, затова убедила краля да подложи селянина на изпитание.

Решено било той да изтегли една от две карти от кутия и да приеме надписа ѝ като своя съдба. На едната карта щяло да пише „сватба“, а на другата „смърт“. Ако откажел, щял да умре. Кралят обаче прибягнал към измама: той маркирал и двете карти с думата „смърт“ и ги поставил в кутията.

Кралицата забелязала това и побързала да разкаже всичко на принцесата, за да може тя да предупреди любимия си за невъзможната задача и страшната опасност, надвиснала над него. Когато обаче дошло време за изпитанието, селянинът останал спокоен. Той изтеглил картата, оженил се за принцесата и заживял щастливо до края на дните си. Кралят толкова се ядосал, че умрял от удара, а кралицата наследила трона.

Как селянинът избягал от капана, поставен от злия крал?

 

7. „ПРЕДСТАВЕТЕ СИ КУБ“

Цел: да се стимулира творческото мислене.

Размер на групата: 5-15 души, но можете да проведете това упражнение с произволен брой участници.

Време: около 15 минути.

Място: Класна стая.

Процедура/инструкции:

1.Помолете всички да седнат в удобна, отпусната позиция. Ако смятате, че това би помогнало на групата, първо можете да проведете кратко упражнение за релаксация – например дълбоко дишане или навеждане.

2.След като всички се успокоят и затихнат, станете разказвач и говорете, като използвате подходящ акцент и паузи:

-Представете си куб... нещо с форма на куб...

-Сега разрежете куба наполовина...

-Сега разрежете двете половини на куба си наполовина...

-Сега се отървете от тях и вижте какво ви остава.

3.Задайте следните въпроси:

-Какъв вид куб си представихте – реален или абстрактен (кубче захар или форма в пространството)?

-Знаете ли как изглеждаше, как се усещаше или какъв вкус имаше?

-Какъв цвят имаше?

-С какъв размер беше?"

- Къде беше? Виждахте ли ясно обкръжаващата го обстановка?

-Имаше ли някой друг там?

4.Повторете упражнението. Помолете всички да си представят куба. Повторете стъпките, описани в стъпка 2.

5.Следващата серия от въпроси се отнася до разделянето на куба:

-Разделихте ли го или се раздели сам?

-Някой помогна ли ви?

-Използвахте ли инструмент?

-Чухте ли нещо?

-Ръцете ви мръсни или лепкави бяха?

-Как се раздели – чисто или бяха останали отломки?

-Двете отделени части с еднакъв размер ли бяха?

-Четирите получени части кубчета ли бяха?

-Всички ли бяха подобни? Много малки ли бяха?

6.Повторете стъпка 2.

7.Сега попитайте участниците в експеримента как са накарали кубчетата да изчезнат: Как се отървахте от тях? Как изчезнаха – точно като в анимационен филм? Изядохте ли ги? Изхвърлихте ли ги? Дадохте ли ги? Казахте ли им да изчезнат?

Анализ: Докато хората повтарят упражнението, въображението им ще започне да работи и ще започнат да измислят подробности. Станахме свидетели на това как една жена в течение на цяла минута описваше, че се намирала в кухнята си и пред нея, върху дървена дъска за рязане имало блок захар. Тя се канела да го отреже с нож, но си поряза пръста и капка кръв, паднала върху захарта я разсеяла с контрастното червено и бяло. Когато отново започна да реже захарта, тя се опитала да остави мъничко петънце кръв върху всяко парче. Имало е твърде много парчета, за да ги преброи – множество малки кубчета захар, покриващи цялата дъска за рязане, всички докоснати от капка кръв. Тя не знаела как да се отърве от тях; гледката станала ужасяваща. Тогава тя си замислила: „Ако не се отърва от тях, ако просто си тръгна, ще се страхувам да се върна в кухнята.“ Затова ги събрала в найлонов плик и ги изсипала в градината за да нахрани птиците.

Заключение: Някои може да намерят за странен фактът, че упражнението е доставило удоволствие на жената. Може би в ежедневието възрастните рядко имат възможност да си фантазират, а играта „Представете си куб“ запълва тази празнина. Ако обаче след загрявка или въвеждаща игра получите толкова силна обратна връзка, колкото тази, трябва да знаете, че има поне един участник във вашата група, чието въображение надминава вашето. Това е чудесно, но освен ако стилът на учене на тази жена не бъде уравновесен с този на останалите, чиито отговори ще са по-скоро теоретични или абстрактни, ще трябва сами да предложите тези отговори.

Ако имате късмет, ще намерите няколко играчи, които са си представяли кубовете като прости форми, носещи се във въздуха, след което се разделят, както се случва в компютърните графики и след това изчезват безследно. Също така имайте предвид, че някои хора са по-визуално ориентирани, докато други са по-аудиторски. (Някои участници в играта „Представете си куб“ ще ви кажат, че са го чули да се счупва; други ще бъдат изненадани.)

Тези видове обратна връзка ще ви позволят да структурирате груповата дискусия така, че участниците да бъдат изложени на възможно най-много различни гледни точки. Това ще помогне на учениците да развият многостранна перспектива върху проблема и неговото решение, вместо да търсят един-единствен правилен отговор.

 

8. „ТЕСТ С ПОДТЕКСТ“

Цел: Да помогнем на участниците да видят какво се крие зад фасадата на явленията.  

Размер на групата: Малки групи – да речем, 5-7 участници.

Време: Около 15 минути.

Място: Класна стая. Подгответе по едно копие от „Тест с подтекст“ за всеки участник.

Процедура: Снабдете всеки участник копие от „Тест с подтекст“. Помолете ги да го попълнят и изчакайте реакциите им.

Анализ: За съжаление, трябва да съобщим, че много възрастни и повечето млади хора, на които сме прилагали този тест, са успели да попълнят поне половината от листа и обикновено продължават много по-дълго, преди да се усъмнят. Повечето играчи на възраст 11-13 години го приемат напълно сериозно. Те вярват, че въпросите са предназначени да оценят способността им да следват инструкции, да пишат и рисуват спретнато и да разбират основни геометрични понятия като „триъгълник“. Не им става веднага ясно, че тестът е доста по-различен от много от „училищните тестове“, които са правили в миналото – и самите тестове са виновни. Някои играчи, които не са прочели „Тест с подтекст“, преди да го направят се оплакват, че са били измамени. Други, напротив, доволни са, че не са го прочели, тъй като са се наслаждавали на изпълнението на задачите по приятно релаксиращ, безсмислен начин.

Заключение: Това упражнение е полезно за повишаване на концентрацията и мотивацията на играчите за следващо занятие.

Текст

ТЕСТ С ПОДТЕКСТ

Можете ли да се подчинявате на указанията? Направете този тест, имате на разположение само три минути.

1. Прочетете внимателно всичко, преди да направите каквото и да било.

2. Напишете с печатни букви името си в горния десен ъгъл на листа.

3. Оградете името си.

4. Нарисувайте пет малки квадрата в горния ляв ъгъл.

5. Поставете кръстче във всеки квадрат.

6. Напишете името си в горната част на листа.

7. Под вашето име в горния десен ъгъл, напишете телефонния си номер, а ако нямате такъв, напишете номер 100.

8. Кажете числото, което сте написали, на висок глас, за да могат всички да чуят.

9. Оградете това число.

10. Поставете кръстче в долния ляв ъгъл на листа.

11. Оградете този знак с триъгълник.

12. С нормален глас и ясно бройте на глас назад от 10 до 1.

13. Оградете думата „ъгъл“ в изречение номер 4 с правоъгълник.

14. Използвайте върха на молив или химикал, за да направите три малки дупки в горната част на листа.

15. Извикайте силно: „Почти съм готов.“

16. След като прочетохте всичко внимателно, изпълнете само задачи 1 и 2.

 

9. „СИСТЕМА ЗА СЪОБЩЕНИЯ“

Цел

- Да се ​​стимулира креативността при разработването на комуникационни системи в организациите.

- Да се ​​демонстрират примери за оживена комуникация, както и затруднения и области, които могат да доведат до застой.

- Да се ​​покаже как ефективния обмен на информация може да подобри способността на хората да учат и да се наслаждават на ученето.

Размер на групата: „Система за съобщения“ се играе в два рунда, с отбори от по шест души. Това е състезание, така че са необходими поне 12 играчи, а ако някои останат като зрители, толкова по-добре. Те могат да сменят играчите във втория кръг.

Време: приблизително половин час.

Място: Класна стая с достатъчно място, за да могат играчите да седят в кръгове от по шест души. Ще ви трябват: хронометър; тесте карти за игра; химикалка или молив за всеки играч; стикери за залепване на челата на играчите, обозначаващи ги A, Б, В, Г, Д и K (Куриерът); листове за бележки (лепящи листчета).

За да спестите пари, можете да нарежете листовете хартия на по-малки парчета.

Процедура/инструкции:

1.В първия рунд помолете отборите да образуват кръгове. Всеки кръг трябва да е възможно най-широк, така че да няма празно място в стаята. Всеки кръг се състои от петима играчи; за предпочитане е играчите да седят на пода, с лице навън. Шестият член на всеки отбор стои или седи в центъра на своя кръг.

2.Залепете буквите A, Б, В, Г и Д на челата на всеки член на кръга.

3.Във всеки отбор дайте на тези петима играчи по една игрална карта и ги помолете да не я показват на никого.

4.Шестият играч, в центъра, получава стикер с надпис K. Тези играчи са куриерите, които носят съобщения между членовете на отбора един на друг.

5.Задача на играта: всеки играч трябва да направи списък с картите, които държат другите членове на кръга. Правилата са следните:

-Говоренето е забранено.

-Информацията се обменя чрез бележки, доставени от куриера.

-Всеки член на кръга има право да общува с куриера и със съседите си отдясно и отляво. По този начин A може да общува с Б и Д; Б с А и В; В с Б и Г; Г с В и Д; Д с Г и А. Например, играч А може да се обърне към Б бележката: „Каква карта държи В?“ След това А вдига ръка, Куриерът се приближава, проверява дали бележката съдържа само един въпрос, взема я и я предава на Б.

