Ние не можем да разберем другия човек, освен ако не приемем идеята за неговата различност.

Ние, мъжете и жените сме различни. Това е аксиома. Различни сме, въпреки упоритите опити на неолибералите да ни внушат обратното. При това, често преследвайки идеята за равенство, нейните апологети започват да игнорират идеята за различието. Въпреки че дори един обикновен поглед върху морфологията на мъжете и жените е достатъчен, за да се забележи тази разлика.

Въпреки че психологическите различия между половете не са видими за външното око, все пак тук могат да се открият значителни различия в мъжкия и женския свят. Непознаването и отхвърлянето на тази разлика често води до невъзможност за взаимно разбиране и в крайна сметка до нарастващо отчуждение в отношенията между половете (Наистина, странно съвпадение с идеята на неолибералите за семейството – безкрайни конфликти, ненавист, мнителност, отчуждение, разпад на отношения и семейства?)

В този текст няма да откриете изчерпателно описание на недоразуменията между половете, които възникват поради техните различия. В него е анализирана само една доста типична ситуация и са разгледани нейните психологически механизми.

Ситуация

И така, ситуацията е следната: Дама плаче в присъствието на мъж по неизвестни за него причини, а причините при жените могат да са най-различни: от тъга до радост, от тревога до възторженост, от нежност до ненавист.

Вероятно няма мъж, който да не е бил в подобна ситуация и да не се е чувствал безпомощен?

И така,

Какво се случва в душата на мъжа?

Кои са типичните капани на неразбирането, в които мъжът попада?

Какви са вариантите му за възможни реакции в тази ситуация?

Нека проследим три варианта на възможни мъжки поведения.

Вариант 1 – стандартен. Попадайки в тази ситуация, мъжът се сблъсква със собственото си безсилие и се опитва да го прекрати възможно най-бързо.

Типичните чувства за мъжа тук са досада, вина и раздразнение. Досадата е свързана с неразбиране състоянието на жената и собственото му безсилие да прекрати това състояние. Вината се поддържа от идеята за своята отговорност за емоционалните процеси на жената и от своя страна предизвиква раздразнение. В резултат на това мъжът или се опитва неловко да успокои жената, или обезценява преживяванията ѝ, или дори я обвинява за тях.

Какво иска жената от един мъж в тази ситуация?

Присъствие. Приемащо присъствие. Присъствието й редом с нейния мъж,  до когото може безопасно да поплаче, заровила лице в силното му рамо. Това, което тя не иска от мъжът в този момент, е да чуе баналното „Всичко ще бъде наред, скъпа“, още по-малко упреците му за нейното неподходящо поведение.

В обобщен вид – в момента жената се чувства неразбрана, самотна и наранена. Мъжът се чувства отхвърлен, безпомощен и раздразнен. Между тях неизбежно расте отчуждение.

Какво пречи на мъжа да разбере какво иска жената от него в тази ситуация?

Тук мъжът попада в капана на интроекцията – когато една жена е редом с мъж, тя не бива да плаче! А ако една жена, стоейки редом с мъж плаче, то вината е на мъжа.

След редица неуспешни опити да поправи нещата, мъжът се изправя пред собствената си безпомощност и изпитва гореспоменатите чувства – вина, досада, раздразнение.

Този тип мъжко поведение е автоматично поради интроекцията. То се задейства като условен рефлекс в отговор на ситуацията-стимул и се превръща в навик.

Ако се отдаде възможност да бъдат осъзнати и преработени тези чувства, то на преден план ще встъпят други, скрити под наметалото на вина, досада и раздразнение. Чрез преработване през капана на интроекта, който задейства вината, човек може да открие интерес, любопитство и съчувствие. А тези чувства, за разлика от предишните, способстват за поддържане на контакта и близостта между партньорите.

Двата по-долу описани варианта за реагиране в разглежданата ситуация, предлагат на мъжа възможност да постъпи нестандартно. Те предоставят възможност за освобождаване от несъзнателните поведенчески модели, но те стават възможни само с осъзнаване и преработката на интроекта и чувствата, които задействат типичното „мъжко“ поведение.

Вариант 2 – заинтересовано присъствие

Мъжът признава, че жените са някак си устроени различно и в него възниква любопитство: Как? Мъжът проявява заинтересованост, внимание и чувствителност, задавайки на жената въпроси: Какво ти става? Защо плачеш? Как мога да ти помогна? Жената чувства загрижеността на мъжа. Мъжът се чувства нужен на жената. Интимността между тях се запазва и се укрепва близостта.

Вариант 3 – приемащо присъствие

Почти никога не се среща в природата. Мъжът знае по подразбиране, че жените са устроени различно. И той приема това – просто го приема без условия! Тогава той е в състояние да ѝ даде това, от което тя се нуждае: присъствие, силно рамо, на което да поплаче, без да изпитва чувство на вина. Както и в предишния вариант, качеството на контакта между тях нараства.

За втория и третия вариант, мъжкият опит сам по себе си не е достатъчен за да разбере жената. Той е просто недостъпен поради различната му мъжка психология. Проекцията и каузалната (причинно-следствената) атрибуция, като механизми за разбиране тук се оказват безсилни. За това е необходимо допускане и признание без всякакви условия, че жените са „устроени малко по-различно от мъжете“.

Ние не можем да разберем другия човек, освен ако не допуснем и не признаем идеята за неговата различност. Само тогава имаме шанс. Или да заемем заинтересованата позиция: „Как си устроен?“ и чрез това да се опитаме да разберем другия или просто да го приемем без всякакви условия.