-Ако някой от отбора говори, целият отбор се наказва с 30 секунди, добавени към времето му за финал.

-Ако член на отбора бъде хванат да мами, като показва картата си на други играчи, отборът се дисквалифицира.

-Веднага щом някой от отбора събере всички отговори, необходими за съставяне на списък, той/тя трябва да стане (въпреки че може да продължи да получава и изпраща бележки на съседите си, които все още не са приключили).

6.След като всички членове на кръга са станали, Куриерът събира петте списъка и ги носи на водещия (през цялата игра следите времето с хронометър).

7.Отборът, чийто Куриер ви донесе пълните и правилни списъци пръв, той печели.

8.Във втория рунд играчите получават същите етикети и се настаняват в същите кръгове, както в първия. Целта е същата: всеки от петимата играчи трябва да разпознаят картите си, но сега членовете на отбора могат да общуват само с Куриера и още един играч в кръга (обикновено възлагаме тази роля на В, без конкретна причина). Играчите отново могат да изпращат само по една бележка с един въпрос наведнъж, но всичките им въпроси вече са адресирани до В. Когато имат нужда от Куриера, те вдигат ръце и стават веднага щом получат достатъчно информация от В, за да знаят картите на останалите четирима съотборници.

Анализ: Теоретично времето, прекарано в първия рунд, трябва да е по-кратко от втория, тъй като първият рунд включва по-широк кръг на общуване. Това обикновено е така на практика.

Няколко фактора обаче могат да усложнят нещата и понякога вторият рунд е по-кратък – например, ако единственият източник на информация (Играч В) е пъргав и точен, Куриерът е бърз, а останалите четирима играчи подготвят бързо въпроси и бележки. Те също така имат предимството, че вече са изиграли първия рунд. Следователно, ако играчите схванат всичко бързо, те могат да увеличат скоростта си.

Това са всички наблюдения, които можете да извлечете от тази игра. Можете също така да помогнете на играчите да свържат тези наблюдения с основите на организационната (групова) комуникация.

Заключение: „Система за съобщения“ често помага за увеличаване на груповата сплотеност и чувството за съпричастност на играчите към съдбата на своя отбор. Организирайте дискусия и я насочете към обсъждане на уникалността на личния принос към общото дело, като заимствате примери от реалния живот – способността на един човек да събира информация от различни източници или пъргавината и точността на друг.

[1] Индивидуалните стилове на вземане на решения са устойчиви патерни на поведение и мислене, които отразяват личността и подхода на човек към проблемите. Те включват: аналитичен (логика, данни), директивен (бърз, ясен), концептуален (творчество, визия) и поведенчески (социални аспекти, група). Съществуват още: рационален (пълен анализ), интуитивен (опит, предчувствие) и избягващ (забавяне, отлагане, изчакване) стил, които формират уникален „профил“ за вземане на решения за всеки човек.

д-р Елизабет Кристофър е родена в Източен Кентъки с над десет години клиничен опит в хиропрактиката и рехабилитацията, д-р Кристофър живее с мисията „да се чувства по-добре, да се движи по-добре и да се наслаждава на живота“. Тя внася тази страст и опит в аудиторията, което помага на нейните ученици да бъдат бъдещи лидери в упражненията и здравето. Д-р Кристофър е лицензиран хиропрактик в Кентъки. Тя е и сертифициран специалист по силова и кондиционна подготовка (CSCS), сертифициран личен треньор от Американския колеж по спортна медицина и регистриран учител по йога на 200-то ниво (RYT). Освен това, д-р Кристофър е носител на наградата Blackboard and Anthology Exemplary Course Program Award за 2022 г. за онлайн дизайн на курсове, сертифициран FMS практик на ниво 1, сертифициран специалист по спортна кондиция и сертифициран специалист по фитнес хранене. 

Лари Смит – професор по икономика в Университета на Ватерло в Канада, обучава своите студенти да намерят кариерите, които наистина ще обичат. Той е професор по икономика в Университета на Ватерло. Известен разказвач и защитник на младежкото лидерство, бил е ментор на много от своите студенти по управление на стартиращи бизнеси и кариерно развитие. Най-забележителният стартиращ бизнес, който е съветвал в зародиш, е Research in Motion (RIM), производител на BlackBerry.

Източник: Leadership training. Elizabeth M. Christopher/Larry E. Smith. Kogan Page Ltd

////

 

 Игри и упражнения за тренинг – комуникация в условията на различни култури „Среща на председателите“ (Е.Кристофър, Л.Смит)

 

„СРЕЩА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ“

Цели:

-Да се ​​даде възможност на участниците да се запознаят по-добре с редица важни фактори, влияещи върху бизнес преговорите между хора, възпитани в условията на различни култури.

-Да се ​​развие по-висока степен на културна осведоменост у участниците. Ролите не се явяват културни стереотипи; те се фокусират вниманието върху общи проблеми, пред които са изправени лидерите в мултикултурна среда.

Размер на групата: На практика всякакъв размер, тъй като ако ролевият фонд се изчерпи, останалите участници могат да действат като зрители, а техните коментари могат да се използват като обратна връзка към играчите в края на всяка сесия.

Време: Тази игра отнема по-голямата част от деня, а дискусията се провежда паралелно, а не след нейното приключване, разделяйки действието на отделни сесии. Този режим ви позволява да поддържате контрол върху моделирането, като просто поставяте играта на пауза на всеки 20-30 минути, за да коментирате поведението на играчите.

Интересното е, че тези прекъсвания, подобно на рекламните паузи в телевизионните предавания, не пречат на концентрацията на играчите и връщането им към ролите им. Важно е обаче да запомните, че вашата „намеса“, в различна степен (повече или по-малко, в зависимост от групата, с която работите), може да повлияе на последващото поведение на участниците. Следователно, трябва да сте уверени, че сте избрали правилната посока за играта и тази увереност трябва да се основава на подробна и надеждна информация за всички тънкости на воденето на международни и междукултурни бизнес преговори.

Място: Ще трябва да подготвите заседателна зала и дълга маса с два реда столове. Пригответе достатъчно копия от инструкциите и ролите, предоставени по-долу. За да ви дадем обща представа за съдържанието на играта, ние го предоставяме в съкратен вид.

През 1950 г. нефтопреработвателната компания „Сайто Корпорейшън“ има експортен отдел, отговорен за нейния задграничен бизнес, където оборотът е само 7% от общия му обем. Въпреки това, през 60-те години на миналия век „Сайто“ преминава към политика на големи задгранични инвестиции, а през 1965 г. компанията претърпява преструктуриране, съобразено с географията на региона.

В момента директорите на всички филиали, разположени извън Япония, се отчитат пред и се ръководят от международен вицепрезидент. Дейностите на всеки филиал се поддържат предимно от местен персонал. Отчетите на компанията и цялата международна кореспонденция се поддържат на местния език с японски дублаж.

По-нататъшната експанзия е довела до създаването на нови подразделения в задграничния сектор, които са станали все по-взаимозависими, което е довело до множество недоразумения.

Реорганизация за повишаване на производителността в международните филиали на компанията. Президентът и съветът на директорите на компанията в момента обмислят план за организационно преструктуриране. Според този нов план ще бъдат създадени пет вицепрезидентски позиции: в Северна Америка, Южна Америка, Европа, Азия и Япония. Всички задгранични филиали ще се управляват от директори, които ще се отчитат директно на съответните си вицепрезиденти.

Целта на реорганизацията е да се координира производството и маркетингът в цялата корпорация. Освен това много ръководители смятат, че постигането на тази цел изисква въвеждането на единен език в „Сайто“ като средство за международно общуване. Директорите на задграничните филиали (ролята им се изпълняват участници в тренинга) са поканени на среща, за да изберат международния език и да обсъдят планираните промени в компанията. Сценарият уточнява, че препоръките, направени от тази група, ще бъдат препратени до президента и съвета на директорите на „Сайто“, след което вероятно ще бъдат приети като практически насоки. (Забележка: всичко това може да изглежда много сложно за тези, които не са запознати с бизнес въпросите, но ще откриете, че всяка група мениджъри бързо ще схване концепцията.)

Процедура/инструкции:

Дайте на всеки участник копие от сценария и време да се запознае с него. След това раздайте на всеки участник набора трите схеми и един екземпляр от „сценария на конференцията“, като разпределите ролите и съответните текстове.

1.Обяснете, че имат две задачи:

-Да разработят препоръки по повод измененията, които са планирани да се проведат „Сайто Корпорейшън“.

-Да препоръчат общ език за всички филиали на „Сайто Корпорейшън“.

От тях ще се изисква да заемат конкретни позиции, указани в „конспектите“, които получават в началото на играта.

Тези роли могат или не могат да съвпадат с личните възгледи на играчите; независимо от последното, играчите трябва да пресъздадат съответстващи образи.

2.Повечето играчи лесно поемат ролите на съответните регионални мениджъри, които ръководят филиалите на компанията в Корея, Тайланд, Филипините, Сингапур, Холандия, Франция, Индия, САЩ, Бразилия, Обединеното кралство, Тайван, Германия и Италия (ако ви липсват играчи, можете да намалите броя на ролите в зависимост от вашите предпочитания и обстоятелства).

Анализ: Като цяло всичко, което играчите трябва да направят, е да заемат места на „масата за срещи“, уж за да обсъдят подробностите за планираните организационни промени в „Сайто Корпорейшън“ и да изберат единен международен език за цялата бъдеща комуникация. Всички делегати обаче имат и „скрити“ сценарии, тъй като според замисълът на играта всички те имат законни интереси както по отношение на организационната структура, така и по отношение на избора на езика за международна комуникация в рамките на огромната мрежа от чуждестранни филиали на „Сайто Корпорейшън“.

Директорът от Корея например, иска задграничните филиали на „Сайто“ да бъдат освободени от връзки с Япония и японския език, който корейците не харесват, а вместо това да приемат английския като общ език. Директорът от Тайланд не се интересува особено от никоя от темите на срещата, като е много по-зает с по-належащи проблеми – например, личните си борби за преодоляване на културните различия. Директорът от Филипините е от японски произход, тъй като все още не е намерен филипинец, квалифициран да бъде мениджър. Следователно, той иска да запази японския като официален език на компанията и подкрепя предложения план за реорганизация на мрежата от задгранични филиали на „Сайто Корпорейшън“, тъй като това ще му (или ѝ) позволи да стане мениджър и ако е успешен, скоро да се върне в главния офис в Токио. От друга страна, директорът от Сингапур смята, че предложеният план за реорганизация е твърде сложен и ще създаде повече проблеми, отколкото ще решава, и че английският трябва да стане език на компанията, тъй като е международният език на целия бизнес свят. И така нататък. Всеки преследва собствения си интерес и нещастният председател е принуден да лази, за да доведе участниците до някаква форма на консенсус по двата въпроса в дневния ред. Вашата работа като водещ е да наблюдавате играта и да спрете дебата, когато смятате, че е достигнал критична точка. Това изисква голяма концентрация и както споменахме по-горе, значителен опит в международната комуникация.

Ето някои моменти, които трябва да отчитате при вземане решение за вмешателство или невмешателство в „Срещата на ръководителите“:

1.Развитие на „скрити сценарии“.

2.Необходимост да предоставите допълнителна информация от личния си опит – например, за културните обичаи на представените страни.

3.Характерът на стратегиите, използвани от „председателя“ за постигане на съгласие и тяхната ефективност според вас.

4.Спазването на регламента на „председателя“.

Може да се наложи да нарушите „реалното време“ на играта. Това означава да помолите играчите да си представят, че по време на преговорите е взето конкретно решение, дори ако нищо подобно всъщност не се е случило. Например, може да смятате, че първата точка от дневния ред – предложената реорганизация на компанията, вече е била обсъдена достатъчно дълго и подробно. В този случай, не се колебайте да принудите играчите да преминат към следващата точка, като въведете въображаемо гласуване по първото предложение, което или се приема, или се отхвърля.

Може да срещнете опозиция от един или повече играчи, които възразяват срещу вашия авторитарен стил на игра. Това ще бъде само от полза, тъй като ще потопи играчите по-дълбоко в играта. Не забравяйте, че хората вдигат шум само когато нещо е наистина важно за тях. Затова ги слушайте и бъдете готови да се съобразите с тяхната гледна точка, ако ви се струва разумна.

Веднъж играч, играещ ролята на тайландски директора от Тайланд се превърна в истински обструкционалист[1]. По-горе беше описано („скрит сценарий“), че той има за задача да повдигне въпроса за междукултурната комуникация за обсъждане, въпреки факта, че това не е официално в дневния ред. Мъжът, играещ тази роля, беше толкова решен да постигне своето, че в един момент срещата всъщност спря, защото жената председател не успя да предотврати разкол. В реалния живот обаче тя беше старши администратор, който очевидно беше способен да се справи с такава задача. Трябваше да премахнем пречката, затова спряхме играта и попитахме жената какво би направила, ако това беше истина. Това й позволи да даде воля както на своите чувства, така и на директора в нея както на нея. Той беше леко обиден от нашата намеса и настоя, че поведението му е в съответствие с ролята му. След като изяснихме това, позволихме представлението да продължи, но сега „председателят“, въоръжен с разбирането с какво точно се сблъсква, успя да управлява ситуацията много по-твърдо и срещата продължи своя ход.

Заключение: Ролите не предвиждат деление на участниците на един или друг пол и не включват имена, въпреки че играчите може да искат да измислят подходящи. Играчите никога не се колебаят да поемат ролята на представител на различна националност, но понякога биваме въвлечени в дискусия за ролевата игра като такава.

Винаги сме поддържали мнението, че никой не може да „бъде“ някой друг и това важи дори за професионалните актьори. Когато някой играе Отело, не е задължително да е убиец. Той се докосва до емоции и чувства, общи за всички нас, които когато бъдат доведени до краен предел, теоретично биха могли да доведат до убийство. Следователно, когато следват измислен сценарий, те по същество играят себе си (или част от себе си).

Когато реални студенти или бизнесмени са помолени да играят игри за моделиране (симулационни игри) и да поемат роля с различно име и минало, от тях не се иска да живеят живота на някой друг. От тях се иска да се придържат към сценарий и правила, които могат да бъдат пряко или косвено интерпретирани от гледна точка на натрупания им житейски опит. Моделиращите игри не са нищо повече или по-малко от това, което подсказва името им: водещият упражнява общо ръководство върху играчите, а играчите въз основа на измислена ситуация или събитие, се държат така, сякаш са реални и след това наблюдават резултата.

Текст

ФАБУЛА

През 1950 г. нефтената рафинерия „Сайто Корпорейшън“ е имала експортен отдел, отговарящ за задграничния ѝ бизнес. Компанията е имала само два малки задгранични филиали, чийто оборот е представлявал едва 7% от общите ѝ продажби.

Мениджърът на експортния отдел е било лице, подотчетно на вицепрезидента по маркетинг, както е показано на Схема N1.

В компанията съвсем естествено е бил използван японски език. Тази организационна структура е останала ефективна до 60-те години на миналия век, когато „Сайто“, започнала да инвестира сериозно в развитието на бизнеса си в чужбина. През 1965 г. компанията била преструктурирана, както е показано на Схема N 2.

Структурата от 1965 г., която е останала в сила и до днес, е била проектирана с отчитане на географията на региона, като всеки основен регион на Япония има свой вицепрезидент, както и международен вицепрезидент. В момента ръководителите на всички филиали, разположени извън Япония, се отчитат пред него. Дейностите на всеки филиал се обслужват предимно от местен персонал. В редки случаи японец заема позицията на мениджър. Отчетите на компанията и цялата международна кореспонденция се водят на местния език с дублиране на японски.

Преди няколко години в международния сектор са започнали да възникват сериозни проблеми. Разширяването на пазара е довело до създаването на нови подразделения в чужбина, които са станали все по-взаимозависими. В момента американският филиал често взаимодейства с немския филиал, докато тайванският филиал често взаимодейства с френския и италианския филиали. Работата им обаче не е координирана и възникват множество недоразумения, когато филиалите се опитват да работят заедно.

 Както показва Схема N2, през 1965 г. е имало само три задгранични филиали, но сега са 13, което представлява 50% от общия товарооборот на корпорация „Сайто“. От тези 50 процента, 25 процента са в Азия, 14 в Европа и 11 в Северна и Южна Америка: 8 в Съединените щати и 3 в Бразилия. Президентът и съветът на директорите в момента обмислят план за организационно преструктуриране, което е показано на Схема N3.

Според този нов план ще има петима вицепрезиденти: по един за Северна Америка, Южна Америка, Европа, Азия и Япония. Всички задгранични филиали ще се управляват от директори, подчинени непосредствено на своите вицепрезиденти. Целта на реорганизацията е да се координира производството и маркетингът в цялата корпорация. Много администратори на компании смятат, че постигането на тази цел изисква въвеждането на единен език в „Сайто“ като средство за международно общуване.

Като директор на задграничния филиал, вие сте поканени на среща, където ще бъде избран езикът за международно общуване и ще бъдат обсъдени планираните промени за компанията (Схема N 3). Препоръките, направени от тази група, ще бъдат препратени на президента на „Сайто“ и съвета на директорите, след което вероятно ще бъдат приети като ръководство за изпълнение.  

Сценарий

1.Приветствайте делегатите и очертайте целите на срещата.

2.Представяне на делегатите (те се представят).

3.Разделете групата на три комитета:

-Комитет 1. Детайлите за изменения, предложени за „Сайто Корпорейшън“.

-Комитет 2. Ползи от общ език за международно общуване.

-Комитет 3. Критерии за избор на международен език. 

4.Отчет на Комитетът се докладва пред цялата група.

5.Препоръки за одобряване на предложените промени за внедряване в „Сайто Корпорейшън“.

6.Открито обсъждане.

7.Гласуване (конкретният план се приема с мнозинство от две трети).

8.Предложение за определяне на език за международно общуване за „Сайто“.

9.Открито обсъждане.

10.Гласуване за избора на език (езикът се избира с мнозинство от две трети).

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Корея

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Плановете за реорганизация изглеждат прости и включват няколко важни промени. Според вас те просто отразяват съществуващата структура на компанията и това е добре.

2.Относно избора на международен език

Вие много харесвате идеята за единен международен език. Считате, че „Сайто“ (поне в международния си компонент) трябва да се откаже от японския. Ако бъде избран единен език, това ще е от голяма полза за работата ви в Корея. Корейците все още не могат да простят на японците за окупацията и не обичат да говорят японски, въпреки че много от тях все още помнят езика. Ако „Сайто“ иска да се развива в Корея, е необходима единна езикова политика. Смятате, че английският би бил най-добрият избор.

 

За да сте сигурни, че вашата позиция ще бъде адекватно приета от другите делегати, може да се наложи да я декларирате многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Тайланд (японец, все още

не е избран за директор тайландец)

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Тази реорганизация няма нищо общо с проблемите, с които се сблъсквате в Тайланд. Тайландците подхождат към работата много по-различно от японците и въпреки че сте се научили да общувате малко на тайландски, все още ви е много трудно да се справяте в тяхната среда. Те не разбират намеците ви и когато изразявате оплакванията си директно, се обиждат. През трите години от вашата дейност осем преводачи са напуснали. Този, който работи в момента там, деветият, изглежда сякаш е под силен стрес. Бихте предпочели бързо да уредите плана за реорганизация на тази среща и след това да обсъдите по-важни въпроси, свързани с преодоляването на културните различия.

2.Относно избора на международен език

Вашият избор е японски или английски, или и двата, но никакви други езици или комбинации от езици не ви устройват.

За да сте сигурни, че позицията ви ще бъде адекватно приета от останалите делегати, ще трябва да я озвучите многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, ако е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за филипинския директор (японец, тъй като

досега не е намерен филипинец, чиято

квалификация би му позволила да заеме

длъжността на директор)

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Харесва ви планът. Ако се справите добре, ще можете да се върнете в родния си офис в Токио. Прекарахте две години във Филипините и искате да се приберете у дома. Съпругата ви е носталгична, а двете ви деца, на пет и седем години, трябва да получат японско образование – в противен случай ще им е трудно да се адаптират към японското общество, когато се върнат. Ваш приятел в момента е вицепрезидент на филиала в Източна Япония и ви е казал, че ако прекарате още една година като директор, може да ви намери позиция в неговия филиал.

2.Относно избора на международен език

Разбирате проблема, защото се сблъсквате с него ежедневно. Считате, че езикът за комуникация на „Сайто“ трябва да бъде японски – не само за международни контакти, но и в местните филиали. Сайто в момента има политика на използване на местния език и това ви е създало много проблеми във Филипините. Ако всички преминат на японски, ще бъде много по-добре. Това е вашето предложение.

За да сте сигурни, че вашата позиция ще бъде адекватно приета от останалите делегати, ще трябва да я повтаряте многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Сингапур

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Смятате, че това е много лош план. Никоя схема не трябва да бъде толкова сложна и объркваща. На мнение сте, че съществуващият план на корпорацията, разработен през 1965 г., е много по-добър и трябва да бъде оставен непроменен. Този нов план обаче създава повече проблеми от преди.

2.Относно избора на международен език

За вас въпросът е ясен. Този език трябва да бъде английски. Сингапур има четири официални езика (малайски, тамилски, китайски и английски) и един държавен език (малайски). Всички обаче знаят, че английският е международният език на бизнеса. „Сайто“ е трябвало да го направи единствен език за международна комуникация от самото начало. Радвате се, че това вече е възможно.

За да сте сигурни, че вашата позиция ще бъде адекватно приета от другите делегати, ще трябва да я формулирате многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Нидерландия (японец, тъй като

до момента не е избран за директор нидерландец)

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Смятате, че това е много лош план. Има твърде много вицепрезиденти и не е ясно дали техните правомощия са равни. Изглежда странно да има отделни вицепрезиденти за Азия и Япония, въпреки че Япония се намира в Азия. Смятате, че би било по-разумно ръководителите на северноамериканския, южноамериканския, европейския и азиатския филиали да бъдат директори, а не вицепрезиденти и да се запазят само двама вицепрезиденти – един за целия международен сектор и един за Япония.

2.Относно избора на международен език

Ако е абсолютно необходимо да се говори само един език, вие сте склонни към френски, испански или английски, но бихте предпочели многоезична политика, която позволява официалното използване на различни езици в корпорацията.

За да сте сигурни, че позицията ви е адекватно разбрана от другите делегати, ще трябва да я повтаряте многократно.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Франция

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Харесва ви планът и възнамерявате стриктно да го спазвате. Знаете, че имате добър шанс да станете първият европейски вицепрезидент и искате да работите усилено на срещата, за да впечатлите ръководството на компанията, тъй като бихте искали да се издигнете до вицепрезидент на международния сектор през следващите няколко години.

2.Относно избора на международен език

Вашият избор е френски и ще направите това предложение, въпреки че няма да настоявате за него. Изборът на език не е от голямо значение за вас и сте готови да се съгласите с мнозинството.

За да сте сигурни, че позицията ви ще бъде адекватно приета от останалите делегати, ще трябва да я излагате многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Индия

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Планът е добър, но смятате, че би било по-добре азиатската зона да се раздели на няколко отделни региона, за да се проправи път за бъдещо разширяване. Ще предложите създаването на три отделни филиала вместо един азиатски филиал: южноазиатски, югоизточно-азиатски и източноазиатски, всеки със собствен вицепрезидент. Това е по-съвместимо с разделянето на северноамериканския и южноамериканския филиали. Вие също така вярвате, че Япония трябва да бъде част от източноазиатския сектор, а не да бъде обособена като отделен филиал със собствен вицепрезидент.

2.Относно избора на международен език

Вашият избор е хинди. Това е древен език, вдъхновил велика литература. Говори се от милиони хора в Индия и като чужд език се преподава на студенти от цял ​​свят. Индийската писменост е сложна, но ще повиши престижа на компанията.

За да сте сигурни, че вашата позиция ще бъде адекватно приета от другите делегати, ще трябва да я изразявате многократно. Бъдете готови да предлагате и приемате компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от САЩ

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Вие напълно сте съгласни с представения план. Всъщност вие бяхте член на комисията, която го е разработила. Според плана ще бъдете вицепрезидент на филиала за Северна Америка и тъй като очаквате Канада скоро да се присъедини към корпорацията, автоматично ще ръководите офисите и в двете страни.

2.Относно избора на международен език

Вие подкрепяте английския език, защото той вече е международният език за бизнес комуникация, особено след като от 14-те държави, които са членове на задграничния сектор на „Сайто“, пет официално или полуофициално говорят английски. Тези държави са Съединените щати, Великобритания, Индия, Сингапур и Филипините. Вие вярвате, че в „Сайто“ английският език трябва не само да бъде международният език, но и единственият език, използван за комуникация.

За да сте сигурни, че позицията ви ще бъде адекватно приета от другите делегати, ще трябва да я формулирате многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Бразилия

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Много сте доволни от плана и бихте искали да го оставите непроменен. Не искате да бъдете част от филиала за Северна Америка и сте много доволни от разделянето на Северна и Южна Америка.

2.Относно избора на международен език

Вашият избор е японски, който е широко разпространен в бразилския филиал. Смятате, че тъй като „Сайто“ е японска компания, всички официални дела трябва да се водят на японски.

За да сте сигурни, че позицията ви ще бъде адекватно приета от другите делегати, може да се наложи да я повторите многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Обединеното кралство

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Не ви харесва перспективата да имате французин за вицепрезидент на европейския филиал и да работите под негово ръководство, така че сте против предложения план за реорганизация. Разбира се, не можете да кажете това директно, така че трябва да намерите други причини да се противопоставите на предложения план. Тъй като американският и британският филиали винаги са работили в тясно сътрудничество и са използвали един и същ език, вие предлагате да ги слеете и да ги наречете например „англоезичен филиал“.

2.Относно избора на международен език

Вие смятате, че „Сайто Корпорейшън“ трябва да има не един език, а четири, съответстващи на четирите филиали на компанията. Предлагате да се създаде английски филиал за САЩ  и Обединеното кралство (вижте причините по-горе), испански за Южна Америка, френски за Европа и японски за Азия.

Вярвате, че ако компанията се опита да се ограничи само до един език сега, това ще доведе до допълнително объркване и негативна публичност в различните филиали.

За да сте сигурни, че позицията ви ще бъде адекватно приета от другите делегати, може да се наложи да я повтаряте многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Тайван

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Харесва ви, с изключение на една точка. Искате да предложите да наречете страната си Китай вместо Тайван, така че по-късно, когато континентален Китай бъде отворен за „Сайто“ да можете да ръководите получения голям филиал. Разбира се, не можете да кажете това на участниците в срещата, затова направете изявление, че има само един Китай и Тайван е само част от него. Следователно името на филиала трябва да отразява името на страната, както е прието с другите филиали.

2.Относно избора на международен език

Не ви харесва идеята за един-единствен международен език; ще предложите три: английски за Северна Америка и Европа, испански за Южна Америка и класически китайски за Азия. Освен това, преводът на японски ще продължи да се осигурява във всички случаи. Китайският вече се използва в Азия – в Тайван и Сингапур и от мнозинството от говорещите в Хонконг. Много корейци и японци вече могат да четат китайски, така че това няма да е проблем. Изборът на класически китайски ще направи впечатление в континентален Китай, което ще улесни създаването на филиала там. Това е важно както заради ниската цена на труда, така и заради големия потенциален пазар (с население от един милиард).

За да сте сигурни, че вашата позиция ще бъде адекватно приета от другите делегати, може да се наложи да я повтаряте многократно. Бъдете готови да предлагате и приемате компромиси, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Германия

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

1.Относно предложената реорганизация

Струва ви се разумно, но е абсолютно ясно, че „Сайто“ се нуждае от единен език, в противен случай компанията няма да може да расте. Твърде много езици вече се използват и това ще възпрепятства разширяването, докато не бъде избран единен език.

2.Относно избора на международен език

Вашият избор е немски и ще го предложите, но не очаквате предложението ви да бъде прието. Ще приемете всеки език, но не искате да е английски, защото американците и британците са твърде самонадеяни, 2високомерни до наглост, когато става въпрос за езикови въпроси.

За да сте сигурни, че позицията ви ще бъде адекватно приета от другите делегати, може да се наложи да я повторите многократно. Бъдете готови да предложите и приемете компромисни решения, когато е необходимо.

Текст

КОНСПЕКТ

за директора от Италия

Вие присъствате на среща за разработване на препоръки за Главния офис (президент и Съвет на директорите) в Токио, относно предложените промени в структурата на компанията и избора на език за международно общуване. Вашата конкретна задача е да се уверите, че следното е включено в списъка с предложения за корпорацията.

Никой на срещата не знае за това и не възнамерявате да информирате никого, че сте се съгласили по принцип да станете президент на италианска компания в рамките на шест месеца. Вашата нова компания няма да бъде конкурент на „Сайто“, така че сте се почувствали в правото да присъствате на тази среща, но не искате да правите никакви предложения нито относно предложените промени, нито относно избора на език. Работите за „Сайто“ от пет години и се радвате да напуснете, защото филиалите са затънали във вътрешни борби.

д-р Елизабет Кристофър е родена в Източен Кентъки с над десет години клиничен опит в хиропрактиката и рехабилитацията, д-р Кристофър живее с мисията „да се чувства по-добре, да се движи по-добре и да се наслаждава на живота“. Тя внася тази страст и опит в аудиторията, което помага на нейните ученици да бъдат бъдещи лидери в упражненията и здравето. Д-р Кристофър е лицензиран хиропрактик в Кентъки. Тя е и сертифициран специалист по силова и кондиционна подготовка (CSCS), сертифициран личен треньор от Американския колеж по спортна медицина и регистриран учител по йога на 200-то ниво (RYT). Освен това, д-р Кристофър е носител на наградата Blackboard and Anthology Exemplary Course Program Award за 2022 г. за онлайн дизайн на курсове, сертифициран FMS практик на ниво 1, сертифициран специалист по спортна кондиция и сертифициран специалист по фитнес хранене.

 Лари Смит – професор по икономика в Университета на Ватерло в Канада, обучава своите студенти да намерят кариерите, които наистина ще обичат. Той е професор по икономика в Университета на Ватерло. Известен разказвач и защитник на младежкото лидерство, бил е ментор на много от своите студенти по управление на стартиращи бизнеси и кариерно развитие. Най-забележителният стартиращ бизнес, който е съветвал в зародиш, е Research in Motion (RIM), производител на BlackBerry.

Източник: Leadership training. Elizabeth M. Christopher/Larry E. Smith. Kogan Page Ltd

/

[1] „Обструкционист“ – човек, който умишлено създава пречки, спънки и забавяния, за да провали или осуети вземането на решения, гласуването на закони или провеждането на заседания, най-често в политиката, като прилага тактиката на „обструкция“ (забавяне).

 Игри и упражнения за тренинг – комуникация в условията на различни култури (Е.Кристофър, Л.Смит)

 

1.„СЕРВИТЬОР, В СУПАТА МИ ИМА МУХА!“

2. „НЕ ВЯРВАМ В ТОВА!“

3. „ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ СЪС СЪПРУГАТА МИ!“

4. „БАДЖ НА КОМПАНИЯТА“

5. „СВЕТОВЕН ЦЕХ“

6. „ОПАСЕН ПУНШ“

7. „ПРОИЗВЕДЕНО В ЯПОНИЯ“

8. „АКЦИЯ ЗА ПОДДРЪЖКА“

 

Забележка: Първите четири упражнения са ролеви игри с еднаква продължителност, с едни и същи цели и процедури.

1.„СЕРВИТЬОР, В СУПАТА МИ ИМА МУХА!“

Цел: Да се ​​практикува общуване с човек с различна националност, ориентация или възпитание.

Размер на групата: Ако искате всички присъстващи да участват в ролевата игра, то включвате не повече от четирима играчи в половинчасова сесия. Ако искате да изберете няколко души, които да демонстрират ролевата игра, така че другите да могат да наблюдават и коментират по-късно, броят на участниците може да бъде по-голям – например до 25 или дори 30.

Време: приблизително 30 минути.

Място: класна стая, семинарна зала, конферентна зала.

Процедура/инструкции:

В края на сесията (напр. преди обедната почивка) изберете двама души от групата. Помолете ги да разиграят ролевата игра в следващата сесия. Дайте на всеки от тях един от сценариите по-долу, за да го прегледа по време на почивката.

Като алтернатива, можете да сформирате малки групи, да разпределите между тях ролите и да дадете на всеки няколко минути да прочете ролите, да ги обмисли и евентуално да ги обсъди. След това помолете двама доброволци да разиграят ролевата игра.

1.Обяснете, че това упражнение е ролева игра, предназначена да демонстрира някои аспекти на общуването между различните култури (не обяснявайте нищо повече, дори и да се изкушавате).

2.Помолете двамата участници да излязат напред и да застанат там, където всички могат да ги видят и чуят, след което започнете ролевата игра.

3.След упражнението организирайте групова дискусия.

4.Помолете още двама души да изиграят роли и след това обсъдете с групата различията в тяхното справяне със ситуацията в сравнение с първата двойка изпълнители.

Текст

РОЛЯ А

Вие сте на пътешествие в чужда страна. Днес, докато обядвате в много скъп ресторант, откривате нещо, наподобяващо част от насекомо в супата си. Оплакахте се на сервитьора, но той настоя, че не е насекомо, а подправки. Вие не сте съгласен и искахте да говорите с управителя. Управителят се приближава до вашата маса.

РОЛЯ Б

Вие управлявате много добър ресторант. Цените може да изглеждат високи, но качеството на обслужване е напълно оправдано. Вашият ресторант има добра репутация и привлича много чужденци. Днес в ресторанта ви дойде е пристигнал на обяд чужденец и един от новите сервитьори му е сервирал супа. Възникнали са оплаквания и сервитьорът ви е информирал, че чужденецът желае да говори с вас. Затова се отправяте към неговата маса.

Анализ:

1.Оплакал ли се е А? Отменил ли е поръчката? Отказал ли е да плати за супата?

2.Разбра ли Б проблема? Преодолял ли е неразбирането от страна на другия? Изразил ли е искрено съжаление? Поднесъл ли е учтиво извинение?

3.Успяли ли са страните да предоставят обяснения, да ги приемат и да разрешат проблема с взаимно удовлетворение?

4.Успял ли е А да изрази оплакването си ясно и разбираемо?

Ролевата игра могат да се използват за демонстриране на културни различия в човешкото поведение. Например: еднакво ли изразяват мъжете и жените едно и също оплакване.

Заключение: Никой не може да посочи „най-добрия начин“ за разрешаване на проблемите, които съпровождат общуването с чужденци, но обсъждането на тази ролева игра може да помогне на участниците да видят широките възможности.

 

2. „НЕ ВЯРВАМ В ТОВА!“

Текст

РОЛЯ А

Вие сте кореец. Работите в IBM International от около 15 години и заемате в Корея престижната позиция местен директор на IBM. В момента изучавате нови технологии в Япония. След месец трябва да се върнете у дома, за да обучавате корейци на ново оборудване. Вашият инструктор, сингапурец, е много умен мъж, горе-долу на вашата възраст и много дружелюбен. Харесвате сингапурците като цяло и сте впечатлени от стила им на работа, но вчера се случи нещо, което ви озадачи. След като ви обясни доста сложна операция, инструкторът ви е попитал: „Какво мислите за това? Имате ли някакви въпроси?“ Вие сте бил буквално шокиран, че една машина може да извърши толкова фина процедура и сте казали: „Не вярвам в това!“ Инструкторът е оставил вашия порив без отговор, но по-късно е поискал лична среща. Сега планирате да се срещнете с него, но не сте съвсем сигурни защо.

РОЛЯ Б

Вие сте сингапурец и работите в IBM International от 15 години. Вие отговаряте за обучението по нови технологии и подготовката на задграничните служители на IBM. След завършване на обучението, участниците ще се върнат в родината си и ще продължат да работят в филиалите на IBM. Имате добра репутация сред колегите си заради вашата честност, дружелюбие и компетентност. Вчера се е случило нещо, което ви е разстроило. Използвайки ново оборудване вие сте изпробвали доста сложна техническа операция и сте попитали: „Какво мислите за това? Имате ли някакви въпроси?“ Корейски стажант е отговорил: „Не вярвам в това!“ Тази реакция ви е подразнила,  тъй като според вас тя е израз на учтиво отбелязване за измама и сте помолили стажанта да се срещнете лично по-късно. Предстои ви да се срещнете с този кореец, който е ваш колега, заема равна позиция в IBM и има същия старшинство като вас. Искате да му покажете, че не ви харесва да бъдете наричан лъжец.

Анализ: Според теорията за междукултурната комуникация, двете страни първо трябва да изяснят какво е имал предвид другият събеседник. По този начин, преди да се разстрои, сингапурският инструктор, който се чувства обиден, трябва да разбере какво е имал предвид кореецът, когато е казал: „Не вярвам на това!“ В действителност този израз е често срещан сред англоговорящите корейци и не означава нищо повече от станалото банално до непоносимост англоезично „Уау!“. Ако кореецът може да разбере, че неволно е обидил инструктора, той може да обясни думите си, да изясни ситуацията и евентуално да похвали сингапуреца за работата му.

 

Заключение: Тази ролева игра може да се приспособи към други ситуации, например: млад стажант или студент изразява удоволствието си, като прибягва до жаргон, разпространен сред неговите връстници, който може да бъде погрешно интерпретиран от по-възрастен инструктор (преподавател).

 

3. „ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ СЪС СЪПРУГАТА МИ!“

Текст

РОЛЯ А

Вие сте тайландски юрисконсулт, сътрудничещ нас американска търговска закупуваща фирма, разположена в Банкок. Вие сте на четиридесет години, женен/омъжена и имате четири деца. Получили сте образование в Тайланд и международните ви пътувания са били ограничени до близки страни (Малайзия, Сингапур; преди няколко години сте посетили и сте се опитали да пътувате в Лаос, но пътищата бяха твърде лоши за колата ви). Най-големите ви интереси са към колите и шофирането. Наскоро сте си купили нова „Мазда“ за цена три пъти повече, отколкото би струвала в Япония. За да я предпазите от кражба, сте инсталирали специална система за сигурност, която изпраща аларма до офиса и дома ви, а също така сте си купили и пейджър, който носите със себе си през цялото време. Пътувате предимно сами, макар че понякога каните приятел. Днес се подготвяте да присъствате на прием, организиран от новия американски мениджър на вашата компания. Чули сте, че неговият „Корвет“ ще бъде изпратен от Щатите. Вие нямате търпение да му разкажете за страстта си към колите и новата система за сигурност, която сте инсталирали. Надявате се да можете да организирате пътуване заедно. Питате се, дали някой ден бихте могли да покарате неговия „Корвет“

РОЛЯ Б

Преди седмица пристигнахте в Банкок, за да заемете поста на управляващ американска търговска и закупуваща фирма. Вие и съпругата ви ще отседнете в хотел до следващата седмица, докато пристигнат мебелите и колата ви („Корвет“). Днес компанията е поканила всички свои служители на прием във ваша чест. Вие сте американец на около четиридесет години, женен, с двама сина, които учат в университети в Съединените щати. Съпругата ви е художничка, която е имала няколко изложби през последните две години, печелейки две известни награди. Тя се надява да намери подходящо студио и галерия тук, за да продължи работата си. Единият от синовете ви учи в Принстънския университет, специалност международно право. Той е с добра репутация и е вицепрезидент на своя клас. Другият учи американска литература в Браунския университет, редактор е на студентския вестник и е продал една статия на списание Esquire. Гордеете се със семейството си и бихте искали служителите ви да се запознаят със съпругата и синовете ви, когато пристигнат за коледните празници.

Анализ: Ако актьорите стриктно се придържат към ролите си, целите им почти сигурно ще си противоречат и те ще изпитват негодувание един към друг. И двата персонажа трябва да избират благоприятни теми за общ разговор и за онези кратки разговори, в които бизнесмените засягат аспекти от личния си живот.

Заключение: Можете да адаптирате тази ролева игра, за да демонстрирате дълбока разлика в интересите между всяка двойка събеседници: когато единият от тях е обсебен от спорта, например, а другият е обсебен от видеоигрите.

 

4. „БАДЖ НА КОМПАНИЯТА“

Текст

РОЛЯ А

Преди да пристигнете в Япония като американски офис мениджър на съвместна американско-японска компания, вие сте провел сериозна подготовка, опитвайки се да разберете Япония, японците и техния начин на правене на бизнес. В частност, сте проучвали задълженията, които съществуват между компанията и нейните служители. Японските работници, например, се гордеят с работодателите си и смятат за чест да носят фирмен бадж. В повечето компании баджът трябва да се носи само в работно време, но много от тях ги носят постоянно. В офиса си сте забелязали, че новата ви лична асистентка не носи баджа си. Когато сте я попитали защо, тя е отговорила, че все още не я е получила. Помолили сте я да проследи процедурата по издаване на бадж и тя е обещала да се погрижи за това. Два дни по-късно обаче сте установили, че ситуацията не се е променила. Този път тя е казала, че ще го получи по-късно. В стремежа си да демонстрирате разбирането си за Япония и загрижеността си за компанията, вие лично сте получили бадж и сте го представили на личната асистентка. Сега ще се срещнете с ръководителя на отдел „Човешки ресурси“, за да разберете от какво се е ръководила личната асистентка, която не е изпълнила вашите разпореждания.

РОЛЯ Б

Вие сте японски гражданин, ръководител на отдел „Човешки ресурси“ в съвместна американско-японска компания. Американски офис мениджър наскоро пристигнал в Япония, е забелязал, че една от новите секретарки не носи фирмена бадж. Мениджърът лично е получил бадж и инструктирал жената да го носи винаги, когато е на работното си място. Трябва да обясните на мениджъра, че новите служители не получават баджове, докато не са работили в компанията шест седмици. След това баджовете се връчват в условия на малка церемония, посветена на новоназначените „членове на семейството“. Вашата задача е любезно да обясните ситуацията на чуждестранния мениджър, като същевременно коригирате грешката. Освен това трябва да обясните защо личният асистент не му е разказал за церемонията.

Анализ: В този случай помощничката на офис-мениджъра е смятала, че би било самонадеяно да оспорва заповедите на началника си, независимо колко погрешни ги е смятала. Мениджърът обаче е трябвало да поиска разяснения от асистента, преди да поеме инициативата.

Тази игра ясно демонстрира колко е важно новодошлите да имат „информатори“ в организацията – хора, които вече са работили там известно време, запознати са с всички тънкости и могат да обяснят процедурите.

Заключение: Всички представени ролеви игри са създадени, за да предоставят конкретни примери за комуникация между различни култури, демонстрирайки различни ситуации, в които могат да възникнат недоразумения.

 

5. „СВЕТОВЕН ЦЕХ“

Цел: Да се ​​обсъди възможността за развиване на единна организационна култура чрез обучение, в условия на културно-етническа разнородност на служителите.

Размер на групата: от 8 до 28 души.

Време: приблизително един час.

Място: Класна стая. Предоставете на всеки участник копие от текста, описващ три сериозни инцидента.

Процедура/инструкции:

1.Посочете целта на занятието и проведете кратко обсъждане за да се уверите, че всички разбират темата. Обяснете, че независимо от факта, че настоящото обсъждане се фокусира върху сексуалния тормоз, последното се явява само един от многото видове поведение на работното място, към които многонационалния колектив трябва да разработи единен подход. Като отправна точка за дискусията, можете (ако желаете), да опишете друг инцидент – имате възможност да използвате нашите примери като образец.

2.Раздайте описанията на трите инцидента и помолете всички да прегледат текстовете. След това можете да повикате три двойки доброволци, да им дадете ролите на участници в един от инцидентите и да ги помолите да разиграят и трите сцени една след друга. Ако имате усърдна група, това ще бъде много забавно.

3.Независимо дали ще превърнете това упражнение в упражнение за „четене на лица“ или ще го задържите на ниво дискусия, накарайте групата да обмени мнения относно съдържанието на предложената програма за обучение, призвана да елиминира сексуалния тормоз в институцията, където са се случили и трите сериозни инцидента.

Анализ: Кои бяха ключовите проблеми, установени при обучението на многонационалния колектив?

Заключение: Разширете обсъждането, за да включите други фактори, които трябва да се вземат предвид при наемането на хора от различни националности, раси и религиозни убеждения.

Текст

СЕРИОЗЕН ИНЦИДЕНТ 1: РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВЕ МОМИЧЕТА

Гурт е немец по националност, консултант, работещ в английския филиал на немска компания. Алис е управляваща офиса, бяла, родом от Обединеното кралство; Мария е имигрантка от Западна Индия, е асистентка на Алис.

Алис. Когато влязох в офиса тази сутрин, си помислих, че Гурт наистина ти досажда. Дали ти прави намеци?

Мария. Всичко е наред, Алис, мога да се справя с Гурт.

Алис. Това няма да стане. Не можеш да толерираш грубост. Ще говоря с Гурт.

Мария. О, Алис, моля те, не вдигай шум за това. Само ще ми навлечеш неприятности.

Алис. Не, няма. Неговото поведение е противозаконно, не твоето.

Мария. Откъдето идва, нещата може да са различни. И така или иначе ще трябва да работя с него, нали? Така че не искам да го ядосвам. Освен това е тук само от няколко седмици.

Алис. Но колкото повече му угаждаш, толкова по-зле ще се държи и никога няма да се научи как да се държи с британските жени.

Мария: Ние, имигрантите сме свикнали с това. Знаем, че е най-добре да мълчиш или ще загубиш работата си. Честно казано, Алис, всичко това са глупости – просто не се меси.

Въпроси

-Преувеличава ли Алис проблема? Има ли изобщо проблем тук?

-Ако е така, какъв е той?

-Какво трябва да направи?

Текст

СЕРИОЗЕН ИНЦИДЕНТ 2: РАЗГОВОР В КУЛОАРИТЕ

Али е завеждащ отдел, а Бен е един от неговите супервизори. И двамата са турци, работещи в филиала на мултинационална корпорация в Измир. Али е помолил Бен да дойде в офиса му за личен разговор.

Али: Бен, един от австралийците се оплака от теб.

Бен: За какво говориш? Имам добри отношения с всички. Кой се оплаква от мен?

Али: Шийла Кели, секретарка от Сидни. Казва, че я гледаш нахално и правиш явни намеци.

Бен: Какво? Това е невероятно, защото тя е тази, която ми прави прозрачни намеци. Слага ръка на ръката ми и ме гледа право в очите. Абсолютно безсрамна е, постоянно говори за гаджетата си. Никоя от секретарките не се държи така. Вчера ме помоли да остана, след като всички си тръгнаха, уж за да обсъдим проект, но аз знам по-добре как стават тези неща.

Али: Ами, другите секретарки са местни; те знаят как да се държат. Шийла е чужденка: може би всички са такива в Австралия. Не искаме тя да се оплаква в главния офис. Трябва да бъдеш внимателен.

Бен: Приятелю, но тя маха с вирната опашка. Нима можеш ли да ме упрекваш?

Али: Не, но бъди внимателен!

Въпроси

-Мислите ли, че Шийла е искала да провокира Бен с нескромни намеци?  

-Какви действия според вас ще предприеме Али?

-Какви действия според вас трябва да предприеме Али?

-Какво ще се случи, ако оставим ситуацията без внимание?

Текст

СЕРИОЗЕН ИНЦИДЕНТ 3: ИДЕАЛНАТА СЕКРЕТАРКА

Маюми е японка и работи като секретарка в банка в Токио. Нед Бейкър, родом от Ню Йорк, управлява един от филиалите ѝ. Той е дошъл в Токио за междубанкова конференция. Това е първото му посещение в Япония. Вярва, че е добре подготвен и знае как да се държи.

Нед: Маюми, моля те, направи ми копие от това.

Маюми: Да, г-н Бейкър.

Нед: Знаеш ли, че имаш най-красивите очи на света?

Маюми: Не, не, г-н Бейкър.

Нед: Моля те, наричай ме Нед.

Маюми: Да, г-н Нед.

Нед: Харесва ми, когато се усмихваш. Искаш ли да пийнем нещо след работа?

Маюми: Трябва да се срещна с приятел.

Нед: Какво ще кажеш за утре?

Маюми: Трябва да пазарувам.

Нед. Петък?

Маюми. Ще видя майка си.

Нед. Добре, кажи деня.

Маюми. Ъъъ... ами...

Нед. Какво ще кажеш за следващия понеделник?

Маюми. Ами... Не мисля...

Нед. Чудесно! Ще те взема от офиса в пет часа в понеделник.

Маюми. Да, г-н Нед.

Въпроси

-Наистина ли Маюми иска да отиде с Нед? Как установихте това?

-Не мислите ли, че Маюми трябва да бъде обучена на уверено поведение, типично за западните жени? Или мислите, че е японка до такава степен, че е способна да развие собствена тактика и се справя с чужденци като Нед?

 

6. „ОПАСЕН ПУНШ“

Цел: Да се ​​заставят участниците да почувстват предизвикателствата, свързани с общуването в условия между различни култури в многонационален колектив.

Размер на групата: Всякакъв размер; участниците могат да бъдат разделени на подгрупи, ако е необходимо.

Време: приблизително 30 минути.

Място: Класна стая, семинарна зала, конферентна зала и др. Подгответе по едно копие от текстовете: „Конкретен пример“, „Вариантите за отговор“ и „Коментари“[1].

Процедура/инструкции:

1.Обявете целта на упражнението.

2.Раздайте текстовете „Конкретен пример“ и „Варианти за отговори“. Помолете участниците да ги прочетат и поотделно да класират възможните отговори по нарастваща вероятност (1 е най-ниският резултат, 5 е най-високият) в рамките на 10 минути.

3.Помолете всички да се разделят на малки групи (например по 3 души във всяка) и да сравнят резултатите; това ще отнеме 10 минути.

4.Съберете всички за пленарна сесия. Раздайте текста „Коментари“ и започнете да ги обсъждате.

Анализ: Съгласни ли са мнозинството от участниците с коментарите? Да? Не? Защо? Как още биха коментирали участниците въведението? Какви ново узнаха за работата с хора, възпитани в различни културни условия?

Заключение: Организирайте обща дискусия за диетичните и други ограничения, известни на членовете на групата. Чувствали ли са се някога неловко, когато не са имали възможност да избират храна, напитки или поведение според собствения си вкус? До какви компенсаторни поведения са прибягнали? Как можем да се научим и да научим другите да бъдат по-чувствителни към нуждите на другите въз основа на различни културни ценности?

Текст „Конкретен пример“

Ахмед наскоро емигрира в Австралия и си намери позиция като мениджър в сравнително малка, конкурентоспособна частна компания, която произвежда електронно оборудване. Той е много умен и симпатичен човек и ръководството на компанията счита, че имат късмет с него.

Миналата неделя той беше поканен на барбекю, за да отбележат подписването на нов важен договор. Храната е била обилна – имало е „ангели на кон“[2] и други екзотични закуски, всевъзможни салати, ром бабас и цяло прасе, печено на шиш. Алкохолът се е леел свободно – бира, различни спиртни напитки и пунш, щедро смесени с водка.

Главният изпълнителен директор, който организирал барбекюто в собствената си градина, направил всичко възможно, за да угоди на Ахмед. Той си даваше сметка че Ахмед е подложен на културния шок след преместването в нова страна, че е нетърпелив да създава приятелства и че е усърден в работата си. Днес обаче Ахмед беше непоносим.

Като начало, той пристигна сам и не спомена жена си, въпреки че главният изпълнителен директор знаеше, че е женен и беше сигурен, че Ахмед ще я доведе за да я запознае с групата. След това Ахмед, който по собствено признание беше ужасно гладен, отказа да яде или пие каквото и да било и след 20 минути на кратко се извини, преди да напусне партито. Нещо повече, Ахмед прекара следващия си работен ден в същото лошо настроение. Главният изпълнителен директор започна да се чуди дали Ахмед някога ще се успокои. Какво в крайна сметка му се е случило?

Текст „Варианти за отговор“

Отговор А: Когато Ахмед е видял, че всичките му колеги са довели съпругите си на партито, той се е почувствал оскърбен, че жена му не е била официално поканена.

Поставете вашия бал….

Отговор Б: Ахмед не е взел съпругата със себе си, защото бракът му беше на ръба на разпадането; именно затова той се е държал толкова неприветливо.

Поставете вашия бал….

Отговор В: Ахмед се е обидил от присъствието на секретарки и друг обслужващ персонал, тъй като е смятал, че партито е само за мениджъри.

Поставете вашия бал….

Отговор Г: Културният шок, който е преживявал Ахмед е бил по-силен, отколкото шефът му е осъзнавал. Ахмет се е чувствал не на своето място, че не можеше да се отпусне и да се наслаждава на живота.

Поставете вашия бал….

Отговор Д: Ахмед е мюсюлманин. Когато е видял, че на масата няма нищо за ядене или пиене,  което той може да яде и да пие, той си е тръгнал, защото е бил много гладен. Той е осъзнал, че постъпва неуважително и на следващия ден е бил напрегнат, защото не знаел как да обясни проблема, без да го „раздуе“.

Поставете вашия бал….

Текст „Коментари“

Хипотеза А. Това е малко вероятно. Ахмед вероятно е сметнал за неуместно да доведе жена си на „фирмено“ парти, независимо колко неформално е било тържеството. Той е прекарал твърде малко време на партито, за да разбере кои гости са служители на компанията и кои не.

Оценка: 1 бал

Хипотеза Б. Това е възможно, въпреки че нямаме доказателства. Съдържанието на „Конкретният пример“ предполага, че причината за недоволството на Ахмед е свързана по-скоро с това, което се е случило на партито.

Оценка: 2 бала

Хипотеза В. Това е възможно, но Ахмед, независимо от йерархията на предишното му работно място, е умен човек. Той е имал време да оцени сравнителната неформалност на обстановката в австралийските офиси. Освен това е много вероятно да е чул секретарките да обсъждат предстоящото парти по време на работната седмица.

Оценка: 3 бала

Хипотеза Г. Изглежда, че Ахмед наистина е преживял културен шок на партито, но какъв? Ние знаем, че се е установил на новата си работа и е бил ценен от компанията. Малко вероятно е, след като е приел поканата, да се е почувствал толкова нежелан, че е трябвало да си тръгне така бързо – особено като се има предвид, че самият изпълнителен директор се е заел да го покровителства. Какво го е разгневило толкова много, че е продължил да се сърди дори на следващия ден?

Оценка: 4 бала

Хипотеза Д. Това е най-правдоподобното обяснение. Правоверните мюсюлмани не ядат свинско месо и не употребяват алкохол. Ако Ахмед е имал някакви съмнения относно съставките в предястията (всъщност „ангели на кон“ се приготвят с бекон), салатите или пунша, той не би ги докоснал. Нещо повече, възможно е той да се почувствал обиден от пренебрежението на домакините си към неговите културни възгледи и религиозни убеждения. Днес австралийците (а те са известни месоядни) често приготвят специални вегетариански ястия, когато са домакини на партита, тъй като населението на Австралия става все по-мултикултурно.

Оценка: 5 бала

 

7. „ПРОИЗВЕДЕНО В ЯПОНИЯ“

Цел: Да се ​​изследват някои аспекти при спазване на равноправие в процедурите за наемане на работа.

Размер на групата: 10-30 души.

Време: приблизително 30 минути.

Условия:

1.Подгответе материалите за обсъждане.

2.Подгответе пет ленти (превръзки) за глава. Вземете лист бяла хартия A4 и го сгънете наполовина по дължина, след което го сгънете отново, за да образувате лента. На всяка лента за глава напишете едно от следните наименования с удебелени черни букви:

-Малцинство (забележка: можете да напишете Черен, Латиноамериканец, Индианец, Азиатец, Абориген или всяка друга дума, която обозначава принадлежност към непривилегировано малцинство във вашата страна).

-Жена

-Представител на синдиката

-ККК (забележка: това е съкращение от „Ку-клукс-клан“, но можете да използвате друга дума или фраза, за да обозначите тази група хора).

-РВП (забележка: това съкращение обозначава служител, осигуряващ за равни възможности при наемане на работа, но вие можете да използвате термин, характерен за аналогичните институции във вашата страна).

След като маркирате всички ленти, залепете краищата на всяка лента заедно (пробвайте една върху себе си, за да се уверите, че пасва правилно).

3.Премахнете всички маси от класната стая.

4.Поставете пет стола в кръг в центъра на стаята. Това ще бъде „аквариумът“.

5.Подредете останалите столове около „аквариума“, така че да има достатъчно за всички зрители.

Процедура/инструкции:

1.Обяснете, че упражнението „аквариум“ се изпълнява от малка група доброволци, а всички останали се явяват публика. Единственото отклонение от установения ред е, че периодично ще спирате дискусията, позволявайки на членовете на публиката да си разменят местата с „рибките“.

2.Повикайте 5 доброволци и дайте на всеки от тях лента за глава. Помолете ги да се държат така, сякаш действително принадлежат към категорията, посочена на лентите за глава.

3.Поставете ги в „аквариума“, а всички останали да седнат около тях.

4.Опишете обстановката. Раздайте копие от материалите за обсъждане на всички.

5.Когато дискусията набере скорост (например след 5-7 минути), поставете я на пауза и помолете един или повече членове на публиката да си разменят местата с „рибките“: да заемат местата им в кръга и да сложат лентите на главите си. Всеки новодошъл обаче е свободен да интерпретира ролята си както сметне за добре. Можете сами да назначавате заместници (нови рибки) или да приемете на доброволци.

6.Възобновете дискусията оттам, откъдето е спряла. Предвидете още приблизително 5 минути за това.

7.Повторете стъпки 5 и 6.

8.Ако желаете, можете да повтаряте тези стъпки на всеки 5 минути, докато „рибките“ не се изредят напълно поне веднъж, като в този случай упражнението ще продължи повече от половин час.

Анализ: Обявете упражнението официално за приключено; след това попитайте участниците дали са научили нещо от сесията. Ако е така, какво точно? Ако не, защо са го сметнали за неефективно?

Заключение: Попитайте няколко души на случаен принцип дали знаят за примери за пристрастия, демонстрирани на работното място въз основа на пол, цвят на кожата и т.н. на служителя. Помогнете на групата да обобщи основните принципи на политиката на РВП.

Текст

МАТЕРИАЛИ ЗА ОБСЪЖДАНЕ

Настъпило е сливане на две компании. Създадена е британо-американско-австралийска компания, която вече се ръководи от японски директор. Той няма нищо против жените или други групи в непривилегировано положение – просто не му хрумва да ги повиши, тъй като това  не е прието в японските компании. Междувременно компанията има три свободни позиции за мениджъри на средно ниво. Новият глава на компанията (ГК) възнамерява да следва обичайната си процедура и да даде предимство на вътрешни кандидати, но има предвид само бели мъже. Как бихте могли да го убедите да обмисли и приеме в сметките си поне една жена и един член на малцинствена група? Вие и група съмишленици сте се срещнали неофициално, за да обсъдите стратегия.

Съответно, вие и вашите единомишленици: представител на непривилегированото малцинство, жена, представител на синдиката, консерватор (мъж или жена, който/която поддържа консервативни възгледи за разделението на труда между половете) и чиновник на Комисията по равни възможности за наемане на работа.

Ето някои моменти, които искате да обсъдите (можете да предложите и други):

-Какъв е най-добрият начин да напомните на ГК за политиката на Комисията по равни възможности за наемане на работа, която поддържа компанията.

-Как можете да осигурите, че ще бъдат разгледани други кандидатури, освен на бели мъже?

-Какви подкрепящи действия би могла да инициира вашата група?

-Какви програми за обучение (тренинги) би могла да предложи компанията, за да създаде условия за служебно развитие на служителите, които понастоящем са в непривилегировано положение?

-Как групата може да докаже на ГК, че подобряването на положението на жените и малцинствата отговаря на интересите на компанията?

 

8. „АКЦИЯ ЗА ПОДДРЪЖКА“

Време: приблизително 45 минути.

Цели:

-Да се ​​подобри разбирането на значението на акциите за поддръжка

-Да се ​​оцени до каква степен методите за набиране на персонал, възприети от организацията, включват в себе си акции за поддръжка.

Размер на групата: 3 или повече души. По-големите групи могат да бъдат разделени на дискусионни групи.

Място: Класна стая. Подгответе по едно копие от текста с конкретен пример за всеки участник.

Процедура/инструкции:

1.Сформирайте малки дискусионни групи, ако е необходимо.

2.Обявете целта на занятието. Раздайте текста на участниците и ги помолете да го обсъдят накратко, за да могат да се настроят за размисли върху начините, по които техните организации практикуват или не практикуват акции за поддръжка, и как могат да внедрят или подобрят съответните политики. Помолете всеки екип да има секретар, който да води бележки.

3.След приблизително 15-20 минути съберете всички на общо обсъждане, повикайте няколко секретари на случаен принцип и ги помолете да прочетат предложенията, направени в техните екипи.

Анализ: Целта на това занятие е да даде възможност на участниците да оценят политиката по отношение акциите за поддръжка, приета в тяхната организация. Какъв е бил резултатът? Какви промени са настъпили в организацията във всеки конкретен случай?

Заключение: Ако времето позволява, проведете общо обсъждане.

Текст

ИСПАНСКАТА ДАМА

Фармацевтична компания, занимаваща се с производство на седативни средства[3] (ФКС), се намира в град с голямо имигрантско население от Близкия изток, Азия и Южна Америка. ФКС има политика за набиране на търговски представители от тази среда, но досега не е успяла да намери подходящ южноамериканец. Наскоро жена от Мексико кандидатства в компанията заедно с други кандидати. Ръководителят на отдел „Човешки ресурси“ иска да я наеме. Но английският ѝ е слаб и тя има много малък опит в продажбата на фармацевтични продукти, докато поне един от кандидатите – мъж, за когото английският е роден – има съответната квалификация. Трябва ли ФКС да наеме жената?

Доводи за:

-постъпването на жената във ФКС ще увеличи процента на жените и латиноамериканците, като по този начин ще подкрепи политиката на ФКС за равноправна заетост и едновременно с това ще окомплектова по щат търговския ѝ екип;

-посредством обучение тя би могла да стане търговски представител на компанията в испаноезичните страни.

Доводи против:

-ще се наложи да бъде обучавана на втори език – английски;

-ще се наложи да премине обучение по продажби на фармацевтични продукти.

И двата вида обучение биха били скъпи, отнемащи време и би трябвало да поставят под въпрос ползите, която тя би донесла на ФКС. Освен това, кандидатът мъж е изразил желание да научи испански.

[1] „Конкретен пример“, „Варианти за отговор“ и „Коментари“ представляват съдържанието на задължителни документи, които изпълват съдържанието на специална форма за обучение на мигранти, току-що пристигнали в чужда държава. Тази форма на обучение се нарича „културен асимилатор“, който може да е с продължителност няколко месеца.

[2] „Ангели на кон“ (англ. Angels on horseback) е горещо предястие от стриди, увити в бекон.

[3] Седативните средства са лекарства и препарати, които успокояват нервната система, намаляват тревожността, предизвикват сънливост и отпуснатост. Използват се за улесняване на медицински процедури, облекчаване на безпокойство или при безсъние; включват билки (валериана, маточина, хмел), бромиди и по-силни синтетични препарати като бензодиазепини, като приложението им изисква лекарско наблюдение поради рискове за дишането.

д-р Елизабет Кристофър е родена в Източен Кентъки с над десет години клиничен опит в хиропрактиката и рехабилитацията, д-р Кристофър живее с мисията „да се чувства по-добре, да се движи по-добре и да се наслаждава на живота“. Тя внася тази страст и опит в аудиторията, което помага на нейните ученици да бъдат бъдещи лидери в упражненията и здравето. Д-р Кристофър е лицензиран хиропрактик в Кентъки. Тя е и сертифициран специалист по силова и кондиционна подготовка (CSCS), сертифициран личен треньор от Американския колеж по спортна медицина и регистриран учител по йога на 200-то ниво (RYT). Освен това, д-р Кристофър е носител на наградата Blackboard and Anthology Exemplary Course Program Award за 2022 г. за онлайн дизайн на курсове, сертифициран FMS практик на ниво 1, сертифициран специалист по спортна кондиция и сертифициран специалист по фитнес хранене.

Лари Смит – професор по икономика в Университета на Ватерло в Канада, обучава своите студенти да намерят кариерите, които наистина ще обичат. Той е професор по икономика в Университета на Ватерло. Известен разказвач и защитник на младежкото лидерство, бил е ментор на много от своите студенти по управление на стартиращи бизнеси и кариерно развитие. Най-забележителният стартиращ бизнес, който е съветвал в зародиш, е Research in Motion (RIM), производител на BlackBerry.

 

Източник: Leadership training. Elizabeth M. Christopher/Larry E. Smith. Kogan Page Ltd

 

/

 Тест „Кръгове“ (Е. Вартег)

 

Методиката е предназначена за изучаване на невербалния компонент на творчеството. Може да се прилага в групи или индивидуално. На изследваното лице се предоставя бланка с 20 кръга (с диаметър 3 см).

Инструкция: На бланката пред вас са нарисувани 20 кръга. Вашата задача е да нарисувате колкото се може повече предмети или явления, като използвате кръговете за основа. Можете да рисувате както отвън, така и отвътре. Може да използвайте 1-2 или повече кръга за една рисунка. Помислете как да използвате кръговете, за да създадете оригинални рисунки. Под всяка рисунка напишете какво сте нарисували. Рисувайте отляво надясно. Имате 5 минути, за да завършите работата. Не забравяйте, че работата ви ще бъде оценена въз основа на оригиналността на вашите рисунки.

Резултатите се обработват с помощта на следните показатели:

1.Беглост на мисленето – способността бързо да се генерират голямо количество разнообразни идеи, варианти, алтернативи или асоциации за определено време. Тя показва колко „продуктивен“ е мозъкът при генерирането на концепции. Беглостта е умение, което може и трябва да се развива чрез логически игри, творчески задачи и тренировки, за да се подобри способността да се мисли бързо и обхватно.

В теста беглостта е скоростта и продуктивността на изобразителната дейност на детето, т.е. способността да извърши голямо количество работа за ограничено време (5 минути), рисувайки много кръгли предмети. Настоящият тест отчита количеството на кръговете, използвани от детето за изобразяване на предмети. Всяка рисунка на кръг носи 1 бал.

При оценяване на беглостта се отчита общ брой рисунки, като всяка рисунка получава 1 бал. Средните резултати за умствена беглост са представени в таблицата.

2.Гъвкавост на мисленето е когнитивната способност за бързо и ефективно превключване между различни мисловни процеси, идеи и стратегии, бързо адаптиране на мисленето към нови ситуации и способност за разглеждане на проблеми от различни гледни точки, което включва емпатия, критично мислене, самоосъзнатост и приемане на грешките като възможност за учене. Това е ключово умение за решаване на проблеми, личностно израстване и здравословни междуличностни отношения. 

В теста гъвкавостта е способността на детето да измисля разнообразни идеи за рисуване, като използва различни области на знанието и широк спектър от предмети и явления. Гъвкавостта се оценява чрез преброяване на обобщаващите думи/понятия, които могат да обхванат няколко нарисувани предмета и явления. Например, рисунките на човек или само на глава (лице) могат да бъдат групирани под общото понятие „човек“.

Други думи-понятия обединяват други предмети, като например „небесни тела“ (Луна, Слънце, планета), „плодове и зеленчуци“ (ябълка, череша, домат, диня). По този начин могат да включат предмети в групи като „животни“, „растения“, „чинии“, „аксесоари“ и т.н.

При оценяване на гъвкавостта се отчита количеството групи рисунки, всяка група се оценява с 1 бал (класове рисунки: природа – растенията и животните могат да бъдат разделени на две групи, предмети от бита, наука и технологии, спорт, декоративни предмети (без практическа стойност, използвани за декорация), хора, икономика, вселена). Резултатите се сравняват със средните стойности от таблицата:

 3.Оригиналност на мисленето – способността да се генерират идеи, които са едновременно нови (уникални) и полезни (адекватни на контекста).

Обикновени, т.е. стандартни изображения са тези, които често се срещат в детските рисунки (ябълка, топка, слънце, човешко лице, лице на зайче, чиния, колело, балон, цвете и др.). Такива рисунки се оценяват с 0 бал.

За оригинални се приемат предмети, които децата не рисуват често (бутон за звънец; торта; копче; таралеж, свит на топка; медена питка; човече – усмихнато лице; планетата Марс, огледало, хокейна шайба, череша и др.), могат да се считат за оригинални. Всяка оригинална рисунка се оценява с 1 бал. Ако детето обедини два или повече кръга в една композиция, то може да получи допълнителен бал за оригиналност за всяко обединение.

При оценяване на оригиналността за всяка рядко срещана рисунка се начислява 2 бала. За да се извърши оценяването по този показател е необходимо да се извърши ранжиране на рисунките по честота на срещане в цялата извадка. Важно е при анализа и броенето на групите да се вземат предвид всички изображения, а не само оригиналните.

Интерпретация на резултатите

Критерии за творчески способности:

Оригиналност

Ниско ниво: 0-2 бала

Средно ниво: 2-6 бала

Високо ниво: над 8 бала

Гъвкавост

Ниско ниво: 1-2 бала

Средно ниво: 3-4 бала

Високо ниво: над 5 бала

Беглост

Ниско ниво: 0-9 бала

Средно ниво: 10-13 бала

Високо ниво: над 14 бала

Резултатите от теста не отразяват в пълния обем на творческия потенциал на детето. Изисква се наблюдение на детето: ако постоянно измисля, създава и си представя нови неща, творческият му потенциал е очевиден. Ако предпочита да действа по модел, инструкции или шаблон и се страхува да поеме инициатива, тогава се намесете – помогнете му да изпита радостта от творчеството.

 

Бланка
 

/